Jump to content

1928_09_26 Акустика на съзнанието


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

АКУСТИКА НА СЪЗНАНИЕТО

Сега ще говоря рърху „акустика на съзнанието“. Думата „акустика, акустиченъ“ се употрѣбява въ случаи, когато искатъ да обяснятъ, какъ става предаването на звука. Казватъ, запримѣръ, акустиченъ салонъ. Това подразбира такъвъ салонъ, въ който звука на даденъ инструментъ, или гласа на пѣвеца, на говорителя се предава еднакво силно, ясно и чисто отъ всички мѣста на салона. На който край и да застане човѣкъ, все добре ще чува. Акустиката има приложение въ музикални салони, въ читалища, дето се държатъ сказки, въ театри. Актьорътъ може да е много добъръ, но ако театърътъ не е акустиченъ, публиката нѣма да чува добре. Ораторътъ може да е много добъръ, но ако салонътъ не е акустиченъ, слушателитѣ нѣма да чуватъ добре и единъ следъ другъ ще си излѣзатъ. Като знаятъ значението на акустиката, турцитѣ правятъ банитѣ си акустични. Като влѣзе човѣкъ единъ пѫть въ турска баня, пожелава пакъ да отиде. Има акустика и на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ има акустика на съзнанието си, всички го разбиратъ и оставатъ доволни отъ неговата мисъль. Нѣма ли акустика на съзнанието, никой не го разбира. Мисъльта му може да е права, но щомъ не е акустична, хората не могатъ да я възприематъ.

Акустика сѫществува не само въ театритѣ и салонитѣ, но и въ науката. Едни науки сѫ акустични, а други — не сѫ акустични. Ония науки, които се изучаватъ съ приятность и увлѣчение, сѫ акустични. Всички науки, които не се изучаватъ съ увлѣчение, нѣматъ акустика въ себе си. Запримѣръ, старитѣ езици не сѫ акустични. Каква акустика може да има въ анатомията на предпотопнитѣ животни? Много ученъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да може, отъ останкитѣ на нѣкое предпотопно животно, да възстанови цѣлото животно. Много отъ човѣшкитѣ мисли, чувства, действия, разбирания сѫ разхвърляни въ пъленъ безпорядъкъ, безъ никаква система, както сѫ разхвърляни коститѣ на предпотопнптѣ животни. Както ученитѣ могатъ да събератъ разпръснатитѣ кости и да възстановятъ животното така има учени, които отъ безпорядъка на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания могатъ да създадатъ стройна, хармонична система. Ще кажете, че докато се постигне това, главата на човѣка ще побѣлѣе. Какво лошо има въ побеляване на главата? Има смисълъ да побѣлѣе главата на човѣка, но поне да научи нѣщо. Ако нищо не е научилъ, а главата му е побѣлѣла, това побѣляване е безпредметно. Като изтъкатъ платното, женитѣ го турятъ да се бѣли. Бѣленото платно е за предпочитане предъ небѣленото. Красивъ е бѣлиятъ цвѣтъ, но когато има акустика въ него. Виждате хора съ побѣлѣли коси, но космитѣ имъ сѫ чисти, меки, приятни за гледане и пипане. Има хора съ бѣли коси, на които косъмътъ нѣма приятенъ бѣлъ цвѣтъ и на пипане е остъръ, твърдъ. Той нѣма акустика въ себе си.

Съвременнитѣ хора казватъ, че животътъ е сериозно нѣщо и не може да се живѣе, както и да е. Вѣрно е, че животътъ е Сериозенъ, но сѫщевременно той е идеенъ и красивъ. Въ това сѫ съгласни всички разумни хора, както сѫ съгласни, когато предъ тѣхъ сложатъ добре сготвено ядене. Всички се нареждатъ около трапезата и казватъ, че навсѣкжде сѫществува редъ и порядъкъ. Обаче, какво ще правите, ако предъ васъ сложатъ нѣколко сѫда съ ядене, приготвено отъ нѣколко деня: въ единия сѫдъ—най-старо ядене, въ другия — по-прѣсно, а въ последния е сипано ядене, което току що е свалено отъ огъня. Каквото и да е положението на човѣка — царь, владика, или прость работникъ, всѣки ще протестира, ако му сипятъ ядене, готвено отъ нѣколко деня насамъ. — Защо ще има протести? — Защото качеството на яденето не е еднакво, а сѫщевременно се прави разлика: на бедни и прости хора се сипва отъ старото ядене, а на богати и учени — отъ прѣсното. Различното качество на храната поражда недоволство между хората. Недоволството пъкъ става причина за изгубване на акустиката на съзнанието имъ.

Въ живота има много случаи, при които човѣкъ лесно губи акустиката на своето съзнание. Запримѣръ, една сутринь ставате веселъ, разположенъ, готвите се да излѣзете да уредите нѣкой важни работи. Вървите изъ пѫтя доволенъ, подсвирквате безгрижно съ уста, но изведнъжъ срѣщате единъ вашъ познатъ, който бързо туря въ джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лв. Спомняте си, че това е ваша полица, която трѣбва да изплатите още днесъ. Разположението ви веднага изчезва. — Защо?—Изгубвате акустиката на съзнанието си. Вие се намирате предъ една важна задача, която непременно трѣбва да решите.

Срѣщате една млада, красива мома, която се разговаря съ двама млади, учени хора. Тя е доволна, засмѣна, защото и двамата я обичатъ. Докато не се намира предъ въпроса, кого отъ двамата да избере, тя счита, че всичко е въ редъ и порядъкъ. Обаче, изправи ли се предъ нея въпроса за изборъ, мирътъ и се нарушава, тя не знае, какво да прави. Външно и двамата сѫ млади, красиви, учени, но какви отрицателни качества криятъ въ себе си, тя не знае. Една бѫдеща възможность за нѣкакво нещастие я плаши, и тя става вече замислена, сериозна. — Защо? — Изгубила е акустиката на своето съзнание. Всѣки човѣкъ се намира предъ мѫчнотии, които могатъ да причинятъ нарушавне на акустиката въ неговото съзнание.

Ако искате да разберете повече нѣщо върху акустика на съзнанието, прочетете 18, 19 и 20 глави отъ Евангелието на Матея. Като ги четете, вижте, какво отношение иматъ тѣ къмъ васъ. Въ тѣзи глави се описва сегашното състояние на човѣшкото съзнание.

Сега ще пристѫпимъ къмъ единъ наученъ въпросъ. Представете си, че имате два планински върха А и В. Да допуснемъ, че върхътъ А е богатъ съ златни, сребърни, мѣдни руди, съ вѫглища, каменна соль и др.. Сѫщевременно този върхъ е осѣянъ съ много извори, поточета, рѣки. Другиятъ върхъ В, обаче, е беденъ. Освенъ трева, нищо друго нѣма по него. Това голѣмо различие на двата върха създава различие и въ живота, който се развива около тѣхъ. Около върха А се развиватъ индустриални центрове: рудитѣ се използуватъ, водитѣ се впрѣгатъ на работа — за воденици, за електрически мотори. Върхътъ В се използува само като добро пасбище и се посещава отъ овце, агнета, говеда и т. н. Около върха А кипи животъ, който бързо се развива, а върхътъ В остава назадъ въ развитието си. Върхътъ А представя разуменъ, културенъ центъръ, а върхътъ В минава за добро пасбище

Какви елементи сѫ необходими за проява на културата? Въ физическо отношение, злато, сребро, мѣдь, соль, вѫглища, вода сѫ елементи, необходими за проява на културата. Като се ползуватъ отъ това положение на нѣщата, хората казватъ, че безъ злато, безъ пари животъ не може да сѫществува. Вѣрно е, че безъ злато нѣма животъ. Златото е необходимъ елементъ, както въ гру- боматериалния животъ, така и въ органическия. Човѣкъ трѣбва да има злато не само въ кесията си, но и въ своята кръвь — органическо злато. Безъ злато кръвьта не може да действува. Въ този смисълъ, златото е проводникъ на живота. Ако кръвьта на човѣка не може безъ злато, колко повече външниятъ животъ не може да се развива безъ злато. Златото е размѣнна монета между хората, между различнитѣ държави. Въ органическия свѣтъ, обаче, златото е най-добриятъ проводникъ на живота. Който иска да стане безсмъртенъ, той трѣбва да придобие съответно количество злато въ кръвьта си. Следователно, който нѣма нужното количество злато въ кръвьта си за подържане на живота, той умира. Както човѣкъ умира отъ отсѫтствие на злато въ кръвьта си, така и търговецътъ пропада отъ отсѫтствие на злато въ касата си. Колкото книжни пари да има човѣкъ, той трѣбва да разполага съ известно количество злато, ефективъ, както въ касата си, така и въ своята кръвь. Безъ злато, като алхимически елементъ, животътъ е немислимъ. Като знае това, ученикътъ има право да се стреми къмъ придобиване на злато, не като външенъ, материаленъ елементъ, но като вѫтрешенъ, органически елементъ въ кръвьта — носитель на живота. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова по-изобиленъ е животътъ въ него. Колкото по-малко злато има въ кръвьта си, толкова по-малко животъ тече въ него.

Така трѣбва да гледа човѣкъ на нѣщата, за да може правилно да се ползува отъ всичко, което му се дава. Нови разбирания, нови убеждения, нови условия сѫ нужни за човѣка. Ще кажете, че както ви е създалъ Господъ, и при каквито условия ви е изпратилъ на земята, това сте вие и това ще останете.—Не, условията, отъ които зависи живота и развитието на човѣка, не сѫ само външни, но и вѫтрешни. Ако нѣкой човѣкъ се е родилъ при условия, които върхътъ А дава, той може по-бързо да се развива. Той се намира при благоприятни външни условия. Ако другъ нѣкой се е родилъ при условия, които върхътъ В дава, той не може бързо да се развива. Хората, които живѣятъ на тия два върха, могатъ да се съобщаватъ. Благодарение на възможностьта да се съобщаватъ, жителитѣ отъ В, които иматъ добри вѫтрешни условия, могатъ да се ползуватъ отъ външнитѣ благоприятни условия на А и да се развиватъ добре. Културнитѣ хора отъ върха А иматъ злато, сребро, мѣдь, вѫглища, соль, но тия нѣща не могатъ да се ядатъ. Тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ жителитѣ на върха В и ще заимствуватъ отъ тѣхъ млѣко, сирене, масло, вълна и т. н. По този начинъ около В ще се образува другъ културенъ центъръ. Ако хората отъ центъра В сѫ разумни, тѣ веднага ще пренесатъ енергията си отъ В къмъ А. При тази обмѣна на живота, именно, се образува особено акустично движение.

Каквито отношения сѫществуватъ между върховетѣ А и В, такива отношения сѫществуватъ и между хората. Когато двама души се събератъ на едно мѣсто, винаги единиятъ отъ тѣхъ е по-даровитъ. По-даровитиятъ представя върха А — изобилие на богатства и енергия, а вториятъ — върха В. Върхътъ А представя плюсъ единица, а В — минусъ единица. Между тѣзи две числа има известно съотношение, или както казваме въ живота — обмѣна. Енергиитѣ отъ А минаватъ въ В, а тия отъ В минаватъ въ А. Изобилието на живота, на културата е въ плюсъ единицата, която нѣкога ще се прехвърли въ В. Първоначално културата въ А е трескава, бърза, активна. Когато се пренесе въ В, тя става тиха, спокойна. Дветѣ култури, А и В, представятъ две фази на човѣшкия животъ. Първата фаза въ развитието на човѣка е неговото физическо развитие — животътъ на физическото съзнание. Това е животътъ на детето — животъ на промѣни. Детето е пъргаво, активно, скача, ходи. Въ движенията си, детето е работникъ, който обработва земята, разкопава я, вади руди отъ нея и ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Ако работникътъ е разуменъ, той ще знае, че единствената посока на движение на енергиитѣ му е посоката В. Спази ли този законъ и порядъкъ на природата, неговиятъ характеръ правилно се развива. Не спази ли закона на природата, той се натъква на редъ противоречия, които изопачаватъ, огрубяватъ неговия характеръ. Щомъ изпадне въ това положение, той започва да вѣрва въ щастие. Да очаквашъ щастието, това значи, да се надѣвашъ на нѣкакво външно благоприятно стечение на обстоятелствата. Наистина, все трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, да ти каже, въ коя посока да се движишъ, т. е. накѫде да отправяшъ своитѣ енергии.

Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, колкото и да е ученъ, той започва да търси гадатели, разни врачки, циганки, да му кажатъ, защо нѣма успѣхъ въ живота си. Ще дойде една циганка, ще извади единъ охлювъ, ще го върти натукъ—натамъ и най-после ще извади нѣщо черно отъ него. Следъ това ще вземе едно яйце, ще го чукне и ще каже, че черното отъ охлюва, което е било причина за неуспѣха въ живота на този човѣкъ, е отишло въ яйцето. Тя ще зарови яйцето въ земята, а съ него заедно ще зарови и прѣчкитѣ въ живота на дадения човѣкъ На другия день го срѣщате веселъ, обнадежденъ, съ вѣра, че работитѣ му ще се оправятъ. Наистина, като даде известно възнаграждение на циганката, въ него става нѣкакво отпушване, и енергиитѣ започватъ да текатъ къмъ В. Човѣкъ все трѣбва да пожертвува нѣщо отъ себе си, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ.

Охлювътъ, на който циганката гледа, е завитъ спиралообразно. Той дава представа за създаването на свѣта. Щомъ свѣтътъ е създаденъ разумно, непременно ще има животъ. Когато охлювътъ е празенъ, това показва, че животътъ е спрѣнъ, т. е. работитѣ на човѣка не вървятъ добре. Пъленъ ли е охлювътъ, работитѣ на човѣка се развиватъ добре. Охлювъ, който не се движи, е празенъ. Движи ли се, той е пъленъ — животъ има въ него. Движението на охлюва отъ едно мѣсто на друго, показва, че животътъ, енергиитѣ трѣбва да се мѣстятъ отъ единъ центъръ въ другъ. Когато охлювътъ е празенъ, въ него нѣма животъ, нѣма злато, сребро, мѣдь —нищо нѣма въ него. Понеже животътъ въ този охлювъ е престаналъ, въ него се е събрала каль, която циганката изважда навънъ. Това е черното, което тя изважда отъ охлюва. Щомъ извади черното, което е спъвало правилното движение на енергиитѣ отвънъ навѫтре и отвѫтре навънъ, животътъ потича, и работитѣ на човѣка тръгватъ напредъ. Който разбира живота правилно, той може да превежда символитѣ. Охлювътъ, яйцето сѫ символи въ живота, които трѣбва правиино да се разбиратъ и превеждатъ. Правилното разбиране и превеждане на символитѣ не е нищо друго, освенъ наука, която наричатъ магия.

И тъй, неблагоприятнитѣ условия, препятствията въ живота на човѣка показватъ, че той нѣма акустика на съзнанието си. За да придобие тази акустика, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да постави въ хармония всички противоречиви елементи въ своя животъ. Той трѣбва да се обърне къмъ нѣкой ученъ човѣкъ, вънъ или вѫтре въ себе си, да му помогне. Както и да мисли, човѣкъ все трѣбва да потърси нѣкой по-ученъ отъ себе си, да му преведе символитѣ въ живота. Тази циганка все трѣбва да дойде при човѣка. Като и даде една голѣма сума, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Въ дадения случай, циганката играе роля на вѣрата. Щомъ дойде вѣрата въ човѣка, работитѣ му постепенно започватъ да се нареждатъ. Това не значи, че мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ, но разумностьта започва да се проявява, и човѣкъ се убеждава, че може да се справя съ мѫчнотиитѣ и да върви напредъ. При каквито мѫчнотии и да се намира човѣкъ, все ще дойде нѣкой ученъ, добъръ, вѣрващъ, който ще му помогне. Тъй щото, добре е понѣкога да те срещне циганката, да усили вѣрата ти. — Кога трѣбва човѣкъ да срещне циганката? — Когато нѣма акустика на съзнанието си. Обаче, има ли акустика на съзнанието си, добре е човѣкъ да срещне своя Учитель, Който да му разправя красиви, велики работи.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате нови схващания за живота, правилно да превеждате противоречията и мѫчнотиитѣ си. Да правите правиленъ преводъ на дадено противоречие, това значи, да намѣрите посоката на вашето движение. Да намѣри човѣкъ посоката на своето движение, това значи, да опредѣли, за какво е роденъ, съ какви дарби разполага и да работи за тѣхното развиване. Инженерътъ ще поеме посока къмъ върха А, дето има заровени златни, сребърни и мѣдни руди. Той ще копае и ще се ползува отъ тѣхъ. Земедѣлецътъ ще поеме посока къмъ върха В, въ подножието на който има богати полета за обработване и пасбища за отхранване на добитъка. Музикантътъ, художникътъ, поетътъ сѫщо ще намѣрятъ посоката на своето движение.

Изобщо, всѣки човѣкъ първо трѣбва да развива онѣзи дарби, съ които е роденъ, а не тия, които отпосле е придобилъ. Тия дарби, които човѣкъ днесъ придобива, ще останатъ за бъдеще. Следователно, човѣкъ трѣбва да започва съ силнитѣ дарби, вложени въ него, и съ тѣхъ да работи. Това означава опредѣляне посоката на движението. Който е опредѣлилъ посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиитѣ си. Следъ голѣми и тежки упражнения, той веднага пристъпва къмъ малки, прости, за да се освободи отъ голѣмото напрежение, въ което се намира. Малкитѣ, слаби упражнения не сѫ нищо друго, освенъ отдушници. Чрезъ тѣхъ човѣкъ отпушва крановетѣ на своя физически и душевенъ животъ, да изтече навънъ напора на енергиитѣ въ него. Когато енергията въ човѣшкия организъмъ не може да се отправя къмъ посоката, която и е опредѣлена, тя създава известни страдания на човѣка. За да се освободи отъ тия страдания, той трѣбва да намѣри нѣкакъвъ отдушникъ въ себе си, чрезъ който да прекара излишната енергия навънъ. Въ това отношение, музиката, поезията, художеството сѫ отдушници, които спасяватъ човѣка отъ голѣми вѫтрешни напрежения. Щомъ се намѣри подъ натиска на нѣкакво голѣмо напрежение, човѣкъ трѣбва да започне да пѣе, да пише, да рисува. Да си поетъ, ученъ, музикантъ или художникъ, това значи, да изучавашъ и прилагашъ законитѣ на акустиката на човѣшкото съзнание. По тѣзи закони човѣшкото съзнание може да се развива.

Мнозина, особено религиознитѣ, се изказ- ватъ противъ науката. Тѣ намиратъ, че като се стреми къмъ Бога, човѣкъ не се нуждае отъ наука. — Не, науката е толкова необходима за човѣка, колкото и храната. Човѣкъ може да се обяви противъ нѣкой шаблонни разбирания на известни учени, но не и противъ самата наука. Науката е сѫществувала преди човѣка. Тя е сѫществувала и преди ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ. Божествената наука, поезия, музика, художество сѫ сѫществували преди всѣкаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днесъ се говори Това, което хората наричатъ музика, поезия и наука, представятъ вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитатъ до човѣшкия умъ и сърдце и се изнасятъ навънъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми, именно, къмъ тази първична енергия, която единствена е въ състояние да опредѣли посоката на неговото движение. Само при това положение, човѣкъ може правилно да се проявява.

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения помежду си и се запитватъ, кои сѫ причинитѣ за това. Много просто Причината за противоречията и недоразуменията между хората се дължи на отсѫтствие на акустика на тѣхното съзнание. Когато двама души се каратъ, това показва, че тѣ нѣматъ акустика на съзнанието си. И двамата сѫ положителни. Обаче, два плюса не разрешаватъ въпроситѣ. Ако търговецътъ увеличава капитала си, а стоката му се намалява, той ще се превърне въ банкеръ. Щомъ иска да върти търговия, отъ една страна той ще получава пари, а отъ друга ще дава за стока. Въ търговията има взимане и даване.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкия животъ. Колкото повече се увеличава златото въ кръвьта на човѣка, толкова повече се увеличава и животътъ. Този животъ трѣбва да се вложи въ работа, въ движение. Не се ли тури въ действие, той ще се увеличи толкова много, че ще превърне човѣка въ банкеръ. При тѣзи условия, човѣкъ ще се натъква на редъ противоречия. Тъй щото, ако изобилието на животъ, на жизнена енергия въ човѣка не се тури въ действие, тя произвежда противоречия въ неговия животъ. Нѣкой майки се оплакватъ отъ децата си, че били буйни, палави, не седѣли на едно мѣсто. — Защо? — Тия деца иматъ много злато въ кръвьта си. Това злато внася въ децата излишъкъ отъ животъ, отъ жизнена енергия, която тѣ не знаятъ, какъ да използуватъ. Майкитѣ трѣбва да бѫдатъ просвѣтени, да знаятъ, съ какво да занимаватъ децата си, и по този начинъ да впрѣгатъ на работа излишната енергия въ тѣхъ.

Едно се иска отъ човѣка: да намѣри посоката на своето движение и въ това направление да насочи своитѣ енергии. Не попадне ли човѣкъ въ посоката на своето движение, той за цѣлъ животъ остава недоволенъ. Като не знаятъ този законъ, родителитѣ често насилватъ децата си, каратъ ги да учатъ това, което не имъ е присърдце. Единъ свещеникъ, отъ варненскитѣ села, ималъ единъ синъ. Като станалъ на училищна възрасть, бащата го записалъ въ училище да учи. Обаче, детето не обичало да учи. То бѣгало отъ училище и отивало въ една съседна до тѣхъ воденица, дето цѣли часове се занимавало съ правене на колелца за воденици. Въпръки силното желание на бащата да изучи сина си, да стане свещеникъ, синътъ станалъ воденичарь. Казвамъ: Въ каквото направление и да се прояви живота на даденъ човѣкъ, важно е той да върви въ посоката на неговото съзнание. Върви ли въ тази посока, животътъ на човѣка се изявява правилно. Въ този смисълъ, каквато работа и да изпълнява човѣкъ, щомъ помага за неговото лично повдигане, както и за благото на цѣлото човѣчество, тя е благородна.

Често хората се обезсърдчаватъ, изпадатъ въ песимизъмъ. — Защо? — Не сѫ намѣрили посоката на своето движение. Песимизъмътъ се дължи на подпушване на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи отъ своя песимизъмъ, човѣкъ трѣбва да намѣри оная циганка, която ще му гадае на охлювъ и на яйце. Щомъ му каже нѣколко думи, песимизъмътъ изчезва. Да мисли човѣкъ, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато нѣкой се търкаля отъ планина, и дрехата му се закачи на нѣкой трънъ, да счита, че трънътъ го е спасилъ. Колкото циганката може да освободи човѣка отъ неговия песимизъмъ, толкова и трънътъ може да задържи човѣка отъ падане. Трънътъ е по- ставенъ въ пѫтя на човѣка като препятствие, да го застави да мисли. И циганката е изпратена при човѣка отъ разумни сѫщества, да го накаратъ да мисли, че отъ него зависи, да бѫде щастливъ или нещастенъ.

Сега, като ученици, отъ васъ се иска да мислите право, по новъ начинъ. Мислите ли по старъ начинъ, вие ще бѫдете нещастни, бедни хора, нѣма да имате злато въ кръвьта си. Дойде ли до това положение, човѣкъ престава да сѫществува, т. е. неговата фирма изчезва. Като види, че е изпадналъ въ пълна несъстоятелность, човѣкъ казва за себе си, че е голѣмъ грѣшникъ. Грѣшникътъ не е нищо друго, освенъ фалиралъ търговецъ, който не може да изплати задълженията си. Ако нѣкой грѣшникъ е готовъ при най-голѣми лихви да изплаща задълженията си, той е надежденъ — неговата фирма се задържа. Тѣлото на човѣка представя фирмата му, съ която той върши своитѣ търговски операции на земята. Като знаете това, пазете тѣлото си да не фалирате. Не е лесно човѣкъ да фалира! Докато създаде нова фирма, той трѣбва да пази старата. За да запази старата си фирма, човѣкъ трѣбва да уравновесява капиталитѣ си съ стоката, съ своето производство. Като пази равновесие между капитала и стоката си, между мислитѣ и чувствата си, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си.

Какво представятъ мѫчнотиитѣ? Мѫчно- тиитѣ въ живота на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ изплащане на полици. Щомъ си взелъ стока, трѣбва да я платишъ. Когато нѣкой роптае противъ мѫчнотиитѣ, това показва, че той е взелъ стока, продалъ я, но забравилъ да я плати. Макаръ по-късно и съ по-голѣма лихва, но той трѣбва да изплати тази полица. Мѫчнотиитѣ сѫ полици, които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да изплаща. Или ще плаща, или ще върне стоката. Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако нито паритѣ може да плати, нито стоката да върне? Тогава той трѣбва да вѣрва въ щастие, въ късметъ. Тъй щото, човѣкъ първо започва съ противоречието, съ дисхармонията въ живота и постепенно върви къмъ хармонията. Човѣкъ самъ вижда протворечията въ себе си и самъ ще ги примири. Никой другъ не може да види неговитѣ противоречия, нито може да ги примири. Щомъ примири противоречията въ себе си, едновременно съ това той се справя и съ външния свѣтъ. Той започва да вижда хармонията въ външния свѣтъ, която по-рано не е виждалъ.

Мнозина мислятъ, че като разрешатъ противоречията въ живота си, ще бѫдатъ на първо мѣсто въ небето. Тѣ се заблуждаватъ. Небето е училище. Както ученикътъ на земята минава отъ по-долно отдѣление въ по-горно, отъ по-доленъ класъ въ по-горенъ, докато единъ день влѣзе въ университета, така и ученикътъ на небето не може да влѣзе въ университета, докато не е миналъ презъ по-долнитѣ класове на училището. Майката може да хване детето си за рѫка и да отиде съ него въ университета при голѣмия му братъ, но това не значи още, че детето е студентъ. Ако се развива правилно, единъ день детето, ще влѣзе въ университета, ще стане студентъ, какъвто братъ му нѣкога е билъ.

Като ученици, вие трѣбва да имате правилни разбирания за живота. Първо трѣбва да разберете своя вѫтрешенъ животъ, а после външния. Човѣкъ не може да разбере външния животъ, докато не е разбралъ своя вѫтрешенъ животъ. Като не разбере нѣщо, човѣкъ се обезсърдчава. Какво означава неразбирането или незнанието? Че не знаешъ нѣщо, това подразбира, че не можешъ да свиришъ като великъ музикантъ, че не можешъ да рисувашъ като великъ художникъ, че не можешъ да пѣешъ като великъ пѣвецъ, че нѣмашъ силата на нѣкой голѣмъ борецъ и т. н. Когато нѣкой казва за себе си, че не разбира и не знае нѣщо, това показва, че той е ученикъ въ първо отдѣление и сега се запознава съ буквитѣ. Той не може да знае и да разбира толкова, колкото знаятъ и разбиратъ ученицитѣ въ гимназията и студентитѣ въ университета. Трѣбва ли да се обижда човѣкъ, че не знае и не разбира нѣкои нѣща? Щомъ не знае и не разбира, той трѣбва да се радва, че има какво да учи. Докато не се научи да пѣе добре, човѣкъ не трѣбва да излиза на сцената. Излѣзе ли на сцената неподготвенъ, ще го освиркатъ и ще му дадатъ урокъ, втори пѫть да не се подиграва съ тѣхъ. Да се обижда, или да не се обижда човѣкъ, зависи отъ това, какъ той гледа на нѣщата.

Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да привежда всички явления въ физическия свѣтъ, както и тия въ живота, къмь акустика на своето съзнание. Художникъ ли е човѣкъ, или поетъ, музикантъ, ученъ, той трѣбва да свежда всичко къмъ акустика. Постигне ли това нѣщо, той е дошълъ до възкресението, което води къмъ новия животъ. Това не може да се постигне изведнъжъ. Кой дето е стигналъ, оттамъ ще започне и ще върви напредъ. Старото ще остава назадъ, а къмъ новото ще се стреми. Казано е въ Писанието: „Старото небе и старата земя ще преминатъ; ново небе и нова земя ще се създадатъ“. Новиятъ животъ се нуждае отъ нови знания нови разбирания. Между старото и новото нѣма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля отъ сцената, да дойде новото и да заеме неговото мѣсто. Всички актьори, които сѫ опредѣлени за новата сцена, ще дойдатъ да свършатъ своята работа. Новото, което сега иде представя златото, носитель на живота. Който се откаже отъ новото, той ще фалира. Ако не се откаже, той ще придобие животъ и ще го има изобилно. За да използува правилно този животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, свободенъ, да има свѣтлина въ ума си. Това значи, да има човѣкъ акустика на съзнанието си. За да придобие акустика на съзнанието си, човѣкъ трѣбва правилно да изпълнява всички наредби на природата. Яде ли, спи ли, диша ли, мисли ли, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, по които тѣзи процеси се извършватъ. Когато възприема свѣтлина, човѣкъ трѣбва да знае, подъ какъвъ ѫгьлъ да я приема. Когато мине презъ редъ мѫчнотии, противоречия и страдания, човѣкъ дохожда най-после до правата мисъль, която го поставя въ посоката на неговото движение. При това положение, противоречията на човѣка ще се намалятъ и между енергиитѣ отъ двата върха въ него ще става правилна обмѣна. Това значи „раждане на новата култура“ — култура на новия животъ.

Кажете сега, кой въпросъ е най-важенъ по отношение акустиката на съзнанието. Единъ ще каже, че еди-кой си въпросъ е важенъ. Другъ ще изтъкне съвсемъ особенъ въпросъ. Това зависи отъ разбиранията на човѣка. Споредъ мене, всички пасажи въ музиката, въ поезията сѫ еднакво важни. Различието седи само въ мѣстата, на които Сѫ поставени. Въ една музикална пиеса всички тонове сѫ еднакво важни, само че едни отъ тѣхъ сѫ поставени на първо мѣсто, вследствие на което изпъкватъ повече отъ другитѣ. Махнете ли нѣкой отъ тоноветѣ, които считате маловажни, веднага ще се образува единъ дисонансъ. Отъ различното съчетаване на тоноветѣ се образува или хармония, или мелодия. Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията — дълбочина. Съзнанието се нуждае едновременно и отъ хармония, и отъ мелодия. Когато човѣкъ има акустика на съзнанието си, хармонията и мелодията въ него се сливатъ въ едно цѣло. При такова съзнание, мислитѣ, чувствата и действията на човѣка сѫ необикновени, изпълнени съ хармония и мелодия.

Сега, като ученици, предъ васъ се разкрива една велика задача, отъ правилното разрешаване на която зависи вашето велико бѫдеще. За решаване на тази задача вие разполагате съ грамаденъ капиталъ — вашата фирма. Турете въ действие този капиталъ! Задачата на всѣкиго е различна: на ученика отъ отдѣленията е дадена задача да свърши отдѣленията и да влѣзе въ прогимназията; тоя отъ прогимназията трѣбва да мине въ гимназията; който е свършилъ гимназия, той трѣбва да свърши университетъ. На нѣкой сѫ дадени задачи да станатъ учени, богати, поети, музиканти, художници и т. н. Какво се иска отъ васъ въ дадения моментъ? Да давате даромъ. Това, което даромъ сте взели, даромъ давайте. Това, което съ пари сте взели, съ пари давайте. Има нѣща, които не могатъ да се даватъ даромъ. По какъвто и да е начинъ, но човѣкъ всѣкога трѣбва да плаща за онова, което му се дава. Запримѣръ, интензивното желание на ученика да слуша учителя си като пѣе или свири, е особенъ начинъ на плащане. Когато ученикътъ е доволенъ отъ учителя си, последниятъ се вдъхновява и възнаграждава за своята работа. Каквото човѣкъ даде, въ края на краищата то пакъ ще се върне при него. Обаче, когато дава, човѣкъ трѣбва да знае посоката на своето движение, както и състоянието, въ което възприемательтъ се намира. Ако човѣкътъ, къмъ когото сте изпратили мисъльта си, не е билъ акустично разположенъ, мисъльта ви ще се върне къмъ васъ, но като дисхармонична. Срещнете ли човѣкъ, който иска да ви прочете или изсвири нѣкое свое произведение, не го отблъсвайте, изслушайте го внимателно. Пъкъ и той отъ своя страна трѣбва да бѫде внимателенъ. Като пожелае да ви прочете нѣщо, но вие не се заинтересувате, нека се откаже отъ намѣрението си. Четете, пѣйте, свирете на хората само тогава, когато видите, че въ тѣхъ естествено се явява нѣкакъвъ интересъ къмъ васъ. Щомъ сте заинтересувани отъ него, той ще ви чете, а вие ще пишете, ще си вадите бележки. Дойде ли на ума ви нѣкаква свѣтла мисъль, вземете бележника си и я запишете. Това е предсказанието на циганката, която гледа на яйце и на охлювъ. Вѣрно е казала тя. Щомъ циганката си замине, работитѣ ви постепенно ще почнатъ да се нареждатъ. Тази циганка представя отъ една страна вѣрата въ човѣка, а отъ друга — науката. Днесъ нито вѣрата се зачита отъ всички хора, нито науката.

И тъй, когато циганката дойде при васъ, приемете я. Тя е скромно облѣчена. Ако я приемете, тя ще отвори дисагитѣ си, ще извади охлюва и яйцето и ще почне да гадае. Това сѫ нейнитѣ пособия, съ които работи. Който не вѣрва въ циганката, т. е. въ науката, ще каже, че това сѫ измислени теории, които нѣматъ практическо приложение. — Не, добре гадае циганката. Слушайте, какво ви казва. Съ циганката е лошо, скѫпо плащате за гаданието и, но безъ циганката е още по-лошо. Съ науката е лошо за нѣкой, но безъ науката е два пѫти по-лошо. Изучавайте онова, което се крие въ охлюва и яйцето, като символи, ако искате сами да си помогнете. Всѣки день внасяйте по нѣщо ново въ съзнанието си. Старото е отживѣло вече времето си. Вложете новото въ съзнанието си и вървете напредъ. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото, въ себе си. Този е начинътъ, по който можете правилно да се развивате.

Сега, поставете за основа на живота си следното правило: безъ моралъ, но съ любовь; безъ моралъ, но съ свѣтлина; безъ моралъ, но съ свобода. Моралътъ е изигралъ вече своята роля. Сега започва новиятъ животъ на любовьта, на свѣтлината и на свободата.

Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Въ истината е скритъ животътъ.

*

6. Лекция отъ Учителя, държана на

26 септемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...