1928_05_02 Добри и лоши условия

[Ани]

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и  благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира  ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“

Размишление

Чете се резюме на темата „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“.

За следния пѫть пишете върху шемата „Отношение между добро и зло“.

Днесъ всички хора говорятъ за злото и за доброто. Злото избѣгватъ, а доброто търсятъ. Въ сѫщность, какво нѣщо е добро и какво —  зло? Било е време, когато днешното зло не се е считало зло. Това, което хорага наричатъ добро, лесно може да се превърне въ зло. Запримѣръ, глицеринътъ, който минава за безвредно, за безопасно вещество, лесно може да се превърне въ динамитъ, който е силно експлозивно, разрушително вещество. Той се казва още нитроглицеринъ. Значи, глицеринътъ, който се употрѣбява въ козметиката за омекчаване на кожа, може да се превърне въ динамитъ —  вещество, което съдържа динамическа сила. Какво показва това? Това показва, че ако въ естеството на добрия, на мекия човѣкъ се вмъкне нѣкакъвъ чуждъ, неестественъ елементъ, той коренно може да се измѣни. Ето защо, за да не изпада човѣкъ въ такива положения, нито да бѫде зависимъ отъ външни условия, той трѣбва да разбира строежа на своето тѣло, специално на своя мозъкъ. Ако съпоставитѣ законитѣ на човѣшката мисъль съ законитѣ, на които се подчиняватъ въздухообразнитѣ тѣла, ще видите, че между тѣхъ сѫществува известна аналогия. Запримѣръ, знае се, че колкото повече обемитѣ на газоветѣ се намаляватъ, толкова повече тѣхната сила се увеличава. И колкото повече обемитѣ имъ се увеличаватъ, толкова повече силата имъ се намалява.

Въ това отношение лошитѣ условия въ живота представятъ налѣгане върху човѣшкия мозъкъ. Колкото по-голѣмо е налѣгането върху мозъка, толкова човѣкъ става по-деятеленъ. Въ него се развива по-голѣма динамическа сила. Сиромашията е особенъ родъ налѣгане, което стѣснява човѣка. Това стѣсняване, това външно ограничаване, именно, заставя човѣка да прави усилия да се прояви, да преодолѣе външнитѣ неблагоприятни условия. Следователно, работата на невидимия свѣтъ върху хората се свежда къмъ това, да ги застави да изучатъ, както физическитѣ закони на динамиката, така и психическитѣ. Нѣкой иска да бѫде красноречивъ, но той не знае, че красноречието се обуславя отъ известенъ мозъченъ центъръ, за разработването на който се изисква специална работа. Не може да бѫде красноречивъ онзи, на когото очитѣ сѫ вглъбнати, или примрежени. Центърътъ на речьта у човѣка се намира въ зависимость отъ това, какъ той гради кѫщата си, т. е. тѣлото си. Да бѫде човѣкъ красноречивъ, това ни най-малко не значи, че трѣбва да бѫде философъ, мислитель или добъръ. Човѣкъ може да баде красноречивъ, безъ да е добъръ. И обратно: той може да баде добъръ, безъ да е красноречивъ.

Сѫщото може да се каже за красотата и за добротата. Нѣкога добриятъ човѣкъ може да баде красивъ, а нѣкога може да не е красивъ. Напротивъ, често лошиятъ човѣкъ е красивъ, а добриятъ — не е красивъ. Коя е причината за това? Една отъ причинитѣ е следната: лошитѣ хора постоянно мислятъ за добритѣ, вследствие на което се свързватъ съ тѣхь и ставатъ красиви; добритѣ хора пъкъ често мислятъ за лошитѣ и губятъ красотата си. Глупавиятъ постоянно мисли за умния човѣкъ, за философа, поради което съ течение на времето, той се развива и философъ става. Учениятъ пъкъ постоянно мисли за глупавия, за невежия и следъ време изгубва ученостьта си. Когато религиозниятъ се сравнява съ другитѣ хора и намира, че тѣ не сѫ като него, той постепенно изгубва своята религиозность. Какво трѣбва да правите, за да не губите това, което имате? Престанете да мислите за хората около себе си, за да не изгубите и това, което имате. Престанете да мислите за невежитѣ, за болнитѣ, за беднитѣ хора. Нѣма бедни хора въ свѣта. Това е измислица, това е крива философия. Който е измислилъ тази философия, той не е доброжелатель на човѣка. Той е сѫщиятъ, който е внушилъ на човѣка мисъльта, че въ грѣхъ го е заченала майка му. Когато се казва, че човѣкъ е заченатъ въ грѣхъ, това се отнася до външнитѣ условия на живота, но не и до зародиша на човѣка, не до онѣзи първични клетки въ него, които иматъ Божественъ произходъ.

Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ заблужденията си, отъ своитѣ стари разбирания. Тѣ мислятъ по новъ начинъ, а живѣятъ и постѫпватъ по старъ начинъ. И като нѣматъ успѣхъ въ живота си, тѣ се обезсърдчаватъ. Какъвъ успѣхъ могатъ да очакватъ, когато между мисъльта и живота имъ нѣма никаква връзка? Като мислятъ по новъ начинъ, тѣ считатъ, че и животътъ имъ е новъ, вследствие на което се самозаблуждаватъ. Коя е отличителната чърта на новия животъ? Новиятъ животъ изключва всѣкаква сиромашия. Новиятъ животъ изключва грѣха и престѫпленията. Новиятъ животъ изключва глупостьта, безумието и безвѣрието. Новиятъ животъ изключва безлюбието, умразата, завистьта. Съ една дума, новиятъ животъ изключва всичко отрицателно, всичко грозно. — Ама азъ съмъ грозенъ. — Изключи грозотата отъ съзнанието си, постѫпвай по правилата на красотата, по правилата на новия животъ, и ти ще станешъ красивъ. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да се освободи отъ стария животъ и да влѣзе въ новия — въ вѣчната красота и хармония. За да влѣзете въ новия животъ, отъ васъ се иска смирение.

Когато Буда слѣзълъ на земята, той се влюбилъ въ една красива мома. Буда възлюбилъ въ нея Божественото начало, Божествения принципъ. Единъ день той отишълъ при нея и толкова се увлѣкълъ въ красотата й, че неусѣтно заспалъ. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи, Божественото въ нея заминало, а останало само човѣшкото, преходното, тъй наречената „астрална жена“, която се увила около него като змия и не го пущала да си отиде. Буда разполагалъ съ знание, съ голѣма философия, но единственото нѣщо, което му помогнало да се освободи отъ нея, било смирението — изкуството да се смалява. До това време той знаелъ да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. Тъй щото, за да се освободи отъ змията, Буда трѣбвало или да се смали, или да умре. Той започналъ постепенно да се смалява, докато станалъ невидимъ. По този начинъ само той се освободилъ оть връзкитѣ на змията.

Сега, за да се освободите отъ лошитѣ условия на живота, нужно ви е смирение. Ще питате, какъ трѣбва да се смирите, т. е. какъ трѣбва да постѫпвате. Вижте, какъ постѫпватъ децата. Поставете гърне съ медъ и лъжица предъ едно дете и набл.одавайте, какво ще направи. Трѣбва ли да учите детето, какъ да яде меда? Ако не забележи лъжицата, то ще бръкне въ меда направо съ рѫката си. Обаче, щомъ забележи, че до него има лъжица, веднага ще я вземе и ще започне свободно да вади медъ отъ гърнето. По сѫщия начинъ и на васъ даватъ гърне съ медъ, лъжица и ви оставятъ сами да си извадите, колкото медъ искате. Има ли нѣкаква мѫчнотия въ това? Има ли нѣкаква мѫчнотия въ правене на добро? Да направишъ добро, значи да бръкнешъ съ лъжица въ меда. Казватъ за нѣкого, че е добъръ човѣкъ, че обича да прави добрини. Това не е мѫчна работа. Да прави човѣкъ добро, това значи да бръкне въ кесията си и да извади отъ нея нѣщо. — Съ какво ще бръкне? — Съ рѫката си. Рѫката, това е лъжицата, съ която детето бърка въ меда.

И тъй, ако станете като малкитѣ деца, вие ще бѫдете въ състояние да решавате правилно своитѣ задачи. Единъ день, като изучите и разберете строежа на вашия мозъкъ, вие ще дойдете до положителната наука на живота. Тогава ще гледате на мозъка като на динамо, въ което се срѣщатъ и преплитатъ енергии отъ цѣлия козмосъ. Енергиитѣ, които минаватъ презъ мозъка и презъ сърдцето, сѫ радиоактивни сили на козмоса, които вие нѣкога съзнавате, а нѣкога не съзнавате. Тѣзи енергии минаватъ презъ съзнанието ви като особенъ животъ, като нѣщо, което постепенно изучавате. Отъ васъ не се иска нищо друго, освенъ да бѫдете въ хармония съ цѣлия козмосъ. При днешнитѣ условия това се постига мѫчно. — Защо? — Срѣдата, въ която живѣете, е крайно развълнувана, вследствие на което не можете правилно да възприемате козмичнитѣ енергии. Ако човѣкъ е въ пасивно състояние, той лесно може да възприема висшитѣ козмични енергии и да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако единъ високо мораленъ човѣкъ постави рѫката си върху главата на човѣкъ, у когото личнитѣ чувства сѫ силно развити, последниятъ ще почувствува голѣмо успокояване, голѣмь вѫтрешенъ миръ. Личнитѣ чувства сѫ необходимость, както за козмоса, така и за човѣка специално. Чрезъ тѣхъ той се застѫпва за своитѣ права. Лошо е, обаче, когато той преувеличава правата си и иска повече, отколкото му се пада. Когато личнитѣ чувства у човѣка сѫ силно развити, той става гордъ. Гордиятъ човѣкъ върви изправенъ, съ голѣмо достоинство и съзнание за себе си, че подобенъ на него нѣма. Той иска всички хора и божества да му се подчиняватъ и да мислятъ само за него. Колкото и да мисли човѣкъ, че като него другъ нѣма, все ще се намѣри нѣкой по-силенъ. по-ученъ, по-достоенъ, който ще го свали отъ височината, на която се е качилъ.

Когато двама души съ силно развити лични чувства, се срещнатъ, тѣ ще се отблъснатъ. Между тѣхъ ще се яви антагонизъмъ, който не позволява да запазятъ добритѣ си отношения. Споредъ окултиститѣ грѣхъть се дължи на личнитѣ чувства у човѣка. Значи, личнитѣ чувства представятъ особенъ родъ козмическа енергия, която. ако не се трансформира и разпредѣли между всички мозъчни центрове, причинява експлозии. Близо до личнитѣ чувства на човѣка се намира центъра на съвѣстьта, презъ който тѣ трѣбва да минаватъ. Щомъ личнитѣ чувства минаватъ презъ съвѣстьта на човѣка, тѣ се трансформиратъ и по този начинъ всѣкаква експлозия може да се избегне. Честностьта на човѣка се дължи на неговитѣ лични чувства. Човѣкъ, у когото личнитѣ чувства, самоуважението не е развито, не може да бѫде честенъ. Той може да има силно развита съвѣсть, безъ да бѫде честенъ. Човѣкъ може да бѫде религиозенъ, безъ да бѫде честенъ. Като бърка въ чуждитѣ каси, той счита, че всичко въ свѣта принадлежи на Бога. Щомъ всичко е на Бога, всѣки човѣкъ има право понѣкога да бръкне и въ чуждата каса. Обаче, щомъ бръкнатъ въ негова каса, той веднага се застѫпва за правата си. Кражбата, стяженолюбието се дължатъ на желанието въ човѣка да взима отъ това, което не е негово.

Сега, като ученици, оть васъ се иска да научите закона за трансформиране на енергиитѣ, да отправяте енергията отъ единъ мозъчеиъ центъръ въ другъ. Вие трѣбва да работите по сѫщия начинь, както природата работи. За всѣко нѣщо тя има точно опредѣлено време. Точно опредѣлено е времето, когато трѣбва да се работи за развиване било на личнитѣ. на религиознитѣ чувства, на разсѫдъка и т. н. По естество човѣкъ трѣбва да бѫде философъ. Изобщо, той може правилно да развива всички свои центрове, щомъ се съобразява съ програмата, която природата е наредила. Когато разбере живота, човѣкъ съблюдава всички закони и правила на природата. Днесъ това не става, защото той е размѣстилъ нѣщата. Той мисли, когато трѣбва да се моли; или се моли, когато е време за мислене. Когато трѣбва да мисли за своето подигане, тогава човѣкъ се занимава съ съвършено странични нѣща. Въ живота на всички хора сѫществува размѣстване на енергиитѣ, вследствие на което тѣ не могатъ да приложатъ това, което сѫ разбрали. Запримѣръ, нѣкой астрологъ прави хороскопъ на известенъ човѣкъ, опредѣля точно, кога и по кое време ще прекара нѣкаква криза, но той не може да му даде методъ, чрезъ който да избегне тази криза. Истинско знание е това, което може да се приложи на всѣко време.

Единъ астрологъ предсказва на единъ момъкъ, че на 29 годишна възрасть ще се влюби въ бедна, но красива мома, която въ скоро време ще му изневѣри. Тя ще срещне единъ богатъ търговецъ и ще се ожени за него. Момъкътъ ще се озлоби и ще й направи нѣкаква пакость. заради което ще лежи нѣколко години въ затворъ. Всичко това астрологътъ може да предскаже, но не знае, какъвъ методъ да препоржча на младия момъкъ, за да избегне затвора. Срѣщата на момъка съ момата е неизбѣжна. Тя се дължи на известни кармически връзки въ тѣхното минало. Влюбването на момъка въ момата и изневѣряването на момата е сѫщо така неизбѣжно, благодарение на силитѣ, които действуватъ въ всѣки едного по отдѣлно. Кагато момата изневѣри на момъка, въ малкия му мозъкъ се натрупва излишна енергия, която причинява редъ експлозии. Подъ напора на тѣзи сили въ себе си, той може да извърши нѣкакво престѫпление, за което да лежи въ затворъ.

Обаче, ако това нѣщо се случи съ окултенъ ученикъ, той може да избегне тази катастрофа. — Какъ ще я избегне? — Като впрегне излишната енергия на работа и я отправи къмъ клонетѣ на своя животъ. Това значи да познава той закона за трансформиране на енергиитѣ. Щомъ се влюби въ нѣкоя мома, той предварително трѣбва да остави свободна врата въ себе си, презъ която момата може да излѣзе, т. е. да се влюби въ другъ момъкъ. Човѣкъ се освобождава отъ своитѣ лични чувства чрезъ закона на смаляването. Тѣ представятъ змията, която го е обхванала и здраво го държи. Когато търси любовьта, човѣкъ трѣбва да отиде при голѣмъ изворъ, който навсѣкѫде тече и дава на всички изобилно. Докато намѣри голѣмия изворъ, той ще ходи отъ единъ изворь на другъ, ще обиколи всички по-малки извори. Ако търсите изворъ, който тече само презъ едно мѣсто и дава вода само на единъ човѣкъ, вие сте въ стария животъ още, въ старитѣ закони. Споредъ законитѣ на новия животъ вие трѣбва да знаете, че силната енергия протича отъ много мѣста и дава животь на много сѫщества; слабата енергия протича оть едно мѣсто и дава животъ само на едно сѫщество.

Тъй щото, когато говорите за любовьта, вие трѣбва да я разглеждате отъ положението на новия животъ. Не е достатъчно само да казвате, че обичате, но изворътъ на вашата любовь трѣбва да бѫде голѣмъ — отдето минавате, всичко да поливате. Това означаватъ думитѣ: Любовьта зло не мисли. Вие казвате, че обичате нѣкого, а не знаете, какво обичате въ него и кѫде е това, което обичате. Ще кажете, че обичате добротата или честностьта на нѣкой човѣкъ. — Де е добротата на този човѣкь? Де е неговата честность? Знаете ли, на кое мѣсто на главата е изразено доброто и честностьта на човѣка? Едно трѣбва да знаете: за човѣка е реално това, което той мисли и чувствува, безъ да види или да пипне това нѣщо. Има реални нѣща, които могатъ да се виждатъ или да се пипатъ, но има и такива реални нѣща, които нито се виждатъ, нито се пипатъ, нито се чуватъ. Тѣ не могатъ да се възприематъ съ физически сѣтива. Добротата и честностьта не се виждатъ, но достатъчно е да се приближите до човѣкъ, който има тѣзи качества въ себе си, за да усѣтите висшитѣ трептения, които се отдѣлятъ отъ него. Тѣзи енергии се отразяватъ и на тѣлото му. Той ходи бодъръ, изправенъ. Който нѣма тѣзи качества, той не лѫчеизпуща възвишени вибрации отъ себе си. Такъвъ човѣкъ не издържа на думата си. —  Защо? — Нѣма устой въ себе си. Има желание да изпълни всичко, което е обещалъ, но вѫтрешни условия нѣма — нѣма мораленъ устой. Обаче, като работи върху себе си, човѣкъ може да придобие всички добродетели. Окултната наука дава редъ методи за придобиване на първичната енергия, чрезъ която човѣкъ може да се прояви въ сърдечно и въ умствено отношеиие. Безъ нея той не може да се прояви. Всѣки е ималъ тази опитность. Иска да напише нѣщо — не може. Иска да свири — не може. Иска да рисува — не може. — Защо? — Вдъхновение нѣма. Вдъхновението се придобива отъ първичната енергия у човѣка. Тази енергия трѣбва да дойде отвънъ нѣкѫде, чрезъ нѣкое живо сѫщество. Ще кажете, че всичко иде отъ Бога. Наистина, всичко иде отъ Бога, но Богъ се проявява чрезъ хората.

Следователно, който иска да се прояви, той трѣбва да се свърже съ Първата Причина на нѣщата, отъ която излиза вдъхновението, отъ която бликатъ живитѣ сили, които протичатъ презъ цѣлия козмосъ. Щомъ тия енергии започнатъ да се вливатъ въ човѣка, той може вече да пише, да свири, да рисува. За да дойдете до тази опитность, вие се нуждаете отъ положителни знания.

Какво трѣбва да правите, за да придобиете положителни знания? За да придобиете тѣзи знания, като ученици, вие трѣбва да спазвате следното правило: Абсолютно никакво съмнение въ Първата Причина на нѣщата! Дойдете ли до нея, ще изключите всички съмнения, всички противоречия. Противоречията сѫ човѣшки изобретения, и вие сами трѣбва да се справите съ тѣхъ. Тѣ иматъ добра страна, която вие трѣбва да намѣрите. Въ тѣхъ всѣкога се крие нѣщо добро, което впоследствие ще научите. Като казвате, че трѣбва да обичате хората, ближнитѣ си, вие се натъквате на противоречия, защото не прилагате това, което говорите. Казвате, че еди-кой си човѣкъ не заслужава вашата любовь. Не е въпросъ до заслуга, но като се казва, че трѣбва да обичате ближния си като себе си, вие трѣбва да знаете, кой е вашъ ближенъ. Подъ „ближенъ“ се разбира онзи човѣкъ, у когото Божественото начало е пробудено. Като обичашъ ближния си, ти ще научишъ единъ великъ урокъ. Ближниятъ ти представя цъвналъ цвѣтъ, който разнася своя ароматъ далечъ нѣкѫде. Ти не можешъ да не обичашъ такъвъ цвѣтъ. Докато цвѣтето не се е разцъвтѣло, ти ще полагашъ грижи за него, да го освободишъ отъ неблагоприятнитѣ условия на живота, но не можешъ още да го обичашъ. Цъвне ли, ти вече го обичашъ. Както постѫпвате съ себе си и съ своя ближенъ, така трѣбва да постѫпвате и съ всѣка добра мисъль и съ всѣко добро чувство: ще ги поливате, докато израснатъ, цъвнатъ и дадатъ плодъ.

Сега ще ви дамъ една задача за седемь деня. Всѣка сутринь, отъ шесть до десеть часа ще живѣете споредъ изискванията на новото учение. Следъ това, отъ десеть часа нататъкъ до шесть часа следъ обѣдъ ще бѫдете свободни, ще постѫпвате, както намирате за добре. Отъ шесть нататъкъ до десеть часа вечерьта пакъ ще живѣете по методитѣ на новото учение. Който не желае да изпълни задачата. той може да бѫде свободенъ, но невежа ще остане. — Защо? —  Защото всѣка задача, която давамъ, ви свързва съ разумни сѫщества въ природата, които ви помагатъ. За да решите задачата правилно. не внасяйте въ ума си никаква отрицателна мисъль, че не можете, или че нѣмате свободно време. Тази задача не изисква специално време. Тя е свързана съ живота, който тече и се проявява всѣки моментъ.

Отрицателното у човѣка представя неговитѣ неестествени мисли, желания и постѫпки. Следователно, когато Христосъ проповѣдваше на ученицитѣ си да се отрекатъ отъ баща си и майка си, отъ братята и сестритѣ си, Той имаше предъ видъ, именно, тѣхнитѣ неестествени мисли и желания, които могатъ да ги спънатъ. Това всѣки може да направи, защото стремежътъ на неговата душа е къмъ красивото и възвишеното, къмъ доброто въ свѣта. Постижението на това зависи отъ хармоничното съчетание между мислитѣ и чувствата на човѣка, между неговия умъ и неговото сърдце. Казано е въ Писанието: „Който пребѫдва въ Божията Любовь и изпълнява волята Му, каквото пожелае, ще му се даде“. Оттукъ може да се извади обратно заключение: Който не изпълнява волята Божия, не само, че желанията му нѣма да се реализиратъ, но каквото има, ще му се отнеме. Какво по-голѣмо страдание отъ това, да желаешъ едно благо, да ти го покажатъ и да не ти го дадатъ? Какво по-голѣмо страдание отъ това, да ти дадатъ благото, което желаешъ, и да не можешъ да го използувашъ?

Като ученици, вие трѣбва взаимно да си помагате. а не да си противодействувате. Отвьнъ свѣтътъ може да ви противодействува, но не и вие. Въ взаимнитѣ си отношения прилагайте свободата. Нѣкой иска да се изкаже. Оставете го свободенъ. — Ама не говори умни работи. — Оставете го свободенъ. Той самъ ще разбере, дали е говорилъ умно, или не. Ако го изслушате спокойно, вие ще научите отъ него единъ урокъ. Това не значи, че човѣкъ нѣма право да се мѣси въ работата на другитѣ хора. Всѣки има право да се мѣси въ живота на своитѣ ближни, но той трѣбва да знае, какъ да постѫпва и въ кой моментъ да се намѣси. Разумность се иска отъ човѣка! Ако можешъ да оправишъ една работа, вземи участие въ нея; не можешъ ли да я оправишъ, стой настрана. Когато рѫководи детето си, майката трѣбва да знае, какъ да постѫпва. Ако е разумна, тя трѣбва да взима участие въ живота на децата си, даже и на голѣмитѣ си синове и дъщери. Майката трѣбва да бѫде разумна, разсѫдлива.

Когато религиозното чувство у човѣка е силно развито, а разсѫдъкътъ — слабо развитъ, той става голѣмъ фанатикъ и започва да обръща внимание повече на формата на нѣщата. отколкото на съдържанието. Като се моли на Бога, той прави поклони, чете много молитви и държи рѫцетѣ си нагоре. Добре е, че се моли, но поклонитѣ, които прави, не показватъ смирение. Издигането на рѫцетѣ не показва, че между ума и сърдцето на човѣка има сѫщо такова издигане нагоре. Ако между ума и сърдцето на човѣка нѣма никаква връзка, молитвата му не е приета. Когато се моли, човѣкъ трѣбва да забрави всички противоречия, да се примири съ всички хора, които сѫ му причинйли нѣкаква пакость, или на които той е направилъ нѣкакво зло. Който не е въ хармония съ себе си и сь своитѣ ближни, той не може да получи отговоръ на молитвата си. Богъ е съвършенъ. Той иска сѫщото и отъ насъ. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Молитвитѣ на мнозина се разпръсватъ и като прахъ падатъ на земята. Праведниятъ е силенъ човѣкъ. Неговата молитва всѣкога се чува. Ако въ единъ градъ има десеть души праведни, тѣ сѫ въ състояние да го предпазятъ отъ всѣкакви беди и напасти Ако въ Пловдивъ и Чирианъ имаше по десеть души праведни, тѣ щѣха да запазятъ града отъ нещастията, които претърпѣ презъ последното земетресение. Понеже въ Пловдивъ и въ Чирпанъ нѣмаше по десеть души праведни, по отношение на тѣхъ се приложи назрѣлата вече карма. Сега нови праведни хора се създаватъ.

Мнозина обясняватъ нещастията въ свѣта съ това, че такава е била воляга Божия. — Не, Богъ не благоволи въ страданията и нещастията на хората. Като разтьрсва умоветѣ на хората, по този начинъ Той регулира тѣхнитѣ енергии, изправя умоветѣ и сърдцата имъ — праведни хора сьздава. Въ всѣки градъ трѣбва да има поне по десеть праведни. Ще кажете, че земетресенията, наводненията, изобщо, изпитанияга на хората сѫ предсказани. Обаче и предсказанитѣ, и опредѣленитѣ нѣща могатъ да се отложатъ, или отмѣнятъ. Ако на грѣшния се каже, че ще бѫде наказанъ за своя лошъ животъ, и той се обърне къмъ Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмѣни. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си животъ, а той се отпусне и започне да грѣши, благословението му ще се отнеме и ще се замѣни съ наказание. Отъ човѣка зависи да подобри или да влоши сѫдбата си.

И тъй, отъ всички се иска да бѫдете справедливи по умъ и по сърдце, да прилагате Божията Правда. Вие трѣбва да бѫдете будни, да можете правилно да възприемате и разбирате волята Божия. Прилагате ли тази Висша воля, вие вѫтрешно ще чуете гласа на Бога — тихъ, красивъ и насърдчителенъ. Чуете ли този гласъ, боленъ да сте, ще станете отъ леглото си; сиромахъ да сте, ще забогатѣете; невежа да сте, умътъ ви ще се проясни. Предъ този гласъ всѣкакво недоволство изчезва. Чуете ли гласа на Божественото въ себе си, вие можете вече да се надявате на всичко. Безъ него нѣма развитие, нѣма успѣхъ, нѣма знание, нѣма радость, нѣма свѣтлина. Човѣкъ всѣки день добива нѣщо Божествено — нѣкаква мисъль или чувство, нѣкакъвъ малъкъ импулсъ, но той скоро го изгубва. — Защо? — Защото прави голѣми приготовления за него. Той започва да мете. да чисти кѫщата. — Не, дойде ли Божественото у васъ, приемете го. както сте и кѫдето и да сте. Каквато работа и да сте започнали, спрете я. Божественото не чака. То минава съ бьрзината на свѣтлината: мине, остави нѣщо и замине. Щомъ го почувствувате, спрете се веднага и приемете, каквото ви носи. Дето ви намѣри Божественото, тамъ трѣбва да стоите. Само така ще получите Божието благословение. Богъ иска да ви види такива, каквито сте. — Какъ, Богъ да ме види голъ! — Какво нѣщо е голота? — Голотата е човѣшко изобретение. Човѣкъ оголява, когаго не върши волята Божия. Докато върши волята Божия, той е облѣченъ като царски синъ.

Новото учение е Божествено учение. Ученикътъ на новото учение трѣбва да разбира Божественото, както въ себе си, така и въ своитѣ ближни. Каквато работа и да имате каквото обещание и да сте дали, на себе си или на другъ нѣкой, предъ Божественото всичко отстѫпва. То посещава човѣка най-много за една минута и следъ това заминава. Сѫщевременно то предупреждава човѣка, че ще го посети, заради което той всѣкога трѣбва да бѫде буденъ. Щомъ посети човѣка, Божественото остава своето благословение, което той трѣбва да носи навсѣкѫде. Това благословение прави човѣка радостенъ и доволенъ. Дето отиде, той носи съ себе си тази радость, това веселие.

По какво се отличава ученикътъ на новото учение? Ученикътъ на новото учение проявява Божественото и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ си. Ако проявявате Божествени чувства, а мислитѣ и постѫпкитѣ ви не сѫ Божествени, вие сте ученици на старото учение. Новото учение подразбира хармония между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Божественото се проявява въ малки нѣща, а не въ голѣми. Нѣкога едно малко движение, изпълнено съ Божествена енергия, струва повече, отколкото богатството на цѣлата земя. Когато единъ езичникъ отишълъ при Елисея да се лѣкува, той очаквалъ Елисей да дигне рѫцетѣ си нагоре и по нѣкакъвъ особенъ начинъ да го освободи отъ проказата. Като стигналъ при Елисея, съ голѣми подаръци, последниятъ му казалъ: Никакви подаръци не искамъ, вземи ги назадъ, но за да се излѣкувашь, трѣбва да се потопишъ седемь пѫти въ р. Иорданъ. Като тръгналъ да си отива, езичникътъ, който билъ много богатъ, останалъ недоволенъ отъ съвета на Елисея и казалъ на слугата си: Малко ли рѣки и извори имаме у насъ, че трѣбва да дойда тукъ, да се потопя въ рѣката Иорданъ? Слугата му отговорилъ: Господарю, въ толкова води си се потопявалъ, но не сѫ ти помогнали. Потопи се и въ тази рѣка. можс да ти помогне. Той послушаль слугата си, потопилъ се седемь пѫти въ р. Иордань, и проказата му изчезнала. Когато езичникътъ заминалъ, слугата на Елисея го достигналъ и поискалъ нѣкои отъ подаръцитѣ, които носѣлъ за Елисея, подь предлогъ, че ще ги даде на бедни. Обаче, съ тѣхъ заедно той приелъ и проказата.

Ученикътъ на новото учение трѣбва да върви по пѫтя на своя Учитель. Този пѫть изключва користолюбието. Отъ ученика се иска абсолютно безкористие. Не е въпросъ до дребнавоститѣ на нѣщата, но до великитѣ принципи, които съставятъ основа на живота. Чиста мисъль — свободна отъ всекакви заблуждения и благородно сьрдце — безъ никакви човѣшки ограничения — това се иска отъ ученика. Външно може да има известна дисхармония, но вѫтрешно, между ума и сърдцето на човѣка трѣбва да има единство, хармония. Съмнениего може да дойде отвънъ, но вие не трѣбва да го пущате вѫтре. Външното сьмнение е опитъ на сѫщества вънь отъ васъ, които искатъ да ви спънатъ въ пѫтя. Тѣ ви нашепватъ, че пѫтьтъ, по който вървите не води въ Царството Божие. — Защо? — Защото не вършите волята Божия. Това сѫ външни изпитания, съ които ученикътъ трѣбва да се справя. Докато връзката между ума и сърдцето му е здрава, той лесно се справя съ съмнението.

Сега, да оставимъ въпроса за сьмнението незавършенъ. Богъ завършва работитѣ, а разумното начало у човѣка ги разработва.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“.

*

27. Лекция отъ Учителя,

дьржана на 2 май, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.