Jump to content

1927_06_08 Основни мисли


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ОСНОВНИ МИСЛИ.

„Богъ царува на небето. Богъ царувавъживота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Чете се темата: „Най-лесниятъ въпросъ“. Питамъ: кой е най-лесниятъ въпросъ? Най-лесниятъ въпросъ, който болниятъ може да зададе, е кой, какъ и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесниятъ въпросъ за ученика? — Ще свърши ли училището успѣшно? — Кой е най-лесниятъ въпросъ за гладния? — Въпросътъ за хлѣба. — Кой е най-лесниятъ въпросъ за бедния? — Въпросътъ за паритѣ. Значи, леснитѣ въпроси сѫ отъ различни категории. Ученикътъ лесно може да запита, ще свърши ли училището успѣшно, но той самъ не може да си отговори. Обикновено единъ запитва, другъ отговаря. Запитването и отговорътъ сѫ две различни нѣща. Който запитва, той не е длъженъ да отговаря. Освенъ това, ако нѣкой зададе въпросъ, това не значи, че веднага трѣбва да му се отговори. Тъй щото, както въпроситѣ биватъ различни, така и отговоритѣ могатъ да бѫдатъ различни.

За следния пѫть пишете върху темата: „Категории на леснитѣ въпроси“.

Както вижцате, мѫчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарнитѣ работи объркватъ човѣка. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да започне съ разбиране на елементарнитѣ нѣща. Ето, вижте въ музиката, напримѣръ: можете ли да размѣстите тоноветѣ безъ ущърбъ на хармонията? Можете ли въ нѣкоя гама да вземете тона do вмѣсто тона re? Не може. Значи, сѫществува единъ великъ законъ, който регулира всички нѣща. Ако единъ тонъ въ нѣкое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които сѫ свързани съ него, се измѣнятъ. За да не се измѣнятъ, и тѣ трѣбва да се повишатъ съ толкова, съ колкото се е повишилъ първиятъ тонъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до обществата. Когато хората въ едно общество сѫ наредени по известна гама, щомъ стане промѣна съ основния тонъ на тази гама, измѣнятъ се и всички останали тонове. Такъвъ е законътъ на хармонията. Нѣкой казва, че не се интересува отъ този законъ. Да каже нѣкой, че не се интересува отъ този законъ, това е равносилно тонътъ do, напримѣръ, да каже, че не се интересува отъ другитѣ тонове. Тонътъ do не може да не се интересува отъ останалитѣ, защото най-малката промѣна съ него нарушава цѣлата хармония. Важностьта на нѣкои тонове се опредѣля отъ други, отъ които тѣ се намиратъ въ зависимость. Съ единъ тонъ музика не става. Въ този случай българитѣ казватъ: „Съ единъ камъкъ кѫща не става“. Съ една мисъль човѣкъ ученъ не става. Съ едно добро желание човѣкъ добъръ не става. Следователно, когато говоримъ за основни мисли или желания, разбираме основнитѣ тонове, отъ които започватъ промѣнитѣ на всички останали тонове.

Сега, като говоря за хармония въ музиката, имамъ предъ видъ сѫщия законъ и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. Въ първо време майката възпитава детето си, но дохожда моментъ въ неговия животъ, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва презъ такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния животъ. Следъ тази фаза идатъ другитѣ страни на духовния животъ. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човѣкъ, това е велика наука. Въ първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после го започва само да се облагородява. Ако майката и бащата сѫ внесли въ детето си елементъ на благородство, неговата работа е по-лека. То пакъ ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-голѣми резултати. Обаче, ако родителитѣ не сѫ внесли въ детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. На каквито мѫчнотии да се натъквате, съ усилие на волята си, съ разумна работа ще можете да ги преодолѣете. Когато благородството отсѫтствува отъ характера на човѣка, това показва, че неговитѣ дѣди и прадѣди не сѫ работили въ това направление, и днесъ на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството въ себе си. Когато математиката не се подава на нѣкого, причината затова е сѫщата: неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ работили съ всичко друго, но не и съ математика; всички центрове, всички способности сѫ развили въ себе си, но този центъръ специално не сѫ развили. Когато музикалното чувство въ нѣкого не е добре развито, това показва, че редъ поколѣния преди него не сѫ работили въ областьта на музиката. Всѣка способность, всѣко чувство, които човѣкъ има въ себе си, говорятъ за една предварителна работал Нищо не се цава на готово. Всичко се придобива съ работа, съ трудъ, съ усилие на волята.

Чувството любовь къмъ Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата къмъ Бога. Когато се говори за любовь къмъ хората, това подразбира пакъ първото чувство на човѣка — любовь къмъ Бога. Има случаи, когато при първа срѣща съ човѣка, вие го обиквате, безъ да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва следъ дълга дружба съ нѣкой човѣкъ, вие го обиквате. И въ първия, и въ втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човѣка само тогава, когато въ ума ви никога не е прониквало съмнение или недовѣрие къмъ него, нито въ сърцето ви нѣкакво лошо чувство. Това значи идейна любовь. Такава е любовьта на Бога къмъ насъ. Каквото да правиме, Богъ никога не е допусналъ една лоша мисъль, или едно лошо чувство по отношение на насъ. Такава трѣбва да бѫде и вашата любовь. Ако не спазите този свещенъ законъ на Любовьта, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Човѣкъ може да избегне страданията, както и болеститѣ, само ако знае тѣхнитѣ причини. Ако рече да се самоосѫжда, това не разрешава въпроситѣ. — Ама азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ. —  Този човѣкъ не знае, че грѣхътъ може да не е неговъ. Много сѫ причинитѣ за грѣховнитѣ състояния на хората. Запримѣръ, нѣкой лѣга вечерь разположенъ, доволенъ, като че е на седмото небе, но сутриньта става убитъ духомъ, изгубилъ всѣкакво разположение, чувствува, като че въ ада е слѣзълъ. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото бѣше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия животъ се завъртѣло тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попадналъ въ единъ дисхармониченъ животъ. Той трѣбва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: нѣкой лѣга вечерь съ тежко, мрачно разположение, а става добре разположенъ, доволенъ, щастливъ. Това сѫ промѣни въ състоянията, които се отразяватъ и върху съзнанието на човѣка.

Всички се стремятъ къмъ благодатьта —  къмъ състоянията на благодатьта, които, обаче, иматъ две противоположни посоки. Напримѣръ, благодать е за човѣка да му се изтъкнатъ погрѣшкитѣ, съ цель да се поправи; благодать е за човѣка да му се каже нѣщо хубаво, да се изрази известно разположение къмъ него. Нима учительтъ не може да каже погрѣшкитѣ на своя ученикъ? Ако не каже погрѣшкитѣ му, той го излага на голѣма опасность. Учительтъ ще каже на ученика си приятелски, че тонътъ, съ който си служи, не е вѣренъ, че мислитѣ и постѫпкитѣ му не сѫ прави. Ученикътъ трѣбва да знае, че отъ учителя си, който го обича, може да получи най-добъръ съветъ. Любовьта никога не оскърбява. Любовьта рани никога не отваря. Мнозина казватъ, че любовьта отваряла рани. Това не е вѣрно. Онази сила, която отваря рани, не е любовьта. Споредъ мене, по мека рѫка отъ рѫката на любовьта не сѫществува. Който се оплаква отъ рѫката на любовьта, той нѣма нищо благородно въ себе си, той не е разбралъ живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щомъ искате да разберете този въпросъ, ще повикате всички хора, съ които сте свързани, и заедно съ тѣхъ ще разрешите въпроса. Самъ никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено отъ стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души трѣбва да се събератъ на едно мѣсто и заедно да решатъ въпроса, трѣбва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има законъ въ природата, който опредѣля отношенията между хората, и споредъ него, човѣкъ самъ нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си, т. е. за Божественото въ себе си, това подразбира, че той трѣбва да е миналъ вече фазата на самовъзпитанието и да е дошълъ до положение на жертвата. Отъ това, доколко човѣкъ е стигналъ въ самовъзпитанието, зависятъ и неговитѣ прояви като истински човѣкъ.

Когато познава законитѣ и силитѣ, които работятъ въ разумната природа, човѣкъ може да се справи съ всички мѫчнотии въ живота. Ето, сега, напримѣръ, минава кола по улицата, дрънка, дига шумъ, прѣчи на вниманието ви. Какъ мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларьтъ знае ли, че ви смущава? Коларьтъ нищо не знае, но задъ него седятъ сѫщества отъ низка култура, съ низъкъ моралъ, които специално устройватъ тази работа. Тѣ иматъ за цель да внесатъ смутъ въ душитѣ ви, да прѣчатъ на вашата работа. Въ случая, колата е изкушение за васъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че изкушенията ви не се създаватъ сега. Тѣ сѫ предвидени отъ черната ложа отъ преди нѣколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датиратъ отъ вчера, отъ днесъ. Не, голѣмо изкуство, голѣма дипломация се крие въ начина, по който изкушенията ви се даватъ. Тѣ сѫ замислени отдалечъ, съ известенъ планъ, та като се натъквате на тѣхъ, да изглеждатъ тъй естествени, като че сѫ въ реда на нѣщата. Това, което днесъ вършите, е замислено отдавна, а днесъ само се реализира. И затова, когато казваме, че нѣкои нѣща сѫ неизбѣжни, това значи, че тѣ сѫ замислени преди хиляди години. Какъ ще спрете водата отъ планинския връхъ? Слънцето силно грѣе, снѣговетѣ се топятъ, и водата неизбѣжно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъвъ моралъ не може да й се чете, че тя нѣма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва: Азъ не искамъ да зная, че вие сте се разположили тукъ, и трѣбва да мина покрай васъ. Моятъ пѫть е оттукъ, даденъ ми е наклонъ и направление, което по никой начинъ не мога да измѣня. По-рано бѣхъ тиха, спокойна вода, седѣхъ на едно мѣсто, но днесъ искамъ да слѣза долу.

Вие трѣбва да знаете, че нищо въ живота не е случайно. Това, че салонътъ ни е поставенъ на улицата, дето се вдига голѣмъ шумъ, е отдавна предвидено. Сѫщо така отдавна е предвидено нѣщо по-добро, и по-хубаво, което въ бѫдеще ще ви се даде. Прозорцитѣ на този салонъ сѫ обърнати на северъ — къмъ истината. Отгоре има единъ тавански прозорецъ, който показва, че имате врата и къмъ Божествения свѣтъ. На западъ и на югъ нѣма никакви прозорци. Югъ е свързанъ съ доброто, но и съ гѫстата материя. Който обича юга, той е мързеливъ човѣкъ; той обича широкия животъ, съ удобства. Който обича запада, той върши работитѣ си вечерь. Той взима, но не дава; говори, безъ да мисли много. Като каже нѣщо, следъ това вижда, че е сбъркалъ и казва: Не трѣбваше да казвамъ това нѣщо. Той самъ си пакости. Тръгне на пѫть и току вижъ, спъналъ се, падналъ нѣкѫде. Защо? Не вижда човѣкътъ, вечерь пѫтува. Велика наука е да познава човѣкъ силитѣ на своя организъмъ и да се справя съ тѣхъ. Въ това отношение, окултната наука иде да улесни човѣчеството въ неговия пѫть. Астрологията, напримѣръ, показва гамата, въ която човѣкъ се движи, както и нейниятъ основенъ тонъ. Това значи: астрологията изучава планетитѣ, които влияятъ върху човѣка Казано е въ Писанието, че Богъ създалъ слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощьта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалитѣ планети указватъ влияние върху човѣка. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действува. Тѣзи хора иматъ особени прояви. Такива хора се наричатъ лунатици. Въображението въ тѣхъ е силно развито, вследствие на което тѣ преувеличаватъ нѣщата. Турцитѣ обичатъ да преувеличаватъ. Тѣ казватъ, че султанътъ ималъ на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша нѣкой българинъ, той ги пита: Де ще се събере този народъ? Орѣхи да сѫ, земята не би могла да ги побере. Хора, хоито се намиратъ подъ влиянието на слънцето, сѫ жизнерадостни, весели, не отпадатъ духомъ. Животътъ въ тѣхъ тече като изворъ. Тѣ сѫ щедри, обичатъ музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеитѣ, тѣ въ нея зачеватъ и се развиватъ, докато единъ день се родятъ. Луната се е създала въ четвъртия день, когато на земята е сѫществувала вече известна култура. Ако слънцето не бѣше се създало, и луната нѣмаше да се създаде. И преди тѣхъ е сѫществувалъ животътъ, и прѣди тѣхъ е живѣлъ човѣкъ, но при много трудни условия. Докато човѣкъ не се е нуждаелъ отъ слънце и отъ луна, тѣ не сѫществували. Въ който моментъ, обаче, човѣкъ е почувствувалъ нужда отъ слънцето и отъ луната, Богъ ги е създалъ да бѫдатъ въ негова помощь. И наистина, когато културата, при даденитѣ за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Богъ веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. Въ бѫдеще слънцето нѣма да задоволява човѣчеството, и то ще изчезне. Тогава пъкъ самъ Богъ ще бѫде Слънцето на живота.

Следователно, човѣкъ трѣбва да схваща правилно нѣщата, да знае, че всичко въ свѣта предстои на промѣна. Тъй както виждаме днесъ свѣта, той не е абсолютенъ, не е неизмѣненъ. Божествениятъ Духъ постоянно работи и пресъздава нѣщата. Това е неизбѣженъ законъ.

И тъй, вие трѣбва да изучавате планетитѣ и тѣхнитѣ влияния върху човѣка. Това трѣбва да става отъ любовь. Човѣкъ трѣбва да обича слънцето, луната и звездитѣ, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечерь, когато спятъ. Затова тѣ затварятъ прозорцитѣ, пущатъ пердетата и така се запазватъ отъ нея. Луната изсмуква силитѣ на човѣка. Има племена въ Индия, които толкова се плашатъ отъ луната, че не смѣятъ да я гледатъ. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошитѣ, нечиститѣ влияния. Обаче, като изсмуква лошитѣ влияния, съ тѣхъ заедно изсмуква и добритѣ. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Който е неразположенъ духомъ, добре е да се разхожда вечерь, на лунно освѣтление, но трѣбва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху васъ при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тѣзи опити сѫ необходими, за да се усили вѣрата ви, да видите, че наистина планетитѣ влияятъ върху човѣка. Правете сѫщитѣ опити и съ слънцето, да видите влиянието му върху човѣка. Има хора, които не могатъ да издържатъ силното слънце. Други пъкъ обичатъ изгрѣващото слънце. Всичко това говори за любовьта и разположението на човѣка къмъ слънцето.

Като изучавате науката за небеснитѣ свѣтила, съ нея заедно ще изучавате и свещенитѣ книги, които представятъ бѫдещата култура на човѣчеството. Засега свещенитѣ книги сѫ затворени за хората. Нѣма да мине много време и, тайнитѣ, които тѣ криятъ въ себе си, ще излѣзатъ на яве, ще станатъ достѫпни, ако не за всички хора, поне за тѣзи, които искрено се стремятъ къмъ тѣхъ. За тази цель вие трѣбва да се приготвите, да разбирате тѣзи тайни. Ако не можете да се ползувате отъ знанията, които днесъ имате бѫдещитѣ знания ще представятъ нѣщо по-мѫчнодостѫпно за умоветѣ ви. Днесъ всички хора говорятъ за внушението, едни го препорѫчватъ, други го отричатъ. Това показва, че като сила, като законъ, хората още не го познаватъ и не могатъ разумно да си служатъ съ него. Прави сѫ хората, когато се боятъ отъ внушението. Тѣ сѫ забелязали неговото вредно действие върху човѣка, но не знаятъ, какъ да приложатъ този законъ. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човѣка. Гогава нито той трѣбва да внушава на другитѣ, нито другитѣ — на него. Въ такива моменти човѣкъ трѣбва да се огражда отъ внушението така, както военнитѣ, съ редъ крепости, се ограждатъ отъ своитѣ неприятели. Както виждате, законътъ на внушението е съвремененъ въпросъ, и въпрѣки това, хората не сѫ се научили още да си служатъ съ него. Питамъ: ако тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ днешното знание, какъ ще се ползуватъ отъ бѫдещето? Ако не се ползуватъ отъ днешното знание, тѣ ще изпадатъ въ илюзии, въ заблуждения, въ преувеличаване на нѣщата.

Съвременнитѣ хора преувеличаватъ нѣщата, вследствие на което създаватъ помежду си голѣми неприятности и страдания. Като знаете това, бѫдете внимателни, първо провѣрявайте, каквого ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате нѣша, които не сте провѣрили. Съ бързане работа не става. Важнитѣ въпроси съ бързане не се решаватъ. Помнете следното нѣщо: каквото и да става въ живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представятъ въ живота ви, трѣбва да се радвате, защото въ тѣхъ се крие нѣщо дълбоко, нѣщо смислено. Това, именно, показва, че разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ се интересуватъ отъ васъ и се радватъ, когато вие правилно използувате случаитѣ, които ви се даватъ въ живота за работа. Тѣ се радватъ така, както вие се радвате, когато имате въ градината си нѣкоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нѣщо представяте и вие за разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. За тѣхъ вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидатъ, все за васъ разправятъ. Радвайте се, че има кой да се интересува за васъ. Никой не живѣе за себе си, никой не е самъ въ свѣта.

Мнозина мислятъ, че сѫ изоставени, че никой не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, ако тѣ разбираха отношенията, които сѫществуватъ между всички живи сѫщества, въ душата имъ щѣше да цари пъленъ миръ и хармония. Отношенията, вѫтрешнитѣ връзки между сѫществата сѫ такива, че и за най-малкитѣ, и за най-ненапредналитѣ е дадена поне една малка благодать, която да ги тегли нагоре. Богъ никого не изоставя. И при най-лошитѣ условия на живота, за всѣко сѫщество Той е предвидилъ единъ планъ, който хората не знаятъ. Добре, че тѣ не знаятъ плана, който Богъ е опредѣлилъ за всички живи сѫщества. Тѣ трѣбва само едно нѣщо да знаятъ, а именно: Всичко, което Богъ е намислилъ, е добро. Какви сѫ Божиитѣ мисли, какъ ще се реализиратъ, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Богъ е предвидилъ условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпрѣки това е оставилъ единъ специфиченъ крѫгъ на деятелносгь, изключително за васъ, въ който Той никога не се намѣсва. Когато вие работите въ този крѫгъ, Той поглежда отдалечъ, какво правите, и веднага следъ това се отегля. Това е областьта, въ която човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. Вънъ отъ този крѫгъ, човѣкъ не е свободенъ. Щомъ излѣзе отъ този крѫгъ и влѣзе въ другъ нѣкой, той се усѣща вече ограниченъ. Дойде ли до крѫга на великия животъ, тамъ Богъ поставя граница и казва на човѣка: Оттукъ нататъкъ не можешъ да мръднешъ. Морето, това е великиятъ животъ, предъ който Богъ поставя граница на човѣка и казва: Само до брѣга можешъ да дойдешъ, по-нататъкъ не е позволено. Можешъ да философствувашъ, колкото искашъ; можешъ да плачешъ, да викашъ — всичко ще остане гласъ въ пустиня. Щомъ дойдешъ до брѣга, ще се върнешъ назадъ. Това, което днесъ ви е дадено въ живота, е достатъчно. За другъ животъ други работи ще се разкриятъ предъ васъ. Много нѣща предстоятъ за работа. Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ чужди работи, а своитѣ изоставятъ.

Напримѣръ, върви пѫтникъ съ колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава срѣдъ пѫтя. Събиратъ се около него 10—15 души и започватъ да разискватъ върху въпроса, защо се е счупила колата на този човѣкъ, и какво трѣбва да се направи, за да се поправи. Говорятъ, окайватъ го, но нито колата поправятъ, нито своята работа вършатъ. Щомъ дойде нѣкой, който разбира отъ тази работа, веднага разпръсва събралитѣ се около колата хора и казва: Моля, нека останатъ тукъ само онѣзи, които могатъ да помогнатъ, а останалитѣ да се разотидатъ. Сѫщо така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, безъ да вършите работа. Обаче, когато майсторътъ дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиватъ, да седятъ около колата, макаръ и безъ работа. Не, свободнитѣ, които нѣматъ работа, нека вървятъ напредъ, и то на такова разстояние единъ отъ другъ, да не вдигатъ никакъвъ прахъ. Колкото разстоянието между единъ човѣкъ и другъ, както и между една кола и друга, е по голѣмо, толкова по-добре.

Като ученици на окултна школа, вие сте минали и презъ други училища — отдѣления, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различнитѣ действия съ тѣхъ. Щомъ е така, вие познавате дробитѣ, знаете, какво нѣщо е числитель и какво — знаменатель. Напримѣръ, въ дробитѣ 1/2, 2/3, 3/4 ,4/5 и 5/6 ,числителитѣ показватъ, какъвъ е капиталътъ, съ който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 сѫ скачени сѫдове. Скаченитѣ сѫдове пъкъ представятъ пѫтя, по който идеитѣ вървятъ и се развиватъ. И наистина, шомъ една идея мине презъ ума на човѣка, следъ нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично цѣло. Хармоничнитѣ идеи иматъ единъ и сѫщъ знаменатель. Всѣка идея съдържа въ себе си сила, която дава потикъ на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любовь. Всѣко любовно чувство е признакъ, че любовьта иде, но самата любовь е далечъ нѣкѫде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате нѣкого, това още не е любовь. Колкото любовьта е по-далечь отъ формитѣ на нѣщата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Напримѣръ, имате приятель, когото обичате. Обаче, единъ день приятельтъ ви умира. Се га вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовьта къмъ приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговитѣ добри чърти —  нѣщо, което по-рано не сте забелязвали. Вашиятъ приятель може да бѫде мѫжъ или жена — безразлично. Въ дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовьта. Тази любовь е идейна. Когато духовното въ човѣка преодолява, той и на земята може да обича идейно, безъ да опорочи съ нѣщо любовьта. Тамъ, додето съвременниятъ човѣкъ е достигналъ, любовьта не може за дълго време да се запази въ своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любовь въ самия него още не сѫществуватъ. Единъ день, когато тия условия се подобрятъ, и любовьта ще се прояви въ всичката си чистота.

Днесъ всички хора плачатъ за изгубената си любовь. Питамъ: любовьта може ли да се изгуби? Любовьта никога не се губи, но токъгъ на любовьта, който минава презъ човѣка, може да се прекѫсне. Който разбира законитѣ на любовьта, той може да възстанови своитѣ първи отношения къмъ любовьта, и по този начинъ отново да я придобие. Който не разбира законитѣ на любовьта, той ще съжалява, че я изгубилъ, и ще казва: Едно време, като младъ, имахъ любовь, но сега остарѣхъ и изгубихъ любовьта си. Питамъ: когато Яковъ обикна сина си Иосифа, младъ ли бѣше? Защо го обичаше повече отъ другитѣ? Казва се, че Яковъ направилъ на Иосифа пъстра дрешка, съ която той и външно го отличилъ отъ братята му. Казватъ, че Яковъ ималъ слабость къмъ Иосифа. Споредъ мене, слабостьта на Якова не бѣше въ любовьта му къмъ Иосифа, но въ това, че изказа любовьта си къмъ него външно, предъ другитѣ. Яковъ не трѣбваше да прояви любовьта си къмъ Иосифа предъ братята му; тѣ не трѣбваше да знаятъ за неговата любовь. Въ това, именно, се заключаваше неговата грѣшка. Братята на Иосифа не можаха да разбератъ, защо баща имъ го обича повече отъ другитѣ си синове. Причината, задето Яковъ обичаше Иосифа повече отъ другитѣ си синове, се дължи на любовьта му къмъ Рахила. Той обичаше Рахила, и въ лицето на Иосифа виждаше нея. Яковъ обичаще Рахила, но Лаванъ му даде за жена първо Лия, по-голѣмата си дъщеря, а после Рахиль. Това показваше, че Иосифъ, когото Рахиль роди, ще преживѣе нѣщо особено.

И тъй, отъ единия до другия край, животътъ на съвременнитѣ хора представя скачени сѫдове. Ето защо, тѣ трѣбва да изучаватъ законитѣ за скаченитѣ сѫдове, да знаятъ, какви трѣбва да бѫдатъ тѣхнитѣ отношения. Сегашниятъ животъ не трѣбва да се отрича, но къмъ него трѣбва да се приложи нѣщо ново, да се подобри, както земедѣлецътъ подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрезъ наторяване. Ще кажете: земедѣлецътъ лесно може да подобри нивата си: ще вземе торъ и ще го нахвърля отгоре. Но ние какъ можемъ да подобримъ живота си? И най-бедниятъ животъ може да се натори. Съ какво? Съ знания. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва, какъ да се справя съ всички условия на живота. Какво струва на човѣка да бѫде любезенъ, да има широко сърце? Нѣкой казва: днесъ не съмъ разположенъ, никой да не ме докосва. — Какво отъ това, че не си разположенъ? Твоето неразположение не е нищо друго, освенъ барометъръ, който показва, че времето се е развалило малко. Какво отъ това, че времето се е развалило? Трѣбва ли да считаме, че времето е виновно въ нѣщо, или че барометърътъ е виновенъ, задето показва лошо време? Нито времего, нито барометърътъ сѫ въ състояние да измѣнятъ естеството на човѣка. Утре времето ще се подобри, и барометърътъ ще се повдигне. Значи, при промѣна на времето, барометърътъ трѣбва да се повдига и спада, но човѣкъ трѣбва да знае, че при всички тия промѣни на неговия барометъръ, естеството му остава неизмѣнно. На неизмѣнното въ себе си, именно, той трѣбва да разчита. Ако барометърътъ на нѣкой човѣкъ показва само лошото време, той не е здравъ човѣкъ. Барометърътъ на здравия човѣкъ показва и добро, и лошо време. Ако барометърътъ ви показва само лошото време, вие мязате на часовникъ, който има единъ-два счупени зѫбии, вследствие на което цъка, но стрелкитѣ не се движатъ, не показватъ времето. Този часовникъ трѣбва да се поправи, да показва точно времето.

Едно се изисква отъ васъ: да бѫдете толкова чувствителни, че да схващате и добритѣ, и лошитѣ влияния и промѣни, които ставатъ въ васъ. Вие нѣмате право да се оплаквате, че бѣлъ день не сте видѣли въ живота си. Ако сте видѣли черни дни, видѣли сте и бѣли дни. На човѣка сѫ опредѣлени толкова страдания, колкото и радости. Когато нѣкой казва, че не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, това показва, че той е билъ по-чувствителенъ, по-отзивчивъ къмъ скърбитѣ и страданията, вследствие на което радоститѣ сѫ минали незабелязано покрай него, безъ да ги използувалъ, както трѣбва. За тази цель, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радоститѣ, и скърбитѣ. Тъй щото, мрачнитѣ състояния на човѣка говорятъ за низходещитѣ промѣни на неговия барометъръ. При всѣко подобно положение, умътъ на човѣка трѣбва да бѫде буденъ, да схваща и възходещитѣ състояния на своя баромегъръ. Който приема радоститѣ въ живота, той трѣбва да приема и скърбитѣ.

Животътъ се движи между контрасти. Затова, онѣзи, които изучаватъ астрологията, виждатъ, какво голѣмо влияние указватъ слънцето, луната и другитѣ планети върху човѣшкитѣ темпераменти. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава своя темпераментъ, свойствата на своя организъмъ, а оттамъ и влиянието на планетитѣ върху себе си. Ако организъмътъ на нѣкой човѣкъ е доброкачественъ, слънцето ще му влияе по единъ начинъ. Ако организъмътъ е долнокачественъ, слънцето ще му влияе по другъ начинъ. Отъ качеството на организъма зависи и влиянието на планетитѣ върху него. Въ това отношение, задачата на човѣка е да си изтъче единъ доброкачественъ организъмъ. Това означаватъ думитѣ, че човѣкъ е творецъ на своята сѫдба. Отъ него зависи бѫдещето му. Бѫдещето на човѣка пъкъ зависи отъ това, какъвъ организъмъ той ще си изработи, и какво самиятъ организъмъ ще изработи.

Днесъ всички хора говорятъ за подобряване на своя организъмъ, на своето тѣло. Прави сѫ тѣ, защото тѣлото не е нищо друго, освенъ организирана материя. Организирането на тази материя се постига съ редъ усилия, съ съзнателна и непреривна работа отъ страна на човѣка. Дпостолъ Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има тѣло духовно“. Естественото тѣло е не организираното, неоформеното още тѣло, въ което съзнанието не взима участие. Духовното тѣло е организираното тѣло, въ което съзнанието на човѣка взима участие и го прави буденъ за всичко онова, което го заобикаля. Такъвъ човѣкъ се радва и на радоститѣ, и на скърбитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, въ които е поставенъ.

Изпѣйте упражнението „Изгрѣва слънцето“.

Когато се говори за новата философия на живота, азъ имамъ предъ видъ онова съзнание, което показва на човѣка миналото и бѫдещето му. Той трѣбва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трѣбва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бѫдеще. Това нѣщо може да се познае по пръститѣ на човѣка. Нѣкои отъ пръститѣ показватъ миналото на човѣка; други показватъ настоящето, а трети —  неговото бѫдеще. Тия нѣща не могатъ да се обясняватъ, защото ще уплашатъ човѣка. Понѣкога хората се плашатъ отъ голѣмитѣ благословения. На единъ турчинъ, отъ Цариградъ, му се падналъ на лотария единъ голѣмъ английски параходъ. Като го въвели въ парахода и му казали, че е неговъ, отъ радость той полудѣлъ.

Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да се ползува разумно отъ благата, които природата му е опредѣлила. Ако не е готовъ да се ползува отъ тѣхъ, тѣ ще бѫдатъ тежесть за него. Затова, именно, много отъ своитѣ блага природата е скрила отъ ония, които не сѫ готови; за готовитѣ тя всѣки день разкрива своитѣ тайни. Въ природата лицеприятие нѣма. Готовъ ли си, тя вдига завесата предъ тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готовъ, тя всичко затваря предъ тебе съ деветь ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той трѣбва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ изпада въ еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човѣкъ мисли върху едно и сѫщо нѣщо по единъ и сѫщъ начинъ, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до нѣкой водопадъ и се вслушвате въ монотонното падане на воднитѣ капки, вие можете да заспите. Сѫщо така човѣкъ може да заспи и подъ монотонното удряне на нѣкой чукъ. Еднообразието обикновено докарва човѣка въ сънно състояние.

Единъ баща често водилъ детето си на воденицата и забелѣзалъ, че подъ звуковетѣ и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщалъ у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсилъ причината за безсънието на детето, бащата разбралъ, че това се дължи на отсѫтствието на воденичния шумъ. Детето заспивало на воденицата лесно, подъ влиянието на монотоннитѣ звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щомъ чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномѣрнитѣ, еднообразни и монотонни звукове и движения успиватъ човѣка. Понѣкога тѣ сѫ потрѣбни, но щомъ дойде въпросъ до мисъль, до облагородяване, до работа върху себе си, тѣзи движения не сѫ потрѣбни. Напротивъ, тѣ сѫ опасни и трѣбва да се избѣгватъ. Тѣ сѫ потрѣбни, само когато човѣкъ трѣбва да заспи. Вънъ отъ това положение, тѣ сѫ вредни. Когато искате лесно да заспите, четете нѣкоя неинтересна книга. Само че въ това време около васъ трѣбва да се навърта нѣкой, да изгаси свѣщьта, да не стане нѣкаква пакость, нѣкакво нещастие. Индуситѣ иматъ разни методи за заспиване, но тѣзи методи на западъ сѫ неприложими. Достатъчно е човѣкъ да концентрира мисъльта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западниятъ човѣкъ по този начинъ не може да заспи. Хората на западъ иматъ съвсемъ други методи за заспиване отъ тѣзи на индуситѣ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

37. Лекция отъ Учителя, държана

на 8 юний 1927 г. София.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...