Jump to content

1928_03_07 Дветѣ точки


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Дветѣ точки.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Т. м.

Чете се темата: „Книгата, която е указала най-голѣмо влияние въ моето детинство“.

Като проследимъ схващанията на древнитѣ и съвременни учени и философи за устройството на вселената, виждаме, че тѣ коренно се различаватъ. Такова различие ще съществува и въ бѫдеще. Като проследимъ материалния животъ на хората въ миналото и сега, виждаме, че за да бѫде този животъ разуменъ, трѣбва да се взематъ предъ видъ всички данни, всички условия, които го обуславятъ. Символично, човѣшкиятъ животъ може да се представи въ видъ на кръгъ. Еднакви ли сѫ условията на движение въ всички посоки на този крѫгъ? Когато се движи около диаметъра си, крѫгътъ образува сфера. Тази сфера може да се движи едновременно въ две посоки — нагоре и надолу. Това движение сѫществува въ природата. То се забелязва и въ човѣшкия организъмъ. Ние казваме: Въ човѣшкия органи зъмъ сѫществуватъ две противоположни течения. Тѣзи течения, именно, сѫ причина за противоречията въ възгледитѣ на хората. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ намисли да направи едно добро. Изведнъжъ му дохожда другъ умъ, и той отлага извършването на доброто. Защо? Не било време сега. Когато е намислилъ да направи добро, той се е намиралъ подъ влиянието на горното течение. После дойде влиянието на долното течение въ него, и той отлага извършването на доброто. Другъ нѣкой намисли да направи нѣщо, но изведнъжъ му дойде мисъльта да отложи. Защо? Времето не подхождало, или убежденията не му позволявали да направи това нѣщо. Той ще отложи реализирането на мисъльта си подъ предлогъ, че срѣдства нѣмалъ, че презъ лѣтото повече щѣло да му върви и т. н. И така, той отлага отъ пролѣть за лѣто, отъ лѣто за есень, отъ есень за зима. Правъ е човѣкътъ. Кѫща не може да се гради по всѣко време. Зимно време може ли да се гради кѫща? И зимно време може да се гради, но условията за това сѫ много трудни.

Какво знаете за диаметъра на окрѫжностьта: права линия ли е той, или крива? Споредъ насъ, всѣка линия, която има три точки, е огъната. Следователно, ние можемъ да кажемъ, че само радиусътъ въ окрѫжностьта е права линия. Какво нѣщо е квадратътъ? Квадратътъ е фигура, въ която могатъ да се вмѣстятъ само четири точки. Петь точки въ квадрата не могатъ да се вмѣстятъ. Квадратътъ е величина, съ която се мѣрятъ нѣщата. Въ триѫгълника пъкъ могатъ да се вмѣстятъ само три точки. Точкитѣ въ квадрата, въ триѫгълника, както и въ другитѣ фигури, представятъ полета, или центрове, въ които действуватъ известни силови линии.

Да се върнемъ къмъ крѫга. Какво представя радиусътъ на крѫга? Радиусътъ на крѫга е права линия, съ която човѣкъ започва живота си. Тази права линия символизира първата основна идея на човѣка. Той трѣбва да бѫде свързанъ съ нея. Оттукъ ние вадимъ заключение за човѣка, дали той е устойчивъ характеръ или не. Докато човѣкъ е свързанъ съ своята първична идея и не се отклонява отъ нея, казваме, че той има мораленъ устой въ себе си, има характеръ. Щомъ човѣкъ се отклонява отъ първичната си идея и се стреми къмъ втора, трета, четвърта, той е осѫденъ на постоянно падане. Този човѣкъ е безхарактеренъ, нѣма мораленъ устой въ себе си. Той може да живѣе хиляди години на земята, но нищо нѣма да направи. Наистина, всички хора, които не сѫ вървѣли по закона на правата линия, всѣкога сѫ падали. На наученъ езикъ казано: Всички хора, всички сѫщества, които, въ посоката на движението си, сѫ избирали три точки, всѣкога сѫ падали. Тѣ никога не сѫ успѣвали, никога не сѫ могли да постигнатъ нѣщо. Защо? — Защото цѣлата вселена е построена само върху две точки.

Сега, като ви говоря тѣзи нѣща, азъ искамъ да мислите, а не само да ги приемате на довѣрие. Ако не мислите, ще кажете, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Но това не е достатъчно. Какво разбирате подъ тия две точки? Тѣзи точки представятъ мисъльта на две абсолютно разумни сѫщества, които се проявяватъ и действуватъ едновременно. Значи, животътъ на всички сѫщества се движи между тѣзи две точки. Тѣ представятъ възможности въ живота. Всѣко сѫщество, което излиза извънъ тия възможности, което се отклонява отъ правата линия и върви по крива линия, е осѫдено на падане. Щомъ падне, човѣкъ влиза въ областьта на несретитѣ, на нещастията, на безвѣрието, съмнението и т. н. Който се съмнява, той върви вече по крива линия. Следователно, който изкривява живота си, той трѣбва да се заеме да го изправи. — Какъ? — Много просто. Ще извади третата точка отъ пѫтя на своето движение. —Какъ могатъ да се примирятъ двама души? — Като извадятъ третата точка отъ своя животъ. Тѣ трѣбва да се движатъ по права линия. Отъ правата линия тѣ ще образуватъ квадрата и ще се примирятъ.

Нѣкой се оплаква, че го обидили. Що е обидата? — Третата точка на правата линия. Обидата е неизползувана енергия. Койтосе обижда, той има излишна енергия въ себе си, която не знае, какъ да използува. Въ Божествения свѣтъ обида не сѫществува. Обидата е човѣшко произведение. Всѣка обидна дума сѫществува за смѣтка на онзи, която я казва. Казано е въ Писанието: „За всѣка празна дума ще отговаряте“. Не е позволено да се говорятъ празни думи. Наистина, на какво основание човѣкъ може да говори лоши, обидни, празни думи? Казвате: Човѣкъ не е ли свободенъ да прави и да говори, каквото иска? Човѣкъ е свободенъ, само когато се движи между две точки. Щомъ се движи между три точки, той не е свободенъ. Човѣкъ е свободенъ, когато има единъ приятель. Щомъ има двама приятели, той не е свободенъ На сѫщото основание казваме: Докато има една жена, мѫжътъ е свободенъ; щомъ има две жени, той не е свободенъ. Докато има единъ мѫжъ, жената е свободна; щомъ има двама мѫже, тя не е свободна. Докато човѣкъ има по нѣколко мѫже или жени, той е робъ, по никой начинъ не може да бѫде свободенъ. Казватъ, че нѣкой мѫжъ ималъ две жени, но имъ помагалъ, влияялъ имъ. — Той имъ влияе, но и тѣ му влияятъ. Който има две убеждения за Бога, той е робъ, не е свободенъ човѣкъ. Нѣкои подържатъ мисъльта, че и Богъ се мѣни. — Това е човѣшка мисъль, не е Божествена. За Бога е казано, че е неизмѣненъ. — Еди-кой си философъ е казалъ, че Богъ се мѣни. — Този философъ е отъ обикновенитѣ учени. Отъсъздаването на свѣта досега тия философи сѫ причина за нещастията на хората. Защо? — Защото накараха хората да поставятъ за основа на живота си три точки. Животътъ може да се построи само върху две точки, а не върху три. Животъ, правилни отношения могатъ да сѫществуватъ само между две разумни сѫщества.

Питате: Какъ трѣбва да се разбира животътъ? Нали съвременната наука дава методи за правилно живѣене? Нали животътъ е само на земята? — Оставете вашата философия настрана. Така може да мисли само заекътъ, вълкътъ, рибата, птицата. Така може да мисли само дивакътъ. Само тѣзи сѫщества могатъ да мислятъ, че ако излѣзатъ отъ своята срѣда, съ тѣхъ всичко се свършва. Заекътъ вѣчно ли трѣбва да остане въ тази си форма? Вълкътъ, лисицата, мечката, рибата, птицата вѣчно ли трѣбва да останатъ въ сегашнитѣ си форми? Човѣкъ за винаги ли трѣбва да остане въ формата на човѣкъ? Ако всѣко живо сѫщество счита, че като неговата форма нѣма друга толкова хубава, то ще остане назадъ въ развитието си.

Единъ мѫжъ билъ много доволенъ отъ жена си и често я хвалилъ. Като изтъкавала нѣкое хубаво платно, той взималъ платното и го носилъ при другаритѣ си, да хвали жена си, че тъче хубаво. Има философи въ свѣта, които приличатъ на този мѫжъ. Напишатъ една своя теория и я разнасятъ отъ човѣкъ на човѣкъ, да имъ показватъ, че като тѣхната теория подобна не сѫществува. Кой мѫжъ не може да вземе платното, което жена му е изтъкала, и да го изнесе предъ хората? Че нѣкоя жена е тъкала платно, това още нищо не доказва. Важно е, защо е тъкала това платно, или какво е допринесло то въ живота? Ако вѫжарьтъ прави вѫжета, съ които бесятъ хората, каква полза отъ тия вѫжета? Ако единъ човѣкъ е убедителенъ и съ речьта си може да убеди мнозина, че животътъ нѣма смисълъ, каква полза отъ неговата убедителна речь? Каква полза има човѣчеството, че нѣкой се е родилъ мѫжъ или жена? Формата не опредѣля нѣщата. Дали нѣкой ще се родя мѫжъ или жена, това нищо не допринася за живота. Важно е, какъ мѫжътъ и жената ще изпълнятъ своето предназначение.

Сега ще ви задамъ следния въпросъ: Господъ щѣше ли да даде другарка на Адама, ако той не искаше? При това, нужно ли бѣше Адамъ да има другарка? Ако Адамъ нѣмаше другарка, женитѣ пакъ щѣха да дойдатъ на земята, но вѣ друга форма, съвършено различна отъ сегашната. Като видѣлъ своята другарка, Адамъ казалъ: „Тази е плътъ отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Какво искалъ да каже Адамъ съ тѣзи думи? Мислете по този въпросъ. Като разсѫждавате върху този въпросъ, вие ще се намѣрите въ положението на човѣка, направенъ отъ плъть и отъ кости. Отъ плъть и кости бѣха направени и Адамъ, и Ева. До създаването на Ева, Адамъ не се спираше върху въпроса, отъ какво е направенъ. До това време той знаеше, че въ свѣта има две точки, между които може да се движи, но Ева му доказа, че има и трета точка, която той не знае. Жената откри третата точка въ свѣта. Третата точка не вия пѫть представя отклоняване, отдалечаване отъ Първичния, отъ Божествения принципъ, зането на духа се представя графически съ триѫгъл- ника А1 В1 С1 (фиг. 1.). За да спасятъ човѣчеството отъ това слизане, отъ това отклоняване, философитѣ постройватъ другъ три- ѫгълникъ ABC, съ който представятъ възлизането на духа. Тѣзи два триѫгъл ника иматъ шесть ѫгла и шесть допирни точки. Така преплетени, тѣ образуватъ тъй наречения Соломоновъ знакъ. Въ тѣзи триѫгълници има две прави линии ВС и В1С1, които сѫ успоредни помежду си. Тѣзи линии, именно, разрешаватъ въпроситѣ. Мѫжътъ и жената вървятъ обикновено по успоредни линии. Върху този законъ сѫ построени аритметичнитѣ правила и условия при събирането. Какъ ще си обясните, защо при събирането на единицата сама съ себе си, се получава две, а при умножаването на единицата сама на себе си се получава пакъ единица? Какво казватъ за това съвременнитѣ математици? Колко ще получите, като извадите единица отъ единица?    Нищо не се получава, т. е. получава се нула. Нищото е голѣма величина. Когато шишето се празни, ние се намираме предъ нищото. Подъ думата „нищо“ се разбира създаване на условия за започване на нѣщо ново, за създаване или започване на нѣкаква работа.

OKK_7_20_1.JPG

Сѫщото нѣщо се прилага и въ окултнитѣ школи. Когато ученикътъ влѣзе въ Школата, първата работа по отношение къмъ него е да го изпразнатъ. При това положение ученикътъ преживѣва голѣми, страшни борби. Той се чувствува изгубенъ, изпразненъ, като че нѣма умъ, нѣма сърдце въ себе си, като че всичко е изгубилъ. Това не е загубване, но изпразване отъ заблуждения, отъ суевѣрия, отъ стари философски учения. Ученикътъ трѣбва да се освободи отъ всичко човѣшко, отъ всичко преходно, докато остане въ него само Божественото. Когато процесътъ на изпразването започне, ученикътъ се усѣща лекъ, подвиженъ. Колкото повече прогресира и навлиза въ духовния свѣтъ, толкова повече той дохожда до положение да изгуби всѣкакво понятие за животъ, за наука, за религия. Всичко въ него се обезсмисля, и той остава само съ силното желание въ себе сида се учи. Докато това свещено желание живѣе въ ученика, той ще може въ единъ день, въ една седмица, въ единъ месецъ, въ една година или въ нѣколко години най-много да спечели повече отъ това, което е изгубилъ. Ето защо, окултниятъ ученикь не бива да се обезсърдчава отъ резултатитѣ на своитѣ опити.

Ученикътъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ следнитѣ нѣколко максими: като се обезсърдчава, да не се обезсърдчава; като краде, да не краде; като лъже, да не излъгва. Запримѣръ, нѣкой отива на гости. Домакинитѣ го поканватъ да яде заедно съ тѣхъ. Той отказва да яде, подъ предлогъ, че се е хранилъ. После, като излѣзе оттамъ, казва, че е гладенъ, че нищо не е ялъ у дома си. Ако домакинитѣ настояватъ да яде заедно съ тѣхъ, той ще седне предъ масата и ще каже, че заради тѣхъ ще яде, да имъ направи удоволствие. После ще каже, че ялъ съ голъмъ апетитъ, добре се разположилъ въ тѣхния домъ. Това сѫ приеми, форми на езика, съ които човѣкъ си служи.

Това сѫ редъ примѣри изъ живота, чрезъ които се изпитва човѣшкиятъ характеръ. Сегашниятъ човѣкъ не може да бѫде още абсолютно искренъ. Когато го канятъ да яде, нека си каже направо, ялъ ли е или не, иска ли да яде, или не иска и т. н. Представете си, че нѣкой човѣкъ иска да услужи на другъ. Какъ трѣбва да му услужи, и какъ този човѣкъ трѣбва да приеме услугата? Двама души седатъ въ трамвая, единъ срещу другъ. Влиза кондукторътъ и започва да дава билети на пѫтницитѣ. Като дохожда до единъ отъ двамата, дава билетъ на първия, дава и на втория. Вториятъ изважда хиляда лева отъ джоба си и ги подава на кондуктора. — Нѣмате ли дребни пари? — Имамъ само единъ левъ, два лева още не ми достигатъ. Ако обичате, дайте ми единъ билетъ и, когато бѫдете свободенъ, отбийте се на еди-коя си улица, въ магазина ми, ще ви дамъ двата лева. — Нѣмамъ време. Платете сега! Въ този моментъ първиятъ господинъ му предлага два лева, да си вземе билетъ. — Не, нѣма нужда. Благодаря ви. Първиятъ господинъ дава паритѣ на кондуктора, и съ това въпросътъ съ билета се решава. Питамъ: Защо кондукторътъ не иска да услужи на този господинъ, да му даде единъ билетъ? Защо този господинъ не прие двата лева, които другиятъ му предложи? Това сѫ все съображения. Господинътъ, който услужи съ два лева, искаше да внесе въ ума на търговеца идеята, че свѣтътъ е построенъ на две точки.

Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ предъ видъ тази философия и да не се отклоняватъ отъ нея. Тѣ трѣбва да се рѫководятъ отъ положителната идея, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Турятъ ли още една точка, тѣ изкривяватъ тази философия и заставатъ на крива линия. Докато за основа на живота си човѣкъ е поставилъ крива линия, той всѣкога ще живѣе въ заблуждения. Каквато работа и да го накаратъ да свърши, той всѣкога ще се отказва отъ нея, подъ предлогъ, че достойнството му не позволява това, или възгледитѣ и убежденията му не позволяватъ това и т. н. Какви сѫ тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не даватъ възможность на човѣка да работи? Въ края на краищата отъ този човѣкъ ще излѣзе единъ инвалидъ. Какъ трѣбва да постѫпва благородниятъ човѣкъ въ живота? Представете си, че въ дома на единъ благороденъ човѣкъ дохожда единъ странникъ, за когото се говори, че е падналъ човѣкъ, че обществото мисли лошо за него. Трѣбва ли благородниятъ човѣкъ да го приеме, или не? Въ първо време той ще се намѣри предъ дилема, да се подаде на вѫтрешния гласъ въ себе си, че и въ този човѣкъ има разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бѫде приетъ въ дома му, или да се остави на течението на общественото мнение? Следъ малка борба въ него надделява Божествениятъ гласъ, и той приема странника въ дома си съ всичкото почитание и уважение. Съ тази постѫпка, въ душата на странника трепва желание и силенъ стремежъ да се изправи, да тръгне въ пѫтя на доброто. По този начинъ се създава разумна връзка между тия двама души. Мнозина искатъ да изучаватъ музиката, да се занимаватъ съ нея. Какъ трѣбва да се изучава музиката: като изкуство, или като съзнателна разумна връзка между душитѣ? За да се създаде тази разумна връзка, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. За да уравновеси своя характеръ, за да образува вѫтрешна връзка между Бога и своята душа, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Да бѫде човѣкъ музикаленъ, това не значи само да знае да пѣе и да свири. Това е външна музика. Истински музикаленъ човѣкъ е онзи, който, при всички условия на живота си, казва: Такава е волята Божия, всичко е за добро. Това значи музика, това значи хармония на мисъльта. Трептенията на думитѣ въ този човѣкъ не сѫ нищо друго, освенъ музика и хармония. Който прави добро, той е музикаленъ човѣкъ, той е напълно хармонизиранъ въ своитѣ мисли, чувства и действия. Който не прави добро и се отказва отъ него, той не е музикаленъ. Въ него нѣма никаква хармония. Добриятъ човѣкъ е музикаленъ; лошиятъ не е музикаленъ. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ, подразбираме да се подържа въ него свещениятъ огънь на любовьта, т. е. да се подържа и засилва въ него стремежътъ на душата къмъ Бога. Музиката има смисълъ дотолкова, доколкото е въ състояние да разпали свещения огънь на любовьта въ човѣшката душа. Вънъ отъ това изкуство музиката нѣма никаква цель. Щомъ този огънь въ човѣка се разпали, той може да учи, да пише, да работи, да твори. Не гори ли този огънь въ него, той нищо не може да направи. Какво виждаме въ съвременнитѣ хора? Докато сѫ млади, тѣ пѣятъ и свирятъ. Щомъ остарѣятъ, тѣ преставатъ да се занимаватъ съ музика и пѣние, казватъ, че времето имъ е минало вече. — Не, и въ младини, и въ старини, въ човѣка трѣбва да гори свещениятъ огънь на любовьта. Казано е въ Писанието: „Човѣкъ трѣбва да пѣе и да хвали Господа и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ си“. Това значи да бѫде човѣкъ музикаленъ.

И тъй, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие на човѣка трѣбва да се движатъ само между две точки. Затова всѣка вечерь човѣкъ трѣбва да преглежда мислитѣ, чувствата и действията си и ако намѣри, че нѣкое отъ тѣхъ се е движило между три точки, да извади третата точка. Третата точка не е нужна. За да има хармония въ себе си, човѣкъ трѣбва да има една майка и единъ баща, една сестра и единъ братъ, единъ приятель и една приятелка. Ако има двама братя или две сестри, той ще се натъкне на голѣми противоречия. Двамата братя или дветѣ сестри трѣбва да се съединятъ въ едно, както пръститѣна рѫката се Свиватъ въ юмрукъ. КогаТо човѣкъ стисне нѣщо въ рѫката си, виждатъ се само два пръста: палецътъ и показалецътъ. Тия два пръста образуватъ човѣка, т. е. правдата въ свѣта. Правдата е истинската мѣрка на нѣщата.

Какво общо има между правдата и крѫга? Като говоримъ за правдата, ние подразбираме онази първична енергия, онѣзи разумни сили, които сѫ работили за създаване на палеца. Каква цель сѫ имали тия разумни сили, когато сѫ създавали палеца? Разумни сили сѫ работили за създаването на всички пръсти, а не само за палеца. Мнозина гледатъ на пръститѣ като на израстъци, произлѣзли по нѣкакъвъ механически начинъ. — Не, разумни сѫщества, разумни архитекти сѫ работили за създаването на пръститѣ, и то съ строго опредѣлена цель. Казано е, че Богъ е създалъ човѣка. Каква е била мисъльта на Бога при създаването на първия пръстъ?—Да познае човѣкъ правдата, да разбере смисъла на страданията. Като скърби, като страда, човѣкъ придобива опитности. Смисълътъ на живота не се заключава въ радоститѣ и страданията, но въ резултата, въ това, което човѣкъ ще научи и разбере отъ тѣхъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да  работи. Скръбьта и радостьта сѫ две математически числа, съ които човѣкъ трѣбва да работи. Резултатътъ отъ тази работа сѫ опитноститѣ, знанието, които той придобива. Който има опитности, той има мѫдрость, той има знание. Знанието, мѫдростьта сѫ необходими за човѣка, понеже взиматъ участие при строежа на неговото тѣло, на неговия умъ, на неговото сърдце, на неговия духъ и на неговата душа. Веднъжъ устроенъ, както трѣбва, човѣкъ може да се ползува отъ тѣлото си, отъ ума, сърдцето, душата и духа си. Това сѫ сили, дадени на човѣка за разумна работа съ тѣхъ. Който не иска да скърби, той нѣма и да се радва. Щомъ нито скърби, нито се радва, човѣкъ се лишава отъ опитности. Лишенъ отъ опитности, човѣкъ е лишенъ и отъ условия за развитие.

И тъй, ще знаете, че безъ скърби и радости, нищо хубаво не можете да придобиете. Безъ скърби и радости, никаква любовь не може да сѫществува. За да се прояви любовьта, необходими сѫ скърби и радости. Тѣ сѫ слуги на любовьта. Забележете, когато обичате нѣкого, вие се радвате, че ще дойде, а скърбите, че ще замине. Кои сѫ мотивитѣ за вашата скръбь и за вашата радость? Вие скърбите, защото нѣмате условия да проявите любовьта си. Радвате се, защото имате условия да проявите любовьта си. Ако човѣкъ съзнае и разбере, че любовьта всѣкога се проявява, той ще бѫде радостенъ, ще запази своя миръ и равновесие. Тогава опорната точка въ живота на човѣка ще бѫде мирътъ. Човѣкъ трѣбва да има миръ въ душатаси. Мирътъ е въ зависимость отъ опитностьта и вѣрата на човѣка. Човѣкъ трѣбва да има такава вѣра, че каквито промѣни да ставатъ въ живота му, както и да се мѣнятъ условията, той да остава твърдъ и непоколебимъ, на йота да не отстѫпва отъ своето убеждение, отъ своята свещена идея.

Съвременнитѣ хора—учители, проповѣдници, държавници и общественици, всички говорятъ и работятъ за изправяне на свѣта. Свѣтътъ може да се изправи съ премахване на огънатитѣ, на кривитѣ линии. Кривитѣ, огънатитѣ линии иматъ приложение въ живота, но не въ закона на любовьта. Когато нѣкой иска да ви удари съ камъкъ, вие се изкривявате, образувате огъната линия, защото искате да запазите главата си отъ удара. Като запазвате главата си, вие излагате друга нѣкоя часть отъ тѣлото си, и то онази, която може да носи удара, безъ да повреди цѣлото тѣло. Обаче, като срещнете човѣкъ, когото обичате, вие разтваряте рѫцетѣ си въ права линия, насочвате ги напредъ, съ желание да го пригърнете. Какво показва това? Това показва, че любовьта се проявява само между две точки, т. е. между две разумни сѫщества. Въ който день се огъне правата линия, по която се движатъ тия разумни сѫщества, токътъ на любовьта веднага се прекѫсва. Това показва, че вие сте направили нѣкаква повреда въ инсталацията на любовьта. — Кѫде се намира тази инсталация? — Въ духовния свѣтъ. Щомъ сепрекѫсне тази инсталация, и знанието моментално изчезва.

Апостолъ Павелъ казва: „Който стои, да гледа да не падне“. Какво означава този стихъ? — Който е правъ, да гледа да не допусне въ себе си трета точка, да не се огъне, да не се отклони отъ пѫтя на любовьта. Запримѣръ, имате единъ приятель. Никога не допущайте въ ума си мисъльта, че той е по-лошъ, по-нечистъ отъ васъ. Мислете за него така, както мислите за себе си. Изобщо, не мислете, че хората сѫ по-лоши отъ васъ. Тѣ сѫ толкова добри, колкото сте и вие добъръ. Обаче, не мислете, че вие сте по-лошъ отъ тѣхъ. Нѣкой иска да работи върху своя характеръ, да го подобри. — Не, той трѣбва да работи за създаване на добри чърти въ себе си, за усилване на вѣрата си, а не за подобрение на характера си. Човѣкъ лесно губи вѣра въ себе си. Като го подложатъ на нѣкакъвъ изпитъ и не издържи, той веднага се обезвѣрява. Като го обиди нѣкой, той веднага изгубва любовьта си и вмѣсто да насочи рѫцетѣ си напредъ, да го пригърне, показва му лакета си. Този човѣкъ е внесълъ третата точка въ живота си, или въ отношенията си къмъ своя приятель. Защо измѣняте отношенията си? — Защото ви обидилъ, защото помислилъ нѣщо лошо за васъ. Кой човѣкъ не е помислилъ нѣщо лошо за Господа? Кой човѣкъ не е изказалъ недоволството си отъ Господа, че не му е далъ, каквото му е нужно,или че на другитѣ е далъ повече, отколкото на него? Хората бързатъ много. Тѣ нѣматъ търпение да видятъ, какъвъ е Божиятъ планъ, какво е опредѣлилъ Той за всѣка душа. Всѣки моментъ, всѣки день Той прибавя по нѣщо ново за всѣка душа. Ето защо, вие трѣбва да имате търпение, да чакате цѣлъ животъ, цѣла вѣчность, за да разберете, какъвъ е Божиятъ планъ, каква е Любовьта Му. Хората искатъ изведнъжъ да видятъ проявата на Божията Любовь, изведнъжъ да получатъ всички блага. Това значи, да поставятъ три точки на своя пѫть.

Сега, отъ всички се иска приложение. Отъ всички се иска права мисъль. Днесъ и млади, и стари само критикуватъ. Като видятъ млада мома и младъ момъкъ заедно, тѣ започватъ да ги критикуватъ. Злото, престѫплението не седи въ това. Докато двама души се движатъ по права линия, между две точки, никакво престѫпление не може да стане. Щомъ линията се огъне и се яви трета точка, престѫплението е вече на лице. Третата точка създава злото въ свѣта. Злото влѣзе въ рая, когато се яви третата точка — змията. Тогава изпъдиха Адамъ и Ева отъ рая. Въ рая не се позволява многоженство. Понеже жената внесе многоженството въ рая, Богъ я изпѫди оттамъ. Съ нея заедно излѣзе и Адамъ. Днесъ ще изпѫдятъ мѫжа отъ рая. Жената внесе многомѫжеството въ свѣта, а мѫжътъ — многоженството. И едното, и другото сѫ пре15 стѫпления. На единъ мѫжъ е позволено да има само една жена; и на една жена е позволено да има само единъ мѫжъ. Ще кажете, може би, че Соломонъ, като мѫжъ, ималъ много жени и много наложници. — Единъ бѣше Соломонъ, двама Соломоновци не могатъ да сѫществуватъ. Единъ бѣше Давидъ, двама Давидовци не могатъ да сѫществуватъ. И Адамъ бѣше единъ. Природата никога не повтаря опититѣ си. Тя никога не прави два еднакви опита. Тя казва: Единъ Адамъ е достатъченъ. Единъ Аврамъ е достатъченъ. Единъ Давидъ е достатъченъ. Единъ Соломонъ е достатъченъ. Докато за всѣко нѣщо има само по единъ екземпляръ, той е на мѣстото си. Като знаете това, всички трѣбва да се стремите да създадете въ себе си положителна философия за живота; всички трѣбва да си изработите правилно разбиране за Бога; всички трѣбва да придобиете вѫтрешни опитности.

Какъ ще разберете Бога? Какъ ще Го намѣрите? — Като изучавате себе си, като изучавате ближнитѣ си, вие ще намѣрите Бога и ще Го разберете. Вашиятъ животъ представя единъ крѫгъ. За да разберете живота си, за да се познаете, вие трѣбва да изучавате всички закони и правила, всички свойства на крѫга. Той представя предметно учение за васъ. Безъ предметно учение вие нищо нѣма да научите и разберете. Звездитѣ, луната, слънцето, това е предметно учение за човѣка. Всички науки сѫщо така сѫ предметно учение за ученицитѣ. Който съзнателно учи, той вижда въ всѣко нѣщо нѣкаква велика цель. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, всѣко нѣщо има свое предназначение. Въ този смисълъ, и гнѣвътъ има свое предназначение. Който не се гнѣви, той не е човѣкъ. Какъ трѣбва да се гнѣви човѣкъ? Въ Писанието се казва, какъ трѣбва да се гнѣви човѣкъ. Казано е тамъ: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!“ Гнѣвътъ разширява главата на човѣка. Ако човѣкъ никакъ не се гнѣви, главата му остава плоска, като дъска. Какво може да постигне човѣкъ съ плоска глава? Главата трѣбва да бѫде овална, добре закрѫглена. Гнѣвътъ е творческа енергия, която трѣбва да се впрегне на работа. Щомъ се впрегне на работа, тя разширява главата на човѣка, развива известни мозъчни центрове. Който иска да развива гърдитѣ си, той трѣбва да се гнѣви, да използува енергията на гнѣва. Той трѣбва да се гнѣви така, че да не съгрѣшава.

Ще кажете: Щомъ е така, ние трѣбва да бѫдемъ кротки. — Не, свѣтътъ не се нуждае отъ кротки хора. Разумни хора сѫ нужни на свѣта, а не кротки. Едно трѣбва да знаете: каквото човѣкъ желае за себе си, това трѣбва да даде и на другитѣ. Ако искашъ за себе си правда, правдини, и на другитѣ трѣбва да дадешъ правдини. Ако искашъ за себе си свобода, трѣбва да помислишъ за свободата и на другитѣ хора. Божественото е еднаквоприложимо за всички живи сѫщества, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Запримѣръ, отдето и да мине водата, тя на всички дава: и на растения, и на животни, и на хора. Тя напоява, освежава и съживява. Тя дава на всички живи сѫщества, споредъ колкото тѣ могатъ да възприематъ. Божественото е мѣрка въ живота. Съ тази мѣрка трѣбва да опредѣляте работитѣ си. За да дойдете до тази мѣрка, вие трѣбва да знаете философията на крѫга. Крѫгътъ, изобщо, представя цѣлокупния животъ: горната половина представя положителния животъ; долната половина представя отрицателния животъ. Въ положителната страна на живота е радостьта. Щомъ извърви горната половина на крѫга, човѣкъ неизбѣжно ще слѣзе въ долната половина на крѫга, дето е скръбьта, нещастието, страданието. Затова, именно, казваме, че радостьта и скръбьта вървятъ една следъ друга и постоянно се смѣнятъ. Който се е родилъ въ горната часть на крѫга, при благоприятнитѣ условия на живота, въ свѣтлата страна, той ще бѫде въ радостьта, въ щастието. Който се е родилъ въ долната половина на крѫга, при неблагоприятнитѣ условия на живота, той ще преживѣе голѣми скърби и страдания. Този човѣкъ се намира подъ влиянието на кармическия законъ. Кармата не е нищо друго, освенъ законъ за възмездие. Каквато и да е кармата на човѣка, тя може да се подобри.

И тъй, за да подобри човѣкъ кармата си, за да влѣзе въ благоприятнитѣ условия на живота, той трѣбва да се домогне до положителната наука и да я приложи. За тази цель той трѣбва да работи, да прилага знанието си, докато се свърже съ напреднали сѫщества, които ще му помагатъ. Това може да провѣри всѣки отъ васъ. Представете си, че изучавате музика. Учительтъ ви дава едно мѫчно парче и следъ нѣколко деня иска отъ васъ да сте го научили добре. Вие свирите день, два, три, не ви върви. Започвате да се молите, дано по нѣкакъвъ начинъ да ви се помогне. Едно отъ напредналитѣ сѫщества, което познава добре музиката, влиза у васъ и започва да ви помага. Като посвирите единъ два-часа, вие научавате добре парчето и сте готови да се явите на урокъ предъ учителя си. Щомъ се свържете съ едно отъ тия напреднали сѫщества въ музиката, тѣ сѫ готови всѣкога да ви помагатъ. Докато ги слушате, докато вѣрвате въ тѣхъ, тѣ ще ви помагатъ. Щомъ се усъмните въ тѣхъ, тѣ ще ви изоставятъ, да разберете, какво значи да работите безъ помощьта на тия сѫщества. Докато работитѣ ви се отдаватъ лесно, вие казвате: Азъ самъ научихъ урока си, никой не ми помогна. Щомъ кажете така, вие сте подъ изкушение вече. Дойде ли изкушението, вие изгубвате помощьта на свѣтлитѣ, напреднали братя, и оставате самъ, съ собственитѣ си сили. Това значи, да се оплетатъ работитѣ на човѣка.

Забелязано е, че докато човѣкъ обича нѣкого, готовъ е да слуша и да изпълнява всичко, каквото той му казва. Щомъ изгуби любовьта си, работитѣ на този човѣкъ тръгватъ назадъ. Той е попадналъ вече въ третата точка на правата линия. За да не изпаднете въ това положение, обичайте. Обичьта, любовьта върши чудеса. Когато двама млади се обичатъ, тѣ се поощряватъ единъ другъ, и работитѣ имъ вървятъ добре. Каквото лошо и да говорятъ външнитѣ хора за тѣхъ, било само за момата, или за момъка, тѣ нищо лошо не виждатъ. Всѣка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, отъ нея се раждатъ свѣтли, възвишени мисли. Когато не обичате нѣкого, каквото и да говори той, каквато мѫдрость да казва, вие не го чувате. Неговитѣ думи за васъ сѫ обикновени, безъ никакво съдържание.

Следователно, безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Любовьта дава възможность на човѣка да учи, да различава доброто отъ злото. За да разбере живота, съ дветѣ негови половини — свѣтла и тъмна, човѣкъ трѣбва да скара доброто и злото. Докато се каратъ, той трѣбва да стои настрана, да не взима участие въ препирнитѣ имъ, а само да наблюдава и размишлява. Така той ще научи много нѣща. Не успѣе ли да скара доброто и злото, човѣкъ изпада въ голѣма каша и толкова сеобърква, че изгубва смисъла на живота. Ако човѣкъ може спокойно да наблюдава, какъ злото и доброто въ него, или вънъ отъ него, се борятъ, той може да мисли и да се учи отъ тѣхъ.

Мнозина искатъ да кажатъ, че сѫ надрасли обикновенитѣ условия на живота, вследствие на което нито обичатъ, нито мразятъ. Когато човѣкъ нито обича нѣкого, нито го мрази, той не мисли за него. Кое е по-хубаво: да те мразятъ, или да мислятъ за тебе ? — Да мислятъ за тебе е най-доброто положение. Който мрази, той предава енергия на онзи, когото мрази, и по този начинъ го прави по-деятеленъ, по-активенъ. Който мисли за нѣкого, той го прави по-разуменъ. Следователно, ако нѣкой ви мрази, радвайте се, защото той ще ви придаде повече активность, т. е. ще усили волята ви. Това означава разширяване. Който мрази нѣкого, той му принася полза. Ако знаеше това, той не би го мразилъ. Законътъ е такъвъ. Тази е причината, за която първитѣ християни бѣха гонени, преследвани и измѫчвани. Тѣ бѣха мекушави и, за да се калятъ, трѣбваше да бѫдатъ подложени на голѣми мѫчения и страдания. Апостолъ Павелъ стана герой, следъ като му удариха три пѫти по 39 тояги. Мѫчно се издържатъ изпитанията, но за да се понасятъ леко, човѣкъ трѣбва да разбере философията на живота. Като разбере тази философия, той ще види, че и въ скръбьта, и въ радостьта, и въ мисъльта има великъ замисълъ.

Тѣ иматъ своето велико предназначение въ живота. Безъ тѣхъ животътъ нѣма смисълъ.

И тъй, за да разбере живота на земята, човѣкъ трѣбва да приведе противоречията, на които се натъква, къмъ общъ знаменатель. За да бѫдете смѣли и доволни отъ живота си, вие непременно трѣбва да го разбирате. Не го ли разбирате, каквото днесъ придобиете, утре ще го изгубите. Щомъ изгубите всичко, вие ще страдате, безъ да знаете защо. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да знае, защо страда. Той трѣбва да се радва въ страданията си и да скърби въ радоститѣ си. Това значи: и като страда, и като се радва, човѣкъ трѣбва да мисли.

Сега, отъ всички се иска приложение. Безъ приложение, човѣкъ винаги ще се натъква на противоречия. Често противоречията биватъ толкова голѣми, че настава мракъ въ човѣшкото съзнание. Този мракъ въ съзнанието помрачава мисъльта. Когато нѣкой се оплаква, че въ съзнанието му е тъмно, това показва, че свѣтлина липсва въ ума му. Следователно, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина въ ума и отъ повече топлина въ сърдцето си. Ние не говоримъ за онази топлина, която изгаря тѣлата, нито за онази, която ги разтопява. Ние имаме предъ видъ онази топлина, която помага за растенето и развитието на тѣлата. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се справи съ онова горение въ себе си, което произвежда димъ, сажди и недоволство. Човѣкъ трѣбва даси създаде ново тѣло, новъ организъмъ. Сегашното му тѣло ще се видоизмѣни, ще претърпи голѣми промѣни. До това време бѫдете доволни отъ онова, което ви е дадено. Не само ново тѣло ще имате, но и нова земя ще ви се даде. Отъ вашитѣ разбирания зависи, кога и кои ще населятъ новата земя. Когато придобиете любовьта и мѫдростьта въ себе си, вие ще напуснете старитѣ си тѣла, старитѣ си жилища и ще влѣзете въ нови, по-удобни, по-красиви отъ сегашнитѣ. За това време, именно, Христосъ говори: „Отивамъ да ви приготвя жилища. И дето съмъ азъ, тамъ ще бъдете и вие“. Това е една отвлѣчена, но права философия, която ви давамъ главно за размишление. Съ нея вие не можете да разрешите въпроситѣ си, но можете поне да разсѫждавате. Въпроситѣ се разрешаватъ отъ опитноститѣ, които придобивате.

И тъй, отъ васъ се иска да се движите между две точки. Това значи да бѫдете доволни. Най-малкото недоволство у васъ внася третата точка на правата линия. На единия край на правата линия седи Богъ, а на другия — човѣкъ. Щомъ се яви трета точка на правата, Богъ веднага запитва човѣка: Защо си недоволенъ? Какво искашъ? — Искамъ да бѫда красивъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ красивъ, ще ти се даде ангелска красота, но ще гледашъ да се справишъ съ нея. Като придобие тази красота, човѣкъ пакъ става недоволенъ. — Защо си недоволенъ ? — Много мебезпокоятъ. — Така е. Когато човѣкъ придобие ангелска красота, той не може да се справя съ нея. Кой какъ го види, ще иска да бѫде съ него, да се разговаря, да му се радва. Красотата е подобна на меда. Турете една чиния съ медъ на открито и вижте, какво ще стане съ меда. Отдалечъ още пчелитѣ ще го помиришатъ и ще го накацатъ. Следователно, ако красотата, богатството, които имате, ви приближаватъ къмъ Бога, тѣ иматъ смисълъ; ако ви отдалечаватъ отъ Бога, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако науката, която имате, е въ състояние да събуди у васъ свещенъ трепетъ къмъ Бога, тя е на мѣсто. Не може ли да направи това, отдалечи ли ви отъ Бога, тази наука не ви е нужна. Всѣко нѣщо, което създава потикъ на човѣка къмъ възвишеното и благородното въ свѣта, е на мѣсто.

Като знаете това, не се страхувайте отъ влиянието на хората. Докато вървите въ правия пѫть, хората могатъ само да ви вдъхновяватъ, но не и да ви влияятъ. Тогава между душитѣ на хората ще става правилна обмѣна. Тѣ ще се разбиратъ, братски ще живѣятъ помежду си. За да познаете, дали единъ човѣкъ е благороденъ, погледнете го 10 — 15 м. въ очитѣ и вижте, ще се смути ли той, или ще остане спокоенъ. Ако не се смути отъ погледа ви, той е благороденъ човѣкъ. Въ случая вашиятъ погледъ не е нищо друго, освенъ свѣщь, на която може да се чете. Благородниятъ човѣкъ ще използува свѣтлината на тази свѣщь и ще започне да чете, да учи. Значи, смисълътъ на всѣка запалена свѣщь седи въ свѣтлината ѝ, на която човѣкъ може да чете. Ако четете, вие ще се ползувате. Ако закриете свѣтлината на свѣщьта съ нѣкаква цвѣтна покривка, и по този начинъ намалите и трансформирате свѣтлината ѝ, вие всичко ще загубите. Въ това нѣма никаква философия. Всѣка свѣщь, на която свѣтлината се забулва, не е на мѣстото си. Тази свѣтлина е вредна за очитѣ. Тъй щото, съ нищо не закривайте Божествената свѣтлина. Когато Божествената свѣтлина изгрѣва въ човѣшката душа, въ какъвто размѣръ и да е, никакви коментарии не трѣбва да се правятъ върху нея. Тази свѣтлина дава на човѣка мѫдрость, знание и сила.

Сега, като говоря така, мнозина ще кажатъ: Защо трѣбва всичко това да ни се казва публично? Питамъ: защо пророкъ Натанъ изнесе погрѣшкитѣ на царь Давида на лице? Не можа ли да отиде при него да му каже, да затули по нѣкакъвъ начинъ погрѣшката си? Той каза всичко право въ очитѣ на Давида, вследствие на което и до днесъ, отъ три хиляди години насамъ, всички хора четатъ и препрочитатъ неговата история и неговия животъ. Затова хората се чудятъ, какъ е възможно, Давидъ, помазаникъ Божий, да е извършилъ такава погрѣшка. Това е неразбиране на живота. Давидъ плати скѫпо за своята погрѣшка. Давидъ бѣше благороденъ. Той съзна погрѣшката си и я изправи. Както Господъ изложи Давида за една погрѣшка предъ цѣлия свѣтъ, така Той ще изложи всѣки човѣкъ, който грѣши. Господъ ще го изложи предъ лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човѣка ще бѫде изложено на показъ. Всѣки ще бѫде изложенъ, всѣки ще бѫде сѫденъ за дѣлата си. — Ама защо не се кажатъ погрѣшкитѣ ми само на мене, на ухото ми? Божественото учение не се проповѣдва на ухото. То се проповѣдва предъ всички хора, на всеуслишание. Отношенията на хората къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ чисти, разумни. Щомъ отношенията имъ сѫ разумни, тѣ ще иматъ правилни разбирания за живота. Когато отношенията на човѣка къмъ Бога сѫ правилни, той не изпада въ заблуждения. Който нѣма правилни отношения къмъ Бога, той често изпада въ заблуждения и мисли, че му се даватъ особени откровения отъ Бога. Това сѫ частни откровения, а не общи. За насъ сѫ важни ония откровения, които се отнасятъ до всички хора. Божественото се проявява въ общото, въ принципалното. Само Божественото е въ състояние да разреши противоречията въ живота. Щомъ разбере смисъла на живота, човѣкъ ще бѫде въ сила да обича, както своитѣ приятели, така и своитѣ неприятели. Той ще обича и ония, които го обичатъ, както и ония, които го мразятъ. Това значи да опишете една окрѫжность около себе си, да завършите крѫга на своята деятелность.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

20. Лекция отъ Учителя, държана на

7 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...