Jump to content

1923_04_08 Точностьта


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ТОЧНОСТЬТА

Т. м.

    Прочете се резюмето върху темата: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“.

    Прочетоха се нѣколко теми върху: „Първата съзнателна мисъль“.

    Упражнение:

    Прострете дѣсната си рѫка напрѣдъ. Опнете я хубаво, безъ да се свива. Ще се старайте да проектирате вашата воля въ рѫката и ще мислите само за нея, за нищо друго. Ще направите едно малко движение къмъ лѣво, послѣ къмъ дѣсно, пакъ въ лѣво и пакъ въ дѣсно.

    Сега, като движите рѫката си полека ще проектирате мисъльта си въ всичкитѣ пръсти, и като връщате рѫката си къмъ дѣсно, ще направите пакъ сѫщото. Движението ще бѫде въ двѣ посоки: къмъ лѣво рѫката, а умътъ се движи отъ палеца къмъ малкия пръстъ: послѣ, рѫката въ дѣсно, а мисъльта си ще прѣкарате отъ малкия пръсть къмъ другитѣ пръсти. Е, какво забѣлѣзвате? (Особени струи се усѣщатъ въ пръститѣ, сила, успокоение). Слѣдъ това рѫката се поставя отпрѣдъ при другата рѫка.

    Смисъльтъ на живота седи въ малкитѣ работи. Природата, за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнемъ къмъ себе си, да мислимъ, тя е създала болеститѣ. Запримѣръ, ти си търговецъ, имашъ да мислишъ за 100 души, този има да ти дава, онзи има да ти дава, умътъ ти е разсѣянъ. Върнешъ се вечерь, не можешъ да се помолишъ, не можешъ да помислишъ за дѣцата си, за приятеля си — сѫщо. Дойде една силна болесть или въ окото ти или въ стомаха, веднага ти се концентрирашъ, забравишъ всичкитѣ си длъжници и почнешъ да мислишъ само за себе си. Нашата цѣль не е да ви освободимъ отъ страдания, ни най-малко — но искамъ да видите ползата отъ тия страдания. Днесъ, всички вие искате да бѣгате отъ страданията. Не, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да бѫде концентриранъ, да може своеврѣменно да насочва ума си правилно, накѫдѣто иска. За да разберете закона, умътъ ви трѣбва да дойде въ стълкновение съ другъ умъ. Защото, два ума могатъ да дойдатъ въ стълкновение единъ се другъ. Двѣ сърдца сѫщо могатъ да дойдатъ въ стълкновение едно съ друго. И двѣ воли сѫщо могатъ да дойдатъ въ стълкновение една съ друга. Всичко може да дойде въ стълкновение. Ако туй стълкновение е неправилно, често произлизатъ катастрофи, неприятности.

    Сега, запримѣръ, васъ може да ви се вижда чудно, защо трѣбва да правимъ упражнения. Природата изисква отъ насъ упражнения въ физическия свѣтъ. Тя ни заставя да правимъ движения. И ще забѣлѣжите, когато нѣкои хора иматъ нужда отъ упражнения, какво правятъ вечерь, когато спятъ. Наблюдавайте ги! Току свиватъ дѣсния си кракъ, лѣвия пръстъ; слѣдъ туй простратъ дѣсния си кракъ свиватъ лѣвата си рѫка. Послѣ простиратъ лѣвата си рѫка, свиватъ лѣвия си кракъ и т. н. Всичко въ тѣхъ се движи. Вие може да мислите, че тия нѣща сѫ произволни. Не, не сѫ произволни. Всѣко едно движение, всѣки ѫгѫлъ, който прави тѣлото, е въ свръзка съ извѣстна електрическа енергия, която дѣйствува подъ разни ѫгли. И вечерно врѣме, когато човѣкъ е въ сънно състояние, природата го свива по единъ или другъ начинъ. За да познаешъ дали единъ човѣкъ е нормаленъ, т. е. уравновѣсенъ, вижъ го вечерно врѣме какъ спи. Който е уравновѣсенъ, той спи спокойно, а онзи, който не е уравновѣсенъ, ще го забѣлѣжите какви свивания прави. Той ляга ту на корема си, ту на гърба си, ту на едната или на другата си страна — до сутриньта все се прѣмята. Туй движение е потрѣбно заради него.

    И тъй, концентрирането е потрѣбно за васъ. Запримѣръ, азъ ви казахъ и по-рано, че всички които сте въ школата трѣбва да бѫдете точни. Първото нѣщо: ние изискваме абсолютна точность отъ васъ, каквато природата ни прѣдставя. Природата е точна, опрѣдѣлена, абсолютна. Тя е изразъ на Божествената абсолютность. Въ нея има една абсолютна мѣрка, която е потрѣбна за насъ. Когато нашитѣ мисли и дѣйствия съвпаднатъ въ тази абсолютна мѣрка, ние веднага ще усѣтимъ въ себе си единъ миръ, едно успокояване. Запримѣръ, рѣшавате да станете точно въ 4 часа. Ще си внушитѣ тази мисъль да станете точно въ 4 часа. Събудите ли се, нѣма да се въртитѣ насамъ-нататъкъ, но веднага ще станете. Не станете ли, почнете ли да философствувате, че има още една минута врѣме, законътъ ще се измѣни. Въ природата има друга една противодѣйствуваща сила, която веднага ще се прояви. Тя е лѣнностьта, мързелътъ, отъ който вие трѣбва да се избавите. Щомъ рѣшишъ да направишъ нѣщо, мързелътъ ще дойде, той е единъ съвѣтникъ, Казва ти: „Има още врѣме, почакай още малко“. Не, не се подавай! Послѣ, идешъ нѣкѫдѣ на гости, рѣшишъ да си вървишъ вече. Станешъ изведнъжъ, но те поканятъ да постоишъ още малко. Не измѣняй първото си рѣшение! Станешъ ли веднъжъ, върви си. Станешъ ли и послѣ пакъ те повърнатъ, непрѣменно работата се разваля. Щомъ си рѣшилъ въ 6 ч. да си отидешъ, върви си, не отлагай! Всички трѣбва да разбирате, да се учите на точность. Точностьта, туй е първото нѣщо, което се изисква отъ ученика. Само така ще бѫдете точни въ мислитѣ си, точни въ чувствата и желанията си и точни въ своитѣ дѣйствия.

    Живата природа обича акуратностьта. Тя е много взискателна въ това отношение. Обѣщаешъ ли нѣщо, ти не можешъ да го отлагашъ. Като четете притчитѣ, тамъ се обръща внимание на това, като обѣщаешъ нѣщо на Господа, да не го отлагашъ. Господъ не благоволи къмъ онѣзи, които не изпълняватъ. Онзи, който обѣщае и не изпълни, за него имаме много лошо мнѣние. Човѣкъ, който обѣщава и не седи на думата си, въ небето той е послѣдниятъ, не минава за човѣкъ тамъ. За всички ви въ небето държатъ смѣтка. Тамъ въ тевтера се пише за всички. И ако ти си единъ отъ тѣзи, които обѣщаватъ и не изпълняватъ, за тебъ е писано такова нѣщо: „Той е единъ отъ непостояннитѣ. Отъ него нищо не може да излѣзе“. За нѣкои отъ васъ е писано: „Той обѣща и свърши“. Всѣко дадено обѣщание е дадено въ живата природа. Животътъ, който имате, желанията, дѣйствията, на всичко това ние не сме напълно господари. Защото; ако кажа, че азъ мога да направя каквото искамъ, то значи, че се считамъ за Богъ. Не, има и другъ Богъ съ насъ. И ако ние влѣземъ въ стълкновение съ Неговата воля, ще понесемъ послѣдствията отъ това нѣщо. Нѣма човѣкъ до сега, който да е влѣзалъ въ стълкновение съ Божията воля и да е спечелилъ. Яковъ се бори съ ангела Господенъ до зазоряване. Като не му надви, докосна се до става на бедрото му, и Яковъ окуцѣ. Ангелътъ му рече: „Остави ме да си отида“. Не, нѣма да те пусна да си отидешъ, ако не ме благословишъ.

    Знаете ли какво значи бутна го? Нѣкои хора хванатъ Господа и искатъ отъ Него пари, пари, пари. И Той ги бутне въ хълбока, даде имъ пари, но тѣ окуцѣятъ. Не мислете, че благата, които съществуватъ вѫтрѣ въ природата се даватъ безразборно. Не, тѣ сѫ опрѣдѣлени. Всѣко благо има своето прѣдназначение. И тъй, въ школата, ние ще се учимъ да бѫдемъ точни. Запримѣръ, ние ще имаме единъ опитъ, ще направимъ една екскурзия, въ която ще измѣримъ нашата точность. Да кажемъ, ще опрѣдѣлимъ точно въ 4, въ 5½ или въ 6 часа всички да се намѣримъ въ сборното мѣсто. Трѣбва да изпълнимъ тази задача съзнателно. Ако не можете да изпълните тази задача, тогава какъ ще изпълните другитѣ задачи, които сѫ по важни? Какъ ще ги изпълните, ако нѣмате тази точность?

    Второто нѣщо, което искамъ отъ васъ е всички ученици да издържатъ на обѣщанията си. Дума дадена, обѣщана, — да се изпълни! Малко ще говоритѣ, а повече ще изпълнявате. Дадена дума на извѣстно мѣсто, да се изпълни. Запримѣръ, на васъ, като ученици, може да ви дадатъ такава една задача. Ти искашъ да станешъ окултенъ ученикъ. Ще ти дадемъ една задача, да спечелишъ за единъ мѣсецъ 1000 лв., а нѣмашъ нито 5 пари. Ще кажешъ: „Трѣбва да ги открадна“. Не, нѣма да ги откраднешъ, ще ги спечелишъ. Ще каже нѣкой: ама какъ ще ги спечелимъ? Е, това е една отъ задачитѣ. Може да дадемъ нѣкому задача, да нарисува една картина, или, въ една година да се научи да свири на цигулка. Вие сте чудни! Ще ви се дадатъ невъзможни нѣща, и ако ги прѣвъзмогнете, това показва, че имате воля, и можете да събудите ония скрити окултни сили въ васъ да работятъ.

    Сега, ние ще пристѫпимъ къмъ нѣкои отъ тия задачи. Ще ги даваме не безразборно, на когото и да е, но когато нѣкой дойде при мене и го видя, че искрено желае това, тогава ще му разкрия нѣщо. Азъ съмъ готовъ, гледамъ какво му не достига. Виждамъ го, не може да рисува, ще му кажа: въ една година отгорѣ ще нарисувашъ една хубава картина. Ако не можешъ да нарисувашъ тази картина, и азъ нѣма да ти разкрия нищо. Ако ти можешъ да нарисувашъ тази картина, и азъ мога да ти довѣря, да ти разкрия нещо. Сега, не мислете, че това е излишно. Туй сѫ редъ малки задачи, отъ които зависи цѣлото ваше бѫдеще развитие. Запримѣръ, нѣкой пѫть се дава извѣстенъ нарядъ за молене. Вие го взимате буквално. Що е молитвата? — Молитвата е едно упражнение, да знаешъ кога да ставашъ. Като станешъ, да знаешъ какво да мислишъ; послѣ, да знаешъ какво да чувствувашъ и най-послѣ какво да дѣйствувашъ въ даденъ случай. Трѣбва да знаешъ какъ да се поляризирашъ. Станешъ сутринь, неразположенъ си, казвашъ: когато ми дойде разположение, тогава ще се моля. Не, не, ще се молишъ безъ разположение, ще прѣвърнешъ тия сили. Единъ простъ примѣръ. Вземете у насъ ритмическото дишане. Какъ става то? — Равномѣрно и непрѣкѫснато. Може ли да спрешъ дишането, че си разгнѣвенъ? Не можешъ да спрешъ дишането, ще дишашъ. Не си радостенъ, ще дишашъ. У нѣкого дишането се ускорява, но не може да го спре. По този начинъ ние може да развиемъ силата на нашата воля, и много отъ невъзможнитѣ задачи, които сега имате, ще станатъ възможни.

    Сега, азъ забѣлѣзвамъ нѣкои отъ ученицитѣ сѫ почнали добрѣ, но нѣкои не вървятъ правилно. Нѣкои отъ ученицитѣ, които сѫ придобили малко знание, употрѣбяватъ това знание да противодѣйствуватъ. Имайте едно нѣщо прѣдъ видъ, че тия противодѣйствия ще бѫдатъ спрѣни. Въ школата вие ще забѣлѣжите единъ законъ, Ние, т. е. Бѣлото Братство сме турили въ дѣйствие този законъ. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ ще се намѣри прѣдъ този законъ като прѣдъ една диамантна стѣна. И за да не се сблъскатъ въ тая стѣна, всичкитѣ имъ дѣйствия, всичкитѣ имъ намѣрения ще трѣбва да се прѣвърнатъ, да се спратъ. Не че природата иска да ги спре, но една диамантна стѣна се изправя отпрѣдѣ ни и тя дава насока, въ друго направление да се движимъ.

    Азъ желая всичкитѣ ученици да се самонаблюдавате, вашиятъ животъ да стане разуменъ. Не трѣбва да се спъвате на думата. Азъ отъ нѣколко врѣме наблюдавамъ, запримѣръ, проявяватъ се извѣстни психически сили въ нѣкой братъ или въ нѣкоя сестра, става повишение на чувствата и тѣ се проявяватъ особено ексентрично. Нѣма спокойствие, страхува се. Защо? — Не разбира закона. Какво има да се страхувате? Ама тѣзи духове, тукъ въ свѣта, тѣ ли сѫ, които управляватъ живота? — Не. Вие можете да изпратитѣ на този братъ или на тази сестра една добра мисъль. Помолете се за тѣхъ, пожелайте, изпитатъ, който иматъ, да го минатъ добрѣ. Нѣкой е обезсърченъ, не разбира закона. Обсебили сѫ го духове и не може да издържи изпита си. Но, знайте, че ще стане повишение на чувствата ви. Не мислете, че вие ще бѫдете толкова солидни. Не; ще се понагорещите, тъй съ 400°, 500°, 1000°, 2000° температура и ще се намѣрите въ едно напрѣгнато състояние. Туй не трѣбва да ви плаши. И първото нѣщо всички трѣбва да си благопожелавате, да мислите добро единъ за другъ.

    Сега, тази вечерь, азъ забѣлѣзахъ, този братъ като чете резюмето, а то бѣше малко дългичко, понеже планетата му е такава, въ такава зодия се е родилъ, вие като седите, не можете да слушате спокойни, казвате: „Кога ще свърши, стига, стига вече“. Тревожите се. Той може да чете единъ часъ, и вие да не се безпокоите. Но вие казвате: „Той взима врѣмето на Учителя“. Разсѫждавайте философски! Ако ние искаме да спремъ тази енергия, ще завъртимъ ключа, и ще се спре всичко. Но не, той е взелъ работа и вие трѣбва да се научите на търпѣние, ще се учите да издържате. То е най-малкото зло. Сега, въ класа, ще се учите да търпите. Днесъ ще дойде едно, утрѣ ще дойде друго, послѣ трето и т. н. Нѣкой може да говори глупаво споредъ васъ, ще търпите. Учете се на търпѣние! Защото, знанията на всинца ви какви сѫ? Онѣзи, които знаятъ повече, и онѣзи, които знаятъ по малко, все такива ще бѫдатъ отношенията помежду ви. Но въ свѣта, когато Любовьта царува, макаръ, че нѣщата сѫ казани по единъ нехармониченъ начинъ, тѣ сѫ търпими. Дѣтето когато говори на майка си, все умни работи ли говори? Може много глупави работи да говори, но майката казва: „Много хубаво говори моето дѣте“. Защо? — Защото го обича, у нея има желание то да се оправи и то се оправя. И азъ вѣрвамъ, вие, всинца, имате много благородни желания, но щомъ дойде да изпълните вашитѣ благородни желания, вие се обезсърчавате. Не сте точни, нѣма постоянство у васъ. Вие правили ли сте нѣкакви научни наблюдения, съ които да развивате търпѣнието си? Азъ съмъ изучавалъ характера на българитѣ цѣли 11 години. Правилъ съмъ най-щателни измѣрвания на главитѣ имъ съ пергелъ. Всѣки день съмъ измѣрвалъ по 10 души. Това се продължаваше цѣли 11 години. А за това нѣщо търпѣние се изисква! Цифри, цифри, изчисления, цѣли таблици. Мѣрили ли сте 11 години наредъ глави? Търпѣние трѣбва! Природата обича постоянството. Вие искате много лесно да разрѣшавате въпроситѣ, но нѣкои задачи сѫ мѫчни за разрѣшаване. За да разрѣшите нѣкои задачи, трѣбватъ ви, може би, 1 — 2 живота. Тѣ не сѫ за сегашния ви животъ, и не можемъ да ви говоримъ за тѣхъ. Обаче има задачи, които още сега може да се разрѣшатъ. Запримѣръ, има задачи, които може да се разрѣшатъ въ единъ день, въ два, въ седмица, въ година, въ двѣ, въ 10 години, а има задачи, които ще останатъ за разрѣшение, като минете въ другия свѣтъ. Вие сега мислите, че като заминете за другия свѣтъ, ще заспите. Не, знанието, което сега учите, когато идете въ другия свѣтъ, ще го продължите, още по-добрѣ ще го учите. Ние искаме, тази школа, която сега имате, да се продължи и по нататъкъ. За сега тя е въ елементарно състояние. Днесъ ние не можемъ да употрѣбимъ всичкитѣ окултни методи, защото има такива методи, които ако ги приложите, знаете ли какво би станало? — Вашиятъ организъмъ — мозъкътъ ви, мускулната ви система, артериалната ви система, нервната ви система, нѣма да издържатъ, не сѫ пригодни. Индуситѣ иматъ специални методи, които прилагатъ, но тѣ съ хиляди години сѫ се упражнявали върху тѣхъ. Напримѣръ, единъ отъ тия методи е методътъ за дълбокото дишане, който западнитѣ народи не може да употрѣбятъ. Обаче, тия методи сѫ изкуствени, но ние имаме други, естествени методи. Бѣлото Братство си служи съ тия естествени методи, които сѫ отлични. Азъ искамъ да приложа тѣзи естествени методи. Тѣ сѫ нови методи и не сѫ прилагани до сега. Ние ще ги приложимъ само на онѣзи отъ васъ, които, като ги поставимъ на изпитъ, издържатъ. Ще опитате вие тия методи. Съ всѣки единъ методъ вие ще разрѣшите една ваша задача въ живота си.

    Та, сега, първото нѣщо: ще изучавате точността, тя е необходима. Точно на врѣме ще ядете, точно на врѣме ще лягате, точно на врѣме ще ставате — ще се научите на точность. А сега казвате: както духътъ каже. Какъвъ е този духъ? — Той е мързелътъ. И всичкитѣ ученици, доколкото съмъ ви наблюдавалъ, казватъ: „Ние слушаме нашия Учитель“. Не, азъ зная, до колко слушате. До сега, вие сте изпълнявали моята воля до толкова, до колкото тя е била въ съгласие съ вашата воля. Азъ съмъ провѣрявалъ. Щомъ влѣзе моята воля малко въ стълкновение съ вашата, казвате: ние сме на особено мнѣние. Тогава казвамъ: и азъ ще остана на особено мнѣние. Ако вие, като ученици, може да останете на особено мнѣние, и азъ мога да остана на особено мнѣние.

    Сега вие мислите, че като седя така естествено между васъ, на сѫщия уровенъ съ васъ, че и азъ съмъ като васъ. Казвате и Учительтъ е като насъ. Тъй като ходя съ васъ, казвате: Учительтъ, и Той е забатачилъ като насъ. Много се лъжете. Азъ обичамъ естествения животъ; но не забатачвамъ. Защо обичамъ естествения животъ? — Той е животъ на природата. Естественъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Азъ зная всички възли въ природата, та като влѣза въ течението на тази живата енергия, веднага моето състояние, се трансформира. И вие всички трѣбва да се познавате. Не мислете, че при туй състояние, при което сега се намирате, сте много добри. Азъ не си правя илюзии. У васъ има добри състояния, но има и лоши. Напримѣръ, нѣкой пѫть, нѣкой отъ васъ не може да мисли. Това е едно особено състояние. Той е попадналъ въ едно неблагоприятно течение. Но, ако поставете този човѣкъ въ благоприятно течение, неговата мисълъ ще светне. Туй е доказано въ окултизма. Който и да е отъ васъ, ако се постави въ магнетиченъ сънь, веднага умътъ му ще се проясни, и той ще прѣдвижда бѫдещето, ще разсѫждава много правилно. Отвлѣчени, философски въпроси ще рѣшава правилно. Ще може да стане медикъ, ще вижда причинитѣ на нѣкоя болесть, ще може да прѣдпише цѣрь, но като се събуди, пакъ нищо нѣма да знае. Значи, у човѣка има нѣщо непроявено. И ние въ този животъ, искаме да ви съединимъ съ туй непроявеното. Искамъ да ви свържа по единъ естественъ начинъ, както се казва въ Писанието: „Да станете сънаслѣдници съ Христа“. Да станете сънаслѣдници по естественъ пѫть, та туй наслѣдство, което ще приемете, да може добрѣ да го използувате, да ликвидирате правилно съ вашата карма. Ако не го използувате правилно, може да си натрупате още една излишна часть къмъ вашата карма.

    Та, сега, първото нѣщо: трѣбва да се създаде хармония между васъ. Всички трѣбва да направите едно усилие, да се създаде една хармонична атмосфера вътрѣ въ школата. Като дойдете въ школата, всѣки единъ отъ васъ, за единъ часъ поне да се почувствува свободенъ, спокоенъ, като на почивка. Такова състояние трѣбва да се образува вѫтрѣ въ школата! И при това, всички ученици трѣбва да се стремятъ къмъ тази хармония. Имайте прѣдъ видъ, че външниятъ свѣтъ върху васъ сипе много лоши мисли, желания, и всички тия неща, ние трѣбва по единъ разуменъ начинъ да ги изолираме, а можемъ да ги изолираме. Ще бѫдемъ точни, ще имаме силна вѣра! Това, което обѣщаемъ въ природата, ще го изпълнимъ.

    Послѣ, ще дойдемъ, къмъ онзи стихъ отъ Писанието, който казва: „Надпрѣварвайте се да си давате почитъ единъ на другъ“. Ако почиташъ другитѣ, ще почитатъ и тебе. Като почиташъ другитѣ, ти развивашъ едно благородно чувство.

    Сега, въ школата, имаме за цѣль, между другитѣ задачи, да пристѫпимъ къмъ тия малки практически задачи, които трѣбва да се реализиратъ. Ако ги приложите, вие нѣма да съжалявате, ще благодарите послѣ.

    Сега, азъ бихъ ви попиталъ: утрѣ да ви дадемъ ли една малка задача, или да ви оставимъ съвършенно свободни? (Както вие кажете) Азъ имамъ думата наполовина, 50% азъ желая, 50% трѣбва и вие да желаете, и като ги съберемъ, ще имаме 100%. Е тогава ще имаме една малка задача; ще излѣземъ на изгрѣвъ, точно въ 6 часа сутриньта. Тамъ нѣма да седимъ дълго, най-много два часа, слѣдъ два часа всички ще се върнемъ назадъ. Ще гледате на мѣстото да пристигнете точно въ 6 часа. Не е въ тръгването а въ пристигането. Отъ разни мѣста може да заобиколите, да минете покрай семинарията или отъ кѫдѣто и да е. Хубаво е да бѫдемъ всички точни Това ще бѫде едно упражнение върху точностьта.

    Вие ще си кажете: искамъ да бѫда въ 6 часа тамъ. Има едно съзнание у човѣка, което ще измѣри врѣмето. Ще направимъ сега единъ опитъ. Първиятъ опитъ може да не е толкова сполучливъ, но ще видимъ каква разлика ще има. Ще видимъ, по колко минути ще има закѫснѣли — може 1, 2, 3, 4 па може и 10 минути. Всѣки да си отбѣлѣжи въ колко е пристигналъ тамъ.

    Може да има нѣкои, които не ще могатъ да дойдатъ, нека се обадятъ. Тѣхъ ще извинимъ, но които кажатъ, че ще дойдатъ, непрѣменно ще дойдатъ. Тѣ сѫ длъжни да изпълнятъ задачата.

Размишление.

24 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

8. IV. 1923 г.

Ст. София.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...