1926_04_07 Три вида съзнание

[Ани]

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ТРИ ВИДА СЪЗНАНИЯ.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Размишление.

    Чете се темата: „Защо човѣкъ трѣбва да се учи?“

    Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Да се обичаме, и защо трѣбва да се обичаме“?

    Питамъ: защо трѣбва да се върти колелото? (— За да кара колата). Въртенето на колелото не подразбира всѣкога и каране на кола. Когато точилото, което има форма на колело, се върти, какъвъ пѫтъ извървява? Точилото видимо не извървява никакъвъ пѫть. Значи, често ние говоримъ думи само, които нѣматъ съдържание. Та и когато казваме, че трѣбва да познаемъ Бога, да се приближимъ къмъ Него, да намѣримъ пѫтя, който ни води къмъ Него, и това сѫ думи само. Всѣки, който говори, че трѣбва да намѣри пѫтя, той не го е намѣрилъ; всѣки, който казва, „познай Бога“, той не Го е позналъ; всѣки, който казва, че трѣбва да се придобие свѣтлина, той не я е придобилъ; всѣки, който мисли, че има знание, въ сѫщность той нѣма знание. Ако ние сме придобили истинското знание, трѣбва да имаме вѫтрѣшенъ миръ. Какво е прѣдназначението на знанието?

    Ще ви задамъ още единъ въпросъ: защо бащата кара сина си да учи? Ако искате да отговорите на този въпросъ, най-първо ще прѣдположите нѣкаква физическа причина; слѣдъ това ще намѣрите духовната причина, а най-послѣ и Божествената. Като се намѣрятъ тѣзи три причини, заради които бащата изпраща сина си да учи, ще дойдете до редъ още обяснения.

    Казвамъ: колелетата се въртятъ, конетѣ вървятъ, а човѣкъ какво прави? — Човѣкъ кара конетѣ, а тѣ теглятъ колата. Питамъ тогава: колата спечелила ли е нѣщо? — Нищо не е спечелила; напротивъ, тя е изгубила нѣщо отъ себе си. Конетѣ спечелиха ли нѣщо? — Нищо не спечелиха. Тѣ даже изгубиха часть отъ своята сила. Човѣкътъ спечели ли нѣщо? — Въ цѣлата работа само той е спечелилъ нѣщо. У човѣка има двѣ нѣща: едно, което винаги губи и друго, което винаги печели Това, което печели, е Божественото. Това е законъ за трансформиране на енергиитѣ. Животътъ въ Божествения свѣтъ произтича само слѣдъ като се трансформиратъ енергиитѣ. Божественитѣ енергии трѣбва да се трансформиратъ, да се приспособятъ къмъ човѣшката душа, да може тя да живѣе въ физическия свѣтъ. Веднъжъ душата слѣзла на земята, тя не може вече да запази своята първоначална сила, нито своята Божествена чистота, ако не стане трансформиране на Божественитѣ енергии. Вземете, запримѣръ, рибата; щомъ рибата излѣзе отъ водата, тя веднага умира. Излѣзе ли човѣкъ отъ въздуха, и той не може да живѣе. Влѣзе ли човѣкъ въ срѣда, въ която ангелитѣ живѣятъ, и тамъ не може да живѣе. Това, което занимава ума на ангелитѣ, не може да занимава и ума на човѣка.

    Нѣкой казва: много нѣща ни се откриватъ. Азъ пъкъ виждамъ, че това, което ни се открива на земята, е почти нищо въ сравнение съ това, което трѣбва да ни се открие. Казвате: голѣмъ просторъ се откри прѣдъ очитѣ ни, и ние се качихме високо нѣкѫдѣ. Питамъ: на каква височина стигнахте, и какво видѣхте тамъ? — Видѣхме единъ ангелъ. — Запознахте ли се съ него, и какво говорихте? Нищо не говорихме. Казвамъ: има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всѣкога оставаме недоволни отъ него. Освѣнъ това съзнание, има и друго, което говори малко, по една-двѣ думи само, но тия думи всѣкога внасятъ въ човѣка вѫтрѣшенъ миръ. И най-послѣ, въ по-напрѣдналитѣ души има и трето съзнание, което, щомъ проговори на човѣка, той чувствува вѫтрѣшно разширение въ себе си и свобода. Такъвъ човѣкъ е освободенъ отъ гнѣта на материалнитѣ нужди и ограничения. Когато човѣкъ не е готовъ за това съзнание, успѣе ли по нѣкакъвъ начинъ да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човѣкъ, при развитието на неговата нервна система. Когато светиитѣ говорятъ за това състояние, тѣ казватъ: въ изстѫпление дойдохъ. Петъръ, Иоанъ и много други сѫ дохождали въ изстѫпление. Тъй щото, искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете въ изстѫпление. Днесъ, когато нѣкой дойде въ изстѫпление, казватъ за него, че е полудѣлъ.

    Окултниятъ ученикъ никога не трѣбва да гледа по този начинъ на въпроса. Той не трѣбва да прави прибързани заключения въ ума си, защото всѣко прибързано заключение ще му причини извѣстна пакость. Всѣки изопаченъ образъ, който човѣкъ внася въ ума си, причинява голѣми врѣди. Който мисли, чувствува и дѣйствува правилно, той самъ се ползува отъ тѣзи добри условия. Общо правило за всички е, че ние сме изразъ на Бога, т. е. Той има желание да се проявява чрѣзъ насъ. Щомъ е така, всѣки, който не се подчинява на това Божествено желание, Духътъ въ него се раздвоява, при което висшето съзнание остава на небето, а низшето слиза на земята, съ което се създава ада въ живота. Тогава Богъ въ човѣка започва да живѣе ту на небето, т. е. въ рая, ту на земята — въ ада. Когато човѣкъ изпадне въ рая, той се радва, понеже познава Бога; влѣзе ли въ ада, той се мѫчи, понеже не познава Бога. Въ първия случай животътъ на Бога хармонира съ духа на човѣка, а въ втория случай — не хармонира.

    И тъй, вие трѣбва да знаете, че не сте господари на себе си. Първото положение е, че Богъ трѣбва да живѣе у васъ; второто положение е, че вие трѣбва да живѣете у Бога. Ако Богъ живѣе у васъ, и вие ще живѣете у Бога. Ако Богъ не живѣе у васъ, и вие не можете да живѣете у Бога. Отъ това, че едни хора искатъ да живѣятъ у Бога, а други не искатъ, се е създалъ раятъ и адътъ. Оттукъ, понеже много отъ човѣшкитѣ мисли и желания не искатъ да живѣятъ като васъ, вслѣдствие на това и у васъ се е създалъ рай и адъ. Отъ една страна вие сте добри, а отъ друга — лоши. Вие, като не разбирате този законъ, казвате: много лошъ човѣкъ съмъ станалъ. Лошевината ви се дължи на онѣзи чужди желания, които минаватъ прѣзъ васъ и не ви познаватъ. Желания, които ви познаватъ, сѫ щастливи; желания, които не ви познаватъ, сѫ нещастни. Слѣдователно, когато вие се чувствувате щастливи или нещастни, това се дължи на еднитѣ или на другитѣ желания, които минаватъ прѣзъ васъ. Този законъ е неизбѣженъ.

    Казвамъ: първо Богъ трѣбва да живѣе у човѣка, а послѣ човѣкъ у Бога. Даде ли човѣкъ достѫпъ на Бога да се прояви и да живѣе въ него, Божествениятъ законъ ще се наложи надъ човѣшкия, и животътъ на човѣка ще се реализира напълно. Щомъ нашиятъ животъ на земята се реализира, ще дойдемъ до висшия животъ, който включва живота на всички сѫщества. Велика наука е потрѣбна на хората, за да проучатъ живота — низшия и висшия, т. е. човѣшкия и Божествения. И когато човѣкъ се изучава и наблюдава, той не може да каже, че не знае тѣзи нѣща, а още по-малко може да се оправдава. Човѣкъ не може да знае всичко. Това, което въ даденъ случай знае, е достатъчно, за да постѫпва правилно. Силата на човѣка не седи въ многото знание, но въ приложението на това, което знае. Знанието на човѣка не седи въ това, което той е училъ прѣзъ течение на годината, но въ това, което той знае и прилага за всѣки даденъ моментъ. Въ продължение на цѣла година човѣкъ може да прѣнесе хиляда килограма жито отъ единъ хамбаръ въ другъ. Тукъ той иждивява силата си послѣдователно, въ продължение на цѣла година. Обаче, неговата реална сила зависи отъ това, колко килограма той може да вдигне въ даденъ моментъ. Човѣкъ може да разчита, именно, на тази сила въ себе си.

    Силата на човѣка седи и въ това, което той сега, още въ настоящия моментъ възприема, разбира и прилага. Когато пъкъ се говори за силата на човѣка за въ бѫдеще, подразбира, че той може да разработи добритѣ заложби, които се криятъ въ него. Знанието, запримѣръ, може да се разработи и увеличи. Ако Божествениятъ животъ се увеличава, и човѣшкиятъ ще се увеличава. Между тѣзи два вида животъ у човѣка има извѣстна съразмѣрность, извѣстно съотношение: колкото Божествениятъ животъ нараства, толкова нараства и човѣшкиятъ; колкото Божествениятъ животъ се намалява, толкова и човѣшкиятъ се намалява. Тъй щото първата ви работа е да видите, расте ли у васъ Божествениятъ животъ. Ако Божествениятъ животъ у васъ расте, тогава растенето на човѣшкия се явява като абсолютно естествено послѣдствие на първия животъ. Не расте ли Божествениятъ животъ у васъ, вие ще знаете, че и вашиятъ животъ — вашитѣ блага, идеали, нѣма да растатъ, нѣма да се постигнатъ. Вънъ отъ Бога щастие нѣма — нито на небето, нито на земята. Човѣкъ може да постигне своето щастие само въ Божествения животъ.

    Слѣдователно, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за тия два принципа — Божественото и човѣшкото — и да работите съ тѣхъ, докато постигнете вѫтрѣшни резултати. Въ това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човѣкъ себе си, той спъва и другитѣ. И обратно: спъва ли другитѣ, той спъва и себе си. Човѣкъ може да спъва само своитѣ най-близки, дѣцата си, но далечнитѣ той никога не може да спъва. Запримѣръ, ако майката и бащата сѫ даровити, тѣ прѣдаватъ дарбитѣ си на своитѣ дѣца. Това не показва, че дѣцата сами нѣматъ вложени дарби въ себе си, но освѣнъ своитѣ, тѣ придобиватъ извѣстни дарби и отъ родителитѣ си. Майката прѣдава нѣкоя своя дарба на дъщеря си, но и дъщерята, отъ своя страна, прѣдава нѣщо на майка си. Между майката и дъщерята, както и между бащата и сина винаги трѣбва да става правилна обмѣна. При другъ животъ ще стане обратното: дъщерята, която ще стане майка, ще прѣдаде нѣщо отъ себе си на своята дъщеря. Синътъ пъкъ, който въ този случай ще стане баща, ще прѣдаде нѣщо отъ себе си на своя синъ. Който нищо не прѣдава, той нищо не може да придобие.

    Нѣкой казва: веднъжъ да се освободя отъ веригитѣ на земния животъ и отида на небето, втори пѫть нѣма да помисля за връщане на земята. Питамъ: защо искате да се освободите отъ земния животъ? Господъ иска да живѣе на земята, а вие бѣгате отъ нея. Господъ работи на земята, а ти искашъ, като ангелъ, да отидешъ на небето и тамъ да благувашъ. Това е невъзможно! Щомъ Богъ работи на земята върху душитѣ на хората, и ти ще работишъ. Отидешъ ли на небето, и тамъ ще работишъ. Значи, и на земята да си, и на небето да отидешъ, все ще работишъ. Писанието казва. „Ние сме съработници на Бога въ великото дѣло“. Значи, тази идея не трѣбва да бѫде само теоретическо, философско размишление, но да има поне микроскопическо приложение. Това не може да се постигне изведнъжъ, но човѣкъ трѣбва да прилага всѣки день по-малко, докато при нѣкакъвъ благоприятенъ случай той почувствува присѫтствието на Божественото начало въ себе си. Божественото е необходимо за всички хора. Всѣки се стреми къмъ този животъ.

    Мнозина, които не разбиратъ Божествения законъ, казватъ: ние ще работимъ за Бога, ще бѫдемъ Негови съработници, но чакаме благоприятни условия за това. Благоприятнитѣ условия не сѫ нищо друго, освѣнъ Божествения животъ у насъ. Божественото у човѣка се проявява и безъ благоприятни условия. И да не иска човѣкъ, то пакъ ще се прояви. Колкото да рита човѣкъ, Богъ все ще се прояви и чрѣзъ него. Наблюдавали ли сте, какво правятъ съ упорититѣ коне? Нѣкой упоритъ конь рита, скача, дърпа се, не иска да го впрѣгатъ на работа. Обаче, господарьтъ му взима камшика, удря го и насила го закарва въ разорана нива, да се подвижи тамъ, докато се поумори, че тогава го използува за работа. Въ това отношение човѣшкото тѣло прѣдставлява единъ такъвъ конь, на когото трѣбва да изпратятъ нѣкаква болесть — сърцебиене, грѫдоболие, главоболие, разстройство въ стомаха или друга болесть, за да се укроти той и тръгне на работа.

    И тъй, основната задача на човѣка е да даде ходъ на Божественото въ себе си и да го разработи. Много отъ съврѣменнитѣ християни сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си, вслѣдствие на което живѣятъ добрѣ. Практически тѣ сѫ разрѣшили този въпросъ. Като ви се говори така, не считамъ, че нито единъ отъ васъ не живѣе по Божествено и не изпълнява волята Божия, но казвамъ, че ви трѣбва нѣщо повече отъ това, до което днесъ сте достигнали. Мислите ли, че това, което сте достигнали днесъ, е достатъчно, вие ще се спрете. Спрете ли на наклонна плоскость, на каквато се намирате сега, вие ще се търколите надолу. Всички хора се нуждаятъ отъ растене, отъ развитие, отъ разширение на душата и повдигане на духа. Човѣкъ не трѣбва да казва, че това, което има, е достатъчно. Ако нѣкой мисли, че това, което днесъ има, било богатство, сила или знание, е достатъчно, той не разбира правилно въпроса. Той трѣбва да се обърне къмъ Бога и да каже: Господи, Ти можешъ да ми дадешъ, каквото искашъ, но или много, или никакъ. И послѣ, слѣдъ като ми дадешъ това, което искамъ, и не го изпълня, да има поне за какво да ме биятъ и наказватъ. Щомъ дойдатъ наказанията, ти ще си кажешъ: наистина, страдамъ сега, но има защо. Богъ ми даде дарби, таланти, добри условия, но азъ не ги заслужихъ — нищо не разработихъ и не приложихъ въ живота си. И така е въ сѫщность: ако е въпросъ да придобия богатство, поне голѣмо да бѫде; ако е въпросъ за знание, поне истинско, положително знание да имамъ; ако е за сила, поне силата ми да е голѣма; ако е за сиромашия, поне голѣма да е, че да я запомня и разбера веднъжъ за винаги. Смисълътъ на живота не седи въ придобиване на много голѣми работи, но въ опрѣдѣлената мѣрка за нѣщата. Смисълътъ на живота не седи и въ придобиване на голѣми богатства. И това е невъзможно. Защо? — Защото владането на голѣми богатства зависи отъ науката. Колкото по-ученъ е човѣкъ, толкова по-богатъ е той. Питамъ: защо впрѣгатъ коня въ кола? — Да ни вози. Възъ основа на този законъ, и ние трѣбва доброволно и разумно да служимъ.

    Сега ще ви дамъ едно упражнение, но трѣбва да знаете, че при всѣко движение вие се свързвате съ теченията на природата. Щомъ обтегнете рѫката си и държите ума си концентриранъ, вие имате вече контактъ съ тѣзи течения. И тогава, при всѣки даденъ случай, вие можете да имате връзка или съ електричеството на земята, или съ електричеството на слънцето. При всѣко обтягане на рѫката вие можете да имате още контактъ или съ земния, или съ слънчевия магнетизъмъ. Магнетизъмътъ пъкъ изобщо е свързанъ съ праната, т. е. съ жизнената енергия на природата. Тъй щото при обтягане на рѫцѣтѣ и краката и при концентриране на ума, човѣкъ използува жизненитѣ енергии на природата, и той става здравъ и силенъ. При халтаво държане на рѫцѣтѣ, природнитѣ сили не могатъ да се използуватъ.

    Упражнение. Рѫцѣтѣ дигнати нагорѣ, добрѣ обтегнати и съ допрѣни краища на пръститѣ. Концентрирайте ума си и мислено насочете слънчевитѣ енергии да минатъ прѣзъ рѫцѣтѣ ви, да потекатъ по цѣлия ви организъмъ. Въ това положение на рѫцѣтѣ си, изговорете формулата: азъ съмъ въ хармония съ живата природа. Нека Божественото благословение потече прѣзъ мене!

    Рѫцѣтѣ спуснати надолу.

    Едно трѣбва да се знае: всѣко движение, което човѣкъ прави, трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлено и да съдържа въ себе си извѣстенъ смисълъ. Обаче, много хора правятъ безсмислени движения, които повече имъ прѣчатъ, отколкото да имъ помагатъ. Всѣко движение има смисълъ само когато е въ съгласие съ законитѣ на природата, които прѣдставляватъ нейния езикъ. Човѣкъ може да хване ухото си и да каже, че това негово движение означава нѣщо разумно. Обаче, това обяснение не е мѣродавно за самата природа. Дали ще хванемъ ухото си отгорѣ, или отдолу, това има смисълъ, но резултатитѣ сѫ различни. Изобщо, има разумни, има и неразумни движения. Разумнитѣ движения прѣдставляватъ наука, къмъ която нѣкога хората ще се върнатъ. Върнатъ ли се днесъ, когато още не разбиратъ нейнитѣ закони, тѣ ще изпаднатъ въ голѣми заблуждения и суевѣрия.

    Нѣкой казва, запримѣръ: играе ми лѣвото око, ще ми се случи нѣщо лошо. Другъ казва: играе ми дѣсното око, ще ми се случи нѣщо добро. Тѣзи обяснения не сѫ достатъчни. Когато лѣвото око на човѣка играе, то иска да му каже: ти трѣбва да облагородишъ сърцето си. Не го ли облагородишъ, въ него ще растатъ само трѣви и буренъ. Когато дѣсното око на човѣка играе, то иска да му каже: твоятъ умъ се нуждае отъ повече свѣтлина; ако не придобиешъ тази свѣтлина, мисъльта ти ще се изопачи. Въ подсъзнанието си вие носите науката за движенията, но външно още не сте я изразили. Въ движенията има разумность, тѣ не сѫ механически, както мнозина ги схващатъ. Казвате, че като играе лѣвото око, ще се случи нѣщо лошо. И така става. Като играе дѣсното око, ще се случи нѣщо добро. Така става. Като ви сърби дѣсната рѫка, казвате, че пари ще давате. Като ви сърби лѣвата рѫка, казвате, че ще получите пари. И така става. Значи, има разумность въ проявитѣ на живата природа.

    Азъ прѣвеждамъ: когато ви сърби дѣсната рѫка, това показва, че при васъ ще дойде нѣкой добъръ човѣкъ, на когото трѣбва да направите една услуга, чрѣзъ която ще изявите Божията Любовь. Когато ви сърби лѣвата рѫка, това показва, че нѣкой добъръ човѣкъ ще дойде при васъ, да ви помогне въ нѣщо, а вие ще трѣбва да му благодарите, защото Богъ го е изпратилъ при васъ. Като ви сърби дѣсната рѫка, вие казвате: отдѣ се намѣри този човѣкъ сега, да ми иска пари? Като ви сърби лѣвата рѫка и се надѣвате да получите пари, на сѫщото основание трѣбва да кажете: отдѣ се намѣри този човѣкъ сега, да ми дава пари? Казвамъ: колкото взимането е хубаво, толкова и даването е хубаво. Писанието казва: „По-добрѣ е да давашъ, отколкото да взимашъ.“ Такава е опитностьта на миналитѣ вѣкове. При съзнателното даване човѣкъ упражнява своята разумна воля. Обаче, съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали този стихъ и казватъ: по-добрѣ е да взимашъ, отколкото да давашъ.

    Това сѫ редъ правила, които трѣбва да спазвате, ако искате да постигнете съвършенство. Човѣкъ трѣбва да изработи отъ себе си моделъ, отъ който и другитѣ хора да се ползуватъ. Мнозина говорятъ за Царството Божие, но не работятъ за неговото идване. Каквото говорите, трѣбва да го оправдаете. Иначе, ще мязате на онзи турчинъ, който постоянно говорилъ за своитѣ подвизи въ Багдатъ. Той казвалъ: когато бѣхъ въ Багдатъ, прѣскачахъ дълбоки трапове, широки отъ 10 — 15 метра. Като го слушали да говори така, казвали му: и тукъ има такива дълбоки и широки трапове. Прѣскочи единъ отъ тѣхъ, да те видимъ, какъ прѣскачашъ. — Не, само въ Багдатъ мога да прѣскачамъ тѣзи трапове, никѫдѣ другадѣ. И вие често казвате: като дойде Царството Божие на земята, ще прѣскочимъ трапа. Не отлагайте работата за утрѣшния день! Днесъ прѣскочете трапа, а не утрѣ. Чуете ли Божия гласъ, още днесъ изпълнете Неговата воля. Не се съмнявайте, не се ожесточавайте, не отлагайте за утрѣ!

    Нѣкои казватъ: не е дошло още врѣмето за идване на Царството Божие на земята. Въ 1905 г. въ Англия се е образувало едно религиозно християнско общество, за задачитѣ на което писали въ нѣколко окултни вѣстници. Писано било за една опитность на една отъ членкитѣ въ това общество. Тя дълго врѣме се молила на Христа да ѝ се даде нѣкаква дарба, съ която да бѫде полезна на своитѣ ближни. Една вечерь Христосъ ѝ се явилъ и ѝ казалъ: „Ще отидешъ на еди-коя си улица, еди-кой си номеръ, при своята сестра, която назовалъ по име, и ще ѝ кажешъ, че тя се опрѣдѣля да свърши работата, за която ти се молишъ отъ нѣколко години насамъ.“ Тази християнка, членка на споменато общество, като чула думитѣ Христови, натѫжила се малко, но рано сутриньта отишла при своята сестра, споредъ посочения адресъ, и прѣдала възложената ѝ отъ Христа работа. Обаче, сестрата веднага отговорила: тази работа не е още за мене. Азъ не мога да я извърша. — Добрѣ, щомъ ти не можешъ да я извършишъ, азъ ще се заема съ изпълнението ѝ.

    Слѣдователно, всѣки отъ васъ може да бѫде извиканъ на опрѣдѣлена работа, която той трѣбва да извърши. Извърши ли тази работа, съ това той изпълнява волята Божия, за което ще получи и съотвѣтно благословение. Откаже ли се отъ възложената му работа, другъ нѣкой ще я извърши, но и благословението ще получи. Ние всѣкога трѣбва да изпълняваме волята Божия и да Го слушаме. Като ви наблюдавамъ, у всички виждамъ добри желания, стремежъ къмъ изпълнение волята Божия. Имате ли този стремежъ, каквито изпитания, колкото падания и ставания да прѣживѣете, вървете напрѣдъ! Често нѣщата не ставатъ, както ние желаемъ, не вървятъ по опрѣдѣления отъ насъ пѫть. Запримѣръ, нѣкой ученикъ е училъ урока си цѣла нощь, наизустъ го е научилъ, и си мисли, че сутриньта, като го изпита учительтъ, ще получи шесть. Обаче, като го дигне учительтъ, той се смути, и отговори едва за три. Другъ ученикъ е прочелъ урока си само веднъжъ, и сутриньта, като го вдигне учительтъ му на урокъ, получи шесть. Защо ставатъ тѣзи нѣща? Ние имаме сѫщото положение, когато нѣкой бѣденъ човѣкъ се моли по три пѫти на день, а получава храна само за обѣдъ. Другъ пъкъ се моли само веднъжъ на день, а получава много пари и живѣе богато. Първиятъ е получилъ едва тройка, а вториятъ е получилъ шесторка. Защо работитѣ на първия не се уреждатъ, а на втория се уреждатъ? И Псалмопѣвецътъ се озадачава отъ тѣзи факти въ живота и казва: „Онзи, който малко познава Бога, живѣе по-добрѣ отъ мене.“ Когато Псалмопѣвецътъ влѣзе въ светилището, дѣто животътъ му се развива добрѣ, той разбира вече първитѣ противорѣчия и казва: „Поставилъ ги е Господъ на хлъзгава почва.“ Тъй щото, когато ученикътъ е прочелъ урока си само веднъжъ, и учительтъ му е писалъ шесть, съ това той го е поставилъ на хлъзгава почва.

    Казвамъ: всички имате възможность да прѣодолѣете малкитѣ мѫчнотии и прѣпятствия, които ви се поставятъ на пѫтя. Тѣзи прѣпятствия сѫ необходими, за да видите, какъ Богъ дѣйствува въ свѣта. Като влѣзете въ свѣта, добриятъ учитель ще ви пише първо единица; втория мѣсецъ ще ви пише двойка; третия мѣсецъ — тройка; четвъртия мѣсецъ — четворка; петия мѣсецъ — петорна; шестия мѣсецъ — шесторка. Като съберете послѣдователно всички тия числа, ще получите числото 21. Като раздѣлите 21 на 6, ще получите 3½. Съ такава бѣлѣжка вие минавате въ по-горенъ класъ. Това се отнася само за първитѣ шесть мѣсеца. Вторитѣ шесть мѣсеца положението ще се подобри. Слѣдъ една година положението ще се подобри още повече. Колкото повече врѣме минава, и положението става все по-добро. Когато ученикътъ започне училището съ единица, съ това учительтъ иска да му обърне внимание на единицата, като на най-важна величина въ живота, чиито свойства той непрѣменно трѣбва да научи. Слѣдъ това двойката ще дойде, и ученикътъ ще започне да плаче. Двойката е хубаво нѣщо, защото тя показва, че само съ два вола може да се оре. Ако става въпросъ за коне, човѣкъ може да впрегне само единъ конь въ колата си, и по този начинъ да прѣживѣе. Оттукъ виждате, че единицата не е опасна величина. Когато учительтъ пише единица на нѣкой ученикъ, и той се обезсърдчи и каже, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, той не разбира закона на единицата. Казвамъ на този ученикъ: впрегни единицата, т. е. своя конь, въ колата и гледай си работата! Ако имашъ два мършави коня, какво ще правишъ съ тѣхъ? Пусни ги на паша и, слѣдъ като се изхранятъ и засилятъ, впрегни ги на работа, за да прѣживѣешъ заедно съ тѣхъ.

    И тъй, числата изразяватъ сили въ природата. Ако човѣкъ може да впрегне единицата, двойката и другитѣ числа на работа, той ще може да се ползува отъ тѣхъ. Числата сѫ още и символи, които съдържатъ извѣстни потици въ себе си. Живата природа дава тия символи и на млади, и на стари, за да си послужатъ съ тѣхъ при разрѣшение на елементарнитѣ житейски въпроси. Изобщо, природата започва съ най-простата, съ най-елементарната величина. Дойдемъ ли до духовния животъ, и най-учениятъ човѣкъ започва съ най-елементарнитѣ величини. Нѣкой професоръ може да е свършилъ четири факултета, но отъ дрехарство, отъ шивачество, напримѣръ, той нищо не разбира. Каквото майсторътъ каже, това ще бѫде мѣродавно за професора. Царьтъ управлява цѣлъ народъ, но като заболѣе, самъ не може да си помогне. Той веднага вика лѣкарь, и каквото лѣкарьтъ каже, това царьтъ върши. Лѣкарьтъ казва: ще лежите постоянно на легло, ще взимате всѣки часъ по една лъжица лѣкарство. И царьтъ изпълнява. Щомъ царьтъ стане отъ леглото си, той пакъ е господарь.

    Често въ живота си ние се натъкваме на изключителни случаи, които трѣбва да разрѣшимъ правилно. Затова отъ всички се изисква благоразумие. Тѣзи изключителни случаи се дължатъ на това, че Богъ, или живата природа ни подлагатъ на извѣстна дисциплина, на която безусловно трѣбва да се подчинимъ. Това положение трае кратко врѣме. Щомъ се подчинимъ на тази дисциплина и я приемемъ безъ протести, и свободата ни се връща. Това е наука, която ще ни покаже начинъ, какъ да живѣемъ правилно въ този сложенъ Божественъ животъ. На земята живѣятъ сѫщества отъ разни еволюции, съ разни стремежи, и ние трѣбва да се хармонизираме съ тѣзи сѫщества. Защо? — Защото ние сме свързани съ всички тия сѫщества, като проявления на Бога. Понѣкога хората, като не разбиратъ Божествения пѫть, влизатъ въ стълкновение съ Божията воля, и по този начинъ сами се спъватъ.

    И тъй, най-първо ще си кажете: Богъ трѣбва да живѣе въ мене. Послѣ азъ трѣбва да живѣя въ Бога. Щомъ Богъ живѣе, щомъ азъ живѣя, и моитѣ ближни ще живѣятъ. Съзнавате ли това, нѣма сила въ свѣта, която може да ви прѣпятствува. Това е, защото вие вървите по единъ законъ, на който нищо не може да прѣпятствува. Обърнете ли този законъ и кажете: първо моитѣ ближни живѣятъ, послѣ азъ живѣя и най-послѣ Господъ живѣе, законътъ вече нѣма никаква сила. Разумниятъ ученикъ трѣбва да прилага този законъ въ първия му смисълъ. Въ това седи волята Божия. Изпълните ли този законъ, и Божието благословение ще дойде върху васъ. Дойде ли Божественото у човѣка, той вече не мисли за дребни работи. Той мисли само за Божественото, което се развива въ хубость и великолѣпие. Слѣдъ това въ Божественото възниква и живота на отдѣлния човѣкъ, като оазисъ всрѣдъ безводната пустиня. Разбере ли и своя животъ, най-послѣ човѣкъ вижда и отношенията, които има къмъ своитѣ ближни.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

21. Лекция отъ Учителя, държана

на 7 априлъ, 1926 г. въ г. София.