1926_03_10 Живитѣ закони на добродѣтелитѣ

[Ани]

От томчето "Светлина на мисъльта"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ЖИВИТѢ ЗАКОНИ НА ДОБРОДѢТЕЛИТѢ.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

    Сега, мислено ще направимъ едно пѫтешествие до слънцето и назадъ: петь минути отиване, и петь минути връщане назадъ. Ще дигнете и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ, малко отворени, съ дланитѣ една срѣщу друга. Дѣсната рѫка остава горѣ, а лѣвата сваляте долу. Тъй както сте, тръгвате отъ земята за слънцето. Като започнете да се връщате назадъ, промѣняте рѫцѣтѣ си: лѣвата дигате нагорѣ, а дѣсната сваляте долу. Като слѣзете на земята, сваляте и лѣвата рѫка при дѣсната; двѣтѣ рѫцѣ поставяте една срѣщу друга, за да се свържете съ магнетическото течение, което постоянно иде отъ слънцето къмъ земята. Въ врѣме на упражнението ще гледате да се освободите отъ всѣкакви тревоги и безпокойствия; отидете ли до слънцето съ всички ваши смущения, вие ще се свържете съ извѣстни отрицателни течения, които ще ви въздѣйствуватъ дисхармонично. Значи, въ врѣме на цѣлото пѫтешествие, което ще трае всичко десеть минути, вие ще оставите багажа си на земята, и на връщане ще си го вземете.

    Четоха се темитѣ: „Най-старото дърво въ свѣта“, „колко клѣтки има въ човѣшкия мозъкъ“ и „най-силната дума въ български езикъ“.

    Слѣдния пѫть пишете върху темата: „Произходъ на синитѣ и на чернитѣ очи“.

    Какво ще получите, ако повдигнете единицата и двойката въ квадратъ? Значи, колко ще се получи, ако имате (1+ 2)2? Единицата, повдигната въ квадратъ, дава единица. Числото двѣ, повдигнато въ квадратъ, дава четири. Какво ще получите, ако вземете сумата отъ слѣдния биномъ въ квадратъ: (2+4)2? Какъ ще прѣдставите геометрически 42?

    Когато се говори за окултна психология, трѣбва да знаете, че нейнитѣ възгледи и схващания за душевния животъ на човѣка, коренно се различаватъ отъ тия на обикновената психология. Допуснете, че вие имате едно приятно, меко състояние. На какво се дължи това меко състояние въ човѣка? При какви условия, напримѣръ, оловото може да стане меко? — При нагрѣване. При какви условия човѣкъ става мекъ? — Човѣкъ става мекъ при топлина, но при специфична топлина. Физическата топлина не само че не прѣдава на човѣка топлина която е характерна за живота, но тя обикновено изгаря, разрушава. Ако поставите рѫката си въ огъня, тя непрѣменно ще изгори; поставите ли я въ специфичната топлина на живота, градуситѣ на която сѫ по-интенсивни отъ тѣзи на обикновената топлина, тя по никой начинъ нѣма да изгори. Кой огънь е по-силенъ: този, който гори и изгаря, или този, който гори и не изгаря? Огънь, който гори и не изгаря е по-силенъ отъ този, който гори и изгаря. Ако вашитѣ чувства се запалватъ и изгарятъ, каква е тѣхната топлина? — Физическа.

    Всички съврѣменни християни, или изобщо всички хора искатъ да иматъ приятни настроения, но разумната природа, която е прѣдвидила всичко, тя е поставила чувствата въ зависимость отъ извѣстни закони. Запримѣръ, човѣкъ не може да бѫде милосърденъ, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бѫде търпеливъ, нито добродѣтеленъ, ако не разбира законитѣ на търпѣнието и на добродѣтельта. Слѣдователно, специфични закони опрѣдѣлятъ разнитѣ добродѣтели. Тѣзи закони не сѫ механически, но живи закони. Запримѣръ, човѣкъ може да бѫде милосърденъ, само ако разбира закона на милосърдието. Разбира ли този законъ, той ще има методъ, какъ да придобие милосърдието; щомъ има методъ, той ще знае елементитѣ, чрѣзъ които ще прояви милосърдието. Когато нѣкой човѣкъ плаче за страданията на другитѣ хора, милосърденъ ли е той? Не, този човѣкъ съ плача си само изказва съжаление къмъ другитѣ. Истински милосърдниятъ човѣкъ не плаче, но влиза въ положението на хората, разбира ги и имъ помага. Той има отзивчиво сърце къмъ нуждитѣ на хората. Дойде ли нѣкой при него, той е готовъ веднага да му помогне. Напримѣръ, дойде при васъ нѣкой ученикъ, който не може да рѣши задачитѣ си. Вие веднага отдѣляте часть отъ врѣмето си за него и му помагате въ рѣшението на задачитѣ. Разположението на сърцето къмъ услуга въ всѣки даденъ случай, говори за милосърдие въ човѣка. Ако, слѣдъ като направите услугата, започвате да разправяте, какво сте направили, вие не разбирате закона на милосърдието. Споредъ този законъ, доброто, което правите, никога не се споменава. Защо? — Защото доброто, което сте направили нѣкому, е написано, както на вашия, така и на неговия гърбъ. Слѣдователно, всѣки, който знае да чете, самъ ще разбере, какво сте направили. Нека другитѣ четатъ доброто, което сте направили. Не е нужно вие сами да го разправяте.

    Казвамъ: всички нѣща трѣбва дълбоко да се проучаватъ, за да се разбере тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ чете свещеното Писание и казва: когато отида на небето, азъ ще познавамъ ангелитѣ, ще се разговарямъ съ тѣхъ. Това е обикновено разбиране на въпроситѣ. Да познавашъ ангелитѣ, не е достатъчно само да си прочелъ нѣщо за тѣхъ. Да познавашъ човѣка, не е достатъчно само да го срещнешъ. Да познавашъ мечката, не е достатъчно само да я видишъ на картина, или нѣкѫдѣ въ гората. Нѣщата се познаватъ и разбиратъ, когато се знае поне една отъ тѣхнитѣ основни чърти. Тогава, кажете една отъ основнитѣ чърти на ангела, на човѣка и на мечката. Казвате: една отъ основнитѣ чърти на човѣка е разумностьта. Обаче, разумностьта е голѣма единица, която може да се раздроби на множество разумни частици, всѣка отъ които има свое специфично качество. Значи, разумностьта е качество.

    Питамъ: какви сѫ качествата на живота? Да оставимъ този въпросъ неразрѣшенъ, защото често неразрѣшенитѣ задачи сѫ най-приятни за човѣка. Кажешъ ли, обаче, думата човѣкъ, ти разбирашъ положителна, абсолютна разумность, въ която това живо сѫщество, наречено човѣкъ, се движи и живѣе. Когато се говори за разумностьта, трѣбва да се разбира цѣлото, а не частитѣ му. Първо човѣкъ трѣбва да има понятие за цѣлото, а послѣ и за неговитѣ части. За Бога ще знаете, че Той, като цѣло, е недѣлима единица. Той създава свѣта, безъ да зависи отъ него. Богъ е извънъ всички нѣща и отъ нищо не зависи, отъ нищо и съ нищо не може да се опрѣдѣли. Нѣкои философи казватъ, че и Богъ страда, като хората. Не е така. Веднъжъ Богъ е създалъ свѣта, Той знае, че хората трѣбва да работятъ. И когато страдатъ, Той знае, че тѣ работятъ. Въ това отношение, колкото повече човѣкъ страда, толкова повече той работи; колкото повече се радва, толкова повече плодъ е дало неговото дърво. Богъ гледа еднакво и на страданията, и на радоститѣ, които хората прѣживяватъ. Хората, като малки частици отъ цѣлото, не разбиратъ нѣщата, като Бога, и затова тѣ ту се радватъ, ту скърбятъ. Тази, именно, е разликата между Бога и насъ. Ние скърбимъ и се радваме, а Богъ нито скърби, нито се радва. Той само се весели.

    И тъй, едно отъ качествата на Великото, на абсолютното Начало е благостьта. И когато Богъ иска да покаже своето доволство отъ хората, Той имъ изпраща повече благость, която се изразява въ повече скърби и радости. Казвате: защо Богъ ни изпраща толкова тежки страдания? Страданията, които вие наричате тежки, сѫ отъ васъ създадени. Тѣзи, които Богъ ви изпраща, сѫ леки. За тѣзи страдания Христосъ е казалъ: „Вземете моето иго, защото е леко и приятно“. Можете ли да кажете, че майката на нѣкое дѣте е измѣнила естеството си, ако метне на гърба си една меча кожа и така се яви прѣдъ своето дѣте? Дѣтето ще се уплаши отъ тази мечка, но това не е майка му. Тя е метнала отгорѣ си тази кожа, само да го изпита, дали и въ мечата кожа то ще я познае. Истински ли сѫ страданията на това дѣте, което при вида на тази мечка, започва да вика, да плаче? Тази мечка е неговата майка, която нито го е ухапала, нито одраскала. Тогава, защо дѣтето плаче? — Защото не познава майка си. Ако и ние, като това дѣте, не познаваме Божията благость, Божието присѫтствие, даже и подъ мечата кожа, това показва, че ние не познаваме Бога и Неговитѣ прояви.

    Какво ще получите, ако съберете числата 1+2? Щомъ казваме, че единицата не се увеличава, а само се дѣли, какъ ще я съберете тогава съ числото двѣ? Възможно ли е да я събирате съ разни числа? Вие измѣрвате единицата съ нѣкаква опрѣдѣлена мѣрка, напримѣръ, съ аршинъ, или съ метъръ. Ако имате единъ топъ платъ отъ хиляда метра и го измѣрвате съ метъра, отъ това измѣрване платътъ измѣня ли се? — Не се измѣня. Метърътъ измѣня ли се? — И той не се измѣня. Ами вие каква работа сте извършили? — Почти никаква. Ако, като търговецъ, вие цѣлъ день размѣрвате този платъ, духовниятъ свѣтъ ще ви пише за тази работа една черна линийка, съ каквато писателитѣ задраскватъ нѣкоя дума, която не сѫ употрѣбили намѣсто. Срѣщу такива дни невидимиятъ свѣтъ поставя черни линийки. Толкова е тѣхниятъ активъ. Хиляди такива дни срѣща човѣкъ въ своя животъ, резултатитѣ на които сѫ черни линийки. Колко дни отъ вашия животъ ще намѣрите незадраскани съ такива линийки?

    Мнозина се мислятъ за много важни, за учени, за силни хора. Това е тѣхно мнѣние, но не и мнѣние на небето. Невидимиятъ свѣтъ мисли съвсѣмъ другояче за нѣщата. Ако нѣкой човѣкъ отиде въ духовния свѣтъ и се върне отново на земята, той коренно ще измѣни своитѣ възгледи за живота. Ако вие направите нѣкому добро и получите нѣкакво възнаграждение за това добро, невидимиятъ свѣтъ срѣщу него ще постави една черна линийка, а надъ нея ще пише: платено му е! Ако направите нѣкакво добро, безъ да очаквате нѣщо, срѣщу него пише: смѣтката е отворена, да му се плати! Слѣдователно, ако отъ деня на раждането, до деня на смъртьта си, вие сте прѣкарали само страдания и скърби, безъ да видите нѣкакво добро, срѣщу всѣки изминатъ день ще има написано нѣщо, безъ черни линийки. Като отидете на небето, вие ще се радвате на красивъ животъ. Ако на земята сте живѣли добрѣ, имали сте добра жена, добри дѣца, заемали сте високо обществено положението, като отидете на небето, тамъ ще имате животъ, пъленъ съ черни линийки. Това показва, че на земята за всичко ви е заплатено.

    Господъ казва: „Моитѣ мисли, моитѣ разбирания не сѫ като вашитѣ.“ Мнозина считатъ, че и Богъ мисли като тѣхъ. Това е едно отъ голѣмитѣ противорѣчия въ живота. Човѣкъ може да мисли като Бога, само когато живѣе чистъ, духовенъ животъ. Защо само тогава? — Защото тогава Божиятъ Духъ се проявява чрѣзъ него. Човѣкъ може да води духовенъ животъ, когато прилага законитѣ на добродѣтелитѣ. За да дойде до това положение, той трѣбва да изучава тия закони. Знаешъ ли закона на милосърдието, напримѣръ, ти лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Знаешъ ли закона на търпѣнието, пакъ лесно ще се справяшъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Обаче, това не подразбира, че ти ще бѫдешъ свободенъ отъ страдания. Не, при сегашния животъ абсолютно невъзможно е да се избегнатъ страданията. Днесъ тѣ сѫ необходимость за човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ нѣкакво страдание, той трѣбва дълго врѣме да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му. Слѣдъ това страданието пакъ ще дойде. Послѣ той повторно ще се моли, да го посѣти Духътъ, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човѣкъ най-послѣ научи урока си. Ето защо молитвата е необходимость за него. И Христосъ, и светиитѣ сѫ се молили. Каква нужда имаше Христосъ да се моли? Каква нужда имаха светиитѣ, пророцитѣ и апостолитѣ да се молятъ? Всѣки човѣкъ, малъкъ и голѣмъ, светия и обикновенъ, трѣбва да се моли. Прѣдставете си, че имате да плащате полица отъ 25,000 лева, а нѣмате петь пари въ джоба си. Какво ще правите? Ще отидете при единъ свой приятель и ще му кажете: моля ти се, услужи ми, съ каквато сума можешъ, защото утрѣ имамъ полица отъ 25,000 лева. — Нѣмамъ повече, освѣнъ 1000 лв. — Добрѣ, ще благодаря и на тѣхъ. Взимашъ тѣзи 1000 лева, но ти оставатъ още 24,000 лева. Слѣдъ това отивашъ при вторъ приятель. Искашъ и отъ него толкова. Той казва: имамъ само 1000 лева, съ които мога да ти услужа. Взимашъ тѣзи пари и продължавашъ да ходишъ отъ приятель на приятель; всички ти даватъ по 1000 лева. Вечерьта, като се приберешъ дома си, прѣброявашъ паритѣ, въздъхвашъ си облекченъ и казвашъ: утрѣ ще мога да си изплатя полицата, но трѣбваше на 25 мѣста да тичамъ и да се моля, докато изкарамъ тия 25,000 лева. Питамъ: сѫщото не е ли и въ живота?

    Азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да изучавате законитѣ на добродѣтелитѣ. Ако нѣкой мисли, че има лесенъ пѫть за небето, той се самоизлъгва. За дѣцата има лесенъ пѫть, но не и за възрастнитѣ. Слугинитѣ возятъ дѣцата въ колички, но за възрастнитѣ нѣма нито колички, нито слугини. Тѣ сами трѣбва да стѫпватъ на краката си. Дѣцата и ангелитѣ носятъ на рѫцѣ. Обаче, мине ли дѣтинската възрасть за дѣцата, оставатъ ги да ходятъ съ краката си, по тѣхния опрѣдѣленъ пѫть. Стѫпка по стѫпка тѣ вървятъ по своя пѫть. Тази е научната страна на живота. Всѣки човѣкъ най-първо трѣбва да заработи за постигане на сѫщественото въ себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъжъ всичкитѣ добродѣтели. Достатъчно е всѣка година да придобивате по една добродѣтель. Ако работите съзнателно, въ 25 години вие ще придобиете много нѣщо. Запримѣръ, първата година работете за придобиване на търпѣние, втората година — за постоянство, третата година — за смѣлость, четвъртата година — за благоразумие, петата година — за справедливость, шестата година — за кротость и т. н. Ако всѣка година придобивате по една добродѣтель, въ 25 години ще придобиете 25 добродѣтели, а човѣкъ съ 25 добродѣтели е йога вече. Стане ли човѣкъ йога, достатъчно е само да дигне рѫката си, и живата природа ще му отговори. Тя го познава, и затова отговаря на всички негови желания.

    Питамъ: какво придобихте вие тази година? Почти нищо. Какво искате да придобиете прѣзъ 26-та година? Нѣкои казватъ, че прѣзъ 26-та година свѣтътъ щѣлъ да загине. Не се занимавайте съ такива въпроси. Свѣтътъ нѣма да се свърши нито въ 26-та нито въ 27-ма години; прѣзъ тѣзи години нѣма да има нито землетресения, нито градове ще изчезватъ. Свършването на свѣта се обуславя отъ грѣховетѣ на хората. Когато добритѣ хора въ единъ градъ надделяватъ надъ лошитѣ, тѣхнитѣ молитви могатъ да отмѣнятъ тежката карма на този градъ. Когато нѣкой пророкъ прѣдскаже нѣщо, което впослѣдствие не се сбѫдва, това показва, че тия хора, на които е прѣдсказано това нѣщо, сѫ се молили много и, като отговоръ на тѣхната молитва, Богъ е отмѣнилъ присѫдата.

    Казвате: ние искаме да знаемъ, какво ще стане прѣзъ 26-та година. Щомъ искате, можете да знаете. Прѣзъ 26-та година ще станатъ много чудеса: много хора ще се родятъ; много хора ще се оженятъ; много хора ще възкръснатъ; много студенти ще свършатъ университетъ; много уволнени чиновници отново ще бѫдатъ назначени на служба; много мѫже ще се примирятъ съ женитѣ си. За да бѫде човѣкъ пророкъ, той трѣбва да знае законитѣ, на които се подчиняватъ всички явления. Единъ день, обаче, ще станатъ землетресения, ще има голѣми бури, градове ще потънатъ и т. н. Кога ще стане всичко това? — Когато градоветѣ умратъ. Тѣ умиратъ така, както и хората. Истинскиятъ пророкъ трѣбва да прѣдсказва бѫдещето, но доброто, което иде. Той трѣбва да прѣдскаже, напримѣръ, че се създава новъ континентъ, въ който хората пакъ ще живѣятъ. Значи, тѣ нѣма да умратъ, но ще прѣминатъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Другъ пророкъ трѣбва да прѣдскаже, напримѣръ, че нѣкой параходъ ще потъне, ще прѣтърпи катастрофа, но всички пѫтници ще бѫдатъ спасени, другъ параходъ ще имъ дойде на помощь. Такива прѣдсказания иматъ ли смисълъ? — Иматъ смисълъ, разбира се, защото всички хора отъ потѫващия параходъ, които сѫ били спасени, или пъкъ всички хора, които сѫ се прѣселили въ новия континентъ, сѫ живи свидѣтели на пророчествата и ще кажатъ: така прѣдсказаха еди-кои си пророци, и така стана. Иначе, ако пророкътъ прѣдскаже, напримѣръ, че цѣла Европа ще загине, или че еди-кой си параходъ ще потъне, и неговото пророчество се сбѫдне, кой ще остане да свидѣтелствува, че думитѣ на пророка сѫ истински и вѣрни? Споредъ неговитѣ прѣдсказания нѣма да остане живъ човѣкъ на земята. Щомъ е така, и думитѣ му ще останатъ непровѣрени. Когато апостолъ Павелъ пѫтувалъ съ единъ корабъ по Срѣдиземно море, той прѣдсказалъ, че този параходъ ще се разбие и ще потъне, но всички пѫтници ще бѫдатъ спасени. И така излѣзло. Явила се буря, която разбила кораба, но пѫтницитѣ били спасени. Тази случка е писана въ Дѣянията на Апостолитѣ. Ако всички пѫтници въ този корабъ бѣха потънали, кой щѣше да разправя за пророчеството на апостолъ Павла? Сега и вие, като прѣдсказвате, пазете слѣдното правило: гледайте всички пѫтници отъ потѫващия корабъ да стѫпятъ благополучно на острова на спасението, за да разправятъ послѣ за вашето прѣдсказание.

    Много отъ окултнитѣ ученици сѫ лековѣрни, както и свѣтскитѣ хора. Тѣ четатъ писаното по вѣстницитѣ върху разни въпроси, слушатъ, какво се говори въ школата, и отъ всичко това образуватъ каша. Казвамъ: окултниятъ ученикъ трѣбва повече да мисли, по-малко да говори. Щомъ прочетете нѣкой вѣстникъ, задръжте новинитѣ въ себе си. Не бързайте да ги сподѣляте съ другитѣ, защото тѣ още не сѫ провѣрени. Днесъ четете едно, утрѣ го опровергаватъ. Дѣ е истината тогава? Защо, като четете новинитѣ отъ вѣстницитѣ, бързате да ги сподѣлите и съ другитѣ хора, а като прочетете нѣщо отъ Библията, не сподѣляте съ ближнитѣ и съ познатитѣ си? Ако сподѣляте нѣщо отъ Библията, ще ви нарекатъ глупавъ, назадничавъ човѣкъ. Пълните ли умоветѣ си съ разни сензации отъ вѣстницитѣ, вие нѣма да се домогнете до Истината, понеже платното на мозъка ви ще бѫде зацапано отъ безполезни и ненужни работи. Освободете мозъка си отъ ежедневнитѣ новини на вѣстницитѣ. Вѣстникарскитѣ съобщения оставяйте за хора, чийто мозъкъ не е занятъ съ по-високи интереси. Четете ли вѣстници, спирайте се върху хубавитѣ нѣща отъ тѣхъ, както пчелитѣ събиратъ сладкитѣ сокове отъ цвѣтята. Въ вѣстницитѣ има и хубави статии, които заслужаватъ да бѫдатъ четени. Всичко останало, било по вѣстницитѣ; било въ други книги, оставяйте вънъ отъ вашето внимание, защото тѣзи нѣща нарушаватъ мира и равновѣсието на човѣка, развалятъ общото му разположение, а понѣкога даже и отъ Бога го отдалечаватъ.

    И тъй, кое е основното за живота ви? Какво трѣбва да придобиете прѣзъ тази година? — Търпѣние. Желая на всинца ви да придобиете търпѣние, защото то прѣдставлява гръбнака въ човѣка. Както знаете, хората спадатъ къмъ гръбначнитѣ животни. Тази година, 26-та, трѣбва да се отбѣлѣжи съ придобиване на търпѣние, което да служи въ вѣчностьта, като стълбъ на живота. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Прѣзъ 27-та година трѣбва да придобиете милосърдие, а прѣзъ 28-та година — любовь къмъ Бога. Значи, днесъ ви давамъ програма за работа за три години. Прѣзъ тѣзи три години трѣбва да развиете търпѣние, милосърдие и любовь къмъ Бога. Влѣзатъ ли тия добродѣтели въ вашия домъ, животътъ ви коренно ще се измѣни. Придобиете ли тѣзи три добродѣтели, отъ 28-та година нататъкъ нѣма да имате голѣми мѫчнотии. Ако не ги придобиете, мѫчнотиитѣ ви ще се увеличатъ 27 пѫти повече, т. е. 33. Това не е произволно число. Значи, колкото повече мѫчнотии срѣща човѣкъ въ своя пѫть, това показва, че той навлиза въ по-гѫста материя. Щомъ навлѣзе въ по-гѫста материя, и страданията му се увеличаватъ.

    И тъй, готови ли сте за работа върху търпѣнието? То не може да се постигне изведнъжъ, но постепенно. Да бѫде човѣкъ търпеливъ, това е цѣла наука, цѣла философия. Човѣкъ трѣбва да работи върху търпѣнието съзнателно, безъ да чака хората да му напомнятъ, че трѣбва да бѫде търпеливъ. Който му напомня, той го сѫди. Всѣки трѣбва самъ да съзнава, че работи върху търпѣнието. Ако сѫдимъ нѣкого, че не е милосърденъ, и това не е Божествена постѫпка. Ако нѣкой не може изведнъжъ да бѫде търпеливъ и милосърденъ, това не значи, че той не работи. Напротивъ, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини, какъ да постигне тия добродѣтели. Щомъ е така, бѫдете внимателни къмъ своитѣ братя и сестри, да не накърните съ нѣщо душата имъ. Въ това седи благородството на човѣка.

    Какво се забѣлѣзва между ученицитѣ? Често нѣкои ученици се оплакватъ, че другитѣ ги нападали и, като не могатъ да понасятъ тѣхнитѣ нападки, тѣ започватъ да се нахвърлятъ върху тѣхъ, да ги наричатъ лицемѣри. Това сѫ празни думи, които не позволяватъ на ученика да употрѣбява. За всѣка празна дума той ще дава отговоръ прѣдъ Бога. Много отъ ученицитѣ си позволяватъ голѣма свобода, която граничи съ понятието „слободия“. Тѣ казватъ: ние сме рицари, доблестни хора, ще говоримъ истината право въ очитѣ. Не, докато си въ кѫщи, говори, каквото искашъ, но щомъ излѣзешъ вънъ, мълчи. Да изобличишъ брата си, това не е казване на истината. Ако искашъ да кажешъ на брата си истината, можешъ да му кажешъ: братко, ти имашъ голѣмъ запасъ отъ енергия, която можешъ да проявишъ и като любовь, и като милосърдие. Ти можешъ да бѫдешъ и търпеливъ — отъ тебе зависи. Ученикътъ трѣбва да има мекъ, сдържанъ, благороденъ езикъ. Той може да прѣвръща всички отрицателни мисли въ положителни. Обиди ли те нѣкой, кажи му: моля ти се, говори и на мене така, както говоришъ и на себе си. Азъ зная, че ти си добъръ човѣкъ и можешъ да говоришъ меко. Ако дойде нѣкой при мене и ми каже, че иска да му говоря, както говоря на себе си, ще кажа: азъ ще ти говоря, както искашъ, но и ти ще ми говоришъ, както говоришъ на себе си. Ако вие ми говорите, както на себе си, и ако азъ ви говоря, както на себе си, между насъ ще има пълна хармония и разбиране. Бѣлото Братство изисква отъ всинца да приложите тази задача въ дѣйствие.

    Казвамъ: Всемирното Бѣло Братство изисква отъ ученицитѣ на окултната школа въ България, въ продължение на три години да придобиятъ тритѣ велики добродѣтели — търпѣние, милосърдие и любовь къмъ Бога. Ако се заемете съ тази задача, навсѣкѫдѣ ще имате тѣхното съдѣйствие, тѣхната помощь. Работите ли върху тази задача, вие ще имате съдѣйствието и на вашия Учитель. Подъ думата „Учитель“ ние разбираме великата Божия Мѫдрость, която внася нови форми, нови идеи и чувстьа въ живота.

    Слѣдователно, три основни нѣща ще трѣбва да придобиете за три години. Едноврѣменно съ тѣхъ ще се научите, какъ да говорите. Ако говорите на другитѣ, както говорите на себе си, по сѫщия начинъ и на васъ ще отговарятъ. Това значи да говорите и да ви се отговаря съ езика на Мѫдростьта. Тогава всѣки отъ васъ ще прѣдставлява разумна душа, изпратена на земята да се учи. Щомъ сте разумни души, ще ви се проповѣдватъ Божествени идеи, ще ви се говори на Божественъ езикъ. Говори ли ви се на Божественъ езикъ, и вие ще говорите по сѫщия начинъ. Да бѫдешъ разумна душа, това подразбира да водишъ съзнателенъ, разуменъ животъ. На земята най-гениалниятъ изразъ на разумностьта е музиката. Разумностьта се обуславя отъ музиката. Когато човѣкъ стане разуменъ, въ пълния смисълъ на думата, всички негови прояви сѫ музикални. Музиката внася радость и веселие въ човѣшката душа.

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

17. Лекция отъ Учителя, държана

на 10 мартъ, 1926 г. въ г. София.