Jump to content

1927_02_23 Природнитѣ звукове


Ани

Recommended Posts

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ПРИРОДНИТѢ ЗВУКОВЕ.

„Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

Размишление.

Чете се темата: „Великата задача на живота“.

Можете ли да прѣдскажете, какво е пи-сано въ останалитѣ теми, които не можаха да се прочетатъ тази вечерь? Казано ли е въ тѣхъ нѣщо по-разумно, по-вѣрно отъ това въ прочетенитѣ до сега теми?

Сега, ще ви задамъ въпроса: Защо ви е знанието? Ще кажете, че знанието е потрѣбно, за да живѣете по добрѣ. Безъ знание не можете ли да живѣете добрѣ? И математикътъ си служи съ числа, но питамъ: не може ли той да смѣта безъ числа? Много хора не знаятъ числата, не могатъ да ги пишатъ, но пакъ смѣтатъ. Тѣ взиматъ бобови зрънца, нареждатъ ги по едно, по двѣ, по три, по четири, по петь и смѣтатъ. Значи, човѣкъ може да смѣта и безъ да знае числата; той може да говори, безъ да брои, колко пѫти е произнесълъ всѣка буква. Запримѣръ, правили ли сте опитъ, да видите, колко пѫти сте произнесли буквата „а“, слѣдъ като сте говорили цѣлъ часъ? Велика наука е, слѣдъ като говорите цѣла година, да знаете, колко пѫти сте произнесли буквата „а“ прѣзъ това врѣме. Знаете ли, че отъ това, колко пѫти сте произнесли буквата „а“, зависи вашето щастие или нещастие? Отъ това пъкъ, колко пѫти въ годината ще произнесете буквата „б“, зависи вашето поумняване или оглупяване. Отъ произнасянето на буквата „в“ пъкъ зависи вашето благородство. Когато човѣкъ огрубява, той употрѣбява повече такива букви, които съдържатъ въ себе си твърдость, сухота, коравина. Слѣдователно, и буквитѣ се дѣлятъ на категории. Тъй щото, отъ това, колко пѫти ще произнесете едни или други букви, зависи благородството, знанието, успѣха и редъ още придобивки въ живота на човѣка. Тия нѣща сѫ маловажни на гледъ, но въ сѫщность тѣ сѫ отъ голѣмо значение.

И тъй, понеже звуковетѣ указватъ голѣмо влияние върху човѣка, ще ви дамъ слѣдната задача. Сега, въ петъкъ, ще направите слѣдното упражнение. Като станете сутриньта, отъ изгрѣва на слънцето до залѣза, ще слѣдите внимателно всичко, каквото говорите, или пѣете и ще го записвате въ тетрадка. Какво ще говорите, дали ще се карате или ще водите приятенъ разговоръ, дали ще се молите или само ще произнасяте отдѣлни звукове, всичко ще записвате. Дали сте самъ, или се разговаряте съ нѣкого, всичко, което излѣзе отъ устата ви, ще записвате. Задачата не се заключава въ това, какви думи сте изговорили, но да се види, колко думи и колко букви сѫ произнесени прѣзъ това врѣме, както и това, кои букви най-много се повтарятъ. Тъй щото, при изпълнение на упражнението, трѣбва да бѫдете свободни и искрени спрѣмо себе си. Които не знаятъ да пишатъ, все трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ начинъ да изпълнятъ задачата. Вечерьта, прѣди да си легнете, направете смѣтка, колко думи и колко букви сте произнесли за даденото врѣме, и кои букви прѣобладаватъ.

Казвамъ: ученикътъ трѣбва да гледа на всѣка задача съ еднаква сериозность, да не ги дѣли на важни и маловажни. Колкото малка да е по външенъ видъ една задача, тя има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Опасно е за ученика, когато дойде до положение да омаловажава работитѣ. Съ това той самъ себе си разваля. Ако е права мисъльта, че нѣкои работи сѫ маловажни, какъ ще си обясните стиха отъ Евангелието, дѣто се казва, че космитѣ на главата ви сѫ прѣброени? Какво прѣдставя единъ косъмъ, та невидимиятъ свѣтъ да се заинтересува отъ космитѣ на човѣшката глава и да ги брои? Значи, колкото малъкъ да е косъмътъ, невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ него, както лѣсничеятъ се интересува отъ всѣко дърво въ гората, което става за работа. Той го отбѣлѣзва, туря му знакъ, има го прѣдъ видъ. Казвате: Като не разбираме тия работи, по-добрѣ да мълчимъ, или поне по-малко да говоримъ. Не, вие криво разбирате тази работа. Ще говорите, но разумно. Само умрѣлитѣ мълчатъ, само умрѣлитѣ не могатъ да говорятъ. Мълчанието още не е никакво разрѣшаване на въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да говори, но разумното, здравото слово. Въ живота на всѣки човѣкъ е математически опрѣдѣлено, колко думи трѣбва да произнесе всѣки день. Ако произнесе повече или по-малко, отколкото трѣбва, ще го глобятъ. Човѣкъ не може и не трѣбва да говори, каквото му дойде на ума. Това се отнася не само за възрастния, но и за малкото дѣте. За всѣка възрасть и за всѣки човѣкъ е точно опрѣдѣлено, колко думи на день трѣбва да изговори. Тъй щото, никой не може да говори, колкото иска и каквото му дойде на ума. Въ живата природа сѫществува математика на говоренето.

Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ да говоря, колкото и каквото искамъ. — Не си свободенъ. Защо? Защото, ако ти говоришъ, каквото искашъ, ако и невидимиятъ свѣтъ говори, каквото иска, главата ти ще се запали отъ четири страни. Ако ти вървишъ и мълчишъ по пѫтя си, никое куче нѣма да те лае. Обаче, ако вземешъ камъкъ и го хвърлишъ върху кучетата, всички ще те лаятъ. Кой дава поводъ на кучетата да лаятъ? Самиятъ човѣкъ. Отъ лаенето на кучетата ще познаете, какъвъ човѣкъ минава покрай тѣхъ. Ако минава добъръ човѣкъ, кучетата ще го полаятъ малко, ще го поздравятъ само и скоро ще млъкнатъ. Кучетата познаватъ, какъвъ е човѣкътъ, който минава покрай тѣхъ. Тѣ не хапятъ добритѣ хора. Въ това отношение, въ кучетата има такова кавалерство, каквото между хората не се срѣща. Ако добъръ човѣкъ влѣзе въ нѣкой дворъ, кучето ще залае, ще се доближи до него, ще завърти опашката си и ще каже: Ще ме извинишъ, азъ съмъ туренъ на служба да пазя, да съобщавамъ на господаря си, кой влиза, и кой излиза. Днесъ господарьтъ ми не е у дома, утрѣ ела! Ще се поразговори кучето и ще млъкне. Обаче, ако лошъ човѣкъ влѣзе въ двора, кучето ще го познае, веднага ще се хвърли върху него и ще го ухапе.

Съврѣменнитѣ хора разискватъ върху въпроса, какво нѣщо е моралъ. — Истинскиятъ моралъ седи въ това, да изговори човѣкъ прѣзъ деня толкова думи, колкото сѫ опрѣдѣлени за него отъ невидимия свѣтъ. Когато дойде до този моралъ, той ще познае Бога. Великата задача въ живота на човѣка седи въ познаването на Бога. Трудна задача е тя, но красива. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Какво нѣщо е Вѣчниятъ Животъ? — Той прѣдставя свещенъ трепетъ на душата. Какъ се изразява този трепетъ? Ти си бѣденъ човѣкъ, нѣмашъ петь пари въ джоба си, нѣмашъ земя за обработване, нѣмашъ никакви срѣдства за животъ. Изведнъжъ получишъ 200,000 лв. наслѣдство. Отъ този моментъ сърцето ти започва да тре-пти, на всѣка крачка изпитвашъ трепетъ: седишъ въ кѫщи, безпокоишъ се да не те нападне нѣкой, да те обере; пѫтувашъ въ гората, страхувашъ се да не се натъкнешъ на нѣкаква засада. Дѣто мръднешъ, все не си спокоенъ. Защо? Боишъ се да не изгубишъ паритѣ си. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ придобие великата Истина въ душата си, той изпитва този свещенъ трепетъ, страхува се да не я изгуби. Може ли човѣкъ да изгуби богатството си, било то физическо, или духовно? Има единъ начинъ, по който човѣкъ никога не може да изгуби своето богатство. Кой е този начинъ? Когато той вложи своето богатство, своя капиталъ въ разумно обръщение. Ако получите 200,000 лв. наслѣдство отъ вашия чичо, така трѣбва да го вложите въ обръщение, че и вие, и вашитѣ ближни да се ползувате еднакво отъ това благо. Тъй употрѣбено това богатсгво, подразбира, че сте дали редъ угощения на ближнитѣ си.

Значи, вашиятъ чичо, който живѣе на физическия свѣтъ, ви остава наслѣдство, а сѫщеврѣменно, отъ духовния свѣтъ опрѣдѣлятъ, колко сладки думи да кажете на всѣки вашъ ближенъ прѣзъ деня. Физическото даване се изразява по единъ начинъ, а духовното — по другъ начинъ. Мнозина се хвалятъ, че сѫ посрещнали своя гостъ добрѣ, нагостили сѫ го, както трѣбва. Питамъ: казахте ли на този гостъ това число сладки думи, които бѣха опрѣдѣлени за него отъ невидимия свѣтъ? Ако сте го нахранили добрѣ, а не сте му казали опрѣдѣленото число сладки думи, все едно, че не сте го посрещнали, както трѣбва. Да нагостишъ човѣка, и едноврѣменно съ това да му кажешъ нѣколко сладки думи, въ това седи новото въ живота. Тъй както живѣятъ съврѣменнитѣ хора, това е старъ, изтърканъ, отживѣлъ врѣмето си животъ. Това е цигански животъ. Когато тръгва да проси, циганката започва и свършва по единъ и сѫщъ начинъ. Влиза въ една кѫща и започва да изрежда, какво иска: хлѣбъ, лукъ, соль и т. н. Оттамъ излиза, отива въ втора кѫща, послѣ въ трета, въ четвърта и т. н. Навсѣкѫдѣ се повтаря едно и сѫщо нѣщо. Въ живота на циганката, която проси, нѣма нищо ново. Тя придобива само единъ занаятъ — просия, но съ този занаятъ не се прогресира.

Казвамъ: който иска да прогресира, той всѣки день трѣбва да внася нѣщо ново въ живота си, отъ което да се учи, да се облагородява. За смекчаване, за облагородяване на характера трѣбва да се изговарятъ специални звуци, специални думи. Всѣки звукъ, всѣка дума дѣйствуватъ по различенъ начинъ върху човѣшкия характеръ. Това всѣки възпитатель трѣбва да знае, за да може съзнателно да работи върху своитѣ възпитаници. Дървото само расте, но все трѣбва отъ врѣме на врѣме нѣкой да го полива. Човѣкъ иска да бѫде добъръ. За да бѫде добъръ, все трѣбва да се намѣри нѣкой да полѣе това негово желание. И той трѣбва да работи върху себе си, но и други трѣбва да му помагатъ. Ако човѣкъ не е дошълъ до положение да работи върху себе си вѫтрѣшно, духовно, той трѣбва да работи външно, по физически начинъ. За тази цѣль той трѣбва често да произнася извѣстни думи, по опрѣдѣлено число пѫти на день, докато тѣ проникнатъ въ съзнанието му и почнатъ да работятъ вѫтрѣшно. Запримѣръ, споредъ наредбитѣ на православната църква, за ония, които искатъ да се подвизаватъ духовно, опрѣдѣлено е, думитѣ „Господи помилуй“ да се произнасятъ 40 пѫти на день. Щомъ това произнасяне става бързо, по-скоро да се свърши, то се прѣвръща въ механически процесъ, и вмѣсто да принесе нѣкаква полза, донася съвсѣмъ обратни резултати. Въ невидимия свѣтъ не се позволява никакво бързане. Има опрѣдѣленъ ритъмъ, темпъ на говорене, на ходене, на дѣйствие. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да се подчинява на този законъ, на този ритъмъ, опрѣдѣленъ отъ самата природа. Рече ли човѣкъ да бърза, съ цѣль да произведе извѣстенъ ефектъ, той ще изгуби Божествената мисъль, и работата му ще приеме търговски характеръ. При търговията пъкъ, вие знаете, че този ще ви завлѣче, онзи ще ви завлѣче, докато останете съ празни рѫцѣ. Въ края на краищата, какво сте придобили отъ всичко това? Ето защо, при честото повтаряне на извѣстни думи, трѣбва да се пазятъ нѣкои правила: отчетливо да се произнасятъ, спокойно, тихо, съ вдълбочаване. Само по този начинъ ще имате резултатъ. Ако въ характера на нѣкой човѣкъ прѣобладава мѫжкия елементъ, грубостьта, той трѣбва да произнася меки слогове, меки звукове. Споредъ васъ, кои слогове, кои звукове сѫ меки? Всички срички, които окончаватъ на края съ „ь“, сѫ меки.

Сега, ако започнете да изреждате, кои букви, или кои срички сѫ меки, ще дойдете до редъ мнѣния, но мнѣнията още не съдържатъ истината въ себе си. Едно трѣбва да знаете: всѣка буква означава извѣстенъ законъ. Запримѣръ, буквата В означава вѫтрѣшенъ стремежъ на зърното да цъвне —  законъ на разцъвтяване. Въ тази буква се съдържатъ редъ сили, които трѣбва да намѣрятъ начинъ да излѣзатъ навънъ. И наистина, когато зърното се разпука, то се прѣвръща въ буквата З. Чрѣзъ разпукване на зърното е станало трансформиране на енергиитѣ, т.е. прѣминаването имъ отъ едно състояние въ друго. Лесно е човѣкъ да напише прѣвръщането на буквитѣ една въ друга, но мѫчно е, когато при нѣкое противорѣчие въ живота, той трѣбва да прѣвръща енергиитѣ споредъ разумнитѣ закони на природата. Който разбира смисъла на законитѣ, вложени въ буквитѣ, той ще може да прѣвръща и тѣхнитѣ енергии. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ мразя еди-кого си. — Какво трѣбва да направишъ? На думата мразя, т. е. на първата сричка „мра,“ трѣбва да се противопостави такава сричка, която да е въ състояние да измѣни ефекта на думата мразя. Коя сричка, или коя дума може да измѣни състоянието, което се прѣдизвиква отъ енергиитѣ на думата мразя? Мнозина ще кажатъ, че думата „любовь“ може да се противопостави на умразата. Не, само обичьта е въ сила да унищожи дѣйствието на умразата. Вие можеге много пѫти да изговорите думата любовь, но ако не обичате човѣка, никаква промѣна не може да стане въ неговото състояние. Съ думи само свѣтътъ не се оправя. Ако искате да измѣните състоянието на човѣка, непрѣменно трѣбва да му дадете нѣщо реално. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да знае, какво да даде, и какъ да постѫпва. Не е въпросътъ едно да се изправи, друго да се развали.

Казвамъ: въ свѣта сѫществуватъ редъ школи, които едно изправятъ, друго развалятъ. Това сѫ школитѣ на черното братство. Обикновено тѣ си служатъ съ два различни метода, съ двѣ съвършено различни мѣрки за дѣйствие: добрата мѣрка прилагатъ къмъ себе си, а лошата — къмъ окрѫжаващитѣ. Тѣ знаятъ истината за всѣко нѣщо, но я задържатъ за себе си. Школитѣ на Бѣлото Братство иматъ точно обратни методи: строгата мѣрка прилагатъ къмъ себе си, а меката, добрата — къмъ своитѣ ближни. Това е изразилъ Христосъ въ стиха: „Който иска да ме послѣдва, той трѣбва да се отрече отъ себе си.“ Мойсей казва: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ Христосъ казва: „Ако те ударятъ на едната страна, обърни и другата.“

Това сѫ редъ философии, но да се спремъ върху практическата страна на тия философии. Всѣка философия е отъ значение дотолкова, доколкото има поне микроскопическо приложение въ живота. Безъ приложение всѣка философия не е нищо друго, освѣнъ логически изводъ за нѣщата, гимнастика на ума. Нѣкой човѣкъ може да познава философиитѣ на редъ учени, и самъ той да минава за ученъ, но ако тия философии нѣматъ приложение въ живота, въ края на краищата, и той ще стане обикновенъ човѣкъ. Този човѣкъ минава за ученъ, но отъ най-малката мѫчнотия се плаши.

Питамъ: кой е най голѣмиятъ страхливецъ въ свѣта? Ледътъ. Той е стегнатъ, свитъ, никой не може да го раздвижи; обаче, изгрѣе ли слънцето, първитѣ лѫчи още започватъ да топятъ леда. Казвате, че ледътъ е твърдъ. Твърдостьта на леда качество на водата ли е? Може ли водата да се прѣвърне въ твърдо състояние? Водата не може да се прѣвърне въ ледъ, т. е. въ твърдо състояние, нито въ пара, въ въздухообразно състояние. Противорѣчие е да мислите, че водата може да се прѣвръща въ твърдо и въ въздухообразно състояние. Ако сутринь сѣнката на тѣлата се увеличава, на обѣдъ се намалява и вечерь пакъ се увеличава, коя е причината за това? Слънцето е причината за увеличаване и намаляване на сѣнкитѣ. Сѣнката на нѣкое тѣло може да стане много голѣма, но това не показва, че самото тѣло е толкова голѣмо. Слѣдователно, когато водата замръзва, или се прѣвръща въ пара, става увеличаване или намаляване на сцѣплението между молекулитѣ й, но самитѣ молекули на водата не се измѣнятъ. Това могатъ да потвърдятъ и естественицитѣ. Ако въ сѫдъ съ вода поставимъ малко брашно, да се образува каша, това не значи, че между частицитѣ на водата е станало особено измѣнение. Тукъ влиза единъ чуждъ елементъ — брашното, което не придава свойствата си на водата. На сѫщото основание, когато водата замръзва, казваме, че въ нея влиза чуждъ елементъ, който не е присѫщъ на естеството й. Това нѣщо физицитѣ обясняватъ като особено състояние на молекулитѣ на водата. Значи, водата нито замръзва, нито се изпарява. Вода, която замръзва и се изпарява, не е вода. Че става изпаряване и замръзване на водата, това е фактъ, но въ него не се включва самата истина. Това може да сѫ противорѣчия за васъ, но вие сами трѣбва да ги примирите. Едно ще знаете: водата нито се изпарява, нито замръзва.

И тъй, когато великата наука разглежда въпроситѣ, тѣ седатъ другояче. Докато ученитѣ приематъ, че водата се изпарява и замръзва, това показва, че тѣ не сѫ дошли още до положителната наука. Вѣренъ е фактътъ, че водата се изпарява и замръзва, но той не е правилно изясненъ. Казвате: Водата замръзва. Да, водата замръзва, но никога не измръзва. Какво нѣщо е изпаряването и замръзването на водата, ще се обясни въ бѫдеще отъ новата наука. Питамъ: каква е тази сила, която сгѫстява и разредява молекулитѣ на водата? Отдѣ иде тя? Значи, брашно има въ водата, което я прави гѫста. Щомъ брашното се махне, водата дохожда въ първото си положение. Че водата замръзва, това е фактъ, но обясненията за замръзването на водата не сѫ пълни. За онзи, който иска да изучаза явленията въ природата, тия обяснения не сѫ достатъчни. Запримѣръ, той вижда, какъ постѫпватъ въ индустрията, въ техниката, когато искатъ да получатъ нѣкои метали въ свободно състояние отъ тѣхнитѣ руди, но сѫщностьта на процеситѣ остава неизяснена. Взиматъ сребърната или златната руда, въ която среброто или златото е пръснато въ видъ на зрънца или жили, и я нагрѣватъ, за да могатъ всичкитѣ частици на метала да се стопятъ, и по този начинъ да се слѣятъ въ едно цѣло. Отъ гледище на техниката се задава въпроса: кога, именно, има смисълъ да се изразходватъ толкова срѣдства, да се топи рудата, за да се получи метала свободенъ? Отговарятъ: когато приходитѣ отъ метала надминаватъ разходитѣ, има смисълъ да се прѣдприема топене на рудитѣ. Обаче, отъ научно гледище се задава слѣдниятъ въпросъ: защо нѣкои метали, като злато, сребро и други, сѫ пръснати въ видъ на малки зрънца изъ рудитѣ, а не сѫ въ едно цѣло? Има случаи, когато златото е въ видъ на жили, но често се срѣща пръснато, въ видъ на малки люспи. Който искрено се интересува отъ науката, той ще се домогне до въпроса за произхода на златото и ще си обясни причината за неговото явяване въ видъ на люспи или зрънца.

Слѣдователно, който иска да се занимава съ истинскитѣ процеси въ природата и въ живота, той трѣбва да намѣри една идея като златото. Обаче, за да дойде до такава идея, той трѣбва да разтопи цѣли тонове руди, и оттамъ да освободи онова вещество, подобно на златото, необходимо за създаването на неговата мисъль. Отдѣ ще дойде тази идея? Тя ще дойде отъ природата нѣкѫдѣ. Много идеи идатъ или се образуватъ при разни процеси въ природата. Запримѣръ, при храненето се създаватъ много идеи. Въ този смисълъ, храненето е важенъ процесъ въ цѣлата природа. Днесъ той се разглежда повече физиологически, но има и своя психическа, и морална страна. Нѣкоя идея дохожда въ ума на човѣка, когато се храни. Какво прѣдставя тази идея? Тя не е нищо друго, освѣнъ руда, въ която има нѣкой цѣненъ металъ. Какво трѣбва да направите съ тази руда? Ще турите рудата въ своята огнена пещь да се стопи. За да стопишъ рудата и да извадишъ отъ нея метала чистъ, въ свободно състояние, изискватъ се специални окултни методи. Ако не можешъ да направишъ това, металътъ, цѣнното въ рудата, ще остане неизползуванъ. И въ такъвъ случай, ако човѣкъ не може да обработи идеята, която е дошла въ неговия умъ, той ще прилича на празна воденица, която дига шумъ, но работа не върши, и казва: Ядохъ, пихъ цѣлъ животъ, но защо бѣше всичко това, не зная. Ето защо, човѣкъ всѣкога трѣбва да бѫде буденъ, да може да възприеме и правилно да обработи всѣка дошла до него идея. Великитѣ, свѣтлитѣ идеи не идатъ всѣкога. Има опрѣдѣлени дни и часове прѣзъ годината, когато Божественитѣ идеи слизатъ отъ невидимия свѣтъ и посѣщаватъ хората. Обаче, по причина на това, че тѣхното съзнание не е всѣкога будно, много отъ тѣзи идеи минаватъ, заминаватъ и оставатъ неизползувани. Съврѣменнитѣ хора търсятъ красивитѣ нѣща отвънъ, вслѣдствие на което губятъ врѣмето си напразно. Не е така. Когато ученикътъ иска да изучава музиката, първо той трѣбва да има силно желание въ себе си да учи; той трѣбва да има идея за вѫтрѣшната музика, и слѣдъ това вече ще търси учитель отвънъ, който да го занимава. Само по този начинъ човѣкъ може да реализира своитѣ идеи. Умътъ му трѣбва да бѫде винаги занятъ, и то съ свѣтли, велики идеи.

Сега, като свършите дадената вече задача, ще ви дамъ още една. Тя ще се състои въ слѣдното: за единъ день само прослѣдете, какви мисли минаватъ прѣзъ ума ви. Важно е, не какво говорите, но какво мислите. Всичко, каквото помислите този день, ще го запишете. При това, ще бѫдете искрени въ себе си, нѣма да скривате мислитѣ си. Нѣкой отъ васъ помислилъ нѣщо добро, бърза да го запише. Послѣ помислилъ нѣщо лошо за нѣкой братъ, или за нѣкоя сестра, но като не му харесва тази мисъль, въздържа се да я запише. Не, всичко ще записвате. Азъ ще стана този день ясновидецъ и ще видя, какво сте скрили. Другъ пъкъ мислено ще търси погрѣшкитѣ на хората, но като дойде да напише тази своя мисъль, въздържа се. Искрени трѣбва да бѫдете, първо къмъ себе си, а послѣ къмъ другитѣ. Питамъ: вие знаете ли, че това, което наричате погрѣшки на хората, сѫ истински погрѣшки? Единъ нашъ познатъ казваше: Нашитѣ погрѣшки сѫ добродѣтелитѣ на свѣта. А пъкъ нашитѣ добродѣтели сѫ погрѣшкитѣ на небето. Какво ще кажете на това? Какъ ще примирите това противорѣчие?

Често вие употрѣбявате думитѣ: добро, правда, разумность. Питамъ: какво отношение има между тия три думи? Доброто е свързано съ материалния свѣтъ. То нѣма нищо общо съ личния животъ на човѣка. Доброто има отношение къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества. Когато човѣкъ се затрудни материално, той казва: Нѣма ли нѣкой добъръ човѣкъ въ свѣта, да даде нѣщо, да отвори хамбаря си? Разумностьта пъкъ има отношение до живота на хората. И затова, когато работитѣ на нѣкой човѣкъ се забъркатъ, той казва: Нѣма ли нѣкой разуменъ човѣкъ, да ни покаже начинъ, какъ да се оправимъ, да разплетемъ обърканитѣ си работи? Правдата пъкъ е свързана съ Божествения свѣтъ. Значи, правдата е свързана съ Божествения свѣтъ; разумностьта — съ живота на хората, а доброто — съ материалния животъ на нашитѣ ближни. Оттукъ се виждатъ двѣтѣ допирни точки, двата полюса на живота: едната допирна точка е съ Божествения свѣтъ, а другата — съ нашитѣ ближни. Правдата има само една допирна точка до насъ. Тя прѣдставя източницитѣ на вѣчното благо. Въ това отношение, никой не може да се добере до сѫщностьта на правдата. Това значи: никой не може да разкрие правдата. Много естествено! Кой може да разкрие източницитѣ на единъ изворъ? Източникътъ на кой и да е изворъ може да се уподоби на мѣстото, отдѣто извира разумностьта на човѣка. Доброто пъкъ е водата, която изтича отъ извора и се влива въ морето. Слѣдователно, доброто е водата въ рѣката; разумностьта е изворътъ, отъ който изтича тази вода, а правдата е онова неизвѣстно, скрито мѣсто, отдѣто иде енергията.

И тъй, на първо мѣсто човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Нѣкой иска да бѫде добъръ. Не, човѣкъ първо трѣбва да бѫде разуменъ, а послѣ ще му се дадатъ условия да бѫде добъръ. Само на разумния човѣкъ Богъ дава блага, да се прояви като касиеръ, да раздава. Дойде ли въпросъ до правдата, човѣкъ не може да бѫде праведенъ. Само Богъ е праведенъ. Какво подразбира стиха: „Праведниятъ чрѣзъ вѣрата ще бѫде живъ.“ Това означава, че правдата може да се прѣнесе въ живота само чрѣзъ вѣрата. Чрѣзъ коя вѣра? Чрѣзъ разумната вѣра.

Като говоря за правда, за разумность, за добро, азъ не искамъ да се самокритикувате. Самокритиката не води къмъ добро. Тя е методъ за физическия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да уповава на своята разумность, да гледа да не я изгуби. Разумностьта е качество на човѣшкия умъ. дадено отъ Бога, и затова той трѣбва да започне живота си съ нея. Не започне ли съ разумностьта, той нищо не може да постигне. Който започва съ разумностьта, той може да постигне всички останали добродѣтели. Всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да бѫде разумно направена.

Въ една отъ бесѣдитѣ си казахъ, че човѣкъ трѣбва да се стреми да получи отъ Бога писмо съ обратна разписка, да знае, че, наистина, е получилъ. Само онзи човѣкъ може да получи такова писмо, който, откакъ се е родилъ, докато замине за онзи свѣтъ, не е казалъ никому лоша дума; прѣзъ сърцето му не е минало нито едно лошо чувство и прѣзъ ума му не е минала нито една лоша мисъль. Сърцето на този човѣкъ е подобно на изворъ, който постоянно блика и дава. Каже ли човѣкъ, че животътъ му нѣма смисълъ, че иска да се самоубие, той нито е изпратилъ писмо до Господа, нито е получилъ писмо отъ Него. И да пише на Господа, писмото му нѣма да отиде до своето мѣстоназначение. Още на първата станция ще прѣгледатъ това писмо и ще го върнатъ назадъ. На мнозина се вижда чудно, какъ е възможно, човѣкъ да живѣе цѣлъ животъ и нито прѣзъ сърцето му, нито прѣзъ ума му да е минало нѣщо нечисто. Който може да прѣкара единъ такъвъ животъ, той ще бѫде посѣтенъ отъ ангелъ Господенъ. Въ историята на човѣчеството досега има само единъ такъвъ примѣръ, човѣкъ да бѫде посѣтенъ отъ ангелъ. Това е станапо съ Мария, майката Христова, която живѣ чистъ, издържанъ животъ, за което ангелъ Господенъ дойде при нея съ поздравление. За да постигне своята цѣль, човѣкъ трѣбва да води абсолютно чистъ животъ, проникнатъ отъ велика идея, отъ музика, изкуство, поезия.

Сега, да се върнемъ къмъ задачата. Ние се отвлѣкохме отъ нея, както се увлѣкълъ единъ бѣденъ американецъ въ мечтитѣ си. Както копалъ лозето на единъ богатъ човѣкъ, той се подпрѣлъ на мотиката си и започналъ да си мисли: Ако бихъ ималъ богатъ чичо, да ми даде единъ милионъ долари, азъ зная, какво щѣхъ да направя. Щѣхъ да си купя кѫща, ниви, лозя; щѣхъ да имамъ много слуги, които да ми работятъ, да оратъ и да копаятъ, азъ щѣхъ само да ги наглеждамъ. Казвамъ: и бѣдниятъ мислилъ така, и вие можете да мислите така, но какво ще правите, когато богатиятъ чичо го нѣма? Бѣднятъ отново взелъ мотиката си и започналъ да копае. Мнозина казватъ: Учительтъ ще ни даде нѣщо. Не, азъ не давамъ лесно. Всичко давамъ, но пари не давамъ. Вие ще орете нивата, ще копаете лозето, и като мина покрай васъ, ще ви питамъ: какво правите, какъ е кръстътъ ви, какъ сѫ рѫцѣтѣ ви? —  Тежъкъ е животътъ ни. — Не, този е най-красивиятъ, най-приятниятъ животъ, който прѣкарвате сега на земята. Споредъ мене, тежъкъ е животътъ по баловетѣ, по локалитѣ, по бирариитѣ, по кръчмитѣ, а на лозето, при чистъ въздухъ, при изобилно свѣтлина, приятно се живѣе. Кой е най-хубавиятъ концертъ, най-красивиятъ изгледъ? Това е изгрѣвътъ на слънцето. По-велика хармония отъ изгрѣва на слънцето не сѫществува. Като видя чистия изгрѣвъ на слънцето, който обѣщава хубавъ, слънчевъ день, азъ се радвамъ. Не по-малко се радвамъ и на бурната, тъмна нощь, на свѣткавицитѣ, на гърмотевицитѣ. Въ всичко това азъ слушамъ великия концертъ на природата. Всѣка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава му зика, каквато и най-великиятъ музикантъ не може да изпълни. Вѣтърътъ пъкъ, съ своето бучене, е другъ родъ музика — Вагнеровска. Който иска да слуша великъ концертъ, нека отиде нѣкоя бурна нощь срѣдъ природата и застане близо до нѣкоя канара: тамъ ще слуша той ехото на всички гърмотевици, ще гледа, какъ молниитѣ разкѫсватъ небето, ще чува падането на дъждовнитѣ капки, придружено отъ бученето на вѣтъра. Въ всичко това той ще схване великата хармония на природата. Падането на дъждовнитѣ капки е говоръ. Обаче, това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутриньта ще се върне радостенъ, въ добро разположение на духа, и ще каже: Тази нощь присѫтствувахъ на единъ великъ концертъ въ природата! Който не разбира тази красота, той ще каже: Да ме пази Господъ втори пѫть да прѣживѣя подобно нѣщо! Какъвто дъждъ ме валѣ, какъвто вѣтъръ ме духа! Пъкъ онѣзи свѣткавици, онѣзи гърмотевици — ужасъ! Дано втори пѫть не прѣживѣя подобно нѣщо! Когато Мойсей се качи на Синайската гора, тамъ сѫщо така имаше дъждъ, вѣтъръ, бури, свѣткавици.

Казвамъ: хубавитѣ дни въ живота сѫ за вашитѣ ближни, а бурнитѣ нощи, когато има вѣтъръ, дъждъ, гърмотевици, сѫ за васъ. Казвате: Скръбна ми е душата! Щомъ скърбите прѣзъ тия дни и нощи, това показва, че вие не разбирате още този великъ концертъ. Нѣма по-хубави часове въ живота на човѣка отъ тия, които той е прѣкаралъ въ тъмнитѣ, бурни нощи. Така трѣбва да гледате на живота. Казвате: какъ да разбираме това, въ букваленъ, или въ прѣносенъ смисълъ? За мене това е вѣрно и въ положителенъ, и въ символистиченъ смисълъ. Докато човѣкъ не чуе този великъ симфониченъ концертъ въ природата, той не може още да говори за музика. Ще каже нѣкой, че е ходилъ на Мусала, че го е валѣлъ силенъ дъждъ, придруженъ съ свѣткавици и гърмотевици, съ буря. И това още не може да ни убѣди, че той е слушалъ и разбралъ този концертъ. Да слушашъ и да разбирашъ тази велика симфония, това подразбира, да си съвършено самъ срѣдъ природата, кацналъ на нѣкоя канара, като птичка, и оттамъ да броишъ всѣка дъждовна капка и да я наричашъ съ нейното име, както музикантътъ нарича всѣка нота; да схващашъ пѣсеньта, която вѣтърътъ изпълнява и да пѣешъ слѣдъ него; да слѣдишъ гърмотевицата спокойно и да чувашъ въ нея повишавания и понижавания, каквито срѣщаме въ музиката. И най-послѣ, докато се изпълнява тази симфония, да можешъ да опрѣдѣлишъ нейния темпъ, дѣ върви пиано, дѣ алегро, дѣ адажио и т. н. Това значи разбиране! Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като се даватъ хубавитѣ, великитѣ концерти, тѣ бързатъ да се скриятъ въ кѫщи и отъ врѣме на врѣме поглеждатъ прѣзъ прозорцитѣ и казватъ: Дъждътъ прѣстана ли? Бурята утихна ли? Щомъ дойдатъ топлитѣ слънчеви дни, тѣ се радватъ и казватъ: Слава Богу, стопли се малко, можемъ да поизлѣземъ навънъ! Значи, тѣ сѫ се научили да се радватъ на благото на своитѣ ближни, а на своето благо още не могатъ да се радватъ.

На онѣзи отъ васъ, които сѫ смѣли и рѣшителни, ще дамъ слѣдната задача: прѣзъ бурна, тъмна нощь ще ги изпратя на нѣкой планински връхъ, тамъ да прѣкаратъ цѣлата нощь. Сутриньта, като се върнатъ, ще ги питамъ: разговаряхте ли се съ дъждовнитѣ капки, съ вѣтъра, съ свѣткавицитѣ и гърмотевицитѣ? Чухте ли и разбрахте ли великия симфониченъ концертъ, който природата ви даде? Така сѫ правили всички ученици на окултнитѣ школи. Днесъ виждаме, какви голѣми усилия правятъ англичанитѣ, да се качатъ на Хималаитѣ. Може нѣкога да се качатъ, но не се прѣвзематъ лесно високитѣ върхове.

Сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да направятъ упражнението съ написване на изговоренитѣ думи и букви, трѣбва да се опрѣдѣлятъ въ себе си, да има връзка помежду имъ. Които не искатъ да правятъ това упражнение, могатъ да бѫдатъ свободни. Слѣдната срѣда ще видимъ, какви сѫ резултатитѣ отъ упражнението. Отъ това, колко пѫти сте употрѣбили дадени звукове, ще извадимъ малки правила за самовъзпитанието на човѣка. Нѣкой ще каже: Нѣмамъ друга работа, ами да записвамъ, какво говоря. Не искамъ да губя деня въ подобни упражнения! Какво трѣбва да каже тогава домакинята, която е заставена цѣлъ день да гледа кѫщата? Какво трѣбва да каже онази жена, която цѣлъ день преде, тъче, или шие? Трѣбва ли да счита, че тази работа е еднообразна и губене на врѣме? Не, разумниятъ човѣкъ намира смисълъ въ всѣка работа, въ всѣко упражнение. — Какво щѣхте да кажете, ако нѣкой би ви заставилъ да правите това упражнение цѣла година? Щомъ е само за единъ день, лесно е; за единъ день съзнанието на човѣка може да бѫде будно, но мѫчно е тази будность да се подържа цѣла година. Не, когато се касае за благородното, за възвишеното, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертвува. Той трѣбва да има готовность, смѣлость поне колкото свѣтскитѣ хора. Срѣщате нѣкоя свѣтска дама, съ отрѣзани коси, модерно причесани, съ модна рокля, голи рѫцѣ, съ цигара въ уста, говори, смѣе се, не се стѣснява отъ нищо. Свободна е тази жена. Защо? Служи на нѣщо. Казвате: Мода е това. Не е важно, може и на модата да служи, но смѣла е тя, отъ никого не се смущава.

И тъй, азъ искамъ да бѫдете свободни духомъ, да бѫдете искрени спрѣмо себе си. Тѣзи сѫ първитѣ необходими условия за човѣка, когато той започва нѣкаква работа. Като свърши работата си, той ще каже: Сега съмъ доволенъ, че свършихъ работата си, както трѣбва. Дали ще четете, или ще пишете нѣщо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете нѣкои принципални положения, вижте, какъ можете да ги приложите въ живота си и, въ края на краищага, ще изпитате едно доволство отъ себе си. Цѣльта на всѣка работа, която човѣкъ върши, е да го доведе до едно малко, вѫтрѣшно доволство

Изпѣйте упражнението „Сила жива, изворна течуща.“

„Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“

*

22. Лекция отъ Учителя, държана

на 23 февруари, 1927 г. — София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...