1927_03_30 Съпротивление, напоръ и стремежъ

[Ани]

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

СЪПРОТИВЛЕНИЕ, НАПОРЪ И

СТРЕМЕЖЪ.

„Богъ царува на небе то; Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Четоха се темитѣ „Защо съмъ недоволенъ“?

За следния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Добре е темитѣ да бѫдатъ по-разнообразни. При това, нека всѣки пише върху тема, която разбира, която му е понятна.

Представете си, че нѣкой ви каже думитѣ: съпротивление, напоръ и стремежъ. Щомъ чуете тѣзи думи, вие веднага ще започнете да мислите, въ какви случаи тѣ се употрѣбяватъ. Запримѣръ, когато поставите вода въ добре затворенъ котелъ и я нагрѣвате до възвиране, тя ще се превърне въ пара и ще се стреми да излѣзе навънъ, но веднага ще срещне съпротивление отъ здравитѣ етери на котела. Значи, котелътъ ще се, съпротивлява на воднитѣ пари. Воднитѣ пари ще укажатъ известенъ напоръ, известно напрежение върху котела, като сѫщевременно ще се стремятъ да намѣрятъ пѫть, да излѣзатъ навънъ. Стремежътъ на воднитѣ пари е да турятъ нѣщо въ движение, да извършатъ нѣкаква работа. Следователно, когато човѣкъ се намира въ трудно положение, това показва, че отвънъ нѣщо му указва известно съпротивление. Той е обвитъ въ нѣщо, което му се съпротивлява. Това нѣщо, вънъ отъ него, е собствената му обвивка. При това външно съпротивление, въ човѣка се явява вѫтрешно напрежение. Това не е нищо друго, освенъ животътъ, който иска да се прояви. Когато животътъ се прояви, съ него заедно иде и разумното начало въ човѣка, което създава стремежъ, потикъ за движение, за работа. Значи, водата, т. е. животътъ въ човѣка трѣбва да се нагорещи, да се превърне въ пара, да създаде въ него вѫтрешенъ напоръ.

И тъй, животътъ на ученика трѣбва да мине презъ огънь, за да пречисти той мислитѣ си. Това пречистване е необходимо за всички ученици, де повече, де по-малко, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Всички не сте на еднаква степень на развитие. Въ това седи красотата на живота. Най-голѣмото нещастие за хората щѣше да бѫде, ако всички бѣха на еднаква степень на развитие. Въ свѣта, въ който живѣете, нѣщата се оценяватъ споредъ мѣстото, което заемате. Единъ листъ отъ нѣкое дърво е по-важенъ отъ единъ сухъ клонъ. Зелениять клонъ пъкъ е по-важенъ отъ хиляди сухи листа. Тъй щото, най- малкото, но здраво желание е по-важно отъ нѣкое голѣмо, но сухо желание. Нѣкой казва: Едно време имахъ силно желание, едно време имахъ силенъ стремежъ, но всичко това изчезна. Защо изчезна ? Де отиде ? Желание, стремежъ, който изчезва, е сухъ листъ, който неизбѣжно ще падне отъ клона на дървото. Когато желанията и стремежитѣ, на човѣка изсъхватъ, това показва, че той е билъ котелъ съ малко вода, която скоро се е изпарила. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Той се намира подъ влиянието на нѣкое разумно сѫщество, което постоянно подклажда неговия огънь и заставя водата изкуствено да ври. Този човѣкъ мисли, че животътъ е неговъ, но щомъ огъньтъ от вънъ изгасне, и животътъ му престава. Когато кипенето, вренето отвѫтре не престава, тогава човѣкъ мисли, че животътъ е неговъ, но щомъ огъньтъ отвънъ изгасне, и животътъ му престава. Когато кипенето, вренето отвѫтре не престава, тогава човѣкъ е свободенъ.

Значи, докато животътъ престава, човѣкъ не е свободенъ; докато стремежитѣ и желанията му преставатъ, той не е свободенъ. Когато едно желание се изпълни на физическия свѣтъ, то вече престава да сѫществува. Въ Божествения свѣтъ, обаче, желанията трѣбва да се задоволяватъ само, но не и да се изпълняватъ. А всѣко задоволяване е времененъ процесъ. Човѣкъ временно задоволява глада си, но следъ това отново огладнява. Следователно, желайте нѣщата да имате начало, но да нѣматъ край. Не се стремете къмъ завършване на нѣщата. Не бързайте да изкажете последната си мисъль. Нѣкой проповѣдникъ раздѣлилъ беседата си на три части: първа, втора и трета, въ която Иска да стигне до върха, да каже последната, заключителната си дума. Какво ще постигне, ако каже последната си дума? Отъ памтивѣка хората все последната си дума сѫ казвали, но и съ това свѣтътъ не се е изправилъ. Кога ще кажете последната си дума ? Когато влѣзете въ Божествения свѣтъ. Последната дума въ човѣшкия животъ е първата дума въ Божествения животъ. Краятъ на човѣшкия животъ е начало на Божествения. Последната дума подразбира най-великата, най-високата дума въ човѣшкия животъ.

Сега, ще напиша една пропорция, образувана отъ буквитѣ А, В, С, Д, които представятъ ума, сърцето, духа и душата на човѣка: А:В=С:Д. Тя е образувана отъ живи, а не отъ мъртви букви, защото въ духовния свѣтъ се работи съ живи единици. Всѣка единица представя отношение на едно разумно сѫщество къмъ друго. Запримѣръ, умътъ се отнася къмъ сърцето тъй, както духътъ се отнася къмъ душата. Оттукъ можемъ да съставимъ и друга пропорция: душата се отнася къмъ сърцето тъй, както духътъ се отнася къмъ ума: Д: В: = ==С: А. Който разбере тѣзи отношения, той ще се домогне и до начини за постигане на своитѣ желания. Нѣкой има желание да получи докторатъ по нѣкой отрасълъ на наукитѣ, или да стане членъ на Парижката академия на наукитѣ. Това желание е добро, но важно е, какъ може човѣкъ да го постигне, и какво ще придобие, като го постигне. Истинското постижение се заключава въ връзката, която човѣкъ прави съ всички ония благородни, възвишени сѫщества, които работятъ въ научнитѣ общества. Той непременно ще почерпи нѣщо отъ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е членъ на Всемирното Бѣло Братство, той трѣбва да си зададе въпроса, какво представя това Братство, и какво ще използува отъ него? Бѣлото Братство сѫществува отъ незапомнени времена. То сѫществува, откакъ вселената сѫществува. Бѣлото Братство е взело участие още при създаването на свѣта, на цѣлия козмосъ. Всѣки членъ отъ това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бѣлото Братство вие трѣбва да вървите по неговия пѫть, да следвате живота на Бѣлитѣ Братя. Изучавали ли сте тѣхния животъ, да знаете, какъ сѫ дошли до това знание, до тази любовь? Тѣ сѫ придобили всичко това чрезъ усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите, каква жертва сѫ дали тѣ на свѣта. Ако би се намѣрилъ нѣкой да опише живота имъ, като романъ, вие веднага бихте тръгнали въ тѣхния пѫть. Преди всичко, засега не може да се намѣри поетъ или писатель, който би могълъ да напише такъвъ романъ. Защо? Защото той не може да на- мѣри такива красиви образи нито въ ума, нито въ сърцето си. Когато дойде до положение да описва живота на младия момъкъ и на младата мома, първата му работа ще бѫде да ги постави въ условия да се влюбятъ единъ въ другъ и после да се оженятъ. И като се оженятъ, ще дойде смъртьта да ги покоси. Тѣзи млади ще заприличатъ на печени яйца, ще изгорятъ, и всичко съ тѣхъ ще се свърши. Такъвъ е животътъ на младия момъкъ и на младата мома въ свѣта, но не и на тия отъ Бѣлото Братство. Хората отъ свѣта казватъ: Едно време бѣхме млади, сега остарѣхме. — Де отиде вашата младость? — Едно време имахме любовь помежду си, но сега любовьта ни изчезна. — Де отиде любовьта? Така не се говори. Любовьта никога не изчезва, тя вѣчно сѫществува. Това, което вие наричате любовь, не е любовь. Това, което изчезва, което пресъхва, не е любовь.

Казвамъ: това, което преживявате, сѫ изпитания, необходими, за васъ, за да развиете въ себе си известни добродетели, като търпение, кротость, смирение, въздържание и др. Невидимиятъ свѣтъ изпитва всѣки човѣкъ. Чрезъ тѣзи изпитания, между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, въ която тѣ ще отворятъ душитѣ си. Душата има хиляди прозорци, който днесъ сѫ затворени, но трѣбва да се отворятъ. Казвате за нѣкого: Този човѣкъ е затворена душа, или затворенъ умъ. Знаете ли, какво нѣщо е да, сѫ затворени душата или умътъ на човѣка ? Каквото и да говорите на този човѣкъ, той казва - Не разбирамъ това нѣщо. — Затворенъ е човѣкътъ, затова не разбира. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Великото, на Божественото въ свѣта, поне дотолкова, доколкото е готовъ. Отъ човѣка се изисква всѣки день да реализира поне най-малкото нѣщо, да задоволи най-малкия коп- нежъ на душата си, за да могатъ неговото сърце и неговия умъ да се развиваватъ правилно, да разбира проявитѣ на Божията Любовь. Ако днесъ се изяви тази Любовь между васъ, какъ ще я разберете? Съвременнитѣ хора разбиратъ Бога, само когато иматъ ядене, пиене, дрехи, кѫщи, имоти, като Аврама, и тогава казватъ: Слава Богу, добре сме, Богъ ни обича. Обаче, ако изгубятъ тѣзи блага, тѣ казватъ: Богъ не ни обича вече, Той не е разположенъ къмъ насъ.

Въ Свещената книга се говори за единъ отъ Божиитѣ раби, когото Богъ изпита по единъ тежъкъ начинъ. Той му отне всичко, каквото имаше: имоти, кѫщи, говеда, деца, а най-после му изпрати и най-тежката болесть — проказа. Този човѣкъ бѣше Иовъ. Въ едно отъ събранията на боговетѣ, Господъ разправялъ за Иова, за неговата любовь, за неговата вѣра. Единъ отъ боговетѣ казалъ: Така е, наистина, Иовъ е праведенъ човѣкъ, съ вѣра и любовь къмъ Бога, но той още не е поставенъ на изпитания, да се провѣри всичко - това. Оставете на мене, азъ да го изпитамъ, да видимъ, доколко ще издържи. Този Богъ се наричалъ Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги, доколко тѣ сѫ убедени въ своето вѣрую, доколко могатъ да служатъ на Бога. Заелъ се той да изпита Иова, да провѣри думитѣ на Бога. Сатаната знае истината, но я заобикаля. Той казва, напримѣръ, че Богъ е създалъ свѣта, но и за себе си казва, че е взелъ участие въ това създаване. И за да докаже на хората, че знае много нѣща, той започва да прави чудеса предъ тѣхъ. Като види, че нѣкой човѣкъ е материално затрудненъ, той казва: Колко пари ти трѣбватъ? —- Толкова — Заповѣдай! Сатаната хлопне съ прѫчицата си, и всичко, каквото желаете, се явява пари, плодове, ядене, дрехи. Чудно ли е това? Имате примѣръ съ магьосницитѣ, които се състезаваха съ Мойсея. Тѣ направиха много чудеса, каквито и Мойсей направи, но дойдоха до едно мѣсто и спрѣха. Следователно, паритѣ и благата, които сатаната дава, коренно се различавате отъ тия, които Бѣлитѣ Братя даватъ. Паритѣ на сатаната съдържатъ отрова за човѣка. Ако ви дадатъ една златна монета, заради която е убитъ нѣкой човѣкъ, непременно ще ви сполети нѣкое нещастие. Въ този случай, вашиятъ рѫководитель ви предпазва, като ви нашепва: Не взимай тѣзи пари, тѣ не сѫ за тебе. Или, дай тѣзи пари на нѣкого, опасни сѫ за тебе, ще те отровятъ. Вредата, която тази монета ще ти донесе, ще бѫде десеть пѫти по-голѣма отъ придобивката. Обаче, ако получите една златна монета отъ чистъ, светъ човѣкъ, вие ще се благословите. Следователно, ако при получаване на известно благо, чувствувате нѣкакво вѫтрешно стѣгане, откажете се отъ него, то не е за васъ; дайте го на други.

Нова философия, нова наука е нужна за живота обаче, при днешното възпитание на хората, тази наука мѫчно се прилага. Защо? Защото тѣ ще се натъкнетъ на известни противоречия, както болниятъ отъ ревмати- зъмъ Въ краката изпитва голѣми болки, когато ходи. Като седи на едно мѣсто, той не усѣща болка, но щомъ започне да върви, болката веднага го спира. Той започва да нагажда крака си, налѣво, надѣсно, докато най-после се окуражи и тръгне. Следъ това пакъ го заболи, пакъ спре. Така той пъшка, охка, не може да ходи много. Защо? Боли го кракътъ. Едно трѣбва да знаете: всички противоречия, всички трудни положения, въ които се намирате, не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които вие, като ученици, трѣбва да решите. Отъ решаването на тия задачи зависи вашето усъвършенствуване. Нѣкой отъ тия задачи сѫ належащи, още днесъ трѣбва да се решатъ; други търпятъ отлагане, но все пакъ трѣбва да се решатъ. Отъ ученика не се изисква да носи цѣлия свѣтъ на гърба си. Едно се иска отъ него: да мисли, да чувствува и да действува правилно.

Казвате: Ние трѣбва да се обичаме. — Какъ ще се обичате ? Споредъ мене, любовьта къмъ хората трѣбва да се изявява тъй, както изворитѣ, които текатъ въ природата. Като отидете на нѣкое планинско мѣсто, наблюдавайте изворитѣ, да видите, какъ извиратъ. И любовьта на хората трѣбва да бѫде подобна на изворитѣ, да се разнася въ видъ на дълга, непреривна струя, и дето срещне сухо, кораво мѣсто, да го напои, да го смекчи. По този начинъ всѣки ще изпита влиянието на тази любовна струя. Изворътъ не може да напусне мѣстото си и да отиде да полива изсъхналитѣ цвѣтя и градини, но той ще се разлее въ видъ на дълги струи, които ще стигнатъ до мѣстоназначението си. Такова нѣщо представя и правата мисъль. Ученикътъ трѣбва да пусне своята права мисъль, да тече, навсѣкѫде, да полива, да оросява, да смекчава. Правата мисъль е непреривна. Всѣко прекѫсване въ  нея създава противоречия. Такова нѣщо представятъ чувствата и желанията на човѣка. Освенъ това, всички желания на човѣка трѣбва да бѫдатъ еднакво ценни, да не се дава предимство на едно желание предъ друго. За даденъ случай всѣко желание е важно. За даденъ случай всѣка мисъль е ценна.

Следователно, вие трѣбва да бѫдете справедливи къмъ вашитѣ мисли, чувства и желания. Когато паметьта на човѣка отслабва, мислитѣ му постепенно започватъ да се губятъ. Току що дойде нѣкоя мисъль въ yма, и веднага следъ това изчезва. Причината за това се дължи на натрупването на голѣмо количество млѣчна киселина въ мозъка. Млѣчната киселина действува върху пирамидалнитѣ клетки на мозъка, вследствие на което крачката имъ се свиватъ, и тѣ се упояватъ. За да възстановите паметьта си, вие трѣбва да освободите мозъка отъ натрупаната въ него млѣчна киселина. Какъ ще се освободите? Съ пречистване на мозъка; на кръвьта въ цѣлия организъмъ. Това пречистване се постига съ промѣна на храната, съ чисти мисли, чувства и постѫпки. Ще станете философъ, нѣма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нѣщата философски. Влѣзълъ трънъ въ крака ви: ще седнете нѣкѫде да го извадите. Ще се посмѣете на себе си и ще си кажете: Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не ходя босъ между трънацитѣ.— Това искаше да ви каже трънътъ, затова влѣзе въ крака ви. Ако сте каменарь и дѣлате камъни, може да се случи нѣкое малко камъче да виѣзе въ окото ви. Какво; трѣбва да на- правите? За да не влизатъ камъчета въ очитѣ ви, трѣбва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазятъ и  отъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Натъкнете ли се на човѣкъ, който има бодили, като таралежъ, какво трѣбва да правите? Ако той ви се обяснява въ любовь и пожелае да ви пригърне, вие трѣбва да му кажете: снемете първо дрехата съ бодилитѣ си и после ще говоримъ за любовь. Който обича да критикува, той има на дрехата си такива бодили. Той говори за любовь, но презъ всичкото време ви наблюдава и критикува въ себе си, вследствие на което вие не сте свободни въ негово присѫтствие. Той може да ви говори за нови идеи, за ново учение, за нова философия, но въ сѫщность, нищо не разбира. Той знае само да критикува. Само онзи човѣкъ познава новата философия на живота, който се е свързалъ съ Бѣлитѣ Братя и върви въ тѣхния пѫть.

 И тъй, като ученици, вие трѣбва да добиете истинско смирение. Затова казва Христосъ: „Ако не станете като децата; не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Да бѫдете деца, това не изключва възможностьта да имате знания, да се ползувате отъ вашитѣ опитности. Вие имате голѣми опитности отъ миналото, сега трѣбва да направите една важна стѫпка напредъ. Ако мислите, че въ този животъ трѣбва да придобиете всички добри качества на характера си, вашата работа е свършена. Невъзможно е въ единъ животъ да придобиете всичко. Вие сте въ положението на единъ модеренъ станъ, на който е поставена основата на платното, вѫтекътъ е при- готвенъ и очаквате само да дойде нѣкое разумно сѫщество, да влѣзе въ стана и да започне работата, да тече платното. Тъй щото, ако отсега нататъкъ трѣбва да предете, да Туряте основа, да приготвяте вѫтъкъ, да търсите мѣсто за стана си, вашата работа е съвсемъ изгубена. Сега станътъ ви е съвършено готовъ, и нищо друго не ви остава, освенъ вие, разумното сѫщество, да влѣзете въ стана и да продължите започнатата работа. Мнозина отъ васъ сѫ започнали вече и продължавате, да тъкатъ, но нѣкой скоро се насищате отъ тази работа, нарушатъ стана и казвате : Азъ не съмъ човѣкъ за тъкане ще намѣря нѣкой да ми свърши работата. Не, щомъ сте влѣзли въ духовния свѣтъ, вие сами ще свършите работата си. Никой не може да тече заради васъ. Да търсите човѣкъ да тече заради васъ, това значи да накарате нѣкой да мисли вмѣсто васъ. Това е невъзможно. Ако се намѣри такъвъ човѣкъ, той ще мисли за себе си. Всѣки трѣбва да се научи самъ да мисли. — Не зная, какъ да мисля. — Ще се научишъ.

Главната цель на окултната школа е да приготви ученицитѣ си така, че като дойде Божието благословение, да бѫдатъ готови да го приемате. Небето ще изпраща благословението частично, но общо. Докато евреитѣ бѣха въ Египеть, Богъ не имъ даде манна. Обаче, като отидоха въ пустинята, тамъ имъ даде манната. Сѫщиять законъ се отнася и до знанието. Докато човѣкъ е самъ, той не може да учи. Когато много хора сѫ събрани на едно мѣсто, тѣ колективно си въздействуватъ, и тогава Богъ се изявява общо, чрезъ тѣхнитѣ умове и души. При тѣзи условия само знанието може да дойде. Въ такъвъ случай, ако и най-простиятъ човѣкъ дойде въ съприкосновение съ вашитѣ умове, той ще може да ви даде нѣщо. Той може да не знае книжно учение, но е готова душа, която, щомъ влѣзе въ съприкосновение съ вашитѣ умове, създава потикъ къмъ мисъль. Сѫщо така и учениятъ може да подбуди умоветѣ ви къмъ мисъль. Съ когото и да дойдете въ съприкосновение, благодарете за това. За васъ е важно, че имате възможность да работите, да се развивате. Вижте, напримѣръ, какво е положението на дивацитѣ, и оценете културата, която днесъ имате.

Мнозина сѫ се натъквали на такава точка на културата, дето мисъльта имъ съвършено престава да функционира. Тази точка, този вѫзелъ се нарича мъртва зона. Той се срѣща навсѣкѫде. Тази мъртва зона се срѣща и въ България. Попадне ли, въ тази точка, човѣкъ не може да се моли, не може да чувствува, не може да мисли. Много хора живѣятъ въ тази мъртва зона на културата, вследствие на което по развитие сѫ останали назадъ. Ако влѣзете въ кѫщитѣ имъ, на пръвъ погледъ ще забележите, че нѣматъ прозорци. Въ срѣдата на кѫщата иматъ огнище, около което всички се събиратъ. Каква култура е тази, въ която кѫщитѣ сѫ безъ прозорци? Не мислете, че като сте излѣзли отъ тѣзи условия на живота, нѣма пакъ да се върнете. Като завършите учението си, ще ви дадатъ трудни задачи, които правилно трѣбва да разрешите. Напримѣръ, ще ви дадатъ задача, да поживѣете малко между дивитѣ хора и между напред- налитѣ; после, ще ви пратятъ между добритѣ и между лошитѣ животни и растения и ще наблюдаватъ, какъ ще лостѫпите съ тѣхъ, и какъ тѣ ще ви приематъ. Най после, ще ви дадатъ единъ скѫноцененъ и единъ прость камъкъ и ще видятъ, какво ще направите съ тѣхъ. Ако и добритѣ, и лошитѣ хора ви посрѣщатъ съ почить и уважение, и ако използувате добре и простия, и скѫпоценния камъкъ, Бѣлитѣ Братя ще ви приематъ за тѣхенъ членъ. Обаче, достатъчно е едно куче само да ви залае, за да ви върнатъ назадъ. Бѣлитѣ Братя са много взискателни къмъ всѣки едного, когото те приематъ за членъ, защото той ще разполага съ тѣхната сила. Приематъ ли го веднъж помежду си, тѣ всѣкога ще му помагатъ. Това показва, че велика перспектива, велико бѫдеще, велики постижения седятъ предъ васъ. Като говоря по този начинъ, вие се обезсърдчавате и казвате: Колко работа ни предстои, а де се намираме сега? — Не забравяйте, колко сѫщества се намиратъ задъ васъ! Достатъчно е да погледнете на стѫлбата, по която сѫществата се възкачватъ, да видите, колко, много сѫщества се намиратъ задъ васъ. По отношение на тѣхъ, вие сте много напреднали. А това трѣбва само да ви насърдчава, да ви дава потикъ да вървите напредъ.

Едно е важно за ученика — да има той прави отношения къмъ Бога. От тукъ, отношението на човѣка къмъ ближния му трѣбва да бѫде такова, каквото е отношението на Бога къмъ Неговия Духъ. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова ни възлюби, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Богъ ни възлюби като грѣшници, а не като праведни. Следователно, и ние трѣбва да имаме помежду си такива отношения, да сме готови на жертва единъ за другъ. Казвате: Заслужава ли този човѣкъ да го обичамъ, да се жертвувамъ за него? — Като душа, излѣзла от Бога, всѣки човѣкъ заслужава да бѫде обичанъ. Изкуство е да обичате човѣка, преди той да ви е далъ нѣщо. Оше по-голѣмо изкуство е да обичате Бога, преди да сте получили Неговото благословение. Който обича Бога, той непременно ще получи Неговото- благословение, но първо трѣбва да Го обича. Благословението отпосле иде. Не дойде ли първо любовьта, нищо нѣма да разберете отъ благословението.

Сега, ако ви поставятъ, на изпитъ, да видятъ, какво сте разбрали отъ тази лекция, колцина отъ васъ ще издържатъ изпита. Вие ще пропаднете при най-малкото изпитание. Представете си, че въ рамото, или въ рѫката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намѣрите нѣкой масажистъ, да ви разтрие; после ще търсите лѣкарь, да ви даде нѣкакви лѣкарства. Презъ това време ще викате, ще охкате, всички около васъ ще разберете, чет ви боли нѣщо. Това сѫ все стари методи. Ако сте разбрали новитѣ методи, вие трѣбва да се обърнете къмъ Бога съ благодарность, че е изпратилъ този ревматизъмъ, да ви научи нѣщо. Пѣйте на ревматизъма и го благославяйте! Благославяйте, Бога, светиитѣ, ангелитѣ, добритѣ хора по свѣта, и като се свържете съ тѣхъ, нѣма да забележите, какъ ревматизъмътъ ви ще изчезне. Могат да минатъ месецъ, два, три и повече — това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне.

Съвременнитѣ хора търсятъ лесния пѫть. Лесенъ пѫть нѣма. Учение се изисква отъ всички! Нѣкой казва: Отъ много работа забравихъ Господа. — Всичко можете да правите, но сѫщественото трѣбва да помните. Какво по-сѫществено за васъ отъ Бога? Както помните, какво трѣбва за васъ, така помнете и за другитѣ. Хората помнятъ за себе си всичко, но щомъ дойде до другитѣ, забравятъ. Седналъ нѣкой да яде, а другъ стои при него и го гледа. Той не се сѣща да му предложи, заедно да хапнатъ. Молишъ се на Бога, искашъ да бѫдешъ постоянно въ Hеговия умъ. Щомъ искашъ това отъ Бога, и ти трѣбва да Го помнишъ. Ако Богъ не ни държи въ ума си, отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Божията мисъль е постоянно върху насъ и ни въздействува. Богъ има търпение съ хиляди години чака да се обърнемъ къмъ Него. Той всѣка сутринь ни поглежда, изпраща ни своя погледъ и ни оставя по нататъкъ да работимъ. Питамъ; поглеждате ли и вие своитѣ приятели така? Щомъ си спомните за нѣкой вашъ приятель, вие казвате: Вчера той ме погледна криво, каза  ми една, лоша, обидна дума. Обидната дума е таралежътъ, отъ когото хората трѣбва да се пазятъ, да стоятъ далечъ отъ него. Недѫзитѣ въ хората сѫ също такива таралежи, отъ които трѣбва да се предпазвате. Ето защо, когато се натъква на своитѣ, или на чуждитѣ недѫзи и отрицателни мисли и чувства, човѣкъ самъ си създава голѣми нещастия. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отрова, която руши организъма му.

Следователно, всичко отрицателно ще държите вънъ отъ себе си, вънъ отъ съзнанието си, вънъ отъ физическата си обвивка. Това значи, да има човѣкъ самообладание. Който има самообладание, той може да се противопостави на лошитѣ мисли, които хората отправят къмъ него. Какъ ? Като си помисли само, че Богъ е Любовь. Такъвъ човѣкъ е силенъ. Нѣкой казва: Мразятъ ме хората, не мога да се справя съ тѣхнитѣ лоши чувства къмъ мене. Казвамъ: всички хора не могатъ да ви мразятъ. Мразятъ само ония, които вървятъ въ съгласие съ черната ложа, но всички, които следватъ пѫтя на Бѣлитѣ Братя, не мразятъ. Невъзможно е човѣкъ, който люби Бога, да мрази хората. Нѣкой  може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи — това не произлиза отъ неговата зла, воля, Но отъ подхлъзване на езика. Изобщо, човѣкъ, трѣбва да се контролира, да влада езика си, да наблюдава движенията си, да не се подава на външни и чужди влияния. Яви ли се въ човѣка желание да яде много, той трѣбва да влада това желание, да не го за- доволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете тамъ. Човѣкъ всѣкога трѣбва да остава малко гладенъ; щомъ дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И въ чинията, отъ която е ялъ, винаги трѣбва да остава малко отъ яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, млѣко или чай, винаги трѣбва да оставяте една часть отъ него недоизпита. Когато отивате на пазаръ, да купувате нѣщо, винаги оставяйте нѣщо въ джоба си. Никога не изхарчвайте всичкитѣ си пари. Нека има нѣщо въ джоба ви.

Законъ е: стремете се къмъ изобилие, а не къмъ недоимъкъ. Сгответе пълна тенджера ядене, макаръ и да остане една часть неупотрѣбено. Това, което остава въ тенджерата, е за други хора. Излѣзте на улицата и ги повикайте да си хапнатъ. Нека и тѣ получатъ нѣщо отъ вашето изобилие. Природата дава всичко въ изобилие. Ако понѣкога хората сѫ лишени отъ това изобилие, причината сѫ тѣ самитѣ. Когато плодоветѣ цъвтятъ, но не завързватъ, или когато завързватъ, но не узрѣватъ, и за това хората сѫ причина. Лошитѣ мисли и чувства покварятъ човѣка, а едновременно съ това покварятъ и всичко около него. Тѣ сѫ въ състояние да заразятъ цѣлата атмосфера. Веднъжъ атмосферата заразена, тя се отразява вредно върху растенията и животнитѣ.

И тъй, ще мислите върху думитѣ: съпротивление, напоръ и стремежъ на кого ще указвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Напримѣръ, той ще ви  накара да дадете нѣкѫде голѣма сума, за да запишатъ името ви, като почетенъ членъ. Съ това ще ви постави на голѣмо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви, и нѣма да усѣтите, какъ ще се спънете. Това добро не е направено на време. Вие не сте били готови за такова дѣло, но сте го направили по внушение. При това положение, вие ще замязате на онзи габровски богаташъ, който далъ една голѣма сума за построяване на читалището въ града, за да поставятъ бюста му тамъ, като човѣкъ, заслужилъ на родния си градъ. Колкото пѫти влизалъ въ читалището, поглеждалъ къмъ бюста си и казвалъ: Колко бобъ изяде, докато дойде на това мѣсто. Значи, човѣкъ трѣбва да прави само онова, което излиза отвѫтре, по свобода на духа, по вѫтрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начинъ той ще се чувствува душа, свободна отъ всѣкакви ограничения и външни влияния. Това значи да бѫде той малко,  Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товаръ да носи, той всѣкога ще бѫде като дете, радостенъ и веселъ.

Тогава и Божествената наука ще бѫде достѫпна за него, а не както днесъ, да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука.

Сега, представете си, че ви даватъ задача, да направите добро на нѣкой човѣкъ, безъ той да узнае това нѣщо. После, даватъ ви задача, да направите добро на всички хора, които познавате. И най-после, да направите добро на цѣлия градъ, въ който живѣете. Какъ ще решите тѣзи задачи ? Който прави добро на хората, той непременно ще вземе часть отъ тѣхната нечистота, отъ тѣхния товаръ. Ето, напримѣръ, земедѣлецътъ впрѣга ралото и започва да оре земята. Той се поти, напрашава дрехитѣ си, нечиста става, но затова пъкъ ралото е чисто, лъщи. Ако земедѣлецътъ е чистъ, ралото му ще бѫде нечисто. Следователно, ралото препорѫчва земедѣлеца. Когато иглата на шивача е чиста, лъскава, безъ никаква ръжда върху нея, това показва, че той е работилъ много. Ако перото на писателя е изтрито, това показва, че той е писалъ, работилъ е съ него. Ако бѣлата хартия се изпише съ букви, съ думи, съ цѣли изречения, това показва, че тя съдържа известни идеи, които я осмисляте. Това сѫ на видъ противоречиви положения, които трѣбва да се осмисляте. Тѣ могатъ да се осмислятъ, когато всѣко отъ тѣхъ се постави на своето време и мѣсто.

Значи, нѣщата иматъ смисълъ, когато се поставятъ на тѣхното мѣсто. Запримѣръ, вие ядете месо, а предъ васъ седи единъ тигъръ или лъвъ. Лъвътъ ще остане ли спокоенъ предъ месото ? Щомъ види месото, той ще почне да се движи, да се облизва — става неспокоенъ. Защо? И той иска да яде месо. Обаче, ако предъ васъ. стои овца, тя ще гледа, че ядете месо, но ще остане съвършено спокойна. Защо? Тя не яде месо. Обаче, ако овцата види хубава, прѣсна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде отъ нея. Когато младиятъ момъкъ срещне млада, здрава, жизнерадостна мома, той става неспокоенъ. Защо? Той иска да вземе малко отъ жизненостьта на момата. И ако момата, му отговори, той отбива всичката и вода въ своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: Изгубихъ сърцето си. Ако бѣше умна, момата трѣбваше да каже на момъка: Спри на разстояние половинъ, или единъ километъръ отъ мене, и тукъ азъ ще ти изпратя половината отъ своята вода. При това, по никой начинъ не позволявамъ да се качишъ надъ мѣстото, на което съмъ застанала. Долу ще седишъ, и тамъ ще получишъ една часть отъ моята вода. Сѫщото трѣбва да каже и момъкътъ на момата.

Нѣкой казва: Азъ искамъ да се кача на високо мѣсто въ свѣта. — Щомъ се качишъ на високо, ще започнешъ да мърморишъ, затова, по-добре стой долу и чакай да ти пуснатъ половината вода. Богатството, което сега имате, представя половината вода, която се спуща отгоре, а тя е достатъчна за васъ. Тя ви ѣ дадена отъ нѣкой, който ви обича. Любовьта, която имате въ сърцата си, представя половината вода, дадена ви отъ Онзи, Който ви обича. Възъ основа на този законъ, всѣки има право да отбие само половината отъ водата на онзи, който го обича. Тази половина ще изиграе такава роля, каквато ще изиграе всичката вода.

Сега, всѣки трѣбва да прегледа живота си, да си даде отчетъ, какво е направилъ. Не е въпросътъ да казвате, че не сте прогресирали, че нищо не сте направили, но требва да направите равносмѣтка, какво сте придобили и какво — изгубили. Казвате: Едно време чувствувахме нѣщата. — Не е достатъчно само да чувствувате. Ако чувствувате безъ да мислите, вие въ скоро време ще изгубите своята чувствителность. Има закони, които помагатъ за развиване на чув- ствителностьта въ човѣка, но ако тия закони се престѫпятъ, чувствителностьта се претѫпява. Запримѣръ, ако изядете една бучка захарь, ще изпитате приятность, сладчина въ устата си. Но ако изядете нѣколко бучки захарь, една следъ друга, сладчината и ще се намали, вследствие на затѫпяване чувствителностьта на нервната система. Следователно щомъ изядете една бучка захарь, почакайте известно време, и следъ това вземете втора, трета и т. н. Споредъ този законъ, много години трѣбва да минатъ, за да се реализирате нѣкои отъ вашитѣ желания. Ако преждевременно ги реализирате, тѣ ще цъвнатъ, но нѣма да завържатъ; ще завържатъ, но нѣма да узрѣятъ, и вие ще бѫдете нещастни. Въ разумния животъ всичко става точно на  опредѣлено време и мѣсто. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде добъръ, свежъ, да се развива правилно, да прогресира, безъ да остарява. Има такива мѫже и жени, които на 70—80 годиш на възрасть сѫ свършвали университетъ. Мойсей бѣше 80 годишенъ, когато Богъ му даде задачата, да изведе еврейския народъ отъ Египетъ. Цѣли 40 години преди това той пасѣше овцетѣ, и цѣли 40 години води еврейския народъ въ пустинята. И най-после като стана на 120 години, умрѣ. Тази е край ната възрасть на сегашния човѣкъ.

Пакъ повтарямъ: мислете върху думите — съпротивление, напоръ и стремежъ. Съпротивлението се отнася до физическия свѣтъ въ който човѣкъ борави главно съ твърдата материя. Напоръть, напрежението се отнася до астралния свѣтъ, въ който човѣкъ борави съ течната материя. Стремежътъ, посоката направлението, се отнася до разумния, до Божествения свѣтъ, въ който човѣкъ борави съ вѣздухообразната материя. Тѣзи три свѣта сѫ въплътени въ самия човѣкъ. Който не може да владѣе физическия свѣтъ, той не може да владѣе и астралния. Който не може да владѣе астралния, той не може да владѣе и Божествения свѣтъ. Тѣзи три свѣта сѫ  неразривно свързани единъ съ другъ.

„Богъ царува на небето Богъ царува въ живота. Да бѫде благоловено името Му!“

*

27. Лекция отъ Учителя, държана

на 30 мартъ, 1927 г. София.