1928_05_16 Разумни отношения

[Ани]

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“.

Размишление.

Често се казва, че между две сѫщества има разумни отношения, разумни връзки. Какво разбирате подъ думитѣ „връзка между две сѫщества?“ Връзка сѫществува само между двама души, които иматъ нѣщо общо по между си. Щомъ нѣматъ нѣщо общо, тѣ не могатъ да бѫдатъ свързани. Всѣка дума, всѣки изразъ трѣбва да бѫде строго опредѣленъ, да се знае значението му, за да не се създаватъ противоречия и заблуждения. Който не разбира дълбокия смисълъ на думата „връзка“, той ще я приеме само въ физическо отношение и ще изпадне въ заблуждение. Сѫщо така човѣкъ може да се заблуди, ако се спре само върху физическото значение на думитѣ „служене на Бога“. Всѣка дума, всѣки изразъ е на мѣстото си, когато се разбере неговото външно и вѫтрешно значение. Запримѣръ, думата милосърдие не подразбира само да нахраните единъ човѣкъ. Тази дума има и вѫтрешно значение.

Казвате, запримѣръ, че вършите волята Божия. Какъ вършите волята Божия: като дете или като възрастенъ синъ? Докато е малко, детето върши волята на баща си, но отъ страхъ отъ тоягата. Щомъ порасне, щомъ стане голѣмъ синъ, той престава да върши волята на баща си, защото тоягата вече не се прилага къмъ него. Значи, докато е малко, детето върши волята на тоягата, а не волята на баща си. Щомъ порасне, щомъ стане голѣмъ синъ, той не се страхува отъ тоягата и престава да върши нейната воля. Ако е разуменъ и обича баща си, синътъ сега, именно, може да върши неговата воля. Щомъ върши волята на баща си, едновременно съ това той вьрши и волята на Бога. Неразумниятъ синъ постѫпва точно обратно: докато е дете, отъ страхъ отъ тоягата върши волята на баща си. Като порасне, престава да се страхува отъ тоягата, а съ това заедно се отказва да върши волята на баща си. Той започва да философствува, да търси причината, защо е нужно човѣкъ да върши волята на баща си. Щомъ не изпълнява волята на баща си, той не може да изпълнява и волята Божия. Колкото и да е уменъ човѣкъ, щомъ влѣзе въ пререкание съ Първата Причина на нѣщата, той изгубва връзката си съ нея, и отъ този моментъ работитѣ му тръгватъ назадъ. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се подчини на вѫтрешния законъ на Битието — служене на Първата Причина.

И тъй, всѣки човѣкъ, всѣко семейство, всѣко общество, всѣки народъ, които не сѫ изпълнили и не изпълняватъ великия законъ на Битието, въ миналото, както и сега, сѫ изчезнали и изчезватъ. Сѫщото се отнася и до окултнитѣ школи, както въ миналото, така и сега. Днесъ срѣщаме много отъ тѣхнитѣ ученици съвършено окаяни, разнебитени и осакатени. Нѣкои отъ тѣхъ съ били учени, държавници, високи духовни лица, но днесъ нищо не е останало отъ тѣхната наука и култура. Тѣзи хора сѫ се ползували съ власть, съ уважение, но днесъ всѣкаква власть е изчезнала. Властьта е преходно нѣщо. Днесъ си на власть, утре ще я изгубишъ; днесъ имашъ пари, всички тѣ почитатъ и уважаватъ, но щомъ изгубишъ паритѣ си, съ тѣхъ заедно губишъ и уважението. Докато човѣкъ крепи щастието си върху физически нѣща, той всѣкога ще бѫде нещастенъ. Щастието иде отъ вѣчни, отъ постоянни нѣща. Тъй щото, докато изпълнява волята Божия, човѣкъ запазва и властьта, и уважението си, и довѣрието на хората. Престане ли да изпълнява волята Божия, съ това заедно той губи и положението, и здравето си, както и условията за своето развитие.

Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да използува физическитѣ условия, за да се развива правилно. Въ това отношение физическиятъ свѣтъ представя голѣмо благо, голѣма ценность, която разумнитѣ сѫщества сѫ създали. Не само земта, но цѣлата вселена заедно съ слънчевигѣ системи въ нея, сѫ били задача за разумнитѣ, за възвишенитѣ сѫщества. Казва се, че Богъ е създалъ свѣта. Това подразбира, че възвишенитѣ сѫщества подъ рѫководството на Бога сѫ създали цѣлия видимъ свѣтъ. Тѣ и до днесъ продължаватъ да работятъ, да преустройватъ вселената. Тъй както днесъ виждате свѣта, вие познавате само външната му страна, съ неговитѣ външни богатства. Всѣка планета, обаче, крие въ себе си голѣми вѫтрешни богатства, които нѣкога ще бѫдатъ на разположение на хората, на всички живи сѫщества, изобщо. Като знаятъ това, нѣкои сѫщества отъ невидимия свѣтъ обсаждатъ земята отвънъ, за да я превзематъ. Голѣма война се води за превзимането на слънчевата система. Нѣкога, въ далечното минало, земята е била пакъ обсаждана, вследствие на което е изкривила осьта си на 23°. Днесъ става бавно изправяне на земната ось. Това изправяне е почти незабелязано, благодарение на което се избѣгватъ катастрофи, които биха унищожили цѣлия свѣтъ. Вие не можете да си представите, какво би станало съ Европа. ако ледоветѣ на северния полюсъ биха се стопили изведнъжъ. Цѣлата европейска култура би била пометена. Кои сѫ причинитѣ за изправяне на земната ось, ученитѣ не знаятъ още. Отсега нататъкъ тѣ ще създаватъ теории за отклоняването и изправянето на земната ось.

Сега, каквото и да се говори на съвременнитѣ хора, много нѣща ще останатъ неразбрани за тѣхъ. И като не разбиратъ, казватъ, че тѣзи нѣща не сѫ научни. Прави сѫ хората. Това, което тѣ наричатъ наука, представя нѣщо подобно на залъгалки за децата. Това още не е истинска наука. Ние не се занимаваме съ тази наука. Буквата „Н“ въ думата наука означава законъ на противоречие. Каква наука, или какво изкуство има въ шиене на дрехи? Ще нарѣжатъ цѣлия платъ и следъ това ще го зашиватъ. Какво изкуство има въ правене на бъчви? Ще нарѣжатъ едно дърво на парчета, които после ще свързватъ съ обрѫчи. Колко време издържа една бъчва? Щомъ се счупятъ обрѫчитѣ, цѣлата бъчва се разпада. Въ живота, както и въ природата, нѣщата сѫ тѣсно свързани. Безъ връзки животътъ не може да се прояви. Като изучавате човѣшкото тѣло, виждате, че и то е съставено отъ кости, свързани помежду си съ сухожилия, съ мускули. Щомъ тѣзи връзки отслабнатъ, тѣлото, т. е. кѫщата на човѣка постепенно се разрушава докато единъ день съвсемъ се разпадне. Това показва, че физическото тѣло не е още съвършено устойчиво. То постепенно се организира, докато най-после човѣкъ съгради духовното си тѣло, съ съответни за него органи, за да издържа на всички външни и вѫтрешни условия. Само съ това тѣло човѣкъ може да бѫде абсолютно свободенъ.

Сега, като ученици, какь ще отговорите на въпроса: Кое е най-важното нѣщо за човѣка на физическия свѣтъ? Много отговори могатъ да последватъ на този въпросъ, но нито единъ отъ тѣхъ нѣма да отговаря напълно на истината. Докато е на земята. човѣкъ трѣбва да се приспособява къмъ условията. Щомъ се намѣри предъ свѣтлина, колкото и да е силна, той трѣбва да се приспособи къмъ нея, да я възприеме правилно. Какво виждаме въ живота? Срѣщаме хора, които не могатъ да издържатъ на голѣма свѣтлина и я избѣгватъ. Други пъкъ не могатъ да издържатъ на силенъ вѣтьръ. Тѣ веднага се криять, или обличатъ дебели дрехи срещу него — страхуватъ се да не изгубятъ топлината или влагата си и да изсъхнатъ. Добре е човѣкъ да се предпазва отъ голѣма свѣтлина, отъ силенъ вѣтъръ, отъ голѣмъ студъ, но той трѣбва да знае, какъ и кога да се пази. Каквото върши, човѣкъ трѣбва научно да го обоснове. Който иска да стане хитъръ, той трѣбва да носи лисича кожа около врата си, както правятъ нѣкои жени. Не се ли нуждае отъ хитрость, той не трѣбва да носи лисича кожа. Който иска да бѫде смѣлъ, той трѣбва да си купи меча кожа, върху която да стѫпва.

Изобщо, човѣкъ трѣбва да знае, защо прави едно или друго нѣщо, защо носи една или друга дреха и, ако не се нуждае отъ нея, да се откаже отъ употрѣбата й. Той не трѣбва да бѫде робъ на модата, да не си пакости. Българинътъ, запримѣръ, носи на главага си шапка отъ овча кожа, по обичай, безъ да подозира, че съ това се лишава отъ възможность да развива своята интелигентность. Който знае законитѣ, той може да извлича енергията отъ всички нѣща и правилно да я използува. Мечата кожа предава енергия на човѣка, но той трѣбва да знае, какъ да се ползува отъ нея. Когато човѣкъ се моли на Бога, не е добре да има въ стаята си меча кожа и да стѫпва върху нея, защото ще се разсѣе, не може да се моли добре. Когато се моли, добре е да стѫлва на борови дъски. Борътъ създава добро разположение, подига човѣшката мисъль. Забелязано е, че камънитѣ създаватъ мистично настроение. Ето защо, ако иска да се настрои мистично, човѣкъ трѣбва да ходи повече върху камъни, отколкото по трева. Тревата дейсгвува върху въображението. Тя прави човѣка поетъ. Камъни, които сѫ покрити съ мъхъ, действуватъ мистично върху човѣка и го правятъ философъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата, да изучавате новата философия, новата наука. Въ природата се крие и новата наука, и новата философия. Първо ще изучавате външната страна на природата — камънитѣ, растенията, рѣкитѣ, горитѣ, планинитѣ, и оттамъ постепенно ще навлизате въ вѫтрешната страна на тази наука. Тя ще ви доведе до новото, което търсите. Външната страна на природата представя забавления за хората, а вѫтрешната страна ги води къмъ дълбокъ, съзнателенъ животъ. И забавленията иматъ смисълъ, но само когато между тѣхъ сѫществува тѣсна, органическа връзка. Не сѫществува ли тази връзка, тѣ спъватъ човѣка въ неговия пѫтъ. Тъй щото, спи ли, яде ли, облича ли се човѣкъ, всичко това има смисълъ, докато е свързано едно съ друго.

Сега, като говоря по този начинъ, мнозина ще дойдатъ до крайности въ живота и ще започнатъ да се обличатъ въ черни дрехи, да носятъ прости обуща, да избѣгватъ употрѣба на животинска кожа. — Не е въпросъ да изпада човѣкъ въ крайности. Ако е ученикъ, той трѣбва да разбира дълбокия смисълъ на нѣщата, да има правилни схващания. Като се каже ученикъ, нѣкои разбиратъ само окултния ученикъ и отричатъ официалната наука. Тѣ не сѫ прави. Въ каквато форма и да се яви науката, тя не може и не трѣбва да се отрича. Науката е проява на Божествения Духъ въ живота. Сама по себе си, науката е една, но разбиранията на хората сѫ различни. Тѣ дѣлятъ науката на свѣтска и на духовна. Въ сѫщность, тя е недѣлима, както въ понятието орѣхъ черупката на орѣха е недѣлима отъ ядката. Който разглежда само външната страна на науката, той я счита материална, свѣтска. Който разглежда вѫтрешната страна на науката, той говори за духовна наука. Обаче, истински духовниятъ разглежда науката едновременно отъ две страни — външна и вѫтрешна. Всички учени се рѫководятъ отъ Божия Духъ. Той ги напѫтва, Той имъ показва, какъ трѣбва да работятъ. Обаче, когато не Го слушатъ, хората изопачаватъ своитѣ възгледи за живота и прилагатъ науката тамъ, дето не е мѣстото й. По този начииъ тѣ внасятъ дѣление въ науката, на свѣтска и духовна, при което често първата прилагатъ за разрушаване на онова, което съ вѣкове сѫ градили, а втората постепенно отричатъ. Тѣ отричатъ тази свещена наука, която ги е направила учени.

Сѫществуватъ три категории учени: първата категория наричаме „учени на физическия свѣтъ“, които се занимаватъ съ външната, материална страна на науката. Втората категория сѫ тъй нареченитѣ „учени въ областьта на свѣтлината“, които познаватъ законитѣ на свѣтлината и помагатъ на ученитѣ отъ физическия свѣтъ. Ако тѣ не хвърлятъ свѣтлина на ученитѣ на земята, послсднитѣ биха останали обикновени работници. Благодарение на свѣтлината, която получаватъ отгоре, тѣ могатъ да правятъ изследвания, да изобретяватъ различни нѣща. Една опасность има за тѣхъ, а именно — тѣхната материалистична мисъль. Посрѣдствомъ нея тѣ отклоняватъ науката отъ правия пѫть на нейното приложение. Третата категория учени сѫ тия, които живѣятъ и работятъ въ областьта на „безсмъртието“. Тѣхнитѣ знания се простиратъ до съвьршения животъ, до живота, който функционира въ всички планети. Отъ тѣхъ зависи благоденствието на планетитѣ. Тѣ създаватъ условия за развиване на една планета; тѣ могатъ и да й отнематъ тѣзи условия. Тѣ изпращатъ различни сили, различни течения кьмъ планетитѣ, съ което ги подигатъ или понижаватъ.

Това сѫ отвлѣчени въпроси, които умоветѣ на съвременнитѣ хора не могатъ да възприематъ. Тѣ ще минатъ и заминатъ покрай тѣхъ, безъ да оставятъ нѣкаква следа. Тѣзи мисли ще останатъ въ ума имъ толкова, колкото въ ума на страхливия остава идеята за любовьта. Единъ младъ, но страхливъ момъкъ, се разхождалъ въ една гора съ своята възлюбена и говорилъ за любовьта си къмъ нея. Той й казвалъ, че е готовъ за нея и живота си да пожертвува. Въ този моментъ една мечка излѣзла насреща имъ. Момъкътъ веднага се качилъ на едно дърво, а оставилъ своята вьзлюбена на произвола на сѫдбата.

Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, докѫде е достигналъ въ развитието си и като говори, предварително да знае, какво може да направи. Какво представятъ нѣкои хора? — Тѣ сѫ хора на настроения. Дето ги духне вѣтърътъ, тамъ отиватъ. Срѣщате единъ човѣкь, който се оплаква, че Богъ го е изоставилъ, че хората не го обичатъ. — Защо? — Защото му се случило нѣкакво малко нещастие. Срѣщате другъ, който се оплаква, че нѣма разположение, не може да учи, не може да работи. — За да работи, човѣкъ не трѣбва да се рѫководи отъ своето разположение. Вземете примѣръ отъ войника, който отива на бойното поле. Командирътъ му е далъ заповѣдь да изпълни една задача, и той непременно трѣбва да я реши. Че вѣтъръ духаль вънъ, че дъждъ валѣлъ, че голѣмъ студъ имало, той върви напредъ къмъ цельта, предъ нищо не спира. Той не може да се подава на настроения, нито на разположения. Войникътъ ще каже, че се намира предъ голѣми противоречия. Противоречия сѫществуватъ само въ неговото съзнание, но нито въ вьншния, обективенъ свѣтъ, нито въ самата природа.

Скърбитѣ и радоститѣ на хората не почиватъ на абсолютна реалность. Че нѣкой изгубилъ или спечелилъ нѣкаква сума, това не се отнася до абсолютния свѣтъ. Пъкъ и за самия човѣкъ тѣ не представятъ нѣкаква реалность. Нѣкой е вложилъ 20,000 лв. въ една банка. Следъ нѣколко деня той чува, че тази банка фалирала. Той започва да пъшка, да страда за вложенитѣ пари. На другия день чете въ вѣстницитѣ, че банката не е фалирала, но спечелила грамадни суми. Той свиква приятелитѣ си на угощение, радва се, че е спечелилъ. Де е реалностьта — въ неговата скръбь, или въ неговата радость? Реални нѣща сѫ ония, които човѣкъ е донесълъ съ себе си и които ще отнесе съ себе си. Щомъ човѣкъ чуе, че банката, въ която е вложилъ паритѣ си, е пропаднала, той трѣбва да каже: Господи, дойдохъ съ две празни рѫце на земята. Въ тѣхъ сѫ вложени сили, на които разчитамъ. Благодаря, че рѫцетѣ ми не пропаднаха. Банкитѣ могатъ да пропадатъ и отново да се съвзиматъ, но рѫцетѣ ми да не пропадатъ. Рече ли човѣкъ да се подава на промѣнитѣ, които ставатъ въ живота, той навлиза въ закона на приливитѣ и отливитѣ. Нѣма защо човѣкъ да се плаши, че нѣкоя банка пропаднала. Все трѣбва нѣкога една или друга банка да пропадне. Това е въ реда на нѣщата.

Единъ познатъ ми разправяше впечатленията и преживяванията си отъ земетресението въ Пловдивъ. Голѣма била изненадата на цѣлия градъ отъ това земетресение. Всички мечти, всички ламтежи на хората се разрушили. Като започнали кѫщитѣ да се люлѣятъ, да скърцатъ, да се събарятъ тукъ-таме, а земята отдолу бучи, реве, движи се, умътъ имъ се взималъ. Всѣки се оглеждалъ безпомощно, мислилъ, че свѣтътъ се свършва. Въ единъ моментъ човѣкъ е готовъ да се откаже отъ всичко земно, отъ всички свои желания, само животътъ си да запази. Така, казва той, разбрахъ цената на живота. Така разбрахъ, кое е истинското богатство. Много нѣщо научихъ, много нѣщо придобихъ отъ това земетресение. Мина земетресението, свѣтътъ не се свърши, но това, което разбрахъ и научихъ, никога нѣма да забравя. Наистина, свѣтътъ не се свърши, но много криви идеи, много заблуждения на хората се свършиха, умрѣха. За смѣтка на тѣхъ, хората започнаха да се стремятъ къмъ нѣщо по-възвишено, къмъ нѣщо трайно.

И тъй, всички хора по лицето на земята трѣбва да бѫдатъ готови да не ги изненада нѣкоя вечерь Божията тояга, т. е. великиятъ Божи законъ. Животътъ на земяга е изложенъ на голѣми промѣни. Не разбирайте нѣщата буквално. Не говоря само за земетресения. Азъ имамъ предъ видъ изключителнитѣ времена, въ които живѣемъ. Ние сме въ епоха на голѣми изненади. Ние живѣемъ въ единъ непостояненъ, изключителенъ вѣкъ. Изключителни явления, изключителни събития идатъ. Това не трѣбва да ви плаши, но будни трѣбва да бѫдете. Професоритъ на свѣтлината искатъ да намѣстять умоветѣ на хората, да смекчатъ сърдцата имъ и да моделиратъ тѣхната воля. Тази е една отъ великитѣ задачи, която трѣбва да се реализира. Земята трѣбва да се пречисти. Пречистването й ще стане съ огънь. Иде огъньтъ въ свѣта. Ако хората не приематъ учението на любовьта, огъньтъ ще дойде и ще помете всичко онова, което отъ хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, поменъ нѣма да остане отъ нея. Грѣховетѣ, престѫпленията на хората ще изгорятъ. Които издържатъ на този огънь, тѣ ще свѣтнатъ, както свѣти златото, което е минало презъ огъня на златаря.

Които минатъ презъ този огънь и издържатъ, тѣ ще турятъ начало на новата култура.

Сега, вие трѣбва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минатъ презъ огънь. Не се страхувайте, но будни трѣбва да бѫдете да минете презъ огъня и да оцѣлѣете. Който оцѣлѣе, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огънь е започналъ вече. Страданията, изпитанията не сѫ нищо друго, освенъ огъньтъ, който иде да пречисти свѣта. Колкото по-голѣми страдания минава човѣкъ, толкова по-силенъ става. Страданията каляватъ човѣка, правятъ го силенъ да носи. Нѣкои страдания сѫ действителни, а нѣкои — фиктнвни. Каквито и да сѫ страданията на човѣка, той трѣбва да издържа. Нѣкой страда, че не е свършилъ университетъ. Той може да не е свършилъ държавенъ университетъ, но е свършилъ житейскиятъ. Ако човѣкъ е живѣлъ на земята 100 — 120 години, той е свършилъ не единъ факултегъ, но миналъ е презъ всички факултети на университета. Не е важно, кѫде и какво е следвалъ; важно е. какво е научилъ. Ако знанието може да отклони човѣка отъ главната цель на живота му, по-добре да отложи придобиването на това знание за по-благоприятни времена. Да придобива нѣкой знания, това е човѣшко право, което може да се отлага за благоприятни времена, когато човѣкъ може разумно да се ползува отъ него.

Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ станали много самостоятелни. Добре е човѣкъ да бѫде самостоятеленъ, свободенъ, но затова сѫ нужни известни условия. Свободата се обуславя отъ известни правила, отъ известни изисквания. Ученикътъ е свободенъ предъ учителя си, само когато учи добре. Само добриятъ, светиятъ човѣкъ е свободенъ отъ обществено мнение. Който иска да остане незасегнатъ отъ общественото мнение, той трѣбва да води добъръ и светъ животъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? —  Тѣ живѣять лекъ, разпуснатъ животъ и, като се намѣрятъ въ нѣкое общество, започватъ да си даватъ мнението за този, за онзи, за разни научни въпроси — минаватъ за учени хора. Какво мнение може да даде нѣкой човѣкъ за свѣтлината, за влиянието й върху живитѣ сѫщества? Веднъжъ дошли на земята, всички живи сѫщества трѣбва да растатъ и да се развиватъ. Сѫщото може да се каже и за човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да расте и да се развива. Растенето е физически процесъ, развиването — духовенъ, а облагородяването — Божественъ. Тѣзи три процеса трѣбва да се извършвагъ едновременно и непреривно, и то не само на физическия свѣтъ, но въ всички свѣтове. Това значи: човѣкъ трѣбва да расте и да се развива едновременно и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ. Растенето и развиването сѫ два необходими процеса въ еволюцията на живота. Когато възвишенитѣ сѫщества сѫ създавали свѣта, тѣ сѫ започнали отъ низшитѣ сѫщества и постепенно сѫ отивали къмъ висшитѣ. Тѣ сѫ използували материята на всички живи сѫщества, за да създадатъ отъ нея висшптѣ. Запримѣръ, тѣ използували една часть отъ материята на рибитѣ за създаване на птицитѣ. Тѣзи риби, именно, се превърнали въ птици. После използували часть отъ материята на птицитѣ за създаване на млѣкопитаещи. Часть отъ тѣхната материя пъкъ използували за създаване на човѣка. Работата на възвишенитѣ сѫщества продължава и следь човѣка. Тѣ използуватъ часть отъ материята на хората за създаване на по-високъ животъ отъ човѣшкия. Който разбира този законъ, той знае, че не е дошълъ на земята за удоволствие, но за работа, да преработи своята материя, която единъ день ще даде въ услуга на висшитѣ сѫщества. Съзнателниятъ, работливиятъ човѣкъ само може да мине въ по-висока фаза на развитие. Така е било съ всички животни по-долностоещи отъ човѣка. Само ония риби напуснали водата, които били готови да работятъ за благого на всички живи сѫщества. Сѫщото може да се каже и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ.

Следователно, всички живи сѫщества, които работятъ само за себе си, за своето благо, и до днесъ се намиратъ въ сѫщото положение, въ което отначално сѫ били. Хора, които работятъ само за себе сп, ще останатъ въ положението, въ което днесъ се намиратъ.

Ако работятъ съзнателно за Бога, тѣ ще минатъ въ свѣта на ученитѣ, които си служатъ съ свѣтлината. — Защо нѣкои ученици оставатъ въ сѫщия класъ? — Защото не учатъ. Който не учи, той ще повтаря класа. Задачата на ученика е да учи, да минава отъ положението на риба въ това на птица; отъ положението на птица въ положението на млѣкопитаещо; отъ млѣкопитаещо — въ човѣкъ и т. н. Всичко живо трѣбва да се движи, да върви напредъ. Не е лошо положението на рибата, на птицата, на млѣкопитаещото, на човѣка, но отъ всички се иска моралъ, който да издържа на мѫчнотии, на всички бури и вѣтрове.

Нека у всички остане идеята да вървите напредъ. И тогава, като видите едно растение или животно, нѣма да поглеждате къмъ него съ презрение, но ще знаете, че и неговото положение е добро. — Кога? — Когато живѣе и за ближнитѣ си, а не само за себе си. Ако живѣе за себе си, отъ него нищо нѣма да излѣзе. Когато се казва за нѣкого, че е дърво, това подразбира сѫщество, което живѣе и работи само за себе си. Въ него нѣма никакъвъ стремежъ къмъ духовенъ животъ, къмъ служене на нѣщо по-високо отъ себе си. За такива дървета, именно се употрѣбяватъ брадви и сѣкири. Тѣ насила ще влѣзатъ въ Царството Божие — чрезъ брадви и сѣкири.

Сега, азъ изнасямъ тази идея, за да ви послужи като импулсъ въ живота. Каквото и да правите, вие трѣбва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумность, която работи въ живота и въ природата. Който иска да й се противопоставя, той ще остане въ положението на риба, на птица, на млѣкопитаеще или на обикновенъ човѣкъ. Не е лошо човѣкъ да живѣе за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трѣбва да има правилно разбиране за живота. Когато иска да учи, човѣкъ трѣбва да отиде при нѣкой великъ учитель, а не при обикновенъ, невежъ учитель. Като намѣри великъ учитель, той трѣбва да го слуша. Какво правятъ нѣкои ученици? Като отиватъ при своя учитель, тѣ започватъ да му разправятъ, какви видения, какви откровения сѫ имали. Да разправяте на учителя си за вашитѣ въображаеми видения, това значи да служите на своята гордость и щестлавие. Който има откровения, той не може да остане на земята. Апостолитѣ Иоанъ и Павелъ сѫ имали видения и откровения, но въ това време сѫ били на небето.

Ще дойде нѣкой да разправя, че ималъ откровение отъ Бога. Това е заблуждение. Това сѫ картини отъ духовния свѣтъ, но не и откровения. Мнозина се хвалятъ съ своитѣ откровения, но нито единъ отъ тѣхъ не е казалъ нѣкаква истина, която да не е писана или изказана преди него. Нѣкой чете Евангелие и казва: Да се любимъ! Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — Това не е нѣщо ново. Това всѣки човѣкъ може да каже. Който живѣе за себе си, и тои може да говори, че хората трѣбва да се обичатъ, да живѣятъ едни за други, да си помагатъ, но въпрѣки това, той пакъ ще си остане въ положението, въ което първоначално се е намиралъ. Докато живѣе съ страхъ за себе си, заекътъ ще си остане всѣкога заекъ. Той се страхува, защото служи главно на себе си. Който не служи на себе си, той е готовъ да служи на великото въ свѣта. Щомъ служи на великото, той може да има нѣкакво откровение, защото се намира подъ влияние на „професоритѣ на свѣтлината“

Какво се разбира подъ думата откровение? — Откровение значи сьобщаване съ Бога. Днесъ това е почти невъзможно. — Защо? — Човѣшкиять организъмъ е така устроенъ, че нервната му система не е въ сила да издържи на свѣтлината на Божествения Духъ. За да влѣзе въ контактъ съ Бога, неговата енергия трѣбва да мине най-малко презъ десеть срѣди, за да се трансформира така, че да се приеме отъ него безъ никаква опасность. Тъй щото, за да получи човѣкъ известно откровение и да го разбере напълно, то трѣбва да е минало презъ десеть срѣди, презъ десеть стѫпала: презъ херувимитѣ, серафимитѣ, ангелитѣ, светиитѣ, гениалнитѣ, талантливитѣ, праведнитѣ, добритѣ хора и т. н. Следъ това откровението ще дойде до обикновения, до малкия човѣкъ на земята. Единъ отъ еврейскитѣ пророци казва: „Видѣхъ Господа възнесенъ“. Когато запитали пророцитѣ, кой е готовъ да съобщи нѣщо на царя, той казалъ: Азъ съмъ готовъ да му съобща всичко, каквото Богъ ми каже. Силенъ билъ този пророкъ. — Защо? — Защото ималъ откровение. Като отишълъ при царя да му предаде думитѣ Господни, царьтъ заповѣдалъ на слугитѣ си да го хванатъ и да го заведатъ при него. Пророкътъ се обърналъ къмъ царя съ думитѣ: Да остане рѫката ти неподвижна въ въздуха! Както казалъ, така станало. Следъ това трѣбвало царьтъ да се моли на пророка да вземе думитѣ си назадъ и да освободи рѫката му. Кой обикновенъ човѣкъ може да направи това? Кой отъ васъ, ако го хване стражарь, ще може съ една дума да направи рѫката му неподвижна? Не само че не може да направи това, но отгоре надъ всичко стражарьтъ ще го набие. Днесъ не може даже да се говори за откровение. Днесъ може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение. Тѣзи, които пожелаха да изплатятъ кармата си, станаха мѫченици. Христосъ имъ даде редъ методи, какъ да живѣятъ правилно, за да изплатятъ кармата си и да влѣзатъ въ правия пжтъ. Пророцитѣ пъкъ сѫ хора, които сѫ завършили своето развитие на земята. Истински пророкъ е онзи, който разбира добре Божественото учение и го прилага. Апостолъ Павелъ имаше видения и откровения и следъ това само можа да каже: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“.

И тъй, научете се да говорите истината. Не преувеличавайте, нито намалявайте нѣщата. Изнасяйте нѣщата така, както сѫ. Нѣкой има нѣкаква слабость и ще я прикрива, ще я намалява, ще я оправдава. Нѣма защо да се оправдавате. Кажете истината така, както е, и не се страхувайте. Само истината може да направи човѣка свободенъ. Ако човѣкъ не може да се изповѣда предъ себе си, предъ другитѣ никога нѣма да се изповѣда. Важно е човѣкъ да бѫде искренъ предъ себе си. Не може ли да направи това, той не може да очаква никакви резултати. Смирение се иска отъ човѣка. Мекота се иска отъ човѣка. Има ли тѣзи две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човѣкъ на Божественото въ себе си. И тогава, колкото и да го нападатъ отвънъ, той ще понася всичко съ радость. Така сѫ живѣли едно време мѫченицитѣ. Не е лесно човѣкъ да стане светия. Който иска да стане светия, той трѣбва да обича истината, да се стреми къмъ нея. Така само той може да се приближи къмъ Бога. Казано е за Бога: „Възлюбилъ е истината въ човѣка“. Следователно, дойдете ли до човѣка, обичайте истината въ него, която е вложена отъ Бога. Че нѣкой постѫпилъ неправилно, че сгрѣшилъ, не се спирайте върху това. Спирайте се върху доброто въ него и вървете напредъ.

Това значи да обича човѣкъ истината, да обича разумния животъ, които носятъ свобода за човѣшката душа. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ истината. Направи ли нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да е готовъ да я изправи. Първо ще се изповѣда предъ Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте погрѣшкитѣ си, а не се извинявайте за тѣхъ. Много пѫли може да грѣши човѣкъ, но трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Нѣкои погрѣшки мѫчно се изправятъ, но човѣкъ трѣбва да постоянствува, да работи върху себе си, докато ги изправи. Злото, като елементъ, сѫществува въ живота. Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете. Дойде ли злото при васъ, разгледайте го внимателно и го използувайте. Мнозина сѫ се борили съ злото, но никой не го е победилъ. Злото нѣма да изчезне, нито може да се победи, но може да се впрегне на работа. Едни по-лесно се справятъ съ злото, а други — по-мѫчно. Мѫчно или лесно, въ края на краищата човѣкъ трѣбва да знае, че злото е непобедимо. Много методи има, които вие може да приложите по отношение на злото, но отъ поведението ви, отъ вашата любовь къмъ истината, къмъ учението зависи да ви ги дамъ, или не. Азъ съмъ отъ ония земедѣлци, които не хвърлятъ семената си напразно. Ако тази година нѣма добри условия за тѣхъ, ще ги задържа за идната година. Божественото семе, Божествената енергия не може и не трѣбва да се прахосва. Ако нѣма добри условия за сѣене азъ ще туря житото въ хамбара, докато условията се подобрятъ. Който иска да има успѣхъ въ живота си, той трѣбва да прилага този методъ. Като работите по този начинъ, вие ще дойдете до вѫтрешно познаване на нѣщата.

Мнозина питать, дали ще се познаватъ, като отидатъ въ онзи свѣтъ. — Всичко зависи отъ любовьта. Ако имате любовь помежду си, ще се познавате. Безъ любовь хората не могатъ да се познавать. Любовьта е основа на всичко. Това се отнася и до този, и до онзи свѣтъ. Който има любовь, той ще познава хората и външно, и вѫтрешно. Който нѣма любовь, той ще ги познава само външно. Искате ли правилно да се развивате, трѣбва да имате любовь. Нѣкои хора съхнать по липса на влага, на топлина, на свѣтлина въ себе си. Любовь липсва на съвременнитѣ хора. Единственото нѣщо, което може да внесе у човѣка и влага, и топлина, и свѣтлина, това е любовьта. Има ли любовь въ себе си, човѣкъ ще прогледа за всички нѣща. Ако е ученикъ, и буквитѣ, и числата ще оживѣятъ за него. Какво нѣщо представя живата буква, живото число? Всѣки човѣкъ, който живѣе въ свѣта на свѣтлината, представя жива буква, живо число. Понеже минавате за учени хора, нека всѣки за себе си опредѣли, каква буква и какво число представя. Засега това е тайна, която въ бѫдеще може да се открие. Който може още въ този животъ да намѣри своето число той ще разреши една отъ великитѣ социални и културни задачи на живота. Да опредѣлите вашето число, това значи неочаквано да получите наследство отъ десеть милиона лева. Ако сте разуменъ, съ това число ще разрешите много положения. Магическа сила се крие въ числата! Да имате десеть милиона лева на разположение, това значи да имате кѫщи, имоти, приятели. Какви по-голѣми богатства отъ тѣзи? Всички хора се подчиняватъ на десеттѣ милиона. — Защо? — Живо число е то. Следователно, ако въ едно число се крие такава сила, колко по-мощно нѣщо представя човѣшкиятъ характеръ! Когато човѣкъ проникне въ силата на числата, професоритѣ на свѣтлината ще му разтворятъ вратитѣ на своя университетъ. Отвори ли се за човѣка поне една отъ вратитѣ на този университетъ, той ще влѣзе въ него съ колесница, както пророкъ Илия възлѣзе на небето. Който не разбира живитѣ числа, той дълго време ще обикаля вратитѣ на този университетъ, но никой нѣма да му отвори. За да влѣзе въ университета на свѣтлината, човѣкъ трѣбва да има любовь въ себе си. Любовьта разрешава всички въпроси. Ако майката не обича детето си, тя нищо нѣма да му даде. И ако детето не обича майка си, нищо не може да получи отъ нея. Майката трѣбва да обича детето си, и детето трѣбва да обича майка си. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между човѣка и Бога. Ако Богъ не ви обича, ако и вие не Го обичате, нищо нѣма да се ползувате. Вънъ отъ любовьта всичко е илюзия.

Какво представя числото 13, отъ което хората се страхуватъ? Числото 13 представя домъ безъ майка. Домъ, въ който майката отсжтствува, не може да бѫде щастливъ. Числото 13 има още по-широкъ смисълъ. То представя онази свещена идея, която храни човѣка. Безъ свещена идея въ себе си, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Значи, човѣкъ безъ идея, търговецъ безъ пари, професорь безъ знание, цигуларь безъ цигулка, учитель безъ ученици, не могатъ да бѫдатъ щастливи. Тази е причината, задето хората се страхуватъ отъ числото 13. За да не се страхува отъ това число, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който може да трансформира енергиитѣ му. Когато невидимиятъ свѣтъ иска да преобрази човѣка, поставя го на действието на числото 13. Христосъ имаше 12 ученика, а Той бѣше тринадесетиятъ. Но въ края на краищата евреитѣ Го качиха на кръста. Тази е причината, поради която хората се страхуватъ отъ това число. Единицата, т. е. числото едно е строго число. То руши всичко, което е създадено. Привидно то нѣма милость къмъ нищо. Дойде ли до дървото, то ще го постави при условия да окапятъ всичкитѣ му листа и, като види страданията му, казва: Не се безпокой, нови листа ще ти израснать. Нѣкой човѣкъ плаче за единъ окапалъ листъ. Нѣма защо да плаче за окапалия листъ. Единъ ще окапе, но вмѣсто него ще израснатъ стотици нови. Ако едно слънце изчезне, друго ще се яви. Ако стоишь на пѫтя на единицата, тя нѣма да ти каже да се отмѣстишъ. Ще мине презъ тебе, ще те направи на каша, но следъ време отъ тази каша ще изработи нѣщо хубаво, нѣщо велико. Въ този смисълъ казваме, че числото 13 е строго и нѣма милость къмъ нищо. То руши, но сѫщевременно създава. Единицата представя цѣлокупностьта на Битието.

И тъй, искате ли да се справите съ енергиитѣ на числото 13, турете любовьта за основа на живота си. Този ключъ работи навсѣкѫде. Този ключъ действува като положителна и отрицателна сила. У едни хора любовьта събужда мекота, у други — умраза. Забелязано е, че ако нѣколко души ви обичатъ, единъ непременно ще ви мрази. Ако деветь души ви обичатъ, десетиятъ ще ви мрази, и по сила умразата му ще се равнява на любовьта на деветимата.

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовь, прилагатъ я, но нѣматъ резултати. — Защо? — Тѣ не знаятъ истинското положение на нѣщата, вследствие на което се разочароватъ. Нѣкои хора иматъ голѣми трѫби, презъ които любовьта имъ минава, но токътъ на тѣхната любовь е слабъ, едва тече. Който гледа отвънъ, той очаква да получи много любовь отъ тази трѫба, но получава малко. Други хора пъкъ иматъ много любовь, но трѫбата имъ е малка, вследствие на което често ставатъ пропуквания и изтичане на любовьта. И въ единия, и въ другия случай хората не сѫ доволни нито отъ своята любовь, нито отъ любовьта на ближнитѣ си и се разочароватъ. Какво трѣбва да направятъ, за да избегнатъ тѣзи разочарования? — Да поправятъ канализацията си. Първитѣ трѣбва да турятъ тѣсни трѫби, споредъ силата на любовьта си, за да не се лъжатъ хората въ любовьта имъ. Вторитѣ пъкъ трѣбва да разширятъ трѫбитѣ си. за да не се пукатъ и да не изтича любовьта имъ навънъ. Първитѣ хора се наричатъ материалисти, свѣтски, а вторитѣ — духовни. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Въ економическо отношение духовнитѣ хора сѫ по-умни, понеже изразходватъ малко пари за трѫбитѣ, но тѣ не даватъ просторъ на любовьта си. Заблуждението на материалиститѣ седи въ това, че като пущатъ любовьта си презъ широки трѫби, тѣ мислятъ, че тя ще се увеличи. Въ края виждатъ, че любовьта имъ не се е увеличила, а разходитѣ за трѫбитѣ вървятъ. Съвременнитѣ духовни хора искатъ да проявятъ любовьта си, но като нѣматъ методи и срѣдства за това, тѣ се задоволяватъ съ трѫбитѣ, които иматъ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да го нагостишъ да задоволишь нуждитѣ му, да му придадешъ нѣщо. Като не знаятъ, по какъвъ начинъ да приложатъ любовьта си, хората се натъкватъ на редъ нещастия и погрѣшки. Дойде ли до приложение на любовьта, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ. Само съвършениятъ човѣкъ може да изпълни закона на любовьта. За несъвършения човѣкъ Божията Любовь носи голѣми разочарования и нещастия. Ако любовьта посети несъвършения, тя първо му отнима свободата. Всички хора ще се събератъ около него, ще му искатъ нѣщо и, като не знае, какъ да се справи съ тѣхъ, какъ да ги задоволи, той ще се почувствува стѣсненъ, ограниченъ.

Единь великъ музикантъ, композиторъ, се разхождалъ единъ день край морето, усамотенъ и задълбоченъ въ своята музика. Една красива мома се приближила къмъ него, пригърнала го и го цѣлунала. — Какъ смѣете да ме безпокоите? Какъ си позволявате да нарушавате реда? — Извинете, господине, азъ цѣлувамъ музиката, а не васъ. Ако не виждахъ изкуството въ васъ, не бихъ спрѣла погледа си върху вашата личность.

Тъй щото, сѫщественото въ живота е любовьта. Какъ, по какъвъ начинъ ще се изяви тя въ човѣка, това е другь въпросъ. Нѣкѫде тя може да се изяви въ форма на изкуство — музика, поезия, художество; другаде — въ форма на наука, философия и т. н. Много сѫ формитѣ на любовьта. Като знае това, човѣкъ ще разбере, кое е онова, което обича у човѣка и ще се освободи отъ заблужденията, които го спъватъ. Само Божественото у човѣка може да се обича. Днесъ хората мислятъ, че знаятъ много, че всичко могатъ да направять, защото не съзнаватъ, че мощното у тѣхъ е Божественото, че тѣхната сила е въ зависимость отъ Божественото начало. Тѣ сѫ толкова по-силни, колкото повече сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си. Даватъ ли ходъ само на човѣшкото въ себе си, тѣ постоянно ще се натъкватъ на измами и заблуждения. Тази е причината, задето нѣкой мисли, че е силенъ, ученъ, голѣмъ, а като се подложи на изпитание, вижда, че се е лъгалъ. Той мисли, че е голѣмъ, но като се премѣри, вижда, че височината му едва достига 160 см. Мисли, че е силенъ, но като му дадатъ да носи чувалъ отъ 40 — 50 кгр. тежесть, едва го дига. Мисли, че е ученъ, че много знае, но като прочете нѣкоя голѣма кнша, едва запомня отъ нея нѣколко мисли. Като му прочетатъ нѣкой стихъ отъ Евангелието и го накаратъ да го повтори, вижда, че не го е запомнилъ. Като станатъ религиозни, нѣкои хора се оплакватъ, че паметьта имъ отслабнала, че мозъкътъ имъ се уморилъ. Каква религия е тази, която става причина за отслабване на паметьта, или за уморяване на човѣшкия мозъкъ? Ние не се нуждаемъ отъ хилави, отъ слаби хора. Ако е въпросъ за религия, истинска религия е тази, която прави хората по-умни, по-паметливи, по-силни по умъ, по сърдце и по воля. Това значи религиозенъ човѣкъ. Това значи истински духовенъ човѣкъ.

Като ученици, стремете се да вървите напредъ, да не се занимавате съ дребнавости. Дойдете ли до числата, изучавайте тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Изучавайте ги като живи числа. Имате запримѣръ, дробитѣ 1/2 и 1/10 . Ако ги разгледате външно, вие ще кажете, че 1/2 е по-голѣма отъ 1/10. Обаче, това не е достатъчно. Въ живата математика тия числа иматъ и другъ смисълъ. Споредъ вѫтрешния имъ смисълъ, тѣ могатъ да се прилагатъ на съответни мѣста. Ако разгледате дробитѣ въ музиката, ще видите, че тамъ тѣ се различаватъ по трайность. Половината нота трае повече отъ осмината, но често последната дава по-голѣмъ изразъ, отколкото половината нота. Нѣкога половината нота дава по-голѣмъ изразъ въ сила. Ние говоримъ за числата като живи сили, като изразъ на енергия. Малкитѣ числа представятъ малкитѣ усилия, които човѣкъ прави въ живота си. Малкитѣ усилия се придружаватъ съ изразходване на малка енергия, но резултатитѣ имъ сѫ голѣми. Запалването на клечка кибритъ изисква малко усилие, но тя може да произведе голѣма топлина, може да предизвика голѣмъ пожаръ. Малкитѣ усилия произвеждатъ голѣми резултати. Причината за тия резултати не е въ самото усилие, нито въ предмета, съ който си служимъ, но въ разумното сѫщество, което прави усилие. Колкото по-малка е клечката кибритъ, толкова по-голѣма разумность ще се приложи. Колкото по-голѣма е клечката, толкова по-малка разумность ще се приложи.

Сѫщиятъ законъ се изважда и при изучаване на човѣшкитѣ прояви. Забелязано е, че колкото по-дебели и по-груби сѫ космитѣ на човѣка, толкова по-слаба е интелигентностьта му. Колкото по-дебели и по-груби сѫ космитѣ на човѣка, толкова по-грубо, по-необработено е сърдцето му и толкова по-груба е волята му. И обратно: колкото по-тънки и меки сѫ космитѣ му, толкова по-голѣма е интелигентностьта, по-благородно е сърдцето и по-възпитана е волята му. Значи, между космитѣ на човѣка и неговия характеръ има известно съотношение. Който разбира този законъ, достатъчно е за него да пипне косата на човѣка, за да се произнесе за характера му. Когато косата на човѣка не се подава на волята му и постоянно стърчи нагоре или се разпилява на-страна, това показва, че той е силно електрична натура. Колкото по-мека и по-податлива е косата му, толкова той е по-магнетиченъ. Такъвъ човѣкъ се примирява лесно съ хората. Който не се примирява лесно съ хората, той има повече електричество въ себе си, отколкото магнетизъмъ. Магнетичниятъ човѣкъ обича да дава. Ако има единъ хлѣбъ и срещне нѣколко души, които не сѫ яли три деня, той ще се поразговори съ тѣхъ и ще ги покани да седнатъ заедно да ядатъ. Ще отвори торбата си и ще имъ предложи отъ своя хлѣбъ. Той не чака да му искатъ, нито да го насилватъ да даде. Щомъ има, той доброволно дава.

И тъй, който служи на Божественото въ себе си, той всѣкога е готовъ да отвори торбата си и да раздѣли благото си съ своитѣ ближни. Той не дава възможность да се похули Божието име. Отваря торбата си и дава. Щомъ сподѣли благата си съ своитѣ ближни, торбата му отново се пълни. Божията Любовь пълни торбитѣ на хората. Тя раздава благата на свѣта. Като дадете нѣщо на човѣка, не му говорете за това, което сте направили. Оставете доброто да говори само за себе си. Речете ли вие да говорите за него, ще развалите хубавото, което сте направили. Да говорите съ думи за доброто, това е външна страна на живота, която разваля красивата, вѫтрешната страна. Пазете се отъ празни думи, съ които можете да престѫпите Божиитѣ закони. Когато човѣкъ престѫпи нѣкой отъ великитѣ закони на живота, Духътъ се оттегля отъ него, докато изправи погрѣшката си. Нѣкой има известна дарба, или нѣкакви видения, но започне ли да разправя на хората, какво е постигналъ, дарбата, виденията му веднага изчезватъ. Ако днесъ много хора губятъ своитѣ дарби и способности, това се дължи на факта, че тѣ продаватъ Божественото въ себе си. Божественото не се продава. Ако музикантътъ свири за пари, той има право да задържи за себе си само толкова, колкото му сѫ нужни за прехрана, а останалитѣ да раздаде. Рече ли да задържи всичко за себе си, той ще изгуби и онова, което природата му е дала. Сѫщото се отнася и до поета, до учения, до философа. Има дарби и способности у човѣка, съ които не е позволено да злоупотрѣбява. Има хора, на които не е позволено никакво отклоняване отъ Божествения законъ. Като знаете това, вие ще разберете защо идатъ противоречия и нещастия въ живота ви.

Сега, като слушате да се говори така, ще помислите, че сте останали назадъ въ развитието си. — Не е тамъ вьпросътъ, но вие трѣбва да съзнавате, че много работа ви предстои да свършите и да се стегнете да работите. Ще кажете: Лесно се говори, но мѫчно се постигатъ нѫщата. Всѣко нѣщо е лесно, когато се знае. а мѫчно, когато не се знае. Когато човѣкъ е богатъ, лесно нарежда работитѣ си; когато е сиромахъ, мѫчно ги нарежда. Обаче, като сиромахъ, именно, той трѣбва да знае причината за своята сиромашия и да работи, докато я отстрани. Сиромашията показва, че въ миналото си нѣкога човѣкь не е спазвалъ великитѣ закони. Той ялъ, пилъ, за нищо друго не мислилъ, и днесъ носи последствията на своя миналъ животъ. Тъй щото, дали човѣкъ е сиромахъ, боленъ, слабъ или невежа, той трѣбва да знае, че това му е дадено като условие за работа, да изправи погрѣшкитѣ на своя миналъ животъ. Щомъ съзнае това, той трѣбва да се изповѣда предъ себе си, а не предъ хората, и да започне да работи. Всички хора се намиратъ подъ единъ общъ знаменатель. Следователно, всѣки трѣбва да бѫде искренъ предъ себе си, да се изповѣда вѫтрешно и да се чувствува задълженъ и отговоренъ главно предъ Бога.

Той трѣбва да има отношения къмъ професоритѣ на свѣтлината, къмъ своитѣ напреднали братя, които иматъ желание да му помагать.

Вь пѫтя на своето развитие, човѣкъ минава презъ три фази. Въ първата фаза на развитието си, човѣкъ започва добре, свършва зле. Отначало той живѣе като праведенъ, като невинно дете, а свършва като грѣшникъ. Това е присѫщо на човѣшкия животъ. Въ втората фаза на развитието си, човѣкъ започва зле, свършва добре. Отначало животътъ му е пъленъ съ несгоди, съ мѫчнотии, страдания, но колкото по-навѫтре влиза, животътъ му се усмихва, и той свършва съ радость. Запримѣръ, единъ ангелъ слиза на земята, за да води една грѣшна душа, да я изчисти и обърне къмъ Бога. Ангелътъ тръгва подиръ човѣка, тихо му говори, съветва го, какъ да живѣе, какво да прави, но човѣкътъ не го слуша, върви по пѫтя на своитѣ низки желания. Ангелътъ го следва, мисли, какъвъ методъ да приложи за подигането му. Приложи единъ, втори методъ — никакъвъ резултатъ. Най-после, успѣва по нѣкакъвъ начинъ да го подигне малко. Той върви напредъ, човѣкътъ подиръ него. Дойдатъ до едно мѣсто, човѣкътъ кривне въ друга посока, и ангелътъ се връща, следва го. День следъ день, година следъ година минаватъ, докато този човѣкъ обърне внимание на своя ангелъ, подаде му рѫката си, и двамата тръгватъ напредъ. Ангелътъ се радва, и цѣлото небе се радва, че е спечелена една душа. Тогава ангелътъ се връща на небето, доволенъ, че е завършилъ задачата, която му била дадена. Въ третата фаза на развитието си, човѣкъ започва добре и свършва добре. Той живѣе въ идеалния, въ Божествения свѣтъ. Следователно, човѣкъ започва добре, свършва зле. Ангелътъ започва зле, свършва добре. Богъ започва работитѣ си добре и ги свършва добре.

Днесъ повечето хора си служатъ съ методитѣ на човѣшкия животъ — започватъ добре и свършватъ зле. Единъ день, когато взематъ поука отъ човѣшкия животъ, тѣ ще започнатъ съ търпение да прилагатъ единъ, втори, трети методъ, докато се домогнатъ до ангелския животъ. Тогава тѣ ще започватъ зле и ще свършватъ добре. Презъ това време ще минаватъ презъ голѣми обезсърдчения, но ще вървятъ напредъ. Докато човѣкъ, въ пѫтя на своето развитие, постоянно пада и става, той нѣма право нито себе си да сѫди, нито другитѣ. Само онзи може да се произнася за човѣка, който има отношения къмъ него, който го рѫководи. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени.“ Съ други думи казано: Който не рѫководи една душа, той нѣма право да я сѫди. Ако я рѫководи, само тогава има право да каже истината.

Въ заключение на всичко казано досега, мнозина ще се обезсърдчатъ, ще помислятъ, че нѣматъ вѣра, нѣмать любовь въ себе си. — И вѣра имате, и любовь имате, но вѣрата и любовьта ви трѣбва да растатъ. Знанието на ученика отъ първо отдѣление не е знание на ученика отъ второ, трето, или четвърто отдѣление. Знанието на ученика отъ четвърто отдѣление не е знание на ученика отъ първи, втори или трети класъ на прогимназията, нито знание на ученика отъ гимназията. Знанието на абитуриента не е знание на студента, който свършва университетъ. И следъ университета човѣкъ придобива още знания — знания на живота. Както придобиването на знанието е вѣченъ процесъ, така и придобиването на вѣра, на любовь е вѣченъ процесъ. Който мисли, че неговата вѣра и любовь сѫ достатъчни, той самъ се поставя въ ограничения. Ако мисли, че е завършилъ развитието си на земята, нека отиде между професоритѣ на свѣтлината, нѣма какво да прави между хората. Щомь мисли, че е съвършенъ, ще го взематъ на небето. Който съзнава, че е дошъль на земята да учи и да се развива, той трѣбва да учи, да работи, да се моли на Бога да просвѣти ума му, да облагороди сърдцето му, да усили волята му, паметьта му, вѣрата му, да оправдае своето сѫществуване и да реши задачата за която е дошълъ.

За следния пѫть извадете всички практически правила отъ тази лекция и се опитайте да ги приложите въ живота си. Тѣзи правила представятъ нова струя, която прониква въ съзнанието ви и прави живота ви красивъ, смисленъ.

Т. м.

*

29. Лекция отъ Учителя, държана на

16 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.