1928_02_15 Кѫси и дълги линии

[Ани]

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Кѫси и дълги линии.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-голѣмата скръбь“ и „цѣрътъ на най-голѣмата скръбь“.

Представете си единъ човѣкъ съ широко чело, което показва голѣмо въображение. Като се спрете върху очитѣ на този човѣкъ, мислете за съзнанието. Очитѣ показватъ будностьта на съзнанието. Носътъ представя коренитѣ на съзнанието, а устата — източникътъ, отдето съзнанието черпи сила. Ушитѣ сѫ вентилатори на съзнанието. Съзнанието на човѣка се провѣтрява презъ ушитѣ.

На фиг. 1. имате линиитѣ А и В, съ различна дължина. Коя е причината, че линията А е по-кѫса отъ линията В? Дължината на линиитѣ В се опредѣля отъ скоростьта на движенията имъ. Когато една линия е въ- покой, тя всѣкога е по-дълга отъ друга, която е въ движение. Колкото движението е по-бързо, толкова линията изглежда по-кѫса; колкото движението е по-бавно, толкова линията изглежда по-дълга. Следователно, отъ научна гледна точка, бързината на движението опредѣля дължината на линиитѣ. Посоката на движението пъкъ опредѣля направлението на линиитѣ. Възъ основа на това, по посоката на линиитѣ въ човѣшкото тѣло, може да се опредѣли, накѫде се движи човѣкъ. Запримѣръ, веждитѣ, носътъ, устата на човѣка показватъ посоката на неговото движение. При движението си, тѣлата измѣнятъ не само голѣмината, но и формата си. Ако кубътъ се движи съ бързината на свѣтлината, той ще се проектира като плоскость, а не като триизмѣрно тѣло, каквото въ сѫщность представя. Ако скоростьта на движението на плоскостьта се удвои, тя ще се проектира въ видъ на права линия. Ако скоростьта на движението на правата линия се удвои, тя ще се проектира въ видъ на точка. И най-после, ако скоростьта на движението на точката се удвои, тя ще стане невидима.

Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Всѣка идея може да бѫде понятна за човѣка само тогава, когато скоростьта ѝ се изравни съ скоростьта на неговата мисъль. Ако скоростьта, съ която дадена идея се движи, не отговаря на скоростьта на човѣшкитѣ мисли, тя ще остане за човѣка неразбрана. Щомъ човѣкъ разбере идеята, тя ще добие известна форма. Ако съ окото на ясновидеца наблюдавате едно просто явление отъ невидимия свѣтъ, т. е. отъ четйриизмѣрния свѣтъ, ще забележите, че материята се движи съ вихрена бързина и съ всевъзможни цвѣтове. Атомитѣ и йонитѣ, отъ които е съставена материята, се движатъ непрестанно въ видъ на малки, свѣтли точици, въ  конусовидна форма.

Когато явлението Д се проектира на физическия свѣтъ, то ще се проектира подъ ѫгълъ отъ 45^о, ще отиде въ посока АС. Ако това движение е вихрено, то ще отива все по-напредъ, но никога задъ гърба ви. Тогава то ще върви нагоре, по диагонала СВ, отдето ще слѣзе надолу, по посока ВА, като образува другъ ѫгълъ отъ 45о, а именно ѫгъла ВАД. Колкото повече движението се усилва, толкова повече материята се събира на едно мѣсто и предъ васъ се оформява образъ, подобенъ на ангелъ, или на нѣкое свѣтло сѫщество. Докато движението не е много силно, вие виждате очитѣ, ушитѣ, устата, усмивката на това сѫщество. Колкото повече движението се усилва, това сѫщество започва постепенно да се губи, докато съвсемъ изчезне.

Въ духовния свѣтъ тѣлата се движатъ съ голѣма бързина, вследствие на което, ако влѣзете въ този свѣтъ, вие ще се намѣрите въ голѣмо затруднение. Тамъ не сѫществуватъ почти никакви посоки. Вие не знаете, кѫде е изтокъ, кѫде е западъ, кѫде е северъ, или югъ. Щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, първото нѣщо, което ще видите, е една свѣтла топка, която се движи съ вихрена бързина. Отъ тази свѣтла топка ще се поляризиратъ две точки, две направления — нагоре и надолу. Щомъ видите тази свѣтла топка, ще имате търпение да дочакате края, да видите, какво ще стане съ нея. Тази топка ще отива все по-нагоре и нагоре, ще се оформи въ свѣтълъ образъ, който ще ви се усмихне. Като види, че сте наскърбени, той ще ви каже: Не се безпокойте, Богъ е съ васъ. Той ще ви помогне, и работата ви ще се нареди. Тази топка е различно голѣма, най-много може да стигне голѣмината на слънцето. Като видите тази свѣтлина, вие ще се успокоите и ще се убедите въ сѫществуването на великата разумность въ свѣта, която се грижи за всички сѫщества.

Мнозина искатъ да имъ се докаже това нѣщо. За да се докаже това, тѣ трѣбва да бѫдатъ поставени между двата полюса наживота — скръбьта и радостьта. Първо Богъ поставя човѣка въ ретортата на скръбьта, т. е. въ огъня на скръбьта, дето ще се разтопи като руда. Сгурията не се отдѣля, докато на пълно не излѣзе отъ метала. Значи, колкото и да вика човѣкъ, нѣма да го извадятъ отъ ретортата, докато сгурията не излѣзе вънъ отъ него. Като излѣзе отъ тази реторта, ще го прекаратъ презъ втора, трета, четвърта, докато съвършено се освободи отъ сгурията, отъ примѣситѣ на живота и мине въ другия полюсъ — въ радостьта. Преди да е влѣзълъ въ ретортата, човѣкъ мисли, че е изоставенъ отъ Бога, че никой не го обича, че нѣма умъ, сърдце, душа въ себе си, че краката му не го държатъ и т. н. Щомъ излѣзе отъ ретортата, той се усѣща силенъ, подмладенъ, готовъ за работа. Разумната скръбь прави човѣка здравъ. Тя води къмъ радостьта. Когато скърби, човѣкъ търси пѫтя къмъ истината. Щомъ започне да търси истината, той вече не се обезсърдчава.

И тъй, който иска да стане силенъ, той непременно трѣбва да скърби. Въ скръбьта човѣкъ уяква, засилва се. Който не иска да страда, той неизбѣжно е осѫденъ да стане инвалидъ, да изгуби силитѣ си. Човѣкъ трѣбва да скърби, но въ скрѣбьта си да бѫде като малкитѣ деца, които лесно трансформиратъ състоянията си. Христосъ казва: ,,Станете като децата!,, Съ това Той иска да покаже на хората, какъ да страдатъ и какъ дасе радватъ. Чиста е радостьта на малкитѣ деца. Мимолетна е скръбьта на децата. Докато видите, че нѣкое дете плаче и тѫжи, изведнъжъ го виждате весело, засмѣно, изтрива очитѣ си, усмихва се и всичко забравя. Нѣкой се оплаква, че ималъ голѣма скръбь. Какво лошо има въ това? Когато той скърби, другъ нѣкой се радва. Когато другъ скърби, той пъкъ ще се радва. Ако пресѣете скърбитѣ на съвременния човѣкъ, ще видите, че на хиляда скърби едва една отъ тѣхъ заслужава внимание. Останалитѣ 999 скърби сѫ фиктивни. Слушате една майка да се оплаква, че детето ѝ било злоядо, не обичало да яде много, не обичало да яде каква и да е храна. Майката скърби, че детето ѝ не яде всичко. Скръбь ли е това ? Тя трѣбва да се радва даже, че детето ѝ не е всеядно, а прави изборъ на хранитѣ. Какво по-хубаво отъ това? Другъ пъкъ се оплаква, ,че цѣли 24 часа нищо не е ялъ, щѣлъ да умре отъ гладъ. Чудно нѣщо! Лѣкаритѣ препорѫчватъ на нѣкои болни по три—четири деня абсолютенъ гладъ, а той щѣлъ да умре, защото не ялъ само 24 часа. Съ ядене само не се живѣе. Многото ядене изтощава човѣшкия организъмъ. Колкото по-малко човѣкъ яде, толкова повече животътъ му се продължава.

Съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на крайния материализъмъ. Тѣ мислятъ, че животътъ седи въ яденето и пиенето. — Не, животътъ не седи въ яденето, но въ живатахрана. Хората се ползуватъ отъ храната дотолкова, доколкото съзнаватъ, че Богъ е въ нея. Ако при храненето си тѣ не внасятъ мисъльта, че Богъ е въ храната, тази храна е гниеща и носи болести и смърть за тѣхъ. Христосъ е казалъ: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“. Значи, ние трѣбва да ядемъ плътьта Христова и да пиемъ кръвьта Му. Всичко се крие въ тази храна. Затова трѣбва винаги да благодаримъ за нея. Обаче, благото на живота не е само въ яденето, нито опасностьта е въ яденето. Човѣкъ трѣбва съзнателно да се храни, да знае, каква храна да употрѣбява и какъ да се храни. Днесъ се повдига въпросътъ: месна или вегетарианска храна да се употрѣбява? За предпочитане е вегетарианската храна. Защо? Едно отъ научнитѣ обяснения, съ което се подържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животнитѣ, които се колятъ, е доста развито. Тѣ искатъ да живѣятъ, не се подаватъ доброволно на колене. Въпрѣки това, върху тѣхъ се упражнява насилие. Насилието внася въ организъма на тия животни различни отрови, които минаватъ и въ човѣшкия организъмъ. Животнитѣ предчувствуватъ, че ще ги колятъ и започватъ да се смущаватъ. Това смущение, този страхъ, тази умраза сѫ причина за отровитѣ, които се образуватъ въ организъма имъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава животнитѣ, които сѫ опредѣлени за колене, за да види, четѣ предчувствуватъ това нѣколко деня преди да бѫдатъ заклани. Наблюдавайте кокошкитѣ въ курницитѣ, да видите, какво смущение настава между тѣхъ, когато почувствуватъ, че нѣкоя отъ тѣхъ е опредѣлена на смърть. Страшни отрови се развиватъ въ организъма имъ! Единъ день химицитѣ ще изследватъ тѣзи отрови и ще се убедятъ въ истинностьта на тия твърдения.

Много култури и цивилизации сѫ изчезнали, благодарение на отровитѣ, които се съдържатъ въ месната храна. Атланската раса, запримѣръ, е изчезнала по причина на отровитѣ въ месото на животнитѣ. Съвременната култура е осѫдена да загине по сѫщата причина. Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ много месо. Зѫбитѣ на американцитѣ сѫ развалени отъ употрѣбата на много месо. Не само зѫбитѣ имъ ще опадатъ, но и главитѣ имъ ще оголѣятъ отъ много ядене на месо. Падане на зѫбитѣ, оголяване на главитѣ, хлътване на гърдитѣ води къмъ израждане на човѣка. Това израждане се дължи на отровитѣ въ месото, съ което хората се хранятъ. Като знае това нѣщо, човѣкъ трѣбва да стане вегетарианецъ по идея, съзнателно, а не по подражание. Нѣкой става вегетарианецъ безъ нѣкаква идея въ себе си и като му замирише на кокошчица, или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срамъ го е отъ окрѫжаващитѣ, които знаятъ, че не яде месо. Той съжалява въ себе си, че е станалъ вегетарианецъ. Нѣкойвегетарианецъ си купилъ една—две скомрии, опекълъ ги, полѣлъ ги съ лимонъ и започва да яде, но се озърта да не го види нѣкой. Защо се страхува да не го видятъ? За хората ли е станалъ вегетарианецъ? Когато се опредѣля въ себе си, да стане вегетарианецъ, или не, човѣкъ трѣбва да запита Бога, какво Той ще го посъветва. Ако му се каже, че не трѣбва да яде месо, поради отровитѣ, които месната храна съдържа, той трѣбва да слуша, да изпълни този съветъ. Ако не слуша съвета на Господа, никой не може да му помогне срещу тия отрови. Голѣмъ бичъ сѫ тѣ за съвременното човѣчество! Причината за болеститѣ на хората се дължатъ, именно, на тия отрови. За да се изчисти кръвьта на човѣка по естественъ пѫть, изискватъ се най-малко десеть поколѣния чистъ животъ. Има методи за бързо пречистване на кръвьта, но тѣ се даватъ на малцина, само на ония, които сѫ готови да посветятъ живота си за служене на Бога. Съ прилагането на тѣзи методи, въ десеть години човѣкъ може да пречисти кръвьта си и да се подмлади. Наука е това.

Често въ Школата се изнасятъ общи принципи и положения, които изглеждатъ съвсемъ противоречиви за съвременната наука. Това не значи, че ние отричаме основитѣ на науката. Ние отричаме човѣшкото, преходното въ науката, обаче, подържаме Божествената наука, която е една и сѫща за всички вѣкове. Въпрѣки това, тя вѣчно прогресира.

Сега, като ученици, вие трѣбва да изучавате Божествената наука въ всички нейни отрасли: музика, изкуство, художество, както и отдѣлнитѣ области на науката. Като дойдете до музиката, вие трѣбва да различавате творци музиканти отъ изпълнители. За тази цель изучавайте челата на великитѣ музиканти. Колкото по-широко е челото на музиканта, толкова по-силно развити сѫ творческитѣ му способности. Ако челото е тѣсно, музикантътъ може да бѫде добъръ изпълнитель, но не и творецъ. Днесъ се говори за класическа и модерна музика. Класическа музика е тази, която е въ сила да измѣни състоянието на човѣка, да превърне скръбьта му въ радость. Когато сте скръбни, помолете нѣкой музикантъ да ви изсвири нѣщо отъ Моцартъ, отъ Бетховенъ или отъ Бахъ. Ако това парче може да смѣни състоянието ви, тази музика е, наистина, класическа. Класическата музика трѣбва да указва възпитателно влияние върху човѣка. Ако тя не укаже възпитателно въздействие върху човѣка, или не може да лѣкува, тогава, или музикантътъ не е изпълнилъ добре парчето, или музиката не е класическа. Бахъ е писалъ своитѣ произведения съ вдъхновение. Следователно, който свири неговитѣ произведения, и той трѣбва да има сѫщото вдъхновение.

И тъй, Божествената наука, за която говоримъ, включва въ себе си съвършената музика. Тази музика се отличава по това, чее проникната отъ любовни чувства и свѣтли, възвишени мисли. Въ нея чувствата и мислитѣ сѫ хармонично съчетани. За да се изрази тази музика, човѣкъ трѣбва да има добре развито въображение. Въображението е майка на идеитѣ. Въ него, като въ утроба, се раждатъ всички хубави нѣща. Безъ въображение човѣкъ не може да зачене нищо хубаво. За да развива въображението си, човѣкъ трѣбва да си представя най-хубавитѣ нѣща, макаръ и непостижими. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ грубо реалното въ свѣта, къмъ онова, което може да се възприеме съ петтѣ сѣтива, но тѣ трѣбва да знаятъ, че тия нѣща, именно, не развиватъ въображението. Музикантътъ, поетътъ, писательтъ непременно трѣбва да иматъ добре развито въображение. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ богати. Ако дадете единъ-два милиона на нѣколко музиканти или поети, тѣ ще престанатъ да работятъ. Въ скоро време ще ги видите инвалиди. По цѣли дни ще се разхождатъ съ автомобили. Истинскитѣ музиканти, поети, писатели, учени сѫ живѣли при най-голѣми лишения и мѫчнотии. Така тѣ сѫ расли и развивали своитѣ дарби.

Сега, каквото и да правятъ ученитѣ, общественицитѣ, държавницитѣ, трѣбва да знаятъ, че нѣма да обърнатъ, т. е. да изправятъ свѣта. Тѣ могатъ да въздействуватъ на отдѣлни личности, но не и на свѣта. Свѣтътъ слиза въ гѫстата материя. Той върви по свой опредѣленъ пѫть. Обаче, който не служи наличностьта си, той може да се повдигне, да излѣзе отъ гѫстата материя и да вземе посока къмъ Бога, противоположна на тази, по която свѣтътъ върви. Значи, две сѫ главнитѣ посоки на движение: едната е надолу, въ гѫстата материя, а втората — нагоре, въ духовния свѣтъ. Първата посока е тази, къмъ която свѣтътъ се стреми; втората посока е тази, къмъ която ние се стремимъ. Тѣзи две посоки сѫ съединени помежду си. Каквото свѣтътъ спечели, то е заради насъ. Каквото хората правятъ, то е пакъ заради насъ. Кой каквото спечели, ще го остави на земята, не може да го вземе съ себе си. Та ще остане за онѣзи, които, придобиятъ земята въ наследство. Каквото спечелятъ музикантитѣ, поетитѣ, художницитѣ, то ще остане на свѣта. Но това не значи, че тѣ принадлежатъ на свѣта, нито сѫ отъ категорията на свѣта. Свѣтътъ нищо не е създалъ. Свѣтътъ е банка, въ която сѫ вложени Божественитѣ капитали. Когато казвате, че трѣбва да влѣзете въ свѣта, подразбирамъ Божествения свѣтъ, а не онзи, който върви надолу, въ гѫстата материя. Ако влѣзете въ този свѣтъ, вие ще мязате на пауни, ще стѫпвате гордо, съ разперени крила, но ще излѣзете оскубани, безъ пера. Ще влѣзете съ всичкото си величие, а ще излѣзете обрани, оскубани, за посмѣшище на хората. Волътъ ще влѣзе въ свѣта съ рогата си, а ще излѣзе безъ рога и съ одрана кожа. Овцата пъкъ ще влѣзе съ вълната си, а ще излѣзе оскубана издоена.

Хората въ свѣта се дѣлятъ на две категории: тия отъ първата категория се движатъ въ посока на сѫщественото и казватъ, че материята трѣбва да се сгѫсти. Прави сѫ тия хора, защото тѣ слизатъ. Хората отъ втората категория казватъ, че материята трѣбва да се разреди. И тѣ сѫ прави, защото възлизатъ нагоре, дето материята става все по-рѣдка. Ние се движимъ по равнодействуващата на тия две линии, които иматъ обща точка. Значи, ние се движимъ нито надолу, нито нагоре. Кога двама души иматъ една обща, допирна точка? — Когато иматъ общъ интересъ. Този интересъ може да бѫде отъ различенъ характеръ. Ще видите, че следъ време тѣзи двама души се сродяватъ. На единия се ражда момче, на другия — момиче. Като пораснатъ децата имъ, тѣ ги оженватъ, и по този начинъ правятъ връзка помежду си.

Животътъ на хората не е нищо друго, освенъ непрекѫсната верига отъ връзки. Съвременната култура се занимава изключително съ правене на връзки. Поетитѣ пишатъ само за мѫже и за жени, за млади момци и моми. Рѣдко ще срещнете поетъ да пише за Бога, за нѣщо велико. Поети, музиканти, художници повече възпѣватъ или рисуватъ младостьта. Защо? — Защото младостьта е носителка на Божествения животъ. Докато е младъ, човѣкъ е носитель на Божественото въ себе си. Щомъ остарѣе, Божественото го напуща. Младостьта представя Божествения животъ; старостьта — човѣшкия животъ. Когато младиятъ се гнѣви, сърди, той е старъ. Когато стариятъ престане да се сърди, той е младъ. Следователно, който иска да се подмлади, той трѣбва да стане господарь на гнѣва си. Не се гнѣвете на никого! Когато гнѣвътъ дойде у васъ, говорете съ него, но не се гнѣвете. Помнете всѣкога, че Богъ живѣе въ васъ, и вие въ Него. Ако Той търпи всички хора, всички противоречия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. Какво правите вие? Погледнете на този, на онзи, и казвате, че сѫ голѣми грѣшници. Въ бѫдеще тѣзи грѣшници ще станатъ голѣми светии, а въ по-далечното бѫдеще ще станатъ ангели. Обаче, време се изисква за това. Въ всѣки човѣкъ има скрити възможности за неговото повдигане и падане. Грѣшникътъ може да стане светия, и светията може да стане грѣшникъ. Богъ е създалъ свѣта, Той е господарь на положението. Той въздига царе и сваля царе, въздига души и сваля души. Като не разбирате това, вие гледате на свѣта отъ две страни и ту го осѫждате, ту го удобрявате.

Когато виждате злото, казвате, че Богъ не е създалъ свѣта, както трѣбва. Тогава сѫдите Бога. Когато виждате доброто, казвате, че свѣтътъ е създаденъ идеално. Който не разбира Божията мѫдрость, безъ да иска, създава злото. Той намира, че въ свѣта сѫществува несправедливость, че едни сѫ учени, а други — прости. Докато човѣкъ не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малкитѣ сѫщества и човѣка, той никога нѣма да разбере Божиитѣ закони. И въ най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голѣмо сѫщество, но за това се изисква време. Ако на мухата се дадатъ условия, каквито сѫ дадени на човѣка, и тя може да стане като него. За Якова се казва въ Писанието, че Богъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: „Не бой се, червей Якове! Това значи: Ако Богъ се е грижилъ за Якова, когато е билъ червей, колко повече сега, като човѣкъ, надаренъ съ дарби и способности. Като знаете това, постѫпвайте справедливо къмъ всички сѫщества. Видите ли червей, не го тъпчете. Знайте, че нѣкога и вие сте били като него. Благодарете на Бога, че сте се повдигнали до положението на човѣкъ и помолете се Той да благослови този червей, по-скоро да излѣзе отъ своето положение. Задачата на човѣка е да помага на по-малкитѣ отъ себе си, а не да ги осѫжда.

Сега всички трѣбва да работите върху, себе си, да очистите ума и сърдцето си отъ всичко отрицателно. Не чакайте наготово да получите знания. Никой нищо нѣма да ви даде наготово. Само на детето се помага, само на детето се дава наготово. Кой какъ срещне детето, ще го вземе на рѫце, ще го помилва, ще го цѣлуне. Стария, обаче, никога не взиматъ на рѫце. Той самъ трѣбва да ходи. Казва се въ Писанието, че Богъ носилъ Израиля на рѫце презъ пустинята. Това е преносенъ изразъ. Богъ ималъ грижата за Израилския народъ, но не го е носилъ на рѫце. Такава грижа има Той за всички живи сѫщества, малки и голѣми.

Като ученици, вие трѣбва да работите за развиване на своето въображение, за пробуждане на съзнанието си. Будно съзнание се иска отъ всички. Очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, не за злото, за отрицателното въ свѣта, но за доброто, за положителното. Че виждате злото, това не трѣбва да ви спира въ пѫтя. Щомъ сѫществува злото, има причини за това. Какви сѫ причинитѣ, не е ваша работа да ги търсите. Злото, като сила, има своето право и въ вселената. Който разбира злото, той може да го използува за добро. Който не го разбира, той не трѣбва да му слугува, нито да му се подчинява. Казано е въ Писанието: „Побеждавайте злото съ добро!“ Следователно, не мислете за злото, да не се вкисвате. Мислете за доброто, за красивото и хубавото въ свѣта, за да развивате своитѣ дарби. Това не се постига лесно. Много време ще плачете, ще проливате сълзи, докато придобиете микроскопическо знание. Не е лошо да плаче човѣкъ. Какво показва плачътъ? Плачътъ показва, че изворитѣ на човѣка текатъ. По-добре е изворитѣ да текатъ, отколкото да сѫ пресъхнали. Кои хора плачатъ? — Живитѣ. Мъртвитѣ никога не плачатъ. По-добре е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. По-добре е човѣкъ да скърби, но да е живъ, отколкото да не скърби и да е мъртавъ. Колкото по-голѣма е скръбьта на човѣка, толкова по-голѣма е и радостьта му. Когато скърби, човѣкъ мисли за всички, които скърбятъ, страдатъ едновременно съ него, и по този начинъ имъ помага. Това и Христосъ правѣше. Затова се казва, че Христосъ понесе страданията на хората.

Каквото и да правите, знайте, че това, което човѣкъ желае, ще го постигне. — Кога ? — Това не е важно. Днесъ или утре, той ще постигне това, което желае. Има едно Божествено „днесъ или утре“, но то не е опредѣлено. Каквото желаете, турете го въ Божествения день, тамъ да се реализира. Ако хиляди години сте били при Бога, и Той ви е угощавалъ, безъ да ви иска нѣщо, не трѣбва ли сега да работите ? Той ви е пратилъ на земята да работите. Скръбьта, страданията, които преживявате, сѫ работа. Всѣки отъ васъ е прекаралъ нѣколко хиляди години при Господа, но щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите. Така е и въ живота. Като ви дойде гостъ, три деня може да яде и да пие, да гостува, безъ да работи. На четвъртия день вече той трѣбва да работи. Мнозина обикалятъ това правило. Тѣ ходятъ на гости отъ единъ домъ въ другъ, навсѣкѫде прекарватъ по три деня, и не дочакватъ четвъртия день. Каквото и да правите, трѣбва да знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа. Всѣки ще бѫде поставенъ на редъ изпитания, да се научи да преодолява. Започне нѣкой да се моли. Въ това време ще му дойде на ума, че не е свършилъ нѣкаква бърза, важна работа, и ще прекѫсне молитвата. После пакъ започне да се моли, но друго нѣщо ще го отклони. Така, той ще отлага молитвата си, ще се чувствува недоволенъ отъ себе си, докато най-после привикне да се съсрѣдоточава. Въ това отношение турцитѣ се молятъ продължително. Преди да започне молитвата си, турчинътъ се мие, облича, нарежда и, като бѫде съвсемъ готовъ, пристѫпва къмъ молитва. Ако въ това време нѣкоя лоша мисъль мине презъ ума му, той прекѫсва молитвата и започва отново да се мие. Щомъ се измие, изчисти, пакъ започва да се моли. Докато не направи молитвата си безъ грѣшка, той все я прекѫсва и отново започва. Нѣкой се моли и току поглежда часовника си, да не закъснѣе. Този човѣкъ е влѣзълъ въ областьта на изкушенията.

И тъй, когато се молите, забравете всичко въ васъ и около васъ. Забравете часовника си, забравете работитѣ, които ви чакатъ презъ деня, забравете и себе си най-после. Затворете очитѣ си, вглъбете се въ себе си и започнете да се молите. Само така ще дойдатъ Божиитѣ благословения върху васъ. Щомъ отворите очитѣ си, започнете работата си. Като се помолите по този начинъ, вие ще получите вѫтрешно вдъхновение. Каквато работа започнете при това вдъхновение, всичко ще върви добре. Щомъ имате вдъхновение, не отлагайте работитѣ си за другъ день. И на пѫть да сте, като ви дойде вдъхновение да направите нѣщо, не отлагайте. Вдъхновението струва повече отъ всичко друго. Използувайте го още на момента. Не мислете върху това, какво ще кажатъ хората за васъ. За вдъхновения човѣкъ хората нищо лошо не могатъ да кажатъ. Той е уменъ, добъръ човѣкъ.

Сега, желая на всички да бѫдете умни, добри, да бѫдете образци, въ правъ смисълъ на думата. Не мислете, че ако сте умни и добри, нѣма да дойдатъ изпитания за васъ. Изпитания неизбѣжно ще дойдатъ за всички. Скърбитѣ следватъ радоститѣ. Който не иска да скърби, той може да ми продаде скръбьта си. Азъ купувамъ човѣшкитѣ скърби. Нека всѣки оцени скръбьта си и дойде при мене да я продаде. Всѣка скръбь има точно опредѣлена цена. Обикновенитѣ човѣшки скърби едва ли струватъ по петь стотинки едната. Има скърби, които струватъ по хиляда лева, но тѣ идатъ единъ пѫть на десеть години. Тѣ сѫ като лотарийни билети. Тъй щото, когато нѣкой се отегчи отъ скърбитѣ си, нека дойде при мене, азъ ще ги купя. Скръбьтае товаръ, който може да преминава отъ единъ човѣкъ на другъ. Значи, човѣкъ може да носи чужди скърби. Отивате при нѣкой боленъ, който се оплаква отъ главоболие. Вие турете рѫката си на главата му, и той оздравява. Болниятъ оздравява, но вашата глава заболява. Защо? — Защото не знаете,  какъ и кѫде да поставите рѫката си. Като отнемете болката и скръбьта на нѣкого, вие трѣбва да знаете, кѫде да я турите. Помагайте, на ближнитѣ си и не се страхувайте! Правете малки опити да лѣкувате, за да придобиете знания. По този начинъ вѣрата ви ще се усили.

Следователно, искате ли да усилите вѣрата си, правете опити съ себе си, правете опити съ ближнитѣ си. Щомъ заболѣете, повдигайте мисъльта си къмъ Бога, докато болестьта ви изчезне. Ако паметьта ви е слаба, молете се да се усили, да се възстанови първоначалната ви паметь. Ако очитѣ ви сѫ отслабнали, пакъ се молете, докато се усилятъ. Причината за отслабване на очитѣ ви се дължи на това, че или вие сте вложили нѣкаква отрицателна идея въ ума си, която влияе върху очния нервъ, или, чрезъ внушение сте възприели тази слабость на очитѣ отъ други хора. Каквато и да е причината за отслабване на очитѣ ви, работете по обратенъ пѫть на внушението, подъ което сте се намирали, за да се освободите отъ него. Дружете съ хора, които иматъ силни очи. Ако дружите съ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ слаби, тойможе да ви повлияе така, че и вашитѣ очи да отслабнатъ. Затова, пазете се да не изпаднете подъ неговото влияние. Въ случая, по-добре вие да му повлияете съ вашитѣ силни очи, отколкото той на васъ.

Често окултнитѣ ученици говорятъ за лоши влияния и се страхунатъ отъ тѣхъ. Има лоши влияния въ свѣта, но човѣкъ не трѣбва да се страхува. Като измиете рѫцетѣ си добре съ сапунъ, всѣкакво лошо влияние минава. Ако и при това срѣдство се страхувате отъ лошото влияние, излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, тръснете дрехата си нѣколко пѫти, духнете три пѫти, и лошото влияние ще изчезне. Сѫщото правятъ хората, когато искатъ да покажатъ, че сѫ потърсени отъ нѣщо. Тѣ отърсатъ дрехата си, духнатъ нѣколко пѫти, и потърсването изчезва. Като изтърсвате дрехата си, кажете: Както прахътъ не остава върху дрехата ми, така и лошото влияние да не остане въ душата ми. Богъ живѣе въ мене, азъ изпълнявамь Неговата воля, вследствие на което никакво зло не може да ме сполети. Никой не може да направи зло на онзи, който изпълнява волята Божия. Цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи срещу него, пакъ нищо не може да му направи. Силна трѣбва да бѫде вѣрата на ученика! Христосъ казва: „Станете като децата“. Значи, детска вѣра се иска отъ васъ. Ако сте като децата, можемъ да се разбираме; ако сте стари — не можемъ. Защо? — Защото старитѣ искатъ да имъ се слугува,а не тѣ да служатъ. Децата, обаче, иматъ готовность да служатъ. За единъ орѣхъ, който дѣдото е обещалъ на внучето си, то е радостно, доволно, отива да му донесе вода. Така трѣбва да се радвате и вие, не за материални придобивки, но за малки, духовни придобивки, които носятъ въ себе си Божието благословение. Колкото малко да е това благословение, благодарете за него. То представя мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плодъ дава. Посѣйте това семенце и не се безпокойте, какво ще стане съ него.

Сега, нѣма да ви питамъ, разбрахте ли ме, или не. Азъ съмъ напълно убеденъ, че сте ме разбрали. Когато нѣкой казва, че не разбира нѣщо, той хитрува. Ако каже, че разбира, ще трѣбва да плати. Така постѫпватъ търговцитѣ, когато купуватъ стока. Търговецъ отива да купи жито отъ нѣкой селянинъ. Погледне житото и казва: Не струва това жито. Защо не струва? — Защото иска да го купи евтино. Щомъ го купи, веднага повдига цената му. Значи, докато го купи, житото не струва. Щомъ го купи, цената му се повдига. Това сѫ методи, съ които свѣтътъ работи. Обаче, ученикътъ трѣбва да бѫде като дете. Каквото става около него или въ него, той трѣбва да го посрѣща съ радость, съ усмивка на лице. Дали го корятъ или хвалятъ, той трѣбва еднакво да приема и укора, и похвалата. Всичко въ него трѣбва да бѫде естествено.

Този е пѫтьтъ за развиване на ума, на въображението.

Съвременнитѣ училища допринасятъ нѣщо за умственото развитие на ученика, но тѣ не разполагатъ съ методи за оживяване, за одухотворяване и приложение въ живота на всичко онова, което се преподава. Запримѣръ, викатъ единъ лѣкарь при нѣкой боленъ. Лѣкарьтъ познава болеститѣ, знае, какъ да лѣкува, но въпрѣки това той не може да помогне на болния. Защо? — Липсва нѣщо въ неговитѣ методи. Той лѣкува и разчита само на своето знание, на това, което медицината му е дала. За да помогне на болния, който се намира въ критическо положение, лѣкарьтъ трѣбва да се обърне съ молба къмъ Бога. После той трѣбва да извика нѣколко свои другари, които, сѫщо така уповаватъ на Бога и, всички заедно, да се помолятъ. Сила е молитвата. Тя оживява и одухотворява знанието.

Ще кажете, че молитвата е просия. Отъ човѣшко гледище, молитвата е просия, но отъ високо духовно гледище не е така. Преди всичко молитвата подразбира законъ на жертва. Не можешъ да се молишъ, както трѣбва, докато не пожертвувашъ нѣщо. Който иска молитвата му да бѫде приета, той трѣбва да познава закона на жертвата. Молитвата трѣбва да бѫде интенсивна. Щомъ се спазватъ елементитѣ, които се съдържатъ въ нея, тя има резултатъ. Не е въ многото молене. Молитвата може да бѫде кратка, но интенсивна. Тогава тя изминава дълъгъ пѫть, както свѣтлината изминава 300,000 клм. въ секунда. Ако бързината на свѣтлината е голѣма, много по-голѣма ще бѫде бързината, съ която скръбьта се движи. Въ една стомилионна часть отъ секундата скръбьта обладава цѣлия човѣкъ. Каква грамадна енергия се развива при бързината, съ която скръбьта се движи! Колкото по-голѣма е интенсивностьта на скръбьта, толкова по-голѣма е скоростьта на движението ѝ. Отъ това зависи и трайностьта на скръбьта. Колкото по-голѣма е скоростьта, съ която скръбьта се движи, толкова по-малко продължителна трѣбва да бѫде тя. Сѫщото се отнася и до радостьта. Радостьта и скръбьта се взаимно уравновесяватъ. На голѣмата скръбь отговаря голѣма радость; на малката скръбь — малка радость.

Сега, онѣзи отъ васъ, които сѫ напреднали, които искатъ да следватъ духовния пѫть, трѣбва да работятъ за развиване на известни органи въ себе си, съ които да възприематъ енергиитѣ на духовния свѣтъ. За развиване на тѣзи органи е нужна специална храна. За да бѫде въ контактъ съ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ има на разположение петь сѣтива. Но понеже той се намира въ преходно състояние, нужни му сѫ и други органи, други сѣтива, съ които да влѣзе въ връзка съ духовния свѣтъ. Съ това ние не отричаме физическия свѣтъ. Ние не отричамеи сегашния животъ на хората. Напротивъ, сегашниятъ животъ е основа на бѫдещия, на този, който сега градимъ. Когато работи съзнателно върху себе си, човѣкъ едновременно развива и своитѣ духовни сили, посрѣдствомъ които физическиятъ му животъ се улеснява и подобрява.

Казано е въ Евангелието, че Христосъ е нахранилъ петь хиляди души съ петь хлѣба и две риби. Какво показва това? — Това показва, че Христосъ е разполагалъ съ особени, духовни сили, посрѣдствомъ които могълъ да прави тѣзи чудеса. Ще кажете, че само Христосъ е билъ въ сила да направи това. — Не, всѣки може да направи това. Ако не можете да нахраните петь хиляди души, себе си поне можете да нахраните. Представете си, че вие сте въ една гора, пѫтувате за нѣкѫде, но нѣмате хлѣбъ, три деня сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очитѣ си, вглъбете се въ себе си и започнете да се молите. Нѣма да мине много време и, като отворите очитѣ си, ще видите, поставенъ на камъкъ прѣсенъ, топълъ хлѣбъ. — Възможно ли е това? — Възможно е, туй е фактъ, който всѣки може да опита и провѣри. Ако нѣкой пожелае да има печена кокошка, нѣма да получи. Обаче, хлѣбъ може да се даде на всѣки, който искрено се моли. Колкото по-голѣма е вѣрата на човѣка, толкова по-голѣми възможности крие той въ себе си. И тогава, не само за себе си може да измоли хлѣбъ, но иза 20, за 50 или за сто души още. Всичко зависи отъ вѣрата на човѣка.

Христосъ казва: „Станете като децата!“ Това значи: имайте вѣрата на децата. И тогава, преди да се помолите на Бога, всичко ще ви се даде. Какво разбирате подъ думата „всичко“? — Всичко сѫществено. Искайте отъ Бога да ви помогне да развиете въ себе си известни дарби и способности; искайте да придобиете известни добродетели — любовь, мѫдрость, истина. Като придобиете тѣзи добродетели, всѣки ще ви търси, ще иска да ви даде нѣщо отъ себе си. Тогава, безъ да искате пари, торба съ пари ще ви следва. Дали сте въ гората, или въ града, тя сама ще ви намѣри.

„Станете като децата!“ Който има вѣрата на децата, той по-лесно ще носи страданията и изпитанията въ живота си. Страданията представятъ кѫситѣ линии въ живота. Затова се казва, че скръбьта се движи бързо. Пророкъ Илия имаше опитностьта, какво значи, човѣкъ да бѫде гоненъ, да страда. Затова той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, пророцитѣ Твои избиха, и олтаритѣ Твои разкопаха, и самъ азъ останахъ, искатъ и моя животъ да взематъ“. Богъ му отговори: „Не си самъ. Оставилъ съмъ си седемь хиляди души мѫже, които не сѫ прѣклонили колѣно предъ Ваала“. Отиде Илия следъ това на Синайската гора, дето Господъ му говори. Тамъ той реши, кого да си остави замѣстникъ. Замѣстникътъ му бѣше по-мекъ отъ него. На Илия липсваше мекота. Той прилагаше юмручното право и казваше, че свѣтътъ ще се оправи само съ ножъ. Ножътъ ще очисти свѣта. После той разбра, че който ножъ вдига, отъ ножъ умира.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да се радвате на скърбитѣ и страданията и да ги понасяте съ търпение. Вие сте се уплашили отъ страданията и се молите да не ви сполетяватъ. Колкото повече искате да ги избѣгвате, толкова повече тѣ ще ви нападатъ. Казвате: Да ме пази Господъ отъ страдания! Господъ може да ви пази отъ грѣха, но не и отъ страданията. И Христосъ имаше страдания. Страданията сѫ неизбѣжни. Тѣ свързватъ хората.

Изпѣйте сега една пѣсень, която да е въ съгласие съ това, което говорихъ сега. Коя пѣсень искате?(— Духътъ Божий.) Нѣкои казватъ, че не могатъ вече да пѣятъ. Тѣ сами се лъжатъ. Всѣки може и трѣбва да пѣе, защото пѣнието е Божие благословение. Музиката е дошла на земята отъ три-четири хиляди години преди Христа. До това време музика не е сѫществувала. Атланската раса, запримѣръ, не е била музикална. Ако разглеждате черепи на човѣшки глави отъ това време, ще видите, че малко отъ тия черепи сѫ добре оформени. Много отъ тѣхъ сѫ престѫпни типове. Изучавайте хората, изучавайте себе си, за да можете правилно да се развивате. Каквотои да правите, пѣйте. Музиката, пѣнието влияятъ добре върху психиката на човѣка. Нѣма да пѣете цѣлъ день, сутринь ще пѣете, по половинъ или единъ часъ. Който иска да живѣе дълго време, той трѣбва да пѣе. Искате ли да опитате силата си, вземете една тухла и я стиснете. Ако тухлата отгоре пусне огънь, а отдолу — вода, вие сте силенъ човѣкъ. Правете този опитъ всѣка вечерь, да видите, доколко сте силни да трансформирате състоянията си. Човѣкъ има скрити сили въ себе си, които отъ време на време се проявяватъ.

Преди години въ Сливенъ имаше едно младо, 15 годишно момиче, което свиваше рѫката си на юмрукъ, помолваше се на Бога и като я отваряше, вѫтре имаше две-три малки клончета. Какъ ставаше това, и то не знаеше. Това момиче ходѣше отъ кѫща на кѫща и правѣше този опитъ. Следъ петь-шесть месеца то изгуби тази способность. Нѣкои ще кажатъ, че това е нѣкакъвъ фокусъ. Каквото и да се говори, както и да се философствува, това не разрешава въпроса. Съ своитѣ отрицателни мисли, хората отричатъ всичко, и по този начинъ си въздействуватъ зле.

Сега, да оставимъ философията настрана. Тя не е пѫть къмъ Божественото разбиране. Тя е гимнастика на ума. Дойдемъ ли до положителната наука, тамъ се искатъ други методи, друга работа. Запримѣръ, когато изучавате влиянието на скръбьта и радостьта върху човѣка, правете следнитѣ опити. Измѣрете широчината на рѫката на човѣка, когато нито е радостенъ, нито е скърбенъ. Следъ това, измѣрете рѫката му, когато е скърбенъ и после, когато е радостенъ. Сравнете тѣзи три числа и ще видите, че при радостьта рѫката се увеличава съ единъ милиметъръ поне отъ нормалната мѣрка, а при скръбьта се свива малко. Изобщо, може да се извади заключение, че при радостьта цѣлото тѣло се разширява, а при скръбьта — се свива. Като дойде скръбьта, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не дава ходъ на скръбьта повече, отколкото трѣбва. Ако даде широкъ просторъ на скръбьта въ себе си, свиването може да бѫде толкова голѣмо, че да стане атрофия на нѣкой органъ. Като знаете това, работете върху себе си, да превръщате скръбьта въ радость. Христосъ казва: „Азъ ще ви се изявя, и скръбьта ви ще се превърне въ радость“. Силата, която може да превърне скръбьта въ радость, е любовьта. Както барометърътъ може 24 часа по-рано да предскаже времето, така и любовьта е въ състояние да предскаже, какво ще прекара човѣкъ. Нѣкога времето е хубаво, а барометърътъ започва да спада. Другъ пѫть времето е лошо, а барометърътъ се повдига. На сѫщото основание и любовьта е такъвъ барометъръ, който опредѣля, какво предстои на човѣка. Дето любовьта присѫтствува, тамъ сѫществува хармония, миръ и радость. Детолюбовьта отсѫтствува, тамъ има дисхармония, скръбь и нещастия.

Знание е нужно на хората. Азъ не говоря за книжовното знание, но имамъ предъ видъ положителното знание, придобито чрезъ наблюдение и опитъ. Ако започнете да изучавате физиогномия, запримѣръ, по книги само, вие ще придобиете теоретическо знание, но не и такова, съ което можете да си послужите при всѣки специаленъ случай. Който се занимава съ окултнитѣ науки, той трѣбва да бѫде крайно досѣтливъ, да възприема нѣщата правилно. Днесъ ще срещнете много гадатели. Едни гадаятъ по лице, други—по рѫка, по глава, по планетни съчетания; трети гадаятъ на карти, на кафе, на охлювъ, на мида и т. н.

Преди години, въ варненско, се яви една циганка, която гадаеше на охлювъ. Тя предсказваше много вѣрни нѣща на хората. При нея отиваха граждани и селяни, отъ които спечели доста пари. Обаче, единъ день разбойници влѣзли въ дома ѝ и я обрали. Тя предсказваше на хората, какво ще имъ се случи, но за себе си не можа да предвиди, какво я чака. Какво знание е това, съ което предсказвашъ на хората, какво има да имъ се случи, а на себе си не можешъ да предскажешъ? Това знание не е положително. Какъ се обяснява способностьта на нѣкои хора да гадаятъ на охлювъ, на мида, на карти, на кафе? Това се обяснява съ вибрациитѣ на тѣлата. Ако между вибрациитѣ на охлюва, запримѣръ, и тия на човѣка има известно съответствие, човѣкъ се свързва съ тѣхъ и започва да предсказва. Така се обяснява, защо нѣкои хора иматъ известно разположение къмъ даденъ поетъ, писатель, философъ или ученъ. Силата не е въ книгитѣ на тия учени, нито въ мидата или охлюва. Силата е въ самия човѣкъ, а книгитѣ служатъ само като потикъ за проява на тази сила.

И тъй, като дойдете до музиката, до пѣнието, до науката, не казвайте, че не можете да свирите, да пѣете, или че не можете да учите. — Ама търпение се изисва за всичко. — Да, за всичко се иска търпение. Когато пишете, трѣбва да внимавате, коя буква какъ да напишете, да разработвате почерка си. Всѣка буква трѣбва да бѫде хармонична, красива, да има съотношение между линиитѣ ѝ. Нѣкой започва отъ начало съ едри букви и, колкото повече пише, постепенно ги намалява. Другъ започва реда правилно и постепенно слиза надолу, изкривява реда. Този човѣкъ е песимистъ. Другъ пъкъ постепенно се качва нагоре. И той изкривява реда, но въ него има нѣщо възходещо. Човѣкъ трѣбва да пише хоризонтално, нито да се вдига на горе, нито да слиза надолу. Ако почеркътъ му има тенденция да слиза надолу, безъ да иска, той пакости на себе си. Когато пишете писмо на нѣкого, десеть пѫти го препишете, но да излѣзе хубаво, добре написано. Каквото правите, старайте се да излѣзе добре. Колкото време да ви е нужно за това, не се смущавайте, достатъчно време има. Ако четете нѣкоя молитва, „Отче нашъ“, или „Добрата молитва“, не бързайте. Четете я бавно, спокойно, съ мисъль, вие сами да останете доволни отъ себе си. Щомъ вие сте доволни, и Богъ ще бѫде доволенъ отъ васъ и ще ви изпрати своето благословение.

Днесъ отъ всички хора се изисква съзнателна, разумна работа, не съ бързане, но съ постоянство. Като работите по този начинъ, вие ще се приготвите за приемане на Божиитѣ блага, Божиитѣ благословения. Първо вие ще приемете тия блага, ще се нахраните добре и после ще дадете отъ тѣхъ на своитѣ ближни. Не повтарайте грѣшката на пѣтела, който изкукуригалъ, и сиренето му паднало отъ устата. Първо ще свършите работата си, която ви е опредѣлена; после ще приемете благото, а следъ това ще пѣете на хората, т. е. ще имъ дадете отъ своето благо.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

17. Лекция отъ Учителя, държана на

15 февруарий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ.