Jump to content

1924_04_16 Любовь къмъ Бога!


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Любовь къмъ Бога!

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“.

Т. м.

Прочете се резюмето „Качествата на новия човѣкъ“.

На дъската е написано зададеното отъ миналия пѫть мото: „Азъ и Отецъ едно сме“.

Всички съгласни ли сте съ това мото?

Сега бихъ ви запиталъ: по какво се отличава човѣшкия умъ отъ ума на животнитѣ? При сегашното развитие на човѣка, въ човѣшкия умъ едноврѣменно има двѣ движения. Първото движение е къмъ материята Такова движение има и у животнитѣ. Второто движение е противоположно на първото, то е движение нагорѣ. Туй движение много малко се забѣлѣзва у животнитѣ. За да се даде този горенъ потикъ на ума, който назоваватъ „човѣшки разумъ“, непрѣменно трѣбва да се прояви съзнателното чувство въ човѣка. Умътъ върви по права линия, а движението на сърдцето е противоположно на движението на ума въ човѣка. Когато сърцето се облагородява, носътъ на човѣка се разширява. Нѣкой пѫть носътъ надебелява, но ние не подразбираме туй надебеляване, ние говоримъ за отверстията на носа. Важно е, какви сѫ ноздритѣ. Нѣкой носъ е дебелъ, но ноздритѣ му сѫ много малки. При това нѣкой носъ може да е подутъ, но това още не говори за благородство на сърцето. Българитѣ казватъ: надулъ му се носътъ. Тъй че, когато на единъ човѣкъ носътъ се надуе разшири или надебелява, то значи, че сърцето на този човѣкъ не дѣйствува правилно, хармонично. Колкото и да се старае човѣкъ да прикрие това, носътъ го издава Това показва, че въ природата нѣма никаква лъжа. Всички хора, както и всички животни, отъ най-малкитѣ до най-големитѣ, иматъ слабость да прикриватъ, да замаскирватъ своитѣ недостатъци и грѣшки. Вслѣдствие на тази си слабость, у всички сѫщества се забѣлѣзва лъжата. То е най старото изкуство, което сѫ научили всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.

Сега, азъ ви говоря като на съзнателни души. Вие не можеге да разберете тази дълбока философия, ако не може да нагодитѣ правилно вашитѣ отношения спрѣмо Божественитѣ закони, т. е. да съзнаете, че вие сте прѣдъ лицето на едно разумно сѫщество, което слѣди постѫпкитѣ ви и ги одобрява или не ги одобрява въ даденъ случай. Туй сѫщество не слѣди само какво сте казали, но слѣди и какво мислите, какво чувствувате. Това разумно сѫщество слѣди всички ваши чувства и мисли, които вие проектирате въ чувствения и въ умствения свѣтъ. Този разуменъ свѣтъ не може да бѫде индиферентенъ къмъ онова, което вие проявявате. Вие ще кажете: ние сме свободни да вършимъ каквото искаме. Азъ бихъ ви навелъ много примѣри, отъ които да видите, че не сте свободни да вършите, каквото искате, но ще ви наведа сега само единъ примѣръ. Ако вашето дѣте излѣзе на улицата и види тамъ една овца, умрѣла отъ 3 — 4 дена, вмирисала се и то ви я донесе въ стаята, какво ще му кажете? Туй дѣте може да каже на баща си, и на майка си: донесохъ тази овца въ стаята, защото имамъ право и азъ да правя своитѣ научни изслѣдвания. Какъ ще погледнатъ родителитѣ му на тази постѫпка? Разбира се, че нѣма да бѫдатъ доволни. Когато ние говоримъ за свобода, разбираме абсолютно разуменъ човѣшки животъ. Само при разумния животъ може да се говори за свобода. Всички разумни сѫщества сѫ свободни — никой не ги ограничава, никого не ограничаватъ. За едно разумно сѫщество е унизително да ограничи когото и да е. Всѣко сѫщество, което изгуби своята разумность, само по себе си се ограничава и като не разбира законитѣ, хвърля вината на другитѣ хора. Казва, че тѣ го ограничаватъ. Ако вие се хвърлите отъ една висока скала и си навѣхните крака, ще бѫдете ли свободни да ходите? — Нѣма да можете. Кой е причината за това ви ограничение? — Вие сами. Вие сами сте се хвърлили отгорѣ и сте си навѣхнали крака. Слѣдователно, въ умствения свѣтъ човѣкъ самъ може да навѣхне ума си. И сега, за да може умътъ ви да се развива правилно, трѣбва да имате Любовь къмъ Бога. Има една любовь, която хората проявяватъ къмъ Бога, но тя ги затѫпява. Тази любовь е придружена съ страхъ. Отъ тази любовь страда цѣлиятъ свѣтъ. Вие обичате едно слщество, но сѫщеврѣменно искате да обсебите това сѫщество, само вие да разполагате съ него затова се безпокоите да не ви го вземе нѣкой. Нѣкоя майка има дѣте, обича го, радва му се, но постоянно мисли за него, безпокои се, да не му стане нѣщо — нѣма довѣрие. Слѣдователно, и ние често придаваме такива слабости и на Бога. Когато направимъ нѣкаква погрѣшка, ние мислимь, че и Богъ е като насъ, веднага ще ни накаже. Затова усѣщаме едно угризение на съвестьта, и умътъ ни прѣстава да работи день, два, три докато се прѣмахне туй състояние. Прѣмахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умътъ правилно, трѣбва да бѫде спокоенъ. Миръ трѣбва да има човѣкъ! Слѣдователно, Богъ, Който е толкова далечъ отъ насъ, разбира тия закони. Той се е отдалечилъ, скрилъ далечъ отъ насъ именно защото разбира законитѣ — не иска да хвърля никаква сѣнка върху насъ. Забѣлѣжете, всѣкога когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициаторитѣ въ това, което вършите. Защо мислите така? Защото Богъ се скрива така, че вие не Го чувствувате никакъ. Тогава, какво нѣщо е угризенето на съвѣстьта? Какво нѣщо е вѫтрѣшната радость, която се явява като направимъ нѣкое добро? Щомъ направимъ една погрѣшка, Богъ веднага се появи, проговори и скоро се скрива. Това е „гласътъ на съвѣстьта“. Щомъ направимъ нѣкое добро, Богъ веднага се появи, като една свѣтлинка, и моментално изчезва. Нѣкой ще каже, че му проговорилъ нѣкой ангелъ. Не, това е чисто Божественото влияние въ човѣка, на което всички духове се подчиняватъ. Това е Богъ, Който проговаря въ душитѣ на всички сѫщества и моментално се отегля. Когато Богъ ви проговори, вие се радвате, чувствувате една малка радость и мислите, че самата постѫпка, която сте направили, ви радва. Не, Богъ, въ дадения случай, одобрява постѫпката ви. За да може човѣшкиятъ умъ да израсне, непрѣменно човѣкъ трѣбва да се развива нормално. Нормалното развиване седи въ това, че неговитѣ добри постѫпки трѣбва да бѫдатъ повече отъ неговитѣ погрѣшки. Ако направишъ три пргрѣшки прѣзъ деня, трѣбва да направишъ петь добрини. Тъй щото, всѣкога да ви остава единъ малъкъ излишъкъ. Всѣки день човѣкъ трѣбва да свършва съ плюсъ. Това трѣбва да ви бѫде като правило въ живота.

Вие сте написали изречението: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Какво разбиратѣ отъ това? Азъ желая да напишете нѣщо върху изречението: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Пишете, обаче, не това, какво сѫ казали другитѣ, но какво вие разбирате. Това ще бѫде за васъ една научна задача. „Азъ“, това е животинското, ограничениятъ човѣкъ. „Отецъ“, това е вѣчностьта, която е дала условия на „аз-а“ да се развива, да расте. Стремежътъ нагорѣ е Божественъ процесъ. Такъвъ стремежъ нагорѣ има въ всички сѫщества. Дори и най-малкитѣ сѫщества разбиратъ, че сѫ нѣщо индивидуално, затова и тѣ искатъ да живѣятъ.

Сега, за да може да напишете нѣщо върху темата „Азъ и Отецъ ми едно сме“, прочетете, какво сѫ писали нѣкои философи върху „аз-а“ и слѣдъ това изложете вашето мнение върху зададената тема.

И тъй, човѣкъ при сегашнитѣ условия на живота трѣбва да има едноврѣменно двѣ посоки на движение въ душата си: да върви по права линия, значи да има дълбочина, да има и широчина въ своитѣ чувства. Какво образуватъ двѣтѣ ноздри на човѣка? — Тѣ образуватъ буквата Ф. Разбира се, туй обяснение нѣма нищо общо съ сегашния практически животъ на хората. При сегашния практически животъ, колкото по-малко чувства иматъ хората, толкова по-лесно се справятъ съ живота. Колкото повече чувства иматъ, толкова по по-мѫчно се справятъ. Знаете ли защо? Защото богатитѣ хора, които иматъ повече срѣдства, повече богатства, иматъ и повече затруднения, отколкото хора съ малки срѣдства, които живѣятъ икономически и минаватъ живота си по-добрѣ. Тия хора, които иматъ изобилни чувства, сѫ хора съ голѣмъ замахъ, живѣятъ на широко, разпиляватъ всичкото си имане и къмъ края на живота си започватъ да слизатъ надолу, да живѣятъ въ носа си и съжаляватъ, че сѫ живѣли за Бога. Познавахъ едно врѣме единъ проповѣдникъ, човѣкъ съ добрѣ развито чело, богато надаренъ, но живѣ богато, изпохарчи всичко и слѣдъ това слѣзе да живѣе въ носа си и казваше: едно врѣме, когато хората си уреждаха работитѣ, азъ пасѣхъ на патриката магарето. Започна слѣдъ това търговия, но забатачи се, разпиля всичкото си имане. Отъ проповѣдникъ да станешъ търговецъ, то значи да слизашъ отгорѣ на долу. Да се качвашъ отдолу нагорѣ, разбирамъ, но да слизашъ отгорѣ надолу, това е всѣкога опасно, Проповедникъ, който става търговецъ, деградирва: търговецъ, който става проповѣдникъ се облагородява. Слѣдователно, вие имате въ себе си двѣ сили, съ които трѣбва да работите: вашиятъ умъ и вашето сърце. Свѣтлината всѣкога трѣбва да озарява ума ви, да бѫде негова съпѫтница, а пъкъ топлината трѣбва да бѫде съпѫтница на вашето сърце — нищо повече. И тогава, въ вашия слънчевъ възелъ или въ сърцето си всѣкога ще усѣщате една малка, приятна топлинка. Никога не трѣбва да усѣщате студенина въ сърцето си и тъмнина въ ума си. Щомъ дойде мракъ въ ума ви и студенина въ сърцето ви, раждатъ се най-противорѣчивитѣ чувства, най-противорѣчивитѣ мисли въ живота.

Азъ ви говорихъ вече за разумното сърце. Когато се намѣрите въ туй велико противорѣчие на живота, а неизбѣжно ще се намѣрите, понеже живѣете въ тази гѫста материя, винаги ще се обръщате къмъ вашето разумно сърце и ще разберете, че въ васъ има заложено нѣщо добро. Туй добро нѣма да го търситѣ отвънъ то е вѫтрѣ въ васъ. Отвънъ ще търсите само стимулъ. Основата, сѣмената ще търсите вѫтрѣ въ себе си, затуй човѣкъ трѣбва да има вѣра въ своето разумно сърце и вѣра въ своя умъ Да добиете вѣра въ своя умъ и вѣра въ своето сърце, това сѫ задачи за всѣки човѣкъ. Докато добиемъ тази вѣра, има други опасности, но ние требва да изучаваме ума и сърцето си. Когато нашиятъ умъ говори криво по нѣкой пѫть той прѣдава отвънъ какво е чулъ, безъ да го провѣри, ти ще подложишъ всичко това на една критична прѣценка и тогава ще действувашъ. Този умъ е като малкитѣ дѣца — полъгва. Сърцето сѫщо обича да полъгва. За да разберете Истината, ще повикате сърцето и ума, ще ги изслушате, ще сравнитѣ казаното отъ двѣтѣ мѣста и слѣдъ като имате общи доказателства, ще приемете фактитѣ тъй, както ви се прѣдаватъ.

Сега, въ съврѣменната математика вие събирате, запримѣръ, числата 2 и 3 и казвате: 2+3=5. Можете ли да съберете 2 и 3? Числата 2 и 3 не може да съберете. Защо? — Числата, това сѫ идеи.

А вие не можете да събирате идеитѣ. Ако съберете вашитѣ кокошки въ курника, това събиране ли е? Кокошката е една ваша идея. Тия кокошки могатъ да се събиратъ и безъ васъ. Често, птичкитѣ, кокошкитѣ се събиратъ сами на едно мѣсто. Ние казваме: събрахме нашитѣ кокошки. Събирането е една случайность въ свѣта. Вие не може да събирате числата. Числата 2, 3, това сѫ факти, идеи. Вие, като ги събирате, правите само единъ прѣводъ. Отдѣ намѣрихте, че 2+3=5? Може ли отъ 2 и 3 да произлѣзе 5? Вие ще ми възразите: какъ да не може? Азъ имамъ 2 кокошки, купувамъ още 3, нали правятъ 5 кокошки? Всѣка отъ тѣхъ ще снесе по едно яйце на день, значи ще имамъ 5 яйца. Отдѣ знаете това? — Туй сѫ само предположения.

Тогава, какво трѣбва да разбираме подъ думата „събиране“? Подъ „събиране“ вие разбирате да съберешъ пари въ кесията си, да съберешъ хора на едно мѣсто, но можешъ ли да съберешъ тѣхнитѣ сърца и умове? Може ли да съберетѣ два ума на едно мѣсто? Може ли да съберете двѣ сърца на едно мѣсто? Може ли да съберете двѣ души на едно мѣсто? Вие ще кажете: какъ не? Азъ мога да ги събера. Напримѣръ, трима души и четирма души правятъ седемь души. Тия хора, тия души, които вие мислите. че събирате, тѣ представляватъ извѣстна идея. Въ дѣйствителность можете ли да ги съберете? Хубаво, имате единъ книженъ левъ и единъ срѣбъренъ левъ. Може ли да съберете тия левове? Наистина, предполага се, че книжниятъ левъ е равенъ на сребърния, но тѣ сѫ разнородни, а само еднороднитѣ нѣща се събиратъ. Единъ златенъ левъ плюсъ единъ златенъ левъ правятъ два златни лева. Тогава, ще ви задамъ, като на учени хора, слѣдния въпросъ да видимъ, какъ ще го обясните.

Напримѣръ:

OOK_3_26_1.PNG

Когато събираме единица съ единица, получаватъ се 2 единици. Когато пъкъ умножаваме единица по единица, получаваме пакъ единица. Когато събираме двѣ единици съ двѣ единици, получаваме четири единици. Когато умножаваме двѣ единици на двѣ единици, получаваме пакъ четири единици. Какъ ще обяснитѣ сега, защо въ втория случаи и при събирането и при умножениего на двѣтѣ единици получаваме единъ и сѫщъ резултатъ? Числото 2 показва, че единицата се е намалила. Когато събирате единица съ единица, тя се намалява. Когато пъкъ умножавашъ единица съ единица, тя си остава една и сѫща, нито се увеличава, нито се намалява. Значи, при събирането, единицата всѣкога се намалява. Послѣ, имаме слѣдния процесъ: 1—1=0. Тукъ единицата иде въ своето естествено състояние, Сега нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ тия нѣща, защото не искамъ да ви забърквамъ, Числото двѣ по-голѣмо ли е отъ единицата? Числата, както се изучватъ при сегашнитѣ условия, нѣматъ практическо приложение. Ако ви кажа, че 2 единици сѫ по-малко отъ единицата, тогава ще ме питате: какъ. единъ грошъ по-голѣмъ ли е отъ 2 гроша? Тия нѣща, които ви казвамъ, сѫ вѣрни само при съзнателния животъ, при онази висша математика. Въ обикновената математика работитѣ сѫ съвсѣмъ други.

Сега, да попѣемъ малко, за да промѣнимъ мисъльта, да измѣнимъ малко философскитѣ размишления! Вие трѣбва да мислитѣ, трѣбва да се спрете върху мисъльта, защо въ физическия свѣтъ, единицата е по-малка отъ другитѣ числа? Има редъ формули, които трѣбва да приложимъ, за да докажемъ, че дѣйствително единицата въ висшия свѣтъ е по-голѣма отъ останалитѣ числа. Това е цѣла философия! За да ви докажа това, трѣбва да ви държа една цѣла лекция. Не мислете, че сме разрѣшили въпроса, като чухте, че когато единицата се събира, се намалява. То е твърдение, но още не е доказано, а трѣбва да се докаже!

Пѣнието, обаче, не върви. Да изпѣемъ едно ново упражнение: „Свѣтълъ день, Божий день“!

(Учительтъ свири, всички пѣятъ).

Свѣтълъ день, свѣтълъ день, день, день, день, Веселъ день, веселъ день, день, день, день. Божий день, Божий день, день, день, день.

Какво липсва на това упражнение? То по смисълъ е завършено, но по музика не е завършено.

Да изпѣемъ сега друго упражнение! — „Тѫги скърби“.

„Тѫги, скърби вдигай, слагай, право върви. (2).

Не се спъвай, всичко вдигай, слагай, право върви! (2).

Върви, върви, върви, право върви (3).

Върви, върви, право: върви, върви, върви, право върви!.

Т. м.

— Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.

*

26-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ Учителя на 16. IV. 1924 г. — София.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...