Jump to content

1924_04_30 Добритѣ и лошитѣ


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Добритѣ и лошитѣ.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“.

Т. м.

Прочетоха се нѣкои теми върху: „Службата на търпѣнието и самообладанието“.

Тема за слѣдния пѫть: „Какъ познахъ, че имамъ умъ“?

Като пишете върху тази тема, нѣма да ми разправяте, какъ сѫ познали другитѣ хора, че иматъ умъ, но вие какъ сте познали.

Ще ви дамъ и още една тема: „Защо човѣкъ е недоволенъ“?

Сега азъ ще ви задамъ единъ въпросъ и ще ви отговоря на него. Този въпросъ е слѣдниятъ: защо хората не могатъ да се научатъ? Защото не се учатъ? Има нѣщо, което имъ прѣпятствува. Запримѣръ, у всинца ви има желание да бѫдете добри. Въ дъното на душата си всички искате да бѫдете добри, но не успѣвате въ това, защото мислите, че сте добри. И дѣйствително, нѣкога сте били добри, но сега не сте. Какво е добро и зло, това трѣбва да се докаже. Доброто и злото не сѫ нѣща, които могатъ да се виждатъ. Нѣкой казва, че е добъръ. По какво се отличава добриятъ човѣкъ? Това трѣбва да се докаже научно.

Въ миналата си бесѣда ви говорихъ за добри и лоши хора. Казвамъ: еднитѣ сѫ добри, които правятъ добро, а вторитѣ сѫ добри, които правятъ зло. И еднитѣ, и другитѣ сѫ добри. Втората категория сѫ лошитѣ хора, които нито добро правятъ, нито зло правятъ. Законътъ е такъвъ. Въ първата категория е началото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е и добъръ, и лошъ, това показва, че той започва да живѣе. Слѣдователно, човѣкъ като започва да живѣе, едноврѣменно става и добъръ, и лошъ. Тия двѣ сили, зло и добро, сѫ творчески. Тѣ вървятъ въ двѣ противоположни посоки. Вие може да ме запитате: защо човѣкътъ, който прави и добро, и зло не считатъ за лошъ човѣкъ, а минава за добъръ? — Доброто и злото, това сѫ извѣстни принципи, необходими за създаване на извѣстни форми. Безъ добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създаватъ отъ злото, а клонищата се създаватъ отъ доброто. Значи, едната сила работи въ по-гѫстата материя, а другата — въ по-рѣдката. Ако тия двѣ сили вървятъ по една крива линия и то така, че всичката имъ енергия да се използува, постепенно, то при това си движение тѣ ще се приближатъ, ще се срещнатъ безъ да се произведе между тѣхъ нѣкаква експлозия. Отъ движението имъ се образува единъ крѫгъ. Обаче, ако човѣкъ е задържалъ въ себе си тия сили, то щомъ се срѣщнатъ, ще произведатъ експлозия. Слѣдователно, като се срещнатъ добриятъ и лошиятъ човѣкъ, тѣ образуватъ взривъ, защото сѫ двѣ положителни сили. Всѣки човѣкъ, който не прави добро, става лошъ човѣкъ: всѣки човѣкъ, който не прави зло, става добъръ човѣкъ. Такъвъ е законътъ. Енергията може да се прѣвръща.

Този законъ провѣряваме въ самата природа. Сегашнитѣ растения сѫ били нѣкога минерали, които сѫ живѣли въ почвата, не сѫ имали клоне. Слѣдъ врѣме тѣ сѫ се поляризирали. Половината отъ тѣхъ сѫ израсли и сѫ дали клоне, превърнали се въ растение, при което другата половина отъ тия кристали е останала въ почвата въ видъ на корени. По нататъкъ, при по-благоприятни условия за развитие на това растение, колкото повече се развивала неговата интелигентность, то е успѣло да се прѣвърне на животно, като изважда коренитѣ си навънъ отъ земята. По сѫщия законъ, всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, всички религии, които сѫществуватъ, това сѫ все школи, въ които човѣкъ трѣбва да научи начина, онова истинското изкуство, какъ трѣбва да живѣе. За да живѣе човѣкъ правилно, трѣбва му наука. Не мислете. че е лесно да направите добро. То е цѣло изкуство! Вие искате нѣкой пѫть да ме нагостите хубаво. Ако дойда въ вашата кѫща и вие замѣсите тѣсто и го сложите предъ менъ въ паницата и ми кажете: заповѣдайте, ние тъй сме навикнали да ядемъ тѣстото сурово. Добрѣ, дойда другъ пѫть въ кѫщата ви и вие ми сложите печенъ хлѣбъ, а не суровъ, както по-рано. Питамъ: кое е по-разумно сега, сурово тѣсто ли да ядемъ, или да го опечемъ? Кажете ми, кой е начинътъ за ядене въ природата? Българитѣ. когато хранятъ прасета или кучета, замѣсватъ имъ малко кашица отъ брашно или трици, за тѣхъ много готвене не трѣбва. Кой е истинскиятъ начинъ за приготвяне храната? — Всички трѣбва да се ползуваме отъ методитѣ на природата.

Сега, разбира се, азъ не говоря за тази природа, въ която ние сме оставили своитѣ излишъци, не говоря за природата, която е създадена отъ мъртвитѣ тѣла на милиярди и милиярди сѫщества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната природа е създадена отъ останкитѣ на миналитѣ сѫщества върху тия мъртви тѣла растатъ сега крушитѣ, ябълкитѣ и други плодове. Слѣдователно: ние се хранимъ само отъ мъртви сѫщества. При такова положение може ли да бѫдемъ безсмъртни? — Никога! Слѣдъ врѣме, когато започнемъ да образуваме храната си отъ слънчевитѣ лѫчи, ще бѫдемъ безсмъртни. До тогава, докато изваждаме за храна сокове отъ земята, ще умираме, смърть ще има за насъ. Единъ день ние ще имаме растения, които ще възприематъ енергия направо отъ слънцето. Хлѣбътъ сѫщо ще приемаме направс отъ слънцето. Само тогава ние ще имаме възможностьта да бѫдемъ безмъртни. И сега можемъ да бѫдемъ безсмъртни, само че се изисква голѣмо усилие. Човѣкъ, слѣдъ като е приелъ единъ обѣдъ, трѣбва да знае методитѣ, чрѣзъ които да прѣвърне въ тѣлото си различнитѣ енергии, които е получилъ отъ храната. Вие, които ме слушате тукъ, всичко това е недостѫпно при сегашнитѣ условия за вашия умъ. Каквото и да ви казвамъ, нѣма да го разберете, все ще си изгубя врѣмето. Ще кажете: какъ е възможно човѣкъ да възприема храната си отъ слънцето? Христосъ на едно мѣсто въ Писанието казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Той не казва: ако не ядете плодове — круши, ябълки и други, но казва, че ако не ядете моята плъть и не пиете моята кръвь, нѣмате животъ въ себе си. Слѣдователно, подъ „плъть и кръвь“ Той подразбира животътъ, който излиза отъ този центъръ. Ако отъ този центъръ не възприемате живота, вие не може да имате вѣчния животъ въ себе си. По нѣкой пѫть тия центрове се проектиратъ. Запримѣръ, по нѣкой пѫть енергиитѣ на слънцето сѫ негативни: подъ думата „негативни“ разбирамъ, че силитѣ на слънцето се стремятъ, къмъ центъра на земята. Въ такъвъ случай умътъ на човѣка е въ възходяща степень и тогава той твори доброто. Обаче: въ нѣкои хора полюсътъ е другъ, умътъ му се стреми иъмъ центъра на земята, а сърцето му се стреми къмъ центъра на слънцето — къмъ доброто. Ако се събератъ двама души, на които сърцата се стремятъ къмъ центъра на земята, а умоветѣ имъ се стремятъ къмъ центъра на слънцето, тѣ нѣма да направятъ нищо. Въ тѣхъ и злото ще се усили, и доброто ще се усили. Сърцето всѣкога е по-силно отъ ума. Ако искате приятель, трѣбва да изберете човѣкъ, на когото силитѣ на сърцето сѫ насочени къмъ центъра на слънцето. Ако усѣщате, че вашитѣ сили на сърцето сѫ насочени къмъ центъра на земята, търсете приятель, на когаю силитѣ, на сърцето ся. насочени къмъ центъра на слънцето. Човѣкътъ има два центъра, запримѣръ центроветѣ А и В. Да кажемъ, че на центъра А влияе земята, а на центъра В — слънцето. Когато се движимъ къмъ А, т. е. къмъ центъра на земята, ние сме по-активни тогава: когато се движимъ къмъ центъра на слънцето, ние сме по-пасивни. Слѣдователно, до тогава, докато се движите въ посока А, къмъ земята, ще знаете, че ще бѫдете по-активенъ къмъ злото, т. е. възможноститѣ да направите зло сѫ по-голѣми, отколкото възможноститѣ да направите добро. Когато се движите къмъ центъра на слънцето, или когато се стремите къмъ Бога, възможноститѣ за правене добро сѫ повече, отколкото възможноститѣ за правене зло. Богъ е великиятъ центъръ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Свѣтътъ всѣкога показва центъра на земята. Слѣдователно, отъ желанието, което имате въ даденъ моментъ, се опрѣдѣля и посоката на движението ви: къмъ центъра на земята ли се движите, или къмъ центъра на слънцето. Човѣкъ, който иска да има кѫщи, ниви и много други богатства, той не може да бѫде добъръ. Знаете ли защо не може да бѫде добъръ човѣкъ? Той ще си направи 1-2 кѫщи, ще тури въ тѣхъ кираджии и ще се кара всѣки день съ тѣхъ, че наемътъ не му плащали, че развалили това-онова. Или, ще има нѣколко декара земя, ще пазари хора да я обработватъ, но тѣ ще гледатъ да го използуватъ, а съ това ще го прѣдизвикватъ да се сърди, да се кара. Послѣ, гледашъ друго нѣкое желание се явило. Това е много естествено! Нѣкои отъ васъ ще ми възразятъ: какъ, не трѣбва ли да имаме кѫщи, ниви? Дали трѣбва да имате кѫщи, ниви или, да нѣмате, то е другъ въпросъ. Кой отъ васъ е безъ кѫща? Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой отъ васъ безъ кѫща. Ще кажете: ние искаме направена кѫща. Вие не говоритѣ Истината! Кой отъ васъ нѣма тѣло? Ако нѣмахтѣ кѫща, нѣмаше да бѫдете тукъ на земята. Всѣки си има по една кѫщица. Азъ ги виждамъ: едни кѫщи сѫ по малки, други по-голѣми: едни прозорци и врати сѫ по голѣми, други по малки — различни входове за гости си иматъ. Ще дойде день, когато отъ този материялъ, отъ който хората днесъ могатъ да направятъ само едно село, ще направятъ сто такива села. Днесъ обаче, хората поради това, че нѣматъ техника, нѣматъ умѣние, разпиляватъ материялитѣ. Тукъ се проявява глупостьта на човѣшкия умъ. Глупавиятъ човѣкъ върши много глупости.

Слѣдъ всичко това, отъ научно гледище, какъ трѣбва да разсѫждаваме върху тия въпроси? Нѣкои казватъ: ние не трѣбва да мислимъ за утрѣшния день, но за днешния само. Какво означава това, да мислишъ за днешния день? — Днешниятъ денъ показва цѣлокупностьта, която е у човѣка. Днешниятъ день показва, че най-първо трѣбва да се добие единъ талантъ, който да влада врѣмето и пространството. Мислите ли, че единъ знаменитъ цигуларь може да мисли за своята прѣхрана тъй както васъ? Той взима цигулката си, веселъ е човѣкътъ, посвири 2—З часа и току вижъ, изкаралъ прехраната си за една година. Вие работите цѣла година по 6 — 8 часа дневно, и едва се прѣхранвате. Другъ нѣкой е знаменитъ хирургъ. Направи една операция, вземе най-малко 50 — 60,000 лева за нея и си изкарва прѣхраната за една цѣла година. Вие, които нѣмате нито едно отъ тия изкуства: казвате: Господъ е отредилъ за насъ да се трудимъ, да се мѫчимъ и така да изкараме прѣхраната си. Гдѣ е писано, че ние трѣбва да се трудимъ? Слѣдъ като създаде Богъ първия човѣкъ, постави го въ рая и му каза: „Ти ще живѣешъ тукъ като царски синъ. Ще наглеждашъ всички дървета и цвѣтя въ градината, ще се радвашъ на всичко хубаво тукъ“. Но Адамъ прѣстѫпи великия Божи законъ, съгрѣши прѣдъ Него, и Богъ го изпѫди отъ рая, като му каза: ,.Отъ сега нататъкъ съ трудъ и потъ на челото си ще си изкарвашъ прѣхраната — много ще орешъ и копаешъ земята, но малко приходъ ще ти дава тя“. Така че, щомъ прѣстѫпишъ великия Божи законъ, много ще работишъ, малко ще придобивашъ. Отъ това изваждамъ едно правило! Когато нѣкои ме питатъ, трѣбва ли да ни лѣкува лѣкарь, азъ отговарямъ: ако сте грѣшни, лѣкари ще ви лѣкуватъ. Грѣшниятъ — лѣкарь го лѣкува: праведниятъ — свѣтлината. Слѣдователно, всѣки, който се лѣкува отъ лѣкарь, е грѣшенъ човѣкъ нищо повече! Това е фактъ. Всички ония, които сѫ прѣстѫпили великия Божи законъ, сѫ пострадали. Защо? — Злото е въ услугата, която вие правите. Когато дяволътъ извелъ Христа на покрива на храма, какво Му казалъ? — „Хвърли се отгорѣ, ще ти дамъ всичкитѣ царства тукъ на земята!“ Христосъ противопоставилъ ли се е на дявола? Той му казалъ: „Махни се, сатана, отъ тукъ“! Христосъ не се уплаши. Той не се даде въ услуга на дявола, защото знаеше, че злото, като сила извънъ насъ, не цапа човѣка. Когато злото се възприеме вѫтрѣ въ човѣка, тогава е опасно. Дяволътъ казалъ на Христа: „Хвърли се долу, нали Писанието казва, че Господъ ще прати ангели да те поематъ на рѫцѣ!“ Христосъ му отговориль: „Понеже съмъ се научилъ да вървя все нагорѣ, не искамъ да слизамъ къмъ земята. Когато и тебъ нѣкой ти каже: ти се посвѣти вече, я се хвърли отъ тази височина! — Ти ще му отговоришъ: азъ съмъ се научилъ да се качвамъ нагорѣ, не слизамъ долу. Това ще имате като правило: нѣма да слизате долу по волята на свѣта!

Изобщо, въ чисто морално отношение се зараждатъ противорѣчиви въпроси. Въ даденъ случай тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, въ даденъ случай могатъ да не бѫдатъ вѣрни. Тия условия, които сега имате сѫ благоприятни за вашето развитие. Втори пѫтъ тѣ нѣма да се повторятъ, защото два еднакви момента въ природата не се съвпадатъ. Този, който изостане веднъжъ отъ пѫтя на своето развитие, пакъ ще влѣзе въ Царството Божие. но знаете ли какъ? Ап. Павелъ казва: „Като главня въ огънь“. То значи, че всичко ще бѫде изгубено, ще се прѣвърне на главня въ огъня. Който върви правилно въ пѫтя си, ще бѫде като злато, което излиза отъ огъня —  такова богатство ще прѣдставлява той. Вие трѣбва да се стремите да използувате енергията, която се накопява въ вашия организъмъ за ваше добро. Трѣбва да знаете, че около васъ има отрицателни сили, на чието влияние може да се подадете и да пострадате. Идете при нѣкой боленъ, който е силно концентриралъ мисъльта си върху болестьта, че гѫрдитѣ го болятъ, ще забѣлѣжитѣ, че ако сте слаба натура, тази силна мисъль на болния ще ви се натрапи и слѣдъ малко ще усѣтите, че и васъ ви болятъ гѫрдитѣ. За да се освободитѣ отъ това чуждо влияние, вие ще си кажете: не, туй е болѣстьта на болния, едно отражение отъ неговата мисъль. Мнозина отъ васъ страдатъ по отражение. Срещнете се съ нѣкой човѣкъ който скърби. Постоите малко при него и се отдалечавате вече скърбенъ, тъженъ. Ако той скърби и не може да се повдигне, ако и вие заедно съ него скърбите и не можете да се подигнете, какво печелите, какво печелите? — Нищо. Напротивъ, скръбьта се увеличава. То значи 1+1=2, т. е. единъ грошъ, плюсъ единъ грошъ, ставатъ два гроша —  значи скръбьта се увеличава. Този братъ, който усѣща голѣмата скръбь въ сърцето си, трѣбва да направи една изповѣдь прѣдъ тебе. Изповѣдьта е хирургическа операция, разрѣзване на този циреи, който прѣдизвиква скръбьта. Нѣкой казва: трѣбва да се изповѣдашъ! Защо? — За да се направи една хирургическа операция, да се прѣрѣже нагноясания цирей. Нѣкои казватъ. ама азъ не искамъ да се изповѣдамъ — Ще се изповѣдашъ и оттатъкъ ще минешъ. Дойде докторътъ вземе ножа и рѣже. Ти плачешъ, викашъ — той си продължава работата. Като се яви нѣкой духовенъ цирей, сѫщата хирургическа операция трѣбва да се направи и тукъ. Мнозина отъ васъ страдате по единствената причина, че криете циреитѣ си. Не, циреятъ е единъ вѫтрѣшенъ недѫгъ, който трѣбва да излѣзе навънъ и да се прѣрѣже. Онѣзи отъ васъ, които искатъ за въ бѫдеще да се повдигнатъ, да станатъ поети, музиканти, художници, или какво и да друго, не трѣбва да иматъ циреи. Отрицателнитѣ качества въ свѣта не правятъ човѣка положигеленъ. Туй трѣбва да знаете! Много нѣща може да внесете въ характера на единъ човѣкъ съ отрицателни качества, но да внесете въ него единъ талантъ. това е невъзможно. Слѣдователно, вие ще се стремите да прѣвръщате енергията, да я трансформирате. Какъ? — Ще намѣрите единъ вашъ приятель, сърцето на когото се движи въ противоположна посока на вашата. Той ще ви подѣйствува. Тогава, между сърцето на единъ лошъ човѣкъ и сърцето на единъ добъръ човѣкъ има допирни точки, както между коренитѣ и клонетѣ на растението, вслѣдствие на което става и растенето. Тъй щото лошитѣ и добритѣ хора всѣкога се допиратъ Вие може да живѣете съ най-лошия човѣкъ, стига вие да сте добъръ. Вие ще бѫдете едно допълнение за него. Много отъ ученицитѣ сѫ дошли до една фаза, дѣто стълкновятъ ли се съ този законъ, тѣ се спъватъ. Защо? Защото въ ученичеството тѣ се срѣщатъ съ разни електрични и магнетични течения. Мимоходомъ ще ви припомня въ връзка съ това единъ законъ отъ физиката, споредь който, всѣки лѫчъ, който пада отъ по-рѣдка въ по-гѫста срѣда, се прѣчупва. Това прѣчупване става вслѣдствие на различно гѫститѣ вълни, които изпълватъ цѣлото пространство и се движатъ изъ него. За нашето око изглежда, че тия лѫчи се прѣчупватъ, но въ сѫщность тѣ се само отклоняватъ отъ пѫтя си. Въ природата нѣма прѣчупване на лѫчитѣ. има само изкривяване, отклоняване. Криви линии, обаче сѫществуватъ въ природата. Когато има криви линии, тогава казваме, че е станало малко прѣчупване, или по-право отклонение. Гѫстата срѣда, която се движи въ насъ, произвежда тия прѣчупвания. Всичко въ свѣта се движи. Туй движение, което отклонява нашата мисъль, създава едно слабо прѣчупване. Този прѣломъ показва, че е имало силно движение, което отклонява, както нашия умъ, така и нашето сърце отъ правия пѫть Слѣдователно, какво трѣбва да правимъ въ такъвъ случай? — Да се повдигнемъ по мисъль и по чувства къмъ Бога, защото не само едно течение ще ни срещне. Много течения се прѣкръстосватъ въ природата. Да излѣзете благополучно отъ тия течения, за това се изисква една велика наука. Щомъ слизашъ надолу, трѣбва да си намѣришъ едно подходяще течение. Когато говоришъ за Любовьта, подразбираме едно велико течение. Когато говоримъ за Мѫдростьта, подразбираме пакъ такова течение. Когато говоримъ за Правдата, подразбираме сѫщото. Когато говоримъ за Добродѣтельта, подразбираме пакь едно велико течение. Когато говоримо за милосердието, подразбираме сѫщото. Това сѫ символи, които означаватъ извѣстна срѣда, въ която дѣйствуватъ опрѣдѣленм закони. Щомъ влѣзешъ въ тази срѣда, ти имашъ вече всичко. Ти ще влѣзешъ въ туй течение и ще вървишъ прѣспокойно, тъй както не се безпокоишъ кѫдѣ ще те заведе парахода или трена, въ който си влѣзълъ. Параходътъ или тренътъ ще те заведатъ на едно опрѣдѣлено мѣсто. Затуй ще се стремите къмъ познаване на законитѣ. Нѣма да отхвърлитѣ сегашния животъ. Злото въ него ви е потрѣбно до тогава, докато придобиете новото. Не искамъ да кажете, отъ сега вече ние ще живѣемъ по новия начинъ; не ни трѣбватъ вече кѫщи, не ни трѣбватъ дрехи. Не, трѣбватъ ви още. Казвате: ние можемъ да се задоволяваме съ малко. Азъ не съмъ срещналъ до сега човѣкъ, който да се задоволява съ малко. Това, че може да се откажете отъ нѣщо, не е още доказателство, че вие изобщо се задоволявате съ малко. Туй е само единъ малъкъ опитъ, а за да се увѣрите въ нѣщо, трѣбватъ ви много опити. Слѣдователно, вие трѣбва да държите стария си животъ до тогава, докато опитате, че новитѣ методи наистина даватъ по-добри резултати. Тогава ще замѣстите старото съ новото. Така е и въ природата. Природата, запримѣръ, какво прави? Обърнете се къмъ нея и вижте методитѣ й! Когато си охлузишъ рѫката, най-първо се образува надъ нараненото мѣсто една грапава, червена, неприятна на гледъ кожица. Природата я туря за първа прѣвръзка. Подъ тази кожа разумното работи, докато създаде хубавата горна кожица. Слѣдъ това, тя разпаря първата кожица и оставя долната, хубавата. И разумната майка тъй прави. При сегашнитѣ неблагоприятни условия, при които живѣете, трѣбва да знаете, че лошото, което дяволътъ ви туря отгорѣ, е първата прѣвръзка. Затова мълчете си, работете разумно отдолу и когато създадете новитѣ условия, старата прѣвръзка сама по себе си ще падне.

Дяволътъ като види това нѣщо, ще каже: разумни сѫ тия хора! Вие казвате: ние не искаме дяволска прѣвръзка. Не, трѣбва ви такава прѣвръзка! Ами какво лошо има въ това, че дяволътъ те прѣвързалъ? Христосъ казваше на всѣки, когото дяволътъ е прѣвързалъ, че не трѣбва да хвърля тази прѣвръзка, докато не се създаде отдолу нова. Щомъ се създаде новата, жената, мѫжътъ хвърлятъ старата прѣвръзка и казватъ: свободни сме вече! Да, свободни сте отъ прѣвръзката на дявола. Ето защо вие не трѣбва да се оплаквате отъ първата си прѣвръзка. Питате: да хвърля ли тази прѣвръзка? Казвамъ: не още, кожата отдолу не се е приготвила. Като се образува, лесно се хвърля старата. Съ други думи казано: не се старайте да прѣмахнете неблагоприятнитѣ условия, при които живѣете. Работете подъ тѣхъ, докато си създадете единъ добъръ характеръ, докато създадете новото въ себе си! Само тъй се създава човѣшкиятъ характеръ! Трѣбва да знаете, че само ония хора сѫ създали отъ себе си велики характери, които сѫ издържали, прѣвъзмогнали неблагоприятнитѣ условия на живота си. Това виждаме въ цѣлата история на човѣчеството. Отъ ония, които сѫ живѣли въ разкошъ, малко велики хора сѫ излѣзли. Азъ поне не зная нито единъ великъ човѣкъ, който да е живѣлъ въ разкошъ. Нѣкой отъ васъ може да ми приведе за примѣръ живота на Аврамма. Знаете ли какъвъ бѣше живота на Авраама? — Авраамъ нѣмаше дѣца, но слѣдъ като Господъ му даде едно дѣте, изпита го, като му каза: „Принеси ми сина си жертва!“ И какво мислите? Той изпълни волята Божия. Послѣ, прослѣдете живота на Якова! Той стана праотецъ на евреитѣ, но много пати главата му; какви мѫчнотии нѣмаше! Той взе благословениею на брата си, но цѣли 14 години трѣбваше да странствува, да служи на двѣ жени и слѣдъ като се върна при брата си, трѣбвише да плаща данъкъ три години. Прѣзъ какви тежки закони на смирение трѣбваше да го прѣкара Господъ! Всичкитѣ знаменити пророци, всички велики ангеаи на небето сѫ минали прѣзъ неблагоприятни условия на живота.

Писанието казва: „Когото Богъ обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни. Ако сега имате неблагоприятни условия, то е защото Богъ ви обича. Богъ ви поставя при неблагоприяни условия, защото за въ бѫдаще мисли да ви даде нѣщо по-хубаво. Ако мислите да ви лиши отъ туй благо, Той щѣше да ви даде доброто още първоначално. Затуй, всѣки като слиза отъ небето питатъ го: какво искашъ, доброто на земята, или доброто на небето? Ако каже че иска доброто на земята, даватъ му го още на земята. Но, едно трѣбва да знаете, че тукъ на земята нѣма условия за добро, за щастие. Тукъ има само движение. Запримѣръ, за да ви дадатъ богатство, трѣбва да заемете единъ виденъ постъ, да станете пръвъ министъръ въ България или въ Англия. Само така ще видите, какви тайни има скрити въ това богатсво! Ще получите едно, двѣ и повече заплашителни писма за живота си. Не само това, но какви ли не опити за отравяне какви ли не заговори ще правятъ противъ васъ! И въ България, и въ Англия, и въ Америка — навсѣкѫде си служатъ съ едни и сѫщи срѣдства. При такова едно богатство човѣкъ трѣбва да се страхува. Питамъ: При такъвъ животъ може ли да имате щастие? Това щастие е привидно. Най-щастливи хора сѫ били светиитѣ. Тѣ излѣзатъ изъ гората, отъ нищо не ги е страхъ. Турятъ си на огъня едно гърне съ житце, хапнатъ си прѣспокойно, нищо не ги плаши. Казватъ за нѣкого: той е толкова святъ човѣкъ, че и въшка не убива, оставя ги свободно да лазятъ по него. Човѣкъ, който оставя да го ядатъ въшкитѣ, не е святъ човѣкъ, не е светия. Азъ уподобявамъ лошитѣ мисли, желания и дѣйствия въ човѣка на въшки и бълхи. Ако вие имате тия нѣща, не сте светии, а сте обикновени хора.

Всички ще се учите! Учение ви трѣбва! Туй учение, което имате, слѣдвайте, но сериозно учение ви трѣбва. Като имате нѣкаква болесть, най-първо ще се опрѣдѣпите въ себе си, на Бога ли служите, или на себе си. Ако служите на себе си, ако сте грѣшенъ, ще викатъ единъ, два и десеть доктора дори, докато най-послѣ ви помогнатъ. Ако служите на Бога, нито единъ лѣкарь нѣма да викате. Не се плашете! Болѣстьта за васъ има съвсѣмъ друго прѣданазначение.

Ще ви кажа едно правило: въ свѣта Богъ всичко е прѣдвидѣлъ. Всичко абсолютно става за добро. Туй трѣбва да знаете! Не мислете, че Господъ е намислилъ да направи нѣкому зло или да му изпрати нѣкакво нещастие. Злото идва, защото вие мислите, че ще ви сполети нѣкакво зло, та привиквате тия сили.

Не се заблуждавайте да мислите, дали Господъ знае, колко тухли влизатъ въ постройката на вашето здание. Азъ ще ви обясня, какъ седи тази работа. Онази Божествена материя, която влиза въ образуването на тия тухли е жива, и за тази материя се държи смѣтка. Богъ знае за всѣка една частица въ насъ, знае колко атома, колко йони има въ насъ, знае силата ни, знае всичко, но колко тухли има въ нашето здание, за това Той не иска да знае, не се интересува. Това, да знаемъ, колко тухли има въ едно здание, прѣдстои намъ. Отъ материята, която има на разположение, отъ законитѣ, която знае за съчетанието на магерията, Богъ всѣкога може да опрѣдѣли, колко тухли сѫ влѣзли въ дадено здание. Освѣнъ това, споредъ законитѣ на материята, ако вие затворите, въ една форма едно кило вода, тя не ще може да се задържи повече отъ 1 — 2 — 3 —  4 — 5 — 10 години. Тази форма ще се пръсне. Значи, колко врѣме ще се задържи тази вода въ сѫда това е точно опрѣдѣлено, нито една минута повече не ще можете да я задържите. Нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени. Отъ този законъ ученитѣ ще видятъ, че материята се измѣня. Слѣдъ години земята нѣма да бѫде въ това състояние, въ която я намираме днесъ. Материята на земята става по-рѣдка, защото земята се повдига нагорѣ и влиза въ друго течение, което изменя състава й, а съ това и движението на нейнитѣ частици. По сѫщия начинъ и вашата душа, която е турена въ вашия организъмъ, като една затворена форма, има опрѣдѣленъ пѫть, опрѣдѣлена работа, която трѣбва да извърши. Всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да извърши работата, която му е дадена. Нѣкой ще каже: азъ не мога да извърша голѣма работа. Отъ васъ не се изисква голѣма работа. Господъ не се интересува отъ голѣми работи. Ако Му разправятъ голѣми работи, напримѣръ отъ какво сѫ направени звѣздитѣ, планетитѣ, изобщо цѣлата вселена, Богъ не иска да слуша, но ако ти направишъ едно малко добро, каквото никой другъ не може да направи, Богъ ще се заинтересува отъ това. Богъ се интересува отъ малкитѣ работи. Ако нѣкой отъ васъ е царь на България и като такъвъ направи нѣкое голѣмо добро, Господъ за това не иска да знае, но ако направи едно малко добро на нѣкоя бѣдна вдовица, за това Богъ се интересува. Той не се нуждае отъ голѣми хора и отъ голѣми работи. Никѫдѣ въ Писанието не е казано, че сѫ блажени царетѣ, князетѣ или богатитѣ, а се казва: „Блажени сѫ дѣцата, сиромаситѣ, гоненитѣ, онеправданитѣ и т. н. Князетѣ. царетѣ сѫ величия само на земята, на материялния свѣтъ, но не и на небето. На небето царе и князе нѣма. Въ невидимия свѣтъ нѣщата не сѫ както въ материялния свѣтъ. По този законъ вие ще се стремите да използувате разумно енергията, която е вложена въ васъ. Не влагайте отрицателни мисли въ ума си: не питайте, защо това е направено така, а не иначе, но гледайте, какъ Богъ работи. Това не е лесна работа.

Най-първо вие трѣбва да започнете съ успореднитѣ линии. Започнете какво означаватъ двѣ успоредни линии? — Тѣ означаватъ пѫть, движение. Ако сънувашъ нѣкога, че тъчешъ на станъ, какво означава това? — Платътъ, който тъчешъ, означава живота. Прѣди години бѣхъ въ Стара-Загора и тамъ една жена ми разправяше слѣдното: сънувахъ, че ми дадоха станъ и бѣлъ памукъ да тъча платно. Идва въ това врѣме при менъ единъ отъ великитѣ Учители и ми казва: ще тъчешъ! Започнахъ да тъча платното, но го напуснахъ. Така стана и въ живота ми. Заинтересувахъ се отъ новото учение, слѣдвахъ го и послѣ го напуснахъ. Вдадохъ се въ свѣта и цѣли 10 години се лутахъ, докато най-послѣ ме постигна голѣма скръбь: единствениятъ ми синъ се самоуби. Отъ тази голѣма скръбь отново се обърнахъ къмъ Господа. Една вечерь се явява при мене Христосъ, донася ми сѫщия по-раншенъ станъ и ми казва: „Туй платно бѣше добрѣ започнато. Ако можешъ да го довършишъ, ти ще излѣзешъ благополучно въ живота.“ Значи това показва за всинца ви, че трѣбва добрѣ да обработвате живота, който сте започнали. Неуспѣхътъ, погрѣшкитѣ се дължат на васъ. Нѣма да напущате вашия станъ, нѣма да плащате на другъ да тъче заради васъ. Нѣкой казва: нека потъче другъ заради мене! Не, ти самъ ще си свършишъ започнатата работа! Ако нѣкой е добъръ майсторъ и иска да ти помогне, нека ти насучи цѣвитѣ, но ти самъ ще си тъчешъ. Не оставяй други да тъчатъ заради тебе. Това е лошъ навикъ Всѣки самъ трѣбва да си тъче. Накарашъ ли други хора да тъкатъ заради тебе, работата е развалена вече. Спазвайте тия закони! Тѣ сѫ важни за вашето развитие. Не мислете, че ще намѣрите другъ методъ за развитието си. Този е единъ отъ най-проститѣ.

Вие трѣбва да прилагате разумно методитѣ на природата. Ще работите вѫтрѣшно, скрито въ себе си, тъй както скрито, незабѣлѣзано за другитѣ работи и самата природа. Ще работите така, докато съградите въ себе си единъ солиденъ характеръ. Докато не създадете Божественото въ себе си, не хвърляйте човѣшкото. Вие хвърляте човѣшкото, нѣмате още Божественою създадено и оставате сухи кости. Дръжте човѣшкото, а Божественото нека работи отвѫтрѣ, докато се засили. Когато всичко въ васъ стане Божествено, тогава всѣка велика прѣвръзка сама по себе си пада, или по-право, прѣвръща се въ Божествена.

Сега, помнето едно правило: при всѣка беседа която ви държа, и доброто у васъ се увеличава, и страданията ви се увеличаватъ. Едноврѣменно съ това, и радостьта ви се увеличава, и скръбьта ви се увеличава. Затова не се стремете да ме надхитрите. Щомъ сте влѣзли въ този пѫть и не работите, нѣма да ви се помогне. Това не зависи отъ менъ. Отъ невидимия свѣтъ се интересуватъ за васъ, държатъ ви за всичко смѣтка. Слѣдователно, всѣка вечерь идватъ при васъ и разглеждатъ, какъ сте завършили деня. Тъй щото, ако речете да се оплаквате отъ нѣщо, не забравяйте, че ви наблюдаватъ. По нѣкой пѫть вие мълчите, външно не се проявявате: азъ виждамъ вѫтрѣшното ви състояние, но държа очитѣ си прѣвързани, като че не виждамъ. Нѣкога снимамъ прѣвръзката си и тогава виждамъ всичко. Вие трѣбва да живѣете чистъ, абсолютно чистъ животъ Само чистиятъ човѣкъ може да познае чистотата, може да познае чистия човѣкъ. Нечистиятъ не може да познае чистия човѣкъ. Чудни сѫ нѣкои?хора, които запитватъ, какъвъ е Учительтъ. Ако си чистъ, ще ме познаешъ. Всѣки познава подобния си. Това е законъ въ свѣта! Чистиятъ ще познае чистия: любящиятъ ще познае любящия: мѫдриятъ ще познае мѫдрия, силниятъ ще познае силния, праведниятъ ще познае праведния и т. н. Това сѫ закони, въ които нѣма изключение за никого. Трѣбва да се познавате, да се обичате. Нѣма законъ, чрѣзъ който да се опрѣдѣля, какъ да се люби. Не е било врѣме, когато да се е заповѣдвало на Любъвьта. Богъ не се подчинява на никакъвъ законъ! Любовьта е отъ Бога. Споредъ закона на Любовьта, които азъ познавамъ, не е било врѣме, когато Богъ не е обичалъ нѣкого въ този вѣкь. И въ миналитѣ, и въ бѫдещитѣ вѣкове, Богъ всѣкога е единъ и сѫщъ, изобиленъ въ своята Любовь. Неговата Любовь се е спирала само тогава, когато нашата воля Му е противодѣйствувала. Спирането на Божествената Любовь произвежда страданията въ свѣта.

За сега отъ васъ не се изисква много. Колкото знаете, прилагайте го! Нѣкога ще ви дамъ една задача, да направите най-малкото добро. Какъ мислите, какво трѣбва да бѫде това добро? — Това добро съ пари не става: съ дрехи, обуща не става: съ имоти — кѫщи, ниви не става. Днесъ вие разбирате, че за да се направи добро, трѣбва да имате пари: ако нѣмате пари, а искате да направите добро, ще вземете отъ нѣкѫдѣ на заемъ. Всѣки, който помага съ пари, мисли, че е добъръ човѣкъ. Това ни най-малко не е добро. Доброто въ свѣта не е създадено отъ материя. Доброто не седи нито въ сиромашията, нито въ богатството: доброто не седи нито въ учението, нито въ глупостьта. Защото, ако си ученъ, ти можешъ да направишъ много добро, но може да напрапишъ и много зло. Ако си глупавъ, ти пакъ можешъ да ниправишъ много добро, но можешъ да направишъ и много зло. Сѫщото нѣщо може да се каже и въ случай, когато си богатъ, когато си силенъ и т. н.

Тъй както ви схващамъ, вие още живѣете въ външния животъ, и доколкото ви виждамъ, вие очаквате доброто да дойде отвънъ. Има три категории влияния върху васъ. Първото влияние е свѣтътъ. Той ви влияе и вие не можете да се избавите отъ него. Второто влияние е вашата плъть, вашето тѣло. Плътьта казва: азъ искамъ хлѣбъ, вода, жаденъ съмъ. Иска ли нѣщо плътьта, тя ще те прати прѣзъ седемь баира, но да й го доставишъ. Като каже „хлѣбъ искамъ!“ — Ще те накара цѣлъ день да работишъ за хлѣбъ. — Третото влияние е влиянието на дявола. Свѣтътъ, плътьта и дяволътъ, това сѫ тритѣ фактора, които днесъ човѣчеството е опорочило. Дяволътъ работи вече въ вашия умъ. Слѣдъ като направишъ много глупости, той казва: понеже не излѣзе уменъ, както ти казвахъ, затова пострада. Не трѣбваше само ти да крадешъ, но трѣбваше и другитѣ да накарашъ да крадатъ. Не трѣбваше само ти да убивашъ, но трѣб-ваше другитѣ да убиватъ, и тѣхъ да турятъ въ дрънгулника, а ти да минешъ за праведенъ.

Плътьта пъкъ казва тъй: ако слушаше менъ, да ядешъ и да пиешъ, щѣше да бѫдешъ снаженъ, силенъ, здравъ. Но тъй, като не ме слуша, като пости, не съмъ отговоренъ, нѣма какво да ти правя.

Свѣтътъ казва: ти трѣбваше да се запознаешъ съ всички окрѫжающи, силни на деня, за да ти помагатъ. Всѣки единъ отъ тия три фактора си има методъ за постигане своята крайна цѣль. Идете въ свѣта, идете при плътьта, идете при дявола, навсѣкѫдѣ ще имате едни и сѫщи крайни резултати. Вие ще гледате да прѣвъзмогнете тия три изкушения, тия три слабости. Нѣма да ги орхвърлите, но ще ги замѣстите. Кое може да замѣсти свѣтътъ, споредъ васъ? — На мѣстото на дявола. ще туримъ Христа! На мѣстото на плътьта ще туримъ Духа. На мѣстото на света ще туримъ Царството Вожие. Царството Божие, Духътъ Божии и Любовьта на Христа, това сѫ тритѣ нови фактори, тритѣ метода, съ които можемъ да работимъ и да се повдигаме нагорѣ.

Т. м.

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.

*

28-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ Учителя на 30. IV. 1924 г. — София

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...