1923_12_26 Школата и развитието на ученика

[Ани]

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Школата и развитието на ученика.

Т. м.

Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ „Отличителнитѣ черти на знанието“.

Тема за слѣдующия пѫть: „Единство на обичьта“.

Сега, ще изпѣемъ новото упражнение:

Благость, Благость, Благость,

Носи, Носи, Носи,

Свѣтлината, Свѣтлината, Свѣтлината.

Радость носи за живота (3 пѫти)

За живота тя. (3 пѫти)

Стари вдига, млади вдига (2 пѫти)

Отъ леглото тя. (3 пѫти)

Болни милва, здрави радва (2 пѫти)

Кога иде тя, (3 пѫти)

И рѣки текатъ обилно, и цвѣтя

цъвтять красиво (2 пѫти),.

Кога- иде тя. (3 пѫти)

Музиката е диагноза. Когато човѣкъ загуби своето равновѣсие, тоноветѣ спадатъ — той не може да взима вѣренъ тонъ. И колкото повече човѣкъ огрубѣва, сѫщо така огрубѣва и неговото гърло, понеже вибрациитѣ му ставатъ груби, прѣчупени. Нѣкои казватъ: не мога да взема вѣренъ тонъ. Щомъ не може да вземешъ вѣренъ тонъ, това показва, че твоята енергия отива въ низходяща степенъ. Има добри цигулари, които по нѣкога не могатъ да взиматъ вѣрни тонове. Нѣкой пѫть свирятъ по-хубаво, а нѣкой пѫть свирятъ лошо. И тъй, нека пѣнието и музиката бѫдатъ една диагноза за васъ. Ако не пѣете гласно, поне вѫтрѣ въ душата си трѣбва да сте музикални — не по буква, но душата ви да пѣе.

Изпѣйте сега упражнението „миръ“ съ тоноветѣ до, ми, соль, до. Упражнете го сега само съ до, ми, соль.

Разгнѣвишъ се нѣкой пѫть, ще пѣешъ на себе си тихо упражнението „миръ“. Ще си кажешъ така: висшето пѣе на нисшето. Казвашъ: какво трѣбва да правя? Не ми върви не разбирамъ живота. Ще си изпѣешъ „миръ“. Ама не мога да простя. — Миръ! — до, ми соль. Ще пѣешъ тази дума: Миръ! Мирътъ е дѣте на любовьта, а ние знаемъ, че дѣцата сѫ, които помиряватъ кѫщата. Много хора, много ученици си правятъ илюзии за едно, за друго и съ това затрудняватъ живота си. Азъ наричамъ илюзиить „незаконородени дѣца“. Заблужденията, които каратъ хората да страдатъ за Бога, за ангелитѣ — чулъ, недочулъ нѣщо, тъй казалъ или писалъ еди кой си, това сѫ все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти самъ видишъ и знаешъ. Туй, което другитѣ знаятъ, то е истина за тѣхъ. По-нататъкъ, истина за двама души е само това, което двама сѫ видели и сѫ направили сравнение за виденото помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата сѫ направили сравнение въ виденото и резултатитѣ сѫ едни и сѫщи. А сега, събератъ се нѣколцина и единиятъ казва: азъ имамъ особено понятие за оня свѣтъ. Какво понятие? За онзи свѣтъ ти не можешъ да имашъ особено понятие, особена философия. Въ духовния свѣтъ свѣтлината е такава, че който човѣкъ влѣзе тамъ, не може да се лъже, не може да има илюзии. Тамъ свѣтлината е много силна. Въ физическия свѣтъ може да има лъжи, понеже сѣнкитѣ се въртятъ. Въ този свѣтъ човѣкъ може да си състави двѣ понятия за нѣщата, а въ духовния свѣтъ може да има само едно понятие. Сега, запримѣръ, щомъ се прави една такава забѣлѣжка, веднага въ вашето съзнание се  явява мисъльта: това е за еди-кого си. Не, това е обща бѣлѣжка. За Истината трѣбва всѣкога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дѣте, въ даденъ случай, сложишъ ядене за обѣдъ, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговиятъ езикъ вкуси и неговиятъ сгомахъ възприеме. Което езикътъ на дѣтето почувствува, и което стомахътъ му прѣработи, това е важното за него въ случая. Паницата ти може да е пълна съ ядене, но ако твоятъ вкусъ е покваренъ, ако стомахътъ ти не може да работи, какво се ползувашъ отъ това изобилие? Нѣкой може да има малко, но му е сладичко. Защо? — Стомахътъ му е здравъ. Първиятъ казва: изобилно имамъ, но нѣмамъ вкусъ.

И тъй, при пѣнието, всѣкога пулсътъ спада на ония хора, които не вървятъ по правия пѫть. Послѣ, всички меланхолици, всички хора, които намислятъ да извършятъ нѣкое прѣстѫпление, прѣставатъ да пѣятъ. Разправя единъ американски проповѣдникъ слѣдующия анекдотъ. Дѣте отива на събрание, въ църква съ баща си, човѣкъ на около 40 - 50 години, старъ християнинъ. Дѣтето казва на баща си: татко, азъ виждамъ, всички хора пѣятъ на събранието, ти защо не пѣешъ? — Е, синко, тѣ се радватъ, пѣятъ, а азъ съмъ утвърденъ вече, менъ пѣние не ми трѣбва. Тѣ сега се учатъ. Единъ день дѣтето и бащата отиватъ съ едно малко кабриолетче на разходка. Коньтъ ималъ нравъ да се спира на едно мѣсто и да не иска да върви. Дѣтето казва „Татко, коньтъ се утвърдилъ, затова не иска да върви“. Благодаримъ на такова утвърдяване. Наистина, животътъ не седи само въ пѣние, но то е едно отъ добритѣ качества на човѣшката душа. Пѣнието е само единъ начинъ, по който човѣкъ може да се изрази. Френологически, тъй, както е поставенъ центърътъ на музиката въ човѣка, той е на границата между двѣ царства: между чисто материалния и духовния свѣтъ. Въобще, у всички хора, между всички религии разположениятъ човѣкъ ще го познаешъ по това, че той всѣкога пѣе, или най-малкото — тананика. Неразположениятъ човѣкъ не пѣе, той си мълчи. Разбира се, природата, като е вложила пѣнието у човѣка, тя си има своитѣ дълбоки причини, защо, и за какво го е вложила. Защо хората пѣятъ? Защо сѫществува пѣнието? По своята сѫщина, пѣнието сѫществува като единъ фактъ, и ние го изнасяме — нищо повече.

Всички пѣятъ „МИРЪ“ — до, ми соль. „МИРЪ“ е едносложна дума, нали? На И-то може да туримъ една възходяща и една низходяща степень. И дѣйствително И-то е пѫть на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече минйорна гама. Тя може и да се промѣни. При тона соль вървимъ вече нагорѣ.

Въ какво седи силата на една рѣчь? Правили ли сте изслѣдванчя, да видите, въ какво седи силата на паритѣ, и силата на хубавитѣ думи въ живота? Вземете думитѣ „ОБИЧЬ и ЛЮБОВЬ“. Коя е по-звучна? — (Обичь) Отваряне устата широко, като за изговаряне буквата „О“ означава избухване. Буквата „Б“ какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие въ тази съласна? При всѣка съгласна буква се упражнява извѣстно налягане върху небцето, т. е. става извѣстно нагласяване на усгата. При Б стискате устнитѣ си, а при Л туряте езика си горѣ. Прѣчупване става, геометрия има при изговаряне на буквитѣ. При всѣка една буква положението на езика и движението на устнитѣ е различно. Линията АВ въ чъртежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите нѣкоя буква, отвѫтрѣ става едно напрѣжение. С — това е небцето и зѫбитѣ горѣ. При изговаряне на буквата Л, езикътъ взима положение Д. При изговаряне на буквата Р, езикътъ е малко по-назадъ, взима положение Д¹. При изговаряне на буквата К, езикътъ се отегля къмъ гърлото, взима положение Д². Вижте какъвъ е законътъ. Знаете какъ се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чъртежа, тя казва; азъ мога и надолу, и нагорѣ. Буквата К не е отъ много добритѣ букви. При изговаренето й езикътъ е готовъ да мушка като нѣкое копие. Но К-то има и добритѣ си страни. То казва: азъ мога не само да коля, но съмъ и кротъкъ. Послѣ, съ К се пишатъ думитѣ „кола и колело“. Значи, азъ съмъ въ началото на всѣко движение. „Клепало“ сѫщо се пише съ К. Имаме, обаче, и думитѣ „клекавъ“, „кьопавъ“. Тъй щото въ буквата К сѫ събрани противоположни качества. И то си го признава: двѣ противоположни качества има у мене: и нагорѣ мога да отида, и на долу: К.

И тъй, тази енергия, събрана въ гърлото, е причината да се произведатъ два различни резултата при изговарѣнето на буквата К. Въ гърлото ни се намиратъ извѣстни чакри. Нѣкой пѫть изговарянето на буквата К, може да произведе въ тебе или низходяще, или възходяще състояние на гърлото т. е. или да подигне, или да понижи вибрациитѣ на гласнитѣ струни. Защо? — Понеже тия течения отдолу минаватъ въ гърлото Или, както казватъ астролозитѣ К-то въ своитѣ лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова, при неразположение всѣкога трѣбва да употрѣбявате мекитѣ букви. Коя буква е мека, споредъ васъ? — Буквата М. Кое взима участие при произнасяне на тази буква? — (Устнитѣ, носа.) Значи, М-то казва на В-то: азъ не само раста и търся слънцето да го използувамъ, но зная и законитѣ на мисъльта. М — мисъль. Азъ зная какъ да мисля. Послѣ, въ мене има и милосърдие. Сега, това сѫ само символи, емблеми на извѣстни сили, които опериратъ въ насъ. Още имаме и думата милость и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тѣзи меки букви, защото при грубость човѣкъ всѣкога прѣдизвиква такива букви, които сѫ силни. Този законъ до извѣстна степень е вѣренъ. Всички думи или имена, които съдържатъ силни букви, мязатъ и на хората. Запримѣръ, ако буквата Р се тури въ началото на една дума упражнява едно влияние, ако се тури въ срѣдата — друго влияние. Но, за да се издигне човѣкъ надъ тия влияния, трѣбва по-високо съзнание, трѣбватъ знания. Ако знанието се даде на хора, които не сѫ готови, бабичосватъ. Азъ наричамъ „бабичосване“ туй състояние на хората, при което иматъ много знания, които не могатъ да асимилиратъ не могатъ да ги разбератъ и да ги използуватъ, Такива знания оставатъ като една утайка въ природата, а законътъ е такъвъ: всѣко нѣщо въ природата трѣбва разумно да се използува. И тогава, туй, което въ даденъ моментъ, вземешъ и използувашъ, то остава. Оставишъ ли за послѣ, минава неизползувано. Туй, което можешъ да извадишъ за себе си въ сегашния моментъ, то ще те ползува. Трѣбва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху нѣкоя тема, става само веднъжъ, не може да се повтори вече. Една мисъль дошла веднъжъ и неизползувана, то е изгубенъ моментъ, втори пѫть не се връща. Нѣкой казва; е, послѣ. Не, вие трѣбва да използувате моментитѣ. Този моментъ втори пѫть не се връша. Каквого си използувалъ, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които извѣстни истини ти сѫ казани, въ другъ случай не може да ги нмашъ. Туй е вѣрно не само по отношение на чо-вѣка, но и по отношение на нашата земя Туй, което сега земята минава прѣзъ пространството, втори пѫть никога нѣма да го мине Ще кажете: идущата година тя ще мине пакъ сѫщиятъ пѫть Да, тя ще мине около слънцето, но не и прѣзъ сѫщого пространство, защото и слънцето се мѣни. Слѣдователно, този моментъ който имашъ сега, използвай го! Ти казвашъ:- утрѣ. Не, не, това е философия, която нѣма никакъвъ смисъль. Туй, което въ дадения моментъ използувашъ за себе си, него ще носишъ прѣзъ цѣлата вѣчность. Туй пъкъ, което сега си изгубилъ, никога нѣма да го добиешъ Може отчасти да се домогнешъ до него, но все таки ще чувствувашъ, че то е единъ кърпежъ, не е цѣло парче. И много праведници отъ невидимия свѣтъ като погледнатъ съ онова вѣчното око на тази ти придобивка, ще кажатъ: кръпка е това! Тя може да бѫде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега, вие ще кажете: защо този законъ е толкова строгъ? Той е много хубавъ законъ. Той е законъ само за ученици. И тѣзи кръпки не струватъ нито петь пари за онзи, у когото има знание, сьзнание, който търси Любовьта, Мѫдростьта и Божествената Истина. Това сѫ велики правила, съ които човѣкъ трѣбва да борави.

Та, всѣко благо, което днесъ ви се дава, не го отлагайте! Нѣкой казва: като дойдемъ въ нѣкое друго прѣраждане, тогава ще го използуваме. Не, не, сега! Ти, като дойдешъ въ друго прѣраждане, ще имашъ толкова кръпки на дрехата си, че ще помнишъ какъвъ си билъ. Ти сега, въ туй прѣраждане не искашъ да живѣешъ добрѣ, че втори пѫть като дойдешъ, тогава ще живѣешъ добрѣ. То е само игра на заръ. Казва: сега загубихъ, но втори пѫть ще спечеля. Но на какво отгорѣ, като нѣмашъ никакво знание? — Е, азъ ще хвърля пакъ. Хвърляшъ, но пакъ загубвашъ. — Е, трети пѫть ще спечеля. Послѣ казвашъ: чакай, четвърги, пети, щести пѫть, докато спечеля. Не, като хвърлишъ единъ пѫть и да спечелишъ. Това разбирамъ положително знание. Нѣкой казва: азъ зная. Е, хубаво, като знаешъ, ела тогава да играемъ на табла. Нали си пророкъ, нали знаешъ, казвашъ ми, че като хвърлишъ зара, ще спечелишъ Азъ казвамъ: нѣма да спечелишъ. Ако спечелишъ, ти си правъ, азъ съмъ кривъ. Ако загубишъ, азъ съмъ правъ, ти си кривъ. Но ти хвърлишъ и загубвашъ. Казвашъ: е, то е случайность. Казвамъ: ще спечелишъ ли втори пѫть? —  Ще спечеля. Казвамъ: нѣма да спечелишъ. Хвърлишъ, пакъ не спечелвашъ. Ама трети пѫть като хвърля, ще спечеля. — Нѣма да спечелишъ. Хвърлишъ пакъ загубвашъ, Тогава азъ обръщамъ закона. Казвамъ: азъ ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлямъ и спечелвамъ. Каквото кажа, излиза. То е знание вече. Хвърля и печеля, знание имамъ.

Туй е само за изяснение на въпроса. Тѣ сѫ игри, упражнения. Сега ще упражнявате и върху други хора, и върху себе си това знание. Всѣки единъ отъ васъ може да си прави опити. Да не си правимъ илюзии: нито много ще се насърчаваме, нито пъкъ ще се обезсърчаваме, но трѣбва да се стремимъ къмъ онази абсолютна Истина, която е необходима за живота. Тогава ще бѫдемъ свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се научилъ човѣкъ отведнажъ, нищо отъ това. Ще се опита втори, трети пѫть. Вънъ отъ това, има извѣстни математически правила, чрѣзъ които всѣки единъ отъ васъ може да изчисли, запримѣръ въ една лотария, кои билети може да спечелятъ. Мнозина сѫ правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотрѣбява съ него. Злоупотрѣби ли, той изгубва тази способность. Значи, природата не търпи лъжа. Ще се ползувашъ отъ нея, ще взимашъ толкова, колкото ти е потрѣбно. Вземешъ ли повече, изгубвашъ нейното довѣрие. И затуй, въ истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вѣрность. Знанието и мѫдростьта не търпятъ абсолютно никаква лъжа, никакъвъ фалшъ.

Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нѣщо произволно. Тия символи сѫ образувани още прѣди хиляди години. Нѣкои отъ тия символи днесъ сѫ видоизмѣнени отъ ученитѣ хора, и съ това сѫ направили едно голѣмо благодѣяние, една голѣма услуга на човѣчеството, като сѫ опростотворили тъй буквитѣ.

Всѣка една дума съдържа извѣстни елементи въ себе си. Напримѣръ, азъ написвамъ думата БЛАГОСТЬ. Тази дума въ дадения случай съдържа извѣстни елементи. Запримѣръ, буквата Б е единъ материаленъ елементъ, съдьржа всички материали и условия на физическия свѣтъ. Онзи, който иска да говори за благость, той не борави съ умствения свѣтъ. Благо-стьта трѣбва да има нѣщо материално въ себе си. Ти не можешъ да бѫдешъ благъ къмъ нѣкой човѣкъ, ако не го нахранишъ, ако не го облѣчешъ. Съ  това започва благостьта, а не съ красивитѣ думи. Благостьта започва съ реалното въ свѣта: съ ядене, съ обичане. Слѣдъ като си се занимавалъ съ физическото, иде буквата Л. Тя е една прѣходна връзка къмъ умствения свѣтъ. Буквата А означава чисто умствения животъ на човѣка, когато Л-то борави повече съ астралния свѣтъ, или съ чувствения свѣтъ на човѣка. То показва накѫдѣ е неговиятъ стремежъ. Съ други думи Л-то показва човѣкъ, който се движи, който търси нѣщата. Кой търси нѣщо? - Само този който чувствува, само чувствата търсятъ Който мисли не търси Когато обичашъ, търсишъ нѣщо, а като мислишъ, ти си на едно мѣсто. Когато мисъльта ти придобие способнсстьта едноврѣменно и да чувствува, значи, и да мислишъ, и да чувствувашъ, тогава има и движение, и търсене. Значи, първитѣ букви показватъ, че човѣкъ въ материално отношение, трѣбва да бѫде здравъ, да има какво да даде. Второто нѣщо: да може да се движи, да има добро сърце, да умѣе да чувствува, да се стреми къмъ нѣщо. Къмъ Бога да се стреми! Буквата А показва, че човѣкъ не трѣбва само да бѫде крайно интелигентенъ много уменъ, за да знае какъ да даде да направи туй благо - и то по най-добърь начинъ. Буквата Г е начинъ, като направишъ туй благо, да знаешъ какъ да го закрѣпишъ, да не се измѣня, а да остане за вѣчни врѣмена написано въ архивата на природата. Буквата О е мѣрка, съ която трѣбва да се мѣрятъ всичкитѣ величини.

Сега, ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете, колко почитание и уважение иматъ хората къмъ васъ, или какво мислятъ за васъ, раздайте си всичкото имане, останет, само съ една скѫсана шапка, съ скѫсани обуща и дрехи и излѣзте изъ София. Само така ще познаетс, каква цѣна имате. Това е буквата О — нулата. Слѣдователно единъ човѣкъ, който иска да покаже своята сила, трѣбва да тури една нула въ джоба си. Може ли да турите една нула въ джоба си? Единъ грошъ може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи, ще носите въ себе си едно качество, и туй качество ще седи на върха на вашия езикъ, като една точица Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нѣщо. Нали, като направятъ нѣкоя урна, турятъ нищото на устата на урната, и прѣзъ туй нищо излиза всичко навънъ? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спремъ една рѣка въ нейния пѫть, какво може да стане съ околнитѣ села? — Тѣ ще изчезнатъ Слѣдователно, нищото показва безкористие въ живота. Ние носимъсвоята доброта само на езика си, а нѣкои пѫть, като искаме да станемъ прѣмного голѣми, тогава запушваме езика си. Нѣкои се оплакватъ, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човѣкъ. На земята, щомъ станешъ нѣщо, навъдятъ се жаби, риби и тѣ се разполагатъ въ туй нѣщо, т. е. тѣ се развиватъ, а ти имъ носишъ само мръсотиитѣ — нищо повече! И затуй, всичкитѣ велики Учители сѫ проповѣдвали, че човѣкъ не трѣбва да има нищо. Туй е законъ у тѣхъ. Другитѣ хора нека носятъ богатство, а ученикътъ ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата „нищо“, тя да бѫде толкова мощно изказана, че кѫдѣто и да иде, да има мѣсто за него. Ще кажете: кѫдѣ ще се прѣхрани такъвъ човѣкъ? — Такъвъ човѣкъ навсѣкѫдѣ може да се прѣхрани. И казва се въ Писанието: „Богъ направилъ свѣта отъ нищо“. Той направилъ свѣта отъ една енергия, която не е подпушена.

Сега, азъ спирамъ до нищото, до О-то при думата БЛАГОСТЬ. Оставатъ буквитѣ С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тѣзи три букви вие ще ги разрѣшите. Какво означава буквата С въ природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това което ви говоря за буквитѣ, не е абсолютна истина. Това сѫ относителни сили, които работятъ въ природата. Може да кажете: какво е значението на тия букви въ нѣмски, или английски езикъ? — Сѫщото. Само че тамъ хората сѫ въ друга еволюция, Вземете буквата h въ френски и английски езикъ. Тя прѣдставлява нашето У обърнато надолу. Значи, тия хора сѫ по-умни, по-установени. Слявянитѣ иматъ У-то, а авропейцитѣ иматъ У (игрекъ).

Сега, вземете думата „Gott“ на нѣмски езикъ, българската дума „Богъ“ и еврейската дума „Йехова“, по какво се различаватъ тия думи? Тѣзи думи нѣматъ еднакво значение у тритѣ народа. Когато англичанинътъ употрѣбява my God, това не означава онова абсолютното, а всички ония помощници въ човѣчеството. Значи, въ по-мека форма е това. И слѣдователно, у тѣхъ думата Богъ започва съ буквата G. Значи, пакъ съ нищото. Англичанинътъ казва: дѣйствително, азъ зная, че Богъ е всесиленъ, че Той може да направи нѣщата отъ нищо, но все таки, нека туримъ единъ коренъ къмъ земята, да се закрѣпи това нищо и затова турятъ този коренъ на долу - g. Българинътъ пъкъ пише думата Богъ съ началната буква Б. Той казва: за да мога да израсна нагорѣ, трѣбва да пусна коренъ надолу въ земята. Той не иска само единъ коренъ, както англичанинътъ, но два корена — да се закрѣпи по-здраво.

Казва: два стълба менъ ми трѣбватъ. Евреинътъ пъкъ казва друго яче: нека Господъ ми даде мѣсто да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и азъ ще съмъ готовъ всичко да направя за Него. Затуй той е станалъ търговецъ. Българинътъ взелъ земледѣлието. Англичанинътъ, който има само единъ коренъ, какъвъ може да бѫде? — Морякъ съ своя корабъ. Корабътъ нали има само единъ коренъ? — Котвата. Като се спусне котвата въ морето, корабътъ се държи. Значи англичанитѣ вѣрватъ въ единъ Господъ, който има само единъ коренъ. Такова тълкуване може да имъ дадемъ споредъ условията, при които тѣ живѣятъ. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажемъ. Българинътъ казва: На дърво безъ коренъ не се качвамъ. Затуй българинътъ много обича живота. Той е веселъ само тогава, когато хамбарътъ му е пъленъ. Англичанинътъ е веселъ, когато корабитѣ му сѫ пълни, а евреинътъ е веселъ, когато дюкянътъ му е пъленъ съ стока. Всичко това не е абсслютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нѣщата, споредъ знацитѣ при писанието. — Тази бѣлѣжка е, за да изучавате мекитѣ звуци. Тѣхъ наричатъ съгласни, тѣ сѫ по възможность меки.

Сега, вие трѣбва да знаете, какъ да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете голѣми неприятности. Когато човѣкъ наблюдава, той трѣбва да бѫде правдивъ. Първото нѣщо, като ученици, трѣбва да бѫдете много правдиви въ своитѣ заключения — и спрѣмо себе си, и спрѣмо другитѣ. Ако намѣрите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Въ всичкитѣ си твърдения трѣбва да бѫдете абсолютно правдиви! И въ писане, и въ говорене, необгсодимо ви е туй качество — правдивость Навсѣкѫдѣ трѣбва да създадете отношения на правдивость. Въ свѣта, тамъ дѣто можемъ да направимъ погрѣшки, може и да изправимъ своитѣ погрѣшки.

На всѣки човѣкъ природата е дала мѣсто точно опрѣдѣлено. Азъ съмъ говорилъ и другъ пѫть: никой отъ вагъ не трѣбва да желае да измѣни своето мѣсто. Въ дадения случай, туй мѣсто, което природата ти е дала, туй мѣсто, въ което Богъ те е поставилъ е най-доброто за тебъ. Той нѣма да те остави тамъ. Туй звание ти трѣбва да го минешъ. Но, дадено ли ти е едно положение, не го замѣняй съ друго. Този моментъ въ който сега живѣешъ е най-важниятъ за тебе. Да кажемъ, ти си единъ бѣднякъ, имашъ само една риза. Другъ нѣкой е царь. Дойдатъ и те повикатъ, кажатъ ти: „Ела, стани царь!“ Трѣбва да кажешъ: не, туй положение азъ не го искамъ. Ако искахъ да бѫда царь, то прѣди да слѣза тукъ, щѣхъ да се родя тамъ, въ царския домъ, но понеже избрахъ да се родя въ туй положение, не го смѣнямъ. И ако стана царь сега, всички ще ми се смѣятъ, ще кажатъ: „Я, този говедарь станалъ царь!“ И сега, понеже съмъ избралъ туй звание, азъ ще му бѫда вѣренъ. Простиятъ може да придобие знание, а царьтъ може да изгуби знанието си. Царетѣ не всѣкога сѫ били най-ученитѣ и най-благороднитѣ. А бѣдниятъ човѣкъ, като е самостоятеленъ, може да придобие една добродѣтель. Слѣдователно, ние трѣбва да използуваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използувайте условията! Не ги измѣняйте, но ги облагородявайте! И послѣ, нито укорявайте нѣкого, нито взимайте страната му, нито пъкъ се опълчвайте противъ него въ училището. Въ училището, щомъ нѣкой вземе страната на кого и да е, веднага се раздѣлятъ на партии. Нѣма какво да се дѣлите на партии. Всѣки ученикъ трѣбва да учи! Почнатъ ли ученицитѣ да се дѣлятъ, тази работа не е на добъръ пѫть. Ако се явяватъ нѣкои несъгласия, нѣкои онеправдания въ школата, тѣ сѫ едно изключение. Въ една школа, като Всемирното Бѣло Братство, всичкитѣ погрѣшки сѫ абсолютно изключени. Казвате: е, тия братя! Вие сте чудни! Ами какво сѫ виновни тия братя Срещнете нѣкой, каже ти: ти си коравосърдеченъ човѣкъ, Казвашъ: обиди ме той. Ама той ти казва една истина. Че ти съ меко сърце ли си? Ако те вземемъ при сегашнитѣ условия, колко добрини си направилъ? Доброто не е само за даденъ моментъ. Срещна единъ човѣкъ и въ дадения случай му направя едно добро, но на сто други пъкъ не съмъ направилъ никакво добро — изпѫдя ги, Казвашъ: той направи едно добро. Ти си ме вядѣлъ като съмъ направилъ едното добро, но не си ме видѣлъ, когато изпѫдихъ сто души отъ кѫщата си. Не е това положението, което опрѣдѣля отношенията ми.

Пита нѣкой: каква е задачата на единъ ученикъ? Казвате: знанието. Ами зашо ви е знание? —  Да се развиваме. Защо трѣбва да се развивате? Азъ взимамъ думата развиване въ буквална смисълъ. Да се развивате, каго едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, взема туй платно, ида на рѣката да го бѣля. Развивамъ го, но какво показва това развиване? —  Пера го, да стане по-бѣло. А вечерьта го намотая и го нося въ кѫщи. Казватъ: завилъ го. На другия день пакъ го развивамъ, пакъ го бѣля. Хубаво, но ако азъ само развивамъ платното, безъ да го бѣля, какво печеля съ туй развиване и навиване? Азъ, ксйто само развивамъ платного, нищо не печеля. То може да стане по цѣнно, ако стане по-бѣло. Но, ако не придобие тази бѣлина, азъ съмъ изгубилъ своята енергия напразно. Сега, ето гдѣ е сравнението. Ако азъ въ този си животь не придобия, едно ново качество, какво се ползувамъ, че съмъ дошълъ на земята? Само да се развивамъ и навивамъ като платното ли? Слѣдователно, въ развитието си, човѣкъ трѣбва да придобие едно основно качество! Въ всѣка възрасть има качества, които трѣбва да се придобиягъ. Когато дѣцата станатъ малко по възртстни, на около 15 — 16 години, иматъ извѣстни тѫги. Младото дѣтенце, синътъ или дъщерята, вече седятъ замислени. По-рано майката казва: моето дѣтенце е весело, Послѣ казва: замислило се е моето дѣтенце. Дойде ли къмъ 30-та си година, пакъ ще се замисли. Къмъ 45-та година пакъ ще се замисли. Къмъ 60-та година — сѫщо. И къмъ 120-та си година човѣкъ пакъ е замисленъ Всички сѫ замислени. Но, тия замисляния на човѣшкия духъ се различаватъ Обектитѣ на тия замисляния какви сѫ? Едни и сѫщи ли сѫ? — Не.

Азъ турямъ такова правило: Никога да се не гнѣвишъ безъ обектъ! Ако се гнѣвишъ, трѣбва да имашъ обектъ, и да намѣришъ истинскитѣ причини, защо се гнѣвишь. Ако си намѣрилъ истинскитѣ причини, гнѣви се, но да не постѫпвашъ, както скѫперникътъ отъ Молиеровата комедия. Питатъ го: кой те обра? — Всички ме обраха! Но кажи кой, специално кой? — Цѣлиятъ свѣтъ ме обра? Е, каква наука има въ това? Цѣлиятъ свѣтъ го обралъ! Но кой специално, кажи! Ти можешъ да се гнѣвишъ, но да прѣдполагашъ, че всички сѫ виновни, това не бива. Азъ ви позволявамъ при едно условие да се гнѣвите: да знаете обекта на своя гнѣвъ. Щомъ имашъ обектъ, дръжъ го! Тогава може да се гнѣвишъ. Въ Писанието се казва: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!“ Сега, нѣкои казвать: не трѣбва човѣкъ да се гнѣви! Не, ще се погнѣвишъ нѣкой пѫть, но съ обектъ. Щомъ имашъ обектъ, ти се ползувашъ вече, ти пращашъ своята енергия. Разгнѣвишъ ли се безъ обектъ, ще се поправишъ, ще се извинишъ, ще кажешъ: братко, ще ме простишъ, азъ те обрахъ, взехъ ти 10,000 лв, но ще ти ги върна, на ти още 500 лв. Кажешъ ли така, гнѣвътъ ти ще мине. Тогава той пъкъ казва: ако ти не бѣше ми върналъ паритѣ, азъ щѣхъ да те убия. Ако пъкъ той ти е направилъ нѣщо, ти ще му простишь. Значи, като се разгнѣвишъ, трѣбва да извлѣчешъ полза отъ гнѣва. Обектъ трѣбва да имашъ! Вие казвате: Иванъ ме обра. Не, ти се лъжешъ. Ти само го подозирашъ, заблуждавашъ се. Иванъ казва: „азъ не те обрахъ”. Но единъ день се окаже, че той не те е обралъ. Ето кѫдѣ е опасностьта, ако се сърдишъ, безъ да си намѣрилъ истинскитѣ причини. Не, ти ще намѣришъ истинскиятъ човѣкъ, който те обидилъ. Ако не го намѣришъ, нѣма да се сърдишъ

Та, въ живота си може да се гнѣвите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но сѫщиятъ законъ ще пазите. Може да кажете нѣкому нѣкоя дума остричка, но пакъ обектъ трѣбва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го! И въ туй правило има добри резултати. И защо да ви казвамъ да се не гнѣвите? Когато нѣкои казватъ да се не гнѣвишъ, азъ се поусмихвамъ малко, седя и си казвамъ: Значи, не трѣбва да ядатъ хората. Послѣ, нѣкои казватъ: не трѣбва да бѫдемъ алчни. Човѣкъ трѣбва да бѫде безъ користь на земята. Може ли да бѫде това нѣщо на земята? - Не може. До тогава, докато ти си на земята и имашъ една нишка съ нея, ти користолюбието ще си го носишъ Но, казвамъ: користолюбието ти да бѫде само съ единъ коренъ, както у англичанитѣ g-то, а не, както у нѣкой октоподъ, който пусналъ стотина-двѣста корена. Ние казваме: користолюбие може да имашъ, но само съ единъ коренъ. Ако имате нѣкой недостатъкъ, и този недостатъкъ трѣбва да има само единъ коренъ. Щомъ е така, лесно ще може да се справяме съ него. Много отъ правилата въ тази морална наука не сѫ приложени. Казвате: ние трѣбва да се освободимъ! Хубаво. — Ама ние трѣбва да живѣемъ братски! —  Много хубаво. Ама ние не трѣбва да се критикуваме! — Много хубаво. Не трѣбва да се подозираме! — Много хубаво. Ние трѣбва да си помагаме единъ на другъ! — Много хубаво. И други нареждания, нареждания. Но какъ, кое е братството, я ми кажете! За братството ние трѣбва да изхождаме отъ слѣдующия принципъ. Ние не можемъ да говоримъ за братство, докато нѣмаме единъ основенъ принципъ. Той е слѣдующиятъ. Ето какво казва самата природа.

На земята двама души могатъ ли да бѫдатъ братя, ако не сѫ родени отъ една майка и отъ единъ баща? Азъ взимамъ линията АВ. Това сѫ бащата и майката. И тегля други линии на долу С, Д, Н и т. н. може и повече линии да спусна.

Тия линии може да бѫдатъ братя, понеже въ жилитѣ имъ прониква една кръвь, кръвьта на единъ баща и на една майка. Но, като дойдемъ до духовния смисълъ. пакъ трѣбва да сѫществува сѫщия принципъ. Въ насъ трѣбва да прониква сѫщия духъ. Ако прониква, може да бѫдемъ братя, но, ако нѣмаме този принципъ, ние не може да бѫдемъ братя. Въ братята на земята трѣбва да тече една и сѫща кръвь. И ако нѣкой пѫть братя и сестри не се обичатъ, азъ зная причинитѣ на това. — Сѫщата кръвь не тече въ тѣхъ. Ако бихъ изяснилъ причинить, бихъ ги смразилъ още повече. Има нѣщо чудно въ такива братя и сестри. Братъ и сестра не могатъ да не се обичатъ, ако въ тѣхъ тече кръвьта на единъ баща и на една майка. Щомъ законътъ на физическото поле е дѣйствувалъ правилно, то между тия линии които се спущатъ отъ линията АВ и които прѣдставляватй братя и сестри, всѣкога ще има любозь. Но, ако законътъ се измѣнилъ, не е дѣйствувалъ правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичатъ, и между тѣхъ не може да има правилни отношения.

Милостьта при кои условия може да се прояви? За да направишъ милость нѣкому, пакъ се изисква сѫщия законъ. Ние трѣбва да туримъ една здрава основа въ живота си и да изхождаме винаги отъ тази основа. Това е моралъ! Всички трѣбва да дѣйствуваме така, че всѣкога да бѫдемъ добри. Ти не може да станешъ ученикъ въ една школа, прѣди да си станалъ добъръ. Ученикътъ трѣбва да бѫде добъръ, прѣди да влѣзе въ школата, а не слѣдъ като влѣзе. Въ школата вѫтрѣ той ще проявява своята доброта. Въ школата, отъ невидимия свѣтъ, за ученика ще се разкриятъ двѣ нѣща: въ единъ случай, че е билъ добъръ, въ другъ — че не е билъ добъръ. Школата, това е почва, при която ученикътъ може да се изяви и да се развива. Въ тази почва, каквото и да посѣете, царевица, ябълки или жито, тя ще опрѣдѣли какво е сѣмето. То ще се изяви. Всѣко сѣменце само ще покаже своитѣ качества. Школата е, която ще покаже, какво е вложено въ ученицитѣ, и всѣки ще се види, какъвъ е. Въ школата ще се покаже, даденъ ученикъ царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Азъ взимамъ тия растения като символи на човѣшкия характеръ, както се проявява. Щомъ тия качества не се проявятъ, тогава този ученикъ не спада къмъ растителното царство. Той е нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ. Значи, той е за друга почва. Други сѫ законитѣ, въ които той може да се развива.

Тия мисли, които нахвърлямъ, не трѣбва да ги вземете за упрѣкъ на вашия животъ. Вашиятъ животъ сега се развива много правилно, но той е за дадения моментъ. Азъ не искамъ да се занимавамъ съ вашия миналъ животъ. За вашия миналъ животъ не се интересувамъ. И за бѫдешия ви животъ пакъ не се интересувамъ, но за тазъ вечерната ви мисъль се интересувамъ. За другото, турямъ двѣ междини, казвамъ: вие сте отговорни за него.

И тъй, вие ще изявите тия принципи въ живота си. Азъ ви говоря за истини, за които много пѫти ви се е говорило, но и вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: за бѫдеще. Азъ виждамъ много ваши минали сѫществувания, прѣзъ които сте казвали: като дойда втори пѫть на земята, ще работя, ще се уча. Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пакъ казвате тъй, както и въ миналото. Тогава имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: Сега да се понаживѣемъ малко, че идущиятъ пѫть ще работимъ. И много отъ васъ сѫ били благородници, имали сте слуги, живѣли сте богато, но Господъ ви е казваль: „Слушай, трѣбва да се поправишъ!“ Вие сте казвали: я ме остави да се понаживѣя, че втори пѫть като дойда, тогава. И най-послѣ животътъ ви се приключилъ. Хайде, сега сте дошли, богатството го нѣма вече, слугитѣ ги нѣма. Такива нѣща има въ „Хиляда и една нощь“ въ при казкитѣ на Халима. Тамъ има много интересни работи. Вие сте вързани нѣкѫдѣ, но сега иде онзи който ще ви освободи, Нали въ приказкитѣ се говори, че имало едни, които били омагьосани, седятъ и чакатъ да дойде нѣкой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтѣли отъ памтивѣки. Какъ ще го направите? - И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! ,“Ама азъ ще му кажа какъ да го направи“. Не, той знае какъ да го направи. Всѣки знае какъ да направи нѣщата. И азъ зная, и вие знаете. Нѣкой ти казва - знаешъ ли, че ти си обидилъ еди-кого си. Тъй ли, пъкъ азъ не подозирамъ, че съмъ го обидилъ. Но когато него обидятъ, казва: той не трѣбваше тъй да постѫпи. Ти като обидишъ, казвашъ, че не знаешъ, че си обидилъ. Е, какъ тъй? Хубаво, ученици обидятъ единъ свой учитель. Учительтъ казва: тѣ не трѣбваше да постѫпятъ тъй съ мене. Ученицитѣ трѣбва да ме почитатъ. Казвамъ: ами ти съ ученицитѣ какъ трѣбваше да постѫпвашъ? Ти нарече онзи ученикъ съ името на едно четвероного дългоухо. Ти си учитель, ще държишъ съ ученицитѣ си единъ мекъ езикъ. Искашъ да те обичатъ — ще ги обичашъ. Искашъ да те почитатъ, ще ги почиташъ. Само така ще имате правилни отношения. Сега, не е важно ученичеството и учителството, важни сѫ отношенията между хората. Послѣ, и къмъ себе си ще спазвате сѫщия законъ. Туй, че утрѣ може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пъкъ, че този е учитель, а онзи ученикъ, и то е заблуждение. Човѣкъ въ свѣта самъ учитель не може да стане. И ученикъ самъ не може да стане. Учитель, за да станешъ, трѣбва да те назначатъ отъ нѣкѫдѣ, и ученикъ да станешъ, пакъ трѣбва да те пуснатъ отъ нѣкѫдѣ. Трѣбва да се тури въ тебъ този поривъ, тази любовь, туй непрѣодолимо желание да се учишъ, за да станешъ ученикъ. Друго нѣщо е, което те движи Да станешъ ученикъ — то е благодать, да бѫдешъ учитель, и то е благодать. То не е отъ единъ животъ само. Ако въ единъ животъ може да станешъ ученикъ или учитель, всѣки може да стане. За да станешъ учитель и ученикъ, изисква се дълго врѣме. Трѣбва да правишъ опити, опити, опити, докато дойдешъ до това положение И знаете ли, какви тежки сѫ условията за да бѫдешъ ученикъ? То не е лесна работа. Знаете ли какви сѫ условията да стане нѣкой учитель? Женитѣ по-добрѣ ще разбератъ, какво нещо е учителъ. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нѣщо, което приблизително, може да изясни идеята. Докато ие заченешъ извѣстна идея, като една жена, и докато не носишь всичкитѣ тия тягостни състояния, страдания и колебания, че нѣкой пѫть тъй, да треперишъ за тази идея, че може да я пометнешъ, да не я изнесешъ, да пропаднешъ, и всѣки моментъ да ти е скѫпъ, ти не можешъ да разберешъ, какво нѣщо е учителството. Послѣ, не само да искашъ да я изнесешъ, но да гледашъ какъ да я изнесешъ. И най-послѣ, като изнесешъ всичко туй, да кажешъ: Слава Богу! Тогава само ти ще бѫдешъ герой на положението.

Та сега, вие имате една отъ важнитѣ задачи. Ако тази задача не може да я разрѣшите, учитель не може да станете. Добриятъ учитель е билъ добъръ ученикъ. Лошиятъ учитель е билъ лошъ ученикъ. Ученици и учители, това сѫ положения, които само опрѣдѣлятъ ония велики отношения, които Богъ е вложилъ въ човѣшката душа.

Въ тия разисквания сега има една малка натегнатость. Знаете ли отъ какво произтича тази натегнатость? Тя произтича отъ факта, че не знаемъ какво да правимъ съ сегашния си животъ. Сегашенъ животъ нѣма. Когато вие говорите за сегашния си животъ, то е вашето минало, а животътъ за който азъ говоря, той изтича отъ Бога. Той е настоящиятъ животъ. Въ него нѣма спънки. Тамъ има всички добри условия за развитие. Щомъ говоримъ за спънки, то е нашето минало. Казва нѣкой: какво да правя съ настоящето? Щомъ има спънки въ него, то е вашето минало. Съ него вие сами ще ликвидирате. Казвате: ами какъ да се освободя отъ миналого? - Два начина има за освобождение Единиятъ начинъ: когато дължишъ, да кажешъ, че нѣмашъ да давашь —  свършена работа! Нѣмамъ да ти давамъ! Вториятъ начинъ е да платишъ. Имашъ една кѫща, ще платишъ и ще останешъ безъ нищо. Най-бѣденъ да си ще дадешъ кѫщата си, ще легнешъ и ще спишъ. Ти ще въздъхнешъ, но ще платишъ. Тогава ще си свободенъ. Вториятъ начинъ е правилниятъ. Но, вие ще започнете: ама азъ съмъ безъ пари, нѣмамъ условия за животъ. Не, не, сега именно имашъ най-добритѣ условия. И тогава, знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома отъ окултната школа да се жени за момъкъ, който има дългове. И въ окултната школа, никога не се позволява на единъ момъкъ да се жени за мома, която има извѣстни недѫзи. Ученикъ иска да се жени, той трѣбва да каже на момата; никакъвъ дългь нѣмамъ! Чистъ да бѫде!

Нищо може да нѣма, но и дългове да нѣма. А сега, момата казва: азъ имамъ извѣстни недѫзи, но слѣдъ време ще се оправя? Ха, слѣдъ врѣме! Не, не, то е все едно да каже: азъ сега не те обичамь, но послѣ, като се ожена, може да те обикна. Не, сега ще обичашъ! Ще обичашь сега, въ дадения моментъ. Нѣма дз мислишь за своитѣ минали грѣхове. Сега, дадениятъ моментъ, този случай е истинскиятъ.

Само по този начинъ въ васъ може да се развие единъ характеръ, да мислите извънъ врѣмето и пространството. Има извѣстни нѣща, за които вие не мислите, понеже не може да минете извънъ врѣмето и пространството. Всѣко нѣщо искате да го ограничите. Въ дадения моментъ ще бѫда добъръ! — това правило туреге въ ума си. Въ дадения моментъ ще бѫда богатъ! Сега, когато азъ рѣша да платя нѣкому, боря се съ себе си. Казвамъ: ще платя, нѣма да платя, ще платя, нѣма да платя. Най-послѣ си кажа: ще платя и плащамъ. Питамъ; туй рѣшение каква часть отъ врѣмето е взело? — Никаква. Този моментъ, въ който азъ рѣшихъ да платя, той е важенъ. И щомъ съмъ рѣшилъ това, веднага ми олекне, като че сваля отъ гърба си единъ товаръ. Защо? — Много съмъ благодаренъ, че тъй правилно съмъ рѣшилъ въпроса. И ако вие, запример почувствувате сѫщото, кажете: ще бѫда добъръ! И като рѣшите да бѫдете добри, трѣбва да почувствувате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното рѣшение. Щомъ рѣшението е правилно, трѣбва да почувпвувате единъ вѫтрѣшенъ миръ. Ще бѫдете весели, бодри! Казватъ: какво стана съ тебъ? — Азъ спечелихъ много, много спечелихъ. Казвамъ вие сте взели правилно рѣшение.

И тъй, ще мислите бързо! Ще живѣете въ врѣмето и пространството, а Възвишенитѣ рѣшения ще правите извънъ врѣмето и пространството. На туй всѣки е способенъ сега. Това е Истината.

Т. м.

„М и р ъ“. — Мирътъ носи Божията радость.

*

11-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 26. XII. 1923 год. — София.