Jump to content

1926_05_26 Пѫтьтъ на желанията


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПѪТЬТЪ НА ЖЕЛАНИЯТА.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Какъ излѣзе опитътъ ви? Както виждамъ, той излѣзе несполучливъ.

Сега ще ви дамъ още единъ опитъ. Той е слѣдниятъ. Понеже Библията има 66 книги, давамъ ви възможность да изваждате всѣки день най-много до 66 листчета, докато познаете, коя книга сте извадили. Най-напрѣдъ ще извадите едно листче и ще се произнесете, коя книга сте извадили. Ако не сполучите първия пѫть, ще извадите втори, трети, четвърти, пети пѫть, до 66 пѫти; ако и слѣдъ това не успѣете, ще знаете, че опитътъ ви е излѣзълъ несполучливъ. На другия день пакъ ще направите опита по сѫщия начинъ. Който не направи този опитъ, той не може да се счита за ученикъ. Невидимиятъ свѣтъ ще ви изключи отъ Школата, и Бѣлото Братство нѣма да ви съдѣйствува. Този опитъ е задължителенъ за всички. Ние не обичаме ученици, които седятъ на два стола. Ще правите опита въ продължение на цѣла седмица, и слѣдъ това ще бѫдете свободни. Единъ законъ има въ свѣта, на който всѣки трѣбва да се подчини. Не се ли подчините на този законъ, вие ще излѣзете отъ школата и ще отидете въ широкия свѣтъ, дѣто искате или не искате, пакъ ще научите този законъ.

Тукъ ще го научите доброволно, тамъ насила ще ви го наложатъ. Въ свѣта вие ще опитвате много закони, докато най-послѣ, чрѣзъ редъ страдания, ще се домогнете до единствения законъ — законъ за послушание и изпълнение волята Божия.

Ще кажете: ние знаемъ тѣзи нѣща. Какво знаете и доколко знаете, ще ви опитатъ. Какъ? Като ви даватъ мѫчни задачи, които трѣбва да рѣшите. Добриятъ ученикъ се познава по това, какъ рѣшава задачитѣ си. Когато Богъ ви задава задачи, вие трѣбва да ги рѣшавате. Съ Него не можете да си играете. Казвате: не може ли да бѫдемъ свободни? Кога е свободенъ човѣкъ: когато грѣши, или когато изпълнява волята Божия? Когато изпълнява волята Божия, той е свободенъ. Казвате: човѣкъ може да мисли, каквото иска; той може да дѣйствува, както иска. —  Не е така. Човѣкъ може да мисли само нѣща, които сѫ възможни и приложими. Възможно ла е, напримѣръ, той да мисли, че на главата си има четири крака, съ които да ходи, или че на гърба си има десеть рѫцѣ, съ които да работи, или че на стомаха си има 4—5 рога, и при това положение пакъ да се храни? Философия ли е това? Слѣдъ дълги размишления волътъ намѣри, че рогитѣ могатъ да се поставятъ само на главата; слѣдъ дълги размишления коньтъ намѣри, че копитата, могатъ да се поставятъ само на краката; слѣдъ дълги размишления вълкътъ намѣри, че зѫбитѣ могатъ да се поставятъ само въ устата. Ако е въпросъ за роги, за копита, вие не можете да измислите нѣщо повече отъ вола и отъ коня. Когато българитѣ искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е лошъ, а при това дълго врѣме се е криелъ, показвалъ се е добъръ, тѣ казватъ: най-послѣ този човѣкъ си показа рогата. Какво разбирате отъ тѣзи думи? За какви рога се говори?

Мнозина мислятъ, че въ новото учение нѣма наука, която може да се приложи. Тѣ считатъ, че това, което тукъ се прѣподава, не е реална наука. Казвамъ: покажете вашата наука! Дѣ е вашата наука, дѣ е вашата философия? Какви сѫ резултатитѣ отъ съврѣменното възпитание? Днесъ има много възпитателни методи и системи. Какви резултати дадоха тѣ? Вие ще възразите, че човѣчеството е имало велики философи, като Платонъ, Аристотель, Кантъ, Беконъ и пр. Питамъ: какво направиха тѣзи философи? Кантъ можа ли да прѣобрази Германия? Беконъ можа ли да прѣобрази Англия? При толкова много философски школи и системи, човѣчеството днесъ се намира въ положението на фалиралъ търговецъ. Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ философия, която има живо, практическо приложение въ живота. Иначе, вървятъ ли по стария пѫть, тѣ ще иматъ старитѣ резултати. Запримѣръ, нѣкоя жена казва: азъ трѣбва да бѫда майка! Ако това, че ти трѣбва да бѫдешъ майка, е достатъчно, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата сѫ майки. Обаче, какво рѣзрѣшиха тѣзи майки? Майката трѣбва да разрѣши въпроса на добродѣтелитѣ, че като роди едно дѣте, да прѣдаде и на него своитѣ добродѣтели. Значи, не е достатъчно жената само да бѫде майка, но тя трѣбва дълбоко да разбира своето положение и да го използува разумно.

Нѣкои мислятъ, че знанието може да дойде отвънъ, да се присади по механически начинъ. Това е невъзможно. Всѣки ще се заеме усилено да учи. Не е въпросътъ да станете философи, но трѣбва да работите споредъ възможноститѣ, които Богъ е вложилъ у васъ, за да развиете всичко, което ви е дадено. Това се изисква отъ васъ, като ученици.

Питамъ: защо сте дошли на земята? Да учите. Земята не е мѣсто за щастие, но за учение. Земята е велика школа на живота. Колко врѣме ще седите въ тази школа? Вие не сте изпратени на земята за вѣчни врѣмена: може да седите 5, 10, 50, 100, най-много 120 години, слѣдъ което врѣме ще напуснете тази школа и ще отидете въ нѣкоя по-висока школа, пакъ да учите. Ако имате силно желание да останете тукъ, вие можете да живѣете и надъ 120 години, но ще ви назначатъ разсилни. Станете ли много възрастни, и като разсилни нѣма да ви оставятъ. Ще кажете: докато бѣхъ младъ, държаха ме въ школата. Не, човѣкъ ходи на училище, докато учи, безъ разлика на каква възрасть е.

Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса, на които да отговорите. Кажете ми, какъвъ е коефициентътъ на живота? Коя е най-щастливата зодия, прѣзъ която човѣкъ трѣбва да се роди? Както виждате, много нѣща има да се изучаватъ. Нѣкои отъ васъ не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражненията и опититѣ, които задавамъ. Човѣкъ трѣбва да учи, да прави опити, ако иска да се освободи отъ своитѣ стари възгледи. Ако ви запитатъ, въ какво се заключава новото учение, вие трѣбва да отговорите по слѣдния начинъ: новото учение се заключава въ това, да научимъ, че старото учение нищо не ползува, нищо не може да направи. Докато човѣкъ не съзнае дълбоко въ себе си, че нищо не знае, той не може да учи. Това подразбира: докато човѣкъ не изпразни пълната стомна, или пълното шише, той не може да сипе въ тѣхъ нищо ново.

Съврѣменнитѣ хора се намиратъ подъ влиянието на външния свѣтъ, на обикновения животъ, вслѣдствие на което не могатъ да се проникнатъ отъ новитѣ идеи. Запримѣръ, вие минавате покрай нѣкоя хубава кѫща и казвате: хубава е тази кѫща! Добрѣ е човѣкъ да има такава кѫща. Вървите по улицата и виждате единъ господинъ добрѣ облѣченъ и казвате: добрѣ е човѣкъ да бѫде така хубаво облѣченъ. Слѣдъ това срѣщате единъ министъръ въ автомобилъ и казвате: добрѣ е човѣкъ да бѫде министъръ, да се разхожда съ автомобилъ. Питамъ: министърътъ, който се разхожда съ автомобилъ, по-щастливъ ли отъ тебе? Онзи човѣкъ, който има хубави дрехи, по-щастливъ ли е отъ тебе? Онзи, който има хубава кѫща, по-щастливъ ли е отъ тебе? Кога сѫ хубави външнитѣ нѣща? Срѣщате нѣкой пъленъ човѣкъ и казвате: колко е оправенъ този човѣкъ! Истински оправенъ човѣкъ е този, който има мускули, а не излишъкъ отъ мазнини. Въ тѣлото му не трѣбва да има никакви наслоявания; лицето му не трѣбва да бѫде изпито, съ хлътнали очи. Клѣткитѣ на цѣлия му организъмъ трѣбва да бѫдатъ въ хармония помежду си. Разумната природа е създала човѣка красивъ. И, ако той е изгубилъ своята красота, причината за това не е природата, а той самъ. Ако вие видите вашия пръвъ образъ, пръвъ портретъ, който Богъ е създалъ, и го сравните съ днешния, който имате, ще се очудите, че почти нѣма прилика между тия два образа.

Сега човѣкъ трѣбва да се заеме съ възпитанието на своята плъть, а не на своето тѣло. Тѣлото не се възпитава, то е по-умно отъ човѣка. Клѣткитѣ сѫщо сѫ по-умни отъ господаря си. Това, което хората наричатъ плъть, прѣдставлява безброй желания, които могатъ да се уподобятъ на обикновенитѣ сѣменца, попаднали въ нѣкоя почва. Желанията на плътьта нищо не ползуватъ човѣка, тѣ трѣбва само да се обуздаватъ. Щомъ знаете това, вие трѣбва да разчитате на тѣлото си, а не на плътьта си. Вие трѣбва да познавате своето тѣло, заедно съ всичко, което е вложено въ него; вие трѣбва да познавате вашитѣ мисли и чувства, безъ които не можете. Въ тѣлото обитава отъ врѣме на врѣме душата. Тя създава етерната обвивка на тѣлото. Когато се говори за мисли, за чувства и за дѣйствия, ние подразбираме, че между тѣхъ непрѣменно трѣбва да сѫществува вѫтрѣшна връзка, вѫтрѣшна хармония. Това е необходимо въ вашия животъ, ако искате да придобиете знания. Нѣмате ли вѫтрѣшна хармония въ себе си, колкото и каквито знания да придобивате, ще ги забравяте. Нѣкои отъ васъ сѫ свършили университетъ, други — гимназия, но помните ли всичко, което сте учили? Кажете, напримѣръ, кой е главниятъ градъ въ Патагония? Или, кажете, кой е най-високиятъ връхъ въ американскитѣ планини, въ сѣверна и южна Америка, или въ Африка, или въ Русия? Или, какво знаете отъ цѣлата история — стара, срѣдна и нова? Много нѣща сте учили, но и много нѣща сте забравили. Това не е за упрѣкъ, но ви обръщамъ внимание, да видите, колко много има да учите. Ако нѣкой отъ васъ се готви за изпитъ по история, напримѣръ, той е смѣлъ, защото сега учи, знае повече отъ другитѣ; който е държалъ вече изпита си, той казва: азъ знаехъ много нѣща, но ги забравихъ.

Прѣдставете си сега, че при васъ дойде нѣкой външенъ човѣкъ и ви каже: моля ви се, понеже сте окултенъ ученикъ и знаете добрѣ законитѣ, кажете ми, какъвъ методъ за възпитаиие трѣбва да приложа къмъ своето дѣте, което е много своенравно, упорито? Вие ще му отговорите, че дѣтето трѣбва да се остави свободно. Обаче, законътъ на свободата работи само при формулата Вn. Тази формула е вѣрна прѣзъ всичкитѣ врѣмена на вѣчностьта. Това значи: прѣзъ цѣлата вѣчность човѣкъ има възможность да опита резултата на своитѣ желания, и единъ день, когато се увѣри въ тѣхното непостоянство, той ще започне да търси правия пѫть. За това, обаче, се изисква дълго врѣме. Ето защо човѣкъ, оставенъ свободно да се развива, самъ на себе си, той ще може да се добере до правия пѫть, но за това се изискватъ дълги лутания. Друго е, ако той знае законитѣ и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати врѣмето на своето развитие. Много отъ съврѣменнитѣ хора се учатъ отъ своитѣ опитности. Запримѣръ, тѣ знаятъ, че на лотария не може да се разчита, но това не имъ прѣчи цѣлъ животъ да очакватъ и разчитатъ на лотария. Тѣ съ години очакватъ да спечелятъ нѣщо отъ нѣкоя лотария, и така си заминаватъ отъ този свѣтъ, съ надеждата, че все ще спечелятъ нѣкой день. Дойдатъ ли отново на земята, тази идея въ тѣхъ пакъ оживѣва. Мощенъ е тѣхниятъ билетъ, все ще имъ донесе нѣкоя голѣма сума, и тѣ очакватъ.

И тъй, като се говори за свободата, това подразбира: по отношение на духа ще работите съ закона на свободата; по отношение на плътьта ще приложите закона на вѫтрѣшното ограничение. Да се ограничава човѣкъ, не значи, че трѣбва па се измѫчва. Прѣдставете си, че днесъ не искате да ядете, имате желание да направите опитъ, да дадете своето ядене за този день на нѣкой бѣденъ човѣкъ. Другъ пѫть ще постите два деня и ще повикате двама души да ядатъ вмѣсто васъ. Това е малъкъ опитъ за съзнателно ограничаване желанията на плътьта. Обаче, отъ една страна да постишъ, отъ друга — да спестявашъ, това е прѣстѫпление, а не спестяване. Нѣкой казва: да спестя нѣкоя друга пара за черни дни, да се осигуря, да се спася отъ бѣдствия и нещастия. Спасението, осигуряването на човѣка не се заключава въ пестенето. Когато човѣкъ иждивява, харчи нѣщо, той нека свободно харчи, но разумно; и когато пести, пакъ разумно трѣбва да пести. Сега хората живѣятъ въ крайности: или много харчатъ, а малко пестять, или малко харчатъ, много пестятъ. Нѣкой казва: богатъ е моятъ баща, азъ мога да ямъ и да пия, колкото искамъ. Значи, щомъ баща ти е богатъ, ти трѣбва да прѣяждашъ и да, пиянствувашъ. Не, богатството на бащата не е дадено, за да го използува синътъ, дѣто трѣбва и не трѣбва. Бащата е богатъ, за да използува синътъ това богатство само тамъ, дѣто трѣбва.

И тъй, кажете ми единъ методъ за приложение на Любовьта. До сега азъ съмъ ви говорилъ за Любовьта, а тази вечерь искамъ вие да ми говорите, да ми дадете единъ методъ за приложение на Любовьта. Приложете я само за една седмица и наблюдавайте, дали подъ нейното влияние ще можете да прѣобразите хората около васъ, да ги направите добри. Сега азъ ще бѫда вашъ ученикъ, ще ви слушамъ, а вие ще бѫдете учители, ще проповѣдвате за Любовьта. Дали ще цитирате нѣщо отъ нѣкой виденъ професоръ, или ученъ, това е ваша работа, но едно зная азъ: вие сами не вѣрвате въ Любовьта и методитѣ за приложение, които прѣпорѫчвате. Вѣрата ви въ това, което проповѣдвате, мяза на вѣрата на онзи много ревностенъ проповѣдникъ отъ Русе, който съ своитѣ проповѣди успѣлъ да обърне много баптисти къмъ Христа. Единъ день, както проповѣдвалъ на слушатателитѣ си за отварянето очитѣ на слѣпия отъ Христа, изведнъжъ той почувствувалъ присѫтствието на Духа Божий въ себе си, Който му казалъ: въ този моментъ вънъ седи единъ слѣпъ. Излѣзъ и му кажи въ мое име да прогледа! Проповѣдвикътъ, вдъхновенъ отъ това посѣщение, веднага слиза отъ амвона и смѣло се запѫтва къмъ вратата, да отиде при слѣпия и му каже: въ името на Господа Исуса Христа, казвамъ: прогледай! Обаче, изведнъжъ той изгубва смѣлостьта си, спира се прѣдъ вратата и си казва: ами, ако кажа, и той не прогледа? Тогава ще отложа опита за другъ пѫть. Слѣпиятъ човѣкъ и до сега още не е прогледалъ. Този проповѣдникъ не можа да приложи Христовото учение на опитъ. Слѣдъ този несполучливъ опитъ той отиде въ Русия и навѣрно е останалъ тамъ, при болшевицитѣ, но дали е приложилъ опита съ слѣпия, не се знае.

Казвамъ: приложете опита, макаръ и да не успѣете. Ако слѣпиятъ не прогледа, кажете: братко, не успѣхъ самъ, но ще повикамъ нѣкой отъ моитѣ братя на помощь. Като дойде и той, двамата ще кажатъ: Въ името на Господа Исуса Христа прогледай! Не успѣятъ ли двама души, ще извикатъ трети, пети, десети, докато отворятъ очитѣ на слѣпия. Който служи на Бога, той не трѣбва да се страхува. Изобщо, страхътъ е спънка въ живота на всѣки човѣкъ.

Единъ американецъ, милионеръ, билъ слѣпъ и, за да се освободи отъ своето нещастие той, обѣщавалъ единъ милионъ долари на този лѣкарь, който се наемалъ да го излѣкува. Имало единъ лѣкарь, който лѣкувалъ слѣпи, но ги подлагалъ на голѣми страдания: правилъ имъ особени инжекции, операции и т. н. Единъ бѣденъ работникъ, сѫщо така слѣпъ, като чулъ, че американецътъ трѣбва да се подложи на такива страдания, отишълъ при него и му прѣдложилъ слѣдното: ако искашъ, нека лѣкарьтъ направи опита върху мене, и ако излѣзе сполучливъ, тогава да го приложи и върху тебе. Нѣма защо ти да се подлагашъ на такива страдания. Милионерътъ веднага се съгласилъ на това прѣдложение, и бѣдниятъ работникъ билъ подложенъ на лѣкарския опитъ: правили му инжекции, операции, но нищо не помогнало. Една силно вѣрующа жена, която научила за постѫпката на работника, помолила се усърдно на Бога, и работникътъ прогледалъ. Обаче, въ сѫщия день богатиятъ американецъ умрѣлъ. Защо умрѣлъ този богаташъ? — Защото той искаше да придобие зрѣнието си на гърба на бѣдния човѣкъ — безъ страдания.

И тъй, ние не трѣбва да бѫдемъ страхливи. Когато искаме да придобиемъ изѣстни блага, трѣбва да имаме доблесть, да понесемъ всички страдания. Когато искаме да намѣримъ Божественото знание, ще напуснемъ домоветѣ си, гори и планини ще прѣминемъ, само да Го придобиемъ. Непрѣодолима жажда трѣбва да изпитва човѣкъ, когато търси Божественото знание. Никаква спънка въ живота му не трѣбва да го обезсърдчи, никаква мѫчнотия не трѣбва да го спре въ пѫтя му. Какъ можете да се наречете окултни ученици, ако не постѫпвате по този начинъ?

Питамъ: какво можете да направите, когато единъ день свършите школата? Ще кажете: ние да получимъ дипломъ, че сме завършили окултнитѣ науки, послѣ лесна работа, какво ще правимъ. Окултенъ ученикъ е онзи, който може да докаже на нѣкой виденъ професоръ, че сѫществуватъ душа и духъ въ човѣка. Какъ ще му докаже? Той нѣма да спори съ професора, но ще отиде при него и ще го запита: господине, какво е вашето мнѣние по въпроса за душата и духа? Сѫществуватъ ли душа и духъ, или не сѫществуватъ? Професорътъ ще отговори: отъ послѣднитѣ научни изслѣдвания за произхода и развитието на клѣтката, се вижда, че душа и духъ не сѫществуватъ. — Добрѣ, седнете на стола, азъ ще направя единъ опитъ, отъ който вие сами ще се убѣдите, сѫществуватъ ли душа и духъ. Той изважда душата отъ тѣлото му и го пита: сега има ли душа, или нѣма? Споредъ твоитѣ послѣдни научни изслѣдвания, обясни, кой е вториятъ човѣкъ, който сега седи на стола, и кой си ти, който го наблюдавашъ? Слѣдъ това пъкъ изважда духа отъ душата, и послѣдната се простира на леглото. Кажи сега, кой е третиятъ, който вижда едноврѣменно и първия, и втория? Слѣдъ това намѣства духа въ душата и душата въ тѣлото, и професорътъ дохожда въ първото си положеиие, като казва: видѣхъ и духъ, и душа и вѣрвамъ вече, че тѣ сѫществуватъ.

Другъ примѣръ. Вие, като окултни ученици, отивате при единъ боленъ, който страда отъ туморъ въ дробоветѣ и за когото всички лѣкари казватъ, че нѣма да оздравѣе, понеже съврѣменната медицина не е намѣрила лѣкъ за неговото лѣкуване. Единъ казва, че този боленъ е така роденъ, другъ казва, че той ще живѣе само още единъ мѣсецъ, трети казва, че повече врѣме ще живѣе и т. н. Обаче, отивате вие при този боленъ, като окултенъ ученикъ, направите нѣколко паси, духнете единъ-два пѫти надъ него, и той оздравѣва. Питамъ: това магия ли е? Не, това е резултатъ на истинско практическо знание. Истински ученъ е онзи, койго може да възвърне ума на единъ извѣянъ човѣкъ. Ти духнешъ три пѫти надъ този човѣкъ, и умътъ му се възвръща, той започва да разсѫждава. Какво ще кажете на това? Туй е наука, която всички трѣбва да придобиятъ.

Апостолъ Павелъ е казалъ: „Ще се похваля съ своята немощь.“ Какво е разбиралъ той подъ думитѣ „съ своята немощь?“ Това значи: азъ не се страхувамъ, но ще се подчиня, ще се подамъ на Бога, да направи опитъ съ мене. Въ този смисълъ Писанието казва: „Силитѣ на онѣзи, които чакатъ Господа, ще се възобновятъ.“ Нѣкой казва: велико нѣщо е окултната наука, тя не може да се приложи, не е за обикновени хора. Да се говори така, то е все едно да се казва, че слънцето е голѣмо нѣщо, не се отнася до всички хора, освѣнъ до велики, голѣми адепти. Не, както слънцето има значение и за най-малкитѣ сѫщества, така и окултната наука има приложение и въ най-малкитѣ прояви на живота. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е боленъ, не може да спи. Какво трѣбва да направи? Ако се лѣкува по медицински начинъ, ще вземе нѣкое наркотично срѣдство, и ще заспи безъ да си е починалъ, както трѣбва. Ако иска да постѫпи споредъ методитѣ на окултизма, ще си каже: ще си легна сега, ще заспя дълбоко и слѣдъ шесть часа здравъ, хубавъ сънъ, ще се събудя. Съврѣменната медицина прѣпорѫчва срѣщу треска хининъ, а окултизмътъ прѣпорѫчва да употрѣбишъ мисъльта си срѣщу микробитѣ на треската. Ще кажешъ на микробитѣ: заповѣдвамъ ви въ продъпжение на 25 минути да излѣзете вънъ отъ моя организъмъ, защото съмъ заетъ, отивамъ на работа.

Другъ случай: имашъ да дължишъ нѣкому 20,000 лева. Ако не си окултенъ ученикъ, ще тръгнешъ при този, при онзи приятель да искашъ пари на заемъ, да си изплатишъ дълга. Тукъ те изпѫдятъ, тамъ те изпѫдятъ, докато най-послѣ нѣкѫдѣ ти услужатъ. Ако си окултенъ ученикъ, нѣма защо да се молишъ на този, на онзи, но ще вземешъ магическата тояжка и мотичката си и ще отидешъ да намѣришъ, дѣ има заровени пари.

Ще разкопаешъ, ще вземешъ, колкото ти трѣбва и останалитѣ пакъ ще заровишъ. Това значи наука!

Нѣкой казва: азъ не съмъ глупавъ, да тръгна съ една тояжка изъ гората, да търся, кѫдѣ има заровени пари. — Това е наука, именно! Азъ считамъ по-глупавъ човѣкъ онзи, който тръгне да търси пари отъ банкеръ на банкеръ, или да залага това-онова, отколкото да отиде въ гората и да изкопае заровенитѣ пари. Казвате: какво ще помислятъ за насъ, като ни видятъ да копаемъ въ гората? Вие трѣбва да отидете сами, никой да не ви види. Можете ли да опрѣдѣляте съ помощьта на лѣскова или на мѣдна прѫчица, дѣ има заровени пари? Не само това, но ако вие сте истински окултни ученици, като изпаднете въ нужда, всѣки ще ви помогне. Като вървите по улицата, нѣкой богатъ човѣкъ ще ви спре и ще каже: господине, отъ двѣ години насамъ съмъ опрѣдѣлилъ една сума отъ 40—50,000 лева за нѣкой честенъ, добъръ човѣкъ. Както виждамъ, вие сте единъ отъ тия хора, затова давамъ тази сума на васъ, да я употрѣбите, както иамирате за добрѣ. Колко такива хора има днесъ, на които може да се даде тази сума още при първото виждане?

Казвамъ: тия сѫ едни отъ най-близкитѣ задачи, които ученикътъ трѣбва да разрѣши. Вънъ отъ тия задачи има и по-велики. Какво по-хубаво отъ това, да имаме довѣрието на невидимия свѣтъ, да ни даде възможность да разполагаме съ силитѣ на природата? Задача на ученика е да спечели довѣрието на невидимия свѣтъ, да му повѣрятъ извѣстни тайни, да му откриятъ извѣстни закони и формули, които, щомъ произнесе, да му се притекатъ на помощь. Обаче, при разрѣшението на тази задача, отъ ученика се изисква чистота. Той трѣбва да бѫде чистъ и цѣломѫдренъ. Докато човѣкъ не е чистъ и цѣломѫдренъ вѫтрѣ въ себе си, да не допуща въ съзнанието си никаква мисъль, която да го отклони отъ Бога, той не може да има велики постижения. Имате ли тази чистота и цѣломѫдрие, и цѣлиятъ свѣтъ да ви обѣщаватъ, да не се съблазнявате; вие трѣбва да знаете, че всичкото богатство за васъ е присѫтствието на Бога въ душата ви. Имате ли това богатство, всичко можете да постигнете. За да постигнете това богатство, отъ васъ се изисква учение, опити, усилена работа върху себе си. Много опити трѣбва да направите, докато постигнете това богатство; нѣкои отъ опититѣ ще бѫдатъ несполучливи, но това не трѣбва да ви обезсърдчава. Запримѣръ, мнѣнието на обществото, както и на вашитѣ близки върху окултизма често ви влияе, и вие постепенно започвате да отпадате духомъ и да се обезсърдчавате въ работата си. Мнозина външни хора казватъ: окултиститѣ сѫ извѣяни. Въ първо врѣме вие не се подавате на тѣхнитѣ думи, но полека-лека започвате да се вслушвате въ думитѣ имъ, да се съгласявате съ тѣхъ, докато започнете да вѣрвате, че тѣ иматъ право.

Сега ще ви запитамъ слѣдното: кой е най-важниятъ и жизненъ въпросъ за васъ? Всички ще отговорите, че най-важниятъ въпросъ за васъ е изпълнението на волята Божия. Така отговарятъ всички религиозни хора. Прѣдставете си, че вие отивате въ Лондонъ и търсите нѣкой богатъ човѣкъ. Кое е най-важно за васъ въ този случай? За васъ е важно да знаете името на този човѣкъ, улицата и номера на кѫщата, въ която живѣе, както и посоката. Докато се доберете до тѣзи данни, знаете ли, колко врѣме е нужно? Не е лесно да се намѣри нѣкой човѣкъ въ такъвъ голѣмъ градъ, като Лондонъ.

Питамъ: знаете ли, защо окултната школа се намира сега въ България? Знаете ли, кой е прѣдседательтъ, кой е секретарьтъ на школата, въ коя улица и номеръ живѣятъ тѣ? Вие не знаете, кой е прѣдседатель и кой секретарь на школата, а искате да знаете, кои сѫ членоветѣ й. Често говорите за Всемирното Бѣло Братство, но тази идея не ви е ясна. Нѣкои казватъ: дали, наистина, сѫществува нѣкакво Бѣло Братство, или е нѣщо фиктивно? Единъ нашъ познатъ въ Америка отъ нѣколко години насамъ иска да намѣри нѣкои отъ членоветѣ на Бѣлото Братство, но не може да ги намѣри. Защо не може да намѣри нито единъ отъ тѣхъ? — Защото тѣ не се откриватъ. Ако срещнете единъ членъ отъ Бѣлитѣ Братя, той никога нѣма да каже, че принадлежи къмъ Бѣлото Братство. Той нищо не говори за себе си, но дори минава за простъ, за обикновенъ човѣкъ. Съ това той изпитва вашата прозорливость, вашето знание. Той носи знака на Бѣлото Братство, но ако вие сте слѣпъ, нѣма да го видите. Ако имате вѫтрѣшна подготовка да схващате и разбирате, вие ще прогледате и ще видите знака, който Бѣлитѣ Братя носятъ. По този знакъ ще ги познавате.

Ще кажете: защо не могатъ всички да прогледатъ? Питамъ: защо Христосъ не излѣкува всички слѣпи, а само единъ? Какъвъ бѣше този, на когото Христосъ отвори очитѣ? Той бѣше човѣкъ на вѣрата. Кои болни излѣкува Христосъ? Които имаха вѣра. И днесъ лѣкуването става възъ основа на сѫщия законъ. Безвѣрникътъ нищо не постига. Който има вѣра, всичко може да постигне. Ние не говорииъ за вѣрвания, но за вѣра, която произтича отъ душата и се изявява като непрѣодолимъ копнежъ у човѣка къмъ търсене на Истината.

Като ви говоря по този начинъ, нѣкои казватъ: ние не сме отъ напрѣдналитѣ. Не, когато се сравнявате едни съ други, вие намирате, че сте по-напрѣднали отъ този, отъ онзи; когато се сравнявате по знание съ високо напрѣцналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, намирате, че нищо не знаете. Това, именно, трѣбва да ви дава потикъ, импулсъ да вървите напрѣдъ. Влѣзете ли въ класъ, всѣки трѣбва да седне на мѣстото си, да се концентрира и да почне да размишлява. По този начинъ вие едни други ще се поощрявате и ще създадете атмосфера на хармония, която ще ви благоприятствува въ работата. Човѣкъ трѣбва да възстанови хармония въ себе си отвѫтрѣ, а не отвънъ. Трѣбва ли да дойде учительтъ отвънъ, за да застави ученицитѣ да мълчатъ? Влѣзе ли ученикътъ въ класъ, той трѣбва да повдигне мисъльта си нагорѣ и да съзерцава. Той трѣбва да се абстрахира отъ всѣкакъвъ шумъ, нищо да не го смущава. Успѣе ли да се съсрѣдоточи при тази обстановка, това говори за силата на неговия характеръ. Всички трѣбва да се упражнявате въ това направление. Ако човѣкъ не придобие способностьта да концентрира своята мисъль, да се издигне надъ обикновенитѣ условия, той ще се чувствува изтощенъ, измѫченъ, при условията, въ които днесъ живѣе. Стане сутринь, главата го боли, цѣлото му тѣло е уморено, мозъкътъ уморенъ. Коя е причината за това състояние? Когато човѣкъ не възприеме достатъчно прана отъ въздуха, той всѣкога се усѣща слабъ, измѫченъ, безъ животъ и сили въ себе си. Кой е виновенъ за това? Той самъ. Отъ него зависи да възприеме повече прана, понеже въ природата я има изобилно. Всѣка болесть има свои причини. Виенето на свѣтъ, напримѣръ, крие причинитѣ си въ стомаха; сърдечнитѣ припадъци, болкитѣ въ слѣпитѣ очи сѫщо така иматъ свои причини. Окултниятъ ученикъ, обаче, трѣбва да си служи съ окултна медицина, да борави съ тайнитѣ сили на природата.

Казвамъ: моето желание сега е всѣки отъ васъ да има довѣрие къмъ законитѣ на разумната природа и да знае, че щомъ постѫпва съобразно тѣхъ, ще има добри резултати; има ли добри резултати, ще има и подемъ на духа. Който нѣма подемъ на духа, той не може да учи. Вдъхновение е нужно на всички! Нѣкой седи съ наведена глава и казва: отидоха младинитѣ ми! Работата ми не върви. Казвамъ: този човѣкъ още не е започналъ работа, а се оплаква, че младинитѣ му отишли. Дойдете ли въ такова състояние, знайте, че вие сте въ фаза, отдѣто наново можете да започнете. Който се счита старъ, немощенъ, нека се обърне къмъ нѣколко свои братя или сестри, които се чувствуватъ бодри, вдъхновени, и ги помоли да му направятъ нѣколко паси. Щомъ му направятъ нѣколко паси и духнатъ три пѫти, нѣма да мине много врѣме, и ще видите, че този старъ човѣкъ се е подмладилъ и започналъ да работи. Човѣкъ лесно може да се прѣообрази, но знание се изисква за това!

Питамъ: защо съврѣменниятъ човѣкъ остарява лесно? Защото той мисли, че много знае. Днесъ знае много, но утрѣ се намѣри прѣдъ нѣкаква мѫчнотия и се обезсърдчи. День слѣдъ день той се обезсърдчава, докато най-послѣ се отчае, отпусне рѫцѣ и замине за онзи свѣтъ. Дойде слѣдъ това свещеникътъ съ кадилницата и започва да чете: „Упокой, Господи, душу рабу Твоему!“ Господъ не може да го упокои. Той трѣбва да знае, какви и колко познания има, да не се самозаблуждава. Човѣкъ трѣбва да прави опити съ себе си, да знае, какво може и колко може. Станешъ сутринь, виждашъ лицето си набръчкано, остарѣло, направи си нѣколко паси и се погледни послѣ въ огледалото, да видишъ, какво си направилъ. Казвате: ще остарѣемъ, нѣма какво да се прави. Думата „старость“ подразбира мѫдрость. Кажете ли, че остарѣвате, разбирайте, че ставате мѫдри. Говорите ли за младость, за младостьта си, разбирайте, че трѣбва да обичате, да любите. Любовьта е присѫща на дѣцата. Стариятъ, мѫдриятъ човѣкъ знае много нѣща, разбира, а дѣтето обича. То не се срамува отъ любовьта. Дѣтето ще отиде при дѣдо си, ще го пригърне и цѣлуне. Любовьта дава, а не взима. Затова дѣцата сѫ гъвкави, пъргави. Да обичашъ нѣкого, значи да влѣзешъ въ него, да му дадешъ нѣщо и да се зарадвашъ, че си далъ. Това подразбира младъ човѣкъ.

И тъй, младиятъ е като топлината; стариятъ — като свѣтлината; младиятъ топли, стариятъ свѣти. Младиятъ е изворъ, чешма, която постоянно дава; стариятъ е свѣщь, която седи на едно мѣсто, пръска свѣтлина на далечъ и освѣтява пѫтя на минувачитѣ. Стариятъ човѣкъ трѣбва да свѣти като светия. Влиза ли вечерь въ нѣкоя изба, той не трѣбва да си служи съ лампа. Не може ли да ходи вечерно врѣме безъ лампа, той не е светия. Светията изпуща свѣтлина отъ себе си, понеже неговата мисъль е интенсивна. Отъ мозъка на светията излиза свѣтлина, както отъ очитѣ на лисицата и на вълка. Вечерь очитѣ на лисицата и вълка светятъ като фенери. Когато нѣкоя лисица влѣзе нощемъ въ курника при кокошкитѣ, тя ги погледне, тѣ се уплашватъ отъ свѣтлината на очитѣ й и падатъ на земята. Тя се приближава къмъ тѣхъ, избира си по-тлъстичкитѣ и си заминава. Ако лисицата, съ свѣтлината на своитѣ очи, може да изплаши кокошкитѣ, колко повече окултниятъ ученикъ съ своята свѣтлина, трѣбва да изплаши лошитѣ духове!

Въ Дѣянията на Апостолитѣ се разправя за единъ случай, дѣто десеть ученици на Христа били повикани нѣкѫдѣ да изпѫдятъ единъ лошъ духъ. Тѣ му казвали: „Въ името на Господа Исуса Христа ти заповѣдваме да излѣзешъ!“ Той не излизалъ. „Въ името на апостолъ Павла ти заповѣдваме да излѣзешъ!“ Той пакъ не излизалъ, но имъ казалъ: „И Христа познавамъ, и Павла познавамъ, но вие, които ме пѫдите, васъ не познавамъ“. На това отгорѣ този духъ набилъ десетьтѣ Христови ученици и пакъ не излѣзълъ навънъ. Питамъ: геройство ли е това да те набиятъ, да те изгонятъ и ти да не можешъ да прѣодолѣешъ и най-малката мѫчнотия? Да проповѣдвашъ е едно нѣщо, да бѫдешъ окултенъ ученикъ е друго нѣщо. Ученикътъ трѣбва да бѫде сигуренъ въ успѣха на това, което прѣдприема да направи. И най-малкото нѣщо, което върши, той трѣбва да го направи така, че никой да не може да му конкурира. Това малко дѣло ще му послужи като подкваса за неговото млѣко. Нѣма ли тази подкваса въ живота си, млѣкото му ще остане неподквасено. Това значи: не прилагате ли новитѣ идеи въ живота си, вие нѣма да имате подкрѣпата на невидимия свѣтъ. Новото, което иде въ свѣта, е въ сила да трансформира енергиитѣ на ума, сърцето и волята на човѣка по новъ начинъ, като му създаде и новъ мирогледъ за живота и за природата. Това носи новото учение.

Казвате: какво донесе Христовото учение? То донесе Любовьта и Вѣчния Животъ. Христосъ казва: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Това е окултна формула, съ която може да се работи. Какво крие въ себе си думата „Богъ?“ Ако изтълкувате думата Богъ — Ешуа на еврейски езикъ, въ нея ще намѣрите методъ за развиване на вѣрата. Ако разгледате буквитѣ въ думата „Богъ“, буквата „Б—б“ означава растене, развитие на Божественото въ човѣка. Такъвъ човѣкъ може да се нарече добродѣтеленъ. Буквата „о“ показва условията, при които доброто може да расте. Буквата „г“ опрѣдѣля посоката, къмъ която трѣбва да расте доброто. Крайната буква „ъ“ е законъ за равновѣсие. Значи, Богъ е това, което расте и се развива въ човѣка въ дадена посока, въ резултатъ на което ще се получи плодъ. Да вѣрвашъ въ Бога, това подразбира да използувашъ разумно условията, да намѣришъ смисъла и цѣльта на живота и да знаешъ, че никой не може да ти вземе това, което си придобилъ. Онова непрѣривно съзнание, което постоянно ни подбужда къмъ дѣятелность, къмъ работа, това е Богъ. И като скърбимъ, и като се радваме, сме въ Бога. И като вѣрваме, и като не вѣрваме, пакъ сме въ Бога. При едно разбиране вие изпитвате скръбь, при друго — радость; при едно разбиране вие изпитвате умраза, при друго — любовь. Вие сами сте причина за контраститѣ въ живота.

Това сѫ дълбоки философски въпроси, които ще ви подтикнатъ къмъ работа, къмъ занимание. Много отъ ученицитѣ въ школата сѫ се индивидуализирали, всѣки мисли само за себе си, за никого не се интересува, очаква само да дойде Царството Божие на земята. Така живѣятъ и животнитѣ. Гледате говедата на полето, всѣко отъ тѣхъ мисли за себе си. Обаче, нападне ли вълкътъ нѣкое отъ тѣхъ, всички тичатъ на помощь. Ако вълкътъ попадне въ аурата на говедата, тѣ ще го избодятъ; не попадне ли въ тази чърта, той ще избѣга. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да си помагате. Дойде ли вълкътъ и хване едного отъ васъ, останалитѣ трѣбва да му се притекатъ на помощь. Помагате ли си взаимно, и Богъ ще ви помага. Не си ли помагате, стоите ли настрана единъ отъ другъ, вълкътъ ще дойде и ще вземе единъ отъ васъ.

За слѣдния пѫть ще дамъ на всѣки отъ васъ, като задача, да излѣкува единъ боленъ. Сѫщеврѣменно ще ви дамъ и нѣкои упѫтвания, да видимъ, колко отъ вашитѣ опити ще бѫдатъ сполучливи. Въпроситѣ за подмладяването и за магическата прѫчица сѫ трудни. Тѣ не се отнасятъ до всички. Малцина могатъ да правятъ опити съ тѣзи въпроси. Обаче, всички могатъ да правятъ опити за лѣкуване на хората и за възпитание на дѣцата.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.“

*

26. Лекция отъ Учителя, държана

на 26 май, 1926 г. въ г. София.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...