1927_07_20 Работа на природата

[Ани]

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

РАБОТА НА ПРИРОДАТА.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“.

Размишление.

Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ да бѫде идеалъ въ живота ви“? Богъ може ли да бѫде идеалъ? Отъ обективно гледище, какво разбирате подъ думата „идеалъ“? Отговорете на въпроса отъ гледището на живата природа, а не отъ това, какво хората мислятъ. Идеаль е гръцка дума. Идеалъ и идея е едно и сѫщо нѣщо. Идеитѣ произлизатъ отъ идеала. Идеята става идеалъ, когато се оформява, Идеята е форма на нѣщо, тя сама по себе си не е нѣщо живо. Нѣкой казва: Азъ имамъ нѣкаква идея. — Каква идея имашъ? — Да стана ученъ човѣкъ. — Какво отъ това, че ще станешъ ученъ човѣкъ? Нима свѣтътъ не е пъленъ съ учени хора? Каква е задачата на ученитѣ хора? Да изучаватъ, какъ се е създала земята? Нѣкои учени казватъ, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази голѣмина, която днесъ виждаме. Питамъ: тия учени присѫтствували ли сѫ при създаването на земята? Това, което тѣ казватъ за създаването на земята, сѫ научни предположения само. Тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, а могатъ и да не сѫ вѣрни.

Досега не се е явила нито една научна теория, нито въ официалната наука, нито въ окултизма, която да обяснява точно, какъ е създадена и образувана земята.

Мойсей, който билъ запознатъ съ египетската мѫдрость, пише въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земяга“. Знаете ли, какво означава думата „създаде“? Разбирате ли нейния дълбокъ смисълъ? Човѣкъ се интересува отъ създаването на земята, защото той е миналъ презъ всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървѣло паралелно съ развитието на човѣка. Ако земяга не представяше история на човѣшкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Богъ небето и земята“. Небето подразбира висшето начало въ човѣка. Земята — низшето начало въ човѣка. Човѣкъ се интересува отъ създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано съ неговото висше съзнание, съ неговия умъ. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, презъ какви мѣста сте минали, кой ви свали на земята, презъ коя врата сте минали и т. н. Въ пространството, презъ което минаватъ душитѣ, има единъ крѫгъ обширенъ, но твърдъ. Този крѫгъ има 12 врати. Когато нѣкоя душа трѣбва да слѣзе на земята, духоветѣ, които я носятъ, обикалятъ земята три пѫти, докато най-после минатъ презъ една отъ 12-тѣ врати. Всѣка врата опредѣля пѫтя, по който човѣкъ ще върви, като слѣзе на земята. Важно е, значи, презъ коя отъ тия 12 врати ще мине човѣкъ. Отъ голѣмо значение за човѣка е вратата, презъ която ще мине неговата душа. Ако по погрѣшка мине презъ вратата на животинското царство, той ще се въплъти въ нѣкаква животинска форма. Ако нѣкой се въплъти въ формата на заекъ, какво ще научи? Презъ цѣлъ животъ той ще остри ушитѣ си, ще се вслушва, ще бѫде на щрекъ, да не дойде отнѣкѫде нѣкаква опасность. Ето защо, и като слиза на земята, и като се качва на небето, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрѣшния пѫть, цѣлъ животъ ще плаща погрѣшката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човѣкъ да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но затова се изисква особена заслуга. Казва се за пророкъ Илия, че се е възнесълъ на небето съ огнена колесница. Но единъ бѣше пророкъ Илия. Никой другъ не отиде на небето съ колесница.

Често окултниятъ ученикъ изпада въ положение да мисли, че много знае, а понѣкога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква отъ него: това, което днесъ знае, той трѣбва да постави за основа на бѫдещето знание. Вземете, напримѣръ, въпроса за вѣрата. Казано е за ученицитѣ Христови, че сѫ се обърнали къмъ Христа съ думитѣ: „Придай ни вѣра“. Това показва, че тѣ не сѫ знаели, какво въ сѫщность представя вѣрата. Вѣрата не е нѣщо механическо, което се дава; вѣрата е процесъ на растене, процесъ на развитие. Затова, именно, Христосъ уподобява вѣрата на синапово зърно, което се посажда въ земята, расте и се развива. Значи, и вѣрата, като синаповото зърно, расте въ човѣка. Изпитанията, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота на човѣка сѫ необходими, за да разклатятъ и уякчатъ неговата вѣра. Отъ гледището на съзнателния органически животъ, страданията иматъ за цель да уякчатъ, да засилятъ вѣрата на човѣка. Великитѣ, светитѣ хора сѫ имали силна вѣра и положителни знания, вследствие на което сѫ могли да изнесагъ всички изпитания и страдания въ своя животъ съ радость. Запитали единъ отъ древнитѣ адепти, какво нѣщо е Господъ, но вмѣсто отговоръ, той взелъ една керемида и я стисналъ: отгоре й излѣзълъ огънь, отдолу потекла вода, а въ срѣдата останала твърда. Съ това той искалъ да каже, че има три начина, чрезъ които може да се обясни, какво нѣщо е Господъ: чрезъ огънь, чрезъ вода и чрезъ твърдата материя.

Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човѣшкото тѣло, което стискате, за да извадите отъ него огъня, т. е. мисъльта, и водата, т. е. живота. Огъньтъ, пламъкътъ излиза нагоре, водата изтича отдолу, а въ срѣдата остава твърдата материя — човѣкътъ. Обаче, въ физическо отношение, човѣшкото тѣло представя група отъ клетки. Тази аналогия на човѣка, на човѣшкото тѣло съ керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на човѣка да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, какъ се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на нѣкой индусъ да насади една семка отъ портокалъ и въ единъ часъ само да й въздействува съ мисъльта си, да я нака-ра да израсте, да цъвне и да върже плодъ, отколкото да обясни, какъ става това нѣщо. Съ силата на мисъльта си, той може да създаде цѣло растение, но не знае, какъ става това, не познава законитѣ, тайнитѣ на природата. Какво ще се ползувате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вѫтрешнитѣ закони, чрезъ които природата си служи? Днесъ ученитѣ по цѣлия свѣтъ се стремятъ, именно, къмъ това, да се домогнатъ до тайнитѣ на природата и да владѣятъ нейнитѣ сили.

Днесъ всички хора иматъ желание изведнъжъ да станатъ учени, богати, силни, щастливи. Тѣ искатъ да придобиятъ всичко това въ единъ часъ, както нѣкои индуси могатъ въ единъ часъ да създадатъ цѣлъ портокалъ, или житенъ класъ отъ една семка само. Обаче, всѣки такъвъ плодъ е лишенъ отъ своята естествена сочность, сладость и вкусъ. Така израсналъ, плодътъ коренно се различава отъ онзи, който е образуванъ и развитъ чрезъ закона на вѣрата, т. е. чрезъ последователнитѣ процеси на растене, завързване и узрѣване. Всички Божесгвени процеси въ природата се извършватъ бавно, последователно. Всѣки плодъ, който се е образувалъ чрезъ силата на мисъльта, е лишенъ главно отъ своята хранителность, както и отъ усло вията за по-нататъшното му развитие. Вземете, напримѣръ, метода, до който съвременнитѣ учени сѫ дошли при изкуственото излупване на яйца. Днесъ могатъ, въ специални апарати, да се създаватъ по изкуственъ начинъ пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца, и пиленца ще има. Нѣма нужда вече отъ квачки. Обаче, отъ яйцата на тия излупени пиленца не могатъ да се излупватъ нови пиленца. Какво показва това? Това показва, че въ тия яйца липсва нѣщо сѫществено — животъ липсва.

Казвамъ: природата не търпи бързитѣ процеси. Въ бързитѣ процеси всѣкога ставатъ погрѣшки. Често младитѣ бързатъ да изживѣятъ всичко. Тѣ казватъ: Да изживѣемъ всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Споредъ мене, да желае човѣкъ всичко да опита още въ младинитѣ си, това значи преждевременно да остарѣе. Човѣкъ трѣбва да остави нѣкои нѣща за по-късно, да не изпита всичко изведнъжъ, но да остане нѣщо, което да го интересува. Щомъ не се интересува отъ нищо, той е старъ. Колкото по-голѣмъ интересъ и любознателность има човѣкъ, толкова по-младъ е той. Колкото повече идеи има човѣкъ, толкова по-голѣма е възможностьта за продължаване на неговия животъ. Идеитѣ въ човѣка сѫ яйца, които предстоятъ на излупване. Разумниятъ човѣкъ излупва само толкова идеи, колкото храна има за тѣхъ. Ще кажате: Ами ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили?

Азъ пъкъ ще ви запитамъ: Като мислите, че за времето, презъ което сте работили, е трѣбвало да придобиете много нѣщо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята, и кой ви е пратилъ? Вие сами ли дойдохте, или Богъ ви прати?

Казвате, че всичко чрезъ Него стана. —  Ако, наистина, е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарьтъ го билъ? Защо ограбениятъ се оплаква, че го обрали? Нека всѣки, който страда, каже, че всичко чрезъ Него стана, и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихътъ: „Всичко чрезъ Него стана“, се отнася до висшето въ човѣка, което дава потикъ, разширяване на човѣшката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрезъ Него ставатъ, но конечнитѣ, временнитѣ не ставатъ чрезъ Него. Въ конечнитѣ работи Богъ не взима никакво участие. Че е така, виждаме отъ това, че самъ Богъ се чуди за всички ония думи, които пророцитѣ изнасятъ като Божии. Богъ говори чрезъ пророцитѣ, но не всичко, което тѣ говорятъ, е все отъ Бога казано. Като се намѣрилъ въ голѣми противоречия, единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка?“ На друго мѣсто сѫщиятъ пророкъ казва: „Господи, защо ме излъга?“ Пророкътъ искалъ да каже друго нѣщо, но несполучливо превели думитѣ му. Той искалъ да каже: Господи, въ усърдието си да Ти служа, азъ се излъгахъ и опозорихъ името Ти. Значи, самъ пророкътъ не е предалъ точно мисъльта си, вследствие на което е внесълъ известно заблуждение въ умоветѣ на хората. Ето защо, когато нѣкой казва, че всичко е отъ Бога, съ това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човѣкъ върши на своя глава, не е отъ Бога, и лесно може да се изправи. Методитѣ за изправяне на погрѣшкитѣ, на престѫпленията, се намиратъ въ рѫцетѣ на човѣка. Когато нивата на земедѣлеца не даде своитѣ плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде въ гората, да чака пѫтници да ги обира. Да, но това не е отъ Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човѣшки умъ.

Отъ всички хора се иска права мисъль. Когато нѣкой съжалява, че влѣзълъ въ духовния пѫть, това показва, че той ималъ нѣкаква користолюбива мисъль, да спечели много нѣщо. Преди всичко, никой никого не е канилъ въ дадено общество. Ученикътъ самъ отива на училище, студентътъ самъ се записва въ университета. Нито учителитѣ, нито професоритѣ заставятъ на сила ученицитѣ си да следватъ училище или университетъ. — Ама не сме придобили много. - Това зависи отъ самитѣ васъ. Има причини, заради които невидимиятъ свѣтъ не ви дава онѣзи начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има нѣща, които природата е затворила съ деветь ключа и ги пази най-ревностно отъ своитѣ неразумни деца. Какъвъ окултенъ ученикъ може да бѫде онзи, който, за нищо и никакво, се гнѣви и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидятъ взаимно, тѣ не търсятъ нито сѫдъ, нито защита отъ нѣкого, но се набиватъ, а следъ това си подаватъ рѫка, сбогуватъ се и си заминаватъ. Какъ постѫпватъ окултнитѣ ученици при подобни случаи? Като кажатъ една обидна дума на нѣкой ученикъ, той разправя на всички около себе си, че го обидили. — Това не е ученикъ. Такъвъ ученикъ трѣбва да се изключи отъ Школата. Едно трѣбва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щомъ е така, той не трѣбва да се обижда отъ истината. Отъ това гледище, като служи на Бога, на истината, човѣкъ ще бѫде полезенъ и на себе си, и на другитѣ. Законътъ е такъвъ. Не може човѣкъ да прави опити съ другитѣ, ако не е правилъ съ себе си. Нѣкой проповѣдвалъ на единъ свой приятель, че трѣбва да служи на Бога. Приятельтъ му билъ шивачъ. Още на другия день той затворилъ дюкяна си и тръгналъ отъ градъ въ градъ да проповѣдва Словото Божие безъ пари. Обаче, учительтъ му, който го съветвалъ да направи това, не могълъ да се реши да предприеме сѫщата работа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да е готовъ да направи всичко, каквото говори. За тази цель се изискватъ опити. Безъ опити никаква наука, никакви знания не се придобиватъ.

Това, което ви говоря, се отнася за ония, които сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Колко души днесъ сѫ готови да отидатъ на кладата за Словото Божие, за новото учение? Колко души могатъ, като Хуса, да се качатъ на кладата и да изгорятъ за своитѣ убеждения? Обаче, трѣбва да знаете, че хората, коцто истински служатъ на новото учение, не изгарятъ, нито лъвове ги изяждатъ. Напримѣръ, тримата момци, за които се говори въ Стария Заветъ, бѣха хвърлени въ огнена пещь, но не изгорѣха. Пророкъ Данаилъ бѣше хвърленъ въ ровъ между лъвове, но тѣ не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бѣха тѣ. Сѫщото може да се каже и за окултния ученикъ: той нито изгаря, нито лъвове могатъ да го изядатъ. Ще дойде време, когато всѣки ще се постави на такъвъ изпитъ, да се провѣри, да опита себе си. Днесъ всички се тревожатъ, какъ ще прекаратъ живота си, какъ да се справятъ съ сиромашията си и т. н. Окултниятъ ученикъ не се смущава отъ тия нѣща, той има вѣра въ себе си, въ Първото Начало, и знае, че всичко може да преодолѣе.

Казвамъ: безпокойствията на хората се дължатъ на отрицателни мисли въ тѣхъ, на външни влияния отъ лоши духове. Казано е въ Писанието: „Изучавайте духоветѣ“! Значи, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ мисли и чувства, да ги различава, да знае тѣхния произходъ и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своитѣ мисли и чувства, човѣкъ ще дойде до положение да разбира мислитѣ и чувствата и на другитѣ хора, и по този начинъ да се пази и отъ чуждитѣ влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срѣщате нѣкой човѣкъ, въодушевилъ се отъ нѣщо, иска да направи нѣкакво добро. На другия день го срѣщате, иска да направи нѣкакво зло. Вчера се повлиялъ отъ доброто, а днесъ — отъ злото.

Сега, за да се предпазва отъ лошитѣ влияния, човѣкъ трѣбва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечерь, като си лѣга, човѣкъ трѣбва да се огради добре: кѫщата си, леглото си, тѣлото си, както и всички удове на организъма си. Това сѫ правили хората и отъ най-старитѣ времена, било съ молитви, било съ пѣсни. Днесъ вие си лѣгате и казвате формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь“. Ако любовьта е въ човѣка, той е разрешилъ всички въпроси. Сега, като ви говоря така, азъ нѣмамъ намѣрение да ви плаша, да ви изкарвамъ отъ релситѣ. Напротивъ, азъ искамъ да ви намѣстя на релситѣ. За тази цель, вие трѣбва да поставите въ ума си една основна, идейна мисъль и да се държите за нея. Щомъ имате такава мисъль въ ума си, ще знаете, че противоречията въ живота сѫ вънъ отъ Бога. Щомъ мислите така, всички напреднали, разумни сѫщества ще ви бѫдатъ въ услуга. И най-лошъ човѣкъ да сте, тѣ ще ви помогнатъ, ще ви извадятъ отъ всички мѫчения и страдания, на които се натъквате. Богъ разполага съ хиляди методи, чрезъ които може да помогне на всѣки човѣкъ. Трѣбва да бѫдете смѣли, отъ нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пѫтя си, не се безпокойте. Ще се качите на нѣкое дърво и ще се спасите отъ нея. — Ами, ако нѣма дърво? — Ще се качите на нѣкой голѣмъ камъкъ. —  Ако и камъкъ нѣма наблизо? — Тогава, ако сте страхливъ, ще легнете на земята и ще се присторите на умрѣлъ. Обаче, това сѫ все методи за страхливцитѣ. Ако окултенъ ученикъ срещне мечка, той ще колѣничи на земята, ще повдигне очитѣ си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстѫпи настрана, понеже е срещнала човѣкъ, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молятъ. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете въ този моментъ, на лицето й ще забележите особенъ изразъ, нѣщо, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиознитѣ правятъ. Това е преживяване. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѫде религиозенъ, но духовенъ, да води животъ пъленъ съ вѫтрешни преживявания.

И тъй, едно се иска отъ ученика — любовь къмъ Бога. Тази любовь трѣбва да бѫде непреривна и неизмѣнна, каквато е любовьта на Бога къмъ всички живи сѫщества. Любовьта къмъ хората може да се мѣни, да става по-гореща и по-студена, както огъньтъ, който може да се запалва и да изгасва. Човѣшкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето — никога. Човѣшката любовь може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и сѫща, непоколебима. Хората мислятъ, че каквито промѣни ставатъ съ малкитѣ поточета и рѣки, такива промѣни могатъ да ставатъ и съ извора. Не, изворътъ не се мѣни. Вследствие на кривитѣ и прибързани заключения на хората се създаватъ и противоречията въ тѣхния животъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не отговаря на любовьта. Дойдете ли до любовьта, всички противоречия изчезватъ. Божията Любовь изисква отъ хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание къмъ хората, той губи уважение и почитание и къмъ себе си. Щомъ изгуби уважение и почитание къмъ себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гнѣви, сърди или обижда, човѣкъ трѣбва да знае, че се намира предъ Божието лице, и Богъ всичко вижда.

Казвамъ: стари и млади, всички трѣбва да имате страхопочитание къмъ Бога. Такъвъ човѣкъ ще бѫде смѣлъ, решителенъ, чистъ по душа и сърце. Той знае, кога и по какъвъ начинъ да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готовъ да изпълнява волята Божия на всѣко време и мѣсто. Не може да се помага на човѣкъ, умътъ на когото е пъленъ съ отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъвъ човѣкъ, невидимиятъ свѣтъ чака той да заспи и тогава да му изпрати помощьта си. Докато не забрави обидата си, човѣкъ не може да се лѣкува. Ако дървото е посадено на мѣсто, кой какъ мине покрай него, ще пожелае да го полѣе. Ако не е посѣто на мѣсто, това дърво ще изсъхне. То трѣбва да се премѣсти нѣкѫде, дето всички ще го виждатъ. Христосъ казва: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и въ огъня се хвърля“. Това не значи, че вие сте такива прѫчки, но ако дойде и до отрѣзването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, следъ като получавате отъ Бога хиляди блага, всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какво той е направилъ за Господа? Казано е въ Писанието: „Да просветнатъ лицата ви предъ человѣцитѣ, за да видятъ славата Божия“. Това се изисква отъ човѣка.

Нѣкой казва, че иска да умре. — И това не е лошо, но смъртьта не разрешава въпроситѣ. Другъ пъкъ иска да живѣе. — И желанието за животъ не разрешава въпроситѣ. Който иска да умре, той иска да се освободи отъ страданията; който иска да живѣе, той иска да придобие нѣщо. Има смисълъ да умре човѣкъ, но ако може да премине отъ едно положение въ друго. Обаче, ако умре безъ да придобие нѣщо, тази смърть не е на мѣстото си. Тъй щото, не е въпросътъ човѣкъ да се лиши отъ живота си, но той трѣбва да дойде до сѫщественитѣ работи, да придобие истинската любовь и истинското знание. Много нѣща човѣкъ не е опиталъ и разбралъ, а трѣбва да ги опита. Можете ли да наречете животъ този на пияницата, на банкера или на търговеца? Животътъ подразбира ползуване на човѣка отъ всички блага, които могатъ да разширятъ и освободятъ душата му. Който разбира живота така, той е подобенъ на пеперуда, която ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ. Животътъ на окултния ученикъ, съ неговитѣ мисли и чувства, представя градина отъ разкошни цвѣтя, върху които хората, като пеперуди, събиратъ сладъкъ сокъ. На пролѣть тази градина е пълна съ всевъзможни цъвнали ароматни цвѣтя. Който опита соковетѣ на тия цвѣтя, той трѣбва да благодари за тѣхъ. Презъ есеньта тази градина е пъпна съ сладки, зрѣли плодове. Тѣ не сѫ за пеперудата. Тя трѣбва да махне хобота си, да се приближи до човѣка и въ този видъ да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще кѫса единъ следъ другъ плодоветѣ, ще се разговаря съ тѣхъ по братски и ще имъ благодари. Тия плодове представятъ съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Паритѣ не могатъ да бѫдатъ връзка. Знанието не може да бѫде връзка. Тѣ сѫ само условия. Само вѣчната Божия Любовь може да бѫде връзка между душитѣ. Само Божиятъ Духъ може да направлява душитѣ. Само Той знае, кога една душа трѣбва да влѣзе въ контактъ съ друга, за да могатъ и дветѣ взаимно да проявятъ енергиитѣ си. Така трѣбва да се групиратъ душитѣ по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявятъ своитѣ качества. Въ Божествения свѣтъ се групиратъ по десеть души; въ ангелския —  по хиляда; въ човѣшкия свѣтъ — по сто души. Затова е казано: „Дето се събератъ двама или трима въ мое име, тамъ съмъ и азъ. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Едно трѣбва да знаете: докато вървите въ Божествения законъ, ще имате всичко въ изобилие. Щомъ се отклоните отъ този законъ, изворътъ на Божиитѣ блага пресъхва.

Като ученици, вие трѣбва да научите закона на самопожертвуването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христосъ казва: „Безъ мене, безъ Любовьта Божия, нищо не можете да направите.“ Христосъ, единъ отъ Великитѣ Учители, казва за себе си: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа на Онзи, Който ме е пратилъ на земята“. Ако това се отнася за Христа, колко повече за васъ? Доколкото вѣрвате въ Бога и Го обичате, дотолкова и работитѣ ви ще се уреждатъ добре. Не е достатъчно временно само да се уредятъ работитѣ ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Богъ урежда работитѣ на човѣка, и като лѣга, и като става, и въ младини, и въ старини, той е доволенъ отъ живота си, всѣки день има по една малка придобивка.

Казвате: Животътъ е непостояненъ, времененъ. — Не, истинскиятъ животъ се отличава съ спокойствие. Като лѣгашъ вечерь, да си спокоенъ, че всичкитѣ ти работи сѫ въ изправность и си готовъ да заминешъ, ако те повикатъ. Като ставашъ сутринь, пакъ да си доволенъ, че ще продължишъ работитѣ си отново. Вечерь ще приключвашъ, сутринь ще продължавашъ работитѣ си, и така ще проявявашъ Божията Любовь. Не се смущавайте отъ мисъльта, че сте между грѣшни хора на земята. Не е лесно да дойде единъ чистъ, възвишенъ духъ между хората. Нѣколко хиляди години трѣбваше хората да работятъ на земята, за да дойде Христосъ между тѣхъ. Не се слиза лесно на земята.

И тъй, ако между васъ се явяватъ противоречия, вие тркбва да се ползувате отъ опитностьта на миналото. Вие трѣбва да бѫдете по смѣли, по-решителни отъ ученицитѣ на миналитѣ епохи. И между васъ ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напредъ. Това всички трѣбва да имате предъ видъ. Единъ день противоречията ще изчезнатъ, и вие ще влѣзете въ нова область на живота. Тогава езикътъ на хората ще бѫде по-красивъ, а мисъльта имъ — права, безъ никаква критика. Критиката не разрешава въпроситѣ. Знанието, разбирането на нѣщата изключва всѣкаква критика. Истинскиять музикантъ разбира отъ музиката; той схваща и най-тънкитѣ тонове. Добрата пѣвица различава тоноветѣ, правилни ли сѫ, или не. Като гледа подъ микроскопъ, истински учениятъ различава нѣщата въ най-малкитѣ имъ подробности. Може ли тукъ да става въпросъ за нѣкаква критика? Човѣкъ не трѣбва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползува, но ви спъва

Сега ще ви дамъ една задача за разрешаване. Представете си, че предъ васъ, като млади, учени хора, свършили университетъ, дойдатъ една стара баба и единъ старъ дѣдо и ви питатъ, какво да правятъ сега, като краката имъ не държатъ вече, очитѣ имъ не виждатъ? Вие ще имъ кажете да вѣрватъ въ Господа. Тѣ, обаче, ще ви отговорятъ: Въ Господа вѣрвахме, но остарѣхме. Въ Господа вѣрвахме, но очитѣ ни отслабнаха, крака та ни не държатъ. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правимъ?

Сега и азъ ви оставямъ съ тази задача, да видимъ, кой какъ ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатитѣ. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, тѣ ще ви бѫдатъ благодарни презъ цѣлия си животъ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

43. Лекция отъ Учителя, държана

на 20 юний, 1927 г. София.