1926_05_19 Методи и пѫтища на идейния свѣтъ

[Ани]

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

МЕТОДИ И ПѪТИЩА НА ИДЕЙНИЯ

СВѢТЪ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Прочетоха се резюмета отъ темитѣ: „Защо трѣбва да учи човѣкъ“ и „Да се обичаме и защо трѣбва да се обичаме“?

Какъ излѣзе опитътъ ви? Колко души отъ васъ познаха книгата отъ Библията, колко познаха главата отъ дадената книга и колко познаха стиха? Опитътъ на мнозина е излѣзѣлъ несполучливъ, защото иматъ неправилни схващания за нѣкои нѣща. Вие мислите, че сте ясновидци. Ще ви поставятъ на изпитъ, да видите вие сами. колко знаете. Човѣкъ трѣбва по алхимически начинъ да отдѣля своитѣ положителни знания отъ отрицателнитѣ. Какви теории сѫществуватъ по този въпросъ, то е друго нѣщо. Теорията сама не разрѣшава нѣщата. Слѣдъ като знаете теорията, вие трѣбва да имате и практика, приложение. Въ окултната наука има редъ хипотези и теории, но прѣди всичко има нѣкои сѫществени нѣща, които трѣбва да знаете. Нѣкой казва: азъ разбирамъ, азъ зная много нѣщо. Докато мислите, че много знаете и много разбирате, вие нищо не можете да постигнете. Рѣшавате ли въпроситѣ отъ гледището на личнитѣ чувства, не можете да имате голѣми резултати.

И тъй, искате ли да развиете своята чувствителность, правете често опита съ Библията. Развиете ли това чувство, вие ще можете свободно да четете Библията и при затворени очи. Между васъ сега нѣма нито единъ, който може да чете Библията по този начинъ. Каже ли нѣкой, че може да чете така, ще го подложимъ на изпитъ: азъ ще отворя Библията прѣдъ себе си, а той ще чете отъ мѣстото си. Дойдете ли до положение да четете книги съ затворени очи, вие сте ясновидци. Отъ миналитѣ вѣкове още вниманието на всички хора е било насочено къмъ развиване на физическото имъ зрѣние. И днесъ, понеже това нѣщо се е постигнало, вниманието на хората трѣбва да се насочи къмъ постепенно развитие на вѫтрѣшното зрѣние. Този вѫтрѣшенъ органъ не може да се развие изведнъжъ, но трѣбва постепенно да се развива, като се изпраща къмъ него повече кръвь и хранителна енергия. Всѣки отъ васъ може да развие въ себе си интуицията, но той трѣбва да прави редъ опити въ това направление. Когато искате да познаете, на кое мѣсто отъ Библията, запримѣръ, сте отворили, пипнете този листъ съ рѫцѣтѣ си. Учете се да познавате нѣщата чрѣзъ пипане. По този начинъ вие ще се освободите отъ редъ ваши внушения. Нѣкой казва: Духътъ ми говори. Той ми каза да отида еди-кѫдѣ си. Духътъ казалъ на единъ да отиде на Горна-Баня, на другъ — на пазаръ, на трети — въ еди-кой си градъ и т. н. Това сѫ неопрѣдѣлени, двусмислени положения. Хората едни други си внушаватъ различни нѣща и послѣ се самозаблужцаватъ, че Духътъ имъ говорилъ.

Казвамъ: първо вие трѣбва да се освободите отъ закона на човѣшкитѣ внушения и да дойдете до внушения, които идатъ отъ свѣтъ, по-високъ отъ вашия. Вие трѣбва да различавате, отъ кой свѣтъ идатъ внушенията. Научите ли това, вие ще можете да въздѣйствувате на тия, които могатъ да ви спънатъ, или да ви заведатъ въ кривъ пѫть. И ученитѣ хора си внушаватъ едни други, влияятъ си. Запримѣръ, ако нѣкой математикъ или астрономъ работи върху единъ наученъ въпросъ, едноврѣменно съ него, безъ той да знае, работятъ още 10—20 души по сѫщия въпросъ, обаче, отъ всички тѣхъ само единъ успѣва, а другитѣ играятъ роля на помагачи. Запримѣръ, когато Дарвинъ е работилъ своята теория, едноврѣменно съ него по сѫщия въпросъ е работилъ и другъ англичанинъ, обаче, Дарвинъ успѣ; той изнесе своята теория прѣдъ свѣта, а другиятъ остана като помагачъ въ тази работа. Сѫщото нѣщо е забѣлѣзано и въ музиката, и въ изкуството. Едно трѣбва да се знае: никога усилията на човѣка не оставатъ безплодни.

И тъй, вие ще се стремите да регулирате чувствата си, да се поставите въ положението на дѣте, което иска да учи. Опитътъ, който ви дадохъ, може да се изпълни отъ три страни: първо — механичсски, съ пипане; понеже вие сте чели Библията много пѫти, ще можете горѣ-долу да познаете, на кое мѣсто сте отворили; второ — по чувство и трето — по вѫтрѣшна свѣтлина. Първиятъ начинъ се отнася къмъ физическия животъ; вториятъ начинъ — къмъ астралния и третиятъ — къмъ Божествения животъ, дѣто се проявява висшето съзнание на човѣка. Вие можете да прилагате тия методи, когато рѣшавате, да прѣдприемете ли нѣкаква работа, или не, както и когато искате да разберете, ще сполучите ли въ нѣкоя работа. Ако застанете тихо и спокойно въ себе си, свободни отъ всѣкакви външни влияния, вие повече ще успѣете, отколкото съ бързане. Бързането всѣкога притѣснява човѣка, поставя го въ крива посока. Когато нѣмате успѣхъ въ нѣкоя работа, не се обезсърдчавайте. Често несполуката въ живота стимулира човѣка повече, дава му по-голѣмъ импулсъ за работа.

Сега ще ви дамъ още единъ опитъ. Той е слѣдниятъ: на отдѣлни листчета ще напишете всички книги отъ Библията и ще ги турите въ нѣкоя кутия, отдѣто по три пѫти на день ще вадите по едно листче, но вече съ отворени очи. Цѣльта на този опитъ е да развивате своята интуиция, да познаете, коя книга сте извадили. Когато пишете листчетата, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, да нѣма никакво прѣкѫсване. Освѣнъ това, като ги пишете, ще гледате да оставите върху тѣхъ вашитѣ вибрации, че като пипнете една отъ тия книжки, да познаете, коя сте взели. Напримѣръ, като сте писали на едно отъ листчетата името на пророкъ Иеремия, при изваждане на това листче отъ кутията, да познаете, че сте извадили, именно, него. Щомъ познаете, какво е написано на листчето, вие ще изпитате голѣма радость. Пишете ли листчетата механически, нищо нѣма да познаете. Като дойдете слѣдния пѫть въ класъ, петь възрастни и петь млади братя, както и петь възрастни и петь млади сестри ще кажатъ своитѣ опитности. Като правите този опитъ, ще отбѣлѣзвате на тевтерче датата, часа и врѣмето, дали е ясно или облачно и т. н. По този начинъ вие ще привикнете къмъ точность. Въ духовния свѣтъ, и при най-малкитѣ опити, слѣдятъ точно за часа, за врѣмето. Започнете опита отъ утрѣ. Можете да го правите или сутринь, или по обѣдъ, или вечерь, по което врѣме искате, но непрѣменно ще отбѣлѣзвате часа и врѣмето, прѣзъ които го правите.

Въ окултната школа на първо мѣсто се изисква дисциплина. Човѣкъ трѣбва самъ да се дисциплинира, да се самовлада. Запримѣръ, вие знаете нѣщо, но не искате да го изнесете прѣдъ други хора и мълчите. Обаче, вѫтрѣ нѣщо ви казва: кажи това нѣщо! Защо трѣбва да кажете? Изкуство е сега да се самовладате, да не го кажете. Има хора, които не могатъ да търпятъ да не кажатъ всичко, каквото знаятъ. Въ единъ анекдотъ се разправя за такъвъ човѣкъ, много разговорчивъ, който никога не мълчалъ. Той билъ слуга при единъ селски чорбаджия. Дѣто и съ когото се срѣщалъ, той веднага започвалъ да говори по разни въпроси и да ги разрѣшава по своему. Единъ день той направилъ нѣкаква голѣма погрѣшка, заради което се скрилъ въ единъ отъ селскитѣ плѣвници, да не го намѣри чорбаджията му, да го бие. Слѣдъ като го търсили на много мѣста и не могли да го намѣрятъ, чорбаджията му прибегналъ до хитрость: той казалъ на двама селяни да тръгнатъ по селото и да спорятъ високо по нѣкои въпроси. Тръгнали селянитѣ по селото и започнали високо да разговарятъ. Като минали покрай плѣвнята, дѣто билъ скритъ слугата, той чулъ тѣхния споръ, веднага изкочилъ отъ плѣвнята и извикалъ: чакайте, азъ ще разрѣша този въпросъ! Хитростьта на чорбаджията дала своитѣ резултати. Слугата не могълъ да тьрпи да спорятъ върху извѣстни въпроси, безъ той да бѫде пръвъ въ спора.

Казвамъ: вие трѣбва да знаете слѣдното. Окултната наука казва, че човѣкъ трѣбва да говори на мѣсто и на врѣме. Не е ли врѣме да се говори, той трѣбва да мълчи. Нѣкой казва: може и на врѣме и безъ врѣме да се говори. Глупавиятъ може да говори и безъ врѣме, но умниятъ трѣбва да говори само на врѣме. Апостолъ Павелъ казва: „Проповѣдвайте и на врѣме и безъ врѣме!“ Това се отнася само за онѣзи, които не знаятъ, кога е врѣме да се пропозѣдва и говори. Затова тѣ трѣбва да проповѣдватъ и на врѣме и безъ врѣме, та дано отъ многото говорене да се хване поне малко.

Казвамъ: да се самовлада човѣкъ, това е необходимо и за здравето, и за дисциплинирането на ума, и за развитие на неговитѣ способности, както и за разработване на сърцето. Въ рѫката на разумния човѣкъ самовладането прѣдставлява лостъ, мѣрка за впрѣгане на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, за да усилятъ дѣятелностьта на неговата душа. Нѣма ли човѣкъ самовладане, тѣзи енергии ще минатъ и заминатъ прѣзъ неговия мозъкъ, като прѣзъ пукната стомна. Това явление само ще се хроникира въ вѣстника, който послѣ ще се захвърли, безъ да остане слѣда отъ него. Обаче, такива нѣща не трѣбва да ставатъ. Това не подразбира, че вие, като ученици, нѣмате самовладане, но степеньта на вашето самовладане не е достатъчна. Самовладането бива отъ разни качества и разни степени.

Сега ще се спра върху въпроса, какъ се реализиратъ идеитѣ. Прѣдставете си, че имате идеята „а“ въ умствения свѣтъ (фиг. 1), дѣто тя нѣма никаква реалность. Докато тази идея не слѣзе на физическия свѣтъ, тя не е реална. Сѫщото може да се каже и за чувствата. Докато едно чувство или желание остава само въ астралния свѣтъ, то не е реално. Слѣзе ли на физическия свѣтъ, то става реално. Слѣдователно, когато идеята „а“ слѣзе въ астралния свѣтъ „в“, тя прѣтърпява прѣчупване и се явява като отражение на нѣкой прѣдметъ въ огледалото. И тукъ идеята още не е реална. Отъ астралния свѣтъ и тя слиза въ физическия „с“, дѣто прѣтърпява още едно прѣчупване. Тукъ вече идеята е реална. Значи, всѣка идея, за да се реализира, трѣбва да слѣзе на физическия свѣтъ и да прѣтърпи двѣ прѣчупвания. При всѣко прѣчупване става извѣстно отклонение на свѣтлината.

Да допуснемъ, че у васъ се заражда извѣстна идея. Речете ли да я реализирате на физическия свѣтъ, вие не можете да я реализирате, както искате. Казвате: трѣбва да обичаме всички хора еднакво! Така се е зародила идеята въ умствения свѣтъ, но щомъ пожелаете да я реализирате на физическия свѣтъ, вие виждате, че не можете да обичате всички хора еднакво. Правете опити въ това отношение, да провѣрявате вашитѣ идеи. Запримѣръ, като срещнете нѣкой чуждъ човѣкъ, когото не познавате, опитайте се да го обикнете, като свой братъ, и вижте, колко сполучливъ ще бѫде опитътъ ви. Послѣ, направете опита съ двама души, единиятъ отъ които ви е направилъ услуга, далъ вие 10,000 лева, а другиятъ е взелъ отъ васъ 10,000 лева. Дайте и на двамата по едно богато угощение и слѣдете, какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ единия и къмъ другия. Вие трѣбва да правите опити, а не само да говорите празни думи. Казвате: трѣбва да любимъ враговетѣ си! — Опитайте сърцето си, да видите, какво ще ви каже то. — Ама Господъ е казалъ така. — Какво е казалъ Господъ, е едно нѣщо, а какъ чувствувате, какъ обичате вие, това е друго нѣщо. За васъ е важно, въ състояние ли сте да приложите този законъ и да живѣете съобразно него. Великъ е законътъ, който Богъ е изрекълъ, но за мене е важно, какъ азъ го прилагамъ. Приложа ли този Божественъ законъ въ живота си, азъ ще мога да се развивамъ правилно; не го ли приложа, ще остана на сѫщото мѣсто. Нѣкой казва азъ правя усилия. Да правишъ усилия, това значи, при всѣко усилие да се повдигашъ една стѫпка нагорѣ. Не се ли повдигашъ, усилията ти оставатъ напразни. Който не знае да слиза правилно отъ умствения свѣтъ въ астралния и отъ астралния въ физическия, той не разбира великитѣ закони на живота. Не е достатъчно човѣкъ да знае да слиза, но той трѣбва да знае и да се качва. Щомъ става въпросъ за слизане, тамъ всички сѫ майстори, но за качването малцина се отзоваватъ. Запримѣръ, можете ли да изчислите, колко врѣме е необходимо на човѣка да слѣзе отъ невидимия свѣтъ на земята и послѣ да се качи пакъ обратно тамъ?

Сега ще дамъ единъ опитъ само за единъ отъ възрастнитѣ и за единъ отъ младитѣ братя. Опитътъ се заключава въ слѣдното нека тѣзи двама братя си избератъ единъ хубавъ день отъ идната седмица, да отидатъ до Черния връхъ и да се върнатъ. При това, нека отбѣлѣжатъ точно, колко врѣме сѫ употрѣбили за качването до върха и за слизането отъ него. Братята, които ще се заематъ за опита, трѣбва да го направятъ отъ любовь. Ако не се намѣрятъ такива братя сега, ще отложимъ опита за другъ пѫть. Ако пъкъ нѣкои направятъ този опитъ, слѣдния пѫть тѣ ще ни кажатъ, какъ и за колко врѣме сѫ го направили. Могатъ ли да отидатъ и да се върнатъ за кратко врѣме и да ни съобщатъ резултата отъ своя опитъ, това ние наричаме истинско знание. Нѣкой казва: азъ ходихъ на небето. — За колко врѣме? — Не зная, но мисля, че мигновено. — Това не е знание. Туй, което той нарича мигъ, въ сѫщность е вѣкъ. Мигътъ за Бога е вѣкъ за хората. Казватъ: второто пришествие ще стане въ единъ мигъ. Този мигъ прѣдставлява вѣкове за земята. Споредъ Сведенборга и въ духовния свѣтъ има врѣме и пространство, както и въ физическия, но тамъ тѣ не сѫ като нашитѣ, тѣ сѫ отъ по-особено естество. Когато казваме, че въ духовния свѣтъ нѣма врѣме, подразбираме, че врѣмето тамъ не е като нашето, раздѣлено на часове, минути и секунди. И тамъ има пространство, но не като нашето.

Азъ нѣма да ви обяснявамъ повече тѣзи въпроси, защото много отъ васъ сте учили математика и знаете, че да се живѣе въ плоскость и да се живѣе въ кубъ, това сѫ двѣ съвършено различни нѣща. Колко хора днесъ съзнаватъ, че живѣятъ въ кубъ? Или, колко хора съзнаватъ, че живѣятъ въ тесерактъ? Да живѣе човѣкъ въ тесеракта, това подразбира да вижда нѣщата отвѫтрѣ навънъ, или отвънъ навѫтрѣ, но въ единъ опрѣдѣленъ центъръ. Отъ този центъръ той може да вижда навсѣкѫдѣ, да се движи по радиуситѣ на дадена окрѫжносто. Той нѣма да вижда всичко, а само онѣзи прѣдмети, които ще попадатъ въ зоната на неговата свѣтлина. Човѣкъ не може да вижда всичко, като Бога, но той има възможность нѣкога да стигне до положение да вижда и това, което се върши задъ гърба му. Съврѣменнитѣ хора виждатъ, какво става прѣдъ тѣхъ, но какво става задъ гърба имъ, тѣ не виждатъ. Като седа прѣдъ васъ, азъ виждамъ, какво прави всѣки, който е задъ васъ. Защо? Понеже всѣки отъ васъ е огледало, въ което се оглеждатъ прѣдметитѣ, които въ този случай азъ виждамъ. Сѫщиятъ законъ е и въ природата: ние знаемъ тия нѣща, които минаватъ прѣдъ насъ, но онѣзи, които не сѫ се проявили, тѣ сѫ задъ насъ, и ние не ги знаемъ. Нѣщата идатъ отзадъ, чрѣзъ отражение въ огледала, а не отпрѣдъ. Обаче, намъ се вижда, че тѣ идатъ отпрѣдъ. Запримѣръ, ние не виждаме свѣтлината направо, но чрѣзъ отражение. Съврѣменната физика доказва, че свѣтлината на слънцето иде на земята за осемь минути. Мѣстото, на което виждаме слънцето, не е сѫщинското негово мѣсто. Въ дѣйствителность слънцето седи малко по-високо отъ мѣстото, на което днесъ го виждаме. Значи, ние не виждаме нѣщата на тѣхнитѣ истински мѣста. Въ такъвъ случай, трѣбва да имъ се направи корекция, да се знае точно дѣ се намиратъ тѣ. Нѣкой казва: азъ зная мѣстата на всички нѣща. Мѣстата, които ти знаешъ, не отговарятъ на тѣхнитѣ дѣйствителни мѣста.

Да вземемъ, запримѣръ, нѣколко числа, подигнати въ десета степень, и да видимъ, какви величини прѣдставляватъ тѣ. Нека взе-мемъ числата: 1¹⁰, 10¹⁰ и 100¹⁰. Числото 1¹⁰ = 1, 10¹⁰ е равно на число съ 11 нули, 100¹⁰ — на число съ 12 нули. То прѣдставлява законъ за раздробяване на материята. Тогава частицитѣ сѫ много на брой, но дребни. Отъ сто нагорѣ всички нѣща произлизатъ отъ общъ центъръ и като отиватъ къмъ периферията, тѣ се раздробяватъ. Може да се опрѣдѣли математически, какви промѣни ставатъ съ даденъ прѣдметъ, когато той излиза отъ центъра и отива къмъ периферията. На основание на сѫщия законъ може да се опрѣдѣли, какви промѣни ставатъ съ човѣка отъ деня на раждането до деня на заминаването му. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ е роденъ прѣзъ мѣсецъ мартъ, извѣстенъ день и часъ, може точно да се опрѣдѣли, какви влияния ще укажатъ върху характера му разнитѣ планети. Планетитѣ опрѣдѣлятъ директивата на неговия животъ. Раждането на човѣка се обуславя отъ извѣстно планетно съчетание, което невидимиятъ свтѣтъ нарежда, а на човѣка прѣдстои задачата разумно да използува тия съчетания. Човѣкъ не е господарь на планетнитѣ влияния върху себе си, но е господарь на положението, да използува разумно това, което тѣ му носятъ. Когато Венера има влияние върху нѣкого, тя събужда въ него любовьта; тя може да събуди въ него възвишената любозь, а може да събуди и любовьта на противорѣчията, любовьта въ квадрата.

Човѣкъ трѣбва да изучава геометрията, за да се справя съ силитѣ въ себе си. Що е квадратътъ ? Квадратътъ е бутилка, пълна и съ добро, и съ лошо съдържание. Човѣкъ трѣбва да знае алхимията, да може по алхимически начинъ да отдѣля доброто отъ злото. И въ този случай диагоналътъ АС (фиг. 2) раздѣля квадрата на два еднакви триѫгълника. Горниятъ триѫгълникъ АВС прѣдставлява доброто съдържание на квадрата, а долниятъ АСД — лошото съдържание. Който живѣе въ горното съдържание на квадрата, той а добъръ човѣкъ; който живѣе въ долното съдържание, той е лошъ човѣкъ. Думата лошъ има съвсѣмъ другъ смисълъ отъ този, който обикновенитѣ хора схващатъ. Дѣто е злото, тамъ пространството е празно. Слѣдователно, доброто може да се прояви въ злото, понеже тамъ ще срещне най-малко съпротивление. Отъ физиката знаете, че енергията отъ положителния полюсъ минава въ отрицателния. Знаете ли, прѣзъ какъвъ пѫть минава положителната енергия? Тя обикновено излиза отъ дѣсното полушарие на мозъка, върви по повърхностьта му, минава подъ лѣвото полушарие, послѣ извива надъ него и се връща подъ дѣсното полушарие. Тукъ, въ отрицателния полюсъ, се образува свѣтлина. Значи, мисъльта иде отъ дѣсното полушарие, минава прѣзъ лѣвото и като резултатъ на това се произвежда свѣтлина въ съзнанието. Вие трѣбва да изучавате законитѣ на мисъльта.

Казвамъ: знаете ли законитѣ на мисъльта, вие ще можете правилно да трансформирате енергиитѣ на вашия мозъкъ. Дойде ли ви нѣкоя отрицателна мисъль, постарайте се да я изпѫдите по течението на мисъльта, която въ пѫтя на движението си образува осморка — (знакъ за безкрайностъ). Въ центьра и се проявява мисъльта. По сѫщия законъ на свѣтлината сѫ построени и очитѣ на човѣка. Дължината на свѣтлиннитѣ линии, които се приематъ отъ двѣтѣ очи, трѣбва да бѫде еднакво голѣма. По този начинъ се образува равнобедренъ триѫгълникъ. Обаче, понѣкога лѫчитѣ отъ лѣвото око сѫ по-дълги отъ тия на дѣсното, вслѣдствие на което се явява раздвояване въ образитѣ. Който влада своитѣ мозъчни енергии, той ще може да направлява посоката на очитѣ си. Когато мозъчната енергия изгуби своето правилно течение, очитѣ на човѣка ставатъ разногледи, късогледи, далекогледи и т. н. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да бѫде пъленъ господарь на своето тѣло. За сега вие сте въ положението на малкитѣ дѣца: дѣто минете, каквото видите, спирате се да гледате, безъ да си задавате въпроса, заслужава ли това нѣщо да му се обърне внимание, или не. Запримѣръ, нѣкой яде бонбонъ, увитъ въ книжка, и веднага проявява интересъ, какво е написано на тази книжка. Слѣдъ това сѫщиятъ човѣкъ минава покрай нѣкое цъвнало дърво или цвѣте, и не му обръща внимание. Цъвналото дърво е по-важно, отколкото написаното въ книжката.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава закона на еволюцията. Не е достатъчно да каже човѣкъ, че разбира и съзнава нѣщата вѫтрѣшно. Това съзнаване е подобно на разбирането, което човѣкъ е придобилъ отъ прочитането на нѣкоя научна книга. Да разбирашъ нѣщо, това не е истинско знание. Нѣкой казва: азъ разбирамъ малко математика. — Съ малко разбиране работа не става.

Сега, като ви говоря, че вие трѣбва да учите, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: кога ще учимъ? Ние сме хора на 45, 50, 55 и повече години, нашето врѣме за учене мина вече. Прѣдставете си, че вие живѣете на слънцето, дѣто 25 милиона наши години образуватъ една слънчева година. Питамъ тогава: каква часть отъ годината, или отъ деня ще съставляватъ вашитѣ 45, 50 или 55 години? Нашитѣ 50 години на земята сѫ равни на една минута и три секунди отъ слънчевата година. И слѣдъ всичко това, можете ли да се считате стари хора? Да сте поне на една слънчева година, разбирамъ. Това значи човѣкъ съ познания. Какво бихте казали за човѣкъ, който е на възрасть 100 слънчеви години?

Тъй щото, мащабътъ, съ който мѣримъ нѣщата на земята и на слънцето, не е единъ и сѫщъ. Напримѣръ, нашитѣ понятия за знания се различаватъ коренно отъ тия на по-напрѣдналитѣ сѫщества. Знанието, което ние придобиваме на земята, прѣдставлява уводъ, приготовление къмъ по-високо знание, което впослѣдствие ще получимъ. Ако вие не приготвите ума и сърцето си къмъ разбиране на възвишеното знание, то нѣма да ви се даде. Никой не трѣбва да се обезсърдчава, да мисли, че не е ученъ. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, всички ще бѫдете поставени подъ общъ знаменатель. И най-учениятъ човѣкъ отъ земята, поставенъ на изпитъ въ духовния свѣтъ, непрѣменно ще пропадне. И простиятъ, неучениятъ човѣкъ сѫщо така ще пропадне въ духовния свѣтъ. Ще кажете: учениятъ човѣкъ ще падне отъ по-високо мѣсто. — Това нищо не значи. Туй сѫ относителни положения.

Обаче, вънъ отъ тѣзи знания има вѫтрѣшно, Божествено знание, което всѣки човѣкъ може да придобие. То дава истинско просвѣтление на човѣка. При тази свѣтлина всички нѣща ставатъ ясни. Малко хора сѫ дошли до това Божествено знание, до това просвѣтление на ума. Единъ английски авторъ, който пише върху козмическото съзнание, е намѣрилъ въ цѣлата история на човѣчеството само 19 души съ пробудено Божествено съзнание. За въ бѫдеще има условия да се пробуди Божественото, козмическото съзнание у повече хора.

И тъй, иска ли човѣкъ да учи, да се развива, той трѣбва да има смирение. То дава импулсъ на човѣка да учи, да се радва и на малкото, което всѣки день придобива. Истински учениятъ се радва и на най-малкитѣ придобивки. Той работи цѣли години и се радва на малката придобивка, защото знае, че за въ бѫдеще тя ще му донесе грамадно богатство. Ето защо, прѣпорѫчвамъ ви да работите върху себе си съ съзнанието на учения човѣкъ.

Размишление.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

25. Лекция отъ Учителя, държана

на 19 май, 1926 г. въ г. София.