1927_08_25 Великото и красивото

[Ани]

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО.

„Само Божията Любовь носи пълния животъ“.

Изпѣйте пѣсеньта; „Ще се развеселя“.

Великото, красивото въ живота е човѣшкото съзнание, което съвременнитѣ хора наричатъ човѣщина. Човѣщината е онова благородно чувство, което свързва хората въ едно цѣло, като имъ посочва общъ идеалъ, къмъ който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремятъ. Въпрѣки всички разногласия, които повидимому изпѫкватъ, въ живота сѫществува вѫтрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могатъ да окапятъ, но дърветата ще продължаватъ своето развитие, и клонищата — своето разклоняване. Това показва, че въ природата сѫществува постояненъ вѫтрешенъ растежъ. Този вѫтрешенъ растежъ, този процесъ се забелязва и въ растителното, и въ животинското, и въ човѣшкото царства. Възъ основа на този процесъ ние говоримъ за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н.

Вънъ отъ всички противоречия, вънъ отъ всички теории, които човѣшкиятъ умъ може да създаде, въ духа на човѣка сѫществува едно вѫтрешно единство. Дали човѣкъ приема нѣкакъвъ смисълъ на живота, или не, това остава на вторъ планъ. Това не прѣчи на изявлението на великитѣ закони, съ които работи живата разумна природа. Съ други думи казано: бащата нѣма да прекѫсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновникъ, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. Отъ доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане въ кѫщи, това говори, че то не разбира условията на живота. Много отъ съвременнитѣ учени и писатели искатъ да наложатъ своето вето на живата природа. Тѣ искатъ да подчинятъ природата на човѣшката воля. Казано е въ Писанието: „И благослови ги Богъ и рече имъ: Плодете се и множете се; и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята!“ Обаче, въ никоя свещена книга, въ никоя окултна книга не е казано, че човѣкъ трѣбва да подчини природата. Тази мисъль, именно, създаде въ правилното развитие на науката отклонение, което донесе редъ нещастия за съвременното човѣчество. Невъзможно е човѣкъ да наложи своитѣ възгледи на природата. Не е било и нѣма да бѫде времето, когато човѣкъ ще може да подчини природата на себе си. Да се мисли противното, това е слабость на свѣтскитѣ хора.

У религиознитѣ хора срѣщаме друго заблуждение. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Господъ, кланятъ Му се, молятъ се, но щомъ ги сполети нещастие, мнозина отъ тѣхъ се разколебаватъ и казватъ: Защо дойдоха тѣзи нещастия до главата ни? Защо ни сполетѣха тия страдания? Нали Богъ е всесиленъ, всемогѫщъ, не можа ли да ни предпази отъ тѣхъ? — Тази е слабостьта на религиознитѣ хора. Щомъ се разколебае въ Бога, човѣкъ има възможность да се разколебае въ своитѣ ближни, въ своитѣ приятели, а най-после и въ себе си. И наистина, въ кого ще вѣрва човѣкъ, ако се разколебае въ Бога, въ ближния си и въ себе си? Докато човѣкъ живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, въ преходния свѣтъ, не може да му се вѣрва. Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре? Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който представя тънко вѫже, съ което не можете да извадите нито една кофа вода отъ кладенеца? Ако се опитате съ това вѫже да извадите вода отъ кладенеца, то непременно ще се скѫса. Колкото да настоява този човѣкъ да му вѣрвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вѣрвате. На какво основание ще му вѣрвате, щомъ вѫжето се кѫса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това вѫже да извадите вода отъ кладенеца и да полѣете съ нея цвѣтята и зеленчуцитѣ въ градината си, вашата работа е свършена Всички цвѣтя, всички зеленчуци ще протестиратъ и ще искатъ водица, да се освежатъ, да се нахранятъ. Ама вѫжето настоявало да му се вѣрва. То обещавало, че единъ день ще стане силно, здраво, ще издържа голѣми тежести. — Възможно е, но днесъ това вѫже е слабо и не може да се разчита на него. Днесъ положението на съвременния човѣкъ е подобно на положението на тънкото вѫже. Че ще стане нѣкога дебело, здраво вѫже, това е въпросъ на времето.

Та когато се казва, че човѣкъ нѣкога ще стане добъръ, това е въпросъ на времето. Това трѣбва да се обоснове. Човѣкъ може да стане добъръ, но ако има за това условия въ себе си. Щомъ е разуменъ, той може да бѫде добъръ. Значи, добротата се обусловя отъ самия човѣкъ. Щомъ добрата, трудолюбивата домакиня може да тъче тънки нишки, тя ще може отъ тѣхъ да направи, колкото дебело вѫже иска. Следователно, разумната домакиня, или разумниятъ човѣкъ, изобщо, може да създаде въ себе си характеръ, може да си изработи такова вѣрую, което да почива на принципитѣ на великата Истина. Заблужденията на съвременнитѣ хора се дължатъ главно на три фактора. Единиятъ факторъ произтича отъ материалния погледъ на хората за живота. Тѣ разглеждатъ живота отъ гледището на стомаха. За стомаха, за чървата сѫ важни храната, соковетѣ и водата. Това, обаче, не представя проява на цѣлокупния човѣкъ. И при това положение човѣкъ е пакъ недоволенъ, търси нѣщо друго и казва: Има нѣщо, което ми недостига. И той започва да търси приятель, когото да обича, съ когото да се разговаря, да общува. Този приятель ще задоволи неговитѣ чувства, неговото сърце. Така, именно, се създава дома. Следъ като създаде дома, като възпита и изхрани своитѣ деца, човѣкъ пакъ усѣща една празнина, вижда, че още нѣщо му недостига. Той иска да даде духовна храна на своитѣ деца, да съдействува за развитието на тѣхнитѣ умове, да ги запознае съ законитѣ на великата природа. И да постигне това, човѣкъ пакъ усѣща известна празнина въ себе си, разбира, че още нѣщо му недостига. Следователно, тази празнина въ човѣка постоянно сѫществува: тъкмо постигне нѣщо, другъ стремежъ се създаде. Стремежътъ въ човѣка постепенно се усилва и разширява, както се усилва въ него желанието за по-голѣма, за по-силна свѣтлина. Днесъ повечето хора си служатъ съ електрическа свѣтлина; ако ги върнете години назадъ, когато сѫ си служили съ газово освѣтление, тѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Сега и вие се радвате на приятната електрическа свѣтлина.

Сѫществува единъ законъ, който опредѣля действието на живитѣ сили въ природата. Възъ основа на този законъ, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие се опредѣлятъ отъ степеньта на живата свѣтлина въ човѣка. Подъ думата жива свѣтлина разбирамъ свѣтлина безъ прекѫсване. Свѣтлина, която се прекѫсва, показва, че е отъ физически произходъ. Тази свѣтлина ту се явява, ту изчезва. Тя има две фази, две страни: външна, т. е. обективенъ, външенъ свѣтъ и вѫтрешна, т. е. субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Тъй щото, тритѣ фактора, които могатъ да поставятъ човѣка въ заблуждения, това сѫ тритѣ свѣта: физически, сърдеченъ и умственъ. Ако разглежда нѣщата само отъ гледището на физическия свѣтъ, човѣкъ ще се натъкне на единъ родъ заблуждения; ако ги разглежда само отъ гледището на сърдечния свѣтъ, той ще се натъкне на другъ родъ заблуждения; и най-после, ако ги разглежда само отъ гледището на умствения свѣтъ, той ще се натъкне на трети родъ заблуждения. За да не изпадне нито въ една отъ тия категории заблуждения, човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата едновременно и отъ тритѣ свѣта.

Всички велики хора, които сѫ живѣли въ миналото, които живѣятъ и сега, сѫ познавали живота отъ тритѣ гледища, познавали сѫ законитѣ, които го управляватъ, и затова сѫ могли да изкажатъ велики истини. Въ материалистичнитѣ епохи на живота, хората сѫ подържали и подържатъ, че всичко е материя. — Материята сѫществува, но всичко не произтича отъ материята. Материята е само единъ отъ факторитѣ, едно отъ условията да се прояви живота. За да се прояви каква да е форма въ свѣта, необходима е материя, субстанция, съ която да се облѣкатъ живитѣ сили. Тѣлото, както и външнитѣ и вѫтрешнитѣ му органи, представя материалната страна на силитѣ на човѣшкия мозъкъ. Следователно, дробоветѣ, стомахътъ, мускулитѣ, костната, нервната и всички останали системи представятъ величествена инсталация, чрезъ която се проявява човѣшката интелигентность. Благодарение на интелигентностьта, която сѫществува въ природата, ставатъ постоянни корекции и подобрения въ човѣшкия организъмъ. Мозъцитѣ на различнитѣ хора сѫ различно инсталирани: едни отъ тѣхъ иматъ повече гънки, а други — по-малко; мозъцитѣ се различаватъ и въ качествено, и въ количествено отношение. Вследствие на това и различнитѣ центрове въ човѣшкия мозъкъ не сѫ еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други — по-слабо. У едни хора е по-силно развитъ центъра за причинностьта, у други — по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човѣкъ, всичко това се дължи на ония труженици въ миналото и сега, които постоянно и непрекѫснато сѫ работили и работятъ като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тѣхната работа е допринесла и допринася много нѣщо за повдигането на човѣшката душа. Велика е човѣшката душа! Тя носи въ себе си, въ своето развитие, постиженията на цѣлото човѣчество. Ученитѣ, както и Учителитѣ, наричатъ тази душа „майка на човѣчеството“.

Трѣбва ли следъ всичко това човѣкъ да не оценява великитѣ блага, които му се даватъ? Ако посетите нѣкой културенъ градъ, или даже най-организираното общество, ще забележите сѫществуването на вѫтрешенъ анахрониѣъмъ, вѫтрешно различие между хората. Това се дължи на отсѫтствие на съзнание между тѣхъ, че сѫ братя, че принадлежатъ на единъ голѣмъ, великъ родъ. Макаръ че днесъ се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени въ човѣшкитѣ души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умоветѣ на хората. И богати, и сиромаси не вѣрватъ още, че сѫ братя. И религиозни, и свѣтски сѫщо не вѣрватъ още въ братството. Като вѣрва въ Бога, религиозниятъ мисли, че ще отиде на небето, а свѣтскиятъ, невѣрващиятъ — въ ада. Въ това отношение хората раздѣлятъ живота на полюси. Обаче, адътъ и раятъ не сѫ нищо друго, освенъ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце. Тѣ опредѣлятъ свободата на човѣшкия духъ. Значи, адътъ и раятъ сѫществуватъ на земята. Когато кѫщата на човѣка е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е въ рая; когато е добре облѣченъ, нахраненъ и задоволенъ, той е въ рая; когато сърцето му отъ нищо не се смущава, а умътъ му е просветенъ, той е въ рая; когато е здравъ и спокоенъ, човѣкъ е пакъ въ рая. Нѣма ли подслонъ, гладенъ ли е, боленъ ли е, сиромахъ ли е, въ лишения ли е, човѣкъ е въ ада; смутено ли е сърцето му, помраченъ ли е умътъ му, човѣкъ е пакъ въ ада. Какъвъ по-грозенъ адъ, какъвъ по-страшенъ пъкълъ отъ този? Може да има нѣкѫде и другъ адъ, но човѣчеството е влѣзло вече въ ада на земята, и сега трѣбва да работи, да излѣзе оттамъ, да стѫпи на повърхностьта на земята. На умнитѣ, на добритѣ хора въ свѣта е дадена задача да изпѫдятъ всички хора отъ ада, да ги изпратятъ вънъ и да затворятъ следъ тѣхъ вратата на ада, да не може никой да влиза вѫтре. Хората сами сѫ отворили вратата на ада и сами трѣбва да я затворятъ. Ако изкопаете дупка на пѫтя, въ нея може да падне и грѣшниятъ, и праведниятъ. Засипете дупката, никой да не пада въ нея.

Въ Америка нѣкѫде експлоатирали една рудница. Около нея била изкопана голѣма дупка, дълбока 500 метра. Едно благородно американско семейство, мѫжъ, жена, единствената имъ дъщеря и нейниятъ възлюбенъ, пѫтували съ кабриолетъ, и трѣбвало да минатъ покрай този рудникъ. Безъ да забележи, кочияшътъ налетѣлъ право въ дупката. Така цѣлото семейство намѣрило нещастието си въ тази дупка. Питамъ: кой е виновенъ за това нещастие? — Обществото. Онѣзи контрольори и надзиратели, които се грижатъ за пѫтищата, да сѫ въ пълна изправность, трѣбвало е да следятъ, да не оставятъ такива дупки, които нѣматъ особено предназначение. Щомъ нѣкѫде се отвори такава дупка, веднага трѣбва да се съобщи въ общината, да взематъ мѣрки за нейното затваряне. Като се отвори такава дупка нѣкѫде, много отъ съвременнитѣ хора се смѣятъ и казватъ: Ето, такова нѣщо е адътъ. Който съгрѣши, той трѣбва да знае, че ще опита дълбочината на тази дупка. — Лесно се говори за ада, но мѫчно се излиза оттамъ. Който влѣзе въ ада, той знае, какво нѣщо го чака. И следъ всичко това хората разискватъ върху въпроса, кой е създалъ ада, защо Господъ го е създалъ и т. н.

Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ право, да разглеждатъ живота отъ гледището на разумностьта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че 99% отъ всички нѣща зависятъ отъ вѫтрешното разбиране на човѣка, а само едно на стотѣ зависи отъ природата. Отиватъ двама студенти при директора на едно отъ американскитѣ училища и казватъ: Господинъ директоре, двама отъ вашитѣ ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главитѣ. — Нѣма нищо, тѣ прибързали да свършатъ работата, която азъ трѣбваше да направя. Азъ трѣбваше да ги набия. Сега не остава нищо друго, освенъ да ги поздравите за голѣмото имъ геройство.

Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказватъ. Нѣкой се наяде съ мѫчносмилаема храна, или съ консервирана риба, и цѣла нощь не може да спи, превива се отъ болки въ стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва: Господи, защо ми даде такава храна? — Кой е виновенъ за това? Въ коя научна книга е писано, че вечерь човѣкъ трѣбва да яде консервирана риба, или нѣкаква мѫчносмилаема храна? Никой ученъ, никой лѣкарь не препорѫчва вечерь да се яде консервирана риба, или каква да е трудносмилаема храна. Разумность се изисква отъ човѣка, за да изправи своя животъ. Всички говорятъ, че свѣтътъ трѣбва да се изправи. — Кой ще го изправи? — Само разумнитѣ хора могатъ да оправятъ свѣта. Въ този смисълъ всички хора сѫ пратени на земята за велика работа. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ изправянето на свѣта. Какъ ще стане това? Когато кажатъ на малкитѣ клончета, че сѫ създадени, за да развиятъ голѣмото дърво, да му дадатъ животъ, да покажатъ неговата бѫдеща слава, тѣ се очудватъ, не вѣрватъ въ тия думи. Тѣ не вѣрватъ, но фактъ е това. Листата и клончетата на дървото приематъ сокове отъ коренитѣ, задържатъ ги, преработватъ ги въ себе си и часть отъ тѣхъ пращатъ пакъ къмъ коренитѣ. По този начинъ става двойно течение на соковетѣ отдолу-нагоре и отгоре-надолу, въ резултатъ на което се развива цѣлото дърво, докато даде най-после своя плодъ. Щомъ изчезнатъ листата, клончетата и цвѣтоветѣ, съ тѣхъ заедно изчезва и цѣлото дърво. Следователно, цѣлото човѣчество представя великото дърво на живота, великата всемирна душа, а всѣки разуменъ човѣкъ е листъ, клонче или цвѣтъ отъ това дърво. Всѣки е поставенъ точно на своето мѣсто.

Тази е правата, истинската философия на живота. Ако приемемъ, че животътъ е непреривенъ, ние подържаме идеята за безсмъртието. Безсмъртието сѫществува въ тази велика душа, въ това велико дърво на живота, както и въ неговитѣ удове: листа, корени и клончета. Листата на това велико дърво никога не окапватъ Мнозина искатъ да видятъ това велико дърво, да се увѣрятъ въ неговото безсмъртие. — Ще дойде день, когато животътъ на земята ще мине въ по-висока фазa на развитие, и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри отъ него ще сѫществуватъ. Всѣки ще може да вземе въ рѫцетѣ си единъ отъ тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цѣлата растителность ще бѫде измѣнена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човѣшкото царства, навсѣкѫде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение сѫществува и въ самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освенъ природата. Само природата е въ състояние да изправи ония погрѣшки, които произтичатъ отъ нея. За да помогне на природата, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ нея; за тази цель той трѣбва да има въ себе си вѫтрешенъ идеалъ, вѫтрешенъ стимулъ за работа, за повдигане на своята душа. Този идеалъ може да бѫде личенъ, общественъ и най-после — общочовѣшки. Следователно, човѣкъ трѣбва да има най-малко три идеала: единъ на физическия свѣтъ, другъ — въ духовния свѣтъ, въ свѣта на сърцето, и трети — въ умствения свѣтъ. Това сѫ материални идеали. Никой не може да отрече сѫществуването на ума, на сърцето и на тѣлото. Що се отнася до другитѣ идеали — тия на духа и на душата, тѣхъ можемъ да оставимъ настрана. Чрезъ тѣзи три идеала човѣкъ развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законитѣ на разумната природа. Така той придобива знания, да манипулира съ природнитѣ закони.

Всички хора се стремятъ къмъ знание. Тѣ не подозиратъ даже, че знанието е въ самитѣ тѣхъ. Ако наблюдавате животнитѣ, запримѣръ, ще видите, че когато нѣкое животно заболѣе, то само намира своя лѣкъ. Следъ дълго боледуване, у него се пробужда едно вѫтрешно чувство, нѣкакъвъ инстинктъ, съ помощьта на който самò намира тревитѣ, съ които може да се лѣкува. Това се забелязва и въ месояднитѣ, и въ тревопаснитѣ животни, даже и въ насѣкомитѣ. Сѫщото чувство се забелязва и въ човѣка. Оставете животното само на себе си, и то ще намѣри своя лѣкъ, ще намѣри методъ за своето лѣкуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило нѣкѫде въ България. За да не го смущава никой, то се скрило въ хамбара на своя господарь, дето прекарало цѣла седмица безъ ядене. Отъ време на време само лизало счупеното мѣсто. Кой научи това куче да пости? — Неговото вѫтрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашниятъ сокъ действувалъ добре върху крака и помагалъ за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракътъ му скоро зарасналъ. И съвременнитѣ лѣкари практикуватъ постъ при различнитѣ болести. Когато се яви нѣкаква рана въ организъма на човѣка, лѣкаритѣ препорѫчватъ абсолютенъ постъ. Отъ гладъ, отъ малко ядене хората не умиратъ; тѣ умиратъ отъ преяждане, отъ много ядене.

Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, какъ ще прекаратъ живота си. Ако нѣкой гладува 24 часа, той се уплашва и казва: Гладенъ ще умра! — Да, има възможность човѣкъ да умре гладенъ, но малка е тази възможность. Най-малката възможность да умре човѣкъ е, именно тази, да умре отъ гладъ. Защо? — Защото, докато между хората сѫществува вѫтрешна, съзнателна връзка на любовь, никой не може да умре отъ гладъ. Затова, обаче, се изисква будность на съзнанието. Докато има будни души въ свѣта, тѣ винаги ще бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на хората. Тѣ всѣкога ще иматъ желание и готовность да имъ помагатъ. Този законъ работи по цѣлия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да развива въ себе си благородното чувство на вѫтрешно единение съ всички живи, разумни сѫщества. Трѣбва да се създаде тѣсна вѫтрешна връзка между всички разумни сѫщества въ свѣта. Тази връзка не трѣбва да бѫде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаятъ повдигането на човѣчеството, които работятъ и се жертвуватъ за него. Само по този начинъ тѣ могатъ да прилагатъ ония закони, споредъ които благата на природата се разпредѣлятъ правилно, въ зависимость отъ степеньта на развитието на всѣко живо сѫщество. Само така ще може всѣки да използува своя стремежъ къмъ свобода, къмъ развитие.

Като говоря за развитието на човѣка, имамъ предъ видъ неговата вѣра. Развитието на човѣка се обусловя отъ степеньта на неговата любовь, отъ неговото умствено развитие. Ако е съ слабо развитъ умъ, той ще си създаде и съответенъ животъ. Какъвъ ще бѫде онзи човѣкъ, въ сърцето на когото отсѫжтствува любовьта? — Той ще бѫде жестокъ — нищо повече. Какъ ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Какъ ще накарате съвременнитѣ хора да не екзекутиратъ човѣка, щомъ тѣ сѫ убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, тѣ ще изпратятъ виновния на онзи свѣтъ. Де е културата на съвременнитѣ хора? Днесъ, по всички краища на свѣта, има хора, които протестиратъ противъ екзекуцията, но не е дошло още времето на великитѣ държавници, на хората съ велики и широки умове, съ благородни и възвишени сърца, които да разрешаватъ въпроситѣ по свобода, по велико съзнание. На много отъ съвременнитѣ държавници съзнанието е въ тъмнина, въ мракъ. Сърцата имъ сѫ като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но сѫщевременно — и нейното нещастие. Бисмаркъ не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртьта ражда смърть. И съвременнитѣ хора не разбиратъ още този законъ.

И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбокъ вѫтрешенъ принципъ — на дълбоко вѫтрешно единение: да желаешъ доброто на другитѣ хора, както на себе си; да желаешъ успѣха на ближнитѣ си, както на себе си. Това значи да сѫществува между хората вѫтрешна разумна връзка. Само при сѫществуването на тази връзка, вие ще съзнаете, че въ много отношения всички хора по цѣлия свѣтъ мислятъ, чувствуватъ и действуватъ еднакво. Щомъ съзнавате тази връзка между хората, ако сте пѫтникъ и останете безъ хлѣбъ, който да ви срещне, ще бѫде готовъ да раздѣли хлѣба си съ васъ. Ако сте ученикъ и нѣмате книги, той ще ви услужи съ своитѣ. Той нѣма да учи заради васъ, но ще ви помага. Ето защо, по силата на единството, което сѫществува между хората, всички общества и народи трѣбва да се обединяватъ, но не да се раздѣлятъ. Въ природата дѣление не сѫществува. Дѣлението е разцѣпление, отклонение отъ цѣлото.

Мисъльта, която сега искамъ да оставя, е не само да слушате, но и да прилагате. Каквото приложите презъ годината, това е важно за васъ. То е вашиятъ капиталъ. Търговецътъ се ползува само отъ онзи капиталъ, който се пуща въ обръщение. Земедѣлецътъ се ползува само отъ онази земя, която се обработва и дава плодове. Човѣкъ може да има много енергии, но само онази ще го ползува, която се прилага въ работа. Само онази мисъль, само онова чувство и само онази постѫпка опредѣлятъ сѫществуването на човѣка, които иматъ приложение въ живота му. Силитѣ, които човѣкъ съзнателно прилага въ живота си, го опредѣлятъ като човѣкъ, като разумно сѫщество. Следователно, желая ви да приложите въ живота си поне часть отъ всичко това, което сте чули и разбрали сега. То съставя истинската наука.

Сега, отъ всички хора се изисква работа. Мнозина мислятъ, че могатъ да отложатъ работата си за въ бѫдеще. — Да отлагате нѣщата въ бѫдеще, то е все едно да казвате, както нѣкои казватъ, че свѣтътъ ще се подобри въ бѫдеще. — Ако очаквате човѣчеството да се подобри въ бѫдеще, това е въпросъ на друга йерархия. Вие предоставяте тази работа на сѫщества по-разумни отъ васъ. И това е добро, но всѣки човѣкъ трѣбва да приложи нѣщо отъ себе си за подобрение на човѣчеството. Богъ самъ може да оправи човѣчеството, да подобри свѣта, за което има свой планъ, но въ тази работа Той оставя дѣлъ и за човѣка. Щомъ започне да работи чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърце и чрезъ своята воля, човѣкъ се свързва съ по-велики отъ себе си сѫщества, повдига се на тѣхния уровенъ, а съ това заедно и съзнанието му се разширява. Сѫщото нѣщо става и между културнитѣ хора въ Франция, Германия, Англия, Америка и т. н. Тѣ се намиратъ помежду си въ тѣсна вѫтрешна връзка: кореспондиратъ си, разговарятъ се — подържатъ известни отношения. Единъ день всички хора ще се свържатъ и взаимно ще си помагатъ. Било е време, когато отдѣлнитѣ хора, общества и народи не сѫ били свързани помежду си, но сега вече всички чувствуватъ, че сѫ членове на едно Велико цѣло. Това Велико цѣло наричаме Всемирна душа, Козмическо съзнание, което е важенъ факторъ въ свѣта. Къмъ това съзнание се стреми днесъ цѣлото човѣчество. Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човѣка, но тъй нареченото Велико Козмическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на единъ домъ, да работятъ заедно и да се разбиратъ. Това не е утопия, не е химера, но е нѣщо реално. Съ какво се занимава човѣкъ, какъвъ занаятъ има, това не може да го спъва въ реализирането на неговитѣ стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човѣкъ, това не може да го спъва въ неговия великъ идеалъ. Великиятъ идеалъ включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. Ако земедѣлецътъ носи великъ идеалъ въ душата си, трудътъ му ще бѫде достоенъ и благословенъ. И тогава, ако той засѣе само десеть декара земя, ще има плодоветѣ на сто декара. Той ще употрѣбява малко трудъ, но ще има голѣмо изобилие и свободно време за почивка и за духовна работа.

Съвременнитѣ хора казватъ, че трѣбва да работятъ много, за да изкарватъ повече храна. — Споредъ мене, човѣкъ не трѣбва да яде много. Той се нуждае отъ малко храна, която трѣбва добре да се смели, да не оставатъ никакви излишъци въ стомаха. Храната трѣбва да се смила напълно, да не оставатъ излишъци; така сѫщо и горенето на тѣлата трѣбва да става пълно, да не се отдѣлятъ излишни, вредни газове. И наистина, ако човѣкъ може да извади всичката енергия отъ житото, съ сто грама жито той би могълъ да подържа живота си цѣла седмица. А колко пѫти по сто грама жито консумира днесъ човѣкъ въ продължение на цѣла седмица! При това, колко малко енергия консумира човѣкъ отъ храната, която възприема въ себе си! Като погледнете съвременния човѣкъ, ще видите, че той има изобилно венозна кръвь, поритѣ му сѫ запушени, вследствие на което се раждатъ редъ болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голѣмото неразбиране между хората, на голѣмото лакомство. Като ядатъ, всички бързатъ, вследствие на което храната имъ не може правилно да се смила. Въпрѣки това, слушалъ съмъ да казватъ: Като ядешъ, ушитѣ ти трѣбва да пукатъ. — Не зная, какъвъ смисълъ има въ пукането на ушитѣ. Напротивъ, когато яде, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ, да седне предъ трапезата тихъ и спокоенъ и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цѣлъ часъ — нѣма защо да бърза. Нѣкой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди кой си го чакалъ отвънъ. Питамъ: може ли човѣкъ да бѫде здравъ при такова бързане? Не само това, но следъ като се наяде съ топла, гореща пражола, ще си зарѫча студено вино, току що извадено отъ леда. Който постѫпва така, той ще се намѣри въ положението на нѣкой си дѣдо Георги отъ Южна България, който ялъ топли, печени агнета и пилъ студено, ледено вино, докато единъ день заболѣлъ тежко отъ стомахъ. Лѣкаритѣ констатирали ракъ въ стомаха. Пъшкалъ, мѫчилъ се дѣдо Георги и си казвалъ: Ще ядешъ ли пакъ топло агнешко печено и отгоре вино студено? Боледувалъ дѣдо Георги 40-50 деня, и презъ това време употрѣбявалъ само чисто дървено масло. Като оздравѣлъ, не повторилъ вече сѫщата погрѣшка.

Следователно, ще знаете, че нещастията въ живота ви се дължатъ на рѣзкитѣ промѣни, на които се подавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате въ голѣмо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхътъ, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нѣщо, и страхътъ дойде да ви напомни, че скръбьта ще ви посети. И вие се движите отъ изобилие въ недоимъкъ, отъ радость въ скръбь, отъ свѣтлина въ тъмнина. Тия смѣни се дължатъ на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човѣка. Днесъ се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и отъ сѣнката си. Ето защо, пазете се отъ страха, пазете се отъ умразата, пазете се отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, които създаватъ известни утайки, известни отрови въ организъма на човѣка. Отъ най-старо време и до днесъ още на хората се препорѫчва добъръ, чистъ животъ. Защо? — Да избегнатъ отровитѣ на живота. Казано е: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила; да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Значи, на всички хора се препорѫчва любовь. Защо? — Защото любовьта носи елексира на живота. Любовьта носи свѣтли мисли въ живота на човѣка и постоянно му нашепва: Не бой се, ще победишъ! Изгубишъ сто хиляди лева, тя казва; Не бой се, тия пари ще дойдатъ отъ друго мѣсто! Нѣкой вземе хлѣба ти, тя пакъ казва: Не бой се, отдругаде ще дойде новъ, прѣсенъ хлѣбъ! Който е взелъ твоя хлѣбъ, нека сладко го яде. Да ти даде Богъ здраве и животъ, всичко ще дойде на мѣстото си.

Азъ съмъ виждалъ, какъ селяни постѫпватъ съ кучетата си на нивата. Вземе той торба съ хлѣбъ отъ дома си и тръгне на нивата. Започва да оре, и туря торбата на земята. Кучето подушва хлѣба, задига го и бѣга. Добриятъ селянинъ поглежда къмъ хлѣба и казва: Нѣма нищо, отъ мене да замине! Азъ не трѣбваше да оставямъ торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хлѣбъ е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами азъ какъ ще покажа своята човѣщина? Да е жива жена ми, да ме поживи Богъ, ще работя, и хлѣбътъ пакъ ще дойде. — Това наричамъ права философия на живота. Има селяни, които се сърдятъ, биятъ, гонятъ кучето, ако си позволи да грабне хлѣба отъ торбата. Питамъ: какво ще правите тогава, като дойдатъ нещастията въ живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на еднитѣ, и на другитѣ човѣкъ трѣбва да гледа съ трезвъ умъ, съ свѣтълъ погледъ. Истинскиятъ човѣкъ се познава при неблагоприятнитѣ условия на живота, а не при благоприятнитѣ. Вѣрата на човѣка се изпитва при най-голѣмитѣ противоречия. Здравиятъ параходъ не се изпитва на брѣга на океана, на пристанището, но всрѣдъ голѣмитѣ вълни, всрѣдъ буритѣ и ураганитѣ, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при траскане. И най-после, когато този параходъ премине отъ единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, безъ да е загубилъ нито единъ матросъ, нито единъ пѫтникъ, той заслужава похвала. Голѣмъ юнакъ е този параходъ.

Казвамъ: такъвъ параходъ представя и всѣки човѣкъ отдѣлно. Той е пуснатъ въ великия океанъ — живота, всрѣдъ буритѣ и вълнитѣ да се изпита, да се кали. И ако той, като този параходъ, съ своитѣ велики мисли, чувства и постѫпки, може да извърви своя пѫть, отъ единия до другия край на океана, и здравъ се върне на пристанището си, той заслужава похвала като великъ герой, като голѣмъ юнакъ. Когато дойдатъ голѣмитѣ изпитания и мѫчнотии въ живота, човѣкъ трѣбва да има поне единъ добъръ приятель, който да му каже: Дръжъ се! Не се плаши, ти ще устоишъ. Затова отъ всички се изисква едно солидно вѣрую, а не суевѣрие. Всички трѣбва да имате такова вѣрую, което да почива на основата на свѣтълъ умъ, на благородно сърце, на вѫтрешни и красиви стремежи. При това положение само човѣкъ може да направи връзка, контактъ между ума, сърцето и волята си, да влѣзе въ общение съ всички добри, разумни хора, които да образуватъ помежду си общество, основано на братство, на хармониченъ редъ и порядъкъ.

Какво правятъ сегашнитѣ хора? — Тѣ постоянно запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, защо животътъ се проявява по тоя начинъ и т. н. На тѣзи въпроси можемъ да дадемъ отговоритѣ на великитѣ хора. Тѣ казватъ: За да си отговорите на тѣзи въпроси, първо трѣбва да намѣрите пѫтя, начина, по който животътъ може да се изправи. — Каквото сѫ говорили въ миналото, каквото говорятъ въ бѫдеще, всичко това произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Защо? — Защото свѣтлината произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Дали свѣтлината иде отъ газена лампа, отъ огънь, или отъ електрическа крушка, тя иде все отъ единъ и сѫщъ източникъ — отъ слънцето. Ако слънцето изчезне, никаква свѣтлина не би сѫществувала, никакъвъ животъ не би имало на земята. Значи, щомъ сѫществува свѣтлина въ нашия умъ, сѫществува свѣтлина и въ свѣта. Сѫществува мисъль въ нашия умъ, сѫществува Богъ и въ свѣта. Ние правимъ заключение отъ себе си, като излизаме отъ частното къмъ общото, а понѣкога вървимъ и по обратенъ пѫть — отъ общото къмъ частното. Тѣзи методи виждаме навсѣкѫде въ природата. Когато слънцето, т. е. цѣлото залѣзе, веднага се запалватъ безброй огньове и свѣтлини. Щомъ слънцето, или цѣлото изгрѣе, всички огньове и свѣтлини загасватъ. Значи, когато общото говори, частното мълчи; когато частното говори, общото мълчи.

Казано е въ Господнята молитва: „Отче нашъ, Който си на небето“. — Защо е казано „който си на небето“, а не — „който си на земята“? — Защото Отецъ, Баща има само на небето. На земята нѣма никакъвъ Отецъ, никакъвъ Баща. Ако имаше такъвъ Баща на земята, хората нѣмаше да се биятъ помежду си. Кога се биятъ децата? — Когато бащата не е въ кѫщи. Щомъ бащата е въ кѫщи, децата сѫ мирни, кротки. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Кога хората сѫ лоши?— Когато баща имъ не е у тѣхъ. — Кога хората сѫ добри? — Когато баща имъ е у тѣхъ. — Кога ученицитѣ мислятъ? — Когато учительтъ имъ е между тѣхъ. Той предава своята лекция, а ученицитѣ слушатъ, мислятъ. Когато учительтъ не е между ученицитѣ си, тѣ нищо не знаятъ. Когато учительтъ влѣзе въ класъ, ученицитѣ научаватъ всичко. Следователно, когато казваме, че сѫществува религия въ свѣта, тази религия трѣбва да се обоснове на велика идея, която да хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората. Религията не трѣбва да хвърля сѣнка въ умоветѣ на хората, нито да имъ туря юларъ. Религията има за цель да създаде връзка между умоветѣ и сърцата на хората, да имъ даде новъ потикъ, нови стремежи. Христосъ е изразилъ тази идея въ стиха: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ“. На друго мѣсто Той казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Ако говоря съ ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“.

Сега, желая ви, отъ всичко онова, което чухте, да се постараете, отъ дълбочината на вашия умъ и на вашето сърце, да изразите доброто и възвишеното у васъ и да го впрегнете на работа презъ годината. Поздравявамъ ви сега съ работата, която ще започнете и която нѣма край. Ние сме се събрали на съборъ, не както хората обикновено се събиратъ, но за работа, която ще трае не дни или месеци, но години, десетки и стотици години — работа, която има начало, нѣма край. Тази работа има велико бѫдеще, и затова се изискватъ общи усилия на човѣшкитѣ души.

И тъй, пожелавамъ ви тази година да свършите поне една часть отъ предвидената ви работа, като извадите нѣщо отъ скритото съкровище на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата душа и го приложите въ живота си. Само така ще придобиете вѫтрешна опитность, ценна за презъ цѣлия ви животъ.

Изпѣйте сега пѣсеньта: „Братство единство ние искаме".

Само Божията Любовь носи пълния животъ.

*

1. Лекция оть Учителя, държана

на 25 августъ, 1927 г. — VII. день на събора.

София. — Изгрѣвъ.