1928_09_05 Планински върхове

[Ани]

От томчето "Ключътъ на живота"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ПЛАНИНСКИ ВЪРХОВЕ

Размишление.

Сега, начъртайте два трижгълника, които представятъ два планински върха, покрити съ снѣгъ и ледъ. Между тѣхъ се образува една долина. Снѣгътъ, който се е патрупалъ по върховетѣ, показва, че температурата тамъ е низка. Ако бѣше топло, снѣгътъ щѣше да се стопи и като вода щѣ- ше да потече надолу. Споредъ съвременната наука, всички тѣла, колкото и да сѫ студени, съдържатъ въ себе си известно количество скрита, вѫтрешна топлина. Ако вѫтрешната топлина се изяви навънъ, тѣлата започватъ да се разширяватъ.

Какво нѣщо е разширяването? — Проява на топлина. Следователно, когато нѣкой каже, че се е разширилъ, това подразбира, че се е стопилъ. Обаче, разширяването се подчинява на известни закони, то не може да бѫде неограничено. Лѣте, когато слънцето грѣе силно, тѣлата постепенно се топятъ. Дебели пластове ледъ и снѣгъ се топятъ отъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Ако тѣзи ледове и снѣгове покриватъ планински върхове, отъ тѣхъ започватъ да се спущатъ малки и по-голѣми вадички, които напояватъ долинитѣ. Колкото по-силно грѣе слънцето, толкова по-широки ставатъ вадичкитѣ, докато се слѣятъ въ една широка, обилна рѣка. Когато децата наблюдаватъ разширяването на рѣката, тѣ питатъ учителя си за причината на това разширяване. Учительтъ имъ дава обяснения. Той казва, че причината за разширяване на рѣкитѣ лѣтно време, особено пролѣть, се дължи на слънцето, което започва силно да грѣе. Колкото повече се разширява рѣката, толкова повече снѣ- гове се топятъ. Къмъ края на лѣтото, въ голѣмитѣ горещини, рѣката започва да се намалява, вследствие намаляване на снѣговетѣ и силно изпаряване на водитѣ.

Каквито явления ставатъ въ природата, такива се извършватъ и въ човѣшкия организъмъ. Въ човѣшкия мозъкъ сѫщо така има високи планински върхове, покрити съ снѣгъ и ледъ; тамъ има долини, обработени и необработени, полета и т. н. Когато се гнѣви, човѣкъ се сгорещява. Въ този смисълъ, гнѣвътъ не е нищо друго, освенъ топлина, която стопява ледоветѣ и снѣговетѣ въ човѣшкия мозъкъ, вследствие на което водитѣ, т. е. енергиитѣ на мозъка потичатъ надолу. Дето мине, тази енергия руши, събаря, влачи камъни. Като видите такъвъ човѣкъ, казвате, че се е разгнѣвилъ. — Не, снѣговетѣ на неговитѣ планини се стопили, вследствие на което образуваната вода буйно слиза надолу и влѣче съ себе си всичко, което срѣща на пѫтя си. Значи, колкото е по-голѣмъ гнѣвътъ на човѣка, толкова по-голѣма енергия развива той. — Докога ще се развива тази енергия? — Докато се стопятъ всички снѣгове и ледове по върховетѣ на планинитѣ. Това е просто, но научно обяснение на гнѣва. Колкото повече гнѣвътъ въ човѣка се намалява, толкова повече и енергията, която той предизвиква, се намалява. Водитѣ се събиратъ въ коритата си, започватъ да текатъ тихо и спокойно, безъ шумъ, безъ разширявания, безъ търкаляне на камъни—на- всѣкѫде настава миръ и съгласие.

Проявата на енергиитѣ, на силитѣ въ природата се отличава по това, че докато едни отъ тѣхъ рушатъ и събарятъ, други градятъ, животъ носятъ навсѣкѫде. Запримѣръ, докато буйната вода отъ една страна руши и събаря, отъ друга тя напоява, освежава растителностьта, въ резултатъ на което се явяватъ зрѣли, вкусни плодове. Значи, отъ гнѣвната вода, която руши и събаря, каквото срещне на пѫтя си, се напояватъ долини и поляни, растителность и плодни дървета. Може ли водата да бѫде гнѣвна? — Не, водата, която слиза отъ планииитѣ, е буйна. Когато снѣгътъ се топи, превръща се въ вода, която има стремежъ да слиза въ долинитѣ, да пои дървета и цвѣтя. Запитвате се: Каква е цельта на моето слизане на земята? — Цельта за слизането ти на земята е такава, каквато е цельта на водата, получена при разтопяването на сиѣга. Цельта на тази вода е да слиза надолу, да пои растителностьта. Следователно, и Твоята цель е да слѣзешъ отъ нѣкой висок  върхъ и да изучавашъ живота.

Какво представя животътъ? За да разберете живота въ неговата цѣлркуность, първо трѣбва да разберете вашия животъ. Това значи да разберете онова, което досега е станало, и това, което въ дадения моментъ става. Запримѣръ, какъ ще си обясните глада? Или, какъ ще си обясните нуждата отъ ядене? Ставате сутринь и започвате да мислите за ядене. Казвате, че сте гладни. Задавали ли сте си въпроса, кога и какъ е произлѣзълъ гладътъ? Гладътъ е първиченъ процесъ, който сѫществува въ природата. Стопяването на снѣга, на леда и превръщането му въ вода е сѫщо така първиченъ процесъ. Обаче, разумнитѣ сжщества взиматъ участие въ този процесъ и продължаватъ по-ната- тъкъ. Тѣ прокопаватъ канали, презъ които прекарватъ водата. По този начинъ тѣ я впрѣгатъ на работа, споредъ нуждитѣ на времето и на мѣстнитѣ условия. Отъ буйната вода могатъ да образуватъ нѣколко рѣки, които да текатъ въ противоположни направления. Така става втичане и изтичане на водата. Ученитѣ хора се интересуватъ отъ природнитѣ явления, за причинитѣ на които често сѫдятъ отъ самитѣ явления. Тѣ ги изучаватъ, наблюдаватъ и вадятъ вѣрни заключения. За да дойдатъ до прави заключения, тѣ си служатъ съ редъ уреди и инструменти. Запримѣръ, съ спектроскопа тѣ опредѣлятъ, какви елементи има въ слънцето. Всѣки елементъ дава специална цвѣтна линия на тъмното поле на спектроскопа. Сѫщо така и различнитѣ звезди иматъ свой собственъ спектъръ. Спектритѣ на различнитѣ звезди се различаватъ едни отъ други по цвѣта, по широчината си. Ако единъ и сѫщъ спектъръ ту се разширява, ту се смалява, това показва, че дадена звезда се приближава или отдалечава отъ земята. Колкото по-широкъ става спектърътъ, толкова по-близо дохожда звездата до земята. Такива заключения ученитѣ вадятъ и за рѣкитѣ. Щомъ водата на нѣкоя рѣка се увеличава, това показва, че снѣговетѣ се топятъ. Намалява ли се водата, и топенето на снѣговетѣ се намалява. Стопи ли се окончателно снѣгътъ, рѣката може съвършено да пресъхне. При това положение, ученитѣ нѣма какво повече да разсѫждаватъ. Тѣ не Могатъ пече да вадятъ никакви заключения.

Сега, като дойдемъ до науката, ние лесно си обясняваме нѣщата. Виждаме, че воденици работятъ, градини се напояватъ, мотори се движатъ и т. н. Всичко това е ясно на учения. Той знае, отде иде тази вода, какъ е впрегната на работа. Обаче, простийтъ воденичарь, който не знае тия нѣща, единъ день забелязва, че водата намалява, И воденицата му спира. Той казва: Навѣрно водата е отбита. —Това не е знание. Той трѣбва положително да знае, кѫде е отишла водата.

Тъй щото, колкото по-мѫчно човѣкъ си изяснява известенъ процесъ, толкова по-сложенъ е този процесъ. Първичнитѣ процеси сѫ по-достѫпни за човѣка. Щомъ процесътъ е сложенъ, това показва, че по-голѣмъ брой разумни сѫщества сѫ взели участие въ него. За да се домогне до сложнитѣ процеси въ природата, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които сѫ работили въ тѣхъ. Много има човѣкъ да учи, за да разбере смисъла на живота, да разбере, защо е слѣзълъ на земята.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ различни заболявания, отъ неразположения на духа и т. н. Тѣ могатъ лесно да си по-могнатъ. Азъ ви дадохъ единъ методъ срещу болезненитѣ ви състояния и неразположения. Казахъ ви, че трѣбва да се изпотявате, да се подложите на щателно пречистване. Теренътъ, почвата, т. е. вашитѣ земни пластове сѫ претърпѣли голѣми сътресения, вследствие на което трѫбитѣ на канализацията ви сѫ огънати, пречупени и не могатъ да пропущатъ водата презъ тѣхъ. Тѣ сѫ запушени съ пѣсъкъ. Изпотяването ще предизвика голѣмъ напоръ, ще изтласка пѣсъка навънъ и ще даде възможность на водата да тече презъ трѫбитѣ. Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спрѣла, по нѣмане на вода, или че градината и зеленчуцитѣ въ нея сѫ изсъхнали. Човѣкъ трѣбва да знае причината на тия явления и да потърси начинъ да я премахне. Каква полза, ако човѣкъ философствува върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи?

Нѣкои учени философствуватъ върху въпроса, защо Господъ е създалъ свѣта, защо е допусналъ злото и страданията въ него. Тѣзи философи мязатъ на овчари, които запитватъ, защо е създаденъ вълкътъ. Ако вълкътъ не нападаше овцетѣ имъ, тѣ никога нѣмаше да задаватъ този въпросъ. Ако вълкътъ живѣеше нѣкѫде въ горитѣ, безъ да напада стадата имь, тѣ никога нѣмаше да се интересуватъ отъ него. Нападне ли, обаче, стадото и вземе най-тлъстата имъ овца, тѣ веднага започватъ да разискватъ върху въпроса, защо е създаденъ вълкътъ. — Много просто. Вълкътъ е създаденъ, за да държи съзнанието на човѣка будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човѣкъ най-добре мисли, когато засегнатъ интереситѣ му, когато го засегнатъ материално. Щомъ пострада веднъжъ, овчарътъ започва да се моли. На другата вечерь вълкътъ задига още една овца. — Защо? Нали се моли? — Втората овца му задигатъ, за да го научатъ да се моли усърдно. Въпрѣки това, всѣка вечерь му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата.

Тъй щото, като разисквате върху въпроса, защо Господъ е създалъ вълка, ще знаете, че той е създаденъ, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голѣмо внимание и будность на съзнанието. Като види, че една отъ овцетѣ му липсва, нека проследи, отде е влѣзълъ вълкътъ. Като намѣри дупката, отдето вълкътъ се е про- мъкналъ въ кошарата, веднага да я запуши, за да не дохожда вълкътъ и втори, и трети пѫть. Ако се укаже, че нѣма никаква дупка въ кошарата, тогава овчарьтъ трѣбва да провѣри, да не би вълкътъ да е прескочилъ презъ оградата. Като се увѣри въ това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкътъ да я прескача. Овчарьтъ трѣбва да вземе всички мѣрки, да запуши дупкитѣ въ кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си отъ нападенията на вълци.

И тъй, каквото и да се случва въ живота на човѣка, природата има предъ видъ неговото възпитание. Да се възпитава, или да се са- мовъзпитава човѣкъ, това значи да запуши добре дупкитѣ на своята кошара, да не се промъква вълкътъ презъ тѣхъ; или, да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкътъ да я прескача. Когато учениятъ човѣкъ мине покрай такава ограда, той разбира, че въ тази околность има вълци. Същевременно той разбира, че овчарьтъ, който е оградилъ добре кошарата си, е патилъ отъ вълци. Опитностьта му го е направила вниметеленъ и предвидливъ. Като види висока ограда, вълкътъ не може да прескача. Не само вълкъ, но и човѣкъ може да прескача оградитѣ на хората. Той е научилъ това изкуство отъ вълка. Понеже въ градоветѣ и селата нѣма вълци, хората прилагатъ тѣхното изкуство. Тѣ сѫ създали хорото. Следователно, хорото не е нищо друго, освенъ прескачане презъ оградата на хората и влизане въ кошарата имъ, да грабятъ овце. Щомъ грабне една овца, човѣкъ прескача оградата, и съ нея заедно излиза навънъ. Значи, ако нѣмаше вълци въ свѣта, и хората нѣмаше да знаятъ изкуството да скачатъ и прескачатъ.

Казвате: Вѣрно ли е това заключение? — То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно заключението на детето, че рѣката се е разширила. Вѣрно е, че рѣката се е разширила, по защо е станало това, детето не знае. То вижда последствията на нѣщата, но причинитѣ на явленията не знае. Учениятъ, обаче, всѣкога казва: Рѣката се е разширила, за- щото снѣгътъ на планината се е стопилъ. Ако кажете това нѣщо на детето, то ще пита: Защо се топи снѣгътъ? Какаото обяснение и да се даде на нѣщата, детето винаги ще задава въпроса „защо“. Тъй щото, дали нѣщата сѫ вѣрни, или не, това зависи отъ разбиранията на човѣка. Ако дадете известно обяснение на възрастния, той веднага разбира, и нищо по-нататъкъ не пита. Детето, обаче, всѣкога пита. —Защо пита? — Много нѣща не му сѫ ясни. Възрастниятъ знае, че когато рѣката се разширява повече, отколкото коритото и събира, може да стане наводнение. Стане ли наводнение, много кѫщи ще пострадатъ. — Какво трѣбва да се нрави тогава? —Вие трѣбва да изнесете дрехитѣ си навънъ, и да напуснете кѫщата си временно, докато водата се оттегли. Щомъ водата се прибере въ коритото си, и вие можете да се приберете въ кѫщата си. Следъ всичко това, ще дойде нѣкой да пита, защо трѣбва да излѣзе отъ кѫщата си. — Много просто. Ти непременно трѣбва да бѣгашъ далечъ отъ кѫщата си, защото си я поставилъ близо до рѣката. Когато си я строилъ, тогава още трѣбваше да мислишъ, кѫде и какъ да я построишъ. Сега не остава нищо друго, освенъ да носишъ последствията на своето невежество. Щомъ рѣката се подчинява на известни закони, и човѣкъ трѣбва да спазва сѫщитѣ закони. Рѣката казва: Водата, която е въ мене, има свойство да се разширява и стѣснява. Когато иде въ голѣмо количество и съ сила, тя завлича всичко, каквото срещне на пѫтя си.

Тъй щото, който иска да живѣе приятелски съ рѣката, той трѣбва да съгради кѫщата си на такова разстояние отъ нея, че и като се разширява, и като се смалява, винаги да запазва еднакви отношения. Не вземе ли това нѣщо предъ видъ, приятелскитѣ отношения помежду имъ лесно могатъ да се разва- лятъ. При пръвъ случай на разширяване, ще стане нужда да бѣгате отъ кѫщата си. Рѣката не може да измѣни на естеството си, а ти, като разуменъ човѣкъ, можешъ да предвидишъ всичко.

Този законъ съществува и въ отношенията на хората. Когато двама души не живѣятъ добре помежду си, това показва, че тѣ сѫ построили кѫщитѣ си близо една до друга. — Какво трѣбва да направятъ, за да живѣятъ добре? — Тѣ трѣбва да раздалечатъ кѫщитѣ си. Ако единиятъ построи кѫ- щата си на единъ връхъ, другиятъ трѣбва да я построи на другъ връхъ. Кѫщитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ раздѣлени една отъ друга посрѣдствомъ долина. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ отношенията си не само къмъ външния свѣтъ, но и къмъ всичко онова, което става въ ума, въ сърдцето и въ волята му. Ако две мисли, две чувства и две постѫпки въ човѣка се сблъскатъ поради близкото разстояние, на което се намиратъ, той трѣбва да вземе мѣрки да ги отдалечи. Всѣка мисъль, всѣко чувство и желание въ човѣка се нуждаятъ отъ просторъ, да могатъ свободно да растатъ и да се развиватъ. Голѣмата близость между тѣхъ може да предизвика силно течение, порой, който да завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си. Като се намѣри пред такава опасность, човѣкъ започва да, бѣга, — Защо? —Защото не може да разсъждава. Единственото му спасение е въ бягането. Мине ли опасностьта, той започра да мисли вече и не бѣга. Следователно, видите ли, че нѣкой бѣга, ще знаете, че той се намира предъ нѣкаква опасность и се страхува да не пострада. Значи, бягането е въ зависимости отъ страха. Колкото е по-голѣмъ страхътъ, толкова и бѣгането е по-силно. Ученитѣ казватъ, че нѣкога движението на земята е било по-голѣмо отъ сегашното. Оттукъ може да се извади заключението, че нѣкога, въ далечното минало, земята е преживяла голѣмъ страхъ, отъ който днесъ се е освободила. Колкото по-голѣмъ е страхътъ на нѣкое тѣло, толкова по-голѣмо е неговото движение. Обаче, движението на това тѣло не може да бѫде безпредѣлно. Ще дойде моментъ, когато силата, енергията, която кара тѣлото да се движи, ще се преустанови, и то ще спре. Колкото е по-голѣмъ страхътъ, толкова по-малко работи разсѫдъкътъ въ човѣка. Щомъ разсѫдъкътъ се увеличава, страхътъ се намалява.

И тъй, нещастията, катастрофитѣ въ живота на хората се дължатъ на обстоятелството, че тѣ сѫ построили кѫщитѣ си близо до рѣката: едни сѫ по-близо, други по-далечъ. Въ случай на наводнение, първитѣ ще пострадатъ повече, а вторитѣ — по-малко. Щомъ се стопятъ снѣговетѣ, и наводнението престава, но разрушенията не могатъ веднага да се поправятъ. Едва се поправятъ разрушенията, следната година иде ново наводнение. — Какво трѣбва да се направи, за да се избегнатъ тия нещастия? — Много просто: или трѣбва да строите кѫщитѣ си далечъ отъ рѣката, или да съборите върхрветѣ, отъ които се стичатъ водитѣ. Има и трета възможность да се избегнатъ нещастастията въ живота на хората, но тя е мѫчно приложима. Първата и най-лесно приложима възможность е да построи човѣкъ кѫщата си далечъ отъ рѣката; втората възможность с да срине върховетѣ, отъ които водитѣ се стичатъ; третата и най-мѫчно приложима възможность е човѣкъ да спре действието па топлината. Отъ тритѣ възможности човѣкъ може да се ползува отъ първата: да построи кѫщата си на солидна, здрава основа и далечъ отъ рѣката. За да постѫпи по този начинъ, той трѣбва да бѫде уменъ, да разсѫждава.

Като не разсѫждаватъ много, съвременнитѣ хора търсятъ причината на своитѣ нещастия въ произхода си, въ това, което сѫ наследили отъ дѣди и прадѣди, отъ майка си и отъ баща си. Отчасти това е вѣрно, но не е абсолютно вѣрно. Нѣкой се гнѣви много, безъ да е наследилъ тази чърта отъ родителитѣ си. Гнѣвътъ се дължи на това че той има високи върхове въ себе си, по които се натрупватъ много снѣгове. Щомъ снѣговетѣ започнатъ да се топятъ, гнѣвътъ се проявява. При това, колкото по-високи и по-голѣми сѫ тия върхове, и гнѣвътъ е но-голѣмъ. Колкото по-малки сѫ върховетѣ, и гнѣвътъ е по-малъкъ. Едиръ день, когато тия върхове се сринатъ, и гнѣвътъ ще изчезне. — Възможно ли е свѣтъ безъ върхове? — Възможно е, но при други условия на живота. Докато дойде този день, човѣкъ  трѣбва разумно да използува енергията на; гнѣва. Който може разумно да използува тази енергия, той ще се благослови; който не може разумно да я използува, той ще носи последствията и, ще търпи редъ пакости и нещастия отъ нея.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички енергии въ себе си, като движения, които иматъ опредѣлена сила и посока. Докато гледате на гнѣва, като на сила, която гради, той не е опасенъ. Не можете ли да го впрегнете на работа, не можете ли да го канализирате, той е опасенъ. Колкото повече се гнѣви човѣкъ, толкова по-голѣмо е движението въ него. Разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества използуватъ гнѣва на хората на мѣсто. Когато имъ трѣбва тази енергия, тѣ слизатъ на земята съ своитѣ мѣхове и започватъ да духатъ тукъ—тамъ между хората, да ги разгнѣвяватъ. Гнѣвътъ произвежда топлина, която започва да топи снѣга по върховетѣ. Щомъ водата започне да се стича по върховетѣ, хората се залавятъ усилено на работа: воденичаритѣ мелятъ брашно, гра- динаритѣ поливатъ градинитѣ и бостанитѣ си и т. н. Като приематъ нужното количество енергия, възвишенитѣ сѫщества затварятъ мѣховетѣ си, и топенето на снѣга спира. Значи, възвишенитѣ сѫщества се ползуватъ отъ енергията на по-низкостоещитѣ отъ тѣхъ сѫщества. По сѫщия начинъ и хората могатъ да използуватъ енергията на по-низкостоещи отъ тѣхъ сѫщества, безъ да пи- татъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този, а не по-другъ начинъ. Вие трѣбва да приемете, че така, както свѣтътъ е създаденъ, е най-правилниятъ начинъ на създаване. Приемете това като аксиома. Тъй щото, дойдете ли до въпроса, що е свѣтътъ, що е животътъ, ще знаете, че това сѫ аксиоми, които не се доказватъ че живѣе човѣкъ, това е аксиома. Кой може да докаже, че човѣкъ живѣе? — Никой другъ, освенъ самиятъ човѣкъ. Нѣкой ученъ доказва, че човѣкъ живѣе. Другъ ученъ доказва, че човѣкъ умира. Първиятъ ученъ, който доказва, че човѣкъ живѣе, е опиталъ нѣщата. Той знае, че човѣкъ живѣе и на този, и на онзи свѣтъ. Вториятъ ученъ, който доказва, че човѣкъ умира, нѣма опитность, не разбира живота въ неговата цѣлокупность. Отъ това, че умрѣлиятъ не се движи, не говори, той сѫди, че е умрѣлъ. Въ сѫщность, това, което умира, не е истинскиятъ човѣкъ. Това е временното, преходното въ човѣка— неговата дреха, която може да се облича и съблича. Въ доказателствата си, тия двама учени мязатъ на хора, които спорятъ, дали дадена круша е сладка, или не. Първиятъ е вкусилѣ крушата и доказва, че тя е сладка и породиста. Вториятъ не е вкусилъ крушата и не вѣрва на първия. Той казва: Виждамъ формата, голѣмината, цвѣта на крушата, но не мога да кажа, че е сладка.

Какъ могатъ да се разрешаватъ спорнитѣ въпроси въ живота? — Много лесно. Щомъ става споръ за крушата, дали е сладка, или не, тя трѣбва да се раздѣли на две половини: първиятъ ще опита едната половина, вториятъ ще опита втората половина. Следъ това и двамата ще доказватъ едно и сѫщо нѣщо, а именно, че крушата е сладка и доброкачествена.

Следователно, не бързайте да доказвате въпроса за смъртьта, че човѣкъ умира, но запитайте се, що е смъртьта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртьта не е нищо друго, освенъ посаждане на човѣка въ земята, да покълне, да възрасте и отново да възкръсне. Докато е въ хамбара, житното зърно е изложено на опа- сность: мишка, човѣкъ или нѣкое животно могатъ да го изядатъ. Заровите ли го въ земята, следъ време то възкръсва, започва новъ животъ. И човѣка заравятъ въ земята, разкопаватъ около него, поливатъ го, за да израсте единъ день и да възкръсне. Жената пита: Кѫде е мѫжътъ ми? — Израсналъ е, подалъ е главата си надъ гроба, който е добре обрасълъ наоколо съ трева. — Защо не говори тогава?—Защото се смущава.— Ще проговори ли нѣкога? — Да, въ скоро време ще проговори. Нѣкои учени казватъ, че като умре, човѣкъ отива при Бога, при ангелитѣ. — Възможно е, но -азъ го виждамъ въ тревата: седи спокойно и чака. Като казватъ, че той е между ангелитѣ, тѣ иматъ предъ видъ цвѣтята, тревата, като деца на ангелитѣ. Тѣ се занимаватъ съ тѣхъ и ги изучаватъ. Ето защо, който иска да влѣзе въ ангелския свѣтъ, той трѣбва да мине по пѫтя на тревитѣ, на цвѣтята и на дърветата. Той нѣма да стане като тѣхъ, но ще мине презъ тѣхния пѫть. И водата не става трѫба, но минава презъ трѫби. Това сѫ редъ разсѫждения, които водятъ човѣка до правата мисъль. Има ли права мисъль, човѣкъ е спокоенъ и добре разположенъ. Изгуби ли правата мисъль, съ нея заедно той губи своя миръ и разположение.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неразположение на духа, отъ изтощаване, отъ нервность. Коя е причината за тѣзи състояния? — Многобройнитѣ имъ желания. Тѣ иматъ много желания, а малко почва, малко земя. При тѣзи условия желанията имъ не могатъ да растатъ, нито да се реализиратъ. За да израсте, да даде плодъ, растението се нуждае отъ земя. Посадите ли много цвѣтя на малко земя, ако по нѣкакъвъ начинъ из- растатъ, тѣ нѣма да дадатъ плодъ. Следователно, искате ли желанията ви да се реализиратъ, посаждайте ги на голѣми пространства, далечъ едно отъ друго, да могатъ да растатъ и добре да се развиватъ. Нѣмате ли много земя, не хранете много желания. Човѣкъ трѣбва да има малко желания, но силни, добре отгледани. Щомъ желанията на човѣка сѫ силни и добре отхранени, и мислитѣ му ще се развиватъ добре. Задъ всѣка силна мисъль живѣе едно силно желание. И обратно: силното желание изразява силна мисъль. Прекѫснете ли мисъльта въ човѣка, желанията му не могатъ правилно да се подхранватъ. Човѣкъ съ силни желания, но безъ мисъль, става разсѣянъ. И да мисли нѣщо, мисъльта на разсѣяния е безъ връзка, разхвърляна, неопредѣлена. Когато желанията на човѣка се развиватъ естествено, мислитѣ; въ него текатъ правилно. Силнитѣ, но естествени желания развиватъ ума. Тѣ внасятъ и разширяване, движение въ човѣка. Силнитѣ; желания внасятъ разширяване въ човѣка, а силнитѣ страсти — движение, интензивность.  Значи, всѣка мисъль има за основа желание и страсть. Желанието внася разширяване на мисъльта, а страстьта — сила, движение. За да се реализира една мисъль, тя трѣбва да има широчина, сила и движение. Възвишенитѣ чувства пъкъ придаватъ на мисъльта дълбочина. Обаче, желанията, чувствата и страститѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ канализирани. Канализиратъ ли се тѣ, мисъльта на човѣка се изправя. Само правата мисъль е въ състояние да изправи свѣта. Правата мисъль е Божествена. Когато всички енергии въ човѣка се канализиратъ правилно, той се радва на единъ уреденъ свѣтъ въ себе си.

Съвременнитѣ хора се стремятъ отъ една страна къмъ самовъзпитание, а отъ друга — къмъ възпитание на обществото. Това може да се постигне само тогава, когато хората разполагатъ съ положителна философия за живота, когато иматъ една свещена идея въ себе си. Каква е идеята на съвременнитѣ хора, когато тѣ всѣки моментъ се колебаятъ, има ли Господъ, или нѣма? Единъ день вѣрватъ въ Бога, а другъ день не вѣрватъ. Единъ день удобряватъ живота, а другъ день не го удобряватъ. Това не е никаква философия. Какво убеждение е това, всѣки день да доказвате на човѣка съществуването на Бога? Богъ е величина, за която нищо не може да се говори, нито може да се доказва. И за живота нищо не може да се говори. Единственото доказателство за живота е това, че човѣкъ живѣе. Щомъ живѣе, щомъ съществува, нѣма какво повече да му се говори. Когато животътъ на човѣка е приятенъ, това показва, че той е уменъ; щомъ животътъ му не е приятенъ, той не е уменъ. Човѣкъ се намира въ различни положения въ живота, вследствие на което се раждатъ различни възгледи за нѣщата. Запримѣръ, той може да прекара съ години въ хамбара, а може и да бъде посаденъ въ почвата. Тия две положения създаватъ различнитѣ гледища за човѣка. Въ хамбара нѣма страдания, нѣма противоречия, но и растене нѣма. Въ почвата има страдания, има противоречия, но същевременно има богати условия за растене.

Какво представятъ противоречията? — — Противоречията сѫ нѣщо фиктивно, недействително. Тѣ не представятъ никаква реалность. Причината за противоречията въ живота се крие въ самия човѣкъ. Нѣкой носи тежка раница на гърба си и пъшка подъ тежестьта и. Настига го другъ единъ, добъръ, услужливъ човѣкъ и му предлага да носи известно време раницата му, докато си почине. Уморениятъ пѫтникъ дава раницата  си и се чувствува доволенъ, че може да си почине. Обаче, скоро следъ това той започва , да се съмнява въ добрия човѣкъ, да го подозира, да не би да задигне раницата му. Подозрението му става причина за явяване на известни противоречия. Ако е искренъ, той ще каже на добрия човѣкъ, че се е усъмнилъ и ще го помоли да върви близо до него, да не се отдалечава отъ пѫтя си. Ако не е искренъ, нищо нѣма да му каже, но ще се смущава и безспокои, докато най-после поиска раницата си назадъ.

Следъ всичко това казватъ, че съвременната култура е много напреднала, че хората сѫ прогресирали въ развитието си и т. н. — Какъвъ прогресъ е този, когато ще дадешъ нѣколко хиляди лева на заемъ на човѣка, а същевременно ще му представишъ редъ условия: гаранция, полица, падежъ на полицата и т. н.? И този човѣкъ мисли, че като вземе паритѣ, ще спечели нѣщо. Съ тѣзи пари той ще намѣри нещастието си. Паритѣ не носятъ щастие. Който мисли, че съ пари, съ богатство може да влѣзе въ духовния пъть, той не е разбралъ истината. За да влѣзе въ духовния свѣтъ, въ Царството Божие, човѣкъ се нуждае отъ добродетели, а не отъ пари. При това, тамъ се изискватъ такива добродетели, които да отговарятъ на милиарди златни лева. Добродетелниятъ човѣкъ може само да надзърне презъ вратата на Царството Божие, да види, какво има тамъ и пакъ да слѣзе на земята да работи. Следователно, човѣкъ е дошълъ и дохожда на земята да работи, да придобива богатство, изразено въ добродетели, за да може нѣкога да влѣзе въ Царството Божие. Съ други думи казано: никой не може да влѣзе въ Царството Божие, докато Богъ не го обича. Богъ обича само ценнитѣ нѣща. Значи, за да бъде обичанъ отъ Бога, човѣкъ трѣбва да бъде цененъ.

И тъй, когато Богъ се проявява между две души, това показва, че тѣ съ ценни, т. е. отношенията между тѣхъ съ правилни. Човѣкъ трѣбва да се научи правилно да разсъждава. Когато погледне къмъ изгрѣващето слънце, човѣкъ не трѣбва да пита, защо Господъ създаде слънцето, но да се замисли, какъ да използува неговата енергия. Като отиде при нѣкоя рѣка, той трѣбва да се запита, отде извира тази рѣка, а не защо е създадена. Така, именно, той може да се добере до великата истина на живота, до Онзи, Който е създалъ нѣщата. Като мисли правилно, човѣкъ може да използува своята висша енергия, своитѣ морални чувства за преработване на низшитѣ енергии и чувства въ себе си. Така той ще се справи съ своя гнѣвъ, съ своитѣ неразположения и мрачни състояния. Като се натъквате на известни противоречия въ себе си, които не можете да разрешите правилно, не питайте, защо ви сѫ дадени ума и сърдцето, но старайте се да възстановите правилни отношения между ума и сърдцето си, т. е. между мислитѣ и чувствата си. Щомъ постигнете това, вие имате възможность вече да изучавате звездитѣ, небето, природнитѣ сили и да се ползувате отъ тѣхъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате планетитѣ, както и тѣхното влияние върху , човѣка. За тази цель човѣкъ може самъ да си направи хороскопъ, да предвиди всичко, което предстои да му се случи. По този начинъ той ще знае, каква работа да предприеме и съ какво да се занимава. Ако човѣкъ не попадне на работа, която му отговаря, той ще си създаде редъ нещастия и неприятности. Отъ астрологическо гледище, на човѣка се препорѫчва да започне първо съ най-силната си способности или добродетели, за да предизвика движение въ себе си. Ако въ нѣкой човѣкъ вѣрата е най-силна, той трѣбва да започне съ нея. Ако въ другъ нѣкой надеждата, или любовита е най-силна, той трѣбва да започне съ тѣхъ — съ надеждата, или съ любовтта въ себе си.

Едно трѣбва да знаете: като сте дошли на земята, вие можете всичко да постигнете, но затова се изисква работа и условия. Щомъ е така, вие можете да постигнете онова, което при дадени условия е възможно. Запримѣръ, човѣкъ може и трѣбва да приложи своя умъ въ живота си, да съобрази, кѫде да постави кѫщата си, далечъ или близо до рѣката, далечъ или близо до планината. Обаче, по никой начинъ той не може да намали или увеличи топлината на слънцето, за да се топятъ или да не се топятъ снѣгонетѣ. Като ученици, вие трѣбва да се отличавате съ своята разумность, съ своя животъ. Вие не сте дошли още до границата на Божествения животъ, по което, именно, ученикътъ се отличава. За ученика Божествениятъ животъ е камертонъ, по който той се нагласява. Този животъ тече и прониква въ неговия умъ и въ неговото сърдце. По този камертонъ, именно, и вие ще нагласявате живота си. Kaтo ставате сутринь, първата ви работа е да се нагласите сноредъ този камертонъ и, ако сте самъ, ще изпълните едно соло. Ако сте двама въ дома си, мѫжъ и жена, ще изпълните единъ дуетъ. Ако сте трима, ще изпълните едно трио. Ако сте четирма - мѫжъ, жена, дъщеря и синъ, ще изпълните единъ квартетъ Ако сте повече отъ петима, шестима, ще образувате оркестъръ. Всѣки трѣбва да свири, да владѣе своя инстру- ментъ и добре да изнася своята часть. Щомъ му се представи случай да свири, той трѣбва да бѫде готовъ да изпълни своя номеръ. Никога, обаче, той не трѣбва да се извинява, че не му се свири. Хората плащатъ и искатъ да слушатъ музика. Който не свири, той нищо нѣма да получи. Всѣка разумна работа се възнаграждава. Какво ще бъде възнаграждението, това зависи отъ хората, които ще оценяватъ работата. Вие трѣбва да знаете, че живѣете между разумни, между добродетелни същества.

Какъ се придобиватъ добродетели?—За да придобие нѣкаква добродетели, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Това подразбира човѣкъ да върви по пътищата, които Богъ е начърталъ. Който се отрече отъ тѣзи пътища, той създава злото въ себе си. Злото не е нищо друго, освенъ отклоняване на човѣка отъ първичния планъ на живота. Доброто и злото всѣкога съ въ стълкновение помежду си. Като резултатъ на това стълкновение, всѣкога може да стане следното: или маслото да се отдѣли отъ млѣкото, т. е. доброто да възтържестоува, или съдътъ да се счупи — злото да вземе върхъ надъ доброто. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че се блъска много въ себе си. —Какво ще стане съ него?—Едно отъ дветѣ; или сѫдътъ му ще се счупи, и той ще умре, или маслото му ще се избие. Цената и смисълътъ на живота се заключава въ доброто, което показва правия пѫть на човѣка. Доброто създава истинската култура на живота. Обаче, ако доброто не се приложи въ животa, новата култура нѣма да дойде. За да дойде тази култура на земята, мѫже и жени, всички трѣбва да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ по новия начинъ. Мѫжътъ, това е умътъ въ човѣка; жената, това е неговото сърдце. Умътъ не може безъ сърдце, но и сърдцето не може безъ умъ. Ако сърдцето спре да работи, и мозъкътъ спира своята деятелность. Ако мозъкътъ спре да работи, и сърдцето спира. И обратното е вѣрно: ако мозъкътъ работи добре, и сърдцето нѣма да престане. Между мозъка и сърдцето на човѣка трѣбва да сѫществува правилно отношение.

Казано е въ Писанието: „Плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие“ Мнозина сѫ говорили върху този стихъ, но не сѫ го изяснили правилно. При сегашнитѣ условия на живота, плътьта е необходима на човека. Безъ плъть на земята той не може да расте, не може да се развива. Плътьта и духътъ въ човѣка сѫ въ постоянна борба Докато тази борба сѫлцествува, човѣкъ има условия за развиване. Духътъ е разумното начало въ човѣка. Като се бори съ плътьта духътъ докарва енергията и въ движение, и по този начинъ я възпитава. Движението което духътъ предава на плътьта, е хармонично. Това хармонично движение прави плътьта разумна. Тъй щото, стихътъ „плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие“, се отнася до неразумната плъть. Разумната плъть, обаче, ще наследи Царството Божие. Разумната плъть представя доброто, а неразумната — злото. Значи, злото нѣма да наследи Царството Божие. Разумната плъть, доброто е дрехата, съ която духътъ се облича, за да влѣзе въ Царството Божие.

И тъй, за да превърне неразумната плъть въ разумна, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Да вѣрва човѣкъ, това значи да има интуиция, да предвижда нѣщата. Който нѣма интуиция, той не може да вѣрва. Вѣрата подразбира процесъ на единство. Знанието подразбира процесъ на множество. За да придобие знание, за да придобие вѣра, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Когато работи, умниятъ никога не причинява пришки на рѫцетѣ си. Когато пѫтува по планини, той никога не ранява краката си. Пришкитѣ на рѫцетѣ не показватъ, че човѣкъ е работилъ много. Тѣ сѫ рани, причинени отъ не- разумностьта на човѣка. Ранитѣ, причинени на рѫцетѣ, или на краката на човѣка не го правятъ по-добъръ, отколкото е билъ по-рано. Ранитѣ, недѫзитѣ сѫ създадени отъ самия човѣкъ, а не отъ Бога. Той е създалъ човѣка за добъръ, за разуменъ животъ. Кой баща не иска децата му да живѣятъ добре? Значи, ако хората не живѣятъ добре и страдатъ, причината за това сѫ тѣхнитѣ криви разбирания. Тѣ не разбиратъ законитѣ на разумната природа, вследствие на което не ги изпълняватъ. Когато не изпълняватъ тия закони, страданията неизбѣжно ги следватъ.

Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да извадите навънъ и доброто, и злото. Като мислите правилно, вие ще разберете, че доброто и злото сѫ въ самия човѣкъ. Тѣ сѫ резултатъ на неговия животъ. Като се натъквате на изпитания, на изкушения, вие трѣбва да работите върху въздържането. Дали боледувате, дали ви обиждатъ, вие трѣбва да се въздържате. Нѣкой отива на планината, но случайно се спъва, пада и удря крака си. Това е единъ случай да се прояви въздържане. Вмѣсто да започне да плаче и да вика, той трѣбва да се спре, да хване между рѫцетѣ си удареното мѣсто и да започне да размишлява върху причината на падането. Щомъ започне да размишлява, болката му постепенно минава, и той продължава пѫтя си.

Велика сила е човѣшката мисъль. Тя може да върши чудеса. Упражнявайте мисъльта си за добро. Запримѣръ, срѣщате единъ банкеръ, който ви разправя, че има да взима нѣколко хиляди лева отъ двама  души. Той ви показва полицитѣ на тия хора ; и имъ се заканва, че ако на време не платятъ дълга си, ще ги даде подъ сѫдъ. При това, той допълва, че тия хора сѫ бедни, но въпрѣки това ще имъ даде добъръ урокъ, да го помнятъ. Вие вървите заедно съ него, но по едно време банкерътъ се спѫва, пада и счупва крака си. Веднага го завеждате въ дома му, викате лѣкарь и го оставяте, домашнитѣ му да се грижатъ за него. Той започва да вика единъ, втори лѣкарь, да му помогнатъ по-скоро, и по този начинъ изхарчва повече пари, отколкото му дължатъ двамата бедни хора. Защо банкерътъ падна  и счупи крака си? Като започне да разми-, шлява и си направи смѣтка за похарченитѣ за лѣкуване пари, той ще разбере, че причината за това се дължи на нежеланието му да прости дълга на беднитѣ хора. Когато длъжницитѣ ви са богати хора, вие можете да искате отъ тѣхъ да си платятъ дълга; щомъ сѫ бедни, трѣбва да бѫдете готови да имъ простите. Не сте ли готови да простите дълга на беднитѣ хора, природата ще ви постави на легло и ще ви накара да похарчите сѫщата сума за лѣкари.

Съвременнитѣ хора са дошли до положение да се иска отъ тѣхъ да живѣятъ разумно. На богатия не се позволява да отсрочва дълговетѣ си, нито да не ги плаща. На бедния, обаче, се позволява да отсрочва плащането на дълга си, докато се улесни, а въ краенъ случай може съвсемъ да му се прости. Въ постѫпкитѣ си човѣкъ може да бѫде разуменъ. Новиятъ животъ се отличава по своята разумность. Ето защо, когато богатиятъ се удари, нека прояви готовность да прости дълга на бедния. Той трѣбва да извади отъ джоба си полицата на бедния, да я скѫса и да каже: Прощавамъ дълга му. После да се обърне къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благодаря Ти, че ми даде добъръ урокъ, да зная, какъ да постѫпя съ полицата на бедния. Като постѫпвате по този начинъ, болестьта ви моментално ще мине. За да постѫпвате по този начинъ, отъ васъ се иска будно съзнание.

Кое е отличителното качество на стария животъ и кое — на новия? Стариятъ животъ се отличава по това, че човѣкъ търси своето право. Той изважда полицитѣ отъ джоба си и казва: Имамъ законно право да получа паритѣ си. Далъ съмъ пари и трѣбва да ги получа. Новиятъ животъ, обаче, се отличава по това, че и при законното право да иска паритѣ си, човѣкъ казва: Отъ мене да замине. Не искамъ и не търся правото си. Който постѫпва споредъ духа на новия животъ, той получава Божието благословение. Следователно, новиятъ животъ подразбира свободна и права мисъль, свободни чувства и свободни постѫпки. Който е придобилъ тази свобода въ себе си, той свободно може да си каже: Азъ живѣя и се радвамъ на Божия свѣтъ, на всичко, което Той е създалъ. Когато нѣкой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Богъ е създалъ, ще го хвана за ръка и ще го заведа въ градината си, въ библиотеката си, въ кабинета си, дето правя своитѣ научни изследвания, и ще поставя предъ очитѣ му единъ телескопъ, който увеличава десеть милиона пъти, после — другъ, който увеличава нѣколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездитѣ. Следъ това той може да говори за онова, което и азъ зная. А сега, като влѣзете въ нѣкой домъ, не намирате нито микроскопъ, нито телескопъ, и каквото и да говорите, нищо не остава въ главата на човѣка.

Съвременнитѣ хора говорятъ за доброто, за ангелитѣ, за Бога, но нищо не съ приложили. Тѣ говорятъ за идеенъ животъ, но не съ го още приложили. Говорятъ за добъръ животъ, но и него не съ приложили. Човѣкъ трѣбва да се стреми да учи, а не да бъде ученъ. Силата на ученика не седи въ желанието, въ стремежа му да бъде ученъ. Силата на ученика е въ стремежа му да учи и прилага. Всички хора могатъ да учатъ, но всички не могатъ да бъдатъ учени. Силата е въ знаенето, а не въ знанието. Всички хора трѣбва да учатъ! Тѣ мислятъ, че съ придобили голѣма наука, но се самозаблуждаватъ. Науката е капиталъ, който принадлежи само на банкеритѣ. Въ свѣта има много злато, но то е достѫпно само за богатитѣ, за банкеритѣ. Обаче, истинската звонкова монета, съ която работниятъ може да искара своята прехрана, това е неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля. Тази монета струва повече отъ всичко друго. Всѣки день човѣкъ трѣбва да благодари за този малъкъ капиталъ, за да може чрезъ своята форма, въ която е поставенъ, да придобие щастливъ животъ. Въ това седи щастието на човѣка. Който нѣма това щастие, той не разбира живота. Щастието седи въ правилното разбиране на Божиитѣ закони. То е постижимо само при разумния животъ на човѣка. Ако човѣкъ е щастливъ въ единъ моментъ само, а въ втория не е щастливъ, той не е придобилъ истинското щастие. Казвате: Защо Богъ създаде вълка?—Оставете този въпросъ настрана. Не е ваша работа, да знаете, защо Богъ е създалъ вълка. Знайте, че щастието е постижимо. — Отде влѣзе вълкътъ: отдолу или отгоре? — И това не е важно. Може да е влѣзълъ отдолу. — Ама дупка нѣма. — Тогава може да е прескочилъ отгоре. — Щомъ си нещастенъ, вълкътъ е влѣзълъ или отдолу, или отгоре. Ако е влѣзълъ отдолу, трѣбва да запушишъ дупката; ако е прескочилъ отгоре, трѣбва да направишъ оградата си по-висока. Тогава овцетѣ ти ще бѫдатъ здрави. Ще вземете вълната, млѣкото имъ и ще се веселите, ще бѫдете щастливи,

И тъй, щастието е реалность, къмъ коятo хората се стремятъ. Тѣ трѣбва да се стремятъ къмъ щастието! Всички хора на земята търсятъ щастие и трѣбва да вкусятъ отъ него. Ако не вкусятъ оть щастието, всички мѫчнотии и страдания, които сѫ преживѣли, оставатъ безпредметни. Който е пре- търпѣлъ всичко заради щастието, той заслужава да вкуси отъ неговитѣ плодове. Ето защо, и вие, като ученици, трѣбва да бѫдете разумни, че като ви дадатъ отъ плодоветѣ на щастието, да вкусите отъ тѣхъ, безъ да философствувате, защо сѫ създадени и какъ сѫ създадени. Благодарете за тия плодове, бѫдете доволни отъ тѣхъ и не питайте, дали щастието ще остане при васъ за дълго време. Щастието остава за винаги съ човѣка, при условие, любовьта, мѫдростьта и истината да царятъ въ него.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана

на 5 септемврий, 1928г София. - Изгрѣвъ.