Jump to content

1929_05_16 Абсолютна реалность


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Абсолютна реалность.

Р а з м и ш л е н и е  в ъ р х у  ч и с т о т а т а.

Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човѣка седи въ неговитѣ разбирания. Сѫществуватъ два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможность, абсолютна и относителна реалность. Ще кажете, че не е важно, дали нѣщата се разглеждатъ въ тѣхната абсолютность или относителность. Или не е важно, дали разбиранията на хората сѫ стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човѣкъ ще бѫде облѣченъ съ нови или съ стари дрехи. Вижте, колко голѣма е радостьта на детето, когато майка му го облѣче въ нови дрехи! Все едно ли е да пие човѣкъ вода направо отъ извора, или да пие отъ шише, което цѣли месеци е стояло затворено?— По-добре да пиете отъ извора, отколкото отъ шишето. Човѣкъ трѣбва да пие вода направо отъ извора. Изворътъ подразбира Първата Причина, отъ която човѣкъ може да черпи вода. Тази вода подържа живота му. Въ този смисълъ, истината представя отношение на хората къмъ Първата Причина на нѣщата. Излѣзе ли отъ Бога, човѣкъ разполага само съ една възможность: да намѣри истината.

Следователно, Богъ е вложилъ въ човѣка само една възможность — да намѣри истината и да я познае. — Защо Богъ е създалъ свѣта? — За да живѣемъ. За да живѣе, човѣкъ трѣбва да е свободенъ. Безъ свобода животътъ не може да се прояви. Който не е свободенъ въ живота си, и да придобие любовьта, тя ще му причини голѣми страдания. — Защо? — Защото любовьта живѣе въ абсолютна свобода, а не въ ограничения. Всѣко ограничаване на мислитѣ и на чувствата на самия човѣкъ внася ограничаване и на любовьта му. А любовьта не може да живѣе въ ограничения. Ограничи ли любовьта въ себе си, човѣкъ ограничава и Бога. Рече ли да ограничи Бога въ себе си, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Той влиза въ стълкновение съ себе си. Когато две тѣла влизатъ въ стълкновение едно съ друго, винаги побеждава по-силното, по-голѣмото. Ако единъ автомобилъ се сблъска съ тренъ, автомобилътъ ще се разруши напълно, а тренътъ ще усѣти слабо разтърсване.

И тъй, човѣкъ има само една възможность —да познае истината. Тази възможность, обаче, има отношение къмъ две точки на правата, началната и крайната, както и радиусътъ има отношение къмъ центъра на крѫга и къмъ всѣка една отъ точкитѣ на окрѫжностьта. Казано е въ Писанието, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Оттукъ дохождаме до извода: за да намѣри и познае истината, човѣкъ трѣбва да възлюби Бога. Да възлюби човѣкъ Бога, това значи, да възлюби ближния си, защото Богъ живѣе въ ближния на човѣка. Първото отношение, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да възлюби ближния си заради Бога, Който живѣе въ него. Щомъ възлюби ближния си, и ближниятъ му ще го обича. Не може ли човѣкъ да обича ближния си, и ближниятъ му нѣма да го обича. Не може ли човѣкъ да обича Бога, и Богъ нѣма да го обича.

Сега, ще се яви възражението: Не може ли да се живѣе безъ любовь?—И това може, но който живѣе безъ любовь, той самъ ще се унищожи. Запитали веднъжъ Паганини, може ли да свири на три струни. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. После го запитали, може ли да свири на две струни. Той свирилъ и на две струни. — Ами на една струна? На този въпросъ Паганини нищо не отговорилъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да се запитва, може ли да се живѣе безъ любовь, или може ли свѣтътъ да бѫде другояче построенъ? На тѣзи въпроси не може да се отговаря. Единицата не дава отчетъ за постѫпкитѣ си. Щомъ е тъй, ще знаете, че единствената връзка между човѣшката душа и Бога е любовьта. Тя може да се проявява само по единъ абсолютенъ начинъ. Пожелае ли човѣкъ да бѫде като Бога, това значи, другитѣ сѫщества да иматъ отношение къмъ него. Абсолютната любовь включва едно отношение само: човѣкъ да обича Бога, и Богъ да обича човѣка. Спазва ли това отношение, човѣкъ има правилно отношение къмъ всички живи сѫщества. Ако при това положение запитатъ човѣка, защо е нужно да служи на Бога, той трѣбва да отговори: Защото Го обичамъ. — Защо трѣбва да страдамъ за Бога? — Защото Го обичамъ. — Защо трѣбва да се раждамъ и умирамъ? — Защото обичамъ Бога. Има ли любовь къмъ Бога, човѣкъ може да си обясни всички прояви на човѣшкия животъ: загуби и печалби, страдания и радости, недоразумения и противоречия и т. н. Вънъ отъ любовьта тия нѣща оставатъ неразбрани.

Влѣзете ли въ закона на мѫдростьта, тамъ противоречаята се изясняватъ по другъ начинъ. Обаче, знание се изисква за това. Ако дадете една хубава цигулка на нѣкое дете, то ще върти ключоветѣ й, ще ги дига и сваля, безъ да придобие нѣщо. Въ края на краищата детето ще развали цигулкта, но нѣма да се научи да свири. Докато не може да нагласява цигулката си, човѣкъ по никой начинъ не може да свири. Щомъ нагласи цигулката си, той започва да свири и всѣки день придава по нѣщо ново къмъ свиренето си. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкия животъ. Не може ли да настройва струнитѣ на своя животъ, т. е. да ги нагласява въ хармония съ своето сърдце и съ своя умъ, човѣкъ не може да свири правилно, т. е. не може да живѣе правилно. Следователно, между струнитѣ на човѣшкия животъ отъ една страна, както и между струнитѣ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце отъ друга, трѣбва да сѫществува пълна хармония.

Защо трѣбва човѣкъ да люби ближния си? — Защото Богъ живѣе въ него. Щомъ люби Бога, човѣкъ трѣбва да люби и ближния си, въ когото Богъ живѣе. Не спазва ли това отношение, човѣкъ изпада въ крива линия на живота си. Що е кривата линия? Какво представя окрѫжностьта?—Окрѫжностьта е крива линия, на която всички точки сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна точка, наречена центъръ. Всички радиуси иматъ еднакви дължини, т. е. еднакви отношения и възможности къмъ центъра на крѫга. Ако единъ отъ радиуситѣ на крѫга стане по-дълъгъ или по-кѫсъ, хармонията въ този крѫгъ се измѣня. За да се запази тази хармония, всички сѫщества въ крѫга трѣбва да иматъ еднакви отношения къмъ центъра. Следователно, окрѫжностьта е крива линия, съставена отъ неограниченъ брой прави линии, които иматъ еднакви отношения къмъ центъра. Като знаете това, вие вадите заключение, че човѣкъ трѣбва да има само едно отношение—къмъ Първичния центъръ на живота, къмъ Бога. Движи ли се около повече центрове, той се натъква на голѣми противоречия. Спази ли своето истинско и единствено отношение, човѣкъ ще знае, какво да прави, какво да си позволява и какво не. Като не разбира този законъ, човѣкъ понѣкога се отказва да яде и мисли, че съ това ще постигне нѣщо. Обаче, като погладува нѣколко деня, той започва да се страхува, да не умре отъ гладъ. — Кой му е забранилъ да яде? Има нѣщо, което Богъ е забранилъ на човѣка, но ни най-малко не му е забранилъ да яде хлѣбъ. Богъ е забранилъ на първия човѣкъ да яде отъ дървото на познаване на доброто и на злото. Отъ плодоветѣ на всички останали дървета той има право да яде. Следователно, не яжте само отъ тия плодове, които могатъ да ви огрѣшатъ. Щомъ сгрѣши нѣщо, човѣкъ прибѣгва вече до лъжата. — Ама азъ искамъ да бѫда добъръ. — Не поставяй тази мисъль въ ума си. За човѣка е важно да люби Бога — първо и главно отношение въ живота му. Първото отношение е праволинейно, отъ периферията къмъ центъра, по линията на радиуса. Второто отношение на човѣка е любовь къмъ ближния му, криволинейно движение. Това движение започва отъ центъра на крѫга и върви къмъ всѣка точка на окрѫжностьта. Въ първото си отношение, човѣкъ се стреми само къмъ Бога, а въ второто — къмъ всички живи сжщества, къмъ ближнитѣ си, които сѫ излѣзли отъ сѫщото Начало — отъ Бога. Първото отношение е абсолютно, а второто—относително.

И тъй, като държите въ ума си мисъльта за дветѣ отношения въ живота, вие можете да се предпазите отъ редъ изкушения. Запримѣръ, отивате при нѣкой вашъ познатъ, искате да ви даде пари на заемъ. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, нѣма вѫтрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по неговъ адресъ, че той е несправедливъ, че не е християнинъ и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате. Колкото сте вие християнинъ, толкова и той е християнинъ. Ако вие бихте дали първо мѣсто на Бога въ себе си, този човѣкъ, въ когото сѫщо така Богъ живѣе, щѣше да отвори сърдцето си за васъ и да ви услужи. Който те обича, той всѣкога е готовъ да те нахрани. Като отидешъ въ дома му, ти нѣма да носишъ голѣма торба и да очаквашъ да я напълни, но ще вземешъ съ себе си своята естествена торбичка — стомаха си, и ще вложишъ въ него една малка часть, безъ да го претоваряшъ. Речешъ ли да вземешъ повече, отколкото можешъ да носишъ, ти вършишъ престѫпление. Ходишъ ли на гости, никаква външна торбичка не трѣбва да носишъ съ себе си. Канятъ ли ви нѣкъде на гости, всѣки да вземе толкова, колкото стомахътъ му нормално приема. Не само това, но нѣмате право да взимате за кого и да е отъ вашитѣ близки. Който иска да опита гостоприемството на ближния си, той самъ трѣбва да го посети. Иначе, ще произлѣзатъ редъ недоволства, недоразумения, осѫждания и т. н. Слушате нѣкого да казва, че нѣкой не го погледналъ, както трѣбва. Какъ трѣбва да го погледне? Единъ е погледътъ, който човѣкъ трѣбва да отправя къмъ ближния си. Той е погледътъ на любовьта. Вънъ отъ любовьта, всѣки погледъ представя отклонение отъ Божественото, отъ правия пѫть на живота.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ себе си, отъ отношенията помежду си. Тѣ намиратъ, че отношенията имъ не сѫ правилни. Какво показва това? — Това показва, че тѣ нѣматъ любовь къмъ Бога. Дето любовьта не сѫществува, тамъ нѣма никакви възможности. Любовьта съдържа въ себе си всички възможности. Любещиятъ човѣкъ е подобенъ на изворъ. Който отиде при този изворъ, той ще задоволи жаждата си и ще благодари за благото, което е получилъ. Ще кажете, че не е лесно човѣкъ да отиде при извора на любовьта. Това зависи отъ бързината, съ която човѣкъ се движи. Ако нѣкой пѫтува съ бързината на свѣтлината, за осемь минути той може да слѣзе на земята, да задоволи жаждата си и да се върне назадъ. Който се движи съ малка бързина, той се отегчава отъ дългия пѫть. Като види, че му предстои дълъгъ пѫть, докато постигне своята цель, той се обезсърдчава. Живѣе ли въ закона на любовьта, човѣкъ нѣма да се обезсърдчава, нито да се отегчава. Страданията ще бѫдатъ изключени за него. Любовьта изключва всѣкакви страдания, всѣкакъвъ страхъ. Когато даде пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ може да направи всичко, каквото желае. Любовьта е вложена въ човѣшката душа. Достатъчно е човѣкъ да отвори душата, ума и сърдцето си за Божественото, за да изяви любовьта си къмъ всички живи сѫщества. — Ама да не осиромашее човѣкъ отъ това? Когато човѣкъ изявява любовьта си, отъ день на день той повече забогатява. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ сиромашията царува.

И тъй, иска ли да забогатѣе, човѣкъ трѣбва да прояви Божественото начало въ себе си. Като се говори на хората за Божественото начало, мнозина отъ тѣхъ се съмняватъ въ сѫществуването на това начало. Въпрѣки това, тѣ казватъ, че Христосъ е Синъ Божий. Тогава, какъ примиряватъ въ себе си противоречието, Синъ Божий да бѫде предаденъ отъ свой ученикъ? Нѣкои се чудятъ, какъ така Христосъ, Синъ Божий, да се остави на единъ ученикъ да го предаде? Той не го ли позна? Не само това, но Христосъ направи Юда касиеръ, да има възможность да обира касата. Какъ се подаде Христосъ на евреитѣ и остави да бѫде разпнатъ? Обаче, Христосъ доказа силата си по обратенъ пѫть. Той доказа на човѣчеството, че Онзи, Който Го е изпратилъ на земята да изпълни Неговата воля, и отъ смъртьта ще го възкреси. Наистина, хората първо се съблазниха въ Христа, но после повѣрваха. Първоначално се разочароваха, но после се очароваха. Не е лесно човѣкъ да познае истината.

Кой може да познае истината? Само онзи може да познае истината, който има абсолютно отношение къмъ Бога. Познае ли истината, човѣкъ придобива пълна свобода. Дето е свободата, тамъ любовьта царува. Яви ли се нѣкакво недоволство, любовьта изчезва. Любовьта изключва всѣкакво недоволство. Обичате ли нѣкого, не го учете, какъ трѣбва той да ви обича. Любовьта не се проявява по правила. Човѣкъ обича разумното въ хората. Синътъ обича баща си, защото е разуменъ. Дъщерята обича майка си, защото е разумна. Възъ основа на сѫщия законъ, Богъ обича човѣка, понеже е Негово разумно дете. Богъ обича това, което е излѣзло отъ Него. Измѣни ли отношенията си къмъ Бога, човѣкъ самъ си поставя препятствие за великата Божия Любовь. Каквото да прави, при каквото положение да се намира, човѣкъ никога не трѣбва да измѣня на своето първо отношение. Дълбоко въ душата си той трѣбва да знае, че обича Бога и, каквото прави, всичко е все за Него и въ Негово име. Той трѣбва да пази това свещено чувство въ себе си, никой да не знае, отъ какво се вдъхновява въ живота си. Започне ли на всички да разправя за любовьта си къмъ Бога, той скоро ще я изгуби. Нѣма защо да разправяте за отношенията си къмъ Първата Причина. Какви сѫ отношенията ви, доколко сѫ трайни, това и вие не знаете. Богъ самъ ще ви изпита. Освенъ Бога, никой другъ нѣма право да изпитва брата си. Който си позволи да изпитва любовьта на ближния си, той е орѫдие на лукавия.

Мнозина се страхуватъ да се предадатъ въ рѫцетѣ на Бога и да Го обикнатъ, за да не изгубятъ отношенията си и къмъ другитѣ хора. Обикнете Бога и не се страхувайте! Щомъ обикнете Цѣлото, вие непременно ще обичате и частитѣ, ще имате отношения и къмъ тѣхъ. Когато обича Цѣлото, човѣкъ дава просторъ на любовьта си. Не Го ли обича, той внася ограничения въ любовьта си. Щомъ любовьта се ограничи, съ нея заедно и истината се ограничава. При първото положение човѣкъ живѣе въ абсолютната реалность. При второто положение той се намира въ относителната реалность на нѣщата. Влѣзе ли въ относителната реалность на живота, човѣкъ си служи съ много мѣрки. Влѣзе ли въ абсолютната реалность, той си служи само съ една мѣрка. Който люби Бога, той се движи отъ свѣтлина въ свѣтлина. Който върви въ пѫтя на относителната реалность, той върви отъ свѣтлина въ свѣтлина и отъ тъмнина въ тъмнина, отъ свѣтлини въ тъмнина и отъ тъмнина въ свѣтлина. Той минава въ различни фази. За такъвъ човѣкъ казваме, че се движи въ свѣта на вѣчнитѣ промѣни. Днесъ обича нѣкого, утре не го обича. Този човѣкъ се движи въ относителната реалность, която е свѣтъ на постоянни промѣни. Въ този свѣтъ нѣщата се разлагатъ, гниятъ и миришатъ. Трѣбва ли тогава да се обличате съ дрехитѣ на умрѣли хора? За предпочитане е човѣкъ да ходи голъ, или съ своитѣ скѫсани дрехи, отколкото да носи дрехи на мъртавци. Каквито дрехи носи човѣкъ, съ такива влияния се огражда. Съвременнитѣ хора носятъ вълнени дрехи, отъ вълната на овцетѣ, и неизбѣжно се подаватъ на тѣхнитѣ влияния. Дамитѣ, особено, носятъ кожи отъ лисици, отъ котки, отъ зайци по вратоветѣ си, вследствие на което се подаватъ на тѣхнитѣ влияния. Най-добритѣ дрехи, които човѣкъ трѣбва да носи, това сѫ лененитѣ и памучнитѣ. Всѣко животно си има свои специфични качества, които се предаватъ и на хората. Запримѣръ, мечката е интелигентна, но много отмъстителна, много злопаметна. Достатъчно е нѣкой да си позволи да я обиди съ нѣщо, за да не го забрави цѣлъ животъ. Обаче, както не забравя злото, което нѣкой й причинилъ, така сѫщо не забравя и доброто, което човѣкъ може да й направи.

Единъ дърварь, нѣкѫде изъ Юндола, рѣзалъ дърва и се натъкналъ на особено явление. Срещу него се движела една мечка, съ нѣкакво опредѣлено намѣрение. Като я видѣлъ, дърварьтъ се уплашилъ много и не знаелъ, какво да прави. Като приближила до дърваря, мечката дигнала едната си лапа и я насочила срещу него. Той се успокоилъ, защото разбралъ, че мечката има нужда отъ него. Той погледналъ къмъ дигнатия кракъ на мечката и видѣлъ единъ голѣмъ трънъ, дълбоко забитъ въ лапата й. Дърварьтъ извадилъ тръна на мечката, намазалъ мѣстото съ дървено масло и здраво го превързалъ съ кърпата си. Следъ това мечката тръгнала да си отива, но повела съ себе си и дърваря. Той тръгналъ следъ нея, да види, какво иска да му покаже. Мечката го завела до едно мѣсто, дето имало нѣколко кошери, пълни съ медъ. По този начинъ тя искала да му благодари, да го възнагради за услугата, която той й направилъ.

Като изучавате своя животъ, както и този на ближнитѣ си, ще бѫдете внимателни, да не се подавате на лоши влияния. Колкото е силно влиянието на добритѣ навици, толкова е силно влиянието и на лошитѣ навици. Има писатели, които подържатъ мисъльта, че човѣкъ може да живѣе по разни начини. — Не, човѣкъ може да живѣе само по единъ начинъ — по закона на Божията Любовь. Всички страдания и разочарования, всички падания и нещастия на хората се дължатъ, именно, на многото начини, по които тѣ живѣятъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да прави различни опити, за да се спаси човѣчеството, за да се оправи свѣта. — Има кой да мисли по този въпросъ. Който е създалъ свѣта, Той ще го оправи, Той ще го спаси. Човѣшкото спасение е относително. Свѣтътъ трѣбва да се спаси абсолютно. Това може да направи само Онзи, Който го е създалъ. Искате ли вие да спасите свѣта, трѣбва да се върнете къмъ Първата Причина на нѣщата. Това значи, да възлюбите Бога и Христа. Христосъ казва: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Следователно, обичате ли Христа, вие ще обичате и Неговия Отецъ. — Можемъ ли да обичаме Христа, безъ да сме Го виждали? Да задавате този въпросъ, това значи, да си представяте Христа като обикновенъ човѣкъ, Който е сѫществувалъ само преди две хиляди години. Христосъ и днесъ сѫществува, и днесъ живѣе. Той казва: „Отивамъ да ви приготвя жилища“. Това показва, че Той отива тамъ, дето има жилище за Него. Щомъ има жилище за Него, Той има грижа и за своитѣ ближни. Той отива да имъ приготви жилища.

И тъй, пазете се отъ отрицателното въ живота, за да не изгубите любовьта си, т. е. да не изгубите първото си отношение — отношението къмъ Първата Причина. Държите ли се здраво за това отношение, вие сте въ пѫтя на любовьта. Дето е любовьта, тамъ сѫ и мѫдростьта, и истината. Дето е любовьта, тамъ е знанието, тамъ е животътъ, тамъ е свободата, тамъ е чистотата. Чистата вода никого не опетнява. Нечистата вода, обаче, опетнява всичко. Дето мине, тя остава редъ утайки и наслоявания. Да възлюбишъ Бога, това значи отъ последенъ сиромахъ да те въздигне до най-голѣмъ богаташъ, външно и вѫтрешно. Колко сирачета сѫ се подигали въ живота, щомъ сѫ се свързвали съ Първата Причина. Обаче, скѫса ли се тази връзка, човѣкъ разлюбва Бога. Разлюби ли веднъжъ Бога, той всичко изгубва. — Може ли да ставе това? — Може. Докато е свързанъ съ Първата Причина, човѣкъ расте и развива своитѣ дарби и способности. Чрезъ тѣхъ той дохожда до високо обществено положение, става министъръ. Обаче, забрави ли Първото Начало, отъ Което е излѣзълъ, той изгубва всичко, каквото е постигналъ. Докато е билъ свързанъ съ Първата Причина, той се е ползувалъ отъ любовьта на всички хора. Скѫса ли тази връзка, всички хора се оттеглятъ отъ него. Отъ голѣмъ човѣкъ, съ високо обществено положение, той слиза на най-низкото стѫпало, дето го очакватъ страдания и разочарования.

И тъй, запишете си следното правило: Докато Богъ ви люби, вие ще имате всичко, каквото душата ви желае. Разлюбите ли Го, всичко ще изгубите. Христосъ казва: „Отецъ ми ви люби, защото повѣрвахте, че Богъ живѣе въ мене, и азъ излѣзохъ отъ Него.“ — Може ли Богъ да живѣе въ лошия човѣкъ? — Богъ живѣе въ всички хора. Привидно човѣкъ е лошъ, но по вѫтрешно естество, по Божествено начало, човѣкъ е добъръ. Докато не прояви любовьта си къмъ Бога, човѣкъ всѣкога ще бѫде слабъ. Щомъ е слабъ, той никога не може да постигне желанията на своята душа. Следователно, искате ли да бѫдете силни, да реализирате стремежитѣ на душата си, обикнете Бога. — Защо се радва човѣкъ на слънцето? — Защото животътъ иде отъ него. — Защо обича той природата? — Защото тя носи всички блага на живота. Тя отваря широко обятията си за онѣзи, които я обичатъ. Не я ли обичатъ, тя се затваря. Тя казва на хората: Всички свои богатства оставямъ на ваше разположение. Ходете, дето искате: по гори, по планини и долини, преплавайте всички рѣки, морета и океани, но се учете. Като видятъ толкова богатства предъ себе си, хората се забравятъ, започватъ да властвуватъ надъ тѣхъ, а съ това затварятъ вратитѣ, които природата имъ е отворила. Който се е опиталъ да ограничи природата, той самъ се е разрушилъ. Това подразбира стиха: „Не убивай“! Не убивай себе си, не убивай и ближния си.

Спазва ли законитѣ на природата, човѣкъ ще спазва и тази велика заповѣдь. Човѣшката душа е безсмъртна, но веднъжъ слѣзълъ на земята, човѣкъ живѣе въ относителната реалность, въ смъртьта на материята, на плътьта. Докато дойде до абсолютната реалность, човѣкъ минава презъ относителната, презъ живота на страданията и смъртьта. За да влѣзе човѣкъ въ абсолютната реалность, Писанието му препорѫчва да не люби свѣта, т. е. временното, преходното, смъртното. Да люби човѣкъ свѣта, това значи, да живѣе въ относителната реалность на нѣщата. Да люби Бога, това значи, да влѣзе въ абсолютната реалность. Влѣзете ли въ тази реалность, Богъ ще ви запознае съ свѣта. Възлюбите ли свѣта, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осѫдени на страдания и смърть. Това подразбира стиха: „Не любете свѣта“. Не схващате ли вѫтрешния смисълъ на този стихъ, вие ще изпаднете въ противоречие, какъ е възможно да се казва на човѣка да не люби свѣта, когато е казано въ Писанието, че Богъ толкова възлюби свѣта, че даде Своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.

Следователно, искате ли да се запознаете съ членоветѣ на едно семейство, първо трѣбва да се запознаете съ бащата на това семейство. Познавате ли бащата и майката на едно семейство, вие ще познавате и тѣхнитѣ синове и дъщери. Обичате ли бащата и майката, вие ще обичате и тѣхнитѣ деца. Невъзможно е човѣкъ да обича хората, ако не обича Бога, ако нѣма правилни отношения къмъ Него. Има ли любовь къмъ Бога, той ще обича и хората. Който има тази любовь, той има животъ въ себе си. Дето има животъ, тамъ има и отношения между хората. Това виждаме и въ ежедневния животъ. Хората работятъ и взаимно си помагатъ въ физическия, въ сърдечния и въ умствения свѣтъ. Нѣкой работи въ известна область на умствения свѣтъ и, като дойде до нѣкакви постижения, той ги сподѣля съ всички ония, които се интересуватъ отъ този въпросъ. По този начинъ хората взаимно си помагатъ. Върху този законъ се създава и крепи обществото: единъ обработва земята, втори шие дрехи или обуща, трети прави научни изследвания и т. н. Тъй щото, семействата и обществата се подържатъ, благодарение на обмѣната въ труда на всички хора. Колкото по-правилни сѫ отношенията на хората къмъ Първата Причина, толкова и обществата сѫ по-добре организирани.

И тъй, иска ли да запази своя вѫтрешенъ миръ, човѣкъ не трѣбва да нарушава своето първо отношение — любовь къмъ Бога. Щомъ има любовь къмъ Бога, той ще обича и ближнитѣ си. Въ абсолютната реалность сѫществува само едно отношение — любовь къмъ всичко живо. Въ относителната реалность, обаче, сѫществуватъ две отношения: или ще любишъ, или ще мразишъ. Срѣдно положение тамъ не сѫществува. Въ относителната реалность сѫществуватъ два полюса на живота: положителенъ и отрицателенъ. Въ абсолютната реалность сѫществува само единъ пѫть — пѫть къмъ любовьта, къмъ възходещето, къмъ положителното въ живота. Докато живѣе на земята, човѣкъ ще се натъква и на любовьта, и на омразата, като сили въ живата природа. Дойдете ли до омразата, не се борете съ нея, но приложете любовьта. Само любовьта е въ състояние да се справи съ омразата. Сѫщиятъ законъ се отнася и до злото. Не събуждайте злото въ себе си преждевременно. Обаче, събуди ли се то по нѣкакъвъ начинъ, не се борете съ него. Трѣбва ли овцата да отиде при заспалия вълкъ, да го разглежда, куче ли е или нѣщо друго? Срещне ли на пѫтя си заспалъ вълкъ, овцата трѣбва да се отбие отъ пѫтя си, да го отмине и да не се интересува отъ него. Като се събуди отъ сънь, вълкътъ веднага ще почувствува, че овца е минала край него и ще съжалява, че я пропусналъ. Види ли, че вълкътъ се е събудилъ отъ сънь и се промъква къмъ кошарата, овцата трѣбва да го гледа отдалечъ, като презъ трѫба, да не се мърда отъ мѣстото си. Докато е въ стадото, около господаря си, тя е въ пълна безопасность.

 Съвременнитѣ хора сами си правятъ пакости. Като нѣматъ работа, тѣ обикалятъ злото, философствуватъ за произхода му, докато го събудятъ. Щомъ го събудятъ, тѣ попадатъ въ примкитѣ му и започватъ да страдатъ. Следователно, докато сте слаби още, не събуждайте злото въ себе си. Видите ли, че спи, оставете го спокойно, нека продължава своя сънь. Видите ли, че е вързано, не го развързвайте преждевременно.

Това сѫ максими, които трѣбва да спазвате въ живота си. — Може ли злото да сѫществува въ любовьта?—Както микробитѣ сѫществуватъ навсѣкѫде, така и злото прониква и презъ най-малкитѣ отвърстия, но човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, какъ да се справя съ него. Дали вѣрвате въ сѫществуването на микробитѣ, това не е важно. Фактъ е, обаче, че микробитѣ всѣки день задигатъ десетки и стотици хора и ги отправятъ на онзи свѣтъ. Които не разбиратъ и не познаватъ разрушителната сила на тия микроскопически сѫщества, мислятъ, че злото иде отъ Бога.—Не, Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Той има предъ видъ доброто на всички души и ги поучава. Обаче, ония, които не изпълняватъ волята Му, тѣ сами се отклоняватъ отъ пѫтя си и се натъкватъ на страдания и болести.

Това, което днесъ говоря, се отнася за ония, които искатъ да се учатъ. Които не искатъ да се учатъ, тѣ ще вървятъ по стария пѫть, ще живѣятъ съ старитѣ си разбирания. При сегашнитѣ условия на живота, старитѣ разбирания не сѫ нищо друго, освенъ стари пѣсни, на новъ гласъ. Време е вече човѣкъ да ликвидира съ тия пѣсни. Днесъ хората се нуждаятъ отъ нови пѣсни, на новъ гласъ. Хората се нуждаятъ отъ нови, чисти дрехи. Човѣкъ трѣбва коренно да се преобрази, да облѣче всичко ново. — Какъ ще се постигне това? — Като възстанови своето първо отношение — любовь къмъ Бога. Възстанови ли първото си отношение, човѣкъ придобива вѫтрешенъ миръ и се справя съ всички отрицателни състояния въ себе си. Съ други думи казано: придобие ли любовьта, човѣкъ лесно се справя съ злото. Злото остава вънъ отъ него и престава да го безпокои. За да отиде при Бога, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ царството на злото, което ще му каже: Като се връщашъ, пакъ мини покрай мене. Така бѣше казалъ Иродъ на мѫдрецитѣ, които отиваха да се поклонятъ на Христа. Обаче, ангелъ Господенъ имъ каза: Като се поклоните на Христа, ще минете по другъ пѫть, който ще ви се покаже, нѣма да се връщате въ царството на Ирода. Следователно, стигнете ли веднъжъ до Царството Божие, на връщане ще минете презъ другъ пѫть, който самъ Богъ ще ви посочи.

Сега, като пѣете новитѣ упражнения, „Ти съзнавай, ти люби“ и „Нева-санзу“, вие трѣбва да влагате нѣщо дълбоко въ тѣхъ, да не пѣете механически. Пѣете ли „ти съзнавай, ти люби“, трѣбва, наистина, да любите, да се проникнете отъ любовьта, да подигнете съзнанието си поне една степень по-високо отъ обикновеното. Като пѣете по този начинъ, вие ще въздействувате както на себе си, така и на ближнитѣ си, ще събудите въ тѣхъ желание да пѣятъ. Добъръ пѣвецъ е този, който преживява това, което пѣе. Истински поетъ и музикантъ е този, който пѣе и свири безъ пари, отъ любовь къмъ пѣнието и свиренето. Този пѣвецъ или музикантъ се вдъхновява отъ любовьта на публиката, отъ вниманието, съ което тя го слуша, а не отъ паритѣ, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трѣбва, той напуща сцената.

Като ученици, вие трѣбва да пѣете, да свирите, защото на небето се допущатъ само добри пѣвци и музиканти. Ако не знаете да пѣете или да свирите добре, дълго време ще стоите предъ райската врата, безъ да се удостоите да влѣзете вѫтре. Какво ще правите, ако животътъ на нѣкой вашъ ближенъ зависи отъ умението ви да пѣете или да свирите? Ако пѣете добре, ближниятъ ви ще бѫде помилванъ. При това положение, вие ще пѣете, ще вложите всичката си любовь, знание, сила. Следователно, ще знаете, че всѣко ваше недоволство и неразположение се дължатъ на факта, че нѣкой вашъ ближенъ, въ самитѣ васъ, е осѫденъ на смъртно наказание. Отъ вашето пѣние зависи, да бѫде ли помилванъ той, или не. Щомъ неразположението ви изчезне, това показва, че вашиятъ ближенъ е помилванъ. Много пѣвци и музиканти има въ свѣта, но тѣ сѫ въ областьта на относителното пѣние. Малцина сѫ влѣзли въ областьта на абсолютното пѣние. Само онзи може да влѣзе въ тази область, който има любовь въ себе си. Той пѣе съ душата си. Каже ли човѣкъ, че не може да пѣе, че е остарѣлъ, той е влѣзълъ въ областьта на относителното пѣние. Младъ или старъ, човѣкъ трѣбва да пѣе. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ безлюбието царува. Дето е безлюбието, тамъ е сиромашията, тамъ сѫ болеститѣ, тамъ е смъртьта. Дето е любовьта, тамъ и музика има.

И тъй, искате ли да възстановите любовьта си къмъ Бога, дайте мѣсто на Божественото въ себе си. То работи въ човѣка, както слънцето — върху семенцата, както Духътъ Божий—върху душитѣ. Духътъ има свои помощници, свои съработници въ Великото Божие дѣло. Това сѫ всички хора, надарени съ таланти и способности. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото Богъ да не е вложилъ нѣкаква дарба. Отъ човѣка се иска работа, за да развие дарбитѣ, които природата е вложила въ него.

Т. м.

*

39. Лекция отъ Учителя, държана на

16 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...