Jump to content

1928_09_19 Разумни наредби


Ани

Recommended Posts

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

РАЗУМНИ НАРЕДБИ

Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие.

 

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие.

 

Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носять всичкото щастие.

 

Съвременнитѣ хора се подчиняватъ на редъ наредби, външни или вѫтрешни, както и на известни свои навици. Както въ живота на хората сѫществуватъ наредби, така и въ природата. Тя заставя човѣка да се подчинява на нейнитѣ наредби. Запримѣръ, пиенето на вода, яденето на хлѣбъ, спането, това сѫ наредби отъ природата, безъ които човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Правилно е човѣкъ да изпълнява наредбитѣ, които разумната природа е установила, но той трѣбва да се запита, какво е придобилъ, следъ като 60—70 години редовно е изпълнявалъ тия наредби.

 

Като ученици на новата култура, вие трѣбва да мислите върху всичко, което правите, да ликвидирате съ старото. Защо яде човѣкъ? Вие ще кажете, че човѣкъ яде, за да придобива животъ, енергия въ себе си. За колко време задържате придобитата енергия отъ яденето? — Най-много за три—четири часа. Следъ това пакъ ядете. Тази е причината, задето човѣкъ яде по три или четири пѫти на день, а болниятъ—по-често. Яденето, пиенето на вода, спането представятъ упражнения, безъ които живиятъ човѣкъ не може. Само умрѣлиятъ не прави упражнения. Колкото човѣкъ е по-здравъ, толкова повече упражнения прави. Мисленето, чувствуването на човѣка сѫ упражнения, които природата му е опредѣлила. Мисъльта опредѣля човѣка. Безъ мисъль той не е човѣкъ. Чувствата опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е благороденъ, или не. Безъ мисли и безъ чувства, вие нѣмате представа за човѣка. Като мисли и чувствува, човѣкъ се стреми опредѣлено къмъ два центъра: къмъ центъра на слънцето и къмъ центъра на земята. Понеже слънцето е по голѣмо отъ земята, то я привлича къмъ себе си. Тази е причината, поради която стремежътъ на Божественото въ човѣка е насочено къмъ слънцето.

 

Като наблюдавате явленията въ живота и природата, вие казвате, че малкитѣ рѣкички образуватъ голѣмитѣ рѣки. Малкитѣ морета образуватъ голѣмитѣ. Това отчасти само е вѣрно. Въ действителности, обаче, не е така. Малкото не може да създаде голѣмото. Голѣмата рѣка и голѣмото море се разпръсватъ въ малки рѣки и въ малки морета. Малкитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ получени отъ голѣмитѣ. Когато голѣмото не може да се обхване изцѣло, то се раздробява на малки части, и по този начинъ става достѫпно за обикновения човѣкъ. Дойде ли една малка мисъль въ ума ви, едно малко чувство въ сърдцето ви и една малка постѫпка въ волята ви, вие трѣбва да ги приемете, да имъ дадете възможность да се проявятъ. Тѣ представятъ процесъ, който се е започналъ вече и трѣбва да се завърши. — Защо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога? — За да се стреми къмъ нѣщо. Вѣрата е стремежъ. Който не се стреми къмъ Бога, той е осѫденъ на смърть.

 

Често хората говорятъ за вѣра и за безвѣрие. Нѣкои отъ тѣхъ казватъ, че сѫ вѣрващи, а други — безвѣрници. Последнитѣ казватъ, че не вѣрватъ въ Бога, не вѣрватъ въ другъ свѣтъ, освенъ въ физическия. Въ този смисълъ, тѣ не сѫ абсолютно безвѣрници, но не вѣрватъ въ това, въ което другитѣ хора вѣрватъ. Обаче, тѣ вѣрватъ въ паритѣ, въ насилието и др. Тѣ не сѫ безвѣрници, но фанатици. Въ какви ли не кумири вѣрватъ хората! Азъ бихъ желалъ да срещна човѣкъ, който да е абсолютно свободенъ отъ заблуждения и който абсолютно да не вѣрва. Каква вѣра е тази, ако човѣкъ днесъ вѣрва въ доброто, а на другия день вече се съмнява въ него? Хората на новото учение трѣбва да иматъ характера на детето, да вѣрватъ безъ съмнение, безъ никакво колебание. Само при такава вѣра тѣ могатъ да иматъ добри резултати. Когато дадете на малкото дете чаша съ вода и захарь и му кажете да тури захарьта въ водата, да се разтвори, то не философствува, не се колебае, но пристѫпва направо къмъ опита. Щомъ захарьта се изгуби, детето веднага вдига чашата съ вода и пие. Следъ това то казва: Понеже захарьта е сладка, и водата е станала сладка. Дайте чаша съ вода и нѣколко бучки захарь на възрастния човѣкъ и му кажете да тури захарьта въ водата, той веднага ще започне да философствува: ще стане ли водата сладка, какви сѫ свойствата на захарьта и т. н. — Какъ трѣбва човѣкъ да вѣрва? — Като детето. Вземи захарьта, тури я въ водата и опитай вкуса на получения разтворъ.

 

Човѣшкиятъ животъ представя верига отъ малки опити, отъ наредби, дадени отъ природата. Ако всѣки день човѣкъ не мисли, не чувствува и не действува, той ще дойде до положението на дѣдото, ще престане да вижда, да чува, докато единъ день умре и го опѣятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно честенъ, да изпълнява само ония наредби, които природата е предвидила за неговото растене и усъвършенствуване. Това не значи, че той ще допуща само доброто, а ще отблъсква злото. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще допуща въ живота си и доброто, и злото като възможности, а той самъ, като разумно сѫщество, ще седи въ срѣдата, между доброто и злото, и ще работи. Колкото и да се пази отъ злото, човѣкъ все ще се намира подъ негово влияние, както и подъ влиянието на доброто. Обаче, за да не изпитва разрушителното влияние на злото, човѣкъ не трѣбва да го допуща въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Вънъ отъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки, злото не е опасно. То е сила, която може да се използува разумно. Докато развалената храна не се приеме и асимилира отъ организъма, тя не е вредна. Приеме ли се отъ организъма, тя става вредна. Такова нѣщо представя злото за ума, за сърдцето и за волята на човѣка.

 

Лошитѣ мисли и чувства сѫ отрова за ума и за сърдцето на човѣка. Запримѣръ, нѣкой се моли на Бога да му даде пари, да забогатѣе. Щомъ не получи отговоръ на молитвата си, той се разколебава въ сѫществуването на Бога. Щомъ човѣкъ се разколебава въ сѫществуването на Първата Причина, това показва, че желанието му да забогатѣе не е било на мѣсто. Който иска пари, той трѣбва да се обърне къмъ онзи, който ги е сѣкълъ, а не къмъ Господа. Едно време, когато поискали пари отъ Христа, да плати данъкъ на държавата, Той не отиде при банкеритѣ, да търси пари отъ тѣхъ, нито при Господа, но каза на Петра: „Хвърли мрежата въ морето и ще извадишъ една риба, въ устата на която ще намѣришъ една златна монета заседнала. Извади монетата и плати за мене и за тебе. И да не е имало монета въ устата на рибата, като се продаде, пакъ ще се получатъ пари за нея. Съвременнитѣ хора продаватъ говеда, овце и агнета все за пари. Тѣ едни други се продаватъ пакъ за пари.

 

Сега вие минавате за учени хора, но не си давате отчетъ за всичко, което преживявате. Съмнявате се — дайте си отчетъ, защо се съмнявате. Гнѣвите се —дайте си отчетъ, защо се гнѣвите. Боли ви глава, сърдце, стомахъ — трѣбва да си дадете отчетъ, защо ви боли. Не, е достатъчно само да констатирате нѣщата и да се страхувате да не умрете, но трѣбва да си давате отчетъ за всѣко нѣщо, което се случва въ живота ви. Всѣко малко бодване, всѣка болка е резултатъ на нѣкаква слаба експлозия, която става въ нервната система на човѣка. Това сѫ малки избухвания, причинени отъ електрически пълнежи, които се пукатъ като електрически бомби. Нѣкой бомби се пръскатъ нагоре, а нькои — надолу. Има мисли въ човѣка, които сѫ силно електрични, вследствие на което предизвикватъ голѣми експлозии вь нервната система. Тѣзи експлозии постепенно разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Пазете се отъ мисли, които рушатъ нервната система.

 

Следователно, за да бѫде здравъ въ физическо, въ умствено и въ сърдечно отношение, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да регулира енергиитѣ на своята мозъчна и симпатична нервна система. Ще кажете, че Господъ пази и спасява човѣка. -- Веднъжъ Господъ е спасилъ човѣка, втори пѫть нѣма да го спасява. Той му е далъ всички условия да пази своето спасение. Кой каквото е заробилъ въ себе си, самъ трѣбва да го освободи. Спасението е външно и вѫтрешно. Външно хората спасяватъ, а вѫтрешно — Богъ. Ако нѣкой не е спасенъ вѫтрешно, външно трѣбва да се спаси. Като влѣзе въ морето, човѣкъ самъ трѣбва да се пази, да не се удави. Щомъ има рѫце и крака, той ще ги движи споредъ вълнитѣ, ще държи главата си надъ водата и така ще плава. Който не знае да плава, той е осѫденъ на удавяне. Свѣтътъ е море, въ което всѣки човѣкъ трѣбва да знае да плава, да не очаква на хората да го спасяватъ. Който не знае да плава, той трѣбва да стои на брѣга, или да има спасителенъ поясъ. Знанието на човѣка да плава представя неговата вѣра. Вѣрващиятъ може да плава безъ поясъ и безъ подържката на чужди хора. Добриятъ плувецъ и въ бурното море е въ безопасность. Той прави различни движения, гурка се въ водата, изли а на повърхностьта, прави различни маневри, и въ края на краищата излиза неповреденъ. Нѣкой плувци не смѣятъ да се върнатъ въ водата. Тѣ се страхуватъ да измѣнятъ положението на главата си. Щомъ е влѣзълъ въ морето, човѣкъ ще влиза подъ водата, ще излиза надъ водата, но винаги ще пази главата си.

 

Като е дошълъ на земята, човѣкъ все ще влѣзе да живѣе въ нѣкаква система, но той трѣбва разумно да използува силитѣ на тази система. Той ще се движи по прави и криви линии въ тази система. Що е права и що е крива линия? Споредъ сегашнитѣ учени, правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. А когато редъ точки се намиратъ на еднакво разстояние отъ една вътрешна, централна точка, образува се крива линия. Когато правата престане да функционира, тя се превръща въ крива. Й когато кривата престане да функционира, тя се превръща въ права. Сѫщото се отнася и до мислитѣ. Когато правата мисъль стигне до своя краенъ предѣлъ, тя се превръща въ крива линия. Кривата линия се опредѣля отъ разстоянието на точкитѣ, които я образуватъ, по отношение на вътрешната, централна точка. Ако всички точки на кривата сѫ еднакво отдалечени отъ централната, тогава и постѫпкитѣ на човѣка ще бждатъ отмѣ- рени, правилни. Обаче, ако точкитѣ не сѫ еднакво отдалечени отъ централната, имаме елипса. Тогава казваме, че въ постѫпкитѣ на даденъ човѣкъ има нѣкаква несъразмѣрность, нѣкакво отклоняване отъ нормалното положение. Когато се движи по крива линия, човѣкъ образува една система. Щомъ образува система, непременно нѣкой ще се върти около него. Ако нѣкой човѣкъ казва за себе си, че се върти около слънцето, това подразбира, че той представя земя. Тогава пъкъ луната ще се върти около него.

 

Следователно, както планетитѣ се въртятъ една около друга, така и хората се въртятъ едни около други. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ мислитѣ на човѣка: около силнитѣ мисли винаги обикалятъ по слаби, и по този начинъ се образуватъ системи отъ мисли. Една отъ великитѣ задачи на човѣка е така да създаде своя мисловъ свѣтъ, че да образува единъ козмосъ, въ който мислитѣ да бѫдатъ наредени въ планомѣрни системи. Между системитѣ на външния козмосъ и тия на мисловия свѣтъ на човѣка има известно съотношение. Съ други думи казано: макрокозмосътъ съответствува на микрокозмоса. Каквото става въ външния свѣтъ, сѫщото става въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Ученитѣ сѫ опитали тия нѣща, но и обикновениятъ човѣкъ може да ги провѣри. За да се домогне до истината, човѣкъ трѣбва да намѣри съответствието между външния и вѫтрешния свѣтъ въ себе си. Като върви правилно въ своя пѫть, човѣкъ ще разбере и приложи Божиитѣ закони, както сѫ ги разбирали и прилагали всички наши братя, които сѫ завършили своето развитие.

 

Какво представя човѣкъ въ развитието си? Той представя десетия крѫгъ на Битието. Значи, въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ образува крѫгъ, вѫтрешно движение по отношение на дадена система. Той още не живѣе изцѣло въ този крѫгъ, но нѣкога все ще живѣе. Засега му предстои грамадна работа. Като не могатъ още да проникнатъ въ висшитѣ сфери на мисловия свѣтъ, хората се занимаватъ съ дребнавости. Нѣкой искатъ по-скоро да умратъ, да отидатъ между ангелитѣ, да видятъ, какъ живѣятъ. И да отидатъ между ангелитѣ, пакъ нищо нѣма да научатъ. Тѣ могатъ да видятъ само външната дреха на ангелитѣ, както детето иска да види офицеръ, облѣченъ въ парадни дрехи. Тѣ виждатъ, че нѣкой ангелъ прави опити, създава свѣтове, но като не сѫ учени, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ виждатъ, че ангелитѣ пишатъ нѣщо, правятъ нѣкакви изчисления, но не разбиратъ, какво означаватъ тия изчисления. И ученикътъ вижда своята тетрадка по български езикъ, нашарена съ червено мастило, но всичко не разбира. Въ процеса на ученето си, ученикътъ все още прави погрѣшки. Той ще грѣши, а учительтъ му ще корегира.

 

Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, допуща грѣшки. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакви погрѣшки, никакви дефекти не се допущатъ. Пише ли нѣкой човѣкъ писмо, той трѣбва да внимава, да не допусне нито една погрѣшка. Тамъ правописътъ е строго опредѣленъ и не се измѣня, вследствие на което всѣка буква отива на своето мѣсто. Божествениятъ езикъ е сложенъ, състои се отъ много думи, затова има ангели, които и досега още не сѫ го научили. Красивъ е Божествениятъ езикъ!

 

Всички хора се стремятъ къмъ Божествения езикъ, защото с красивъ. Момата иска да бѫде красива по практически съображения. Ако е красива, тя има по-голѣма вѣроятность да се ожени безъ зестра. Щомъ е красива, тя има по-голѣма възможность да се ожени за богатъ, за ученъ мѫжъ. Момъкътъ иска да бѫде интелигентенъ, по-добре да нареди живота си. Значи, на физическия свѣтъ красотата и интелигентностьта се използуватъ за користолюбиви цели. Въ Божествения свѣтъ тѣ иматъ съвършено друго предназначение. На физическия свѣтъ всѣки гледа да се докосне до красивата дреха на човѣка, да я пипне, да опита качествата и, вследствие на което тя лесно се цапа. Въ Божествения свѣтъ красивата дреха се гледа отдалечъ, съ благоговѣние. На физическия свѣтъ всѣки иска да се докосне до ума на интелигентния човѣкъ. Щомъ се докосне, все ще го оцапа, ще го развали. Въ Божествения Свѣтъ се отнасятъ особено предпазливо къмъ интелигентностьта на човѣка.

 

Като ученици, които сте слѣзли на земята, отъ васъ се изисква голѣмо смирение, да не се бъркате въ работитѣ на своитѣ ближни, да не се осѫждате. Че нѣкой не мисли право—това не е ваша работа. - Еди- кой си не постѫпва право. — И това не е ваша работа. Щомъ осѫдите нѣкого, вие веднага се свързвате съ неговата отрицателна чърта. Който се осмѣли да осѫди нѣкого въ духовния свѣтъ, той веднага се нагърбва да поеме половината отъ неговия недостатъкъ и да плати за него, като за свой дългъ. Минешъ ли покрай нѣкой човѣкъ, който носи голѣмъ товаръ и го осѫдишъ, ти веднага се задължавашъ да поемешъ половината отъ товара му. Ако минешъ покрай нѣкой човѣкъ, който носи малъкъ товаръ, ти трѣбва да му дадешъ половината отъ своя товаръ. Значи, отъ голѣмия товаръ ще взимате половината, а на малкия товаръ ще придавате половината отъ своя. Отъ натоварената кола ще вземешъ половината багажъ, а на празната кола ще прибавишъ половината отъ своя товаръ. Такива сѫ отношенията между разумнитѣ сѫщества.

 

И тъй, когато хората казватъ, че животътъ е тежъкъ, това подразбира, че тѣ сѫ претоварили колитѣ си и не могатъ свободно да се движатъ. И при това положение тѣ ламтятъ за кѫщи, за пари, за богатства. Това е неразбиране на живота.

 

Богатиятъ е натоварилъ кѫщата си на кола тегли я и пъшка — стръменъ е неговиятъ пѫть. Бедниятъ върви леко, безъ никакви мѫчнотии. Той се качва бързо, безъ запъхтяване. Като стигне на върха, той има и кѫщи, и пари, и каси. Ако богатиятъ е оставилъ кѫщата и паритѣ си долу, той не може да се връща да ги носи нагоре.

 

Всички хора се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Смисълътъ на живота се заключава въ служенето. Да служи на Бога, това е главната задача, която човѣкъ трѣбва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичкитѣ му работи ще се наредятъ. Когато човѣкъ реши да служи на Бога, сърдцето му се изпълва съ радость, умътъ му — съ свѣтлина, а волята му— съ активность. Истински човѣкъ е този, който мисли за Бога. Престане ли да се изпълва отъ тази мисъль, той не може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Ангелътъ се отличава отъ човѣка по това, че служи на Бога. Престане ли да служи, той вече не е ангелъ. Следователно, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по това, че мисли. Престане ли да мисли, той се превръща въ животно. Ангелътъ се отличава отъ човѣка по това, че служи. Престане ли да служи, той се превръща въ човѣкъ. Като човѣци, вие не трѣбва да губите човѣшкото въ себе си — мисъльта.

 

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ положението, въ което се намиратъ. Тѣ се стремятъ къмъ нѣщо по-високо. По-високо положение отъ това, въ което човѣкъ се намира, е положението на ангела. Значи, човѣкъ иска да стане ангелъ, да служи на Бога. Докато дойде до ангелското състояние, той трѣбва да постави мисъльта си за основа на своя животъ. Ако не може да мисли, човѣкъ никога нѣма да стане ангелъ. По-долу може да слѣзе, но по-горе не може да се качи. Мисъльта води човѣка къмъ служене. Може да служи само онзи човѣкъ, който живѣе въ пълна хармония съ себе си. Ангелскиятъ свѣтъ е свѣтъ на хармония. Казватъ, че ангелитѣ живѣятъ на небето. Значи, небето е мѣсто на хармония. Погледнете ли къмъ небето, осѣяно съ безброй свѣтове, слънца и звезди, вие чувствувате хармонията между тѣхъ. Тѣ представятъ възвишени, разумни сѫщества. Като гледамъ кѫщитѣ, азъ зная, че тѣ не сѫ разумни, но въ кѫщитѣ живѣятъ разумни сѫщества. Кѫщата е построена отъ разумни сѫщества, но и въ нея живѣятъ такива. Колкото по-красива е кѫщата, толкова по-разумни сѫщества живѣятъ въ нея. На сѫщото основание, всѣка звезда е жилище на разумни сѫщества, които изпращатъ своитѣ свѣтли мисли по цѣлия свѣтъ. За тѣхъ земята представя предметно учение. Понеже разумнитѣ сѫщества влизатъ въ системи, създадени отъ Първата Причина, затова тѣ мислятъ за всичко, за което и Тя мисли. Нѣкои хора гледатъ ограничено на живота и казватъ, че не искатъ да се интересуватъ отъ звездитѣ, но се интересуватъ само за себе си. — Не, синътъ трѣбва да се интересува отъ живота на баща си, на майка си, на сестра си, на брата си, на господаря си, на приятеля си и т. н. Изобщо, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ живота на ония, които влизатъ въ неговата система.

 

Като ученици, пазете се отъ ограничения. Човѣкъ самъ се ограничава, външно или вѫтрешно. Той казва: Това не трѣбва да правя, онова не трѣбва да правя. День следъ день той се ограничава, свързва се съ известни постановления и наредби, докато се види напълно заробенъ. Нѣма защо да се обвързвате. Вие знаете вече старитѣ наредби, опитали сте резултатитѣ на досегашнитѣ си навици. Време е да се освободите отъ старото. Яденето, пиенето, дишането, мисленето, чувствуването, волевитѣ действия сѫ все стари наредби, но не може да ги напуснете. Не можете да ги напуснете и не трѣбва да ги напуснете, но нѣщо ново трѣбва да внесете въ тѣхъ: яжъ по новъ начинъ, пий по новъ начинъ, дишай по новъ начинъ, мисли, чувствувай и работи по новъ начинъ. Човѣшкиятъ животъ е изтъканъ отъ наредби, но тѣ трѣбва всѣки день да се обновяватъ. Чиновникъ ли си, изпълнявай службата си по новъ начинъ. Ученикъ ли си, учи по новъ начинъ. Каквато работа и да предприемешъ, работи въ духа на новото. Работата е разумно нѣщо, тя внася радость и веселие въ живота на човѣка. Тя го прави щастливъ. Бездействието го прави нещастенъ.

 

Като ученици, вие всѣки день трѣбва да решавате по една малка задача. За решаване на задачитѣ ви сѫ дадени редъ условия, които разумно трѣбва да използувате. Ще дойде нѣкой при мене да му кажа, какъвъ ще бѫде краятъ на живота му. Той иска да знае истината по този въпросъ, за да разбере, има ли смисълъ да работи, да прави усилия. Щомъ иска да му кажа истината, ето каква е тя: краятъ на живота ви ще се ознаменова съ това, че ще умрете гладни. Такъвъ ще бѫде и вашиятъ край, такъвъ ще бѫде краятъ и на царя, и на банкера, и на последния сиромахъ. Всички хора ще заминатъ отъ този за онзи свѣтъ гладни и жадни. — Какво ще стане съ детето, което току що се ражда? — Ще живѣе. Новороденото дете подразбира начало на живота. Който се ражда, той туря начало на своя животъ. Началото подразбира истината. Който започва, т. е. туря начало на живота си, той ще живѣе. Който туря край, т. е. свършва съ живота, той умира. Докато момата храни въ ума си мисъль за женене, тя живѣе. Щомъ престане да живѣе съ тази мисъль, тя умира. Докато се учи, ученикътъ живѣе. Щомъ престане да учи, той умира. Това е законъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да се учи, да придобива знания.

 

Какво представя знанието? — Знанието е стремежъ на душата къмъ нѣщо. Земята се стреми къмъ слънцето. Момата се стреми къмъ момъка, а момъкътъ — къмъ момата. Значи, като се стреми къмъ слънцето, земята може да се уподоби на мома която се стреми къмъ момъка. Колкото момата може да владѣе момъка, толкова и земята може да владѣе слънцето. По отношение на слънцето, земята е бебе. Слънцето е милионъ и половина пъти по-голѣмо отъ земята. Изобщо, никой никого не може да владѣе: нито земята може да владѣе слънцето, нито момата — момъка, или момъкътъ — момата. Когато говоримъ за любовьта на хората, ние имаме предъ видъ тѣхнитѣ вътрешни отношения — отношения на души. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя дава животъ. Който не може да даде животъ, той не обича. Христосъ казва: „Азъ за това дойдохъ, да имъ дамъ животъ, и да го иматъ преизобилно“. Тъй щото, говори ли ви нѣкой за любовь, а не ви дава животъ, ще знаете, че той не говори истината. Който има любовь въ себе си, той дава животъ на другитѣ и самъ не умира. Слънцето всѣки день изпраща животъ на земята. Значи, земята живѣе, благодарение на живота, който слънцето и изпраща. Слънцето свѣти, благодарение на любовьта, която земята има къмъ него. Ако земята не го обичаше, слънцето щѣше да потъмнѣе. Съ други думи казано: Който вѣрви въ Бога и Го люби, той свѣти. Усъмни ли се въ Него и престане да Го люби, той веднага потъмнява. Единъ е Господъ, въ Когото трѣбва да вѣрваме и на Когото трѣбва да служиме. На Него се подчиняватъ и доброто, и злото.

 

Какво нѣщо е доброто и какво—злото? Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ е дошълъ до положение да познава доброто и злото. Отъ времето на Адама още, човѣкъ направи първия опитъ за познаване на доброто и на злото. Този опитъ водѣше човѣка въ низходяща посока. Сега човѣкъ постепенно се издига, върви въ възходяща посока. Той прави втория си опитъ, но не за познаване на доброто и на злото. Вториятъ опитъ на човѣка е за познаване на самия животъ, който ще го застави да обича живота. Казано е, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ живота.— Той трѣбва да се отрече отъ временния животъ, а да разбере и обикне вѣчния животъ, носитель на Божествената Любовь. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“.

 

Да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта, това е една отъ великитѣ задачи на човѣшкия животъ. Нѣкой казва, че иска да бѫде абсолютно свободенъ, съ нищо да не се занимава. — Не, човѣкъ не може да бѫде абсолютно свободенъ, все ще се занимава съ нѣщо. Той не може да се откаже отъ старите наредби, но поне правилно да ги изпълнява: правилно да мисли, да чувствува, да действува; правилно да яде, да пие, да диша. Всѣка наредба има смисълъ дотолкова, доколкото може да се възобнови, да се изпълни по новъ начинъ. Наредбитѣ, наставленията, по които рибитѣ живѣятъ, не се отнасятъ нито за птицитѣ, нито за млѣкопитаещитѣ, нито за хората. Сегашниятъ човѣкъ се намира въ преходно състояние. Той върви къмъ новъ свѣтъ, за който се изискватъ нови наредби. И слънчевата система днесъ не е сѫщата, каквато е била преди хиляди години. Ще дойде день, когато слънчевата система ще се намира подъ влиянието на друга система, която коренно ще измѣни живота на земята — въ положителенъ смисълъ. При новитѣ условия на живота злото съвършено ще изчезне. Гнѣвъ, обида, огорчение нѣма да сѫществуватъ. Какъ ще се гнѣвите на онзи, когото обичате? Какъ ще се гнѣвите на огъня, на водата, на хлѣба, на въздуха, на свѣтлината? Човѣкъ не може да се гнѣви на това, отъ което има нужда. Човѣкъ може да се сърди само на това, което не му е необходимо.

 

Хората се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Тѣ не успѣватъ, защото се стремятъ къмъ голѣми работи, къмъ велики постижения. Стане ли въпросъ да извършатъ нѣкоя малка работа, тѣ я избѣгватъ. Запримѣръ правили ли сте опитъ, да видите, съ колко хапки хлѣбъ се изхранвате на обѣдъ? Направете този опитъ за една седмица, да видите, когато ядете съ голѣмъ апетитъ, или когато ядете безъ апетитъ, колко хапки хлѣбъ ще употрѣбите. Добре е човѣкъ да прави такива изчисления, да знае, срѣдно по-колко хапки хлѣбъ употрѣбява на обѣдъ. Ще кажете, че това е дребна работа.—Може да е дребна работа, но отъ нея зависи успѣха на човѣка. Ако въ време на война генералътъ преяжда, той ще изгуби сражението. Ако търговецътъ преяжда, ще изгуби капитала си. Ако ученикътъ преяжда, не може правилно да решава задачитѣ си. Изобщо, когато умътъ или сърдцето на човѣка е заето съ нѣкаква работа, той яде малко или никакъ. Първо свършва работата си, а после яде. Когато вѣрващиятъ, религиозниятъ иска да се моли на Бога, той нищо не яде. При такива случаи стомахътъ на човѣка трѣбва да бѫде празенъ, за да могатъ умътъ и сърдцето да възприематъ правилно.

 

Казано е въ Писанието: „Търсете първо Царството Божие, и всичко друго ще ви се приложи“. Като ученици, вие трѣбва да търсите първо истината, която ще ви направи свободни, и всичко друго ще ви се придаде. Що е свобода? Свободата представя разумно отношение между всички души. Разумнитѣ отношения между душитѣ не предизвикватъ никакви стълкновения, никакви противоречия. Тѣ иматъ удобрението на всички напреднали, възвишени сѫщества. Разумностьта подразбира правилни отношения къмъ хората и къмъ ангелитѣ. Дойде ли ви на умъ нѣкоя малка мисъль, приложете я. Тя иде отъ нѣкой ангелъ. Давайте пѫть на малкитѣ мисли и чувства въ себе си. Тѣ сѫ Божествени. Тѣ идатъ отъ нѣкое възвишено сѫщество, отъ нѣкой ангелъ. Запримѣръ, отивате на работа, но въ това време дохожда въ ума ви мисъльта да се спрете малко предъ едно бедно момиченце, да му кажете нѣколко думи и да си заминете. Поглеждате момиченцето, но си казвате: Работа имамъ сега, нѣмамъ време да се отклонявамъ отъ пѫтя си. Не искамъ нито да дамъ нѣщо отъ себе си, нито да взема. Постѫпите ли по този начинъ, вие сте отблъснали една Божествена мисъль. Който нито дава, нито взима, той е умрѣлъ човѣкъ, той е мораленъ инвалидъ. Човѣкъ трѣбва да дава толкова, колкото взима. Ако малко взима, малко ще дава; ако много взима, много ще дава. Богъ ни е далъ изобилно животъ, изобилно мисъл и чувства. Той ни е далъ всичко въ изобилие. Следователно, давайте отъ изобилието, въ което живѣете. Не давате ли отъ изобилието на живота, отъ изобилието на своитѣ мисли и чувства, вие вършите престѫпление. Дайте пѫть на Божия Духъ въ васъ! Които не се подчинява на този законъ, той ще се върне назадъ въ развитието си.

 

Това е философия, която се отнася до ученитѣ хора, до пробуденитѣ души, до роденитѣ отъ Бога. Онѣзи, които не сѫ родени още, които не сѫ пробудени, нека спятъ. На тѣхъ не е дадено още да чуятъ и да разбератъ истината. Тъй щото, искате ли да се повдигнете, да придобиете свободата си, да имате съдействието на разумнитѣ сѫщества, обичайте истината. Този е правиятъ пѫть, по който можете да получите отговоръ на вашитѣ желания. Не вървите ли въ този пѫть, колкото и да се молите, ще ви се отговори: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри. При тора положение, ти ще страдашъ, ще боледувашъ, ще гладувашъ, ще изгубишъ близкитѣ си и т. н. — Защо? — Защото не си обичалъ истината, противодействувалъ си на разумното въ свѣта и т. н. Когато човѣкъ не изпълнява великитѣ закони на Битието и се отклонява отъ правия пѫть, лесно може да се предскаже, какво ще му се случи. Който разбира това, той може да бѫде добъръ астрологъ. Когато Богъ работи въ свѣта, хората трѣбва да Му се подчиняватъ. Не се ли подчиняватъ, тѣ ще носятъ тежкитѣ последствия на своето непослушание.

 

Христосъ казва: „Ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го навънъ. Ако дѣсната ти рѫка те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли настрана“. Този стихъ се отнася до глупавитѣ хора, които не изпълняватъ волята Божия. Очитѣ на разумния човѣкъ, обаче, гледатъ едновременно на една и съща страна. Следователно, нѣма защо да вади едното отъ тѣхъ. Ръцетѣ на разумния човѣкъ работятъ съобразно волята Божия. Следователно, нѣма защо да отсича едната отъ тѣхъ. Обаче, глупавиятъ, който гледа съ едното си око тамъ, дето не трѣбва, и пипа съ едната си ръка на забранени мѣста, по-добре е да влѣзе въ живота съ едно око и съ една ръка, отколкото да върши престъпления. Но какъвъ ще бъде твоятъ животъ, ако влѣзешъ въ него съ едно око и съ една ръка? — Не, човѣкъ може да живѣе така, че да не се съблазнява. Той трѣбва да влѣзе въ живота съ две очи, съ две уши, съ две ръце и съ два крака.

 

Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да имате непреодолима любовь къмъ истината. Съзнанието ви трѣбва да бѫде толкова будно, че нищо въ свѣта да не ви изкушава. Мислитѣ, чувствата, действията ви трѣбва да бъдатъ безпогрѣшни. Направите ли нѣкаква погрѣшка, веднага трѣбва да я корегирате. Не можете ли сами да я изправите, обърнете се къмъ учителя си. Запри- мѣръ, пишете буквата А, но сте я написали неправилно. Учительтъ ви ще напише същата буква и, като имате красивъ образецъ за нея, вие ще можете да изправите погрѣшката си. Човѣкъ трѣбва да се упражнява, да изработи красивъ почеркъ. По почерка се сѫди за характера на човѣка. Колкото по-красивъ и правиленъ е почеркътъ, толкова човѣкъ е по-благороденъ. Значи, характерътъ на човѣка се познава по почерка, по лицето, по челото, по носа, по устата. Разумниятъ свѣтъ пъкъ опредѣля отношенията си къмъ човѣка споредъ неговия вѫтрешенъ животъ. Щомъ човѣкъ измѣни, въ смисълъ подобри своя вѫтрешенъ животъ, и разумниятъ свѣтъ подобрява отношенията си къмъ него. Това е законъ на съответствие, който сѫществува навсѣкѫде въ природата. Като влѣзе въ затворъ, човѣкъ се облича въ халатъ. Щомъ излѣзе отъ затвора, той съблича халата и облича хубави, нови дрехи.

 

И тъй, щомъ сте дошли на земята, трѣбва да разберете, въ какво седи смисъла и красотата на живота. Човѣкъ е дошълъ на земята за две нѣща: да се научи право да мисли — да се опредѣли като човѣкъ, и да служи съ любовь на Бога — да се опредѣли като ангелъ, т. е. като човѣкъ, който е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си.

 

Желая ви да мислите право и да служите на Бога съ любовь. Радвайте се и за едното, и за другото.

 

 

Божията Любовь носи пълния животъ.

 

*

 

5. Лекция отъ Учителя, държана на

19 септемврий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...