Jump to content

1928_07_04 Началото на добродетельта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

НАЧАЛО НА ДОБРОДЕТЕЛЬТА.

„В ъ  с в ѣ т л и н а т а  н а  Б о ж и я  Д у х ъ  и м а  ж и в о т ъ  и  м и р ъ“.

Р а з м и ш л е н и е.

Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ известно припомняне. Потрѣбно е отъ време на време да се припомни на човѣка онова, което не знае, или което е забравилъ. Запримѣръ, ако човѣкъ е направенъ отъ захарь, трѣбва да му се напомни да не се доближава до вода, за да не се разтвори въ нея. Срещне ли вода на пѫтя си, той трѣбва да стои далечъ отъ нея. На физическия свѣтъ човѣкъ е толкова устойчивъ, колкото захарьта. Отдѣлниятъ човѣкъ, както и цѣлото човѣчество, не съзнаватъ още тази истина, вследствие на което се мисли, че земниятъ животъ е устойчивъ. Доколко земниятъ животъ е устойчивъ се вижда отъ това, че най-малкото изпитание на човѣка е въ сила да го изкара отъ релситѣ му и да изгуби съзнание, разположение, правата си мисъль. Засегнете ли нѣкѫде човѣка, и най-благочестивъ да е, веднага ще измѣни и морала, и философията си. — Защо? — Защото е засегнатъ на слабото му мѣсто. Бутнете ли човѣка на слабото мѣсто, захарьта му веднага се стопява. Когато захарьта срещне вода, тя веднага капитулира. Тя казва: Съ всичко мога да се боря, но не и съ водата. Оттукъ вадимъ следното заключение: който не може да устоява срещу водата, той е направенъ отъ захарь.

Водата и захарьта сѫ символи, които трѣбва правилно да се превеждать. Не можете ли правилно да ги преведете, вие ще изпаднете въ грѣшки. Хората грѣшать не само по отношение на тѣзи символи, но и по отношение на духовния животъ. Като не разбиратъ правилно физическия животъ, тѣ не разбиратъ и духовния, вследствие на което даватъ криви обяснения за небето. за ангелитѣ, за Бога. Тѣ проповѣдватъ едно, а друго вършатъ. Въ това отношеиие тѣ мязатъ на нѣкой неопитенъ учитель по рисуване, който предава на ученицитѣ, какъ трѣбза да рисуватъ, а като започне да рисува, и той прави погрѣшки като тѣхъ. Лекитѣ нѣща и ученицитѣ могатъ да ги рисуватъ. Дойдатъ ли до нѣкои сложни рисунки, тамъ учительтъ се проявява. Понѣкога и рисункитѣ на учителя не мязатъ на оригинала.

Днесъ всички хора говорятъ за високъ моралъ, но като дойдатъ до приложението на този моралъ, тѣ ще изнесатъ нѣкаква права или крива линия, която донѣкѫде само се съгласява съ морала му. Едва ли ще срещнете човѣкъ, който може да изнесе този моралъ въ неговитѣ тънкости, както е изразенъ въ живата природа. За това се изисква човѣкъ съ умъ и сърдце като Божиитѣ. Обаче, ако при днешнитѣ условия човѣкъ има умъ и сърдце като Божиитѣ, въ него ще се роди голѣма гордость. Малко трѣбва на човѣка, за да прояви гордостьта си. Гордостьта е качество не само на човѣка, но и на животнитѣ, и на растенията. Срѣщате младъ момъкъ или мома, свършили университетъ, но така дигнали глава, толкова недостѫпни, като че цѣлъ свѣтъ победили. Когато Богъ създалъ комара, последниятъ извадилъ орѫжието си и махалъ надѣсно-налѣво съ него. По едно време той срещналъ единъ лъвъ въ гората, жилналъ го съ орѫжието си по носа и го повалилъ на земята. Комарътъ се възгордѣлъ и си казалъ: Виждате ли, колко съмъ силенъ? Такова голѣмо и силно животно — царь на животнитѣ, повалихъ на земята. По-нататъкь комарътъ срещналъ една паяжина и се оплелъ въ нея. Паякътъ веднага започналъ да го души. — Какъ смѣешъ да ме душишъ? Преди малко повалихъ на земята царя на животнитѣ, а ти, толкова малко сѫщество, ме нападашъ и душишъ! Преведете тѣзи символи — комарътъ, лъвътъ и паякътъ и вижте, въ какви случаи въ живота могатъ да се използуватъ тѣхнитѣ качества. Често животнитѣ, съ нѣкои характерни тѣхни чърти, се уподобяватъ на хора. Въ случая животнитѣ се взиматъ като символи. Отъ гледището на Великия свѣтъ, всѣко живо сѫщество, малко или голѣмо, е на мѣстото си. Въ цѣлокупния животъ, всѣко живо сѫщество представя такава буква, каквато е буквата въ всѣки езикъ.

Представете си, че имате нѣколко букви отъ азбуката: И, М, А, Г, Р. Какво ще правите съ тия букви, ако не знаете въ какъвъ редъ да ги поставите? — Ще се намѣрите въ голѣмо противоречие. Обаче, поставите ли ги въ нѣкакъвъ редъ, вие ще образувате една дума, която ще убеди хората въ нѣщо. Ако пишете писмо на своя приятель, въ което нареждате буквитѣ по начинъ, какъвто вие желаете, нищо нѣма да излѣзе: И М А Г Р. Наредите ли ги въ нѣкакво правилно съчетание, вие ще образувате думи, които ще ви подействуватъ или благотворно, или като киселини. Това зависи отъ начина, по който буквитѣ се размѣстватъ. Като размѣстите буквитѣ, вие сте въ състояние да образувате и киселини. Ако не знаете, какъ да постѫпвате въ живота си, тия киселини могатъ да произвеждатъ голѣми взривове. Като влѣзе въ духовния животъ, човѣкъ трѣбва да си служи съ положителната наука. Той трѣбва да знае, кѫде да употрѣбява всѣка буква, всѣки слогъ и всѣка дума. Не спазвате ли тѣзи закони и мислите, че всичко знаете, че сте завършили еволюцията си, вие сте предъ едно голѣмо отклонение отъ правия пѫтъ. —  Азъ зная много работи. — Много работи знаешъ, но още много не знаешъ. Да сготвишъ бобъ — знаешъ, но да посадишъ едно семенце въ земята, не знаешъ. Да сготвишъ нѣкакъвъ обѣдъ, знаешъ. Обаче, дойде ли въпросъ да помогнешъ на нѣкой, който страда отъ треска, не знаешъ, какъ се лѣкува треска. Ето защо, човѣкъ е дошълъ на земята, за да научи всичко, да се усъвършенствува.

Какво значи да се усъвършенствува човѣкъ? —  Самоусъвършенствуването представя велика задача за човѣка. Казвате, че Господъ е създалъ козмоса, съ всички планети и слънца. Казвате още, че слънцето и звездитѣ били създадени за времена и за години. Какво разбирате подъ думитѣ „времена и години?“ — Животътъ се проявява въ времена: въ пролѣтьта, въ лѣтото, въ есеньта и въ зимата. Понятието ,.време“ не е така просто, както нѣкои си го представятъ. Времето подразбира известни процеси, които се извършватъ въ живота. Безъ тия процеси времето остава непонятно, защото само по себе си то не може да се прояви. Отъ гледището на Божествения свѣтъ, времето се уподобява на листъ, върху който могатъ да се пишатъ различни нѣща. Отъ написаното се сѫди, кога какво е станало. Времето и пространството въ живота вървятъ заедно.

Какво представя самиятъ животъ? Нѣкои учени казватъ, че животътъ се характеризира съ движение. Въ живота има движение, но самъ той не е движение. Други учени казватъ, че дето има животъ, тамъ има и мисъль. Мисъльта дава потикъ къмъ животъ, но животътъ не е мисъль. Много качества могатъ да се припишатъ на живота, но самъ за себе си животътъ не може да се опредѣли. Какъ ще опредѣлите, какво нѣщо е метъръть? Ще кажете, че метърътъ е мѣрка за дължина. Обаче, това не е достатъчно. Има известни максими въ живота, съ които опредѣляме, мѣримъ неговитѣ прояви, но тѣзи максими не съставятъ още самия животъ. Понеже животътъ, въ своята цѣлокупность, не може да се опредѣли, ние се спираме върху максимитѣ, съ които той си служи, и ги изучаваме поотдѣлно. Запримѣръ, като дойдемъ до доброто, ние го изучаваме въ крѫга на неговата деятелность, безъ да го вадимъ отъ рамкитѣ му. Следователно, не приписвайте на доброто качества, каквито не притежава. Често казвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ, но глупавъ. Това е частично разбиране на доброто. Добриятъ човѣкъ не може да бѫде глупавъ. Доброто е основа на разумностьта. Безъ добро умътъ не може да се развива. Доброто предшествува развитието на ума. Следователно, щомъ доброто се прояви у човѣка, едновременно съ него започва да се развива ума, съвѣстьта, интелигентностьта. Срещнете ли добъръ, но глупавъ човѣкъ, тази доброта още не е истинска, не е онази доброта, която е присѫща на Божественото у човѣка. Тя е човѣшка доброта, а човѣкъ не може да взима себе си за мѣрка на нѣщата.

Сега, за да не изпаднете въ криви разбирания, вие трѣбва да изхождате отъ Божествената мѣрка на нѣщата, а не отъ човѣшката. Божествената мѣрка само е въ състояние да очъртае истинската морална физиономия на човѣка. Безъ тази мѣрка, човѣкъ би билъ склоненъ да сѫди хората за всѣка тѣхна грѣшка, за всѣко тѣхно престѫпление, безъ да подозира, че и въ него се криятъ възможности за грѣшки и престѫпления. Разликата между единъ и другъ човѣкъ се заключва само въ степеньта на възможноститѣ му. Колко хора днесъ сѫ готови да говорятъ истината? Коя млада жена би се осмѣлила да каже на мѫжа си, че харесва едикой си младъ човѣкъ? Има ли нѣщо престѫпно въ харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този или онзи; щомъ се ожени, тя вече не е свободна. — Защо? — Защото не познава истината. Само истината прави човѣка свободенъ. Тя не познава истината и не може да я изповѣда. Докато нѣщата се разбиратъ по човѣшки, вие всѣкога ще виждате престѫпления тамъ, дето не сѫществуватъ, и ще ги отричате тамъ, дето явно сѫществуватъ. Има постѫпки, които правятъ водата нечиста. Тѣзи постѫпки могатъ да се нарекатъ престѫпления. Има постѫпки, които правятъ нечистата вода чиста. Тѣ внасятъ подобрение въ тази вода. И единиятъ, и другиятъ резултатъ се виждатъ на края. Докато не е дочакалъ края на нѣщата, човѣкъ мѫчно може да се произнесе за дадена постѫпка, престѫпна ли е тя, или не. Затова е казано въ Писанието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“.

И тъй, всѣка постѫпка, която е въ състояние да накърни благородството на човѣка, да внесе известенъ наклонъ въ пѫтя на душата, му или да внесе елементъ на нечистота въ живота му, е престѫпление. Ама условията въ живота заставили човѣка да сгрѣши, да извърши нѣкакво престѫпление. Това е философия, която не оправдава човѣка. При всички условия на живота човѣкъ може да бѫде чистъ — отъ него зависи. Щомъ иска да бѫде чистъ, той може да запази чистотата си. Щомъ е чистъ въ малкитѣ си прояви, човѣкъ ще бѫде чистъ и въ голѣмитѣ. Не е ли чистъ въ малкитѣ си прояви, въ голѣмитѣ по никакъвъ начинъ не може да бѫде чистъ.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се виждатъ въ невъзможность да се справятъ съ престѫпленията и започватъ да се морализиратъ: Това не трѣбва да се прави, онова не трѣбва да се прави. — Какво трѣбва да се прави? — Разумно трѣбва да се живѣе. Въпрѣки това, когато срещнете, казва, че е свободенъ да живѣе, както той иска. — Като живѣе така, къмъ какво се стреми? — Къмъ придобиване на щастие. Питамъ: Ако човѣкъ живѣе, както иска, или както разбира, може ли да бѫде щастливъ? Споредъ мене, само онзи може да бѫде щастливъ, който живѣе споредъ рѫководството на Божия Духъ въ себе си. Божиятъ Духъ рѫководи всички хора, но всички не Го слушатъ. Тамъ е различието. Запримѣръ, въ кѫщата на единъ професоръ влиза беденъ, измѫченъ човѣкъ, който три деня не е ялъ и спалъ. Духътъ отвѫтре пошепва на професора: Прояви милосърдието си къмъ този човѣкъ. Нахрани го, дай му подслонъ да си почине. — Заетъ съмъ, имамъ да приготвямъ лекция. Това може и слугата ми да свърши. — И слугата може да свърши твоята работа, но каквото той направи, за себе си го прави. Каквото ти направишъ, само то е за тебе. Затова, прекрати работата си, нахрани този беденъ човѣкъ, дай му възможность да си почине и, като го задоволишъ, продължи своята работа. Постѫпишъ ли така, работата ти ще върви успѣшно. Трѣбва ли професорътъ да се оправдава съ това, че нѣмалъ свободно време? Той ще каже, че пише книга, въ която дава редъ максими, какъ да живѣятъ хората и какъ да се обичатъ. Това е морализиране. Какво правятъ тия учени? Като видятъ човѣкъ, които не изпълнява тѣхнитѣ максими, тѣ го считатъ за престѫпникъ. Обаче, ако се проследи тѣхниятъ животъ, тѣ ни най-малко не изпьлняватъ това, което сѫ писали. Въ това отношение моралиститѣ мязатъ на онзи свещеникъ, който проповѣдвалъ единъ день въ черковата върху стиха: „Който има две ризи, да даде едната на сиромаситѣ“. Като чула. тия думи, попадията веднага дала едната риза на мѫжа си на единъ беденъ, а другата задържала. Следъ това мѫжътъ й потърсилъ чиста риза да се лреоблѣче. — Жена, кѫде е чистата ми риза?

— Дадохъ я на единъ беденъ. Нали въ недѣля ти говори на селянитѣ, че Христосъ е казалъ — „който има две ризи, едната да даде на сиромаситѣ.“ —Това се отнася до селянитѣ, до хората, които слушатъ проповѣдьта, но не и до насъ.

Следователно, когато проповѣдва нѣкакъвъ моралъ, човѣкъ непременно трѣбва да включва въ него и себе си. Преди всичко той самъ трѣбва да бѫде образецъ. Ако проповѣдва на хората върху милосърдието, неговиятъ животъ трѣбва да имъ служи за примѣръ. Не може ли той да имъ даде примѣръ, нека намѣри другъ човѣкъ, но безъ образецъ да не проповѣдва. Всички хора не сѫ еднакво милосърдни, но едни други се допълватъ. Това се отнася не само до милосърдието, но до всички чувства и способности у човѣка. Изобщо, всички хора се намиратъ на различни степени на развтие. Нѣкой мисли, че е много способенъ. Той може да е способенъ, но способноститѣ му трѣбва да се проявятъ. Това става като храни своитѣ чувства и способности. Той ще вземе нужната храна отъ околната срѣда. Запримѣръ, за да прояви любовьта си, човѣкъ трѣбва да живѣе въ общество на хора, а не самъ. Какъ ще прояви любовьта си, ако живѣе самъ? Той ще се познае, само когато е въ общество, между много хора. Питате: Защо Богъ е създалъ свѣта? Този въпросъ е задаванъ отъ учени и философи, отъ адепти, но никой не е получилъ отговоръ — и до днесъ още остава неразрешенъ. Казвате: Ако свѣтътъ е създаденъ за Бога, ние знаемъ, че Той е съвършенъ, отъ нищо не се нуждае. — Богъ е съвършенъ, наистина, Той не се нуждае отъ залъгалки. При това, каква нужда има Той отъ хора, които непрестанно грѣшатъ? Защо трѣбва да се занимава съ тѣхъ, да ги сѫди? Щомъ е съвършенъ, защо допуща толкова несъвършени работи въ свѣта?

Това сѫ редъ въпроси, които мнозина сѫ задавали и продължаватъ да ги задаватъ. Всѣки самъ трѣбва да си отговори на тия въпроси. Азъ съмъ си отговорилъ вече, и вие трѣбва да си отговорите. Тъй както азъ съмъ си отговорилъ, никой другъ не може да си отговори. — Защо? — Тѣзи въпроси ще се разрешатъ лично, отъ всѣки едного поотдѣлно. Какво правятъ момитѣ и момцитѣ? Като се срѣщатъ, една мома си хареса единъ момъкъ и се влюбва въ него. Другъ момъкъ пъкъ харесва втора мома и се влюбва въ нея. Всѣка мома и всѣки момъкъ намиратъ своитѣ възлюбени и се чувствуватъ щастливи. Всѣка мома мисли, че нѣма другъ подобенъ на нейния възлюбенъ. Всѣки момъкъ мисли сѫщото за своята възлюбена. Право ли е това? Отъ известно гледище е право. Всѣки разрешава този въпросъ отъ лично гледище.

Тъй щото, дойдете ли до разрешаване на високи въпроси, вие трѣбва да имате нужното смирение. Безъ смирение човѣкъ не може да се развива. Виждате, че нѣкой грѣши. Не го сѫдете, но вижте причинитѣ, защо грѣши. Нѣкоя мома се кичи. — Защо? — Тя сама не се кичи, другъ нѣкой я кичи и нарежда. —  Кой е този, който я кичи? — Момъкътъ, когото тя обича. Ако тя не обичаше този момъкъ, никога не би се кичила. Въ това отношение момата е картина, а момъкътъ — художникъ, който рисува картината. Каквото пожелае художникътъ, това рисува: днесъ пожелае да тури едно цвѣтенце на главата й, утре — едно перце и т. н. Докога ще продължава това? — Докато художникътъ завърши картината. Щомъ я завърши, той не туря вече никакви краски върху нея. — Кога художникътт счита картината си завършена? — Когато я продаде. Щомъ момата се ожени, тя не е нищо друго, освенъ продадена картина.

Питамъ: Защо картинитѣ трѣбва да се продаватъ, т. е. защо хората трѣбва да се женятъ? Споредъ мене, докато човѣкъ не разреши въ себе си въпроса за женитбата, той не трѣбва да се жени. Ако не разреши този въпросъ правилно, и да се ожени, както е влѣзълъ въ бракъ, така ще излѣзе. Преди грѣхопадането женитбата е представяла посвещение. Тогава човѣкъ се е училъ. Днесъ, следъ женитбата, мѫжътъ или жената изпълняватъ роля на сѫдебенъ следователь: Защо си облѣкълъ дрехата си така? Защо шапката ти не е турена, както трѣбва? Защо не си се вчесалъ на пѫтъ въ срѣдата и т. н.? — Това не е никаква женитба. Женитбата подразбира свързване на две души съ противоположни способности и дарби. Женитбата подразбира срѣща на две души, лице съ лице, за да може истината да се изяви между тѣхъ. Мжжътъ и жената сѫ две огледала, въ които човѣкъ може да се оглежда. Като се оглежда, човѣкъ вижда своето вѫтрешно отражение — мирътъ. Тогава той си казва: Защо съмъ се толкова навѫсилъ? Защо съмъ свилъ вежди? Когато навѫси веждитѣ си, човѣкъ мисли. — Защо? — Защото е недоволенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Недоволниятъ трѣбва да намѣри причината за своето недоволство и да я премахне. Нѣкой се погледне въ огледалото, не е доволенъ отъ себе си — липсва му нѣщо. Другъ пъкъ пише нѣщо, но и той е недоволенъ, защото хората щѣли да го критикуватъ. Трети е недоволенъ отъ себе си, иска да бѫде добъръ къмъ всички: къмъ Бога, къмъ ангелитѣ и къмъ хората. Никой човѣкъ не работи и не живѣе за себе си. Съ слизането си на земята, човѣшката душа влиза въ съприкосновение съ Божия Духъ, както майката влиза въ съприкосновение съ детето си. За детето майката представя Божествения Духъ. И квачката се грижи за пилетата си, както майката за своето дете. Значи, дето и да се обърне човѣкъ, навсѣкѫде въ живота си срѣща Божественото, което работи, подига всѣко живо сѫщество.

Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие ще имате ясна представа за тѣхь и ще вървите напредъ, безъ да се спъвате. Така само ще освободите ума си отъ излишенъ товаръ. Когато влизате въ спасителна лодка, колко багажъ ви е нуженъ? — Малко, и то най-сѫщественото. Сѫществено за васъ е това, което можете да вземете съ себе си въ лодката. Вънъ отъ него всичко друго е излишно. Нужни ви били дрехи, шапки, обуща, покѫщнина. — Всичко това е за свѣта. За васъ е нуженъ най-малкиятъ багажъ, безъ който не можете. Днесъ сте въ парахода, но утре ще получите призовка, съ която ще ви поканятъ да заминете за невидимия свѣтъ. Тамъ ви чакатъ на ауденция, да дадете отчетъ за всичко, което досега сте направили. Сериозна работа е това! Който е готовъ съ отчета си, той ще се радва, че го викатъ за онзи свѣтъ.

Страшно нѣщо е заминаването на човѣка за онзи свѣтъ! Голѣмъ страхъ, голѣмо треперене ще бѫде. Като се явите на ауденция при Бога, Той нѣма да ви сѫди, но ще ви помогне да отдѣлите сѫщественото отъ несѫщественото. Да се явите на тази ауденция, това значи да изпитате Любовьта Божия върху себе си. Той ще изпрати красива, огнена колесница, придружена отъ два ангела, да ви вземе. Тѣ ще ви дигнатъ съ честь и слава отъ земята. Вие ще оставите на земята кожуха си и всичко несѫществено, а ще вземете съ себе си само сѫщественото. — Горкиятъ човѣкъ! — отиде си. — Никѫде не е отишълъ, но дойде огнена колесница, която го задигна съ слава и величие. Ще кажете, че това се отнася до светиитѣ. — Нима светиитѣ не сѫ хора? И тѣ сѫ хора, но сѫ изпълнявали волята Божия. Тѣ напълно сѫ прилагали Божиитѣ закони.

За ученицнтѣ на окултната школа има една опасность: Тѣ могатъ да умратъ отъ преизобилие, отъ пресищане, отъ преяждане. Окултнитѣ ученици сѫ голѣми гастрономи. Тѣ искатъ да разрешатъ всички житейски въпроси: какъ е създаденъ свѣтьтъ, причинитѣ за злото, реаленъ ли е животътъ, какъвъ е неговиятъ смисълъ и т. н. Вследствие на тази голѣма алчность за знания, тѣ преяждатъ, разстройватъ стомаха си. За да задоволятъ този свой ламтежъ, тѣ се натъкватъ на редъ противоречия. Тѣ трѣбва да знаятъ, че това, което е необходимо за коня или за вола, не е необходимо и за човѣка. Копитата на коня и рогата на вола не сѫ нужни за човѣка. Коньтъ се хвали съ копитата си, че може да рита, да се брани отъ външни нападения. Волътъ се хвали съ рогата си. Той казва: Който не се съобразява съ моята философия, той ще опита рогата ми. Съ тѣхъ лесно се разрешаватъ и най-мѫчнитѣ задачи. Идете при нѣкой овчарь да видите, какъ сѫ наплашени овцетѣ. Достатъчно е да се яви срещу тѣхъ нѣкой бикъ, за да се разпръснатъ веднага. Щомъ видятъ нѣкое животно съ рога, тѣ му отстѫпватъ първото мѣсто. Значи, рогитѣ сѫ славата на вола, на бика. Волътъ, бикътъ минаватъ за велики сѫщества, благодарение на рогитѣ, които навсѣкѫде имъ отварятъ пѫть. Ето защо, когато нѣкои казватъ, че имъ е все едно, дали ще предприематъ известна работа, или не, защото и въ единия, и въ другия случай рогитѣ имъ нѣма да паднатъ, тѣ искатъ да представять силата и респекта на рогитѣ.

Сега, става ли въпросъ до символитѣ въ природата, или до примѣритѣ, които ви изнасямъ отъ живота, вие трѣбва да ги тълкуваге правилно. Всѣки примѣръ, всѣки символъ представя ядка на една Божествена идея. Всѣки символъ, правилно изтьлкуванъ, внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Всѣки примѣръ, добре изтълкуванъ, свързва човѣка съ невидимия свѣтъ, както радиото го свързва съ всички хора на земята. Щомъ бутнете ключоветѣ на радиото, вие веднага се свързвате съ всички страни по свѣта. Каквото представятъ ключоветѣ на радиото, такова нѣщо представятъ човѣшкитѣ способности. Бутнете ли една отъ способноститѣ му, той се свързва вече съ съответни сили и енергии въ природата. Тѣзи енергии пъкъ го свързватъ съ известни области на духовния свѣтъ. Разработването на една способность у човѣка представя отваряне на единъ прозорецъ къмъ обширния свѣтъ. Колкото повече прозорци има човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ му за прогресиране, за правилно разбиране. Кривото разбиране на нѣщата отклонява човѣка отъ правия пѫть. А всѣко отклоняване създава страдания и мѫчнотии на човѣка.

Сега ще прочета 4. глава отъ I. Петрово Послание, като примѣръ на тогавашнитѣ разбирания. Като го прочетете, ще видите разликата между тогавашното и сегашното раз-биране на нѣщата.

„И тъй, понеже Христосъ пострада за насъ по плъть, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль, защото пострадалиятъ по плъть-престаналъ е отъ грѣха“. (—1 ст.). — Значи, следъ като страда, човѣкъ престава да грѣши.

„За да живйе презъ останалото по плъть та време, не вече по человѣчески похоти, но по БоТкията воля“. (— 2 ст.) — Когато страданията престанатъ, и човѣкь научи уроцитѣ си отъ тѣхъ, той започва да живѣе разумно, т. е. по Божията воля.

„А свършването на всичко е приближило“. (— 7 ст.) — Ако свършването, т. е. краятъ на лошото въ свѣта бѣше наближилъ преди две хиляди годиии още, когато апостолитѣ сѫ живѣли, какво може да се каже днесъ? Днесъ ние сме още по-близо до края на злото.

„И тъй, разумно живѣйте и трезвени бѫдете въ молитвитѣ“. (— 7 ст.).

„А преди всичко имайте усърдна любовь помежду си, защото любовьта ще покрие множество грѣхове“. (— 8 ст.). — Защо трѣбва да любя? — За да се покриятъ множество отъ твоитѣ грѣхове. Любовьта не е етикетъ. Тя изкупва грѣховетѣ на хората. Праведниятъ трѣбва да люби, за да изкупи, както своитѣ грѣхове, така и тия на своитѣ ближни. Богъ ни люби пъкъ, за да ни спаси.

„Бивайте едни къмъ други гостолюбиви, безъ роптание“. (— 9 ст.). — За да се каже на нѣкой човѣкь, че трѣбва да бѫде гостолюбивъ, това показва, че той не е гостолюбивъ. Сѫщото се отнася и за васъ. Бѫдете и вие гостолюбиви, както и Богъ е гостолюбивъ.

„Блажени сте, ако ви укоряватъ за името Христово, защото Духътъ на славата и на Бога почива на васъ; отъ къмъ тѣхъ се хули, а отъ къмъ васъ се прославя“.(— 14 ст.) — Ако и васъ хулятъ за името Христово, издържайте. Нека ви хулятъ така, че да ви изправятъ. То е за изпитание. Когато грѣшнитѣ хулятъ праведния, и тѣ се изправятъ. По този начинъ праведниятъ помага на грѣшнитѣ. Когато грѣшниятъ постоянно държи въ ума си единъ праведенъ, последниятъ го изправя и подига. Не е лесно човѣкъ да издържа хулитѣ на грѣшнитѣ хора. Геройство се изисква за това. Само възрастниятъ може да издържа хулитѣ на грѣшнитѣ хора. Това не е за деца.

Прочетете и вие това Послание и вижте, кѫде се различава отъ сегашнитѣ разбирания на хората. Това Послание е писано приблизително преди две хиляди години. Сега сме 1928 година, значи, оставатъ още 72 години, за да се изпълнятъ цѣли две хиляди години. Ако апостолъ Петъръ живѣе днесъ, какво Послание би написалъ? Нека нѣкой отъ васъ, братъ или сестра, се опита да напише едно Послание. Ако не можете да напишете ново Послание, преведете четвъртата глава отъ I. Петрово Послание на съвремененъ езикъ, споредъ степеньта на съзнанието на сегашния човѣкъ. Който се наеме съ тази работа, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Вѣрващитѣ ще приематъ Посланието му, както е предадено; невѣрващитѣ, особено ония, които иматъ силно критически умъ, ще го подложатъ на голѣма критика.

И тъй, да се върнемъ пакъ къмъ първия стихъ на прочетената глава, да видимъ, какъ може да се преведе на сегашенъ езикъ. „Понеже Христосъ пострада за насъ по плъть, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль“. — Съ други думи казано: Понеже едно време Христосъ пострада, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль, т. е. пригответе се въ мисъльта си, че и вие ще страдате. Такова е положението днесъ. Обаче, следъ време, когато човѣчеството престане да грѣши, и страданията ще престанатъ. И тогава, като дойде Христосъ втори пѫть на земята, нѣма да страда вече. Всички хора ще Го посрещнать въ слава и величие. Тогава първиятъ стихъ на това Послание ще бѫде преведенъ по новъ начинъ, съ следнитѣ думи: Понеже Христосъ дойде на земята въ слава и величие, и учението Му се прие отъ всички, и вие ще ходите въ слава и величие. Ако Христосъ се радва, и вие ще се радвате. Каквото Христосъ носи въ себе си, и вие трѣбва да имате сѫщото. Когато дойде на земята, Христосъ ли пожела да страда, или други Му наложиха страданията? Той направи опитъ да заобиколи страданията, но видѣ, че сѫ неизбѣжни и доброволно ги прие. Той имаше ученици, които можаха да Го запазятъ, но трѣбваше да се изпълни волята Божия. Той казваше: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Ако Христосъ, Който бѣше Учитель, пострада по плъть, колко по-голѣма е вѣроятностьта вие да страдате. Затова, пригответе се въ мисъльта си, защото и вие ще страдате.

Какво трѣбва да правите, когато дойдатъ страданията и за васъ? — Свържете се съ Христа. Само страдащитѣ хора могатъ да се разбиратъ. Който се е радваъ, само той може да разбере радващия се. Значи, страдащиятъ разбира страдащия; който се радва, само той разбира радостьта на своя ближенъ. Затова, именно, казватъ, че богатиятъ не може да влѣзе въ положението на бедния; и бедниятъ не може да влѣзе въ положението на богатия. Тѣ едни други не си вѣрватъ. Когато нѣкой не ви разбира, не влиза въ положението ви, причината за това е, че той нѣма сѫщата опитность. Нѣкой се оплаква, че скръбьта му е голѣма. — Защо скърби? — Направилъ е нѣкаква грѣшка, или нѣкакво престѫпление, и последствията го измѫчватъ. Причината за скръбьта му не е голѣма, но болката, която му се причинява, е голѣма. Колкото по-високо стои човѣкъ въ духовно отношение, толкова по-голѣми сѫ страданията му. Нѣкой светия миналъ покрай единъ беденъ човѣкъ и не обърналъ внимание на него. Щомъ замине, той започва да се измѫчва, защо не го е погледналъ. Философътъ минава покрай стотици бедни, страдащи, безъ да се спира предъ тѣхъ, безъ да ги погледне, но не страда. — Защо? — Отъ светията се изисква много повече, отколкото отъ философа. Светията знае. че Богъ се проявява чрезъ бедния, като презъ фокусъ, и той трѣбва да се спре предъ него, да го запита за положението му и тогава да си замине. Това значи, че той е поздравилъ Бога. Бедниятъ се намира въ трудно положение, и светията трѣбва да го подкрепи. Не изпълни ли това, той не е изпълнилъ волята Божия. Че не е видѣлъ бедния, че билъ заетъ — нищо. не го извинява.

И тъй, който върви въ Божествения пѫть, той трѣбва да има абсолютно чиста мисъль, да остави настрана всички материални предприятия. За да издържи на това, той трѣбва да се стреми къмъ Бога като къмъ слънце. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се откаже отъ благата и радоститѣ на живота. — Не, той трѣбва да знае, че придобиването на тия блага и радости се обуславя отъ стремежа му къмъ Бога. Най-малкото отклоняване на човѣка отъ правия пѫтъ е свързано съ загубване на неговата радость. Ще каже нѣкой, че се е молилъ на Господа, че мислилъ за Него и въ резултатъ, не само че нищо не е получилъ, но изгубилъ и това, което ималъ. — За да изгуби човѣкъ и онова, което има туй показва, че нито молитвата му, нито мисъльта му сѫ били такива, каквито трѣбва. Молитвата на човѣка трѣбва да бѫде като тази на детето, което познава майка си. Както детето пристѫпва къмъ майка си съ всичката си простота и свобода, така и човѣкъ трѣбва да пристѫпва къмъ Бога. Не е правилно човѣкъ да пристѫпва къмъ Бога съ страхъ. Кога детето се страхува отъ майка си и отъ баща си? — Когато грѣши и не върши тѣхната воля. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато не върши волята Божия, той се страхува отъ Бога. Щомъ върши волята Му, никакъвъ страхъ не изпитва. Ако сгрѣши предъ Бога, човѣкъ трѣбва да се изповѣда, да каже истината, както си е, и да помоли Бога да му даде време, да изправи погрѣшката си. Представете си, че единъ ученикъ цѣла година бѣга отъ училище, не учи уроцитѣ си и на края показва слабъ успѣхъ. Трѣбва ли той да обвинява учителитѣ, другаритѣ си, за да оправдае своя слабъ успѣхъ? — Не, като види труда и разходитѣ на родителитѣ си около него, той трѣбва да се разкае и да ги помоли да му помогнатъ и следната година, за да изправи погрѣшката си. Ако започне усърдно да учи, да посещава училище, родителитѣ му ще бѫдатъ доволни отъ него и ще кажатъ: Има нѣщо добро въ нашето дете. Радваме се, че изправи погрѣшката си.

Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че всички имате слаби бележки въ училището, но трѣбва да работите, да ги поправите. Колкото и да криете двойкитѣ си, както правятъ ученицитѣ отъ обикновенитѣ училища, тѣ все ще се видятъ. Ще кажете, че правите усилия да изправите слабитѣ си бележки. — Не е вьпросъ въ усилията. Придобиване на знание, както и изпълнение на волята Божия, не се постига подь влияниего на страха или насилието. Всичко това се постига при приложение на великия законъ на любовьта. Отъ всички се иска изпълнение на воляга Божия отъ любовь. Да изпълнимъ волята Божия, това е най-малкото, което можемъ да направимъ заради Господа. Той мисли за всички сѫщества и на всички изпраща своето благословение. Нѣкои казватъ, че Господъ ги е забравилъ. Споредъ мене, който мисли, че Богъ го е забравилъ, това показва, че той е забравилъ Господа. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ“. Това значи: търсете Бога въ момента, когато е близо до васъ, когато минава покрай вась. Този моментъ може да е кратъкъ, но вие трѣбва да бѫдете будни, да приемете благото и милостьта, които Богъ отправя къмъ васъ. Това, което научите въ този моментъ, ви е достатъчно. То ще внесе въ душата ви миръ, радость, стремежъ къмъ знание и свѣтлина, къмъ истина и свобода.

Като ученици, отъ всички се иска приложение: ако сте писатель, приложете новото въ вашата поезия; ако сте художникъ, приложете новото въ художеството; ако сте музикантъ — въ музиката; ако сте готвачъ — въ готвенето. Каквато работа и да вьршите, въ всичко прилагайте идеитѣ на новото учение. Новото учение се характеризира съ даване: ако имашъ два чифта обуща, дай единия отъ тѣхъ на бедния си приятель; ако имашъ два костюма, дай единия на нѣкой беденъ човѣкъ. Каквото правишъ, на никого не казвай. За миналото, било то добро или лошо, не говори. Говори само за настоящето. Достатъчно е да тропнешъ само съ прѫчицата си, за да разбератъ хората, че ще имъ дадешъ нѣщо, за да дойдатъ веднага да те слушатъ. Мнозина се оплакватъ, че никой не ги слуша. — Много естествено. Тѣ не даватъ на никого нищо. Я отворете тенджеритѣ си и започнете да раздавате, да видите, нѣма ли хората да ви слушатъ. А така, предъ празни тенджери, кой ще остане да ви слуша?

И тъй, желая на всѣки отъ васъ да вземе съответна длъжность, която да отговаря на вѫтрешното му разположение. Кой каквото желае — готвачъ, градинарь, поетъ,. писатель, ученъ. философъ, свещеникъ—такъвъ да стане. Важно е да изпълни работата си споредъ духа на новото учение. Ако писательтъ описва живота, да го представи такъвъ, какъвто е въ действителность — нито украсенъ, нито мраченъ. Изнасяшъ една опитность — изнеси я така, както си я преживялъ, безъ никакви преувеличения или намаления.

Като четатъ разни философски и научни книги, хората започватъ да се влияятъ отъ идеитѣ на дадени автори и се запитватъ, защо Господъ не оправи свѣта? И като филолософствуватъ известно време, най-после казватъ: Когато Христосъ дойде втори пѫтъ на земята, тогава свѣтътъ ще се оправи. — Защо трѣбва да чакате идването на Христа по време и пространство, когато Той всѣки моментъ може да влѣзе въ вашитѣ умове и сърдца? Едно топло чувство въ сърдцето ви и една свѣтла мисъль въ ума ви не сѫ нищо друго, освенъ идването на Христа у васъ. Не очаквайте нѣщата да ставатъ по буква. На чие сърдце и на чий умъ Христосъ не е похлопвалъ? Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото Христосъ да не е посетилъ, но малцина сѫ Го приели. Нѣкои очакватъ да ги взематъ съ колесница, впрегната съ два ангела. И това е възможно, но при изключителни случаи. Важно е човѣкъ да чуе хлопането на Христа и да Му отвори, а по-нататъкъ, какъ ще го взематъ, това не е негова работа. Христосъ живѣе вече въ всѣки човѣкъ, въ душата на когото любовьта работи, и въ ума на когото новата мисъль прониква. Безъ Божията Любовь и безъ новата мисъль въ себе си, човѣкъ не може да разбере живота, нито може да постигне щастието. Какво по-голѣмо щастие отъ това да обичате нѣкого? Щастлива е майката, когато обича детето си и когато то я обича. Щастлива е майката, когато детето е добродетелно и разумно. Да имате една добродетель въ себе си, това значи да имате любещо и разумно дете. На такава добродетель може напълно да разчитате. Тя е устойчива, както сѫ устойчиви колонитѣ въ едно солидно циментово здание. Видите ли, че колонитѣ на това здание се клатятъ, вие не можете да разчитате на неговия подслонъ.

Следователно, човѣкъ може да разчита само на Божественото въ себе си, като на нѣщо устойчиво, неизмѣнно. Може да се разчита на обещанието само на онзи човѣкъ, у когото Божественото се е пробудило. Той е готовъ на всѣкакви услуги, на всички жертви. Молитвата на този човѣкъ всѣкога се чува. Нѣкой казва, че съ часове се моли на Бога, но не получава отговоръ на молитвата си. — Истинската молитва не се заключава въ много молитви и въ много часове. Важно е, какво е съдържанието на молитвата. Каква молитва е тази, която е пълна съ оплаквания и роптания срещу сѫдбата? Когато се моли, човѣкъ се свързва съ общество отъ свѣтли, възвишени сѫщества, които го слушатъ и хроникиратъ всѣка негова дума. Той е изложенъ като предъ фотографически апаратъ. Молитвата не е нищо друго, освенъ свързване на човѣшката душа съ Бога, при което човѣкъ изправя погрѣшкитѣ си и благодари за всички блага, които всѣки день получава. Щомъ види портрета си, той лесно се корегира. Не може ли да види своя портретъ, човѣкъ е слѣпъ още и трѣбва да прогледа. Слѣпиятъ трѣбва да се моли, да дойде Христосъ при него и да отвори очитѣ му. Когато Христосъ, т. е. любовьта дойде при човѣка и се докосне до очитѣ на неговото съзнание, на неговия духъ, на неговата душа, той моментално ще прогледа и ще почне да слави Бога. Който иска да прогледа, той трѣбва да приложи новото учение въ своя животъ. Той трѣбва да започне отъ малкото и постепенно да върви къмъ голѣмото. Малкитѣ добродетели сѫ за предпочитане предъ голѣмитѣ. Никой Учитель, никой светия, никой адептъ не се е подигналъ съ желанието си да придобие голѣми добродетели. Малкитѣ добродетели подигатъ човѣка, а не голѣмитѣ. Малкитѣ добродетели правятъ човѣка великъ.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, какво нѣщо е молитвата и какъ да се молите. Като говорите, трѣбва да знаете, какво да говорите. Изобщо, каквото правите, всичко трѣбва да минава презъ вашия умъ и сърдце едновременно, защото у човѣка има хубави работи, но има и лоши, отъ които самъ трѣбва да се пази. Лошото трѣбва да се изкорени и да се изхвърли навънъ. Човѣшката душа трѣбва съвършено да се изчисти, да се освободи отъ всички плѣвели. — Голѣми сѫ страданията ни. — Колкото и да сѫ голѣми страданията ви, не сѫ по-голѣми отъ Христовитѣ. Щомъ Христосъ страда, и вие ще страдате. Като минете веднъжъ презъ страданията, втори пѫть нѣма да минавате. Щомъ веднъжъ сте минали или минававате презъ сиромашията, невежеството. безсмислието, втори пѫтъ нѣма да минете. Нѣщата въ природата никога не се повтарятъ. Щомъ излѣзете отъ мѫчнотиитѣ на живота, ще влѣзете въ новия животъ — животъ на радость, веселие, щастие, блаженство.

„Въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль“. — Съ коя мисъль? — Че първо ще страдате, а после ще влѣзете въ новия животъ, въ който царува любовьта. Това трѣбва да бѫде вашето разбиране и къмъ него да се стремите. Не се подавайте на чужди мисли, дошли по влияние на ваши приятели, съ които дружите. До вчера си се молилъ, обличалъ си се чисто, спретнато и току изведнъжъ казвашъ: Не искамъ да се моля, не искамъ да се обличамъ. И безъ молитва може, и безъ обличане може. — Това е влиянието на нѣкой мързеливъ човѣкъ, който не иска да се моли, не иска да се учи, да се облича. Пазете се отъ влиянието иа обикновенитѣ хора. Свържете се съ добритѣ хора, съ мисъльта на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Турцитѣ казватъ: „Добро е човѣкъ да гледа красивото въ свѣта“. Казвамъ: Добро е човѣкъ да люби. Любовьта е добродетель. Който не люби, той не може да бѫде добродетеленъ.

Любовьта е начало на добродетельта. Вложете въ себе си мисъльта: Да любишъ, това е начало на добродетельта; да любишъ, това е начало на новия животъ; да любишъ, това е поставяне първия камъкъ на Божествената сграда. Да любишъ, това значи да съградишъ въ душата си храмъ, въ който Богъ да обитава. Този храмъ сѫществува на небето, но той трѣбва да се материализира и на земята. За този храмъ, именно, говори и Христосъ: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто, та кѫдето съмъ азъ, тамъ да бѫдете и вие“. Има нѣща, които на земята не сѫ завършени, но трѣбва да се завършатъ. Щомъ се завършатъ, ще ви се подпише паспорта, ще ви дадать свободенъ билетъ за далечната Ханаанска земя, въ която царува любовь, щастие и животъ. Който не е завършилъ работата си, той нѣма да получи паспортъ за напущане на земята. Преждевременно никой не може да замине за Ханаанската земя.

И тъй, работете съ любовьта като начало на добродетельта. Никога не се подавайте на влиянието на чужди мисли, дошли отвънъ нѣкѫде. И вие не налагайте своитѣ убеждения на хора, които не сѫ готови. Ако имъ се наложите, вие ги излагате на опасность. Всѣко пиле трѣбва да излѣзе отъ черупката точно на времето си. Щомъ прилагате любовьта въ живота си, това е приложение на новото учение. За да видя, какъ го прилагате, азъ ще посетя гостилницитѣ ви, домоветѣ ви, научнитѣ ви кабинети, лабораториитѣ ви, беседитѣ ви, и ако видя новото, ще остана между васъ; ако нищо ново не намѣря, ще взема шапката си и следъ две хиляди годиии пакъ ще ви посетя. Две хиляди години представятъ два Божествени дни. Ако въ продължение на две хиляди години хората не можаха да приложатъ Христовото учение, ще имъ трѣбватъ още две хиляди години. Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между хората?“

Богъ е опредѣлилъ на човѣка хиляди години, за да свърши възложената му работа. Обаче, отъ него зависи да я свърши и за по-малко време. Той може да я свърши за единъ месецъ, или за единъ день. Ако я свърши по-рано, останалото време ще помага на ближнитѣ си. Така постѫпватъ Учителитѣ. Когато нѣкой Учитель дойде на земята, той свършва работата си за единъ день, а останалото врема помага на хората, учи ги, лѣкува ги. Той се интересува отъ всичко. Сѫщото правете и вие. Учете по-малкитѣ отъ васъ. — Ама тѣ не разбиратъ. — Като имъ обясните нѣщата отъ гледището на новата свѣтлина, тѣ непременно ще ви разбератъ. Ако сте носители на Божественото, Божието благословение ще дойде върху васъ. Соломонъ е казалъ: „Нѣма нищо ново на земята“. Това е едната половина. Азъ добавямъ: „Нѣма и нищо старо на земята“.

— Защо? — Защото е казано: „Богъ твори новото въ свѣта“.

Дръжте въ умоветѣ си мисъльта: Любовьта е начало на добродетельта. Търсете любовьта въ себе си, а не вънъ отъ себе си. Докато търсите любовьта у хората, а не въ себе си, вие всѣкога ще бѫдете изложени предъ голѣми противоречия и разочарования. Докато не видишъ любовьта въ себе си, въ другитѣ хора никога нѣма да я видишъ. Следователно, търсишъ ли красивото въ живота, въ себе си го търси. Търсишъ ли правдата, въ себе си я търси. Приложи любовьта въ живота си, ако искашъ да се освободишъ отъ всички противоречия. Нѣкой те обидилъ, и ти отивашъ при Бога, молишъ се за едно, за друго, но обидата седи въ сърдцето ти, измѫчва те. — Защо? — Защото ти си я пусналъ толкова дълбоко въ себе си, че образътъ на Бога съвършено се е закрилъ. Изхвърлете обидата отъ сърдцето си и така се явете предъ Бога. Всички обиди, всички недоразумения, всички страдания сѫ отъ захарь. Предъ лицето на Бога всичко се топи, всичко се разтваря. — Еди-кой си ми каза, че съмъ неспособенъ. — Какво лошо има въ това? Тури запетая следъ частицата „не“ и ще стане: не, способенъ съмъ. Запетаята спасява положението. Кажатъ ли ви нѣщо отрицателно, турете запетая следъ частицата „не“. Искате ли вие да кажете нѣщо отрицателно, турете запетая следъ частицата „не“, и всичко лошо ще се превърне въ добро. Казвашъ на нѣкой човѣкъ: Невнимателенъ човѣкъ си! Помисли малко, не бързай, тури мислено запетая следъ частицата „не“ и кажи: Не, внимателенъ човѣкъ си. Това значи Божественъ езикъ, Божественъ говоръ. Такъвъ е езикъгъ на любовьта, който преврьща злото въ добро, мракътъ — въ свѣтлина.

„В ъ  с в ѣ т л и н а т а  н а  Б о ж и я  Д у х ъ и м а  ж и в о т ъ  и  м и р ъ“.

*

35. Лекция отъ Учителя,

държана на 4 юлий, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...