1925_12_30 Голѣма радостъ и малка скръбъ

[Ани]

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ГОЛѢМА РАДОСТЬ И МАЛКА СКРЪБЬ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се работитѣ върху задачата „Моята любима тема.“

Коя е най-важната мисъль за днесъ? —  Най-важната мисъль за днесъ е човѣкъ да се произнесе, кое отъ двѣтѣ положения прѣдпочита: да има една голѣма радость съ една малка скръбь въ центъра и, или една голѣма скръбь съ една малка радость въ центъра й? Голѣма скръбь съ малка радость въ нея е за прѣдпочитане прѣдъ голѣма радость съ малка скръбь. Защо? — Защото малката скръбь въ сърцето на голѣмата радость прѣдставлява нѣщо подобно на паразитъ, който постепенно изяжда всичката радость, т. е. самия плодъ. Обратно: малката радость въ сърцето на голѣмата скръбь прѣдставлява плодно сѣменце, което слѣдъ врѣме израства и дава единъ отъ най-хубавитѣ райски плодове на живота. Когато невидимиятъ свѣтъ ви изпраща голѣми скърби съ малки сѣменца отъ плодоветѣ на радостьта въ тѣхъ, вие ги хвърляте по улицитѣ Гледамъ, по софийскитѣ улици има много такива захвърлени скърби. Като посѣщавамъ стаитѣ на ученицитѣ, около праговетѣ виждамъ много отъ тѣзи скърби захвърлени. Самитѣ ученици пъкъ виждамъ накичени съ радости, които трептятъ надъ тѣхъ. И това сѫ ученици, които посѣщаватъ школата отъ 20 години насамъ. Тѣ гледатъ на радостьта съ благоговѣние, пазятъ я, като писано яйце, а скръбьта захвърлятъ вънъ, като непотрѣбна вѣщь. Разбиране е това! Обаче, на съврѣменнитѣ хора е потрѣбна велика наука, съ която да прѣвръщатъ скърбитѣ въ радости. Това е тъй наречената „духовна алхимия.“

Въ срѣднитѣ вѣкове още ученитѣ сѫ се занимавали съ алхимия, т. е. съ прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни. Много отъ тѣзи алхимици, които сѫ разбирали само физическата страна на алхимията, дълго врѣме сѫ работили върху прѣвръщането на неблагороднитѣ метали, напримѣръ, мѣдь, желѣзо и др., въ благородни, каквото е златото, но не сѫ успѣли. Обаче, духовната страна на алхимията се заключава въ прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ човѣшката кръвъ въ благородни. Въ кръвьта на човѣка се съдържатъ почти всички метали, но въ различни количества. Въ това отношение добродѣтелитѣ на човѣка зависятъ отъ количеството на благороднитѣ метали въ неговата кръвь. Туй прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни съставлява основа на бѫдещата работа на човѣшкото сърце.

Мнозина казватъ: Господъ всичко може да направи, всичко може да ни даде. Да, вѣрно е, че Господъ всичко може да направи. Той създаде свѣта, но го създаде да върви и да се развива не по свои разбирания, а по Божия умъ и по Божиитѣ разбирания. Врѣме е вече да се турятъ надгробни надписи на всички съврѣменни заблуждения, да се извикатъ по нѣколко души владици, които да ги опѣятъ и погребатъ. Нѣколко хиляди години вече се изминаха, откакъ хората сѫ дошли на земята и още не сѫ влѣзли въ Царството Божие. Трѣбва ли да чакатъ покана за това? Трѣбва ли да чакатъ още нѣколко хиляди години, докато дойде Царството Божие на земята? Не, дошло е врѣме хората усилено да заработятъ върху себе си, да приготвятъ условия за идване Царството Божие на земята.

Сега ще ви приведа единъ анекдотъ, който илюстрира добрѣ вашето положение. Единъ евреинъ, като заминалъ за онзи свѣтъ, пожелалъ да влѣзе въ Царството Божие, т. е. въ рая. Доближилъ до вратата на рая, но тамъ срещналъ св. Петъръ, който му казалъ: ти не можешъ да влѣзешъ въ рая, защото, като евреинъ, по старъ навикъ, ще започнешъ да търгувашъ, а тукъ не се позволява никаква търговия, никакво взимане-даване. Евреинътъ обѣщавалъ, че ще се откаже отъ своя навикъ, че ще бѫде много добъръ, само да го пуснатъ да влѣзе вѫтрѣ. Свети Петъръ му отказалъ и не го пусналъ въ рая. Обаче, евреинътъ не се отчаялъ: той обикалялъ оттукъ-оттамъ, дано намѣри нѣкоя врата отворена, да влѣзе въ рая. Единъ день, по нѣкакъвъ особенъ случай, отварятъ вратата на рая, да влѣзатъ вѫтрѣ едно голѣмо множество хора; и въ тази навалица евреинътъ успѣлъ да се вмъкне. Щомъ се намѣрилъ въ рая, по свой навикъ, той веднага започналъ да търгува, да върши взимания-давания. Ангелитѣ се видѣли въ чудо, какво да правятъ съ този евреинъ, какъ да го изпѫдятъ вънъ отъ рая. Да употрѣбятъ насилие, или грубость, това не е въ тѣхното естество. Най-послѣ тѣ намислили да му устроятъ една изненадда. Всичкитѣ ангели излѣзли вънъ отъ рая и казали: сега тукъ ще се произведе единъ търгъ, отъ който ще има голѣми печалби. Евреинътъ, като чулъ това, замислилъ се и казалъ: я чакай и азъ да излѣза вънъ, все ще спечеля нѣщо. Излѣзълъ и той вънъ отъ рая, и тамъ си останалъ. Ангелитѣ влѣзли отново въ рая и затворили вратата за евреина. Като се видѣлъ вънъ, той започналъ да се моли пакъ да влѣзе въ рая, но не го пуснали. Оттамъ му отговорили, че втори пѫть не може да влѣзе, докато не се покръсти. При това, покръстването му могло да стане само отъ християнски свещеникъ, но не и отъ еврейски равинъ. Тръгналъ сега евреинътъ да търси християнски свещеникъ, но никѫдѣ не могълъ да намѣри. Чакалъ той година, двѣ, три, сто, хиляда, но никакъвъ свещеникъ не срещналъ. Тъй щото, и вие, ако сте въ положението на евреина, и съ насилие да влѣзете въ рая, пакъ ще ви изпѫдятъ навънъ. Изобщо, навицитѣ, които сѫществуватъ въ човѣка, се проявяватъ и въ духовния му животъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ въ своитѣ прояви.

Съврѣменнитѣ окултни ученици минаватъ прѣзъ една фаза на вѫтрѣшни, а не на външни изпитания. Въ това отношение всѣки трѣбва да работи за прѣвръщане на неблагороднитѣ метали въ кръвьта си въ благородни, главно въ злато. Златото е емблемъ на мѫдростьта. Споредъ астрологията, съ която днесъ се занимаватъ ученитѣ, всички метали прѣдставляватъ символи. Напримѣръ, желѣзото символизира силата, но сѫщеврѣменно то е неустойчиво по отношение на въздуха и влагата, вслѣдствие на което ръждясва. Човѣкъ, който има много желѣзо, е физически силенъ, но въ него ставатъ реакции на окисляване, т. е. ръждясване. Значи, тази сила го разрушава. Сила безъ разумъ всѣкога разрушава. Питамъ: по какъвъ начинъ може да се прѣвърне тази физическа сила въ духовна, т. е. въ разумна? Или съ други думи казано: по какъвъ начинъ желѣзото може да се прѣвърне въ злато? Прѣдставете си, че срѣщате единъ човѣкъ, физически силенъ, съ много знания, и вие, безъ да искате, го обидите нѣщо. Какво трѣбва да направи той, за да прѣвърне тази обида? Окултниятъ ученикъ трѣбва да се занимава съ науката за прѣвръщане на неблагородното въ благородно, т. е. съ облагородяване на своя характеръ, съ прѣвръщане на своитѣ лоши навици въ добри. Може ли да се нарече окултенъ ученикъ този, който не е въ състояние да прѣвърне единъ свой лошъ навикъ въ добъръ? Лошиятъ навикъ прѣдставлява трънъ въ плътьта на човѣка. И въ това отношение задачата на човѣка не седи въ изкореняване на този трънъ, но въ присаждането му. Въ първо врѣме този трънъ трѣбва да се присади, да се облагороди. Казвате: кротки трѣбва да бѫдемъ! Мислите ли, че кроткиятъ човѣкъ всѣкога подразбира добъръ човѣкъ? Кроткиятъ човѣкъ е енергиченъ, работливъ. Въ това отношение за прѣдпочитане е да имате конь, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате единъ конь, който нито рита, нито хапе, и никаква работа не върши. По-добрѣ е нѣкой човѣкъ да ви нахока, но да донесе хлѣбъ и да ви нахрани, отколкото да ви помилва, да ви каже нѣколко думи и да ви остави гладенъ.

Новото учение има за задача изправянето на цѣлото човѣчество. Обаче, ученикътъ има лична задача — своето изправяне. Колективното изправяне на свѣта е задача на ангелитѣ, на Бога. Изправянето на своето „себе“, възпитанието на клѣткитѣ въ това „себе“ е задача на всѣки едного поотдѣлно; това е индивидуална задача. Днесъ повечето хора сѫ се заели съ великата задача да изправятъ свѣта. И затова навсѣкѫдѣ чуваме да се говори: свѣтътъ е лошъ, хората сѫ лоши и т. н. Кои сѫ тия хора? Не сме ли ние? Ако дадатъ на всѣки човѣкъ да нареди програма, или да намѣри нѣкакъвъ пѫть за изправянето на свѣта, какво би направилъ той? Какъ може да изправите свѣта? Или, прѣдставете си, че ви дадатъ задача, да опрѣдѣлите, какви отношения трѣбва да сѫществуватъ между мѫжа и жената. Какъ ще рѣшите тази задача? Първо вие ще отговорите: мѫжътъ и жената трѣбва да се обичатъ братски, да живѣятъ по Бога. — Добрѣ е това, но отдѣ ще дойде съзнанието у мѫжа и у жената, че тѣ трѣбва, именно, така да живѣятъ? Послѣ, какъ ще рѣшите задачата за отношенията между учителя и ученика? За да сѫществуватъ правилни отношения между учителя и ученика, тѣ трѣбва да иматъ просвѣтено съзнание. Отдѣ ще дойде това съзнание? Прѣди всичко въ душата на ученика трѣбва да има непрѣодолима любовь къмъ знанието, което учительтъ прѣподава; въ душата на учителя пъкъ трѣбва да има непрѣодолима любовь къмъ прѣдаване на своитѣ знания. Само при това положение между учителя и ученика могатъ да сѫществуватъ естествени отношения.

Много отъ съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ идеята за Бога и казватъ: велико нѣщо е идеята за Бога! Тази идея заслужава всички жертви. Тѣзи хора сѫ готови на думи всичко да пожертвуватъ за Бога, но когато дойде за дѣла, нѣма ги. Разправяха ми единъ случай за хора, които говорятъ хубаво, но не изпълняватъ това, което говорятъ. Двама учени, съ свободни идеи хора, социалисти, седатъ въ едно кафене и се разговарятъ върху въпроса, какъ може свѣтътъ да се поправи. Тѣ казватъ: за да се поправи свѣта, хората трѣбва да живѣятъ помежду си братски, да си помагатъ въ случай на нужда и т. н. Въ това врѣме единъ бѣденъ човѣкъ стои близо до тѣхъ и пъшка, мѫчи се, иска да повдигне товара на гърба си и да излѣзе вънъ отъ кафенето. Той самъ не може да го дигне, има нужда нѣкой да му помогне, но нѣма кой. Двамата учени, които сѫ най-близо до него, не се сѣщатъ да му помогнатъ. Тѣ се разговарятъ помежду си и виждатъ, какъ този човѣкъ се мѫчи, но не считатъ за нужно да станатъ отъ мѣстата си.

Нѣкой пъкъ сѫщо така се възхищава отъ идеята за Бога, но като го поставятъ на изпитъ, да свърши нѣкаква работа, той казва: азъ слуга ли съмъ ви тука? Който не разбира закона на служенето, той е на кривъ пѫть. Тогава, какъ ще обясните Христовитѣ думи: „Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но Той самъ да послужи“. Често ще чуете нѣкоя жена да казва на мѫжа си: най-послѣ азъ не съмъ ти слугиня, не съмъ длъжна да ти слугувамъ. Питамъ: мѫжътъ длъженъ ли е да слугува на жената? Значи, мѫжътъ трѣбва да слугува на жената, а жената не трѣбва да му слугува? Ако мѫжътъ слугува на жената, и жената трѣбва да има сѫщитѣ отношения къмъ мѫжа си. Ако е въпросъ за служене, хората трѣбва взаимно да си служатъ — срѣденъ пѫть нѣма. Искаме ли да живѣемъ споредъ великия Божи законъ, ние трѣбва да имаме правилни отношения помежду си, понеже този законъ засѣга и нашия личенъ животъ. Докато човѣкъ не изправи своитѣ отношения къмъ Бога и къмъ хората, той никога не може да бѫде щастливъ. Прѣди всичко мѫжътъ трѣбва да има въ себе си възвишена идея за жената, като душа; и жената, отъ своя страна, трѣбва да има възвишена идея за мѫжа. Не е въпросътъ, каква е сегашната жена, и какъвъ е сегашниятъ мѫжъ. Тѣзи нѣща абсолютно трѣбва да се изхвърлятъ отъ ума на съврѣменнитѣ хора. Важно е човѣкъ да носи въ ума си идеята за първата жена и за първия мѫжъ, каквито Богъ ги е създалъ първоначално. Слѣдъ това човѣкъ трѣбва да има въ ума си единъ възвишенъ образъ за сестрата, за брата, за приятеля. Тѣзи идеи трѣбва да бѫдатъ въ неговия умъ конкретни, опрѣдѣлени, каквито сѫ били първоначално, още отъ създаването на свѣта. Дойдемъ ли до ясни, конкретни, опрѣдѣлени идеи, тѣ трѣбва да станатъ у насъ постоянни, а не да се мѣнятъ отъ всѣкакви външни влияния. Мѣнимъ ли убѣжденията си отъ най-слабия вѣтрецъ, ние не можемъ да излѣземъ на добъръ край. За всѣко нѣщо трѣбва да имаме точно опрѣдѣлена идея. Нѣкой мисли, че като отиде на небето, тамъ ще го посрещнатъ съ музика и пѣсни. И това може да бѫде, но само за день, два, три, мѣсецъ или най-много година, но слѣдъ гова ще ви турятъ на работа. Небето е мѣсто за работа. Земята пъкъ е училище.

Казвамъ: вие трѣбва да прѣвръщате по алхимически начинъ всички ваши мисли и чувства въ по-възвишени. Интересувайте се отъ всичко, което ви заобикаля, както учениятъ се интересува и отъ най-голѣмитѣ подробности на прѣдмета, който той изучава. Добрѣ е човѣкъ да се интересува отъ всичко, но на първо мѣсто трѣбва да поставя важнитѣ нѣща, а на второ и на трето мѣсто —  маловажнитѣ. При това, човѣкъ не трѣбва прибързано да вади заключенията си. Прибързанитѣ заключения довеждатъ до криви познания, а кривитѣ познания каратъ хората да се плашатъ и отъ сѣнката си. Тѣ казватъ, че Богъ царува навсѣкѫдѣ, а щомъ излѣзатъ вечерь сами, тѣ се плашатъ. И най-безстрашниятъ човѣкъ, ако излѣзе вечерь, прѣзъ нѣкоя тъмна нощь, все ще му трепне сърцето. И като го запитатъ слѣдъ това, дали се е страхувалъ, той, за да се покаже герой, ще отговори: никъкъ не ме бѣше страхъ, сърцето ми не трепна даже. Ако този човѣкъ е искренъ, той ще каже: прѣзъ всичкото врѣме сърцето ми треперѣше, цѣла нощь се борихъ съ страха, но молихъ се на Бога, и благодарение на това, издържахъ. Обаче, страхътъ не е лошо нѣщо. Той е Божествено чувство. Страхътъ е лошо нѣщо само тогава, когато го направимъ съвѣтникъ въ живота си, и той ни опрѣдѣля, кога и какъ да постѫпваме. Човѣкъ има 40 центрове, 40 способности, съ които трѣбва да се съвѣтва.

Слѣдователно, и страхътъ прѣдставлява единъ отъ тѣзи центрове. Стане ли въпросъ за реализиране на нѣкаква идея, всички тия способности или чувства, на които мѣстата сѫ въ човѣшката глава, трѣбва да си дадатъ мнѣнието, да гласуватъ. Трѣбва ли въ такъвъ случай човѣкъ да се вслушва въ страха, който има само единъ гласъ отъ тия 40 гласа, и да му се подчини само затова, защото той казвалъ, че неговиятъ гласъ е мѣродавенъ? Разумътъ и всички останали способности въ човѣка, които сѫ на брой 39, трѣбва да кажатъ на страха: ще ни извинишъ, но ние не можемъ да приемемъ твоето мнѣние за мѣродавно. Защо нѣкои хора се спиратъ прѣдъ мисъльта, че не сѫ почитани отъ никого? — Отъ страхъ. Почитанието почива на вѫтрѣшенъ мораленъ законъ. Тъй както днесъ хората се почитатъ, това почитание почива на нѣщо материално — всѣки очаква да получи нѣщо. Това материално чувство е вложено въ човѣка, и той трѣбва да се бори съ него, да се освободи отъ това криво разбиране. По този начинъ човѣкъ ще дойде до едно по-високо съзнание. Потрѣбно е понѣкога човѣкъ да изпита своитѣ убѣждения и разбирания.

Сега, като ви говоря така, мнозина ще кажатъ: ние не можемъ да се откажемъ отъ свѣта и да излѣземъ вънъ отъ него. — И ние не искаме това. Не само, че не трѣбва да излѣзете отъ свѣта, но трѣбва да влѣзете въ него. Сега съврѣменнитѣ хора сѫ въ мочурлякъ, като жабитѣ: тѣ още не живѣятъ въ свѣта. Доста вече сѫ живѣли въ тази вода! Врѣме е да влѣзатъ въ бистрата, въ чистата вода. Какво ще правятъ още въ тази нечиста вода?Тя не е нито вода, нито каль, въ нея нѣма условия за животъ. Казвате: трѣбва да се живѣе въ свѣта! Въ свѣта може да живѣе само богатиятъ човѣкъ, който е собственикъ поне на десеть кѫщи, отъ които получава годишенъ приходъ около единъ милионъ лева. Ако си богатъ, влѣзъ въ свѣта; не си ли богатъ, стой далечъ отъ него! Какъвъ смисълъ има да влѣзешъ въ свѣта безъ петь пари въ джоба и още на първата стѫпка да искашъ заеми отъ този, отъ онзи? Такова е положението на жабата, която постоянно крѣка. Задачата на духовния човѣкъ не е да влѣзе въ свѣта. Има нѣщо по-велико отъ влизането на човѣка въ свѣта.

Казвате: кое е великото въ свѣта? Ще изясня тази идея съ слѣдния примѣръ. Когато влизате въ единъ домъ, съ кого ще искате да се запознаете: съ слугитѣ въ този домъ, съ самия домакинъ или съ неговитѣ синове и дъщери? Кой е най-важниятъ човѣкъ въ единъ домъ? Ако се запознаете съ слугитѣ, вие нѣма да имате достѫпъ до господаря, т. е. до домакина. Ако имате близость съ неговитѣ приятели, и това още не показва, че ще имате достѫпъ до домакина. Обаче, имате ли познанството на неговитѣ синове и дъщери, вие ще имате достѫпъ и до самия домакинъ. Значи, великата идея, която трѣбва да вложите въ душитѣ си, е да се запознаете съ синоветѣ и дъщеритѣ на Бога. Казвате: и ние сме синове и дъщери на Бога. Щомъ е така, опишете образа на вашия Баща! Кажете името на вашия братъ! Ще кажете, че името на вашия братъ е Христосъ. Добрѣ, още утрѣ ще ви изпратя при нѣкой боленъ, да видимъ, доколко ще можете да му помогнете въ името на Христа. Турете рѫката си върху главата на болния и кажете: въ името на Господа Исуса Христа ти ще оздравѣешъ. Направете този опитъ и вижте, доколко Христосъ ще ви послуша. Това не е упрѣкъ, но казвамъ: ние не трѣбва да се самоизмамваме, но трѣбва да образуваме истинска, здрава връзка съ Бога, съ Христа. Животътъ, който сме прѣкарали досега, отъ хиляди години насамъ, не е билъ за развлѣчение, но той е прѣдставлявалъ подготовление за сегашния моментъ. И ние сега не трѣбва да живѣемъ въ миналото, но въ настоящето. Ще живѣете въ свѣта, нѣма да излизате вънъ отъ него. Едно врѣме се проповѣдваше, че праведниятъ трѣбва да живѣе вънъ отъ свѣта, а сега се проповѣдва, че праведниятъ трѣбва да живѣе въ свѣта.

И тъй, основната идея, която трѣбва да държите въ ума си е слѣдната: прѣдпочитайте голѣма скръбь съ малка радость въ нея прѣдъ голѣма радость съ малка скръбь. Това разбиране ще донесе великата хармония, която трѣбва да сѫществува въ живота. Всѣки трѣбва да бѫде благодаренъ за благото, което му е дадено. Всичката философия на живота седи въ това, всѣки моментъ да сме благодарни за всичко, което ни е дадено. Благодарностьта се явява като условие за усилване вѫтрѣшната връзка между Бога и насъ. На това основание е казано въ Писанието: „Молете се единъ за другъ!“ Законъ е: когато единъ човѣкъ се моли усърдно, съ него заедно се молятъ всички хора, съ които той е въ хармония. Ти не можешъ да накарашъ нѣкой човѣкъ да се моли за тебе, ако той не е въ хармония съ тебе. Молитвата е Божественъ актъ. Щомъ моето сърце ангажира моя духъ, тогава душата ми ще ангажира всички ония хора, които сѫ нагласени въ хармония съ мене. Този животъ, тази връзка между душитѣ е необходима. Мнозина иматъ неопрѣдѣлена идея за духовния животъ и казватъ: духовниятъ животъ е великъ. Въ какво седи величието на този животъ, и тѣ сами не знаятъ. Човѣкъ разбира нѣщата дотолкова, доколкото тѣ му доставятъ лични облаги. Напримѣръ, когато човѣкъ започне да учи пѣние, желанието му да пѣе е толкова по-голѣмо, колкото повече блага очаква той. Когато нѣкой бакалинъ отваря дюкянъ, той влага цѣлата си душа въ него, работи съ усърдие, защото очаква да спечели нѣщо отъ него. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения животъ, той казва: каквото Господъ даде. Защо казва така? — Защото не познава този животъ.

Обаче, дойде ли нѣкой ангелъ на земята, ще видите, че той знае много нѣща: да свири, да пѣе, да рисува, да пише стихотворения, да философствува, да се моли — дѣто го пипнете, всичко знае. Той знае, какъ да помага и на бѣдни, и на страдащи. Вие пъкъ казвате: обичамъ музиката, но сега нѣмамъ врѣме. Като дойда слѣдния животъ на земята, тогава ще стана музикантъ. Ако нѣщата ставатъ съ отлагане отъ днесъ за утрѣ, тогава всички хора могатъ да живѣятъ днесъ, както имъ дойде, а слѣдниятъ животъ да работятъ за постигане идеалитѣ на своята душа. Не, нѣщата не се постигатъ по този начинъ. За да бѫдешъ музикантъ, поетъ или художникъ, това е Божественъ импулсъ, на който ти още днесъ трѣбва да дадешъ ходъ.

Това е импулсъ на всички разумни сѫщества, които сѫ завършили свето развитие. Тѣ искатъ още днесъ да се проявятъ чрѣзъ васъ. Ето защо отъ васъ се иска да дадете потикъ на душата си, да се прояви, а не да й противодѣйствувате. Противодѣйствувате ли й, вие ще изгубите благоприятнитѣ условия и ще чакате дълго врѣме, докато попаднете въ сѫщитѣ условия. Затова между всички души трѣбва да се създаце вѫтрѣшна хармония. Въ това отношение всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, като знае, че усилията, които той прави, колкото и да сѫ малки, все ще дадатъ извѣстни резултати. Това не подразбира, че човѣкъ не прави усилия, но той не трѣбва да прѣстава да прави усилия и да казва: нѣма полза отъ моитѣ усилия. Не, той всѣки день трѣбва да увеличава своитѣ усилия, да има вѣченъ импулсъ къмъ постигане на своитѣ идеали.

Казвамъ: задачата на окултния ученикъ е да прѣвърне неблагороднитѣ метали въ кръвьта си въ благородни, и по този начинъ да създаде основа, на която добродѣтелитѣ могатъ да растатъ. Само така може да се създаде едно разумно общество. Ако на кого и да е отъ васъ се даде задача, да поговори петъ минути на музикаленъ, разуменъ и плавенъ езикъ, какво ще направи той? — Ще се види въ чудо. Защо? — Защото езикътъ на съврѣменнитѣ хора още не е нито мелодиченъ, нито плавенъ, нито разуменъ. Езикътъ, съ който сега ви говоря, и той не е хармониченъ. Тази вечерь азъ ви говоря на хроматическа гама съ диези и бемоли, въ която има извѣстна дисхармония. Защо? — Защото въ вашия умъ на първо мѣсто не седи идеята за служене на Бога, но седи идеята за служене на себе си. Малко хора днесъ мислятъ на първо мѣсто за служене на Бога. На Бога може да се служи идеално, а не материално. Да служишъ на Бога, това подразбира да обхванешъ въ съзнанието си благото на всички живи сѫщества: на хората, на животнитѣ и на растенията. Обаче, като човѣкъ, ти не можешъ да помогнешъ на всички сѫщества материално, но можешъ да имъ помогнешъ идеално, като подържашъ въ душата си най-добри мисли и чувства за тѣхъ.

Всичко въ свѣта е така разумно разпрѣдѣлено, че кравата се грижи само за своето теленце; птичката се грижи само за своитѣ малки; растението се грижи само за отглеждане на своитѣ плодове. Тъй щото не е твоя работа да отглеждашъ теленцето на кравата, или малкитѣ пиленца на нѣкоя птичка, нито пъкъ да учишъ ябълката, какъ да отглежда своитѣ плодове. Но ти можешъ да направишъ нѣщо за всички тия сѫщества: можешъ да се грижишъ за кравата да й доставяшъ храна, да й направишъ оборъ; за птичката можешъ да слѣдишъ, да не развалятъ гнѣздото й; ябълката пъкъ можешъ да поливашъ, да ограждашъ, да чистишъ отъ гѫсеници. Малки нѣща се изискватъ отъ човѣка. И той знае това. Всѣки човѣкъ знае, какъ трѣбва да живѣе; той знае, кой е истинскиятъ пѫть въ живота му. Всѣки човѣкъ има въ себе си мѣрка, съ която мѣри нѣщата. Той разбира, кой какъ го е погледналъ. Когато нѣкой ви приеме добрѣ, вие казвате, че погледътъ на този човѣкъ ви внушава довѣрие, и въ всички ваши нужди и затруднения, вие можете да разчитате на него. Щомъ разбирате тѣзи нѣща и ги изисквате отъ другитѣ хора, постѫпвайте и вие съ тѣхъ по сѫщия начинъ.

Едно е важно въ живота на хората. То е слѣдното: човѣкъ не трѣбва да си създава ненужни спънки и страдания. Искате ли страдания и спънки, можете и сами да си създавате такива, но това трѣбва да става съзнателно, добрѣ обмислено, за да можете разумно да ги използувате. Невидимиятъ свѣтъ постоянно ви поставя на редъ страдания и слѣди за васъ, разумно да ги използувате, да имате придобивки отъ тѣхъ. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е подложенъ на страдания и изпитания. И великитѣ Учители даже се подлагатъ на изпитания. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ извѣстна дисциплина. Малкитѣ сѫщества се подлагатъ на едни изпитания, по-голѣмитѣ — на други, а най-голѣмитѣ — на трети, обаче изпитанията за всѣко сѫщество сѫ специфични. Тѣ съотвѣтствуватъ на неговитѣ сили и способности. Като знаете това, не се сърдете на Провидѣнието, не казвайте, че вашата сѫдба е най-тежка, или че Провидѣнието е строго къмъ васъ. Каквото и да кажете въ този смисълъ, вие нѣма да бѫдете прави. Богъ е еднакво снизходителенъ къмъ всички сѫщества.

За Бога може да мислите само едно: отношенията на Бога къмъ всички хора сѫ едни и сѫщи, безъ никаква разлика. Хората, обаче, не разбиратъ еднакво Бога, вслѣдствие на което се явяватъ противорѣчия въ живота. Богъ има желание да помогне на всички сѫщества, но Той никога не бърза, никога не изнасилва моментитѣ. Той чака всѣко нѣщо да дойде на своето врѣме. Когато ние страдаме, Богъ използува страданията ни, за да ни поучи, да ни упѫти въ правата насока на живота. Страданията съставляватъ една възможность да разберемъ Божията Мѫдрость. Всички наши несгоди и страдания сѫ велика задача за Бога. Той се занимава съ малки работи, грижи се, напримѣръ, за уреждане живота на единъ грѣшникъ. И светиитѣ, и ангелитѣ, па и самъ Богъ работятъ за уреждане живота на грѣшнитѣ. За праведнитѣ тѣ не мислятъ. Цѣлиятъ невидимъ свѣтъ има прѣдъ видъ живота на грѣшнитѣ, къмъ които е много снизходителенъ.

Питамъ: какво тълкувание можете да дадете на мотото: „вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“? Въ какво трѣбва да бѫде човѣкъ вѣренъ? — Въ Любовьта. Въ какво трѣбва да бѫде истиненъ? — Въ Мѫдростьта. Въ какво да бѫде чистъ? — Въ Истината. И най-послѣ, въ какво трѣбва да бѫде благъ? — Въ Правдата. Значи, въ това мото сѫ застѫпени четири нѣща: бѫди вѣренъ по отношение на Любовьта; истиненъ — по отношение на Мѫдростьта; чистъ — по отношение на Истината и благъ — по отношение на Правдата. Сѫдишъ ли нѣкого, думата ти трѣбва да бѫде пълна съ благость. Само тогава Правдата трѣбва да се прилага. Приложите ли Правдата и Истината въ живота си, вие ще почувствувате въ душата си вѫтрѣшна лекота.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде вѣренъ въ Любовьта. Вѣрностьта е качество на Божията Любовь. Обикновениятъ човѣкъ може да говори за проявитѣ на обикновената любовь, но не и за проявитѣ на Божията Любовь. Когато нѣкой обича по Божествено, всички около него възприематъ тази любовь, радватъ се, изпитватъ импулсъ къмъ нѣщо възвишено, но и тѣ сами не знаятъ, отдѣ иде всичко това. Започне ли човѣкъ да рекламира своята любовь, да ви убѣждава, че ви обича, че е готовъ на всѣкакви жертви заради васъ, това сѫ празни думи, проповѣдвани отъ памти вѣка още. И това е обичь, но особенъ родъ, отъ която умиратъ малкитѣ на маймунитѣ. Маймунитѣ толкова много обичатъ своитѣ малки, че отъ обичь ги задушаватъ. Една майка, въ България нѣкѫдѣ, толкова много обичала дѣтето си, че отъ страхъ да не се простуди, завила го една нощь съ юрганчето му прѣзъ глава. Като станала сутриньта, намѣрила дѣтето си задушено, мъртво. Защо трѣбвало да го завива прѣзъ глава? Тя трѣбваше да остави главата му открита, свободно да диша чистъ въздухъ.

Оттукъ ще извадимъ слѣдното заключение: не покривайте главитѣ си съ своитѣ идеи! Понѣкога вашитѣ идеи могатъ да бѫдатъ такива, че като ги турите въ главата си, да ви задушатъ. Оставете всѣка Божествена идея, всѣки Божественъ импулсъ на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да прѣдизвика у васъ вѫтрѣшна радость, която никой да не е въ състояние да я отнеме. Тази радость е резултатъ на това, че Богъ живѣе въ насъ, и ние изпитваме Неговата сила. Дойде ли човѣкъ до това положение, всички души ще бѫдатъ въ връзка помежду си. Всѣки трѣбва да се свърже най-първо съ своята душа. За тази цѣль той трѣбва да я търси постоянно, докато я намѣри. Щомъ я намѣри, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да влиза и излиза отъ нея. Влѣзе ли въ душата си, той ще усѣти голѣмо разширение, свобода и лекота въ себе си. Рече ли да излѣзе оттамъ, той трѣбва да знае, дѣ е вратата, прѣзъ която се излиза.

И тъй, всички трѣбва да направите връзка съ Бога, послѣ съ своята душа и най-послѣ съ своитѣ ближни.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“!

*

7. Лекция отъ Учителя, държана

на 30 декември, 1925 г. въ г. София.