1926_12_01 Говоръ и пѣние

[Ани]

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ГОВОРЪ И ПѢНИЕ.

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се свободнитѣ теми.

За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Горение безъ димъ.“

Упражнение: рѫцѣтѣ прѣдъ гърдитѣ съ свити юмруци; рѫцѣтѣ нагорѣ, настрана и разтваряне на юмруцитѣ. Това упражнение се прави нѣколко пѫти, като при послѣдното поставяне рѫцѣтѣ настрана съ разтворени юмруци, се прави „трептение съ китката“ (само китката се движи ускорително).

Изпѣйте упражненията „Тѫги, скърби, вдигай, слагай“ и „Мисли, право мисли!“

Пѣнието и говорътъ прѣдставятъ голѣмо изкуство. Тѣ се даватъ даромъ, но не се налагатъ. Изобщо, за характера на човѣка се сѫди по степеньта на неговата музикалность: колкото е по-музикаленъ човѣкъ, толкова и характерътъ му е по-издържанъ; колкото е по-малко музикаленъ, толкова и характерътъ му е по-неиздържанъ. Да бѫде човѣкъ музикаленъ, това не значи да знае да свири и да пѣе, но да има дълбокъ вѫтрѣшенъ усѣтъ къмъ музиката. Когато съврѣменнитѣ хора дойдатъ до опрѣдѣлена възрасть, тѣ казватъ: Ние сме възрастни вече, нека младитѣ пѣятъ. И наистина, въ България пѣятъ само младитѣ, докато не сѫ женени. Щомъ се оженятъ, тѣ прѣставатъ да пѣятъ. Ще срещнете и възрастни да пѣятъ и да свирятъ, но само тогава, когато пѣнието, свиренето е занаятъ за тѣхъ, съ който изкарватъ прѣхраната си. Щомъ забогатѣятъ, и тѣ прѣставатъ да пѣятъ и да свирятъ.

Казвамъ: когато пѣнието и свиренето станатъ еднообразни, ние се намираме прѣдъ механически процеси. Музиката трѣбва да бѫде жива, разнообразна. Опитайте се да изпѣете пѣсеньта „Любовь ме озари.“ Когато нѣкой музикантъ твори, създава, той винаги изразява нѣщо колективно. Той самъ нищо не може да направи. Хиляди сѫщества, хиляди духове взиматъ участие въ неговото творение. Когато ангелитѣ пѣятъ, и хората могатъ да пѣятъ; щомъ ангелитѣ млъкнатъ, и хората прѣставатъ да пѣятъ. Когато човѣкъ пѣе отъ душа, съ духъ, въ него се явяватъ избликъ на чувства, които прѣдизвикватъ разширение на сърцето, а въ ума повече мисъль, повече сила. Питамъ: каква мелодия ще да-дете на думитѣ „любовь ме озари“? Ако дамъ като задача на класа да намѣрите съотвѣтна мелодия на тия думи, какво ще направите?

Музиката внася въ душата на човѣка разширение, въ духа — сила и мощь, въ сърцето — мекота и топлина, а въ ума — свѣтлина и свобода. Говорътъ на музикалния човѣкъ е мекъ, приятенъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че говорътъ му е задушевенъ, топълъ. Който иска да придобие това качество, той трѣбва да обича музиката. Който не обича музиката той не може да говори правилно, музикално. Когато човѣкъ носи въ себе си Божествената Любовь, той говори музикално и пѣе хармонично, правилно. Той никога не мисли за смъртьта, за противорѣчията въ живота. За него сѫществува само една идея: животъ и безсмъртие! Който пѣе и свири отъ любовь, той се намира въ общество на музикални хора, които го вдъхновяватъ. Ако човѣкъ пѣе безъ любовь, той остава самъ, не може да привлѣче музикални хора около себе си. Щомъ не е обиколенъ отъ срѣда на музикални хора, той не може да се вдъхнови. Пѣние безъ вдъхновение е механическо дѣйствие. Всички трѣбва да работите, да развивате въ себе си музикалното чувство. У едни отъ васъ не е развито врѣмето, у други  —  паметьта, у трети — разсѫдливостьта, у четвърти — милосърдието и т. н. Изобщо, всички трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да развивате това, което ви липсва. Музиката е почивка за човѣка. Когато се уморите, попѣйте малко, да си починете, и слѣдъ това продължете работата си. Правилното пѣние подразбира изразително пѣние. Кои тонове отговарятъ на думата любовь?

Мнозина отъ васъ могатъ да напишатъ мелодия на даденитѣ думи, но се боятъ отъ критика. Едно трѣбва да имате прѣдъ видъ: хубавитѣ работи не ставатъ лесно. Много условия се изискватъ, за да се създаде една хубава работа. Истинското пѣние включва живость, подвижность въ гласа. Въ мелодията на пѣсеньта „любовь ме озари,“ трѣбва да има нѣщо, което грѣе, което съживява човѣка. Значи, мелодията всѣкога трѣбва да отговаря на думитѣ. Казва се: любовь ме озари, душа ми разшири. Коя сила внася разширение? — Топлината внася разширение на тѣлата. „Духътъ ми укрѣпи.“ Коя сила укрѣпва духа? — Мисъльта. По-нататъкъ е казано: „И благость въ менъ всели.“ Питамъ: може ли благостьта да се всели? Споредъ мене, благостьта не може да се вселява. Това е поетически изразъ. Само разумното може да се всели въ човѣка. Само живитѣ нѣща се вселяватъ. Слѣдователно, ако разглеждаме благостьта като мъртво нѣщо, тя не може да се всели; ако я разглеждаме като живо нѣщо, тя може да се всели. За да бѫде благостьта жива, ние трѣбва да си прѣдставимъ, че задъ нея седи нѣкое разумно сѫщество, което я носи. Щомъ благостьта оживѣе, тя може да се всели въ човѣка, тя може да закрѣпи духа му. Ето защо, и поетическитѣ изрази трѣбва да се прѣработятъ, да станатъ живи. Думитѣ „любовь ме озари“ прѣдставятъ кости, скелетъ на нѣщо, което трѣбва да се облѣче въ мускули. Слѣдъ това вече духътъ и животътъ могатъ да дойдатъ, да оживятъ, да одухотворятъ и самитѣ думи. Това може да направи само онзи поетъ, който истински разбира нѣщата. Засега пѣсеньта не върви, понеже още не се е явилъ този поетъ. Въ дадения случай, нека всѣки отъ васъ направи опитъ, да даде мелодия на пѣсеньта и отъ всичкитѣ образци ще извадимъ най-хубавото да създадемъ една хубава пѣсень.

Питамъ: въ какво седи красотата, хубостьта на човѣка? — Въ неговото лице. Лицето пъкъ е изразъ на човѣшкия умъ. Клѣткитѣ, отъ които е направено човѣшкото лице, се отличаватъ съ голѣма чувствителность. Благодарение на тази чувствителность, тѣ могатъ да прѣдавать изразъ на лицето. Всичко, което сърцето прѣживява, се отразява на лицето. Милосърдие, кротость, въздържание, благость, сила — всички тия сложни съединения, се отпечатватъ върху лицето на човѣка. Дѣ е сърцето на човѣка? На лицето ли? Дѣ е умътъ му? — На челото специално. Широчината на носа пъкъ специално изразява сърцето. Отъ тази широчина се опрѣдѣля и дишането на човѣка. Ябълкитѣ на лицето сѫ въ връзка съ стомаха. Когато ябълкитѣ сѫ много изпѫкнали, стомахътъ на човѣка се намира въ неестествено състояние. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да изучава лицето си и при всѣко мръдване на мускулитѣ, да прави научни изводи. Мускулитѣ трѣбва да бѫдатъ пластични. Очитѣ, напримѣръ, не трѣбва да бѫдатъ нито много хлътнали навѫтрѣ, нито много изпѫкнали. Когато очитѣ изпѫкватъ навънъ, това се дължи на утайки, които се набиратъ около тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да слѣди за очитѣ си, да бѫдатъ въ нормално състояние.

Мислитѣ, чувствата и волята на човѣка указватъ влияние върху всички органи на тѣлото му. Като знае това, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да води чистъ животъ за да не накърни правилностьта на своитѣ органи. Когато органитѣ сѫ били създадени, тѣ сѫ имали правилни форми, подчинявали сѫ се на извѣстни заксни. За създаването на тия органи сѫ взели участие редъ разумни сѫщества, които сѫ работили въ различни области. Запримѣръ, стомахътъ е направенъ отъ едни разумни сѫщества и въ специална область; дробоветѣ — отъ други разумни сѫщества и въ друга область; мозъкътъ —  отъ трети разумни сѫщества — въ трета область и т. н. Всички органи сѫ създадени отъ разумни сѫщества и по разуменъ начинъ. Човѣкъ е поставенъ въ тѣлото си, като ученикъ, да учи. Човѣкъ сега учи, какъ да контролира мозъка, дробоветѣ и стомаха си. Докато се научи да ги управлява, той ще прѣживѣе редъ катастрофи, редъ катаклизми. Тия катастрофи хората наричатъ смърть. Нѣкой прѣживѣе една катастрофа, и всички казватъ: Умрѣ този човѣкъ! Какво подразбира смъртьта? Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ експлозия на единъ отъ главнитѣ органи въ човѣка. Тогава хората казвать: Еди-кой си умрѣ, замина за онзи свѣтъ. Да, машината на този човѣкъ се развали, а машинистътъ замина, отиде да търси майстори, да ремонтиратъ машината му, да започне отново да функционира.

Казвамъ: пѣние има и на този, и на онзи свѣтъ, само че на онзи свѣтъ ще пѣете по особенъ начинъ. Нѣкои мислятъ, че като взематъ перото въ рѫка, съ единъ замахъ ще напишатъ пѣсеньта. Не, работитѣ не ставатъ така лесно. Ако нѣщата можеха лесно да ставатъ, пръвъ Христосъ би оправилъ свѣта. Той щѣше да каже една дума, и свѣтътъ моментално щѣше да се оправи. Защо свѣтътъ не се изправи изведнъжъ. не е ваша работа. Ако искате да разрѣшите този въпросъ, вие сами ще се спънете. Вашата задача е да оправите себе си. Всѣки самъ трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да стана музикантъ; азъ трѣбва да обичамъ; азъ трѣбва да мисля право!  Когато постигнете това нѣщо, вие ще придобиете всичко, което желаете. Щомъ разберете правилно нѣщата, вие ще можете да ги прѣдадете и на другитѣ. Това показва, че всѣки човѣкъ е свободенъ да възприеме, или да отхвърли Божественото. Щомъ го приеме веднъжъ, той не трѣбва вече да се отдалечава отъ него.

Съврѣменнитѣ хора се движатъ между двѣ крайности: ту съзнанието имъ потъмнява, и тѣ се скриватъ въ себе си, ту се разсвѣтлява, и тѣ излизатъ навънъ. Има извѣстенъ родъ охлюви, които нѣкога сѫ излѣзли отъ черупката си, безъ да сѫ били готови за външнитѣ условия, и сега страдатъ, не могатъ да се върнатъ назадъ. Тогава и на васъ казвамъ: дръжте черупката си, докато не измѣните формата си, докато не се пригодите на външната срѣда. На сѫщото основание и възгледитѣ ви трѣбва да иматъ такива форми, които да ви помагатъ. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви занимава, трѣбва да има прѣко отношение къмъ васъ, да ви помага въ пѫтя, въ който вървите. Ако мислитѣ и чувствата не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Ако музиката, науката не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Ако добродѣтелитѣ не ви помагатъ, защо ви сѫ тѣ? Всѣко нѣщо трѣбва да е на мѣстото си, да принесе извѣстна полза. Съврѣменнитѣ хора гледатъ повече на външната страна на живота, кой какво има, какво положение заема, а съ това спъватъ развитието си.

На това основание Богъ държи съзнанието на много хора непробудено, да не би преждеврѣменно да се пробудятъ и да станатъ нещастни. Нѣма по-голѣмо благо и щастие за човѣка отъ това, да се пробуди съзнанието му. Обаче, ако съзнанието на човѣка се пробуди преждеврѣменно, когато не е готовъ за това, то е равносилно на положението на човѣкъ съ боленъ стомахъ. Ако поканятъ такъвъ човѣкъ на угощение, той не може да вкуси отъ нищо, защото стомахътъ му е разваленъ. Той погледне къмъ това ядене, къмъ онова ядене и казва: Щастливи сѫ онѣзи хора, които могатъ да ядатъ. Ако вкарате единъ невѣжа въ една библиотека съ класически книги, какво ще се ползува отъ тѣхъ? — Нищо не се ползува. Той нито може да чете, нито може да разбира.

И тъй, отъ васъ се изисква здрава, солидна мисъль, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човѣкъ не подържа въ ума си такива мисли и въ сърцето си такива чувства, той ще изпадне въ тягостно състояние, ще се отекчи отъ живота си. Сѫщо така, ако пѣете една пѣсень нѣколко пѫти наредъ, най-послѣ ще се отекчите. Това показва, че въ тази пѣсень липсва нѣщо живо, което, колкото повече се пѣе пѣсеньта, толкова повече да я осмисля. Музикалниятъ човѣкъ самъ внася нѣщо ново, нѣщо живо въ пѣсеньта, която пѣе. Ето защо, какваю пѣсень и да пѣе, той не се отекчава. Пѣснитѣ сѫ резултатъ на чувствата въ човѣка. Болкитѣ, нуждитѣ, радоститѣ и скърбитѣ на хората сѫ създали пѣснитѣ. На това основание всѣки човѣкъ може да има своя пѣсень. Българскитѣ пѣсни иматъ два ясно очъртани характера: едни отъ тѣхъ сѫ тѫжни, а други — хороводни. И въ еднитѣ, и въ другитѣ пѣсни липсва нѣщо въ музикално отношение. Истинскиятъ пѣвецъ трѣбва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувствува. Нѣкой пѣе: „Заплакала е гората...“ Гората плаче, но хората не плачатъ. Понѣкога пѣвецътъ плаче, а хората не плачатъ. Когато пъкъ хората плачатъ, пѣвецътъ вече не пѣе. Има случаи, когато нѣкой говори, а хората, които го слушатъ, се смѣятъ. Всички около него се смѣятъ, само той не се смѣе. Другъ пъкъ говори и самъ се смѣе, а които го слушатъ, не се смѣятъ. Защо хората се смѣятъ? Онѣзи отъ васъ, които сѫ по-напреднали, нека отговорятъ на въпроса по какво се отличава напредналиятъ ученикъ.

Сега, като говоря за музиката, намирамъ, че малко хора сѫ истински музикални. Повечето започватъ съ техническата страна на музиката. Музиката има много страни, тя има сложенъ характеръ. Тъй щото, техниката въ музиката е само едната й страна. Ние се ин тересуваме отъ музиката главно отъ възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката прѣдставя нейната научна страна. Който има свободно врѣме, добрѣ е да се запознае съ теорията на музиката, да може да прѣвежда отъ една гама въ друга.

Когато влизате въ окултна школа, пазете се да не изпадате въ заблуждение, да мислите, че много знаете и разбирате. На това основание всѣки може да каже, че иска да бѫде свободенъ, да се движи, дѣто иска, да мисли и чувствува, каквото иска, да прави, каквото иска и т. н. Да иска човѣкъ да прави, каквото му дойде на умъ, да бѫде свободенъ, това е равносилно да мърда, да движи листата на Свещената книга. Казвамъ: никой нѣма право да мърда листата на Свещената книга! Какво ще стане съ тази книга, ако всѣки пожелае да движи листата й? — Всичко напечатано върху листата й ще се изтрие. Слѣдователно, когато и вие се приближавате единъ къмъ другъ, трѣбва да пазите свещено мълчание, да не се изтривате. Който изтрива Божественото въ другитѣ, ще го изтрие и въ себе си. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е грубъ, а вие се заемате да му въздѣйствувате, да го изправите. Не се занимавайте съ другитѣ хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимавашъ съ работитѣ на другитѣ хора, това значи да изтривашъ рѫбоветѣ по кората на дърветата. Богъ е опрѣдѣлилъ специални сѫщества за тази работа. Остриятъ рѫбъ е толкова якъ, че мѫчно може да се изтрие. Покажете единъ педагогъ, който е могълъ досега да отѫпи острия рѫбъ въ характера на нѣкое дѣте. Ако мислите, че ще намѣрите такъвъ педагогъ, лъжете се. Азъ виждамъ дѣца, които постоянно се движатъ около учителя си и всичко, каквото той имъ каже, изпълняватъ. Обаче, отдалечатъ ли се отъ учителя на една крачка само, започватъ да го подиграватъ, да му се смѣятъ. Значи, тѣ сѫ го излъгали. Сега и на васъ казвамъ: не мислете, че можете да ме залъгвате, че съмъ изгладилъ рѫбоветѣ ви. Азъ самъ не искамъ да изгладя рѫбоветѣ ви. Ако помисля, че мога да изгладя рѫбоветѣ ви, азъ ще се самоизлъжа. Азъ оставямъ хората свободни. Мене ме интересуватъ хората дотолкова, доколкото иматъ отношения къмъ Бога. Вънъ отъ това, тѣ не ме интересуватъ. Слѣдователно, когато и вие се доближавате единъ до другъ, пазете извѣстно разстояние помежду си, да не се изтривате. Нѣкой се приближи до нѣкого и казва: Този човѣкъ е много остъръ, трѣбва да стоя далечъ отъ него. Да, не се приближавай до този рѫбъ, заобиколи го, стой настрана, да не те убоде. Ако ти си жива книга, ще кротувашъ, докато господарьтъ дойде. Само той има право да отваря страницитѣ на тази книга.

Нѣкой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си билъ повече обичанъ. По какво познавате, че нѣкой човѣкъ е повече обичанъ отъ васъ? Ако имамъ двѣ шишета, едното съ вмѣстимость десеть килограма, а другото — единъ килограмъ, и ги напълня съ вода, можете ли да кажете, че пързото шише оби-чамъ повече? Нѣкой ще каже, че обичамъ първото шише повече, понеже съмъ турилъ въ него повече вода. Питамъ: какво ще кажете тогава, ако въ шишето, което съдържа единъ килограмъ течность, туря първокачествена вода, а въ по-голѣмото туря вода отъ второ качесто? За прѣдпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цѣни по съдържанието си. Ако по-голѣмото шише има по-добро съдържание, ще има по-голѣма цѣна. Тъй щото, когато казвате, че нѣкой човѣкъ е повече обичанъ, това значи, че съдържанието на този човѣкъ е по-цѣнно отъ съдържанието на останалитѣ. Кой човѣкъ може да бѫде обичанъ? — Само онзи човѣкъ може да се обича, който никога не умира. Обичанъ е онзи, който никога не гладува и жадува. Обичанъ е онзи, който сиромахъ не става. Всѣки човѣкъ, който умира, който гладува и жадува, който е изложенъ на всички мѫчнотии въ живота, не може да бѫде обичанъ. Той е изпратенъ на земята да се изправи, за да бѫде впослѣдствие обичанъ. За какво обичатъ пѣвецътъ? Пѣвецътъ е обичанъ не за своята красота, нито за своето богатство и знание, но за пѣнието. Гласътъ на пѣвеца е неговото съдържание. Пѣвецътъ може да е красивъ, може и да е грозенъ, важното е, какъвъ гласъ има. Ние се възхищаваме отъ добротата, отъ правата мисъль на добрия човѣкъ, но не и отъ неговото лице. Доброто въ добрия човѣкъ се вижда въ неговитѣ очи. По отношение на добротата доброто сърце е по-важно отъ очитѣ.

По отношение на разумностьта, умътъ е по-важенъ отъ лицето.

И тъй, човѣшкото лице става толкова по-цѣнно, колкото по-добрѣ изразява живота на сърцето и на ума. То е огледало, въ което се отразяватъ умътъ и сърцето на човѣка. Когато влѣзе въ невидимия свѣтъ. човѣкъ и тамъ носи лицето си. Много хора, като влизатъ въ невидимия свѣтъ, се объркватъ, поради голѣмото външно еднообразие. Човѣкъ трѣбва да има голѣмо прозрѣние, за да намѣри вѫтрѣшното разнообразие въ външното еднообразие. Ако въ невидимия свѣтъ търсите приятеля си, нѣма да го познаете изведнъжъ. Голѣмо усилие, голѣмо прозрѣние се изисква отъ васъ, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорятъ за онзи свѣтъ, за нѣща далечъ отъ тѣхъ, които не ги ползуватъ много, а най-важното за сегашния имъ животъ — музиката и пѣнието —  оставятъ настрана. Азъ бихъ желалъ всички да пѣете и свирите по най-новитѣ правила на изкуството. Всички трѣбва да пѣете така, че въ пѣсеньта ви да има чувство, мисъль, да има свѣтлина и топлина. Една отъ задачитѣ на ученика е да знае да пѣе. Ако не може да пѣе, той трѣбва да изучава пѣнието като пръвъ и необходимъ прѣдметъ въ школата. Който не знае да пѣе, той не може да бѫде ученикъ. За окултния ученикъ музиката е единъ отъ важнитѣ елементи, който му служи като броня, да го прѣдпазва отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ неблагоприятни условия. Музиката служи за равновѣсие, пази човѣка да не се увлича въ лошитѣ страни на живота. Музиката сѫщеврѣменно закрѣпва човѣка. Дѣто и да ходи човѣкъ, щомъ пѣе, той се намира въ безопасность. Между музикалното чувство и разсѫдливостьта на човѣка има извѣстно съотношение. Колкото по-музикаленъ е човѣкъ, толкова и разсѫдителнитѣ му способности сѫ по-силно развити.

Значи, никой още не е намѣрилъ съотвѣтна мелодия на даденитѣ думи. Дѣто има любовь, тамъ може да има и мелодия. Ако нѣма любовь, и мелодия не може да се яви. Какво означава буквата М въ думата мелодия? Тя показва, че за да се роди нѣкаква мелодия, първо трѣбва да пожертвувашъ нѣщо отъ себе си, да го посадишъ въ земята, да умре тамъ, и послѣ отново да изникне, да цъвне, да върже плодъ и да узрѣе. Въ една душа може да има мелодия само тогава, когато тя е минала прѣзъ живота и е разбрала неговия смисълъ. Когато военниятъ отиде на бойното поле и се върне като побѣдитель, той започва да пѣе и свири на мажорна гама. Ако военниятъ се върне побѣденъ, започва да пѣе и свири на миньорна гама. Побѣдительтъ пѣе и свири съ диези, защото е спечелилъ нѣщо побѣдениятъ пѣе и свири съ бемоли, защото е изгубипъ нѣщо. Мажорната гама внася разширение въ човѣка, а миньорната — свиване. Ето зашо, винаги трѣбва да става прѣливане, смѣна между мажорната и миньорната гама. Като знаете това, опитайте се да създадете мелодия на даденитѣ думи. Нека поработятъ върху нея и млади, и стари, да видимъ, какво ще излѣзе.

Питамъ: колко нишки трѣбва да вземете, за да изтъчете единъ хубавъ, коприненъ платъ? Една, двѣ, три или десеть нишки достатъчни ли сѫ за цѣльта? — Не, стотици хиляди нишки сѫ необходими, за да се изтъче единъ коприненъ платъ. При това, тия нишки трѣбва да бѫдатъ така прѣплетени, че платътъ да бѫде навсѣкѫдѣ еднакво гладъкъ. По сѫщия начинъ и музикалнитѣ произведения с ѫ изтъкани отъ безброй нишки, добрѣ съчетани въ едно цѣло. Когато нѣкой казва, че не е музикаленъ, това значи, че той е взелъ само десетина нишки за своята пѣсень, а сѫ необходими хиляди нишки още. Казвате:Кога ще постигнемъ това? — Работете всѣки день по-малко: днесъ десеть нишки, утрѣ десеть нишки и неусѣтно ще изтъчете своята пѣсень. Съврѣменнитѣ хора сѫ заставени по неволя да работятъ, да четатъ и да пишатъ, да учатъ, да градятъ кѫщи и т. н. Ако не бѣше неволята, тѣ не биха работили толкова много. Ако бихте живѣли въ тропическия поясъ, щѣхте ли да градите такива солидни кѫщи, каквито градите днесъ? Днесъ хората градятъ голѣми, високи кѫщи, безъ да сѫ хигиенични. Хигиеничната кѫща трѣбва да отговаря на извѣстни условия: тя не трѣова да бѫде нито на много сухо мѣсто, нито на много влажно. Свѣтла трѣбва да бѫде кѫщата, но това не значи, че свѣтлината й трѣбва да бѫде изобилна. Силната свѣтлина врѣди на очитѣ. Свѣтлината на свѣщитѣ е по-лека, по-приятна отъ електрическата. И когато нашитѣ мисли минаватъ прѣзъ тъмни срѣди, ние сме недоволни, защото не можемъ да ги използуваме правилно. Задачата въ живота ни е да прѣодолѣемъ на всички мѫчнотии, спънки, прѣпятствия, като се ползуваме отъ мѫдростьта и знанието, коего Богъ ни дава. Всѣки день ни се даватъ извѣстни упѫтвания. Започвашъ да ядешъ, нѣщо ти казва: Стига вече! Спечелишъ хиляда лева, мислишъ, какъ да спечелишъ още, нѣщо ти казва: Достатъчно сѫ толкова! Пишешъ нѣкаква работа, нѣщо ти казва: Спри, не продължавай повече! Съврѣменнитѣ хора не се подаватъ на тия упѫтвания. Тѣ постѫпватъ точно обратно. Когато имъ се казва да спратъ нѣкѫдѣ, тѣ продължаватъ да вървятъ. Когато пъкъ имъ дойде нѣкоя свѣтла идея, тѣ я отлагатъ. Не, дойде ли нѣкоя свѣтла идея въ ума ви, вие трѣбва да я възприемете и да почнете да работите върху нея. Щомъ нѣщо ви каже да спрете, послушайте този гласъ. Вие трѣбва да се подчинявате на Божественото въ себе си. Когато ви каже да пѣете, пѣйте. Това не значи да започнете, че да не млъкнете. Нѣкой иска да каже нѣщо, но мисли, обикаля, не знае, отдѣ да започне. Когато искате да кажете нѣщо, изкажете се свободно, както мислите, безъ да имате прѣдъ видъ, ще ви разбератъ ли другитѣ, какво ще кажатъ хората за васъ и т. н. Говорете направо по въпроса, безъ никакви смущения, безъ никакви съображения. Когато говорите прѣдъ Бога, говорете свободно, направо, безъ заобикалки. Когато говорите прѣдъ хората, говорете, както намирате за добрѣ. Изобщо, вие трѣбва да имате високо мнѣние за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между васъ. Тази връзка пъкъ ще помогне за прѣодоляване на вашитѣ недѫзи. Това се изисква отъ всички хора, а най-много отъ окултнитѣ ученици. Много се дава на окултния ученикъ, но и много се изисква отъ него.

И тъй, въ думитѣ „любовь ме озари“ липсва нѣщо. Какво имъ липсва? — Животъ. Само животътъ озарява човѣка, а въ живота, като важни елементи, влизатъ свѣтлина и топлина. Въ този смисълъ, истински приятель е онзи, който може да стопли, да озари човѣка. Този човѣкъ носи животъ за тебе. Когато отивашъ при нѣкой човѣкъ да искашъ пари на заемъ, ако ти е приятель, той още отдалечъ ще отвори касата си и ще каже. Азъ приготвихъ една топлинка за тебе. Заповѣдай! Това значи вѫтрѣшно разбиране между двѣ души. Дѣто има разбиране между душитѣ, тамъ има и хармония, и музика. Сега, като знаете тѣзи положения, работете върху даденитѣ думи, да напишете нѣкаква мелодия. Можете да напишете и припѣвъ на тази мелодия.

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

11. Лекция отъ Учителя, държана

на 1 декември, 1926 г. София.