Jump to content

1928_07_25 Единство на съзнанието


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО.

„В ѣ р е н ъ,  и с т и н е н ъ,  ч и с т ъ  и б л а г ъ  в с ѣ к о г а  б ѫ д и,  и   Г о с п о д ъ  н а  м и р а  щ е  и з п ъ л н и  с ъ р д ц е т о  т и  с ъ  в с и ч к и  д о б р и н и“.

Р а з м и ш л е н и е.

За следпия пѫтъ пишете върху темата: „Разлика между духовна и естествена свобода“.

Апостолъ Павелъ е казалъ, че естествениятъ, т. е. физическиятъ човѣкъ не може да разбира духовнитѣ работи. — Защо? — Духовнитѣ работи се разбиратъ по вѫтрешенъ пѫтъ, по пѫтя на духовното у човѣка. За да разбере нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги подлага на вѫтрешна анализа. Каква е разликата между физическия, т. е. плътския и духовния човѣкъ? Кое отвлича ума на ученика отъ знанието? — Играчкитѣ, забавитѣ. Когато майката иска да отвлѣче вниманието на детето си отъ нѣщо, което не трѣбва да му се даде, тя туря предъ него различни играчки и излиза вънъ. Щомъ види играчкитѣ, детето веднага престава да плаче и започва да играе съ тѣхъ. Такива играчки, такива забави се изпрѣчватъ на пѫтя на ученика, които го отвличатъ отъ науката. Докато е на земята, човѣкъ се грижи за тѣлото си, да го облѣче и нахрани, да му даде условия да си почине и т. н. Наредъ съ

това той има желания да учи, да се развива, да постигие нѣщо. Обаче, ако даде мѣсто повече на нуждитѣ на тѣлото си и го задоволи, той се намира въ положението на дете, което се занимава съ своитѣ играчки. Той не забелязва, какъ годинитѣ минаватъ една следь друга, докато единъ день се намѣри предъ смъртьта и започне да съжалява, че не е задоволилъ копнежитѣ на душата си.

Днесъ всички хора говорятъ за физически, за духовенъ животъ, но какво представя всѣки отъ тѣхъ отдѣлно, не знаять. Нѣкои считатъ физическия животъ за реаленъ, а духовниятъ — за нереаленъ. Въ какво седи реалностьта на физическия животъ? Нѣкой сънува, че го гонятъ, затварятъ го, биятъ го и той бѣга, мѫчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувалъ. Докато се пробуди и разбере, че сънува, той прекарва голѣми мѫчнотии и терзания. Има ли нѣкаква реалность въ сънищата? Какво остава отъ този сънь? — Тревогитѣ. — Защо се е тревожилъ този човѣкъ? — За нищо. Тревогитѣ му сѫ били съвсемъ напразно. Следователно, каквото представятъ сънищата за будния животъ, такова нѣщо представя физическиятъ животъ на човѣка по отношение на духовния. Нѣкой се тревожи, безпокои, че има голѣми дългове. Щомъ изплати дълговетѣ си, всичко забравя. Това не е ли сънь? Презъ деня се безпокои за това — за онова, но щомъ заспи, всичко забравя. Това не е ли сънь?

Това се отнася до здравия човѣкъ, а не до болния. Болниятъ и въ будно, и въ сънно съетояние не забравя теглото си. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на ония мисли и желания, които сѫ въ негова вреда. Той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Ученикътъ трѣбва да разбира физическия животъ, за да може разумно да се справя съ борбата, която изпъква между физическия и духовния животъ, т. е. между плътьта и духа. Плътскиятъ животъ разрушава красивото, което човѣкъ е съградилъ въ себе си. Той представя червейчета, които влизатъ въ коренитѣ на дървото и прегризватъ малкитѣ коренчета, докато единъ день цѣлото дърво изсъхне. Дървото умира, а червейчетата продължаватъ да живѣятъ. Тѣ сѫ голѣми индивидуалисти. Тѣ не признаватъ идеята за общность, за братство. Ако хората живѣятъ като червеитѣ, всѣки за себе си, кѫде е красотата на живота? Освенъ тѣзи червеи могать да дойдатъ още по-голѣми, изцѣло да нападнатъ дървото и съвсемъ да го унищожатъ.

Сега, като се говори за духовенъ животъ, хората трѣбва да знаять, какво представя този животъ. Нѣкой ученикъ свършва гимназия, университетъ, но следъ като е училъ цѣли 16 години, вижда, че всичко е забравилъ. Какво е придобилъ отъ това учение? — Нищо. Щомъ всичко забравя, учението му е било много повърхностно, не е проникнало дълбоко въ него. Такова нѣщо представя духовниятъ животъ за нѣкои хора. Тѣ ставатъ духовни, учатъ, прилагатъ, но единъ день всичко забравятъ и се връщатъ къмъ своя първиченъ животъ. Силата на ученика, силата на вѣрващия се заключава въ вѫтрешната връзка между неговата душа и Бога, въ будностьта на неговото съзнание. Щомъ има тази връзка, щомъ съзнанието му е будно, той никога нѣма да изгуби това, което е придобилъ. Който не е господарь на съзнанието си, при най-малката вѫтрешна борба въ себе си, при най-малкото изпитание, той всичко изгубва. Духовенъ човѣкъ е онзи, на когото съзнанието не се прекѫсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човѣкъ се движи въ свѣтлина и никога не се спъва. Който нѣма свѣтлина въ себе си, той всѣкога се спъва. За да познаете, кой човѣкъ е духовенъ и кой — физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървятъ по гладка, равна повърхность, и двамата ще ходятъ добре, безъ никакви спънки. Вие нѣма да познаете, кой отъ тѣхъ вижда и кой не вижда. Обаче, ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна съ препятствия, площь, духовниятъ човѣкъ ще върви добре, леко, безъ никакво препъване. — Защо? — Защото вижда. Обаче, физическиятъ човѣкъ ще се спъва на всѣка крачка: ще пада, ще става, ще се удря. Той не вижда, нѣма нужната свѣтлина въ себе си.

Тъй щото, каже ли нѣкой, че се спъва, това показва, че той нѣма свѣтлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, кѫде ходи, и се спъва. —  Ама едно време азъ живѣхъ добре. — Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхность, безъ никакви препятствия. Сега, обаче, пѫтьтъ ти не е равенъ, и трѣбва да съзнаешъ, че не виждашъ, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човѣкъ се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимиятъ свѣтъ е поставилъ на пѫтя му. За да не се спъва, човѣкъ се нуждае отъ зрение, отъ вѫтрешна свѣтлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи съ затворени очи. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да прогледа? Той трѣбва да следва Христа и, като Вартимей, да казва: „Милость, о Давидовъ Сине. Ти помилвалъ си мнозина, Господи, помилвай и менъ“. Тази слѣпота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да се отворятъ очитѣ му, да прогледа вѫтрешно. За тази цель съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно. Не е ли будно, разумнитѣ сѫщества ще поставятъ на пѫтя му редъ спънки и препятствия, които ще го заставятъ да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва, и какъ може да придобие духовна свѣтлина.

Какъ се постига духовното, кога ще го постигнете, това сѫ задачи, върху които трѣбва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тѣхъ, това значи да се обезсърдчите. Човѣкъ не е готовъ още да знае, какво го очаква. Той нѣма нужната вѣра. — Кой човѣкъ е вѣрващъ? — Вѣрващъ човѣкъ е онзи, който при най-голѣми противоречия въ живота си не се разколебава, не се подава на никакви съмнения. Ако се спъне въ нѣщо и падне, той признава въ себе си, че зрението му е слабо, или че не разбира живота и се примирява съ положението си. Той се ползува отъ опитностьта, която е придобилъ, и се стреми въ други случаи да бѫде по-внимателенъ. Малцина разбиратъ живота, както трѣбва. Ще кажете, че сте християни, че вѣрвате въ Бога, че се молите. Християни сте, вѣрващи сте, молите се на Бога, но дойде ли ви нѣкаква болесть, всичко изгубвате. Молите се, но не получавате отговоръ на молитвата си. — Защо? — Между Божественото съзпание и вашето не сѫществува никаква връзка. Богъ ви държи въ съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекѫсвате връзката си съ Него, вследствие на което страдате, измѫчвате се, не можете да се справите съ положението си. Прекѫсването на тази връзка може да се уподоби на отсичането на единъ отъ пръститѣ на човѣшката рѫка. Какво ще стане съ този пръстъ, ако пожелае да се разходи малко и после пакъ да се върне на мѣстото си? Той може съвсемъ да изсъхне, а може и по другъ начинъ да пострада. За предпочитане е да се върне на мѣстото си, отколкото никога да не се връща. И въ единия, и въ другия случай страданията сѫ неизбѣжни: и рѫката ще страда, и пръстътъ ще страда.

Следователно, всѣко отдѣляне на човѣка като удъ отъ Божествения организъмъ, причинява известна дисхармония въ Божественото съзнание. Грѣхътъ се обяснява само съ прекѫсване на връзката между Божественото и човѣшкото съзнание. Иначе, той остава необяснимъ. Всѣки грѣхъ, всѣко престѫпление помрачаватъ човѣшкото съзнание, нарушаватъ правилнитѣ отношения въ живота. Силата на човѣка седи, именно, въ правилнитѣ отношения между неговата душа и Бога. Щомъ наруши тия отношения, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. И тогава, колкото и да се моли, не получава отговоръ на молитвата си. — Защо? — Апостолъ Яковъ казва: „Зле просите, затова не получавате отговоръ на просбитѣ си“. Докато детето е малко, покорно още, то се моли на майка си и на баща си, и молитвата му всѣкога се чува. Като порасне, като стане голѣмъ, непокоренъ синъ. щомъ се помоли за нѣщо на баща си и не получи отговоръ, той веднага се нахвърля върху него и го набива. Той се хвали съ силата си. Нѣкои хора се молятъ на Бога, но щомъ не получатъ отговоръ на молитвата си, тѣ се опълчватъ срещу Него и се отказватъ да учатъ, да работятъ, да се молять. Тѣ казватъ, че не вѣрватъ въ Господа, не вѣрватъ въ живота, въ нищо не вѣрватъ. Тѣзи хора не мислятъ, че като отричатъ всичко и не искать да работятъ, пакостятъ сами на себе си.

И тъй, докато живѣе въ Божествения порядъкъ на нѣщата, човѣкъ не може да се противи. Ако се противи, той ще излѣзе вънъ отъ Божествения организъмъ и ще се замѣсти съ другъ удъ. Ако единъ отъ пръститѣ на човѣшката рѫка напусне мѣстото си и излѣзе вънъ отъ нея, другъ пръстъ ще дойде на неговото мѣсто. Какво ще бѫде положението на първия пръстъ? Това сѫ разсѫждения, които обясняватъ неестественитѣ положения, неестественитѣ състояния на човѣшкото съзнание. Тази е причината, поради която нѣкои хора не разсѫждаватъ правилно. Запримѣръ, грѣшникътъ казва: Нѣмамъ ли право и азъ да живѣя? — Имашъ право да живѣешъ, но нѣмашъ право да грѣшишъ. На това основание всички паразити ще питатъ: Нѣмаме ли право да живѣемъ? Недѫзитѣ, слабоститѣ, грѣхътъ, това сѫ паразити, които живѣятъ за смѣтка на единъ животъ по-високъ отъ тѣхния. Въ Божествения свѣтъ това не се допуща. Недѫзитѣ, слабоститѣ представятъ низшъ, незавършенъ животъ, отъ който човѣкъ трѣбва да се пази.

Една отъ задачитѣ на ученика е да се справи съ паразититѣ на физическия, на сърдечния и на умствения свѣть. Щомъ намѣри паразитъ въ себе си, отъ който свѣтъ и да е дошълъ, веднага трѣбва да го изхвърли навънъ. — Може ли паразитътъ да влиза безъ позволение? — Паразитътъ влиза безъ позволение и въ царската глава, и въ философската, както и въ главата на простия човѣкъ. Кѫде ще спре, за него е безразлично. Той иска да намѣри сигурно мѣсто, да посмуче малко кръвь. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ паразититѣ? Той трѣбва непрестанно да се чисти, да дойде до своето естествено положение, до своитѣ естествени движения. Когато нѣкой паразитъ нападне човѣка, той започва да се почесва ту тукъ, ту тамъ, да прави неестествени движения. Не оставайте паразититѣ да взиматъ предимство у васъ. Само малкото дете очаква на майка си. Порасне ли, стане ли голѣмъ синь, той самъ трѣбва да се чисти, самъ трѣбва да се грижи за себе си. Той трѣбва да се изучава, да знае произхода на своитѣ недѫзи, за да може лесно да се справи съ тѣхъ. Има недѫзи у човѣка, които сѫ създадени отъ преди нѣколко поколѣния. Сѫщо така има добродетели у човѣка, които сѫ създадени отъ хиляди години насамъ. Ученикътъ трѣбва да познава произхода на недѫзитѣ и на добродетелитѣ си, да знае, по какъвъ начинъ да работи съ тѣхъ.

„Познай себе си“ — казва Сократъ. Това се отнася за всѣки човѣкъ. специално и за ученика. Не е достатъчно да каже той, че е въ връзка съ духовния свѣтъ. Това трѣбва да се докаже. По какво се познава, че човѣкъ е свързанъ съ духовния свѣтъ? — По усилване свѣтлината на съзнанието му. Щомъ свѣтлината на неговото съзнание се усилва, това показва, че той постепенно се приближава къмъ свѣтъ, дето живѣятъ разумни сѫщества. Когато се казва, че животътъ е движение, това подразбира, че човѣшката душа се движи отъ физическия къмъ духовния свѣтъ и обратно — отъ духовния къмъ физическия. Каквото представя физическиятъ свѣтъ, такова нѣщо е и духовниятъ. И тамъ има градове, кѫщи, живи сѫщества, но културата, отношенията между сѫществата сѫ по-високи отъ тия на земята Както на земята има населени и ненаселени мѣста, такива има и въ духовния свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ представя блѣдо копие на духовния.

Следователно, колкото и да се мѫчи човѣкъ да отдѣли въ съзнанието си физическия животъ отъ духовния, ще види, че това е невъзможно. Тѣзи два живота сѫ тѣсно свързани и взаимно се преплитатъ. Това не се отнася само до човѣка, но и до животнитѣ, и растенията. Запримѣръ, когато кокошката снася яйца и започва да ги мѫти, въ нея прониква вече Божественото съзнание. Това съзнание я заставя да лежи върху яйцата цѣли 21 деня и следъ като се излупатъ пиленцата, да се грижи за тѣхъ. Щомъ Божественото съзнание се оттегли, квачката напуща пиленцата си и ги оставя сами да се грижатъ за прехраната си, сами да се защищаватъ.

Често хората говорятъ за любовьта, но любовьта не е качество на човѣка. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, човѣкъ проявява любовьта само тогава, когато Богъ присѫтствува въ него. И тогава, той трѣбва да съзнава, че тази любовь не е негова, но на Бога. Богъ въ човѣка люби, а не самиятъ човѣкъ. Като знае това, човѣкъ не може да изисква да бѫде обичанъ. Любовьта насила не се дава. Ако една рѣка минава презъ двора на нѣкой човѣкъ, той нѣма право да задържи тази вода само за себе си. Той трѣбва да остави водата свободно да тече, да минава презъ двороветѣ на вснчки негови съседи, да пои градинитѣ имъ. Щомъ става въпросъ за Божията Любовь, не се страхувайте, пуснете я свободно да тече презъ васъ. Тя ще напои и вашата градина, ще напои градинитѣ и на вашитѣ ближни. Не се мѫчете да я ограничите. Никой не може да ограничи Божията Любовь. Отъ човѣка се иска да бѫде справедливъ, а не да бѫде любвеобиленъ. За Бога е казано, че е Любовь, а не за човѣка. Ако Богъ присѫтствува у човѣка, последниятъ може да люби. Вънъ отъ Бога, той не може да прояви никаква любовь. Ето защо, хиляди години човѣкъ трѣбва да живѣе въ любовьта, докато се научи, какъ да я проявява. Казано е за човѣка, че трѣбва да възлюби Господа Бога своего. Казано е за Бога че е възлюбилъ истината у човѣка. Следователно, Богъ е Любовь, а човѣкъ трѣбва да бѫде истинолюбивъ и справедливъ. Човѣкь трѣбва да се отличава отъ животнитѣ по своята справедливость. Качеството на човѣка е справедливостьта, а на Бога — любовьта.

Когато се говори за Божияга Любовь, ние разбираме онази любовь, която свързва нѣщата. Въ живота на любовьта нѣщата сѫ така свързани, както е свързано учението. Никой ученикъ не може да влѣзе въ гимназията, ако не е свършилъ прогимназия. Тъй щото, каквато е връзката между долното, срѣдното и висшето образование, такава врьзка сѫществува между физическия, духовния и Божествения животь. Такава връзка сѫществува и между различнитѣ животи на човѣка. Тази връзка не е външна, но вѫтрешна. Затова човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешната връзка на живота, защото само тя осмисля нѣщата. Докато човѣкъ държи здраво тази връзка, той е здравъ, весель, разположенъ, има стремежъ за работа, за учене. Прекѫсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. Всѣки човѣкъ е опиталъ това. Който го е опиталъ и научилъ урока си, той знае вече, какъ да постѫпва. Той работи като великъ инженеръ: първо пресмѣта, съобразява, а следъ това пристѫпва къмъ строежъ.

Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до положение правилно да смѣтатъ. Отъ тѣхъ се иска да пристѫпятъ къмъ малки опити, къмъ малки постройки. Чрезъ опити тѣ ще провѣрятъ докѫде сѫ дошли въ съзнанието си, т. е. до каква степень на развитие сѫ достигнали. Като не познаватъ живота на съзнанието си, хората се запитватъ, сѫществува ли рай и адъ. И до днесъ още се запитватъ, Христосъ възкрьсналъ ли е, или не. Онзи, който е дошълъ до висока степень на развитие, той разбира, че и като живѣе на земята, и каго напусне земята все ще бѫде между разумни сѫщества, въ свѣтъ на пълна хармония и порядъкъ. За него този животъ не е нищо друго, освенъ райски животъ. Онзи, у когото съзнанието не е пробудено, и предъ смъртьта, и следъ смъртьта си ще прекара въ ада, мѣсто на голѣми мѫчнотии и страдания. Човѣкъ самъ създава ада, самъ създава и рая. Всичко зависи отъ човѣка. Ако живѣе съ съзнание за вѫтрешна връзка въ живота, той е въ рая. Нѣма ли това съзнание. той е въ ада. Ако живѣе съ хора, които не разбиратъ Божиитѣ закони, той ще се натъква на голѣми мѫчнотии и противоречия. Щомъ живѣе съ хора, които прилагатъ Божиитѣ закони, той всичко може да направи. Това виждаме въ случая съ възкресението на Лазара. Христосъ дойде при гроба на Лазара и каза:  „Лазаре, излѣзъ вънъ“.

Кой е причина за възкресението на Лазара: Христосъ, или Лазаръ? — И двамата. Лазаръ бѣше човѣкъ съ будно съзнание, вследствие на което, щомъ чу гласа на Христа, веднага стана и излѣзе отъ гроба. Човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, никога не може да умре. Събуждали ли сте вие човѣка съ непробудено съзнание? Такъвъ човѣкъ и отъ сънь даже мѫчно можете да го събудите, а още по-мѫчно да го възкръсите. Кой не е изпитвалъ това състояние? Спи, чува, че нѣкой го вика, но не може да стане, като че ли нѣкой го държи вързанъ. Щомъ се разтърси добре, той веднага се освобождава и става отъ леглото си. Въ такова състояние човѣкъ може да изпадне и въ будния си животъ: иска да извърши волята Божия, но нѣщо му препятствува, чувствува се вързанъ, нищо не може да предприеме. Дълго време трѣбва да се бори съ това, което го свързва, за да се освободи и изпълни волята Божия.

Като слушатъ тази лекция, мнозина ще се намѣрятъ въ положепиего на героитѣ въ приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“. Тѣ не могатъ да си представятъ, какво вѫтрешно мѫчение може да изпита човѣкъ, щомъ разполага съ всичко: съ кѫща, съ пари, съ знания, съ сила. Правъ е този човѣкъ, но само докато живѣе физически. Дойде ли до духовния животъ, той се натъква на редъ противорсчия и мѫчнотии. — Защо? — Защото съзнанието му не е будно. Който влиза въ духовния свѣтъ, той трѣбва да има будно съзнание. Не е ли будно съзнанието му, той не може да стане гражданинъ на духовния свѣтъ. Човѣкъ съ обикновено съзнание може да мине само като екскурзиантъ въ духовния свѣтъ. Ще мине, ще замине и нищо нѣма да разбере. Може ли този човѣкъ да каже, че е видѣлъ нѣщо? Видѣль е само нѣколко улици, една-две гостилници и нищо повече. Обаче, улицитѣ и гостилницитѣ не представятъ още духовния свѣтъ. Сѫществата въ духовпия свѣтъ, които сѫ завьршили развитието си, сѫ строги и взискателни. Тѣ не допущатъ въ срѣдата си сѫщества, които не сѫ пробудени и внасятъ дисхармония. Тѣ никого не пѫдятъ, но така постѫпватъ, че всѣки, който влѣзе неподготвенъ въ духовния свѣтъ, се вижда изолиранъ, и самъ се принуждава да излѣзе. Така постѫпиха ангелитѣ, които отидоха въ Содомъ и Гоморъ. Като влѣзоха въ дома на Лота, жителитѣ на Содомъ и Гоморъ нападнаха кѫщата на Лота, викаха и удряха на вратата. Тѣ искаха да се подиграятъ съ ангелитѣ. Обаче, последнитѣ ги ослѣпиха съ свѣтлината си, и тѣ не можаха да напипатъ вратата, не можаха да изпьлнятъ желанието си. Въ това време ангелитѣ изведоха Лота и жена му отъ града, безъ да имъ се причини нѣкаква пакость.

Духовниятъ и физическиятъ свѣтъ представятъ още и състояния на съзнанието. Срѣщате човѣкъ разположенъ, вдъхновенъ, готовъ на всички жертви, на всѣко служене. — Защо? — Той е влѣзълъ въ духовния свѣтъ. Срѣщате го на другия день, той се отказва отъ всичко, за което предишниятъ день е билъ готовъ да направи. Той казва: Само азъ ли ще отстѫпвамъ? И азъ искамъ да се проявя. — Правъ е той. Човѣкъ трѣбва да се прояви, но разумно. Силата на човѣка седи въ неговата разумность. Въ главата на светията никакъвъ паразитъ не може да влѣзе. Той не може да издържа на неговия отънь. Дяволътъ има достѫпъ само при онѣзи хора, на които огъньтъ е слабъ. На този отънь той може да се топли само, но не и да изгаря. На кои хора огъньтъ е слабъ? — На грѣшнитѣ. Азъ взимамъ думата „отънь“ въ преносснъ смисълъ.

И тъй, искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате презъ противоречия, мѫчнотии и недоразумения, вие всѣкога ще се натъквате на прекѫсвания на съзнанието си. Значи, докато човѣкъ живѣе физически, всѣкога ще се натъква на прекѫсвания на съзнанието, което води къмъ мракъ и тъмнина. Влѣзе ли въ духовнпя свѣтъ, човѣкъ се радва вече на единство на съзнанието си. Дето е запазено единство на съзнанието, тамъ владѣе пълна свѣтлина. Това значи, да разбира човѣкъ Божиитѣ пѫтища. Когато разумнитѣ сѫщества отъ духовния свѣтъ видятъ човѣкъ, у когото съзнанието е цѣлокупно, тѣ се заинтересуватъ отъ него и започватъ да му помагатъ, както ние помагаме на бедни, но способни деца. Тъй щото, за да се заинтересува духовниятъ свѣтъ отъ васъ, вие трѣбва да бѫдете талантливи, даровити. Всѣки човѣкъ има нѣкаква дарба, нѣкакъвъ талантъ въ себе си, но той трѣбва да работи, да го развива. Не работите ли, не развивате ли дарбитѣ си, погрѣшката е ваша. Никой не може да работи за васъ. Силата на човѣка седи въ вѫтрешния му животъ. Много хора сѫ пренебрегнали своя вѫтрешенъ животъ, вследствие на което, вмѣсто да прогресиратъ, тѣ оставатъ на едно и сѫщо мѣсто. Преди всичко тѣ отричатъ сѫществуването на душата, безъ да подозиратъ, че вѫтрешната работа принадлежи изключително на душата. Които сѫ съзнали това, тѣ започватъ да работятъ и казватъ, че правятъ голѣми усилия. Христосъ казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ, нищо не се ползувате“.

Следователно, ако вашитѣ усилия не надминатъ тия на обикновенитѣ хора, и вие нищо не се ползувате. Двама свѣтски хора съ години спорятъ за известна сума, искатъ да знаятъ, кой отъ двамата има право. Въ края на краищата въпросътъ остава неразрешенъ. Двама разумни хора, обаче, въ единъ моментъ могатъ да разрешатъ този споръ. Всѣки споръ, всѣко недоразумение може да се разреши по пѫтя на самоопредѣлянето. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса: за Бога ли живѣе, или за хората. Ако си отговори, че живѣе за Бога, въпроситѣ лесно се разрешаватъ. Когато човѣкъ замине за другия свѣтъ, веднага го спиратъ и преглеждатъ, какво носи съ себе си. Намѣрятъ ли нѣкакъвъ дефектъ въ него, веднага го изпращатъ на земята, да го изправи. Като изправи дефекта си и отново замине за другия свѣтъ, пакъ го подлагатъ на прегледъ. Докато не намѣрятъ, че всичко въ него е въ изправность, постоянно го връщатъ на земята. Така постѫпвате и вие, когато си шиете нова дреха: ходите и се връщате отъ шивача, правятъ ви нѣколко проби, докато дрехата бѫде готова, безъ никакъвъ дефектъ. И следъ това пакъ я обличате предъ шивача, да видите, не е ли останалъ нѣкакъвъ дефектъ. Укаже ли се такъвъ, колкото и да е малъкъ, вие връщате дрехата на шивача, докато ви я донесе добре ушита, безъ никакъвъ дефектъ. Щомъ ви задоволи, вие взимате дрехата и я обличате. Сѫщото се отнася и до васъ: и вие ще ходите въ онзи свѣтъ и ще се връщате, докато се освободите отъ всички свои слабости и недѫзи.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина мислятъ, че щомъ умратъ, направо ще влѣзатъ въ духовния свѣтъ и ще живѣятъ между ангелитѣ, дето само ще пѣятъ и ще свирятъ. — Това е детинско разбиране. Знаете ли, какъ живѣятъ ангелитѣ? Тѣ сѫ пръснати изъ цѣлата вселена, далечъ единъ отъ другъ. Докато не свършатъ работата, която имъ е дадена, тѣ нѣма да се върнатъ при Бога, отъ Когото сѫ излѣзли. И хората, като ангелитѣ, сѫ пръснати по цѣлия свѣтъ, да завършатъ работата си, но сѫ забравили, отде сѫ дошли и кой ги е изпратилъ. Разликата между ангелитѣ и хората седи въ това, че ангелитѣ знаятъ, кой ги е изпратилъ на работа, и помнятъ пѫтя, по който сѫ вървѣли. Хората сѫ забравили всичко това, и днесъ трѣбва усилено да работятъ, да си припомнятъ, отде сѫ дошли и кой ги е изпратилъ, за да могатъ единъ день да се върнатъ къмъ Бога, отъ Когото сѫ излѣзли. И вие нѣкога сте били съ крила, като ангелитѣ, способни да хвърчите, но днесъ сте изгубили тази способность. Днесъ сте въ положението на камилската птица, която, вмѣсто да хвърчи, бѣга. Било е време, когато и камилската птица е хвърчала. За да възстановите загубеното, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта: Силата на ученика седи въ схващане цѣлокупностьта на фактитѣ, а не на тѣхната отдѣлность. Силата на ученика седи въ запазване на вѫтрешната връзка въ живота, въ единството на неговото съзнание. Силата на ученика седи въ приложение на великия законъ — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния.

„В ѣ р е н ъ,  и с т и н е н ъ,  ч и с т ъ  и б л а г ъ  в с ѣ к о г а  б ѫ д и,  и   Г о с п о д ъ  н а  м и р а  щ е  и з п ъ л н и  с ъ р д ц е т о  т и   с ъ  в с и ч к и   д о б р и н и“.

*

37. Лекция отъ Учителя,

държана на 25 юлий, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...