1927_04_06 Начъртаниятъ планъ

[Ани]

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

НАЧЪРТАНИЯТЪ ПЛАНЪ.

„Богъ царува на небето - Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено Името Му“

Размишление.

Четоха се свободнитѣ теми.

Често съвременнитѣ хора се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така ? Питамъ: споредъ васъ, като ученици, какъ трѣбваше да се създаде свѣтътъ? Или, кажете поне, какъ трѣбваше да бѫде създаденъ вашиятъ свѣтъ? Когато хората казватъ, че свѣтътъ не е съз- даденъ, както трѣбва, това подразбира, че въ свѣта, въ който тѣ живѣятъ, има нѣщо дисхармонично, нѣщо, което тѣ не желаятъ. Запримѣръ, въ една приказка се разправя, какъ земедѣлцитѣ молили Бога да имъ изпрати дъждъ, а керемидчиитѣ молили за сухо време. Ако Богъ послуша земедѣлцитѣ, керемидчиитѣ ще бѫдатъ недоволни; ако послуша керемидчиитѣ, земедѣлцитѣ ще бѫдатъ недоволни. Тогава Господъ имъ казалъ: Влѣзте въ споразумение помежду си, и азъ ще ви изпратя такова време, каквото искате. Следователно, ако хората днесъ сѫ недоволни отъ външнитѣ условия на живота, това се дължи на самитѣ тѣхъ. Тѣ сѫ се раздѣлили помежду си, по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което въ живота имъ сѫществува голѣмо разнообразие. Всѣка мисъль, която прониква въ ума на човѣка, и всѣко чувство, което прониква въ сърцето му, представя специални занятия. Нѣкой иска да си поиграе малко. — Това е едно занятие. И акробатътъ играе по вѫже, скача, хвърля се отъ една паралелка на друга — занятие е това. Съ него той изкарва прехраната си.

 Тъй като, всѣка мисъл всѣко чувство представятъ известни форми, които указватъ такова влияние върху човѣка, както и неговото занятие.

Ако се обърнете къмъ миналото на човѣка, да проучите образуването на формитѣ на мисъльта, ще видите, колко време се е иждивило, докато мислитѣ се оформятъ. Днесъ Провидението използува тия мисли, като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добритѣ гърнета запазва, а лошитѣ счупва и отново обработва, както грънчарътъ постъпва съ счупенитѣ и изкривени грънци. Много мисъль-форми не могатъ да влѣзатъ въ работа, но въпрѣки това се плаща данъкъ да тѣхъ. Искате да реализирате нѣкоя мисъль, но ме можете. Щомъ не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. Въ случая, мѫката ви се дължи не на мисъльта, а на данъка, който трѣбва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да извикате въ ума си всички добри, положителни мисли, които сѫ впрегнати на работа. Тия мисли иматъ приложение въ животa и даватъ приходъ. Лошитѣ, отрицателнитѣ мисли, като счупенитѣ гърнета, нѣматъ приложение въ живота, обаче, трупате данъци, които трѣбва да се плащатъ. Въпрѣки това, всички мисли, които минаватъ презъ ума на човѣка, били тѣ положителни, или отрицателни, сѫ на мѣстото си. До кога? Докато човѣкъ завърши своето развитие. Днесъ той е въ положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате нѣкой човѣкъ работи, учи, иска ученъ да стане. Въ миналото той е билъ ученъ, но всичко е забравилъ, и сега отново трѣбва да учи; да придобива знания.

Казвате: Това е противоречие. — Едно трѣбва да знаете: красотата на живота седи въ противоречията. Тѣ подтикватъ ума къмъ мисъль. Противоречия сѫществуватъ и на небето. Иначе, какъ ще си обясните положението на Люцифера? Макаръ и на небето, и той се натъкна на нѣкакво противоречие, вследствие на което влѣзе въ стълкновение съ великия порядъкъ въ живота. Богословитѣ обясняватъ причината за това по единъ начинъ; окултиститѣ по другъ начинъ. Обаче, нито еднитѣ, нито другитѣ сѫ могли да се домогнатъ до истината. Причината за падането на Люциферъ за вѣчни врѣмена ще остане една отъ великитѣ тайни. Никой досега не е обяснилъ и нѣма да обясни, какъ и защо сѫ произлѣли злото и доброто. Хората могатъ да си съставятъ теории, колкото искате, но тѣзи теории още не представятъ истината. На всѣки щастливъ ангелъ въ небето отговаря по единъ нещастенъ ангелъ въ ада.

Ако по нѣкакъвъ начинъ изчезне ангелътъ отъ ада моментално ще изчезне и този въ небето. И обратно: ако изчезне ангелътъ отъ небето; ще изчезне и този въ ада. Тѣ сѫ свързани единъ съ другъ. Възъ основа на този законъ, на всѣки добъръ човѣкъ отговаря единъ лошъ. И на всѣки лошъ човѣкъ отговаря единъ добъръ.

Но да оставимъ този въпросъ настрана. Той е костеливъ орѣхъ, достѫпенъ само за умоветѣ на велики философи. Ако обикновениятъ човѣкъ се занимава съ този въпросъ, умътъ му ще се обърне. Но все пакъ, добре е понѣкога човѣкъ да се позанимава и съ отрицателната страна на живота. Когато нѣкой е много недоволенъ отъ живота, нека се спре върху отрицателната му страна. Нека види, какво пишатъ и говорятъ философитѣ по тѣзи въпроси. Това ще му послужи като методъ за лѣкуване.

Мнозина се запитватъ за смисъла на живота. По този въпросъ сѫ дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно отъ тѣхъ не го разрешава. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота се заключава въ това, да живѣемъ. Да, до известна степень може да се приеме, че е така, но какъ ще си обясните, защо, като живѣете, остарявате, губите силитѣ си, губите паметьта си? Правилно е, като живѣете, да не губите силитѣ си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, крито до  дълбока старость запазватъ всичко онова, което въ младицитѣ си носять. Обаче, повечето хора се  обезвѣряватъ,  отслабватъ, изгубватъ любовьта си и изпадатъ въ пълно разочарование. Докато сѫ млади, докато сѫ здрави, тѣ мислятъ, че обичатъ Бога, обаче, нѣкаква малка причина отвънъ е въ състояние да ги събори. Тѣ сѫ като малкитѣ деца. Щомъ паднатъ на пѫтя, тѣ започватъ да плачатъ, обезсърдчаватъ се, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да ги утеши. Ставате сутринь бодри, весели, доволни. Обаче, мине нѣкаква мисъль презъ ума ви, и до вечерьта вие сте въ друго разположение: отпадате духомъ, обезсърдчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъль е дяволскиятъ трънъ, който е влѣзълъ въ ума ви. Изхвърлете тѣзи мисъли навънъ — нищо повече.

Сега, като говоримъ за доброто, подразбираме дѣлата на ангелитѣ, които живѣятъ за ближнитѣ си. Като говоримъ за злото, подразбираме сѫщества, които живѣятъ за себе ри. Когато говоримъ за боговетѣ на ада, подразбираме онѣзи сѫщества, които сѫ станали причина за идването на смъртьта. Когато говоримъ за Бога, подразбираме Онзи, Който е станалъ причина да се прояви живота. И наистина, когато Богъ каза на Адамъ и Ева да не ядатъ плодове отъ дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: ако служите на земнитѣ богове, на боговетѣ отъ ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живѣете. Който мисли, че може да служи на дявола и да живѣе, той е на кривъ пѫть. Той ще изпита всички нещастия и страдания въ живота, и въ края на краищата, ще умре. Дяволътъ ще вземе всичкитѣ му придобивки, всичкитѣ му добрини, а въ замѣна на това ще му остави злинитѣ си. Така постѫпва циганинътъ съ циганката. Той ще я изпрати да проси, и тя цѣлъ день ще ходи отъ кѫща въ кѫща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата, и каквото събере, ще го занесе дома си. Циганинътъ ще и вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие, и отгоре на това ще я прати пакъ да проси. На другия день циганката пакъ взима дисагитѣ на гърба си, една прѫчка въ рѫката си да се пази отъ кучетата, и тръгва да проси. Като и дотегне това положение, циганката казва: Не зная, какво да правя. — Нѣма какво да мислишъ. Хвърли дисагитѣ отъ гърба си, хвърли прѫчката отъ рѫката си и престани да просишъ. Започни да работишъ, да служишъ на Бога, за да живѣешъ. Дяволътъ е създалъ положението на циганитѣ, на раз- бойницитѣ, на крадцитѣ, на лъжцитѣ. Какъ. ги е направилъ такива ? Като ги е хранилъ съ съответна храна. Това, което Богъ е направилъ, коренно се различава отъ онова, което дяволътъ е направилъ. Ако сѫщата идея предадемъ въ научна форма, ще кажемъ: Великана еволюция на живота, съ ония потайни сили въ нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човѣка, коренно се различава отъ онѣзи субстанциални, есенциални сили, които работятъ въ низкитѣ области на материята.

Казвате Това сѫ философски работи. — Философски работи сѫ, но сѫ хубави. Философитѣ сѫ умни хора. Тѣ, съзнателно скриватъ своята мисълъ въ научна форма, за да се разбере само отъ хора, които  могатъ да се ползуватъ отъ нея. Много въпроси сѫ добре изяснени отъ философитѣ. Тѣ искатъ да покажатъ на хората, че трѣбва да се мисли. Безъ да мисли много, нѣкой казва: Човѣкъ е роденъ да страда. - Не е така. Другъ казва: Човѣкъ е роденъ да бѫде щастливъ. — И това не е така. Това сѫ вметнати изречения въ живота на човѣка. Споредъ мене, човѣкъ се е родилъ, за да живѣе. Че нѣкой билъ щастливъ въ живота си, а другъ — нещастенъ, това е другъ въпросъ. Има хиляди начини, по които задачитѣ на живота могатъ да се разрешатъ. Щастието не е единствениятъ начинъ, по който задачитѣ на живота могатъ да се разрешатъ. И животнитѣ могатъ да иматъ блага въ живота си; и тѣ могатъ да бѫдатъ щастливи, безъ, обаче, да разрешатъ задачитѣ на своя животъ.

Следователно, нито щастието, нито блатата разрешаватъ мѫчнотиитѣ и задачитѣ въ живота. Запримѣръ, и пчелитѣ могатъ да си устроятъ концертъ, както хората си устройватъ. Влизали ли сте въ нѣкой кошеръ, да видите, какъ живѣятъ пчелитѣ? И пчелитѣ, като хората, се радватъ на живота. Единъ день гледамъ предъ единъ отъ нашитѣ кошери, въ едно гърне съ вода, удавени около 20—30 пчели. Взехъ една отъ тѣхъ, дух- нахъ и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взехъ втора, трета, съживихъ ги по сѫщия начинъ. Разглеждахъ ги подъ лупа и забелязахъ, че тия, които можаха да се съ- живятъ, не бѣха окончателно скѫсали съ живота. Имаше нѣкакъвъ бавенъ пулсъ въ тѣхъ. Само две-три пчели не можаха да се съживятъ. Въ онѣзи, които се съживиха, се забелязваше особена радость ; тѣ се радваха на живота. Ако не бѣхъ ги забелязалъ на време, тѣ щѣха да умратъ. Значи, и човѣкъ може по сѫщия начинъ да възкръсне — отъ насъ зависи. Затова, именно, Христосъ е казалъ на ученицитѣ: „И по-голѣми чудеса ще правите отъ тѣзи.“ Какъ ще възкръсите човѣка ? Ще го турите съ гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постѫпите по сѫщия начинъ: ще я турите на рѫката си, съ коремчето нагоре, и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата и сѫ били разперени, животътъ е изчезналъ отъ нея, тя не може да се съживи. Обаче, ако крилцата и сѫ близо до тѣлото, животътъ е още въ нея, и вие ще можете да я съживите. Щомъ започнете една работа, не се съмнявайте въ успѣха и. Ако имате вѣра, и мъртвиятъ ще възкръсите; ако се съмнявате, и живиятъ ще умъртвите.

Казвамъ: всички се нуждаете отъ положителна вѣра. Правете малки опити и не се обезсърдчавайте. Една пчела всѣки може да възкръси. Който може да възкръси пчела, той ще може да възкръси и човѣкъ. Обаче, вѣра се изисква. Тази вѣра трѣбва да бѫде подкрепена чрезъ опити. Безъ опити, вие ще дойдете до механическо разбиране на нѣщата. Мнозина очакватъ да получатъ блага по механически, по външенъ начинъ. Като дойдатъ до себе си, тѣ сѫ снизходителни, но щомъ дойдатъ до другитѣ, веднага ставатъ взискателни и започватъ да изискватъ отъ тѣхъ повече, отколкото могатъ да имъ дадатъ. На другитѣ хора тѣ казватъ: вие трѣбва, да работите; вие трѣбва да покажете високъ моралъ. Значи, това, което тѣ сами нѣматъ, отъ другитѣ го изискватъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ и къмъ другитѣ поне толкова снизходителни, колкото къмъ себе си. Лесно е човѣкъ да съзнава, че трѣбва да бѫде съвършенъ, но мѫчно постига това съвършенство. Запримѣръ, нѣкой вижда единъ красивъ почеркъ, и той иска да пише така. Взима перото, пише, но почеркътъ не излиза красивъ. Защо? Желание има човѣкътъ, разбиране има, но практика нѣма. Дълго време трѣбва да пише той, да се упражнява, докато почеркътъ му стане красивъ, и докато животътъ му достигне съвършенство.

И тъй, за да достигне съвършенство, човѣкъ трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Божественото начало работи въ всички хора, и следъ време тѣ ще бѫдатъ въ състояние да Го проявятъ. Ето защо, вие не трѣбва да се обезсърдчавате. Като слушамъ темитѣ ви, намирамъ, че мнозина иматъ добри разбирания, правилно разсѫждаватъ, но приложение нѣматъ. Всѣки трѣбва да прилага дотолкова, доколкото може, но непременно да прилага. Ако искате да успѣвате, пазете следното правило: всѣкога въ ума си дръжте само една мисъль, но тя да бѫде главна, основна мисъль ; въ съзнанието си дръжте само единъ образъ, а не много; въ сърцето си — само една добродетель, и то най-силната, за да може тя да се храни, да расте и да се развива; въ волята си — само единъ недѫгъ или порокъ, за да можете да се освободите отъ него. Не търси своя порокъ въ другитѣ хора, за да не го засилвашъ. Мисли за добритѣ хора, безъ да разчиташъ на тѣхъ. Ако разчиташъ на тѣхъ, ще забравишъ себе си, ще забравишъ, че и самъ можешъ да си помогнешъ. Добриятъ човѣкъ може да помага дотолкова, доколкото може да прилага нѣщата въ живота си. Ангелътъ може да ти помогне дотолкова, колкото ти си способенъ да възприемашъ знанието, което той преподава. Всички трѣбва да спазвате тѣзи принципи, тѣзи правила въ живота си, ако искате да успѣвате.

Другото положение, което трѣбва да имате предъ видъ, е че въ свѣта сѫществува една йерархия, споредъ която всѣки има опредѣлено мѣсто. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, на кое мѣсто се намира. Мѣстото на човѣка зависи отъ неговото развитие. Ако срещнете човѣкъ, по-ученъ отъ васъ, ще го почитате заради учението му. Съ това учение единъ день той ще може да ви помогне. Пѫтувате нѣкѫде, но дойдете до една, дълбока рѣка, която трѣбва да минете. Оглеждате се натукъ-натамъ и виждате единъ лодкарь. Обръщате се къмъ него съ почить и уважение, защото той има лодка и може да ви пренесе на другия брѣгъ на рѣката. Вие ще го почитате заради изкуството му да кара лодка. Той може да не взима пари, но все ще иска нѣкакъвъ пропускъ отъ васъ. Какъвъ пропускъ ще му дадете? Нека това бѫде тема за размишление, защото човѣкъ може да се натъкне на такива случаи въ живота си. Човѣшкото съзнание е представено въ Библията въ форма на жива рѣка, която прелива водитѣ си, вследствие на което въ него често ставатъ приливи и отливи.

Следователно, приливитѣ и отливитѣ въ човѣка показватъ, че съзнанието му се движи, тече, изминава известенъ пѫть. Ученитѣ казвате, че приливитѣ и отливитѣ въ моретата се дължетъ на луната. Да, но задъ луната има друго разумно сѫщество, което рѫководи нейния животъ. Воденичниятъ камъкъ ли мели житото, или разумната рѫка, която го е поставила да се движи и да върши работа? Ще кажете, че безъ водата воденичарятъ самъ нищо не би направилъ. Да, сѫществуването на водата е признакъ за сѫществуването на разуменъ Животъ; сѫществуването на водата е признакъ за сѫществуването на свѣтлина и на любовь. Дето има разумность, тамъ има свѣтлина, тамъ има и любовь. Сѫществуването на доброто и на злото говорятъ за сѫществуването на разумность въ свѣта. За Бога доб- ро и зло не сѫществуватъ, защото Той е впрегналъ на работа и доброто, и злото. Доброто и злото сѫществуватъ само за хората. Обаче, съ дохождането си на земята, всѣки самъ е начърталъ своя пѫть: възходещъ или низхо- дещъ, свѣтълъ или тъменъ, положителенъ или отрицателен. Като казвамъ, че всѣки самъ е начърталъ пѫтя си, разбирамъ, че той е взелъ решение въ себе си, по кой пѫть да върви. Това значи още, че Богъ е начърталъ нашия пѫть, но ние трѣбва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме отъ него. Следователно, щомъ вземете въ рѫката си плана, който Богъ е начърталъ, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всѣки може точно да изпълни този планъ, при условие да има будно съзнание. Ако кажете на нѣкой религиозенъ човѣкъ, че вие сами сте начъртали плана на своя животъ, той ще каже, че не трѣбва да говорите така. Защо? Защото, споредъ него, само Богъ чъртае пѫтищата на хората. Така е, Богъ чъртае, а хората, при будно съзнание, подписватъ, даватъ своето съгласие. Значи, задачата на всички хора на земята е да изпълнятъ този планъ.

Сега, щомъ имате даденъ планъ за работа, трѣбва да се заемете, съ будно съзнание, да реализирате този планъ на земята. Казвате: нима досега сме работили безъ планъ? — Азъ имамъ предъ видъ цѣлокупния планъ — планътъ на общия животъ. Тъй щото, като изпълнява частично своя планъ, всѣки трѣбва да се съобразява съ общия планъ на Битието. Този трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣки човѣкъ. — Не сме ли прогресирали? — Прогресирали сте донѣкѫде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които живата природа да служи. Вие още не сте дошли до положение да владѣете живата природа, да се разговаряте съ нея. Подъ думата „жива природа“ се разбиратъ всички разумни, възвишени сѫщества, които, отъ незапомнени времена, сѫ завършили развитието си. Вие трѣбва да бѫдете въ връзка съ тия сѫщества, защото тѣ ще ви помагатъ въ реализирането на вашия планъ. Единъ день и вие ще станете тѣхни съработници.  Единъ день, заедно съ тѣхъ, ще бѫдете съграждани въ Царството Божие.

Изпѣйте сега упражнението „Давай, давай!“.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

28. Лекция отъ Учителя, държана

на 6 априлъ, 1927 г. София