Jump to content

1927_04_20 Посоки и възможности


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПОСОКИ И ВЪЗМОЖНОСТИ.

„Богъ царува на небето Бог царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“

Размишления.

Прочете се резюме отъ свободнитѣ теми.

Знанието, което човѣкъ придобива, трѣбва да го внесе въ съзнанието си, да не се натрупва, въ ума му като сухи факти. Истинското знание включва само ония нѣща, които иматъ своето мѣсто. Запримѣръ, само онзи камъкъ е цененъ, който намира мѣсто въ градежа на нѣкоя кѫща. Следователно, знание е само онова, което има приложение. Сѫщо така и всѣка опитность, всѣко преживяване трѣбва да бѫде разбрано. Преживяванията иматъ дае страни: приятна и неприятна. Разликата въ преживяванията седи въ това, че нѣкой пѫть преживяванията започватъ съ приятно състояние, а саършватъ съ неприятно; нѣкой пѫть обратно: започватъ съ неприятно, а свършватъ съ приятно. Питамъ: кой законъ регулира тия състояния? Коя е причината, за едно преживяване започва съ приятность и свършва и съ неприятность, а друго започва съ неприятность и свършва съ приятность? Сѫщитѣ смѣни въ състоянията се забелязватъ и въ разбирането. ; Нѣкой казва: Разбрахъ тази работа. Обаче, къмъ края дохожда до неразбиране.

Другъ пъкъ започва една работа съ неразбиране, а свършва съ разбиране. И при преживяванията, и при разбиранията, човѣкъ казва: Излъгахъ се! Питамъ: какъ е възможно да разбира човѣкъ нѣщата и да се излъгва? Това показва, че и при разбирането, и при неразбирането човѣкъ прави грѣшки. Тѣзи грѣшки, именно, създаватъ приятнитѣ и неприятнитѣ състояния въ преживяванията. Но има и трети видъ преживявания, които започватъ тихо, спокойно и така свършватъ. По-право тѣ започватъ, безъ да свършватъ. Тѣзи преживявания се наричатъ безкрайни; тѣ иматъ начало, нѣматъ край. Приятнитѣ състояния се дължатъ на нѣкаква придобивка. И забележете, когато роди дете, майката cе радва. Защо? Придобила е нѣщо. Детето носи животъ въ себе си за слава Божия. Детето носи сила въ себе си за своето повдигане. Детето носи блага, радость за родителитѣ си и за своитѣ ближни. Когато майката роди дете, което не носи въ себе си животъ за слава Божия, нито сили за своето повдигане, нито радость за ближнитѣ си, всички скърбятъ. Защо? Това дете е бедно, и трѣбва много капитали да отидатъ следъ него напразно. Ако е духовна, майката ще вѣрва, че тия усилия и срѣдства, които се изразходвате за това дете, въ бѫдеще ще дадатъ резултати; ако не е духовна, ако не вѣрва въ Бога, и нейниятъ животъ, и този на детето, ще бѫде тежъкъ.

Сега, отъ всички се изисква работа, да не чакате на готово, както мнозина правятъ. Може ли човѣкъ да жъне безъ да сѣе? Наистина, Христосъ казваше на своитѣ последователи, не преди тѣхъ други сѫ сѣли, други сѫ се мѫчили, а тѣ ще влѣзатъ на готово въ тѣхния трудъ, но това сѫ изключителни положения. Когато имате придобивки въ работата си, вие изпитвате приятность, която се отразява въ слънчевия вѫзелъ, или, както нѣкой наричатъ това мѣсто, „подъ лъжичката.“ Когато се вслушва въ този приятенъ трепетъ, човѣкъ може да опредѣли, дали дадена работа, която започва, ще се свърши съ успѣхъ, или не. Който се гнѣви пъкъ, и той изпитва нѣкакъвъ трепетъ, но не подъ лъжичката. Въ края на краищата, гнѣвътъ ще предизвика известно стомашно разстройство. На какво се дължи това разстройство? То се дължи на факта, че часть отъ енергията, която трѣбваше да се употрѣби за храносмилането, се изразходва при гнѣва. Вследствие на това, храната не може добре да се смила. Не само гнѣвътъ, но всѣко отрицателно чувство въ човѣка е въ състояние да предизвика стомашно разстройство. Уплахата, малодушието, неуспѣхътъ сѫщо създаватъ разстройство въ организъма. Запримѣръ, нѣкой иска да стане ученъ, но не успѣва. Другъ иска да стане великъ музикантъ, пакъ не успѣва. Защо? Защото тѣ искатъ да постигнатъ велики работи въ кѫсо време. Който скѫсява времето, той не разбира живота. Великитѣ прояви изискватъ голѣмъ периодъ отъ време. Когато поставите нѣкаква велика идея въ ума си, не мислете за времето. Когато преследвате нѣкакъвъ идеалъ, не туряйте опредѣленъ срокъ за постигането му. Ако поставите нѣкакъвъ срокъ, години, месеци или дни, за постигане на своитѣ идеали, вие и себе си ще спънете, и своитѣ ближни. За да не се спъвате, вложете идеята въ душата си и за времето не мислете. Времето нищо не опредѣля, то само хроникира нѣщата. Време сѫществува само за нѣща, които сѫ се сбѫднали. За нѣща, които още не сѫ станали, никакво време не сѫществува.

Нѣкой се радва и казва: Ще гледамъ да задържа радостьта си цѣлъ месецъ. — Отде дойде това желание? Може да се продължи радостьта цѣлъ месецъ, но следъ това ще дойдатъ такива скърби и страдания, каквито въ живота си не сте изпитвали. Понѣкога радостьта трае само половинъ секунда, но отражението и продължава дълго време. Често въ живота на човѣка идватъ радости, преди той да е получилъ нѣщо. Такива, радости винаги свършватъ съ разочарование. Нѣкой получава отъ чичо си въ Америка писмо, че му изпраща десеть хиляди долари. Той се радва, пѣе, скача, очаква паритѣ. Минаватъ день, два, три, единъ месецъ, и той получава отъ чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари; затова не може да ги прати. Веднага радостьта се смѣня съ скръбь, и разочарованието иде.

Човѣкъ трѣбва да се изпитва, да наблюдава желанията си, да ги проучава. Напримѣръ, нѣкой желания иматъ една посока на движение, а две възможности; други желания иматъ две посоки на движение, а четири възможности; трети желания иматъ три посоки на движение, а шесть възможности и т. н. Желанията въ човѣка и тѣхнитѣ възможности се опредѣлятъ отъ законитѣ на съзнанието. Тъй щото, задачата на ученика е да изучава своитѣ мисли, чувства и желания, за да види, каква е тѣхната посока на движение ; после, да изчисли, колко посоки на движение иматъ тѣ и колко възможности за тѣхното постигане.

OOK_6_30_1.JPG

Представете си, че имате желанието А, съ една посока на движение, а съ две възможности. Посоката на движението е AБ, а дветѣ възможности сѫ БС и CД. Следователно, при всѣко свое желание, човѣкъ първо трѣбва да опредѣли посоката на неговото движение, а после — възможноститѣ за постигането му. Линиитѣ БС и CД сѫществуватъ въ съзнанието на човѣка като разумни сѫщества. Значи, състоянията, които преживявате, сѫ пѫтища, по които трѣбва да минете. Тѣзи пѫтища се чъртаятъ отъ разумни сѫщества, които сѫ отъ различни категории. И тогава, каквато посока и да вземете, вие не сте сами. Въ тази посока се движатъ хиляди сѫщества, които иматъ сѫщия стремежъ като вашия. Тѣзи сѫщества упражняватъ влияние върху съзнанието ви, както и вие върху тѣхното. Този законъ е вѣренъ и при физическитѣ, и при духовнитѣ желания на човѣка. Като знае това, ученикътъ трѣбва да опредѣли, каква часть отъ стремежа на мислитѣ, чувствата и желанията принадлежи на неговото съзнание и каква — на съзнанието на други сѫщества, които вървятъ заедно съ него въ пѫтя. Запримѣръ, ако музикалното чувство бѣше добре развито въ всинца ви, вие щѣхте да пѣете съ голѣмо вдъхновение. Понеже всички не сте еднакво музикални, безъ да искате, т. е. несъзнателно, се спъвате едни други. Защо ? Не можете да създадете музикална атмосфера помежду си. Сѫщиять законъ се отнася и до желанията. За да се постигне нѣкакво желание, необходима е благоприятна за него срѣда. Човѣкъ самъ може да бѫде и срѣда, и условие за своитѣ стремежи. Когато е срѣда за своитѣ желания, човѣкъ непременно ще бѫде тъпканъ, както се тъпче земята, която е срѣда за растенията. И наистина, растенията сѫ недоволни отъ земята ; тѣ черпятъ отъ нея, безъ да и благодарятъ. Обаче, когато отгоре дойде влагата и пои растенията, тѣ и благодарятъ. Влагата е условие за растенията. Тѣ не искатъ да знаятъ за земята, но очакватъ дъжда съ трепетъ, съ притаено дихание, и му благодарятъ.

И хората постѫпватъ по сѫщия начинъ: къмъ срѣдата си тѣ се отнасятъ невнимателно и съ неблагодарность, а къмъ условията сѫ внимателни. Бащата и майката сѫ срѣда за децата си, но колкото и да сѫ добри, децата имъ сѫ невнимателни къмъ тѣхъ. Дойде ли въпросъ до нѣкое условие, до нѣкой тѣхенъ приятель, или приятелка, тѣ всѣкога ги приематъ съ трепетъ, очакватъ нѣщо отъ тѣхъ. Бащата харчи за сина си сто хиляди лева годишно, да следва въ странство, но синътъ не написва на баща си нито едно благодарително писмо. Обаче, нѣкой неговъ приятель му купилъ единъ билетъ отъ сто лева за театъръ, и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечерь, която прекарали заедно. Защо синътъ постѫпва по два различни начина ? Защото бащата е срѣда, а приятельтъ — условие. Ако приятельтъ ви започне да се грижи за васъ, като баща, т. е. отъ условие стане срѣда — вие ще престанете да му благодарите, да бѫдете внимателни къмъ него. Ето защо, пазете се да не правите нѣщата обикновени. Щомъ веднъжъ опитате едно желание, втори пѫть не го опитвайте. Пазете се да не стане това желание срѣда за васъ и да изгубите къмъ него вниманието си. Щомъ желанията губятъ своя свещенъ трепетъ, тѣ ставатъ срѣда за човѣка, въ която се раждатъ редъ неприятности.

Сега, вѣрвамъ, че сте разбрали тази идея, но трѣбва да мислите върху нея. Нѣкои хора не могатъ да мислятъ, понеже мозъкътъ имъ е обвитъ съ единъ пластъ отъ утайки. Тѣ трѣбва усилено да мислятъ, да се създаде голѣмо налѣгане, голѣмо напрежение въ мозъка, което да пропука това наслояване. Това наслояване предизвиква стѣгане, неразположение въ главата, а оттамъ и тъмнина въ съзнанието. Ще мислите усилено, докато разработите мозъка си. Този пластъ прѣчи на човѣка да се моли, и той казва : Днесъ нѣмамъ вдъхновение за молитва. — Нѣма защо да чакате вдъхновение, но ще вземете чука и длетото, ще седнете предъ камъка и ще започнете да чукате: днесъ ще чукате, утре ще чукате, докато най-после разбиете този пластъ. Щомъ разбиете този пластъ, ще се отвори пѫть за външния свѣтъ. Ще вземете една трѫба, ще съедините мозъка си съ външния свѣтъ, отдето ще приемате свѣтлина. Отъ този свѣтъ ще нахлуе въ мозъка ви такава енергия, такава свѣтлина, която ще може да превърне желѣзото въ злато. Ученитѣ сѫ започнали вече да приематъ тази свѣтлина. Сега и на васъ предстои такава работа : да пробиете този пластъ, за да нахлуе външната свѣтлина въ него. Който веднъжъ само се е докосвалъ до този пластъ, той знае, какво нѣщо е нещастието, какво — недоволството. Въ Писанието е казано: „Който победи, той спасенъ ще бѫде.“ Тази победа подразбира пробиване на този пластъ въ мозъка. Ако не можете да го пробиете, и следъ смъртьта си пакъ ще се намѣрите въ сѫщата черупка. Ако не го пробиете, и въ живота, и въ смъртьта да сте, ще се задушите. Пробиете ли го, вие cтe извънъ смъртьта, извънъ ограничителнитѣ условия. Ако сами не пробиете този пластъ, ще дойдатъ нѣкои приятели да ви помогнатъ, но ще задържатъ енергията за себе си. Законътъ въ Божествения свѣтъ е такъвъ. Плаща се на онзи, който работи, а не на онзи, който не работи.

И тъй, точка А представя желание съ една посока на движение, но съ две възможности. Има желания съ две посоки на движения, но съ четири възможности. Дотукъ ще спра. По-нататъкъ на васъ предстои да пробивате пласта, да направите дупка, да турите трѫба, която да води къмъ външния свѣтъ. Вие трѣбва да пробиете страната БС. Нѣкой казва; Азъ искамъ да живѣя, да стана ученъ, да намѣря Бога, да се свържа съ любовьта, мѫдростьта и истината. Това сѫ редъ желания съ нѣколко посоки на движение и съ нѣколко възможности. Напримѣръ, защо искате да се свържете съ мѫдростьта? Мждростьта носи свѣтлина, която създава въ физическия свѣтъ високитѣ и низкитѣ мѣста. Животътъ създава растенията въ низинитѣ, т. е. въ долинитѣ. Истината пъкъ дава насока, направление, въ което всички живи сѫщества трѣбва да се движатъ. Ученикътъ трѣбва да размишлява върху въпроса, по кой начинъ може да придобие известни възможности.

Казвате: За да се реализира нѣщо, изисква се вѣра. Каква трѣбва да бѫде тази вѣра ? Единъ баптиски проповѣдникъ говорилъ на слушателитѣ си върху стиха, че съ вѣра и гори могатъ да се мѣстятъ. Той толкова се въодушевилъ отъ своята проповѣдь, че си помислилъ: Вънъ, предъ вратата, седи единъ слѣпъ човѣкъ. Като излѣза, ще му кажа: „Въ името на Господа Исуса Христа прогледай !“ Тъкмо се засилилъ къмъ него, но из- веднъжъ се усъмнилъ, спрѣлъ се и казалъ: Ами, ако кажа това и слѣпиятъ не прогледа ? Той проявилъ едно желание, далъ му една насока, и трѣбвало да очаква две възможности : слѣпиятъ или ще прогледа, или нѣма да прогледа. Неговата вѣра щѣше да реши положението, но понеже се усъмнилъ, той изгубилъ първата възможность. Значи, слѣпиятъ нѣмаше да прогледа. Това може да се сравни съ положението, когато нѣкой турчинъ си служи съ чакмаклия пушка. Той цъка, цъка съ тази пушка, но тя или хваща, или не хваща. Казвамъ: понѣкога желанията на човѣка сѫ подобни на такава чакмаклия пушка. Туришъ ги въ тази пушка, цъкашъ единъ, два, три и повече пѫти, но не хваща, не може да изгърми. Защо? Влажни сѫ тия желания, както барутътъ се овлажнява. Какво трѣбва да направишъ? Ще из- вадишъ рога си, ще туришъ въ него сухъ барутъ и ще го запалишъ. Въ модернитѣ пушки нѣма такива изненади. Рѣдко се случава нѣкой патронъ да не хване. Ако единъ патронъ не хване, въ пушката става обратно движение, което изтегля този патронъ настрана и на негово мѣсто дохожда другъ. Ако и вториятъ не хване, дохожда трети, докато най-после единъ патронъ хване. Обаче, това рѣдко се случава. Ако се случи да хване, смѣната на куршумитѣ става много бързо, та не се губи време, както бѣше съ турскитѣ пушки.

Казвамъ: по-добре е човѣкъ да има една идея, изработена отъ самия него, отколкото да има много идеи, на готово дадени. Когато самъ изработи идеята си, той ще разбере процеса на нейното развитие. За желанията пъкъ човѣкъ трѣбва да знае пѫтя, посоката, по която тѣ се движатъ Ако се движатъ въ една посока, ще иматъ две възможности. А когато желанието има две възможности, то непременно може да се реализира. Споредъ васъ, какви могатъ да бѫдатъ тѣзи две възможности? Този въпросъ ще оставя на васъ, като задача, като ребусъ, вие сами да го разрешите. Щомъ се натъкнете на желание съ повече възможности, вие се намирате вече предъ изкушението. Тамъ трѣбва да бѫдете много внимателни.

Една отъ задачитѣ на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види, какви промѣни ставатъ въ него. Наблюдавайте, каква е свѣтлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния, свѣтлината на съзнанието е различна, Запримѣръ, ако мислите за нѣкой добъръ човѣкъ и се свържете съ него, въ съзнанието и въ ума ви ще се яви свѣтлина, а въ сърцето — топлина. Ако мислите за нѣкой лошъ човѣкъ и се свържете съ него, свѣтлината въ ума и въ съзнанието ви започва постепенно да се намалява ; сѫщо така и въ сърцето настава известно охлаждане. Следователно, безъ да съзнавате, какви последствия ще иматъ връзкитѣ ви съ хората, вие се свързвате съ тѣхъ и, като резултатъ на това, въ съзнанието ви настава или мракъ, или свѣтлина. Обаче, дойдете ли до връзка съ Бога, въ съзнанието ви се явява непреривна свѣтлина, а въ душата ви — дълбокъ миръ. Дойдете ли до връзка съ ангелитѣ, пакъ ще се изпълните съ свѣтли мисли и възвишени чувства. Ако пъкъ се свържете съ хора отъ различни краища на свѣта, ще преживѣете съответни на тѣхъ мисли и чувства. И най-после, ако изпаднете въ свѣта на животнитѣ, и тѣ ще укажатъ известно влияние върху васъ. Вие трѣбва да изучавате всички тия състояния и промѣни въ съзнанието, независимо това, дали ги желаете, или не. Вие неизбѣжно ще минете презъ тѣзи крѫгове на съзнанието, които пъкъ криятъ за васъ известни възможности. Докато човѣкъ е на земята, и той ще влияе на другитѣ съзнания, но и тѣ ще му влияятъ. Той ще се намира подъ влиянието на срѣдата и на условията на животнитѣ, на растенията и на хората. Това, обаче, сѫ задачи, върху които той трѣбва да работи. За да реши тия задачи правилно, човѣкъ трѣбва да се моли. Въ това отношение, молитвата е работа на човѣка върху себе си. Молитвата подразбира вѫтрешна връзка съ Божествения свѣтъ.

Казано е въ Писанието: „Свързвайте се всѣкога съ възвишения свѣтъ!“ Това показва, че за когото мислишъ, съ него ще се свърѫешъ. Каквато мисъль, каквото чувство или желание подържате въ себе си, съ тѣхъ ще се свържете. Често нѣкоя мисъль или чувство може да направи човѣка робъ. Понеже човѣкъ е създалъ тази мисъль, той може да се освободи отъ нея. Мислитѣ, които хората създаватъ, сѫ живи форми, и вървятъ следъ тѣхъ, влияятъ имъ въ добъръ или въ лошъ смисълъ. Дето отиде човѣкъ, тия мисли навсѣкѫде го преследватъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „idee fixe“, които хората сами създаватъ, и сами трѣбва да се освободятъ отъ тѣхъ. Нѣкой казва: Хората не ме обичатъ. — Това е идея фиксъ. — Азъ съмъ нещастенъ човѣкъ. — Това е идея фиксъ. — Азъ не съмъ даровитъ. — Това е идея фиксъ. Даровитъ е онзи, който, като се впрегне на работа, по десеть пѫти на день се изпотява. Който иска да развие въ себе си нѣкоя дарба, или нѣкой талантъ, той трѣбва да работи. Дарбитѣ, талантитѣ се придобивате съ усилия, съ работа; тѣ не се давате на готово. Ако бѣше лесно хората да станатъ ангели, всички щѣха да имате ангелски крила. Не е лесно човѣкъ да стане ангелъ!

Вие чели ли сте живота на Едисона, да видите, презъ какви мѫчнотии и страдания, презъ какви перипетии е миналъ, за да достигне копнежитѣ и идеалитѣ на своя умъ и на своята душа? Колко пѫти той е билъ изхвърлянъ отъ вагонитѣ навънъ! Въпрѣки всичко това, той е употрѣбидъ голѣмъ трудъ и постоянство, приложилъ е силна воля въ работата си, но е постигналъ нѣщо. Съ концентриране на мисъльта си, той е постигналъ онова, което е било стремежъ на неговия умъ. Въ концентрирането си Едисонъ е до- хождалъ до забрава. По този случай разправятъ единъ анекдотъ за него. Въ деня на сватбата си той се е заелъ съ решаването на една задача, и толкова се увлѣкълъ въ нея, та забравилъ, че се жени. Трѣбвало да дойдатъ хора, да го дигнатъ отъ стола, да му напомнятъ, че днесъ е деньтъ на неговата сватба. За Едисона тази задача е била по- интересна отъ женитбата му. И вие трѣбва да бѫдете така концентрирани, когато искате да постигнете нѣкаква велика идея. Дойдете ли до доброто, трѣбва да концентрирате мисъльта си къмъ него така, че да забравите всѣкаква женитба.

Сега, изпѣйте упражнението : „Вѣра свѣтла, вѣра силна, тя крепи духа, що животътъ носи." Вие лесно запомнихте това упражнение, защото седи близо до васъ. Всѣко нѣщо, което лесно се възприема, лесно се запомня. Като пѣете, вие трѣбва да различавате тактъ отъ ритъмъ. Единъ ритъмъ се различава отъ другъ, вълнитѣ имъ сѫ различни. За да пѣе добре, човѣкъ трѣбва да има търпение. Търпението се култивира въ страданията. Страдашъ, че имашъ нѣкакъвъ дефектъ. Ще работишъ върху този дефектъ, докато го изправишъ. Въ изправянето на дефекта пъкъ, ще развивашъ търпение.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

30. Лекция отъ Учителя, държана

на 20 априлъ, 1927 г. София

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...