Jump to content

1922_11_26 Практическо приложение на окултната музика


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА

ОКУЛТНАТА МУЗИКА.

Т м.

    Прочетоха се нѣколко теми отъ домашната работа „Разликата между свѣтската и духовна музика“.

    Музиката, това е съединителното звено между ангелския свѣтъ и човешкия свѣтъ. Съединителна нишка е музиката. И затуй, всичкитѣ религиозни упражнения, всичкитѣ духовни упражнения започватъ все съ музика. Тя е езикъ на духоветѣ. Духоветѣ познаватъ този езикъ. И когато вие искате да привлѣчете нѣкой духъ, да му дѣйствувате, или да ви разбере, трѣбва да пѣете или да свирите. Музиката изисква дълго врѣме работа, и не само дълго врѣме работа, но инстенсивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само въ нейната външна страна, но и вѫтрѣшна. За примѣръ, ако азъ ви изсвиря нѣкои окултни упражнения, нѣкои отъ тѣхъ може да ви се сторятъ тъй бурни, както и отвънка, свѣтскитѣ или тъй безмислени както сѫ упражненията вънка. Но, съ това ние имаме за цѣль да се развиятъ чувствата. Когато седите при нѣкой изворъ, при нѣкоя рѣка, вие не подозирате даже че въ рѣката има музика, има смисълъ. Когато имате най-лошото разположение на духа може да направимъ едно малко упражнение може да идемъ до Ели-Дере, и да изберемъ тамъ нѣкое стръмно мѣсто. Тамъ дѣто рѣката се отбива, има едно ханче, ще тръгнемъ по тази рѣка, и вие ще наблюдавате течението ѝ. Като излѣзете отъ туй мѣсто, вие ще имате отлично разположение. Тази рѣка ще роди въ тебе едно отлично настроение, и ти като се изкачвашъ нагорѣ и слушашъ това шумоление на водата, камъчетата и листата, въ тебе се развива веселие, радость. Това е животъ! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Нѣкой казва това не е музика“. Хубаво този шумъ е произвѣлъ една благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концертъ, който се дава слушайте най-голѣмия виртуоз, и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шума на тази рѣка. Послѣ, не само това: идете при нѣкое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, въ калнитѣ ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, кѫдѣто има камъчета голѣми и малки, и водата да се блъска тукъ и тамъ. Ще видите каква музика има тамъ! Послѣ, като идете въ гората, тамъ ще чуете такива симфонии, арии... Трѣбва да ви изведа, има особено врѣме прѣзъ годината когато ще чуете този концертъ. Вие не сте наблюдавали природата. Вашиятъ умъ е билъ занятъ съ други мисли, вие сте минали, ама не сте наблюдавали. Ще идете всрѣдъ природата, ще забравите всичкитѣ ваши грижи и ще слушате. Сутринь, като влѣзете въ гората, всичко е тихо, послѣ забѣлѣзвашъ едно малко шумоление, единъ малъкъ шумъ, който постепенно се усилва, усилва, усилва дойде единъ вѣтъръ, залюлѣятъ се всички тия клонища, и слѣдъ туй пакъ започне утихване. Ако имате слухъ, ще чуете че туй трептение отъ всѣки единъ листъ има особени звукове. Окултнитѣ гами на природата сѫ други, по отношение съ нашитѣ гами, съ тѣхъ тѣ сѫ въ дисхармония. Отъ наше гледище тази музика е друго яче настроена. И ако вие се настроите, споредъ тази музика на природата, и изпѣете нѣщо отъ нея, ще ви питатъ: Отъ где взехте това парче, отъ кой авторъ? Та, по този начинъ, азъ искамъ вие да се запознаете съ окултната музика, и да черпите сили и вдъхновение отъ живота природа, отъ дърветата особено. Нѣкой пѫть идете, не толкова въ боровитѣ гори, тамъ музиката е друга, но въ буковитѣ, дѫбовитѣ гори и си изберете нѣкоя хубава красива мѣстность, дѣто да има извѣстни промѣни вѫтрѣ въ почвата. Сега, въ нашето съзнание ние сме заети само съ мисъльта за небето, и мислимъ, че небето е много красиво мѣсто. Но въ какво седи красотата на небето? Давали ли сте си отчетъ въ какво именно седи красивия животъ? красивиятъ животъ е разумниятъ животъ. Нищо повече! А този разуменъ животъ въ какво ще се изрази? Той има външенъ изразъ, има и вѫтрѣшенъ изразъ. А вѫтрѣшниятъ изразъ сега за насъ се изявява чрѣзъ музиката. Въ насъ има музика. Всѣки човѣкъ си пѣе, когато е веселъ, радостенъ. Когато е радостенъ, той пѣе, макаръ и да не е пѣвецъ, той вѫтрѣшно пѣе или си пѣе, или се моли. Що е молитва? То е Божествено пѣние. Молитвата е недосегаемо вѫтрѣшно изкуство. За молитвата другъ инструментъ се изисква вече. Следователно, ние имаме пѣние, звукове, и слѣдъ звуковитѣ трѣбва да съчетаемъ божествената музика съ ангелската. И тогава, ние хората на земята, ще дадемъ само техниката. Дървенитѣ инструменти сѫ наши. Грубата часть е човѣшка, направата на цигулката, струнитѣ, лѫка; вибрирането на въздуха е изъ ангелския свѣтъ, а смисълътъ, който музиката може да донесе, то е изъ Божествения свѣтъ. Всички съврѣменни хора иматъ сложено понятие, че външниятъ свѣтъ е мъртавъ и слѣдователно, само ние сме живитѣ хора, разумнитѣ сѫщества. Не е така! Вие въ даденъ моментъ може да бѫдете мъртви за едного. Въ какво отношение? — Ни най малко да не се интересувате отъ неговия животъ. Вие сте вдадени въ вашитѣ работи, и до извѣстенъ моментъ даденъ човѣкъ не сѫществува въ ума ви, той даже, като че е мъртавъ за васъ, а този човѣкъ може да ви заинтересува, и да ви стане интересенъ. Много хора е имало въ живота ви, за които първоначално вие нищо не искате да знаете, а слѣдъ врѣме се заинтересувате за тѣхъ.

    Та, музиката е единъ начинъ да оживѣе природата за васъ. Камънитѣ ще оживѣятъ, дърветата, изворитѣ, и всичко наоколо ще оживѣе, и животътъ ви ще стане сносенъ. Навсѣкѫдѣ ще може да се тонирате. Сега, азъ не говоря вече за градския животъ или за селския животъ, нѣма да намѣритѣ у тѣхъ тази прѣснота. Запримѣръ, българитѣ постоянно говорятъ за своята музика. Ако се спра да я критикувамъ нашата стара музика отъ 5 — 6 вѣка насамъ, отъ робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалимъ. Българинътъ живѣе все съ миналото. Разказва: „Нашиятъ баща, той какъвъ кавалджия е билъ, какъвъ цигуларь е билъ! Мене не гледайте, но дѣдо ми, пъкъ прѣдѣдо ми, пъкъ баба ми, каква пѣвица е била“! Дѣдо ти, баба ти, тѣ сѫ музиканти, хубаво, тѣ сѫ турили основата, ами ти какво направи? Ако дѣдо ти е билъ музикантъ, а баба ти е била пѣвица, и когато дѣдо ти е свирилъ съ гъдулката, а баба ти е пѣла, ти какво тури върху тази основа? И ти трѣбваше да туришъ нѣщо. „На менъ“, казва, „не ми трѣбва музика“. — Тогава излѣзъ изъ живота! „Не ми трѣбва молитва“. — Излѣзъ изъ живота !

    Съврѣменнитѣ хора искатъ да покажатъ значението на музиката, и затова свѣтскитѣ хора даватъ повече врѣме за музиката. Това е хубаво, тѣ вървятъ по правия пѫть, азъ ги похвалявамъ. Въ съврѣменнитѣ течения на окултисти, и въ разбиранията си, повече религиозни хора казватъ: „Насъ много пѣние не ни трѣбва, трѣбва ни дълбоко размишление“. Е, какво е дълбоко размишление? Седне нѣкой, концентрира се. Индуситѣ какво правятъ? Ама тия индуси, които днесъ употрѣбяватъ извѣстни системи за концентриране, тѣ съ вѣкове сѫ упражнявали пѣние и свирене. Тѣ сѫ минали първата степень на ученици, и сега сѫ дошли до концентриране. Тѣ сѫ приготвили тия способности, които лежатъ по-горѣ — тѣ може да се събудятъ. А какво става съ единъ европеецъ? Той се концентрира, и като мисли, мисли, заспива. Това не е концентриране! Послѣ пакъ си отрие очитѣ, свие си рѫката и казва: „Азъ ще се концентрирамъ“. Ти развали вече концентрирането. Спокоенъ трѣбва да бѫдешъ. Ти ще се отпуснешъ, ще туришъ рѫцѣтѣ си прѣспокойно, свободно, нѣма да се свивашъ, нѣма да има никакво стискане на мускулитѣ. И когато пѣете, отъ васъ се стѣгатъ. Не, ще се отпуснете, гърлото ви трѣбва да бѫде свободно. Нѣкои казватъ: „Какво ще кажатъ за менъ? Азъ отъ музика не разбирамъ“. Вие оставете вашата критика. Ти имашъ желание да пѣешъ, нали? Ще направишъ една погрѣшка, 100 направи, но научи се да пѣешъ. Ние ще те извинимъ за погрѣшката. Но ако кажеш: „Азъ да се науча, че послѣ ще пѣя“, никога нѣма да се научишъ. Това сѫ лѫжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и щестлавие! Най-първо нѣма да взимате вѣрно тоноветѣ, нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама азъ не съмъ добъръ пѣвецъ“. Ще ви дадемъ правила какъ да пѣете. И ако вие употрѣбите моитѣ правила, ще се оправятъ гърлата ви. Има подобрѣние. Прѣди повече отъ 15 — 16 години азъ направихъ първия опитъ. Това бѣше въ Варна. Имаше една ученичка, VI-то класна, тя не можеше да изпѣе два тона правилно. Всички се смѣеха, че била дървенъ музикантъ. И като я нападнатъ, тя си поплаче. Казвамъ: ти можешъ да се научишъ да пѣешъ. Какъ? Тя се научи хубаво да пѣе и послѣ пѣеше въ хора. Но на човѣка трѣбва да му се вдьхне довѣрие, че има дарба. Той трѣбва да има вѣра, за да се научи да пѣе за себе си. Азъ нѣма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пѣете. Най-хубава музика е когато пѣешъ или свиришъ за себе си. И азъ отъ личенъ опитъ зная това. Съ моята цигулка азъ съмъ прѣкаралъ най-хубавитѣ си минути. Взема, посвиря на всичкитѣ скърби и страдания и като имъ засвиря така тия пѣсни, т. е. азъ ги наричамъ окултни упражнения, всичкитѣ духове си заминаватъ и азъ ставамъ радостенъ и веселъ. Но щомъ не свиря и не пѣя, много лоши сѫ. Нѣкои си казватъ, какво ли правя азъ. Азъ когато съмъ уморенъ свиря и пѣя. И когато идвамъ въ гората, слушамъ какъ гората пѣе, какъ изворитѣ пѣятъ, какъ птичкитѣ пѣятъ. Навсѣкѫдѣ се вслушвамъ. Нѣкоя птичка пѣе, азъ се поспра, турна си ухото, казвамъ: колко е хубаво. Тукъ еди-кѫдѣ си хубаво пѣешъ, но тукъ, на това мѣсто и ти си изпортила малко. Славеитѣ ги слушамъ, наблюдавамъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ майстори, добри пѣвци. Хубаво гласа си извивашъ, но казвамъ: ти трѣбва още да се учишъ. Единъ день отивамъ къмъ Борисовата градина и по пѫтя, къмъ гората, слушамъ славей пѣе. Славеятъ е много срамежливъ. Този славей се скрилъ въ боровите дървета, отличенъ пѣвецъ, пѣе хубаво, но не се вижда, и така ме заинтересува! Тоноветѣ взима така правилно, чисто, рекохъ: да видя кѫдѣ се е скрилъ. Отидохъ, отъ тукъ надникна, отъ тамъ надникна, зърнахъ го, а той като замижалъ съ очитѣ си, пѣе, та се прѣнася. Като го изслушахъ, като отвори очитѣ си и ме видѣ, подскочи и казва. „Какъ ме издебна!“ Казвамъ: слушай, харесвамъ ти пѣнието, хубаво пѣешъ, отличенъ пѣвецъ си ти! Трѣбва да наблюдава човѣкъ! Ще каже нѣкой: „Е, азъ ще седна сега да се уча отъ туй малко славейче, друга работа нѣмамъ, ще се занимавамъ съ туй малко славейче“. Ако ти не се занимавашъ съ него, и съ другитѣ работи не може да се занимавашъ. И когато Господь те види, че ти търсишъ все великитѣ работи въ свѣта, Той ще каже: „Нашиятъ синъ не отива на добрѣ“. А когато види, че обръщашъ внимание на малкитѣ работи, и великитѣ ще дойдатъ. Та, пѣнието, нѣкой пѫть, споредъ васъ, това е дреболия. Кои пѣятъ? Казватъ: „Ние знаемъ кои пѣятъ“. Българинътъ за пѣнието има слѣдното понятие: „момата“ казватъ трѣбва да пѣе, понеже ще се жени. Пъкъ попътъ, той си има такава длъжность — да пѣе, псалтътъ — сѫщо пѣе. Азъ не съмъ псалтъ, не съмъ попъ, не съмъ мома да се женя, та да пѣя! То, бива единъ пѫть въ годината, когато идешъ нѣкѫдѣ, когато те повикатъ на угощение, че тогава, може да се развеселишъ, може да попѣешъ“. Такива сѫ въобще народнитѣ ни схващания. И българинътъ отъ послѣ ги е добилъ, въ своето слизане. Въ своя първоначаленъ животъ, когато той е седѣлъ по-високо, проявявалъ се е като музикантъ, но отпослѣ той е изгубилъ тази музикална култура. Музикаленъ е българинътъ! Той ималъ култура, но като изгубилъ своята музика, изгубилъ и своята книжнина. И сега, отъ книжнината на славянитѣ нищо не е останало, а при това, славянитѣ сѫ много музикаленъ народъ, но у тѣхъ наново трѣбва да се събуди този музикаленъ духъ.

    Сега, ние започваме просто, съ малки, прости упражнения. Упражненията сѫ елементарни. Азъ искамъ, онѣзи отъ васъ, които ще пѣятъ, доброволно и по любовь да пѣятъ. Ако искате да се учите, и тия упражнения да произведатъ ефектъ върху васъ, ще трѣбва всичко по любовь да правите, и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законитѣ. Нѣма да взимате тоноветѣ въ такова легато, въ такива протакания, но ще се учите да взимате тоноветѣ много вѣрно чисти. Най-първо ще се научите да взимате добрѣ 4 тѣ основни тона, на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вѣрно ще ги взимате. Всѣкога ще може да взимате тѣзи 4 тона, и слѣдъ туй, постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Азъ не казвамъ, че безъ музика не може да живѣете, можете, но животътъ ви ще бѫде не сносенъ. И онѣзи хора, които най-много страдатъ въ живота си, тѣ сѫ хора безъ музика. Музикантътъ не страда. Той страда, но е радостенъ въ страданията си. И азъ съмъ виждалъ, има такива просяци. Най добритѣ просяци сѫ онѣзи, които свирятъ съ своята гъдулка. Той си свири, и като мине нѣкой, той казва: „Азъ не прося, изкуство имамъ“. Изкуство е то! Хубаво свири той, възпитава хората, седи на пѫтя, и казва: „Моето изкуство ви прѣдлагамъ, безъ пари свиря азъ.

    Та, въ новото учение непрѣменно искамъ отъ всинца ви знание на музика. Въ школата, който не е музикаленъ, той не може да бѫде ученикъ. Всички трѣбва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото, ако станете много чувствителни, ще станете щестлавни и горделиви, но да си развивате образи — чувствителността да се обърне на образна музика. Образитѣ сѫ качество на човѣшкия умъ. Чувствителността е необходима за сърдцето, като пáра, но тази пáра трѣбва да се обърне на енергия. Всѣкога когато пѣемъ, въ пѣнието трѣбва да се произвеждатъ хубави картини, нѣкои хубави образи отъ природата. За свѣта, други пѣсни ще имате. Когато минавате отъ сегашната музика въ окултната, вие ще имате единъ прѣходенъ периодъ. И въ това, както се смѣнятъ гамитѣ, отъ една въ друга ще се научите да смѣняте гамитѣ, и да минавате отъ едно състояние въ друго. Нѣкой пѫть става у васъ едно прѣтѫпяване на гласа. Прѣтѫпяването на гласа се дѫлжи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я прѣнесете въ гортана си, ще правите извѣстни упражнения, да владѣете вашия ларинксъ, да прѣнасяте разумно волята си. Гнѣвътъ, съмнѣнието, ядътъ, безвѣрието, всички тия нѣща рушатъ гърлото. Може нѣкой да е много талантливъ, но тия отрицателни качества, постепенно ще повлияятъ на неговия гортанъ, а слѣдъ туй ще повлияятъ и на неговата мисъль. Ти се съсрѣдоточишъ, искашъ да се изкажешъ, и тази мисъль постепенно се проектира чрѣзъ твоя гортанъ. А самата рѣчь, и тя се изразява по единъ музикаленъ начинъ. Запримѣръ, като кажете „Азъ искамъ,“ това е музика. И първоначалниятъ езикъ е билъ чисто музикаленъ, но съ грѣхопадането на хората, сѫ останали звукове, които нѣматъ музика въ себе си. И сега, вече въ оперната музика, искатъ да възстановятъ музиката чрѣзъ пѣнието и играта, а ние, като видим това, ще се произнесемъ малко нецензурно, ще кажемъ: „Туй сѫ извѣстенъ родъ кълчения“. И ако съврѣменния човѣкъ ни попита: Кое е правилното движение кои сѫ ония правилни маниери, движения? Ще имъ отговоримъ: Които сѫ съгласни съ природата. Знаете ли кои сѫ правилни движения, запримѣръ, кога се е появило рѫкуването на хората? Въ сравнение съ човѣшкото развитие, рѫкуването не е отъ много старо врѣме. Всѣко едно движение изразява извѣстенъ музикаленъ тонъ. И съ музиката, по нататъкъ, ние ще изучимъ тия движения. Когато движението съвпада съ тона, който му съотвѣтствува, то е една велика сила. Сега, тамъ псалмопѣвецътъ казва: „Изворитѣ, рѣкитѣ, горитѣ. Те призоваватъ“. Цѣлата природа взема участие да славятъ Господа. Какъ ще Го славятъ? Въ пѣние. Сега не разбирайте, че азъ взимамъ прѣдъ видъ пѣнието въ сегашната музика. То не е още музика. Слѣдъ врѣме хората ще се раждатъ съ музикални способности. Сега, азъ, доколкото виждамъ, между всинца ви, има нѣкои доста даровити по музика. А то е единъ добъръ признакъ. Слѣдъ това, тази музика ще прѣдизвика, ще събуди у васъ други способности, ще ви направи по способни, по-нѣжни и меки. Нужна е нѣжностьта. А намъ ни трѣбва мекота — музика. Азъ употрѣбявамъ музиката, като единъ послѣденъ методъ, да внеса хармония между васъ. И ако този методъ не проработи, азъ имамъ на разположение още единъ методъ, но послѣ ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непрѣменно дърво ще дойде“. Съвсѣмъ друга е мисъльта ми. Имамъ единъ методъ, още по хубавъ, но бихъ желалъ този послѣденъ методъ да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете съ него, ще трѣбва да се повърнете назадъ. Та, методътъ ще ви повърне да научите музиката. Въ него изключение нѣма. По добрѣ е да изучите сега музиката, че, като влѣзете тамъ, да вървите напрѣдъ, като нѣкоя птица, да си вдигнете крилата на високо, и да бѫде свободенъ вашия пѫть.

    Сега, да се върнемъ къмъ нашите двѣ упражнения. Тѣ почти сѫ завършени. Единъ такъвъ класъ, да ви занимавамъ съ тия упражнения, азъ ги наричамъ забавителни събрания. Туй за мене е едно забавително събрание, забавителна вечерь. Сега нѣколко отъ ученицитѣ ще изпѣятъ първото упражнение, както е завършено; слѣдъ туй ще пѣемъ упражнението за слънцето: „скръбьта си ти кажи (Учительтъ свири — 8-тѣ братя пѣятъ)

I мотивъ завършенъ.

Сила жива (2)

Кажи ми (2)

Дѣ вода извира (2)

Кажи ми (2)

Сладки думи двѣ

Твойтѣ думи двѣ

Сладки думи двѣ

II мотивъ завършенъ

Скръбьта си ти кажи

Сърце си ти отвори

На слънчеви лѫчи (4)

Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ

И в’душата ти радость ще внесатъ (5)

Радость ще внесатъ (8)

И в’душата ти радость ще внесатъ.

(изпѣха се много пѫти). Да изпѣемъ втория мотивъ така, че когато мелодията се качва нагорѣ, постепенно ще се усилва, а като слиза надолу, ще утихва, утихва, до като дойде на това мѣсто радость ще внесатъ послѣ, пакъ постепенно ще се качва нагорѣ, и като се повръщате, пакъ тихо ще пѣете. Туй показва, че въ музиката, при качването нагорѣ има извѣстни мѫчнотии, които постепенно се прѣодоляватъ, както като се качвашъ на нѣкой планински върхъ, и започвашъ пакъ тихо. Вълнообразно е качването нагорѣ. Въ тази пѣсенъ пъкъ „кажи ми сладки думи двѣ,“ тукъ има полутонове, тѣхъ ще ги прѣскачате. Каква е широка площьта на окултната музика! Въ обикновената музика това е раздѣлѣно на 4 части, и едва може да я пѣятъ.

    Прилагайте музиката въ живота си! Да кажемъ, имате нѣкоя мѫчна работа да свършите, започнете да пѣете. (Учителятъ пѣе самъ:) „Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ, и въ душа ти радость ще внесатъ“. Ще си изпѣешъ така свободно пѣсеньта. Послѣ, по този мотивъ може да си направишъ много пѣсни. Тѣ сѫ правила. Може да си композирате, каквато пѣсень искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми, сладки думи двѣ“ (Учительтъ пѣе самъ), Тѣзи сладкитѣ думи, кои сѫ тѣ? Туй не е измислено. Казватъ българитѣ: „кажи ми двѣ сладки думи!“ Тамъ се взиматъ и хубави и весели, (Учительтъ свири „кажи ми, кажи ми“). Сега българинътъ се събужда, нали, и вие ще кажете: „Тѣ сѫ български пѣсни“. Не, не сѫ български пѣсни. Това сѫ пѣсни на природата. Този мотивъ не е на българската глава. Българска музика било това! Ходилъ единъ ясновидецъ, и изкаралъ тия хороводни пѣсни, като български пѣсни. Това сѫ пѣсни на природата! Казватъ: „Български пѣсни били!“ Българската глава такива пѣсни не може да роди, не само българинътъ не го бива затова, но и англичанинътъ и французинътъ тѣхъ даже още повече не ги бива отъ насъ. Това сѫ мотиви на природата. Нѣкой пѫть сѫ съблазнителни, понеже съ тѣхъ много тропане сѫ изкарали, много сѫ играли съ тѣхъ. Тѣзи пѣсни сѫ ги употрѣбявали хората за зло, та сега, като ги засвиришъ, казватъ: „Тропаница има“. А тази тропаница е за лѣкуване. Ако има тропаница, тя е за здраве. Тѣ сѫ ритми за здраве. И вземете, когато нѣкой е боленъ, не му пѣйте миньорни гами, мажорни пѣйте. Мѫжътъ ти е боленъ, потропай му, тъй, не силно, тихичко потропай въ кѫщи, потрай, той най-първо ще каже: „Не ми тропай“. А като му поиграешъ, ще каже: „Я още малко“, и ще почне и той да тананика, и погледнешъ, работата се свърши. „Ама че какъ“, казвате, „срамота е да се играе?“ Още по-голѣмъ срамъ е да лежишъ на леглото здравъ, да пъшкашъ, и да ти носятъ това — онова. Туй е още по-смѣшно. Ако е за почивка, другъ е въпросътъ, но да се разболѣешъ и да смутишъ цѣлата кѫща съ твоята болесть, това е срамота. Ще потропашъ, ще посвиришъ, има болести, които така се лекуватъ — музикално лекуване. То е много хубаво. Нѣма много силно да пѣешъ — тихо, не да сплашимъ болния, защото ухото му е много чувствително, трѣбва да се пѣе много тихо, но живо. Запримѣръ, когато минаваме къмъ второто упражнение, мотивътъ е много сериозенъ, отпърво той е миньоренъ, послѣ става по-живъ. „Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ“.

    Сега, ние ще приложимъ музиката при възпитанието на дѣцата. Ще правимъ опити съ малкитѣ дѣца. Вие искате на васъ да ги направимъ. Вие сте употрѣбявали много морални правила, а сега на дѣцата ще приложите нѣкои отъ тия окултни упражнения, ще видите какво е тѣхното влияние. Музиката за въ бѫдаще ще прѣдставя едно добро възпитателно срѣдство, което може да приложите и за себе си. Седишъ, и не можешъ да рѣшишъ една задача, вземи едно упражнение, второ, изпѣй всичкитѣ упражнения, и ще видишъ резултата. Сега тия упражнения, които ви давамъ сега на готово, туй е едно съкратяване на труда, друго-яче тия упражнения ще ги търсите изъ рилскитѣ гори, ще ги търсите по планинитѣ, по изворитѣ, така най-послѣ може да ги търсите и изъ народа, но трѣбва ухо и разбиране, да схващате какъвъ е истинския мотивъ. Българинътъ, така, прѣзъ врѣме на своето робство се е лѣкувалъ съ тия свои пѣсни. Съ миньорнитѣ пѣсни, той е лѣкувалъ тѫгитѣ си, а съ мажорнитѣ, той е казалъ: „Ти трѣбва да потропашъ, да поиграешъ, пъкъ утрѣ ще ида да ора“. Послѣ, като дойде пакъ тѫгата, ще пѣе миньорната гама, при радостьта пакъ мажорната и т. н. Сега, и ние сме изложени въ свѣта на страдания, а музиката, това е начинъ за лѣкуване. Може и безъ музика да мине.

    Хайде една почивка, сега, да видимъ какво казватъ ученицитѣ тукъ за музиката.

(Прочетоха се още нѣколко теми)

    Свѣтска и духовна музика нѣма. Музиката не е нито свѣтска, нито духовна, но има два прѣвода. Музиката си е музика, единъ принципъ е, тъй може да се каже. Когато ние говоримъ, че човѣкъ трѣбва да има добро настроение, то е музика. Всѣко приятно настроение, това се дължи на музиката. Доброто за да се прояви, непрѣменно трѣбва да употрѣбишъ музиката, тя е една обвивка. Въ мѫдростьта има редъ и порядъкъ, както въ музиката. Значи, въ мѫдростьта, въ истината, въ любовьта, всички употрѣбяватъ музиката. Тѣ сѫ външни срѣдства за проявяването на самия животъ. Музиката е граница. Ако вземемъ този интелектуалниятъ свѣтъ, той е граница между интелектуалнитѣ и музикалнитѣ способности на човѣка. Тукъ, (на челото отъ страна, на рѫба на челото), се намиратъ нѣколко способности у човѣка. На нѣкои този рѫбъ не е така силно развитъ, значи музикалнитѣ способности сѫ по-малко развити, а ще забѣлѣжите, че у музикантитѣ този рѫбъ (надъ окото) е много развитъ. Интелектуалниятъ свѣтъ, туй е ангелскиятъ свѣтъ, дѣто казватъ — човѣкъ е манасъ, то е свѣтътъ на ангелитѣ. Допирни точки сѫ това. Най-голѣмиятъ нашъ философъ при единъ най-простъ ангелъ е като единъ невѣжа. Най учениятъ философъ на земята, при единъ най простъ ангелъ, той ще се намѣри въ положение, като едно малко бебе. Сега, по нѣкой пѫть, ние имаме високо мнѣние за себе си. Често, въ небето има такъвъ единъ изразъ; тамъ най-простия ангелъ е офицеръ, не е войникъ между ангелитѣ — офицеръ е; а тукъ, офицерътъ не е ангелъ. При сегашното на човѣчеството, има по-важни работи, отколкото цѣлия нашъ животъ. Сега, ние имаме за себе си високо мнѣние даже по нѣкой пѫть, азъ съмъ слушалъ да казватъ, че хората седѣли по-високо отъ ангелитѣ, отъ арахангелитѣ. Тъй си мислимъ ние. За въ бѫдаще може да стане това нѣщо, възможно е, но за сега... Тамъ, въ Писанието се казва: „Направилъ си го малко по долу отъ ангелитѣ“. Но нѣкои богословци тълкуватъ, че човѣцитѣ надминаватъ ангелитѣ. Това не е вѣрно! Ако вземемъ формата на ангелитѣ, — добрѣ, но ако вземемъ тѣхната сѫщина, има нѣщо, въ което ангелитѣ не могатъ да прогресиратъ, то е, че тѣ не могатъ да грѣшатъ! Тѣ сѫ сѫщества абсолютно чисти, чисти ! Тѣ сѫ образецъ на чистота и Любовь. Ако искате Любовь, тамъ може да я намѣрите, между тѣхъ е Любовьта. И каква Любовь ! Ако изпратимъ нѣкой между васъ тамъ при тѣхъ, ще видите, че тѣ нѣматъ такава любовь, такава култура като вашата. Между васъ и тѣхъ има такава прѣграда, че мѫчно може да се домогнешъ до тѣхното училище ! Колко животи трѣбва да прѣкарате въвъ постъ и молитва, колко молби трѣбва да отправите прѣдъ Бога, докато ви приематъ тамъ, при тѣхъ. Въ рая лесно се влиза, но между ангелитѣ мѫчно се влиза. Въ рая сѫ все човѣшки души. Та, когато нѣкой ме слуша да говоря за ангелитѣ, казвамъ: пламъкътъ, огъньтъ, ангелитѣ ги правятъ, тѣ сѫ сѫщества на огъня. Ние трѣбва да бѫдемъ скромни. Ангелитѣ иматъ отлична култура, — такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По нѣкой пѫть, нѣкой ангелъ може де дойде на земята, но тѣ идватъ съ специална мисия. И човѣшкитѣ души иматъ рѫководители ангели, но тѣ много рѣдко слизатъ. Не си правете илюзия! Ангелитѣ слизатъ много рѣдко, не че не обичатъ да слизатъ, но иматъ много работа. Понеже човѣчеството е останало назадъ, тѣ гледатъ да приготвятъ светии за тѣхъ. И ангелитѣ — тѣ си иматъ еволюция, по която вървятъ; тѣ приготовляватъ светии. И тъй, вие се приготовлявате за светии. Туй не е за смѣхъ. Светия, значи, проявяване, да можете да учите и да помагате. Та почти всички служби, които ангелитѣ сѫ имали, сега сѫ заети отъ светии. Много малко ангели има сега тука, тѣ се оттеглятъ въ своя свѣтъ, тамъ иматъ работа; нѣкои отъ тѣхъ сѫ много натоварени, натоварени сѫ съ управляване на слънчеви системи. Тѣ нѣма да слѣзатъ да се занимаватъ съ Ивана, съ Драгана. Важна работа иматъ! Тѣ сѫ сѫщества чисти, крайно чисти, толкова нѣжни, че при тѣхъ ти не можешъ да приближишъ тъй пороченъ. Абсолютно не можешъ да приближишъ! Тѣ сѫ като пчелитѣ, тѣ болници нѣматъ, лѣкари нѣматъ, когато нѣкой съгрѣши между тѣхъ, изведнъжъ го изхвърлятъ навънка. Опрощение нѣма тамъ, никой не плаче, изведнъжъ го изхвърлятъ и го забравятъ. Тъй щото, между насъ има доста отъ тия паднали ангели, не сѫ паднали ангели, но ангели безъ крилѣ сѫ тѣ. Има едно прѣдание, че когато хората паднали и дошли на земята, изпратили 1,000,000 ангели тукъ, да дойдатъ да имъ помогнатъ. Тѣ като дошли, видѣли човѣшкитѣ дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тѣхъ и останали на земята. Та, казва прѣданието: „Синовѣтѣ Божии, видѣли, че човѣшкитѣ дъщери сѫ много красиви, и се задомили на земята“. И като дошълъ Христосъ, дошълъ да каже на ангелитѣ: „Вашата мисия бѣше да помогнете на човѣчеството, пъкъ хората като дойдатъ до съзнание, нека тѣ да спасяватъ другитѣ съ тия връзки“. Сега, това сѫ връзки отъ „1001 нощь“. Този е окултенъ разказъ, който трѣбва да се разясни, за който разказъ ако се говори безъ разяснение, ще си съставите едно криво понятие. Ангелитѣ сѫ свързани чрѣзъ растенията, чрѣзъ животнитѣ, а ние сме свързани съ тѣхъ. Азъ ще ви кажа какъ сме свързани съ ангелитѣ. Дърветата, това сѫ дѣца на ангелитѣ. Сега ви говоря на окултенъ езикъ. Пъкъ животнитѣ, това сѫ дѣца на архангелитѣ. Та, тѣхнитѣ дѣца, растенията и животнитѣ, служатъ на хората. Ангелитѣ и арахангелитѣ имъ казватъ: „Учете се тукъ, изучвайте човѣшкия животъ!“ Не мислете, че растенията иматъ просто произхождение, единъ день тѣ ще се върнатъ горѣ, при своитѣ родители. Нѣкои казватъ: „Това е едно дърво!“ Сега, у васъ ще влѣзе една отрицателна мисълъ: ангелитѣ иматъ ли дѣца? — Иматъ разбира се, но дѣца, които не се раждатъ, както се раждатъ хората. И този начинъ, по който се раждатъ хората той не е единъ отъ най-сполучливитѣ методи за раждане. „Родено отъ плътъ и родено отъ духъ“. Какъ се ражда отъ духъ? Та, за туй ние трѣбва да бѫдемъ много внимателни къмъ тия растения. Когато ви говоря за растенията, азъ имамъ прѣдъ видъ, че тѣ сѫ дѣца на ангелитѣ, за туй въ ябълката, въ крушата, и пр. у тѣхъ има такива хубави сокове... Не чувствувате ли тѣхната сила? То е цѣло богатство! У тѣхъ Любовьта е съвършенно безкористна, тѣ се жертвуватъ. Но нѣкой пѫть, когато пристѫпимъ законитѣ, и тѣ произнасятъ присѫда, и, често, нѣкой може да плати съ живота си. Сега, въобще вие казвате: „Господь създалъ растенията, дърветата за хората, да ги употрѣбяватъ за градиво“. Вие, като ученици на окултната школа, ще се освободите отъ туй заблуждение. Не е тъй! Дърветата не сѫ направени да ставатъ греди за нашитѣ здания. Че ставатъ греди, то е другъ въпросъ. Че ние можемъ да заколимъ нѣкои отъ тия млѣкопитающи, то е другъ въпросъ, но тѣ не сѫ създадени за насъ да ги ядемъ. Сега ученици сте вие, трѣбва да мислите. Дойде нѣкоя мисъль мислите върху нея. Има и други начинъ за раждане. Ако доброволно се жертвуватъ, то е другъ въпросъ, но тъй, както ние ги употрѣбяваме, както ги изнасиляме, първоначално не е било така. Растенията, животнитѣ, и млѣкопитающитѣ иматъ съвсѣмъ друго прѣдназначение. Когато Адамъ е билъ въ Рая, какво било прѣдназначението му, какво му било прѣдоставено? Какво пише Библията? Нали се казва да обработва земята и да отглежда растенията и животнитѣ? И не само това, но на всички животни да имъ тури имена. Никѫдѣ не е казано да ги яде. На животнитѣ далъ трѣва да ядатъ, а на човѣка далъ плодове. Слѣдъ като излѣзалъ изъ рая, понеже станалъ господарь, той прѣстѫпилъ Божия законъ.

    И тъй, ние трѣбва да се научимъ да пѣемъ — най-важното нѣщо е да пѣемъ. Но тази музика, която азъ прѣпорѫчвамъ, тя трѣбва да внесе слѣднитѣ елементи: Окултната музика внася освѣжаване на ума. Ако ти пѣешъ правилно една окултна пѣсень, умътъ ти ще се разведри. Ако имашъ да рѣшавашъ нѣкоя задача, правилно ще я разрѣшишъ. Нѣкой пита: Какъ да рѣша задачата? — Ще пѣешъ, и правилно ще я рѣшишъ. Като си попѣемъ 5 минути тихо, слѣдъ туй вземи перото, и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение въ ума, свѣтлина, чистота, тя върви въ съгласие. Не само да се възродишъ но и да рѣшишъ правилно задачата си. За примѣръ, въ музиката има и нѣкои тонове, които сѫ свързани съ думи. Ние ги свързваме съ думитѣ, за да се развие въ насъ чувствителностьта. Пъкъ нѣкой пѫть, чувствителностьта се отразява злѣ върху нашата паметь. Сегашните музиканти сѫ много чувствителни. Изобщо музикантитѣ сѫ много честолюбиви, отъ много малко кипватъ. Вземете нѣкой капелмайсторъ или нѣкой диригентъ на хоръ, като си втрѣнчи очитѣ, не може да търпи грѣшки, а той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Туй е, защото идейна музика нѣма още. Сега нѣма какво да го осѫждаме. Правъ е, трѣбва да се пѣе хубаво. Той не може да слуша тия невѣрни тонове. Правъ е! Та, първо ние ще пѣемъ, за кого? Ние ще пѣемъ отъ любовь. Ще туримъ за основа Любовьта, и ще пѣемъ! Тогава, азъ казвамъ: много ми е тъжно, не ми се пѣе вече. Нѣкой се усѣща тѫженъ, не му се пѣе. Ще пѣешъ! Единственото нѣщо което може да те излѣкува сега, то е пѣнието, трѣбва да пѣешъ! Защо да не пѣешъ? Както ви казахъ тази сутринь, ние трѣбва да мислимъ, защото много скѫпо костуваме на невидимия свѣтъ. Азъ единъ день трѣбва да ви направя смѣтка, колко коства всѣки единъ отъ васъ. И да не си правите илюзии, за насъ се харчи такава грамадна енергия, че е срамота ние да седимъ още въ това положение! Това не е милионъ, не, сѫ 10 милиона, това сѫ милиарди и милиарди лева само за едного! И при това, седите и казвате: „Какво ще излѣзе отъ менъ?“ Какво ли ще излѣзе? Какъ да нарека такъвъ единъ ученикъ, на когото баща му харчилъ, харчилъ, изпохарчилъ всичкото си имане? Какъ го кръщавате такъвъ синъ, какъ го казвате? Ще намѣрите сами тази дума.

    Ще бѫде, всичко ще бѫде! Главното нѣщо е, да се мине този прѣходенъ периодъ на човѣчеството. Ученицитѣ се намиратъ малко въ особено състояние, туй нѣма защо да ви обезсърчава. По нататъкъ ще дойдемъ до нѣкои основни упражнения. Ще дойдемъ тогава да застѫпимъ друга една область. Ще минемъ въ геометрията и математиката.

    Сега, азъ искамъ да ви кажа, какъ растатъ идеитѣ. Запримѣръ, азъ взехъ единъ образъ „Сила жива, изворна, течуща, и всички тия упражнения излѣзоха отъ тази картина. Принципъ е тази сила — строи. Послѣ ще имаме едно упражнение за Мусала: „Единъ си ти мой Мусала! Видѣли ли сте изгрѣва отъ Мусала? Мусала, Мусала, мой Мусала“! За Мусала ще има едно упражнение слѣдъ него ще имаме едно упражнение. Само за думата „Истина“ — цѣло едно упражнение. Ще се научите да произнасяте тази дума — „Истина“. Заглавие и пѣсень, една и сѫща дума. Ще имаме, значи, три упражнения: „За Мусала“, „За Истината“, „Въ заритѣ на живота“. Послѣ ще научимъ още едно упражнение „Богъ е Любовь“. Тамъ като дойдемъ, ще видимъ, дали ще продължимъ. Тогава, съ него, ще имаме 12 упражнения, и ще завършимъ първия цикълъ на окултнитѣ упражнения по музика. Тѣ ще бѫдатъ упражнения само за прѣзъ свободното ви врѣме. За музика ще давате само 5 — 10 минути врѣме. Когато сте скърбенъ или тъженъ, и не можете да работите, тогава пѣйте, но щомъ можете да работите, не ви трѣбватъ пѣсни.

    Нека имаме сега една тайна молитва.

9 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

26.XI.1922 г недѣля

Ст. София

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...