1928_02_02 Състояние на материята

[Ани]

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Състояния на материята.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Чете се темата: „Най-голѣмата скръбь“. Нѣма да четемъ всичкитѣ теми, защото скръбьта е заразителна, има опасность да се подадете на влиянието й.

За следния пѫть пишете върху темата: „Цѣръ за най-голѣмата скръбь“.

Цѣръ има за всѣко нѣщо, но затова се изисква търпение. Съ търпение всичко се постига. За случая българитѣ си служатъ съ пословицата: „Капка по капка море става“ За да приложи търпението, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ единъ основенъ законъ, върху който да постави живота си. Отъ гледището на този основенъ законъ той ще си обяснява всички нѣща. Запримѣръ, какво ще отговорите на въпроса за отношението на ума и на сърдцето къмъ човѣка? Различни отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но важно е първо умътъ и сърдцето да се впрегнатъ на работа и тогава да се види, какво е тѣхното отношение къмъ човѣка. Да се впрегнатъна работа, това не значи, че трѣбва да имъ се заповѣдва. Само умниятъ човѣкъ може да заповѣдва, но не и глупавиятъ. Отговаря се на молитвитѣ на умния човѣкъ, но не и на молитвитѣ на глупавия. Последниятъ може да се моли цѣлъ день, но ни гласъ, ни услишание на неговитѣ молитви. Служителитѣ на Ваала се молиха цѣлъ день, но никакъвъ отговоръ не получиха. Когато Илия повдигна ума си нагоре и се помоли, веднага получи отговоръ.

Разумность, права мисъль се иска отъ хората, а не празни думи. Безъ да мислятъ, мнозина казватъ: Животътъ е борба, животътъ е течение, което завлича човѣка. Като кажатъ така, тѣ сами се поставятъ въ безизходно положение. Споредъ тѣхъ животътъ е течение, което завлича човѣка, безъ да може да му се противопостави.—Не, когато умниятъ попадне въ условията на въздуха, той става птица; когато попадне въ условията на водата, той става риба; когато попадне при условията на земята, на твърдата почва, той започва да ходи на два крака като човѣкъ. Въздухътъ представя човѣшкия умъ; водата — човѣшкото сърдце, а твърдата материя — човѣшката душа. Следователно, който иска да развива ума си, той трѣбва да изучава свойствата на въздуха; който иска да развива сърдцето си, той трѣбва да изучава свойствата на водата, който иска да намѣри душата си, той трѣбва да живѣе на сушата, да изучава свойствата на твърдата материя.

И тъй, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ и свойствата на разнитѣ видове материя, за да може да се справя съ нея. Ако въ него се събере въздухъ повече, отколкото трѣбва, той ще изпита вѫтрешни напрежения, голѣми течения, голѣми бури. Тия бури, като минаватъ презъ областьта на ума, ще образуватъ голѣми вълни. Вълнитѣ пъкъ правятъ пакости на човѣка. Въ края на краищата, най-безопасно за човѣка е на сушата, на почвата. Почвата, твърдата материя представя човѣшката душа, върху която растатъ ябълки, круши, грозде. Водата и въздухътъ сѫ потрѣбни като условия за развиване на човѣшката душа. По нея срѣщаме чисти извори, кристални води. Душата заповѣдва и на ума, и на сърдцето. Тя познава тѣхнитѣ свойства и може да ги управлява, безъ да ги вади отъ условията, въ които тѣ се развиватъ. Умътъ не може да живѣе вънъ отъ въздуха. Сърдцето не може да живѣе вънъ отъ водата. И душата не може да живѣе вънъ отъ твърдата почва. Думитѣ „не могатъ да живѣятъ“, подразбиратъ, че не могатъ да се проявятъ.

Съвременнитѣ хора се раждатъ и умиратъ, търсятъ щастие, но не го намиратъ. Докато го намѣрягъ, ще ги извикатъ за онзи свѣтъ. Има случаи, когато човѣкъ може да бѫде щастливъ, но временно само. Запримѣръ, вървишъ по улицитѣ, никѫде не намирашъ вода, а голѣма жажда те мѫчи. Срѣщашъ единъ човѣкъ, който носи въ рѫката си шише съ вода. Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиешъ вода отъ шишето му. Ти се напиешъ добре съ вода и си щастливъ, че си задоволилъ жаждата си. Другъ день вървишъ по полето, но си гладенъ. Срѣщашъ една крава, която спира предъ тебе и ти предлага отъ млѣкото си. Ти издоишъ малко млѣко и си щастливъ, че си задоволилъ глада си. Другъ пѫть пѫтувашъ въ планината и усѣщашъ голѣма жажда. По едно време чувашъ, че близо нѣкѫде клокочи изворъ. Приближавашъ се при него, гребвашъ съ шепата си нѣколко пѫти отъ неговата чиста, освежителна вода и си щастливъ, че можа да задоволишъ жаждата си. Както виждате, три случая въ живота ви носятъ щастие. Обаче, кой отъ тритѣ случая носи най-голѣмо щастие? Истинско щастие е онова, което е постоянно. И въ тритѣ случая щастието не е постоянно. Защо? — Защото всѣки день не можете да срѣщате човѣкъ, който да ви дава вода отъ шишето си. Всѣки день не можете да срѣщате крава, която да ви предлага отъ млѣкото си. Всѣки день не можете да намирате такъвъ чистъ, планински изворъ, който да уталожва жаждата ви. Отъ нѣколко случая вие не можете да вадите заключение, че нѣщата всѣкога ще ставатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Въ природата нѣщата не се повтарятъ. Отъ единъ и сѫщъ човѣкъ не можешъ да пиешъ два пѫти наредъ вода. Отъ едно и сѫщо дърво не можешъ да ядешъ два пѫти наредъ плодове. Законъ е това.

Казвате : Докажи този законъ. — И да се докаже този законъ, пакъ ще знаете толкова, колкото преди доказването му. Ако отидете на театъръ да гледате нѣкаква драма, какво ще научите ? Ще видите, че героитѣ страдатъ, мѫчатъ се. Ако сѫ млади, въ края на краищата ще имъ турятъ вѣнецъ на главитѣ, ще имъ направятъ кѫща и ще ги оставятъ да живѣятъ заедно. Още на другия день ще видите, че тази кѫща, този новъ домъ започва да дими. Народната пословица казва: „Кѫща безъ димъ не може“. Тази пословица е вѣрна не само по отношение на външната кѫща, но и по отношение на самия човѣкъ. И външно, и вѫтрешно човѣкъ дими. Защо? — Защото по естество той е двойно сѫщество: едното сѫщество е житель на ада, а другото — житель на рая. Тѣзи сѫщества сѫ така свързани помежду си, че презъ цѣлия си животъ човѣкъ не може да се освободи отъ тѣхъ. Дето отиде свѣтлото сѫщество, тамъ ще бѫде и черното. То навсѣкѫде го следва неотклонно. Апостолъ Павелъ, великъ апостолъ, много плака и се моли на Господа да го освободи отъ тъмното сѫщество въ него, но Господъ му каза, че засега това сѫщество му е нужно. Ще дойде день, когато той самъ ще се освободи. Апостолъ Павелъ казва, че е намѣрилъ начинъ, какъ да се справя съ това сѫщество, но не казва, че абсолютно се е освободилъ отъ него. Нито Христосъ е билъ свободенъ отъ това тъмно сѫщество. Духътъ на Христа бѣше свързанъ съ плътьта, съ тъмното сѫщество, което понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Щомъ Христосъ не можа да се освободи отъ това тъмно сѫщество въ себе си, за васъ още повече нѣма да се направи изключение. Въ живота изключения не сѫществуватъ. Обаче, Христосъ дава методи, какъ може човѣкъ да се справи съ това сѫщество, да го направи слуга на Божественото въ себе си.

И тъй, когато се натъква на известни мѫчнотии въ себе си, човѣкъ трѣбва добре да мисли, да търси начини, какъ да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Щомъ човѣкъ не може да реализира една свѣтла идея, въ него се образува празнина, която му причинява редъ страдания и нещастия. Природата не търпи никакви празнини. Следователно, всѣка празнина въ живота на човѣка се дължи на нѣкаква нереализирана свѣтла мисъль въ миналото му. Запримѣръ, дохожда при васъ единъ човѣкъ, изпратенъ отъ Бога, да му помогнете въ нѣщо. Вие работите върху своитѣ добродетели, но въ този моментъ друго нѣщо ви занимава и отказвате всѣкаква помощь на човѣка. Той си отива недоволенъ, огорченъ отъ васъ. Вашиятъ отказъ създава една празнина въ живота ви. Единъ день тази празнина ще ви причини нѣкакво нещастие. Като страдате, като се мѫчите, най-после ще запълните тази празнина и ще се научите, какъ трѣбва да се изпълнява волята Божия. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ ви преследва, ще знаете, че въ миналото си нѣкога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане. Човѣкъ трѣбва да прави добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърдцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича въ сърдцето и увеличава неговитѣ притоци.

Българитѣ казватъ: „Капка по капка море става“. Морето представя човѣшкото сърдце. Широко трѣбва да бѫде човѣшкото сърдце, защото въ него се складиратъ грамадни богатства. Доброто оформява, развива и организира силитѣ на човѣшкото сърдце. Щомъ сърдцето се прояви, умътъ се свързва съ него и започватъ заедно да работятъ за реализиране на великитѣ идеи на душата. Умътъ и сърдцето сѫ два велики центъра, чрезъ които душата реализира своитѣ идеи. Безъ умъ и безъ сърдце душата не може да се прояви.

Казано е въ Битието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Вие гледате човѣка и намирате, че той не представя истинско подобие на Бога. Тогава представете си мислено идеаленъ човѣшки образъ и приемете, че той е подобие на Бога. Ако нарисувате на черната дъска единъ ромбъ, истински ли е той? — Не, тази фигура е подобие на ромба.

Ромбътъ има четири ѫгла, отъ които два по два срещуположнитѣ сѫ равни помежду си. Запримѣръ, ѫгълътъ А е равенъ на ѫгъла В. Този ромбъ (фиг. 1) може да се раз ложи така, че върховетѣ на ѫглитѣ А и В да сѫ поставени на една плоскость. Тогава тия ѫгли ще представятъ два планин ски върха. Правата АВ представя единъ отъ диа гоналитѣ на ромба, който не се вижда. Тази фигу ра е перспективна пред става на ромба. За да си представимъ ромба въ това положение, ние прие маме, че странитѣ му сѫ въ движение. Между двата върха се образува долина. При движението на странитѣ на ромба се вижда, какъ функциониратъ силитѣ въ живата природа. Едни отъ тия сили сѫ възходещи, а други — низходеща. Долината представя лошитѣ условия на живота.

Ако нарисувате човѣшкото лице геометрически, то представя красива фигура. Въ него сѫ концентрирани всички козмически сили. Всички планети, всички слънчеви системи се отразяватъ въ човѣшкото лице. Следователно, по човѣшкото лице можете да изучавате цѣлата астрономия. Слънцето, луната и звездитѣ могатъ да се поставятъ на човѣшкото лице. Така погледнато, човѣшкото лице има вече смисълъ. Много сили сѫ работили за неговото създаване. Ето защо, когато видите лицето на човѣка, радвайте се, че виждате цѣлия козмосъ въ миниатюръ. Не мислете, дали сте красиви или не, но знайте, че лицето ви представя небето и земята, създадени отъ Бога. Докато гледате на въпроса по този начинъ, вашето лице всѣкога ще бѫде младо и красиво. Щомъ престанете да гледате на лицето като на небе, на което се виждатъ слънце, луна и звезди, то ще започне да се набръчква и остарява. Днесъ хората остаряватъ за нищо и никакво.

Изкуство е човѣкъ да разбира своя животъ, да разбира своя организъмъ, да познава лицето си и да чете по него. Който не разбира живота, той не може да бѫде щастливъ. Не е въпросъ да бѫдете щастливи за себе си, но да се радвате на всичко, което Богъ е създалъ, както и на това, което вие сте направили. Щастливъ ли е съвременниятъ човѣкъ? — Не е щастливъ. Отъ сутринь до вечерь той роптае, сърди се, гнѣви се, отъ всичко е недоволенъ. Докато е доволенъ, човѣкъ се намира въ горната часть на ромба, въ ѫгъла А, въ рая. Щомъ стане недоволенъ той слиза въ долната часть на ромба, въ ада. Докато билъ въ рая, Адамъ се намиралъ въ горната часть на ромба, въ ѫгъла А. Щомъ съгрѣшилъ, той излѣзълъ отъ рая и слѣзълъ въ ѫгъла В, въ ада. Богъ лишава недоволния отъ всички блага, за да го смири, да го направи доволенъ. Като изгуби всичко, каквото е ималъ, човѣкъ казва: Ще върша волята Божия, че каквото Богъ даде. Този човѣкъ е слѣзълъ въ долната часть на ромба и се е примирилъ съ положението си.

Това върши природата всѣки день съ човѣка. За недоволния тя обръща рая надолу, поставя ангелъ да пази предъ вратата и казва: Раятъ не е мѣсто за недоволни. Той е мѣсто за доволни, за смирени хора. Казвате: Кой остана въ рая следъ изгонването на Адамъ и Ева? — Въ рая останаха послушнитѣ синове и дъщери на Бога. Адамъ и Ева, синътъ и дъщерята на първия Адамъ, не послушаха Бога и затова ги изпѫдиха отъ рая, да отидатъ въ свѣта, тамъ да се плодятъ и размножаватъ. Има надежда единъ день и тѣ да се върнатъ отново въ рая. Всички съвременни хора сѫ непослушнитѣ синове и дъщери на първия Адамъ. Това не значи, че първиятъ Адамъ е билъ грѣшенъ. Той билъ добъръ и праведенъ човѣкъ, но синоветѣ и дъщеритѣ му и досега сѫ извънъ рая за непослушанието си къмъ Бога. Тѣхното непослушание се проявява въ това, че ядатъ плодове отъ забрененото дърво. Малко непослушание е това, но повдига голѣмъ въпросъ. И днесъ виждате, какъ майката взима прѫчицата, потупва детето си, че безъ разрешение кѫсало плодове въ градината. Като го натупа добре, изпѫди го навънъ.

Следователно, като ученици, отъ всички се изисква послушание. Абсолютно вѫтрешно послушание — това е първото условие, което се иска отъ ученика. Послушанието е първиять законъ, върху който се крепи хармонията. Докато човѣкъ не възстанови своята вѫтрешна хармония, докато не възстанови хармония съ окрѫжаващата срѣда, той не може да се ползува отъ Божиитѣ блага, отъ Божието благословение.

И тъй, като ученици, отъ всички се иска работа. Всѣки трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да приготви условия за идването на любовьта. Любовьта може да се разглежда отъ три страни: като проява на ума, като проява на сърдцето и като проява на душата. Като проява на сърдцето, любовьта се различава отъ тази на ума и на душата. Да работите върху себе си пъкъ, това значи, да знаете, какъ да възприемате необходимото количество въздухъ, вода, свѣтлина и земя. 

Човѣкъ трѣбва да има въ себе си свѣтлина, въздухъ, вода и земя. Земята е необходима като мѣсто за почивка. Като пѫтникъ, човѣкъ трѣбва да спре нѣкѫде, да си почине. Душата е мѣстото, на което той може да си почине. Казватъ нѣкои: Канара на моя животъ. Думата канара символизира душата. „Домъ, построенъ на канара, нѣма да се разруши“ - е казано въ Писанието. Значи, душата е най-устойчивото мѣсто, на което човѣкъ може да съгради живота си. Душата е мѣстото, дето растатъ най-хубавитѣ плодове. Който нѣма душа, той е безплоденъ. Безплодниятъ нищо не може да постигне.

Какво представя душата за човѣка, се вижда отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако цѣлиятъ свѣтъ спечеля, а душата си изгубя, нищо не се ползувамъ“. Всички съвременни народи се борятъ за земя. Правъ е стремежътъ имъ за придобиване на земя, но тѣ не схващатъ вѫтрешния смисълъ на земята. Да се стремишъ къмъ придобиване на земя, това значи, да дадешъ условия на душата си да се прояви. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има само толкова земя, колкото му е нужна — ни повече, ни по-малко. Единъ день земята ще бѫде така разпредѣлена, че всѣки ще вземе такава часть, която да отговаря на степеньта на неговото развитие. Тогава всѣки ще си направи на своята земя една кѫща съ нужното количество свѣтлина, въздухъ и вода.

Какво представятъ въздуха, водата и земята за човѣка? Въздухътъ символизира ума; водата символизира сърдцето, а земята, твърдата материя символизира душата. За да разберете отношенията между ума, сърдцето и душата, трѣбва да разберете отношенията, които сѫществуватъ между въздуха, водата и земята. За да изучите законитѣ на различнитѣ видове материя, ще отидете при земедѣлцитѣ, които обработватъ земята; после —при рибаритѣ, които ловятъ риба и най-после — при птицевъдцитѣ, които отглеждатъ птици. Въ края на краищата ще видите, че и рибитѣ, и птицитѣ се стремятъ къмъ земята и къмъ сушата. Рибитѣ приготвятъ условия за развиване на човѣшкото сърдце. Птицитѣ приготвятъ условия за развиване на човѣшкия умъ. Животнитѣ пъкъ приготвятъ условия за развиване на човѣшката душа. Ако рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ изчезнатъ преждевременно отъ земята, развитието на човѣка моментално ще се преустанови. Ако разгледате човѣка съ окото на ясновидеца, ще видите въ него всички видове животни и растения, всички рѣки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо, външниятъ свѣтъ е отразенъ въ самия човѣкъ, но въ миниатюръ. Затова, именно, наричатъ човѣка малка вселена, или микрокозмосъ. Така трѣбва да гледате на себе си, ако искате да се самовъзпитавате. Иначе, каквито усилия да правите, вие можете само да се дресирате, но не и да се възпитавате. Дресировката нищо не ползува. Тя е толкова трайна, колкото златниятъ прахъ върху мѣдния предметъ. Дресирането е подобно на позлатяването на нѣкой предметъ. Колкото и да дресирате едно животно, щомъ го поставите при старитѣ условия на неговия животъ, то отново ще подивѣе. Сѫщото се отнася и до човѣка. Колкото и да дресирате дивака, щомъ го поставите при условията на неговия животъ, той пакъ дивакъ остава.

И тъй, не развивайте въ себе си това, което не е Божествено, защото, при пръвъ удобенъ за него случай, ще го изгубите. Щомъ го изгубите, ще страдате. Защо трѣбва да страдате за чужди нѣща? Често хората страдатъ отъ чужди мисли, отъ чрезмѣрна работа, отъ голѣми тревоги и т. н. Въ всичко това има нѣщо чуждо, нѣкакви примѣси. Ще кажете, че нѣкой измислилъ нѣщо, направилъ нѣкакво откритие. — Никакво откритие не е направилъ той. Единствениятъ, Който мисли, това е Богъ. Човѣкъ само копира това, което Богъ е създалъ. Нѣкой минава за изобретатель само затова, че използувалъ нѣкои природни сили и ги впрегналъ на работа. Обаче, той не ги е използувалъ за повдигане на човѣчеството, но за неговото падане, за унищожаване и убиване на хора. Вследствие на това този изобретатель ще отговаря за своитѣ открития. Зиаете ли, какво ще бѫде положението на онзи изобретатель, който е измислилъ бомбитѣ за убиване на хора? Всѣкабомба, която е ударила на живо месо, ще се отрази и въ неговия мозъкъ.

Съвременнитѣ хора страдатъ отъ много огънь. Тѣ произвеждатъ голѣми експлозии помежду си. Въ който домъ влѣзете, ще видите, че мѫжътъ и жената цъкатъ, произвеждатъ огънь съ своя кремъкъ и огнило. Това голѣмо количество огънь изпарява водата въ организъма на мѫжа и жената, вследствие на което въ ума имъ настава голѣма сухота. Отъ голѣмата сухота тѣ не могатъ да мислятъ. Какво трѣбва да правятъ, за да намалятъ количеството на този огънь? — По-силниятъ отъ тѣхъ трѣбва да се заеме да трансформира тази енергия, да я превърне въ мисъль, т. е. да я впрегне на работа. Така лѣкуватъ болни, които иматъ висока температура. Поставятъ болния при условия силно да се изпоти, отъ всѣка негова пора да излѣзе вода. Щомъ се изпоти, вѫтрешниятъ и външниятъ огънь се уравновесяватъ, и болниятъ се успокоява, започва да мисли правилно. Изобщо, съвременнитѣ хора сѫ майстори за произвеждане на огънь, но не сѫ майстори за произвеждане на вода. Когато човѣкъ се успокои, това показва, че той е възстановилъ своето равновесие. Въ такъвъ случай, неговото спокойствие трѣбва да се предаде и на окрѫжаващитѣ. Ако тѣ се успокоятъ, той е придобилъ вѫтрешното си равновесие. Ако тѣ не се успокоятъ, и той не се е успокоилъ.

Мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Вѣрватъ въ Бога, а сѫ неспокойни. Истинската вѣра включва въ себе си такива елементи, които никога не се губятъ. Тя е подобна на златото, което банкерътъ има въ касата си. Той казва: Азъ имамъ голѣмо количесто златни монети въ касата си. Като каже това, той не трѣбва да се безспокои, че нѣкога ще ги изгуби. Той ще пусне тѣзи монети въ обръщение, ще работи съ тѣхъ, но въ края на краищата тѣ пакъ ще се върнатъ при него но съ една придобивка. Това значи вѣра. Каква вѣра е тази, която ту се придобива, ту се губи? Нѣкой банкеръ се хвали съ своето богатство, но се страхува, че ще го изгуби. –– Това не е истинско богатство. Това не може да бѫде положителна вѣра. Такива богати лесно губятъ богатството си. Щомъ изгубятъ богатството си, тѣ изгубватъ и вѣрата си. Тогава нито богатството имъ е било тѣхно, нито вѣрата имъ е била силна. Тѣ не сѫ имали онзи елементъ на вѣрата, съ който да издържатъ на изпитанията.

Спокойствие се иска отъ човѣка, за да издържа на изпитанията. Луната дава спокойствие. Майка на спокойствието е луната. Тя влияе върху въображението на човѣка. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията съ голѣмо спокойствие. Който нѣма добре развито въображение, той нѣма спокойствие въ себе си. Когато се намѣрите въ трудно положение, въ нѣкаква мѫчнотия, започнете да работите съ въображението си. Представете си, че сте си купили много земя, направили сте си кѫща, отишли сте въ странство да учите езици и се връщате обогатенъ съ знания. Като си представите тия нѣща, нѣма да забележите, какъ ще се успокоите, ще трансформирате състоянието си. — Възможно ли е да постигнемъ това нѣщо? — Като си въобразите, че сте придобили богатства, знания, че разпореждате надѣсно — налѣво, това е достатъчно за васъ — повече не ви трѣбва. Като сте неразположени, представете си, че седите предъ единъ голѣмъ оркестъръ и слушате музика. Щомъ си представите тази картина живо, ще започнете да чувате музиката. — Ама ще кажатъ хората, че сме смахнати. — Да казватъ, каквото искатъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе въ въображението си, на луната, отколкото да ходи съ увиснала глава, отчаянъ и обезсърдченъ, да не намира смисълъ въ живота.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате желанията си, да знаете, на кои отъ тѣхъ да давате предимство. Едни отъ желанията ви сѫ на мѣсто, а други не сѫ на мѣсто. Нѣкой се оплаква отъ своитѣ лоши желания, отъ своитѣ пороци. Не се спирайте върху пороцитѣ си, но ги изучавайте. Пороцитѣ не сѫ нищо друго, освенъ нереализирани мисли и желания, непроявени добродетели. Всѣки порокъ подразбира неразрешена задача. Като знаете това, имайте готовность да разрешавате задачитѣ, които ви сѫ дадени. Всѣко желание съдържа въ себе си динамическа сила, която трѣбва да се впрегне на работа. Ако тази сила не се впрегне на работа, тя ще произведе лоши резултати. Ето защо, ученикътъ трѣбва да знае, какъ да работи съ динаммческитѣ сили на своя организъмъ. За това не се изискватъ голѣми усилия. Малката искра е въ състояние да запали цѣлата земя. Дайте тази запалка въ рѫцетѣ на малкото дете, и то ще запали земята. Най-малкото усилие, на време приложено, е въ състояние да реализира една мисъль. Речете ли да философствувате, дали тази мисъль може да се реализира, какъвъ ще бѫде резултатътъ ѝ, никакво постижение нѣма да имате. При това положение, за реализирането на тази мисъль, сѫ нужни месеци и години. Докато човѣкъ прилага нѣщата безъ да философствува, тѣ ставатъ лесно. Щомъ философствува, безъ да прилага, нѣщата ставатъ мѫчно. Като дойде нѣкоя Божествена мисъль въ ума ви, веднага пристѫпете къмъ приложението ѝ. Що се отнася до Божественитѣ мисли, прилагайте ги безъ разсѫждение. Колкото повече философствувате върху тѣхъ, толкова повече постижението имъ се отдалечава. Вие трѣбва да прилагате Божественитѣ мисли, за да развиете вѫтрешна хармония въ себе си — хармония въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки.

Безъ тази хармония сърдцето и умътъ не могатъ да се развиватъ. Безъ тази хармония душата не може да даде никакви плодове. Докато служите на Божественото, работитѣ ви ще вървятъ добре, ще имате добри резултати. Щомъ връзкитѣ ви съ Божественото се прекѫснатъ, животътъ ви ще бѫде пъленъ съ разочарования. Който върви въ Божествения пѫть, той не знае, какво значи падане.

Христосъ дойде на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Апостолъ Павелъ, последователь на Христа, искаше да спаси еврейския народъ, но съ това свое желание той се отклони отъ своето предназначение. Защо? — Защото веднъжъ Христосъ спаси свѣта, нѣмаше защо Павелъ да го спасява. Единъ е спасительтъ въ свѣта, нѣма защо повече спасители да се явяватъ. Само Богъ спасява. Ние можемъ да бѫдемъ само проводници на Божиитѣ мисли. Христосъ изпрати Павла да проповѣдва между езичницитѣ, като му каза да не се мѫчи да спасява еврейския народъ. Христосъ е предвидѣлъ начинъ за спасяване и възпитание на еврейския народъ. Често и вие изпадате въ положението на Павла, искате да обърнете цѣлия вашъ родъ къмъ Бога. Казвамъ: Не се бъркайте въ Божиитѣ работи. Богъ има специфични методи за спасяване на всѣка душа. Докато майкитѣ и бащитѣ ви, братята и сестритѣ ви не сподѣлятъ вашитѣ идеи и ви противодействуватъ, вие по никойначинъ не можете да имъ въздействувате. Не се занимавайте съ работи, които не влизатъ въ вашата область. Ако мислите, че можете да обърнете свѣта къмъ Бога, вие ще се намѣрите въ положението на онѣзи 12 души, които, въ името на Христа и Павла, отишли да пѫдятъ духоветѣ отъ единъ бѣснуемъ. Бѣснуемиятъ имъ казалъ: Христа познавамъ, Павла познавамъ, но вие кои сте, не познавамъ. Хвърлилъ се отгоре имъ и ги набилъ. Божията сила не се проявява въ множеството, но въ единството, въ хармонията между душитѣ. Тѣзи 12 души били хора безъ умъ, безъ сърдце и безъ душа. Такива хора не могатъ да вършатъ Божиитѣ работи. Човѣкъ нищо не може да направи безъ умъ, безъ сърдце и безъ душа.

И тъй, който не е намѣрилъ душата си, да я намѣри. Не е въпросъ за обръщане къмъ Бога, за спасение. Важно е за човѣка да намѣри своя умъ, своето сърдце и своята душа и да научи законитѣ, които ги управляватъ. Въ това седи истинското учение.

Ние взимаме ума, сърдцето, душата и духа като символи. Въздухътъ символизира ума, водата символизира сърдцето, земята символизира душата, а свѣтлината символизира духа. Когато духътъ се възцари въ човѣка, неговата свѣтлина ще изгрѣе въ душата му, и плодоветѣ на тази душа ще почнатъ да зрѣятъ. Това означава присѫтствие на духа. Следователно, ако въ човѣка нѣма въздухъ,вода и земя, какво ще го ползува слънцето? Човѣкъ трѣбва да има въ себе си въздухъ, вода и земя, за да могатъ топлината и свѣтлината да проникнатъ въ него, да види изгрѣването на слънцето. Казано е, че слънцето на душата никога не залѣзва. Това е реалното въ свѣта.

Сега вие мечтаете за спокоенъ животъ, и понеже не го намирате на земята, представяте си го на онзи свѣтъ. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, ще влѣземъ въ рая. И започвате тогава да си въобразявате единъ особенъ рай. Обаче, като отидете на онзи свѣтъ, ще видите, че нищо нѣма отъ това, което сте си въобразявали на земята. Ако действително попаднете въ рая, вие ще се намѣрите при условия, каквито никога не сте си въобразявали: богатство, щастие, изобилие. Като ви дотегне това щастие, ще слѣзете на земята да се разсѣете. Този рай е за хората на земята, които сѫ мечтали за него, които сѫ го търсили. Слънцето, луната, звездитѣ сѫ създадени за човѣка, да ги изучава, да се свързва съ онѣзи разумни, възвишени сѫщества, които живѣятъ тамъ. Щомъ тия сѫщества сѫ интелигентни, съ сърдца и души, тамъ ще има и въздухъ, и вода, и земя. Има системи, въ които грѣятъ три слънца: когато едно отъ тѣхъ залѣзе, второто изгрѣва. Какъ бихте живѣли въ такъвъ свѣтъ? За да живѣе човѣкъ тамъ, мозъкътъ, нервната му система трѣбва да се приспособятъ къмъ условията на тия системи. Законитѣ въ този свѣтъ сѫ съвършено различни отъ тия на земята. Свѣтътъ на тритѣ слънца подразбира троеличието на Бога, за което се говори въ православната черкова.

И тъй, за да прогресирате, вие трѣбва да възстановите своята вѫтрешна хармония, да хармонизирате душитѣ си. Въ това седи истинската радость. Радостьта е плодъ на живота. Следователно, радвайте се на живота, който днесъ имате, а не на този, който очаквате въ рая. Вие ще влѣзете въ рая съ плодоветѣ на сегашния животъ. Затова, стремете се да използувате условията на сегашния си животъ, да имате добри плодове, съ които да влѣзете въ рая. Тамъ ще ви се дадатъ най-добри условия. Обаче, никога не считайте, че сте бедни. За да не ви сполетятъ неприятности, мислете, че сте богати, че разполагате съ много нѣща въ живота. Въ онзи свѣтъ просеци не приематъ. Да просишъ, това значи да мислишъ, че си нещастенъ. — Не, ще работишъ, ще изкарвашъ прехраната си. Нѣма да очаквашъ на готово, но ще работишъ. Каквото изкуство имашъ, ще го приложишъ и ще получишъ Божието благословение. Просията е наказание. Обаче, казано е въ Писанието: „Просете и ще ви се даде!“ Тази просия коренно се различава отъ обикновената. Въ този стихъ се говори за просене отъ Господа. Да просите отъ Господа е едно, да просите отъ хората е друго. Щомъ е далъ животъ на човѣка, Богъ му е далъ и хлѣбъ. Щомъ му е далъ умъ, Той е далъ и храна за този умъ. Щомъ му е далъ сърдце, Той е далъ и храна за това сърдце. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, Богъ е предвидѣлъ всички негови нужди. Задачата на животнитѣ е да събиратъ магнетизъмъ. Докато животнитѣ сѫ здрави, и хората ще бѫдатъ здрави; щомъ животнитѣ започнатъ да боледуватъ, и хората ще боледуватъ. Ето защо, ние трѣбва да бѫдемъ приятелски разположени спрѣмо животнитѣ, за да можемъ да се ползуваме отъ магнетическитѣ сили, които тѣ складиратъ въ себе си.

Както виждате, за да възприеме човѣкъ новия мирогледъ на живота, той трѣбва да се свърже съ Божествения свѣтъ, да види, какъ разумнитѣ сѫщества работятъ тамъ, да научи законитѣ на този свѣтъ. По този начинъ човѣкъ ще види, какъ всичко съдействува за неговото добро и му помага. Небето му помага; рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ, растенията му помагатъ; свѣтлината, въздухътъ, водата и земята сѫщо така му помагатъ. Изобщо, всичко живо въ свѣта помага на човѣка. Богъ ни помага и говори чрезъ всичко. Защо? — Защото сме дошли въ последнитѣ времена, въ края на епохата. Сега сме въ епоха на ликвидация.

По какво се познава, че е дошло време на ликвидация? — По голѣмото разтърсване,което иде сега на земята. При това разтърсване и най-дебелитѣ глави ще узрѣятъ. Нѣма да остане глава, която да не се разтърси и узрѣе. Каквито вѣрвания и да имате, главитѣ на всички ще узрѣятъ, ще разбератъ, че има единъ законъ въ свѣта, който управлява цѣлата вселена. Рѣзка нѣма да се измѣни отъ този законъ заради вѣрванията и теориитѣ на хората. Всички хора трѣбва да дойдатъ до правилно разбиране на живота. Едно е това разбиране! Накѫдето и да текатъ рѣкитѣ, все на едно мѣсто ще отидатъ. Не чакайте деня, когато насила ще ви накаратъ да бѣгате, защото, като бѣгате, можете силно да се задъхате и да не стигнете на опредѣленото време. Докато има още време, вървете умѣрено, спокойно, да бѫдете готови за новата епоха, която иде. Новата епоха изисква нови хора, т. е. млади хора, съ умове и сърдца просвѣтени, съ души възвишени. Казано е въ Писанието: „Всички ще бѫдете научени отъ Бога“. — Кога ще дойде това време? — Иде вече времето, когато всички хора ще бѫдатъ научени отъ Бога. Той ще имъ говори, ще ги учи, а тѣ ще Му служатъ. Това значи: „Капка по капка море става“.

Сега отъ всички се изисква да знаете законитѣ за създаването на водата, за да образувате морета около себе си. Време е вече да се върнете въ рая, отъ който сте изпѫдени. Ще учите, ще работите, ще се молите да вивърнатъ въ рая, при добритѣ условия. Адамъ и Ева не послушаха Господа, ядоха отъ забраненото дърво. Осемь хиляди години вече, какъ човѣчеството опитва последствията на своето непослушание. Какво сѫ постигнали въ този пѫть? — Нищо особено. Сега трѣбва да се върнатъ отъ този пѫть, да влѣзатъ въ новия животъ, да приложатъ послушанието. Новиятъ пѫть подразбира право разбиране на живота. Това разбиране ще внесе миръ въ всѣки домъ, въ всѣко сърдце и въ всѣка душа. Тази е задачата, която трѣбва да се реализира въ живота. Вие очаквате Духа да ви посети и тогава да започнете работа. — Не, Духътъ не иде по механически начинъ. Всѣки отъ васъ носи въ джоба си най-малко по сто семена. Какво трѣбва да прави? Дето мине, той трѣбва да сѣе, да пръска тия семена. — Ами хората ще искатъ ли нашитѣ семена? — Пръскайте семената си и не питайте. Когато е въпросъ за правене на добро, не се пита. Щомъ е за злото, питайте човѣка, да му направите ли зло, или да не правите. Искашъ да откраднешъ коня на нѣкой човѣкъ. Нѣма да го откраднешъ безъ да питашъ. Ще отидешъ при него и ще му кажешъ: Искамъ да открадна коня ти. Позволявашъ ли? — Слушай, ако имахъ само единъ конь, не бихъ ти позволилъ, но понеже имамъ два коня, единиятъ ти подарявамъ. Качи се сега на коня, който ти подарявамъ, да видя,какъ изглеждашъ. Прилича ти да ездишъ конь. Хайде сега добъръ пѫть! Щомъ речешъ да направишъ добро на нѣкого, не питай. Това подразбира пословицата: „Капка по капка море става“. На болни, на страдащи, на бедни носете вашитѣ свѣтли, красиви мисли и чувства и не се страхувайте.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете носители на красивото и възвишеното въ свѣта. Въ Школата се даватъ редъ случаи, дето можете да прилагате вашитѣ мисли и чувства. Запримѣръ, нѣкой отъ ученицитѣ се проявява неправилно: започва да буйствува, да изопачава истината, да злослови по адресъ на новитѣ идеи, на новото учение. Това сѫ нѣща, допуснати отъ разумния свѣтъ като предметно учение. Ученицитѣ трѣбва да се учатъ отъ тия нѣща. Ако въ обикновенитѣ училища учетелитѣ си служатъ съ пособия като предметно учение, колко повече това е необходимо за такава велика Школа, каквато е тази, която следвате. Много образци ще изпрати невидимиятъ свѣтъ като предметно учение за ученицитѣ, било положителни или отрицателни, но вие трѣбва да прилагате знанието си, да се учите отъ тѣхъ. Ако прилагате добритѣ си мисли и чувства, и вие ще се ползувате, и на онѣзи, които сѫ послужили за предметно учение, ще помагате. Ако не прилагате това, което сте научили, нито вие ще се ползувате, нито тѣ ще се ползуватъ. — Ама защо се явяватъ такива неправилности между ученицитѣ? — Всичко, което става въ Школата, е допуснато. Това сѫ задачи за разрешаване, които вие можете да решите. Тѣ сѫ задачи и за васъ, и за онзи, който неправилно се проявява. Нѣкоя сестра се проявява неразумно. Защо? Тя не е просвѣтена още, не разбира идеитѣ и ги изопачава. — Защо трѣбва да бѫде така? — Това е въпросъ, на който не може да се отговори.

Въ древностьта единъ царь срещналъ една млада, красива жена. Той харесалъ тази жена и я взелъ при себе си. Указало се, че тя била жена на единъ беденъ човѣкъ, който нѣмалъ никаква радость въ живота си, освенъ нея. Бедниятъ тръгналъ подиръ жена си, плакалъ, молилъ се да му я върнатъ. Като видѣлъ нещастието на този беденъ човѣкъ, царьтъ го извикалъ и му казалъ; Ето, вземи жена си и върни се назадъ. Защо плаче този човѣкъ? — Взели му нѣщо, което го правило щастливъ. Царьтъ върналъ това, което взелъ. Вие можете ли да върнете на човѣка това, което му е отнето?

Следователно, когато видите нѣкаква неправилность въ Школата, че нѣкой се е отклонилъ отъ правия пѫть, т. е. изкривилъ малко пѫтя си, не питайте, защо става това, не хвърляйте камъни върху него, да увеличавате спънкитѣ му, но помагайте му по нѣкакъвъ начинъ да се почувствува катвъ свой домъ, между близки, които се интересуватъ отъ неговото положение. Не му ли помогнете вие, отвънъ ще дойдатъ хора да му помогнатъ, но тѣ ще го изопачатъ, ще го използуватъ за свои лични цели. Много противници на Божественото учение чакатъ вънъ отъ Школата, да пипнатъ нѣкоя жертва въ рѫката си, да спечелятъ нѣщо отъ нея. Не е лесно да станешъ жертва на нѣкого. Това значи, да попаднешъ въ рѫце на хора, които ще те ограбятъ. — Какво ще ограбятъ?—Ще ограбятъ сърдцето ти, ума ти, ще поробятъ душата ти и ще те изхвърлятъ на пѫтя като парцалъ. И следъ голѣми страдания най-после тази жертва ще се върне въ пѫтя, който носи животъ, свѣтлина и свобода. Божественото учение, обаче, нѣма жертви и не иска жертви. Тамъ има само служители. Казано е въ Писанието: „Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е оставилъ майка и баща заради мене, да не е получилъ стократно“. Не е имало случай въ аналитѣ на човѣчеството, да служи човѣкъ на Бога и да не му се е въздало стократно. Обаче, служи ли на човѣка, не е било случай да не му се отнеме стократно. Отъ човѣка зависи, кой пѫть да избере и, като избере единъ или другъ пѫть, какъ да използува благата, които му се даватъ.

Срѣщате единъ човѣкъ и му говорите хубави, прави работи. Запознавате го съ новото, съ истината, но каквото му говорите, той вижда въ всичко нѣщо криво, изопачено. Защо? — Такова е състоянието му. Този човѣкъ е болезнено чувствителенъ. Дето пипнешъ, все го боли. Както да пипнешъ, рана ще му причинишъ. Ако речешъ да го насърдчишъ, ще ти каже да се махнешъ, нищо да не му говоришъ. Седнешъ близо до него, ще те накара да се отдалечишъ, настрана да отидешъ. Такъвъ човѣкъ нито го пипай, нито му говори нѣщо. Умътъ и сърдцето му не сѫ сформирувани; душата му е замѫтено яйце, което преждевременно се е счупило, не е дочакало времето на своето излупване. Опасно е това състояние за човѣка. Всѣко яйце трѣбва да се излупи на опредѣленото за него време, за да може животътъ, който излиза отъ яйцето, да се развива правилно. И тогава, каквото и да говорите на такъвъ човѣкъ, както да го пипате, той вижда въ всичко само добро и красиво.

Като ученици, трѣбва да знаете, че и вие се намирате въ такава обвивка, въ такава черупка, като тази на яйцето, и всѣки чака опредѣления за него часъ, да се пукне тази обвивка, да излѣзе животътъ оттамъ; всѣки чака да се пукне пѫпката, да се разцъвти и да разнесе навсѣкѫде своето благоухание. За това, четири нѣща се изискватъ отъ ученика: любовь, свѣтлина, миръ и радость. Въ изявяването на тия нѣща е смисълътъ на живота.

Сега, мислете върху всичко, което говорихъ тази вечерь. Вие ще го разберете по вашему, но ако го разберете по вашему, и мене ще разберете. Ако не го разберете по вашему, и мене нѣма да разберете. Не се стремете да разбирате и да решавате въпроситѣ като мене. Никой не знае, какъ азъ решавамъ въпроситѣ. Както и да ги решавамъ, азъ работя съобразно своитѣ решения. Преди да дойде до известни решения, човѣкъ се нуждае отъ опитности. Тѣзи опитности ще го убедятъ въ нѣщата, и той ще вземе правилно решение по даденъ въпросъ.

Седи нѣкой човѣкъ замисленъ, обезсърдченъ, гладенъ, нѣма сила да предприеме нѣщо, нѣма кой да му помогне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хлѣбъ, дрехи, обуща и пари. Чуди се, кой е донесълъ тия нѣща. Единъ ангелъ ги е донесълъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Чрезъ нѣкой човѣкъ ги е донесълъ. Следъ това ангелътъ се скрива и наблюдава, какво ще прави този човѣкъ. Ако се зарадва и благодари на Бога за всичко, което му е изпратено, той ще вземе права насока въ живота си, ще вземе право решение. Обаче, ако погледне на всичко това и каже: Добре, за днесъ съмъ осигуренъ, но утре какво ще правя? — този човѣкъ не е взелъ права насока въ живота си, нито може да вземе право решение.

Това е една отъ положителнитѣ опитности, отъ които вѣрата на човѣка укрепва. Тази вѣра побеждава мѫчнотиитѣ и страданията въ свѣта. Вѣра е нужна на всички хора днесъ, защото тѣ минаватъ презъ дъното на ада. Герои трѣбва да бѫдете! Ако не сте герои, голѣми колебания, голѣми падания ще преживѣете. — Ама кое е правото учение? — Не е важно да знаете, кое е правото учение. Когато слънцето изгрѣва, кое е по-важно за васъ: да се ползувате отъ слънчевата свѣтлина и топлина, или да знаете, колко трептения прави свѣтлината въ една секунда? Когато отваряте Свещената книга, кое е по-важно да знаете: Какво е писано въ тази книга и какъ може да се приложи, или отъ колко страници е тази книга и колко автори сѫ я писали? За човѣка е важно първо да познава себе си, своя животъ, а после да познава авторитѣ, които сѫ работили върху него. Щомъ познава себе си, той ще познава и авторитѣ, които сѫ работили върху него. Ако запитате нѣкой отъ съвременнитѣ учени, кога и какъ е създадено неговото сърдце, той нищо не може да каже. Защо? — Защото не познава себе си. Псалмопѣвецътъ е казалъ: „Богъ е работилъ преди да съмъ се родилъ, преди създаването на свѣта“.

Какво се разбира подъ думата „Богъ“? — Подъ думата „Богъ“ разбираме съвокупность отъ всички разумни, възвишени, любещи сѫщества, които сѫ работили преди създаването на свѣта, които и днесъ продължаватъ да работятъ. Кой създаде човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце? — Създаде ги Този, Който създаде човѣшката душа. Казва се въ Писанието: „И вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка дихание, и той стана жива душа“. И постави Богъ човѣка въ рая между всички растения и животни, да учи, да се развива. Адама опредѣли на служба, да даде имена на всички животни. Сега и отъ васъ се иска, като се върнете отново въ рая, да дадете имена на всички животни, които сѫ у васъ. Следъ това пакъ ще дойде вашата Ева да ви предложи отъ плода на забраненото дърво, но вие ще се ползувате отъ опитностьта на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете отъ него. Миналото ще служи за поука на сегашния ви животъ. Щомъ втори пѫть успѣете да влѣзете въ рая, вие ще останете тамъ за вѣчни времена, като граждани на Царството Божие. Сѫществува следниятъ законъ: Човѣкъ никога не може да повтори грѣшката, която веднъжъ е направилъ. По другъ начинъ, при друга обстановка, при други условия тази погрѣшка може да се повтори, но при сѫщитѣ условия е невъзможно да се направи.

И тъй, стремете се къмъ новия животъ, който иде сега. Бѫдете готови за новото, за положителното въ свѣта! Новото подразбира връщане въ рая, отъ който нѣкога сте излѣзли.

„Капка по капка море става“.

Желая сега на всички ви да образувате това необятно море, въ което се криятъ великитѣ блага и богатства на цѣлокупния животъ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

15. Лекция отъ Учителя, държана на

2 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.