Jump to content

1924_05_28 Съзнателната монада


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Съзнателната монада.

Размишление.

Прочетоха се резюметата върху темитѣ: „Службата на самообладанието и търпѣнието“ и „Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ“?

Тема за идущия пѫть: „Истинскиятъ начинъ за примирение“.

Материялътъ който сте минали до сега, е много малко проученъ. Вие сте отъ тѣзи ученици, които ядатъ и пиятъ, а не плащатъ. Дошли сте като на угощение, като пансионери. Не става така. Защо? Понеже всички закони въ природата дѣйствуватъ равномѣрно. Работитѣ никога не се отлагатъ. Вие трѣбва да учите — нищо повече. Сега нѣкой може да се извинява: условия нѣма, това-онова... То не влиза въ смѣтката, той трѣбва да учи. Послѣ, казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, Той пакъ ще каже, че условия нѣма. Ако разбира закона, той трѣбва да бѫде добъръ — нищо повече! Ние мислимъ, че нѣмаме условия. Какъ ще докажете математически, че вие нѣмате условия? Щомъ имате два крака и стоите правъ, нѣмате ли условия да ходите? Не сте парализиранъ, имате крака, уши, очи — можете да ходите. Ако не ходите, никой не ви е кривъ. Ако си парализиранъ, разбирамъ, не можешъ да ходишъ, но всѣки човѣкъ, който има крака, може да ходи. Човѣкъ, който има умъ може да учи. Човѣкъ, който има сърце, душа, духъ, може да прави добро — нищо повече!

Сега, въ, какво седи новото учение? То е необходимо за васъ. Защо? Защото за въ бѫдеще ще влѣзете въ по-интимна връзка съ напрѣдналитѣ сѫщества. Азъ опитвамъ вашия характеръ сега. Какъ се опитва гласътъ на една пѣвица? Може да я мислятъ за много видна, но тя трѣбва да излѣзе да пѣе прѣдъ свѣта. Когато ще ви опитватъ въ това общество, спрѣмо васъ ще бѫдатъ безпощадни. Нѣма да бѫдагъ снизходителни като майка ви, като баща ви, като брата ви. Ако не си талантливъ, ще те набрулятъ по всичкитѣ правила. Ще кажатъ: нека дойде тоя, който е талантливъ. Прави сѫ хората. Този свѣтъ не е мѣсто за малодушни хора. Душитѣ които слизатъ на земята сѫ най-голѣмитѣ герои. Страхливцитѣ не могатъ да живѣятъ на земята. Страхливцитѣ ставатъ зайци, мухи, бълхи, и най-послѣ се израждатъ. Вие знайте, че страхътъ дѣйствува въ свѣта, за да се изродите. Това е по форма. Човѣкъ, който се страхува, се изражда. Рече да направи нѣщо, казва: това не е за мене, онова не е за мене: днесъ не е за мене, утрѣ не е за мене: това не мога, онова не мога, и той остава едно „не мога“, една въпросителна, една удивителна, една запетая и най-послѣ една точка. Всички хора, които не могатъ, сѫ въпросителна, удивителна, запетая, точка. Ще каже нѣкой отъ васъ: азъ зная какво нѣщо е Господъ. Ти, който не можешъ да ходишъ, дрехитѣ ти треперятъ отъ страхъ, знаешъ какво е Господъ! Прѣди всичко, Господъ нѣма нищо общо съ страхливцитѣ. Господъ най-първо нѣма нищо общо и съ мързеливцитѣ. Богъ нѣма нищо общо съ мъртвитѣ. Богъ има отношение само къмъ ония души, въ които има едно дълбоко желание, една дълбока жажда за учение, едно непрѣодолимо желание да Го познаятъ. Такъвъ човѣкъ ще прѣброди цѣлия свѣтъ, ще обърне земята и казва: ще намѣря Господа! Господъ може да го зарови въ центъра на земята, но той ще Го намѣри. Толкова силно е желанието на душата — да намѣри Господа. Нѣма сила въ свѣта, която може да спъне човѣка. Сега вие може да кажете: всѣки философъ има свое схващане. Да, единъ философъ — материялистъ има свое схващане: единъ философъ — идеалистъ има свое схващане: единъ философъ — натуралистъ има свое схващане. Кой отъ тѣзи философи е правъ? — Нито единиятъ, нито другиятъ. Господъ по естество нито е материяристъ, нито е идеалистъ. Подраздѣленията въ битието сѫ наши изобрѣтения. Материя, духъ, душа и т. н., отъ чисто Божествено гледище, сѫществуватъ ли? Запримѣръ, ако си въ магарешкия свѣтъ, ще констатирашъ, че всички магарета иматъ опашки: ако си въ свѣта на воловетѣ, ще констатирашъ, че всички волове иматъ рога. Отъ тамъ ще извадите заключението, че всички сѫщества иматъ рога, че всички иматъ опашки, че всички ядатъ като магарето, и който не може да реве като магарето, не може да бѫде знатенъ човѣкъ. Но това сѫ понятия за магарето и за вола. Имате право, всички магарета реватъ, иматъ опашки. Тия сѫщества пъкъ, които сѫ въ свѣта на воловетѣ, иматъ рога. Тъй е. Казваме: всички хора сѫ слаби, грѣшници, недѫгави. Това сѫ само думи. Азъ отнасямъ този въпросъ къмъ васъ, като ученици. Кой е онзи отъ васъ, който не може да вдигне единъ килограмъ вода? — Всички можете да вдигнете. Кой отъ васъ не може да заучи единъ стихъ на день? Кажете ми единъ стихъ, единъ пасажъ отъ всичкитѣ лекции, които съмъ държалъдо сега!

Да допуснемъ, че вамъ сѫ извѣстни възможноститѣ на една душа. Добрѣ, но трѣбва да знаете, че всѣка душа не е сама. Въ нея влизатъ душитѣ X, У, Z. Три категории души влизатъ въ нея, за да я образуватъ. Тия неизвѣстни души сѫ едно грамадно количество. У тѣхъ всѣка една клѣтка прѣдставлява една душа, която мисли, която има специални възгледи за нѣщата. При дадени условия тия души указватъ извѣстно влияние върху общия животъ на кой и да е човѣкъ. Когато човѣкъ е духовенъ, когато той се развива съразмѣрно съ Божественитѣ закони, тия души се развивагъ правилно помежду си и се групирватъ въ тази централна монада, която прѣдставлява човѣка, самия индивидь. Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групирватъ и подкрѣпятъ. Обаче, когато тази рѫководяща душа, която носи името, знайно въ небето, не спазва законитѣ, всички останали души сѫ въ разногласие. Тогава се ражда въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце и човѣшката душа цѣль хаосъ. Когато казваме, че трѣбва да работимъ върху себе си, разбираме, че трѣбва да дадемъ единъ образецъ на тия души въ насъ, какъ трѣбва да работятъ. Тази централна монада е като центъръ. Тя трѣбва да бѫде образецъ, идеалъ на тия души въ насъ.

И тѣ иматъ свое мнѣние. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ грѣши, тия души знаятъ това, взиматъ всичко подъ внимание, докато единъ день започватъ да те напущатъ една слѣдъ друга и ти останешъ самъ. Тогава знаете ли какво ще бѫде вашето положение? Вие ще дойдете на мѣстото на една отъ тия малкитѣ монади и ще влѣзете като съставна часть въ другъ нѣкой организъмъ. И знаете ли тогава колко хиляди години ще ви трѣбватъ, докато излѣзете отъ този организъмъ и добиете вашата първа свобода? Нищо не се губи въ природата, но всѣка една душа ще се върне да научи урока на живота. Ако тя не може да даде образеца, други ще дойдатъ на нейно мѣсто, а васъ ще ви лишатъ отъ тази свобода. Като слушате да ви говоря така, вие може да се уплашите. Кога може да ви лишатъ отъ тази свобода? — Когато нарушите великитѣ Божии закони. Всѣки човѣкъ е една съставна часть на този великъ Божественъ организъмъ. Е, какъ се ражда грѣхътъ въ свѣта? Ако ние не можемъ да дадемъ образецъ на тия души въ насъ, образуватъ се редъ извратени мисли, желания и дѣйствия, и ние идваме въ стълкновение съ общия законъ, идваме въ едно противорѣчие. Така се явява кармата, която трѣбва да изкупимъ съ редъ страдания, мѫчения, докато дойде часътъ на изкуплението. Понеже вие сте достигнали до този етапъ, нѣма защо да се повръщате назадъ. Нѣкой отъ васъ ще каже: азъ не разбирамъ тия нѣща. Може да се роди споръ въ човѣка, дали дѣйствително въ него има толкова души? Тогава, ако вие сте една единица, може ли да се роди този споръ? Мине ви извѣстна мисъль, вие се борите. Въ даденъ случай вие искате да учите, но послѣ отлагате, казвате: не днесъ, утрѣ Защо отлагате? Кои сѫ причинитѣ? Или пъкъ, кои сѫ причинитѣ единъ човѣкъ да стане художникъ, или другъ поетъ, трети писатель, четвърти музикантъ, пети земледѣлецъ и т. н.? Кои сѫ дълбокитѣ причини въ самия животъ? Всички тия неизвѣстни души въ васъ, трѣбва да ви станатъ извѣстни. Тѣ сѫ свързани съ цѣлото битие, съ цѣлия козмосъ. Тия малки души сѫ специално назначени на извѣстна длъжность: възприематъ нѣкоя мисъль и я прѣдаватъ на централната монада. Тѣ сѫ чиновници въ човѣка и безъ тѣхна помощь човѣкъ не би могълъ да се мръдне. И отъ тамъ, като казватъ, че човѣкъ е една малка вселена, право е. Дѣйствително, той е единъ малъкъ свѣтъ.

Първото нѣщо, вие трѣбва да си създадете единъ опрѣдѣленъ характеръ. Не се занимавайте единъ съ другъ. Азъ онзи день държахъ на сестритѣ една лекция, и тя даде своитѣ резултати, понеже показаха, колко сѫ готови на самопожертвуване. У всички ви има този личенъ елемешъ на амбиция, на докачение. Вие трѣбва да знаете, че когато влѣзете въ една Божествена школа, въпросъ за докачение никога да не става, защото законътъ е такъвъ: ако нѣкой би се опиталъ да ви докачи, да ви обиди и съ това прѣстѫпи нѣкой законъ, той ще се намѣри извънъ школата. Въ школата всѣки има право да бѫде една свѣщь. Като кажемъ нѣкому да каже Истината, нека я каже по закона на Любовьта. Ако вие минавате по единъ мостъ, направенъ само отъ сламки, нѣмамъ ли право да ви каже: не минавайте по този мостъ, защото ще паднешъ! Вие ще ми възразите: и другъ пѫть съмъ минавалъ по мостове. Казвамъ: ще паднешъ, не казвай! Вие отговаряте: не е ваша работа! Онѣзи, които правятъ бѣлѣжки комуто и да е, трѣбва да знаятъ едно правило: никога не критикувайте една погрѣшка, която сами не можете да изправите! Туй, което ти самъ въ себе си не си могълъ да изправишъ, не критикувай! Туй, което ти си оправилъ въ себе си, за сѫщото можешъ да помогнешъ и на другитѣ. Да кажемъ, ти учишъ другитѣ да не се страхуватъ, а самъ се страхувашъ. Ще имашъ ли добъръ резултатъ отъ твоя урокъ? Нѣкой казва: ние трѣбва да имаме воля: или, ние можемъ да живѣемъ и безъ пари. Ти безъ пари можешъ ли да живѣешъ? Ти воля имашъ ли? Азъ като говоря, че безъ пари може да се живѣе, принципално разбирамъ въпроса Азъ не съмъ ви далъ методитѣ, какъ може да се живѣе безъ пари, какъ може животътъ да се уреди по другъ начинъ. Теоретически е тъй, може да се живѣе безъ пари, но това трѣбва да се докаже практически. Ако съмъ направилъ този опитъ въ себе си, може да ви кажа: направихъ единъ опитъ, излѣзе много сполучливъ, сега и вие може да го направите. СлѢдователно, когато ние по-правяме една погрѣшка, трѣбва да изхождаме отъ нашия личенъ опитъ. Само тогава може тази погрѣшка да бѫде изправена. Или, когато искаме да запознаемъ нѣкого съ нѣкоя добродѣтель, ние трѣбва да сме направили опить съ нея. Ако вие спазвахте тия правила, въ васъ щѣше да се зароди една хармония.

Сега, между всичкитѣ ученици сѫществува дисхармония. Всичкитѣ хора иматъ за себе си по високо мнѣние, отколкото сѫ въ дадения случаи. Изобщо е така. Всѣки човѣкъ въ сѫщность мисли, че отъ него може да стане нѣщо много. Отпослѣ условията отвънъ го довеждатъ до противоположно мнѣние И наистина, той може да стане много нѣщо, но трѣбва да знае, дали тия негови побуждения произтичатъ отъ душата му, или сѫ дошли отвънъ. Вие трѣбвада се пазите отъ всички посторонни влияния. За всѣко желание, което произтича отъ душата ви, може да се родятъ хиляди прѣпятствия отвънъ, но то пакъ ще успѣе. А вие, като срещнете 10 — 15 прѣпятствия, казвате: тая работа нѣма да я бѫде!

Сега, въ живота има извѣстни изречения, които трѣбва да заучвате. Тия изречения могатъ да видоизмѣнятъ вашето душевно състояние. Такива изречения има у всички древни и нови поети. Има малки пѣсни, запримѣръ, отъ единъ куплетъ, взетъ отъ нѣкой пасажъ изъ нѣкоя свещена книга — отъ Евангелието, отъ Псалмитѣ, които сѫщо могатъ да промѣнятъ състоянието ви. Тѣхъ трѣбва да заучвате, да обогатявате вашата паметь. Паметьта ви трѣбва да бѫде богата. Мнозина се оплакватъ, че губятъ паметьта си. У васъ има напоръ отъ енергии. Вие искате да бѫдете добри, но не знаете какъ. Човѣкъ може да бѫде добъръ и да се упражнява въ тази си добродѣтель тъй, както онзи, който се занимава съ свирене. Той трѣбва да има инструментъ, трѣбва да има и учитель, и всѣки день трѣбва да свири. Умътъ му трѣбва да е на мѣсто. Когато свири, трѣбва да мисли за музиката. Законътъ е такъвъ. Започнешъ ли да свиришъ, ще ти дойде друга мисълъ. Не като свирите, умътъ ви трѣбва да бѫде заетъ само съ това, което свирите. Може да свирите половинъ часъ, но умътъ ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ върху това, което работите въ дадения случай. Ще концентрирате ума си върху работата, която имате.

Каква е цѣльта на школата? — Цѣльта на всѣка школа е да сближи ученицитѣ по закона на Любовьта. Каква е цѣльта на свѣтлината и топлината? — Да призведатъ всичката растителность която сега сѫществува на земята. Тия посторонии мѫчнотии, които изпѫкватъ въ вашия животъ, тѣ сѫ нѣща второстепенни, тѣхъ ще оставите на заденъ планъ. Най-първо разрѣшете основното въ живота. Туй основното взима най-малко врѣме, за да се разрѣши. Да издържашъ единъ ученъ човѣкъ, единъ силенъ човѣкъ, е много лесна работа, но да издържашъ едно дѣте е много трудно. Слѣдователно, когато ние дойдемъ да се занимаваме съ Бога, да го проучаваме, съ този въпрось най лесно ще се справимъ. Ученикътъ трѣбва да знае, че отъ всгчкитѣ сѫщества най-лесно може да намѣри Бога. И когато Го намѣри, ще придобие едно разширение на душата, една свобода, каквато никога не е прѣдполагалъ. Това е първото качество.

Той усѣща едно абсолютна свобода: умътъ му е пъргавъ, дѣятеленъ. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ като намѣри Бога, нѣма за какво да мисли, всичко му е въ редъ и порядъкъ. Не е така. Онзи, който изгуби Господа, за него е тъй, но онзи, който намѣри Господа, той ще има хиляди работи, съ които да се занимава. Мнозина мислятъ, че това, което сега учатъ, нѣма приложение въ живота. Запримѣръ, правили ли сте опитъ съ вашата любовь? Какъвъ опитъ сте на правили до сега? Въ свѣта сѫществуватъ два метода за проявяване на любовьта, но и двата сѫ лѫжливи. При единиятъ ние пишемъ: „азъ ви обичамъ“, а при другиятъ методъ криемъ любовьта си. Тѣ сѫ неестествени методи. Единиятъ методъ ние употрѣбяваме, за да се поощряваме. Майката нѣкой пѫть казва на дѣтето си: азъ не те обичамъ. То е особенъ методъ на възпитание. Нѣкой пѫть ние се стремимъ да по кажемъ, че имоме любовь. Вие правили ли сте опитъ да прослѣдите онова истинско чувство, когато се поражда любовьта? При сегашнитѣ условия, като се зароди любовьта, изпитва се слабо стѣснение. Това е неестествено положение на любовьта. хората не обичатъ да изразяватъ външно туй чувство. Тогава питамъ: ако трѣбва да поставимъ любовьта като основа, какъ трѣбва да я проявимъ, че никога да се не срамимъ, отъ нея? Азъ ще ви дамъ едно сравнение. Когато запалите една вощеница, тя гори, освѣтява напълни кѫщата съ димъ, но тази свѣтлина струва ли? Дѣйствително, тя е услужила, но сутриньта като станете въздухътъ е разваленъ. Българитѣ иматъ такива газеничета, виждали сте ги вие, вечерь горятъ, но сутриньта като станешъ, гърлото ти е засипано съ сажди. Това показва, че горенето тукъ не става пълно, тази светлина не е хубава. Слѣдователно, когато чувствата се събудятъ у насъ, когато горенето не е правилно, образува се такъвъ димъ. Онази приятна свѣтлина, въ която нѣма никакви излишъци, онази мека и приятна свѣтлина, трѣбва да дава на очитѣ и на лицето на човѣка такъвъ изразъ, такъвъ лъхъ, такова блалоухание, че всѣки да го обича. Светиитѣ сѫ имали туй нѣщо. То се дължи на този свещенъ огънъ на любовьта Тия хора съ пълното си концентриране къмъ Бога, съ възвишената си любовь, съ най-голѣмото самоотрицание сѫ готови за всѣкаква жертва. Свегиитѣ се отличавали съ голѣма услужливость. Тѣ сѫ се молили на Бога, но сѫ били готови да услужатъ на всѣки, помагали сѫ на другитѣ, прѣвързвали сѫ краката на вълцитѣ на зайцитѣ, на мечкитѣ, на лъвоветѣ. Имали сѫ това изкуство. Тѣ не сѫ се само молили. Ние говоримъ за просвѣтенитѣ светии които сѫ били хора съ свещенъ духъ. Сега въ школата вие трѣбва да придобиете тия качества. На нѣкои отъ васъ остава само една крачка да прѣстѫпятъ този свещенъ прагъ. Нѣкои сте при положение на постоянно съмнѣние. Казвате: азъ не съмъ достоенъ, азъ не съмъ способенъ На какво основание е това чувство въ васъ? Нѣкой казва: азъ мога да направя това. На какво се базира той? Всѣки отъ васъ ще се вгледа дълбоко въ душата си Азъ бихъ желалъ, всѣки единъ ученикъ да има по едно особено, специално качество, което да го отличава отъ другитѣ. Тъй че, като съберете всички тия качества въ едно, ще дадатъ една мощна сила. Нѣкои мѣстности раждатъ хубави сливи, други хубави круши, грозде и т. н. Слѣдователно, всички хора не могатъ да произвеждатъ еднакви нѣща. Има разнообразие въ човѣшкитѣ души. Първото нѣщо е, да имате положителенъ разумъ и непрѣодолима вѣра.

Азъ ви говорихъ за добритѣ навици. Желанието на невидимия свѣтъ, т. е. желанието на всички ония, които сѫ минали прѣди васъ, е вие да вървитѣ по тѣхния пѫть. Желанието на Господа, Който е създалъ свѣта и цѣлата вселена, е вие да свършите това училище. И тогава, ако вие не искате да го свършите по този начинъ, ще се зараждатъ мѫчнотии. Мжчнотията може да се роди отъ това, че вие ще имате другъ учитель. Той казва: „Не му е дошло врѣмето. Имашъ още да се прѣраждашъ“. Онзи, който ти казва, че имашъ още да се прѣраждашъ, може ли да ти каже колко прѣраждания си ималъ? Той ти казва: „Ти въ слѣдующето прѣраждане ще направишъ това“. Онзи, който ти дава този съвѣтъ, трѣбва да ти опише едно, двѣ, 10, 100 твои прѣраждания и да ти каже, въ еди-кое си прѣраждане, еди-какво качество си придобилъ. Такъвъ човѣкъ може да ти услужи. Онзи човѣкъ пъкъ, който ти казва: е, чини ми се, че си билъ такъвъ, тъй мисля — този човѣкъ не може да ти даде съвѣтъ. Кой не мисли, кой не усѣща? Усѣщане, мислене, това сѫ само възможности.

Та онѣзи отъ васъ, които сѫ по-напрѣднали, съ по-събудено съзнание, трѣбва да излѣзатъ малко напрѣдъ да потеглятъ, да дадатъ примѣръ. Единь отъ ученицитѣ трѣбва да излѣзе напрѣдъ. Все трѣбва да има една овца да прѣскочи трапа. Все трѣбва една овца да бѫде първа, и като прѣскочи тя, слѣдъ нея втора, трета и т. н, Запримѣръ, нѣкой отъ васъ ще се отличи съ единъ наблюдателенъ умъ, другъ съ едно добро сърце, трети съ милосърдие, четвърти съ музика. Има хиляди добродѣтели, които може да се развиятъ въ всички души. Сега вие сте се ограничили въ едно нѣщо. Гледамъ, кой какъ дойде, единъ мисли за своята кѫща, другъ за себе си, за дѣцата си, за мѫжа си, за обществото, за излишни работи мислите. Взимате вѣстницитѣ, четете, еди кой вѣстникъ какво пише. Що отъ това? Минавате прѣзъ една улица, много кучета ви лаятъ. Казвате: като минавахъ покрай улицата, фиксирахъ тия кучета и тѣ си отидоха. Хубаво, едно куче фиксирате, друго фиксирате, всичкитѣ кучета фиксирате, но като отидете въ гората, срещнете една мечка, искате да а фиксирате, не можете. Казвате: азъ бѣхъ въ Рилската пустиня, видяхъ една мечка, че като хукнахъ, едва се спасихъ. Кучетата фиксирашъ, а мечката не можа да фиксирашъ. Така и вие нѣкои пѫть хванете нѣкой малъкъ недѫгъ, фиксирате го като едно кученце, но като дойде голѣмиятъ недѫгъ, като мечката, отстѫпвате. Не, голѣмиятъ недѫгъ ще хванете.

Първото нѣщо: силенъ човѣкъ е този, който влада ума си. Трѣбва да впадате ума си! И азъ бихъ желалъ за една седмица да направимъ единъ опитъ: никакъвъ вѣстникъ да не четете! Азъ ще ви дамъ онзи примѣръ, дѣто кръстникътъ казва на шега на, кумеца: „Ако можешъ да поиграешъ, но безъ да викашъ „иху ху“, ще ти дамъ една крава съ телето“. Онзи почва да играе, но казва. „Кръстникъ, ритамъ ти кравата съ телето, но, казвамъ иху ху!“ Нѣкой иска да ви говори нѣщо лошо. Затворете ушитѣ си! Ако ви говори нѣщо хубаво, слушайте го. Едно правило искамъ да приложите. Цѣла една седмица нѣма да четете вѣстници. Ще напрзвимъ този опитъ, нѣма да си играемъ. Можете ли? Ще говорите само добро, само положителни работи, а не и дребнавости. Щомъ доиде другата седмица, ще отпушимъ бента. Ще се упражните за една седмица само и ще видите, какво може да направите. Ако по длъжность трѣбва да четете вестници, ще ги четете. Това, което се отнася до службата ви, ще го изпълните, но има нѣща, които сѫ и извънъ службата, тѣхъ ще избегнете. Кой каквото ви казва, ще го изолирате, ще мислите най-хубавото. Разбрахте ли хубаво? Никаква погрѣшка нѣма да виждате. За всичко добро ще си говорите, за лошото нѣма да говорите. Само хубави книги може да четете. Вѣстникъ „Алфа“ даже нѣма да четете тази седмица. Или, прѣзъ тази седмица може да напишите най-хубавитѣ рабрти, като че живѣете въ единъ идеаленъ свѣтъ. Ако си въ канцеларията и нѣкой ти говори за вѣстници, ти ще се концентрирашъ, ще кажешъ: много сериозна работа имамъ! Това, което се отнася до службата, ще слушашъ, но което е извънъ нея, нѣма да слушашъ, ще бѫдешъ глухъ за него. Вие веднага казвате: дали е възможно да се издържи всичко това? Онѣзи, които се ангажиратъ за този опитъ, само тѣ да го направятъ, но като изневѣри единъ, прѣпятствува се и на цѣлата работа. Когато една халка не е здрава, скѫсва се цѣлата верига. За цѣла седмица трѣбва да бѫдете послѣдователни, да направите този опить. Ние говоримъ за нѣща, които сѫ възможни. Не казваме: напуснете службата си, не слушайге началника си! Всичко това не трѣбва да става по буква, по духъ трѣбва да става. Ще концентрирате ума си, ще направите опита, ще видимъ колцина отъ васъ ще могатъ да го вършатъ. Като вършите работата си, всички малки нѣща да ви не засѣгатъ, да ви занимава само великото. Човѣкъ може и да се уедини за една седмица нѣкѫдѣ, но смисълътъ не е тамъ. Нека хората ви говорятъ, безъ обаче да ви засѣгатъ, само тъй ще опитате силата на своя духъ. Вие не сте отъ онѣзи ученици да не знаете тия работи. „Ако те съблазнява едната ти рѫка, отсѣчи я: ако те съблазнява едното ти око, извади го“, е казалъ Христосъ. Ако се водите по буквата, значи, трѣбва да си отсѣчете рѫцѣтѣ и да си извадите очитѣ, но това сѫ иносказания.

Сега, този опитъ лесно може да се направи, нѣма голѣми мѫчнотии. Единъ виденъ професоръ искалъ да излѣкува единъ французинъ, който заеквалъ и му казза: „За една година нѣма да говоришъ съ никого. Ако дадешъ обѣщание една цѣла година да не говоришъ съ никого, ти ще се излѣкувашъ“. Този французинъ издържалъ и се излѣкувалъ, слѣдъ една година могълъ да говори свободно. Това е воля. Срѣщашъ единъ познатъ човѣкъ, той ти говори, ти си мълчишъ, вървишъ си, не се спирашъ да му отговаряшъ. Всички казватъ: мръднала му дъската! Като се избави човѣкъ отъ едно зло, ще се избави и отъ друго зло. Вашиятъ опитъ сега е лекъ. Да говори човѣкъ само добро, да не слуша зло, само за една седмица — какво по-лесно отъ това? Послѣ, пакъ ще отпушимъ бента, ще видите разликата отъ едната седмица и отъ другата. Отъ тази вечерь ще започнете опита, до слѣдната срѣда Другата срѣда, слѣдъ събранието, бентътъ ще бѫде отпушенъ. Тия малки опити сѫ необходими за каляване на волята, за да можемъ да противостоимъ на всичкитѣ изкушения въ свѣта. Ние трѣбва да бѫдемъ хора съ силна воля, да владаме ума си, защото хората отъ свѣта разбиратъ психологическитѣ закони и ви използуватъ за зло. Въ свѣта всѣкога търсятъ случаи да създадатъ вина, съмнѣние, подозрѣние, скарване. Въ черното братство има редъ методи, по които може да ви скаратъ. Когато искатъ да постигнатъ извѣстна цѣль, вдигатъ скандалъ. Защо? Цѣльта е да се скарате, да се произведе дисхармония. Тѣ искатъ да постигнатъ своитѣ цѣли и отъ нищо нѣщо създаватъ. Това не е методътъ на Бѣлото Братство. Методитѣ на Бѣлото Братство сѫ съвсѣмъ други. Двама братя може да се спогодятъ, ако постѫпватъ разумно. Нѣма въпросъ, по който да не може да се спогодятъ, но когато постѫпватъ по човѣшки, нѣматъ възможность. Отстѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ взаимни — и отъ едната, и отъ другата страна. При сегашнитѣ условия, колкото отстѫпва единиятъ, толкова трѣбва да отстѫпва и другия — равномѣрни трѣбва да бѫдатъ отстѫпкитѣ. Всѣки трѣбва да вземе онзи дѣлъ, който му се пада. Това е човѣшкото.

И тъй, ще пристѫпваме къмъ нѣкои малки опити. Този е единъ отъ най-лекитѣ опити. Тия опити сѫ необходими, за да провѣримъ нѣкои положения, дадени въ лекциитѣ. Трѣбва да се намѣри за въ бѫдеще единъ, методъ да знаете какъ да прилагате, защото не е лесна работа приложението. Ние знаемъ, до каква степенъ това е възможно споредъ врѣмето, обществото и хората, между които живѣете. Писанието казва. „Богъ всичко знае“. Въ даденъ случаи ти изнемогвашъ подъ тяжестьта на живота. Богъ, обаче, знае положението. Той знае какво може да направишъ въ този случай Той знае условията, при които живѣешъ, знае баща ти, майка ти, взима прѣдъ видъ окрѫжающата срѣда и знае всичко, което може да направишъ. Той взима всичко прѣдъ видъ и оставя само възможноститѣ, въ които ти можешъ това да направишъ. Невидимиятъ свѣтъ е много снизходителенъ, но за това, което можешъ да направишъ, е много взискателенъ. Нѣкой пѫть седишъ и езикътъ ти мръдне безъ да искашъ, кажешъ нѣкои излишни думи, а послѣ съжалявашъ въ себе си, казвашъ: защо казахъ така? Ти съжалявашъ въ себе си и започвашъ да се морализирвашъ. Ти съжалявашъ, че езикътъ ти мръдналъ прѣди ума ти и си направилъ една погрѣшка. Нѣкой пѫть пъкъ рѫката ти мръдне прѣди ума. Нѣкой пѫть пъкъ мръдне устата ти, тя нѣкакъ си се изкриви. Мръдватъ устата ти, рѫцѣтѣ ти прѣди ума и вслѣдствие на това се раждатъ всичкитѣ противорѣчия. Слѣдователно, ние още не сме господари на нашето тѣло, не сме господари на нашитѣ волеви дѣйствия. Вслѣдствие на това се ражда дисхармонията. Езикътъ мръдне, рѫцѣтѣ мръднатъ, очитѣ мръднатъ, неспокойни сме, не можемъ да слушаме. Нѣкой казва: остави ме, нѣмамъ това търпѣние! Може да го нѣмате, но можете да постѫпвате разумно, има начини за това. Всѣки човѣкъ може да постѫпва добрѣ.

Т. м.

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.

*

31-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ Учителя на 28. V. 1924 г. — София

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...