1926_01_27 Външни влияния

[Ани]

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ВЪНШНИ ВЛИЯНИЯ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Чете се резюме отъ темата: „Добри и лоши послѣдствия отъ богатството и сиромашията.“

Четоха се темитѣ: „Разлика между въздържание и самообладание.“

Слѣдниятъ пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на четиритѣ годишни врѣмена“.

Какъ ще отговорите на въпроситѣ: защо и за кого Богъ създаде сушата? Защо и за кого създаде моретата? Защо и за кого създаде въздуха? И най-послѣ, защо и за кого създаде свѣтлината?

Когато нѣкоя домакиня прави баница, най-първо тя замѣсва брашното, послѣ го точи на тънки листа, и слѣдъ това го навива така, че между листата да се образуватъ гънки, празни мѣста. Защо листата на баницата се нагъватъ? Онзи, който е далъ идеята за правене на баници, той все ще е ималъ прѣдъ видъ нѣкакъвъ законъ. Той е нагъвалъ листата по този начинъ, именно, за да се опече баницата добрѣ. Ако листата й сѫ плътно прилепнали единъ до другъ, тя ще остане сурова.

Ще ви задамъ още единъ въпросъ: коя и каква е била подбудителната причина, която е заставила ябълката, крушата, черешата, слизата и другитѣ плодни дървета да създаватъ своитѣ плодове по особенъ начинъ едно отъ друго и да вложатъ нѣщо особено въ тѣхъ ?

Сега ще направимъ едно малко отклонение отъ зададенитѣ по-горѣ въпроси. Тукъ имате окрѫжностъ, съ центъръ А. Ако вънъ отъ окржжностьта дѣйствуватъ силитѣ b, c, d, f,  мислите ли, че ще можете да запазите своето равновѣсие и да се движите по окржжностьта, безъ да се отклоните? Вие непрѣменно ще се отклоните, и тогава окржжностьта ще измѣни своята правилна форма, ще се прѣвърне въ крива линия 1, 2, 3, 4, на кояго всичкитѣ точки нѣма да бѫдатъ еднакво отдалечени отъ центъра А. Какъ ще обясните това отклонение? Въ научно отношение всѣко отрицателно чувство, което човѣкъ проявява, прѣдставлява отклонение отъ правия пѫть на живота. Нѣкой казва: азъ се разгнѣвихъ. Гнѣвътъ, въ наученъ смисълъ, е отклонение, на което трѣбва да се намѣрятъ причинитѣ. Да се констатира единъ фактъ, това още не е наука. Истинската наука седи въ издирване причинитѣ на явленията.

Силитѣ b, c, d, f, които дѣйствуватъ върху окрѫжностьта, сѫ външни; значи, тѣ сѫ външни влияния. Да допуснемъ, че въ крѫга дѣйствуватъ вѫтрѣшнитѣ сипи b¹, c¹, d¹, f¹, които сѫщо така указватъ извѣстно влияние върху окрѫжностьта. Въ този случай, пертурбациитѣ, които ставатъ отвънъ, ще бѫдатъ ли тъй мощни, както, ако нѣмаше дѣйствието на вѫтрѣшнитѣ сили? Не, тѣ ще бѫдатъ по-слаби. Ако пъкъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ сили сѫ еднакво голѣми, ще настане моментъ на пълно равновѣсие. Сега, като се говори за гнѣва, той прѣдставлява натрупване на излишна енергия въ човѣка, която при извѣстни случаи се изявява отвѫтрѣ навънъ. Споредъ законитѣ на природата, тази енергия трѣбва да се използува. Природата не обича излишъци, но обича изобилие, на което трѣбва да се даде правиленъ пѫть. Не се ли използува излишната енергия разумно, тя се изразява въ гнѣвъ, или въ друго нѣкое отрицателно чувство. Изобщо, природата не търпи застой. Въ нея има вѣчно движение, което се регулира отъ единъ специаленъ законъ. Да допуснемъ, че имате една молекула, съставена отъ много атоми. Всички тия атоми се движатъ съ извѣстна бързина около единъ центъръ, който сѫщо така се движи, но вече съ бързина, по-голѣма отъ тази на атомитѣ. Понеже бързината на този центъръ е по-голѣма отъ бързината на останалитѣ частички, вслѣдствие на това той се явява като сила, която уравновѣсява, т. е. регулира общото движение. Бързината на този центъръ е толкова голѣма, че той едноврѣменно се намира, както по мѣстата на всички частици, така и на своето мѣсто. Движението на частицитѣ, които сѫ по периферията, е по-бавно.

И тъй, когато духовниятъ животъ на човѣка започва да отпада, той казва: азъ изгубихъ нѣщо отъ себе си, Богъ ме е изоставилъ. Този човѣкъ констатира извѣстенъ фактъ, но това още не е наука. Това показва, че той е напусналъ центъра и е отишълъ къмъ периферията, вслѣдствие на което чувствителностьта му се е намалила. Причината за това е нѣкакво външно, странично влияние. Прѣдставете си единъ младъ момъкъ, много набоженъ, който по цѣли часове се моли на Бога. Дѣ се намира той? Докато е духовенъ, той се движи около центъра А. По едно врѣме младиятъ момъкъ се влюбва въ една свѣтска мома, и забѣлѣзва въ себе си духовно отпадане. Той прѣстава вече да се моли и казва: не искамъ да се моля, не вѣрвамъ въ такива глупости. Защо? — Защото тази млада мома, като външно влияние върху него, го е изкарала отъ центъра къмъ периферията, като сѫщеврѣменно е създала въ него извѣстна пертурбация. Той не се моли, не вѣрва въ Бога, защото и тя не вѣрва.

Обаче, въ живота може да се случи и обратното явление. Срѣщате единъ безвѣрникъ, който не признава нищо друго, освѣнъ материята. Той не се моли, не вѣрва въ Бога, отрича всичко духовно. По едно врѣме той се влюбва въ една много набожна мома, и подъ нейно влияние става религиозенъ, започва, като нея, да се моли по три пѫти на день. Значи, и той изпада подъ външно влияние, както и религиозниятъ момъкъ. Причинитѣ, които влияятъ върху религиозния момъкъ и го правятъ безвѣрникъ, както и тѣзи, които влияятъ върху безвѣрника да стане религиозенъ, сѫ почти едни и сѫщи. Коя е главната причина за промѣната на тѣзи двама души? — Користолюбието. Слѣдователно, ако сте безвѣрникъ, вие трѣбва да знаете, коя е причината за това; ако сте религиозенъ, пакъ трѣбва да знаете причината. Наблюдавайте се, изучавайте причинитѣ на всички промѣни, които ставатъ съ васъ, докато дойдете до сѫщественото, до неизмѣнното въ васъ.

Въ живата природа сѫществува законъ, който опрѣдѣля сѫщественото, неизмѣнното въ развиващия се животъ. Отъ сѫщественото въ живота зависи и щастието на хората. Докато човѣкъ постоянно се влияе отвънъ, той не може да бѫде щастливъ. Това не подразбира, че човѣкъ може и не трѣбва да се влияе. Прѣди всичко, сѫществува законъ на влияние, подъ който се намиратъ всички живи сѫщества. Щомъ Богъ прѣбивава въ всички свои части, ние не можемъ да не се влияемъ едни отъ други. Обаче, споредъ Великия Божи Законъ, който регулира всички нѣща, не е позволено на човѣка да изгуби своя центъръ. Каквито промѣни и да прѣтърпява човѣкъ, подъ чието влияние и да се намира, той всѣкога трѣбва да пази своето мѣсто, своя центъръ, да не излиза вънъ отъ него. Не пази ли своето мѣсто, излиза ли вънъ отъ своя центъръ, голѣма катастрофа го очаква. Той ще се разпръсне на милиарди малки частици изъ пространството, които ще се въртятъ около центъра си, но нѣма да иматъ сила да се обединятъ въ едно цѣло.

И тъй, дали се увеличава или намалява вашето религиозно чувство, дали сте учени или прости, дали постигате своитѣ идеали или не, ние разглеждаме всички тия нѣща съ цѣль да обяснимъ вѫтрѣшнитѣ прояви на живота. За всѣко нѣщо въ живота трѣбва да се даде конкретно обяснение, за да имаме ясна прѣдстава за силитѣ, които дѣйствуватъ въ насъ. Иначе, не знаемъ ли тия нѣща, ние можемъ да изпаднемъ въ нѣкои слабости. Запримѣръ, има голѣми критици, които виждатъ само погрѣшкитѣ въ хората. Който се занимава съ погрѣшкитѣ на хората, той прѣдставпява портретъ, върху който сѫ написани най-грозни образи. Какво придобива човѣкъ, ако главата му е пълна съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора? Като отворите главата на такъвъ човѣкъ, вие четете: еди-кой си се убилъ, еди-кой си открадналъ нѣщо, еди-кой си билъ боленъ, еди-кой си казалъ това-онова и т. н. Каква наука има въ всички тия сведѣния?

Бѫдещата наука трѣбва да бѫде положителна, да се занимава съ здравословнитѣ, а не съ болезненитѣ състояния на човѣка. Тя не трѣбва да изучава, какво нѣщо е умразата, глупостьта и лъжата, но да се занимава съ Любовьта, съ Мѫдростьта и съ Истината. Тя не трѣбва да се занимава съ неправдата, съ злото, но съ Правдата и съ Добродѣтельта. Какво трѣбва да изучава музикантътъ: дисонанситѣ или хармоничнитѣ тонове? Въ музиката нѣма дисонанси. Нѣкои казватъ, че между два тона може да се яви нѣкакъвъ дисонансъ, т. е. вибрациитѣ на тѣзи тонове да не се съвпадатъ. Така е, всички музикални тонове, отъ различни гами, не си хармониратъ: тоноветѣ на нѣкои гами хармониратъ помежду си, а на нѣкои — нехармониратъ. Понѣкога прѣходътъ или прѣливането на гамитѣ отъ едно състояние въ друго се съвпада, а понѣкога — не се съвпада. Това несъвпадане съврѣменнитѣ музиканти наричатъ дисонансъ.

Казвамъ: ако всички хора бѣха музиканти, тѣ напълно щѣха да разбератъ, какво нѣщо прѣдставлява живота, въ своята сѫщина. Казвате: малко ли музиканти има въ свѣта? Тѣ всички разбиратъ ли живота? Казвамъ: всѣки, който пѣе, той още не е истински пѣвецъ; който свири, той още не е музикантъ; който говори, той още не е разуменъ човѣкъ. Споредъ мене, истински пѣвецъ или музикантъ е този, чиято музика се отразява върху живота му. Ако пѣвецътъ пѣе така, че неговото пѣние му дава потикъ въ живота и го кара да върши благородни дѣла, той е истински пѣвецъ. Такова пѣние прѣдставлява мощна сила въ живота. То може да се прилага навсѣкѫдѣ. Прѣдставете си единъ боленъ човѣкъ, на когото мисъльта е разсѣяна, краката не го държатъ, рѫцѣтѣ му слаби. Какво трѣбва да прави той, за да възстанови силитѣ си? Лѣкаритѣ ще му прѣпорѫчатъ валерианови капки, за успокоение на нервитѣ, или ще му кажатъ да пие повече млѣко. Ако нѣкой пѣвецъ му изпѣе една хубава пѣсень, тя ще даде хиляди пѫти по-добри резултати отъ валериановитѣ капки, дори и отъ млѣкото. Това зависи отъ разбирането и умѣнието на човѣка да използува енергиитѣ на природата. Единъ българинъ казваше, че съ енергията на единъ тонъ вѫглища той могълъ, съ единъ локомотивъ и 60 вагона, да обиколи земята три пѫти. — Възможно е. И азъ мога съ единъ килограмъ хлѣбъ да прѣживѣя цѣла година. Това е въпросъ на разбиране. Постигне ли се това, економическиятъ въпросъ е разрѣшенъ. А сега, нѣкой казва: трѣбватъ ми 700—800 лв. за ядене, и то при най-скромна храна. Гледашъ, нѣкой бѣденъ студентъ ходи тукъ-тамъ, чука камъни, дано изкара 50 лв. на день, да се прѣхрани. Казвамъ: нека този студентъ купи съ тия 50 лв. нѣколко килограма житни зрънца и ги посади въ почвата. Нѣма да мине дълго врѣме, и отъ плодоветѣ на тѣзи житни зрънца той ще прѣкара цѣла година. Отъ едно житно зрънце той ще направи цѣла баница. Това ви се вижда смѣшно и казвате: всичко може да повѣрваме, но не и това. Имайте малко търпѣние и ще провѣрите казаното, ще ядете баници. Това е въпросъ на врѣме само.

И тъй, великата наука на живота седи въ изучаване на законитѣ, по които се проявяватъ основнтѣ сили. Човѣшката душа има редъ красиви и възвишенн стремежи, но докато ги постигне, тя ще се натъква на съмнѣния, на противорѣчиви мисли и чувства. Който знае законитѣ, ще разбере, защо става всичко това и нѣма да се самоосѫжда, но ще употрѣби всички разумни мѣрки, за да ги прѣдотврати, или да ги разрѣши правилно. Запримѣръ, когато азъ отивамъ при В, ще взема всички прѣдпазителни мѣрки, да не се натъкна на нѣщо лошо, макаръ че В не ми мисли злото. На сѫщото основание, когато земята минава покрай Юпитеръ, или покрай Сатурнъ, тѣ указватъ извѣстно влияние върху нейната орбита, вслѣдствие на което тя прави едно малко отклонение отъ своя пѫть. Защо?

Тя взима всички прѣдпазителни мѣрки да не се прѣдизвика нѣщо лошо. Въ сѫщность, нито Юпитеръ, нито Сатурнъ желаятъ злото й. Обаче, всѣка планета, като върви по своя строго опрѣдѣленъ пѫть, тя все ще прѣдизвика извѣстно влияние върху тѣла, които се изпрѣчватъ на пѫтя й. Заедно съ отклонението на земята, и хората се отклоняватъ въ своя пѫть.

Както планетитѣ се движатъ по своя пѫть, така и молекулитѣ, и атомитѣ, отъ които е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ, се движатъ крѫгообразно. Срещнатъ ли тѣзи малки частици нѣкакво прѣпятствие въ пѫтя си, движението имъ се измѣня. Измѣни ли се движението имъ, измѣня се и ритмуса на човѣшкитѣ мисли и чувства. Запримѣръ, ставате сутринь, но се чувствувате неразположенъ духомъ, пущате поясъ и само чакате да дойде нѣкой да ви прѣдизвика малко, за да избухнете. Знаете ли защо става това? Вие казвате: ще ме извините, нервенъ човѣкъ съмъ, затова избухнахъ.

Кой нѣма нерви? Да бѫде човѣкъ нервенъ, да има нерви, това е прѣимущество за него. Не е въпросътъ, че има нерви, но той трѣбва да каже: азъ съмъ нервенъ човѣкъ и избухвамъ лесно, защото не зная, какъ да управлявамъ нервитѣ си. Моята нервна енергия изтича навънъ, вслѣдствие на което се изтощавамъ. Азъ, както и всички хора, имамъ кръвоносна система, но често ми тече кръвь, вслѣдствие на което съмъ малокръвенъ. Значи, малокръвието въ човѣка се дължи на изтичане, на изпаряване голѣма часть артериална кръвь отъ организма, вмѣсто която остава повече венозна. Ние знаемъ при това, че венозната кръвь е причина на всички болести. Искате ли да подобрите състоянието си, спрете изтичането на артериалната кръвь отъ организма си.

Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае всички тия закони, тъй както и пророцитѣ едно врѣме сѫ ги знаели. Нѣкои мислятъ, че пророцитѣ сѫ били хора говедари, овчари, които Богъ е опрѣдѣлилъ, като свои служители. Не, пророцитѣ сѫ били окултни ученици, които Богъ е изпратилъ между говедата, да приложатъ върху тѣхъ своето учение. Богъ имъ казалъ: идете между говедата, да видите, дали тѣ ще могатъ да ви разбератъ. Ако говедата ви разбератъ, тогава може да отидете меѫду хората, да имъ проповѣдвате, защото тѣ сѫ много по-разумни. Тази е причината, дѣто нѣкогашнитѣ пророци сѫ били овчари и говедари. Пророкътъ, като говедарь, е правилъ своитѣ опити върху говедата. Пророкътъ, като овчарь, е правилъ своитѣ опити върху овцитѣ. Днесъ Богъ е изпратилъ и васъ нѣкѫдѣ, да правите своитѣ опити. Нѣкой казва: защо съмъ изпратенъ при тѣзи тежки условия на живота? — Да правите опити. И ако вие можете да подобрите условията, при които живѣете, ще ви кажатъ: идете сега да изпълните своето прѣдназначение.

Съврѣменнитѣ хора сѫ много суевѣрни, но трѣбва да се прави разлика между вѣра, вѣрвания и суевѣрия. Човѣкътъ на вѣрата е дълбоко убѣденъ въ това, което прѣдприема. Той казва: азъ ще се кача на Хималаитѣ. Той не допуща въ ума си никаква отрицателна мисъль: дали ще мога да се кача, или нѣма да мога. Той казва: когато и да е прѣзъ живота си, азъ ще се кача на Хималаитѣ. Човѣкътъ на вѣрванията казва: азъ имамъ силно желание да се кача на Мусала, но ще чакамъ благоприятни условия. Суевѣрниятъ казва: имамъ желание да се кача и на Мусала, и на Хималаитѣ, но съмъ човѣкъ съ деликатно здраве, не мога да прѣдприема такъвъ пѫть. Ще почакамъ малко, може да се нареди нѣкакъ, съ аеропланъ да отида. Той очаква нѣщата да станатъ, като въ хиляда и една нощъ. Обаче, такова нѣщо може да се случи едва единъ пѫть прѣзъ хиляда години. Суевѣрниятъ очаква всичко да се нареди по магически начинъ, безъ трудъ, безъ усилие, и като не успѣе, казва: свърши се животътъ, нищо не направихъ. При суевѣрията нѣщата се реализиратъ въ отношение 1: 1000. И тогава човѣкъ се чуди, че е станало нѣщо, което той никога не е очаквалъ. Запримѣръ, съ Христа се е случило нѣщо подобно. Когато е прѣкарвалъ 40 дневенъ постъ въ пустинята, дяволътъ дошълъ да Го изкушава. Той Го качилъ на храма и му казалъ: „Ако си Синъ Божи, хвърли се отъ храма“. Христосъ му отговорилъ: „Понеже ти ме качи, ти самъ ще ме снемешъ. Азъ не мърдамъ отъ мѣстото си“. Това, напримѣръ, говори за суевѣрието на дявола. Слѣдъ това той задигналъ Христа на една висока планина, отдѣто посочилъ къмъ всички царства на земята и му казалъ: „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ тия царства да ги управлявашъ“. Христосъ му отговорилъ: „Всички царства, и земни, и небесни сѫ въ рѫцѣтѣ на Бога. Ти искашъ много евтино да ти се продамъ“. Както виждате, дяволътъ е много суевѣренъ, защото той обича лъжата, а самата лъжа е суевѣрие. Като лъже, той самъ започва да вѣрва въ това, което говори, и казва: възможно е да е така. Човѣкътъ на вѣрванията пъкъ казва: сѫдбата е такава. Каквото да прави човѣкъ, той не може да измѣни сѫдбата си. Човѣкътъ на положителната вѣра знае, че той самъ създава сѫдбата си, и затова никога не се разочарова.

Окултниятъ ученикъ трѣбва да се домогне до положителната наука, която опрѣдѣля точно силитѣ, които дѣйствуватъ у насъ. Домогнемъ ли се до тази наука, ние ще знаемъ причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. И по този начинъ само нашиятъ умъ, нашето сърце и нашата воля ще се развиватъ хармонично, а душата и духътъ ни ще се проявяватъ правилно. И тогава, споредъ степеньта на своето развитие, всѣки ще може да си обяснява явленията въ външния свѣтъ. Въ това отношение окултниятъ ученикъ трѣбва самъ да рѣшава задачитѣ си, да има ясна прѣдстава за себе си. Напримѣръ, ако е нетърпеливъ, ако се съмнява, ако не обича да се моли на Бога, или ако има силно развита вѣра, той трѣбва да знае произхода на своето нетърпѣние, на своето съмнѣние, или пъкъ произхода на своята вѣра. Всичко това той трѣбва да разбира правилно, по закона на положителната вѣра, а не по законитѣ на суевѣрието и на вѣрванията.

Казвамъ: добрѣ е, когато правите движения за урегулиране силитѣ на вашия организъмъ, да ги придружавате съ гласнитѣ букви „а“ и „о“. Тѣ сѫ два естествени, мощни звука, които се срѣщатъ въ езицитѣ на всички народи. Звуковетѣ „а“ и „о“ се отнасятъ къмъ междуметията. Като правите движения, трѣбва да обръщате внимание на това, дали тѣ сѫ разумни, или не. Разумнитѣ движения се намиратъ подъ контрола на съзнанието у човѣка, при което всичкитѣ частици на тѣлото му сѫ подъ неговъ контролъ. При неразумнитѣ движения съзнанието на човѣка не взима никакво участие. Разумнитѣ движения спомагатъ за избѣгване на много болезнени състояния у човѣка. Тѣ регулиратъ нервната система, която е носителка на жизненитѣ енергии. Тя възприема живитѣ сили отъ природата. Когато нервната система е въ изправно състояние, всички функции на организма се извършватъ правилно. Когато нервната система на нѣкой човѣкъ не е въ изправно състояние, тогава никой лѣкарь не е въ състояние да му помогне. Казано е: „Помогни си самъ; ако искашъ и Богъ да ти помогне“. Казвате: какъ ще ни помогне Богъ? — Чрѣзъ хора, които сѫ въ хармония съ васъ. Когато човѣкъ се заеме безкористно съ реализирането на нѣкоя възвишена Божествена идея, въ помощь му идватъ и Богъ, и хората. Рече ли, че тази идея е негова, това показва, че той не разбира Божиитѣ закони.

Сега ще ви дамъ слѣдното упражнение, съ произнасяне на гласнитѣ букви „а“ и „о“. Поставете дланьта на лѣвата си рѫка надъ дѣсната и така я прокарайте до рамою. Слѣдъ това поставете дѣсната си рѫка надъ лѣвата, и пакъ я прокарайте до рамото. Правете това упражнение въ продължение на 10 деня, всѣка вечерь прѣди да си легнете: шесть пѫти съ лѣвата рѫка и шесть пѫти съ дѣсната, като се редуватъ ту лѣвата, ту дѣсната рѫка; започвайте съ лѣвата рѫка. Дланьта на лѣвата рѫка е отрицателна страна въ човѣка, чрѣзъ която се прѣдаватъ меки, магнетични вибрации. Горната часть на лѣвата рѫка е положителна, т. е. електрична. Сѫщото е и съ дѣсната рѫка. Това движение на лѣвата рѫка надъ дѣсната, и обратно, е необходимо, за да се произведе разумно движение. То се образува всѣкога между двѣ противоположни течения. Значи, въ човѣка има два вида електричество и два вида магнетизъмъ. Единиятъ видъ електричество и магнетизъмъ изтичатъ отъ лѣвата рѫка, а другиятъ видъ — отъ дѣсната рѫка.

Нѣкой казва: може и безъ физически упражнения. Достатъчно е да работимъ съ ума си. Да, човѣкъ може да работи и съ ума си само, но тогава, когато той може да проектира своитѣ умствени енергии така, че да направи по умственъ начинъ сѫщото упражнение, съ сѫщитѣ резултати. По този начинъ могатъ да се правятъ не само упражнения, но и редъ още опити. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ страда отъ треска и, споредъ съвѣтитѣ на лѣкаритѣ, той трѣбва всѣки день да употрѣбява по 30 сгр. хининъ. Обаче, този човѣкъ е бѣденъ, той има въ джоба си пари само за хлѣбъ. Какво трѣбва да направи? Нека приложи закона на самовнушението, и така да се излѣкува. Нека отиде мислено до една аптека и да си купи 30 сгр. хининъ. Слѣдъ гова нека приеме пакъ мислено този хининъ и да чака резултатъ. По този начинъ той ще се излѣкува два пѫти по-скоро, отколкото, ако вземе дѣйствително хинина. Ние можемъ да направимъ този опитъ съ нѣколко души, които страдатъ отъ треска: едни отъ тѣхъ да се лѣкуватъ съ хининъ, купенъ отъ апгеката, а другитѣ да се лѣкуватъ чрѣзъ закона на внушението. Отъ резултатитѣ ще сѫдимъ, кой отъ двата метода е по-рационаленъ. Обаче, за опита чрѣзъ внушението се изисква интенсивна мисъль. Не е ли интенсивна мисъльта, човѣкъ може десеть пѫти мислено да ходи на аптеката, и пакъ да нѣма никакъвъ резултатъ.

Освѣнъ по този начинъ, човѣкъ може да се лѣкува още и чрѣзъ музиката. Извѣстни музикални тонове повишаватъ вибрациитѣ на организма, вслѣдствие на което неговото състояние се подобрява. Накарайте нѣкой боленъ да пѣе, и той ще оздравѣе. Въ това отношение музиката трѣбва първо да се употрѣбява за тониране на организма, а послѣ вече като изкуство.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

11. Лекция отъ Учителя, държана

на 27 януари, 1926 г. въ г. София.