Jump to content

1928_06_20 Задна стража,


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗАДНА СТРАЖА.

Т. м.

Р а з м и ш л е н и е.

Напишете на дъската думитѣ „татко, баща, отецъ“ и мислете върху тѣхъ, да схванете вѫтрешния имъ смисълъ, вѫтрешното имъ съдържание. Какъ мислите, едно и сѫщо ли е съдържанието на тѣзи три думи? Ако зададете този въпросъ на нѣкой професоръ по филология, той ще започне да ги анализира и ще дойде до нѣкакво заключение. Ако съдържанието и смисълътъ на тия думи сѫ еднакви, нѣмаше защо да сѫществуватъ три различни думи за едно и сѫщо понятие. Веднъжъ сѫществуватъ, това показва, че между тѣхъ, като понятия, сѫществува и външно, и вѫтрешно различие. Както тоноветѣ се различаватъ по между си: по височина и по интенсивность, така сѫщо се различаватъ думитѣ „татко, баща и отецъ“. За да опредѣлите, коя отъ тритѣ думи има най-голѣма височина и интенсивность, вие трѣбва да имате точна мѣрка, съ която да си служите, като съ ключъ.

Като мислите върху тритѣ думи, вие ще се домогнете до новъ начинъ на разсѫждение. Като се спирате върху буквитѣ, съ които се пише всѣка една отъ даденитѣ думи, вие ще разберете тѣхното съдържание и смисълъ. Запримѣръ, думата „татко“ започва съ буквата „Т“, която е знакъ на противоречие, на препятствие на физическия свѣтъ. Тази буква се проявява само въ материалния, въ физическия стѣтъ. Думата „баща“ започва съ буквата „Б“. Нѣкои пророци наричатъ Бога свой Баща. Като казватъ за себе си, че сѫ говорили съ Баща си; тѣ иматъ предъ видъ Бога. Буквата „Б“ представя духовния свѣтъ. Тя е семе, посадено въ земята и дава първа издънка, първа проява на живота. Животътъ пъкъ се изявява чрезъ духовния свѣтъ. Дето има животъ, тамъ има духъ, тамъ е духовното. Думата „Отецъ“ започва съ буквата „О“ — мѣрка на всички нѣща. Когато иска да създаде една вселена, Богъ начъртава единъ крѫгъ, т. е. опредѣля границитѣ на тази вселена. Буквата „О“ съдържа възможноститѣ, до които човѣшкото съзнание може да достигне. Значи, отъ тритѣ дадени думи, първитѣ две започватъ съ съгласни букви, а третата — съ гласна. Отъ началнитѣ букви на тѣзи думи се образува думата „тоб“, която означава сѫщество, което граби. Може да се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене съ игла, а на английски означава „двама“. Значи, двама души могатъ да направятъ нѣщо. Тъй щото, за да ушие нѣщо, човѣкъ непременно трѣбва да има бодъ, игла, шило. Безъ шило, безъ игла и най-опитниятъ шивачъ не може да ушие.

И тъй, като разглеждате буквитѣ, отъ които сѫ съставени думитѣ, вие ще се домогнете до вѫтрешното съдържание на думитѣ, а сѫщо и до тѣхния смисълъ. Всѣка дума е съставена отъ букви, които се подчиняватъ на известни закони. Можете ли да кажете, коя е първата дума. съ която българскиятъ народъ е започналъ своето сѫществуване? Не можете. Това знае само онзи, у когото висшето съзнание е пробудено. По употрѣбата на едни или други думи, може да се каже, кой човѣкъ, кѫде живѣе — на физическия, въ духовнияили въ Божествения свѣтъ. Когато нѣкой човѣкъ употрѣбява думата „татко“, това подразбира, че той е живѣлъ на физическия свѣтъ и е заминалъ вече за другия свѣтъ. Дали този човѣкъ е билъ на земята царь, князъ, министъръ, това не е важно. Отъ онзи свѣтъ погледнать, той е подобенъ на всички хора, които сѫ на еднаква степень на развитие. Въ духовния свѣтъ, а още повече въ Божествения, никакви титли не сѫществуватъ. Тамъ сѫществуватъ други имена, за които хората нѣматъ никаква представа. Не само хората, но и ангелитѣ не знаятъ, какво сѫществува въ висшитѣ свѣтове.

Мнозина се хвалятъ, че сѫ говорили съ Татко си, т. е. съ Бога. — Щомъ сѫ говорили съ Бога, тѣ сѫ учени хора. Тогава нека кажатъ, колко звезди има въ нашата слънчева система. Тѣ ще кажатъ, че не знаятъ. Ако отидете при нѣкое малко овчарче и го запитате, колко овце, говеда, или коне има баща му, то ще ви отговори. Ако го питате, колко братя и сестри има, и на този въпросъ ще ви отговори. Какъ е възможно малкото овчарче да знае всичко, което го питатъ, а ти, голѣмиятъ човѣкь, който си говорилъ съ Бога, да не знаешъ, колко звезди има въ нашата слънчева система, колко добри и лоши хора има на земята, колко ангели има на небето?

Като се говори за добри и лоши хора, ние разбираме две противоположни движения: едното движение е надолу, а другото —  нагоре. Стремежътъ на лошия човѣкъ е надолу, къмъ земята, а на добрия — нагоре, къмъ Бога. Отъ това гледище, ние не можемъ още да наречемъ добъръ човѣкъ онзи, който е направилъ нѣкакво добро. Ако този, който прави добро, е добьръ човѣкъ, тогава и касапинътъ, който храни и гои своитѣ овце, ще излѣзе добъръ човѣкъ. Каго храни говедата и овцетѣ си, той се рѫководи отъ мисъльта да ги угои, че като ги заколи, да продаде месото имъ по-скѫпо, повече да спечели отъ тѣхъ. Добриятъ човѣкь се опредѣля отъ правилното движение. Той може да слиза и да се качва, той може да върви напредъ и назадъ, налѣво и надѣсно, но всѣкога е добъръ, понеже стремежътъ му винаги е насоченъ нагоре. Който се стреми къмъ центъра на земята и се отдалечава отъ Бога, каквито добрини да прави, той не може да мине за добъръ човѣкь, понеже користолюбието прониква въ неговитѣ стремежи.

Сега, като разсѫждаваме върху доброто и злото, нѣкои се обезсърдчаватъ и казватъ, че не сѫ добри хора. Добриятъ и лошиятъ човѣкъ се опредѣлятъ отъ посоката на своето движение. Докато се движи нагоре, човѣкъ не трѣбва да се безпокои, нито да се самокритикува. — Ама не се движа бързо. — Върви и не спирай въ пѫтя си. — Погрѣшки правя. — Изправяй погрѣшкитѣ си и продължавай своя пѫтъ. Когато видниятъ музикантъ, художникъ или писатель направи нѣкаква погрѣшка, той не се спира да се извинява, но изправя погрѣшката си и продължава да върви напредъ. Всѣка погрѣшка може да се изправи. Какво струва на виртуоза да изправи погрѣшката си? Ако тоноветѣ на музиката не сѫ правилни, причината за това може да бѫде или въ лѫка, или въ струнитѣ на цигулката или въ друга нѣкоя нейна часть. Обаче, ако първиятъ моментъ тоноветѣ не сѫ правилни, следниятъ моментъ могатъ да се изправятъ.

За да дойде до положение да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да мисли, да разсѫждава право. Като разсѫждава правилно, той ще има ясна представа за думитѣ „татко, баща и отецъ“. Думата „татко“ подразбира онзи, който те е родилъ на земята. Думата „баща“ подразбира онзи. който те е родилъ въ духовния свѣтъ. Апостолъ Павелъ казва на своитѣ последователи: „Азъ ви родихъ“. Той говори за духовно, а не за физическо раждане. Отецъ пъкъ е Онзи, Който е далъ възможность на човѣка да се прояви въ свѣта. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Следователно, що се отнася до Отца съ Него човѣкъ не може да се разговаря, но съставя едно цѣло. Може ли човѣкъ да говори съ рѫката си? Може ли рѫката да каже на човѣка, че нѣма нужда отъ него? Рѫката не може да говори. Езикътъ говори за всички удове. Той се застѫпва за тѣхъ. Той се наема да ги защищава предъ върховния господарь. Когато пострада нѣщо, рѫката се отнася до мозъка. Мозъкътъ заповѣдва на езика да съобщи това нѣщо, дето трѣбва. Езикътъ веднага съобщава на окрѫжаващата срѣда да се взематъ нужнитѣ мѣрки. Не се минава много време, и рѫката получава помощь.

Какъвъ изводъ ще извлѣчете отъ говореното дотукъ? — Че всички имате желание да учите. Тази е причината, поради която често съжалявате, че отъ много години сте ученици, а почти нищо не сте научили. Нѣкои отъ васъ пъкъ искатъ часъ по-скоро да свършатъ училището. Свършването е нѣщо обикновено. То представя физически процесъ. Нѣщата се свършватъ само на физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ нѣщата не се свършватъ. Тамъ има вѣчно учение. Дали е въ физическия, или въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва непрестанно да учи: той ще се учи да пѣе, да свири. При това, той ще учи, докато постепенно започне да изпълнява и най-мѫчни парчета. Щомъ дойде до високия мораленъ свѣтъ, човѣкъ често се натъква на противоречия. Запримѣръ, той се облѣче хубаво, съ бѣли вълнени дрехи, но изведнъжъ му казватъ, че тѣзи дрехи не сѫ негови, не ги е изработилъ самъ. Тѣзи дрехи сѫ изработени отъ вълната на овце, които сами сѫ я приготвили. Следъ тѣхъ други, по-съвършени сѫщества, сѫ ги изпрели, изтъкали, скроили, ушили, а на човѣка дали възможность само да се облѣче съ тѣхъ и да ги рекламира по широкия свѣтъ. Съ каквото и да се облѣче, човѣкъ носи все чужди произведения.

Казвате, че човѣкъ трѣбва да се облича добре. Какво представятъ дрехитѣ за човѣка? Срѣщате по улицата човѣкъ, облѣченъ съ царски дрехи, съ мантия, съ корона на глава, но минавате - заминавате покрай него, безъ да му обръщате внимание. Този човѣкъ върви изъ улицитѣ на нѣкой голѣмъ американски градъ. Всички американци го поглеждатъ, усмихватъ се, безъ да се спиратъ предъ него. Тѣ си казватъ: Какъ и по какъвъ случай този европейски царь е дошълъ въ Америка? Отпредъ погледнатъ, той добре имитира нѣкаква царска личность. Погледнете ли го откъмъ гърба, виждате, че цѣлиятъ му гръбъ е облепенъ съ обявления, съ реклами. Той казва: Вмѣсто да викамъ по улицитѣ и да рекламирамъ разнитѣ стоки, по-добре да нося рекламитѣ на гърба си, че който мине покрай мене, да чете. Какво прави този човѣкъ? — Вечерь се връща дома си, но вече детрониранъ. Денемъ, като изгрѣе слънцето, той пакъ се коронясва; сутринь се коронясва, вечерь се детронира. Добре е човѣкъ да рекламира нѣщо. — Какво? — Истината. Какво по-хубаво отъ това, ако всички стихове и глави на истината бѫдатъ написани върху човѣка? Който мине все ще прочете нѣщо.

Понѣкога хората сѫ отъ онѣзи царски синове, които носятъ на гърба си напечатани различни реклами. Когото и да срещнете, на гърба му все има написано нѣщо: или че е православенъ, католикъ или евангелистъ, или че е свършилъ нѣкаква наука — теология, биология, астрономия филология и т. н. Какво става най-после? Единъ день разумната природа дойде при човѣка, снеме мантията съ надписитѣ отъ гърба му, снеме короната му, и той остава голъ, съ едно голо съзнание. Докато е на земята, човѣкъ облича и съблича дрехитѣ си, пише и заличава рекламитѣ по тѣхъ. Обаче, влѣзе ли въ духовния свѣтъ, облѣче ли една дреха, той никога не я сваля отъ гърба си. Тамъ не е позволено да се пише нѣщо върху дрехата на човѣка. Когато художницитѣ рисуватъ ангели, тѣ ги рисуватъ съ бѣли дрехи, съ златни пояси, съ широки рѫкави, съ крилца близо до раменетѣ. Тѣ считатъ ангелитѣ за жители на Божествения свѣтъ. Когато рисуватъ Купидона, тѣ поставятъ крилцата му отзадъ. Той ходи съ своитѣ стрели. Когото застреля, той непременно се влюбва въ него.

Какъвъ е произходътъ на стрелата? Който се е влюбвалъ, той знае, какво представя стрелата на любовьта. Стрелата на любовьта представя човѣшкия езикъ. Любовьта се изразява чрезъ човѣшкия езикъ. Момъкътъ срѣща млада, красива мома и й казва: Като тебе красива мома не съмъ виждалъ досега. Щомъ чуе тѣзи думи, момата се стрѣсва и започва да се оглежда, да види, кѫде е изразена нейната красота. Така изразена любовьта, тя се счита за любовь на физическия свѣтъ — първа степень на любовьта. Ако момъкътъ каже на момата, че не е срѣшалъ по-добра мома отъ нея, това представя любовьта въ духовния свѣтъ — втора степень на любовьта. И най-после, когато момъкътъ каже на момата, че не е срѣщалъ по-умна мома отъ нея, това представя третата степень на любовьта — любовьта въ умствения свѣтъ. Когато момъкътъ каже на момата, че тя е ангелъ и не може да живѣе безъ нея, това представя четвърта степень на любовьта — любовьта въ ангелския свѣтъ. Така той се качва все по-нагоре, докато единъ день постигне тази мома. Щомъ я постигне, той започва да слиза надолу, до точката, отдето е започналъ.

Когато изучавате любовьта, не се спирайте върху вашитѣ лични възгледи, но рѫководете се отъ вашитѣ психологически прояви. Ние сме изследвали проявитѣ на любовьта и въ растенията, и въ животнитѣ, и въ хората и виждаме, че тѣ сѫ едни и сѫщи навсѣкѫде. Запримѣръ, когато обичате единъ човѣкъ, или кое и да е живо сѫщество, вие го поставяте на единъ и сѫщъ уровенъ съ себе си. Този законъ е еднакъвъ и за хората, и за животнитѣ, и за растенията. При това положение, когато човѣкъ обича човѣка, той се намира предъ две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го подига до себе си. Въ първия случай той страда, а въ втория случай и двамата се радватъ. Човѣкъ може да изпита сѫщитѣ страдания и радости и безъ да е влюбенъ въ нѣкакъвъ външенъ обектъ. Запримѣръ, когато човѣкъ се е надценилъ, когато има високо мнение за себе си и мисли, че всичко може да направи, той се е влюбилъ въ себе си и се е подигналъ на по-високъ уровенъ, отколкото е въ действителность. Следъ години, когато види, че не е направилъ това, което е очаквалъ, той губи вѣра въ себе си, отчайва се и се разлюбва.

Значи, както човѣкъ се влюбва въ себе си, така може и да се разлюби. Какво трѣбва да прави тогава? — Той трѣбва да възстанови любовьта къмъ себе си; той трѣбва да възстанови вѣрата въ Божественото начало въ себе си. Като следва Божественитѣ закони, той трѣбва да вѣрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, може да се реализира. Като работи, като учи, сѫщевременно той трѣбва да се ползува и отъ опитноститѣ на своитѣ ближни. Всѣки човѣкъ представя специална форма, въ която е складирано известно богатство, което е въ полза, както за самия него, така и за окрѫжаващитѣ. Колкото проста да е дадена форма. било човѣшка или животинска, или на нѣкое растение, човѣкъ може да се ползува отъ нея. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко, което е вѫтре и вънъ отъ него.

Човѣкъ трѣбва да гледа на всѣка форма, на всѣко живо сѫщество, като на сѫщество, въ което Божественото живѣе. Щомъ гледа така, той ще има правилни отношения къмъ тѣхъ. Какви сѫ отношенията на сина къмъ бащата? Какви сѫ отношенията на момъка къмъ момата? Когато момъкътъ срещне една красива мома, какво й говори? Той й говори за красотата като изразъ на истината. Ако отидете при единъ царь, съ какви думи ще се обърнете къмъ него? Когато болниятъ отива при нѣкой лѣкарь, какво му говори? Когато бедниятъ отива при нѣкой богатъ. какво иска отъ него? Когато детето види майка си, какво й казва? При всички тия случаи човѣкъ знае, какъ да започне разговора си и какво да каже. Яви ли се предъ Бога, той не знае, какво да говори. — Защо? — Смирение се иска отъ човѣка. Казано е въ Писанието: „Богъ се противи на горделивитѣ, а на смиренитѣ дава благодать“. Щомъ отидете при Господа, нѣма да Му разправяте, какви страдания и мѫчнотии имате, нито, какви добрини сте направили. Той знае всичко. Той знае цѣлия ви животъ, съ всички подробности. Едно само не знае: искате ли да учите, или не. Ако искате да учите, ще Му кажете съ всичкото си смирение, че се радвате на Божия свѣтъ и желаете да разберете смисъла на всичко, което ви обикаля. Ще признаете своето невежество и ще пожелаете Богъ да ви даде свѣтлина да учите, да виждате и разбирате нѣщата. Това не става изведнъжъ, но постепенно. Богъ ще погледне къмъ васъ и ще разбере искрени ли сте или не. Ако погледътъ ви е устременъ надолу, Той ще ви остави дълго време на земята. Ако погледътъ ви е усгременъ нагоре, Той ще разбере, че имате искрено желание да изучавате Неговитѣ пѫтища. Както и да ви погледне, не се страхувайте отъ Него. Чакайте съ търпение, докато ви отговори и ви изпрати най-добритѣ условия, най-голѣмитѣ блага.

Обаче, докато дойде това време, вие трѣбва да бѫдете готови да минете пълно разтьрсване. Това значи да се намѣри човѣкъ въ положение, като че свѣтътъ се е свършилъ. Следъ това ще дойде великото посвещение, наречено още „ликвидиране на кармата“. Това значи придобиване на любовьта, която сваля оковитѣ на неговия умъ и на негового сърдце. Освободи ли се човѣкъ отъ оковитѣ, които сѫ го ограиичавали, той се вижда вече обиколенъ отъ своитѣ братя и сестри, които сѫ му помагали. Това е действителность, а не сънь. За онзи, който живѣе едновременно и въ този, и въ онзи свѣтъ, това е действителность. За онзи, който живѣе само на физическия свѣтъ, това е сънь. Има ли нѣщо вѣрно въ сьнищата? Нѣкой сънува, че е богагъ. Като се събуди, вижда. че е беденъ. Другъ пъкъ сънува, че е ученъ. Като се събуди, пакъ остава невежа, какъвто е билъ и по-рано. Другъ пъкъ е боленъ, но сънува, че е оздравѣлъ. Като се събуди, усѣща, че е по-добре, постепенно върви къмъ оздравяване.

Идеитѣ, върху които сега ви говоря, не сѫ въ противоречие съ вашитѣ знания. Когато професоръть обяснява на студентитѣ въпроси отъ висшата математика, тѣ не влизатъ въ противоречие съ знанията, които сѫ придобили въ отдѣленията. Това, което ученикътъ е научилъ по смѣтане въ отдѣленията — събиране, изваждане, умножение, дѣление, влиза и въ висшата математика. Опитноститѣ, които човѣкъ е миналъ въ живота си, непрестанно функциониратъ въ цѣлокупния животъ. Следователно, състоянията, презъ които човѣкъ е миналъ въ живота си — детство, юношество и зрѣла възрасть, непрестанно се повтарятъ презъ всичкото време, докато той е на земята. Той може да е старъ, но често се проявява ту като дете, ту като юноша, ту като възрастенъ. Като остарѣе, човѣкъ иска да се върне въ младостьта си, да стане отново младъ. Физически той не може да стане младъ, но по състояние, по вѫтрешно разположение може да бѫде младъ. Иска ли и физически да стане младъ, той непременно трѣбва да мине презъ смъртьта. И наистина, стариятъ предпочита да умре и отново да стане младъ, отколкото да живѣе и все повече да остарява.

Сега, като казвамъ, че стариятъ трѣбва да умре, за да стане младъ, това не се отнася до идеитѣ. За да се възприематъ отъ умоветѣ на хората, идеитѣ не трѣбва да остаряватъ. Подъ думата „идея“ ние разбираме само онова, което никога не остарява. При сегашнитѣ разбирания на хората, старъ човѣкъ е онзи, който е отживѣлъ времето си, който не мисли отново да става младъ.

Да се върнемъ пакъ къмъ думитѣ „татко, баща и отецъ“. Свѣтскиятъ човѣкъ има татко, духовниятъ — баща, а Божествениятъ — Отецъ. Това сѫ три принципа, върху които почиватъ отношенията въ човѣшкия животъ. Значи, който живѣе на физическия свѣтъ, той има татко и майка; който живѣе въ духовния свѣтъ, той има баща; който живѣе въ Божествения свѣтъ, той има великъ Отецъ, създатель на всичко въ свѣта. Този човѣкъ е далъ ходъ на Божественото въ себе си. Той се е предалъ на служене на Бога — най-високото състояние, до което човѣкъ може да досгигне.

Мнозина искатъ да прескочатъ различнитѣ стадии на живота, да прескочатъ грижитѣ на земния животъ и да влѣзатъ направо въ духовния — при ангелитѣ. Това е толкова възможно, колкото е възможно за детето отъ първо отдѣление да отиде между студенти и да изучава тѣхната наука. Колкото и да е способно и развито, това дете не може да следва науката, която се преподава въ университета. За да изучава университетската наука, това дете трѣбва да има дипломъ за завършенъ гимназиаленъ курсъ, да има знанията на студентитѣ. Следователно, има стѫпала въ живота, презъ които всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Много отъ окултнитѣ ученици сѫ пропадали въ знанията, въ разбиранията си и затова трѣбва да учатъ, да издържатъ своитѣ изпити. Като не разбира дълбокитѣ причини на нѣщата, нѣкой казва, че като се помоли, Богъ веднага му отговаря. — Това е общо твърдение. Всѣкога не е така. Има хора, които не се молятъ, а Господъ ги слуша. Не е достатъчно само човѣкъ да се моли, за да го слуша Господъ. Да се говори така, това значи, да се качи човѣкъ на пиедесталъ и оттамъ да гледа на нѣщата. — Не, човѣкъ трѣбва да слѣзе отъ своето високо положение и, като дете, да се моли на Бога. Защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога, и защо Богъ трѣбва да го слуша? — Кога човѣкъ не трѣбва да се моли? — Когато направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ не трѣбва да се моли. Тогава той трѣбва да се заеме съ изправяне на погрѣшката си. Щомъ изправи погрѣшката си, той трѣбва да се моли, да му изпрати Богъ повече свѣтлина, да не повтаря сѫщата погрѣшка. Ще изправишъ погрѣшката си, за да не се изложишъ предъ Висшия свѣтъ и предъ хората. — Ще ме слуша ли Господъ? — Ще те слуша, само ако се оставишъ напълно въ Неговитѣ рѫце.

Коя е причината, че Богъ нѣкога само слуша човѣка и отговаря на молитвата му? Представете си, че единъ човѣкь се дави въ една дълбока рѣка. Ти минавашъ покрай рѣката, виждашъ давещия се и веднага се обръщашъ съ молитва къмъ Господа: Господи, помогни ми да спася давещия! Той веднага ще ти изпрати сили, условия, да го спасишъ. Ти влизашъ въ рѣката. хващашъ давещия и го изваждашъ отъ водата. Следъ това казвашъ: Едва се помолихъ на Господа, и Той ме послуша. — Да, Господъ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давѣше. Като не знаешъ причината, защо си получилъ отговоръ на молитвата, невидимиятъ свѣтъ казва, че ти си придавашъ голѣма тежесть. Богъ обича този, който се дави, и ти казва: Ако спасишъ давещия, и на тебе ще помагамъ. — Ама освенъ мене нѣмаше другъ който да изпълни тази работа. — Който е готовъ да изпълни волята Божия, него Богъ слуша и на него отговаря.

Представете си, че една Божествена мисъль минава презъ ума ви. Какво трѣбва да направите съ нея? Ще й дадете възможность да се реализира. Щомъ я реализирате, Богъ ще ви слуша, ще отговори на молитвитѣ ви. Не я ли реализирате, Той нѣма да ви слуша. Речете ли да искате богатство, сила, знание, молитвата ви нѣма да бѫде приета. — Защо? — Защото невидимиятъ свѣтъ знае, че ако вашитѣ лични желания се задоволятъ, възвишенитѣ мисли и желания, които Богъ е вложилъ у васъ, ще останатъ на заденъ планъ. Възвишенитѣ мисли и желания на човѣка се задоволяватъ по-скоро, отколкото личнитѣ. Изучавайте живота, наблюдавайте пѫтищата, презъ които хората минаватъ, за да си обясните защо едни хора се молятъ, но молитвата имъ не се приема; защо други хора се молятъ, и молитвата имъ се приема и най-после, защо трета категория хора не се молятъ, а въпрѣки това работитѣ имъ се уреждатъ.

Сегашнитѣ хора търсятъ щастието. — Защо? — Защото щастието подразбира цъвтене. Всѣки иска да цъвне, да завърже плодъ, и плодътъ да узрѣе. Плодоветѣ на живота зрѣятъ подъ влияние на лѫчитѣ на любовьта, която носи животъ, радость и веселие Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. — Защо? — За да получатъ нѣщо отъ плодоветѣ, които зрѣятъ при любовьта. Вѫтрешната нужда на човѣка да бѫде обичанъ, показва, че той търси живота. Ние знаемъ, че любовьта носи живота. Изобщо, любовьта включва въ себе си истина. свобода, щастие, животъ.

Следователно, когато човѣкъ разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече въ областьта на великата любовь. Какво по-голѣмо щастие за човѣка отъ това, да обича нѣкого безъ да го ограничава? Обичайте човѣка така, че той да се чувствува свободенъ, щастливъ, пъленъ съ животъ и потопенъ въ простора на истината. Човѣкъ може да бѫде щастливъ, само когато е свободенъ. Вънъ отъ свободата никакво щастие не сѫществува. За да придобие щастието, човѣкъ трѣбва да мине презъ физическия свѣтъ, който неизбѣжно носи страдания. — Не може ли безъ страдания? — И безъ страдания може, но животъ безъ страдания е животъ безъ опитности. Въ бѫдеще, при други условия на живота, възможно е да нѣма страдания, но днесъ, при сегашнитѣ условия, при сегашното развитие на човѣка, страданията сѫ методъ, предвиденъ отъ самата природа.

Единъ американски студентъ отишълъ при единъ виденъ професоръ по философия и му казалъ: Господинъ професоре, искамъ да ми препорѫчате единъ кратъкъ, нѣколко месеченъ курсъ по философия. Професорътъ се замислилъ и му отговорилъ: Млади приятелю, има курсове по философия, които продължаватъ нѣколко години; има и шестмесечни курсове. Въ заключение на това, ето какво ще ти кажа: Когато Богъ иска да създаде тиква, нужни Му сѫ само шесть месеца. Когато иска да създаде дѫбъ, нужни Му сѫ сто години. Философия, придобита за шесть месеца, представя тиква. Философия, придобита въ продължение на нѣколко години, представя солидна основа, върху която човѣкъ може да гради живота си. Животъ безъ страдания е животъ на тиквата.

Животъ съ страдания е животъ на стогодишния дѫбъ. Като погледнете кората на този дѫбъ, вие четете по нея изпитанията, презъ които той е мииалъ. Бури, вѣтрове, стихии сѫ напукали кората на дѫба, но той мълчи, не се оплаква отъ страданията си. Отъ голѣмитѣ страдания дѫбътъ е придобилъ голѣми знания. Той знае козметика, разбира отъ бояджийство, и затова всѣка година боядисва листата си, прави ги зелени. Ако дѫбътъ нищо не говори за страданията си, колко повече това може човѣкъ да направи. Добре е човѣкъ да има търпението и устойчивостьта на дѫба. Да прекара цѣли сто години съ заровена глава въ земята, това говори за голѣмото търпение на дѫба, за неговата голѣма устойчивость.

Като говоримъ за великата любовь, мнозина се страхуватъ, да не би тя да измѣсти човѣшката любовь. — Не, при идване на великата любовь у човѣка, човѣшката любовь ще се освободи, ще се разграничи, ще може свободно да се проявява. Тъй щото, когато Христосъ казва на ученицитѣ си, че който не се отрече отъ баща си и отъ майка си, не може да Го последва, Той има предъ видъ отричането на човѣка отъ онзи умъ, който търси охоленъ животъ, отъ онова изопачено сърдце, което всѣкога ще го спъва. Щомъ се отрече отъ своя изопаченъ умъ и отъ своето изопачено сърдце, човѣкъ ще влѣзе въ пѫтя на великата любовь, която носи щастието. „Който се отрече отъ баща си и отъ майка си, отъ  братята и отъ сестритѣ си, както и отъ своя животъ, той ще приеме стократно въ бѫдещия вѣченъ животъ“. Бѫдещето започва вече да се реализира.

Сега, нѣкои ще кажатъ, че не се нуждаятъ отъ братя и сестри, и лесно могатъ да се откажатъ отъ тѣхъ. — Това е стара философия. Споредъ новата философия на живота, отношенията на хората едни къмъ други сѫ такива, каквито сѫ отношенията на Бога къмъ тѣхъ. Значи, каквото е отношението на Бога къмъ човѣка, такива трѣбва да бѫдатъ и неговитѣ отношения къмъ хората. Това подразбира новъ животъ, нова култура. Какъ ще обичашъ човѣка, ако не го погледнешъ чрезъ очитѣ на Бога? Богъ носи въ ума и въ сърдцето си всички души. Той иска да ги подигне, да имъ даде знание, мѫдрость, да вложи въ душитѣ имъ свобода, истина и животъ, да ги направи щастливи. Той държи въ рѫцетѣ си всички блага, които е предвидилъ за хората и чака времето да ги даде. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила! Да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Христосъ казва още: „Любете враговетѣ си!“ Това сѫ три закона, три степени, три прояви на любовьта, които се намиратъ въ известно отношение помежду си. Ако не люби Бога, човѣкъ не може да люби ближния си, а още повече той не може да люби врага си.

И тъй, човѣкъ първо трѣбва да люби Бога, после — ближния си и най-после — своя врагъ. Тѣзи отношения образуватъ крѫгъ, въ срѣдата на който се намира любовьта. Тя дава храна на живота. Истината, посадена въ живота като въ почва, дава условия на свободата да покълне, да изкара своитѣ издънки. Който се стреми къмъ свобода, той трѣбва да се бунтува въ себе си, да храни свещенъ бунтъ, свещенъ гнѣвъ въ душата си, за да разкѫса връзкитѣ на старото. — Нали е казано, че кроткитѣ ще наследятъ земята? — Силниятъ човѣкъ е кротъкъ, а не слабиятъ, мекушавиятъ.

Единъ проповѣдникъ, известенъ между своитѣ слушатели за добъръ и кротъкъ човѣкъ, чулъ едного да говори лоши думи за Господа. Проповѣдникътъ се приближилъ до него, ударилъ му две плесници и го повалилъ на земята. — Защо ме биешъ? — Да знаешъ, какво говоришъ! Богъ те създаде, за да мислишъ право и всѣкога да говоришъ истината. Въ мое присѫтствие не позволявамъ да се говори лошо за Господа! Истината трѣбва да се говори! Не се ли говори истината, всѣки ще получи това, което му се пада. Дойде ли до истината, не само човѣкъ може да ви удари две плесници, но самъ Христосъ може да направи това.

Единъ младъ момъкъ често говорилъ лоши думи за Христа. Щомъ се събиралъ съ другари, първата му работа била да се гаври съ името на Христа. Една вечерь сънувалъ, че билъ на черкова. По едно време той видѣлъ, че Христосъ излѣзълъ отъ олтаря, отправилъ се къмъ него, ударилъ му две плесници и го повалилъ на земята. На сутриньта, като се събудилъ, спомнилъ съня си и започналъ да плаче. Майка му го запитала: Зашо плачешъ? Той разправилъ съня на майка си и казалъ, че предчувствува нѣщо лошо. Наистина, следъ две седмици този момъкъ умрѣлъ.

Какво показва този случай? — Човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не се колебае въ вѣрата си, да не говори лошо за своя Създатель. Престѫпи ли този законъ, дветѣ плесници ще дойдатъ. За да не дойдатъ плесницитѣ, вие трѣбва да се пазите отъ злото. Не се борете съ злото, но го избѣгвайте. Човѣкъ трѣбва да има една свещена идея въ себе си за своя Създатель, Който внася въ него импулсъ къмъ знание, къмъ свобода, къмъ истина, къмъ красота, къмъ щастие. Всичко може да критикува човѣкъ, но дойде ли до Бога, тамъ трѣбва да се изпълни съ свещенъ трепетъ и благоговѣние, съ свещенъ идеалъ. По това трѣбва да се отличавате като ученици. И ученикътъ нѣкога е билъ вжгленъ, но сега е диамантъ. Той е миналъ и минава презъ такова налѣгане, което е въ състояние да превърне вѫглена въ диамантъ. Ученикътъ се отличава по това, че може да пречупва свѣтлината, както диаманта, вследствие на което придобива вѫтрешна стойность. Той е твърдъ като канара. Никой не е въ състояние да разколебае неговата вѣра и убежденията му. Ученикътъ има свойствата на диаманта — свѣти. На неговата топлина и хлѣбъ може да си пече. Каквито сѫ свойствата на диаманта, такива сѫ и на уче-ника. Заради тѣзи негови качества разумнитѣ сѫщества го носятъ на рѫцетѣ си, както хората носятъ пръстени съ диамантени камъни. Обаче, истинскиятъ ученикъ се крие дълбоко нѣкѫде, както диамантитѣ се криятъ въ земята. Има диаманти, заровени на 200 клм. дълбоко въ земята. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Ако е наученѣ фактъ, единъ день той ще бѫде провѣренъ. Важно е да знаете, че ученикътъ съдържа въ себе си свойствата на диаманта. Има ученици, които сѫ излѣзли вече на повърхностьта на земята, а други сѫ още въ земята, на дълбочина 200 километра. Числата 2, 20 и 200 означаватъ принципъ на живота — работа.

Тъй щото, за да излѣзете отъ дълбочината на земята, въ която сте заровени, отъ васъ се иска работа. Това, което всѣки човѣкъ е заровилъ въ дълбочината на своята земя, представя неговата душа. Човѣшката душа, това е диамантъ, заровенъ въ земята, на дълбочина 200 километра.

И тъй, научете се да мислите по новъ начинъ. Новиятъ начинъ на мислене започва съ отричане на аксиомата, че 2 + 2 = 4. Като механическо твърдение, 2 + 2 = 4, обаче, по новия начинъ на мислене 2 + 2 не е 4. Числото две представя женски принципъ, а числото четири — мѫжки принципъ. Значи, две жени, събрани на едно мѣсто, не образуватъ единъ мѫжъ. Като механически процесъ, две и две дава четири, но като психически процесъ, две и две не е четири. Когато двойката се завърти четири пѫти около себе си, въ възходеща степень, ще се получи четири, т. е. мѫжкиятъ, разумниятъ принципъ ще се прояви. Числото четири е законъ на еволюция. Следователно, за да се докаже, че 2 + 2 = 4, нужни сѫ редъ изчисления. Защото, невъзможно е две жени да образуватъ единъ мѫжъ. Когато се казва, че Богъ извади едно ребро отъ Адама и създаде жената, това подразбира нѣщо метафизическо. Създаването на жената е философски въпросъ, за разбирането на който се искатъ знания. Когато видѣ Ева, Адамъ каза: „Това е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Апостолъ Павелъ казва, че жената трѣбва да се подчинява на мѫжа, защото е произлѣзла отъ него. — Не, жената не е произлѣзла отъ мѫжа. Това е неразбиране на живота. Всички форми, създадени отъ Бога, съставятъ едно цѣло. За да дойде до най-високата форма на развитие, човѣшката душа трѣбва да мине презъ всички форми. Въ всѣка форма тя седи известно време, докато научи нѣщо. Щомъ научи необходимото, тя напуща тази форма и влиза въ друга, по развитие по-висока отъ първата. Достатъчно е човѣкъ да погледне на този въпросъ отъ положението на което се намира днесъ, за да види, презъ какъвъ красивъ пѫтъ е миналъ. После, като погледне. какъвъ пѫтъ му предстои да минава, съ какви форми да се облича, едва тогава ще разбере красотата и смисъла на живота. Следователно, човѣкъ знае нѣщата дотолкова, доколкото е миналъ презъ тѣхъ и ги е опиталъ. Що се отнася до онова, което е надъ него и което му предстои да мине, той нищо не знае.

Казано е въ Писанието, че човѣкъ билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Това се отнася до първия човѣкъ, а не до сегашния. Много време е нужно на сегашния човѣкъ, за да придобие образъ и подобие Божие. За него това е далечно постижение. Казано е още въ Писанието: „Възлюбилъ е Богъ истината у човѣка“. Възлюбете и вие истината, за да бѫдете свободни. Истината ще ви направи смѣли и решителни, да работите за придобиване на свободата си, за да се справите. отъ една страна съ вѫтрешнитѣ мѫчнотии въ себе си, а отъ друга — съ външнитѣ мѫчнотии. Придобиете ли истината въ себе си. и щастието ще дойде, т. е. щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е задъ васъ. Ако щастието е предъ васъ, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и нѣма да го стигнете. Това показва, че истината и свободата трѣбва да бѫдатъ винаги предъ васъ, предъ лицето ви, а щастието — задъ васъ, като задна стража. По този начинъ щастието казва на човѣка: Ако ти възлюбишъ истината и свободата, азъ всѣкога ще те следвамъ, ще ти бѫда задна стража. Не ги ли възлюбишъ, азъ нѣмамъ довѣрие въ тебе и не мога да те следвамъ.

Щастието е свѣтълъ, възвишенъ духъ, който следва само човѣка на истината и на свободата. Достатъчно е единъ пѫтъ да ви погледне този духъ, за да трепти душата ви презъ цѣлата вѣчность. Да бѫде човѣкъ щастливъ, това значи Богъ да го е погледналъ, да му се е усмихналь. Кратки сѫ тия моменти, но ехото имъ се отразява въ вѣчностьта. Младъ или старъ, всѣки човѣкъ е миналъ презъ тази опитность. Пулсътъ на неговата душа, която трепти презъ цѣлата вѣчность, говори за този моментъ.

Великъ моментъ е придобиване на щастието. За ученика този моментъ е една отъ задачитѣ на неговия животъ. Не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ онзи, когото щастието не следва, за когото щастието не е задна стража. Не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ онзи, който не държи въ душата си идеята за постигане на щастието. Да бѫде човѣкъ щастливъ, защото Богъ го е погледналь и му се усмихналъ, това осмисля неговия животъ.

Да придобие щастието, като задна стража въ живота си, това е задача на всѣки човѣкъ.

Т. м.

*

33. Лекция отъ Учителя,

държана на 20 юний, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...