Jump to content

1924_03_19 Познай себе си


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Познай себе си!

(Мълчание 20 минути).

Въ тия събрания на мълчание, вие ще изучавате, каква сила има човѣшката воля. Да имашъ воля, значи човѣкъ да може да извърши нѣщо. Мълчаливъ човѣкъ е само онзи, който е докаралъ въ себе си всички мисли, желания и дѣйствия въ съгласие. Мълчаливъ човѣкъ, значи човѣкъ, който вдига малко шумъ. Онѣзи нѣща, които сѫ хармонични, тѣ сѫ проявление на мълчанието. Свѣтлината е мълчалива.

Всички трѣбва да се отвикнете отъ единъ старъ навикъ, който е навикътъ на дявола. Вие му слугувате отъ 8000 години насамъ. Тогава питамъ: кой слуга, слѣдъ като е живѣлъ 8000 години при своя господарь, не е взелъ отъ неговитѣ навици? Това е една служба отъ цѣли 8000 години при единъ и сѫщъ господарь! Въпрѣки всички усилия, които правите въ себе си, да се подигнете, вие все-таки носите нѣкои отъ неговитѣ навици. Всичкитѣ контрасти които произтичатъ въ живота ви, се дължатъ на него. Сега, разбира се, школитѣ, по въпроса за сѫществуването на дявола, се раздѣлятъ въ мнѣнията си. Нѣкои не вѣрватъ, че има дяволъ, понеже мислятъ, че дяволътъ не е всесиленъ, а нѣкои мислятъ, че дяволътъ е господарь на свѣта. Христосъ казва: „Иде князътъ на този свѣтъ! Ще знаете, че азъ нѣмамъ нищо общо съ господаря на вашия свѣтъ“ Значи, отъ двѣ хиляди години насамъ, Христосъ управлява свѣта. Мнозина се очудватъ на слѣдния фактъ, казватъ: чудно нѣщо, отъ какъ съмъ тръгналъ въ този пѫть, да служа на Бога, изживѣхъ толкова нещастия, толкова неприятности и злини. Трѣбва да се върна къмъ стария животъ, тукъ не върви. Пари имахъ, изгубихъ ги; кѫща имахъ продадохъ я; дѣца здрави имахъ, сега сѫ болни; жена ми по-напрѣдъ ме почиташе, сега петь пари не дава за мене! Защо става така? Това сѫ навицитѣ на стария господарь. Че много естествено е това! Ако вашата дъщеря излѣзе отъ дома ви, безъ ваше съгласие, ще дадете ли прикята, която сте й приготвили? Обущата, роклята, шапката, които сте й приготвили, ще ги дадети ли? Азъ говоря принципално. Нѣкой пѫть ние казваме: майката е длъжна да дава, това е Христовия законъ. Да, споредъ Христовия законъ така е, но споредъ човѣшкия законъ, майката ще вземе обущата и ще изпѫди дъщерята навънъ боса. Така и дяволътъ: като речешъ да служишъ на Бога, той си иска, паритѣ, които му дължишъ. Тои казва: тѣ сѫ мои, дай ги тукъ, въ моята каса. Тия дрешки, обуща, дай ги на менъ и ти излѣзъ навънъ голъ, тъй както си. Не е ли това естествено? Вие се чудите, но дяволътъ съ празо казва: тия нѣща сѫ мои. Нѣкои искатъ да отидатъ при Бога съ паритѣ на дявола, съ дрехитѣ на дявола, съ обущата надявола. Азъ ви казвамъ: Господъ не иска такива разбойници. Туй е фактъ! Сега вече, за новия животъ трѣбва да има други методи, и затуй е внесена смъртьта. Смъртьта седи между дявола и Господа. Тя примирява нѣщата. Дяволътъ отива при смъртьта и й казва: еди-кой си заминава за онзи свѣтъ. Като отидешъ при него вземи му всичкото, което е взелъ отъ този свѣтъ. Тя казва: не бой се, всѣки, който дойде до мене, всичко му снемамъ. Господъ сѫщо отива при нея и й казва: Азъ искамъ синъ ми и дъщеря ми да се върнатъ чисти при менъ, да не оставишъ никакъвъ грѣхъ въ тѣхъ. — Добрѣ, азъ ще ги очистя напълно. Тъй щого, едното лице на смъртьта е обърнато къмъ дявола, а другото — къмъ Бога. Ето защо, ако погледнете смъртьта отъ страната, дѣто е дяволътъ, тя е страшна, но ако погледнете на смъртьта отъ страната, дѣто е Богъ — тя е красива. Тази страна на смъртьта носи чистота, затова Господъ придружава това лице на смъртьта.

Кои сѫ старитѣ навици на дявола? Единъ отъ старитѣ навици на дявола е докачението. Когато е билъ въ небето, той се докачилъ за много малка работа, и отъ тамъ сѫ го изпѫдили. Така и всичкитѣ ученици въ школата се докачатъ все отъ малки нѣща. Нѣкой дошълъ и не поздравилъ нѣкого. Какъ тъй да не му обърнатъ внимание? Питамъ сега: ако ние разсѫждаваме съ онзи здравъ разумъ, кое е онова, което повдига ученика въ очитѣ на учителя? Нали неговитѣ способности? Когато единъ ученикъ влѣзе въ класъ, може никои да не му обърне вниманието, но когато започне да рѣшава всичкитѣ задачи най-хубаво, когато започне да отговаря тамъ гдѣто никой не може да отговори, учительтъ ще обърне внимание на него, а послѣ и ученицитѣ ще му обърнатъ внимание. Слѣдователно, не важи какъ влиза ученика и какъ го посрещатъ, но какъ се учи и какъ проявява своята воля. Сѫщиятъ законъ е и по отношение васъ. И вие влизате въ свѣта, и свѣтътъ не ви обръща внимание. За да ви обърне внимание, вие трѣбва да бѫдете способни, трѣбва да иматѣ дарби. Нѣкои отъ васъ трѣбва да бѫдетѣ краснорѣчиви, други да имате сила да лѣкувате: трети да бѫдете художници, четвърти — да бѫдете писатели, музикати, пети — да бѫдете архитекти, инжинери, зидари, щести — да бѫдете търговци, но не търговци на лъжата, а търговци на честностьта. Всички трѣбва да развивате всестранна деятелность въ живота. Всички тия професии трѣбва да се осветятъ и да се прилагатъ тъй, както ангелитѣ ги прилагатъ. Когато свѣтътъ се е построилъ, всичкитѣ по-напреднали братя на човѣчеството сѫ имали вече мѣсто, кѫдѣ да проявяватъ своитѣ дарби. Не е въпросътъ, какво е вашето положение днесъ. Сегашното ви положение е положение на обществото, а за васъ е важно положението, когато вие излѣзете отъ затвора. Човѣкъ е въ затворъ до тогава, докато има известни недѫзи въ себе си. Когато се освободите отъ всичкитѣ свои недѫзи и добиете ония велики добродѣгели, които сѫ били първоначално вложени въ вашитѣ души, въ вашитѣ духове, вие ще бѫдете свободни отъ законитѣ на свѣта, отъ законшѣ на смъртьта. Това, което човѣкъ ще придобие въ бѫдаще, ние наричаме „ново състояние“, състояние на новъ животъ. Всичкитѣ окултни школи, съ многобройните си клонове, както и Божествената школа, иматъ за цѣль да въведатъ ученицитѣ въ това ново състояние. Разбира се, не е лесна работа да влѣзе човѣкъ въ новия живогь. Падането е било трудно, но и възлизането е трудно. Колкото е голѣма силата, която е тласнала човѣка къмъ земята, толкова голѣма е силата, която може да тласне човѣка къмъ Бога. Низходящата и възходящата сили сѫ равни една на друга. И слизането, и качването е въ Бога. И падането и ставането е въ Бога. И едното, и другото сѫ отъ Бога. Всички ония хора, които не сѫ искали да слизатъ по правия пѫть, сѫ паднали: и всички ония, които не сѫ искали да възлизатъ нагорѣ по правия пѫть, сѫ криволичили много. Не се спъвайте въ кривитѣ си възгледи, които сѫ внесени въ вась по закона на наслѣдственостьта, или по закона на прѣраждането, или въ врѣмето на странствуването на човѣшката душа.

Сега, за насъ е важно да прѣвъзмогнемъ лошитѣ навици. Запримѣръ, между васъ сѫществува навикътъ, че двама души не могатъ да се търпятъ. Че не могатъ да се търпять, това не е грѣхъ, не е и нѣкакво прѣстѫпление. Защо не могатъ да се търпять? — Допуснете, че вие влизате въ една много тѣсна стая само съ едно легло и то за единъ човѣкъ. Идва вторъ човѣкъ, и тъй иска да легне, но нѣма мѣсто. Тогава той лѣга отгорѣ надъ първия. Какъ мислите, онзи, който е отдолу, ще бѫде ли разположенъ? —

Нѣма да бѫде разположенъ. Напротивь, той нѣма да може да го търпи и много естествено е, че ще му каже: махни се! Вториятъ ще бѫде малко по-разположенъ и ще му каже: ако ме обичашъ, моля ти се, остави ме да полежа отгорѣ ти! Това, че тѣ не могатъ да се търпятъ, се дължи на едно съвпадение, че и двамата искатъ да използуватъ единъ естественъ навикъ въ едно и сѫщо врѣме. Този споръ може да се избегне, каго си раздѣлятъ и двамата леглото по слѣдния начинъ. Единиятъ ще каже: азъ ще спя три часа. Слѣдъ това азъ ще стана, а ти ще легнешъ. Нѣма защо да лежимъ единъ отгорѣ, другъ отдолу. Въ това врѣме, когато азъ спя, ти ще бѫдешъ дежуренъ. Послѣ ти ще спишъ, азъ ще дежуря. Силнитѣ хора, хората, които спорятъ въ свѣта, това сѫ хората на едното легло. Спорътъ се отнася до въпроса, кой върху кого да лежи. Единиятъ казва: този човѣкъ не се подчинява. Той отговаря: какъ да се подчиня? Да се оставя да тегнешъ отгорѣ ми? Това подчинение ли е? Товае, което често се случававъ в живота. Затова, онзи, когото не обичаме, ние считаме за котцузъ човѣкъ и не можемъ да го търпимъ. Причината за всичко това е много проста: и двамата иматъ единъ естественъ навикъ, който искатъ да използуватъ въ едно и сѫщо врѣме — нищо повече. Запримѣръ, ако срещна двама души, които сѫ чрѣзмѣрно горди, и поздравя единия най-напрѣдъ, а послѣ другия, то този, когото поздравя послѣденъ ще се докачи. Тогава, ако съмъ уменъ, ето какъ ще разрѣша тази задача. Щомъ и двамата сѫ горди, ще почакамъ да излѣзе най-напрѣдъ единиягъ, и като го срещна, ще го поздравя. Слѣдъ 15 минути ще излѣзе вториятъ — и него ще поздравя. Той нѣма да знае, че съмъ поздравилъ другаря му първо, а послѣ него. Всѣки ще мисли че пръвъ съмъ го поздравилъ. Види ли ми че поздравя другаря му по-рано, той ще каже: значи менъ ме мислишъ за опашка.

Има много противорѣчия въ свѣта, които ние нѣма да оправимъ. Тия нѣща не сѫ само отвънъ, но това сѫ противорѣчия които сѫществуватъ въ нашата плъть. Нѣкой пѫть ние се боримъ съ себе си. Това е най-голѣмого зло. Човѣкь никога не трѣова да се бори съ себе си, защото, ако се бори съ себе си, ще се унищожи. Побѣдишъ ли себе си, ти ще се заличишъ. Единственото естествено нѣщо е да познаваме себе си. Да познаваме себе си, значи да познаемъ доброто, което е вложено въ нась, и да знаемъ какъ да го развиваме. Човькъ трѣбва да познава себе си, но не и да се бори съ себе си. Тази мисъль трѣбва да се изхвърли отъ ума ви. Боришъ ли се съ себе си, дяволътъ е влѣзълъ въ тебе — нищо повече, Започнешъ ли да познавашъ себе си. Богъ започва да живѣе въ тебе, и ти започвашъ да познавашъ Бога, Много нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факга, че човѣкъ се бори съ себе си. Познаешъ ли себе си, ще знаешъ какъ да постѫпвашъ. Борбата е навикъ. Сега, да кажемъ, че трѣбва да се боримъ и сме, поставили борбата като принципъ въ живота си. Всички хора днесъ се борятъ: и на лѣво, и на дѣсно все се борятъ. Питамъ: ако борбата разрѣшаваше въпроситѣ, гдѣ сѫ резултатитѣ на тази борба? — Нѣма почти никакви резултати. Тази борба прѣдставлява само едно упражнение за уякчаване на силитѣ. Да воювашъ съ себе си, това е най-голѣмата глупость, която човѣкъ може да извърши. Ние не трѣбва да воюваме. Защото, ако воюваме, какъ ще обяснимъ стиха отъ Писанието, който казва: „Богъ е, който дѣйствува въ васъ“. Туй, което мислишъ, което вършишъ, това е Богъ. Тогава съ кого ще се боримъ: съ кого ще воюваме? Разберемъ ли това нѣщо, този навикъ „да се боримъ“, трѣбва да го избѣгваме и къмъ външнитѣ. Не трѣбва да се боришъ нито съ себе си, нито съ своитѣ близки. По сѫщия законъ трѣбва да се стремимъ да познаемъ и тѣхъ. Има моменти, когато единъ братъ, или една сестра сѫ тѫжни, скръбни въ душата си и се нуждаятъ отъ една малка услуга. Това е въ реда на нѣшата. Такава нужда отъ услуга всѣкога ще се яви, не сме ние всесилни. Даже Богъ, Който е всесиленъ въ Своето величие, който нѣма нужда отъ нищо, радва се когато ние направимъ едно добро. Какво печели той отъ това? — Нищо не е спечелилъ, но Той се радва, че вие сте изпълнили, че вие се разбрали едно Негово свещено желание. Радва се, че вие сте възприели и реализирали една ваша свещена мисъль, която е чакала хиляди години реда си. Богъ се весели, а щомъ се весели Той, ние се радваме, че ще имаме възможность да изпъдимъ отъ себе си лошитѣ навици. Човѣкъ трѣбва да познава себе си!

И тъй нѣма да се борите съ себе си, но ще познавате себе си. Ако ви сполети нѣкакво нещастие въ свѣта, то е отъ дявола. Астролозитѣ отдаватъ нещастията въ свѣта все на Сатурна, на падналия Богъ. Дяволътъ не обича да види човѣка щастливъ, той иска всички да бѫдатъ нещастни като него. За това умниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде на щрекъ. Дяволътъ има прѣстолъ на земята, има агенти, които слѣдятъ всичко. Мислше ли, че той не знае за туй събрание, което става сега тукъ? Той знае всичко Въ България той си има много агенти, понеже царството на свѣта е негово. Всичкитѣ хора които управляватъ свѣта, които служатъ на свѣта, сѫ все негови слуги. Той не иска нѣкои да знае смисъла и прѣдназначението на това негово царство. Пъкъ ние му казваме ти се разправяй съ свѣта, ние имане въ твоето царство нѣмаме, нѣма защо да се разправяшъ съ насъ. Ти не си взелъ твоето царство отъ насъ: Ако Богъ те остави на власть, ние нѣмаме нищо противъ, но когато Той те снеме, ние нѣма да те подържаме Дойде дяволътъ и те пита ако Господъ ме свали отъ власть, ще гласувашъ ли заради мене? — Нѣма да гласувамъ. Тамъ е туй дълбокото разбиране на живота. Не мислете че вие може да избегнете отъ тия по-висши интелигентни сили, наречени „адепти на злото на тъмнитѣ сили“. Тѣхната мисъль е насочена да действува разрушително, да вселява сѫблазънь, съмнѣние. Има Братя, като носятъ миръ, радость, съзнание. Тъй че въ свѣта сѫществува голѣма борба между тия двѣ сили, т. е. борба между свѣтлината и тъмнината.

Сега ние ще излѣземъ за пръвъ пѫть на 9 (22) мартъ сутриньта, да госрещнемъ първия лѫчъ на слънцето всичкитѣ ученици да бѫдатъ на своето мѣсто, дъждъ, каль, каквото и да е врѣмето, всички, безъ изключение, ще излѣземъ. Не казвамѣ, че само при хубаво врѣме. Хубаво, лошо, каквото и да е врѣмето, ние ще хванемъ първия лѫчъ, ще се качимъ надъ облацитѣ отгорѣ,

Вие може ли да прѣдскажете, какво ще бяде врѣмето въ сѫбота? Какъ прѣдчувствувате? — (Хубаво). Не ви питамъ, какво искате да бѫде, но какво чувствувате? Туй, което чувствувате, то е вѣрно.

Т. м.

Миръ!

— Мирътъ носи Божията радость!

*

22-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 19. III. 1924 год. — София.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...