1927_04_13 Една стѫпка

[Ани]

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ЕДНА СТѪПКА.

„Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!“

Размишление.

Четоха се свободнитѣ теми.

Въ математиката се работи съ минуси и съ плюсове, т. е. съ събиране и съ изваждане, както и съ положителни и отрицателни числа. И въ живота се работи съ минуси и плюсове. Понѣкога минуситѣ сѫ по-приятни отъ плюсоветѣ. Запримѣръ, въ даденъ случай е по добре да давашъ, отколкото да взимашъ. Обаче, въ другъ случай пъкъ е по-добре да взимашъ, отколкото да давашъ. Казвате: Ние искаме да знаемъ абсолютната истина по този въпросъ. — Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременнитѣ хора истината е достѫпна въ най-малкитѣ си прояви. Красиво е, когато истината не може да се изкаже. Нѣкой пита: Добъръ човѣкъ ли съмъ азъ? — Нито си добъръ, нито си лошъ. Радвай се, че нито си отъ добритѣ, нито си отъ лошитѣ. Това подразбира: радвайте се, че не сте толкова лоши, като дявола, нито пъкъ толкова добри, като ангелитѣ. Първото положение ще ви насърдчи, да вървите напредъ; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеалъ въ свѣта, да дойдете до положението на ангелитѣ. Тъй щото, когато се го- вори за истината, ще знаете, че тя е нѣщо сгѫстено, което мѫчно се разбира. Когато се теоретизира върху истината, това, е едно положение. То е идеализиране на истината. Обаче, когато се прилага истината, това подразбира опити, живѣене споредъ истината. Когато опитва нѣщата, човѣкъ винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попадналъ на нѣщо, което не е очаквалъ, или че опитътъ му е излѣзълъ несполучливъ. Запримѣръ, давате нѣкому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволенъ е отъ нея и казва: Сладка е тази баница! Не се минава половинъ часъ, този човѣкъ започва да се превива отъ болки въ стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство въ стомаха му.

И тъй, животътъ на съвременнитѣ хора, съ всички тѣхни възгледи и теории, на пръвъ погледъ е хубавъ, сладъкъ, но щомъ се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, отъ което сѫ направени тѣзи теории, е старо, горчиво, останало отъ преди хиляди години насамъ. Следователно, каквото и да мислите за сегашния животъ, теориитѣ и възгледитѣ за него сѫ вече остарѣли, вгорчени. Тази е причината, поради която днесъ всички хора сѫ недоволни отъ живота. Едно време бѣхте недоволни отъ рогитѣ си. Богъ махна рогитѣ ви, освободи ви отъ тѣхъ. Едно време бѣхте недоволни отъ голѣмитѣ си зѫби и нокти — и- отъ тѣхъ Богъ ви освободи. Едно време бѣхте недоволни отъ голѣмия хоботъ, намирахте го много непрактиченъ — и отъ него Богъ ви освободи. И отъ сегашното си положение сте недоволни — и отъ него Богъ ще ви освободи, ще ви даде нѣщо по-хубаво. И тогава ще има нѣщо, отъ което ще бѫдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбѣженъ съпѫтникъ въ човѣшката еволюция. Докато живѣе въ време и пространство, невъзможно е човѣкъ да се задоволи. Обаче, щомъ живѣе извънъ времето и пространството, той всѣкога ще бѫде доволенъ. При тѣзи условия, той разбира вече реда и порядъка на нѣщата, а това разбиране внася, въ душата му миръ и доволство. Значи, докато е на земята, при ограниченитѣ условия на живота, човѣкъ ще бѫде недоволенъ и винаги ще се стреми къмъ по-високи постижения, къмъ по-голѣми блага. Въ резултатъ на своитѣ усилия, на своя стремежъ, той все ще постигне нѣкакво благо, но скѫпо ще плати за него. Човѣкъ трѣбва да се приготви за всѣко благо, за всѣки вѣнецъ, който му предстои да получи. Ето, когато Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, навсѣкѫде Го посрѣщаха съ финикови вейки, съ пѣсни и викове: „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“ Обаче, не се минаха три деня следъ тази слава, и Христосъ седѣше вече съ рѫце вързани и съ тръненъ вѣнецъ на глава. Трагедия е това.! Какъ ще си обясните тази трагедия? Обаче, това е само първата часть на трагедията. Истинската трагедия има и втора часть. Втората часть съдържа въ себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава въ възкресението.

Всѣко страдание има смисълъ само тогава, когато доведе човѣка до смърть и после го възкръси. Това е истинско страдание. Трагедия, въ която крайниятъ резултатъ не е възкресение, е пълна комедия. Човѣкъ ще разбере великия смисълъ въ живота, само следъ като умре и после възкръсне. Питамъ тогава: какъвъ смисълъ има да плачете за умрѣлия човѣкъ, ако съ плача си не можете да го възкръсите? Такъвъ плачъ не облекчава положението на умрѣлия. Ако можешъ да го възкръсишъ, плачи! Не можешъ ли да го възкръсишъ, не плачи! Въ такъвъ случай, по-добре плачи за себе си. Когато плакаха предъ гроба на Христа, Той се яви на плачещитѣ и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашиятъ плачъ не е въ сила да намали моитѣ страдания.“

Чудни сѫ хората, когато мислятъ, че Господъ жали, когато тѣ страдатъ. Какъ е възможно Богъ, Който е създалъ всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че нѣкой човѣкъ страда, увива се като змия. Какво отъ това ? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влѣзла - въ огъня, се увива отъ болки. Вие държите прѫчка въ рѫката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете рѫката си къмъ огъня и съ помощьта на прѫчката да избавите змията отъ страдания. Обаче, вие гледате, какъ тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: Жестокъ Човѣкъ! Не иска да дигне рѫка да ми помогне, но гледа и мълчи. Следователно, мѫчнотиитѣ и страданията на сегашнитѣ хора сѫ мѫчнотии и страдания на човѣка-животно въ тѣхъ, което се учи. Това сѫщество въ човѣка, именно, трѣбва да се учи. Божественото въ човѣка пъкъ се поучава отъ него. Тъй щото, невъзможно е Богъ да жали, да скърби, че нѣкой умрѣлъ. Човѣкъ трѣбва да страда! Безъ страдания той не е човѣкъ. Единственото нѣщо, което отличава човѣка отъ другитѣ животни, е че той страда морално. Животнитѣ страдатъ само физически, а хората — и физически, и морално. Страданията сѫ необходими за човѣка, като условие за пробуждане на тѣхното, съзнание.

Сегашниятъ човѣкъ е повече отрицателенъ, отколкото положителенъ. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човѣкъ живѣе повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавитѣ дрехи, ще видите, какъ ще се зарадва, но радостьта му не е трайна. Следъ четири-петь деня то вече не е доволно отъ дрехитѣ си — нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостьта му е била физическа, и като такава —- временна. Въ страданията си, човѣкъ се е повдигналъ малко по-високо — той страда и морално. Обаче, тѣзи две величини — радость и скръбь, трѣбва да се приравнятъ. Какъ се приравняватъ величинитѣ? Човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ, методъ, какъ да приравни страданието съ скръбьта, а после — какъ да се примири съ страданието. Понеже хората познаватъ страданията по-дълбоко отъ радоститѣ, затова искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Въ това отношение, хората сѫ щедри въ страданията, лесно се отказватъ отъ тѣхъ. Обаче, като дойдатъ до радоститѣ, тамъ ставать скържави, не ги даватъ лесно. Въ това, именно, се крие нещастието на съвременнитѣ хора. Да се приравнятъ радоститѣ съ скърбитѣ, това подразбира, че хората сѫ дошли до положение да се отрекатъ и отъ радоститѣ си тъй, както и отъ скърбитѣ и страданията си. Ако отидете при нѣкой, който живѣе физически, и поискате да ви даде скръбьта си, той ще се поусмихне и ще каже: Заповѣдайте! Ако поискате радостьта му, той ще каже: Едва дойде една радость въ живота ми, и вие идвате да я вземете. Не давамъ радостьта си, — Това е неразбиране. Вие сте щедри къмъ страданията и скърбитѣ си, давате ги при първо поискване отъ страна на кого и да е, и това се дължи на неразбиране. Вие не знаете, какво хубаво нѣщо се крие въ скърбитѣ и страданата. Обаче, не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носятъ въ себе си. Като направите още една стѫпка въ страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие въ него, а едновременно съ това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постѫпиха Апостолитѣ, когато ги биха на Петдесетницата. Следъ като получи три пѫти по 39 удара, Апостолъ Павелъ каза: „Ако има нѣщо, съ което мога да се похваля, това сѫ моитѣ страдания, а не радоститѣ ми". Сега и на васъ остава да направите още една стѫпка въ страданията, да влѣзете по-навѫтре, да разрешите задачата на страданията. Щомъ разрешите тази задача, ще влѣзете въ нова фаза на живота, дето знаменателитѣ на скръбьта и на радостьта сѫ изравнени.

Страданията не сѫ нищо друго, освенъ особенъ родъ музика. Всичко въ природата е музика. Следователно, споредъ функциитѣ, които извършватъ органитѣ въ човѣшкото тѣло, и тѣ се опредѣлятъ като музикални тонове. Запримѣръ, сърцето представя тона до, дихателната система — ре, черниятъ дробъ —- ми, бъбрецитѣ — фа, далакътъ — солъ, жлъчката — ла, храносмилателната система — си. Когато дихателната система на човѣка действува музикално въ всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система, нейниятъ тонъ до се измѣня, минава въ другъ тонъ, а това вече създава известна дисхармония въ нѣкой отъ нейнитѣ органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболѣе нѣкой удъ отъ дихателната система, тя трѣбва да запази чистотата и броя на вибрациитѣ на своя тонъ. Човѣшкиятъ организъмъ има и свой специфиченъ ключъ, споредъ който се опредѣлятъ различнитѣ тонове. Този ключъ е въ съгласие съ общия темпъ на природата.

Казвамъ: ако разбирате ключа и тоноветѣ на вашия организъмъ, вие ще можете да си въздействувате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциитѣ на вашитѣ удове въ пълна изправ- ность. Енергиитѣ отъ сърцето минаватъ къмъ черния дробъ. Това показва, че отъ сърцето къмъ черния дробъ има отворенъ пѫть, обаче, отъ черния дробъ къмъ сърцето — нѣма. Ето защо, като знаете това, вие не трѣбва да допущате въ сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дробъ. Който знае и разбира музиката на своя организъмъ, той ще може съ нея да лѣкува нѣкой заболѣли органи. Ако има нѣкаква повреда въ дихателната система, той ще пѣе или свири повече такива пѣсни, въ които често се повтаря тона до. Жлъчката се лѣкува съ тона ла.

Питамъ: какъ бихте изпѣли упражнението: — Божествена Любовь ме озари.

Божествена Любовь душа ми разшири и изпълни сърцето ми съ лѫчи.

Изъ дълбоки глъбини, повдигна духа ми въ висини, на крилетѣ си благословени,

Отъ Божия погледъ озарени; озарени, отъ Божия погледъ озарени.

Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да вложи въ пѣсеньта и душата си, и духа си. Душата и духътъ сѫ гами, които лѣкуватъ. Тѣ измѣнятъ трептенията, повищаватъ ги, а всѣко повишаване на Трептенията се отразява здравословно върху организъма.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

29. Лекция отъ Учителя, държана

на 13 априлъ, 1927 г. София.