Jump to content

1929_05_08 Аксиома на живота


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Аксиома на живота.

      Р а з м и ш л е н и е  в ъ р х у  м и л о с ъ р д и е т о.

Съвременното човѣчество е дошло до положение, въ което трѣбва да стане смѣна на енергиитѣ му. Тази смѣна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се смѣнятъ енергиитѣ на човѣка това значи, да се смѣнятъ формитѣ на материалния свѣтъ, формитѣ на самата материя. Щомъ формитѣ се измѣнятъ, заедно съ тѣхъ се измѣня и посоката на енергиитѣ, т. е. посоката на силитѣ въ човѣка.

Сега ще съставимъ пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася къмъ силата (С) така, както чувствата (Ч) къмъ мислитѣ (М1). Подъ думата „материя“ разбираме формата на нѣщата, чрезъ която силата се проявява. Подъ думата „сила“ разбираме проява на ума, т. е. резултатъ на работата на човѣшкия умъ или на Божественото въ човѣка. Когато умътъ работи повече отъ сърдцето, силата на човѣка е по-голѣма. Когато сърдцето работи повече отъ ума, гѫстотата на материята е по-голѣма. Тази е причината, поради която нѣкои хора сѫ слаби, сухи, а други — пълни. Който повече мисли, а по-малко чувствува, той е сухъ, тънъкъ. Който повече чувствува, а по-малко мисли, той е пъленъ. Този човѣкъ не обича много да философствува. Следователно, сърдцето не се нуждае отъ философия, а умътъ не се нуждае отъ гѫстота. Въ сърдцето се събира повече потенциална енергия, а въ ума — кинетическа. Човѣкъ трѣбва да знае методитѣ, чрезъ които да превръща потенциалната енергия въ кинетическа. Докато не е запалена, свѣщьта съдържа потенциална енергия въ себе си. Щомъ се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща въ кинетическа, т. е. въ свѣтлинна енергия. И ако човѣкъ чете на свѣтлината на тази свѣщь, той приема енергията й и я използува за възприемане на мислитѣ, които книгата съдържа въ себе си. Какъ ще се използува свѣтлината на свѣщьта, това зависи отъ съзнанието на човѣка. Който има будно съзнание, той ще запали свѣщьта и ще чете на нейната свѣтлина. Който нѣма будно съзнание, той може да запали свѣщьта и да заспи. Който разбира законитѣ на природата, той запалва свѣщьта и започва да работи. Щомъ свърши работата си, той изгасва свѣщьта и заспива.

Това сѫ положения, които съграждатъ живота на човѣка. Като живѣе, човѣкъ се рѫководи отъ свои мисли и чувствувания, които, обаче, сѫ резултатъ на неговия миналъ животъ. Задачата му въ сегашния животъ е да се откаже отъ старитѣ си разбирания, които му сѫ причинили редъ страдания, и да се стреми къмъ новото, което единствено може да съгради неговия бѫдещъ животъ. Страданията сѫ резултатъ на миналото, радоститѣ — резултатъ на бѫдещето. Искате ли да живѣете въ радости, измѣнете посоката на живота си. — Ама беденъ съмъ. — Защо си беденъ? — Боленъ съмъ. — Защо си боленъ? Болестьта, сиромашията показватъ, че човѣкъ се е свързалъ съ единъ низшъ, неоргзнизиранъ животъ, който се движи въ посока, диаметрално противоположна на истинския животъ. Влѣзе ли въ неорганизирания животъ, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ му и да знае, какъ да ги избѣгва. Не ги ли избѣгва, той непременно ще попадне подъ тѣхнитѣ удари и ще носи последствията имъ: сиромашия, болести, страдания и смърть. Представете си, че едно малко дете се качва, на здравъ, силенъ конь и се мѫчи да го управлява. Докато има сили, то може да го владѣе. Въ най-скоро време силитѣ му изчезватъ, то отмалява, и коньтъ тръгва, накѫдето иска. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който влиза въ низшия, неорганизиранъ свѣтъ. Докато не е изгубилъ силитѣ си, той се справя съ него. Изгуби ли силитѣ си, този животъ започва да го владѣе. Като отслабне, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ. Нѣма защо да живѣя. — Не, въ всички свои прояви, животътъ има смисълъ, но човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си и да се нагърбва съ работи, които може да носи.

Сега ще напиша следнитѣ отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означаватъ тия отношения? За да разберете смисъла имъ, вие трѣбва да ги принесете въ живота. Числото едно, запримѣръ, въ първото отношение, представя артистъ, който има отношение къмъ дветѣ си рѫце (2) и къмъ публиката (3). Колкото по-добре пѣе или свири, толкова повече хора ще дойдатъ да го слушатъ и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате единъ инженеръ (3), който се наема да строи кѫща, безъ да разполага съ голѣми знания. Не се минава много време, кѫщата се събаря (4). Като резултатъ, той не получава никакво възнаграждение (5). Това отношение е отрицателно. Усилията на този инженеръ сѫ отишли напразно. Това е обяснение на дветѣ отношения. Още много обяснения могатъ да се дадатъ.

Като изучава живота си, човѣкъ вижда, че понѣкога работитѣ му вървятъ добре, като на артиста, а понѣкога — зле, като на инженера. Това показва, че енергиитѣ въ човѣка постоянно се смѣнятъ. Той е ту пасивенъ, ту активенъ; понѣкога е отрицателенъ, а понѣкога — положителенъ. Да бѫде човѣкъ пасивенъ, това значи, да събира енергии въ себе си, т. е. да бѫде въ състояние на почивка. Когато е активенъ, той изразходва събраната енергия. Въ този смисълъ, ние виждаме, че човѣкъ е изложенъ на постоянни промѣни: ту се качва, ту слиза. Той се качва по планини, но слиза и въ долини. Той върви по прави линии, но върви и по криви. Като върви по прави линии, той насочва енергиитѣ си ту въ хоризонтално, ту въ перпендикулярно положение къмъ земята. Дали се движи по вертикална или по хоризонтална линия, човѣкъ срѣща малко или почти никакви препятствия. Движи ли се по права линия, каквато мѫчнотия да срещне на пѫтя си, човѣкъ лесно я разрешава. Когато разумниятъ човѣкъ се движи, т. е. разрешава задачитѣ си, природата широко отваря вратитѣ си за него. За глупавия, обаче, тя затваря всичкитѣ си врати. — Защо вратитѣ на природата сѫ отворени за разумния? — Защото той може да прониква и презъ най-малкитѣ пространства. Той се вмъква и между най-малкитѣ частици, защото знае, че колкото малки да сѫ частицитѣ на материята, и между тѣхъ има празни пространства. Глупавиятъ, обаче, търси широко отворени врати. Той търси широкия пѫть, вследствие на което се натъква на голѣми изпитания и страдания. Както птицата може да ходи тамъ, дето млѣкопитаещото не може, така и умниятъ човѣкъ може да минава презъ такива отвори, презъ които глупавиятъ не може.

На какво можемъ да уподобимъ птицата и на какво — млѣкопитаещото въ човѣшкия животъ? Птицата представя човѣшката мисъль, която лети високо. Млѣкопитаещото представя чувствата на човѣка, които се движатъ по земята. Затова, именно, мисъльта представя рѣдка срѣда, а чувствата — гѫста срѣда. Следователно когато се натъкне на нѣкаква голѣма мѫчнотия въ сърдцето си, за да я реши правилно, човѣкъ трѣбва да се качи въ ума си, да влѣзе въ по-рѣдка срѣда, дето препятствията сѫ по-малки. — Възможно ли е това? — Съ питане въпроситѣ не се разрешаватъ. — Мога ли да свиря добре? Ще свърша ли училище? Ще бѫда ли здравъ? — Това сѫ въпроси, за които не се пита. Искашъ ли да добиешъ всичко това, ти трѣбва да работишъ. Не работишъ ли, нищо нѣма да постигнешъ. Кой баща и коя майка нѣматъ желание синътъ имъ да има сѫщитѣ дарби, каквито и тѣ иматъ? Следователно, Богъ, Който ни е изпратилъ на земята да учимъ, има всичкото желание да постигнемъ онова, съ което Той разполага.—Възможно ли е това?—Щомъ питашъ, ти се съмнявашъ въ това, което е вложено въ тебе. Щомъ грѣшишъ, ти отричашъ живота. Щомъ отричашъ живота, ти приемашъ смъртьта. Дето е смъртьта, тамъ сѫ страданията. — Не съмъ ли човѣкъ? Нѣмамъ ли право да мисля? — Че си човѣкъ, това никой не отказва, но покажи своята човѣщина. Че имашъ право да мислишъ, и това никой не отказва, но покажи своята права мисъль. — Не съмъ ли свободенъ? — Никой не отрича свободата ти, но не подържай въ себе си желания, които могатъ да те заробятъ. Като хранишъ въ себе си низши желания, ти самъ създавашъ веригитѣ на твоето робство. Заробишъ ли се ти самъ, и окрѫжаващитѣ ще те заробятъ. Като знаятъ това, източнитѣ народи казватъ: Изхвърли навънъ всички желания, които те заробватъ. Наистина, всѣко желание, което не е въ съгласие съ човѣшкия умъ, заробва човѣка. И всѣка мисъль, която не е въ съгласие съ човѣшкото сърдце, сѫщо го заробва. За да не изпадне въ робство, човѣкъ трѣбва да отхвърли отъ себе си всички желания и мисли, които не сѫ въ съгласие помежду си. Кѫде сѫществува такова съгласие? — Въ разумния животъ. Само разумниятъ животъ се движи по успоредни линии. Щомъ тия линии започнатъ да се пресичатъ, разумностьта изчезва. Дето разумностьта изчезва, тамъ се явяватъ редъ мѫчнотии и препятствия.

Като е дошълъ на земята, колкото да е уменъ човѣкъ неизбѣжно ще се натъква на мѫчнотии, но той трѣбва правилно да ги разрешава. Който е объркалъ концитѣ, той самъ трѣбва да ги разплете. Казвате, че срѣщате мѫчни задачи за решаване. За професоритѣ, които разполагатъ съ много знания, тия задачи сѫ лесни. Когато се е създавала природата, въ нея сѫ поставили задачи, които човѣкъ въ далечното бѫдеще ще разреши. Днесъ, съ всичката си философия и знание, човѣкъ едва решава леснитѣ задачи. Това показва степеньта на неговото развитие. По отношение на голѣмитѣ и сложни въпроси, които седатъ предъ него, той е малко дете. За да расте и да се развива правилно, даденъ му е капитал, който да пуща въ обръщение. Този капиталъ се увеличава и намалява, но има единъ основенъ капиталъ въ живота му, който никога не се мѣни. Това е неговиятъ мозъкъ. Като умре, човѣкъ всичко оставя на земята. Единственото нѣщо което взима съ себе си, това е капиталътъ, вложенъ въ неговия мозъкъ. Когато човѣкъ умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капиталъ. Цѣлъ животъ тя е работила върху него, превръщала е низшето въ висше, организирала го е и сега слиза да го вземе съ себе си. Тя взима само есенцията на мозъка, както фабрикантътъ на розово масло взима есенцията отъ розитѣ. Отъ три хиляди килограма рози, той изкарва само единъ килограмъ розово масло. Този фабрикантъ съ право може да каже, че носи три хиляди килограма рози съ себе си. — Възможно ли е това? — Възможно е. — Какъ? — Като есенция.

Мнозина питатъ, какво ще правятъ следъ смъртьта си. — Много просто. Ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка съ себе си. Ако можете да превърнете материята на мозъка въ финна материя, въ есенция, която да вземете съ себе си, вие ще напредвате и на онзи свѣтъ. Не можете ли да превърнете мозъчната материя въ есенция, нищо не можете да придобиете. — Вѣрно ли е това? — Ще го опитате. Всички Божествени нѣща сѫ вѣрни и разумни.

И тъй, душата, за която се говори, не е вънъ отъ човѣка. Тя се проявява чрезъ човѣшкия мозъкъ. Доколкото тѣлото и мозъкътъ на човѣка сѫ организирани, дотолкова и душата му се проявява. Ако тѣлото и мозъкътъ на човѣка не сѫ организирани, никаква душа не търсете въ него. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че тѣ отдѣлятъ тѣлото отъ душата, т. е. материята отъ силата. За да се прояви, силата се нуждае отъ материя, отъ форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи. За да се обработи, за да се организира, въ помощь й дохожда силата. Едно отъ отличителнитѣ качества на материята е инертностьта. Тя не се мърда отъ мѣстото си. Ако нѣкой иска да я помѣсти, това значи, да я дигне на рѫце, да я носи. Тя не се влюбва, подиръ никого не тича. За да я нахраните, вие сами трѣбва да й донесете храна, да отваряте и затваряте устата й. Въ това отношение, материята е голѣма аристократка. Става ли въпросъ за работа, не я търсете. Възъ основа на свойствата на материята, казваме, че тя нито се губи, нито се създава, но само се видоизмѣня. Всѣки може да носи толкова материя, съ колкото сили разполага. Безъ сила материята не може да се обработва. Благодарение на силитѣ въ природата, отъ материята се образува тѣло, чрезъ което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Подъ думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Подъ „сила“ разбираме интенсивностьта, съ която разумното се проявява. Материята пъкъ е формата, чрезъ която силата и енергията работятъ. Колкото по-голѣма и по-интенсивна е силата и енергията, толкова по-голѣмо напрежение предизвикватъ върху материята. Ако не може да издържи това напрежение, материята се пръска, както гранатитѣ се пръскатъ подъ напора на експлозивнитѣ вещества въ тѣхъ.

Сега, като изучавате човѣшкото естество, виждате, че понѣкога човѣкъ изпада въ състояния, подобни на експлозивитѣ. Въ такива случаи, той е готовъ да избухне като бомба. Запримѣръ, минава нѣкой вашъ приятель покрай васъ и на шега ви казва една обидна дума. Понеже обичате приятеля си, вие нищо не му казвате, правите се, че не сте чули, какво ви е казалъ. Обаче, независимо това, обидната дума работи въ васъ. Приятельтъ ви продължава да се шегува съ васъ, но вие не можете повече да мълчите. Още при първата шега вие сте се подпушили и не можете да издържате. Вие търсите въ себе си, каква по-силна дума да му кажете, за да се отпушите. Това показва, че всѣка дума съдържа въ себе си известни сили, които указватъ съответно влияние върху човѣка. Не само думитѣ, но и хората взаимно си указватъ известно влияние. Запримѣръ, ако срещнете човѣкъ, когото обичате, колкото и да се въздържате, непременно лицето, движенията ви ще се измѣнятъ. Ако срещнете човѣкъ, когото не обичате, лицето ви пакъ ще се измѣни. Който разбира тия психологически състояния, по лицето на човѣка, по движенията му, той може да чете като по книга. Две естества има въ човѣка: едното естество се подава на контролъ; второто естество, обаче, мѫчно се контролира. Въ това отшение, индуситѣ правятъ редъ упражнения, да контролиратъ, именно, второто човѣшко естество. Въпрѣки това, то мѫчно се подава на контролъ.

Мнозина мислятъ, че светиитѣ сѫ съвършени, че сѫ постигнали пълно самообладание и пълна себеконтрола. — Не, има нѣща въ човѣшкото естество, които и светиитѣ още не сѫ преодоляли. Тѣ сѫ работили цѣлъ животъ върху известна своя чърта и въ края на краищата пакъ не сѫ успѣли да се справятъ съ нея. Много окултни ученици сѫ забелязали сѫщото. Като искатъ да се справятъ съ нѣкоя своя отрицателна чърта, тѣ работятъ усилено въ това направление и мислятъ, че сѫ постигнали нѣщо. Минаватъ дни и месеци, тѣ не проявяватъ тази чърта. Докато мислятъ, че сѫ се справили съ нея, изведнъжъ става нѣщо, и тѣ пакъ я виждатъ въ себе си, като че никога не сѫ работили върху нея. Това се дължи на нѣкакво неочаквано прекѫсване на връзкитѣ съ природата. И следъ това трѣбва да мине много време, докато тия връзки отново се завържатъ. Сѫщото забелязваме и въ природата. Следъ всѣко земетресение става прекѫсване на воднитѣ течения. Вие виждате, че тамъ, дето е имало извори, следъ земетресението изчезватъ, а дето е нѣмало, нови се явяватъ. Следъ известно време изчезналитѣ извори отново се явяватъ на сѫщитѣ мѣста. Следователно, когато човѣкъ грѣши, изворитѣ на неговата душа се прекѫсватъ и изчезватъ. Изчезнатъ ли тия извори, заедно съ тѣхъ изчезва и растителностьта наоколо. Като се намѣри въ такива условия, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си съ Божественото. Щомъ тази връзка се възстанови, изворитѣ на живота отново потичатъ.

Казано е въ Писанието, че както Богъ прощава, така и човѣкъ трѣбва да прощава. — Защо е необходимо хората да си прощаватъ? — За да възстановятъ връзкитѣ помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човѣка, за да знае, какъ да прощава. На думи човѣкъ казва, че е простилъ, но въ края на краищата вижда, че не е простилъ. Казано е, че Богъ ще заличи грѣховетѣ на хората и нѣма да ги помене. Както виждате, само Богъ е въ състояние да направи това. Дойде ли до хората тѣ днесъ прощаватъ и заличаватъ дълговетѣ си, на другия день отново ги изнасятъ на лице. Какво се ползува човѣкъ, ако постоянно бърка въ старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грѣшкитѣ на миналото си, или на младинитѣ си. Щомъ сте изправили погрѣшкитѣ си, не говорете вече за тѣхъ. — Все трѣбва човѣкъ да поплаче за погрѣшкитѣ си. — Нѣма защо да плаче. Плачътъ означава слабость. Той не разрешава задачитѣ на човѣка. Като плаче, човѣкъ несъзнателно търси помощь отъ нѣкого. Въпрѣки това, и най-силнитѣ и велики хора поне единъ пѫть въ живота си сѫ плакали, търсили сѫ помощь от нѣкѫде.

Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбира дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на живота. Той трѣбва да разглежда живота като нѣщо разумно. Следователно, натъкне ли се на нѣкакво противоречие, на нѣкаква отрицателна проява, той трѣбва да я трансформира въ себе си, да знае, че това не е истинскиятъ животъ. Животътъ, въ своята цѣлокупность, е разуменъ. Дали разбирате това или не, то е другъ въпросъ. Обаче, дръжте въ ума си тази мисъль като аксиома. Става ли въпросъ за свѣта, ще знаете, че свѣтътъ, създаденъ отъ Бога, е абсолютно разуменъ. Това да бѫде за васъ аксиома и да не се стремите да я доказвате. Всѣки за себе си ще знае, че свѣтътъ, въ който се движи, е разуменъ. Въ този свѣтъ живѣятъ разумни сѫщества. Така трѣбва да гледа човѣкъ и на живота. Мисли ли той, че животътъ е неразуменъ, всички негови усилия да измѣни живота, оставатъ напразни. Невъзможно е неразумното да стане разумно. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да умре за свѣта. Това значи, човѣкъ трѣбва да умре за стария животъ и да започне новъ животъ. Човѣкъ трѣбва да умре за старитѣ си разбирания и да започне съ нови разбирания, съ новия животъ. Новиятъ животъ изисква отъ човѣка да живѣе за Бога, а не за старото, за свѣтовното разбиране на нѣщата. Пророцитѣ сѫ разбирали аксиомата на живота и сѫ живѣли споредъ нея. Ще кажете, че пророцитѣ не сѫ били толкова учени, каквито сѫ ученитѣ въ сегашнитѣ времена. — Не, пророцитѣ сѫ имали такива знания за живота, каквито днесъ малцина ги иматъ. Пророцитѣ на миналото и днесъ живѣятъ между хората, и днесъ пророкуватъ. Пророцитѣ сѫ разбирали езика на Бога. Който разбира този езикъ, той не може да бѫде простъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ познава законитѣ на великата природа и живѣе съобразно съ тѣхъ. Да издържатъ пророцитѣ на голѣмитѣ противоречия, които сѫществували въ тѣхнитѣ времена, това говори за тѣхната сила. Гиганти сѫ били тѣ!

И тъй, ние туряме въ мисъльта си аксиомата: Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е абслолютно разуменъ. Сѫществата, които живѣятъ въ този свѣтъ, сѫщо сѫ разумни. Приеме ли тази мисъль въ себе си, човѣкъ трѣбва да изучава пѫтищата, по които разумното се проявява. Като изучавате проявитѣ и пѫтищата на разумния животъ, вие ще разберете, кѫде сте се отклонили, и ще се изправите. По този начинъ само ще направите разлика между разумния и неразумния животъ, между богатия и сиромаха. Богатиятъ може да даде всичко, каквото искате. Сиромахътъ не може да даде всичко, каквото искате. Здравиятъ може да свърши всѣкаква работа. Болниятъ не може да свърши никаква работа. Следователно, искате ли пари, търсете богатия. Искате ли работа, обърнете се къмъ здравия. Сиромахъ, въ абслютния смисълъ на думата, подразбираме грѣшенъ човѣкъ, който не е изпълнилъ Божиитѣ закони. Не е сиромахъ онзи, който нѣма пари и имоти. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да бѫде богатъ, не съ пари и имоти, но съ добродетели. Добродетелниятъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ, защото всѣкога е изпълнявалъ волята Божия. Христосъ казва: „Богатиятъ не може да влѣзе вѣ Царството Божие“. Подъ думата богатъ Христосъ разбиралъ човѣкъ, богатъ съ пороци. Такъвъ човѣкъ, наистина, не може да влѣзе въ Царството Божие. Обаче, богатиятъ съ добродетели и сиромахътъ, беденъ отъ пороци и слабости, еднакво могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Разумнитѣ сиромаси и разумнитѣ богати ще влѣзатъ въ Царството Божие. Неразумнитѣ сиромаси и неразумнитѣ богати нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие.

Едно отъ условията за влизане въ Царството Божие е да знае човѣкъ да пѣе и да свири. Кракътъ на онзи, който не знае да пѣе, не може да стигне до вратата на Царството Божие. Който не може да пѣе, той непременно ще бѫде върнатъ назадъ. За да бѫдете приети въ Царството Божие, вие трѣбва да се учите да пѣете. Всѣки день трѣбва да пѣете, да благодарите за всичко и да славите Бога.

Изпѣйте пѣсеньта „Ти съзнавай, ти люби“.

Новата пѣсень „Нева-санзу“, която днесъ ви дадохъ, изисква пълно участие на ума, на сърдцето и на волята.

Т. м.

*

38. Лекция отъ Учителя, държана на

8 май, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...