1922_12_17 Музиката – срѣдство за концентриране

[Ани]

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

МУЗИКА СРЕДСТВО ЗА КОНЦЕНТРИРАНЕ

Т. м.

    Темата за следующия пѫть ще бѫде: Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа.

    Туй ще запомните, върху това ще мислите, колкото можете, може и 2 - 3 реда само да напишите. (Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „прѣдназначението на рѫцѣтѣ и пръститѣ“) трѣбва да си изберете отъ класа около 10 — 15 или 20 души, които всѣкога да изваждатъ едно резюме отъ общата работа, основното, та да се чете извода на всичко, каквото е казано. Та ще се разпрѣдѣли материала помежду имъ. (Ще изваждате само основнитѣ чърти, тъй щото, отъ всѣка тема да имате резюмето.

    Сега, цѣльта ни не е да ви направимъ списатели, цѣльта ни не е да ви направимъ и музиканти. Писането, пѣнието, това сѫ срѣдства за развитие на човѣшката душа. Тѣ иматъ по-висока цѣль. Ние употрѣбяваме пѣенето, като срѣдство, едно отъ мощнитѣ срѣдства. Пѣнието, размишлението, това сѫ срѣдства. Сега, вие трѣбва да работите, защото чрѣзъ тия нѣща ще се научите да се концентрирате. Най-потрѣбното е концентриране на ума. Запримѣръ, защо ви давамъ музиката? Ще кажете: „Безъ музика не може“. Може. Въ нашия животъ, по напрѣдъ свѣтлината и чувствата сѫ минавали прѣзъ човѣшкия умъ, и сѫ се поляризирали прѣзъ сърцето — човѣкъ е слизалъ къмъ земята. Слѣдователно, тия лѫчи сѫ се стѣснявали, стѣснявали, и ние сме дошли въ прѣсичането на този триѫгълникъ. Сега правимъ единъ подемъ нагорѣ, процесътъ е обратенъ: всичкитѣ наши чувства и желания трѣбва да ги пратимъ прѣзъ ума си, не да си прѣмахнемъ, но всичкитѣ наши чувства трѣбва да ги прѣкараме прѣзъ призмата на нашия умъ. Тукъ тѣ ще дойдатъ въ единъ центъръ, ще се смѣсятъ при тия концентрирания, и ще усѣтите като че изгубвате всичко, но слѣдъ като прѣминатъ прѣзъ центъра на тази призма, тѣ ще се разширятъ, и ще взематъ такава ширина, каквато душата иска. Та, чрѣзъ пѣнието — единъ методъ — вие ще развиете вашата чувствителность. Нѣма да мислите за окрѫжаващитѣ, че нѣкой ще ви се смѣе. Туй не е важно, ти ще гледашъ да се концѣнтрирашъ, ти се упражнявашъ за нѣщо по велико. За бѫдеще важното е концентрирането, а не разсѣяностьта на ума, Сега, вашиятъ умъ може да е заетъ съ хиляди нѣща, но тия хиляди нѣща нѣма да ви помогнатъ. Тѣ може да ви помагатъ врѣменно, но знаете ли въ какво положение ще се намѣрите слѣдъ като напустнете тѣлото? Всичката ваша философия нѣма да струва нито единъ грошъ, всичката ваша религия и молитви нѣма да струватъ нито единъ грошъ. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! Сега не мислете, че азъ умаловажавамъ вашия стремежъ. Не, този стремежъ трѣбва да бѫде непрѣривенъ, а не единъ день ще се чувствувашъ религиозенъ, втория день — нерелигиозенъ. Това не е религия, Религията е постояненъ стремежъ къмъ Божествената Любовь, както коренитѣ въ растенията трѣбва да бѫдатъ насадени въ почвата, за да могатъ постоянно да смучатъ, а клонищата постоянно трѣбва да бѫдатъ въ свѣтлина. И тия два процеса сѫ необходими. Лишено растението отъ свѣтлина, лишено отъ своята почва отдолу, неговиятъ животъ се прѣкѫсва.

    Другиятъ законъ, който трѣбва да помните като ученици е, пакъ ви напомнювамъ, въ васъ има слабость, вие мислите, че знаете. Не е лошо това, азъ не искамъ да мислите, че не знаете, но да мислите, че има много нѣщо което трябва да знаете. То да бѫде импулсъ въ васъ. И сегашното ви знание да бѫде като едно стѫпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стѫпало минахъ“, второ трето, четвърто, то да е импулсъ. Да не мислишъ, че като идешъ до нѣкѫдѣ, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Слѣдователно, коренитѣ на вашия животъ ще бѫдатъ въ сърцето, а клонищата ще бѫдатъ въ ума. И всички сокове ще ги пращате къмъ тия клонища, къмъ Бога. Това е еволюция, за да сформирувате вашитѣ цвѣтове, и бѫдещитѣ ваши плодове да може да узрѣятъ. Слѣдователно, като влѣзете въ другия свѣтъ, отъ невидимия свѣтъ за васъ ще се интересуватъ до колко вие разбирате. Може да идете въ Англия, законътъ е сѫщиятъ. Ако кажете: „Г-не, моля ви.. “ Той си отминава. Казвашъ: „Моля, Г-не.. “. „Той не се спира“. Той казва: „Говоришъ ли английски?“ „Моля, Г-не!“ Но като му кажешъ на неговия езикъ: „Моля ви, г-не, азъ съмъ чужденецъ, изпадналъ съмъ въ чужбина.. “. Англичанинътъ ще каже — „Oll right!“ Азъ ще се погрижа за тебе“. Ще се спре. И ти, като идешъ въ духовния свѣтъ, трѣбва да разбирашъ, да знаешъ езика имъ. Ще кажешъ на ангелски езикъ, и ангелътъ ще се спре, ще ви услужи. А сега, разправяте, че като влѣзете въ онзи свѣтъ, като царски синове ще ви посрѣщнатъ, като храненици ще ви гледатъ. Не е тъй. Ще влѣзете скромно, ще говорите смирено и почтено. Законъ е това! И този законъ не може да се измѣни. Но, ако вие не знаете тѣхния езикъ, за Божествения свѣтъ това се счита прѣнебрѣжение. Ако вие това не знаете, вие сте единъ горделивъ човѣкъ, надутъ, вие сте единъ човѣкъ, който не заслужава и кракътъ му тамъ да стѫпи. Тъй седи великата Истина. Богъ е Богъ на смиренитѣ, а на горделивитѣ се противи. Ако вие сте единъ горделивъ човѣкъ, ако Богъ ви се противи, какво търсите между ангелитѣ? Тогава, като излѣзете отъ тѣлото, ще се намѣрите на земята. И тази истина, като окултни ученици, трѣбва да я знаете. Докато сте на земята ще се концентрирате, и ще изучавате тѣхния езикъ. Ще изучавате езика на духоветѣ, ще почнете да говорите съ тѣхъ. Нѣкой пѫть ще грѣшите, но като влѣзете въ ангелския свѣтъ, трѣбва да знаете поне 10 думи, то е достатъчно. Ако идешъ въ ангелския свѣтъ да можешъ да кажешь поне двѣ думи. Турчинътъ казва: „Екмекъ варъ?“ Като дойде нѣкой българинъ, ще каже: „Хлѣбъ имате ли?“ Имаме имаме. Тъй! И, слѣдователно, вие ще дойдете нѣкой пѫть до това положение. Не си създавайте идеи, които нѣматъ основа. Забавления може, но като ученици, азъ искамъ да учите всички. Казвате нѣкой пѫть: „И безъ туй упражнение може“. Безъ всичко може въ свѣта, но всѣка една школа си има свои методи, и вие трѣбва да ги изучавате. Царски пѫть за никого нѣма. Царскиятъ пѫть е пѫть на трудолюбие, на концентриране, на смирение, всѣки единъ да мисли, че каквото Господь е казалъ, трѣбва да бѫде. А Господь е казалъ, че трѣбва да се учимъ. Тъй е казалъ! И на онѣзи ученици, които се учатъ, той всѣкога имъ помага. И сега казвамъ, тази енергия, която се накопила въ васъ, трѣбва да се използува за работа. Сега, допуснете, царь пѫтува по пѫтя, измрѫзватъ рѫцѣтѣ му. Може ли да свири? Не може. Трѣбва му една соба, и най малко 10 — 15 минути да се погрѣе, да дойде кръвьта по пръститѣ, и тогава може да свири. И краката му трѣбва да бѫдатъ топли. Законътъ е сѫщиятъ. Ако нашитѣ сърца не сѫ топли, ако нашиятъ умъ не е свѣжъ, не е свѣтълъ, какъ ще работите? Тѣ сѫ два инструмента. Ако вие идете съ тъжно сърце, отмилѣло ви е всичко, нищо не ви се иска, какво ще учите? Ако всичко ви е тъмно въ ума, и постоянно критикувате какъ ще учите? Искамъ сега, най-първо, да се стоплите, да се понапечете. Ние сме много съобразителни. Ако сте много гладенъ, ние ще наредимъ една трапеза. „Ти гладенъ ли си?“ Хубаво, една супица ще ви донесемъ, да се стоплите добрѣ. Защото, ако си гладувалъ 3 — 4 дена, ще кажешъ: „Супица, супица нѣма ли?“ И всѣко безпокойствие в душата ви, туй е, което спъва. Тъй ще се учите, да нѣма много безпокойствие. А пъкъ вие сега, всички пуснете едно безпокойствие. Безпокойствието се множи, то сѫ като въшкитѣ. Тѣ лазятъ, и си ходятъ на гости, пъплятъ. Като седнешъ, нѣкои отъ тѣхъ, тия бѣлитѣ въшки, тѣ сѫ съобразителни, влизатъ подъ ризата, и избиратъ мазнитѣ мѣста, ходятъ, не се спиратъ на гърба. Казватъ, че били глупави. Не, не, най-добрата часть на тѣлото избиратъ. Какъ имъ достига ума? Нѣкой кокълъ не избиратъ, а най-мекото мѣсто. Казватъ, че въшката е глупава. Не, не е глупава, умна е. Онѣзи, чернитѣ въшки, избиратъ мѣсто горѣ на главата, нѣма кѫдѣ, локализиратъ се тамъ на нѣкое мазно мѣсто, и казватъ: „Туй е нашето мѣсто!“ За въшката гребенъ, гребенъ, отъ тия гѫститѣ гребени. И отъ ризата ще ги извадишъ. Българитѣ знаятъ какъ се чистятъ. Туй е едно изкуство. Не мислете, че е лесно да се концентрира човѣкъ, да бѫде търпеливъ. То е едно отъ мѫчнитѣ изкуства — да бѫде човѣкъ търпеливъ. Азъ зная отъ опитъ, какво нѣщо е търпението. И когато човѣкъ набара онзи законъ, да знае въ всѣки моментъ да бѫде търпеливъ, и да знае да се концентрира, той е придобилъ едно отлично изкуство. И слѣдователно, азъ ви давамъ тѣзи отлични 12 упражнения. Тази вечерь имаме едно друго, 13-то: „Богъ е Любовь“, едно остава незаучено: „Въ заритѣ на живота“. Тия упражнения сѫ за концентриране на вашата мисъль. И вие не може да пѣете едно упражнение, ако умътъ ви не е нагласенъ по особенъ начинъ. Щомъ ти не мислишъ, упражнението не е упражнение. Вие не може да пѣете, ако умътъ ви не е съсрѣдоточенъ. Тѣзи упражнения не може да се пѣятъ като обикновени пѣсни. Ако не мислишъ, ти не може да пѣешъ. Ще мислишъ върху това упражнение, и всѣки единъ тонъ всѣка една дума ще упражни своето влияние. Вие може да правите опитъ. Азъ искамъ и друго. Тия упражнения вънъ отъ школата, никому нѣма да ги давате. Защото, у всинца ви има желание  хайде да разпространимъ нашитѣ пѣсни. Тѣ сѫ за васъ. Ние искаме да ги опитаме. Първото нѣщо, всѣко нѣщо трѣбва да опитаме. Ама вие не сте направили опитътъ, а ще почнатъ да ги употрѣбяватъ хората. Ще ги опитаме, и ако има добъръ резултатъ, тогава ще ги дадемъ на хората. Слѣдователно, щомъ нѣма за насъ резултатъ защо ще ги даваме на другитѣ хора? Ще ги опитаме, да добиемъ тази вѣра, че туй, което азъ говоря е право. Ако не е право, ще ги измѣнимъ. Затуй казвамъ, да седятъ въ школата. Ще ги научите много хубаво. Всички може да пѣете. Сега софиянци минаватъ за пѣвци, първи пѣвци. Туй не е за похвала. Значи, има у васъ нѣщо хубаво заложено. А тия упражнения ще ги изпѣвате семпло, правилно, съ концентриране на ума.

    Тази вечерь има трима приятели отъ ученицитѣ, които ще изпѣятъ „Духътъ Божий“. И нѣма да се безпокоите, не бойте се вие, нѣма нищо. Ние ще започнемъ съ погрѣшкитѣ, и ще свършимъ съ хармонията.

    Сега, ще заучимъ тази вечерь: „Богъ е Любовь“. Има нѣкои отъ младитѣ ученици, които ще ни услужатъ да изпѣятъ. „Богъ е Любовь“:

Богъ е Любовь (5 пѫти)

Любовь, Любовь

Вѣчна, безгранична,

Пълна съ животъ

Животъ на Благия Божи Духъ.

Духъ на благостьта,

Духъ на святостьта,

Духъ на пъленъ Миръ и Радость,

За всѣка душа, за всѣка душа!

    Туй е само първата часть на упражнението. Ще взимате вѣрно. Готови ли сѫ тия, които знаятъ упражнението? Ще започнете първото съвсѣмъ тихо, понеже упражнението е картинно. (Учительтъ свири, и, нѣкои пѣятъ). Сега, да го изпѣемъ пакъ, много тихо, а другитѣ внимавайте. Допуснете сега, че мисъльта е съсредоточена. Да не сте разсѣяни. Като пѣете постоянно, силата е въ прѣживяването. Сега, азъ самъ ще пѣя (Учительтъ пѣе самъ). Нѣкой ще каже: „Отъ мене може да пѣятъ по-хубаво“. Не, въ окултната музика ние искаме да пѣемъ не както пѣятъ хората, а както ангелитѣ пѣятъ. Ние искаме да пѣемъ както ангелитѣ пѣятъ. По този начинъ ще се оправятъ гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трѣбва да дойде да живѣе единъ день въ вашето гърло, и тогава отлични пѣвци ще бѫдете. Вие сега имате идеята, че има само извѣстни хора въ свѣта, които сѫ родени да бѫдатъ пѣвци. Не е тъй. Тѣ сѫ пѣвци защото тѣ отъ миналото сѫ научили този законъ: тѣхната душа живѣе въ гърлото имъ. Като научите това изкуство, и вие ще бѫдете пѣвци. Вие мислите, че то е благодать, специална благодать. За онзи, който се е научилъ да разсъждава, специална благодать е, а за онзи, който не се е подчинилъ на закона, не е специална благодать. Слѣдователно, ние учимъ единъ великъ законъ, който не може да бѫде другъ. Всинца може да бѫдете добри пѣвци. И който пѣе, зная, че душата му е въ гърлото. Тогава, и като говоримъ, ако нашата душа би живѣла въ нашия ларинксъ, колко хубави думи биха излизали! Но понеже душата не живѣе въ ума ни, затова не можемъ да кажемъ нищо идейно. Главното е, че ние чрѣзъ музиката може да привлечемъ ангелитѣ, тѣ ще се заинтересуватъ заради насъ ще имъ кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пѣемъ като васъ“. Тѣ ще кажатъ: „Много добрѣ. Ние ще ви дадемъ нашето присѫтствие и сѫдѣйствие“. И ще пѣемъ като тѣхъ. Това нѣма да стане изведнъжъ. Ще започнете съ смирение, ще слушате какъ тѣ пѣятъ. Нѣкой пѫть ще чуемъ много хубави нѣща. Азъ съмъ чулъ много сестри казватъ: „Чухъ нѣщо много хубаво“, но, като го изразишъ навънка, изгубва се. То е едно окултно пѣние. Ако пѣемъ така, каква благодать, каква хармония ще излѣзе отъ насъ, ще се излива като една струя, като единъ изворъ.

    Я сега изпѣйте всички заедно пѣсеньта „Богъ е Любовь“ (пехма я). Послѣ, ще гледате да си прѣпишете тия упражнения. Тѣ сѫ за васъ направени. Тѣ не сѫ за пѣвци отвънка. Направете опитъ, провѣрете да видите какъвъ е законътъ. Ще си служите съ едно упражнение, съ второ, трето, четвърто... Едно ще употрѣбите, не може да ви въздействува, второ, трето, четвърто, пето, шесто, ще ги изкарате всичките, и ще видите въ дадения случай кое отъ тия упражнения ще ви улегне, и ще може да ви помогне. Но когато пѣете ще започнете тихо. (Учительтъ пѣе и свири „Богъ е Любовь“ съвсѣмъ тихо). Какво по-хубаво отъ това, „Духъ на пъленъ миръ и радость за всѣко душа за всѣка душа?“ Този миръ, тази радость, която търсите за васъ, това е. Трѣбва да схванете това, нѣма никакво изключение. Вие сте скърбенъ, тъженъ, въ недоумение сте, умътъ ви не работи, този Духъ, благиятъ Духъ, Духътъ на тази висша Божия интелигентность за васъ е Той. За васъ е тази радость. Схванете ли това, умътъ ви ще проработи, сърцето ви ще проработи, и вие сте хармонизирани. Вие ще може да говорите съ ангелитѣ, ще ги разбирате, ще бѫдете радостни, като тѣхъ, всѣкога ще бѫдете радостни, тѣ не знаятъ какво е скръбь. И когато нѣкой ангелъ иска да знае какво е скръбь, тѣ го пращатъ между хората. И като се върнатъ горѣ, казватъ: „Елате, въ замѣна на това ние ще ви въздадемъ, да разбирате какво нѣщо е радость.

    Това е първата часть на упражнението, а втората часть е по-мѫчна. (Учительтъ пѣе и свири).

    Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината, на свѣтлината, на свѣтлината.

Въ която царува Божията Любовь,

Божията Любовь (3)

    Ще пѣете съ чувство. Въ този пѫть ще ходимъ, другъ пѫть нѣма. Въ тоя пѫть на свѣтлината, въ която Божията Любовь царува. То е Велико нѣщо! И въ тия прѣкѫсвания на пѣнието е изпълнението. (Учительтъ пѣе тихо и съ прѣкѫсвания). Като научите I-та часть, ще вземете втората. Послѣ, понеже въ упражнението, между двѣтѣ части има едно малко разграничение, то втората часть ще бѫде общиятъ хоръ. Въ всинца ви трѣбва да има единодушие, за да може да пѣете тъй. Щомъ се каже „Богъ е Любовь“, щомъ е тъй, тогава всички ще пѣятъ: „Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината“. И тогава, като научимъ туй упражнение хубаво, ще го изпѣемъ на единъ гласъ въ едно общо събрание, да видите има ли сила. Ще дадемъ единъ концертъ, и ще излѣземъ всинца, не само специалниятъ хоръ. Тъй както сме ученици, всички заедно, и азъ ще излѣза и ще свиря всрѣдъ васъ (Смѣхъ). Слушайте, когато дойде да проверимъ единъ законъ, насъ не ни е срамъ. Да не мислятъ, че азъ искамъ да си играя съ цигулката. Ние отъ музика разбираме, но не искаме да се занимаваме. Ние я разбираме тъй, както тѣ още не я знаятъ какво е музика? Не искаме да ви разубѣдимъ, това което иматъ то е хубаво, азъ ги похвалявамъ, тѣ отлично разбиратъ музиката, и не трѣбва да си мислятъ, че не знаятъ, знаятъ, и хубаво знаятъ, но отъ тамъ нататъкъ не знаятъ. Туй е всичкото. И казвамъ: тамъ, дѣто вие спирате, ние отъ тамъ започваме. Има още нѣщо. Единъ день, ако тъй, както на васъ прѣподавамъ, прѣподавамъ и на тѣзи музиканти, тѣ биха ви изпрѣварили. Тази музика, тя не може да се излага прѣдъ свѣта. Ти ще излѣзешъ, може да пѣешъ тази музика на площада, но 15 пари нѣма да вземешъ. Вземешъ ли веднъжъ, свърши се въпросътъ. И който те чуе, като се върне, ще каже: „Този човѣкъ пѣе на площада, той има нѣщо идейно“. Ти ще пѣешъ като за себе си; ще се спрешъ на площада, ще пѣешъ, и слѣдъ туй ще тръгнешъ като че нищо не се е случило. Вие ще кажете изведнъжъ: „Какво ще каже обществото?“ Тѣ седятъ по бирариитѣ, и дигатъ чашитѣ, нищо не казватъ, нищо не мислятъ за обществото, нито какво ще кажете вие, а ние, като изпѣемъ една пѣсень окултна — какво ще каже обществото? Какво ще кажемъ ние, обществото, това сме ние. Ще кажешъ: „Моля, приятелю, искамъ да си опитамъ гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пѣя“. Единъ виденъ пѣвецъ безъ пари пѣе, и никакъвъ стражаринъ не ще те закачи. Хубава пѣсень ще си запѣешъ, ще те слушатъ. Ама туй ще стане! Ще кажемъ на едного отъ васъ: „Иди на площада, изпѣй една пѣсень“. Това ще бѫде. Ама че то спада къмъ задачитѣ. Нѣма да ви изложа васъ на присмѣхъ. Ние ще изнесемъ една наука, да видимъ какъ работи Божиятъ законъ. Нѣма да правимъ глупави работи, нѣма да ви изложимъ. Когато ще ви изложа, азъ ще ви кажа: „Вие ще пѣете, и всички ще ви се смѣятъ“. А като ви пращамъ, ще ви кажа; „Освѣнъ, че нѣма да ви се смѣятъ, но ще искатъ още веднъжъ да ви чуятъ“. Тъй е.

    Сега да изпѣемъ „Сила жива“. (Учительтъ свири, ние пѣемъ). Отъ тия нѣща не се плашете. Азъ като кажа — на площада — ще кажете: „Щомъ дойде до тукъ, ще действуваме само по закона на Любовьта“. Всички не сѫ опрѣдѣлени, да ви не смущава това, че може да попаднете. Всичкитѣ нѣща, които ние ги вършимъ, ние ги вършимъ по единъ великъ законъ на Божествената Мѫдрость, нищо глупаво нѣма да направимъ, туй да го знаете.

    „Сила жива“ и „Скрѫбьта си ти кажи“ тия двѣ упражнения вървятъ заедно, понеже едната е отговоръ на другата.

    Да изпѣемъ упражнението „Сладко медено“. (Учительтъ свири, ние пѣемъ).

    Сега едно правило, щомъ пѣете, всѣкога ще си турите мисъльта: ще изпълня това упражнение по всичкитѣ правила. Мога да го изпълня добрѣ. Туришъ ли си тази мисъль, ще го изпълнишъ. Тъй ще работите. Но ще се стремите да взимате тоноветѣ ясни. Запримѣръ, при „сърцето си отвори“, ако бѣше развитъ вашия слухъ, вие щѣхте да слушате такива едни трептения. То е пулсътъ на сърцето. Сърцето пулсира въ ритъмъ. На нѣкои хора, пулсътъ бие по-тихо, на нѣкои по-силно, На нѣкои сърцето бие по силно. Има два удара, и между тѣхъ единъ промеждутъкъ. Та всѣкога, каквото говоримъ, каквото вършимъ трѣбва да съвпада съ ритъма, съ силитѣ на нашето сърце. Много отъ сегашнитѣ песни сѫ написани въ разрѣзъ пулса на сърцето, и вслѣдствие на туй ние не ги обичаме. При нѣкои пѣсни, пулсътъ се усилва, и затова трѣбва да употрѣбимъ нѣкоя миньора гама, а нѣкѫдѣ, кѫдѣто пулсътъ е слабъ, трѣбва да се усили. (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо, съ постепенно замиране на звуковетѣ). И ако така ви свиря ½ ч. вие ще почнете да се унасяте, и ще заспите всички. Това сѫ еднообразнитѣ движения. И съньтъ не е нищо друго, освѣнъ, когато движенията у насъ станатъ еднообразни, тогава клеткитѣ въ мозъка почватъ да си разглобяватъ крачката, и ние заспиваме. Щомъ си починатъ, пулсътъ става разеообразенъ, ние се събуждаме, и се освѣжаваме. И всичкитѣ болести идватъ отъ понижението на темпа. Тѣзи извѣстни темпераменти, ако вие сте трескавъ и ви изсвиря едно парче, вашата треска ще изчезне отъ тази музика. Има извѣстни парчета, които, ако ви ги свиря, вие ще се разболѣете, т. е. тѣ ще ви дадатъ едно внушение, и ще çe разболѣете. Та, повишението темпа на ума и на сърцето всѣкога трѣбва да седи надъ общия уровенъ, и тогава болеста не може да ви закачи. И въ всички онѣзи, които не разбиратъ този законъ, идва едно смущение; слѣдъ всѣко смущение идва болесть. Когато двама души се скаратъ, идва простуда или нѣкаква рана, или инфекция. Когато организъмътъ е силенъ; никаква инфекция, никаква болесть не може да има. За туй въ кѫщи накарайте болния да пѣе, И той ще се излѣкува. „Сладко медено“ го накарайте да пѣе, послѣ другитѣ упражнения така може да се излекува. По нѣкой пѫть ако не може да пѣе, вие му попѣйте. Нѣкои хора може да се лѣкуватъ съ музика, но не всички болести, Има и друга крайность. Ще кажатъ нѣкои: имамъ операция, нека ми попѣятъ. Не, за операцията не може. Само тамъ дѣто е възможно.

    Я изпѣйте сега „Богъ е Любовь“. Не се смущавайте. Едно отъ правилата на окултната музика: когато направите една погрѣшка, не се смущавайте. Турете си мисъльта въ ума що я поправите. Азъ съмъ слушалъ тука и въ Америка виртуози, казватъ, че свирятъ правилно. Не свирятъ правилно. Колко пѫти взиматъ криви тонове! И колко отъ тия най-знаменити, които свирятъ на цигулка, свирятъ погрѣшно? Тѣ правятъ погрѣшки, камо ли вие нѣма да правите? Ще кажатъ нѣкои, и най-голѣмитѣ капацитети правятъ погрѣшки изяждатъ отъ такта ¹/₈, ¹/₁₆. И когато единъ такъвъ свири, казватъ: „Много правилно свири на цигулка!“ Не Азъ зная, слушалъ съмъ най знаменити цигулари, по-добъръ цигуларь отъ Паганини не е имало. Единственъ той е свирилъ много хубаво Слѣдъ него другитѣ цигулари, които свирятъ правятъ погрѣшки. Като взиматъ легато; колко погрѣшки правятъ! За да избѣгнатъ своитѣ погрѣшки, правятъ легато. Легато да вземешъ, изкуство иска. Като свиришъ съ цигулка, а нѣкой пѣе, да не може да се различи ти ли свиришъ или той пѣе. То е изкуство! Да можешъ да вложишъ душата си въ цигулката, тогава можешъ да свиришъ. Не вложишъ ли душата си въ цигулката ще правишъ погрѣшки. Пръстъ е, изплъзва се, послѣ, позицията не е вѣрна. Та, не се обезсърдчавайте. Най виднитѣ цигулари, въ едно парче, поне на 10 мѣста не взиматъ вѣрно, правятъ погрѣшки. Понеже вашитѣ погрѣшки сѫ по-голѣмички, и вие ме се обезсърдчавате. Тъй седи самата истина. Направимъ една погрѣшка, ще кажемъ въ ума си: ще я поправимъ, Направимъ втора: ще я поправимъ. Ще я поправимъ, ще я поправимъ, докато най послѣ се научимъ да пѣемъ. Тъй е.

    Сега, онѣзи приятели, които имаха добрината да пѣятъ. „Духътъ Божий“, ще пѣятъ ли? (пѣха)

    Високитѣ прѣкѫсвания въ окултната музика показватъ височина. (Учительтъ пѣе съ прѣкѫсвания Махаръ бену аба“) Като чуятъ духоветѣ тия думи на стария езикъ, тѣ ви разбиратъ; на новия езикъ тѣ не разбиратъ. Единъ свещенъ езикъ е това. Като чуятъ тия думи, тѣ идватъ. И мотивътъ е тѣхенъ. Източенъ мотивъ е, въ него умътъ и сърцето взиматъ участие. Една свещена пѣсень, едно свещено упражнение е то! Една свещена пѣсень не може да извадимъ, но вие може да пѣете едно свещено упражнение. Вие се стѣснявате. Естествено трѣбва да пѣете. Азъ не съмъ добъръ пѣвецъ, но естествено пѣя, свободно (Учительтъ пѣе, Духътъ Божий“ много естествено и свободно). Разговоръ въ пѣене е това, музикаленъ разговоръ. Ще бѫдешъ съвършенно свободенъ да си изкажешъ душата. Може, може да пѣете.

    Сега ще изберете най-малко 10 души, комисия, които ще разглеждатъ работитѣ (темитѣ) отъ класа, и ще правятъ резюмета. Да ги опрѣдѣлимъ още сега, 10 братя и 10 сестри. Казано, и свършено! Избраха се 10 братя и 10 сестри.

Т. м.

12 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

17.XII.1922 г.

Ст. София.