Jump to content

1923_02_25 Качества на ума, на сърцето и волята


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

КАЧЕСТВАТА НА УМА, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Т. м.

    Прочетоха се нѣколко теми върху: „прѣдназначението на носа“.

    Изпѣйте „Изгрѣва слънцето“.

    Азъ ще направя нѣколко бѣлѣжки. Специално нѣма да обяснявамъ, но казвамъ; природата има два метода съ които си служи. Тя има много други методи, но два основни метода има, чрѣзъ които си служи умътъ, служи си и сърдцето, служи си и волята.

    Умътъ може да привлѣче извѣстна енергия къмъ себе си, а сѫщеврѣменно може да отблъсне сѫщата енергия. Умътъ има, тъй да кажемъ, наклонъ на площьта. Движението по тази плоскость, туй е поляризиране на тъй наречената съзнателна енергия или електричество на мозъка. Туй е необходимо, за да може да привлѣчете каквато и да е енергия отъ природата.

    Вие трѣбва да обикнете прѣдмета, който изучавате. Туй е първото правило. Не обикнете ли прѣдмета, вие нѣма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? — Понеже този прѣдметъ ще бѫде въ тъмнина спрѣмо вашия умъ, и вие, каквото усилие и да правите, нѣма да може да го проучите. Най-първо умътъ ви трѣбва да хвърли извѣстна свѣтлина върху прѣдмета; ако чрѣзъ вашия умъ не може да хвърлите извѣстна свѣтлина върху нѣкой прѣдметъ, вие не може да го проучите, сѫщеврѣменно и вашето сърце не може да обикне този прѣдметъ. Слѣдователно, единъ прѣдметъ се обиква само тогава, когато ние видимъ неговата външна форма. Туй е обективната, прѣдметната страна. Слѣдователно, ако умътъ не е хвърлилъ свѣтлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля и тя не може да завлада този прѣдметъ, т.е. не може да го използува, завлада — разбирамъ въ широкъ смисълъ. Тъй щото най първо въ вашето съзнание трѣбва да хвърлитѣ свѣтлина върху прѣдмета, да обикнете този прѣдметъ, и тогава да го схванете чрѣзъ вашата воля. Чрѣзъ тия три процеса вие може да се домогнете до онова знание, което природата е вложила.

    Сега, първото нещо: вие не може да мислите правилно. Ако вашиятъ умъ не върви паралелно съ Божия умъ, ако не е въ съгласие съ Него, вие не ще може да мислите правилно. Това е единъ отъ законитѣ. Слѣдователно, ако вие вървите въ разрѣзъ съ Божествения умъ, вашата енергия ще се разпръсне, и дѣятелностьта ви постоянно ще се парализирва. Туй е първото нѣщо. Иначе, който и да е отъ васъ тръбна да бѫде въ съгласие съ Божествения умъ. Да е въ съгласие съ Божествения умъ, разбирамъ, да е въ съгласие съ законитѣ, по които дѣйствува Божествената мисъль. Единъ ученъ човѣкъ, може да не е религиозенъ, може да е безвѣрникъ, може да има разни философски вѣрвания за Бога, такива, каквито обикновенитѣ религиозни хора нѣматъ, но, като изпълнява законитѣ на мисъльта, или законитѣ, които сѫ въ природата, той постига резултат. Защо? — Защото той съблюдава по какъвъ начинъ върви Божествената мисъль, тъй щото не се лъжете отъ външната страна на нѣщата. Вие сега ще кажете: азъ се моля. Може да се молите, и пакъ да не спазвате Божественитѣ закони. Слѣдователно, Божествената мисъль тогава не ще може да проникне въ ума ви.

    Сега, не е достатъчно само да видите извѣстни прѣдмети, защото виждането на извѣстни прѣдмети още не може да породи мисъль у васъ. То може да породи само единъ усѣтъ. Запримѣръ, ако видите нѣкой човѣкъ, вие ще имате за него извѣстна външна прѣдстава. Докато дойде онова вѫтрѣшно общение между неговия умъ и вашия, трѣбва да минатъ редъ процеси. Сега, вие може да кажете тъй: съ хората ние можемъ да се разговаряме, понеже ги виждаме, знаемъ какъ, но съ Бога какъ можемъ да се разговаряме? Добрѣ, ами по телефонитѣ какъ се разговарятъ хората? Тѣ виждатъ ли субекта? Туришъ си слушалката: „дънн.... алло!“ — и чувашъ отъ другия край — почвашъ да се разговаряшъ. Значи, и въ природата има такива слушалки. Ако ти можешъ да се домогнешъ до такава една станция, и да си платишъ, тогава ще можешъ да се разговаряшъ. Ще питашъ: „Мога ли да се разговарямъ съ еди-кой си?“ Ако ти кажатъ може — ще можешъ. Нѣкой пѫть ти кажатъ не може, и ти ще чакашъ слѣдъ единъ день, два, три, слѣдъ единъ или два мѣсеца; но дадатъ ли ти обѣщание, ти трѣбва да бѫдешъ точенъ, математически точенъ — дойде ли врѣмето, веднага на телефона, вземи слушалката и слушай! Отличенъ е този телефонъ, не както тукашнитѣ телефони да зъзнешъ. Стига да ти обѣщаятъ, ще го получишъ.

    Първото нѣщо: трѣбва да имате ясна прѣдстава за тия велики закони, които господствуватъ сега. Азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои ученици на окултната наука, както въ Америка, така и въ България, сѫ такива измѣнчиви натури! Тя мязатъ на мъгли и движущи се облаци, на пара. Тукъ имаме редъ статистики. Тия ученици сѫ толкова неустойчиви въ характера си! Азъ съмъ намѣрилъ свѣтски хора, които не познаватъ Бога, сто пѫти по устойчиви отъ тѣхъ. Запримѣръ, такъвъ единъ ученикъ може да те нарече, че ти си отъ черната ложа. Хубаво, опиши кои сѫ качествата на хората отъ черната ложа. Въ природата нѣма скрито-покрито. Скрито-покрито има само за хората, които не виждатъ, но въ природата всѣко нѣщо е строго опрѣдѣлено. И като кажемъ, че единъ човѣкъ, е отъ черната ложа, това е наше схващане. Въ невидимия свѣтъ нѣматъ такива идеи, каквито ние тукъ, Черната ложа — това е едно философско течение въ невидимия свѣтъ, Божествениятъ планъ на нѣщата може да се разглежда отъ двояко гледище. Азъ задавамъ въпроса: ако тия грѣшници — черни братя наречени — сѫществуватъ, то какъ имъ е позволило Провидѣнието за толкова хиляди години да бѫдатъ господари на земята, и какъ имъ е дадена власть? И Христосъ казва: „Иде князътъ на този свѣтъ“. Иде като князъ. Кой му е далъ тази власть? Тѣзи отъ черната ложа си иматъ свои закони. И вие се намирате подъ тѣхното управление и контрибуция плащате имъ. Питамъ тогава: какъ ще оправдаете вие това съ Божествената Мѫдрость? Ако е тъй, както тѣсно схващаме ние въпроса, какъ е допусналъ Господъ тия,  лошите хора, да управляватъ Природата? Не, не сѫ лоши те, не си правете илюзия. Единъ черенъ братъ, той е философъ, може да ви заблуди. Единъ дяволъ, като го осъдили, че лъже, казалъ: „азъ  не лъжа, всѣкога говоря истината“. То значи: „когато говоря на себе си, никога не лъжа“.

    Е, по какво се  отличаватъ сега Бѣлата и черната ложа? Азъ ще ви прѣдставя двѣ качества толкова сѫществени, че да имате една ясна представа. Сега, на всички ония ученици, които ме слушатъ тукъ, казвамъ: да не ходятъ да бъбрятъ това, което чуватъ тукъ. Азъ ви държа отговорни въ школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете какъ да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този езикъ ще се парализира. Ето по какво се отличаватъ двѣтѣ ложи и бѣлата и черната ложа употрѣбяватъ светлината, като едно срѣдство. И еднитѣ и другитѣ си служатъ съ свѣтлината, но какъ? Единъ магъ отъ черната ложа съ свѣтлината си служи само за себе си. Ако единъ такъвъ магъ иска да погледне колко е часа, той ще обърне свѣтлината къмъ часовника и вижда колко е часа, само той го вижда. Когато иска да изслѣдва нѣщо той отвори, свѣтне си и знае кое какъ е, но бързо, слѣдъ това той скрива тази свѣтлина. Тази свѣтлина той държи специално само за себе си, а за другитѣ е скрита. Тя е изключително заради него. Той за окрѫающитѣ не се грижи. Казва: на тѣхъ не имъ трѣбва свѣтлина.

    Въ Бѣлата ложа е обратното. Единъ бѣлъ магъ си запалва лампата и чете но той навсѣкѫдѣ върти свѣтлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи, и като я движи въ крѫгъ наоколо, освѣтлява цѣлото пространство, служи на всички. Слѣдователно, по тия двѣ качества се отличаватъ. Ако единъ човѣкъ държи скрита свѣтлината си, той слѣдва пѫтя на черната ложа, ако свѣтлината му е отворена и за другитѣ, той е отъ Бѣлата ложа. Това сѫ качествата. То е философия, разбирайте! Нѣма какво сега, нека ми дадатъ нѣщо отъ Библията, което да докаже че не е така. Обаче, за да е така, и еднитѣ си иматъ причини, и другитѣ си иматъ причини. Нѣма какво да ги осѫждаме. Този човѣкъ, който крие свѣтлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа“? Питамъ онзи фотографъ, който снема човѣшкитѣ лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цѣлата свѣтлина? — Не, само една малка дупчица ще отвори къмъ човѣка, когото ще фотографирва. Той е уменъ. Другояче, като остави цѣлата пластинка отворена, нѣма да може да фотографира. Слѣдователно, условията, при които тѣ живѣятъ сѫ такива, че трѣбва да криятъ свѣтлината си. Толкова сѫ еволюирали тѣ! Слѣдователно, ако се повръщаме на този уровенъ, на който е черната ложа, тя е останала назадъ въ своето развитие, тя е въ коренитѣ долу, въ най-гъстата материя. Тамъ свѣтлината е непотрѣбна. Понеже Бѣлата ложа е излѣзла вънка отъ гѫстата материя и е влѣзла въ по-рѣдка материя, тя може да употрѣби своята свѣтлина. И двѣтѣ ложи работятъ за общия ходъ на природата. Има закони, които регулиратъ дѣйствията на еднитѣ и другитѣ. Когато единъ магъ на черната ложа и единъ магъ на Бѣлата ложа се срѣщнатъ тѣ се здрависватъ, говорятъ си приятелски, и пакъ се раздѣлятъ приятелски.

    Единъ отъ староврѣменнитѣ светни ималъ двама души ученици, тѣ били ревностни на своя учитель. Тѣ били християни още отъ първата епоха на християнството. Единъ день и двамата излизатъ, правятъ си една разходка изъ езическия свѣтъ, но срѣщатъ единъ езически жрецъ и казватъ: „Сине дяволски, отъ кѫдѣ идешъ“. Този си дига тоягата, счупва главата на единия, послѣ на другия, и двамата простира на земята. Слѣдъ туй срѣща учителя на двамата ученици, който му казва: „Братко, отъ кѫдѣ идете“? — Какъ, вие ми казвате братко, отъ кѫдѣ идете? Сега, прѣди малко азъ срѣщнахъ двама отъ твоитѣ ученици и ги прострѣхъ на земята. — Радвамъ се, че ти си имъ далъ единъ хубавъ урокъ, да знаятъ какъ да приказватъ. Когато нѣкой черенъ магъ простре нѣкого на земята, бѣлиятъ магъ му казва: „Азъ се радвамъ, че си му далъ единъ добъръ урокъ, да знаятъ какъ да употрѣбяватъ езика си“. Слѣдователно, нѣмате право да кажете, че този е на черната ложа. Като дойдете до дълбоката наука, трѣбва да се пазите да не сѫдите. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Туй е за ученицитѣ, не е за свѣта. Научно изучавайте тия велики закони, но не сѫдете, не е ваша работа. Научно изучавайте тия постѫпки, защото, като сѫдите, и вашите постѫпки на сѫщото основание ще бѫдатъ сѫдени. Като спазвате тия правила, умоветѣ ви ще бѫдатъ спокойни. Сега, азъ зная, мнозина отъ младитѣ и отъ старитѣ ще дойдатъ, ще кажатъ: знаете ли вашиятъ Учитель отъ коя ложа е? — Отъ коя е? Е, отъ черната ложа. Хубаво, азъ ви казахъ кой е отъ черната ложа. Щомъ нѣкой си гледа часовника и свети само на себе си, отъ черната ложа е. Но щомъ тази свѣтлина навсѣкѫдѣ свѣти, не е отъ черната ложа. „Ама знаете ли какви сѫ неговитѣ намѣрения? Какви сѫ неговитѣ намѣрения? — Всичкитѣ лоши намѣрения ставатъ все въ тъмнина. „Ама знаете ли какво говори? — Всичкитѣ лоши говорения ставатъ на тъмно. Ако искамъ да направя нѣщо лошо, ще му кажа: Ела! Какво? — Азъ ще ти пошушна на ушитѣ, но слушай, само между тебе и мене. Азъ имамъ довѣрие само на тебе, ти си мой приятель. Слушай, онзи, той е единъ първокласенъ вагабонтъ, да се пазишъ отъ него, шмекеръ е, той слѣдва школата, ама... туй да го пазишъ, да го не казвашъ. И ти ще идешъ при друго лице, ще му пошепнешъ: Слушай ще ти кажа нѣщо, то е тайна. Всичко въ тайна! Питамъ сега: кой е отъ черната ложа? Не, между ученицитѣ тия нѣща не трѣбва да ставатъ, защото сега живѣемъ въ единъ вѣкъ, гдѣто нѣма скрито-покрито, едно врѣме имаше, но сега завѣсата е раздрана. Има толкова пропуквания въ тази театрална завѣса, че хората вече прѣзъ завѣсата виждатъ какво се върши вътрѣ, карагиозлъци нѣма вече. Всѣки единъ отъ васъ може да провѣри това. Опитайте нѣкой пѫть съзнателно да кажете една лъжа, и вижте, наблюдавайте се въ огледалото, има едно коренно измѣнение въ лицето ви: очитѣ ви сѫ измѣнени вече. Може да направимъ опитъ съ васъ. Туй ще го направя, да видите, че лицето се измѣня. Кажете една велика истина, божествена, веднага по обратния законъ, измѣня се лицето ви, измѣнятъ се и очитѣ ви. Промѣна става при всѣка една мисъль. Азъ говоря за мисли, чувства и волеви дѣйствия, съединени въ едно, и сѫществуватъ като единъ съзнателенъ актъ на човѣшкия духъ. Всѣки единъ съзнателенъ актъ се отразява върху лицето ви. Туй трѣбва да го знаете. Слѣдователно, ще се огледате, ще се видите и ще кажете: „азъ ще оправя тази погрѣшка“.

    Сега, да се повърнемъ къмъ онзи вѫтрѣшенъ принципъ на ума. Значи, щомъ вие мислите само за черната ложа и виждате хора все отъ черната ложа вие сте свързани съ черната ложа и сте тѣхни членове. То е законъ. Защото, каквото човѣкъ мисли, това и става. Ако азъ подозирамъ всѣки единъ човѣкъ въ прѣстѫпление, Ивана, Драгана, Петко, всички тия 10 — 20 души азъ ги нося въ ума си и тия хора ще ме покварятъ. Затова казва Христосъ: „Любето враговетѣ си“. Избавлението сега иде чрѣзъ Любовьта. Любовьта е за ученика. Защо? — За да го избави отъ всичкитѣ тия души, отъ всичкитѣ тия форми. Чрѣзъ Любовьта той ще изхвърли всички тия форми и ще внесе хармония въ ума си. Това е едно учение. Азъ нѣма да критикувамъ, но ще констатирамъ единъ фактъ. Нѣкой пѫтъ констатирай злото и извади поука за себе си, пъкъ и другъ нека извади поука, но никога не се занимавай съ него, да го държишъ като единъ светия въ ума си, да мислишъ за всичкитѣ негови прѣгрѣшения, защото ти ще се спънешъ въ своята еволюция. И обратното е вѣрно. Сега, ако ние мислимъ за хората добро, съ това ние привличаме противоположни сили въ природата къмъ насъ. Запримѣръ, ти си боленъ; нали? Мога да ви дамъ сега единъ начинъ за лѣкуване. Може да се лѣкувате 25% по този начинъ. Този начинъ е слѣдующиятъ. Боленъ си прѣстани да мислишъ за каквито и да е болни хора. Тръгни изъ града и почни да мислишъ за здрави хора, изхвърли изъ ума си всичкитѣ болни хора и почни да търсишъ само здрави хора. Срѣщнешъ боленъ човѣкъ, не го поглеждай. Срѣщнешъ ли какъвто и да е здравъ човѣкъ, дръжъ го въ ума си, нѣма да се мине день, два, три, ти ще почувствувашъ едно облекчение. Това е единъ начинъ за освѣжаване. Хора, които страдатъ отъ болести, иматъ тази слабость, че тѣ се намиратъ подъ влиянието на болни. Българитѣ иматъ една поговорка, азъ не искамъ да ви я прѣведа, но сега съмъ заставенъ да ви я кажа. Може да я вземете въ лоша форма, но азъ ще ви я кажа въ единъ широкъ смисълъ: „Краставитѣ магарета прѣзъ деветь баира се намиратъ“. Болниятъ търси болни. Той, като срѣщне нѣкой боленъ, започне: „Ама знаешъ ли какъ е стомахътъ ми отъ 5 — 6 мѣсеца“? Еди-кой си лѣкарь какво казалъ... И другиятъ казва: „А ти знаешъ ли моятъ стомахъ какъ е“? И двамата ще тръгнатъ, че единиятъ за стомаха, другиятъ за стомаха. Намѣрятъ трети, пакъ започнатъ — търсятъ се. Не е този начинътъ за лѣкуване. Това е единъ начинъ, чрѣзъ който болеститѣ се увеличаватъ и се разплодяватъ. Не разправяй за своята болесть! Срѣщни здравия човѣкъ и мисли за здравия му стомахъ, кажи: я, ела у дома, азъ искамъ да те нагостя. Ами че така може да се лѣкувате: Направете единъ опитъ! Като намѣришъ 10 души здрави, дай имъ едно угощение, ти седни съ тѣхъ и ги гледай. Като ги нахранишъ така 4 — 5 пѫти, и ти ще оздравѣешъ. Ами че този здравиятъ човѣкъ като яде, произвежда една музика, създава се едно оживление и ти ще забравишъ всичкитѣ болести, тѣзи здрави хора внасятъ една нова енергия. Разбира се, този начинъ на лѣкуване е скѫпъ да хранишъ 10 души по 20 лв. — 200 лв. Като ги нахранишъ 4 — 5 пѫти, ще похарчишъ 1000 лв. Една докторска визита нѣкой пѫть струва и повече. Слѣдователно, азъ ви казвамъ туй правило, за васъ е то, нѣма да го казвате навънка, нѣма да си служите съ него, само за васъ е. Нѣкой пѫть азъ ви давамъ нѣкое правило за лѣкуване, и вие, безъ да сте го опитали отивате да лѣкувате хората. Най първо нѣма да ви вѣрватъ, и наместо да внесатъ една положителна мисъль, вие ще ги направите негативни, ще кажатъ азъ съмъ толкова ученъ, нѣмамъ други методи, ами тия хора дошли да ми разправятъ да викамъ 10 души, да ги гощавамъ. Не говори, ти си направи опита за себе си, ще имашъ единъ отличенъ резултатъ. И послѣ, всичкитѣ тия 10 души ще оставятъ по нѣщо — психически. Тия 10 здрави души ще оставятъ своитѣ добри влияния в дома ви. Ама ти като ги викашъ не имъ казвай, че понеже си боленъ, затова ги гощавшъ. Нищо не имъ казвай! Тѣ като дойдатъ и се нахранятъ, ще кажатъ: Господъ здраве да ти дава, хайде оставяме нашето благословение. Слѣдователно умътъ трѣбва да се тури въ хармония. Въ живота си всѣкога трѣбва да търсимъ ония хора, които мислятъ здраво. Никога не разсъждавайте, не мислете заедно съ единъ фанатикъ, оставете го на страна. Съ единъ човѣкъ, който се съмнява, не разсѫждавай. Всички ония, които иматъ отрицатели качества на ума си, остави ги настрана. Търсете хора, които иматъ положителна мисъль и които мислятъ здраво. Ако вие, ученицитѣ на тази школа бихте постѫпвали по този начинъ, щѣхте да имате по добри резултати отколкото сега имате. Азъ, нѣкой пѫть гледамъ, и тукъ, и въ провинцията почватъ да образуватъ малки школи, скрито да се учатъ. Ами каква школа ще образувашъ? — Въ свѣта има само една велика Божествена школа. Въ природата скрито-покрито нѣма. Ще викашъ нѣкого да го лѣкувашъ. Е, какъ ще го лѣкувашъ? Ще го лѣкувашъ, както онзи българинъ, който лѣкувалъ едного отъ треска. Направилъ му една муска, завързалъ я на врата му, залѣлъ го съ единъ котелъ вода, и той оздравѣлъ, но самиятъ лѣкарь слѣдъ това лежалъ 6 мѣсеца отъ треска. Треската минала върху него. Въ природата има единъ законъ, споредъ който трѣбва внимателно да се постѫпва, когато ще лѣкувашъ нѣкого — трѣбва да се пазите. Ако единъ човѣкъ е боленъ, и природата по този начинъ прати всичкитѣ отрицателни сили да излѣзатъ прѣзъ него, той е въ дадения случай единъ каналъ, а ти, като не знаешъ това, правишъ подпушвания. Тогава тя казва: „Отъ гдѣ да излѣза?“ — хване тебе и те направи каналъ. Нѣма избавление. Тъй щото, когато лѣкувашъ нѣкого и искашъ да му помогнешъ, ще гледашъ да намѣришъ другъ да го замѣсти. Какъ? Да кажемъ, боленъ е нѣкой човѣкъ, искашъ да му помогнешъ, ще намѣришъ нѣкоя костена жаба, ще я донесешъ въ кѫщи, и ще прѣнесешъ болѣстьта въ костената жаба, и слѣдъ това ще я пуснешъ да си върви. Тази болесть, всичкото зло ще иде въ костената жаба. Запримѣръ, българитѣ какъ лѣкуватъ? Тѣ лѣкуватъ доста сполучливо. Имашъ брадавица или нѣкой лишей: българинътъ ще отиде у нѣкой бакалинъ, ще открадне бучка соль, защото, като открадне, тя стане положителна, положителенъ е и той. Той ще я открадне и нѣма да мисли за моралъ, и когато се разсипва мѣсечината, ще обиколи брадавицата съ бучката соль и ще каже: „Както се разсипва мѣсечината и както се стопява тази бучка, тъй и брадавицата да изчезне“, хвърля сольта и брадавицата изчезва. Лѣкарьтъ ще реже, това-онова... а тази соль, само обиколи съ нея и брадавицата изчезва. Е, какъ ще обясните това? Може да направите опитъ. Ще си обясните, че сольта, като единъ каналъ, е привлѣкла ония течения въ природата, които подържатъ тия брадавици. Тя е каналъ привлѣкла ги е. Нищо повече! Съ камъче не става, съ соль, съ нѣщо, което се разтопява. И съ пиперъ не става, съ соль само може. Туй сега единъ лѣкарь ще го нарече суевѣрие. Както и да е, резултатъ има. Има много баби, които лѣкуватъ по този начинъ. Тя ще каже: „Ще ми донесешъ крадена соль една бучка“. Съ тази соль ще обиколи брадавицата. Стига да се излѣкува, нищо отъ това че е крадена. Слѣдъ като ти се излѣкува брадавицата, иди кажи на бакалина: извини ме, откраднахъ малко соль, но ще ти я платя вмѣсто едно кило. Ето какъ трѣбва да направимъ. Открадни и послѣ иди плати за цѣло едно кило. Кажи: ще ме извинишъ. Кажи си истината: трѣбваше да си лѣкувамъ една брадавица, та взехъ една бучка соль. Понеже сега брадавицата ми оздравя, искамъ да поправя моралната си погрѣшка, моля те, кажи, колко струва сольта, че да ти платя за цѣло кило. Бакалинътъ ще почне да се смѣе и ще каже: „Нѣма нищо!“ Нѣма бакалинъ, който ще иска да му платишъ. Сега, вие ще разбирате моята мисъль правилно. То е наука. Ще кажете: значи тукъ ще трѣбва да лъжемъ ли или да крадемъ? Не е крадене това. Ако ти идешъ да вземешъ една малка бучка соль отъ единъ чувалъ, крадене ли е? Азъ питамъ: този бакалинъ отъ баща си ли е взелъ тази соль? Природата съ милиони години работи за тази соль, а той ще ти каже, че нѣмашъ право да вземешъ една бучка. Прѣстѫпление било това! Не е прѣстѫпление! Той не е работилъ за нея. Питамъ: „ами онзи, който е оралъ земята, самъ ли е работилъ? — И слънцето е работило. Е, ако ти вземешъ едно кило жито, за да спасишъ дома си отъ гладъ, това кражба ли е? — Не е. Има нѣща въ свѣта, които сѫ изключителни. И такъвъ човѣкъ, ако вземе отъ моя хамбаръ, азъ ще му кажа: съжалявамъ, че ти не си ималъ достатъчно вѣра въ мене, азъ можахъ да ти дамъ повече. Та казвамъ, моралнитѣ нѣща сѫ отъ другъ характеръ. А туй взимане на малко соль, или, миналъ си нѣкѫдѣ, ябълка паднала на пѫтя, ти я вземешъ, то е относителенъ моралъ. Азъ нѣма да взема ябълката, понеже като ме видятъ, ще ме охулятъ; азъ ще се отрека отъ едно благо.

    Второто положение: вашитѣ чувства трѣбва да бѫдатъ строго отмѣрени. Никога да се не опитвате да кажете, че обичате нѣкого, а въ сѫщность не го обичате, защото думитѣ ви ще произведатъ обратенъ ефектъ. Може да кажешъ нѣкому, че не го обичашъ, това ще произведе правиленъ ефектъ. Защото, ако кажешъ, че го обичашъ, а ти го обичашъ, не сѫ думитѣ, които произвеждатъ ефекта, на дѣйствията вѫтрѣ. Не всѣкога можешъ да кажешъ обратнитѣ думи. Нѣкой пѫть може да кажемъ нѣкому истината, да угодимъ нѣкому. Не, ние имаме всичкото желание, щото тия думи да произведатъ добъръ резултатъ. А нѣкой пѫть може да кажемъ най-хубавитѣ думи, и да иматъ лошъ резултатъ. Слѣдователно, всичкитѣ думи, които сѫ продиктувани отъ здравитѣ мисли, отъ здравитѣ чувства и здравитѣ дѣйствия привличатъ. Тогава законътъ е слѣдующиятъ: Умътъ ни трѣбва да върви успоредно, паралелно съ Божия умъ. Нашето сърце, трѣбва да върви успоредно, паралелно съ Божието сърце. И волята ни трѣбва да върви успоредно съ Божията воля.

    Въ тия три направления ние трѣбва да бѫдемъ въ съгласие съ природата, въ съгласие съ Божественитѣ дѣйствия. Сега, запримѣръ, за ученика ние имаме единъ особенъ моралъ нали? Да допуснемъ сега, че вие излѣкувате нѣкого. Поставите си рѫцѣтѣ надъ главата му, и той оздравѣе. Той дойде и ви благодари: „Азъ съмъ много доволенъ отъ васъ, че ме излѣкувахте“. Вие ще кажете: „азъ не те излѣкувахъ, Господъ те излѣкува“. Ти замълчи, не казвай, че Господъ го излѣкувалъ, но въ себе си признай факта. Помисли за великия законъ, чрѣзъ който всички хора се лѣкуватъ. Въ себе си трѣбва да съзнаешъ правото. Нѣкой ще покаже смирение: азъ не те излѣкувахъ, Господъ те излѣкува. Не, съзнай въ себе си, че туй което си направилъ, ти си послужилъ само като единъ носитель на тази Божествена енергия, за да помогнешъ на нѣкой твой братъ и се радвай въ душата си, че тази Божествена сила проработи въ тебе и е даде добъръ резултатъ.

    Като дойдемъ до волевитѣ дѣйствия, тамъ ставатъ най-голѣмитѣ стълкновения. Прѣдставете си, че вие, двама-трима души сте гладни, минавате покрай едно дърво, на което има само една ябълка, и вие тримата души се устремявате да вземете ябълката. Единиятъ взима по-рано ябълката, другитѣ двама ще се разгнѣвятъ. Не осѫждай онзи, който е взелъ по рано ябълката. Спри се и благодари, че той е взелъ ябълката, не считай, че неговитѣ дѣйствия сѫ криви. Нѣма да се минатъ 10 —15 крачки, или 100 — 200 метра, тѣ ще намѣрятъ друго дърво пакъ съ една ябълка — нея ще откъсне вториятъ. Третиятъ, и за него има едно дърво съ една ябълка. Тъй че, слѣдъ ½ — 1 часъ ще бѫдете задоволени и тримата. Но ако се скарате, тогава Провидѣнието ще докара единъ вѣтъръ, ябълкитѣ ще паднатъ, и нѣма да ги намѣрите.

    Сега, да ви прѣведа този законъ за тритѣ ябълки, първиятъ му прѣводъ, да видите какъ дѣйствува той въ природата. Да допуснемъ, вие, трима души сте бѣдни. Вървите по пѫтя и срѣщате единъ благодѣтель. Но той има пари само за едного отъ васъ и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взелъ. Защото, този богатъ човѣкъ, който е съ пълна кесия, и я отворилъ за едного, едноврѣменно съ него и други двама богати, и тѣ сѫ отворили кесиитѣ си, ще дойдатъ до другитѣ двама и ще дадатъ и на тѣхъ. Благодарете, че единъ отъ вашитѣ приятели се облагодѣтелствува. Ще намѣрятъ и другитѣ двама. Ако вие се скарате, нѣма да намѣрите другитѣ двама богаташи съ отворенитѣ кесии. Сърцето имъ ще се затвори. Законътъ е такъвъ. Ако ние вѣрваме въ Бога, Богъ е, който отваря и затваря човѣшкитѣ сърца. И тъй, казва Писанието: „Богъ е, който отваря и затваря сърцата на хората въ свѣта“. Слѣдователно, вие имате недоразумѣние помежду си. Какъ ще го поправите? Ще дойдете въ съгласие съ този великъ законъ, ще дѣйствувате паралелно съ него, Божествената енергия ще дойде, сърцата на хората ще се отворятъ, и вашето сърце ще се отвори. Всичкитѣ противорѣчия тогава ще изчезнатъ. Туй е като законъ. Ще провѣрите този законъ. Туй може да го направите единъ, два три пѫти, за да дойдете въ съгласие. Е, мѫжъ си, нѣкой пѫть ще се скарате съ жена си. Направи опита, и ще видишъ, че утрѣ ще се отвори сърцето на жена ти. Но, ще се обърнешъ къмъ Господа, и Той като дойде, ще потече тази сила, ще почне да тече Божествената енергия прѣзъ жена ти и дѣцата ти. Дѣйствуваме ли по човѣшки, тогава всички тия ключове се затварятъ, и ние се намираме въ единъ безизходенъ пѫтъ, ще работимъ много, но нѣма да има плодородие, и трудътъ ни ще отива напразно. И опасното е тамъ, азъ забѣлѣзвамъ, всичкитѣ влияния отвънка сега сѫ насочени върху васъ, че внасятъ едно раздвояване въ ума ви. Тѣ искатъ да кажатъ, че вие не сте на правия пѫть, за да прѣкѫснатъ съобщенията ви съ Бога. А щомъ прѣкѫснатъ съобщенията ви съ Бога, вие сте вече въ тъмнина, въ пѫтя на черната ложа. Е, хубаво, да допуснемъ сега, че нѣкои се съмняватъ въ мене. Азъ ще приведа факта, нѣкой се съмнява въ мене, казватъ: дали нашиятъ Учитель ни говори истината или не, Вие казвате, че Христосъ говори Истината. Ами Христа виждали ли сте Го? „Ама нашитѣ свещеници“. Питамъ: туй, което азъ зная, което азъ говоря, вашитѣ свещеници правятъ ли го? — Ама тѣ сѫ рѫкоположени! Азъ днесъ 100 попа мога да опопя, но тѣ попове ставатъ ли? Тогава тия попове ще мязатъ като мѫжа на онази българка, която сама го опопила. Викнала мѫжа си, дала му една китка босилекъ, дата му и едно котле съ вода, и той почналъ да ръси. Идва владиката: „Кой ти даде тебе правото да рѫсишъ? — Жена ми ме опопи. Вика я той: ги, какво право имашъ? — Какъ! Мѫжъ ми е, азъ мога да го опопя! Това е разбиране. Това може да не е право но разбиране е. Сега, обаче, като окултни ученици, вие се намирате въ едно противорѣчие, раздвоявате се. Хубаво, азъ нѣмамъ нищо противъ туй. Всичко, което азъ ви уча, поставете го на строга критика. Ако намѣритѣ, че фактитѣ, които ви давамъ не сѫ вѣрни, отхвърлете ги, но не отхвърляйте истината безъ да я опитате.

    Христосъ казва; „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Повѣрвайте въ Господа Исуса Христа. Азъ проповѣдвамъ едно учение — „Единство въ Бога“ и казвамъ: въ всичкитѣ врѣмена само Господъ е говорилъ! Каквото хората сѫ говорили, то е изчезнало, а туй, което е останало да живѣе прѣзъ вѣковетѣ, то е само Божествено. Слѣдователно, туй, което е прѣживѣло всичкитѣ религии, то е Божествено. И отъ туй, което азъ говоря, само което е Божествено, то ще остане. И казвамъ: въ свѣта само Богъ говори, само Неговитѣ мисли сѫ положителни и тѣ принадлежатъ къмъ дѣйствителния свѣтъ, къмъ Божествения свѣтъ. Приемете ли вие, че Богъ говори въ мене, вие ще Го опитате, но усъмните ли се въ мене, и въ Бога ще се усъмните, нѣма да имате никакви резултати. Даже този, който вѣрва въ Бога, осъмни ли се нѣкога, може да помисли, че и лѫжата му помага. Затуй, първото нѣщо: нѣма да се съмнявате. Защо ще се съмнявате? Вие имате умъ, имате сърце, имате и воля. Отворете вашата свѣтлинка — провѣрете! Вижте колко е часа ви. Ако е 7 часа сутриньта, ако е 12 ч. обѣдъ, вие сте отъ Бѣлата ложа. Ако е 7 часа вечерьта и 12 ч. вечерьта, вие сте отъ черната ложа. Нищо повече! И еднитѣ носятъ 7 и 12, и другитѣ носятъ 7 и 12. Ама у еднитѣ при 7 слънцето е надъ зенита; у другитѣ при 7 слънцето е подъ хоризонта, а при 12 слънцето е подъ краката. При ученицитѣ на Бѣлото Братство слънцето изгрѣва, а при ученицитѣ на черното братство слънцето залѣзва: По това се отличаватъ ученицитѣ на Бѣлото Братство отъ тия на черното братство. И тъй, щомъ усѣтите това състояние, вие може да го измѣните. Ще се обърнете къмъ Бога, ще се поляризирате, ще кажете въ себе си: Истината е една, Богъ е единъ Богъ, който се проявява, Той е Любовь, Мѫдрость, Истина. Нищо повече! Понеже Богъ е Любовь, Мѫдрость, Истина, ние не можемъ да бѫдемъ излъгани отъ никого, защото живѣемъ въ тѣхъ. Това е една формула, която ще прилагате когато искате да разрѣшите нѣкой въпросъ. А важно е за васъ да укрѣпнете по Духъ! Азъ желая, всички ученици, да имате воля, стремежъ, съзнателно да укрѣпнете. Вие сте били вече въ единия пѫть, нѣкои отъ васъ сте служили толкова години на тази ложа, нѣма какво да се повръщате назадъ. И въ какво седи значението на черната ложа? Азъ, нѣкой пѫть, ще се спра да разгледамъ какво се придобива въ черната ложа и какво въ Бѣлата ложа, т. е. какво се придобива отъ еднитѣ и отъ другитѣ сили. И ще видите, че при сегашнитѣ условия, въ които се намираме, по-голѣмо прѣвъзходство иматъ силитѣ на Бѣлото Братство. А черното братство си служи за свои цѣли съ излишъка на тази енергия, която Бѣлото Братство не може да употрѣби и я праща къмъ центъра на земята. И тъй, ще знаете: Истината е една въ свѣта! И когато нѣкой ви говори нѣщо за Бѣлата и черната ложа, тия сѫ отличилитѣ имъ качества, да ги помните. На ученика отъ Бѣлото Братство слънцето му е на изтокъ, 7 ч. с. изгрѣва, а сѫщо е и надъ главата му, 12 ч. по обѣдъ. Затова, духоветѣ отъ Бѣлото Братство, които идватъ въ сеанситѣ, носятъ голѣми звѣзди или на челото или надъ главата, а онѣзи отъ черното братство нѣматъ никакви звѣзди. Всѣки единъ духъ, отъ Бѣлото Братство, който ще се яви, ще има или една петоѫгълна звѣзда на главата си или на челото си, или единъ свѣтълъ крѫгъ около главата си, или пъкъ свѣтла аура по цѣлото си тѣло; тази аура и денемъ се вижда, той издава свѣтлина отъ себе си. А онзи, който е отъ черната ложа нѣма никаква звѣзда, никаква свѣтлина около себе си. Тъй е сега. Може да ви говоря нѣкой пѫть, да се не смущаватъ умоветѣ ви. Черниятъ магъ не може да има звѣзда, тя изгасва, защото тѣ криятъ свѣтлината си. Тѣ ходятъ тъмнина, иначе въ свѣтлина ще се издаватъ. Щомъ си тури звѣзда той става членъ на Бѣлото Братство. Ако единъ черенъ магъ се опита да си тури звѣзда, въпросътъ е свършенъ, изключватъ го отъ черното братство. Той или трѣбва да се покае да се върне назадъ, или да мине въ Бѣлото Братство. И ако нѣкой ученикъ отъ Бѣлото Братство иска да си изгаси свѣтлината, сѫщиятъ законъ е и за него, той прѣстава да е отъ Бѣлото Братство.

    Въ всичкитѣ ваши дѣйствия умътъ ви трѣбва да бѫде буденъ, сърцето ви трѣбва да е будно и волята ви трѣбва да е будна. Като направите нѣкоя погрѣшка, трѣбва всѣкога въ себе си да я констатирате, не я разправяйте навънъ. Ще я забѣлѣжите, ще кажете: това е погрѣшка. Така ще знаете буденъ ли е умътъ ви. Писанието казва: „Ако сами себе си сѫдимъ, нѣма да бѫдемъ сѫдени“. Значи, ако ние констатираме малкитѣ си погрѣшки, тогава отъ Бѣлото Братство казватъ: „Този е единъ достоенъ ученикъ“, Но, ако ги прѣкриваме, тѣ отбѣлѣзватъ това. Направилъ си една погрѣшка — констатирай я, ти ще я поправишъ. Смѣлъ бѫди, да не те е страхъ да я констатирашъ. Констатирай я, но правилно, и въпросътъ ще бѫде изгладенъ. Писанието казва: „Господъ ще заличи всичкитѣ ви прѣгрѣшения, нѣма да ги помене, ще ги хвърли задъ гърба си“.

    И тъй, умоветѣ ви да бѫдатъ положителни, сърцата ви да бѫдатъ положителни и волята ви да бѫде положителна, т. е. умоветѣ ви да дѣйствуватъ успоредно съ Божия умъ, сърцата ви да дѣйствуватъ успоредно съ Божието сърце, и волята ви да дѣйствува успоредно съ Божията воля. Това е философия. Това е законъ за ученицитѣ на Бѣлото Братство.

    Да изпѣемъ тихо упражнението: „Богъ е Любовь!“

    Тѣзи упражнения вие сте ги направили пѣсни, не сѫ вече упражнения,

    Азъ искамъ съ тия упражнения да придобиете концентриране на ума, не влагайте мисъльта, че тѣ сѫ нѣщо извънредно, че не можете да ги пѣете. Тѣ сѫ само за концентриране на ума.

    Сега, азъ бихъ ви далъ друго едно упражнение. (Учительтъ свири и пѣе:)

Нѣма сила

Като силата на Духа,

Само силата на Духа

Е сила Божия

    Първото нѣщо: ще се учите да се концентрирате, да внасяте ума и сърцето си въ пѣсеньта. Когато изучавате музиката, вие трѣбва да имате любовь къмъ Бога. Всички ония възвишени сѫщества когато се приближаватъ къмъ Бога, съ пѣсни се приближаватъ къмъ Бога, съ пѣсни се приближаватъ, а слѣдъ туй идва мисъльта. Тамъ всички пѣятъ. Ако вие бихте слушали единъ ангелски хоръ, или единъ хоръ на светиитѣ, вие ще разберете какво нѣщо е пѣнието. Тукъ пѣнието го считатъ за срамъ. Казватъ: само младитѣ трѣбва да пѣятъ. Но, когато старитѣ пѣятъ, или тъй нареченитѣ напрѣднали души, у тѣхъ има едно чувство на прѣживѣване и дълбочина на духа. А сега има едно заблуждение, че само младитѣ може да пѣятъ хубаво. Младъ човѣкъ е онзи, който иска да прояви Божията Любовь. Когато човѣкъ е въ началото на Божията Любовь е младъ, а когато човѣкъ прояви най-високата струя за Божията Любовь, той е старъ. Младиятъ е въ началото, а стариятъ е въ края на една и сѫща пѣсень. И двамата сѫ едно цѣло. Ние ги раздѣляме, но тѣ сѫ едно.

Размишление.

20 школна лекция

на общия окултенъ класъ

25.II.1923 г. понѣдѣлникъ (II година)

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...