1925_12_16 Перпендикулярътъ на живота

[Ани]

От томчето "Козативни сили"
12 лекции на общия окултен клас, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ПЕРПЕНДИКУЛЯРЪТЪ НА ЖИВОТА.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се темитѣ: „Защо трѣбва да се радва човѣкъ?“

Питамъ: какво ще придобие човѣкъ, ако расте на височина? Какво прѣимущество иматъ високитѣ хора въ Живота? Какво липсва на низкитѣ хора? Какво ще придобие човѣкъ, ако расте на широчина? Нѣкои хора сѫ тѣсногрѫди, а други — широкогрѫди. За човѣкъ съ широки гърди казвате: този човѣкъ е плѣщестъ, съ широка душа.

Сега ще задамъ нѣколко въпроса на младитѣ, които изучаватъ геометрия. Какво ще стане съ единъ  триѫгълникъ, ако двѣтѣ му страни се увеличаватъ, а третата не се измѣня? Този триѫгълникъ расте ли, или остава сѫщъ, какъвто е билъ по-рано? Кои линии въ геометрията наричате успоредни? — (Успоредни линии сѫ тѣзи, които се прѣсичатъ нѣкѫдѣ въ безкрайностьта. Или, двѣ линии сѫ успоредни помежду си, когато иматъ еднакво разстояние по цѣлата си дължина).

Ние се обръщаме къмъ геометрията, понеже природата говори съ прави и криви линии и съ разни геометрически фигури. Тѣзи нѣща съставляватъ езикъ на разумната природа. Напримѣръ, правата линия АВ означава пжтя, който едно тѣло може да измине, а сжщеврѣменно може да означава пжтя на извѣстна сила, както и връзка между двѣ разумни сжщества. Тѣзи сжщества иматъ връзка помежду си, но отношения още нѣматъ. Тѣ сѫ въ закона на поляризирането. Точкитѣ А и В сѫ два полюса: А е положителенъ, В —  отрицателенъ полюсъ. Послѣ взимаме още една права, успоредна на АВ, а именно правата СД. Къмъ тѣзи успоредни линии прѣкарваме перпендикуляра MN. Какви сѫ линиитѣ AВ и СД, ако отношението на перпендикуляра, т. е. неговата дължина не се измѣня по цѣлото имъ протежение? — Тѣ сѫ успоредни. Измѣни ли се дължината на перпендикуляра, линиитѣ не сѫ успоредни.

Сега да вземемъ триѫгълника АВС и да удължаваме двѣтѣ му страни АВ и АС. Отъ това положение, третата ВС, ще се измѣни ли? Колкото и да удължаваме странитѣ АВ и АС, третата страна ВС нѣма да се измѣни. Слѣдователно, колкото и да удължаваме двѣтѣ страни на триѫгълника, той нѣма да се измѣни по голѣмина, защото третата страна не се удължава. И тогава триѫгълникътъ ще остане еднакво голѣмъ, както и въ първия случай. Защо въ този случай триѫгълникътъ не се увеличава? Защото имаме само физическо проявление. За да стане органическо проявление, и тритѣ страни на триѫгълника трѣбва едноврѣменно да се удължаватъ. Значи, за да се измѣни голѣмината на триѫгълника, растенето трѣбва да става отвѫтрѣ навънъ.

Казвамъ: и човѣкъ прѣдставлява триѫгълникъ. Ако сърцето и умътъ се увеличаватъ, а волята му остава непромѣнена, измѣня ли се човѣкъ? По аналогия на това положение въ триѫгълника, който не се измѣня, казваме, че и човѣкъ нѣма да се измѣни. Страната АВ прѣдставлява ума, страната АС — сърцето, а страната ВС — волята. Щомъ се удължаватъ само странитѣ АВ и АС, а страната ВС не се измѣня, и човѣкъ не се измѣня, понеже причинитѣ, които стимулиратъ странитѣ АВ и АС и ги каратъ да се увеличаватъ, сѫ чисто физически, или механически. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ учи, съ цѣль да се прѣхранва, или да стане ученъ човѣкъ, а не за нѣкаква по-велика идея, причината, която стимулира ума въ дадения случай е външна, механическа. Ако този човѣкъ влиза въ нѣкое религиозно общество и ходи на църква, проповѣдва, и то съ единствената цѣль да прѣживѣе добрѣ, тогава и сърцето му се развива по чисто външни и механически причини. Това растене на сърцето показва, че чувствата на този човѣкъ не се развиватъ подъ потика на нѣкакъвъ дълбокъ принципъ, или отъ нѣкакъвъ великъ стремежъ на неговата душа, да служи на Бога. Не, причинитѣ за растенето на сърцето и тукъ сѫ външни. Въ такъвъ случай, волята на такива хора остава неизмѣнена, тя не се увеличава. Такива хора говорятъ за религия, за философия, но въ тѣхъ нѣма никаква религия, никаква философия. Слѣдователно, да се прояви човѣкъ въ пълнота, въ него едноврѣменно трѣбва да се увеличава и умътъ, и сърцето, и волята.

Тогава триѫгълникътъ АВС ще расте отвѫтрѣ навънъ и ще заеме положението А¹В¹С¹. Послѣ ще заеме положението А² В² С² и т. н. Това наричаме ние правилно растене.

И тъй, невѣжеството, неразбиранията и дисхармонията, които се явяватъ меѫду хората, се дължатъ на това, че само двѣ линии се увеличаватъ въ тѣхъ, а третата остава неизмѣнена, нито расте, нито се намалява. Да расте човѣкъ външно и да разбира външния животъ, това още не подразбира истински животъ. Ако е въпросъ само за външно растене, и животнитѣ растатъ така, и тѣ разбиратъ външния животъ като насъ. Нима птичката не разбира живота като човѣка? И тя си доставя храна, прави си гнѣздо, снася яйца, отглежда малкитѣ си — всичко прави сама. Ако човѣкъ учи съ единствената цѣль да свърши университетъ, да заеме нѣкаква служба и да се прѣхранва, така учи и птичката. И тя слѣцва университетъ, и тя придобива познания; и всичко това използува, за да се прѣхрани. Когато нѣкой ловецъ се готви да стрѣля срѣщу птичката, тя прѣдчувствува това и избѣгва. Значи, и птичката, като човѣка, има нѣкакво съзнание въ себе си. Обаче, разликата между хората и животнитѣ се заключава въ това, че хората иматъ възможности, условия въ себе си да растатъ въ три измѣрения, а животнитѣ — само въ двѣ измѣрения. И затова, колкото и да расте човѣкъ на височина, умътъ му не се измѣня въ зависимость отъ ръста. Има съвпадения въ живота, когато нѣкой високъ човѣкъ е много уменъ; обаче, има случаи, когато нѣкой низъкъ човѣкъ бива много интелигентенъ, много уменъ. Има случаи пъкъ, когато високитѣ хора иматъ повече мозъкъ отъ низкитѣ, но обикновено физическото растене не съотвѣтствува на вѫтрѣшното, сѫщинско растене на човѣка, и обратно: вѫтрѣшното растене не съотвѣтствува на физическото.

Казвамъ: перпендикулярътъ между двѣ успоредни линии прѣдставлява абсолютна мѣрка, съ която можемъ да мѣримъ отношенията къмъ своитѣ ближни. Когато перпендикулярътъ на вашитѣ ближни не се мѣни, тѣ иматъ правилни, неизмѣнни отношения къмъ васъ. Измѣня ли се тѣхниятъ перпендикуляръ, и отношенията имъ не сѫ правилни. За изяснение на тѣзи положения ученитѣ си служатъ съ наученъ езикъ, съ научни термини. Тѣ казватъ: когато перпендикулярътъ между двѣ успоредни линии се измѣня, и отношението между успореднитѣ се измѣня. Тѣзи принципи сѫ живи, тѣ иматъ своето приложение, както въ живата природа, така и въ живота. Тия линии сѫ живи и въ вѣчно движение. Триѫгълникътъ АВС сѫщо така е отражение на живи триѫгълници. Слѣдователно, ако вашиятъ перпендикуляръ, при всички условия на живота ви, остава единъ и сѫщъ, т. е. не се измѣня при постоянното продължаване на правитѣ АВ и ДС, вашитѣ отношения сѫ правилни. Линиитѣ АВ и ДС, които прѣдставляватъ разумностьта, трѣбва вѣчно да се продължаватъ, но перпендикулярътъ между тѣхъ не трѣбва да се измѣня. Спазва ли се този принципъ, тогава и отношенията между хората на земята ще бѫдатъ правилни. Живѣе ли човѣкъ по този законъ, и линиитѣ на лицето му ще бѫдатъ правилни. Кривне ли той въ пѫтя си отъ този законъ, и линиитѣ на лицето, както и на цѣлото му тѣло, се деформиратъ: очитѣ, носътъ, вѣждитѣ, ушитѣ, пръститѣ се изкривяватъ.

Ако разглеждате човѣка внимателно, ще видите, че въ физическо отношение той има много дефекти, които отговарятъ на нѣкаква вѫтрѣшна неправилность въ него. И въ най-красивия мѫжъ, и въ най-красивата жена все ще забѣлѣжите нѣкаква асиметрия. Хората не сѫ тъй красиви, както изглеждатъ на пръвъ погледъ. Ако линиитѣ на едната страна на лицето имъ сѫ правилни, симетрични, линиитѣ на другата страна не сѫ симетрични. Защо? — Защото перпендикулярътъ MN по-стоянно се мѣни. Този перпендикуляръ е абсолютна мѣрка, съ която трѣбва да си служимъ. Тази мѣрка не е еднаква за всички хора. Напримѣръ, носътъ у нѣкои хора е дълъгъ, у други — кѫсъ. Значи, перпендикуляритѣ между успореднитѣ линии не сѫ еднакви.

Питамъ: ако успореднитѣ линии АВ и ДС сѫ силови линии, еднакво дълги, трѣбва ли да бѫдатъ тѣ и еднакво широки? Какво означава дебелината или широчината на тѣзи линии? Ако една рѣка е по-широка и по-дълбока отъ друга, по какво ще се различаватъ тѣ? —  По-дълбоката вода ще има повече вода отъ плитката. Значи, ако устнитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ по-дебели, отъ него ще изтича повече енергия; ако устнитѣ му сѫ по-тънки, по-малко енергия ще изтича. Устнитѣ, вѣждитѣ, носътъ, очитѣ, ушитѣ на човѣка прѣдставляватъ извѣстни символи, които той трѣбва да изучава и разбира.

Дойдемъ ли до вѣждитѣ на човѣка, забѣлѣзваме главно три категории по форма: вѣждитѣ на старитѣ хора сѫ наведени надолу; вѣждитѣ на хора отъ срѣдна възрасть сѫ като дѫга, а тия на дѣцата сѫ прави, неоформени. Формата на вѣждитѣ отговаря на развитието на човѣка. Ако нѣкой човѣкъ въ редъ сѫществувания е живѣлъ правиленъ, нормаленъ животъ, и зрѣла възрасть да достигне, той пакъ ще има правилни вѣжди, които ще сѫ признакъ на трѣзвъ умъ и разсѫдителность. Споредъ закона на съотвѣтствието, стане ли нѣкаква промѣна въ вѣждитѣ на човѣка, ще стане промѣна и въ неговитѣ клѣпачи, очи, даже и въ неговитѣ устни. Когато човѣкъ се развива нормално, най-малката промѣна въ нѣкоя часть отъ тѣлото му, трѣбва да прѣдизвика промѣна и въ всички останали органи. Сѫщото става и при духовното развитие на човѣка. Стане ли нѣкаква промѣна въ една отъ добродѣтелитѣ на човѣка, трѣбва да стане промѣна и въ останалитѣ добродѣтели. Ето защо, ако човѣкъ физически или духовно не се развива правилно, тогава, единъ органъ, или една добродѣтель се развива за смѣтка на другитѣ, вслѣдствие на което се явяватъ извѣстни аномалии, или болезнени състояния, както въ физическо, тъй и въ духовно отношение.

Увеличи ли се извѣстенъ органъ повече, отколкото трѣбва, той се нуждае отъ повече храна, а това е въ ущърбъ на общата економия въ организма. Когато човѣкъ слиза на земята, невидимиятъ свѣтъ точно математически прѣдвижда голѣмината на всички негови удове, а съотвѣтно на това и храната, която му е нужна. Прѣди още да е дошълъ на земята, невидимиятъ свѣтъ е създалъ за всѣки човѣкъ проектъ, планъ, който той напълно трѣбва да реализира на земята. Ако нѣкой човѣкъ увеличи, напримѣръ, черния дробъ и жлъчката си повече отъ нормалната голѣмина за него, той ще има желание да се храни съ тѣстени работи, ще иска повече тлъстини, масла, и ако нѣма срѣдства да си ги достави, ще се намѣри прѣдъ редъ противорѣчия и ще страда. Черниятъ дробъ, стомахътъ, жлъчката прѣдставляватъ народъ, съ повече отъ сто милиона жители, които настояватъ прѣдъ господаря си и казватъ: ние искаме храна, работа искаме! Ти си длъженъ да ни я доставишъ! Не можете ли да имъ доставите необходимата храна, вие ще си създадете редъ неприятности и страдания.

Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да гледа на своитѣ удове, като на разумни сѫщества, които не изпълняватъ само физически функции, но и други, по-високи служби, каквито съврѣменнитѣ физиолози не подозиратъ. Запримѣръ, съврѣменнитѣ физиолози изучаватъ само физиологическата функция на сърцето, като двигатель, който взима участие въ кръвообръщението. Тѣ не знаятъ другата служба на сърцето. Отъ сърцето на всѣки човѣкъ излиза една свѣтла струя, която се разнася по цѣлото тѣло. Тази струя показва степеньта на развитието на човѣшкитѣ чувства. Ясновидцитѣ забѣлѣзватъ, че отъ подраздѣленията на сърцето излизатъ пламъци. Дойде ли нѣкаква скръбь за човѣка, епна стрѣла пронизва сърцето му, отдѣто започватъ да излизатъ пламъци. Тази скръбь прѣдизвиква сълзи въ човѣка, които вѫтрѣшно се изливатъ въ видъ на кръвь. Кръвьта пъкъ отъ своя страна се излива при коренитѣ на нѣкое дърво вѫтрѣ въ сърцето на човѣка. Дървото се съвзима отъ тази кръвь, и започва да се развива правилно. Животътъ на това дърво сега пулсира по-усилено и се изявява въ видъ на огнени пламъци. И въ заключение, тази скръбь събужда благородни желания и чувства въ човѣка, и той започва да се радва. Затова и ние казваме: на всѣка скръбь съответствува една радость. Защо хората не искать да страдатъ? — Защото тѣ се страхуватъ, че ще ги мушнатъ въ сърцето. Отъ стрѣли се плашатъ тѣ. Докато не те мушнатъ въ сърцето, нѣма да имашъ никаква радость. Когато невидимиятъ свѣтъ изпраща страдания на хората за тѣхното повдигане, той знае, дѣ и какъ да мушка. Обаче, когато хората сами си създаватъ страдания, тѣ не знаятъ, дѣ и какъ да мушкатъ. Тѣ мязатъ на съврѣменнитѣ копиеносци, които мушкатъ, дѣто трѣбва и не трѣбва, и умъртвяватъ. Мушни човѣка въ сърцето, че да излѣзе отъ него бѣла свѣтлина.

Ние искаме да схващате дълбокия смисълъ на живота, да си обяснявате всички прояви и явления отъ гледището на живата математика, на живата наука, чрѣзъ която, като примирявате противорѣчията, да можете разумно да използувате силитѣ на природата. Дойде ли скръбьта, използувайте я така, че тя да произведе бѣла свѣтлина въ сърцата ви. Тази свѣтлина, този пламъкъ ние наричаме свещенъ пламъкъ. За да се домогнете до тази свѣтлина, трѣбва да държите въ ума си идеята за перпендикуляра на живота, който при всички условия да остава неизмѣненъ. Отъ двѣтѣ успоредни АВ и СД, правата АВ прѣдставлява ангелитѣ, ДС сме ние, а перпендикулярътъ MN е Богъ, Който никога не се измѣня. Като обърнемъ успореднитѣ линии АВ и ДС въ отвѣсно положение, ще получимъ буквата Н, която изобразява стълба, т. е. пѫтя на нашето правилно движение, или пѫтя къмъ нашата велика идея. Тъй щото, каквото и да се случва въ живота ви, знайте, че перпендикулярътъ на живота е Богъ, Който никога не се измѣня. Правата АВ прѣдставлява ангелитѣ и разумнитѣ хора. Ангелитѣ и хората сѫ двѣ еволюции, опрѣдѣлени отъ Бога да вървятъ успоредно въ великия животъ на Битието. Духътъ Божий е перпендикулярътъ, който опрѣдѣля всѣка точка въ тѣхния пѫть. Щомъ Богъ, перпендикулярътъ на живота въ нѣкой човѣкъ, не се измѣня, той ще знае за себе си, че е разумно сѫщество, свързано съ други по-разумни отъ него сѫщества. Страда ли човѣкъ, ще знае, че съ него заедно страдатъ още хиляди сѫщества; той не е самъ въ страданията си. Който не иска да страда, той не разбира смисъла на сраданията. Ако не искашъ да страдашъ, ще се заемешъ за работа, та едноврѣменно съ прѣмахването на своитѣ страдания, да отнемешъ страданията и на ония хиляди души, които страдатъ заедно съ тебе.

Сѫщото се отнася и за радостьта. Когато ти се радвашъ, едноврѣменно съ тебе се радватъ още хиляди души. Никой не живѣе за себе си. Външно ние живѣемъ за себе си, като души, но споредъ закона на еволюцията ние сме свързани едни съ други, вслѣдствие на което трѣбва да спазваме помежду си добри, хармонични отношения. Нѣкой казва: азъ не се интересувамъ отъ еди-кого си, нищо не искамъ да зная за него. — Това не е никаква философия, нито религия, нито разумность, нито човѣщина. Това не е нито волята Божия. Кажешъ ли за нѣкой човѣкъ, че не искашъ да знаешъ за него, другъ пъкъ ще каже сѫщото за тебе и т. н. Ако намирашъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, не го отблъсквай отъ себе си, но се заинтересувай, защо е лошъ, коя е причината, дѣто този човѣкъ се проявява така. Срещнешъ мечка въ гората. Не бѣгай отъ нея, но спри се малко, помисли, защо е станала мечка, при какви условия на своя животъ тя е турила на гърба си тази козина. Казвашъ: нѣма какво да се занимавамъ съ мечката, но ще хукна да бѣгамъ отъ нея. Ако човѣкъ не може да разбере една мечка, той нищо друго не може да разбере. Мечката е живо сѫщество отъ разумния свѣтъ. Тя е една отъ буквитѣ на азбуката, съ която живата природа си служи. Мечката е постоянна въ чувствата си, но сѫщеврѣменно и много отмъстителна. Тя е сѫщество, което никога не забравя обидата, която нѣкой й е нанесълъ. Обидишъ ли я нѣщо, тя не забравя; и слѣдъ години макаръ, пакъ ще те намѣри и ще ти отмъсти. Чувствата й сѫ толкова интенсивни, че тя не може да се владѣе.

Добрата страна въ характера на мечката е нейната признателность. Направишъ ли й нѣкакво добро, тя винаги ще те помни и ще ти бѫде признателна. Разправятъ слѣдния случай за признателностьта на една мечка. Прѣди години една циганка намѣрила въ гората едно малко мече, още млѣчно, безъ майка. Циганката взела това мече и го кърмила отъ врѣме на врѣме заедно съ своето малко дѣте. Като порастнало, тя го продала. Купилъ го единъ мечкарь, който започналъ да го разиграва. Слѣдъ врѣме циганката срещнала на улицата една голѣма мечка, която веднага се приближила къмъ нея, легнала прѣдъ краката й и започнала да ги лиже. Въ първия моментъ циганката не разбрала какво става, но като видѣла мечкаря, спомнила си, че тази мечка е нѣкогашното мече, което тя му продала. Съ лизането на краката й, мечката искала да изрази своята благодарность къмъ циганката, задѣто тя нѣкога й давала по малко млѣкце. Значи, мечката помни злото, но и доброто помни. Сѫщо така и хората, които наричатъ злопаметни, иматъ хубава чърта въ себе си, че и доброто помнятъ. Има хора пъкъ, които нито злото помнятъ, нито доброто.

И тъй, първото необходимо условие за вашето развитие е, да държите въ ума си перпендикуляра, като абсолютна мѣрка, съ която да опрѣдѣляте всички ваши мисли, чувства и дѣйствия. Докато вашиятъ животъ е успореденъ съ живота на ангелитѣ и разумнитѣ сѫщества, вие ще се развивате правилно. Запримѣръ, ако музикантътъ нѣма съотвѣтна срѣда, въ която да се проявява, той не може да свири. Слѣдователно, за да проявимъ своята интелигентность, както и своята воля, необходима ни е срѣда отъ разумни сѫщества, като насъ, които да ни даватъ потикъ. Хиляди разумни сѫщества трѣбва да се движатъ паралелно съ насъ, за да успѣваме и ние. При това, трѣбва да се знае, че разумнитѣ сѫщества се движатъ спиралообразно нагорѣ; въ това движение първитѣ трѣбва да отстѫпятъ мѣстата си на послѣднитѣ. Единъ день, когато и послѣднитѣ станатъ първи, пакъ ще стане смѣна на мѣстата. Като се знае бързината на това движение, както и пѫтя, който тия сѫщества изминаватъ, може точно да се изчисли, слѣдъ колко врѣме човѣкъ може да заеме първо мѣсто.

Съврѣменнитѣ хора се занимаватъ съ велики работи, а що се отнася до проучаване на своето тѣло, тѣ се задоволяватъ съ това, което съврѣменната наука дава. Човѣкъ има тѣло физическо, има и тѣло духовно. Ако той зачита физическото си тѣло, ще зачита и духовното. Благата на физическото тѣло сѫ блага и на духовното, защото първото тѣло е калъпъ на второто. Ако човѣкъ осакати физическото си тѣло, той осакатява и духовното. Когато религията прѣпорѫчва на хората нормаленъ, хармониченъ животъ, тя има прѣдъ видъ благосъстоянието на физическото тѣло, за да се проявяваме разумно. Болниятъ човѣкъ не може да има права мисъль. Знаете ли, какво значи интелигентенъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата? Интелигентниятъ човѣкъ е чистосърдеченъ, искренъ; той внушава пълно довѣрие и подемъ въ всички хора, съ които се срѣща. Той е като изворъ, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняватъ волята Божия. Когато вижда стремежа на хората къмъ Бога, въ сърцето му се явява свещения пламъкъ. Днесъ всички хора трѣбва да се стремятъ къмъ този възвишенъ животъ. Той сѫществува въ всички души, но у едни се проявява повече, у други — по-малко.

Всѣки човѣкъ има стремежъ къмъ великото въ живота, но трѣбва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъжъ, той става силенъ и прѣодолява всички мѫчнотии въ живота. Вие не познавате мѫчнотиитѣ на своитѣ близки, вслѣдствие на което оставате чужди единъ на другъ, както сѫ чужди птицитѣ помежду си. Напримѣръ, когато птицитѣ хвъркатъ на цѣли стада, ако на една отъ тѣхъ се случи нѣкаква поврѣда въ крилото, другитѣ продължаватъ пѫтя си, а нея оставатъ сама. Между разумнитѣ сѫщества, обаче, не трѣбва да бѫде така. Казватъ, че пчелитѣ били разумни сѫщества. Не, и тѣ не сѫ разумни. Когато у нѣкоя отъ работницитѣ се яви извѣстенъ дефектъ, другитѣ работници веднага я изхвърлятъ навънъ, дѣто тя отъ скръбь умира. Пчелитѣ иматъ добра организация, но сѫ жестоки. Хиляди пчели, като се събератъ въ единъ кошеръ, мислятъ, че тѣ ще оправятъ свѣта. Дойде ли господарьтъ имъ, опушва кошера, пчелитѣ излизатъ навънъ, а той взима всичкия имъ медъ. Пчелитѣ могатъ да изхвърлятъ всички търтеи навънъ, но единъ бръмбаръ не могатъ да изхвърлятъ — човѣка. Тѣ лесно се справятъ съ малкитѣ бръмбари, но съ голѣмия бръмбаръ не могатъ да се справятъ. Той иде отвънъ и взима всичкия имъ медъ.

Сега искамъ отъ васъ да дойдете слѣдния пѫть съ изправени перпендикуляри, и Богъ да бѫде перпендикуляръ на всички. Освѣнъ това, искамъ да вървите успоредно съ ангелитѣ. Който разбере и приложи тази лекция въ живота си, той ще стане виденъ философъ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота.“ Работете върху нея 10—15—20 години и напишете само 4—5 листа, но мислитѣ въ тѣхъ да прѣдставляватъ нѣщо велико, което е опитано и приложено въ живота. Въ тази наука има мѣсто и работа за всички, били тѣ учени, поети, философи, художници, земледѣлци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мостъ, прѣзъ който могатъ да минатъ. Мостътъ, който тази наука посочва, е здравъ. Хората на положителната наука не говорятъ много, но дѣйствуватъ, работятъ. Срещнешъ единъ отъ тия учени и го питашъ: приятелю, дѣ е мостътъ, прѣзъ който мога да прѣмина рѣката? — Ето го! — посочва ти и си заминава. Ти намирашъ, че мостътъ е здравъ, солиденъ и минавашъ по него безопасно.

Казвамъ: човѣкъ ще дойде до положителнитѣ знания. Какъ? — По естественъ пѫть. Гладниятъ ще намѣри хлѣба. Жадниятъ ще намѣри водата. Пѫтникътъ ще намѣри моста. По-добрѣ е човѣкъ да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута, да търси моста, но веднъжъ огладнялъ, ожъднялъ, и изгубилъ пѫтя си, по който и да е начинъ, той ще намѣри и хлѣба, и водата, и моста.

Изпѣйте упражненията „Вехади“ и „Грѣе свѣтлината!“

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

5. Лекция отъ Учителя, държана

на 16 декември, 1925 г. въ г. София.