Jump to content

1924_07_16 Разумниятъ животъ


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разумниятъ животъ.

Размишление.

Прочете се резюме върху темата: „Кой е първиятъ поетъ?“

Какво трѣбва да разбираме подъ думата „разуменъ животъ?“ Мислитѣ ли, че онзи нагонъ, онази жажда и гладъ, които имате, това сѫ нѣща разумни? Гладътъ ви принуждава да работитѣ, за да ядете. Жаждата ви принуждава да пиете. Мислите ли, че този актъ въ природата е разуменъ? Подъ „разумни нѣща“ ние разбираме хармонични нѣща. Разумнитѣ нѣща сѫ достояние само на Любовьта. Като изключитѣ всичко друго, само въ Любовьта може да има разуменъ животъ. Но вие ще напуснете вашитѣ възгледи за Любовьта която проявявате, понеже вашата любовь е любовь на насилието. Това не е истинската, разумната любовь. Слѣдователно, вие сте учили само тази любовь и затова въ живота ви нѣма никаква хармония. Сегашниятъ ви животъ не е разуменъ животъ.

Добриятъ човѣкъ може да грѣши, и лошиятъ човѣкъ може да прави добро. Питамъ ви: защо добриять човѣкъ грѣши и защо лошиятъ човѣкъ прави добро? Можете ли да ми отговорите? Азъ ще ви отговоря и ще ви кажа, кои сѫ причинитѣ за това. Прѣдставете си единъ слуга, който се е научилъ въ живота си само да изважда съ една кофа нечистотиитѣ и да ги изхвърля на вънъ. Но прѣдставете си, че той единъ день намѣри една кофа съ чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питамъ: виновенъ ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловимъ и го нагълчаваме. Прѣдставете си сега другъ единъ слуга, който се е научилъ въ живота си само да внася съ кофата чиста вода, и единъ день намъри една кофа съ нечиста вода и я внася между кофитѣ съ чиста вода. Туй често се случва и въ вашия животъ. Вие иамѣрите една кофа съ нечиста вода и я турите между вашитѣ добродѣтели, но понеже нѣмате обоняние, вие не можете да я забѣлѣжите. Тъй щото, въ туй отношение, добриятъ човѣкъ е направилъ едно прѣстѫпление, като е внесълъ кофата съ нечистата вода между чистата, а тя трѣбваше да върви по обратенъ пѫтъ, назадъ. Лошиятъ човѣкъ пъкъ, който изхвърлилъ чистата вода навънъ, и той направилъ едно зло. Кое зло е по-голѣмо? Злото, което е направено, съ изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено, съ внасянето на кофата сѣ нечистата вода? Следователно, това е резултатъ на единъ навикъ. Когато ние извършваме нѣщо въ природата, а ние извършваме често извѣстни длъжности, въ насъ остава да носимъ само навика, безъ да различаваме съдържанието, което се помѣстя въ дадения случай. За примѣръ, вие имате жажда, гладъ, но не сте си обяснили, защо сѫществуватъ тия нѣща въ свѣта. Това е единъ дълбокъ философски въпросъ, върху който трѣбва дълго врѣме да мислитѣ. Азъ нѣма да ви отговарямъ на този въпросъ, понеже всѣко знание, което се дава лесно на ученицитѣ, тѣ не го оцѣняватъ. Щомъ ви дамъ една кесия съ злато, вие я взимате и я носите надѣсно, налѣво, навсѣкѫдѣ я разнасяте, но щомъ ви накарамъ да работите на лозето и така да припечелите нѣщо, това спечеленото нѣщо вие го цѣните вече. Тъй че знание, което се придобива съ усилено мислене е по-цѣнно, отколкото знание, което се лесно добива. Не мислете, че отношенията между символитѣ, подобията сѫ произволни. Не, има закони, по които тѣзи символи може да се нареждатъ. Нѣкои мислятъ, че лесно се нареждатъ тѣ.

Сега, ще ви запитамъ: какъ ще опрѣдѣлите разликата между физическия и духовния животъ? Какъвъ символъ ще дадете за тѣхъ? По какво се отличава физическия животъ? Че не е устойчивъ. По какво се отличава духовния? Че е устойчивъ. Защо именно физическиятъ животъ е неустойчивъ, а духовниятъ устойчивъ? Азъ зная: вие ще кажете това онова, ще направите цѣла каша. Азъ ще ви дамъ единъ символъ изъ вашия животъ. Ще туря единъ паралелъ. Физическиятъ животъ мяза на двѣ запалени главни. Като ги туришъ една до друга, тѣ се поощряватъ, даватъ свѣтлина и хората се топлятъ, но отъ постеленното горение тѣ се смаляватъ, смаляватъ и нищо не оставятъ. Ние имъ се редваме, но тѣ оставятъ само пепель. Духовниятъ животъ прѣдставлява двѣ плодни сѣменца, посѣти на едно мѣсто. Тѣ растатъ, растатъ, увеличаватъ се, докато най-послѣ се развиятъ въ двѣ голѣми дървета и дадатъ плодъ. Значи, физическиятъ животъ дава само топлина, ти можешъ да се стоплишъ на него, но храна не дава, гладенъ можешъ да умрешъ. Въ духовния животъ този плодъ едноврѣменно ще създаде и топлина, и храна. Слѣдователно, въ духовнитѣ процеси има разширение, а въ физическитѣ процеси има смаляване. Въ физическитѣ процеси топлината е отвънъ, а въ духовнитѣ процеси топлината е отвѫтрѣ, храната — отвънъ. Значи, и думитѣ, които употрѣбявашъ, нѣкои сѫ на физическото поле, други — на духовното. Тия. които сѫ на физическото поле, тѣ се поощряватъ, горятъ и изгарятъ, нищо не остава отъ тѣхъ. Така и нѣкой хора, говорятъ за любовьта, но това сѫ двѣ запалени главни. Тѣ говорятъ за нѣкаква си обичь, говорятъ за нѣкакви си идеи, но слѣдъ 2 — 3 години всичко това изгаря, нищо не остава. Всичко това изчезва, обръща се на газове. Въ духовния животъ нѣщата сѫ като плоднитѣ сѣменца, т. е. Божественитѣ думи сѫ като сѣменца, които растатъ и се разрастватъ. Тѣ сѫ Божественитѣ дървета, посѣти вѫтрѣ въ насъ. Тѣ сѫ именно благото за въ бѫдаще.

Та всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се стреми живота му да мяза на едно сѣме, което расте, а не да бѫде една запалена главня — то е жалко състояние. Това, което ви говоря сега не се отнася къмъ вашия животъ, но то е една мѣрка, съ която да познавате, кѫдѣ падатъ вашитѣ мисли въ даденъ случай. Имате двѣ мисли или идеи, или двѣ чувства, вие не можете да опрѣдѣлите, къмъ коя категория спадатъ, къмъ физическия или къмъ духовния свѣтъ. Ако образуватъ топлина и се смаляватъ, тѣ сѫ отъ физическия свѣтъ. Ако започнатъ отъ малки сѣменца, растатъ и даватъ плодове, тѣ сѫ отъ духовния свѣтъ. Слѣдователно, и еднитѣ и другитѣ идеи трѣбва да ги използувате. Главнитѣ на вашитѣ огнища сѫщо трѣбва да използувате, но казвамъ, че тѣ сѫ само за нѣкои души. На тѣхъ не можете да разчитате: тѣ сѫ само за зимно врѣме, за лѣтно врѣме не сѫ потрѣбни.

Сега, въ разумния животъ се изисква непрѣкѫсната връзка съ Бога. Ще ви обясня, какво означава думата Богъ, а не само да произнасяте това име. Въ еврейски езикъ подъ думата „Богъ“ се разбира първия принципъ, който твори, който е въ врѫзка съ всички онѣзи сили, онѣзи условия, отъ които произтича живота. Първата буква се пише по слѣдния начинъ: א Онзи, който произнася думата Богъ, трѣбва да бѫде много разуменъ и внимателенъ, трѣбва да знае, че всички активни сили сѫ многб опасни и трѣбва да ги изучава. Тамъ се изисква една абсолютна чистота и единъ възвишенъ моралъ, а не като обикновения. Онзи, който влѣзе безъ моралъ, ще стане на пепель. Онзи който произнася това име току тѫй и влезе нечистъ, на пепель става. Влѣзте въ една електрическа инсталация и бутнете тези силни волтове, веднага целиятъ ви животъ ще изчезне. Внимание трѣбва, изолиране трѣбва, а чистотата, това е качество само на разумния животъ. Тя прѣдставлява една дреха, една броня, която пази отъ всички опасности, отъ всички сили въ разумния животъ. Нѣкои казватъ: защо ти трѣбва чистотата? — Вие влизате въ единъ свѣтъ, дѣто не царува Божествената Любовь, а царува грѣха, царуватъ всички отрицателни сили и отрови, които постоянно тровятъ хората. Нѣкой пѫть дойде нѣкоя лоша мисъль — тя е дошла нѣкѫдѣ отвънъ. Въ еврейската дума Богъ, втория принципъ е мекъ, той е принципътъ на Любовьта, ל. Той е принципътъ, който съгражда, който носи живота въ себе си, който съхранява нѣщата. Безъ този принципъ свѣтътъ би се прѣвърналъ на едно вѣчно мѫчение. Този принципъ, който ние наричаме проявление на Бога, на Любовьта, прѣвръща всичко на добро въ свѣта. Слѣдователно, когато произнасяме името на Бога, прѣдстои ни да се занимаваме съ три вида сили: едни, които творятъ: други, които съграждатъ и трети видъ сили които държатъ всички сили въ равновѣсие. Когато дѣйствуватъ двѣ сили, тѣ всѣкога иматъ единъ общъ резултатъ, или добъръ или лошъ Слѣдователно, ако резултатътъ е лошъ, ние знаемъ, че първиятъ принципъ е взель надмощие. Ако резултата е добъръ, знаемъ, че вториятъ принципъ е взелъ надмощие. Отъ резултата сѫдимъ за принципа Това сѫ все разумни сили. Не мислете, че ние трѣбва да ги подчинимъ. Не, трѣбва само да спазимъ законитѣ. Когато отивате при единъ святъ духъ, вие нѣма да се приближавте тъй, направо, но въ васъ ще се яви единъ трепетъ. Той ще ви съблече, вие ще изгубите всичкото си величие на земята и ще се намѣрите въ положението на едно малко дѣтенце, всѣка ваша философия ще изчезне и вие ще се чуствате че сте нищожество. Че сте философъ, че сте свършили нѣкакъвъ университетъ че майка ви баща ви сѫ отъ такова високо произхождение, всичко туй ще изчезне, ще ви остане само това, че сте нищо, че сте единъ малъкъ лѫчъ излѣзълъ отъ Бога, и че не сте изпълнили още вашата задача. Нѣкой казва азъ съмъ човѣкъ. Човѣкъ ли си? Че ти до сега мислилъ ли си правилно? Колко пѫти досега си се спиралъ въ пѫтя си! Значи, ако сме пратени да мислимъ, това е една велика задача. Тогава, задайте си въпроса: всички вие, мислили сте до сега? Не, вие сте мислили за много работи, но за Бога мислите само кога? — Когато ви турятъ въ менгемета, въ страдания. При всѣко друго врѣме, щомъ нѣмате страдания, Господъ го нѣма въ мисъльта ви. Защо Го нѣма? Защото ядете и пиете туй, което Той ви е далъ, а като осиромашѣете, като нѣма накѫдѣ тогава си спомняте за Него, тогава Го търсите, понеже Той дава. Разуменъ синъ е онзи, който увеличава талантитѣ. които баща му е далъ.

Сега всички вие трѣбва да прѣгледате живота си, да видите, като сте излѣзли толкова хиляди години отъ Бога, какво сте припечелили и да го увеличите. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Най-важното нѣщо, което идва въ сегашната епоха, е да се свържемъ съ Бога и да имаме постоянно Неговото присѫтствие, тъй както слънцето като изгрѣва, изпраща свотѣ лѫчи. Има нѣкои цвѣтя, камъчета, които не виждатъ слънчевитѣ лѫчи. Има души, които виждатъ Бога, има души, които не Го виждатъ. Въ последнитѣ има една мѫка. Най-хубавото състояние е виждането на тия сльнчеви лѫчи. Въ тѣхъ ще видимъ Бога. Тия лѫчи произвеждатъ въ насъ разумностьта. Само тогава ние почваме да мислимъ.

Сега, споредъ съвременната математика, въ колко посоки може да се движи една точка въ даденъ моментъ? Не я взимайте като едно цяло. Тя може да се движи въ една посока. Значи, тя ще образува правата линия. И тъй, колко граници има правата линия? — Двѣ граници:

А ________________ В

Значи, правата линия АВ има двѣ граници. Когато линията се движи, колко граници има? — Четири граници. Точката може ли сама по себе си, да се движи? — Не може. Въ свѣта всичко се движи едноврѣменно. Нѣма отдѣлна часть, която да се движи сама по себе си. Напримѣръ, моята рѫка може да се мърда, но то е по причинана това, че азъ се движа. Когато цѣлото прѣстане да се движи и да мисли, и всѣка отдѣлна часть прѣстава да се движи и да мисли. Слѣдователно, когато една точка се движи, това показва, че цѣлото се движи, цѣлото дѣйствува.

Нѣкой може да каже, че една точка или едно тѣло се движи въ пространството. Не, движението на всѣка точка въ пространството прѣдставлява движението на цѣлото въ себе си. Слѣдователно, ако извѣстна мисъль се явява въ васъ, въ дадения случай тази мисъль е свързана съ редъ други мисли, и по тази точка, отъ линията АВ вие трѣбва да намѣрите връзката съ всички тия мисли и жеиания. Запримѣръ, вие замисляте да направите нѣкому едно добро. Казвате: да занеса нѣкому единъ чувалъ брашно, но отлагате да сторите това добро. Туй, което вие намисляте да направите, другъ го почувствува, а трети го извършва. Кой е направилъ доброто? — Този, който го извършва. Той казва: азъ не само че помислихъ това нѣщо, не само че го почувствувахъ, но го извършихъ. Значи, едни отъ хората въ даления случай сѫ тия, които замислятъ доброто, но не го вършатъ. Вторитѣ сѫ отъ тия, които чувствуватъ доброто но не го вършатъ, а третитѣ сѫ отъ тия, които вършатъ доброто, понеже занасятъ чувала. Тогава имаме единъ законъ, казваме, че Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми, а човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми. Защо човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми, а Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми? Човѣшкитѣ пѫтища сѫ узнаваеми, понеже тѣ сѫ въ врѣмето и пространството. Човѣкъ най-напрѣдъ ще си направи единъ планъ и слѣдъ години ще го реализира. Ние можемъ да намѣримъ този планъ и ще знаемъ, какво мисли да върши. Божиитѣ пѫтища сѫ извънъ врѣмето и пространството. Той каже нѣщо и го направи затуй Божиитѣ пѫтища сѫ неузнаваеми. Ние не знаемъ какво можеда направи Богъ въ слѣдующия моментъ. Той казва и прави, дѣйствува извънъ нашето съзнание. Затуй, като дойдемъ до Бога, нѣма да се стараемъ да узнаваме Неговитѣ пѫтища, но ще се стараемъ да проучваме туй, което Той прави, да Го подражаваме, да бѫдемъ като Него, и каквото кажемъ, да го направимъ. Кажешъ нѣщо, налрави го! Тия разсѫждения за нѣкои отъ васъ сѫ малко трудни, понеже вие сте дошли облѣчени въ материя, имате такива-онакива отношения и мислите нѣкой пѫть, че не можете да извършите волята Божия. Волята Божия не седи въ великитѣ работи, тя седи въ микроскопическитѣ добрини въ свѣта. Доброто може да го вършатъ и най-малкитѣ сѫщества. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не може да върши добро. Когато говоримъ за доброто, то е най-лесно. Най-лесниятъ пѫть е да се върши добро. Нѣкой мисли, че е мѫчно да се прави добро. Мѫчно е, ако азъ искамъ да дигна единъ чувалъ отъ 100 кгр. наведнъжъ, но ако го раздѣля на 100 равни части и всѣки день, между другата си работа взимамъ по една отъ тия части и я прѣнасямъ, това не е мѫчно. Сега, нѣкои седятъ, седятъ, искатъ да покажатъ изведнъжъ колко сѫ добри, и затуй въ тѣхъ се заражда желание да направятъ единъ монастиръ, или една църква, или да дадатъ нѣколко милиона лева, изведнажъ да блѣснатъ. Е, отдѣ ще взематъ тѣзи милиони? Ама ще ги спечеля. Съ работа колко може да спечели човѣкъ? Вижъ, съ кражба, може и 5 и 10 милиона лева. Слѣдъ като одерешъ 100-ина хиляди кожи на воловетѣ и продадешъ всяка кожа за 100 лв. това прави 10 милиона лева. Да, но 100,000 животни трѣбваше да работятъ, да пожертвуватъ своитѣ кожн заради тебе. Това не е добрина. Великото за въ бѫдеще ще седи въ малкитѣ работи. Като срещнешъ единъ човѣкъ, да му кажешъ една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги, кѫдѣто и да е той като му кажешъ една дума, въ неговото сърце се образува една мекота, една готовность да направи добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направишъ единъ храмъ. Но тъй да я кажешъ, че той да я запомни. После, трѣбва да се научитѣ да пращате на всѣки човѣкъ по единъ милъ погледъ, не да мисли той какво искашъ да му кажешъ съ този погледъ, но погледътъ ви да е такъвъ, че никога да не се забравя. Когато нѣкой човѣкъ се отчаялъ, ти като го погледнешъ, всѣка уплаха, всѣка безнадежность да изчезне, и той да каже: срѣщнахъ единъ човѣкъ въ свѣта, чрѣзъ когото Богъ ми помогна. Срѣщнешъ другъ човѣкъ, който помислилъ да върши нѣкакво прѣстѫпление, ти като го погледнешъ съ единъ милъ погледъ, той да каже. благодаря на този човѣкъ че ме спаси. Ами защо имате очи? Вашитѣ очи трѣбва да бѫдатъ такива, че чрѣзъ тѣхъ да се проявява Божията Любовь. Който ви погледне, да знае, че Богъ проглежда чрѣзъ тѣхъ. Този погледъ да внесе любовь, вѣра, едно дълбоко чувство въ човѣка, че той да каже: срещнахъ единъ човѣкъ и никога нѣма да забравя неговия погледъ. Какво по-хубаво, по-красиво отъ това? Колко хора може да срещнете съ такъвъ погледъ? Казано е въ песеньта: „Мили погледъ на очитѣ, туй езикъ е на душитѣ. Сладка дума на устата, туй езикъ е на сърцата.“

Ами ушитѣ за какво сѫ? Трѣбва да имашъ толкова тънъкъ слухъ, че да можешъ да чувашъ не само на разтояние единъ километъръ, но като насочишъ ухото си, да можешъ да чувашъ на 100, на 200 клм. пъшкането на нѣкоя душа, която се мѫчи и да й помогнешъ. Това наричамъ азъ развитъ слухъ на Мѫдростьта. Не трѣбва само да се афектираме. Разумния животъ изключва всѣкаква афекция. Добрия човѣкъ не казва, хайде, елате да помогнемъ. Той е силенъ самъ да помага. Той ще направи доброто, и никой нѣма да го знае. Това е толкова малко за него. Добриятъ човѣкъ има на разположение всички Божествени сили, изисква се само да завърти този Божественъ ключъ и всичко става. Той нѣма да каже: елате тукъ да помагате. Кѫщата се запали, елате да гасимъ.

Ще ви задамъ другъ вълросъ: защо сѫ създадени рѫцѣтѣ, защо сѫ създадени краката? Какъ бихте отговорили? Краката сѫ създадени за да ходи човѣкъ въ добрия пѫть, да ходи въ доброто. Рѫцѣтѣ сѫ създадени за правото, да помагате. Слѣдователно, като си дигнешъ рѫката, да знаешъ, че твоята рѫка е създадена за правото. Като погледнешъ на краката си да знаешъ, че тѣ трѣбва да вършатъ добро. А ти като погледнешъ краката си, казвашъ: чакай да видя, хубави ли сѫ тѣ, бѣли ли сѫ, ще ги хареса ли нѣкой? Азъ като правя добро, като влѣза въ нѣкоя бѣдна колиба, при нѣкой нещастенъ човѣкъ, всѣки ще хареса краката ми. Тѣ сѫ крака на доброто, които вършатъ волята Божия. Кой нѣма да хареса една рѫка, която е готова да работи, да принася благото за другитѣ? Кой нѣма да обича тази рѫка? Всѣки щея хареса, всѣки ще я цѣлува. Нѣкой те бие, но тази рѫка дойде да те спасява и те спаси. Нѣма ли да я обичашъ? — Ще я обичашъ, Следователно, нашитѣ рѫце трѣбва да бѫдатъ изразъ на Божията Правда. Като помисля за рѫцете си, трѣбва да кажа: Тѣ трѣбва да бѫдатъ изразъ на великата Божия Правда. Като погледна на краката си, да кажа. краката ми трѣбва да ходятъ въ великата Божия Добродѣтель. Всѣки день, като ги поглеждамъ, това трѣбва да си спомнямъ. Ако постѫпвате така, знаете ли какъвъ прѣвратъ може да стане съ васъ? — Не щѣхте да имате тия замислени, потъмнели, съ хлътнали очи, лица обезнадеждени. Ще си кажете: Чрѣзъ моитѣ рѫце ще работи Божията Правда. Чрѣзъ моитѣ крака ще работи Духътъ Бо жий, Божията Добродѣтель. А ние, напущаме реалното и търсимъ вънка нѣкѫде Божията Правда и Божията Добродѣтель. Божията Добродѣтель не може да се прояви извънъ нашитѣ крака. Божията Правда не може да се прояви извънъ нашитѣ рѫцѣ. Кажете ми сега, тъй, както сме организирани, може ли да се прояви Божията Правда и Добродѣтель вънъ отъ нашия организъмъ? Ако свѣтлината се движи по права линия и не срещне никакво съпротивление, за да се прѣчупи и образува ѫгълъ, тя не може да се види. Само когато стане едно прѣчупвае на слънчевитѣ лѫчи, само тогава тѣ сѫ видими. Слѣдователно, Божията Правда и Божията Добродѣтелъ сѫ видими само тогава, когато срещнатъ едно малко съпротивление. И за доброто се изисква едно малко съпротивление. Това съпротивление е злото. Затуй иде злото въ свѣта. Злото е едно малко прѣпятствие, за да отклони лѫча на Божията Добродѣтель. И неправдата сѫщо е едно малко прѣпятствие, за да се яви Божията Правда. Тъй щото, ще видите, че всички неща, които считате днесъ нещастия сѫ били срѣди, прѣзъ които Божественото се прѣчупва и проявява. Единъ день, когато научимъ тази по-висока философия на живота, ще можемъ да излеземъ изъ тия срѣди. За примеръ, било е врѣме, когато рибата е живѣла извънъ водата. Тогава тя е станала птица. Тя се е учила на закона на хвърченето. Млѣкопитающитѣ, слѣдъ като сѫ научили законитѣ на растителния животъ, се прѣвърнали въ хора, почнали сѫ да мислятъ и да ходятъ изправени.

Слѣдователно, така и ние единъ денъ ще излѣземъ отъ сегашния животъ и ще влѣземъ въ закона на ангелитѣ. Тогава тѣзи ограничени условия постепенно ще се прѣмахнатъ. Това нѣма да стане изведнъжъ. Ще се минатъ, може би, повече отъ милиони години, докато станемъ ангели, но ще влѣземъ въ свѣта на ангелитѣ, дѣто животътъ ни постепенно ще се подобрѣва и като дойдемъ до фазата на онази абсолютна интелигентность, ние ще знаемъ, какъ да прѣвръщаме, формата си. Това, обаче, е въпросъ на далечното бѫдаще. Най-важното е, можете ли вие да бѫдете справедливи, добри въ сегашния моментъ? Не че не сте добри, не че не сте справедливи, но азъ забѣлѣзвамъ, че въ ученицитѣ на окултната школа има едно индивидуализиране. По нѣкой пѫть вие сте разпръснати, разсѣяни въ съзнанието си, и трѣбва да дойде отвънъ нѣкоя голѣма бѣда, за да ви сплоти: тогава вие се нахвърляте, започвате да се бранитѣ, но неразумно: Вие още не мислите, какъ прѣживѣватъ другитѣ, за да имъ помогнете, а всѣки мисли за себе си. Това е слабата ви страна. Вие вървите по единъ кривъ пѫть. При сегашното ваше състояние, да кажемъ, че ви срещна, азъ нѣма какво да очаквамъ отъ васъ, да ме обичате, нито вие да очаквате отъ мене, азъ да ви рбичамъ. Азъ само ще очаквамъ момента да проявя онази Божествена Любовъ, къмъ васъ, и вие да я проявите къмъ мене. Божественото въ менъ, и Божественото въ васъ трѣбва да се прояви. Въ моето съзнание, и въ вашето съзнание трѣбва да се проявятъ тѣзи два момента, и да си кажемъ: отъ сега нататъкъ ще оставимъ Божественото да се проявява. Ние нѣма да запушимъ този Божественъ тласъкъ, импулсъ, и ще изпълнимъ волята Божия. Подпушването на Божественото въ насъ ражда всички страдания. Страданията показватъ, че като дойде нѣкоя Божествена мисъль въ насъ, ние реагираме срѣщу неч; тогава става подпушване въ насъ. Обаче, трѣбва да знаемъ, че въ Божественото нѣма обратни дѣйствия. Тази Божествена енергия ще си пробие пѫть и ще прѣчупи не само нашата ограда, но и кюнцитѣ ни и ние казваме тогава: пострадахъ много. Защо? Защото съ сърцето, съ ума си не си отговорилъ на този Божественъ импулсъ. Когато човѣкъ дълго врѣме реагира срѣщу нѣкоя Божествена мисъль, Богъ казва: „Дигнете този човѣкъ отъ земята! Доведете другъ на неговото мѣсто, чрѣзъ когото водата може да върви правилно“. Ако оставите Богъ да дѣйствува въ васъ, Той ще ви благослови. А сега, всички болести, които идватъ у васъ — коремоболие, ревматизъмъ, гръбъ ви боли, това-онова — всичко туй е резултатъ на вашитѣ грѣхове. И вие слѣдъ всичко това търситѣ лѣкарь, искате да ви правятъ инжекции. Азъ ще ви кажа, какъ трѣбва да се лекувате. Вие можете да се лекувате, като изправяте вашитѣ прѣгрѣшения. Направишъ едно прѣгрѣшение — изправи го, ще ти мине корема. Направишъ друго прѣгрѣшение — изправи го, главоболието ти ще се махне. Вашитѣ грѣхове сѫ създали болеститѣ ви и вие никога нѣма да се освободите отъ тѣхъ, докато не ги прѣмахнете. Нѣкой казва: много съмъ нервенъ. Знаете ли какво нѣщо е нервностьта? — Грѣхове сѫ това. Кой не е нервенъ? Я вижте кой и да е пияница, не е ли нервенъ? Въ пиянството има и блудъ, и кражби, и убийства.

И сега, нѣкои току идватъ при мене, и ме питатъ: какво трѣбва да правимъ? Рѣшете да изправите коренно, не изведнъжь, но съзнателно всички ваши грѣхове, да прѣмахнете всички причини на злото, и ще видите, какъ всичко ще се изправи. Гърбътъ те боли нѣщо — вижъ каква грѣшка си направилъ още днесъ. Минавашъ по улицата, Господъ ти казва: „Кажи една блага дума на този човѣкъ!“ Ти минешъ, заминешъ, не се спирашъ, но като се върнешъ дома си, гърбътъ те боли. Защо? — Не си се спрѣлъ да кажешъ една блага дума. На другия день ти дойде една мисъль да отидешъ при нѣкоя бѣдна вдовица: или нѣкое сираче, но ти се спирашъ, почешешъ се по главата, казвашъ си: е, нека отиде другъ нѣкой братъ, азъ имамъ работа сега. Не се минава дълго врѣме, и главата ти те заболява. Защо?  —  Тази вдовица е влѣзла въ главата ти. Ако ме слушате, нѣма да бѫдете хилави. Азъ гледамъ въ провинцията, нѣкой влѣзълъ въ вана, разтриватъ го, мажатъ го съ масло, лѣкуватъ го. Казвамъ: това не е правиятъ начинъ за лѣкуване. Не, ще рѣшимъ основно: като станемъ сутринь, да се помолимъ Богу, да ни покаже, какъ да извръшимъ волята му, защото при туй извършване волята Божия се обуславя моето умствено, сърдечно и волево състояние. При изпълнение волята Божия ще се подобри даже и физическото ми състояние. И сега, на тукъ — на — тамъ, уволняватъ те, страдашъ. Защо? — За идеитѣ ми, Не ви уволняватъ за идеитѣ ви, а за погрешкитѣ ви.

И азъ искамъ вече да видя, онѣзи, които ме слушате, кой пѫтъ ще изберете. Вие можете сами да оправите пѫтя си. Нѣма сила въ свѣта, която може да ни противодѣйствува. Но кога? Когато сме чисти, когато сме добри Когато сме нечисти, всѣкога ще бѣгаме. Ще запомните тази философия! Казвате: ние знаемъ много. Ще прѣстанете съ това. Какво знаете? — Че линията имала двѣ граници. Че правата линия като се движи образува плоскость, и тогава има четири граници, а плоскостьта като се движи образува кубъ, и тогава има шесть граници. Какво значи това? Всичко се движи въ свѣта. Не мислете, че като се отказвате да вършите волята Божия, тъй ще мине. Богъ работи въ свѣта и тежко ономува, който се отказва да върви съ Бога. Вие сте една точка, една права линия, една плоскость и не можете да правите, каквото си искате. Ще направите туй, което Богъ иска: ще го направите или разумно, или неразумно. Ако вършите разумно волята Божия, ще мязате на една кофа, която носи чиста вода, и ако не се противите, ще я внесете дома си. Ако вършите неразумно волята Божия и се противите, ще мязате на една кофа, съ която носятъ нечиста вода и смъртьта ще ви покоси. Слѣдователно, праведнитѣ хора сѫ кофи, съ които се носи чиста вода, а грѣшнитѣ хора сѫ кофи, съ които се носи нечиста вода. Ако има повече грѣшни хора въ свьта, значи тия хора ядатъ и пиятъ, и ще трѣбватъ повече кофи за изнасяне нечистотиитѣ,

Та въ дадения случай, при сегашнигѣ условия, вие ще вземете две позиции, нѣма изборъ — или пѫтя на доброто, или пѫтя на злото. Слѣдъ като научите това, ще дойде или пѫтя на Любовьта, или пѫтя на умразата: или пѫтя на свѣтлината, или пѫтя на тъмнината. Друга алтернатива нѣма. Да не мислите, че има друга философия! Казвате: е, да сѫ живи дѣцата! Но слушайте! Дѣцата ще бѫдать живи и здрави, ако вършите волята Божия. Мѫжътъ ви ще бѫде живъ и здравъ, ако вършите волята Божия. Не вършите ли волята Божия, нито дѣцата ви, нито мѫжътъ ви, нито жената ви ще бѫдатъ живи и здрави. Туй ще го опитате навсѣкѫдѣ. Ще знаете, че като ученици трѣбва да имате единъ моралъ. Нѣма нищо скрито —  покрито. Когато направите една погрѣшка, нѣма да се извинявате, но ще кажете: направихъ една погрѣшка, ще я поправя. Трѣбва да знаемъ, кои нѣща сѫ допуснати въ дадения случаи, и кои не. При сегашнитѣ условия има извѣстни блага, за които хората не сѫ готови да ги използуватъ. Ако вие нахраните едно малко дѣте съ твърда храна, какво ще стане? — Смъртьта ще дойде. Нѣкой казва: азъ искамъ да почувствувамъ нѣщо силно, да имамъ силни прѣживѣвания. Знаете ли какво могатъ да ви причинятъ тия силни удоволствия, които вие искате? Тия силни сътресения, тия вълнения на душата могатъ да разтопятъ тѣлото ви. Не си играйте съ голѣмитѣ прѣживѣвания! Играйте си съ онѣзи малки прѣживѣвания на любовьта. Туй мекото, приятното прѣживѣвание, то е Божествено, а онѣзи голѣмитѣ прѣживѣвания, това сѫ главни, които могатъ да прѣдизвикатъ цѣлъ пожарь. Нѣкой казва: азъ ще стана много голѣмъ, като планина, побѣдилъ съмъ всичко. И наистина, гледамъ този човѣкъ, разширилъ се, разпрострѣлъ се изъ цѣлия козмосъ. Не се минава и единъ часъ врѣме, този който се разпрострѣлъ изъ цѣлия козмосъ, ходилъ изъ цѣлия свѣтъ, сега се смалилъ, станалъ много малъкъ и казва: какво стана съ мене? Той не разбира Божия законъ. Никѫде не е ходилъ, но той е като нѣкой пиянъ човѣкъ. Мяза на онзи пияница, който, като се напилъ, майка му казва: „Синко, ти съ този умъ нѣма да въртишъ кѫща“. Той легналъ на земята и казалъ на майка си: „Мамо, ела да видишъ, какъ въртя кѫща! Като дойдатъ у васъ тия чувства на пияницата, тогава и ние, като него, въртимъ кѫща. Ще се пазите отъ психологическото пиянство. Чувствата у васъ трѣбва да бѫдатъ постоянни. Като се каже думата „любовь“, да се разбира любовь. Тази дума е свещена въ всичкитѣ нейни прояви. Щомъ кажешъ думата „любовь“, трѣбва да бѫдешъ готовъ на всички жертви. Туй разбирамъ любовь! А това, което вие наричате любовь, то е любовь отъ картошки. Ами, че по какво се отличаватъ хората на новата култура отъ другитѣ хора? За насъ казватъ, че сме били много кротки. Да, дѣйствително много кротки сме, но не сме още такива. Азъ казвамъ: тѣзи хора на новото още не сѫ минали подъ този силенъ Божественъ огънь. Вие едва сте заченати, и азъ се опасявамъ да не би да ви пометнатъ. Нѣкои отъ васъ сѫ заченати, но страхъ ме е да не дойде нѣкой силенъ вѣтъръ да помете всички плодове отъ дървото. Тамъ е всичката опасность, да не би човѣкъ да се пометне. Родимъ ли се веднъжъ, фактътъ е свършенъ. Нѣма да има сила въ свѣта, която да ни помръдне. Докато се родимъ, трябва да се държимъ за Бога.

Та отъ всинца ви се изисква непрѣодолима вѣра, безъ абсолютно никакво съмнѣние. Богъ е започналъ туй дѣло, и Той ще го доизкара. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на туй дѣло. То е свършенъ фактъ. Ако вѣрвате, фактътъ е свършенъ, ако не вѣрвате, не е свърщенъ. За другитѣ не е свършенъ, за насъ е свършенъ. Тъй щото, споредъ насъ, въ дадения случай, Богъ е, Който дѣйствува. Неговата воля е да бѫдемъ любящи, мѫдри и да сме носители на Божествената свѣтлина. Като се върнете дома си, нѣма да кажете: е, тъй се говори то. Не, ще погледнешъ рѫцѣтѣ си и ще кажешъ: мога ли да върша Божията Правда? — Мога. Ще погледнешъ краката си и ще кажешъ: мога ли да бѫда изразъ на Божията Добродѣтель? — Мога. Ще бѫдешъ смѣлъ и силенъ. Ще срещнешъ мечката, ще я помилвашъ. Ще си кажешъ: дали ще ме разбере? — Ще те разбере. Ами ако ме ухапи? — Нѣма да те ухапи. Щомъ си съ Бога, тя ще коленичи и ще ти каже: „Азъ те познавамъ“. Нѣма сѫщество, което да не се подчинява на Бога. Ако Богъ е въ васъ нѣма какво да се плашите. Ако е въ мене и въ васъ, като се срещнемъ, и двама ще се радваме. Богъ е тази възвишена интелигентность, която рѫководи свѣта. Нѣма да сѫдимъ никого, но ще знаемъ, че Богъ, тази възвишена интелигентность, ще изглави всичко, ще прѣвърне всичко за добро. Каквито погрѣшки и да сме направили, Той ще уреди всичко. Този е пѫтьтъ, по който ние можемъ да побѣдимъ.

Азъ искамъ, всѣки единъ отъ васъ, като се върне сега дома си да се  замисли и да каже: азъ ще върша волята Божия. Нека всѣки се моли, щото Богъ да прѣодолѣе надъ всичко и да дойде царството Му на земята. Вие чакате да дойде царството Божие отъ нѣкѫдѣ другадѣ. Не, ще станете сутринь и ще кажете: азъ желая да дойде Царството Божие на земята и да бѫда носитель на Неговата свѣтлина! Ти Го пожелай и То ще дойде. Господъ работи въ свѣта. Като Го пожелаемъ всинца, Господъ ще извърши това. Значи, ние всинца трѣбва да отворимъ сърцата си за Господа, а по нѣкой пѫть вие затваряте сърцето си за Господа. Върнете се дома си и казвате: азъ бихъ вървѣлъ въ това братство, но има прѣпяствия. Че въ кое братство нѣма прѣпятствия? Въ туй братство нѣма никакви прѣпятствия. Ти крака нали имашъ? — Имамъ здрави ли сѫ? — Здрави? Рѫцѣ нали имашъ? Имамъ. Здрави ли сѫ? Здрави. Очи нали имашъ? — Имамъ здрави ли сѫ? — Здрави сѫ значи, ти не си куцъ, не си сакатъ, не си слѣпъ, не си глухъ, нѣмашъ никакви прѣпятствия, човѣкъ на мѣстото си.

Отъ тази вечерь искамъ вече да бѫдете други! Искамъ да бѫдете малко по-сладки, съ единъ градусъ повече, по-разширени, по-добри и да желаете доброто единъ на другъ. Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, за да изпрати Богъ своето благословение, та у всинца ви да се увеличи доброто, любовьта, свѣтлината, но не привидно. Въ Божествения свѣтъ има единъ обратенъ законъ. Човѣкъ може да прояви любовьта, когато е въ най-лошо положение, когато е въ най-голѣмата сиромашия, а когато е най-богатъ, тогава има най-малки условия. Сѫщиятъ законъ е и за знанието. Когато човѣкъ има най-много знания, той има най-малъкъ шансъ да прояви свѣтлината, а когато е най-голѣмъ невѣжа, има най-голѣмъ шансъ. Тогава не че е невѣжа, но е като дѣте и въ него има най-голѣми възможности. Щомъ, е богатъ, щомъ има знания, той се орахатява и казва: азъ съмъ богатъ, имамъ знания, нищо не ми трѣбва. Той нѣма сртемежъ. Тъй щото ние имаме много знания.

Отъ тази вечерь, отъ тозъ Божественъ часъ започваме Божественото знание. Дойде при мене една ученичка и ми казва: Учителю, азъ искамъ да си отмъстя по правилата на новото учение, споредъ закона на Любовьта. По старому зная какъ да си отмъстя. Толкова врѣме мислихъ, какъвъ методъ да избера по новото учение, та като си отмъстя нѣкому, завинаги да ме помни. Сега и азъ отъ васъ искамъ, да си отмъстявате като тази ученичка, по новия методъ: та да ви помнятъ. Казвамъ й: „Много хубаво ще ти кажа.“

Сега азъ ви пожелавамъ да си отмъстявате по новия начинъ, споредъ законитѣ на новото учение, учението на Любовьта, та всички да ви помнятъ!

Т. м.

— Мирътъ носи Божията радость.

*

35-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), държана отъ Учителя на 16. VII. 1924 г. — София.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...