Jump to content

1929_03_06 Първата буква


Ани

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Първата буква.

Размишление върху светостьта.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Неуспѣхътъ имъ се дължи на факта, че не прилагатъ това, което сѫ научили. Всѣко нѣщо, което не се прилага, се вкисва. Сѫщото се отнася и до знанието. Всѣко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успѣватъ въ науката, нѣкои хора казватъ, че и безъ наука може въ живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но безъ знание е по-лошо, отколкото съ знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човѣкъ трѣбва да чупи главата си. За предпочитане е човѣкъ самъ да чупи главата си, отколкото други да му я чупятъ. Едно трѣбва да имате предъ видъ: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастенъ, и като старъ. Въ първо отдѣление детето изучава числата отъ 1—20, но като стане виденъ математикъ, той си служи съ сѫщитѣ числа, само че ги взима въ различни комбинации. Въ първо отдѣление детето изучава азбуката; като стане виденъ писатель, той си служи съ сжщитѣ букви, но ги съчетава въ срички, въ думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добъръ писатель е той.

И тъй, знайте, че и най-проститѣ идеи иматъ приложение въ живота: въ умствения, въ сърдечния и въ физическия свѣтъ. Има известни мисли, които представятъ азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човѣкъ не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ азбуката на нѣщата. Всички езици, всички изкуства започватъ съ буквата „а“. Каква мисъль представя буквата „а“? — Азъ живѣя. — Наистина, по-важно нѣщо отъ живота нѣма. Всички нѣща сѫ възможни, само когато има животъ. Безъ животъ нѣщата сѫ непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нѣщо представя думата „животъ“ за всѣко живо сѫщество. Буквата „а“ и „единицата“ съставятъ елементи на човѣшкото съзнание. Въ Божествения свѣтъ, обаче, първата буква на азбуката е думата „животъ“. Който е научилъ тази буква, той е ученикъ въ първо отдѣление на Божествената школа. Който се е научилъ да пише, да прилага първата буква на Божествения езикъ, той може да живѣе правилно.

Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота въ обикновенъ смисълъ на думата и казватъ: Животътъ е добъръ или лошъ.— Животътъ не е нито добъръ, нито лошъ. Когато говорите за доброто или за лошото въ живота, това показва, че не сте поставили елементитѣ на живота на тѣхнитѣ мѣста. Дали животътъ е добъръ или лошъ, това зависи отъ умението на човѣка да поставя буквитѣ на опредѣленитѣ имъ мѣста. Иска ли да се освободи отъ кривитѣ понятия за добро и за зло, човѣкъ трѣбва да постави буквата „а“ — живота — на своето мѣсто. Злото и доброто въ свѣта сѫществуватъ като възможности, като пермутации въ математиката. Ако не знае, кѫде кой тонъ да постави, музикантътъ може да направи такива погрѣшки, че да го свалятъ отъ сцената. Има известни тонове, отъ съчетанието на които се образуватъ хармонични акорди. Обаче, има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начинъ не могатъ да образуватъ хармонични акорди. Тѣ всѣкога образуватъ дисонанси.

Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да схващате живота въ неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Животъ има само въ съзнанието. Животъ има само тамъ, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човѣкъ живѣе, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живѣе механически. Механическитѣ процеси, обаче, сѫ лишени отъ съзнание. Когато говоримъ за животъ, ние разбираме съзнание, не въ обикновенъ смисълъ на думата, но въ широкъ смисълъ. При обикновеното съзнание човѣкъ се терзае, но живѣе ли въ висшето, въ Божественото съзнание, той има възможность да постигне най-голѣмитѣ височини и най-голѣмитѣ дълбочини. Какво по-велико нѣщо може да очаква човѣкъ отъ това, да се качи на най-високата планина и да слѣзе въ най-дълбоката долина? Качването и слизането сѫ състояния на съзнанието. Нѣкой казва, че се е качилъ много високо. Другъ пъкъ казва, че е слѣзълъ много низко. — И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качилъ високо, или е слѣзълъ низко, човѣкъ не става по-добъръ или по-лошъ, отколкото е въ сѫщность. Ако разбойникътъ се качи на нѣкоя висока планина, той пакъ разбойникъ ще си остане. И ако светията слѣзе въ най-голѣмата долина, пакъ светия ще си остане. Кѫдето и да поставяте нѣщата, тѣ не измѣнятъ сѫщината си. И животътъ самъ по себе си е неизмѣненъ. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения езикъ.

Като се говори за живота, мнозина се запитватъ, какво представя той. Животътъ представя усилие на Духа да се прояви въ външния свѣтъ, къмъ периферията. Следователно, когато Духътъ се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животътъ се изразява въ своето елементарно състояние. Каквито опредѣления и да се даватъ за живота, въ края на краищата тази идея пакъ остава неизяснена. За понятието животъ има богата литература. Каквато биография и да четете, навсѣкѫде ще срещнете нѣщо особено върху понятието животъ. Идеята за живота прониква цѣлото Битие. Като се намѣрятъ предъ нѣкакви мѫчнотии, хората търсятъ начинъ да измѣнятъ живота си, да внесатъ известно подобрение въ него. Обаче, каквото и да правятъ, тѣ нѣма да измѣнятъ живота. — Защо ? — Защото животътъ е неизмѣненъ. Както и да пишете буквата „а“, съ каквито знаци и да я изразявате, тя се изговаря по единъ и сѫщъ начинъ. Тъй щото, когато се казва, че животътъ може да се подобри, това е крива идея. Самъ за себе си животътъ не е нито добъръ, нито лошъ. Въ живота може да има примѣси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животътъ излиза отъ Бога и се връща къмъ Него, затова по сѫщина той е абсолютно чистъ.

Като окултни ученици, вие трѣбва да имате опредѣлени идеи за нѣщата. Нѣмате ли опредѣлени понятия за нѣщата, вие не сте окултни ученици. Окултенъ ученикъ е онзи, който разполага съ всички окултни науки. Само онзи човѣкъ разполага съ известна наука, който познава основнитѣ й белези, които се групиратъ помежду си въ едно ядро, въ една ядка. Може ли отъ тази ядка да извади животъ, човѣкъ може да се ползува отъ тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя животъ, човѣкъ знае, какво нѣщо е яйце. Не може ли да изкара животъ отъ яйцето, човѣкъ не знае, какво нѣщо е яйце. Щомъ не познава яйцето, човѣкъ го лишава отъ условията да прояви живота си, вследствие на което въ скоро време то се разваля. Човѣшкитѣ яйца, които могатъ да се уподобятъ на човѣшки идеи, лесно се развалятъ. Тѣ носятъ животъ въ себе си, но нетраенъ. Божественитѣ яйца, обаче, сѫ подобни на Божественитѣ идеи, вследствие на което не се развалятъ и сѫ вѣчни. Оттукъ вадимъ заключението: животътъ, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човѣка къмъ Бога и къмъ ближнитѣ му сѫ постоянни, неизмѣнни, и животътъ му не се измѣня. Измѣни ли той отношенията си къмъ Бога и къмъ ближнитѣ си, и животътъ му се измѣня, въ смисълъ, приема чужди елементи въ себе си, които намаляватъ неговата чистота. При това положение, човѣкъ приема въ себе си повече или по-малко животъ.

И тъй, когато човѣкъ приема въ себе си по-малко животъ, отколкото трѣбва, явява се злото въ свѣта. Когато приема повече животъ, отколкото трѣбва, явява се пресищане. Приеме ли човѣкъ въ себе си толкова животъ, колкото трѣбва, явява се доброто въ свѣта. Доброто пъкъ причинява радость за човѣка. Изобилието сѫщо причинява радость. Кой дава всичко въ изобилие?— Природата. Запримѣръ, ако отивате съ шише или съ стомна за вода на извора, водата прелива навънъ, но човѣкъ взима отъ изобилието толкова, колкото му е потрѣбно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелѣе, да се измие отвънъ. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиватъ на чешмата съ празна стомна и, като я напълнятъ, гледатъ да не прелѣе навънъ. Това говори за скѫперничеството на човѣка. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде широкъ въ възгледитѣ си, да не се страхува, че водата ще прелѣе. — Ама стомната щѣла да се изтърка. — Смѣшна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Единъ бръснарь се наелъ да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човѣкъ трѣбва да мисли, може ли да очаква нѣкакъвъ резултатъ, или не може.

И тъй, всѣка сутринь, като става отъ леглото си, човѣкъ трѣбва да благодари за първата буква, за живота, който му е даденъ. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животътъ е важенъ, като реалность, която нѣма нито начало, нито край. Когато се намѣри при неблагоприятни условия на живота, човѣкъ казва: Дотегна ми вече да живѣя. Изпадне ли въ това положение, човѣкъ е на кривъ пѫть. Заради условията той не трѣбва да се отказва отъ живота. Запримѣръ, когато изпадне въ общество на хора, които не обича, човѣкъ казва, че не му се живѣе. — Щомъ не обича тия хора, нищо друго не му остава, освенъ да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва отъ живота си заради известна обстановка на нѣщата, или заради лошитѣ условия, въ които е попадналъ. Самъ по себе си животътъ е движение, което не трѣбва да се спира. Когато слиза отъ височина, планинскиятъ изворъ непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си, но по никой начинъ не спира движението си, въ зависимость отъ това, какви предмети срѣща. Нѣкѫде изворътъ се движи по-бързо, нѣкѫде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пѫтя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно мѣсто, има опасность въ васъ да се образува блато, или да стане голѣмо бълникане, вълнение, каквото става въ морето. Тогава нищо друго не ви остава, освенъ да потърсите нѣкой ученъ човѣкъ да пробие нѣкѫде дупка, да отвори пѫтя ви, отново да почнете да се движите.

Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания въ живота ви, докато най-после дойдете до първичния животъ, отъ който нѣкога сте се отклонили. Влѣзете ли въ Божествения пѫть, отъ който сте се отклонили, вие ще се освободите отъ всички мѫчнотии и страдания. — Какъвъ е Божествениятъ животъ? Какъ се живѣе въ този възвишенъ свѣтъ? — Докато човѣкъ задава такива въпроси, той не може да се ползува отъ този животъ. Той е въ положението на ученикъ, който едва е влѣзълъ въ училище и започва да пита, кога ще свърши. Щомъ задава този въпросъ, той не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ. Щомъ влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и какъ ще свърши, това не трѣбва да го интересува. Това сѫ човѣшки работи. Като ученикъ, той не трѣбва да се стреми къмъ отличие, но къмъ съвършенство. Каквото знае, да го знае въ съвършенство, да може да го прилага. Да изучавашъ живота, това значи, да изучавашъ първата буква, която ще ти помага да се справяшъ съ всички мѫчнотии, съ всички болести. Запримѣръ, хората често страдатъ отъ хрема и не могатъ да си помогнатъ.

Едно се иска отъ човѣка — чиста кръвь. Чистата кръвь е въ състояние да се справи съ всички болести. Тя не позволява да се развиватъ въ нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръвь сѫ толкова силни, че всички бактерии отскачатъ отъ нея. Може ли да има прахъ на тѫпанъ, който постоянно се удря? Напуснете ли тѫпана, престанете ли да го удряте, прахътъ веднага се натрупва върху него. Хората искатъ да бѫдатъ кротки. Какво разбирате подъ думата „кротъкъ“? Да бѫдешъ кротъкъ, това не значи, да престанешъ да биешъ тѫпана си. И като спи даже, кроткиятъ трѣбва да бие тѫпана си, но музикално. — Нѣма ли да се повреди тѫпанътъ, като се бие непрекѫснато? — Колкото повече биете тѫпана си, толкова повече той се развива. Тѫпанътъ представя човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва непрестанно да мисли, да се пази отъ нечистотиитѣ, отъ примѣситѣ въ живота, които могатъ да покварятъ неговата кръвь. Да мисли човѣкъ право, това значи, да владѣе граматиката добре, да знае, кѫде да поставя думитѣ. Не знае ли да поставя думитѣ на мѣсто, човѣкъ ще прави такива погрѣшки, каквито правятъ децата въ училището.

Като е дошьлъ на земята, ако иска да не грѣши, човѣкъ трѣбва да съзнава, огде е дошьлъ и накѫде отива. Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и отива къмъ Него. Това значи: човѣкъ е излѣзълъ отъ великото, Божествено съзнание, живѣлъ е и живѣе въ Него, докато единъ день напълно се слѣе съ Него. Ако разбира този законъ, човѣкъ никога нѣма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човѣкъ не се безпокои. Щомъ не го разбира, той постоянно се безпокои, да не го излъже нѣкога. Разбирайте живота, разбирайте елементитѣ му, ако искате правилно да се развивате, безъ страхъ и съмнение. Първата буква на думата „животъ“ на славянски езикъ представя елипса, съ два диаметра. Елипсата въ живота не е нищо друго, освенъ яйце, което може да се пукне и да излѣзе отъ него пиле. Щомъ яйцето се пукне, отъ него излиза животътъ.

Животътъ е съставенъ отъ нѣколко елемента, които отговарятъ на буквитѣ, отъ които се състои тази дума: Ж - означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия животъ. Буквата В означава дѣление на крѫга съ единъ отъ неговитѣ диаметри. Буквата О означава условия, които се криятъ въ Божествения животъ. Двата диаметъра на този животъ се криятъ въ буквата Т. Като изучавате елементитѣ на думата „животъ“, ще видите, че буквитѣ, които образуватъ думитѣ, не сѫ произволно съставени. Тѣ се основаватъ на вѫтрешни закони на Битието. Който разбира вѫтрешния смисълъ на азбуката, той пише съзнателно. За него всѣка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията въ живота. Той вижда, какъ едни течения слизатъ, а други се качватъ. Обаче, който не разбира вѫтрешния смисълъ на буквитѣ, той е въ положението на ученикъ отъ първо отдѣление, на когото учительтъ преподава нѣщо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.

Като слушатъ да се говори за живота, за елементитѣ му, мнозина мислятъ, че това сѫ празни работи, нѣкакви фантазии. — Животътъ си служи съ фантазии. Безъ фантазии животътъ не може да работи. Преди да е постѫпило въ училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му сѫ казвали. Щомъ влѣзе въ училището, учительтъ започва да разкрива букви и числа, и детето се връща у дома си съ фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза въ стълкновение съ онова, което е научило отъ родителитѣ си. То задържа въ себе си онова, което е получило отъ родителитѣ си, но и новото приема. Сѫщото се отнася и до васъ: старото пазете, но и новото приемайте. — Какъ ще живѣемъ? — Или като светия, или като грѣшникъ. Въ единъ день човѣкъ може да стане светия, въ единъ день може да стане грѣшникъ — отъ него зависи. Усъмни ли се въ Бога, човѣкъ моментално става грѣшникъ. Повѣрва ли въ Бога, той веднага става светия. Една свѣтла мисъль прави човѣка светъ. Една тъмна мисъль прави човѣка грѣшникъ. Вѣрата на човѣка въ Бога е въ състояние моментално да го очисти. Вѣрата може да се уподоби на Едисоновия електрически крѫгъ, съ който чистилъ петната отъ дрехитѣ си. Следователно, изцапате ли дрехата си съ нѣкакви нечистотии, влѣзте въ областьта на вѣрата, т. е. въ Божествения крѫгъ, пуснете въ него силенъ електрически токъ, и ще видите, че въ единъ моментъ сте придобили чистотата си. Това наричатъ нѣкои „разкаяние“. Добре е човѣкъ да се разкайва, но трѣбва да знае, какъ да се кае.

Сега, да оставимъ разкаянието настрана. То се отнася къмъ старитѣ дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нѣщо е плащането. Да плащашъ, това значи, да давашъ нѣщо отъ себе си. Даването има двояко значение. Човѣкъ дава това, което дължи. Човѣкъ дава и безъ да дължи. Въ втория случай даването е по-приятно. Съ това даване, именно, човѣкъ си създава условия да го обичатъ. Който дава, той прави връзки съ хората, и тѣ започватъ да го обичатъ. „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“

Т. м.

*

29. Лекция отъ Учителя, държана на

6 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...