Jump to content

1927_03_23 Малкиятъ поводъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Възможни постижения"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. III (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

(текстът е обработен за сайта от Ивайло)
 

МАЛКИЯТЪ ПОВОДЪ.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

За следния пѫть пишете върху темата: „Защо съмъ недоволенъ?“ Нека всѣки развие темата, както той я разбира. Азъ взимамъ недоволството като контрастъ на доволството. Най-малкиятъ поводъ въ живота може да послужи като условие да се прояви недоволството. Причината за недоволството е толкова малка, че едва съ микроскопъ може да се види, когато доволството започва съ нѣщо велико. За да бѫде човѣкъ доволенъ, окрѫжаващата срѣда трѣбва да бѫде напълно хармонична: небето трѣбва да бѫде ясно и осѣяно съ безброй свѣтли звезди; цвѣтята трѣбва отдалечъ да разнасятъ своето благоухание ; дърветата трѣбва да сѫ увиснали отъ плодове; рѣкитѣ трѣбва да текатъ и т. н. Дойде ли въпросъ за недоволството, най-малкиятъ поводъ изкарва човѣка отъ равновесието му. Не смѣсвайте, обаче, недоволството съ скръбьта. Недоволството представя психически прахъ въ съзнанието на човѣка. Човѣкъ е недоволенъ, понеже не е развилъ въ себе си красивото, великото, Божественото, къмъ което се стреми. Човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свѣтъ. За тази цель той трѣбва да отвори въ съзнанието си голѣмъ прозорецъ, отдето да влиза повече свѣтлина. Тази свѣтлина ще внесе въ ума му прави разбирания, а въ сърцето му благородни чувства. Разумниятъ човѣкъ разполага съ свѣтълъ и силенъ умъ, съ добро и устойчиво сърце. Ако не е силенъ, човѣкъ не би задържалъ онова, което е придобилъ и разработилъ въ себе си. Ако не е силенъ, той ще изгуби онова, което е придобилъ. Когато нѣкой дава доброволно отъ своитѣ придобивки на другитѣ, това е едно положение, но ако насила ги взиматъ отъ него, това показва, че той е слабъ.

И тъй, като се говори за добродетелитѣ — кротость, смирение, въздържание, тия добродетели иматъ отношение къмъ Бога, а не къмъ хората. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ къмъ Бога, а не къмъ свѣта. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има въ това, човѣкъ да бѫде смиренъ предъ мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение? Ако срещна мечка въ гората, азъ нѣма да се мѣря съ нея по сила, но ще и покажа своята разумность, ще и покажа, че по разумность азъ стоя по-високо отъ нея. Азъ съмъ въорѫженъ, но тя е по-силна отъ мене. Ако мине по пѫтя си безъ да ме предизвика съ нѣщо, азъ нѣма да посегна върху нея. Обаче, ако се хвърли върху мене, ще и покажа пушката си. Малцина могать да издържатъ мечка да ги срещне и да имъ проговори. Мечката е символъ на голѣми страдания, които видоизмѣнятъ направлението на човѣшката мисъль. Ти си философъ, учишъ хората, какъ да живѣятъ, какъ да постѫпватъ, възпитавашъ дѣцата, но щомъ се натъкнешъ на нѣкоя голѣма мечка, на голѣмо страдание, ти изгубвашъ присѫтствието на духа си, не можешъ да се справишъ съ страданието си. Тази мечка те е пленила вече, ти си нейнъ робъ, следствие на което цѣли три месеца боледувашъ отъ треска. Какво геройство е това? И следъ тази среща ти излизашъ вънъ, на чистъ въздухъ, но вече пожълтѣлъ, отпадналъ. И като те видятъ хората, казватъ: Много е страдалъ този човѣкъ. Казвамъ: мечка го е срещнала. Вие можете да се смѣете на този човѣкъ, но трѣбва да знаете, че голѣми мечки, голѣми страдания има въ свѣта.

Сега, ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите, какво значи мечка да те срещне. Представете си, че нѣкой богатъ човѣкъ има единъ вѣренъ, добъръ слуга, но сиромахъ. Господарьтъ не влиза въ положението на слугата си, и често последниятъ изпада въ голѣми затруднения. Случава се, че слугата се влюбва въ една млада, красива, но много взискателна мома. Тя му казва: Азъ ще те взема само, ако си богатъ, ако имашъ на разположение много пари, да задоволишъ всичкитѣ ми желания. Този младъ човѣкъ започва да мисли, отде и какъ да намѣри пари да задоволи своята възлюбена. Мисъльта му се спира върху неговия господарь, и той започва да мисли, какъ да го обере, или въ краенъ случай да го отправи съ специаленъ билетъ за онзи свѣтъ. Ето, слугата е срещналъ вече мечката въ гората. Пъкъ и господарьтъ му скоро ще срещне мечка. Питамъ: какъ е възможно тѣзи хубави, красиви чувства къмъ момата сѫщевременно да породят въ сърцето на вѣрния слуга желание да премахне господаря си отъ този свѣтъ? Ще кажете, че това е карма, че такива били условията на живота му, но тия обяснения още не сѫ научни. Вие гледате къмъ Черния връхъ, но сѫщевременно си мислите друго нѣщо. Следователно, ако нѣкой извади заключение, че вие наблюдавате Черния връхъ, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъль, а не за Черния връхъ. Слушате нѣкой виденъ ораторъ. Той започва: Господа, знаете ли, какво искамъ да ви кажа ? Ще разберете ли това, което ще говоря? Цѣлата публика остава изненадана отъ въведението на тази речь. Защо се изненадвал ? Защото всички сѫ учени хора, професори, а ораторътъ ги счита за прости, за невежи хора. Казвамъ: такава ще бѫде изненадата на всички хора отъ онова, което бѫдещето имъ готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши отъ възможностьта да използуватъ доброто, което се готви да дойде.

Следователно, за да се ползува отъ условията на живота, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, което носи миръ на душата. Това значи истинско знание. Невежеството пъкъ изпълва човѣшкия животъ съ тревоги. Който разполага съ истинското знание, той предвижда нѣщата отдалечъ; на всѣко предприятие той знае края. Съ тази наука разполагатъ не само духовни, но и свѣтски хора. Единъ богатъ американецъ ималъ само една дъщеря, която се влюбила въ единъ търговецъ милионеръ, и решила да се ожени за него. Баща и, обаче, я посъветвалъ да покаже портрета на годеника си на нѣкой астрологъ или физиогномистъ, да чуе неговото мнение. Дъщерята се съгласила да чуе, какво ще каже френологътъ за нейния годеникъ. Той казалъ, че тя не трѣбва да се жени за него, защото най-много следъ две години ще я убие. Дъщерята повѣрвала на думитѣ ,на френолога и отказала на своя възлюбенъ да влѣзе въ бракъ съ него. Думитѣ на френолога се оправдали: богатиятъ търговецъ се оженили за друга мома, която следъ две години убилъ. Ще кажете: Какъ е могълъ този френологъ да предскаже това нѣщо? Наука има човѣкътъ. На лицето, на главата, на рѫцетѣ на човѣка има редъ белези, по които може да се чете. Всѣки трѣбва да изучава тѣзи науки, да познава себе си, да познава и окрѫжаващитѣ, съ които има отношения.

Казвате: Духътъ ще ни открие истината. — Има нѣща, които Духътъ е написали на човѣшкото лице, и втори пѫть Той не ги открива. Той говори само за неоткрититѣ нѣща, а открититѣ трѣбва да се изучаватъ. Ето защо, хората трѣбва да изучаватъ законитѣ, Които управляватъ живота. Споредъ областьта, въ която действуватъ, тия закони биватъ три вида: физически, които се отнасятъ до материята; астрални, които се отнасятъ до сърцето, до свѣта на желанията и умствени, които се отнасятъ до ума. Тѣзи три вида закони се различаватъ по форма. На- примѣръ, чбвѣкътъ на ума обича изящнитѣ, красивитѣ нѣща; човѣкътъ на сърцето обича съдържанието на нѣщата; физическиятъ човѣкъ пъкъ разглежда нѣщата по  обемъ, по външна форма, по голѣмина. Следователно, физическиятъ човѣкъ трупа знания; сърдечниятъ човѣкъ използува знанията, а умствениятъ човѣкъ ги подбира по смисълъ и вади заключения отъ тѣхъ за правиленъ и разуменъ животъ. Запримѣръ, правилно схващане е, че свѣтътъ постоянно прогресира. Въ този смисълъ, който прогресира, той влиза въ първата категория числа отъ 1—-10. Числата отъ 1—10 представятъ Божествения свѣтъ; отъ 1—100 — ангелския свѣтъ; отъ 1—1000 — човѣшкия свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ въ числото 5342, е двойката, това показва, че той е заелъ последното мѣсто на физическия свѣтъ, т. е. той е на опашката. Ако пъкъ имате числото 2435, вие сте въ началото на това число, на първо мѣсто.

Първото мѣсто, главата представя Божествения свѣтъ. Щомъ сте въ Божествения свѣтъ, трѣбва да знаете, че въ този свѣтъ не се позволява никакво сърдене. Който Живѣе въ Божествения свѣтъ, той нѣма право да се сърди; който живѣе на физическия свѣтъ, той има право да се сърди, Да се гнѣви. Сърденето на физическия свѣтъ е масло, което се туря въ яденето. Докато живѣе на земята, човѣкъ не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на небето, тамъ по никой начинъ не трѣбва да се сърди. И най-великиятъ Учитель, Христосъ, като дойде на земята, разгнѣви се на търговцитѣ, които продаваха въ храма, взе камшикъ и ги изгони навънъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се е гнѣвилъ. Нѣма кротки хора на земята. Казвате нѣкому: Не се сърди ! — Не мога да не се сърдя. Ако съмъ въ Божествения свѣтъ, тамъ съмъ повече отъ светия; тамъ съмъ добъръ, кротъкъ човѣкъ. На земята и най-добриятъ човѣкъ се сърди. Гледате нѣкой се усмихва, дава видъ, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присѫствие на духа има този човѣкъ! — Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия животъ сърденето е необходимо. Ако човѣкъ не се сърди, главата му би се пръснала. Гнѣвътъ заобля главата на човѣка, придава и хубава форма. Ако човѣкъ не се гнѣви, главата му отстрана щѣше да бѫде сплесната. Гнѣвътъ е войникъ, който стои на поста си и казва: Главата си давамъ за моя господарь! Тъй щото, не е лошо, че се гнѣви човѣкъ, но гнѣвътъ трѣбва да бѫде на мѣсто. Гнѣвътъ е запалениятъ огънь въ огнището. Ако умѣете да запалите този огънь Добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисълъ. Но да духате този огънь и да не можете да го запалите, да напълните очитѣ си съ димъ и пелъ, този огънь не е на мѣстото си.

Казвамъ: само умниятъ човѣкъ може да се гнѣви. Той духа на мѣсто и на време, следствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавиятъ човѣкъ не се гнѣви. Когато умниятъ, светиятъ се гнѣвятъ, тѣ разбиратъ, защо се гнѣвятъ. Съ гнѣва си тѣ помагатъ на по-слабитѣ отъ тѣхъ, предаватъ имъ енергия.

Всички трѣбва да имате предъ видъ следното положение: всѣки човѣкъ , живѣе едновременно и въ тритѣ свѣта — на физическия, на астралния и на умствения. Питамъ: колко отъ хората, които живѣятъ на земята, трѣбва да се гнѣвятъ? Отъ десеть души само на единъ е позволено да се гнѣви. Ако ви накаратъ да изберете хора за земята, отъ кои ще вземете: отъ десетьтѣ, отъ стотѣ или отъ хилядата ? Ако изберете само отъ хилядата, тѣ ще бѫдатъ хора отъ физическия свѣтъ, които само ще се гнѣвятъ. Затова, трѣбва да изберете хора отъ тритѣ свѣта: единъ отъ Божествения свѣтъ, отъ десетьтѣ, които ще турите на главата; десеть ще вземете отъ ангелския свѣтъ, отъ стотѣ, които, ще турите въ сърцето; най-после ще вземете сто отъ хилядата, които ще поставите на физическия свѣтъ. Следъ това ще размѣсите тия хора, за да си укажете известно влияние. Това е законъ, който можете да приложите при възпитанието отъ една страна и за подмладяването — отъ друга. Ако не разбирате, този законъ, вие не можете да се подмладите не можете да усилите паметьта си. Защо отслабва паметьта на човѣка? Защото той изразходва физическитѣ си сили и нѣма отде да дойдать нови. Ако човѣкъ води война цѣли 10-15 години наредъ, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пѫти на день най-много човѣкъ трѣбва да се гнѣви?

Питамъ: по кой начинъ умниятъ човѣкъ може да въздействува на гнѣва си? Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ходъ на тази енергия да се изразходва. Невидимиятъ свѣтъ, природата държи смѣтка за тази енергия. За тази цель има часовникъ, който опредѣля количеството на изразходваната енергия при гнѣва. Човѣкъ има право да изразходва само толкова енергия, колкото е опредѣлено. Ако изразходва повече отъ опредѣленото количество, ще го глобятъ. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се разгнѣви на себе си, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ. Гнѣвътъ събужда активностьта въ човѣка. Той представя вѫтрешенъ процесъ въ човѣка, който трѣбва да се изучава.

И тъй, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ състояния, да прави редъ изчисления. Запримѣръ, дойде нѣкое радостно чувство въ човѣка. Той трѣбва да изчисли, колко време ще трае тази радость, какво ще произведе въ него и какъ ще се отнесатъ хората около него. Нѣкои хора ще критикуватъ, ще кажатъ: Защо се радва този човѣкъ? Трѣбва да изчислите количеството на хората, крито ще ви критикуватъ при гнѣва и тия — при радостьта. Трѣбва да следите, какво може да произведе радостьта, и какво — гнѣвътъ. Запримѣръ, радостенъ сте и влизате въ една бакалница да купите захарь, но нѣмате пари. Бакалинътъ ви поглежда и казва: Безъ пари не дава- мъ. Следъ васъ влиза другъ човѣкъ, сърдитъ, гнѣвенъ и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захарь, или ще те убия! Бакалинътъ веднага дава едно кило захарь. Въ този случай гнѣвътъ дава резултатъ. На другия день този човѣкъ отива при бакалина, извинява се и плаща захарьта. Бакалинътъ се чуди и казва: Добъръ човѣкъ билъ той. Обаче, едновременно съ това той съзнава грѣшката си къмъ първия, на когото не далъ захарь.

Оттукъ вадимъ следния законъ. Човѣкъ трѣбва да работи въ живота първо съ низшитѣ сили, а после съ висшитѣ, а не обратно. Ако отивате при канаритѣ, нѣма да имъ говорите меко, благо, но ще вземете чукъ и Длето и ще удряте, да получите отъ тѣхъ нѣкакъвъ скѫпоцененъ камъкъ. Тѣ ще ви дадатъ нѣщо и ще кажатъ: Добре, че съ малко се освободихме. Сѫщиятъ законъ действува и въ живота. Когато дойде нѣкой при васъ да ви иска нѣщо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че съ малко се освободихте. Често вие говорите за любовьта, искате чрезъ нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трѣбва да знаете, де какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, Вие трѣбва да измѣните положението си, т. е. да не бѫдете на земята, но да се качите въ по-високъ свѣтъ. Божественото нe може да бѫде въ услуга на земнитѣ желания. Щомъ се отправяте къмъ Божествения свѣтъ, трѣбва да се откажете оть земнитѣ желания. Човѣкъ може да живѣе на земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начинъ той ще има резултатитѣ на Божествения свѣтъ.

Казвате: Ние трѣбва да бѫдемъ духовни! Духовенъ е само онзи човѣкъ, който е развилъ своето причинно тѣло, съ което да разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Въ широкъ смисълъ на думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира онзи, който стои по-високо и отъ учения, и отъ разумния, и отъ гениалния. Обаче, въ тѣсенъ смисълъ на думата, духовенъ човѣкъ е всѣки религиозенъ. Този човѣкъ живѣе повече на физическия свѣтъ. Истински духовниятъ знае законитѣ за трансформиране на енергиитѣ. Когато работи умствено, или духовно, той знае, въ кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовниятъ човѣкъ никога не иждивява енергията си напразно. Каквато работа започне, той всѣкога ще я завърши успѣшно. И вие, като ученици, трѣбва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате въ живота си. За духовния човѣкъ всѣко движение, всѣко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбокъ смисълъ. Обикновениятъ човѣкъ прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. Запримѣръ, нѣкой държи пръститѣ на рѫцетѣ си сключени. Това показва, че работитѣ на този човѣкъ сѫ стегнати, затворени. Когато нѣкой тури показалеца на устата си, съ това иска да каже, че за да разбере нѣщата, за да ги разреши правилно, той трѣбва да говори сладко, съ любовь. Когато постави рѫката си на челото, на разсѫдъчнитѣ способности, това означава: Азъ трѣбва да мисля, да разсѫждавамъ правилно, за да разреша добре задачитѣ на живота си, или да се домогна до известна идея. Нѣкой се почесва отзадъ по главата. Това значи: Нѣма да стане тази работа! Или: ами ако не стане тази работа? Съ почесването човѣкъ изразява съмнение, колебание. Понѣкога човѣкъ поставя ту лѣвия кракъ върху дѣсния, ту дѣсния върху лѣвия, съ което мѣсти енергията по цѣлото си тѣло. Като знае, че всѣко движение има смисълъ, човѣкъ трѣбва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трѣбва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични! Нѣкой държатъ главата си налѣво, други — надѣсно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всѣко неправилно поставяне на главата, както и всѣко нехармонично движение, изобщо, създава редъ пакости на човѣка. Единъ младъ, способенъ човѣкъ отишълъ при единъ добъръ богатъ американецъ, да иска нѣкаква услуга. Като разказалъ положението си, богатиятъ човѣкъ билъ готовъ да му услужи, но се отказалъ отъ готовностьта си да му помогне по единствената причина, че младиятъ човѣкъ го опръскалъ съ слюнката си. Затова той му казалъ Извинете, господине, сега не мога да ви услужа другъ пѫть дойдете! Младиятъ момъкъ трѣбваше да бѫде внимателенъ: той трѣбваше да седи далечъ отъ американеца, или по-добре щѣше да бѫде да мълчи, писмено да подаде молбата си и да чака отговоръ. Мислите ли, че като говорите съ нѣкого и го опръскате съ слюнката си, че той ще ви услужи? Като ви изслуша, богатиятъ ще затвори вратата си и ще каже: Другъ пѫть дойдете! Другъ пъкъ като говори, себе си опръсква. И това не е добре. Да опръскашъ хората съ слюнката си, това подразбира да ги критикувашъ; да опръскашъ себе си, значи самъ да се критикуваш. Казвамъ: нито едното е за препорѫчване, нито другото. Да критикуваш хората, или да критикуваш себе си, това значи да критикуваш Божественото. Има едно начало въ човѣка, което никой нѣма право да критикува ! Доброто, Божественото начало въ човѣка никой нѣма право да засѣга! То е свещено начало, и всѣки трѣбва да го почита. Дали е въ тебе, или въ другъ нѣкой, не е важно — зачитай това начало. Ако направите нѣкаква погрѣшка, не считайте, че други сѫ виновни за това. Не петнете Бога и себе си, но кажете: Азъ съмъ причина за тази погрѣшка и ще я изправя. Когато Богъ види вашата готовность, благородството на вашето сърце, Той ще ви помогне да изправите погрѣшката си. Ако откажете да изправите погрѣшката си и очаквате на Бога, или на хората, тѣ да я изправятъ, нищо нѣма да постигнете. Считайте, че освенъ васъ, никой другъ човѣкъ не сѫществува. При това положение, не остава друго, освенъ сами да свършите работата си. Всѣка погрѣшка, направена отъ чрвѣка, е задача, която той самъ трѣбва да реши.

Представете си следното положение, вие сте заети съ нѣкаква сериозна работа, увлѣкли сте се въ нея, нищо друго не ви интересува. Дойде нѣкой, бутне ви, каже ви нѣколко думи, които ви изкарватъ отъ равновесие, и вие се разгнѣвите, направите нѣщо, което не сте мислили. Де е грѣшката сега? Кой е причина за тази грѣшка: вие, или онзи, който дойде и ви предизвика? Вината е въ васъ. Веднъжъ за винаги вие трѣбва да ликвидирате съ всички ония лица въ вашата фирма, които, въ ваше име, създаватъ редъ неприятности и страдания. Какъ ще ликвидирате? Като не се подавате на тѣхъ, като не ги сѫдите. Не сѫдете нито себе си, нито другитѣ, но не допущайте нови грѣхове и грѣшки, които ще ви създа- датъ страдания. Ако не правите нови грѣшки, Богъ ще заличи старитѣ. Той ще ликвидира съ тѣхъ. Но ако правите нови погрѣшки, тогава ще ви остави сами да се разправяте и съ старитѣ, и съ новитѣ. Ако пъкъ направите нова погрѣшка, гледайте веднага да я изправите. Божественото въ васъ казва: Изправи погрѣшката си, и напредъ върви! — Ама знания нѣмамъ. — Ще придобиешъ. — Условия нѣмамъ. — Ще ти се дадатъ. — Старъ съмъ вече. — Ще се подмладишъ. — Боленъ съмъ. — Ще оздравѣешъ. Божественото въ човѣка работи въ всички положения. Колкото слабъ да е човѣкъ, на каквато степень на развитие да се намира Божественото се ще му даде нѣкакъвъ потикъ, нѣкаква утеха. Иначе, човѣкъ не би могълъ да съществува на земята. Въ този потикъ, въ този вѫтрешенъ стремежъ на човѣка се проявява Божественото начало, както и Божиятъ про- мисълъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава своитѣ прояви, своитѣ състояния, и всѣки моментъ да знае, де се намира. Ако става сутрини и е неразположенъ, гнѣвенъ, той трѣбва да знае, че е на физическия свѣтъ, на земята. Човѣкъ може да се гнѣви само на земята.

Преди нѣколко години срещнахъ една млада българка, която, безъ да знае нѣкакви окултни закони и правила, е дошла до едно правилно заключение въ живота си. Тя казваше: „Когато срещна, нѣкой човѣкъ, мѫжъ или жена, богатъ или беденъ, простъ или ученъ, добъръ или лошъ, първата ми работа е да потърся въ него поне една добра чърта, която да задържа въ ума си. Като намѣря такава черта, азъ считамъ вече този човѣкъ за свой приятелъ. И наистина, този методъ е далъ добри резултати въ живота ми. Благодарение на него азъ имамъ добри приятели. На погрѣшкитѣ на хората не обръщамъ никакво внимание. Казвамъ: тази млада жена по естествени пѫть се е домогнала до едно окултно правило. Питамъ: кое въ човѣка търси хубавото, красивото ? Божественото начало въ човѣка търси навсѣкѫде великото, красивото. На кое мѣсто въ човѣка ще търсите хубавото? Въ сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умътъ обработва, а волята изявява тѣхнитѣ дѣла навънъ.

Казвамъ: който иска да успѣва въ живота си, той трѣбва да избѣгва еднообразието. Еднообразието уморява човѣка. Ако нѣкой се занимава дълго време съ единъ и сѫщъ предметъ, той ще се умори; ако дълго време се моли, той пакъ ще се умори. Човѣкъ трѣбва да разнообразява деятелностьта на мозъчнитѣ си центрове. Той трѣбва да знае, колко време най-много може да се моли, колко време може да учи и т. н. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Думата „постоянно“ не разбира непреривно. Молете се постоянно, т. е. молете се разумно, на всѣко време, което отговаря за молитва. Молитвата има три важни момента : моментъ на хилядата, когато човѣкъ ,е на физическия свѣтъ; моментъ на стотѣ, когато е въ ангелския свѣтъ; моментъ на де- сетьтѣ, когато е въ Божествения свѣтъ. Следователно, постоянно може да се моли само онзи, който живѣе въ закона на Любовьта, т. е. въ Божествения свѣтъ. Този човѣкъ всѣкога има разположение за молитва. Каквото прави, и дето ходи, той всѣкога е въ молитва. Съ други думи казано: въ живота на любещия човѣкъ всичко е молитва.

Сега, ще изтълкувамъ значението на думата молитва, както се пише на български. Буквата М означава законъ на жертва. Буквата О — условия, при които жертвата дава добри плодове. Л — означава стремежъ за молитва, т. е. за общение. И — общение съ Великото, съ Божественото. Т — победа на противоречията въ живота. В — единство съ Бога. А — придобиване на разуменъ животъ. Значи, молитвата представя: жертва, условия, стремежъ нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията въ живота, единство съ Бога, придобиване на разуменъ животъ. Който иска да придобие нѣщо ценно, той трѣбва да е победилъ змията въ себе си. Безъ тази победа, никакъвъ духовенъ напредъкъ не може да се очаква.

 Отъ това тълкувание можете да извадите заключение, че буквитѣ опредѣлятъ смисъла на думитѣ. Запримѣръ, споредъ значението на буквитѣ, думата Елена означава стремежъ къмъ размножаване, къмъ придобиване на много нѣща. Единиятъ кракъ на буквата Е е на земята, а другиятъ — въ астралния свѣтъ. Ако вземете думата Мария, буквата М показва, че единиятъ и кракъ е на сушата, а другиятъ — въ морето. Въ думата Слава, единиятъ кракъ е на земята, а другиятъ — на луната. Има хора, на които имената отговарятѣ точно на тѣхния характеръ, на това, което тѣ представятъ. Обаче, има слу- чай, когато името на човѣка не отговаря на  характера му, и той не го харесва. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да промѣни името си. Нѣкой хора никакъ не харесватъ имената си, не могатъ спокойно даже да ги слушатъ.

Изпѣйте упражненията „Давай, давай“ и „Киаметъ.“

Като пѣете, мнозина отъ васъ се смущавате не сте свободни. Защо? Много причини има за това, но една отъ причинитѣ се дължи на обстановката, на мѣстата, на които седите. Много отъ васъ седятъ между хора, съ които не си хармониратъ. Всѣки трѣбва да седне тамъ, дето той си хареса, до лица, съ които си хармонира. Хармонията зависи отъ мислитѣ и чувствата на хората. Въ това отношение, мозъкътъ на хората може да се разглежда като батерия, отъ която излизатъ или положителни, или отрицателни, или неутрални мисли. Затова, направете опитъ, всѣки да седне при когото иска. Първото условие въ едно общество е да сѫществува хармония между членоветѣ му.

Казвамъ: като дохождате на лекции, гледайте да се поставите въ хармония, както съ себе си, така и съ околната срѣда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тукъ ще придобиете нѣкакви велики, истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадатъ великитѣ истини. Защо? Защото на земята нѣма такива условия. Запримѣръ, какъ ще обясните на хората, какво нѣщо сѫ душата и духътъ, или какво нѣщо сѫ сърцето и умътъ? Каквото и да имъ се говори, всѣки ще схване тия нѣща по особенъ начинъ. Това зависи, както отъ устройството на мозъка на всѣки човѣкъ, така и отъ състоянията на неговото сърце. Запримѣръ, радостниятъ ще схваща нѣщата по единъ начинъ, скръбниятъ — по другъ начинъ. За едно и също нѣщо единъ ще се радва, а другъ ще скърби. Това зависи отъ вътрешното разбиране на човѣка. Изобщо, на земята нѣма доволенъ човѣкъ. Ако нѣкой днесъ е доволенъ, утре ще бѫде недоволенъ.

И тъй, стремете се отъ всѣка лекция да придобиете поне микроскопическо знание. Това е приложение на закона за малкитѣ величини. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото, къмъ великото. Запримѣръ, толкова години вече вие слушате за любовьта, но приложихте ли тази любовь въ най-малкитѣ и прояви ? Любовьта иска дѣла, а не думи. Можете ли да проявите нѣщо отъ любовь, въ което никой да не ви критикува ? Изобщо, всѣка постъпка, продиктувана отъ любовь, трѣбва да бѫде издържана. Запримѣръ, когато обичате нѣкого, вие гледате да не се докосвате до него, изпитвате свещенъ трепетъ въ негово присѫтствие. После, внимавате, какъ ще го погледнете, какво ще кажете и т. н. Всички сѣтива взиматъ участие при изявяване на една любовна постъпка. Като срещнете нѣкой човѣкъ, въ когото любовьта живѣе, вие тръгвате подиръ него. Той има особенъ ходъ, особени движения. Достатъчно е да мине покрай нѣкого, за да го застави да тръгне следъ него. Обаче, това може да направи само онзи, на когото съзнанието е будно. За онѣзи, на които съзнанието не е будно, любещиятъ минава за обикновенъ човѣкъ. Човѣкътъ на любовьта може да се уподоби на цъвналъ цвѣтъ, къмъ който се стремятъ пчелитѣ, пеперудитѣ и редъ още насѣкоми. Защо всички се стремять къмъ този цвѣтъ? Защото има какво да взематъ отъ него. Такова нѣщо представя любовьта ; такова нѣщо представя идейниятъ животь. Всѣка идея дава импулсъ, потикъ на човѣка, понеже тя представя живо сѫщество. Задъ всѣка идея се крие нѣкое разумно сѫщество. Следователно, човѣкъ може да обича само онова, за което има нѣкакъвъ свещенъ образъ. Този образъ е живъ, подвиженъ, не- уловимъ : ту се явява, ту изчезва. Той се явява въ всички разумни сѫщества. А кой не обича разумниятъ човѣкъ? Кой не обича добриятъ човѣкъ? Кой не обича истинскиятъ герой ? Човѣкътъ на любовьта първо мисли за другитѣ, а после за себе си. Като уреди работитѣ на другитѣ, той сѣда доволенъ и започва да мисли за себе си.

Й тъй, кое е отличителното качество на любещия човѣкъ? — Той мисли първо за другитѣ, а после за себе си. Тази е неразбрана мисъль за васъ. Какво подразбира тя? Да мислишъ първо за другитѣ, това значи да мислишъ първо за Бога. И тази идея е неразбрана за васъ. Какъ ще мислите за Бога ? За Бога ще мислите като за нѣкакъвъ идеалъ, като за, най-красивото, най-великото нѣщо въ свѣта. Като мислите постоянно за Него, най- после Той ще ви се открие. Богъ разполага съ безброй начини, за всѣки човѣкъ специални, чрезъ който може да се изяви на всѣка душа и да я подтикне да върви напредъ. Достатъчно е да се прояви Божественото въ човѣка, за да има той потикъ, импулсъ да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този потикъ въ себе си. Всички имате тази опитность. Много пѫти сте били подтиквани отвѫтре да учите; да работите, но не сте постоянствували. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учене никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всѣкога има време; за онзи, който не иска да учи, нѣма време. По-хубаво и по-лошо време отъ сегашното нѣма. По-добри и по-лоши условия отъ сегашнитѣ нѣма. Вие живѣете при най-доброто и при най-лошото време. Що се отнася до таланти, до гениалностъ, всѣки може да бѫде талантливъ или гениаленъ — това е въпросъ на времето. Който иска, той може да стане гениаленъ най-много въ продължение на десетъ години. — Кога може да стане човѣкъ гениаленъ ? — Когато милиони хора съсрѣдоточатъ мисъльта, чувствата и желанията си къмъ него. Той ще бѫде центъръ, фокусъ, въ който всички добри мисли и чувства на тия хора се съсрѣдоточаватъ. По този начинъ той става изразъ на това общо желание.

Гениятъ не живѣе за себе си, той е колективенъ духъ, т. е. изразъ на колективното желание на множество хора. Талантливиятъ е сѫщо така изразъ на колективенъ духъ. Ще дойде день, когато всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде такъвъ изразителъ! За тази цель той трѣбва да бѫде готовъ. Часътъ на всѣки ще удари, и той трѣбва съ готовностъ да посрещне този часъ. Срещнете ли нѣкой талантливъ, или гениаленъ човѣкъ, радвайте се! Следъ него ще дойдатъ още много; между тѣхъ ще бѫде и вашиятъ редъ. Видите ли, че едно цвѣте е цъвнало, радвайте се! Това цвѣте е предвестникъ на пролѣтьта. Много още цвѣтя ще цъвнатъ следъ него. Радвайте се, че пролѣтьта наближава. Не завиждайте, че това цвѣте е дошло първо. Следъ него иде вашиятъ редъ. И вие ще цъвнете, като него, но на своето време, на своя часъ. Въ живата природа нѣма първи и последни. И въ Божествения свѣтъ нѣма първи и последни. Тази идея има духовенъ, а не физически смисълъ. Ако я разглеждате физически, вие ще се обезсърдчите. Казано е: „Първитѣ ще бѫдатъ последни, а последнитѣ — първи“. Дали ще цъвнете въ началото, или въ края, не е важно. За васъ е важно пролѣтьта да дойде. Какво представя пролѣтьта? Пролѣтьта е Божествениятъ Духъ, Великото благо на живота, който лъха къмъ всички цвѣтя и ги кара да цъвнатъ.

Казвамъ: когато просекътъ скърби и плаче, разбирамъ. Но когато царскиятъ синъ скърби и плаче — не разбирамъ. Какъ ще си обясните скръбьта на царския синъ и на царската дъщеря? Странно е, какъ могатъ тѣ да скърбятъ при приятели, при богатство, при удобства ! Когато царскитѣ синове сѫ недоволни, просецитѣ сѫ доволни; когато царскитѣ синове сѫ доволни, просецитѣ сѫ недоволни. Законътъ въ природата е такъвъ. Та и вие казвате, че сте Синове Божии, а при това скърбите и плачете, искате парички, искате богатства. Чудно нѣщо! Щомъ сте Синове Божии, всичко въ свѣта е на ваше разположение. Свободно можете да бъркате въ каситѣ, да взимате, колкото пари ви трѣбватъ. — Ама затворъ има. — Щомъ има затворъ, това показва, че сте на физическия свѣтъ. А на физическия свѣтъ никой не може да бѫде царски синъ. Царскиятъ синъ е числото десеть. Числото десеть представя Божествения свѣтъ. Следователно, който живѣе въ числото десеть, щомъ слѣзе на земята, той първо ще уреди работата на другитѣ хора, а после своята. Тъй щото, той нѣма време да скърби и плаче за себе си. Човѣкъ плаче за себе си, а не за другитѣ. Нѣкой плаче, защото пръстътъ го боли, причинява му болка. Щомъ този пръстъ се смѣни съ другъ, и плачътъ престава.

 Казвамъ: ученикътъ трѣбва да изучава законитѣ на живата природа, да знае, какво да прави, какъ да разрешава задачитѣ си. И млади, и стари, не се стремете къмъ голѣмитѣ работи, но изпълнете малкитѣ задачи, които ви сѫ дадени. Силата на нѣщата седи въ приложението. Каквито правила сѫ дадени въ лекциитѣ, приложете ги. Ако християнитѣ биха приложили поне една часть отъ правилата, които Христосъ имъ е далъ, свѣтътъ щѣше да бѫде другъ, а не като сегашниятъ. Отъ всички се изисква приложение! И въ тази лекция ви дадохъ три правила: правилата на десетьтѣ, на стотѣ и на хилядата. Вие трѣбва да оживите, да приложите тия числа въ живота си. Числото десеть представя любовьта, т. е. главата на човѣка. Засега главата разполага съ седемь врати: две очи, две уши, две ноздри и една уста. Има още три врати, които нѣкога ще се отворятъ, но засега Господъ ги е затворилъ. Съвременнитѣ хора не могатъ да си служатъ, както трѣбва, съ седемьтѣ врати, а какво ще бѫде положението имъ, ако се отворятъ и последнитѣ три ? Ще дойде день, когато човѣкъ ще използува разумно и десетьтѣ врати на главата си. Това ще бжде, когато той живѣе въ числото десеть.

„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

26. Лекция отъ Учителя, държана

на 23 мартъ, 1927 г. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...