1923_04_08 Точностьта

[Ани]

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

СМИСЪЛЪТЪ НА ПРОТИВОРѢЧИЕТО

Т. м.

    Прочетоха се нѣколко теми върху: „Произхода на музиката“.

    Какво разбирате подъ думата „концентриране на мисъльта“. Тази дума може да се разгледа, като съставена отъ думитѣ: кон и центрумъ. „Кон“ значи съсъ, и центрумъ значи, центъръ, т. е. мисъль съ центъра си, слѣдователно, има мисли съ центъръ, има и мисли безъ центъръ. Концентрираме, това е волевъ, съзнателенъ актъ на душата — да съберешъ мисъльта къмъ нейния центъръ, т. е. тамъ, дѣто може да се използува. Значи, мисъльта иде отвънъ, и се отправя къмъ единъ центъръ, както малкитѣ изворчета се съсрѣдоточаватъ къмъ една голѣма вода, която е впрѣгната на работа.

    За слѣдния пѫть ще ви задамъ темата: „Произходътъ на мисъльта“.

    Щомъ знаете това нѣщо за мисъльта, по сѫщия начинъ ще разсѫждавате и вие, естествено да върви мисъльта. Казвате, че всичкитѣ нѣща си иматъ свои причини, битието и то си има своя причина. Казваме, че свѣтътъ е създаденъ отъ нищо. Може, но думата нищо има съдържание въ себе си. Щомъ кажете нищо, какво подразбирате подъ тази дума „нищо“? Разбирате една необятна идея, която е безъ граници. „Отъ нищо Богъ създалъ свѣта“ — това е форма само на езика. Или ще кажатъ нѣкои, че битието е създадено отъ небитието. Но що е небитие? Туй, което не е било, нали? Питамъ тогава, философски: може ли човѣкъ да мисли туй, което не е било? — Може разбира се, защо не. Но мисъльта за битието и за небитието, това сѫ двѣ различни мисли. Ако мисъльта за битието представлява една сѣнка, а мисъльта за небитието прѣдставлява свѣтлината, тогава как в форма бихте дали на светлината? Какъ ще я опрѣдѣлите? Какъ ще опишеш свѣтлината? Запримѣръ, често говорите такива отрицателни думи: „еди кое си нѣщо не сѫществува“. Всѣко отричане е доказателство по обратния пѫть на математиката, а всѣко твърдение е реализиране на мисъльта. Да отречешъ истината, то е да докажешъ, че тя сѫществува, а да я докажешъ, значи, да я реализирашъ. Вие, като ученици на окултната наука, трѣбва да се научите да се не стрѣскате. Като кажат: „нѣма Господь“, кажете — да, нѣма Господъ. „Нѣма животъ“— Да, нѣма животъ. „Свѣтътъ е лошъ“. — Да, лошъ е. „Е, животътъ е безсмисленъ“. — Да безсмисленъ е. „По-калпаво сѫщество отъ човѣка нѣма“. — Да, правъ си, по калпаво сѫщество отъ човѣка нѣма. Сега азъ говоря за реалности, които сѫществуватъ, но какъ ще се съгласимъ, то е другъ въпросъ. Азъ не измислямъ тия нѣща, но говоря туй, което сѫществува. Послѣ, казватъ: „Като умрѣ човѣкъ, съ него се свършва всичко“. Да, така е, като умрѣ човѣкъ, съ него се свършва всичко. Сега започвамъ обратното: като умре човѣкъ, ще се свърши всичко, но като се роди, ще започне всичко. Значи, ако слѣдъ смъртьта се свършва всичко, съ живота започва всичко. Безъ Бога свѣтътъ изгубва своята форма; съ Бога —придобива своята форма. Безъ Любовьта животътъ нѣма смисъль; съ Любовьта живота има смисъль. Безъ Истината лѫжата господствува; съ Истината какво започва? — Музиката започва, Музиката, въобще има произхода си отъ духовния свѣтъ, отъ ангелския свѣтъ. Нейниятъ произходъ не е отъ Божествения свѣтъ. Тя е връзка, съединителна нишка между човѣшкия и Божествения свѣтъ. Това мѣсто, дѣто сѫ вѣждитѣ, долната часть на челото, има способности, които се занимаватъ само съ обективния, реалния, материалния свѣтъ. Послѣ има друго едно поле на способности, прѣзъ срѣдата на челото, англичанитѣ го наричатъ мѣсто на ритентивни (събирателни) способности или селшинтелектуални (полуинтелектуални). Въ тия мѣста се съдържатъ набралитѣ се енергии. Тукъ спадатъ нѣколко способности: музиката, врѣмето, пространството, паметта. Всичкитѣ тѣзи способности спадатъ къмъ духовния свѣтъ. Математиката, запримѣръ, спада къмъ материалнитѣ науки; геометрията — сѫщо. Математиката нѣма духовенъ произходъ, но музикантътъ трѣбва да владѣе математиката и геометрията. Послѣ, тоноветѣ изискватъ врѣме и пространство. До центъра на тона е центърътъ на врѣмето. И много музиканти, у които врѣмето е слабо развито не спазватъ такта. Нѣкой тактъ направятъ по-голѣмъ, нѣкой по малъкъ и създаватъ дисхармония. Трѣбва да се спазва врѣмето въ музиката. Ако врѣмето и тактътъ слѣдватъ ритмично едно слѣдъ друго, въ музиката има хармония. Музиката указва влияние върху настроението на човѣка. Всѣкога, когато, засвирите на нѣкой човѣкъ, въ него се заражда желание да се подигне нагорѣ, иска да подиграе. Направете опитъ. Засвирете на единъ човѣкъ, който е на умиране, и ще видите, че той ще си подигне главата. Слѣдователно, всичкитѣ хора, за които се говори, че ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си, съ музика ще излѣзатъ. Казва се въ писанието: „Ангелитѣ, като затрѫбятъ съ своитѣ трѫби, мъртвитѣ ще станатъ отъ гробоветѣ си“. Тия трѫби мязатъ малко на воениму. Като засвирятъ тѣ, всѣки ще излѣзе отъ гроба си навънъ. — Какво ще видитѣ? Надигнали се всички изъ гробоветѣ си, подаватъ си главата навънъ, да видятъ, какво е това новото чудо, което иде въ свѣта. Тия гробове, това сѫ човѣшкитѣ тѣла, съ които сега хората живѣятъ. Варосани гробища сѫ тѣлата. Тѣ прѣдставляватъ гѫста материя, въ която се развиватъ човѣшкитѣ души, сърца и умове. Въ тази гѫста материя силитѣ не могатъ да се проявятъ.

    И тъй, музиката е едно срѣдство въ живота да даде импулсъ първо на човѣшката мисъль, послѣ на човѣшкитѣ чувства. Животътъ всѣкога започва съ музика. Всѣка работа сѫщо започва съ музика. Така е между ангелитѣ, така е и между хората. Отнемете музикалното чувство на когото и да е, той не може да работи; внесете въ него музиката, той ще заработи. Засвирете на онѣзи войници, които въ врѣме на походъ сѫ отпаднали, ще видите, че не само тѣ ще се съживятъ, но и конетѣ имъ ще заиграятъ. Това сѫ факти. Нѣкои казватъ: не ни трѣбва музика. Не, въ музиката трѣбва да има едно качество — тя трѣбва да оживява. Може ли музиката да оживява, може ли да дава импулсъ къмъ работа, събужда ли мисли, чувства, тя е правилна музика. Сега, разбира се, съврѣменната музика еволюира тъй, както еволюиратъ сегашнитѣ музиканти. Ако биха поканили единъ нашъ музикантъ да даде единъ концертъ въ духовния свѣтъ и запалятъ много лампи наоколо, то всичкитѣ тия лампи ще загаснатъ. Такъвъ гръмъ ще бѫде този концертъ! Знаете ли на какво ще мяза туй? Ако се събератъ 100-на души и започнатъ да удрятъ на тенекии, каква музика ще чуете? На това ще мяза пѣнието или свиренето на този човѣкъ въ духовния свѣтъ. Туй ни задоволява сега. Такава е съврѣменната музика.

    Първото нѣщо за музиканта: той трѣбва да се научи да контролира своя гласъ, да контролира ларинкса си до съвършенство. И онѣзи, които искатъ да бѫдатъ пѣвци, трѣбва непрѣменно да бѫдатъ хора съ съзнателна воля и да иматъ обичь къмъ музиката. Едно правило бихъ ви далъ, то е за ангелитѣ: пѣвецътъ трѣбва да бѫде дѣвственъ! Азъ мога да ви дамъ редъ факти отъ които се вижда, че онѣзи, които изгубватъ гласа си, изгубватъ го по причина на грубитѣ страсти. Вижте какъвъ е благороденъ гласа на онѣзи малкитѣ дѣца! Като растатъ, напрѣдватъ въ възрастьта си, гласътъ имъ огрубява. Значи, важно правило за музиканта: онзи, който иска да пѣе, непрѣменно трѣбва да бѫде дѣвственъ, чистъ. Дали ще бѫде такъвъ или не, то е другъ въпросъ, но който иска да пѣе, той трѣбва да бѫде чистъ. То е правило на ангелитѣ. И като постѫпите въ тѣхното училище, ако нѣмате нуждното цѣломѫдрие, не можете да станете музикантъ. За въ бѫдеще, при възпитанието на дѣцата, имайте прѣдъ видъ, че не може да всадите никаква идея въ тѣхъ, ако не е развито музикалното имъ чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човѣчеството безъ музика, не се лѫжете — не е възможно. Не е сѫществувала до сега култура безъ музика, и за въ бѫдаще нѣма да сѫществува. Нѣкой човѣкъ си легне разгневенъ, неразположенъ, каква идея може да има? Най-първо той ще трѣбва да се разположи добрѣ, да се махнатъ всички ония утайки, неразположения, да се хармонира добрѣ, че като дойде музиката, тогава ще бѫде готовъ да слуша, да мисли.

    И тъй, кой е първиятъ тонъ на музиката? — Първиятъ тонъ на музиката, това е Любовьта въ своето първо проявление, не въ своето висше проявление. А какво е първото проявление на любовьта? — Потикъ къмъ животъ, самоопрѣдѣление, да се живѣе въ една посока. Окултнитѣ ученици всѣкога се натъквали на редъ мѫчнотии, по причина на неразбирането на този основенъ фактъ. Не само западнитѣ окултисти, но и източнитѣ окултисти, се натъквали на редъ мѫчнотии. И много култури сѫ пропадали по нѣмане на музика. Нѣкои прѣпорѫчватъ източната музика. Тя си има добритѣ страни, но нѣкой пѫть тѣхната музика е много банална. И между класическитѣ парчета има нѣкои, които сѫ хубави. Запримѣръ, има едно хубаво класическо парче отъ единъ авторъ, наречено „съньтъ на живота“. Единъ американецъ разправя за впечатлението си отъ музиката, като слушатъ Камилла Русо. Когато Камилла Русо, ученичка на Паганини, изсвирила туй парче, този богаташъ американецъ почувствувалъ, че е въ състояние въ този моментъ да се откаже отъ всичко, да раздаде имането си. Туй музикално парче го вдъхновило, и той билъ готовъ да направи това. Тя не му проповѣдвала, но като му засвирила, той почувствувалъ това. Туй е единъ вѫтрѣшенъ потикъ на музиката.

    Сега, често питатъ: коя е причината за отпадането на църквата? — Липса на музиката. Запримѣръ въ гръцката музика, като се проточи онова безконечно „исе..исе..“ Това е всичкото. Да, но то е изопачаване на музиката. И българскитѣ свещеници сѫ взели да подражаватъ въ гръцкото пѣние. Пѣе нѣкой псалтъ туй „исе..исе“, но не върви. И всѣки българинъ, който е музикантъ, не ходи въ църква, Той казва: „Не искамъ да слушамъ това „исе“. Въ него има идея, той казва! „Туй е гръцко“. У гърцитѣ нѣма музика, художество и изкуство има, красивитѣ форми тѣ сѫ създали. Сега, въ туй отношение, азъ не искамъ да бѫдете гърци.

    Окултниятъ ученикъ не трѣбва да се бои или да отрича, противорѣчията, които ще срѣщне въ свѣта. Срѣщнете нѣкой и ти каже, че нѣма Господь, че еди-кой си философъ давалъ силно доказателство, че нѣмало Господь. Питамъ азъ този философъ: на какви основания той гради това, отъ какви данни вади своето заключение? — Еди кой си авторъ, еди-кой си философъ твърди това. Добрѣ. Той казва, че въ природата има редъ несъобразности, противорѣчия, дисхармонии и други данни, и отъ това заключва, че нѣма Господь. Това, обаче, само привидно е тъй. Казвамъ: вие прѣбродихте ли всички системи на живота, които сѫществуватъ? Навсѣкѫдѣ изъ вселената били ли сте, за да направите единъ изводъ, че нѣма Господь? Трѣбва да сте прѣбродили цѣлия свѣтъ, и слѣдъ като се върнете отъ вашето дълго научно изслѣдване, да кажете: като обиколихъ нѣколко милиона свѣтове, видѣхъ че нѣма Господъ. Азъ никѫдѣ не го намѣрихъ. А тъй, ти отъ земята не си излѣзалъ, а доказвашъ, че нѣма Господъ, Азъ те наричамъ единъ дървенъ философъ. А знаете ли какво значи „дървенъ философъ“? Дървенъ философъ е този, на когото мозъкътъ е толкова неподвиженъ, че не може да създаде нищо по-хубаво отъ това, да отрича. Защото, като каже човѣкъ — нѣма Господъ — то си остава за него. Поезията е за музикалния човѣкъ, за камъка нѣма поезия. Когато ние говоримъ за Бога, че Той сѫществува, то е само по отношение на разумнитѣ сѫщества, че сѫществува извѣстно съотношение. Само за най-висшитѣ сѫщества, за най разумнитѣ сѫщества има Господъ — за тѣзи, които ще го разбератъ. За кого е любовьта? — За любящитѣ. Казватъ мѫжетѣ: че женското сърце не могло да се разбере. Да, не може да се разбере. Защо? — Изисква се друго, подобно сърце като на жената, да люби, да разбира туй сърце. Щомъ не любишъ, не може да разбирашъ туй сърце. Ако моята рѫка е парализирана, съединението ѝ съ главния мозъкъ е прѣкъснато, то като туря рѫката си на печката, тя изгаря, понеже не чувствува. Какво показва това? Липсва ми нѣщо. Казвате: женското сърце било неразбрано, Отъ кѫдѣ тази философия? На какво отгорѣ се базира тя? Неразбранитѣ нѣща сѫ неопитанитѣ нѣща.

    Сега, азъ разглеждамъ научно въпроса. Да не мислите сега, че взимамъ това физическото сърце на жената. Не, сърцето ма жената взимамъ като идея. Какво нѣщо е жената? Вие, тукъ, ще кажете: ние сме жени. Азъ не отричамъ това, че сте жени. Кой че е жена тогава? Има ли нѣкой, който да не е жена? — И мѫжътъ е жена, и жената е жена, и дѣтето е жена, и момичето е жена, и всички животни сѫ жени. Жена, въ простата форма, значи, туй, което живѣе, което постоянно се видоизмѣня. И тъй бързо се видоизмѣня, има такива тънки движения, че ти не можешъ да разберешъ, не можешъ да уловишъ тия промѣни и казвашъ: не мога да разбера това сърце, много се измѣня. Ами хубаво, какво лошо има, въ това, че едно сърце се изменя? Ако днесъ наблюдавашъ, едно дърво което е четири пръста голѣмо, утрѣ го видишъ 20 с, м., на другия день 50 — с. м. послѣ единъ метъръ, и най послѣ го видишъ голѣмо дърво и кажешъ: не мога да разбера това дърво. Защо? — Защото то израстна. Тамъ е причината, че ние сме дребнави хора, и всѣко нѣщо, което не можемъ да обгърнемъ, казваме, че не е заради насъ. Законъ въ свѣта е: щастието на човѣка седи само въ постоянното и вѣчно разширение на ума и сърцето. По нѣмане на подходящи думи, азъ употрѣбявамъ въ случая думата „разширение“. Ще се задоволя съ тази дума само за това, защото искамъ да ви дамъ една опрѣдѣлена идея. Като казвамъ „разширение“, разбирамъ границитѣ на сърцето и ума постоянно да се разширяватъ по форма, по съдържание и по смисълъ. Щомъ прѣстане разширението, смъртьта ще дойде.

    Сега, ще се повърна къмъ главната мисъль. Противоречията въ васъ да не ви смущаватъ. Всички вие имате противорѣчия. Въ какво седятъ тия противорѣчия, азъ зная. Вземете, който и да е философъ, вие може да го изненадате; който и да е поетъ, вие може да го изненадате, който и да е проповѣдникъ, вие може да го изненадате; който и да е свещеникъ, което и да е духовно лице, вие може да го изненадате. И въ какво може да го изненадате? — Въ неговитѣ очаквания. Вземете онзи човѣкъ, който подържа, че животътъ има смисъль, че по благородно, по добро сѫщество отъ човѣка нѣма и т. н. Прѣдставете си, че той отива да се вѣнчава и изведнъжъ неговата възлюбена изчезне, откраднатъ я нѣкои. Какво ще бѫде неговото състояние? — Веднага той ще се разочарова. Животътъ не седи вѫтрѣ въ самата форма, Ако азъ се върна 1000 —10,000 — 50,000 години или 10 — 15 — 20 милиона години назадъ въ вашитѣ минали сѫществувания и виждамъ че сте били тогава дребни сѫщества, като инфузориитѣ, трѣбва ли днесъ да се спра на тогавашното ви развитие? Казвамъ: не, това малко сѫщество, което прѣди 20 милиона години бѣше една инфузория, сега е една окултна ученичка.

    Нѣкой казва: е, азъ първоначално излѣзохъ отъ Господа. Отъ Господа дошълъ най-първо! „Ами нали въ Битието пише, че имаме Духъ отъ Бога“, Да, но ти имашъ ли тази опитность? — Не. Ти съ заблуденъ умъ разсѫждавашъ тогава. Запримѣръ, азъ декламирамъ: „О, парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Туй стихотворение мое ли е? Азъ може да съмъ едно малко дѣте, не съмъ опиталъ това, което декламирамъ. Туй го казва П. Славейковъ, той го опиталъ, има право да го каже. Казвашъ: азъ съмъ излѣзълъ отъ Бога. Кога излѣзе, я ми кажи! — Не зная. Е, като не знаешъ, защо говоришъ? Като дойдемъ до окултната наука ние трѣбва добрѣ да разбираме фактитѣ. Излѣзълъ съмъ отъ Бога, но кога? — Нѣкога забравилъ съмъ. Като се връщамъ 20 милиона години назадъ, азъ виждамъ нѣкои отъ васъ въ видъ на малки инфузории. Ще кажете: „е, тия инфузории!“ Като не разбирате този окултенъ езикъ, ще кажете: ето нá, направи ни на такива прости, малки сѫщества. Но това не е разсѫждение. Инфузория, това е единъ зародишъ, който изисква условия да се развие. То е едно малко сѣменце, както ябълчното сѣме, което иска само почва да расте. И, слѣдователно, прѣди 20 милиона години, вие сте изисквали условия, за да се развиятъ сегашнитѣ ви форми. И питамъ ви: слѣдъ 20 милиона години какви ще бѫдете? Ако пакъ се намѣримъ въ една окултна школа, като тази, върху какво ще разговаряме тогава? Това сѫ само редъ разсѫждения. Тия разсѫждения, може да бѫдатъ вѣрни, може и да не бѫдатъ вѣрни. Но математически, отношенията, които иматъ тѣ, принципитѣ на които се основаватъ, сѫ вѣрни. Вие може да се съмнѣвате, ще кажете: прѣди 20 милиона години по важенъ е този въпросъ, дали земята е сѫществувала или не, а не това, че азъ съмъ билъ една инфузория. Може да не е сѫществувала земята, но казвамъ; ако прѣди 20 милиона години, вие сте били като инфузория, и сега, слѣдъ 20 милиона години ви срѣщамъ тукъ; какви ще бѫдатъ отношенията въ вашето развитие. Разбира се, сѫщитѣ, т. е. ако прѣди 20 милиона години сте били една инфузория, то и днесъ по отношение слѣдующитѣ 20 милиона години ще бѫдете пакъ като една инфузория въ развитието си. Днешното ви положение по отношение бѫдещето ще бѫде такова, каквото сте днесъ по отношение миналото — като една инфузория.

    Та, въ самия животъ се криятъ ония вѣчни възможности, въ които човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа растатъ и се развиватъ. И помнете онова правило, което казахъ въ една моя бесѣда:

    Ученикътъ трѣбва да има едно сърце — чисто като кристалъ; единъ умъ — свѣтълъ като слънцето; една възвишена, благородна и широка душа — като цѣлата вселена и единъ крѣпъкъ духъ — като Бога! Само така може да бѫдете ученици. Това сѫ окултни принципи, които трѣбва да приложите. Ще кажете: безъ чистота не може ли? — Не може. Ще помните това изречение! Въ васъ трѣбва да се създаде стремежъ. Вашиятъ стремежъ всѣки день трѣбва да се увеличава. Вие седите въ школата и си казвате: толкова врѣме откакъ сме тукъ, остаряхме вече, на младини можахме да работимъ, но сега вече нищо нѣма да излѣзе. За старость не мислете! За старини сѫщо не мислете! „Ама какъ да не мисля, когато главата ми е побѣлѣла“? Да не мислите, че въ съврѣменната окултна наука, нѣма начини за подмладяване“! Тамъ, когото и да е отъ васъ, въ 20 минути отгорѣ може да го обновимъ, да стане младъ. Човѣкъ може да се постави въ хипнотически сънь, и въ 20 минути отгорѣ, подъ тази интенсивность на законитѣ въ природата, може да се измѣни съвършенно формата му. И коститѣ му, и черепа му, и ушитѣ му, всичко може да се измѣни, и като стане, той самъ ще се оплаши. Може да се измѣни и неговото сърце. Ако го измѣнишъ тъй, той като стане, ще полудѣе отъ страхъ. Като се види въ огледалото тъй измѣненъ, ще се оплаши, ще каже: какво стана съ мене? Тамъ е опасностьта! Прѣдставете си слѣдующия фактъ: вие, съ понятието си за една 45 годишна жена, ви поставя тази школа, и въ 20 минути отгорѣ, се видите едно малко момиченце на 10 години. Въ себе си вие се знаете голѣма, запазено е съзнанието ви, но погледнете въ огледалото, казвате си: сънь ли е това?“ Веднага вѫтрѣ въ васъ ще стане едно сътресение, едно стълкновение. Много пѫти, при такива сътресения, хората полудяватъ, затуй природата не обича бързитѣ промѣни. Всичко трѣбва да върви медлено. Нѣкои казватъ: какъ ще стане възкръсението? Господъ не иска хората да полудѣятъ когато възкръснатъ, затова възкръсението е единъ бавенъ, вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣшката душа. Господъ не иска, като ти даде едно велико благо, ти да считашъ, че то е едно голѣмо нещастие. Мислишъ ли така, ти не разбирашъ нѣщата.

    Слѣдователно, първото нѣщо: ще примирите всичкитѣ противорѣчия въ себе си! Азъ ви казвамъ великата истина: Не мислете зло въ себе си! Всичко въ свѣта е добро. Като казвамъ „всичко“, разбирамъ вѫтрѣ всичко е добро. Не мислете за външнитѣ проявления на живота. Учете се отъ природата, и вижте, какъ нѣкой пѫть тя изказва най-хубавитѣ нѣща съ най нечистата материя. Представете си нѣкой човѣкъ, на когото дъхътъ мирише. Той държи нѣкаква проповѣдъ за Любовь, братство, равенство. Които го слушатъ, казватъ: днесъ проповѣдникътъ говори много чиста отлична проповѣдъ. Но казвамъ, ако тази проповѣдь я слушаше единъ ангелъ, той трѣбваше да си запуши носътъ отъ миризмата, която излиза отъ устата при изговарянето на тия думи. И затуй, дълго врѣме, слѣдъ като нѣкой ти каже нѣкоя любовна дума, ти усѣщашъ една неприятность. И всѣки, който ти каже „азъ те обичамъ“, ти възразявашъ: той ме лъже. Лъже, разбира се, тази дума е облѣчена съ нечиста дреха. Това е фактъ! Ти ще се заемешъ да очистишъ тази дреха. Най-първо тия думи трѣбва да се прѣцѣдятъ. И затуй, нѣкои велики автори, слѣдъ като сѫ писали своитѣ произведения, оставатъ неразбрани. Тѣ трѣбва да умратъ, да минатъ редъ поколения, докато ги разбератъ. Хората трѣбва да се молятъ дълго врѣме, да плачатъ дълго врѣме вѫтрѣ въ душата си и тогава тѣзи книги на великитѣ автори ще иматъ за тѣхъ смисъль, Всѣка мисъль е силна дотогава, докато не я изкажешъ. За любовьта не говори. Мисли я, чувствувай я, но не говори за нея. Когато сърцето ти стане чисто, като кристалъ, умътъ ти стане свѣтълъ, като слънцето, душата ти — възвишена, благородна и широка като цѣлата вселена, и духътъ ти стане крѣпъкъ, като Бога, само тогава кажи нѣщо за Любовьта! Това не е за обикновенитѣ хора, то е за ученицитѣ. Ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ такива. Нищо повече! „Може ли?“ — Може, може. „Въ колко врѣме?“ — Въ ½ часъ. Нѣкои могатъ ½ въ часъ отгорѣ да бѫдатъ такива, а нѣкои могатъ да бѫдатъ такива и слѣдъ 20 милиона години.

    Въ окултната наука ние съ врѣме и пространство не се занимаваме. Врѣмето и пространството е въ рамкитѣ на нашия духъ. Врѣме и пространство, това е само едно условие, съ което ние си служимъ. Врѣмето и пространството насъ не ни ограничава. Врѣме и пространство, това е една възможность, въ която душата и духътъ могатъ да се проявятъ. А при сегашнитѣ условия на живота, врѣмето и пространството сѫ ограничения. Нѣкой приятель ти обѣщае да дойде слѣдъ 5 минути или слѣдъ единъ часъ. Ти седишъ, чакашъ, чакашъ, той не дойде, закѫснѣе нѣщо. Ти се изнервирашъ, ограничавашъ се. Послѣ, като дошълъ, забравилъ нѣщо. Въ духовния свѣтъ нѣма такива работи. Въ духовния свѣтъ, двѣ сѫщества помислятъ ли нѣщо, стане; пожелаятъ ли нѣщо, стане, Тамъ всичко веднага става. А тукъ, ще си опрѣдѣлятъ рандеву, но единиятъ отъ тѣхъ ще заболѣе, ще се яви главоболие или редъ други прѣпятствия, които ще спънатъ реда на нѣщата. Азъ забѣлѣзвамъ, вие често казвате: ама ние, ученицитѣ въ класа, ще може ли да изпълнимъ условията? Нѣкой ученикъ си мисли, азъ имамъ мѫжъ, какво ще правя, мѫжътъ ми не ми позволява да слѣдвамъ школата. Другъ нѣкой си мисли: азъ пъкъ жена имамъ, тя не ми позволява. Ами когато Господъ ви прати на земята, вие какви бѣхте? Господъ създаде ли мѫжъ и жена въ свѣта? — Не. Той създаде две сѫщества, двѣ форми: еднитѣ сѫщества, мѫжетѣ да носятъ мисъльта съ себе си, да бѫдатъ като слуги на Неговата мисъль, а другитѣ сѫщества, женитѣ, да носятъ съдържанието на живота съ себе си. Слуги сѫ и еднитѣ, и другитѣ. Мѫжете взеха шишето отъ Господа, казаха: „Туй шише е наше“. А женитѣ взеха живота и казаха: „Това е наше“. Мѫже и жени днесъ почнаха да си размѣнятъ шишетата. Мѫжътъ казва: „Я дай чашата, налѣй ми отъ твоята бутилка!“ И двамата се лъжатъ. На единия капне повечко, на другия — по-малко, и постоянно има споръ. Нѣмате право да изпразвате тия шишета! Туй трѣбва да го разберете! Въ външния свѣтъ може да правите опити, но въ школата— не! Окултниятъ ученикъ трѣбва да има една здрава философия, съ която да се съгради бѫдещето общество. Туй не е въ стълкновение съ сегашното ви състояние. Ние трѣбва да имаме правилно схващане, да знаемъ какви сме въ свѣта. Вие трѣбва да знаете, какво е вашето отношение къмъ тази първична форма, която ви е пратила на земята. И всѣки единъ отъ васъ, като стѫпи на този свѣтъ, трѣбва да знае, какво трѣбва да прави, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ ближнитѣ си. Това трѣбва да знаете правилно, положително. Съзнаете ли го, влѣзете ли въ връзка съ тази първична причина, вашиятъ животъ ще се измѣни, и вие ще нареждате живота си по другъ начинъ.

    Азъ ще оставя сега тази философия, да изпѣемъ нѣколко упражнения!

    Изпѣхме: „Сила жива“, „Изгрѣва слънцето“, „Вениръ-бениръ“ „Сладко-медено“, „Блага дума“, „Духътъ Божий“.

    Да направимъ едно упражнение за три минути! Прѣдставете си, че тръгваме къмъ слънцето по единъ гладъкъ пѫть, и се движимъ съ една бързина 5 пѫти по голѣма отколкото бързината на слънчевата свѣтлина. Значи, съ бързина около 1 ½ милиона километра въ секундата. Вие ще си прѣдставите, че се качвате въ една свѣтла каруца. Тогава, колко секунди ще ви вземе да идете до слънцето? — Всичко една минута и 6 секунди. Въ три минути отгорѣ ще направимъ единъ крѫгъ отъ земята ще минеме прѣзъ центъра на слънцето и ще се върнемъ тукъ. Сега, прѣдставете си, че се намирате въ една каруца, която се движи съ 1 ½ милиона километра въ секундата. Тъй щото за 1 минута и 6 секунди вие ще влѣзете въ диска на слънцето и ще излѣзете. Каквото видите за това врѣме добрѣ. Слѣдъ 3 минути ще бѫдемъ пакъ тукъ. Знаете ли защо ние ще се движимъ съ бързина 5 пѫти по голѣма отъ тази на свѣтлината. Ако се движете съ сѫщата бързина на свѣтлината, вие сте въ физическия свѣтъ, но понеже се движите 5 пѫти по-бързо, вие сте въ духовния свѣтъ, дѣто се движатъ мислитѣ и чувствата на хората.

    Сега, ще бѫдете внимателни, никакъвъ багажъ нѣма да имате. Най-малкиятъ багажъ е опасенъ. Никакъвъ багажъ, нищо! До слънцето за 3 минути не ви трѣбва багажъ, ще бѫдете свободни. Една приятна разходка е това!

    Ще започнемъ вече упражнението. Ще турите волята си на работа! Кашлицитѣ, всичко ще оставите настрана. Защото, тия пространства, прѣзъ които ще минете, ако речете да кашлите, кондукторътъ ще ви спре на срѣдъ пѫтя и ще ви свали.

    Мнозина отъ васъ кашлеха, затова кондуктора ги върна назадъ.

    Тѣзи отъ васъ, които кашлятъ, единъ цѣрь ще имъ дамъ. Ще изстържете черна рѣпа и отъ сока ѝ всѣка вечерь ще изпиете по една кафяна чашка. Отлично дѣйствува и за стомаха. Ще взимате и по една скеледа чесънъ съ малко солчица. Това ще правите всѣка вечерь, докато кашлицата прѣстане.

    Когато имате болки въ сливицитѣ, взимайте лютъ чесънъ! Това е единъ добъръ начинъ за лѣкуване на сливицитѣ, и хубава дезинфекция на гърлото. Тѣ сѫ отлични хапчета, пилюлчета. Една глава чесънъ ви стига. А иначе, трѣбва да дадете 60 — 70 лв. въ аптеката за лѣкарства. Чесънътъ дѣйствува отлично и за тѣзи, които страдатъ отъ безсъница.

    Въ школата ще бѫдете сериозни, ще се учите да ме слушате, и ще се съмнѣвате въ мене само тогава, когато отъ 100 направени опити, 99 излѣзатъ несполучливи. Тогава ви давамъ пълно право да се съмнѣвате въ мене. Окултната наука е наука на опита. Учительтъ въ окултната наука не върви отзадъ, а отпрѣдъ. Когато се правятъ опити, той е въ лабораторията си. Тогава и ученици и Учитель сѫ заедно. Той нѣма да каже: „Направете вие опита“. Не, Той ще направи самъ опита и ще присѫтствува прѣзъ всичкото врѣме, докато трае задачата.

    Нѣма по-грубо нѣщо отъ съмнѣнието! Най-голѣмата грубость въ свѣта, това е съмнѣнието. Най-голѣмата подлость, това е лицемѣрието! Нѣма по-голѣма подлость отъ лицемѣрието, и по-голѣма грубость отъ съмнѣнието! Тия два грѣха азъ ви забранявамъ абсолютно да ги имате. Не позволявамъ да си служите съ тѣхъ! Разсѫждавайте, но да се съмнѣвате, да лицемѣрите, ни поменъ да нѣма! Тъй е писано! Нѣма нищо по-жестоко отъ да се съмнѣвате! Нали ние се приближаваме къмъ една наука на опититѣ, а не тъй, както вие си мислите. Ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ. Казано-свършено! Щомъ се каже на ученика нѣщо, и той си туря уговорки, той не е ученикъ.

    Ще ми напомните, слѣдующиятъ пѫть ще ви дамъ, кои сѫ положителнитѣ чърти, които трѣбва да имате. Сега ви казвамъ кои сѫ отрицателнитѣ чърти, за да ги избѣгвате. Защо не трѣбва да ги имате? Съ вашето съмнѣние и съ вашето лицемѣрие вие отблъсквате всички ония творчески сили на природата, които ще ви помогнатъ. Вие сами себе си опропастявате. Нищо повече!

    Може да излѣземъ на разходка нѣкой пѫть както вчера напримѣръ. Въ това врѣме, нѣкому започватъ да истиватъ краката. Ние знаемъ причината. Студътъ, е качество на електричеството. То е което изстудява. Обаче, това не е студъ, който умъртвява, а студъ, който изцѣлява. Напримѣръ, когато човѣкъ има огънь, висока температура, какво трѣбва да се прави? — Да се намали топлината, защото има топлина, която не е свойствена на организъма. Азъ виждамъ, има една топлина, която е много приятна. Нѣкоя рѫка е гореща, като я пипнешъ, причинява нѣщо неприятно; пъкъ има рѫка, като я пипнешъ толкова приятна е, усѣщашъ, че излиза животъ отъ нея. Това става и въ природата. По нѣкой пѫть, като отиваме всрѣдъ природата, най-първо минаваме прѣзъ процеса на истудяването. Който не разбира, ще каже: почватъ да ми истиватъ рѫцѣтѣ. У васъ ще се зароди едно желание на лицемѣрие. Недоволенъ сте, казвате: „какъвъ е днешниятъ день!“ — По добъръ день отъ днешния нѣма! Ама снѣгъ вали! Кажи: а, отличенъ е деньтъ, по-добъръ снѣгъ отъ този нѣма. Въ себе си трѣбва да го кажешъ, но трѣбва и да го прѣживѣешъ. Пъкъ, ако въ душата ти влѣзе страхъ ще се оплашишъ и ще си кажешъ: може тукъ да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана нѣкой инвалидъ. Такъвъ единъ глупавъ опитъ не правя. „Още веднъжъ баба на такова хоро не се хваща“. Природата не търпи никакво лицемѣрие. Всѣко лицемѣрие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемѣрието въ природата има най тежко наказание. Тия, които сѫ се съмнѣвали въ мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъжъ, но въ продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалидъ, ще те прѣкара прѣзъ всички страдания, които знае. Тя си има колелета, и като минешъ прѣзъ тия колелета и тия зѫбци, пакъ ще те пита: обичашъ ли още да се съмнѣвашъ? Окултнитѣ ученици трѣбва да знаятъ това. Хората на земята, това сѫ галени дѣца. Ами че тъй е! Туй, което вие си позволявате да правите, то е доказателство, че сте галени дѣца. Ако това го направи единъ ангелъ, биха го изпѫдили отъ небето. Вие хванете нѣкоя кокошка, турете я въ тенджерата. Хванете нѣкоя лѣстовичка, отрѣжете ѝ крилото. Видите нѣкое цвѣте, откъснете го. На васъ нищо не казватъ, но ако единъ ангелъ откѫсне едно цвѣте, ще го изпѫдятъ, не признаватъ туй. Къмъ васъ иматъ голѣмо снизхождение. Затуй азъ наричамъ хората „галени дѣца“. До сега е било така, но вече сте влѣзли въ единъ периодъ, когато започва приложението на първитѣ педагогически правила. Майката е излѣзла съ една тънка тънка пръчица, че като ви шибне нѣкѫдѣ... Най-първо майката казва: „О, моето пиленце, моето ангелче“, а послѣ тази пръчица играе безпощадно по него. Цѣльта на природата не е наказанието, но изправленията да ни застави да зачитаме нейнитѣ свещени закони. Въ това седи нашето благородство! Защото, въ природата нѣма нищо, което да е извънъ нея. Всѣко нѣщо е на мѣстото си. И ние абсолютно нѣмаме право да се съмнѣваме! Туй, което съврѣменнитѣ хора наричатъ природа, това не е природа, това сѫ изопачени нѣща, които се дължатъ на хората. Когато влѣземъ въ нѣкоя кѫща, която първоначално е добрѣ инсталирана, но отпослѣ се развалятъ водопроводитѣ и всичко друго, кой е виновенъ? А истинската природа е всѣкога дѣвствена, тия нейни непослушни дѣца не могатъ да си играятъ съ нея.

    Та, искамъ, млади и стари, да знаете едно свещено правило: абсолютно никакво лицемѣрие, като ученици! Какви сѫ вашитѣ отношения къмъ свѣта, то е другъ въпросъ. Като ви говоря за живата природа, разбирамъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви спрѣмо нея. Ще бѫдете, споредъ правилото, абсолютно искрени, чистосѫрдечни и никакво съмнѣние! Трѣбва да разбираме вѫтрѣшния принципъ. Този е живиятъ принципъ. Докато не разберете този принципъ, другитѣ отношения не може да се управятъ. Ние започваме съ основния законъ. Приложимъ ли него, всичко друго ще сполучимъ да разрѣшимъ. Но не сполучимъ ли тамъ, нашитѣ отношения къмъ свѣта ще бѫдатъ такива, каквито сѫ сега.

    Истинскиятъ пѫть е: Вѫтрѣшна връзка съ живата природа. Тѫй го наричамъ азъ, защото ако кажа „връзка съ Бога“, опетнено е Божието име. И затова азъ казвамъ: Истинскиятъ пѫть е връзка съ живата природа, име, което хората не сѫ произнасяли, то е още дѣвствено. Нека оставимъ другото име да се очисти, защото, като сме произнасяли туй име, ний сме го опетнили. И сега, като кажемъ Господъ, като Го призоваваме, Той не ни чува вече. А живата природа, тя е най-близко до насъ.

    И тъй, да нѣма никакво лицемѣрие! Всѣкога можемъ да бѫдемъ въ контактъ съ туй, отъ което имаме нужда. Сега ние ще имаме нужда за съграждането на нашия умъ, за съграждането на нашето сърце и за съграждането и развитието на нашата воля. Тия нѣща сѫ необходими въ градежа на нашия животъ още сега, още днесъ.

    Азъ вѣрвамъ, че вие ще приложите това нѣщо. Не само че вѣрвамъ, но зная, че ще го приложите. Два начина има за приложение. Вие знаете и двата начина. Нѣма човѣкъ, който да не приложи. Въ края на краищата всички ще приложатъ туй, което природата изисква. Единиятъ начинъ е по закона на свободата, а другиятъ начинъ е по закона на необходимостьта. Но колкото по скоро, толкова по-добрѣ.

Т.м.

23 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

19.III.192З г.

ТОЧНОСТЬТА

Т. м.

    Прочете се резюмето върху темата: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“.

    Прочетоха се нѣколко теми върху: „Първата съзнателна мисъль“.

    Упражнение:

    Прострете дѣсната си рѫка напрѣдъ. Опнете я хубаво, безъ да се свива. Ще се старайте да проектирате вашата воля въ рѫката и ще мислите само за нея, за нищо друго. Ще направите едно малко движение къмъ лѣво, послѣ къмъ дѣсно, пакъ въ лѣво и пакъ въ дѣсно.

    Сега, като движите рѫката си полека ще проектирате мисъльта си въ всичкитѣ пръсти, и като връщате рѫката си къмъ дѣсно, ще направите пакъ сѫщото. Движението ще бѫде въ двѣ посоки: къмъ лѣво рѫката, а умътъ се движи отъ палеца къмъ малкия пръстъ: послѣ, рѫката въ дѣсно, а мисъльта си ще прѣкарате отъ малкия пръсть къмъ другитѣ пръсти. Е, какво забѣлѣзвате? (Особени струи се усѣщатъ въ пръститѣ, сила, успокоение). Слѣдъ това рѫката се поставя отпрѣдъ при другата рѫка.

    Смисъльтъ на живота седи въ малкитѣ работи. Природата, за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнемъ къмъ себе си, да мислимъ, тя е създала болеститѣ. Запримѣръ, ти си търговецъ, имашъ да мислишъ за 100 души, този има да ти дава, онзи има да ти дава, умътъ ти е разсѣянъ. Върнешъ се вечерь, не можешъ да се помолишъ, не можешъ да помислишъ за дѣцата си, за приятеля си — сѫщо. Дойде една силна болесть или въ окото ти или въ стомаха, веднага ти се концентрирашъ, забравишъ всичкитѣ си длъжници и почнешъ да мислишъ само за себе си. Нашата цѣль не е да ви освободимъ отъ страдания, ни най-малко — но искамъ да видите ползата отъ тия страдания. Днесъ, всички вие искате да бѣгате отъ страданията. Не, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да бѫде концентриранъ, да може своеврѣменно да насочва ума си правилно, накѫдѣто иска. За да разберете закона, умътъ ви трѣбва да дойде въ стълкновение съ другъ умъ. Защото, два ума могатъ да дойдатъ въ стълкновение единъ се другъ. Двѣ сърдца сѫщо могатъ да дойдатъ въ стълкновение едно съ друго. И двѣ воли сѫщо могатъ да дойдатъ въ стълкновение една съ друга. Всичко може да дойде въ стълкновение. Ако туй стълкновение е неправилно, често произлизатъ катастрофи, неприятности.

    Сега, запримѣръ, васъ може да ви се вижда чудно, защо трѣбва да правимъ упражнения. Природата изисква отъ насъ упражнения въ физическия свѣтъ. Тя ни заставя да правимъ движения. И ще забѣлѣжите, когато нѣкои хора иматъ нужда отъ упражнения, какво правятъ вечерь, когато спятъ. Наблюдавайте ги! Току свиватъ дѣсния си кракъ, лѣвия пръстъ; слѣдъ туй простратъ дѣсния си кракъ свиватъ лѣвата си рѫка. Послѣ простиратъ лѣвата си рѫка, свиватъ лѣвия си кракъ и т. н. Всичко въ тѣхъ се движи. Вие може да мислите, че тия нѣща сѫ произволни. Не, не сѫ произволни. Всѣко едно движение, всѣки ѫгѫлъ, който прави тѣлото, е въ свръзка съ извѣстна електрическа енергия, която дѣйствува подъ разни ѫгли. И вечерно врѣме, когато човѣкъ е въ сънно състояние, природата го свива по единъ или другъ начинъ. За да познаешъ дали единъ човѣкъ е нормаленъ, т. е. уравновѣсенъ, вижъ го вечерно врѣме какъ спи. Който е уравновѣсенъ, той спи спокойно, а онзи, който не е уравновѣсенъ, ще го забѣлѣжите какви свивания прави. Той ляга ту на корема си, ту на гърба си, ту на едната или на другата си страна — до сутриньта все се прѣмята. Туй движение е потрѣбно заради него.

    И тъй, концентрирането е потрѣбно за васъ. Запримѣръ, азъ ви казахъ и по-рано, че всички които сте въ школата трѣбва да бѫдете точни. Първото нѣщо: ние изискваме абсолютна точность отъ васъ, каквато природата ни прѣдставя. Природата е точна, опрѣдѣлена, абсолютна. Тя е изразъ на Божествената абсолютность. Въ нея има една абсолютна мѣрка, която е потрѣбна за насъ. Когато нашитѣ мисли и дѣйствия съвпаднатъ въ тази абсолютна мѣрка, ние веднага ще усѣтимъ въ себе си единъ миръ, едно успокояване. Запримѣръ, рѣшавате да станете точно въ 4 часа. Ще си внушитѣ тази мисъль да станете точно въ 4 часа. Събудите ли се, нѣма да се въртитѣ насамъ-нататъкъ, но веднага ще станете. Не станете ли, почнете ли да философствувате, че има още една минута врѣме, законътъ ще се измѣни. Въ природата има друга една противодѣйствуваща сила, която веднага ще се прояви. Тя е лѣнностьта, мързелътъ, отъ който вие трѣбва да се избавите. Щомъ рѣшишъ да направишъ нѣщо, мързелътъ ще дойде, той е единъ съвѣтникъ, Казва ти: „Има още врѣме, почакай още малко“. Не, не се подавай! Послѣ, идешъ нѣкѫдѣ на гости, рѣшишъ да си вървишъ вече. Станешъ изведнъжъ, но те поканятъ да постоишъ още малко. Не измѣняй първото си рѣшение! Станешъ ли веднъжъ, върви си. Станешъ ли и послѣ пакъ те повърнатъ, непрѣменно работата се разваля. Щомъ си рѣшилъ въ 6 ч. да си отидешъ, върви си, не отлагай! Всички трѣбва да разбирате, да се учите на точность. Точностьта, туй е първото нѣщо, което се изисква отъ ученика. Само така ще бѫдете точни въ мислитѣ си, точни въ чувствата и желанията си и точни въ своитѣ дѣйствия.

    Живата природа обича акуратностьта. Тя е много взискателна въ това отношение. Обѣщаешъ ли нѣщо, ти не можешъ да го отлагашъ. Като четете притчитѣ, тамъ се обръща внимание на това, като обѣщаешъ нѣщо на Господа, да не го отлагашъ. Господъ не благоволи къмъ онѣзи, които не изпълняватъ. Онзи, който обѣщае и не изпълни, за него имаме много лошо мнѣние. Човѣкъ, който обѣщава и не седи на думата си, въ небето той е послѣдниятъ, не минава за човѣкъ тамъ. За всички ви въ небето държатъ смѣтка. Тамъ въ тевтера се пише за всички. И ако ти си единъ отъ тѣзи, които обѣщаватъ и не изпълняватъ, за тебъ е писано такова нѣщо: „Той е единъ отъ непостояннитѣ. Отъ него нищо не може да излѣзе“. За нѣкои отъ васъ е писано: „Той обѣща и свърши“. Всѣко дадено обѣщание е дадено въ живата природа. Животътъ, който имате, желанията, дѣйствията, на всичко това ние не сме напълно господари. Защото; ако кажа, че азъ мога да направя каквото искамъ, то значи, че се считамъ за Богъ. Не, има и другъ Богъ съ насъ. И ако ние влѣземъ въ стълкновение съ Неговата воля, ще понесемъ послѣдствията отъ това нѣщо. Нѣма човѣкъ до сега, който да е влѣзалъ въ стълкновение съ Божията воля и да е спечелилъ. Яковъ се бори съ ангела Господенъ до зазоряване. Като не му надви, докосна се до става на бедрото му, и Яковъ окуцѣ. Ангелътъ му рече: „Остави ме да си отида“. Не, нѣма да те пусна да си отидешъ, ако не ме благословишъ.

    Знаете ли какво значи бутна го? Нѣкои хора хванатъ Господа и искатъ отъ Него пари, пари, пари. И Той ги бутне въ хълбока, даде имъ пари, но тѣ окуцѣятъ. Не мислете, че благата, които съществуватъ вѫтрѣ въ природата се даватъ безразборно. Не, тѣ сѫ опрѣдѣлени. Всѣко благо има своето прѣдназначение. И тъй, въ школата, ние ще се учимъ да бѫдемъ точни. Запримѣръ, ние ще имаме единъ опитъ, ще направимъ една екскурзия, въ която ще измѣримъ нашата точность. Да кажемъ, ще опрѣдѣлимъ точно въ 4, въ 5½ или въ 6 часа всички да се намѣримъ въ сборното мѣсто. Трѣбва да изпълнимъ тази задача съзнателно. Ако не можете да изпълните тази задача, тогава какъ ще изпълните другитѣ задачи, които сѫ по важни? Какъ ще ги изпълните, ако нѣмате тази точность?

    Второто нѣщо, което искамъ отъ васъ е всички ученици да издържатъ на обѣщанията си. Дума дадена, обѣщана, — да се изпълни! Малко ще говоритѣ, а повече ще изпълнявате. Дадена дума на извѣстно мѣсто, да се изпълни. Запримѣръ, на васъ, като ученици, може да ви дадатъ такава една задача. Ти искашъ да станешъ окултенъ ученикъ. Ще ти дадемъ една задача, да спечелишъ за единъ мѣсецъ 1000 лв., а нѣмашъ нито 5 пари. Ще кажешъ: „Трѣбва да ги открадна“. Не, нѣма да ги откраднешъ, ще ги спечелишъ. Ще каже нѣкой: ама какъ ще ги спечелимъ? Е, това е една отъ задачитѣ. Може да дадемъ нѣкому задача, да нарисува една картина, или, въ една година да се научи да свири на цигулка. Вие сте чудни! Ще ви се дадатъ невъзможни нѣща, и ако ги прѣвъзмогнете, това показва, че имате воля, и можете да събудите ония скрити окултни сили въ васъ да работятъ.

    Сега, ние ще пристѫпимъ къмъ нѣкои отъ тия задачи. Ще ги даваме не безразборно, на когото и да е, но когато нѣкой дойде при мене и го видя, че искрено желае това, тогава ще му разкрия нѣщо. Азъ съмъ готовъ, гледамъ какво му не достига. Виждамъ го, не може да рисува, ще му кажа: въ една година отгорѣ ще нарисувашъ една хубава картина. Ако не можешъ да нарисувашъ тази картина, и азъ нѣма да ти разкрия нищо. Ако ти можешъ да нарисувашъ тази картина, и азъ мога да ти довѣря, да ти разкрия нещо. Сега, не мислете, че това е излишно. Туй сѫ редъ малки задачи, отъ които зависи цѣлото ваше бѫдеще развитие. Запримѣръ, нѣкой пѫть се дава извѣстенъ нарядъ за молене. Вие го взимате буквално. Що е молитвата? — Молитвата е едно упражнение, да знаешъ кога да ставашъ. Като станешъ, да знаешъ какво да мислишъ; послѣ, да знаешъ какво да чувствувашъ и най-послѣ какво да дѣйствувашъ въ даденъ случай. Трѣбва да знаешъ какъ да се поляризирашъ. Станешъ сутринь, неразположенъ си, казвашъ: когато ми дойде разположение, тогава ще се моля. Не, не, ще се молишъ безъ разположение, ще прѣвърнешъ тия сили. Единъ простъ примѣръ. Вземете у насъ ритмическото дишане. Какъ става то? — Равномѣрно и непрѣкѫснато. Може ли да спрешъ дишането, че си разгнѣвенъ? Не можешъ да спрешъ дишането, ще дишашъ. Не си радостенъ, ще дишашъ. У нѣкого дишането се ускорява, но не може да го спре. По този начинъ ние може да развиемъ силата на нашата воля, и много отъ невъзможнитѣ задачи, които сега имате, ще станатъ възможни.

    Сега, азъ забѣлѣзвамъ нѣкои отъ ученицитѣ сѫ почнали добрѣ, но нѣкои не вървятъ правилно. Нѣкои отъ ученицитѣ, които сѫ придобили малко знание, употрѣбяватъ това знание да противодѣйствуватъ. Имайте едно нѣщо прѣдъ видъ, че тия противодѣйствия ще бѫдатъ спрѣни. Въ школата вие ще забѣлѣжите единъ законъ, Ние, т. е. Бѣлото Братство сме турили въ дѣйствие този законъ. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ ще се намѣри прѣдъ този законъ като прѣдъ една диамантна стѣна. И за да не се сблъскатъ въ тая стѣна, всичкитѣ имъ дѣйствия, всичкитѣ имъ намѣрения ще трѣбва да се прѣвърнатъ, да се спратъ. Не че природата иска да ги спре, но една диамантна стѣна се изправя отпрѣдѣ ни и тя дава насока, въ друго направление да се движимъ.

    Азъ желая всичкитѣ ученици да се самонаблюдавате, вашиятъ животъ да стане разуменъ. Не трѣбва да се спъвате на думата. Азъ отъ нѣколко врѣме наблюдавамъ, запримѣръ, проявяватъ се извѣстни психически сили въ нѣкой братъ или въ нѣкоя сестра, става повишение на чувствата и тѣ се проявяватъ особено ексентрично. Нѣма спокойствие, страхува се. Защо? — Не разбира закона. Какво има да се страхувате? Ама тѣзи духове, тукъ въ свѣта, тѣ ли сѫ, които управляватъ живота? — Не. Вие можете да изпратитѣ на този братъ или на тази сестра една добра мисъль. Помолете се за тѣхъ, пожелайте, изпитатъ, който иматъ, да го минатъ добрѣ. Нѣкой е обезсърченъ, не разбира закона. Обсебили сѫ го духове и не може да издържи изпита си. Но, знайте, че ще стане повишение на чувствата ви. Не мислете, че вие ще бѫдете толкова солидни. Не; ще се понагорещите, тъй съ 400°, 500°, 1000°, 2000° температура и ще се намѣрите въ едно напрѣгнато състояние. Туй не трѣбва да ви плаши. И първото нѣщо всички трѣбва да си благопожелавате, да мислите добро единъ за другъ.

    Сега, тази вечерь, азъ забѣлѣзахъ, този братъ като чете резюмето, а то бѣше малко дългичко, понеже планетата му е такава, въ такава зодия се е родилъ, вие като седите, не можете да слушате спокойни, казвате: „Кога ще свърши, стига, стига вече“. Тревожите се. Той може да чете единъ часъ, и вие да не се безпокоите. Но вие казвате: „Той взима врѣмето на Учителя“. Разсѫждавайте философски! Ако ние искаме да спремъ тази енергия, ще завъртимъ ключа, и ще се спре всичко. Но не, той е взелъ работа и вие трѣбва да се научите на търпѣние, ще се учите да издържате. То е най-малкото зло. Сега, въ класа, ще се учите да търпите. Днесъ ще дойде едно, утрѣ ще дойде друго, послѣ трето и т. н. Нѣкой може да говори глупаво споредъ васъ, ще търпите. Учете се на търпѣние! Защото, знанията на всинца ви какви сѫ? Онѣзи, които знаятъ повече, и онѣзи, които знаятъ по малко, все такива ще бѫдатъ отношенията помежду ви. Но въ свѣта, когато Любовьта царува, макаръ, че нѣщата сѫ казани по единъ нехармониченъ начинъ, тѣ сѫ търпими. Дѣтето когато говори на майка си, все умни работи ли говори? Може много глупави работи да говори, но майката казва: „Много хубаво говори моето дѣте“. Защо? — Защото го обича, у нея има желание то да се оправи и то се оправя. И азъ вѣрвамъ, вие, всинца, имате много благородни желания, но щомъ дойде да изпълните вашитѣ благородни желания, вие се обезсърчавате. Не сте точни, нѣма постоянство у васъ. Вие правили ли сте нѣкакви научни наблюдения, съ които да развивате търпѣнието си? Азъ съмъ изучавалъ характера на българитѣ цѣли 11 години. Правилъ съмъ най-щателни измѣрвания на главитѣ имъ съ пергелъ. Всѣки день съмъ измѣрвалъ по 10 души. Това се продължаваше цѣли 11 години. А за това нѣщо търпѣние се изисква! Цифри, цифри, изчисления, цѣли таблици. Мѣрили ли сте 11 години наредъ глави? Търпѣние трѣбва! Природата обича постоянството. Вие искате много лесно да разрѣшавате въпроситѣ, но нѣкои задачи сѫ мѫчни за разрѣшаване. За да разрѣшите нѣкои задачи, трѣбватъ ви, може би, 1 — 2 живота. Тѣ не сѫ за сегашния ви животъ, и не можемъ да ви говоримъ за тѣхъ. Обаче има задачи, които още сега може да се разрѣшатъ. Запримѣръ, има задачи, които може да се разрѣшатъ въ единъ день, въ два, въ седмица, въ година, въ двѣ, въ 10 години, а има задачи, които ще останатъ за разрѣшение, като минете въ другия свѣтъ. Вие сега мислите, че като заминете за другия свѣтъ, ще заспите. Не, знанието, което сега учите, когато идете въ другия свѣтъ, ще го продължите, още по-добрѣ ще го учите. Ние искаме, тази школа, която сега имате, да се продължи и по нататъкъ. За сега тя е въ елементарно състояние. Днесъ ние не можемъ да употрѣбимъ всичкитѣ окултни методи, защото има такива методи, които ако ги приложите, знаете ли какво би станало? — Вашиятъ организъмъ — мозъкътъ ви, мускулната ви система, артериалната ви система, нервната ви система, нѣма да издържатъ, не сѫ пригодни. Индуситѣ иматъ специални методи, които прилагатъ, но тѣ съ хиляди години сѫ се упражнявали върху тѣхъ. Напримѣръ, единъ отъ тия методи е методътъ за дълбокото дишане, който западнитѣ народи не може да употрѣбятъ. Обаче, тия методи сѫ изкуствени, но ние имаме други, естествени методи. Бѣлото Братство си служи съ тия естествени методи, които сѫ отлични. Азъ искамъ да приложа тѣзи естествени методи. Тѣ сѫ нови методи и не сѫ прилагани до сега. Ние ще ги приложимъ само на онѣзи отъ васъ, които, като ги поставимъ на изпитъ, издържатъ. Ще опитате вие тия методи. Съ всѣки единъ методъ вие ще разрѣшите една ваша задача въ живота си.

    Та, сега, първото нѣщо: ще изучавате точността, тя е необходима. Точно на врѣме ще ядете, точно на врѣме ще лягате, точно на врѣме ще ставате — ще се научите на точность. А сега казвате: както духътъ каже. Какъвъ е този духъ? — Той е мързелътъ. И всичкитѣ ученици, доколкото съмъ ви наблюдавалъ, казватъ: „Ние слушаме нашия Учитель“. Не, азъ зная, до колко слушате. До сега, вие сте изпълнявали моята воля до толкова, до колкото тя е била въ съгласие съ вашата воля. Азъ съмъ провѣрявалъ. Щомъ влѣзе моята воля малко въ стълкновение съ вашата, казвате: ние сме на особено мнѣние. Тогава казвамъ: и азъ ще остана на особено мнѣние. Ако вие, като ученици, може да останете на особено мнѣние, и азъ мога да остана на особено мнѣние.

    Сега вие мислите, че като седя така естествено между васъ, на сѫщия уровенъ съ васъ, че и азъ съмъ като васъ. Казвате и Учительтъ е като насъ. Тъй като ходя съ васъ, казвате: Учительтъ, и Той е забатачилъ като насъ. Много се лъжете. Азъ обичамъ естествения животъ; но не забатачвамъ. Защо обичамъ естествения животъ? — Той е животъ на природата. Естественъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Азъ зная всички възли въ природата, та като влѣза въ течението на тази живата енергия, веднага моето състояние, се трансформира. И вие всички трѣбва да се познавате. Не мислете, че при туй състояние, при което сега се намирате, сте много добри. Азъ не си правя илюзии. У васъ има добри състояния, но има и лоши. Напримѣръ, нѣкой пѫть, нѣкой отъ васъ не може да мисли. Това е едно особено състояние. Той е попадналъ въ едно неблагоприятно течение. Но, ако поставете този човѣкъ въ благоприятно течение, неговата мисълъ ще светне. Туй е доказано въ окултизма. Който и да е отъ васъ, ако се постави въ магнетиченъ сънь, веднага умътъ му ще се проясни, и той ще прѣдвижда бѫдещето, ще разсѫждава много правилно. Отвлѣчени, философски въпроси ще рѣшава правилно. Ще може да стане медикъ, ще вижда причинитѣ на нѣкоя болесть, ще може да прѣдпише цѣрь, но като се събуди, пакъ нищо нѣма да знае. Значи, у човѣка има нѣщо непроявено. И ние въ този животъ, искаме да ви съединимъ съ туй непроявеното. Искамъ да ви свържа по единъ естественъ начинъ, както се казва въ Писанието: „Да станете сънаслѣдници съ Христа“. Да станете сънаслѣдници по естественъ пѫть, та туй наслѣдство, което ще приемете, да може добрѣ да го използувате, да ликвидирате правилно съ вашата карма. Ако не го използувате правилно, може да си натрупате още една излишна часть къмъ вашата карма.

    Та, сега, първото нѣщо: трѣбва да се създаде хармония между васъ. Всички трѣбва да направите едно усилие, да се създаде една хармонична атмосфера вътрѣ въ школата. Като дойдете въ школата, всѣки единъ отъ васъ, за единъ часъ поне да се почувствува свободенъ, спокоенъ, като на почивка. Такова състояние трѣбва да се образува вѫтрѣ въ школата! И при това, всички ученици трѣбва да се стремятъ къмъ тази хармония. Имайте прѣдъ видъ, че външниятъ свѣтъ върху васъ сипе много лоши мисли, желания, и всички тия неща, ние трѣбва по единъ разуменъ начинъ да ги изолираме, а можемъ да ги изолираме. Ще бѫдемъ точни, ще имаме силна вѣра! Това, което обѣщаемъ въ природата, ще го изпълнимъ.

    Послѣ, ще дойдемъ, къмъ онзи стихъ отъ Писанието, който казва: „Надпрѣварвайте се да си давате почитъ единъ на другъ“. Ако почиташъ другитѣ, ще почитатъ и тебе. Като почиташъ другитѣ, ти развивашъ едно благородно чувство.

    Сега, въ школата, имаме за цѣль, между другитѣ задачи, да пристѫпимъ къмъ тия малки практически задачи, които трѣбва да се реализиратъ. Ако ги приложите, вие нѣма да съжалявате, ще благодарите послѣ.

    Сега, азъ бихъ ви попиталъ: утрѣ да ви дадемъ ли една малка задача, или да ви оставимъ съвършенно свободни? (Както вие кажете) Азъ имамъ думата наполовина, 50% азъ желая, 50% трѣбва и вие да желаете, и като ги съберемъ, ще имаме 100%. Е тогава ще имаме една малка задача; ще излѣземъ на изгрѣвъ, точно въ 6 часа сутриньта. Тамъ нѣма да седимъ дълго, най-много два часа, слѣдъ два часа всички ще се върнемъ назадъ. Ще гледате на мѣстото да пристигнете точно въ 6 часа. Не е въ тръгването а въ пристигането. Отъ разни мѣста може да заобиколите, да минете покрай семинарията или отъ кѫдѣто и да е. Хубаво е да бѫдемъ всички точни Това ще бѫде едно упражнение върху точностьта.

    Вие ще си кажете: искамъ да бѫда въ 6 часа тамъ. Има едно съзнание у човѣка, което ще измѣри врѣмето. Ще направимъ сега единъ опитъ. Първиятъ опитъ може да не е толкова сполучливъ, но ще видимъ каква разлика ще има. Ще видимъ, по колко минути ще има закѫснѣли — може 1, 2, 3, 4 па може и 10 минути. Всѣки да си отбѣлѣжи въ колко е пристигналъ тамъ.

    Може да има нѣкои, които не ще могатъ да дойдатъ, нека се обадятъ. Тѣхъ ще извинимъ, но които кажатъ, че ще дойдатъ, непрѣменно ще дойдатъ. Тѣ сѫ длъжни да изпълнятъ задачата.

Размишление.

24 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

8. IV. 1923 г.

Ст. София.