Jump to content

1922_10_15 Влияние на музиката, пѣенето и движенията


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА, ПѢЕНЕТО

И ДВИЖЕНИЯТА.

Т. м.

    Можете ли да изпѣете упражнението: „сила жива, изворна, течуща?“ (Изпѣхме туй упражнение, а слѣдъ това — „Fir-fur-fen“.)

    Имайте прѣдъ видъ, че окултната музика много мѫчно се подава на изучване. Изисква се остъръ слухъ, съсрѣдоточено внимание; послѣ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички традиции. Сегашната музика, това е прѣдговоръ на окултната музика. Тъй, както се е развила технически, обикновената музика, тя е приготовителна стѫпка къмъ окултната музика. Въ всичката свѣтска музика има два момента. Свѣтската музика всѣкога е незавършена — въ нея има единъ моментъ на радость, вториятъ — на скръбь; единъ на разрушение, вториятъ на съграждане, и въ края на крайщата, тя ви оставя само съграждане и разваляне, нѣма нищо опрѣдѣлено. Може да направите единъ опитъ. Слѣдъ като сте били нѣкоя вечерь на нѣкой концертъ или хоръ, като се върнете, ще усѣтите една тѫга. Направете опитъ! Туй показва, че въ тази музика има нѣщо незавършено. А такова състояние не трѣбва да дохожда. Музиката трѣбва да остави едно радостно чувство въ възходяща степень, чувство на творчество. Да творишъ, тогава има музика. Сега, туй не е единъ поводъ или една причина, да ни спре отъ да пѣемъ. Ние разбираме музиката малко въ по-другъ смисълъ. Нѣкои хора раздѣлятъ музиката на свѣтска и духовна. Азъ я раздѣлямъ на музика възходяща, и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е свѣтската музика, кѫдѣто има тия два момента. Но и едната и другата сѫ потрѣбни, тѣ се допълнятъ.

    Сега, въ музиката трѣбва да има естественость. Думитѣ, които пѣемъ, трѣбва да бѫдатъ съ смисълъ. Запримѣръ, въ езика ни кои думи сѫ съдържателни? Напримѣръ „гладъ“, тя е съдържателна дума, всѣки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладътъ означава страдание. „Жажда“, „смърть“ — тѣ сѫ съдържателни думи. Ще раздѣлимъ думитѣ на пасивни и негативни. Тъй ги наричамъ азъ. Много отъ тѣхъ сѫ активни по естество, но иначе сѫ пасивни. Запримѣръ, щомъ дойде гладътъ, той разваля настроението. — „Гладна мечка, хоро не играе“, или „гладенъ човѣкъ не може да пѣе“. Дръжте единъ човѣкъ 4 — 5 деня гладенъ, и слѣдъ това го накарайте да пѣе — гласътъ му не работи. Но и прѣситениятъ, и той не може да пѣе. Сега, гладътъ произвежда едно състояние на чрѣзмѣрна активность, но активность, която не е планомѣрна, ритмична, а има извѣстни прѣсекулки, дразнения, възбудено състояние. Когато у сития е обратно. Той има едно настроение обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човѣкъ хубаво, нему се доспива. Казва: „Човѣкъ да си поспи малко“. Тия двѣ състояния не съотвѣтствуватъ на музиката. Музиката върви по срѣдата. Музиката не е нито въ скръбьта, нито въ радостьта, тя уравновѣсява силитѣ, които създаватъ тия състояния въ човѣшката душа. И единственото изкуство, което гради въ всѣко едно отношение, то е музиката. Безъ музика вие нищо не може да извършите. Най-първо, трѣбва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трѣбва да имате музика въ душата си. Туй музикално настроение трѣбва да го държите. Можешъ и мислено да пѣешъ. Казвашъ; „Азъ не пѣя“. Можешъ мислено да пѣешъ, а това мислено пѣене може постепенно да го материализирашъ, да го прѣкарашъ въ ларинкса си, и да го изразишъ въ думи.

    Въ съврѣменното общество и въ съврѣменната цивилизация, както и у българитѣ, изобщо, младитѣ пѣятъ. Българинътъ пѣе, докато е младъ, нежененъ, но ожени ли се, изведнъжъ не му се пѣе вече. Той пѣе още при особено положение, на свадба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пѣе и прѣзъ работно врѣме — жетва. Но онѣзи, изобщо, които сѫ минали 45 години, тѣ казватъ: „Ние остарѣхме, нека пѣятъ младитѣ“. Има българи, родени пѣвци, тѣ пѣятъ прѣзъ цѣлия си животъ, и млади и стари. Жената, колкото и да е стара, тя пѣе. У женитѣ туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у васъ всички туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото, (тази часть, отъ двѣтѣ страни на челото), трѣбва да бѫде развита, широка; ако не е развита, не можете да бѫдете музикални. Музиката е заложена у васъ, но органътъ ви не е развитъ; материалъ имате, но не сте работили. У нѣкои отъ васъ туй чувство е силно развито. И нѣкои отъ васъ, даже, могатъ да станатъ добри пѣвци, нѣкои може да се научатъ да свирятъ добрѣ, но, изобщо не сте едни отъ най способнитѣ ученици. И азъ правя опити по музиката. Вие не сте отъ най-способнитѣ, не сте и отъ най-талантливитѣ. За единъ талантливъ музикантъ се изисква особенъ организъмъ.

    Изобщо, всичкитѣ нови религиозни течения, всѣкога започватъ съ музика. Нѣма да считате, че музиката е нѣщо маловажно; не, много важно е, първостепенно нѣщо е тя. Чрѣзъ музиката може да създадете въ себе си характеръ. Запримѣръ, разгнѣвили сте се, искате да си отмъстите нѣкому, запѣйте „сила, жива, изворна, течуща“, „firfurfen“, и като ги изпѣете 10-ина пѫти, ще кажете: „Хайде, азъ се отказвамъ“. Така ще се свърши работата, и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрѣзъ музиката да трансформирате енергията си.

    Сега, въ окултната музика, ние допущаме извѣстни анормалности. И защо? Ако азъ бихъ ви изсвирилъ една чисто окултна пѣсень, този салонъ щѣше да хвръкне. Знаете ли това? Слѣдователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме извѣстни дисонанси, за да пазятъ равновѣсие. Тъй и въ човѣшкия животъ — дисонанситѣ, които имате, сѫ необходими. Злото напр., отъ музикално гледище, то е единъ дисонансъ вѫтрѣ въ живота. Ако нѣма този дисонансъ, вашиятъ организъмъ ще хвръкне. За да ви спънатъ, туря се този дисонансъ. Слѣдователно, отъ музикално гледище, дисонансътъ е потрѣбенъ, и слѣдъ него, веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направимъ единъ музикаленъ опитъ, да видимъ, какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Тѣ сѫ по-силни, и съ по-кѫси вибрации. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, видни музиканти, тукъ и въ Америка, правятъ тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни сѫ дълги, и вслѣдствие на това, при тия трептения звукътъ не е пъленъ. Нѣкои много видни музиканти сѫ достигнали доста нѣщо, дошли сѫ до границитѣ на окултната музика, но такива може да ги прѣброите на пръсти.

    Чрѣзъ музиката може да правите опитъ върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение, опитайте се да изпѣете най-простата пѣсень, и вижте, какъ ще ви подѣйствува тя; ако можете да вземете тоноветѣ ясни и чисти, безъ да има дрезгавина въ гласа ви, състоянието ви е отлично. По нѣкой пѫть имате кашлица. Ние знаемъ защо става това. То е, понеже енергиитѣ ви не вървятъ правилно. Дойде нѣкѫдѣ прѣсекулка, свие ти гърлото, почвашъ да кашлишъ. Ако пѣешъ постоянно, туй нѣщо трѣбва да изчезне. Сега, запримѣръ, има говорители, които, като седнатъ да говорятъ, изпиватъ по нѣколко чаши вода. Защо? Защото този човѣкъ вѫтрѣ въ себе си не е музикаленъ. Единъ музикаленъ говоритель никога нѣма да пие вода. Почнешъ ли да пиешъ вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантитѣ свирятъ на нѣкоя свадба, наливатъ ги съ вино. Почне ли музикантътъ да пие вино, той не е музикантъ. Като свърши пѣенето и свиренето — чиста вода. Ако иска нѣкой да бѫде музикантъ, туй е правилото. И онѣзи, които искатъ да пѣятъ, пакъ сѫщото правило трѣбва да спазватъ. Послѣ, трѣбва да избѣгвате много лютитѣ чушки. Киселото — сѫщо, лимонена киселина, обаче, може да употрѣбявате. Трѣбва да избѣгвате пиене студена вода, дишане прѣзъ устата; всички тия нѣща сѫ врѣдителни за музикалния органъ. И когато излизате навънка, за да се оградите отъ простуда, ще съсрѣдоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си, и нѣма да се простудите. Когато умътъ присѫтствува въ гърлото ви, нищо не става. Ще направите опитъ. Много пѣвици изгубватъ гласа си отъ невнимание. Излѣзатъ навънъ, умътъ имъ не присѫтствува въ гърлото, дойде нѣкоя електрическа вълна, и тѣ изгубватъ гласа си. Така и много сестри сѫ изгубили гласа си. Излѣзешъ ли навънка, умътъ ти да е съсрѣдоточенъ въ гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдатъ ли слънчевитѣ лѫчи, тогава можешъ да се разположишъ, но седнешъ ли подъ нѣкое сѣнчесто дърво, пакъ на стража. Подъ сѣнка нѣма да спишъ, подъ нѣкоя канара на сѣверна страна — никога! Туй сѫ прѣдохранителни мѣрки, които трѣбва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та, за въ бѫдеще, азъ искамъ отъ васъ да изкарамъ музикални ученици. Сега, младитѣ да пѣятъ, разбирамъ, но старитѣ, 60 годишнитѣ, азъ искамъ да пѣятъ, да прѣсъздадемъ нашия ларинксъ.

    Послѣ, ние ще употрѣбимъ окултната музика и въ другъ случай. Понеже ние нагазваме въ една область чрѣзмѣрно активна, тамъ ще срѣщнемъ извѣстни невидими сѫщества, които се укротяватъ само съ музика, затова тя тамъ е необходима. Нападнатъ те лоши мисли, тѣ сѫ такива невидими сѫщества. Ще почнешъ да имъ пѣешъ. Напримѣръ, да кажемъ, дойдатъ нѣкои сѫщества, такива военни, съ воененъ духъ, и ти, щомъ станешъ, почнешъ да бъхтишъ този-онзи. Какъ може да ги укротишъ? (Учительтъ свири много тихо, ритмично, съ прѣкѫсвания.) Всичкитѣ духове, колкото ги има наоколо, ще си отидатъ. (Учительтъ свири, и тихо приглася съ уста.) Сега, това сѫ звукове, които сѫществуватъ въ природата. (Учительтъ пѣе хм-хм-хм-хм-хм....) Туй сѫ все окултни упражнения, тѣ сѫ ритмични. И, тогава, каквото и да е твоето състояние, съ музиката ти можешъ да го измѣнишъ. Сега, тия упражнения може да ги употрѣбишъ и когато си въ едно възбудено състояние, за смѣняване на енергията, Нѣкой пѫть, тази енергия може да е толкозъ много набрана, че да избухне, като нѣкоя бомба. (Учительтъ свири). Всѣкога ще минавате отъ силнитѣ къмъ тихитѣ пѣсни — отъ силното къмъ тихото. Българитѣ, когато засвирятъ „Цвѣте мило“. ... всé едно го каратъ. (Учительтъ свири). Съврѣменнитѣ музиканти не знаятъ едно нѣщо, че отъ всѣки единъ пръстъ излизатъ особени енергии. Да кажемъ, че азъ взема третата позиция съ третия пръстъ, и послѣ, взема басовата струна съ втория пръстъ, ще имате два различни тона по качество и по сѫщество. Онзи, който се занимава съ окултната музика, ще види, че упражненията въ нея сѫ малко по-другояче, нѣкои позиции съвпадатъ, но има особено размѣстване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаялъ, и той си е мѣстилъ пръститѣ по особенъ начинъ. Неговото свирене не могатъ да го възпроизведатъ, защото той е свирилъ по особенъ начинъ съ пръститѣ си.

    Сега, ще понапрѣгнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у васъ едно желание да пѣете. Легните си вечерно врѣме, ще си кажете: „Искамъ да стана музикаленъ, музикаленъ, музикаленъ“. И бѫдете увѣрени, че щастието ви въ свѣта зависи само отъ музиката. Търговцитѣ загубватъ кредита си, когато загубятъ музиката. Всички изгубватъ, когато изгубятъ музиката. Тогава ти си неразположенъ, и този — онзи човѣкъ ще ги оскърбишъ, ще си създадешъ неприятность. Пъкъ щомъ си музикално настроенъ, ще пѣешъ, и ще се отнасяшъ музикално. Ако ние сме музикални, ще говоримъ естествено. И затуй, бихъ желалъ, когато излизате въ природата, да се вслушвате въ нея. Вие не сте се вслушвали въ течущитѣ извори. Каква приятна музика има между малкитѣ камъчета! Пъкъ въ нѣкои мѣстности, въ нѣкои гори, когато шумолятъ тамъ листата, особена музика има! Когато влизате въ природата, отъ тамъ ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате въ пѣенето на природата, нищо нѣма да научите. Всичкото изкуство е тамъ! Да се вслушвате какъ пѣе изворътъ, послѣ да разбирате гласа на животнитѣ, на птичкитѣ, особено, какъ започватъ, какъвъ концертъ има, и най-послѣ, басоветѣ какъ идватъ да пригласятъ. Цѣлъ оркестъръ е туй! Единъ музикантъ, който има туй ухо, ще чуе това, което никога въ живота си не е чулъ. И, ако нѣкой съврѣмененъ музикантъ би написалъ нѣкое музикално творение, какъ птичкитѣ започватъ своята молитва, той би произвелъ цѣлъ фуроръ. Нѣкои се опитватъ да подражаватъ на гърмотевицата. Мѫчатъ се да схванатъ най-грубото, но и туй не могатъ. Впрочемъ, тия най грубитѣ гласове донѣкѫдѣ сѫ успѣли, налучкали сѫ ги, но, какъ пѣятъ птичкитѣ, тѣ още не могатъ да имъ подражаватъ; само нѣкои цигулари могатъ да подражаватъ. А въ окултната музика всичко туй е подражаемо.

    Та, сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползувате отъ нея. Сега, нѣкои, които сѫ религиозни, ще кажатъ: „Ами ония четива?“ Всѣко едно четиво, като го четешъ, ако имашъ музикално настроение, ще го разберешъ по единъ начинъ, а ако нѣмашъ музикално настроение, ще го разберешъ по другъ начинъ. И всѣкога Божествениятъ Духъ работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо, музикално говори, и даже, тъй, отмѣрено. Въ Божествения езикъ нѣма излишни думи. Думитѣ сѫ малко, но съдържателни. Всички думи сѫ опрѣдѣлени, не можешъ да имъ дадешъ двѣ значения. И много думи отъ Библията иматъ нѣколко значения. Туй не е свещенъ езикъ. Свещениятъ езикъ е неизмѣняемъ! Има такъвъ езикъ, и той е чисто Божественъ. И само онзи, който е разбралъ музиката, той ще разбере този езикъ, ще разбере Божествената поезия на нѣщата.

    Та, ще започнете отъ музиката, и само така ще се облагородите, и ще създадете характеръ. Безъ музика, всички усилия, въ каквото и да е направление отправени, ще бѫдатъ напразни и парализирани. И за туй, азъ бихъ желалъ, мнозина отъ васъ да свирятъ, да пѣятъ. Ще имаме свирци, и щомъ се обяви нѣкѫдѣ споръ, нѣкакво недоразумѣние, тѣ ще засвирятъ, и всичкиятъ този споръ ще утихне. Нѣма да пращаме особени комисии. Знаете какво ще направимъ? Двама братя се скаратъ, ние ни най-малко нѣма да споменаваме, че сѫ се скарали, но ще ги повикаме, ще имъ дадемъ единъ концертъ, ще има особени пѣсни за тѣхъ, и тѣ, като слушатъ, ще кажатъ: „Хайде да се примиримъ“. А сега, ако изпратимъ една комисия да ги примири, пакъ ще има споръ. Пъкъ тъй, ще ги извикаме, ще имъ изсвиримъ нѣщо, и музиката ще създаде това, което другъ не може да направи. Та, отъ туй гледище, ние ще проучваме окултната музика въ нейното приложение. Нѣкои отъ васъ по-скоро ще схванатъ, и тѣзи, които по-скоро схванатъ, менъ ми е приятно. Тѣ нека гледатъ да упражнятъ своя импулсъ върху другитѣ, и у тѣхъ да се създаде този музикаленъ импулсъ. И, азъ желая, всички да сте музикални! Сега, нѣкои сте на опашката, да се не обезсърчавате. Опашката, и тя е потрѣбна. Тъпанътъ, тъй да го ударишъ, ще се чуе, нали?

    И тъй, музиката е едно спомагателно чувство за развиването на нашитѣ способности. За развиване на нашия умъ, на нашето сърце е потрѣбна музика. И затуй, поетитѣ всѣкога създаватъ своята поезия лѣтно врѣме, когато природата се събужда, когато птичкитѣ пѣятъ, или когато чуятъ, че нѣкоя мома пѣе, и веднага, като се върнатъ, седнатъ „тръст—тръст—тръст“ напишатъ нѣщо. Когато пѣешъ, ти се унасяшъ, не мислишъ, че те слуша нѣкой. Пъкъ нѣкои, пѣятъ за ефектъ, и казватъ: „Дали ме слушатъ?“ Мислишъ ли, когато пѣешъ, когато свиришъ, да те слуша нѣкой, то е обикновена музика. Да свиришъ за себе си, и да пѣешъ за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, нѣкои отъ по-даровититѣ ученици, ще спомогнатъ много за вашето умствено развитие. И разсѣйването на паметьта, дѣто нѣкои сте разсѣяни, дѣто губите паметьта си, то е по причина, че музикалното чувство въ васъ не е развито. Губенето на паметьта произтича отъ дразнене, трѣвоги, насилия. Съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ такива трѣвоги, на всѣка стѫпка се срѣщатъ такива трѣвоги. А музикалното чувство постепенно ще прѣмахне тия трѣвоги, и ще даде едно уравновѣсяване на душата. Тогава, умътъ се запазва по-спокоенъ, и паметьта ще бѫде силна.

    Сега, изпѣйте пакъ „Сила жива“, но по-тихо. (всички изпѣхме туй упражнение).

    Разбира се, на първо врѣме, всѣка сутринь, най-даровититѣ отъ васъ, ще отдѣляте за музика 1 часъ, най-даровититѣ, казвамъ, ще отдѣлятъ за музика 1 часъ, сутринь или вечерь; може сутринь да взематъ ½ часъ, и вечерь ½ часъ, та цѣлъ часъ. Онѣзи — срѣднитѣ, ще се занимаватъ ½ часъ, а другитѣ — 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пѣете. Онзи човѣкъ, който не е разположенъ да пѣе, като го накарашъ да пѣе, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине врѣмето“. Да, 15 минути сѫ достатъчни. Импулсъ само да се даде. Онзи, който трѣбва да се развива, не му трѣбва много. И този импулсъ постепенно ще се усили. Много мѫчно е да дадешъ дълго упражнение на този, у когото тия органи не сѫ развити, значи, да се откаже отъ музиката. По 15 минути всѣки може — 15 минути, ½ часъ и 1 часъ. Онѣзи, които ще пѣятъ 1 часъ — тѣ сѫ нѣколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажатъ нѣкои — и ние можемъ 1 часъ, не, ще пѣете по разположение. Щомъ като пѣешъ 1 часъ, да се яви у тебе едно желание да пѣешъ още, и да кажешъ: „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено, стига толкозъ“, Онзи, който пѣе часъ — да каже: „Бихъ желалъ още да пѣя, но толкозъ е опрѣдѣлено“. И онзи, които пѣе 15 минути, и той да каже. „Бихъ желалъ да пѣя още, но толкова е опрѣдѣлено“. Все да остане нѣщо, единъ малъкъ импулсъ да ви подтиква къмъ пѣене. Това е правилно.

    Като ученици, ще ви дамъ една тема да я прѣдставите въ музика. Ще ви дамъ нѣколко думи да имъ турите единъ гласъ — кой колкото може. Ако нѣкой не може, нѣма да го считаме за грѣхъ, колкото можете. Ако не можете да го нотирате, ще го изпѣете, ще дойдете тукъ като ученици, ще го изпѣете единъ, втори, трети, четвърти. Това ще бѫде едно приятно забавление. Ще имате тъй наречения окултенъ концертъ. Онези, които сѫ даровити, съ тази окултна музика, тѣ подобряватъ своята музика въ свѣта. Ще почнатъ да се различаватъ отъ другитѣ музиканти. Окултната музика  не е за свѣта, но тя може да послужи за единъ потикъ на съврѣменната музика, и всѣки единъ музикантъ може да се ползува, да прѣдстави песнитѣ въ малко по друга свѣтлина и свиренето и пѣенето. Как трѣбва да пѣемъ. Ще имаме единъ начинъ за пѣене, втори начинъ, трети, и на опитъ ще видите по какво се различава окултното пѣене. Щомъ пѣемъ по окултенъ начинъ, гдѣто запѣешъ, веднага настава тишина. Единъ човѣкъ, които пѣе окултно, то е заразително, ти не може да се избавишъ, у тебе се заражда едно желание да слушашъ, ще зарѣжешъ работата си, и ще кажешъ: „Отлично пѣе!“ Туй, което пѣе, той го прѣживява, и съ ума, и съ сърцето си, и съ душата си. Въ ума и сърцето влизатъ сили, цѣлото битие пѣе, взима участие, то не може да се изрази съ думи. И народа има нѣкои, даже прости хора, които пѣятъ окултно. Но тѣ пѣятъ само по настроение, не пѣятъ всѣкога.

    Тази недѣлна вечерь не е за единъ окултенъ урокъ по музика. Всичкитѣ часове не благоприятствуватъ за една окултна музика.

    Сега, допуснете, че васъ ви осѫдятъ на смърть, и ви кажатъ: „Ще ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пѣете хубаво. Ще ви подаримъ живота, само ако се научите въ една година врѣме да пѣете хубаво“. Може ли да се научите? И какъ ще пѣете! И съ какво вдъхновение! И ще кажешъ: „Какъ да не пѣя? Ще пѣя“. И дѣйствително, влюбенитѣ пѣятъ добрѣ. Той казва: „Отъ тази пѣсень зависи моя животъ“. Пъкъ онзи, който не е осѫденъ на смърть, не може да пѣе.

    Сега, ако вземете да пѣете думитѣ: „Сила жива“, „Сила жива“, „Сила жива“, питамъ ви: ако нѣкой каже „Жива сила“ и „Сила жива“, едно и сѫщо нѣщо ли значи? Въ окултната наука „Сила жива“ значи, сила, която излиза отъ животнитѣ, а „Жива сила“ — сила, която излиза отъ хората. Едната сила трѣбва да мине прѣзъ животнитѣ, едната излиза отъ материалното, а другата отъ живота, отъ него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на „Сила жива“ и „Жива сила“.

    И когато казвамъ: „Азъ любя“, това се отнася само до физическото поле, то е материалниятъ човѣкъ — любишъ нѣкого. Но, когато кажешъ „любя“, тази любовь не е материална, тя е духовна. Когато не туришъ „азъ“, то не е материално. „Азъ любя“, значи, ти имашъ извѣстенъ интересъ. Като кажешъ „азъ вѣрвамъ“, то е слабо, то е материално, имамъ интересъ да вѣрвамъ. Но „вѣрвамъ“, то е силно. И всички онѣзи думи, които иматъ нужда отъ подкрѣпа, сѫ слаби. „Жаденъ съмъ“ — то е силно. Този, който каже „азъ съмъ гладенъ“, той не е гладенъ. Гладниятъ човѣкъ нѣма врѣме да каже „азъ съмъ гладенъ“. Той съкратява врѣмето и казва: „Гладенъ съмъ“, а не „азъ съмъ много, много гладенъ, че стомахътъ ми“ и т. н. Тъй че, които казва: „Азъ съмъ гладенъ, дълъгъ пѫть съмъ ходилъ“ и пр., той не е гладенъ; туй да го знаете. Туй е психологически законъ. „Любя“, то е силно. „Азъ много ви любя“ — нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи истината. „Любя и обичамъ“, вибрациитѣ на „любя“ сѫ едни, а вибрациитѣ на „обичамъ“ сѫ други. Дали ги съзнавате или не, то е другъ въпросъ. Но, като вземете да пѣете, ще забѣлѣжите това. Само чрѣзъ музиката ще познаете коя дума е по-силна, и коя по-слаба, Запримѣръ, да допуснемъ, че седите при нѣкой скѫперникъ. Може да направите единъ музикаленъ опитъ, Той седи, като че ли, както казватъ „змия влѣзла въ кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пѣете „любя“, „любя“ (Учительтъ пѣе тихо тѣзи думи), и не мислите заради него, ако вие съ това пѣене нагодите този човѣкъ, той, както седи, вниманието му за паритѣ ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъжъ ще извади кесията си, и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаятъ този психологически законъ. Такъвъ музикантъ седи, нищо не казва, не подава шапка, но, като засвири ... Майсторътъ-свирачъ, които разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушательтъ стане веселъ, нѣкаква идея му дойде, и най послѣ казва: „Най-послѣ, и азъ да се проявя, като човѣкъ, ще дамъ единъ левъ“. Почне да бърка въ кесията, извади единъ левъ, два ... Онзи още свири. Този вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20, лв., и като ги даде, нему му е приятно. Но, ако онзи не свири, този нищо не дава. Това сѫ вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Нѣкой пѫть, азъ ще ви избера единъ такъвъ човѣкъ, и мислено да му пѣете, да видите, дали той ще си извади кесията. Азъ ще ви опитамъ, дали знаете да пѣете. Не е важно само да пѣешъ, но дали можешъ да произведешъ резултати. Ако дѣйствувашъ върху съзнанието на скѫперника, твоята музика е окултна, Божествена, и съ нея можешъ да работишъ. Въ Америка туй го практикуватъ, но нѣкой пѫть не може да успѣятъ, не взиматъ пари. Отиватъ да пѣятъ, и като пѣятъ, богаташътъ, който може да даде и 10,000 лв., не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20 — 30 лв., не повече. Тѣ много пѣятъ, но не могатъ да засѣгнатъ онази дълбочина на душата. А нѣкои сестри, отиватъ по нѣколко заедно на нѣкое мѣсто, изпѣятъ нѣкоя пѣсень, и този, послѣдниятъ, отвори кесията си, и даде 10, 15, 20,000 лв. за музиката. И по този начинъ събиратъ пари. Други, цѣлъ хоръ отиватъ да пѣятъ и, като се върнатъ, едва ли иматъ 1/100 отъ туй, което първитѣ нѣколко иматъ. Тъй че природата отваря кесията само за този, който е съгласенъ съ нейнитѣ закони. Затуй казвамъ, че ние ще работимъ съобразно живитѣ закони на природата. А въ резултатитѣ на живитѣ закони, тамъ нѣма никакви изключения. И послѣ, когато се свири, когато се пѣе, ще внимавате, ще се вслушвате въ гласа на другитѣ. Нѣкои отъ васъ не внимаватъ. Най-първо, ако ти не можешъ да владѣешъ гласа си, слушай тѣзи, които пѣятъ по-вѣрно, давай ухо, и се учи отъ тѣхъ. И, ако всинца вие внимавате, по този начинъ ние ще пѣемъ отлично, и въ една година все ще знаемъ повече отъ сега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимаватъ сега съ рѫководене пѣенето.

    Сега, за окултната музика, азъ съмъ рѣшилъ да опрѣдѣля малко врѣме, нѣколко уроци, и то, да ви прѣдамъ най-елементарнитѣ нѣща. Има работи, които азъ не мога да ги повѣрявамъ; има нѣща, които рѣдко свиря. Даже азъ, който разбирамъ музиката много добрѣ, когато свиря нѣкои отъ тѣзи парчета, пулсътъ на моето сърце се мѣни. За сърцето има опасность, нѣкой пѫть то може да спре. Опасни сѫ тия парчета, затуй много рѣдко ги свиря. Колкото пѫти съмъ свирилъ отъ тия парчета, все ще умре нѣкой, затуй, като дойда до тамъ, не барамъ. Защо ще умре? Ако ритъмътъ на това парче не съотвѣтствува на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съотвѣтствува, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултнитѣ упражнения сега не се свирятъ. Трѣбва да се подготвите. Азъ съмъ упражнявалъ окултната музика рѣдко, само веднъжъ съмъ свирилъ, въ Варна. Седѣхъ въ една кѫща, вечерно врѣме бѣше. Въ една кръчма, една тълпа пияници. 10 — 15 души, се разпѣли, вдигатъ шумъ, каратъ се. Свирихъ 15 минути, утихна въ кръчмата. Отъ тогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарьтъ напусна кѫщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарьтъ“. И не дойде втори кръчмарь. Но, такива случаи сѫ рѣдки. Музиката е една сила. Нали Мойсей прѣвзелъ онзи градъ съ трѫбене и викъ? Съ музика го прѣвзелъ, съборилъ Ерихонскитѣ стѣни съ музика. Затрѫбили и всички извикали. Туй не е просто извикване, а музикално извикване, И като извикали, всичкитѣ стѣни сѫ рухнали. На сегашнитѣ хора имъ се вижда смѣшно това. Тази година, нали имахте единъ малъкъ опитъ — съ пѣене излѣзохте отъ читалището въ Търново? Ако пѣемъ окултно, тълпата или ще се разбѣга, или трѣбва да се присъедини къмъ насъ да пѣе. И страшна артилерия е туй! И виждаме войницитѣ, когато тръгватъ за бойното поле, всички запѣватъ, ставатъ безстрашни. Но, прѣстанатъ ли да пѣятъ, обърнатъ гърбъ и бѣгатъ. До тогава, докато човѣкъ пѣе, той е смѣлъ и рѣшителенъ. Прѣстане ли да пѣе, той мисли да бѣга. И онази жена, която прѣстане да пѣе въ кѫщи, азъ зная какво мисли — ще бѣга. Ще пѣете! Първото изкушение е да не пѣете. Като станешъ сутринь, да си потананикашъ, да си посвиришъ съ уста. Ако искашъ работитѣ прѣзъ цѣлия день да ти вървятъ добрѣ, да си попѣешъ 15 минути. Едно правило е това. Може да го опитате. Ще станешъ сутринь, ще пѣешъ. Жена, която не пѣе, и мѫжъ, които не пѣе, тѣ не могатъ да въртятъ кѫща, и дѣца не могатъ да възпитаватъ. Туй е много вѣрно. Направете опитъ! Нали тази година ще направите опити? Сега, ще провѣрите моитѣ думи. Пѣйте 15 минути съзнателно, и слѣдъ една година ще видимъ, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Съ помощьта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко 50% въ всяко едно отношение.

    Сега, разбира се, въ музиката има другъ един елементъ, който е опасенъ, затова човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Може да се вмъкне тщеславието или алчността да печелиш съ нея. Но почнешъ ли да пѣешъ или да свиришъ за пари, парите да сѫ една отъ подбудителните причини, свършилъ си. Музиката трѣбва да бѫде даръ! Пѣешъ ли, ни поменъ нѣма да има в душата ти за пари. Ако нѣкой ти даде пари, да не мислишъ, че като ти даде 5 или 10 лв., та съ това ти е платилъ. Музиката е нѣщо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, съ нищо не може да се откупи!

    Та, по този начинъ, онѣзи, които свирятъ на пияно, които свирятъ на китара, цигулка, ще имъ дадемъ окултни правила, какъ да си държатъ лѫковетѣ, какъ да свирятъ, ще имъ дадемъ упражнения за това. Послѣ, ще имъ обърнемъ внимание, какъ да си държатъ пръститѣ, но нѣма да разправятъ това на другитѣ цигулари. Тия упражнения ще ги вмъквате тукъ тамъ, но не всѣкога.

    Сега, ако поискамъ единъ отъ ученицитѣ да изпѣе една пѣсень, би ли изпѣлъ нѣкой изведнъжъ, безъ да мисли? Азъ ще поканя да пѣе нѣкой, който има хубавъ гласъ. Първото, което ще се яви у васъ е, че ще се стѣснявате, ще мислите, че тѣзи наоколо ви сѫ критици. Не, не сѫ критици. Тукъ всички сѫ приятели, ученици, тукъ критика нѣма. Който се съгласи, ще изпѣе само ½ или единъ куплетъ отъ нѣкоя пѣсенъ. Ако прѣдложимъ на гласуване, съгласни ли сте нѣкой да пѣе? Азъ зная, че всинца не сте разположени да пѣете. Половината от васъ не сте разположени да пѣете. (Учительтъ пѣе и свири на новъ гласъ „Сила жива“.) Е, питамъ, сега може ли да нѣмашъ разположение, ако можешъ така да си пѣешъ? Можете ли да отбѣлежите нещо, т.е. да нотирате пѣсента? Малкото, което доловите, печалбата отъ това е ваша.

    Сега, нѣкои отъ тия упражнения ще внесемъ въ нѣкои ваши концерти, и ще забѣлѣжите ефекта въ публиката. Въ срѣдата, тъй, между другитѣ номера, ще турите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опитъ какво брожение ще се произведе, като вмъкнемъ туй упражнение. Веднага ще забѣлѣжите едно шумоление въ публиката. Най малкото, тази публика, която е седѣла спокойно, ще стане въ нея едно брожение. Туй показва минаване отъ едно състояние въ друго. Като мѣни човѣкъ състоянията си, у него става движение

    Това сѫ упражнения само за тониране на организма. Демагнитизиранъ си, неразположенъ си, започни да пѣешъ едно окултно упражнение — 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонирашъ. Тъй. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой пѫть пѣснитѣ ги пѣете по-добрѣ, а нѣкой пѫть има нѣкаква дрезгавина вѫтрѣ въ гласоветѣ ви. Потрѣбно е дълго врѣме да пѣете, докато се тонирате. Цѣла една година ви трѣбва, за да можете да си тонирате чувствата. Не е лесно това. Дълго врѣме трѣбва да пѣете и да свирите, понеже се намираме въ единъ свѣтъ, гдѣто има ужасни бури, та да можемъ да укротимъ това бурно море. Тия окултни упражнения сѫ за нѣкое поле само.

    Послѣ, има особенъ начинъ за ходене, съ особени движения. Ще тръгнемъ и ще пѣемъ на отворено мѣсто, на широко мѣсто. Тогава ще има ефектъ. Ама никой да не ни вижда, да нѣма свѣтски хора, тамъ чуждо око да нѣма. Да ни виждатъ само дърветата, птичкитѣ и изворитѣ, да сме свободни въ дѣйствията си. Та, такива музикални излети ще направимъ ние. При особени врѣмена ще ви водя. Трѣбва ни равно мѣсто, равнина, но и на високо мѣсто, и тамъ ще направимъ туй упражнение. Ще си носимъ цигулки, китари, ще пѣемъ, ще свиримъ, ще ходимъ ритмично, и ще видите какви ще бѫдатъ ефектитѣ. Слѣдъ това, като се върнете въ домоветѣ си, цѣлиятъ день ще тракате. Тъй ще сте настроени, че нѣма дори да ви трепне окото, да влѣзете въ София тъй, ритмично Особена е музиката. Когато човѣкъ е музикално настроенъ, не му мисли много. Но ние ще седимъ доста дълго врѣме тамъ горѣ, че да се върнемъ нормални въ града, т. е. нормални за свѣта. Ние въ сегашното си състояние именно сме анормални, а тѣ го считатъ нормално. Та, ние, тамъ горѣ, всички сме въ нормално състояние, а като слѣземъ долу, пакъ ще приемемъ първото анормално състояние. Тъй че, ще угодимъ и на себе си и на свѣта. Ако искате да се убѣдите въ силата на упражненията, можемъ да направимъ слѣдующия опитъ въ края на годината. Ако искате, може да дадемъ единъ урокъ на Софиянци. Ще тръгнете 100 души или най малко 200 души, и съ пѣене ще минете прѣзъ града. Ще тръгнатъ подирѣ ви по сѫщия начинъ, като васъ, и мѫже и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, тѣ ще забравятъ общественото мнѣние, и току-вижъ, тръгнатъ подирѣ ви всичкитѣ. И като прѣминете отъ единия край на София до другия, ще има най малко 200 — 300 души отъ подирѣ ви. Душата е отзивчива. Тъй сѫ били всичкитѣ окултни школи, свирили сѫ и сѫ пѣли. Като отишълъ Саулъ, като влѣзалъ въ музикалното училище на пророцитѣ, и той направилъ като тѣхъ. Като идешъ, заразявашъ се съ туй пѣене, съ туй движение, и не можешъ да се спрешъ. Разбира се, то е единъ опитъ. Ако искате, може да направимъ опита, но то ще произведе цѣла сензация. Можемъ да направимъ и министри да тръгнатъ подирѣ ни, пъкъ и попове, и владици. То е ужасно нѣщо! Владиката, и той нѣма да съзнава какво прави, но като се върне дома си, ще каже: „Какво стана?“ Ще му е приятно, и той ще се чуди самъ. То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе, въпрѣки твоята воля. Владиката, като тръгне, съ своето расо, подиръ васъ, и като се върне, неговиятъ умъ другояче ще мисли, ще се тонира. Казвамъ ви, нѣма човѣкъ, който ще може да се противи на това течение. Има извѣстни числа, извѣстни закони, които дѣйствуватъ, стига да идете. Може да направимъ единъ опитъ, да докажемъ влиянието на музиката. Най-първо, ще докажемъ каква сила има музиката. Затуй, ще приложимъ тази музика и при възпитанието на малкитѣ дѣца. Ще употрѣбимъ музиката, като едно срѣдство за възпитание на дѣцата, за внасяне редъ и порядъкъ. То е едно Божествено срѣдство, но се изисква изучване на тия окултни закони, които сѫ малко трудни. Но, азъ вѣрвамъ. Ще направимъ малки, микроскопически опити, и ще видимъ какъ дѣйствува музиката върху насъ, Най-първо ще направимъ опити съ себе си, послѣ върху външнитѣ. И щомъ излѣзе тъй, че 200 – 300 души могатъ да тръгнатъ подиръ васъ, сигурни можете да бѫдете въ успеха. Защото въ окултната музика се изисква голѣмо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска; ще имашъ дисциплинирана воля, отъ нищо няма да се смущавашъ, понеже то е единъ великъ Божествен законъ, който царува въ цѣлия козмосъ, въ цялата природа. Ти като си в съгласие, въ хармония съ себе си, цѣлата природа е съ тебе и нѣма кой да ти се противи. Съ тебе ли е тя влѣзешъ ли въ съгласие съ природата, всичко става.

    Отъ туй гледище, после ще проучваме и други области. Музиката нѣма да вземе всичкото ни врѣме, 5 — 6 — 7 музикални урока ще имаме прѣзъ годината, най-много 10, не повече.

    А сега, темитѣ за плача, останаха не четени. Хайде, за втория пѫть ще ги четемъ!

    Сега, малко да си починете, отдъхнете си. За нѣколко минути ще имаме една малка почивка.

Т. м.

3 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

15.Х.1922 г.

Ст. София.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...