Jump to content

1914_10_19 Страхътъ


hristo

Recommended Posts

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Страхътъ

 

„И да се не боите отъ онѣзи, които
убиватъ т
ѣлото, а душата не могатъ
да убиятъ; но да се боите повече отъ
оногозъ, който може и душа и т
ѣло да погуби“.
Ев. Матея 10: 28.



Страхътъ е едно тягостно чувство на душата, което сѫществува не само въ хората, но и въ животнитѣ; чувство, вложено въ живия организъмъ да извърши извѣстна мисия. Страхътъ подразбира, че въ срѣдата, въ която живѣемъ, или въ условията, при които сѫществуваме, има извѣстни елементи противни или зловрѣдни на нашия животъ. Това чувство служи просто да ни прѣдпази отъ всичко, което може да ни поврѣди. Кога, въ кое врѣме се е появнлъ страхътъ у хората? Споредъ общоприетото схващане, той се е зародилъ съ грѣхопадането. По-напрѣдъ човѣкъ не е знаялъ какво нѣщо е страхъ. И дѣйствително, страхътъ има двояко проявление: външно и вѫтрѣшно. Когато едно дѣте направи пръвъ пѫть погрѣшка, веднага чувството на страхъ възниква въ неговата душа. Кому душата е тиха и мирна, като направи малко съгрѣшение? Веднага изпъква въ нея това чувство на страхъ. Значи, въ душата влизатъ извѣстни елементи, които я заплашватъ. Допущамъ, че имате кѫща, подътъ на която е направенъ отъ чамъ; веднага се заражда у васъ страхъ, че може да се запали и изгори, има, значи, извѣстенъ елементъ, който е туренъ въ вашия подъ, вещества, които могатъ да горятъ и пламнятъ, може да възприематъ тия свойства, и цѣлата ви кѫща да изгори. Като е работило въ органическия свѣтъ съ хиляди години, това чувство е направило хората и животнитѣ роби на страха. Обаче, страхътъ има и добра страна: благодарение на него се е образувала бдителностьта. На много животни краката сѫ станали дълги вслѣдствие на страха. Животно, което има дълги крака, всѣкога е страхливо. Това можете да го вземете като фактъ. Заднитѣ крака на заяка сѫ много дълги, а прѣднитѣ кѫси; ако и прѣднитѣ крака бѣха дълги, щѣха много повече да му благоприятствуватъ въ бѣгането.

Сега, нѣма да се впущамъ да разправямъ каква роль е игралъ страхътъ въ историята на еволюцията. Съврѣменнитѣ учени хора казватъ, че религията е произлѣзла отъ страха. Това схващане е криво, защото религията е сѫществувала и прѣди появяването на страха. Христосъ се обръща къмъ Своитѣ ученици, понеже знае, че тѣ се намиратъ въ тази категория, че се боятъ за своята кѫща, за своето тѣло, и имъ казва: „Не се бойте отъ онѣзи, които могатъ да убиятъ тѣлото, а душата не могатъ да поврѣдятъ“. Защо? Ако имате извѣстенъ капиталъ, вложенъ въ банката, и нѣкой човѣкъ ви запали кѫщата, нѣма да се безпокоите, защото ще направите нова и по-хубава кѫща. Значи, докато имате капитала на вашата душа вложенъ въ друго мѣсто, нѣма защо да се боите.

Сега, нека взема втората часть отъ стиха — отъ кого да се боите. Бойте се отъ онзи, който може да погуби и тѣлото, и душата. Върху втората часть на стиха е имало дълги спорове — кой е този втори, отъ когото трѣбва да се боимъ. Нѣкои казватъ, че онзи, отъ когото трѣбва да се боимъ, е дяволътъ. Азъ ще ви кажа, че онзи, отъ когото трѣбва да се боимъ, е Богъ, и то въ смисълъ да се пазимъ да не Го огорчаваме, а това значи да бѫдемъ благочестиви. Ако бихъ тълкувалъ Божествения Законъ на живота, нѣма да ви кажа отъ кого да се боите или да се не боите, а ще ви кажа какъ да изпълнявате Божия Законъ. Това е отрицателната форма на страха. А положителната форма настѫпва, когато сме съгрѣшили: който изпълнява волята Божия, нѣма защо да се бои; но онзи, който не я изпълнява, всѣкога ще има страхъ въ своето сърце и никога нѣма да бѫде спокоенъ и свободенъ. Въ прочетената отъ мене глава Христосъ иска да увѣри Своитѣ ученици, че въ свѣта има извѣстни закони, които регулиратъ човѣшкия животъ: „Даже вашитѣ косми на главата“ казва той на ученицитѣ Си, „сѫ прѣброени“. Нито единъ косъмъ не може да падне туку-така. Ако изпълнявамъ Закона Божи, ще бѫда подъ покровителството на Бога, както птичкитѣ. У съврѣменнитѣ християни има едно криво схващане на нашитѣ отношения къмъ Бога, къмъ религията, и вслѣдствие на това се раждатъ и много страдания въ човѣшката душа. Нѣкои, напримѣръ, считатъ религия да идатъ безъ друго въ черква, да запалятъ една свѣщь, да се прѣкръстятъ, и мислятъ, че, като направятъ тия нѣща, иматъ религия. Обаче, религията е нѣщо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме любовь къмъ Бога. Щомъ имаме този основенъ законъ въ себе си, ще бѫдемъ готови да направимъ хиляди други нѣща заради Господа. Но какъ можемъ да проявимъ любовь къмъ Господа, когато не Го виждаме? Христосъ казва: „Отецъ вашъ е на Небето“. Обръщамъ очи и виждамъ, че Го нѣма и си казвамъ: като излѣза отъ тѣлото, ще отида на това мѣсто. Христосъ се обръща къмъ Своитѣ ученици и имъ казва: „Не бойте се отъ ония, които сѫ на земята и убиватъ“. кои сѫ онѣзи, които убиватъ? Ако прочетете първия стихъ, ще видите, че е дадена власть на нечестивитѣ духове да убиватъ, но тази власть не се простира надъ добритѣ хора, а надъ злитѣ. Съврѣменниятъ християнинъ казва: „Азъ искамъ да властвувамъ надъ своитѣ братя“. Виждате, че на Апостолитѣ Христосъ не имъ даде власть да властвуватъ надъ хората, а надъ лошитѣ духове. Всѣки отъ насъ трѣбва да властвува надъ тѣхъ. Който не разбира този Божественъ Законъ, всѣкога ще прави погрѣшки, ще има засади отъ тия духове, отъ тукъ или отъ тамъ. Хората иматъ разни методи за заканване срѣщу духоветѣ; но духоветѣ отъ това не ги е страхъ; тѣхъ не ги е страхъ отъ тояги, нито отъ думи. За да имашъ власть надъ единъ нечестивъ духъ, не трѣбва да имашъ неговитѣ слабости. Имашъ ли ги, може да си ученъ, философъ, министъръ, ти ще бѫдешъ тѣхенъ робъ — тѣ интриги ще правятъ, царе ще детрониратъ, всичко могатъ да направятъ. Нѣмашъ ли тѣхнитѣ слабости, ти си тѣхенъ господарь. Затова именно Христосъ е заповѣдвалъ на духоветѣ. Той бѣше чистъ и, като имъ каже: „Излѣзте!“, тѣ сѫ отговаряли: „Слушаме“. Онѣзи, които докарватъ и които лѣкуватъ болеститѣ, сѫ пакъ лошитѣ духове. Ще кажете „чудно“, на-ли? Законътъ е такъвъ. Ако вземете пари отъ нѣкой човѣкъ, на-ли трѣбва да ги върнете? Ако нараните нѣкой човѣкъ, на-ли трѣбва да платите за неговото лѣкуване? Дяволътъ направи пакоститѣ, а викате Господа да ви оправи работитѣ. Господь хваща дявола и му казва: „Ти си развалилъ на този човѣкъ кѫщата, иди и я оправи“, и дяволътъ се мѫчи да я оправи. И послѣ пакъ му казва: „Ако обичашъ, пакъ събори кѫщата“. Сега, защо Господь не отговаря на молитвитѣ ви. Ще кажа. Понеже сте грѣшници, като дойдатъ тия работници, вие не можете да ги контролирате, и тѣ бѣгатъ. Трѣбва, като ги прати Господь, да имате власть, да имъ заповѣдвате — съ камшикъ да стоите надъ тѣхъ; защото, щомъ ги пуснете, всички ще избѣгатъ, и вашата кѫща ще остане несъградена. Никога не трѣбва да имате слабоститѣ, които тия духове иматъ. Нѣкои казватъ: „Не можемъ безъ слабости“. Щомъ не можете, ще ви умрътвяватъ, ще ви взематъ тѣлото, паритѣ, ще ви затворятъ — нѣма другъ изходенъ пѫть. Сега, Христосъ дохожда и казва: „Ще ви кажа отъ кого да се боите“. Той казва: „Не прѣстѫпвайте Божия Законъ“. Втората часть отъ туй тълкувание подразбира изпълнението на Божия Законъ, за да бѫдатъ вашитѣ тѣла и души свободни.

Всѣки отъ насъ трѣбва да направи малко ревизия въ сърцето и ума си, да види какви слабости има въ тѣхъ. Ако обичате да полъгвате, всички духове на лъжата сѫ наоколо васъ, тѣ сѫ на гости у васъ, вие ги привличате. Ако обичате да злорадствувате, всички духове, които злорадствуватъ, сѫ тъй сѫщо около васъ. И ако бихте били ясновидци, бихте видѣли, че въ вашитѣ кѫщи има цѣли орди отъ тѣхъ, които само ядатъ и пиятъ. Ако мразите, всичкитѣ духове на умразата ядатъ и пиятъ на ваши разноски, Ето защо умиратъ хората. Като дойдатъ и, поседятъ день-два у васъ, вие почнете, разбира се да се оплаквате: Тукъ ме боли главата, болятъ ме очитѣ, болятъ ме рѫцѣтѣ, краката, стомахътъ, сърцето, дробоветѣ“. Какъ не ще ви болятъ? Тия зли духове черпятъ сокове отъ васъ, и почнатъ да замрѣжаватъ очитѣ ви, почнете да ослѣпявате, да оглушавате, краката и рѫцѣтѣ ви почнатъ сѫщо да боледуватъ, и единъ день ви грабватъ и ви занасятъ въ гроба. И като отидете при Господа съ съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадохъ?“ — „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствувахме; нѣма да правимъ това нѣщо занапрѣдъ“. И понеже Богъ е благъ, казва: „Стига да научите урока, пакъ ще ви кредитирамъ наново“. И затуй Христосъ казва: „Ще ви кажа отъ кого да се боите“. Тази боязнь, този страхъ е благоразумието. Когато у човѣка се съединятъ отрицателното чувство съ положителното, чувството на прѣдпазливость и способностьта за разсѫждаване, тогава у него се опражда благоразумието. Страхътъ е отрицателниятъ елементъ на благоразумието. Слѣдователно, Христосъ иска да каже: „Не раздѣляйте тия два елемента единъ отъ другъ, защото, щомъ ги раздѣлите, сир., щомъ раздѣлите вашия разсѫдъкъ отъ чувството на страха, да се не контролиратъ, безъ друго ще изгубите и тѣлото, и душата си“. Пъкълътъ какво означава? Ще видите, че той състои въ ония ограничени условия на развитие, дѣто ще прѣкарате животъ на страдания, и въ васъ ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на единъ човѣкъ, който е умрѣлъ? Единъ день ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрѣлиятъ стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бѣха тѣ!“ и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“. Тухлитѣ и плочитѣ сѫ тамъ, и слѣдъ врѣме тия кости пакъ ще възстановятъ своя първоначаленъ храмъ, и затова Господь пита пророка: „Сине человѣчески, тия кости могатъ ли да оживѣятъ?“ Пророкътъ отговаря: „Ти знаешъ, Господи!“ Господь казва: „Проречи тогава за Духа да дойде и да ги оживи“. Еднъжъ Едисонъ направилъ една малка смѣшка съ нѣкои свои приятели: направилъ два скелета да се движатъ автоматично, свързалъ краката и рѫцѣтѣ имъ съ телъ, турилъ грамофони на рѫцѣтѣ и електрически лампички въ очитѣ, и тогава тия два автомата почнали да говорятъ: „Ние бѣхме едно врѣме като васъ — ядѣхме и пиехме; вижте какви сме сега!“ Всички се изпоплашили и хукнали да бѣгатъ. Дълго врѣме Едисонъ трѣбвало да ги убѣждава, че това е само една смѣшка, направена отъ него. При сегашното анормално живѣене всѣки човѣкъ ще се намѣри въ единъ скелетъ, неспособенъ за работа, за мислене, за дѣйствие. И затова Христосъ се обръща къмъ Своитѣ ученици и имъ казва: „Не бойте се“. За да можемъ да регулираме туй чувство — страхътъ, трѣбва напълно да се обосновемъ на Божествения Законъ, на съзнанието въ насъ, че сме свързани съ Бога. Въ насъ нѣкой пѫть се заражда мисъль: „Искаме да видимъ Господа, искаме да видимъ Иисуса Христа“. Всѣки день Го виждате. Щомъ се зароди въ васъ това чувство на любовь, на обичь, Той е тамъ, и вие Го чувствувате; само трѣбва да разтворите вашитѣ духовни очи, за да Го видите; вие виждате сега външната страна на нѣщата, но сѫществената не виждате. Всѣки день всѣки отъ васъ е въ съприкосновение съ Господа, когато страдате и обичате. Когато човѣкъ страда и е въ положението на болникъ, Господь го лѣкува и, като му прѣвръзва ранитѣ, причинява извѣстни болки, и болникътъ се оплаква. Господь обяснява причинитѣ на тия страдания; „Понеже не изпълни Моитѣ закони, страдашъ, но бѫди търпѣливъ, ще те излѣкувамъ“. — „Ама тия болки сѫ непоносими“. — „Да, ама когато ти казвахъ да не прѣстѫпвашъ закона, ти не слушаше“. — „Ама трѣбва дълго врѣме“. — „Ще се научишъ“. Отсега нататъкъ трѣбва да правите опитъ това сѫ го правили старитѣ християни — да можете да излизате извънъ тѣлото си. Вашиятъ умъ говори: „То ще бѫде славно да излѣза“. Славно, но трѣбва да имашъ знания. Първо, трѣбва да се освободишъ отъ всички слабости на тия духове, които те заобикалятъ, и, като излѣзешъ, ще имъ кажешъ: „Никой нѣма да се приближава до моето тѣло, защото, инакъ, ще има камшикъ“. Но, ако духоветѣ знаятъ, че имашъ слабости, щомъ заминешъ и оставишъ тѣлото си, тѣ ще го задигнатъ. Затуй съврѣменнитѣ хора сѫ яко свързани отъ Господа за своето физическо тѣло, понеже, ако излѣзатъ изъ тѣлото, те бѫде още по-лошо за тѣхъ ще се спре тѣхната еволюция. Христосъ се обръща къмъ Своитѣ ученици, които искатъ да Го слѣдватъ, да разбератъ тия тайни на Царството Божие. И мисля, че методътъ за дълъгъ животъ седи тукъ. Сега ще ви наведа единъ фактъ. Вземете хора, които страдатъ и които се ядосватъ, които прѣминаватъ живота си прѣзъ много бури. Тѣхниятъ животъ е кратковрѣмененъ; ония пъкъ, които сѫ спокойни, както казватъ, хора „разложени“, и не се ядосватъ, не се терзаятъ, тѣ иматъ дълъгъ животъ. И затуй Хербертъ Спенсеръ казва на едно мѣсто: „Когато външнитѣ сили на природата се уравновѣсятъ съ вѫтрѣшнитѣ процеси на човѣшкия организъмъ, ние ще имаме вѣченъ животъ въ физическия свѣтъ“. Кои сѫ тия външни сили? Тѣ сѫ тия врѣдни елементи. Когато се уравновѣсимъ, когато дойдемъ да разбираме какво желаемъ, какво искаме, и знаемъ какъ да реагираме срѣщу врѣднитѣ елементи и да ги подчинимъ, ще можемъ да живѣемъ на земята, колкото врѣме искаме — 100, 500, 1000 години, и ще можемъ да заминемъ пакъ, когато искаме — отъ насъ ще зависи. Слѣдъ като живѣемъ нѣколко хиляди години, ще кажемъ: „Наживѣхме се и сега искаме да заминемъ на дълга разходка за другия свѣтъ“. Тогава ще ни придружатъ нашитѣ роднини и приятели, както ни изпращатъ сега при тръгване на трена. Това ще бѫде отиване. Ние ще бѫдемъ свободни, ще си извадимъ билетъ и ще тръгнемъ, и нѣма нашитѣ приятели да вървятъ подиръ насъ и да казватъ: „Горкиятъ човѣкъ смъртьта го покоси“. — „Не“, ще кажемъ, „азъ отивамъ да направя разходка, отивамъ да посѣтя бащиния ми домъ, единъ день пакъ може да се върна“. И тѣ ще ни пожелаятъ добъръ пѫтъ. Християнството е такава наука, която трѣбва да подготви това пѫтуване, въ което има да извървите дълъгъ пѫть. Да не мислите, че мѣстото, кѫдѣто отивате, е много близо; то е много близо, но и много далечъ. „Близо“ и „далечъ“ сѫ нѣща относителни. Ако вие се движите съ срѣдна бързина, ще ви трѣбватъ 250 години, за да отидете до слънцето; но, ако се движите съ скоростьта на слънчевата свѣтлина, ще отидете въ 8 — 9 минути. За 9 минути не може да отидете отъ тукъ до „Борисовата“ градина. Менѣ ми трѣбватъ отъ тукъ до „Борисовата“ градина 20 минути врѣме, а слънчевата свѣтлина прѣминава въ 9 минути 92 до 93 милиона милии. Когато говоримъ за пространство, подразбираме го по отношение на скоростьта, съ която се движимъ. Ако бихме тръгнали за най-близката звѣзда, Alpha Centauris, знаете ли колко години ще ни трѣбватъ? 34 милиона години съ тренъ, а съ бързината на свѣтлината — три години. Пъкъ, ако речете да стигнете съ скоростьта на свѣтлината до най-близката вселена, която е свързана съ нашата вселена, трѣбватъ 90 милиона години. Тъй щото, ще зависи кѫдѣ отивате. Ако отивате на слънцето и се движите съ бързината на единъ тренъ, и ви попитатъ вашитѣ приятели слѣдъ колко години ще се завърнете, и кажете; „250 години за отиване и 250 години за връщане — 500 години и 250 години тамъ да поживѣемъ, значи, слѣдъ 750 години ще се върнемъ пакъ наново“. Ако попитате едного, който отива на Alpha Centauris, слѣдъ колко години ще се върне, ще ви каже: „34 милиона години отиване, 34 милиона години връщане и толкова години седене тамъ, значи, ще се върна слѣдъ 100 милиона година“.

Това сѫ отвлѣчени философски мисли, достойни само за ангелски умове; вие не можете да схванете какво е това пространство — 34 милиона години; трѣбва ви единъ ангелски умъ, за да схванете величието на Бога въ тази мисъль. И Христосъ, като се обръща къмъ Своитѣ ученици, казва: „Не бойте се“; отправя очи нагорѣ и добавя: „Не бойте се за тия малки кѫщи, които имате, не се терзайте за тия дребни работи, защото вашиятъ Баща ви е опрѣдѣлилъ велики работи“. Гледайте да запазите душата си чиста и свѣтла; имате ли я за капиталъ, можете да пѫтувате прѣзъ тия пространства. Единъ день, когато тръгнете за Небето, нѣма да вземете тѣлото си — ще тръгнете съ душата си; тѣлото ще оставите на земята, защото то отъ тукъ е взето. То е каруца, направена приврѣменно отъ елементи на земята, и, докато сте въ царството на тия четири елемента на земята, ще бѫдете въ тази каруца; като додете до планинско мѣсто, дѣто ще трѣбва да вървите по козя пѫтека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пѣшъ. Затуй казва Христосъ: „Не бойте се; когато доде планинската пѫтека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция“.

Вие искате да станете господари; не ставайте господари на вашитѣ братя. Най-голѣмото прѣстѫпление на съврѣменнитѣ хора е, че искатъ да властвуватъ единъ надъ други. Не бива да заповѣдвате на хората; на лошитѣ духове можете и трѣбва да заповѣдвате. Лошъ духъ искамъ да го упра влявате, да го учите, но на хора не искамъ да заповѣдвате. Това казва Христосъ. Вие нѣкой пѫть искате да знаете кой билъ по-голѣмъ, и кой по-малъкъ, кой билъ по-старъ и кой по-младъ. Но че си по-голѣмъ или по-малъкъ, по-старъ или по-младъ, какво отъ това? Може Господь да те е пратилъ по-рано или по-късно. Човѣкъ билъ на опашката или на главата, какво отъ това? Единъ день Господь ще те тури на опашката, другъ пѫть на главата, единъ день на гръбнака, другъ пѫть на краката — безразлично; тия нѣща не сѫ сѫществени. Силата е тамъ, да се чувствувашъ господарь на лошитѣ духове, да имъ кажешъ да те слушатъ, това или онова да направятъ. „Искамъ да уплаша моята жена, като я набия“. Хубаво, днесъ биешъ, утрѣ биешъ, но тя ще избѣга, и ти ще отидешъ да ѝ се молишъ. Силата на човѣка е вѫтрѣ въ него, тамъ той трѣбва да обърне своето внимание. Всѣки отъ васъ трѣбва да се завземе да контролира тия духове. Зная, че мнозина се измѫчватъ отъ лоши духове; мнозина отиватъ при Христа да имъ помогне. Какъ ще имъ помогне? Той ги връзва, а тѣ ги развръзватъ. На такива хора не може да се помогне. Христосъ съ васъ ли, съ вашитѣ лисици и вълци ли ще се занимава? Турете ги на работа. Тази мисъль е, може-би, малко въ алегорична форма, но азъ ви я давамъ като едно правило. Не можете да станете господарь на своя животъ, докогато не се научите управлявате тия духове.

Седемь стѫпки има, по които трѣбва да вървите, прѣди да можете да властвувате надъ лошитѣ духове. Нечестивитѣ духове ги е страхъ отъ свѣтлината. Първото нѣщо, което трѣбва да направите, е — да се обърнете къмъ Бога. Що е обръщане? вие сега сте обърнати къмъ Бога съ гърба; въ вашия свѣтъ има тъмнота; направете „крѫгомъ“, и се обърнете съ лицето си къмъ Господа. Безъ обръщане къмъ Него не може. Когато искате да изтърсите дреха отъ праха, какъ я обръщате? Слѣдователно, ще вземете вашето сърце и вашия умъ да ги обърнете и ще изтърсите праха имъ извѫтрѣ. Обръщането има двоякъ смисълъ — обръщане къмъ слънцето и обръщане дрехата откъмъ вѫтрѣшностьта, за да се изтърси прахътъ.

Второто необходимо нѣщо е покаянието — прѣглеждане, ликвидиране на смѣтката. Туришъ обявление надъ фирмата: „Азъ спирамъ всички платки, нито давамъ, нито вземамъ — годишна равносмѣтка правя“. Правишъ балансъ, смѣташъ: толкова имашъ да вземашъ, толкова имашъ да давашъ, най-послѣ оставатъ десеть хиляди дългъ; не остава, освѣнъ да отидешъ при своитѣ кредитори и да имъ се молишъ — то е покаяние. Изваждашъ тевтеритѣ: „Приятели, азъ съмъ честенъ човѣкъ, не зная какъ, ама изгубихъ десеть хиляди лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“. Ако не се молишъ, ще те затворятъ. Щомъ ти прѣгледатъ смѣтката и се убѣдятъ, че си честенъ, ще кажатъ: „Ние сме имали вземане - даване съ тебе, ще ти простимъ, ще те кредитириме наново“.

Прощение и спасение сѫ двѣ нѣща свързани. Туй, което наричаме спасение въ Xристиянството, настѫпва, слѣдъ като сме минали двата периода на обръщане и покаяние къмъ Христа. Той казва: „Давамъ ти новъ кредитъ и те пращамъ пакъ въ свѣта да работишъ“. Пакъ отворишъ фирмата: Еди-кой пакъ започва да функционира, дава и „взема“.

Четвъртата стѫпка е възраждане. Възраждането ще обясня съ другъ процесъ изъ земледѣлието. Единъ земледѣлецъ има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнатъ да изникватъ новитѣ ябълки, то е възраждане; въ него има надежда, че новата граднна пакъ ще му даде плодъ. И въ Християнството, слѣдъ като мине този процесъ, става у насъ възраждане — новото е почнало да никне нагорѣ. Възраждането е процесъ на цъвтѣне и връзване. Има покаяние, прошение, спасение, възраждане и ново раждане — петото. Въ новото раждане човѣкъ се освобождава отъ кармичния законъ на причинитѣ и послѣдствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властува надъ васъ. Само въ тази пета стѫпка може да господарувате надъ лошитѣ духове; само когато сте на мѣстото на Христа, можете да заповѣдвате на тия духове. Тогава ще бѫдете ученикъ Христовъ. А то е високо нѣщо. Той даде на Своитѣ ученици власть надъ лошитѣ духове и ги изпрати да изцѣряватъ и възкръсяватъ хората. Какъ може да се даде тази власть, когато човѣкъ едва се е обърналъ и още не си е прѣгледалъ смѣтката? Още не сѫ го простили, още не се е възродилъ, и той иска да управлява свѣта! Не може. Искате да заповѣдвате на лошитѣ духове. Не може. Трѣбва да минете прѣзъ тия четири стѫпки и тогава ще бѫдете пълни господари на своето положение. Сега вие седите и размишлявате, но пакъ се страхувате въ себе си да-ли имате тази добродѣтель или не. Има двѣ крайности въ Християнството: нѣкои се показватъ повече смирени, отколкото сѫ въ дѣйствителность, а нѣкои пъкъ се чувствуватъ повече грѣшни, отколкото сѫ въ сѫщность. И едното е крайность, и другото. Кажете си правото: „Азъ имамъ въ касата десеть хиляди лева“, а не, като имашъ десеть хиляди, да казвашъ петь хиляди — лъжешъ. Имашъ десеть хиляди, а казвашъ 15 хиляди — лъжешъ. Имашъ ли десеть хиляди лева, тури ги въ смѣтката десеть хиляди — ни по-горѣ, ни по-долу. Трѣбва да говоримъ всѣкога истината, както си я знаемъ въ себе си. Трѣбва да говоримъ ясно, категорично, положително, тогава нашитѣ външни отношения къмъ хората ще бѫдатъ добри. Защо? Понеже тия духове, които ви рѫководятъ, живѣятъ на Небето; когато си уреждате смѣткитѣ съ своя духъ, той ще ги уреди съ другитѣ духове и тѣ не могатъ да ви мразятъ. Тѣ могатъ да казватъ: „Азъ ще те убия“; ще имъ отговорите спокойно: „Не можешъ, защото ти си вързанъ“. Нѣкой казва: „Ще направя това“. — „Не можешъ, я се опитай“. Единъ день менѣ ми каза единъ: „Ако извадя револвера, ще видишъ“. — „Я го извади. Ами ако остане въ въздуха така слѣпенъ въ рѫката ти“? — „Ама ще извадя ножъ“. — „Я го извади: изваждалъ ли си ножъ да видишъ какво нѣщо е? не се вади тъй“. Трѣбва да има за това разрѣшение отгорѣ. Ако отгорѣ искатъ да изпитатъ да-ли си твърдъ, да-ли имашъ търпѣние и самоотричане, може да те подложатъ на разни изпитания, и ти трѣбва да ги изтърпишъ; обаче, ако нѣма отгорѣ разрѣшение, цѣлъ свѣтъ може да стане, но само ще обикаля наоколо ти. Единъ англичанинъ се хваща на басъ за четири хиляди лири съ другъ, който ималъ 40 кучета отъ породата „булдогъ“ и който казвалъ: „Отъ моитѣ кучета по-ужасни нѣма, не можешъ да се доближишъ до тѣхъ“. Първиятъ англичанинъ се хваща на басъ и тегли единъ крѫгъ около себе си, а другиятъ пусналъ кучетата върху него, но тѣ обикаляли около крѫга и не могли да минатъ. Най-послѣ оня англичанинъ изсвирилъ по единъ особенъ начинъ, и кучетата хукнали да бѣгатъ прѣзъ хората. Съ какво ги е изпоплашилъ? Ималъ е извѣстна сила въ себе си. Съ пушка не ги е гонилъ; съ тояга сѫщо не. Той е ималъ извѣстна сила, която употрѣбилъ, затова тѣ избѣгали. Питамъ, вашата сила дѣ е? Нѣкой день може нѣкой лошъ духъ да каже: „Като пусна моитѣ кучета“. — „Пусни ги; ще направя единъ крѫгъ и, щомъ изсвиря, като димъ ще изчезнатъ“. Силата е въ тази Божествена свирка, и, който я има, той всѣкога е свободенъ и властенъ.

Та имате сега метода какъ да властвувате надъ лошитѣ духове, да нѣмате тѣхнитѣ слабости. Ако се страхувате, всички духове на страха ще бѫдатъ около васъ. Затуй изхвърлете всички тия слабости изъ себе си. „Ама“, казвате, „туй нѣщо нѣма да правя, нѣма да пуша тютюнъ“, и пакъ, на слѣдующия день, го запушвате, Направете го, безъ да го кажете. „Рѣшилъ съмъ да посаждамъ“, ама, нищо не си посадилъ още. Посади и тогава повикай своитѣ приятели и имъ кажи: „Елате, приятели, да видите какво съмъ направилъ“. Тѣ ще се радватъ. Казвате: „Азъ съмъ рѣшилъ да бѫда добъръ, елате да видите какъвъ ще бѫде моятъ планъ, туй ще направя, онуй ще направя“. Нищо нѣма да направишъ. Азъ съмъ видѣлъ милиони планове — цѣлиятъ пъкълъ се съ планове е пъленъ. Мислите да правите нѣщо, не говорете нищо; само кажете: „Господи, ела ми на помощь“, И когато вашата градина израсте и даде плодове, викайте всички ваши приятели и имъ кажете: „Яжте, пийте и веселете се“. Тогава Господь ще ви благослови. Това е то Християнството. И когато Христосъ ви казва: „Не бойте се отъ онѣзи, които убиватъ тѣлото, а отъ онѣзи, които убиватъ духа“, Той иска да каже, че това, което тѣ взематъ, може да се вземе, както казва пословицата, и на Великдень. Срокътъ единъ день ще изтече, и ще ви се вземе. Ти си кираджия, ще ти се вземе каруцата, и ще кажешъ: „Изпѫдиха ме отъ кѫщата“. Защо да не те изпѫдятъ? Благодари, че сѫ имали добрината да те чакатъ толкова години. Духоветѣ сѫ господари на тия елементи, които имате въ земята; тѣ сѫ тѣхни. Затуй казва Писанието, че въ този свѣтъ сме „пришелци“, че тази земя, въ която живѣемъ, не е наша, Господь ни е пратилъ да я завладѣемъ на сила. И вие искате да я завладѣете, да бѫдете господари, но чакайте по-напрѣдъ да завладѣете духоветѣ, че тогава външнитѣ елементи, защото всѣки елементъ има своя господарь. Вие не можете да бѫдете господари на водата, ако не завладѣете духоветѣ на водата; не можете да бѫдете господари на въздуха, докато не завладѣете духоветѣ на въздуха; нито пъкъ можете да сте господари на огъня, докато не завладѣете духоветѣ на огъня, и т. н.. Слѣдователно, Христосъ ни дава единъ законъ, по който трѣбва да дѣйствуваме: първото нѣщо е да бѫдемъ чисти и тогава да се обърнемъ къмъ Него. Сега, понеже Христосъ иде въ този свѣтъ, какъ ще ви намѣри? Разбира се, нѣкои ще намѣри богати, а други бѣдни. Казано е: „И на тази основа отгорѣ ако зиде нѣкой злато, сребро, драгоцѣнни камъни, дръвя, сѣно, слама, всѣкому работата ще стане явна; защото деньтъ ще я покаже; понеже съ огънь се открива, и огъньтъ ще изпита всѣкому каква е работата: на когото работата, която е зидалъ, устои, той ще вземе заплата; а на когото работата изгори, ще се отщети, а самъ той ще се избави, но тъй, както изъ огънь“. И всѣки, който не спазва цѣломѫдрието и нѣма въ себе си страха Господень, „такъвъ человѣкъ да го прѣдадемъ на Сатана за погубване на плътьта, за да се спаси духътъ въ деня на Господа Иисуса“. Ако вие сте добили опитность отъ толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили отъ ония, които убиватъ тѣлото, и сте се жертвували за възтържествуването на правдата, за тържеството на Царството Божие, Господь ще ви въздигне наново, Той ще ви възкръси. И затуй казва Христосъ: „Не бойте се отъ онѣзи, които убиватъ тѣлото“: ако убиятъ вашето тѣло, душата ви ще остане свободна, а това е цѣнното въ живота. Всѣки други пѫть, който ви отклонява отъ Истината, е пагубенъ и за тѣлото ви, и за душата ви. Защото страхливитѣ, малодушнитѣ, нѣма да наслѣдятъ Царството Божие. Въ правото дѣло на Господа, въ правото дѣло на човѣчеството, въ правото дѣло на народа, въ правото дѣло на обществото, въ правото дѣло на дома, въ правото дѣло на индивидуалната душа, не бива да има ни страхъ, ни боязънь, ни колѣбание, ни малодушие, ни отстѫпление отъ великото начало на живота, Правото е право всѣкога. Любовь и страхъ сѫ нѣща несъвмѣстими въ човѣшкия духъ, въ духа на истинския човѣкъ. Тамъ, дѣто е любовьта, страха го нѣма; и тамъ, дѣто е страхътъ, любовьта я нѣма. Любовьта е признакъ на пълнота, на единство въ всички сили, чувства и способности на човѣшкия духъ; а страхътъ е признакъ на отсѫтствие, разединение на тая вѫтрѣшна хармония на душевния миръ.

Съ тия послѣдни думи азъ подразбирамъ високото, благородното, доброто у човѣка. Не подразбирамъ онова нахалство, оная грубость, онова жестокосърдечие, оная безчувственость, които често минаватъ за храбрость и безстрашие. Идеалътъ на геройството седи въ това — когато те турятъ на позорния стълпъ за правото дѣло, да можешъ съ великодушие да понесешъ всички страдания, всичкия позоръ, всички хули и всички злорадства и обвинения на окрѫжаващитѣ, па било то и на цѣлия свѣтъ, и да кажешъ на Майка си:

„За Тебе, Която Си ме родила въ тоя Божи свѣтъ, азъ жертвувамъ всичко. Въ любовьта Ти азъ намирамъ своята послѣдна опора на моята душа. Страхътъ отъ свѣта, отъ онѣзи, които убиватъ моето тѣло, е отживѣлъ своя вѣкъ. Азъ не се боя, защото Те познавамъ. Да-ли ще ми дадешъ смърть или животъ, еднакво съ благодарность ще ги приема. Съ Тебе и въ смъртьта има смисълъ; безъ Тебе и въ живота нѣма цѣль. Въ смъртьта или въ живота, бѫди Ти всѣкога свѣтлиятъ Вѣнецъ за моя духъ“.



 

(Бесѣда, държана на 19. октомврий 1914 г.).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...