Jump to content

1927_12_07 Вѣчно обновяване


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВѢЧНО ОБНОВЯВАНЕ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“.

Размишление.

Чете се резюме на темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“.

За следния пѫть пишете върху темата: „Време и вѣчность“.

„Време и вѣчность“ — това е една важна тема. Интересно е да видимъ, какво ще пишете върху тази тема. Споредъ гръцката митология времето е създадено отъ Хроноса, богъ на времето. Споредъ астрологията, когато Сатурнъ падналъ, създалъ времето. Той е бирникъ на боговетѣ. Когото хване, иска нѣщо отъ него. Сега оставамъ вие да мислите, какво можете да напишете за времето.

Сега всички трѣбва да се стремите къмъ вѫтрешно опрѣсняване, къмъ вѫтрешно обновяване въ живота. Красотата на живота седи въ вѣчното опрѣсняване, или обновяване. И въ Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте!“ Когато лошитѣ и добритѣ работи се преповтарятъ, тѣ произвеждатъ обратни резултати. Защо? — Отъ честото повтаряне на известни нѣща става втръсване въ човѣка, вследствие на което се произвежда вѫтрешна реакция. Дойде ли до тази реакция, човѣкъ непременно трѣбва да се опрѣсни, да се обнови. Като се обнови, той ще може разумно да си обясни причинитѣ за противоречията въ живота. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ трѣбва да си изясни противоречията въ своя животъ. Когато дойдете до съзнание, че живѣете въ единъ разуменъ свѣтъ, вие ще видите, че всѣко живо сѫщество е поставено точно на своето мѣсто. Следователно, и противоречията, на които се натъквате, сѫ на мѣстото си. Като вървя по улицитѣ, гледамъ, какъ сѫ наредени електрическитѣ стълбове и намирамъ, че всѣки отъ тѣхъ е поставенъ точно на мѣсто, съ строго опредѣлено предназначение. Ако покрай тия стълбове минава нѣкое дете, или единъ простъ човѣкъ, той нѣма да се спре върху тази мисъль, какъ сѫ наредени електрическитѣ стълбове. Той ще мине—замине покрай тѣхъ безъ да имъ обърне внимание.

Като ученици на тази Велика Школа, и вие трѣбва да наблюдавате всѣко нѣщо, да видите, какви закони действуватъ въ природата. Влизате въ нѣкоя гора, минавате покрай дървета, покрай треви и цвѣтя безъ да наблюдавате, какъ сѫ наредени. Всѣко растение, всѣко дърво е стълбъ, подобенъ на електрическитѣ. Вижте, какъ е поставенъ този стълбъ. Какво правите вие? — Спирате се предъ дърветата и започвате да човъркате, да чоплите кората имъ, било съ ножче, или съ нѣкое острие. Така постѫпватъ неразумнитѣ ученици. Какво правятъ българитѣ по селата? Като влѣзе въ нѣкоя гора, българинътъ вади брадвата си и започва да сѣче ту това, ту онова дърво. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ. Докато между хората и разумната природа сѫществува дисхармония, постоянна борба, никога работитѣ имъ нѣма да вървятъ напредъ. Хората постоянно сѣкатъ дърветата — стълбоветѣ на природата, но и тя сѣче. Когато разумностьта влѣзе въ човѣка, и природата ще измѣни отношенията си къмъ него. За да придобие разумность, човѣкъ трѣбва да бѫде крайно внимателенъ къмъ всичко, което го заобикаля. Когато срещнете единъ човѣкъ, вие трѣбва да бѫдете внимателни не само къмъ неговото външно положение, но и къмъ службата, която той извършва въ природата. На всѣки човѣкъ е дадеча известна работа отъ природата, която той трѣбва да извърши. Когато не изпълнява службата си, както трѣбва, човѣкъ не се обновява. Когато не е вѣренъ на своя идеалъ, човѣкъ не се обновява. Когато не е постояненъ въ своитѣ възвишени мисли и чувства, човѣкъ не се обновява. Много отъ мислитѣ и чувствата, които вълнуватъ съвременнитѣ хора, сѫ минали презъ много умове и сърца, вследствие на което сѫ изгубили своята първоначална чистота. За човѣка сѫ важни ония мисли и чувства, които сега излизатъ отъ Бога, съ които Той сега твори. За да се обнови, човѣкъ трѣбва да пречисти въ себе си всички Божествени мисли и чувства, които отъ миналитѣ вѣкове още е изопачилъ. Много отъ тия мисли и чувства сѫ така наслоени съ прахъ и нечистотии, че днесъ сѫ недостѫпни, както за самия човѣкъ, така и за свѣта.

Представете си, че имате идеалъ да станете щастливи. Какво разбирате подъ думата „щастие“? Щастието е нѣщо невидимо. То се дължи на благоприятни духовни съчетания, а не на нѣкакви материални блага. Материалнитѣ блага сѫ външенъ изразъ на щастието. Отъ това гледище красивитѣ дрехи могатъ да се уподобятъ на щастливъ човѣкъ. И наистина, само щастливиятъ човѣкъ може да се облича съ най-хубавитѣ си дрехи. Нещастниятъ не може и не трѣбва да се облича съ хубави дрехи, защото тѣ, освенъ че нѣма да му придадатъ нѣщо, но ще увеличатъ нещастието му, понеже не може да ги оцени. Въ такъвъ случай, по-добре е този човѣкъ да бѫде облѣченъ въ дрипели, съ скѫсани дрехи, отколкото съ хубави, нови дрехи. Защо му сѫ тия хубави, скѫпи дрехи, щомъ всѣки, който го срещне на улицата, може да го съблѣче и да му ги вземе? Щастливиятъ човѣкъ е сѫщевременно и уменъ. Той разбира не само човѣшкия, но и Божествения свѣтъ.

И тъй, за да се обнови, човѣкъ трѣбва да избѣгва повторението на нѣщата, което води къмъ пресищане. На преситения трѣбва да се отнеме нѣщо, за да се обнови. Този процесъ се извършва непрекѫснато въ природата и въ живота. Забележете, какво става съ хората. Тѣ очакватъ едно нѣщо, сполетява ги друго, вследствие на което постоянно се намиратъ предъ изненади. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото да не е отнето нѣщо. Това е необходимо, за да дойде обновяването. Този законъ се прилага, както по отношение на отдѣлния човѣкъ, така и по отношение на обществата и народитѣ. Когато нѣкое общество, или нѣкой народъ събере много енергия въ себе си и не знае, какъ и де да я пласира, той започва да се стреми къмъ нѣщо грандиозно, което, въ края на краищата, ше го разруши. За да не стане това, Провидението му създава нѣкаква изненада, отъ която той губи часть отъ енергията си, но започва вѫтрешно да се обновява. Такова нѣщо преживѣ Германия въ общоевропейската война въ 1915? Нито Англия, нито Франция спечелиха това, което Германия спечели. Въ Германия започна процесъ на вѫтрешно обновяване. И Русия е подложена на такова обновяване.

Съвременнитѣ хора се заблуждаватъ отъ външнитѣ нѣща. Като дойдатъ страданията, тѣ мислятъ, че всичко сѫ изгубили. Не, страданията винаги обновяватъ човѣка. Човѣкъ може да изгуби богатството си безъ да е изгубилъ нѣщо сѫществено. Придобиването и загубата на богатството е хазартна игра въ живота. Въ една минута само човѣкъ може да стане и беденъ, и богатъ. Ако нѣкой играе на борсата, той може да влѣзе последенъ беднякъ, а да излѣзе милионеръ. И обратното се случава: влиза милионеръ, излиза последенъ беднякъ.

Като казвамъ, че за да се обнови човѣкъ, трѣбва да му се отнеме нѣщо, това е само външна страна на въпроса. Това не значи, че постоянно трѣбва да се отнима нѣщо отъ човѣка. Отнимането трѣбва да бѫде като външно условие, а не като постояненъ вѫтрешенъ процесъ. Обновяването е вѫтрешенъ процесъ въ човѣка, който внася нѣщо ново въ неговата душа. Всѣки день, всѣки часъ, всѣки моментъ трѣбва да се внася нѣщо ново въ мислитѣ и чувствата на човѣка. Само новото обновява и повдига човѣка. Само любовьта е въ състояние да внесе новото въ човѣшката душа. Много е говорено за любовьта, но малцина я разбиратъ. Любовьта е нѣщо велико, колкото понятно, толкова и непонятно за хората. Любовьта изисква да обичашъ всички и да те обичатъ всички. Само Богъ, като Вѣчно Начало, като Абсолютна величина, безъ начало и безъ край, обича всички, и всички Го обичатъ. Той е неизмѣненъ, затова всички сѫщества, отъ малки до голѣми, Го обичатъ. Помежду си тия сѫщества спорятъ, биятъ се, примиряватъ се, но дойдатъ ли до Него, всичко това изчезва. — Защо? — Защото Той е идеалъ на всѣко живо сѫщество. Следователно, идеалътъ на всѣко живо сѫщество е да бѫде обичано отъ всички. Да ви обичатъ всички — това е велика идея, която не може да се разбере въ нейната дълбочина. Бога всички обичатъ, защото Той може да отговаря на всички. Значи, само онзи е обичанъ отъ всички, който може разумно да отговаря. Който иска да бѫде обичанъ отъ всички, той не трѣбва да живѣе въ личностьта. Личностьта представя листа на дърветата. Листата траятъ временно — презъ пролѣтьта, презъ лѣтото и презъ есеньта. На края на есеньта тѣ започватъ да капятъ, а на другата пролѣть израстватъ нови листа.

Като ученици на окултна школа, вие се стремите къмъ обновяване. Такъвъ е билъ стремежътъ на ученицитѣ въ всички окултни школи досега. На времето си и апостолъ Павелъ е говорилъ за обновяване. Красиво нѣщо е обновяването! То се постига чрезъ закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината. По какъвъ да е начинъ, човѣкъ трѣбва да се обнови! — Не мислете, че това обновяване ще ви наложи да влѣзете въ съгласие съ окрѫжаващитѣ. Не, щомъ искате да се обновите, не мислете за окрѫжаващата срѣда. Щомъ искате да се обновите, не мислете за времето: дали е облачно, дали вали снѣгъ, или дъждъ — за нищо друго не мислите, освенъ за обновяването. Нѣкой иска да направи добро. Щомъ иска да направи добро, не трѣбва да се рѫководи отъ времето, дали снѣгъ, или дъждъ вали. Ще направи добро безъ никакви отлагания, безъ никакви коментарии. Обаче, като се натъкне на нѣкакво противоречие, този човѣкъ казва: Нѣма смисълъ да правя добро. — Защо нѣма смисълъ да прави добро? — Защото хората трѣбвало да живѣятъ въ хармония и взаимно да си помагатъ. Понеже не било така, той се обезсърдчилъ. Вѣрно е, че хората трѣбва да живѣятъ въ хармония помежду си, но вѣрно е и това, че тѣ трѣбва да минатъ презъ сегашния животъ, да се натъкнатъ на редъ мѫчнотии и противоречия. Преди да се внесе хармония въ живота, както и въ музиката, човѣкъ първо се натъква на дисхармония. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички състояния поне по единъ пѫть. Запримѣръ, нѣкой изживява тежко състояние, струва му се, че свѣтътъ се събаря върху него. Колкото да е тежко състоянието му, той трѣбва да знае, че само веднъжъ ще го мине. Втори пѫть по никой начинъ нѣма да мине презъ сѫщото състояние.

Ще ви приведа единъ примѣръ. Снощи седа въ стаята си и чувамъ, че нѣкой пъшка предъ вратата. Вслушвамъ се, чувамъ, че се напира на вратата, нѣкой иска да влѣзе вѫтре. Излѣзохъ отъ стаята си и видѣхъ на стълбата едно куче. То ме погледна, каза ми нѣщо. Разбрахъ, че не е добре, дошло е да иска помощь: яло нѣкаква храна, която развалила стомаха му. Мисля си: какъ е дошло на ума на това куче да напусне топлата кухня и да се качи горе да иска помощь? Нѣкой му далъ варени, горещи картофи, безъ да знае, че кучетата не обичатъ горещо ядене. Следъ малко кучето слѣзе долу, но едва вървѣше, губѣше равновесие. Господарьтъ на това куче ималъ добро желание, искалъ да му даде топла храна, но му напакостилъ.

Често и вашитѣ господари ви даватъ горещи картофи, съ които развалятъ стомаситѣ ви. Следъ това вие мислите, че сте господари на положението си. — Не зная, доколко сте господари на себе си. Когато параходътъ влѣзе въ морето и започне да се движи на една и на друга страна, отъ него ли зависи това движение? Движението на парахода се управлява отъ единъ разумъ, по-високъ отъ този на самия параходъ, но люлѣенето му на една, или на друга страна, нагоре или надолу, се опредѣля отъ морскитѣ вълни. Разумътъ, който направлява движението на парахода, е вѫтре въ него. Тъй щото, когато видите, че нѣкой се криви на една, или на друга страна, не сѫдете, не го критикувайте. Казвате: Защо този човѣкъ криволичи въ пѫтя си? Ако сте на негово мѣсто, и вие ще криволичите. Нищо лошо нѣма въ криволиченето. Колкото да криволичите, това е неизбѣжно. Гледайте, обаче, да пазите равновесие.

Докато параходътъ е въ пристанището, никакво криволичене нѣма да има. Щомъ влѣзе въ морето, въ великия океанъ на живота, криволиченето неизбѣжно ще дойде. Ако морето е тихо, параходътъ ще бѫде спокоенъ. Започне ли параходътъ да криволичи, това е добъръ признакъ. Това показва, че има бури въ океана, които ще внесатъ опрѣсняване въ живота. Природата обича постоянното опрѣсняване. Ако въздухътъ и водата не се опрѣсняваха, щѣха да бѫдатъ въ постояненъ застой, който би се отразилъ неблагоприятно върху цѣлокупния животъ. Като знаете значението на закона за обновяването, приложете го въ своя личенъ животъ, за да се ползувате отъ него.

И тъй, тази година ще работите за своето обновяване. Човѣкъ може да се обновява и при най-неблагоприятни условия. Обаче, за растенето не е така. Има условия въ живота, при които човѣкъ не може да расте.

При обновяването на човѣка взиматъ участие сѫщества извънъ него. Запримѣръ, когато детето трѣбва да се облѣче съ нови дрехи, това правятъ родителитѣ му. Тѣ го обличатъ, както искатъ, стига детето да не имъ препятствува. Когато се разсърди, детето не иска да го обличатъ, не харесва дрехитѣ си, плаче, дърпа се назадъ — недоволно е нѣщо. И съвременнитѣ хора, като децата, не сѫ доволни отъ живота си. Тѣ се стремятъ къмъ другъ нѣкакѣвъ животъ, вследствие на което сегашниятъ не ги задоволява. Хората бързатъ много. Нека потърпятъ малко. Животътъ, който очакватъ, ще дойде. Той едва е започналъ да се проявява. Ако имате търпение, новиятъ животъ ще дойде и ще донесе всичко, каквото желаете. — Кога ще дойде? — Може тази вечерь да дойде, може и утре вечерь. Ако не дойде днесъ или утре, ще дойде следъ месеци, следъ години — следъ десеть, следъ сто хиляди години, а може би и следъ милиони години — важно е да дойде. Ако сте умни, за единъ день ще дойде; ако сте глупави — следъ хиляди години ще дойде. — Какъ можемъ да поумнѣемъ? — Като вършите волята Божия. Ставате сутринь рано, имате добро разположение на духа, искате да направите нѣщо за Бога, да извършите Неговата воля, да живѣете изключително за Бога. Това не значи, че ще занемарите вашия животъ и вашитѣ работи. — Не, първо ще свършите нѣщо за Бога, а после — за себе си. Въ това време ще дойде нѣкой отвънъ да свърши вашата работа. Речете ли първо да свършите своитѣ работи, а после Божиитѣ, нито вашитѣ ще свършите, както трѣбва, нито Божиитѣ.

Въ живота има две течения: въ едно отъ дветѣ течения попада човѣкъ и тамъ работи. То е ограниченото състояние. Другото е неограниченото състояние, въ което само Богъ работи. Тѣзи две течения се намиратъ въ постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извънъ времето и пространството. Ето защо, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на времето, да се освободи отъ Сатурна, отъ своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата. И наистина, когато нѣкой има да взима отъ васъ, той постоянно гледа, кога ще дойде времето, падежа на задължението. Щомъ получи, каквото има да взима, той повече не мисли за времето. Докато живѣе въ време и пространство, човѣкъ мисли и работи само за себе си. Не само това, но той счита, че и хората, и Богъ трѣбва да мислятъ и работятъ само за него. — Нѣма защо да се изисква това отъ Бога. Той всичко е направилъ, при това всичко е направено безпогрѣшно. Като знае това, апостолъ Павелъ е казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за тѣзи, които Го любятъ“.

Най-важниятъ въпросъ за човѣка е въпросътъ за вѫтрешното обновяване. То седи въ връзка съ доволството. Щомъ станете сутринь, започнете да работите съ най-малкитѣ условия, които ви сѫ дадени. Въ София има една книжарница, наречена книжарница „три лева“. — Защо е наречена така? — Защото този книжарь е започналъ търговия само съ три лева. Работата му тръгнала добре, и въ скоро време той станалъ капиталистъ. Други търговци сѫ започвали съ голѣми капитали и въ скоро време всичко сѫ изгубвали. Следователно, който иска да стане човѣкъ, той трѣбва да започне работата си само съ три лева. По сѫщия начинъ и ученикътъ трѣбва да започне своята работа съ капиталъ отъ три лева.

Сега, като четете и изучавате беседитѣ, вие не трѣбва да се спирате върху буквата на нѣщата, а трѣбва да ги изучавате по духъ, като се спирате главно върху ония методи, които помагатъ за вѫтрешно обновяване. За изучаване на всѣка наука има два начина: външенъ и вѫтрешенъ. Запримѣръ, едни изучаватъ математиката по време и пространство, а други изучаватъ математика на Битието. Другъ е въпросътъ, ако изучавате резултатитѣ. Като живо сѫщество, самиятъ човѣкъ е цѣла математика и геометрия. Сѫщото нѣщо може да се каже за всѣка наука. Следователно, ако изучавате естественитѣ науки като резултатъ, е едно нѣщо; ако ги изучавате като битие е друго нѣщо. Ако изучавате астрологията като резултатъ е едно нѣщо; ако я изучавате като битие е друго нѣщо. Докато съзнавашъ, че живѣешъ, всички противоречия за тебе изчезватъ; щомъ дойдешъ до отношения съ хората, до кармата, до проява на явленията въ време и пространство, противоречията излизатъ на лице, и ти виждашъ, че имашъ да давашъ. Значи, докато изучаваме човѣка като сѫщество, излѣзло отъ Бога, противоречията лесно се разрешаватъ. Това не значи, че нѣма да имаме никакви страдания и мѫчнотии. И при това положение страданията и противоречията ще ни следватъ, но ще иматъ разрешение, макаръ и въ вѣчностьта. Тогава човѣкъ ще разрешава задачитѣ си, ще върви напредъ и ще намира причинитѣ за всѣко явление, което става въ живота и въ природата. Той ще вижда резултатитѣ на днешнитѣ противоречия въ далечното бѫдеще. Ако отъ страданията на човечеството може да се изработи единъ голѣмъ, великолепенъ диамантъ, който да свѣти на главата на единъ ангелъ, тѣзи страдания иматъ смисълъ. Заслужава да се прекара една вѣчность въ страдания, за да свѣтишъ цѣли вѣчности върху главата на единъ ангелъ. Щомъ е така, заслужава човѣкъ да страда, за да се превърне въ диамантъ, който единъ день да стои върху главата на нѣкой ангелъ и да отразява неговата свѣтлина.

Обаче, това сѫ само начини на разсѫждения. Въ сѫщность, душата на човѣка въ Божествения свѣтъ има съвсемъ друго предназначение, а не само да страда. Това, което ви говоря за страданията, е само за изяснение на нѣщата. Следователно, каквито отвлѣчени въпроси да се повдигатъ въ сегашния животъ, вие ще се спъвате въ тѣхъ, базъ да ги разрешите. — Защо? — Защото сегашниятъ ви животъ е опредѣлена величина. Сегашниятъ животъ на хората е преходенъ, той е даденъ само за опредѣлено време и пространство. Той е подобенъ на едно ядене, сложено въ чиния и валидно само за даденъ случай. Мине ли времето на тоза ядене, минава и значението му. Това ядене не разрешава въпроситѣ за цѣлъ день. То разрешава въпроситѣ само за една трета отъ деня. Като донесатъ сутриньта ядене, нѣкаква закуска, ти се усмихнешъ, хапнешъ си, доволенъ си. Като донесатъ ядене на обѣдъ, пакъ се усмихнешъ, пакъ си доволенъ. Ще дойде време, когато нѣма да се задоволявашъ отъ това ядене; ще стане нужда да измѣнишъ яденето си, да стане идеално.

Когато се говори за обновяване, разбирамъ намаляване на тежестьта, която човѣкъ е турилъ върху себе си. Тази тежесть се дължи на чрезмѣрно голѣми желания, къмъ които човѣкъ се стреми. Хроносъ, отъ една страна, и Сатурнъ — отъ друга, сѫ казвали и продължаватъ да казватъ на човѣка: Ние можемъ да ти дадемъ на заемъ, колкото пари искашъ. Колкото за плащане, не се безпокой има време, цѣлата вѣчность е предъ тебе, ще се изплатишъ. Като се основава на тѣхнитѣ думи, човѣкъ взимз и трупа, не мисли, но единъ день го изправятъ предъ дълговетѣ му: трѣбва да плаща, а пари нѣма. Дойде ли до плащане, човѣкъ изпада въ положението на онзи българинъ отъ провадийскитѣ села, който далъ на заемъ осемь крини жито на единъ турчинъ. Следъ като плащалъ десеть годиии наредъ, турчинътъ останалъ да дължи на българина още 80 крини жито. Казвамъ: Вземешъ ли отъ Хроноса осемь крини жито на заемъ, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинътъ си служи съ пословицата: „Не искамъ нито жилото му, нито меда“. Това е кармата.

Страшенъ е кармическиятъ законъ, съ който сѫ свързани всички хора. Докато сте свързани съ този законъ, вие не можете да се откажете отъ плащане на дълговетѣ си. Такъвъ законъ сѫществува и въ съвременнитѣ държави. Когато нѣкой има дългове, но не иска да ги плаща, турятъ го въ затворъ да лежи нѣколко години, да компенсира задълженията си. Кое е за предпочитане: да изплати човѣкъ дълговетѣ си, или да лежи въ затворъ? Изобщо, за предпочитане е човѣкъ да изплати дълговетѣ си, отколкото да лежи въ затворъ. Ако при излежаване наказанието си въ затвора му даватъ книги да чете, да се просвѣщава, това не е лошо.

Сега, турете въ ума си мисъльта, че трѣбва постоянно да се обновявате. Каквито противоречия да срещнете въ живота си, ставайте се разумно да ги разрешавате. Всѣки трѣбва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя животъ, но не да ги избѣгва. Не е въпросъ да се избѣгватъ противоречията — важно е разумно да се разрешаватъ. Щомъ ги разрешите правилно, ще преживѣете най-малката радость, като печалба въ живота си.

Нѣкой ще каже, че вмѣсто обновяване, по-добре е да има нѣколко стотици хиляди лева. Споредъ него по-добро обновяване отъ паритѣ нѣма. — И това е вѣрно. Има случаи въ живота, когато паритѣ сѫ необходими, но има случаи, когато паритѣ не сѫ необходими. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ пари; когато умира, не се нуждае отъ пари. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ ядене; когато умира, не се нуждае отъ ядене. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ знание; когато умира, никакво знание не му е нужно. Тази е истинската философия на живота. Когато човѣкъ се ражда, могатъ да му дадатъ, какъвто кредитъ иска, но трѣбва да чака известно време, докато редътъ му дойде. Отивате въ английската банка да извадите сто милиона английски лири. Лесно е да ви дадатъ тѣзи пари, но трѣбва да чакате редъ, да свършатъ работата си всички, които сѫ дошли преди васъ. Вие гледате часъ по-скоро да вземете тѣзи пари, но де ще ги турите, не държите смѣтка. Знаете ли, колко тежи това злато? Казвате: Да взема това злато, че повече не мисля. То ще бѫде единъ сигуренъ запасъ. въ живота ми.

По сѫщия начинъ и вие искате голѣми блага отъ Бога, безъ да държите смѣтка, какво представятъ тия блага. Тѣзи блага сѫ стотѣ милиона, за които не държите смѣтка, де ще ги турите. Знаете ли, колко колѝ сѫ нужни за пренасяне на това злато? Следователно, когато човѣкъ иска да придобие всички блага изведнъжъ, това значи да изтегли сто милиона английски лири отъ английската банка. — Да се искатъ по този начинъ блага, това е неразумно. Всѣки ще получи толкова блага, колкото е опредѣлено. Не е въпросъ само да придобива човѣкъ блага, но като ги придобива, да ги впрѣга на работа. Единъ господинъ казваше, че могълъ да впрегне на работа само два и половина милиона лева. Ако има повече отъ два и половина милиона лева, не би могълъ да ги впрегне на работа. Следователно, както паритѣ, така и благата, които има, човѣкъ трѣбва да ги впрегне на работа, а не да ги държи въ себе си безъ употрѣбление.

Тази вечерь ще ви дамъ следната пѣсень: „Тѫги, скърби сѫ богатства за живота въ душа скрити; за бѫдни добрини, за благи плодове; за свѣтли дни — (3 пѫти) дни, дни, дни“.

Щомъ имате нѣкаква скръбь, изпѣйте тази пѣсень. Важно е да може човѣкъ да я изпѣе. Лесно е да се говори, но мѫчно е да се изпълни. Нѣкой казва: Като видишъ мечка, цъкни една клечка кибритъ и не се безпокой. — Лесно е да цъкнешъ клечката, но мѫчно е да ти дойде на ума, че трѣбва да цъкнешъ. Когато пѣете тази пѣсень, имайте предъ видъ закона на контраститѣ. Затова, пѣйте я веднъжъ по-слабо, после — по-силно. Ако я пѣете нѣколко пѫти по единъ и сѫщъ начинъ, тя ще изгуби своята сила и значение. Въ ирационалната музика по никой начинъ не можете да изпѣете единъ и сѫщъ тонъ два пѫти. Тамъ нѣма повторение на тоноветѣ.

Съ нашитѣ пѣсни ние внасяме обновяване въ българската народна музика. Българскитѣ пѣсни сѫ крайно материалистични. Нѣма да намѣрите българска пѣсень, която да изразява молитвата на българина. Чрезъ своитѣ пѣсни българиньтъ е изразилъ скръбьта, веселието, но никѫде не е представилъ молитвата на своята душа. Като запѣе, той удря калпака си и казва: Дай тукъ половинъ кило вино!

Думитѣ въ пѣснитѣ трѣбва да бѫдатъ така наредени, че да смекчаватъ тоноветѣ. Има известни енергии въ човѣка, които могатъ да се трансформиратъ само съ скачане, съ тропане, съ игра, съ викане. Следъ това въ него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човѣка, когато спечели много пари. Първо той е веселъ, скача, вика, играе, пѣе, докато се успокои и улегне въ себе си. Но веселието и скръбьта не представятъ живота; тѣ водятъ само къмъ живота. Тѣ сж условия само за живота, но не и самиятъ животъ. Радостьта не показва, че човѣкъ е придобилъ живота; скръбьта не показва, че човѣкъ е изгубилъ живота. Радостьта и скръбьта сѫ условия да се прояви живота въ човѣка.

Единъ старецъ отъ търновскитѣ села получилъ писмо отъ сина си, който следвалъ въ странство. Като неграмотенъ, бащата занесълъ писмото на касапина въ селото да го прочете. Касапинътъ отворилъ писмото и съ грубъ тонъ прочелъ: Татко, изпрати ми малко пари, защото имамъ нужда! — Вижъ го ти, синковецътъ! — казалъ бащата. Оттамъ чакъ ми заповѣдва. Нищо нѣма да му пратя. Петь пари не давамъ за него! Върви старецътъ и мърмори, недоволенъ отъ сина си. — Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото — казалъ огорчениятъ старецъ. Фурнаджията билъ добъръ човѣкъ, съ мекъ характеръ. Взелъ писмото и съ тихъ, кротъкъ гласъ прочелъ: Татко, изпрати ми малко пари, защото имамъ нужда. — Вижъ, така разбирамъ. Да се помоли малко, да се обърне човѣшки къмъ баща си, а не да ми заповѣдва. Сега ще му изпратя пари, но въ първия случай не бѣхъ готовъ петь пари да му дамъ. Успокоилъ се старецътъ и продължилъ пѫтя си.

Както виждате, интонацията има голѣмо значение въ живота на човѣка. Само душата е въ състояние да изрази онова меко, красиво чувство, което се крие въ човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство въ себе си и да престане да се занимава съ външнитѣ работи, съ външния свѣтъ. Дойде ли до това състояние на душата, човѣкъ нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния. Едновременно съ него скърбятъ и се радватъ всички живи сѫщества на земята: и хора, и животни, и растения. Дръжте се за тихото, за великото въ себе си, въ което се крие живота. Що се отнася до скърбитѣ и радоститѣ, кажете: Такава е била волята Божия! Богъ е наредилъ всичко за добро.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“

*

7. Лекция отъ Учителя, държана

на 7 декемврий, 1927 г. — София.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...