Jump to content

1928_10_24 Връзки на сърдцето и на ума


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 ВРЪЗКИ НА СЪРДЦЕТО И НА УМА 

Размишление.

Всички хора се стремятъ къмъ свобода. Всѣки иска да бжде свободенъ, но не знае, какъ да придобие свободата си. Само онзи човѣкъ може да бжде свободенъ, който знае, какъ да възприема истината. Който не може да възприема истината, той е робъ на условията. Този човѣкъ е осѫденъ на вѣчни безпокойствия, на страхъ и на тревоги. За да придобие свободата си, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото начало въ себе си. Остане ли само съ човѣшкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човѣшкото се отличава съ твърдость, съ коравина. Човѣшкото е лишено отъ пластичность отъ пъргавина. Божественото придава на човѣка качества, подобни на водата — подвижность и пъргавина. То е носитель на живота. Следователно, когато човѣкъ пресѣче пѫтя на Божественото въ себе си, т. е. когато връзката между Бога и душата му се прекѫсне, той се лишава отъ живота. Тъй щото, погрѣшкитѣ, които хората правятъ, се дължатъ на прекѫсване на връзката между Първата Причина и тѣхнитѣ души. Щомъ тази връзка се прекѫсне, страданията неиз- бѣжно следватъ човѣка. Нѣкои философи обясняватъ страданията на хората съ съществуването на нѣкаква козмическа, мирова скръбь, на която тѣ се натъкватъ и започватъ да страдатъ. Наистина, има нѣкаква козмическа скръбь, но тя не е вънъ отъ човѣка. Тя е въ самия човѣкъ. Тя представя съвокупность на неговитѣ страдания, както и на тия на неговитѣ ближни. Само хората страдатъ, но не и Богъ. Въ Бога има само съжаление, милость къмъ страдащитѣ.

Сега, като говоря за връзката между Първата Причина на нѣщата и човѣшката душа, имамъ предъ видъ само ония хора, на които съзнанието е пробудено. Само тѣ могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си. Каквито пакости и да се причиняватъ на такъвъ човѣкъ, той никога не отмъщава. Представете си, че нѣкой счупи шишето ви, въ което държите водата си. Трѣбва ли да му отмъщавате? Трѣбва ли да му се сърдите? Колкото и да му се сърдите, той не може да изправи погрѣшката си, не може да върне шишето ви. Обаче, разумниятъ животъ е въ състояние да върне на човѣка не едно шише само, но много повече. — Кога? —Това е въпросъ на време. Ако вие не можете да получите помощьта на Бога още днесъ, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Богъ всѣкога е готовъ да помага на хората, обаче, условията, при които тѣ се намиратъ въ даденъ моментъ, не имъ благоприятствуватъ да приематъ Неговата помощь. Сѫществува единъ законъ въ Битието, споредъ който не е позволено да се пилѣятъ великитѣ блага на живота. Всѣко благо трѣбва да се даде точно на време и на мѣсто. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то и се дава преизобилно. Това е истина, която всѣки моментъ можете да провѣрите. Ако човѣкъ би ималъ възможноститѣ на единъ ангелъ, да владѣе законитѣ на материята, да владѣе своитѣ мисли и чувства, да пѫтува отъ една система въ друга, той би могълъ да седи предъ Божия престолъ, да се ползува направо отъ Неговата свѣтлина и знание, отъ Неговата любовь и свобода.

Днесъ хората страдатъ, преживяватъ редъ горчевини, защото не разбиратъ великата истина на живота, нито могатъ да я възприематъ. Скърбитѣ и страданията, които човѣкъ преживява, се отпечатватъ върху неговото лице. Когато физиогномистътъ погледне човѣка, по чъртитѣ на лицето му той познава, страдалъ ли е много, или не. Възвишенитѣ мисли и благородни чувства сѫщо така се отпечатватъ върху човѣшкото лице. Тѣ му придаватъ особена красота. Който може да чете по чъртитѣ на човѣшкото лице, той познава, дали даденъ човѣкъ е добъръ, благороденъ и т. н. Въ човѣшката глава пъкъ е вложенъ Божествениятъ капиталъ, за обръщението на който е нужна цѣла вѣчность. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Значи, истината е първичниятъ капиталъ, който е вложенъ въ човѣшката душа. За да се развие този капиталъ е нужна цѣла вѣчность. Само часть отъ този капиталъ е вложенъ въ обръщение. Той е въ човѣшкото лице. Всѣки капиталъ, който се туря въ обръщение, трѣбва да принася нѣкакъвъ приходъ, т. е. нѣкаква печалба. Тази печалба, именно, се изразява чрезъ човѣшкитѣ рѫце. На рѫката на човѣка е написана печалбата, която той е придобилъ отъ капитала си, вложенъ въ обръщение. Следователно, главата на човѣка представя основния, Божествения капиталъ; лицето е капиталътъ, вложенъ въ обръщение; рѫцетѣ пъкъ представятъ това, което човѣкъ е изработилъ и придобилъ. По главата, по лицето и по рѫцетѣ на човѣка може да познаете, какъ е живѣлъ въ миналото, отъ редъ поколѣния насамъ, какъ живѣе днесъ и какъ ще живѣе въ бѫдеще. Който вижда нѣщата, той може да чете по тѣхъ. Който е слѣпъ, той нищо не знае, защото не може да чете.

За изясняване на мисъльта си ще приведа едно предание, което датира още отъ времето на християнската епоха. Единъ отъ окултнитѣ ученици по това време решилъ да се посвети на Бога, въ кратко време да стане светия. Споредъ разбиранията, които ималъ, той се уединилъ на една планина, дето прекаралъ цѣли 20 години въ молитва и размишление. Единъ день, като се раз- хождалъ, една мечка излѣзла срещу него, хвърлила се отгоре му и започнала да го души. Той преживѣлъ голѣмъ страхъ. Когато мечката се отдалечила отъ него, той станалъ отъ земята, но отъ страхъ ослѣпѣлъ. Съ пипане едва успѣлъ да намѣри колибата си. Влѣзълъ вътре и започналъ да размишлява върху въпроса: Кой му е създалъ това изпитание — Богъ или сатаната? Ако Богъ му го е създалъ, каква цель ималъ, какво искалъ отъ него? Ако пъкъ сатаната му е създалъ това изпитание, навѣрно той ималъ намѣрение да го унищожи, да не пръска свѣтлина въ тъмния свѣтъ. Ако, наистина, сатаната му е устроилъ това премеждие, какъ той не е могълъ отдалечъ да забележи мечката и да я избѣгне. Значи, и въ него има нѣкаква вина. Дълго време размишлявалъ върху този въпросъ, искалъ самъ да си отговори, да знае, къде е истината.

Единъ день, като седѣлъ предъ колибата си, покрай него минало нѣкакво живо сѫщество, човѣкъ, който му проговорилъ съ мекъ, кротъкъ гласъ: Братко, защо не се движишъ? — Не мога да се отдалечавамъ отъ колибата си, защото съмъ слѣпъ. — Искашъ ли да прогледашъ? — Това е най-голѣмото щастие за мене. Непознатиятъ човѣкъ веднага турилъ ръцетѣ си на очитѣ му, и той прогледалъ. Какво било очудването му, когато видѣлъ предъ себе си млада, красива мома, като ангелъ. Сърдцето му трепнало, и тъкмо искалъ да и проговори, тя му казала: Сбогомъ, служи на Бога съ любовь! Като се видѣлъ самъ, отшелникътъ отново се почувствувалъ нещастенъ и си казалъ: Какво стана съ - мене? По-рано бѣхъ нещастенъ въ тъмнина, а сега съмъ нещастенъ въ свѣтлина. Кой изпрати тази мома, този ангелъ да ми отвори очитѣ? Кой допусна да се влюбя въ нея и да страдамъ? Защо не остана малко време при мене, поне да и цѣлуна рѫка и да и благодаря, задето отвори очитѣ ми? Докато си задавалъ тези въпроси, той се запиталъ: Защо искамъ да цѣлуна рѫка на този ангелъ—отъ благодарность къмъ него, или по друга нѣкаква причина?

Сега, азъ оставямъ настрана противоречията, които възникнали въ душата на отшелника. Важно е, че когато е слѣпъ, човѣкъ се счита нещастенъ. Когато прогледа, пакъ се счита нещастенъ. И едното, и другото нещастие показватъ, че човѣкъ не разбира дълбокия смисълъ на живота. Но съ това преданието не се свършва. Единъ день сѫщата мома се явила при отшелника и му казала: Идвамъ при тебе да ти стана ученичка. Ти ще ме учишъ, а азъ ще ти слугувамъ. Наистина, тя изпълнявала работата си много добре: мела, чистила кѫщата му, готвила, но той страдалъ. По цѣли дни се молилъ на Господа и питалъ: Господи, защо ми изпрати това страдание? Защо ме постави на този огънь? Какъ мога да се справя съ него?

Какъ може човѣкъ да разреши това противоречие? — Докато не се откаже отъ себе си, докато не възлюби Господа съ всичката си душа и сила, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, човѣкъ не може да разреши това противоречие. Щомъ възлюби Господа, той ще възлюби ближния си като себе си. Разреши ли това противоречие въ живота си, човѣкъ е придобилъ благата, къмъ които се стреми. Какво по-голѣмо благо можете да искате отъ това, всѣки день да виждате слънцето, да срѣщате хора, да си размѣняте по нѣколко сладки думи и мили погледи? Всѣки день носи въ себе си велики блага за човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да ги използува правилно. Въ човѣка сѫ вложени всички възможности и условия да прояви своята доброта. Доброто е капиталъ, вложенъ въ човѣка отначало още, и той трѣбва само да го разработва, да го пуща въ обръщение. Затова се казва, че отъ човѣка зависи да бѫде добъръ.

Следователно, отъ човѣка зависи да бѫде добъръ, да възприема Божията Любовь. Богъ е Учитель, а ние сме ученици. Той всѣки день иде да ни предаде истината. Ако не възприемаме истината, ние не сме Негови ученици. Мнозина казватъ, че Богъ, като Учитель, живѣе въ хората, и тѣ не се нуждаятъ отъ външни учители. — Дали Богъ живѣе въ хората, се познава по свѣтлината, която тѣ иматъ. Когато вѫтрешниятъ Учитель предава истината на човѣка, той е въ рая. Съ него сѫ всички добри хора, всички ангели, всички светии. Тогава източницитѣ на живота сѫ отворени за него. Щомъ този Учитель не му предава истината, той се намира въ ада, въ най-голѣмитѣ противоречия. Каквато философия и да има, нищо не може да постигне.

Следъ всичко това, онѣзи, които не по- знаватъ истината, залъгватъ хората, че има еволюция въ свѣта.— Човѣкъ еволюира, само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не сѫществува. Когато жената плете и взима бръмка следъ бръмка, има еволюция за нея. Щомъ не плете, никаква еволюция не сѫществува. Ако всѣки день човѣкъ не може да изплита поне по една бръмка, той не може да разчита на никаква еволюция. Бръмкитѣ ли правятъ човѣка, или човѣкътъ — бръмкитѣ? Бръмкитѣ, които жената плете, усъвършенствуватъ нейното изкуство, но тя прави бръмкитѣ, а не тѣ нея. Много бръмки може да изплете човѣкъ въ живота си. Тъй щото, като плете, като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ се ползува съ кредита на разумнитѣ сѫщества. Може ли при това положение той да фалира? Ако се ползува съ кредита на нѣкоя английска банка, човѣкъ нѣма да фалира. Обаче, ако се ползува съ кредита на нѣкоя обикновена банка, той непременно ще фалира.

Често нѣкой хора се хвалятъ съ земното си богатство. — Колко голѣмо е тѣхното богатство? Споредъ мене, богатъ човѣкъ може да се нарече само онзи, който има поне 125 милиона златни лева. Други пъкъ се хвалятъ съ любовьта на добритѣ, на разумнитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. — Ако тия сѫщества, наистина, ги обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ готови да имъ дадатъ всичко, каквото иматъ. Ако нищо не имъ даватъ, тѣ не ги обичатъ. Който ви обича, той има готовность всичко да ви даде. Онзи, който получава всичко, трѣбва да се пази, никога да не злоупотрѣбява съ любовьта. Злоупотрѣби ли само единъ пѫть, той изгубва разположението на хората къмъ себе си.

Човѣкъ трѣбва да знае, че отъ него зависи да се ползува отъ благата на живота. Ако той е разуменъ и живѣе съобразно законитѣ на природата, благата сами ще дойдатъ при него. Като живѣете по този начинъ, диамантитѣ сами ще дойдатъ при васъ. Като станете сутринь, на пръста си ще видите голѣмъ, красивъ диамантъ. — Възможно ли е това? — Въ разумния животъ всичко е възможно. Разумниятъ животъ е съзнателенъ, а не механически. Който ви обича, той самъ ще ви донесе диаманта. Работете за придобиване на разумностьта и не мислете за материалнитѣ блага. Материалнитѣ блага ще дойдатъ сами по себе си. Търсете добри приятели въ свѣта и не очаквайте никакви материални блага отъ тѣхъ; Стремете се да имате за приятели ангелитѣ, светиитѣ, добритѣ хора и за нищо друго не мислете. Щомъ имате добри приятели, работитѣ ви ще се наредятъ толкова добре, колкото никога не сте очаквали. Диамантътъ, който вашитѣ приятели ще турятъ на пръста ви, показва, че вие сте разуменъ човѣкъ и може да се разчита на васъ.

Сега, като говоря за разумностьта, имамъ я предъ видъ като качество, което прави човѣка силенъ, външно и вѫтрешно. Разумностьта е качество на ума. Ако жената е разумна, а мѫжътъ не е разуменъ, и отъ време на време бие жена си, трѣбва ли тя да се моли на Бога да я освободи отъ рѫцетѣ на мѫжа и? — Не, тя трѣбва да го хване за краката и да го издигне нагоре, въ въздуха, да му покаже, че не може да си играе съ нея. Неразумниятъ мѫжъ представя човѣшкия умъ. Разумната жена представя Божественото сърдце. Въ този случай, човѣшкиятъ умъ трѣбва да слуша Божественото сърдце, да му се подчинява. Когато казваме, че мѫжътъ трѣбва да слуша жена си, подразбираме Божественото сърдце. И когато казваме, че жената трѣбва да слуша мѫжа си, подразбираме Божествения умъ. Човѣкъ трѣбва да слуша Божественото и на него да се подчинява, а не на човѣшкото. Низшето трѣбва да се подчинява на висшето. Ученикътъ трѣбва да се подчинява на учителя си, а не учительтъ на ученика. Нѣкой окултни ученици искатъ да подчинятъ учителя си, той да ги слуша, а тѣ да му заповѣдватъ. Това е невъзможно. Невъзможно е Божественото да се подчини на човѣшкото. Божественото туря мотиката на рамото на човѣшкото и го впрѣга на работа. Така и Богъ постѫпва съ всички хора. Той ги учи, впрѣга ги на работа. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, между напреднали сѫщества, вие ще ги слушате и ще имъ се подчинявате.

Сѫщиятъ законъ се прилага и на земята. Ако отидете въ една чужда държава, между по-напреднали и по-културни хора отъ васъ, вие ще ги слушате. Ако вие сте великъ музикантъ, ученъ или философъ, тѣ ще ви слушатъ. Обаче, ако единъ обикновенъ овчарь влѣзе въ общество на културни хора, никой нѣма да му обърне внимание. На разумния човѣкъ всѣки обръща внимание, но на глупавия — никой. За да обърне внимание на хората, човекъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си. Казано е въ Писанието: „Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка“. Истината е Божественото начало въ човѣка. Следователно, Богъ е възлюбилъ  истината въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия духъ и въ човѣшката  душа. Истината прави човѣка мощенъ и великъ. Поставете истината за основа на вашия животъ, за да бѫдете мощни и велики."

И тогава, каквато работа и да започнете, ще я свършите съ успѣхъ.

Пѫтьтъ на истината е пѫть, по който трѣбва да вървите. Вървете напредъ и не се колебайте. Дълъгъ е този пѫть, но красивъ. Като вървите въ пѫтя, вие можете да се молите, да учите, да пѣете, да свирите, да рисувате, да скачате, но всичко да бѫде за ваше добро и за добро на ближнитѣ ви. Всичко можете да ядете, но безъ да засѣгате месото на животнитѣ. Всѣкакви дрехи и обуща можете да носите, безъ да засѣгате кожата на животнитѣ.

Този е пѫтятъ, по който трѣбва да вървите. Това се иска отъ васъ. Като влѣзете въ този пѫть, вие ще разберете стиха отъ Писанието, който казва: „Небето и земята ще преминатъ, но нито една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се отмѣни“. Никой не може да измѣни великия законъ на любовьта. Любовьта дава всичко и взима всичко. Когато дойде до положение всичко да дава и всичко да взима, човѣкъ е едно съ Бога и може вече правилно да работи. Докато не придобие любовьта въ себе си, човѣкъ ще живѣе и въ заблуждения, въ противоречия и ще мисли, че много знае. Като човѣкъ, той знае много, но не и като ангелъ. Като човѣкъ, той знае да си причинява страдания, но не знае, какъ да се справя съ тѣхъ, не знае, какъ да си създава радости. Съвременнитѣ хора знаятъ да отварятъ войни, да излагатъ милиони хора на страдания, но не знаятъ, какъ да избѣгватъ тия страдания. Ученитѣ знаятъ да приготвятъ задушливи газове, да правятъ бомби, но не знаятъ, какво да правятъ, за да бѫдатъ щастливи. Хората искатъ да отидатъ направо на небето, да се спасятъ, безъ да сѫ се справили съ живота на земята. Тѣ искатъ да бѫдатъ учени, да се натоварятъ като камили, безъ да знаятъ, иматъ ли сила да носятъ този товаръ.

Следователно, за да реализиратъ желанията си, хората трѣбва да се стремятъ къмъ Божествената наука. Като изучаватъ небето, съ неговитѣ слънца и звезди, като изучаватъ живота, въ всичко тѣ трѣбва да виждатъ Божественото. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, потърсете доброто въ него. Лошото е преходно, то само по себе си ще отпадне. Въ човѣка ще остане само Божественото, изразено въ любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Стремете се къмъ това, именно, да виждате доброто въ човѣка. Това трѣбва да става по свобода. Нищо не може човѣкъ да постигне насила. Любовьта, мѫдростьта, истината могатъ да се постигнатъ само при абсолютна свобода.

И тъй, вървете въ пѫтя на любовьта, мѫдростьта и истината. Тѣ осмислятъ всичко въ живота. При любовьта всички нѣща придобиватъ смисълъ. Яденето се осмисля, когато ядешъ съ човѣкъ, когото обичашъ. Кой е този, когото обичашъ? — Богъ Следователно, обичате ли Бога, и яденето, и пиенето, и обличането, и ученето, и правенето на кѫщи, е осмислено. Вънъ отъ любовьта, нѣщата нѣматъ смисълъ. Какво виждаме въ свѣта? —Хората се срамуватъ отъ любовьта. — Защо? — Считатъ я за глупаво нѣщо. — Не, въ любовьта нѣма глупави нѣща. Глупости има извънъ любовьта, а не въ любовьта. Всичко, което се върши съ любовь, е свещено. Каква любовь е тази, при която днесъ хранишъ кокошка, а утре клъцнешъ главата и? Днесъ всички хора—учители, ученици, господари и слуги, майки и бащи, все глави кълцатъ. Дето има кълцане на глави, тамъ нѣма любовь. Това е пѫтятъ на лъжата. Това не е Божествень пѫть.

Сега, като изучавамъ човѣшкия животъ, азъ се чудя на великото търпение на Бога. Хората грѣшатъ, а Той поправя погрѣшкитѣ имъ. Богъ поправя погрѣшкитѣ на хората, но последствията на погрѣшкитѣ оставя на тѣхния гръбъ. Страданията на хората не сѫ нищо друго, освенъ последствия отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че не може да се освободи отъ последствията на своитѣ погрѣшки. Това е неизбѣженъ законъ. Който иска да се освободи отъ страданията, той трѣбва да живѣе разумно. Този законъ е общъ за всички хора. Истината, любовьта, мѫдростьта, доброто сѫ еднакви и за учителя, и за ученика. Истината или любовьта не може да бѫде за мене една, а за васъ друга. Единъ е великиятъ законъ въ Битието, и той трѣбва да се прилага отъ всички еднакво. За да разберете този великъ законъ и да го приложите, вие трѣбва да имате отношения къмъ Бога. Щомъ имате отношения къмъ Бога, вие ще бѫдете въ състояние да изправите живота си и да поставите любовьта за основа на този животъ. Щомъ поставите любовьта за основа на своя животъ, съ нея заедно ще дойдатъ мѫдростьта, истината, доброто и справедливостьта. Бѫдете готови да приемете това благо, както посѣтото семе въ почвата е готово да приеме свѣтлината, топлината, дъжда, като велики благословения на живота.

Сега, желая ви да бѫдете бодри, весели, засмѣни, да пѣете и да хвалите Бога. Това е вѣчното благо на живота, това е Вѣчниятъ животъ.

Богъ е Любовь. Божията Любoвь носи щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие.

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие.

*

10. Лекция отъ Учителя, държана на

24 октомврий 1928 г., София, Изгрев

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...