1927_05_18 Общи упѫтвания

[Ани]

От томчето "Четиритѣ кръга"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ОБЩИ УПѪТВАНИЯ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му.“

Размишление.

Сега ще обърна вниманието ви на следного нѣщо: когато идвате въ класъ, умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ къмъ работата. Когато ви се преподаватъ лекции, никакви странични въпроси не трѣбва да ви занимаватъ. Ученикътъ трѣбва да избѣгва ексцентричнитѣ движения. Всички тия нѣща прѣчатъ на мисъльта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате отъ това, което ви се предава. Освенъ това, нѣкои дохождатъ тукъ и заспиватъ. Съ това още повече губятъ възможностьта да се ползуватъ отъ лекциитѣ. Съ тѣзи нѣколко бележки, ние не искаме да ви сѫдимъ, но казвамъ, че и вие нѣмате право да злоупотрѣбявате съ закона на любовьта, нито съ закона на свободата. Школата, въ която следвате, нито сѫди, нито изключва ученика, но трѣбва да знае, че при всѣка най-малка злоупотрѣба съ любовьта, той ще носи голѣма и тежка отговорность. Който грѣши противъ любовьта, той мѫчно може да създаде хармония въ себе си.

Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че имате желания, които искате да постигнеге. Щомъ не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трѣбва да се задоволятъ. Напримѣръ, ако единъ иска да яде, всички трѣбва да ядатъ; ако единъ иска да спи, всички трѣбва да спятъ и т. н. Освенъ тѣзи, има редъ още желания, които сѫ общи не само за хората, но и за всички живи сѫщества. Обаче, има специфични желания, които се отнасятъ за всѣки човѣкъ отдѣлно. Въ това отношение, всѣки трѣбва да работи, да задоволи онѣзи желания, които сѫ присѫщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, съ сухи клоне. Всѣки трѣбва усърдно да работи и да не се спира върху погрѣшкитѣ на другитѣ. Неразумната критика нищо не допринася. Предъ васъ седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Богъ ви е далъ. Когато влизате въ класъ, десеть минути преди започване, трѣбва да прекарате въ размишление. Малки или голѣми, прости или учени, всички трѣбва да пазите това правило. Голѣмитѣ, ученитѣ ще бѫдатъ образецъ; тѣ трѣбва да дадатъ примѣръ на малкитѣ.

Сега ще ви дамъ една задача, която трѣбва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, сѫ представени два крѫга А и В, а между тѣхъ, крѫгътъ Д, който служи за основа на конуса С. Тѣзи три крѫга се движатъ въ три различни, т. е. въ три противоположни посоки. Тѣ представятъ три системи, съ различни посоки на движение. Такова нѣщо представятъ тритѣ свѣта: физически, духовенъ и Божественъ.

Физическиятъ свѣтъ, въ който човѣкъ е поставенъ, е свѣтъ на промѣни. Затова, имен но, физическото съзнание на човѣка е кратковременно и интенсивно. Забелязано е, че желанията на физическия човѣкъ сѫ кратковременни, вследствие на което, щомъ се задоволятъ, и животътъ временно спира. Трѣбва да дойдатъ нови желания, за да го продължатъ. Когато нѣкой живѣе само съ физически желания, животътъ му издребнява, придобива само материаленъ характеръ.

Съзнанието на този човѣкъ е прекѫснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули въ живота си, човѣкъ може да мисли, а оттамъ и да се развива.

Следъ физическия животъ иде духовниятъ, или сърдечниятъ и интелектуалниятъ, въ който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно. Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, въ което влизатъ първитѣ две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква отъ външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човѣкъ една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По сѫщия начинъ реагиратъ и животнитѣ. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху васъ. Колкото е по-високо съзнанието на човѣка, толкова той е по-устойчивъ. Защо? Той знае и предвижда нѣщата. Този човѣкъ не се сьмнява въ нищо. Той е човѣкъ съ характеръ, издържа на всички изпитания и мѫчнотии въ живота.

Фигура. 1 представя човѣшкото лице. Крѫговетѣ А и В — очитѣ; точка С — горната часть на носа; дветѣ страни на трижгълника показватъ разширението на носа при основата. Тази широчина пъкъ говори за желанията въ човѣка. Елипсата Д — представя човѣшката уста. Когато кажемъ, че устата на нѣкой човѣкъ е голѣма, това показва, че той е лакомъ, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне цѣлия свѣтъ. Голѣма уста има кита, акулата. Хора, които иматъ голѣма уста, говорятъ много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита речь. Когато нѣкой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Напримѣръ, нѣкой казва: Ние трѣбва да живѣемь по любовь Той говори за любовьта, а не живѣе споредъ нея. Каква полза отъ това? Другъ нѣкой говори за истината, а не живѣе споредъ нея. Въ такъвъ случай, колкото по малко се говори за любовьта, за истината, а се живѣе споредъ тѣхъ, толкова по-добре.

Когато наблюдавате носа на човѣка, можете да извадите редъ научни заключения. Напримѣръ, ако носътъ горе се стѣснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стѣснява, има друго значение. Когато носътъ е нормаленъ, между широчината и дължината му има строго опредѣлено съотношение. Широкиятъ носъ говори за силно развити чувства въ човѣка. Този носъ е сѫщевременно наученъ. Защото, когато чувствува, въ сѫщото време човѣкъ учи. Страданията пъкъ сѫ въ връзка съ чувствата. Колкото повече страда човѣкъ, толкова повече чувствува, а щомъ чувствува, той се учи. Значи, страданията учатъ човѣка. Въ животнитѣ ноздритѣ сѫ широки, обаче, носътъ имъ нѣма дължина. Носътъ у тѣхъ е свързанъ съ горната челюстъ, затова само чувственостьта въ тѣхъ е силно развита, но не и интелигентностьта. Въ човѣка, обаче, носътъ е силно отдѣленъ, което е признакъ на съзнателенъ и интелектуаленъ животъ. Това показва, че съзнанието е въ зависимость отъ развиването на външнитѣ органи. Сѣтивнитѣ органи, които сѫ най-добре развити въ човѣка, служатъ като възприематели на силитѣ отъ външната природа, а именно, на свѣтлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тѣзи органи отсѫтствуватъ, тогава силитѣ мѫчно ще указватъ влияние на организмитѣ. Колкото по-добре се възприематъ и правилно използуватъ тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пъкъ помага за правилния животъ на хората.

Защо трѣбва хората да живѣятъ правилно? Този животъ е за самитѣ тѣхъ. Ако живѣятъ добре, правилно, тѣ ще се ползуватъ отъ този животъ; ако живѣя добре, азъ ще се ползувамъ отъ този животъ. Добриятъ животъ подразбира правилни отношения съ външния свѣтъ, т. е. съ Божествения свѣтъ. Затова пъкъ се изисква добре развити органи, външни и вѫтрешни. Колкото е по-добре устроена рѫката на човѣка, по форма, по линии, толкова тя ще бѫде почувствителна къмъ външни възприятия. Тогава, достатъчно е човѣкь да постави рѫката си върху главата на нѣкого, за да познае, дали той е добъръ, или лошъ. Отъ потъта на хората ученитѣ познаватъ, кой човѣкъ е добъръ, и кой — лошъ, или кой човѣкъ е ученъ и кой — простъ. Потъта на различнитѣ хора съдържа въ състава си различни елементи, и по тѣхъ се сѫди за степеньта на тѣхната доброта, интелигентность и т. н. И по слюнката на човѣка може да се познае, дали той е добъръ, или лошъ. Днесъ хората сѫдятъ за своята доброта по думитѣ си: въ думитѣ на добрия човѣкъ се забелязва известна пълнота, а въ думитѣ на лошия човѣкъ тази пълнота отсѫтствува.

Човѣкъ може да бѫде добъръ, само когато има правилни отношения къмъ Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората къмъ него ще бѫдатъ правилни. При това положение само човѣкъ може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание отъ Бога. Въ което училище да постѫпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бѫде знание отъ Бога. Всички учители, професори предаватъ наука, която сѫ възприели отъ други учени. Тѣ сами не сѫ я създали. Другитѣ учени сѫщо така сѫ възприели тази наука отъ свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременнитѣ учени преподаватъ, е взета отъ самия човѣкъ. Въ това отношение, човѣкъ съдържа въ себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Безъ сѫществуването на човѣка, никаква наука не би имало въ свѣта. Безъ човѣка, никаква наука „психология“ не би сѫществувала. Сама по себе си, душата сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на душата; умътъ сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на ума; речьта сѫществува, а хората изучаватъ законитѣ на речьта. Забележете, музиката се движи около седемь тона, съ тѣхнитѣ повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи съ седемь тона, математиката — съ десеть числа, а речьта — съ 22 букви най-малко. Кое отъ тритѣ изкуства е най-богато? Най-богата е речьта. Колкото повече пособия сѫ въ услуга на едно изкуство, толкова и то ще бѫде по-богато. Въ това отношение, музиката седи по-долу и отъ математиката. Още три тона сѫ нужни на музиката, за да се изравни съ математиката. Тия три тона сѫществуватъ, но хората не сѫ въ състояние още да ги възпроизведатъ. Единъ день, когато се развиятъ повече, тѣ ще си служатъ съ десеть тона. Ето, виждаме животни, които си служатъ само съ два тона. Затова и Апостолъ Павелъ е казалъ: „Докато сме младенци, ние отчасти знаемъ, отчасти разбираме, отчасти мѫдруваме.“ Както сме устроени днесъ, доколкото е развитъ нашиятъ организъмъ, толкова най-много можемъ да постигнемъ.

Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намиратъ въ зародишно състояние въ васъ. Безъ тия нови органи, вие не можете да отидете напредъ. Тази задача е трудна, но безъ нея не може. Да развиете единъ отъ тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхностьта на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвънъ бушува, вълнитѣ на морето се повдигатъ и слагатъ, опитниятъ плувецъ лесно се справя съ тия вълни: щомъ дойде една вълна, той се гурне въ водата и после пакъ излезе. Обаче, неопитниятъ плувецъ се блъска отъ една вълна въ друга, докато изгуби силитѣ си. Какъвто е животътъ въ моретата и океанитѣ, такъвъ е животътъ и на сушата. Изобщо, животътъ не е равна повърхность; седишъ тихъ и спокоенъ, размишлявашъ върху нѣщо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справишъ съ нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всѣки день. Кой човѣкъ не е губилъ равновесието си? Нѣкой излиза отъ дома си добре разположенъ и, докато измине два-три километра пѫть, състоянието му се измѣня. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала въ нѣкоя канара. Човѣкъ всѣки день е изложенъ на ударитѣ на тия вълни. Дали сте въ класъ, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идатъ вълнитѣ въ класа? Защото не сте наредени споредъ законитѣ на хармонията. Вие сте насѣдали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освенъ това, разстоянието отъ единъ до другъ трѣбва да бѫде най малко половинъ метъръ.

Казвате: Тѣзи нѣща не ни интересуватъ, тѣ сѫ обикновени работи. Наистина, въ обикновения животъ нѣма нищо интересно, обаче, човѣкъ трѣбва да знае, кое е обикновено и кое — не. Напримѣръ, нѣкой ученикъ страда, било душевно или физически. Дойде въ класъ, слуша лекцията и казва: Нищо интересно нѣма въ тази лекция. — Защо нѣма нѣщо интересно въ лекцията? — Защото тя не засѣга неговото страдание, не дава никакъвъ лѣкъ за него. А въ това време ученикътъ мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно нѣма въ тази лекция. Кога лекцията ще бѫде интересна за този ученикъ? Когато болката му премине. Следователно, ученицитѣ на окултната школа не трѣбва да боледуватъ, не трѣбва да иматъ никакви болки. Ученикътъ самъ трѣбва да си прави психологически превръзки. Ако единъ ученикъ обиди другъ, последниятъ не трѣбва да постѫпва като свѣтскитѣ хора, да се прави, че не е обиденъ, а сѫщевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидилъ. Не, обиди ли се единъ ученикъ, той трѣбва да каже на онзи, който го е обидилъ: Братко, ти ме обиди. Въ името на Бога, вземи думитѣ си назадъ, ако искашъ да възстановимъ хармонията помежду си. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ. Иначе, кракътъ му нѣма да стѫпи въ небето.

Сега, като ученици, вие трѣбва да знаете, че ви предстоятъ редъ задачи за решаване, както и редъ упражнения. Каквото ви се дава, трѣбва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения сѫ дадени отъ много автори. Това е вѣрно, но има разлика между тѣхнитѣ упражнения и тѣзи, които сѫ копирани отъ живата природа, каквито ние правимъ. Еднитѣ и другитѣ упражнения се различаватъ по резултатитѣ си. Ако резултатитѣ, последствията не сѫ важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашитѣ упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира паритѣ, които нѣкой частенъ гражданинъ си е отпечаталъ. Какво ще направи държавата съ този фалшификаторъ? Ще го тури въ затвора. Вашитѣ упражнения сѫ за васъ само, но не и за всички хора. Вашитѣ лични разбирания за живота, за свѣта сѫ само за вашата глава, тѣ не могатъ да бѫдатъ общи за всички глави. Всѣки за себе си може да се занимава съ свои мисли, но дойде ли до окрѫжаващата срѣда, тамъ се изисква приложение на Божественитѣ мисли, защото тѣ сѫ общи за всички живи сѫщества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикътъ на единъ народъ е общъ за неговитѣ поданици. Ако нѣкой създаде свои думи, никой нѣма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достѫпно за всички хора, за всички живи сѫщества, за всички времена и епохи.

И тъй, щомъ дойдете до вашитѣ лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трѣбва да си създадете нови възгледи, споредъ природата. Само тия възгледи правятъ човѣка вѫтрешно свободенъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ свободата. Затова всички трѣбва да работите, да придобиете свобода въ движенията, въ мислитѣ, въ чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени отъ миналото, съ него още не сте ликвидирали. Материята, отъ която сте направени, ви ограничава. Докато не бѣхте слѣзли въ материяга, вие бѣхте голѣми идеалисти, стремѣхте се къмъ любовьта, но щомъ слѣзохте на физическия свѣтъ и се облѣкохте въ материя, тя ви ограничи. Докато сте въ духовния свѣтъ, вие сте готови всичко да пожертвувате за Христа, но като слѣзете на физическия свѣтъ, започвате да казвате: Дали съмъ въ правия пѫть? Ами като раздамъ всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросътъ въ даването, нито въ многото говорене. И като давашъ много, нѣма да станешъ по-добъръ; и като говоря много, пакъ нѣма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Нѣкой пѫть, като говори повече, човѣкъ обижда слушателитѣ си, а нѣкога — не ги обижда. Значи, много внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ, като говори. Той трѣбва да избира думитѣ си, да бѫдатъ меки, безобидни.

Сега, вие искате да бѫдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачитѣ си. Преди всичко, вие трѣбва да изучавате естеството си, да знаете, съ какъвъ материалъ и съ какви сили разполагате. Това нѣщо сами трѣбва да разберете. Ако азъ ви кажа нѣкои признаци, които се отнасятъ до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Напримѣръ, казано е, че който има малки очи, той е лошъ човѣкъ; който има голѣми очи, той е лакомъ човѣкъ. Обаче, въ абсолютенъ смисълъ на думата, нито едното е вѣрно, нито другото. Сѫщото нѣщо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нѣщата буквално, тѣ носятъ смърть; ако ги приемете по духъ, тѣ носятъ животъ. Има нѣща, обаче, които могатъ да се взематъ въ букваленъ смисълъ, но повечето трѣбва да се разбиратъ по духъ. Прочетете, напримѣръ, първа глава отъ Битието и размишлявайте върху нея, да видите, какво ще разберете. Въ първитѣ нѣколко стиха на тази глава е казано: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. и земята бѣше неустроена и пуста. И рече Богъ да бѫде виделина, и стана виделина. . . И нарече Богъ виделината день, и тъмнината нарече нощь. И стана вечерь, и стана утро — день първи“.

Първиятъ день подразбира цѣла епоха, цѣла култура, работа на хиляди напреднали, разумни сѫщества, които изпълнили Божията дума — раздѣлили тъмнината отъ свѣтлината. Тъй щото, свѣтлината, отъ която ние днесъ се ползуваме, е резултатъ на работата, на усилията на безброй разумни сѫщества, които сѫ прилагали редъ методи, закони, докато я произведатъ. До това време свѣтлината е сѫществувала само въ духовния свѣтъ, но не и на физическия. За да се създаде свѣтлина и на физическия свѣтъ, трѣбвало да минатъ хиляди и милиони години. Като се говори за свѣтлината, наредъ съ нея изпжква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне въ свѣтлина. Има известна часть отъ материята, или известна область отъ живота, която по никой начинъ не може да възприеме свѣтлината, вследствие на което всѣкога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква нѣкаква бѫдеща еволюция. Всѣки животъ, който е произлѣзълъ отъ свѣтлината, има условия да се развива. Този животъ, който ние прекарваме на земята, е животъ на свѣтлината. Ако разумнитѣ, напредналитѣ сѫщества не бѣха създали свѣтлината, и ние нѣмаше да се радваме на сегашната култура, нѣмаше да разбираме, какво значи день, а още повече, какво означаватъ думитѣ „день първи на Битието“.

Следователно, сѫщото може да се каже и за васъ: и вие, въ първия день на вашия животъ, създадохте свѣтлината. Първиятъ день на живота подразбира деня на свѣтлината, а той — възможности, условия за работа. Свѣтлината разрешава всички тъмни въпроси. Нѣкой изгубилъ богатството си и започва да чупи рѫцетѣ си, да скубе коситѣ си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освенъ да концентрира мисъльта си, по обратенъ пѫть да се върне въ съзнанието си, да си спомни, де и какъ е загубилъ паритѣ. Преди години, когато правихъ научни изследвания, трѣбваше да се кача на единъ плетъ, оттамъ да наблюдавамъ обстановката. Въ това време, като съмъ се навеждалъ, безъ да забележа, лупата паднала отъ джоба ми. Връщамъ се дома си, търся лупата — нѣма я. Пипамъ въ джобоветѣ — нѣма я. Да я открадналъ нѣкой —  не е възможно. Да е паднала нѣкѫде въ кѫщи, щѣше да се намѣри, не е малъкъ предметъ. Най-после, като се върнахъ мислено въ съзнанието си, да видя какво съмъ правилъ този день, спомнихъ си за изследванията, които правихъ върху плета, и намѣрихъ, че лупата може да е паднала отъ джоба ми само при навеждане подъ известенъ жгълъ.

Спомнихъ си, че трѣбваше да се наведа тамъ, и навѣрно тогава лупата е паднала. Отидохъ на мѣстото и намѣрихъ лупата. Интересувахъ се нѣщо отъ плета и изгубихъ лупата си. Значи, докато се интересуваме отъ плета, ще изгубимъ нѣкои ценни работи. Какво трѣбваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трѣбваше да зашия на джоба си секретно копче. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да постѫпвате: за да не изгубите нѣщо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трѣбва да каже нѣщо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трѣбва да бѫде свободна. Въ всички други случаи, устата трѣбва да бѫде затворена. Българската пословица казва: „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато“. Това не значи, че човѣкъ постоянно трѣбва да мълчи, но на мѣсто да мълчи, на мѣсто да говори. Когато азъ преподавамъ, вие трѣбва да разсѫждавате. А вие какво правите? Цѣла наука е, да може човѣкъ да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря азъ, или другъ нѣкой, това зависи отъ васъ.

И тъй, първо човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другитѣ: ще прави наблюдения, сравнения, и отъ тѣхъ ще се поучава. Човѣкъ се учи и отъ книгитѣ, т. е. отъ това, което сѫ писали видни автори. Нѣкога хората ще четатъ това,  което вие сте писали. Писаното може да бѫде на хартия, а може да бѫде и върху самитѣ васъ. Важно е човѣкъ да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си! Това сѫ казали още въ древностьта гръцкитѣ философи. Какво трѣбва да познае човѣкъ въ себе си? Той не трѣбва да се спира само върху своитѣ отрицателни чърти, но трѣбва да познава възможноститѣ, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човѣкъ ще дойде до методи, чрезъ които ще развива въ себе си слабитѣ страни на своето естество. Ако паметьта му е слаба, той трѣбва да намѣри начинъ за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трѣбва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробоветѣ му сѫ слаби, той трѣбва да работи върху тѣхь, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трѣбва да я обнови. Ако музикалното чувство въ него не е развито, той трѣбва да работи, да го развива Следователно, не е важно за васъ, защо тия нѣща не сѫ развити още, но важно е да намѣрите методи за развиването имъ. Всички не могатъ да станать поети, музиканти, философи, но отъ всѣки може да стане нѣщо. Какво може да стане отъ васъ? Отъ васъ могатъ да излѣзатъ учени, писатели, учтели, проповѣдници, търговци и т. н. Едно е важно: всѣки човѣкъ все влага въ себе си желание да излѣзе отъ него нѣщо.

Сега, желая всички да бѫдете срѫчни, не само външно, както сте сега, но и вѫтрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъжъ, но отново трѣбва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате въ себе си нови качества. Старото, съ което сте живѣли досега, е добро, но то е било само за времето си; въ него е действувалъ законътъ, т. е. вие сте живѣли по законъ. Сега, като влизате въ Христовото учение, законътъ спира вече, тукъ той е невалиденъ. Христовото учение е учение на благодатьта, а не на законъ. Нови нѣща изисква Хрисговото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да живѣете помежду си въ пълна хармония. Това не значи, че трѣбва да бѫдете сплотени въ една маса, но между васъ да цари хармония. Най-малко по двама заедно трѣбва да работите. Не може да бѫде ученикъ онзи, който се чувствува чуждъ за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трѣбва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълватъ. Следъ това две двойки ще се съединять заедно, ще станатъ четирма. Къмъ тѣхъ ще дойдатъ още четирма, ще станатъ осемь души. После, къмъ тѣхъ ще се присъединятъ още осемь и така ще се образуватъ голѣми ядра, които вече сѫ хармонизирани помежду си. По тоя начинъ цѣлиятъ класъ ще бѫде въ хармония. Този законъ на групиране сѫществува и въ самата природа. Когато между ученицитѣ възникне нѣкой въпросъ на разглеждане, тѣ могатъ да разискватъ върху него, да го обясняватъ отъ разни страни, но спорътъ трѣбва да се избѣгва.

Като разглеждате носа въ чъртежъ 1., какъ мислите, може ли да сѫществува толкова широкъ носъ? Ако носътъ е много широкъ, той е преувеличенъ, както има преувеличаване и въ речьта. Напримѣръ, когато искатъ да кажатъ, че нѣкѫде е имало много хора, българитѣ си служатъ съ фигуративния изразъ: „Яйце да хвърлишъ, нѣма де да падне“. Когато искатъ да покажатъ, че нѣкой човѣкъ се движи съ голѣма бързина, тѣ си служатъ съ израза: „Бѣга като куршумъ“. Възможно ли е човѣкъ да се движи съ бързината на куршума? Даже и най-силнитѣ, най-здравитѣ аероплани не могатъ да се движатъ съ бързината на куршума. Всѣки се стреми къмъ разнообразие, къмъ нѣщо ново, макаръ че новитѣ нѣща сѫ временни, както е временно дохождането на лѣстовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новитѣ нѣща. Новитѣ нѣща сѫ подобни на високитѣ тонове въ музиката. Докато дойде до високитѣ тонове, човѣкъ дълго време трѣбва да се упражнява. Числото петь, напримѣръ, представя самия човѣкъ. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човѣкъ представя пентограмъ, който, за самия него, трѣбва да оживѣе, да се одухотвори. Главата, рѫцетѣ и краката му представятъ странитѣ на този пентограмъ. Най-главната часть на този пентограмъ е главата. Човѣкъ трѣбва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратътъ. представя човѣкъ безъ глава, т. е. главата му е въ квадрата нѣкѫде; тукъ тя не управлява, както въ пентограма. Квадратътъ представя мѣрка за измѣрване на нѣщата.

Като говориме за човѣка, можете ли да кажете, коя е най-важната чърта, която го опредѣля като човѣкъ? Какво мислятъ ученитѣ по този въпросъ? Какво е вашето лично мнение? Какво сѫ мислили по това старитѣ гръцки философи? Какво мислятъ новитѣ, модернитѣ философи? Нѣкои отъ философигѣ сѫ мислили, че една отъ възвишенитѣ добродетели въ човѣка е знанието. Обаче, всички не сѫ съгласни съ това. Значи, различни сѫ мненията по този вьпросъ. И наистина, ако ви се зададе този въпросъ, всѣки за себе си да каже една такава чърта, която да го отличава отъ другитѣ, вие ще се затрудните, макаръ често да казвате: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чъртата, която отличава едно „азъ“ отъ друго. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкой отъ васъ се усмихва така, както ннкой другъ. Значи, неговата отличителна чърта е въ усмивката. На другъ пъкъ очитѣ сѫ свѣтли, ясни, както на никой ученикъ въ класа. Трети пъкъ прави такива хубави движения съ рѫката си, каквито никой другъ не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита речь. Нѣкой пъкъ е строгъ, има сериозенъ изразъ на лицето, което показва, че той има философска мисъль. Нѣкой има нѣщо хубаво, поетично въ себе си. Изобщо, всѣки човѣкъ има по една особена, отличителна чърта, която изразява нѣщо хубаво въ неговия характеръ. За тази чърта, именно, той се ползува отъ обичьта на невидимия свѣтъ. Когато всички красиви, благородни чърти въ характера на хората се съединятъ въ едно, тѣ ще образуватъ едно хармонично цѣло. Това хармонично цѣло може да се уподоби на поема, съставена отъ сто различни думи, изговорени отъ сто малки цеца. При изговарянето на всѣка дума, стотѣ деца ще внесатъ нѣщо хубаво, красиво, специфично за всѣко дете.

И въ човѣка има сто различни способности, които още не сѫ известни на ученитѣ. Тѣ познаватъ само нѣкои отъ тия способности, а останалитѣ ще ги изучаватъ въ бѫдеще. Тия сто способности въ човѣка могатъ да се уподобятъ на сто деца, съ различни характерни чърти. Когато човѣкъ говори, мисли или чувствува, всички тия способности се проявяватъ въ него, както се проявяватъ децата въ училището. Ако едно отъ децата сгрѣши, другитѣ ще го поправятъ. Дисциплината въ училищата изисква всѣко дете да знае мѣстото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно мѣсто, ще чака реда си, докато другитѣ се изкажатъ. Само при такава дисциплина, въ мозъчнитѣ центрове на човѣка, може да се установи дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Щомъ придобие този миръ, ученикътъ вече има съдействието на свѣтлитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. При това положение, ученикътъ ще  бѫде посещаванъ вечерь отъ добри сѫщества, отъ свѣтли и възвишени духове, които ще го поучаватъ. По този начинъ, и съньтъ, и будното състояние на човѣка се осмислятъ. Човѣкъ заспива вечерь, за да престане временно да се занимава съ материални работи. Тогава, свѣтлитѣ и възвишенитѣ сѫщества ще го посещаватъ, ще го поучаватъ. Той се събужда сутринь, и презъ цѣлия день е буденъ, за да се срещне съ добри хора и да се разговаря съ тѣхъ.

Следователно, вечерь човѣкъ слуша и възприема отъ свѣтлитѣ сѫщества, а денемъ се разговаря съ добритѣ хора на земята. Добритѣ хора сѫ само на земята, а свѣтлитѣ сѫщества — на небето. На небето добри хора не сѫществуватъ. Това показва, че Божиитѣ блага сѫ разпредѣлени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпрѣки това, между небето и земята има вѫтрешна връзка. Коренитѣ на дърветата и растенията иматъ едни преимущества, а клонетѣ — други преимущества, но и между коренитѣ и клонетѣ пакъ сѫществува вѫтрешна връзка.

Сега, въ връзка съ тѣзи мисли, изпѣйте пѣсеньта: „Стани, Господъ ще те оживи !“

Казвате: Защо трѣбва да пѣе човѣкъ? Пѣнието е необходимо като срѣдство за трансформиране на енергиитѣ въ човѣка. Окултната наука препорѫчва пѣнието, като методъ за превръщане на отрицателнитѣ енергии въ положителни. Свѣтътъ е пъленъ съ отрицателни мисли и чувства, които непременно трѣбва да се трансформиратъ. Цѣлата съвременна култура се занимава повече съ отрицателното, отколкото съ положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишатъ повече за отрицателнитѣ прояви въ живота, отколкото за положителнитѣ. Питамъ: какво печели човѣкъ, ако се занимава съ отрицателнитѣ прояви на живота, или ако се занимава съ своитѣ недостатъци? Едно трѣбва да знаете: бѫдещиятъ животъ, бѫдещата култура зависи отъ мислитѣ, които се поставятъ за основа. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни: мислитѣ ви трѣбва да бѫдатъ свѣтли, възвишени. Тѣ ще послужатъ като материалъ за съграждане на бѫдещата култура. Като казвамъ, че хората не трѣбва да се занимаватъ нито съ своитѣ, нито съ чуждитѣ недостатъци, имамъ предъ видъ лошото въздействие, което тѣ указватъ върху човѣка. Само онзи има право да се спира върху недостатъцитѣ, който може да ги изправя. Този човѣкъ ще вземе четката си и като художникъ, тукъ ще драсне, тамъ ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на нѣкой художникъ, виждате недостатъцитѣ й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той самъ вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понѣкога дефектътъ на нѣкоя картина е много малъкъ, почти микроскопически. Ако знае, какъ да го изправи, човѣкъ ще тегли една линия, и цѣлата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, какъ да я изправи, цѣли седмици и месеци минаватъ, и картината остава недовършена. Нѣкой човѣкъ съзнава, че има нѣкаква погрѣшка въ себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрѣшка. Щомъ я намѣри, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на нѣкое специфично мѣсто, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грѣхове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Нѣкой казва: Много съмъ грѣшенъ човѣкъ. — Не, картината ти е хубава. Имашъ само единъ малъкъ дефектъ, който трѣбва да знаешъ, какъ да изправишъ. Най-мѫчното нѣщо за художницитѣ е да представятъ лѫча на свѣтлината, който излиза отъ очитѣ. Нѣкой иска да бѫде мекъ, но не знае, какъ да постигне това. Той казва: Да съмъ металъ, лесна работа, ще влѣза въ огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвамъ му: дружи съ добри, съ меки хора. — И това не помага. Докато съмъ между меки, между добри хора, и азъ съмъ мекъ. Щомъ се отдѣля отъ тѣхъ, ставамъ пакъ такъвъ, какъвто съмъ биль по-рано.

Казвамъ: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите съ мисъльта си. Като ставате, всѣка сутринь размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, безъ излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трѣбва да бѫде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостивъ, добъръ, любещъ? Или, какво ще Му разправяте за грѣховетѣ си? Кажете Му: Господи, имамъ единъ трънъ въ себе си, който разваля всичкитѣ ми работи. Каквото добро направя, щомъ дойда до този трънъ, развалямъ го. Тъкмо съмъ сварилъ, приготвилъ млѣкото, но щомъ дойда до този трънъ, ритна съ крака си, и млѣкото се разлива. Не искамъ да ритамъ, а все ритамъ. Отъ толкова години насамъ, все разливамъ млѣкото. А това е загуба! Вече 45 години наредъ, все решавамъ да не ритамъ, и все ритамъ. Колко млѣко съмъ разлѣлъ досега! Ако още 15 години отидатъ въ ритане и разливане на млѣкото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трѣбва да ритамъ, прати при мене нѣкой ангелъ да ме въздържа. Нека той бѫде спирачка въ моя животъ! Щомъ чуе молитвата ви, Богъ непременно ще ви изпрати единъ ангелъ на помощь. Когато дойдете до мѣстото, дето трѣбва да ритате, ангелътъ ще ви представи много хубави и красиви нѣща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасностьта, ангелътъ пакъ ще се върне на небето. Значи, молитвата на човѣка трѣбва да бѫде конкретна, да съдържа онова, отъ което той се нуждае. Виждате нѣкой справедливъ човѣкъ — зарадвайте се. После, обърнете се къмъ Бога и се помолете: Господи, помогни ми и азъ да стана справедливъ, да не ритамъ, да не разливамъ млѣкото си. Ако човѣкъ е искренъ спрѣмо себе си, и всѣки день се справя съ нѣкой свой малъкъ дефектъ, за смѣтка на който прилага нѣкоя добра чърта, той лесно ще се справи съ мѫчнотиитѣ и трудноститѣ на своя характеръ. Сега хората казватъ: Да ни пази Господъ отъ злото! — и съ това свършватъ молитвата си. Не, конкретно ще говорите съ Бога.

Единъ български поетъ ми разправяше единъ день: Има нѣщо фатално въ моя животъ. Току що съмъ направилъ едно малко добро и съмъ се зарадвалъ, ще дойде дяволътъ, ще каже една незначителна дума, съ която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръжъ гърнето си всѣкога затворено, да не може дяволътъ да плюва въ него. Казвамъ: трудна работа е да се справи човѣкъ съ изкушението. Като наблюдавамъ съзнанията на хората, както и тѣхнитѣ мисли, виждамъ, че върху тѣхъ влияятъ редъ сѫщества, свѣтли и тъмни. Тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина, разбиране, за да се справятъ съ тия странични влияния. Едни имъ влияятъ отлѣво, други отдѣсно, и тѣ не знаятъ, кого да слушатъ, какъ да се справятъ. Едни отъ тия сѫщества сѫ красиви, други — грозни. Съ своитѣ добри или лоши влияния, тѣ хвърлятъ отражение и върху лицето на човѣка, което нѣкога е тъмно, а нѣкога свѣтло. Тия сѫщества се борятъ въ човѣка, защото всѣко отъ тѣхъ иска да има надмощие върху неговия мозъкъ. Онзи, който е чувствителенъ, той самъ различава влиянието на тия два вида сѫщества върху себе си: отлѣво той усѣща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне въ него и го безпокои; отдѣсно пъкъ забелязва нѣкаква приятна свѣтлина, която му създава радость. И наистина, ако има нѣкаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия сѫщества.

Сега, като говоря за тия сѫщества, не искамъ да се плашите, но да различавате доброто отъ злото. Доброто и свѣтлината идатъ отгоре и отдѣсно, а злото и тъмнината идатъ отдолу и отлѣво. Нѣкои се оплакватъ, че сърцето имъ започнало да истива, или че мозъкътъ имъ започналъ да се помрачава. Казвамъ: когато сърцето ви, или пръститѣ на рѫцетѣ и краката ви започнатъ да истиватъ, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организъма ви. Когато умътъ ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената въ него свѣтлина. Най-малката загуба въ топлината на вашитѣ чувства и въ свѣтлината на вашитѣ мисли ви налага работа, безъ никакво отлагане. Окултниятъ ученикъ трѣбва да постоянствува. Той трѣбва да се моли, да размишлява, докато свѣтлитѣ духове му дойдатъ на помощь. Тогава той ще почувствува лекота, като че голѣмъ товаръ сѫ свалили отъ гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това сѫ били нѣкакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не сѫ това. Окултниятъ ученикъ непременно трѣбва да мине презъ тази область. Не само окултнитѣ ученици, но всички хора трѣбва да минатъ презъ тази область. Това е неизбѣженъ пѫть за всички хора на земята.

Сега, да направимъ следното упражненение: рѫцетѣ се поставятъ на гърдитѣ, съ допряни пръсти (съ дланитѣ навѫтре), като пѣете тона do (долно); разтваряне рѫцетѣ настрана — пѣене тона re; рѫцетѣ горе, съ събрани пръсти при върха — пѣене тона mi; рѫцетѣ напредъ — fa; рѫцетѣ долу — sol; рѫцетѣ нагоре — la; рѫцетѣ — настрана — si; рѫцетѣ горе, съ допряни върхове на пръ-ститѣ — do (горно).

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

34. Лекция отъ Учителя, държана на

18 май, 1927 г. София.