Jump to content

1929_04_24 Постижения на богатия и на сиромаха


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Постижения на богатия и на

сиромаха.

   Р а з м и ш л е н и е  в ъ р х у  ч и с т а т а   м и с ъ л ь.

Написахте ли манифестъ къмъ поданицитѣ на своята държава? Ще кажете, че лесно се пише, но мѫчно се прилага. Изобщо, нѣщата лесно се говорятъ, а мѫчно се правятъ. Защо е така? — Защото на физическия свѣтъ човѣкъ срѣща много препятствия, които мѫчно може да преодолѣе. Лесно е да каже човѣкъ, че ще се качи на Монъ-Бланъ. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне редъ препятствия, които ще му попрѣчатъ. Лесно е да каже човѣкъ, че е християнинъ. Рече ли да приложи Христовитѣ принципи въ живота си, той ще се натъкне на редъ изпитания, които ще му попрѣчатъ. Много години сѫ нужни на човѣка, докато се качи на онази височина, която го опредѣля като истински християнинъ. Нѣщата ставатъ мѫчно, защото се изисква време. Въ мисъльта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че нѣкой цигуларь свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката въ рѫце, виждате, че не се свири лесно. Този цигуларь е свирилъ 20—30 години непрекѫснато, по нѣколко часа на день.

Лесно се казва, че 2+2=4, но нѣщата въ живота не ставатъ така лесно. Докато дойдете до числото четири, трѣбва много да работите. Единицата е творческо число; двойката— число на работа; тройката —число на равновесие; четворката—число на движение. Значи, докато дойде до положение да каже, че 2+2=4, човѣкъ трѣбва да се е научилъ да твори, да работи, да уравновесява силитѣ си и да се движи правилно. Това значи, да е постигналъ съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ не е нито мѫжъ, нито жена. Докато човѣкъ се раздвоява въ чувствата и въ мислитѣ си и се проявява ту като мѫжъ, ту като жена, той не е съвършенъ. Жената мисли и чувствува по женски, а мѫжътъ мисли и чувствува по мѫжки. Обаче, има положения, при които и мѫжътъ, и жената мислятъ, чувствуватъ и усѣщатъ еднакво. Запримѣръ, и мѫжътъ, и жената казватъ: Спи ми се, яде ми се. Какво означаватъ яденето и спането въ живота? Преведете тия процеси въ духовния свѣтъ и вижте, какво означаватъ тѣ тамъ.

Като не разбиратъ живота, хората казватъ, че отъ човѣка се искатъ дѣла, а не думи. Колко дѣла се искатъ отъ човѣка? Споредъ васъ много дѣла се искатъ. — Не, едно дѣло се иска отъ човѣка, т. е. едно начало. Подъ думитѣ много дѣла подразбираме силитѣ, вложени въ човѣка, които съдействуватъ за проявяване на първото начало въ него. Казвате, че трѣбва да правите добри дѣла. Кои дѣла сѫ добри? Ако заколите кокошка, за да угостите гоститѣ си добре, това добро е само за гоститѣ ви, но не и за кокошката. Ако отстѫпите леглото си на своя гостъ, той ще бѫде доволенъ, но вие нѣма да бѫдете доволни. Следователно, истинско добро е онова, което е добро едновременно за всички. Истинското добро прави всички хора доволни. Доброто е мѣрка, съ която се опредѣлятъ всички нѣща въ живота. Добро нѣщо е, когато човѣкъ се ражда, но добро е и когато умира. Щомъ се е родилъ, той трѣбва и да умре. За да се роди човѣкъ, има причина; и за да умре, пакъ има причина. Човѣкъ може да умре за грѣховетѣ си, но той може да умре и за спасението на човѣчеството.

И тъй, за да се домогне до истинското добро, човѣкъ трѣбва да се замисли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ животъ. Той трѣбва да се замисли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ моралъ. Трѣбва ли човѣкъ да спори съ хората, дали е добъръ, мораленъ, или ученъ? Събератъ се двама души и започватъ да спорятъ, кой отъ тѣхъ е по-добъръ, по-мораленъ, по-ученъ. Като не могатъ да дойдатъ до нѣкакво разрешение, тѣ търсятъ трети, който да служи като арбитъръ, да имъ разреши въпроса. Човѣкъ трѣбва самъ да знае, дали е добъръ, ученъ, мораленъ и самъ да се харесва. Остане ли другитѣ да го харесватъ и да се произнасятъ за неговитѣ качества, той далечъ още не е постигналъ това, за което спори. Такъвъ, какъвто е, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Щомъ е доволенъ, той всѣки день ще прибавя по нѣщо къмъ своя характеръ.

Истинското доволство води къмъ щастие. Щастливиятъ човѣкъ познава законитѣ на живота и на мѣсто ги прилага. Какъ ще дойде човѣкъ до тия закони? — Чрезъ щастието. Като знае да пѣе, човѣкъ ще познава законитѣ на пѣнието. Като знае да смѣта, човѣкъ ще познава законитѣ и на смѣтането. Когато казваме, че едни хора разбиратъ смѣтането по-добре, а други — по-слабо, подразбираме, че тѣ не познаватъ еднакво законитѣ на смятането. Сѫщото се отнася и до говоренето, до правенето на добро и т. н. Това сѫ дарби, които не сѫ еднакво развити въ всички хора. Всички хора не могатъ еднакво да правятъ добро. Това се дължи на дарбата имъ за правене на добро. Лесно е да каже човѣкъ, че трѣбва да прави добро, но мѫчно е да го реализира. Лесно е да каже човѣкъ, че иска да се качи на Монъ-Бланъ, но мѫчно може да се качи. Да се качи човѣкъ на Монъ-Бланъ и да слѣзе оттамъ, това значи, да изпита всички трудности и мѫчнотии, каквито планината представя. Лесно е да се говори за добрия животъ, но мѫчно се прилага. Обаче, за разумния, за смѣлия човѣкъ животътъ е лекъ и приятенъ.

Следователно, най-голѣмото изкуство, до което човѣкъ може да се домогне, е да знае, какъ да живѣе. Който разбира това изкуство, той никога не свързва живота съ смъртьта. Свързвате ли живота съ смъртьта, вие сте въ относителния животъ. Дойдемъ ли до сѫщината на живота, ние включваме въ него безсмъртието. Обикновениятъ човѣкъ не знае, какво нѣщо е безсмъртието. Само безсмъртниятъ познава безсмъртието. Безсмъртенъ е онзи, който отъ нищо не се смущава, който не нарушава своя вѫтрешенъ миръ. Докато се смущава отъ всѣка болесть, отъ всѣка неприятность въ живота, човѣкъ е въ областьта на смъртьта. Той е смъртенъ човѣкъ. Когато турцитѣ искатъ да кажатъ, какво нѣщо е вѫтрешниятъ миръ, тѣ си служатъ съ поговорката: „Цѣлиятъ свѣтъ да изгори, но моята черга да не изгори“. Възможно е чергата на човѣка да не изгори, но при положение на безсмъртие. На смъртния чергата всѣкога изгаря, защото тя е направена отъ сѫщата материя, отъ която е направена земята. На съвършения човѣкъ, обаче, чергата не може да изгори, защото, когато свѣтътъ гори, той ще бѫде нѣкѫде въ пространството, на луната, или на слънцето. Той ще вземе своята черга съ себе си и ще се разхожда изъ пространството.

Животътъ на съвършения е животъ на права мисъль. Нѣма ли прави, трезви мисли, човѣкъ не може да разбере живота. Щомъ не разбира живота, той всѣкога ще е недоволенъ. Ако не е жененъ, той казва: Да бѣхъ се оженилъ поне, че да разбера смисъла на живота. Като жененъ, именно, той нѣма да разбере смисъла на живота. Неженениятъ е самъ, нѣма съ кого да се кара. Въ желанието на човѣка да е жененъ, се крие стремежътъ на душата къмъ обединяване, къмъ хармонизиране на душитѣ. Постигне ли това хармонизиране, човѣкъ е намѣрилъ вече своето мѣсто въ живота и въ природата, което Провидението му е опредѣлило. Това е задачата, която всѣки човѣкъ самъ трѣбва да реши. — Нали Богъ знае, кое мѣсто ми е опредѣлилъ? — Богъ знае, но и ти трѣбва да знаешъ. Веднъжъ си дошълъ на земята, ти трѣбва да изпълнишъ всичко онова, което Богъ е опредѣлилъ за тебе. Човѣкъ живѣе благодарение на Божията мисъль. Докато Богъ мисли за човѣка, последниятъ има условия да се усъвършенствува. Усъвършенствуването е дълъгъ процесъ. Човѣкъ не може да стане съвършенъ за нѣколко години. Десетки, стотици и хиляди години сѫ нужни на човѣка, докато стигне известно съвършенство. Стане ли въпросъ за съвършенство, българитѣ си служатъ съ поговорката: „Зяй, коньо, за зелена трева!“ Тази поговорка не е вѣрна, защото коньтъ никога не зяе за зелена трева. Казваме „зяе и прозява.“ — Кога човѣкъ се прозява? — Когато не се интересува отъ нѣщата, или когато нѣма работа. Прозявката показва, че въ известни сили и енергии на човѣка има застой. Прозявката, като природенъ процесъ, има предъ видъ да възстанови известенъ редъ и порядъкъ на нѣщата. При всѣко прозяване въ човѣка се влива нова енергия. Само живитѣ хора, само хора съ будно съзнание могатъ да се прозяватъ. Радвайте се, когато хората се прозяватъ, защото сѫ живи, будни. Обаче, умрѣлитѣ и заспалитѣ хора никога не се прозяватъ.

Какъ се е създало понятието „прозявка“? На френски езикъ думата прозявамъ означава „bailler“. Отъ корена на тази дума се образува българската дума „бая“. Значи, който се прозява, той бае, т. е. прави нѣщо. Всѣка дума има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който показва, че създаването на буквитѣ, на думитѣ въ езика не е произволенъ, но разуменъ, съзнателенъ процесъ. Запримѣръ, думата „мамо“ е съставена отъ две срички: първата сричка „ма“ означава това, което е дало нѣщо отъ себе си. Втората сричка „мо“ означава това, което е взело нѣщо и се е отдѣлило. Щомъ нѣщо се отдѣля, то трѣбва да се върне. Тѣзи две срички показватъ, че между идеитѣ трѣбва да има обединяване. Следователно, всѣка идея, която излиза отъ човѣка, отива въ пространството, прави цѣлъ крѫгъ и се връща тамъ, отдето е излѣзла. Сѫщото се отнася и до доброто, и до злото. Като излѣзатъ отъ човѣка, тѣ образуватъ единъ крѫгъ и пакъ се връщатъ къмъ него. Значи, законътъ за обединяване на нѣщата сѫществува навсѣкѫде въ живота.

Какво представя злото като сила въ живота и въ природата? За да разберете поне отчасти, какви сили се криятъ въ злото, разгледайте, какъ се пише на български езикъ думата „зло“. Тя е съставена отъ три букви. Буквата „з“ е законъ на размножаване. Значи, зло е само онова, което се размножава и расте безъ законъ. Като се размножаватъ, тия сѫщества искатъ да се хранятъ. Понеже сѫ се размножили безъ законъ, и храна нѣма да иматъ достатъчно. Щомъ храната имъ не е достатъчна, тѣ се изяждатъ едни други. Следователно, когато човѣкъ дава възможность на мислитѣ, чувствата и желанията си да се размножаватъ безъ законъ, той създава злото. Знакътъ на фиг. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луциферъ е стѫпилъ на земята, съ което иска да каже, че тя е негово притежание. Дветѣ линии, отправени нагоре, показватъ раздвояване. И наистина, дето злото се явява, тамъ всѣкога настѫпва раздовояване, т. е. разединяване. Докато бащата въ единъ домъ е живъ, синоветѣ и дъщеритѣ живѣятъ въ съгласие. Щомъ бащата замине за другия свѣтъ, злото веднага влиза въ този домъ; синоветѣ и дъщеритѣ започватъ да спорятъ, кой да вземе по-голѣма часть отъ наследството. Когато двама души ядатъ и пиятъ заедно, ако не сѫ разумни, злото ще се вмъкне между тѣхъ, и тѣ ще започнатъ да се каратъ, кой отъ двамата ялъ и пилъ повече.

OOK_8_36_1.JPG

Символътъ на доброто, представенъ на фиг. 2., е противоположенъ на злото. Тази е причината, поради която доброто освобождава човѣка и му дава просторъ, а злото го ограничава и заробва. Обаче, колкото и да мислятъ хората, че злото е силно, въ края на краищата не излиза така. Макаръ и да е стѫпилъ на земята и мисли, че я владѣе, Луциферъ самъ изпада въ противоречие. Той вижда, че сѫщата земя, която си въобразява, че владѣе, го носи изъ пространството. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ това? Заключението е следното: Невъзможно е човѣкъ да владѣе това, което го носи. Нѣкой езди конь и мисли, че го владѣе. — Не, щомъ коньтъ носи човѣка, последниятъ не може да го владѣе. Преди всичко, физически коньтъ е по-силенъ отъ човѣка. Добре е човѣкъ да езди конь, да се качва на автомобилъ, на аеропланъ, но само отъ време на време, а не постоянно. Ще кажете, че не можете безъ конь, или безъ автомобилъ. Има нѣща, безъ които човѣкъ не може, но тѣ не сѫ нито конь, нито автомобилъ, нито файтонъ. Човѣкъ не може да живѣе безъ импулса на своето сърдце и на своя умъ. Обаче, и като живѣе съ импулса на своето сърдце и на своя умъ, той трѣбва да избѣгва еднообразието.— Защо?— Еднообразието убива човѣка.

И тъй, човѣкъ не може безъ сърдце и безъ умъ, т. е. безъ мисъль и чувства. Той трѣбва да дава пѫть на ония мисли и чувства въ себе си, които турятъ редъ и порядъкъ въ живота му. Има мисли и чувства въ човѣка, които могатъ да го изхвърлятъ вънъ отъ живота, както водата изхвърля на брѣга всички умрѣли животни, всички предмети, които нѣматъ опорна точка. Обаче, водата не може да изхвърли навънъ живата риба. Тя е пригодена, именно, къмъ условията на водата. Параходъ, вързанъ за котвата си, не може да излѣзе вънъ отъ водата. Откѫсне ли се отъ котвата и се понесе по вълнитѣ на водата, безъ надзора на опитния капитанъ, водата ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животътъ се вълнува подъ влиянието на въздушнитѣ течения. Влѣзе ли въ живота, човѣкъ трѣбва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нѣщо, животътъ ще го изхвърли вънъ отъ себе си.

Едно трѣбва да имате предъ видъ: Щомъ сте влѣзли въ живота, вие трѣбва да бѫдете съсрѣдоточени. Какво става около васъ, това не трѣбва да отвлича вниманието ви. Щомъ вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осѫдени да попаднете въ вълнитѣ на живота, които ще ви изхвърлятъ далечъ нѣкѫде. Следователно, отидете ли на събрание, да слушате нѣкаква речь или беседа, отправете вниманието си къмъ говорителя и слушайте, какво той говори. Ако можете така да се съсрѣдоточите, че да не виждате, нито кой е билъ до васъ, предъ васъ или задъ васъ, нито да видите, колко души сѫ присѫтствували на събранието, вие сте използували беседата. Иначе, разсѣе ли се вниманието ви, вие сте присѫтствували само съ тѣлото си, т. е. съ автомобила си, въ който е седѣлъ шофьора, но не и господарьтъ. Господарьтъ е билъ другаде нѣкѫде и нищо не е чулъ и разбралъ отъ това, което се говори.

Следователно, когато казваме, че хората се каратъ и биятъ помежду си, въ сѫщность тѣхнитѣ слуги се каратъ, но не и господаритѣ имъ. Като каратъ автомобилитѣ си, слугитѣ се каратъ помежду си, кой отъ двата автомобила да мине пръвъ. Кой ще отстѫпи? — Слабиятъ. Слабиятъ трѣбва да бѫде разуменъ, да отстѫпва на физически силния. Това подразбира стиха: „Не противи се на злото!“ Злото е дяволътъ въ свѣта, който се отличава съ своята експедитивность. Дето ходи, каквото прави, дяволътъ все бърза. Който смѣе да се изпрѣчи на пѫтя му, той го поваля на земята. Отличителното качество на човѣка пъкъ е това, че той всѣкога и навсѣкѫде търси правото. Като търси правото, той има възможность да се спира на много мѣста и да се учи. Обаче, въпросътъ за правото днесъ е неразрешимъ. Той представя ирационално число. Колкото и да дѣлите това число, все ще се получи остатъкъ. Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: Отъ мене да мине. Животътъ работи съ ирационални и съ рационални числа. Тъй щото, не се опитвайте да дѣлите числата на живота безъ остатъкъ.

Който издирва нѣщата въ тѣхната точность, той не разбира живота. Животътъ постоянно смѣня числата, съ които работи: Днесъ работи съ нѣкое рационално число, утре — съ ирационално. Това значи, че нѣма вѣчно щастие на земята. Ако човѣкъ днесъ е щастливъ, утре ще бѫде нещастенъ. Колко щастливъ може да бѫде онзи баща, на когото тримата синове сѫ на война и му съобщаватъ, че двамата отъ тѣхъ сѫ убити? Какъ ще бѫде щастливъ онзи човѣкъ, на когото кѫщитѣ сѫ съборени отъ земетресение? При сегашнитѣ условия на живота, и съвършениятъ човѣкъ ще опита дисхармонията, която сѫществува на земята. Христосъ, най-великиятъ и съвършенъ човѣкъ, дойде на земята, но и Той опита голѣмата дисхармония между хората. Той дигна камшикъ и се опита да изгони продавачитѣ отъ Божия храмъ, но не успѣ. И до днесъ храмоветѣ сѫ пълни съ продавачи. Обаче, идеята, която Христосъ прокара съ тази своя постѫпка, и досега още живѣе въ сърдцата на хората.

Христосъ дойде на земята, да покаже на хората, какъ да приложатъ любовьта. За да живѣятъ по любовь, хората трѣбва да измѣнятъ разбиранията си, да приложатъ Христовитѣ принципи. Живѣятъ ли съ старото, тѣ трѣбва да бѫдатъ на различни планети. За да се обичатъ хората, единъ трѣбва да бѫде на Земята, другъ—на Слънцето, трети — на Венера, четвърти — на Луната и т. н. Като имъ домѫчнѣе, тѣ ще се срещнатъ на Земята, ще си поговорятъ сладко и ще се раздѣлятъ. Засега, обаче, и това е невъзможно.

Мнозина се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ ходили въ духовния свѣтъ. Ходили сѫ въ духовния свѣтъ, а не могатъ да кажатъ нищо ново. Тѣ си представятъ духовния животъ като този на земята. — Не, духовниятъ свѣтъ се различава коренно отъ физическия. Духовниятъ свѣтъ е свѣтъ безъ никакви противоречия. Тамъ владѣе пълна хармония и чистота.

И тъй, човѣкъ трѣбва да има права мисъль, която да му служи за мѣрка въ живота, да различава обикновеното отъ необикновеното, човѣшкото отъ Божественото. Обикновеното, т. е. човѣшкото създава тревоги, безпокойствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото, обаче, носи щастие, миръ и свобода. Човѣкъ се безпокои, че нѣма пари да довърши кѫщата си. Майката се безпокои, че детето й заболѣло отъ нѣкаква болесть, или че е отишло нѣкѫде и не се е върнало на време. Търговецътъ се безпокои, че не може да плати полицитѣ си на време. Започне ли човѣкъ да гледа на нѣщата отъ Божествено становище, той ще види, че всичко, каквото се случва въ живота му, е за негово добро. Добро е, че нѣкой човѣкъ нѣма пари да довърши кѫщата си, защото наскоро ще стане голѣмо земетресение, което ще събори много кѫщи. Като мине земетресението, той ще намѣри пари да довърши кѫщата си. Иначе, земетресението щѣше да засегне и неговата кѫща и щѣше да го съсипе материално. Майката не трѣбва да се безпокои, че детето Ѝ е болно, защото тази болесть ще развие въ него известна мекота, която му е нужна въ живота. Майката не трѣбва да се безпокои, че детето Ѝ закъснѣло нѣкѫде, защото ще разбере, че това закъснение е било за добро. То е срещнало на пѫтя си друго дете, което е паднало и счупило крака си, и му е помогнало да го заведе у дома му. Гледа ли на живота по този начинъ, човѣкъ ше види, че задъ всѣко зло се крие нѣкакво добро. За да не изразходва напразно енергията си, щомъ се намѣри предъ известни неприятности, мѫчнотии и страдания, човѣкъ трѣбва да трансформира състоянията си, по-леко да понася тия нѣща. Като се изучава, човѣкъ вижда, че при всички изпитания въ живота си, има нѣщо въ него, което се безпокои и смущава, но има нѣщо, което остава спокойно и гледа на нѣщата философски.

Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората спорятъ за нищо и никакво. Тѣхнитѣ спорове сѫ подобни на детскитѣ. Учительтъ влиза въ отдѣлението си и задава въпроса: Колко е 5X5? Нѣколко ученици дигатъ рѫка да отговорятъ, обаче, учительтъ извиква този ученикъ, който последенъ е дигналъ рѫка. Ученикътъ, който пръвъ е дигналъ рѫка, се обижда, защо учительтъ не го е предпочелъ, и се явява споръ. Всички ученици иматъ право да дигатъ рѫка, но и учительтъ има свобода да дигне, когото иска. Въ единъ часъ е невъзможно да бѫдатъ изпитани всички ученици. Учительтъ ще изпита двама-трима ученика, а останалитѣ ще слушатъ. При това, нужно ли е всички ученици да отговорятъ на въпроса, колко е 5х5? Единъ ученикъ ще отговори на въпроса, колко е 5X5; другъ ще отговори на въпроса, колко е 5X6; трети пъкъ ще отговори на въпроса, колко е 5X7 и т. н. Пазете се отъ еднообразието на нѣщата. Отговори ли единъ ученикъ, че 5х5=25, въпросътъ е свършенъ. Трѣбва ли следъ това да дойде другъ нѣкой, да казва, че на сѫщия въпросъ може и по другъ начинъ да се отговори? Какъвъ ще бѫде другиятъ начинъ? Той ще започне да доказва, че 5+5=10, 10+5=15, 15+5=20, 20+5=25. И това е вѣрно, но по-бързо е решението на 5х5.

Уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Уменъ човѣкъ е онзи, който върви по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления, по пѫтя на най-малкитѣ разходи. Тъй щото, дойдете ли да решавате нѣкакъвъ въпросъ, вие трѣбва да бѫдете справедливи. Истински справедливъ човѣкъ е онзи, който никога не внася противоречия въ своитѣ постѫпки. Природата никога не поставя противоречия въ живота на хората. Следователно, като ученикъ, който изучава живата природа, постѫпвай като нея. Питатъ ли те, колко е 5х5, отговори направо, безъ никакви извъртвания. Кажи, че 5х5=25 — нищо повече.

Следователно, задачата на човѣка е да не внася никакви противоречия нито въ своя животъ, нито въ живота на своитѣ ближни. Внесе ли най-малкото противоречие нѣкѫде, той е длъженъ да го отстрани. Тази е причината, поради която хората трѣбва да се раждатъ и прераждатъ. Тѣ трѣбва да дохождатъ много пѫти на земята, за да изправятъ погрѣшкитѣ на своето минало. Нѣкой виденъ философъ е създалъ нѣкаква теория, съ която е внесълъ голѣми заблуждения въ умоветѣ на хората. Този философъ трѣбва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме съ изправянето й. Докато е малко дете още, майката го повива въ пелени, кѫпе, храни, както и когато намира за добре. То плаче, иска да й каже, че е виденъ философъ и не трѣбва да постѫпва съ него противъ желанията му. Като го повива и разповива, съ това майка му иска да каже: Едно време и ти по този начинъ си завързвалъ умоветѣ на хората съ своитѣ теории, но сега ще ги развържешъ, т.е. ще ги освободишъ. Този философъ не трѣбва да живѣе съ своето минало величие, но да се примири съ положението си на дете и да желае майка му да го кѫпе често. Като го кѫпе често, майка му ще освободи съзнанието му отъ редъ наслоявания на неговто минало. Като се освободи отъ тия наслоявания, той може да изправи погрѣшкитѣ си къмъ човѣчеството. Всѣка негова погрѣшка е погрѣшка и на цѣлото човѣчество. И обратно: погрѣшката на цѣлото е погрѣшка и на частьта.

Веднъжъ дошълъ на земята, задачата на всѣки човѣкъ е да изправи, както своитѣ погрѣшки, така и тия на своитѣ ближни. Като изправяте своитѣ погрѣшки, вие правите добро на себе си и на ближнитѣ си. Бѫдете доволни отъ малкото, което можете да постигнете въ единъ животъ. Не мислете, че въ единъ животъ можете да станете съвършени. Съвършенството на човѣка се заключава въ това, което той може да постигне днесъ. Това, което ще постигне утре, представя неговиятъ идеалъ. Идеалътъ на човѣка е въпросъ на неговото бѫдеще. Като знаете, че всѣки човѣкъ е длъженъ да изправя погрѣшкитѣ си, вие лесно ще се справите съ противоречията си. Ако човѣкъ не разреши малкитѣ противоречия и мѫчнотии, той ще се натъкне на по-голѣми.

Единъ светия често минавалъ край домоветѣ на единъ богатъ и на единъ беденъ. Като го виждалъ, богатиятъ му казвалъ: Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Искамъ да ме освободи отъ него. Сиромахътъ пъкъ му казвалъ: Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията. Искамъ по нѣкакъвъ начинъ да ме освободи отъ нея. Светията предалъ молбата и на двамата предъ Господа. Господъ му отговорилъ: Иди при богатия и му кажи да започне всѣки день да роптае противъ богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя отъ богатството, което днесъ има. На сиромаха пъкъ ще кажешъ, всѣки день да благодари за сиромашията си. Като видя, че той е благодаренъ отъ сиромашията си, веднага ще го освободя отъ нея. Като чулъ тия думи, богатиятъ казалъ на светията: Какъ е възможно да бѫда неблагодаренъ и недоволенъ отъ богатството си? — Щомъ това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. И сиромахътъ казалъ на светията, че му е невъзможно да благодари за сиромашията. — Щомъ е така, сиромашията и за напредъ ще остане съ тебе.

И тъй, иска ли човѣкъ да се освободи отъ нѣкаква неприятность или мѫчнотия, той трѣбва да направи невъзможното. Не прави ли голѣми усилия да преодолѣе лошитѣ условия, вмѣсто да се освободи отъ тѣхъ, тѣ още повече ще се влошатъ. Ако иска да се освободи отъ богатството си, богатиятъ не трѣбва да очаква на Бога, Той да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромаситѣ. Сиромахътъ пъкъ да не очаква на богатитѣ, или на Бога, да получи всичко наготово, но да се заеме да работи, самъ да изкарва прехраната си. Човѣкъ трѣбва да разчита на себе си, а не на онова, което случайно иде отвънъ.

Като говоря тия работи, ще кажете, че лесно се говорятъ, но мѫчно се прилагатъ. Разумниятъ, обаче, каквото говори, веднага го прилага. Той е внимателенъ въ постѫпкитѣ си и никога не грѣши. Случи ли се да направи нѣкоя погрѣшка, той веднага я изправя.

С а м о  Б о ж и я т а  Л ю б о в ь  н о с и п ъ л н и я   ж и в о т ъ.

*

36. Лекция отъ Учителя, държана на

24 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...