Jump to content

1914_11_02 Духътъ и плътьта. Приливи и отливи въ живота


hristo

Recommended Posts

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

СИЛА и ЖИВОТЪ


БЕСѢДИ

ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ

(ПО  СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ)

image001.png

ВТОРА СЕРИЯ.

image001.png

 

I.

ДУХЪТ  И  ПЛЪТЬТА

 

image003.png

 

София — 1915

 

Духътъ и плътьта.

 

Приливи и отливи въ живота.


 

„Защото плътьта похотствува противното на
Духа, а Духътъ противното на плътьта, а тѣ се
противятъ едно на друго...  А плодътъ на Духа е:
любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость,
милосърдие, вѣра, кротость, въздържание“.
Гал. 5: 17, 22.


Изобщо хората иматъ много смѫтни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животътъ. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, се управлява отъ закони, отъ правила, които Богъ е положилъ отдавна, когато е устройвалъ вселената. И когато е въвелъ въ нея първия човѣкъ — Писанието тукъ мълчи — Господъ дълго врѣме го е училъ и му е прѣподавалъ небеснитѣ знания. Запозналъ го е съ всичкитѣ основни закони на това голѣмо здание, въ което го е поставилъ да живѣе, показалъ му е свойствата на билкитѣ, запозналъ го е съ качествата и дѣйствията на елементитѣ, и, като го е поставилъ господарь надъ всичко, казалъ му е: „Ако спазвашъ законитѣ, които съмъ положилъ, ще бѫдешъ всѣкога щастливъ, радостенъ, блаженъ, и въ всичко, което захванешъ, ще сполучвашъ; но въ деня, въ който прѣстѫпишъ Моята заповѣдь, всичко ще се опълчи противъ тебе“. Че това е фактъ, свидѣтелствуватъ двѣтѣ дървета, за които се говори въ Писанието: дървото на живота“ и „дървото за познание доброто и злото“. Ако бихъ се спрѣлъ да ви обяснявамъ, какви сѫ тия дървета, бихъ се отвлѣкълъ много; това ще оставя за друга бесѣда. Тия двѣ дървета въ рая бѣха живи, интелигентни, имаха извѣстна сила, извѣстни качества въ себе си. И каза Господъ на първия човѣкъ: „Въ дървото на познание доброто и злото се крие голѣма опасность, и, въ който день посегнешъ на него, ще изгубишъ всичко — елементитѣ, скрити въ това дърво, не сѫ за тебе, ти не си достатъчно силенъ, за да ги владѣешъ. Въ бѫдеще може да ги изучишъ, но засега ще се ползувашъ отъ всички други дървета, отъ всѣко нѣщо въ живота, но не и отъ дървото за познание доброто и злото".

Нѣма да се спирамъ да говоря за дълбокитѣ причини, които подбудиха Адама да прѣстѫпи божествената заповѣдь. Нѣкои проповѣдватъ, че трѣбва да имаме вѣра. Дѣйствително, вѣра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа въ живота, безъ нея животъ не може да сѫществува. Сѫществата, колкото малки и да сѫ, като започнете отъ микроскопичнитѣ и дойдете до най-висшитѣ, всички иматъ вѣра. Но каква е тѣхната вѣра? Единъ безвѣрникъ казва: „Азъ не вѣрвамъ въ Бога“, но сѫщеврѣменно това негово твърдение показва, че той вѣрва въ нѣщо: той вѣрва, че нѣма Богъ, значи, пакъ трѣбва да вѣрва. Бихъ желалъ да видя какъ човѣкъ може да остане съвсѣмъ безъ вѣра, да не вѣрва и въ себе си, Щомъ той вѣрва въ себе си, значи, има вѣра, само че вѣрва въ своя умъ. Когато казваме, че нѣкой е безвѣрникъ, то не е право: то е наполовина истина; оставилъ е вѣрата въ Бога, но има пъкъ вѣра въ себе си. И тъй, вѣрата може да бѫде положителна и отрицателна. Адамъ и Ева, като сѫ проявили този принципъ на невѣрване въ Бога, понеже е влѣзълъ Луциферъ въ райската градина, повѣрвали сѫ въ послѣдния и оставили Бога. Вслѣдствие на това е станало и грѣхопадението. И апостолъ Павелъ казва въ посланието къмъ Римлянитѣ: „Комуто се подчинишъ, нему слуга ставашъ“.

Тази сутринь моята бесѣда ще бѫде върху двата велики закона, които формулирамъ така: „законътъ на противоложноститѣ“ и „законътъ на подобието“. Това сѫ закони, които можемъ да провѣряваме всѣки день. Тѣ не сѫ отвлѣчена философия, не сѫ като прѣраждането, или трансмигрирането на душитѣ; тѣ сѫ нѣща, които можемъ ежедневно да провѣримъ въ себе си. И тъмнитѣ страни отъ това гледище на законитѣ ще ви станатъ до извѣстна степень ясни. За примѣръ, вие се намирате при морския брѣгъ. Виждате морето тихо и спокойно; но изеднъжъ забѣлѣзвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига къмъ брѣга, образува течение — туй, което ученитѣ наричатъ „приливъ“. Има мѣста, дѣто морето се повдига до 60 крака височина; тогава трѣбва да избѣгате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе, ще бѫдете застигнати и погълнати отъ вълнитѣ. И този приливъ, туй повдигане на вълнитѣ, продължава 12 часа; слѣдъ 12 часа ще забѣлѣжите, че вълнитѣ почватъ да се отдръпватъ пакъ назадъ — къмъ морето. Туй може да го наблюдавате често, нѣкога всѣки день: въ 24 часа, еднъжъ напрѣдъ, еднажъ назадъ отъ брѣга. Такъвъ приливъ и отливъ става и въ васъ. Кѫдѣ? Разбира се, не въ планинскитѣ високи мѣста, не въ високитѣ върхове на живота, ами въ низкитѣ мѣста. Често ви се е случвало, може-би, да слизате въ тихо врѣме на брѣга на морето и да запѣвате нѣкоя хубава пѣсень и туку погледнете — дошла вълна и задигнала и васъ съ хубава ви пѣсень, или най-малко съвършено ви измокрила. Или пъкъ качили сте се на лодка въ тихо море, дойде буря, обърне лодката, и вие се намѣрите въ развълнуваното море. Може нѣкой да помисли, че това е прѣувеличение на фактитѣ, но това е вѣрно въ живота. Колко пѫти хората изчезватъ безслѣдно въ това житейско море съ своитѣ пѣсни, мечти и идеали! Вие казвате: нещастие! Вие търсите причината, безъ да знаете законитѣ на природата. Когато старитѣ философи сѫ казвали; „Познай себе си! “ подразбирали сѫ — да познае човѣкъ тия два закона на отмѣренитѣ движения на „приливъ и отливъ“. Въ вашия умъ тия двѣ думи сѫ смѫтни, но ще се постарая да ви ги обясня. Туй проявление въ съврѣменната наука го наричатъ законъ на „ритмичното движение“. Въ всички нѣща има течение отъ центъра къмъ периферията и отъ периферията къмъ центъра; въ всички нѣща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. Въ химията има „акция“ и „реакция“; „акцията“ е „приливъ“, слѣдъ туй се образува „реакция“, която пъкъ е „отливъ“. Ако наблюдавате нѣкой пѫть своя часовникъ, ще забѣлѣжите, че гласътъ му, еднъжъ усиленъ, почва постепенно да отслабва, да замира и като-че по едно врѣме спира, послѣ пакъ се усилва, и пакъ спада; сѫщото това става и въ вашето сърце. Ако турите рѫка на сърцето си, ще забѣлѣжите, че нѣкой пѫть то почва да бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторътъ казва: „Тоя човѣкъ има сърцебиене“. То е „приливъ“ на вашия организъмъ, който приливъ се отразява върху сърцето. Този законъ дѣйствува навсѫдѣ, и когато лѣкаритѣ казватъ за нѣкого че ималъ „порокъ на сърцето“, азъ казвамъ чисто и просто, че тоя човѣкъ има извѣстенъ приливъ на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа, и че слѣдъ 12 часа този приливъ ще спадне, и сърцебиенето ще мине. Тия 12 часа може да сѫ 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дена, 12 седмици, 12 мѣсеца, 12 години, 12 вѣка, 12 хиляди години, 12 милиона години и т. н. — все едно, отношението на нѣщата си остава все сѫщото. Така дѣйствува този законъ.

Ап. Павелъ, въ прочетената отъ мене глава, говори за закона на плътьта — то е законътъ на „отлива“;законътъ на Духа — това е законътъ на „прилива“. Законътъ на „противоположноститѣ“ включва въ себе си закона на „отлива“, а законътъ на „подобието“ — закона на прилива“. Въ нѣкои мѣста се образуватъ миазми, изпаренията може да разпространятъ микробитѣ, и около тази мѣстность се явяватъ болести. Този законъ дѣйствува въ нашия мозъкъ, въ нашето сърце и въ нашата душа. Въ организъма оставатъ често утайки, отъ които се образуватъ болеститѣ и които ние наричаме „ревматизъмъ“ въ ставитѣ, въ краката и въ главата; тогава ние усѣщаме болки и почваме да се оплакваме. Ако сме умни и разбираме закона, тамъ, дѣто има „приливъ“, можемъ да туримъ силна прѣграда, голѣма стѣна. Ако ли сме глупави, зѣпаме по брѣга на бурното море. Хората постоянно казватъ: „Свѣтътъ е лошъ“. Но въ какво е лошъ? Ами тази обща война! Тя е приливъ на силитѣ, и въ този приливъ има сблъсване, та всички бѣгатъ и казватъ, че морето иде. И това бѣгане наричатъ „война“. Питатъ, какво ще стане съ свѣта. Казвамъ: слѣдъ 12 часа или слѣдъ 12 седмици, или слѣдъ 12 години, всичко това ще утихне, напоенитѣ съ кръвь мѣстности пакъ ще прѣсъхнатъ, и хората ще се попитатъ: каква бѣше тази работа, коя бѣше причината, защо туй море се разяри срѣщу насъ? Морето не се е разярило, то диша и, когато се напъне въ дишането, неговата коруба, неговитѣ гърди се подигатъ на 60 крака; само че, когато морето диша и поема своя дъхъ, ти трѣбва да бѫдешъ 60 километра далечъ отъ брѣга — на нѣкой високъ върхъ. Когато издиша, можешъ да отидешъ на брѣга и да се поналюбувашъ, но, щомъ видишъ, че почва да поема въздухъ, пакъ бѣгай тамъ — на високо мѣсто.

Тия два закона на противоположноститѣ и подобието, ако можемъ да ги разберемъ, сѫ двѣ велики нѣща въ свѣта. Единиятъ законъ — на подобието е законъ на Небето; другиятъ законъ — на противоположноститѣ — това е законътъ на земята, на органическия свѣтъ, на плътьта. Ставате сутринь неразположенъ духомъ, цѣлиятъ свѣтъ ви е кривъ, не ви се работи, умътъ ви е смѫтенъ; казвате: Господъ не е направилъ свѣта, както трѣбва; всички дяволи сѫ въ вашия умъ, вие сте готови да се карате съ всѣкого — пуснали сте си пояса и чакате нѣкой да го настѫпи, готови да избухнете - това е законътъ на противоположноститѣ. Него день жената, като види мѫжа, че си е пусналъ пояса, ако разбира закона, трѣбва да бѣга два километра далечъ и да си каже: у мѫжа ми днесъ има отливъ на духа и приливъ на плътьта. Не трѣбва да се смѣете, защото утре пъкъ жената ще си пусне пояса. То е законъ. Всички едноврѣменно не си пущатъ пояса. Прѣди десеть години живѣехъ въ едно сѣмейство; то състоеше отъ седемь члена: баща, майка, единъ синъ и четири дъщери; правѣхъ малки наблюдения и провѣрявъха този закон: вървѣше като часовникъ. Всички членове отъ тази фамилия всѣки день въ седмицата се редуваха. Въ понедѣлникъ бащата неразположенъ, поясътъ му пуснатъ; всички казватъ: „Тато е неразположенъ, навѫсенъ, вика, крѣска“; всички се спотайватъ и търсятъ само причината. Въ вторникъ бащата е веселъ, но гледатъ — майката си пуснала пояса. Бащата се подсмива и дума: „Днесъ майка ви е дежурна“. Интересно е, че въ срѣда голѣмиятъ синъ си пусналъ пояса. Всички се смѣятъ, защото си го знаятъ, и по тоя начинъ се изреждатъ всички. Азъ знаехъ, кой кога е дежуренъ, и програмата вървѣше ненарушимо. Хубаво, туй донѣкѫдѣ е приятно. Ако единъ си пусне пояса, а другиятъ не, лесно е, но, когато и двамата сѫ дежурни и сѫ пуснали пояса си, казано на наученъ езикъ — когато и двамата иматъ „отливъ“, тогава е лошо. Ето какво казва Ап. Павелъ въ прочетената глава — че плътьта противодѣйствува на духа, и обратното. Не можемъ да примиримъ тия два закона; то е немислимо, защото тѣ иматъ диаметрално противоположно движение — единиятъ се движи напрѣдъ, а другиятъ назадъ. Законътъ на противоположноститѣ е законъ, който разрушава, той руши хармонията, щастието; щомъ дойде въ васъ, като се връща, той задига всичката ви покѫщнина. Когато попаднете дълго врѣме въ този законъ на противоположноститѣ, той може да има влияние върху вашия умъ 12 минути, 12 часа, 12 години. Има извѣстни периоди въ живота, които влияятъ върху характера на човѣка още отъ самото начало. Ако нѣкое дѣте се зачне и роди въ периода на противоположноститѣ, то ще стане непрѣмѣнно прѣстѫпникъ, най-голѣмиятъ вагабонтинъ, не може да избѣгне послѣдствията, защото тѣ сѫ му дали ония елементи, които потикватъ живота въ друга посока. Ако бащата и майката сѫ подъ влиянието на закона на подобието, у тѣхъ ще се роди много благороденъ синъ или дъщеря, съ добъръ и развитъ умъ. Така дѣйствуватъ тия велики закони, и първитѣ хора, прѣди да съгрѣшатъ, сѫ ги разбирали но слѣдъ съгрѣшаването сѫ ги забравили.

Хората искатъ свещеникътъ слѣдъ черква да имъ проповѣдва, но той е въ закона на противоположноститѣ, неговитѣ вибрации, неговото настроение, неговата проповѣдь този день не могатъ да донесатъ благословение на хората. Той може да служи отъ нѣмай-кѫдѣ, длъженъ е. Ако бѣше свободенъ, щѣше да си вземе капата и да отиде нѣкѫдѣ; но хората искатъ да имъ проповѣдва. Какво ще имъ проповѣдва? Ще ги кастри: „Вие сте такива, вие сте онакива, вие сте лоши хора“, и ще ги прати въ пъкъла. Него день той е казалъ една лъжа; той е говорилъ за себеси, защото туй, което той е говорилъ, се е отразявало въ васъ: вие сте били огледало, и той се е огледвалъ въ васъ, живѣлъ е подъ влиянието на закона на противоположноститѣ. Разправятъ за единъ знаменитъ американски проповѣдникъ въ гр. Ню-Йоркъ, който проповѣдвалъ дълго врѣме подъ влиянието на закона на противоположноститѣ и изказалъ такива ужасни работи, щото изпоплашилъ всички енорияши, като-че-ли свѣтътъ се свръшвалъ. Понеже подъ влиянието на този законъ на противоположноститѣ често остава утайка въ стомаха, който не може тогава да смила и отдѣля соковетѣ и врѣди на цѣлия организъмъ, то взематъ единъ день проповѣдника и го откарватъ въ болницата, за да очистятъ отъ стомаха му тия малки папили. Пъхватъ въ устата му едно черво, пущатъ 4—5 килограма топла вода, измиватъ еднъжъ, дважъ стомаха, изчистватъ утайкитѣ отъ него, и втората седмица проповѣдникътъ се явява въ черква и проповѣдва за „Царството Божие“, за „идването на Христа“, за „любовьта“ и т. н. Хората си казватъ: „Я вижте, нашиятъ проповѣдникъ се прѣобразилъ“. Та, казвамъ, когато единъ проповѣдникъ или ораторъ излѣзе да проповѣдва въ черква или въ камарата, трѣбва да изхвърли утайкитѣ изъ стомаха си, изъ сърцето си, изъ ума си, и тогава да говори на хората.

Ставате, да кажемъ, сутринь, малко сте неразположенъ, но не можете да си дадете смѣтка; минатъ се 5—10 минути, почва умътъ ви да се проведрява и казвате: Слава Богу, свѣтна ми. Минава се извѣстенъ периодъ врѣме, налегнатъ ви пакъ лоши мисли и пакъ казвате: този дяволъ от кѫдѣ се намѣри. Хората не могатъ да разбератъ, че тукъ има законъ, който периодично и систематично дѣйствува въ свѣта; тукъ не е дошълъ нѣкакъвъ дяволъ съ капанъ да ги хване; то е единъ божественъ законъ. Господъ казва: „Азъ ти дадохъ умъ да разсѫдишъ за наредбата на свѣта, Азъ ти разправихъ едно врѣме за този законъ, но ти го забрави, и сега самиятъ този законъ ще те научи“. Когато съврѣменнитѣ общества додатъ да разбератъ дълбокия смисълъ на тия два закона, само тогава ще може да се оправи коренно свѣтътъ, ще се оправятъ сѫдилищата — всичко. Нѣкои питатъ, какъ може да се оправи свѣтътъ. Може. Когато почнемъ да постѫпваме съобразно съ този законъ, свѣтътъ ще се уреди тъй, както Богъ го е наредилъ първоначално. Еднакви причини произвеждатъ еднакви слѣдствия; противоположни причини произвеждатъ противоположни дѣйствия. Индуситѣ, които знаятъ тия два закона, изясняватъ ги съ думата „карма“ законъ за причинитѣ и слѣдствията. Но карма може да бѫде карма въ приливъ и карма въ отливъ, сир. карма добра и карма лоша. На търговски езикъ то значи да давашъ — да вземашъ: давашъ ли, това е отливъ, вземашъ ли, това е приливъ, и онзи, комуто дължите, ще дойде при васъ точно на падежа да ви покани да си платите дълга. „Падежъ“ — това значи законъ, който регулира нѣщата. Този законъ е обусловенъ отъ такива длъжници и отъ лицето, което има да взема. Слѣдователно, когато Богъ ни постави въ свѣта, Той постави извѣстни условия; ние сме подписали задължително, че ще направимъ това или онова, но сега Му казваме: Не Ти дължимъ нищо. — Тъй ли? Азъ ще приложа закона върху тебе, ще приложа закона за противоположноститѣ. Ти биешъ нѣкого, и той ще те бие; ти го обичашъ, и той ще те обича, сир., каквото правишъ, такова и ще ти правятъ. Тия два закона владѣятъ и дѣйствуватъ на земята. Подобното съ подобно всѣкога се отблъсватъ. Единъ пѣтелъ се качва на купището, другъ по-силенъ отива и го изгонва. Защо и двата не взематъ да кукуригатъ? Законътъ казва тъй: на едно купище само единъ пѣтелъ трѣбва да пѣе. Тъй че, въ свѣта може да има само добро или зло. Двѣ злини не могатъ да се търпятъ на едно мѣсто, слѣдователно, и двѣ добрини не могатъ да стоятъ на едно мѣсто. Светия съ светия не могатъ да се търпятъ, ученъ съ ученъ — сѫщо. Вземете двама лѣкари — пакъ тъй. Върху това една турска пословица казва, че „памукчия отъ бѣло куче хасъ не струва“. Защото тукъ на земята дѣйствуватъ именно тия два закона — на „противоположноститѣ“ и на „подобието“. Доброто има стремление къмъ злото, а злото — къмъ доброто; затуй именно онзи, който иска да живѣе на земята, непрѣмѣнно трѣбва да има за приятели лоши хора, па и лошитѣ трѣбва да иматъ за приятели добри хори. На Небето законътъ е другъ, но на земята е тъй. Онзи, който иска да се събира съ добри хора, съ хора като себе си, всѣкога ще има нещастие. Защо? Защото трѣбва да има обмѣна. Да кажемъ, единъ търговецъ има изработени платове за милиони левове, и съсѣдътъ му има сѫщо такива платове, кому ще ги продаватъ и двамата? Интереситѣ имъ не съвпадатъ. Единиятъ ще каже на другия: „Махни се отъ тукъ, иди на друго мѣсто, на другия край на земята, азъ ще търгувамъ тукъ“. То е, значи, законътъ на противоположноститѣ. Затуй казва Христосъ, Който е разбиралъ този законъ: „Да се отречемъ отъ себе си, да оставимъ на това мѣсто други да живѣятъ“. Щомъ човѣкъ се отрича, става слуга, и, като стане слуга, Господъ казва: „Азъ те обичамъ“. Ама, ако каже нѣкой: „И азъ искамъ да бѫда господаръ“, Богъ казва: „Двама не могатъ да бѫдатъ господари; единиятъ трѣбва да бѫде господарь, а другиятъ — слуга“. Злото се ражда, когато и двамата искатъ да станатъ господари. А щомъ искатъ да станатъ господари, и настояватъ на това, Богъ каже: „Двама господари не може да бѫдатъ при Мене; щомъ настояватъ на това, хайде на другия край на свѣта“! А кой е другиятъ край на свѣта? Земята. Затуй Господь е пратилъ хората на земята. Въ всички васъ, които искате да разберете закона на подобието, дѣйствува законътъ на контраститѣ, и затова сте нещастни; трѣбва да излѣзете отъ закона на противоположноститѣ и да влѣзете въ закона на подобието, а законътъ на подобието е самоотричане. Да се самоотречешъ не значи да изгубишъ живота си, ни най-малко; ще замѣнишъ само една служба съ друга. Да кажемъ, двама кандидати искатъ да бѫдатъ директори на една гимназия; единиятъ, ако дѣйствува по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директоръ, азъ ще стана учитель“, но, ако и двамата искатъ непрѣмѣнно да станатъ директори, ще има интриги прѣдъ министра, всѣки отъ тѣхъ ще му казва: „Азъ съмъ по-способенъ“. Кой ги управлява тукъ? Законътъ на контраститѣ. А учението на Христа спада къмъ закона на подобието. Христосъ слѣзе на земята, за да установи закона на „подобието“. Той казва: „Азъ не искамъ да господарувамъ надъ васъ; а искамъ да ви науча, какъ да бѫдете щастливи, и, ако ме обичате и изпълнявате Моя законъ, ще бѫдете честити“. Неразположенъ си, мразишъ, одумвашъ, нещастенъ си — ти си въ закона на противоположноститѣ. Трѣбва да го напуснешъ, или, въ научна форма казано, да излѣзешъ отъ закона на „контраститѣ“ и да влѣзешъ въ закона на „подобието“. Съ други думи, да измѣнишъ условията и срѣдата. Почни да обичашъ. „Какъ ще обичамъ“? Ти, наистина, не можешъ да се научишъ да обичашъ, докато не отидешъ въ мѣстото на любовьта. То е все сѫщото да те затворятъ въ тъмна стая и да ти кажатъ „гледай! “ — какво ще гледашъ? мрачна стая не е область на „подобието“; трѣбва да излѣзешъ изъ нея. Ако имашъ свѣщь, можешъ да драснешъ кибритъ и да я запалишъ. И когато Христосъ казва: „Трѣбва да се отречемъ отъ себе си“, разбира да излѣземъ отъ тая мрачна стая на своя егоизъмъ и да влѣземъ въ закона на „подобието“, на любовьта. Виждате, колко е разумно това. Излѣзте и идете въ ония мѣста, дѣто можете да черпите елементи, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Не може да направите това, ако сте въ закона на противоположноститѣ. Тогава за единъ столъ, за една професорска катедра ще се борите мнозина. Еднъжъ въ Франция устроили конкурсъ за една катедра, и се явили 15 хиляди души кандидати. Е, колко души могатъ да седнатъ на нея? Единъ кандидатъ за единъ столъ. Въ този свѣтъ често се раждатъ извѣстни желания. Защо? Завиждате — вие искате тази катедра. Мразите нѣкого и се стараете да го прѣмахнете отъ пѫтя си, явно мога да ви отговоря: азъ зная, защо го мразите — или вие, или той искате тази катедра. Законътъ за контраститѣ въ живота е неумолимъ: този законъ дѣйствува и въ нашитѣ мисли, и въ нашитѣ сърца, и въ нашитѣ тѣла. Клѣткитѣ, тия милиарди клѣтки, отъ които сме сглобени въ нашитѣ кости, въ нашата нервна система, въ стомаха, въ бѣлитѣ дробове, въ сърцето, въ мозъка, — всички клѣтки на тия органи подпадатъ въ извѣстенъ периодъ подъ тия два закона на противоположноститѣ и подобието, защото въ тѣхъ става приливъ и отливъ. Човѣкъ се гнѣви, неразположенъ е, значи, има отливъ. Ще трѣбва непрѣмѣнно да дойде въ него приливъ. Какъ? Ще се съсрѣдоточи, ще отправи ума си нагорѣ къмъ Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господъ, ще отиде да се разговори съ Него и, когато мине отливътъ, ще си дойде на земята.

Приливъ не разбирамъ, само когато е въ морето, но и когато се повдига приливъ и въ растителностьта, когато има влага въ въздуха. Щомъ узрѣе, всѣко нѣщо почва да съхне — имаме законъ на контраста, който пригатвя почва за идущата година. И другиятъ законъ, значи, има своето мѣсто. Законътъ на контраститѣ трѣбва да снеме старитѣ дрехи. Вие се събличате — това е законъ на контраститѣ; обличате се — това е законъ на подобието. Окирливи ви се тѣлото — имате закона на контраститѣ; окѫпете се — сте въ закона на подобието. Всѣкой день ставаме сутринь и си миемъ лицето; защо? По навикъ. Днесъ трѣбва да отидете прѣдъ Господа, защото въ васъ има отливъ, вие си омивате лицето и казвате: Ще снема отъ сърцето си товара, ще смъкна надолу утайкитѣ на моя умъ, и тогава ще отида горѣ прѣдъ Господа. Миенето на лицето съ тегленето рѫцѣ отгорѣ надолу — това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, омивате се и цѣлъ день пакъ бъркате вѫтрѣ въ кальта. И работата не върви. Какъ ще върви, кальта е у васъ! Трѣбва да бѫдете на нѣкое високо планинско мѣсто.

Трѣбва да приложимъ този законъ, както казва ап. Павелъ въ „плодоветѣ на духа“. А тѣ сѫ: „любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание“. — Любовьта — това е бащата, радостьта — това е майката, мирътъ — това е тѣхното дѣте, значи, тѣ сѫ единъ триѫгълникъ, който спада въ божественитѣ нѣща. Който иска да бѫде блаженъ, трѣбва да притежава тия нѣща. Тогава той е на Небето. Слѣдъ това идва втората категория, която отива къмъ Ангелитѣ: дълготърпѣние — това е бащата; благость — майката; милосердието — тѣхното чадо. Придобийте ги и ще бѫдете между ангелитѣ. Третата категория; вѣрата — това е бащата; кротостьта — майката: въздържанието — тѣхното дѣте. И тъй, азъ казвамъ, споредъ този законъ на подобието, вие трѣбва първомъ да имате баща. Кой е вашиятъ баща? Вѣрата. „Ама азъ нѣмамъ вѣра“. За тебе, приятелю, азъ имамъ лошо мнѣние. Щомъ нѣмашъ баща, та си роденъ отъ незаконни родители; тебе майка ти не те е родила по божественъ начинъ. Туй подразбирамъ, когато нѣкой каже: „Нѣмамъ вѣра“. А когато каже: „Имамъ вѣра“, — ублажавамъ те, ти имашъ баща, който е много благороденъ, който е отъ високо произхождение, отъ царска фамилия. „Ама не вѣрвамъ въ този баща“, ти си послѣденъ негодникъ. Да дойдемъ на думата „кротость“. Казахме, кротостьта е майка; тя е отъ царска фамилия. Вѣрвашъ въ кротостьта, значи, имашъ майка. „Ама не искамъ да бѫда кротъкъ“, — тогава, ти си безъ майка. Слѣдователно, единъ христианинъ трѣбва да има баща и майка — вѣра и кротость, и самиятъ той е въздържанието. Когато кажемъ „въздържание“, трѣбва да подразбираме себе си — дѣтето на нашия баща — вѣрата и на нашата майка — кротостьта. Нѣкои казватъ: „Азъ искамъ да отида между ангелитѣ“. Може да отидешъ; но трѣбва да се родишъ отъ баща — дълготърпѣнието, и трѣбва да те зачене майка ти — благостьта, тя да те носи въ своята утроба и ти, като се родишъ, какъвъ ще бѫдешъ? Милосърдие — ангелъ, светия. Милосърденъ ли си, ти си ангелъ, ти имашъ горѣ, между ангелитѣ, баща — дълготърпѣние и майка — благость. Този е законътъ, който регулира човѣшкия животъ: той е основание на една философия, която може да се прослѣди всѣки день. Той не е никакво прѣдположение; той може да се провѣри отъ всѣкиго. Не лъжа, както не обичамъ да ме лъжатъ. Да лъжа, значи да бѫда глупавъ, както, и ако ме лъжатъ, ще бѫда глупавъ. Изключвамъ закона за контраститѣ отъ себе си. Ако съмъ въ отливъ, отивамъ при Бога; ако съмъ въ приливъ, дохождамъ на земята на работа. А ако съмъ при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казвамъ въ една минала своя бесѣда: „Тамъ, кѫдѣто Господъ влиза, дяволъ не може да влѣзе“. Дѣто не е Богъ, тамъ е дяволътъ. Когато нѣкой каже: „Дяволъ ме гази“, азъ разбирамъ какво иска да каже. Ако Господъ е въ твоето сърце, дяволътъ не може да те гази. По този законъ за подобието, злото не можемъ да прѣвърнемъ въ добро, нито доброто въ зло. При единъ светия, който живѣлъ 20 години въ пустиня, се явилъ единъ бѣлобрадъ старецъ и рекълъ: „Азъ съмъ много голѣмъ грѣшникъ, моля те да се помолишъ на Господа да ми прости грѣховетѣ“. Като заминалъ старецътъ, светията почналъ да се моли Богу за него. Явилъ се единъ ангелъ и му казалъ: „Твоята молитва не е приета прѣдъ Бога, защото този старецъ е дяволътъ. За да го опиташъ, истина ли ти говори, кажи му така: азъ ще се помоля за тебе, но ти трѣбва да изповѣдашъ грѣховетѣ си и да отидешъ горѣ на една скала и да речешъ: Господи, бѫди милостивъ къмъ мене, който съмъ голѣмъ грѣшникъ, мерзость на запустѣнието, и цѣла година да повтаряшъ тия думи“. Слѣдъ нѣколко врѣме старецътъ дошълъ пакъ при пустиника, но послѣдниятъ му рекълъ това, що му порѫчалъ ангелътъ. „Какъ? — извикалъ дяволътъ — не мога да го направя. Азъ, който управлявамъ свѣта и му заповѣдвамъ, не искамъ да се моля, ти се помоли“. Тогава той му рекълъ: „Старата злоба не може да бѫде нова добродѣтель“. Онѣзи, които проповѣдватъ Евангелието, трѣбва да знаятъ, че никога не можемъ прѣвърна закона на противоположноститѣ въ законъ на подобието, сир. не можемъ обърна къмъ Господа единъ човѣкъ, който живѣе постоянно въ закона на контраститѣ, не можемъ го направи щастливъ, както не можемъ прѣвърна жена въ мѫжъ. Една жена иска мѫжъ ѝ да я направи щастлива; какъ ще я направи щастлива, когато тя не го обича? Купува ѝ костюмъ — недоволна; донася месо — не било хубаво; кѫщата не била съградена, както трѣбва; това и онова не било на мѣстото. Че какъ ще я задоволи, когато тя се намира въ областьта на противоположноститѣ на своя умъ и когато всичкитѣ нѣща, които мѫжътъ може да направи, не сѫ въ състояние да измѣнятъ нейния нравъ? Нито пъкъ жената може да угоди на мѫжа, ако той е съ такъвъ нравъ. Може да му сготви, да ошъта кѫщата, но той ще бѫде все недоволенъ, защото живѣе въ закона на противоположноститѣ. И тогава нѣкои идватъ при мене и ми казватъ: „Не знамъ какво да правя, моятъ мѫжъ е станалъ опакъ, като оса“. Азъ разсѫждавамъ хладнокръвно и казвамъ: „Той се намира, по нещастие, подъ закона на контраститѣ, намира се въ отливъ; турете го въ вашата каруца, впрегнете коня, изведете го на високо мѣсто, да си отдъхне — туй иска вашиятъ мѫжъ. Вземете юздата на коня — „хайде, днесъ, мѫжо, да направимъ една разходка“. И когато една жена иска да заведе мѫжа си на черква, тя взема файтонъ и казва: „Ще отидемъ при Господа; въ черквата ще проповѣдва еди-кой и ще научимъ нѣщо“.

Сега, ние седимъ и казваме: „Да се оправи свѣтътъ“. Че какъ ще се оправи? Ако една свиня милиони години е грухтѣла подъ дървото и, слѣдъ като изяла крушитѣ на дървото, почне да рови коренитѣ му въ земята и да пита: „Кѫдѣ се скриха тия круши?“ какъ ще роди дървото други круши? Тя ще развали цѣлото дърво. И вие, като не намѣрите круши горѣ, почнете да ровите долу; казвате: „Паритѣ, който търсимъ, сѫ закопани въ земята“, и ставате малджии. Азъ ви казвамъ: „Вие се намирате въ тази область на закона на контраститѣ; нѣма никакви круши, никакво имане; не трѣбва да ровите на едно мѣсто, а трѣбва да си турите торбата на рамо, да си вземете тояжкитѣ и да отидете на друго мѣсто; защото, когато дойде Господарьтъ и види, че ровите на едно мѣсто, ще ви набие хубаво. Ето това е, което Господъ прави сега на земята. Ние ровимъ и търсимъ круши, а Господъ казва: „Ударете на всѣкиго едного по 25“.

Затуй казвамъ: приложете този законъ, жената да не рови около корена на мѫжа си: като нѣма круши, да чака; мѫжътъ, и той да не рови около корена на жена си; поповетѣ — около коренитѣ на своето паство; ученицитѣ — около коренитѣ на своитѣ учители. Приложете всички закона, и ще дойдете да разберете живота, както Господъ го е направилъ. То е философия, която можемъ да приложимъ въ този свѣтъ, и тя е толкова проста, че всѣки може да я разбере. Ако ли речете: „Азъ туй не мога да направя“, ще ви кажа, че вие сте въ блатото, въ тинята на противоположноститѣ. Като кажете „Мога“, вие сте въ закона на подобието, вие ще направите крачка напрѣдъ и ще влѣзете въ пѫтя на спасението. Казватъ нѣкои: „Азъ не мога да любя“ — съжалявамъ, не мога да ви помогна, понеже вие сте въ областьта на противоположноститѣ, дѣто събирате утайкитѣ, тинята. „Мога да любя“ — вие сте въ закона на подобието, и Господъ ще бѫде въ васъ. Ставате сутринь неразположенъ, кажете въ себе си: „Днесъ имамъ отливъ, чакай да впрегна каруцата, да взема хомотя на коня, ще пѫтувамъ“. Не стойте тамъ. Не ходете около дървото да берете круши, когато не му е врѣмето, ще ги намѣрите на друго мѣсто, по-далечъ. Станете, идете и помолете се, ако знаете какъ да се молите. Въ силата на молитвата ще укрѣпнете. Да се моли човѣкъ — това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши въ тоя свѣтъ. Само така се въздига и облагородява човѣшкото сърце. Не говоря тукъ за външната страна на молитвата, дѣто взема участие само езикътъ; но за оная молитва, въ която се изразява съзнателниятъ стремежъ на душата къмъ Бога — вишата любовь. Но не всички гледатъ така. Нѣкои хора казватъ: „Азъ не мога да се моля“, други се смѣятъ и казватъ: „Заблуждение е да се молимъ, азъ — ученъ, който съмъ свършилъ, да се моля на Господа“. Но нашитѣ учени сѫ непослѣдователни, и ето защо: Тѣ искатъ длъжность и правятъ прошение: „Понеже баща ми е билъ такъвъ, майка ми такава, понеже имамъ нужда, моля най-учтиво да благоволите да ме назначите, като обѣщавамъ да изпълнявамъ точно и акуратно длъжностьта си“. Това не е ли молитва? Да, молитва доста характерна. А щомъ е молитва за Господа, било срамота! Докато имаме хора, които се молятъ само на подобнитѣ на себе си, а не на Господа, висшето благо, свѣтътъ ще бѫде такъвъ. Тѣ живѣятъ въ закона на контраститѣ. Какъ можемъ да бѫдемъ добри, когато на всѣка стѫпка лъжата е наша съпѫтница? мамимъ себе си, ближнитѣ си и Господа. Несъзнателно сме дали гражданство на лъжата. Ние дѣйствуваме подъ страхъ. Нека се освободимъ отъ страхъ, нека си туримъ за девизъ да говоримъ истината поне прѣдъ Бога. Нека кажемъ: „Днесъ нѣма да говоря измама прѣдъ Господа“. Направимъ ли грѣшка да кажемъ: „Съгрѣшихъ“, а не: „Еди-кой-си е причината; азъ седя малко по-високо отъ него - като фарисейна - имай за мене по-високо мнѣние“. Тогава сме въ областьта на закона на контраститѣ, въ тъмница. Нека си кажемъ правото: „Азъ направихъ това“, защото, като изповѣдваме грѣшкитѣ си, ще се поправимъ. Ако прочетете изповѣдьта на Толстоя, ще намѣрите добъръ примѣръ за това: Той стана великъ, когато изповѣда прѣгрѣшенията си. Само единъ-два такива примѣра има въ историята. Можете ли да направите такава исповѣдь? Ако искате да станете благороденъ, ангелъ, светия, то е много лесно. На день можете да станете десеть пѫти и ангелъ и дяволъ. Нѣкои не вѣрватъ въ прѣраждането, ама вие десеть пѫти на день можете да се прѣродите. Вие сте прѣроденъ дяволъ, щомъ искате да убиете човѣкъ, — тогава се намирате въ областьта на противоположноститѣ и сте въ състояние да направите всѣкакво зло. Въ закона на подобието ли сте, вие сте ангелъ. Готови ли сте да се самопожертвувате или да направите благородно дѣло, вие сте светия. Само че не можете да задържите това положение дълготрайно. Казватъ, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Какво разбирамъ подъ това, ще изтълкувамъ Когато кажатъ: Направили нѣкого генералъ или министъръ, той не е ли сѫществувалъ по-рано? Той е сѫществувалъ билъ е простъ гражданинъ. И когато Господъ казва: „Да направимъ човѣка по образъ и подобие Божие“, Той иска, значи, да произведе, да направи човѣка генералъ, да го облѣче съ мундиръ генералски, да му тури генералски еполети. Обаче, човѣкъ не изпълнилъ волята и заповѣдьта Божия, и Господъ го разжалвалъ, снелъ му еполетитѣ и дрехитѣ. Това е грѣхопадането. „Свалете му мундиря“, казалъ, „защото не изпълнява генералската длъжность, както трѣбва“. Обърнете се къмъ Господа. Той каже: „Днесъ си по образъ и подобие на генералъ, турете го въ рая“. Слѣдъ 5—10 минути не изпълните закона, казва: „Разжалвайте го“. Гнѣвни ли сте, неразположени ли сте, извънъ рая сте. Мине година, двѣ, почнете да се разкайвате, Господъ казва: „Доведете го, ще го произведа пакъ генералъ“. Господъ много пѫти — всѣки день, всѣки часъ, може да ви направи генералъ или да ви разжалва. Ако сте днесъ добрѣ, вие сте ангелъ на небето; утрѣ сте злѣ, той ви праща на земята. Не се ли молите, не спазвате ли закона, ще бѫдете дяволъ. Тия два закона на противоположноститѣ и подобието регулиратъ свѣта. Онѣзи духове, който живѣятъ подъ закона на противоположноститѣ, нѣматъ разположението да се върнатъ въ закона на подобието, и затова тѣхъ Господъ не може да прѣнесе отъ една область въ друга. Първото нѣщо въ христианството е границата, която сѫществува между тия два закона. Като дойдемъ до границата, трѣбва да оставимъ всичкия багажъ — мисли и желания, който сѫ подъ закона на контраститѣ, и да влѣземъ чисти въ закона на подобието. Тогава Господъ ще ни тури Своитѣ дрехи, пакъ ще ни произведе генерали. Поради непослушание заповѣдьта Божия — да не посѣга на забранения плодъ - човѣкъ оголѣ, Господъ му съблѣче генералскитѣ дрехи, и човѣкъ бѣ принуденъ да си направи такива отъ листа. Господъ каза: „Скоро му направете дрехи отъ кожа“; затуй сте облѣчени въ тази кожа, която имате. Ако искате да хвърлите вашата кожа, кога ще я хвърлите? Когато влѣзете въ закона на подобието. Тази кожа ще падне отъ васъ, и Господъ ще ви даде генералска дреха съ еполети, които ще бѫдатъ много пъстри. Такава е тази христианска философия. Нея можете да я приложите въ живота. Това не е философия на миналото, то е философия, която се прилага на практика. Вие всѣки день се прѣраждате отъ ангели на дяволи и обратно. Ето това е прѣраждане. Сега, спорятъ и казватъ: „Който вѣрва въ прѣраждането, ще го изхвърлимъ изъ цръквата“. Какъ ще ме изхвърлите, като вѣрвамъ въ законитѣ на контраститѣ и подобието и живѣя споредъ тѣхъ? Когато азъ живѣя споредъ закона, да-ли ще ме изхвърлите изъ цръквата или ще ме държите въ нея, то малко може да засегне душата ми. Когато азъ живѣя при Бога, когато никого не мразя на земята, и се старая да обичамъ всички чистосърдечно, може ли нѣкой да ме изхвърли? Може да ме изхвърли само единъ Богъ. Това е учението, което ви проповѣдвамъ. И казвамъ ви, че само въ деня, въ който съгрѣшите, вие сте изпѫдени изъ божествената цръква — рая. Що сѫ съврѣменнитѣ цръкви? Тѣ сѫ само едно далечно възпоминание за величието на миналото. Знаете ли, какви тайни се криятъ въ тия цръкви? Ако бихъ седналъ да ви тълкувамъ, какво значи цръква, какво значатъ тия камъни, отъ които сѫ съградени черквитѣ, да ви разправямъ за свещеническитѣ одежди, за свѣщитѣ, които се палятъ, въ всичко туй има дълбока философия. Върху тия дрехи на свещенницитѣ сѫ написани всичкитѣ божи закони, Тѣ всѣки день ги обличатъ, но забравятъ да четатъ, какво пише върху тѣхъ. Знаете ли, какво значатъ тия дрехи, които носи владиката — короната, патерицата, завъртена отгорѣ съ нѣщо като двѣ змии и т. н.? Ами кадилницата и тимянътъ? Ние сме затворили книгата и казваме: „А, тя е много свята книга, не барайте“! Обаче, Господъ казва: „Гледайте да я не охлузите извънъ, пазете я чиста, но отваряйте я внимателно, прочитайте всѣкой день по-малко и забѣлѣжете тия цѣнни нѣща, които тя съдържа“, Тия нѣща — цръквата, одеждитѣ, иконитѣ, свѣщитѣ, кадилницата, книгитѣ — всички сѫ на мѣсто. Трѣбва внимателно да пазите съдържанието на Свещената Книга; по нея ще разбирате законитѣ за противоположноститѣ и подобието. И когато ги разберете и понесете на рамо кръста Христовъ, готови да ви приковатъ, тогава ще каже Богъ: „Ето, тоя ще бѫде съ мене въ рая“ — ще бѫдете спасени. То става моментално: ей-сега мога да бѫда въ Небето и сѫщо сега да бѫда въ пъкъла — въ единъ мигъ, въ момента, когато се поколѣбая въ Бога и мисля лошо за него, съмъ въ дъното на пъкъла. Въ момента, когато възлюбя Бога въ душата си и кажа: „Прости ме Господи“! азъ съмъ при Него, и Той простира Своята дѣсница и ме прибира.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ и съ него ще заключа. Въ миналото нѣкой си човѣкъ умрѣлъ, и го занесли въ пъкъла. Живѣлъ той дълго врѣме, съ вѣкове тамъ, мѫчилъ се и се молилъ на Господа да го прости. Най-послѣ, Господъ казалъ: „Отворете книгата на живота и вижте, да-ли е направилъ поне едно добро въ цѣлия си животъ“. Като разтворили книгата, намѣрили, че еднъжъ билъ далъ единъ морковъ на единъ бѣденъ човѣкъ. Тогава казва Господъ: „Този човѣкъ може да бѫде пуснатъ“. Заповѣдва на единъ ангелъ: „Ще подадешъ този морковъ да се хване той за него и така ще го изтеглишъ изъ ада“. Обаче, заедно съ него се хванали и други грѣшници — наловили се единъ на другъ за краката, и ангелътъ ги понесълъ къмъ рая; но този, чийто билъ морковътъ, рекълъ на другитѣ: „Този морковъ е мой“, и, щомъ издумалъ, веригата се скѫсала, та всички паднали пакъ въ пъкъла. Нека вашиятъ морковъ послужи за спасението и на други хора, за да се издигнатъ къмъ Небето, защото инакъ, ако кажете: „Този морковъ е мой“, ще паднете пакъ долу. Може да се хванатъ за вашитѣ дрехи, за вашитѣ крака, мълчете, нищо не казвайте. Него день, когато кажете: „Този морковъ е мой“, вие сте далечъ отъ Господа. Безкористието живѣе всѣкога подъ закона на подобието. Жертва и себеотричане за другитѣ — това е христианството.




(Бесѣда държана на 2. ноемврий 1914 г. ).

image004.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...