Jump to content

1929_01_16 Самоопредѣление на съзнанието


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Смѣни въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

САМООПРЕДѢЛЕНИЕ HА

СЪЗНАНИЕТО.

Размишление върху живата вѣра.

За следния пѫть пишете върху темата: „Произходи на паразититѣ“.

Преди да пристѫпя къмъ въпроса за „самоопредѣление на съзнанието“, ще опиша две различни човѣшки състояния. На една страна имате двама души. Единиятъ отъ тѣхъ има пари и се счита богатъ и щастливи. Другиятъ нѣма пари и се счита сиромахъ и нещастенъ. На друга страна имате други двама души. Единиятъ отъ тѣхъ минава за герой, заслужили на отечеството, защото убили десеть души. Държавата го наградила съ „Георгьовски кръсти за храбрость“, и всички хора го почитатъ и уважаватъ. Този човѣкъ се счита щастлив. Другиятъ пъкъ въ нищо не се е проявили кѫмъ отечеството си, вследствие на което минава за обикновени човѣкъ, отъ никого неуважаванъ и почитан. Този човѣкъ се счита нещастенъ въ живота. При първото положение щастието на човѣка почива на нѣщо реално. Този човѣкъ има милиони въ банката. Той се ползува отъ това богатство всѣки моментъ. При второто положение, обаче, щастието на дадения човѣкъ не почива върху реална основа. Този човѣкъ е щастливъ, защото има заслуги къмъ отечеството си, въ благодарность на което е получилъ кръстъ за храбрость и уважението на хората. Каква е ползата отъ неговия кръстъ за храбрость? Или каква полза има държавата отъ това, че той убилъ десеть души на бойното поле?

Какво виждаме въ живота? Въ края на краищата, състоянията на хората се смѣнятъ: щастливиятъ става нещастенъ, а нещастни- ятъ—щастливъ. Този, който се считалъ щастливъ, че убилъ десеть души за отечеството си, срѣща единъ проповѣдникъ, който му говори за убийството, като за голѣмо престъпление, за отговорностьта, която човѣкъ носи за всички свои дѣла и т. н. Той му цитира стиха, че който дига ножъ срещу брата си, той самъ отъ ножъ пада. Всичко това действува върху съвѣстьта му, и този щастливъ герой започва да става нещастенъ. Отде е дошълъ този проповѣдникъ, това не е важно. Той може да е дошълъ отвънъ нѣкъде, а може и отвътре. Нѣма по- добъръ проповѣдникъ за човѣка отъ неговата съвѣсть. Събуди ли се съвѣстьта на човѣка, тя ще му каже това, което никой другъ не би могълъ да му каже. Вториятъ човѣкъ, обаче, който се е чувствувалъ нещастенъ въ живота си, че нищо не е направилъ за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, въ това, че никого не е изнасилилъ, никого не е убилъ, на никого зло не е направилъ. Той разбира вече, че това, което е считалъ за нещастие, днесъ го прави истински щастливъ.

Сега, да пристъпимъ къмъ въпроса за „самоопределение на съзнанието“. Срѣщате единъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога. Какъ проявява своята вѣра? Той вѣрва, че съществува Богъ, че се намира нѣкъде високо, че е всесиленъ, всемъдъръ, всеблагъ, любещъ и т. н. Като става сутринь, този човѣкъ започва да се моли на Бога, кръсти се, чете нѣщо отъ Библията или Евангелието, но при всичко това, той нѣма едно съзнателно, вътрешно отношение къмъ самата реалность. Това не е истинска вѣра. Това е своеобразна вѣра. Тази вѣра може да се уподоби на вѣрата на нѣкой добъръ, но беденъ човѣкъ, който вѣрва въ добритѣ качества на своя царь, но въпрѣки това, по цѣли дни прекарва по кръчми и пие. Този човѣкъ казва, че вѣрва въ своя царь, въ неговото богатство и сила, въ неговата разумность, въ умението му да управлява, но съ това всичко се свършва. Той не си задава въпросъ, какъвъ изразъ иска неговата вѣра и обичь къмъ царя му. Царьтъ иска поданицитѣ му да оратъ и да сѣятъ, да работятъ, да продаватъ и купуватъ стока, да внасятъ десятъкъ отъ житото си, за да подкрепватъ държавата. Влѣзе ли тази идея въ ума на бедния човѣкъ, той ще напусне кръчмитѣ. Въ първо време той е мислѣлъ, че, като хвали царя, съ това изпълнява своята длъжность, но като се убеди, че съ това негово разбиране, нито държавата се ползува, нито той самъ, въ него се явява желание да работи, да стане почтенъ, достоенъ гражданинъ. Който хвали своя царь, като добъръ, разуменъ управитель, той трѣбва да знае, че сѫщото се иска и отъ него самия. Щомъ царьтъ на една държава е добъръ и разуменъ, и членоветѣ на това царство трѣбва да бѫ- датъ добри и разумни.

Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да изтъкна идеята, че сѫществува и друго едно царство — царство на съзнанието. Да бѫде добъръ и честенъ гражданинъ на това царство, човѣкъ трѣбва да познава и тритѣ негови области. Въ първата область той ще познава формитѣ на нѣщата. Въ втората область той ще познава съдържанието на тия нѣща, а въ третата— смисъла на нѣщата. При това, не е достатъчно човѣкъ само да познава формитѣ, но трѣбва да знае да ги прави. Не е достатъчно човѣкъ само да разбира съдържанието на нѣщата, но да знае, какъ да възстановява изразходваното съдържание. Не е достатъчно човѣкъ само да разбира смисъла на нѣщата, но да прилага този смисълъ въ живота си. Да влѣзе човѣкъ като поданикъ въ царството на съзнанието, това значи, да познава и разбира формитѣ, съ които съзнанието си служи; да разбира съдържанието и смисъла на тия форми.

Следователно, когато говорите по известни въпроси, вие трѣбва да се запитате, докѫде се простира вашето познаване: до формата, до съдържанието или до смисъла имъ. Запримѣръ, нѣкой ще каже, че е религиозенъ. Какъ е религиозенъ той: по форма, по съдържание или по смисълъ? Да бѫде човѣкъ религиозенъ въ пълния смисълъ на думата, товa е изкуство. Да знае човѣкъ, какъ да живѣе, това е изкуство. Да бѫде човѣкъ християнинъ — въ пълния смисълъ на думата, това е изкуство. Да бѫде човѣкъ носител на новитѣ идеи и да знае, какъ да ги прилага, това е изкуство. Тия въпроси трѣбва да бѫдатъ добре изяснени въ съзнанието на човѣка. Щомъ ги изясни въ съзнанието си, човѣкъ има вече ясна представа за своята религиозность, за християнството, въ широкъ смисълъ на думата, за новото въ свѣта и т. н.

Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да се запитате, защо сте дошли, каква работа ви предстои да свършите. Нѣкой казва, че е дошълъ на земята да учи.— Това е една трета отъ истината. Другъ казва, че е дошълъ на земята да стане добъръ. — Това е една трета отъ истината. Трети казва, че е дошълъ на земята да служи на Бога. — И това е една трета отъ истината. Обаче, любовьта не се изявява само чрезъ една форма. Любовьта не се изявява само въ външната форма на нѣщата, както материалиститѣ подържатъ идеята, че всичко е материя. Материалиститѣ казватъ, че материята е създала всичко; други казватъ, че силата е създала всичко; трети казватъ, че Богъ е създалъ всичко. Какъ е възможно, неразумната материя да създаде всичко? За да наложатъ своята идея, материалиститѣ казватъ, че материята, наистина, е създала всичко, защото тя едновременно е и разумна, и неразумна. Сѫщо така тѣ доказватъ, че и силата е разумна и неразумна. Обаче, каквито доказателства и да се даватъ, материята и силата не съдържатъ всичко въ себе си. Материята представя външната страна на нѣщата. Силата представя съдържанието на нѣщата, а Богъ представя смисъла на нѣщата. Всѣка идея, всѣко чувство, които не работятъ, които не могатъ да се приложатъ сѫ паразити. Паразитство сѫществува и въ религията, и въ науката, и въ обществения животъ. Следователно, една идея е вѣрна, когато може да се приложи въ живота. Иначе, тя остава само теория, философия безъ приложение.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ истинска наука, която да имъ служи като пѫтеводитель, да ги освободи отъ труднитѣ положения въ живота. Ще каже нѣкой, че и безъ наука може. — Кога? — Когато вѣрва въ Бога и се моли по три пѫти на день. — Това е длъжность, служба, но не и вѣра. Кой не постѫпва така? Виждате, че чиновникътъ по два пѫти на день отива и се връща отъ работа - изпълнява длъжностьта си. Виждате, какъ проповѣдникътъ по цѣли дни се рови въ книгитѣ, да събира материалъ от- тукъ - оттамъ, за да държи една проповѣдь предъ своитѣ пасоми, да направи впечатление. Обаче, какво особено е придобилъ бо- гомолецътъ, който се молилъ по три пѫти на день? Какво особено е придобилъ чиновникътъ, който по цѣли дни е писалъ или правилъ изчисления? Какво особено е допринесълъ проповѣдникътъ съ своитѣ проповѣди, събрани оттукъ - оттамъ? Какво особено е придобилъ бедняка съ запознанството си съ кръчмаря? Въ края на краищата, беднякътъ ще получи изпълнителенъ листъ, да плати задължението си къмъ кръчмаря. Тия примѣри отъ живота показватъ, че хората не сѫ дошли още до сѫщината на нѣщата. Тѣ се нуждаятъ отъ положителна наука, отъ положителна религия, отъ положителна философия на живота.

Често хората се произнасятъ за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. — Коя е мѣрката, съ която опредѣляте добрината на човѣка? Ако единъ човѣкъ е добъръ за приятеля си и всѣкога има предъ видъ неговото благо, той може да не е добъръ за народа си, за своето отечество. Ако е добъръ за своя народъ, той може да не е добъръ за човѣчеството. Това показва, че хората нѣматъ една абсолютна мѣрка, споредъ която да ценятъ нѣщата. Абсолютната мѣрка за познаване на нѣщата се крие вътре въ човѣка, въ вътрешното знание, въ самоопредѣление на съзнанието. Който не разбира този въпросъ, той лесно се произнася върху нѣщата въ смисълъ, дали сѫ прави, или не, дали сѫ морални или не и т. н. За да бѫдатъ понятни, нѣщата трѣбва да се взематъ отъ природата и да се преведатъ въ живота, споредъ истинското имъ съдържание и смисълъ. Отъ гледището на абсолютната реалность на нѣщата, никой нѣма право да се произнася, кой какъ живѣе, какъ постъпва, колко работи и т. н. Да кажешъ, че нѣкой човѣкъ не живѣе добре, не постъпва добре, или не работи, както трѣбва, това значи, да разполагате съ абсолютната мѣрка на нѣщата. Нѣмате ли тази мѣрка въ себе си, по-добре не се произнасяйте.

Следователно, всѣко нѣщо, върху което човѣкъ говори, трѣбва да се оживи, за самия него да стане живо, одухотворено. Запримѣръ, всички знаете, какво нѣщо съ геометрическитѣ фигури — триѫгълникъ, четириѫгълникъ, петоѫгълникъ и т. н. Като фигури въ геометрията, тѣ сѫ мъртви величини, но като фигури въ живота, тѣ оживяватъ. При това положение, и най-простиятъ земедѣлецъ знае, че неговата нива има четириѫгълна форма, съ еди - колко си метра дължина и широчина. Ако къмъ тази нива се придаде още една часть земя, веднага две отъ странитѣ и се удължаватъ. Значи, жива е тази нива, защото странитѣ и растатъ и се скѫсяватъ. Тя е въ вѣчно движение. Всички форми, съ които природата си служи, сѫ въ постоянно движение. Триѫгълникътъ представя дома — отношението между бащата, майката и детето. Квадратътъ представя пакъ домъ, но съ две деца—дъщеря и синъ. Когато родителитѣ престанатъ да се разви- ватъ физически, т. е. да растатъ на височина, тѣ започватъ да растатъ на широчина, да надебеляватъ. Въ това време децата растатъ на височина. После тѣ започватъ да учатъ, да се развиватъ умствено. И най-после, като свършатъ училище, тѣ постѫпватъ на служба, започватъ да прилагатъ наученото. Всичко това се изразява въ линиитѣ на фигуритѣ, които постоянно се разширяватъ и удължаватъ, т. е. постоянно се движатъ.

Това сѫ процеси, които ставатъ съ всѣки човѣкъ. Въ първо време човѣкъ расте и се радва на този процесъ въ себе си. После той започва да учи, да придобива знание. Като придобие нужното знание, той става майка и баща. Майката и бащата ставатъ тилъ за децата. Тѣ отстѫпватъ назадъ, а децата излизатъ напредъ. Синътъ учи заради баща си, а дъщерята—заради майката. Това е първото отношение на членоветѣ въ дома. Като излѣзатъ отъ дома, синътъ и дъщерята се учатъ за обществото — второ отношение. После тѣ се учатъ за народа си — трето отношение. Най-после тѣ се учатъ за човѣчеството — четвърто отношение. При смѣната на тѣзи процеси, линиитѣ на фигуритѣ постепенно се удължаватъ. Съ други думи казано: самоопредѣлението на съзнанието минава въ все по-висока степень. Това растене или подигане на степеньта върви до една точка. Щомъ стигне най-високата точка, растенето спира и започва процесъ на постепенно смаляване.

И тъй, растенето и смаляването сѫ два процеса, които се извършватъ въ природата непрекѫснато. До едно мѣсто човѣкъ расте; после растенето спира, и той започва да се смалява и да слиза надолу. Слизането надолу е заминаване за онзи свѣтъ, т. е. смърть. Смъртьта не е нищо друго, освенъ промѣна на формата. За да се излупи пиленце, яйцето трѣбва да умре. За да мине въ млѣкопитаеще, птицата трѣбва да умре. За да мине въ ангелска форма, човѣкъ трѣбва да умре. Следователно, промѣнитѣ на формитѣ ние наричаме смърть. Този процесъ може да стане по естественъ, но може да стане и по неестественъ начинъ. Като ученици, вие трѣбва да имате опредѣлени, конкретни понятия за смъртьта, за живота, за щастието. Всѣки говори за смъртьта, за живота, за щастието, безъ да може да опредѣли, какво представятъ тѣ въ сѫщность. Всѣки желае да бѫде щастливъ, безъ да подозира, че за това се иска възвишенъ животъ. Щастието е резултатъ на възвишенъ животъ. Който иска да се домогне до щастието, той трѣбва да има будно съзнание, да издебне момента, когато щастието почива и спира движението си. Ако въ този моментъ човѣкъ успѣе да се качи на гърба на щастието, последното ще го носи презъ цѣлия му животъ.

Щастието е плодъ, който зрѣе на великото дърво на живота. Ако човѣкъ успѣе да хване този плодъ въ момента, когато е узрѣлъ и пада на земята, той ще бѫде щастливъ презъ цѣлия си животъ. — Може ли човѣкъ да хване щастието? — Може. Много хора сѫ хванали щастието. Всѣко освобождаване на човѣка отъ известна мѫчителна идея не е нищо друго, освенъ придобиване на щастие. Самъ по себе си, всѣки човѣкъ е въ затворъ, отъ който може да се освободи.—Позволено ли е човѣкъ да се освобождава отъ затвора, дето сѫ го поставили? —Чудно нѣщо! Въ кой законъ е писано, че човѣкъ трѣбва да бѫде въ затворъ? Богъ е направилъ човѣка свободенъ, а човѣшки закони сѫ го турили въ затворъ. Мѫчнотиитѣ въ живота не сѫ нищо друго, освенъ затворъ, въ който човѣкъ е по- падналъ и отъ който иска да се освободи. За да излѣзе самъ отъ затвора, човѣкъ трѣбва да е дошълъ до самоопределение на съзнанието си. И безъ да е дошълъ до това положение, човѣкъ ще излѣзе отъ затвора, но трѣбва да чака да дойдатъ ония хора, които сѫ опредѣлени да го извадятъ. Това, обаче, може да стане следъ 20 години. Следователно, ако човѣкъ самъ може да излѣзе отъ затвора 15 години по-рано, трѣбва ли да чака други да го спасяватъ? Тия, които сами излизатъ отъ затвора, отъ Божествено гледище минаватъ за герои. Има смисълъ човѣкъ да излѣзе отъ затвора, но като излѣзе веднъжъ, повече да не мисли за него. Това значи, да е придобилъ човѣкъ Вѣчния животъ. Казано е въ Писанието, че вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и затворницитѣ ще излѣзатъ навънъ.

Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за неуспѣхитѣ си, за лошия си животъ съ това, че сѫ родени въ грѣхъ. Казано е въ Битието, че Богъ вдъхна въ ноздритѣ на човѣка дихание и го направи жива душа. Възможно ли е тогава човѣкъ, да грѣ- ши? — Не, Божественото въ човѣка нито грѣши, нито се цапа. Грѣхътъ е външно нѣщо, той нѣма нищо общо съ душата на човѣка. Както агнето прилича на своята майка, така и човѣкъ трѣбва да прилича на Бога, отъ Когото е излѣзълъ като душа. Щомъ не прилича на Него, това показва, че той се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Колкото и да се мѫчите да се убедите, че и добритѣ, и лошитѣ хора сѫ излѣзли отъ Бога, вие нѣма да успѣете.

Който разбира нѣщата, той знае, че златото е злато, мѣдьта е мѣдь, и тѣ коренно се различаватъ по свойства, по произходъ. И човѣкъ съ човѣкъ не си прилича. Даже единъ и сѫщи човѣкъ се различава презъ различнитѣ си възрасти. Той се мѣни външно и вжтрешно. Като дете, той е ималъ единъ идеалъ; като възрастенъ—другъ идеалъ; като старъ — трети идеалъ, но и този идеалъ не го задоволява. Човѣкъ иска да учи, да придобива знания. Щомъ придобие известно знание, той започва да търси друго нѣщо. Придобива богатство, но и то не го задоволява. Предава се на служене на Бога, но и това не го задоволява. Това показва, че въ разбирането му и въ приложението на нѣщата има нѣщо криво, нѣщо неестествено.

И тъй, да се говори за самоопредѣление на съзнанието, това значи, човѣкъ да е дошълъ до една абсолютна мѣрка за нѣщащата, която да не се мѣни. Който е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието, той знае опредѣлено, отъ какво се нуждае човѣкъ всѣки даденъ моментъ. Ако пѫтувате вечерь, въ тъмна, мрачна нощь, той ще ви предложи свѣщь, или нѣкаква лампичка. Този човѣкъ знае, че освенъ свѣтлината, нищо друго не може да ви помогне въ този моментъ. Свѣтлината ще разкрие пѫтя предъ васъ и ще ви помогне да разрешите всички мѫчнотии и противоречия въ живота си. Очитѣ на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ свѣщи, които освѣтяватъ пѫтя му. Много отъ дивитѣ звѣрове сѫ успѣли да акумулиратъ свѣтлината така, че да си служатъ съ нея, когато пожелаятъ. Тази е причината, поради която очитѣ на вълка, на лисицата свѣтятъ вечерь. Когато лисицата застане подъ нѣкое дърво, на което има кокошки, очитѣ й започватъ силно да свѣтятъ, вследствие на което кокошкитѣ се изплашватъ и започватъ да се мърдатъ натукъ - натамъ, докато две - три отъ тѣхъ станатъ жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пѫти и вашата лисица е нападала кокошкитѣ ви, вашитѣ добри мисли и чувства, които сѫ били на дървото на вашия животъ, и ги е изяждала! Обаче, вие трѣбва да знаете, че лисицата е въ състояние да нападне само ония кокошки, които сѫ отвънъ, на дървото, но не и кокошкитѣ, които сѫ добре затворени въ курника на грижливия домакинъ.

Следователно, докато човѣкъ се намира на дървото на живота, както кокошкитѣ, всѣкога има вѣроятность лисицата да го изплаши. Прибере ли се въ нѣкое добре запазено мѣсто, както кокошкитѣ въ курника, никаква лисица не е въ състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля съ своята свѣщь, тя нищо не може да направи. Когато нѣкой каже, че е преживѣлъ голѣмо нещастие, азъ зная вече, че той е билъ вънъ нѣкѫде, на дървото на живота, и покрай него минала лисица, която го е наплашила. — — Кой те кара да слизашъ отъ дървото? Кокоша работа! И тъй седишъ на дървото, седи си и кротувай. Щомъ слѣзешъ отъ дървото, неизбѣжно ще попаднешъ въ устата на лисицата. Тя чака, именно, това. Значи, страхътъ прави човѣка нещастенъ. Който е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието, той има присѫтствие на духа. Той знае, че въ свѣта сѫществуватъ известни закони, които регулиратъ отношенията между всички сѫщества.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, защо му сѫ дадени тѣлото, ума и сърдцето, какъвъ е тѣхниятъ произходъ и каква е задачата имъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае, какво му предстои да свърши всѣки день. Това е наука. Не само това, но човѣкъ трѣбва да изучава живота, добритѣ и лошитѣ условия, да знае, кога какви нѣща се създаватъ. Когато Адамъ бѣше въ рая, при най-добритѣ условия, той роди Ева — женско дете. Ева бѣше първото дете, което се роди при добри условия. Значи, при добритѣ условия на живота Богъ ражда мѫжко дете, а човѣкъ — женско. Като съгрѣшиха, Адамъ и Ева напуснаха рая и излѣзоха вънъ, при неблагоприятни условия. При тѣзи условия, именно, Ева роди два сина, Каинъ и Авелъ. При неблагоприятнитѣ условия на живота, човѣкъ ражда момчета. Който иска да роди момиче, той трѣбва. да подобри условията на своя животъ. Каинъ е първиятъ синъ, който се роди при лоши условия. Той завидѣ на брата си Авела, задето димътъ на неговата жертва отивалъ нагоре, а на Каиновата — къмъ земята. Димътъ послужи като поводъ за убийство. И до днесъ още отношенията на хората се опредѣлятъ все отъ този димъ. Тѣ обичатъ онзи човѣкъ, димътъ на когото отива нагоре, а не обичатъ онзи, димътъ на когото слиза къмъ земята.

Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до самоопредѣление на съзнанието си, вследствие на което се оплакватъ отъ живота, считатъ, че сѫ нещастни. Нещастието на хората се дължи на отсѫ- ствие на любовьта. Срѣщате двама млади, които се обичатъ. Като се оженятъ, тѣ се радватъ, че любовь царува въ дома имъ. На втората година, обаче, животътъ имъ се разваля.—Защо?—Любовьта ги напуснала. — Не, любовьта никога не напуща човѣка. Ако употрѣбите насилие срещу нея и затворите вратата на дома си, тя ще отстѫпи, ще си замине. Докато вратата на дома ви е отворена, тя никога нѣма да ви напусне. Вижте, какво прави момъкътъ, който обича нѣкоя мома. Той обикаля дома й, гледа презъ прозорцитѣ, иска да я види. Тя не му обръща внимание, но той върви подиръ нея. Щомъ момата се ожени, тя затваря вече вратата си за всички, и любовьта я напуща. Любовьта отстѫпва само предъ затворената врата. Докато вратата е отворена, никой не е въ състояние да изпѫди любовьта. Апостолъ Павелъ казва: Заради любовьта си къмъ Бога, станахме посмѣшище на хората и на ангелитѣ,—Лошо ли бѣше положението на апостолъ Павелъ? Мъчнотията му се заключаваше само въ това, че той живѣеше и на физическия, и въ духовния свѣтъ, вследствие на което изпадаше въ противоречия. Запримѣръ, той често се молилъ, да го освободи Богъ отъ тръна, който се намиралъ въ плътьта му, но Господъ му отговарялъ: Достатъчна ти е благодатьта, която имашъ.

Какво представя трънътъ за човѣка? — Всѣки недостатъкъ, всѣка липса въ човѣка е трънъ въ неговата плъть. Ако нѣма пари, ако нѣма здраве, ако нѣма знание, ако паметьта на човѣка е слаба това сѫ разни видове тръне. Добре е човѣкъ да има силна паметь, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметьта му е слаба. Да има човѣкъ трънъ въ плътьта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нѣщата.

Единъ българинъ отишълъ на една турска баня да се кѫпе. Това било въ турско време. Въ този моментъ въ банята влѣзълъ единъ турски бей и седналъ до една отъ курнитѣ, съседна съ тази, на която българинътъ се кѫпѣлъ. Като се обливалъ съ вода, българинътъ поглеждалъ къмъ тѣлото си, потупвалъ се отъ време на време и тихо си приказвалъ: Никой досега не се е докосналъ даже съ пръстъ до тѣлото ми. Като чулъ тѣзи думи, беятъ скочилъ отъ мѣстото си, отправилъ се къмъ българина и казалъ: Гяуръ, махни се оттукъ! Българинътъ напусналъ мѣстото си, поклонилъ се учтиво на бея и отишълъ на друга курна. Турчинътъ го проследилъ съ погледа си и пакъ му извикалъ: Махни се оттукъ! Азъ искамъ да се мия на тази курна. Българинътъ веднага напуснали и тази курна, поклонилъ се и отминалъ на трета. Като видѣлъ всичко това, беятъ се обърналъ къмъ българина съ думитѣ: Слушай, приятелю, докато носишъ този умъ и докато имашъ този характеръ, никой нѣма да се докосне до тебе. Следъ това и двамата продължили спокойно да се кѫпятъ.

Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ и от- стѫпчивъ. Ако на една курна не може да се мие, на друга ще отиде. Банята има много курни, все ще се намѣри една свободна курна, дето човѣкъ може да се измие. Дето има свободно мѣсто, тамъ човѣкъ може да се окѫпе. Не считайте, че като сте дошли на земята, вие трѣбва да бъдете на първо мѣсто, да бъдете учени, добри, силни, богати. Това сѫ идеи, къмъ които човѣкъ трѣбва да се стреми, но туй не значи, че тѣзи идеи могатъ да се реализиратъ въ единъ животъ. Нѣкой казва, че иска да роди нѣщо хубаво.

Щомъ пожелае да роди нѣщо хубаво, човѣкъ непременно ще излѣзе отъ рая. Излѣзе ли отъ рая, лошитѣ мисли и чувства ще го последватъ. Не е въпросъ човѣкъ да роди нѣщо хубаво, но той трѣбва да се стреми да се върне къмъ Бога, къмъ Първата Причина на нѣщата, да подобри своя животъ. — Какъ да подобря живота си? — Като считашъ, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Не гледашъ ли по този начинъ на нѣщата, ти си слабъ човѣкъ. Както житното зърно се справя съ пръстьта, която е надъ него, и излиза на повърхностьта на земята, дето вижда слънцето и се отправя къмъ него, така всѣки човѣкъ може да се справи съ своитѣ мъчнотии и противоречия и да излѣзе на бѣлъ свѣтъ, да се грѣе на топлитѣ слънчеви лъчи. Всѣки човѣкъ трѣбва да преодолѣе мъчнотията, която е надъ него, да я смекчи и да подаде главата си навънъ. Всѣка мисъль, която води човѣка къмъ отчаяние, не е нищо друго, освенъ пръстьта, която е засипала неговото съзнание. Освободи ли се отъ тази, пръсть надъ съзнанието си, той е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието. Като се намѣри въ нѣкаква мъчнотия, човѣкъ казва: Тази работа нѣма да я бъде, ще се мре. — Отъ човѣка зависи да умира или не. Ако той реши, че трѣбва да изпълни задачата на живота си правилно, животътъ му може да се продължи.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. Искате ли да бѫдете учени, богати, щастливи, можете да станете такива, но трѣбва да учите. Започнете отъ най-малкитѣ величини, отъ микробата, запримѣръ, и постепенно вървете къмъ по-голѣмитѣ. Не е достатъчно да кажете за вълка, че е вълкъ. Като изучавате вълка, вие трѣбва да знаете, кое качество го характеризира като вълкъ. Егоизъмътъ е качество, което опредѣля вълка. Следователно, когато срѣщаме човѣкъ, който е вложилъ духа, душата, ума и сърдцето си за служене изключително на себе си, казваме, че това е вълкъ, облѣченъ въ човѣшка форма. Много нѣща изучаватъ ученицитѣ, безъ да разбиратъ тѣхния дълбокъ смисълъ. Запримѣръ, тѣ говорятъ за петоѫгълникъ, за четириѫгълникъ, за триѫгълникъ, за ѫгълъ, за права линия, за точка, но кѫде, при какви условия въ живота си могатъ да ги приложатъ, не знаятъ. Тѣ казватъ, че точката нѣма никакво измѣрение, но кога трѣбва да се приложи, не знаятъ. Много просто.. Когато иска да разреши въпроса за собственостьта, човѣкъ трѣбва да се превърне на точка, да не заема никакво пространство. Ако нѣкой иска да стане богатъ, чрезъ храната той трѣбва да влѣзе въ устата на нѣкой милиардеръ, и оттамъ да проникне въ клеткитѣ на неговия мозъкъ, да започне да му влияе. Милиардерътъ ще отвори кесията си и ще започне да раздава. Обаче, човѣкъ трѣбва да владѣе изкуството, да се превръща на точка.

Сега, като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате, освенъ обикновената още и Божествената наука, да знаете, каква е програмата ви за всѣки день, да знаете смисъла на числата и да познавате, кога какво число сте. За всѣки даденъ мометнъ човѣкъ представя известно число, което съдържа въ себе си опредѣленъ брой енергии, както и опредѣлени качества. Докато числата на физическия свѣтъ сѫ дѣлими, безъ никакъвъ остатъкъ, тѣ не създаватъ споръ между хората. Обаче, ако при дѣлението имъ се явява остатъкъ, тѣ пораждатъ споръ между хората. Първитѣ числа сѫ рационални. Тѣ иматъ приложение на физическия свѣтъ. Вторитѣ сѫ ирационални. Тѣ иматъ приложение въ духовния свѣтъ. Следоватено, всѣко нѣщо, което човѣкъ може да направи на физическия свѣтъ, показва, че той работи съ рационални числа. Не може ли да направи нѣщо на физическия свѣтъ, това показва, че той работи съ ирационални числа. Ирационалнитѣ числа представятъ връзка между физическия и духовния свѣтъ. Искате ли да приложите ирационалнитѣ числа въ живота си, подържайте навсѣкѫде морала „отъ менъ да мине“. Пазарили сте единъ работникъ съ 50 лв. надница. Като му плащате, дайте му 51 лв. —отъ васъ да мине. Нѣкой ви дължи 50 лв., но не му достига единъ левъ, дава ви 49 лв. — отъ васъ да мине. Всѣки най-малъкъ придатъкъ къмъ нѣщата служи за съграждане на нѣщо добро, красиво въ човѣшкия характеръ. Всѣка добра мисъль, всѣко добро чувство, които храните къмъ даденъ човѣкъ, се складиратъ въ подсъзнанието му, като резервенъ материалъ за неговото бѫдеще развитие.

Съвременнитѣ хора, както и съвременнитѣ окултни ученици, страдатъ отъ ненужна критика. Кѫде какво видятъ, тѣ всичко критикуватъ, безъ да подозиратъ, че по този начинъ, чрезъ отрицателнитѣ мисли и чувства, тѣ създаватъ една тъмна атмосфера, въ която сами могатъ да се изгубятъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“! Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговетѣ си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелитѣ си, ако не ви отговорятъ съ сѫщото, поне ще престанатъ да ви пакостятъ. Като прилагате това правило, вие отчасти ще се домогнете до науката на живота. Една отъ задачитѣ на ученика е да преодолѣе своята срѣда, да се справи съ наследственитѣ си чърти. Това зависи отъ самоопредѣлението на човѣшкото съзнание. Това е великъ законъ въ Битието, споредъ който, за да се развивате правилно, частитѣ трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ Цѣлото.

Тази година всички трѣбва да работите за самоопредѣление на съзнанието. Като работите по този начинъ, вие ще разберете, че за да станете учени, трѣбва да дружите съ учени хора, като срѣда, която може да ви помогне. За да станете добри, трѣбва да дружите съ добри хора, като срѣда, която може да ви помогне. Ако искате да придобиете добра обхода, трѣбва да дружите съ хора, които иматъ добра обхода. Малко хора иматъ правилна обхода. Отъ гледището на невидимия свѣтъ, физическиятъ представя богато изложение. Всѣки човѣкъ, колкото малъкъ да е, представя свѣщь, отъ свѣтлината на която нѣкой може да се ползува. Човѣкъ не може да живѣе, както иска. Отклони ли се отъ правия пѫть, той ще носи последствията на своето отклоняване. Човѣкъ може да живѣе и като Каина, но въ края на краищата ще извърши едно престъпление, за което скъпо ще плати. Ако живѣе като Авела, той може да бѫде убитъ, но за предпочитане е да бѫде убитъ, отколкото да убива. За предпочитане е човѣкъ да се роди въ рая, отколкото извънъ рая. Който се е родилъ извънъ рая, той всѣкога е недоволенъ. Недоволството показва, че извънъ рая човѣкъ ражда мъжки деца, отъ които едното непременно ще убие другото. Най-после той трѣбва да роди трети синъ, който ще остане живъ.

Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка лоша мисъль ражда още една мисъль, които започватъ да се борятъ, докато едната унищожи другата. Всѣко лошо чувство ражда второ чувство, които сѫщо влизатъ въ борба помежду си. Всѣки день човѣкъ може да бѫде въ положението на Адама или на Ева, да се намира предъ дървото за познаване на доброто и на злото; всѣки день човѣкъ може да бѫде изкушаванъ и да грѣши; всѣки день човѣкъ може да бѫде въ рая и вънъ отъ рая; всѣки день човѣкъ може да бѫде въ положението на Каина и да убива, или въ положението на Авела и да го убиватъ, или въ положението на Сита и да живѣе, да радва родителитѣ си.

Едно трѣбва да знаете: човѣкъ още не е разрешилъ задачата на Адамъ и на Ева. И до днесъ той още продължава да влиза и да из лиза отъ рая. Това сѫ процеси, които всѣки моментъ ставатъ въ човѣшкия животъ. Всѣки день човѣкъ може да бжде Христосъ, Който отива за Египетъ, и следъ това започва да проповѣдва; всѣки день човѣкъ може да бѫде Пилатъ, Юда, Павелъ и т. н. И най-после, човѣкъ може да бѫде възкръсналиятъ Христосъ.—Кога може човѣкъ да възкръсне? — Когато влѣзе да живѣе въ Божествения день. Докато е въ човѣшкия день, никакво възкресение не може да се очаква. Това не става по буква. Милиони пѫти трѣбва да се завърти земята, докато влѣзе човѣкъ въ Божествения день на живота и възкръсне. Когато дойде до самоопредѣление на съзнанието си, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения день, дето го очаква възкресение. При това положение, той включва въ себе си всичко най-красиво и велико. Това е човѣкътъ, въ пълния смисълъ на думата, който е станалъ, оживѣлъ и възкръсналъ. Това е човѣкътъ, който служи на Бога по всички правила. Докато не мине презъ процеситѣ ставане, оживѣване и възкресение, човѣкъ не е още завършенъ процесъ. Ставането подразбира събиране на материалъ за градежъ. Оживѣването подразбира развиване на тѣлото. Възкресението пъкъ представя развиване на съзнанието.

Желая тази година всички да възкръснете. Възкръснете ли веднъжъ, никакъвъ страхъ да не остане въ васъ. Вложете любовьта вѫтре, а страхътъ отвънъ. При това положение, вие ще придобиете животъ, сила, знание и слава. Вложите ли страха вѫтре, а любовьта остане отвънъ, вие сте изложени на смърть. Когато доброто е вѫтре въ васъ, а злото отвънъ, вие ще победите всички мѫчнотии и противоречия. Ако злото е вжтре, а доброто отвънъ, вие ще бѫдете победени. Когато мѫдростьта е вжтре въ човѣка, а глупостьта отвънъ, той върви отъ слава въ слава, отъ величие въ величие. Когато глупостьта е вѫтре въ човѣка, а мѫдростьта отвънъ, той върви отъ безчестие въ безчестие. Любовьта, мѫдростьта, истината, доброто, за които говоримъ, не сѫ абстрактни понятия, но реални. Тѣ се проявяватъ въ живота. Вънъ отъ живота, доброто не сѫществува. Вънъ отъ живота, любовьта не сѫществува. За да проявятъ любовьта си, много ангели слизатъ на земята и се влюбватъ въ нѣкой хора, съ цель да ги подигнатъ, да имъ дадатъ нѣщо хубаво отъ себе си. Като прекаратъ известно време на земята, тѣ заминаватъ, като оставятъ адреса си на своитѣ възлюбени, да имъ пишатъ всѣкога, когато се намѣрятъ въ нужда. Обаче, най-малката неточность въ адреса може да стане причина за загубване на писмото. Изгуби ли се писмото ви, никакъвъ отговоръ не чакайте. Не само това, но съдържанието на писмото трѣбва да бѫде красиво. Като пишете писма до възвишенитѣ сѫщества, никога не трѣбва да се оплаквате. Никога не пишете, че сте сиромаси, че сте нещастни и т. н. Когато съдържанието на писмото е красиво, от- говорътъ никога не се забавя.

Сега, нека всѣки отъ васъ напише едно красиво писмо до невидимия свѣтъ и да чака отговоръ. — Ще получимъ ли отговоръ на писмото си? — Ако житното зърно е посадено, както трѣбва, то непременно ще изникне. Щомъ храната отиде въ стомаха, тя непременно ще се смели. Когато мисъльта попадне въ мозъка и започне да расте, тя непременно ще се реализира. Когато желанието попадне въ сърдцето, не го мушкай съ остенъ, остави го спокойно, то само ще достигне своята крайна цель. Всѣко нѣщо, поставено на своето мѣсто, дава добри резултати.

Сега, вложете въ себе си идеята, всѣки день да внасяте въ ума си по една красива мисъль, да градите мисъль-форми, които да се материализиратъ на физическия свѣтъ. Внасяйте всѣки день по едно красиво желание въ сърдцето си, което да расте и да се развива, да даде плодъ на физическия свѣтъ. Бѫдете добри зидари и строители! Всѣки день принасяйте жертва жива и благоугодна на Бога, въ знакъ на благодарность за живота и здравето, което ви е далъ. Имате ли животъ и здраве, всичко можете да постигнете.

Любовьта носи пълния животъ.

*

22. Лекция отъ Учителя, държана на

16. януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...