Jump to content

1929_05_01 Пѫтьтъ на слабия и на силния


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Пѫтьтъ на слабия и на силния.

Р а з м и ш л е н и е  в ъ р х у  б л а г а т а  в е с т ь.

Сега ще ви дамъ нѣколко правила за живота.

Първо правило: колкото и както да разчепквате една прежда, тя съдържа толкова конци въ себе си, колкото въ началото е имала. При това, не мислете, че като я разчепквате на конци, животътъ ви ще се нареди по-добре, отколкото по-рано е билъ нареденъ. Това правило се отнася за всички положения въ живота. Следователно, както и да разчепквате даденъ въпросъ, той ще си остане такъвъ, какъвто първоначално е билъ.

Второ правило: ученикътъ никога не трѣбва да се влияе отъ окрѫжаващата срѣда. Постѫпи ли веднъжъ въ училището, той трѣбва да учи за себе си, да се стреми да свърши съ успѣхъ. Дали другаритѣ му ще се учатъ или не, това да не го смущава. Като учи добре, съ това той косвено помага и на другитѣ. Ако не учи, той ще влияе зле и на околнитѣ.

Трето правило: никога не се товарете повече, отколкото трѣбва. Всѣки да носи толкова, колкото може. Не мислете, че, ако натоварите магарето си повече, ще свършите много работа. Не преговаряйте ума си съ повече знания, отколкото можете да носите.

Това сѫ правила, които всички хора знаятъ, но не сѫ ги приложили. Ония, които не сѫ приложили тия правила, нека ги приложатъ.

Като ученици, каквато работа да вършите, покрай нея, вие трѣбва да изучавате и музиката. Музиката, пѣнието не служатъ само за развлѣчение на човѣка, но тѣ му помагатъ за правилно разрешаване на трудни проблеми въ живота. Чрезъ музика и пѣние човѣкъ трансформира състоянията си. Освенъ вокална и инструментална музика, сѫществува още и музика на живота, която е различна за различнитѣ хора, споредъ гамитѣ, въ които се движатъ. Има гами на живота, въ които, попадне ли човѣкъ веднъжъ, мѫчно може да се освободи отъ тѣхното вредно влияние. И като пѣе или свири, всѣка пѣсень е въ сила да освободи човѣка отъ неговото тежко положение, или да смѣни състоянието му. Пѣснитѣ на птицитѣ, пѣнието на славея, запримѣръ, внася нѣкаква поезия въ душата на човѣка. Има пѣвци, чиято пѣсень внася радость, подемъ въ човѣшката душа. Който се занимава съ музика и пѣние, той има възможность да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползува отъ тѣхъ.

Изучавайте живота въ всички негови прояви и ползувайте се отъ тѣхъ. Доброто дръжте, а злото туряйте настрана. Ще срѣщате и приятни, и неприятни нѣща въ живота си, но не се смущавайте. Въ природата има и долини, и върхове. Като слизате въ нѣкоя долина, вие ще имате едно състояние. Качвате ли се на нѣкой планински връхъ, ще имате друго състояние. Каквото виждате въ природата, сѫщото срѣщате и въ живота. Животътъ не е площь. Изучавате ли го съзнателно, ще видите, че въ него има долини, върхове, морета, рѣки, океани и т. н. Въ живота, както и въ природата, има недосегаеми по своята височина планински върхове и недостѫпни по дълбочината си долини. Както туристътъ се стреми къмъ високи планински върхове, така всѣки човѣкъ се стреми да се качи на нѣкой връхъ на живота, оттамъ да разглежда нѣщата и да се поучава.

Сега, като слушате да се говорятъ такива нѣща, вие ще се запитате, защо човѣкъ живѣе, защо се радва и скърби, защо се ражда и умира и т. н. Колкото и да се запитвате за едно или за друго, ще знаете, че може да се отговаря само на такива въпроси, които иматъ математическо разрешение. Щомъ даденъ въпросъ не може да се разреши математически, той не може да има никакъвъ отговоръ. — Какво нѣщо е небето? — Това е въпросъ, за който още не сте готови да ви се говори. Нѣкой иска да знае, защо гладува често. Отговорътъ е следниятъ: Човѣкъ гладува, за да познае страданието. Като се нахрани, той ще се радва. Това не сѫ философски отговори, но разумниятъ ще си послужи съ тѣхъ, както съ брашното, и ще направи една прѣсна пита. Ще кажете, че не разбирате това нѣщо и трѣбва да ви се обясни. Знайте, че природата си служи само съ загадки, за да застави хората да мислятъ. Ако имъ обясни всички явления, тѣ нѣма да мислятъ. На сѫщото основание, и ние загатваме нѣщата, безъ да ги обясняваме докрай. За да развие своя умъ, човѣкъ трѣбва самъ да мисли, да не очаква наготово да му решаватъ въпроситъ. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате главно съ ония въпроси, които допринасятъ нѣщо за разбиране на живота.

Като ученици на Великата Школа, преди всичко вие трѣбва да бѫдете здрави, не само физически, но и психически. — Кой е психически боленъ? — Който е недоволенъ, който се съмнява, който не владѣе ума, сърдцето и волята си. Човѣкъ не е виновенъ, че се е разболѣлъ, но е виновенъ, ако не се лѣкува. Човѣкъ не е виновенъ, че не може да владѣе ума, сърдцето и волята си, но е виновенъ, когато не работи върху възпитанието си. Той трѣбва да възпитава ума, сьрдцето и волята си, да дойде до пълно самообладание.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за музиката. Като ученици, вие трѣбва да пѣете и да свирите, да си служите съ музиката. Нѣма човѣкъ на земята, който не знае да пѣе. И говорътъ е музика, пѣсень. Колкото по-музикаленъ е човѣкъ, толкова по-музикално говори. Казватъ за нѣкого, че говори сладко, че говорътъ му е пѣсень. Разумното говорене е музика, пѣсень. Нѣкой казва, че не се нуждае отъ музика. — Не, безъ музика човѣкъ не може да сѫществува. Яденето, говорътъ, писането, ходенето, движенията сѫ все музика. Българинътъ се движи между две гами: мажорна и миньорна. Въ българскитѣ народни пѣсни преобладаватъ миньорнитѣ гами. Тѣзи гами не се отразяватъ добре върху възпитанието на българина. Той трѣбва да измѣни нѣщо въ своята пѣсень, за да придобие онзи елементъ, който му липсва. За да разбере, какво му липсва, той трѣбва да изучи добре физическия свѣтъ. Този свѣтъ е предговоръ къмъ духовния. Не познава ли физическия свѣтъ, човѣкъ нѣма да разбере и духовния. Ако човѣкъ, изобщо, не само българинътъ, не разбере физическия, видимия свѣтъ, по никой начинъ нѣма да разбере невидимия, духовния.

Сега ще ви дамъ една нова пѣсень „Нева- санзу“ — на чуждъ, източенъ езикъ. Тя не може да се преведе на български езикъ, понеже сричкитѣ нѣма да се съвпаднатъ. Освенъ това, ако думитѣ Ѝ  се преведатъ на български, тѣ ще изгубятъ силата си. Като пѣе вдъхновено, човѣкъ твори. Въ този смисълъ, пѣнието е творчески процесъ. Въ пѣсеньта „ти съзнавай, ти люби“, пѫтьтъ, по който човѣкъ минава, е гладъкъ, безъ препятствия. Въ пѣсеньта „Нева-санзу“ пѫтьтъ не е равенъ. Човѣкъ трѣбва да слѣзе отъ височина въ долина, да разреши нѣкой мѫченъ въпросъ въ живота. Изобщо, музиката помага на човѣка при известни болести. Съ нея той може да се лѣкува. Музиката е по-добро срѣдство за лѣкуване отъ всѣкакви лѣкарства и инжекции. И когато не може да реши нѣкоя задача въ живота си, човѣкъ пакъ трѣбва да пѣе. Пѣятъ не само обикновенитѣ хора, но и най-великитѣ адепти и светии. Тѣхната музика сѫществува по-отдавна отъ тази на земята. Музиката на съвременнитѣ хора представя малка свѣтлинка всрѣдъ голѣма тъмнина. Колкото малка да е тази свѣтлинка, единъ день тя ще се усили. Тя е начало на бѫдещата музика, безъ която новата култура не може да дойде на земята. Ако не се създадатъ нови музикални форми, и новата музика не може да дойде. Като професия, музиката е едно нѣщо; като творческа сила, като дарба, вложена въ човѣка, тя е друго нѣщо. Човѣкъ не трѣбва да пренебрегва въ себе си това, което природата е вложила.

Човѣкъ трѣбва да пѣе, да свири, да се развива музикално. За да пѣе и свири, той трѣбва да бѫде свободенъ, да не се стѣснява. Не е ли свободенъ, човѣкъ не може да успѣва. Като слуша нѣкоя хубава пѣсень, той иска да я изпѣе, но се стѣснява. Мине ли презъ ума му нѣкоя свѣтла мисъль, той иска да я приложи, но изведнъжъ се спре, изгуби вѣра въ себе си. Една пѣсень е добре изпѣта, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нѣщо въ човѣка.

Пѣсеньта „Нева-санзу“ ще остане съ думитѣ, които ви дадохъ, макаръ и неразбрани за васъ. Неразбранитѣ нѣща сѫ далечни, а разбранитѣ — близки. Това, което човѣкъ не може да възприеме, е далечъ отъ него; това, което възприема, е близо до него. Непостижими нѣща сѫ ония, които стоятъ далечъ отъ човѣка. Постижими сѫ ония, които сѫ близо до него. Като се стреми къмъ непостижими нѣща, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се натъкне на нѣкаква опасность. Стръменъ е пѫтьтъ къмъ непостижимото. Той е пъленъ съ изненади и опасности, каквито човѣкъ срѣща вечерь въ гората или въ тропическитѣ мѣста. Колкото да сѫ опасни мѣстата, презъ които адептътъ минава, той е защитенъ отъ тѣхъ, защото вѫтрешно е въорѫженъ. Обаче, слабиятъ може да пострада въ безопаснитѣ мѣста. И окултнитѣ науки криятъ въ себе си голѣми опасности, които могатъ да изненадатъ всѣки невъорѫженъ човѣкъ. Много религиозни хора сѫ полудявали отъ страхъ. Много хора сѫ полудявали при пѫтуване по море или океанъ. Случвало се е параходътъ, съ който пжтуватъ, да се запали. Като нѣма кѫде да бѣгатъ, тѣ полудяватъ отъ страхъ. Има случаи, когато човѣкъ полудява, само като му съобщатъ нѣкаква неприятна весть: или че паритѣ му сѫ пропаднали, или кѫщата му е изгорѣла, или синътъ му е умрѣлъ. Въ такива случаи, човѣкъ трѣбва да има самообладание, първо да провѣри, вѣрно ли е това, което му съобщаватъ. При каквито изпитания да се натъква, човѣкъ трѣбва да пѣе, да се хармонизира.

Сега, ако речете свободно да задавате въпроси, вие първо ще питате, какъвъ е смисълътъ на страданията и радоститѣ, какъвъ е смисълътъ на живота и на смъртьта, защо човѣкъ трѣбва да се ражда и преражда. Като отидете на онзи свѣтъ, тамъ ще видите своитѣ минали животи като на кино. Като разглеждате своитѣ добри и лоши постѫпки на миналото, вие ще разберете, защо днесъ имате добри или лоши отношения съ хората. Отношенията ви съ хората отчасти само обясняватъ въпроситѣ за радоститѣ и страданията въ живота. Като разглеждате своитѣ минали животи, ще видите, че на нѣкои хора сте правили голѣми добрини, жертвували сте се за тѣхъ, а на други сте правили голѣми пакости и злини. Като проследите дългата история на вашия животъ, вие ще разберете причината и последствията на нѣщата. Това, което ще видите на другия свѣтъ, можете да го видите още докато сте на земята, но за това се изисква високо съзнание. Докато дойдете до това високо съзнание, оставете миналото си настрана. Миналото ви нека бѫде развлѣчение за бѫдещето, а сегашното да ви бѫде като работа, която ви предстои да свършите.

Веднъжъ дошли на земята, вие трѣбва да бѫдете внимателни, защото ще се натъкнете на опасни мѣста. Минавате ли презъ тия мѣста, вие трѣбва да бѫдете добре въорѫжени, да не пострадате. Ако искате да преминете нѣкоя дълбока рѣка, вие трѣбва да имате здравъ поясъ. Искате ли да минете презъ нѣкоя гѫста гора, трѣбва да носите револверъ въ джоба си, да не ви изненада разбойникъ или нѣкой звѣръ. Отивате въ нѣкой магазинъ да си купувате дрехи. Търговецътъ ще ви изгледа внимателно отъ главата до краката. Той иска да разбере, носите ли револверъ, т. е. звонкови пари въ джоба си, за да ви стане на крака или не. Ако разбере, че разполагате съ звонкови, той веднага скача на крака и предлага услугитѣ си. Убеди ли се, че сте беденъ, той не мърда отъ мѣстото си. Като проследите живота на съвременнитѣ хора, виждате, че все има нѣщо, което ги респектира. То може да бѫде парата, силата, знанието, доброто и т. н. Търговецътъ услужва за звонковитѣ, а клиентътъ е внимателенъ и учтивъ къмъ търговеца, за да го предразположи, да му даде добра стока. Учтивостьта и вниманието и на двамата е користно — всѣки иска да получи нѣщо. Като се натъкватъ на грубия, материаленъ животъ, религиознитѣ и духовни хора казватъ, че не се нуждаятъ отъ пари. — Щомъ живѣятъ на земята, тѣ се нужлаятъ отъ пари, но паритѣ не трѣбва да бѫдатъ идеалъ въ живота имъ.Тѣ се нуждаятъ отъ знание, отъ сила, отъ нѣкаква велика идея, на която да служатъ. Каква по-велика идея може да търси човѣкъ отъ идеята да служи на Бога? Нѣкои казватъ, че не се нуждаятъ отъ Бога. — Това е неразбиране на нѣщата. Богъ е глава на човѣшкото тѣло. Какво представя тѣло безъ глава? Казано е въ Писанието: „Глава на твоето Слово е истината“. Както тѣлото на човѣка не може безъ глава, така и душата, и духътъ не могатъ безъ глава. Главата е начало на нѣщата. Въ широкъ смисълъ на думата, начало на нѣщата е Богъ. Следователно, безъ глава, безъ начало, безъ Бога нищо не се постига. Който разбере значението на думитѣ „служене на Бога“, той е влѣзълъ вече въ духовния свѣтъ, дето владѣе пълна хармония, пъленъ редъ и порядъкъ, абсолютенъ вѫтрешенъ миръ. Духовниятъ свѣтъ не е нѣкѫде далечъ отъ хората. Той е около тѣхъ. Отъ съзнанието на човѣка зависи, дали ще живѣе на земята само по физически начинъ, или ще живѣе и духовно. Като развива своитѣ духовни центрове, човѣкъ влиза въ връзка съ духовния свѣтъ, главно съ разумнитѣ сѫщества отъ този свѣтъ и се учи отъ тѣхъ. Човѣкъ самъ опредѣля своя пѫть. Отъ живота му зависи и посоката на неговото движение.

Сега, като говоримъ за духовния животъ, ние не искаме да налагаме на хората правила, какъ да живѣятъ. Иска ли да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да спазва само единъ моралъ: или страхъ отъ Бога, или любовь къмъ Бога. Страхътъ е отрицателна страна, а любовьта — положителна. За предпочитане е човѣкъ да влѣзе въ положителната страна на живота и така да се подига, отколкото въ отрицателната.

Като говоря за страхъ отъ Бога, азъ имамъ предъ видъ онзи свещенъ трепетъ къмъ Бога, който освобождава човѣка. Да се бои човѣкъ отъ Бога, това значи, да мисли, какво прави. Като се страхува отъ Бога, човѣкъ се стреми, каквото прави да е благоугодно на Бога. Нѣма ли това чувство въ себе си, човѣкъ допуща въ ума си различни мисли, които го сковаватъ, както циментовата каша сковава предметитѣ. И въ окулттната наука има мисли, които сѫ подобни на циментовата каша. Постави ли човѣкъ крака си тамъ, мѫчно може да го извади. Щомъ се втвърди, кашата трѣбва да се счупи. Не може ли самъ да счупи втвърдилия се циментъ, човѣкъ трѣбва да търси външна помощь. Освободи ли веднъжъ крака си отъ циментовата каша, втори пѫть не трѣбва да го поставя. Втората каша ще бѫде по-лоша отъ първата.

И тъй, иска ли да води мораленъ животъ, човѣкъ трѣбва да има или страхъ отъ Бога, или любовь къмъ Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, човѣкъ ще стане. Чрезъ страха, човѣкъ ще придобие мѫдрость, която ще го спаси. Чрезъ любовьта пъкъ той ще влѣзе въ закона на благодатьта. Любовьта е пѫть на най-малкитѣ съпротивления. По този пѫть и децата вървятъ. Обаче, пѫтьтъ на страха е пѫть за гениалнитѣ хора, за адептитѣ, за боговетѣ. Божествата никога не вървятъ по пѫтя на любовьта. Ако нѣмаха страхъ отъ Бога, съ силата си, тѣ биха разрушили свѣта. Но понеже иматъ страхъ, тѣ вървятъ по пѫтя на мѫдростьта. Съ любовьта работятъ малкитѣ, слабитѣ сѫщества, а съ страха — великитѣ сѫщества, боговетѣ. Само страхътъ отъ Бога е въ състояние да смири, да укроти силнитѣ хора. Нѣматъ ли този страхъ, тѣ щѣха да проявяватъ силата си навсѣкѫде, но съ това щѣха да предизвикватъ силитѣ на природата. Да предизвикашъ силитѣ на природата срещу себе си, това значи, да бѫдешъ тъпканъ на общо основание. Ето защо, силнитѣ сѫщества, адептитѣ и боговетѣ сѫ предпочели да иматъ страхъ отъ Господа, и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нѣматъ ли страхъ отъ Господа, тѣ ще бѫдатъ давени, както кучетата се давятъ.

Едно голѣмо, силно куче хванало едно по-малко, повалило го на земята и започнало да го дави. Малкото куче се борило, падало, ставало на земята, докато успѣло да се освободи отъ голѣмото и хукнало да бѣга. Скоро то настигнало друго куче, по-малко, и постѫпило съ него по сѫщия начинъ, както голѣмото, което му дало добъръ урокъ. Като се освободило, и малкото куче хукнало да бѣга. По-малкитѣ кучета бѣгатъ отъ по-силнитѣ, но отъ страхъ, а не отъ любовь. Давене е това. Нѣкой иска да е силенъ, че каквото да става съ него. — Не е така. Силниятъ трѣбва да има страхъ отъ Бога. Не се ли страхува, той самъ ще се разруши. И най-голѣмитѣ и силни гранати се пукатъ сами. Пукне ли се веднъжъ, нищо не остава отъ силата Ѝ.

Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не изразходва силитѣ си напразно. Всѣка граната, като се пукне, трѣбва да извърши нѣкаква работа. Природата не изразходва силитѣ си напразно. За да не правите голѣми грѣшки въ живота си, препорѫчвамъ ви да вървите по пѫтя на любовьта. Който иска да ходи по пѫтя на мѫдростьта, той трѣбва да знае, че този пѫть е мѫченъ. Като грѣшите, Богъ ще ви тъпче. Благословение е за човѣка Богъ да го тъпче, но това не става често. Малцина сѫ хората, които се ползуватъ отъ тая привилегия. Това не значи, че Богъ ще слѣзе на земята като човѣкъ и ще почне съ краката си да тъпче онзи, който е пристѫпилъ Неговия законъ. Когато благоприятнитѣ условия се смѣнять въ неблагоприятни, това е Божиятъ кракъ, който тъпче. Нѣкой човѣкъ се издигналъ до положението на генералъ, който командува цѣла армия, но ако пристѫпи Божия законъ, кракътъ на Бога започва да го тъпче: уволняватъ го отъ служба, лишаватъ го отъ права, отъ пенсия, изгубва уважението на своитѣ другари и войници. Той се чувствува самъ, изоставенъ, безъ никакво внимание отъ страна на приятели и познати. Такова бѣше положението и на царь Давида, който взе жената на Урия Хетееца. Богъ му даде единъ добъръ урокъ. Синътъ на Давида започна да го гони, и той трѣбваше да бѣга босъ, безъ царска корона на глава. Съ това Богъ му напомняше положението, отъ което го въздигна. Отъ простъ овчарь Давидъ слана царь, Божий избранникъ.

Това, което стана съ Давида, ще стане съ всѣки, който нарушава Божиитѣ закони. За никого не е направено изключение, и за васъ нѣма да се направи. За да не изпада въ такива окултни каши, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се въорѫжи съ знание. Като учи добре, човѣкъ може да мине спокойно и презъ най-опасни мѣста. Като учи, човѣкъ разработва и ума, и сърдцето си. Той е готовъ да се жертвува за Бога, за ближнитѣ си. Каквито блага придобие, той дава отъ тѣхъ и на ближнитѣ си. Даде ли нѣщо отъ себе си, той го забравя. Такъвъ човѣкъ обича работата и не очаква други да работятъ за него. Каквото човѣкъ придобие съ своя умъ и съ своето сърдце, това остава за него. При това, всѣка работа, която човѣкъ върши съ любовь, колкото да е маловажна, е на мѣстото си. Тя е толкова почтена, колкото и най-голѣмитѣ и високи служби. Обаче, колкото да е добра работата, която човѣкъ върши, не трѣбва да заеме цѣлия му животъ. Като работи нѣщо нѣколко години, нека смѣни тази работа съ друга. И царь да е, човѣкъ пакъ нѣма да царува цѣлъ животъ. Като царува 40—50 години, ще отстѫпи престола си на своя синъ.

Сега, като вървите по пѫтя на обикновения животъ и на обикновената наука, вие постепенно навлизате въ своя вѫтрешенъ, разуменъ животъ, дето работитѣ сѫ постоянни, а явленията не ставатъ въ ограниченото време и пространство, както на физическия свѣтъ. Тѣ ставатъ извънъ времето и пространството. Човѣкъ всѣкога може да бѫде царь на себе си, да господарува на своитѣ поданици — клеткитѣ си, и да ги възпитава. Това, което става вѫтре въ човѣка, става и вънъ отъ него. И обратно: това, което става въ външния свѣтъ, става и въ човѣка. Като съпоставя външния свѣтъ съ вѫтрешния, човѣкъ дохожда най-после до истината.

Сега, каквото да се говори на хората, тѣ трѣбва да прилагатъ. Какъ ще разберете, каква е семката, ако не я посадите и не видите плода й? Какъ ще разберете живота, ако не го изучавате? Красивъ и сериозенъ е животътъ. Сегашниятъ животъ на хората не е нищо друго, освенъ външна дреха на истинския животъ. Ще дойде день, когато тази дреха на живота ще се махне, както затворникътъ сваля затворническия халатъ при излизане отъ затвора. И Христосъ бѣше затворникъ, съ вѣнецъ на глава и мантия, която свалиха отъ гърба му. Освободи ли се живота отъ своята външна мантия, вие ще го видите такъвъ, какъвто е въ действителность.

Когато се говори за страдания, хората започватъ да се страхуватъ. Вземете примѣръ отъ Христа. Той понесе най-голѣмитѣ страдания безъ страхъ, защото обичаше Бога и се страхуваше отъ Него. Той пазѣше свещено законитѣ Му. Който не спазва Божиитѣ закони, той е страхливъ човѣкъ. Биятъ ли ви, кажете като Христа: Вие не биете, както трѣбва. Не сте научили още това изкуство. Обиратъ ли ви, кажете имъ, че не сѫ научили това изкуство, както трѣбва. Дайте примѣръ на хората, какъ се бие, какъ се обира и т. н. Да биешъ нѣкого по правилата на любовьта, това значи, ако е боленъ, да го излѣкувашъ; ако е умрѣлъ, да го възкръсишъ.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ да не ги обератъ, да не ги уволнятъ, да не ги биятъ и т. н. Колкото и да се страхуватъ, всичко това ще стане, но да стане поне на време. Не стане ли на време, тогава е лошо. Ще дойде день, когато ще ви обератъ, ще ви уволнятъ отъ работата ви, ще ви набиятъ и отъ васъ ще останатъ само сухи кости. Като минете покрай кѫщата си, ще кажете: Всичко това едно време бѣше мое. Каквото и да е останало отъ васъ, знайте, че то е нѣщо реално. Работете, именно, за тази реалность. Какъ ще работите? Или по пѫтя на любовьта, или по пѫтя на мѫдростьта. Обичайте Бога и страхувайте се отъ Него, за да изпълнявате волята Му и свещено да пазите Неговитѣ закони.

Т. м.

*

37. Лекция отъ Учителя държана на

1 май 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...